извънредно заседание
1. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25, за второ гласуване.

---

Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 20


(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)




ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Откривам извънредното заседание на комисията.
Дневният ред се състои от една точка - обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25, за второ гласуване.
Подлагам на гласуване дневния ред.
„Против“ – няма. „Въздържали се“ – няма.
На нашето заседание присъстват господин Николай Нанков – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Милева, госпожа Гечева, господин Чачев – един сериозен екип от колеги от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Станкова, госпожа Ангелиева, господин Пенчо Димитров, Иван Несторов, Боряна Борисова, Станислава Ангелова.
От Камарата на архитектите в Република България – арх. Емил Жечев – заместник-председател, арх. Даниела Сивкова. От Съюза на архитектите в Република България – арх. Георги Бакалов. От Камарата на строителите в България – Тано Нейчев.
Пред вас е Общият законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ЗИД на ЗУТ/. Виждате, че ни предстои доста работа. Предполагам може да се окаже, че и утре няма да успеем да свършим, но дано да се справим. За утрешния ден, предвид на това, че много се бърза и Закона за антикорупцията, ще го предложа като точка 1 и после по точка 2 ще продължим със ЗУТ.
Колеги, започваме.
Заглавие – Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 1. Има мои предложения, които са предложения на екипа на комисията. В § 1 се правят следните изменения и допълнения. Точка 1 се изменя така: В ал. 2 се създава изречение 3: „В състава на комисията за провеждане на конкурса могат да се включват и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството. Точка 2 се заличава.
По този текст и по това мое предложение, мисля, че то е ясно. Предложението е да се включват и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
Стефан Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми гости, предложението на господин Зеленогорски е с оглед предложението на вносителя, тоест – то е в неговия смисъл, но следва трайната законодателна практика в подобни случаи да не се създава противоречие с други разпоредби на законодателството, които се явяват специални по отношение на тази норма и които изрично регламентират условията и реда за провеждане на конкурси за назначаване на държавни служители или на служители по трудови правоотношения в държавните и общински администрации. Това кореспондира с разпоредбите на Закона за държавния служител, респективно с Кодекса на труда, в които изрично е регламентирано, че право на органа по назначаване е да определи комисията за провеждане на конкурса, като законодателят регламентира от три задължителни членства в тази комисия, които са безспорни и това е на първо място прекият ръководител на съответната длъжност, за която се назначава лицето, а представител на звено „Човешки ресурси“, което е в съответната администрация и един юрист, който респективно е от съответната администрация или външен.
Изрично е допуснато, че като правна възможност по преценка на органа по назначаване в единия случай или на работодателя в комисията могат да се включат представители на синдикалната организация на съответните служители в дадената администрация, както и други специалисти извън администрацията. Тоест, в конкретният случай става въпрос за специалисти, които са от съответните направления на дейност, които са свързани с функциите на главния архитект по отношение на устройственото планиране, проектирането и строителството и тези професионални организации, които се визират в предложението, без разбира се поименно да бъдат изброявани, защото това е най-малкото некоректно с оглед евентуални бъдещи промени в закона – една да възниква, друга да се заличава, трета да се променя и т.н., те са изписани в най-общият им аспекти. Иначе по сега действащото законодателство тук се визират тези организации, които са създадени със закон, като професионални организации в съответния бранш. Мога да ги визирам конкретно. Това е Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на строителите и респективно това, което безспорно има отношение към работата на главния архитект – това е Камарата на геодезистите, тъй като всичко по отношение на устройственото планиране е свързано с кадастъра, с инвестиционни проекти, разрешаване на строителство и т.н. Тоест, не може да се ограничава кръга на лицата, които ще участват в комисията с изрично изписване на каквито и да било организации, още по-малко с определяне на техни квоти за участие в съответната комисия.
Органът по назначаването е този, които ще прецени дали от външни специалисти да включи представители на ДНСК или представители на министерството или представители на въпросните професионални организации, които визирах. В противен случай ние ще бъдем в противоречие с разпоредбите на Закона за държавния служител, който съдържа изрична регламентация, още повече е делегирал право на Министерски съвет с наредба да определи и детайлите по отношение на провеждането на конкурсите.
Искам да обърна внимание, че в конкретният случай главният архитект на една община не е просто проектант, той на първо място е административен орган, който издава административни актове, в някои случаи значително надвишаващи броят на административните актове, които се издават от кмета на общината.
Това са аргументите, за да се предложи тази корекция и респективно те са свързани впоследствие с участието на аналогичните организации, които визирах в съответните експерти съвети.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Давам думата на народните представители, след което аз ще преценя при какви условия, обстоятелства ще давам думата и на колегите от неправителствените организации, защото не бих искал основната част от работата да бъде свързана с изложенията на неправителствените организации, които страшно много уважаваме, но все пак разбирате, че ние сме тук, за да вземаме адекватни решения и се нуждаем от една наша пълноценна дискусия.
Колеги, има ли желаещи?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да се изкажа по Вашите предложения. Ще помоля министерството или вносителят да ни обясни, тъй като това, което чух от експерта е, че евентуално има опасност да бъде нарушен Законът за държавния служител, а пък не вярвам предложението, което вкарвате в Министерски съвет да не е обсъждано и съгласувано с браншовите организации, както и с Консултативния съвет на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Затова моля за становище.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин заместник-министър, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от изложението на господин Тодоров в настоящия § 1 ние държим на нашето предложение, на първо място, че то е обсъждано с браншовите организации и консултативния съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството. На второ място трябва да спомена, че ние не виждаме заплаха от това, че се нарушава Закона за държавния служител. На трето място, моментът, който и господин Тодоров изложи, че не е удачно да ограничаваме съответно професионалните организации да предлагат конкретен списък с тези, които трябва да бъдат поканени, аз бих могъл да използвам диаметрално противоположният аргумент не е ли по-опасно да отворим прекалено много списъкът, тоест – да не предложим никакъв списък, а да дадем възможност на всички съсловни организации, днес примерно, ако се регистрира една съсловна организация, тя утре може да участва в съответния конкурс или в съответния експертен съвет.
Камарата на архитектите в България и Съюза са съсловни организации, признати със закон, в тях членуват над 5 хиляди представители на гилдията, на бранша и смятаме, че те имат най-сериозна представителност и най-адекватната експертиза и мисля, че регламентирането на една трета от състава по никакъв начин не ограничава правата и правомощията на местните органи да имат оперативна самостоятелност. По-скоро взимаме експертизата в съответните съвети и съответно в комисии, когато говорим за комисия за избор на главен архитект. Когато говорим за експертни съвети сме включили Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, като призната по закон браншова организация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Други желаещи колеги?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз разбирам желанието на господин Зеленогорски да не се изписват организациите и да се даде възможност различни професионални, според регионалният принцип, да бъдат канени. Но, според мен предложението, което прави министерството и Министерски съвет има по-голяма тежест и подкрепям заместник-министъра. Защо? Защото ние имаме интерес в България сериозно институционализираните и браншови организации и да ги укрепваме, и да ги уважаваме и да им дадем възможност точно те, които са и Камарата на архитектите, и Съюза на архитектите, да подпомогнат кмета при провеждането на конкурса и да изкажат мнения от тяхната гилдия кой как се представя. Поради тази причина мисля, че заместник-министърът е прав да не отваряме толкова широко вратата за организации, защото в България сме царе да имаме по две, по три и да се роим на много. Затова изказвам мнение, че лично аз по-скоро, господин председател, с голямо уважение към Вас и с желанието – Вие сте привърженик на гражданския сектор, на по-широката демокрация – разбирам, че трябва да бъдем малко по-консервативни. Затова ние ще подкрепим предложението, внесено по вносител.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, не се притеснявайте. Всъщност идеята е да има дискусии по тези теми. Това дали ще се отхвърли мое предложение няма кой знае какво значение; въпросът е да видим има ли възможност да разширим малко спектъра и наистина да дадем малко повече шанс на граждански организации и неправителствени организации, защото само по себе си това, че е решено кои са, а кои не са, също е ограничение. Ако тръгнем по линията на Националното сдружение на общините и не нам още колко сдружения, които съществуват в България, но в края на краищата казваме: единственото представително е Националното сдружение на общините, което пак налага някакъв монопол. В този смисъл монополите мен малко ме плашат и поради тази причина аз бях склонен и съм подписал и подкрепил това предложение.
Господин Тодоров все пак да отговори на господин Нанков и после архитект Бакалов.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще помоля и госпожа Янкова тук да вземе предвид това, което допълнително ще кажа, тъй като не става въпрос за противопоставяне. Става въпрос за смисъла, духа и принципите, които е предложил вносителят в тази част в лицето на Министерския съвет да бъдат изписани в съответствие с досегашната законодателна практика, а да не се създават прецеденти. Пак повтарям, законът, създавайки със Закона Камара на архитекти и Камара на инженери в инвестиционното проектиране, Камара на строителите, респ. Камара на геодезистите, по този начин държавата е делегирала свои правомощия на организации, които да се саморегулират, тоест до един момент държавата е упражнявала тези функции, в един момент тя ги прехвърля на съответните организации. Никъде в законите, които регламентират тяхната дейност, държавата, предоставяйки им съответни функции, които до вчера тя е управлявала, никъде не им е делегирала права те да участват в кадруването на администрацията по места. Тоест никъде в законите за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране нямат правомощия в тази посока. Доброто желание да се включи професионализмът в провеждане на конкурсите следва да се изрази по този принципен начин. В противен случай веднага ви давам един аналогичен пример, трябва да запишем някъде в някой закон, да речем, било в Закона за държавния служител или където намерите за добре, че когато се назначава един юрисконсулт в община, в комисията задължително трябва да участват Съюзът на юристите, Съюзът на адвокатите, Съюзът на прокурорите, Съюзът на всички видове съдии, както се сетите, всички видове съдилища, Висшият съдебен съвет, Конституционният съд и каквото се сетите, за да кажат: „Ние сме тук органите, дайте да преценим този човек става ли или не става, защото той ще идва при нас да се явява по дела.“
Още повече, тук не става въпрос за преценка на проектантската правоспособност на лицето, защото тя не се удостоверява с присъствието на едно или друго лице, което да каже: „Аз този го познавам, става много добре за тази работа“, дали той притежава съответната проектантска правоспособност, или отговаря на условията да я придобие, каквито са изискванията на закона, се удостоверява със съответните писмени доказателства.
В случая, пак повтарям, не се назначава проектант на свободна практика или да му се дава проектантска правоспособност, което е в компетенциите на съответните организации, визирани в проекта, или някой да кандидатства за техен член, че те да го избират. Тук става въпрос за нещо, което е в компетенциите на органа по назначаване. Законът за държавния служител е лимитирал: Комисията е от 3 до 7 човека. Той като реши, че ще бъдат трима и задължителните трима са посочени в Закона за държавния служител, просто няма да покани никой друг. Тук даваме една възможност да бъде така добър да се съобрази с професионализма.
Що се касае до включване на неправителствени организации, моля да ме извините, също е константна практика в комисията и в цялото ни законодателство. С всичките ми уважения към Съюза на архитектите, но те не са единствената организация от неправителствения сектор, която обединява себеподобни. От друга страна, всичките архитекти членуват в едната и в другата организация. Значи ние – едни и същи лица, ще участваме в две качества, за да пълним някаква квота от една трета или колкото се предлага. Това е просто несъстоятелно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, от народните представители – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз предлагам малко по-спокойно, без да се палим, и да направим алинея 2 по-работеща. Може би е необходимо в случая действително една трета да отпадне като една трета, но да изкажем все пак уважение – или да оставим записа на Камарата на архитектите и Съюза на архитектите, или да се върнем на стария член, който е, ако толкова ни разделя или спорим. И без това кметът на общината, от опит – тук има много кметове и общински съветници, които са наблюдавали тази дейност – когато създава заповедта за комисията за избора на главен архитект, той включва, безспорно кани други представители на обществеността за публичност съответно. Въпросът е именно да има една тежест. Безкрайно много права сме дали и на Строителната камара в много законопроекти. Нека и двете – и Камарата на архитектите, и Съюза на архитектите подобаващо да ги споменем в този законопроект.
По-скоро може би има още един член, по който ние като промяна в този запис по трудово или по служебно правоотношение, ако трябва да бъдем искрени, колеги, между нас на много места в малките общини главните архитекти нито са по трудово, нито са по служебно правоотношение. Те са по граждански договор. Нелегитимни са, обаче са факт. Ако министерството направи една проверка и има орган, който санкционира, в една община преди години паднаха всички разпоредби. Обжалваха, че главният архитект не беше по трудово правоотношение, а по граждански договор. Ако трябва да ви кажа, дори в нашата община в момента главният архитект е на две общини – и на Чепеларе, и на Смолян главен архитект, тоест, или ги назначават на минимални заплати и им дават право да проектират. Така че може би министерството по този член и ние да помислим какво правим, тъй като тези 264 общини, в една община Борино, в една община Баните главният архитект ходи по два дена или по един ден. И това са реалностите, защото няма толкова голям инвестиционен, няма толкова строителен процес. ТСУ събира папките, главният архитект ходи и работи. И ако трябва да бъдем искрени и да бъдем справедливи към този член, може би да помислим още, тъй като ще заседаваме и още няколко пъти, да предложим на министерството да види практиката и да ни даде някакво предложение. Иначе ние се вторачваме в комисията, но в реалностите и в дейността на главните архитекти знаем, че в големите общини, където те са всеки ден, има конкурс и го има всичко това. Там, където са малките общини и ние препоръчваме всичко това – кметовете даже не провеждат и конкурси. Канят ги, сключват един договор и това са реалностите в страната. Ако трябва да си ги признаем, да си ги признаем.
Така че аз бих препоръчала, господин председател, работно или със зам-председателите и с министерството или Вие със Стефан Тодоров да помислим какво правим по това - трудово или служебно, или с право на втори договор, или практиката по трудовите правоотношения, да видим колко са в страната. тук за седмица – две може да има яснота това как се случва. Ще ви кажа, че преди много години, педи три мандата, в Девин главният архитект беше на граждански договор. Едно дело от Настан свали всички преписки, които той е подписвал, стига хората да имат интерес и да водят дела. Така че за да са стабилни нашите актове и да дадем едно стабилно законодателство, да го помислим. По чл. 2 има какво да се поработи, но по-скоро по тези неща, според мен. Съжалявам, че по алинея 2 и ние не внесохме решение, защото на мен ми е трудно да реша – на граждански договор ли са или са на минимални заплати.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров, само за пояснение, но кратко.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Кратко пояснение по отношение на текста трудово и служебно: когато в първообраза на закона беше записано изрично, че главните архитекти се назначават по служебно правоотношение, тоест да са задължителни държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, точно тогава възникна този проблем, за който споменава госпожа Янкова, тъй като държавният служител е ограничен и не може да работи в друга администрация, нито на половин работен ден, каквато е практиката. Добавяйки възможността органът по назначаване да избира дали да е трудово или служебно, се даде възможност именно с цел за да не се правят граждански договори, защото гражданският договор може да бъде за някаква поръчка, но с граждански договор не може да овластиш един орган да бъде административен, какъвто е главният архитект (подчертавам) и затова се даде възможност „или по трудово правоотношение“, което означава, че в рамките на трудовото правоотношение с различните времеви режими, които Кодексът на труда позволява, дали ще бъде на половин работен ден или на намалено работно време, по тоя начин действително има архитекти, назначени по този ред, които обслужват по едва, две или по три общини в някои случаи, но те са в рамките на закона.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Процедура, господин председателю. Ясно е, че нашата комисия е доста толерантна, но предлагам да си спазваме частично поне правилника, защото ние по този начин, както вървим, до лятната ваканция този законопроект няма да може да излезе от комисията. Всеки от нас има административен опит в тази комисия и всеки от нас си прави своите изводи и своите становища.а не е нужно тук да ме убеждават като малки деца. Ние си седим още на § 1. Това е молбата ми.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Бакалов.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Благодаря, господин Зеленогорски. Уважаеми депутати, уважаеми вносители от министерството, аз искам да направя само няколко маркера по отношение на това, което беше казано дотук, но преди това искам да кажа, че това са браншови организации с история, с архитекти, които имат пряко отношение и към това, което се случва. Идеята тук е освен да подпомогнем демократичността в избора на колеги архитекти, което е много важно, и преди малко стана въпрос за управлението на общините, само ще маркирам, че главният архитект на София беше номиниран от Съюза на архитектите, а даже и в момента има наредба, която още не е отменена, за предлагане на главни архитекти от браншовите организации, в случая от Съюза на архитектите. Това не е случайно.
Безспорно, юридическите формулировки са важни, но има един такъв момент: ако се отвори прекалено ножицата за професионални организации, знаете, че в България има 32 000 NGO буквално. Тук въпросът е, че ние постоянно работим и подпомагаме нормотворчески и законодателство и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, и общините. Съюзи има с над 30 и няколко кмета договори за експертно подпомагане. Така или иначе, ние участваме в работата. Въпросът беше да се създаде такава норма, в която да можем да подпомогнем общините, и то безвъзмездно. Тук даже не става въпрос за бюджетни средства, не става въпрос за нещо, което да дебалансира нашата местна властта и изобщо държавната система. Затова вносителят внася това нещо. Ние благодарим за тази възможност наистина да има чуваемост в тази посока, но тя да бъде професионално овладяна, на гилдиен принцип и в диалог с общините. Ние всъщност искаме да подпомогнем местната власт и това е идеята.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По следващия член я има логиката, но трябва да стигнете и дотам. При цялото ми уважение към професионалните организации, аз като икономист не членувам в никаква професионална организация Аз имам диплома от УНСС и това е гаранцията за моя професионализъм и за моята образованост. Така че моля ви, дайте да не слагаме над университетите някаква сепарираща система, която казва кой е професионалист и кой не е професионалист. Уважавам ви много, но да не се превръщаме в… нали разбирате!
Други желаещи има ли? Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Ако правилно разбирам, даваме възможност на съдебната администрация, която определя комисията, ако желае, да вкара до 30% от състава си представители, и господин Зеленогорски казва, на който си пожелае от неправителствените организации, зам.-министърът казва съответно на САП и КАП. Това ли е целият дебат? Госпожа Янкова обаче е абсолютно права. На практика това няма абсолютно никакво значение. В една голяма община като се избира архитект, при всички случаи кандидати представители на тези организации. В малките градове вече не знам как е, но ако е вярно това, което каза госпожа Янкова, е тревожно.
Всъщност спорът на тая маса в момента е дали да институционализираме в по-висока степен КАП, САП и КИП, споменавайки ги в закон. Тоест това въобще не кореспондира с практиката и с нуждите на съответните администрации. Това е несъществен въпрос за мене, с всичките ми уважения към тези организации. Не е много тежък спорът, колеги, така че аз не виждам какво има да се мисли, да се дебатира и да се отлага за следващия път. Всеки сам може да си направи преценката.
Дали ще направим това, дали ще запишем тези организации в закона, или ще оставим варианта на господин Зеленогорски, съответно на администрациите да си преценят, съответно да си канят, без да се споменават изрично тези три организации. Това е целият дебат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, колеги, да отидем към гласуване. Първо гласуваме предложението. Който е за това предложение, което аз съм направил, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 13.
Отпада.
Редакционното предложение на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: В ал. 2 да се сложи точка: „канят се представители на Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите.“ и точка. „В състава на комисиите…“ се маха „най-малко 1/3“. Не е необходимо, според мен.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Искате ли по това предложение някой да се изкаже? От министерството?
Който е съгласен с това редакционно предложение на госпожа Янкова, моля да гласува – „за“.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема.
Да гласуваме целия текст на вносителя по начина, по който е внесен от Министерски съвет. Моля който е „за“, да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Следващото предложение е отново мое. Създава се нов § 1а.
§ 1а. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.“
2. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Министърът на регионалното развитие и благоустройството приема правилник за назначаването, организацията и работата на експертните съвети по ал.1.“
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, същите мотиви, които се изказаха, биха могли да се изкажат и за допълнението в ал. 2, в чл. 6, § 1а, които са мотиви за неподкрепа на това предложение. По-скоро аз бих искал да взема отношение по но вата алинея 5, която се предлага. Считам, че това не е необходимо да става с устройствен правилник. То значително ще вкара в някакви рамки работата на съветите по места в съответните общини. Освен това, общините също имат своите вътрешни правила за работата на тези експертни съвети и това би ограничило в значителна степен възможността за една по-гъвкава работа, защото ако в една голяма община ако тези експертни съвети заседават три пъти в месеца, а в една малка община те заседават примерно веднъж в месеца, една такава рамка би ги лишила от възможността сами да преценят кога и по какъв начин да извършват тази дейност. Затова аз мисля, че тази нова алинея не е необходимо изобщо да бъде създавана.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Законът е пред Вас, но ако искате, да Ви прочета все пак как звучи ал. 2 в момента: „В състава на експертните съвети по ал. 1 могат да се включват и специалисти извън администрацията, към която са създадени. Всъщност идеята да се постави запетая е да се добави и това, което прочетох: „както и представители на професионални организации в областта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството“. Според нас това изчиства текста, но все пак мнението е ваше. Колеги?
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз правя едно процедурно предложение при гласуването да разделим § 1а, точка 1 и точка 2, в която предлагате, да бъде създадена нова алинея 5, тъй като по първия Ви текст действително с текста, който добавяме след запетая, се уточнява действащият текст, но наистина подкрепяме и коментара на колегата преди мен, че редът и условията за работа на експертните съвети се определят със заповед от органа, който ги назначава, така че според мен министърът не би следвало да определя правилата за работа на общинските и областните експертни съвети по устройство на територията.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Желаещи да се изкажат от колегите? От министерството? Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател. Аз само с един въпрос – доколко се запазва смисълът, логиката на предложението по ал. 2 – от една страна беше допълващо към Вашето предложение по съответно предходния § 1. Предполагам, че Вие ще го прецените, а относно текста на точка 2, в случая на новата ал. 5, споделяме изцяло мнението, което изразиха народните представители господин Карагьозов и госпожа Коцева. Не смятаме, че е редно министърът да се бърка, като има самостоятелност на експертните съвети. Все пак, както каза и госпожа Коцева, и редът, и условията за тяхното функциониране се определят от заповедта от органа, който ги назначава. Благодаря Ви.
Арх. ДАНИЕЛА СИВКОВА: - благодаря г-н председател.
Ако позволите да изкажа нашите мотиви за неприемане на предложението на г-н Зеленогорски. Така посочените организации с обща и размита формулировка създава предпоставки за включване на всякакви организации, заявили се като професионални и би опорочило работата на експертните съвети. В дейността на експертните съвети е включена и оценката на съответствие по чл. 142, ал. 5 и ал. 6 , т. 1, което предполага извършването й от експерти-проектанти, определени по регламент на професионалните организации, представляващи проектантите – КАБ, КИИП и САБ, които организации би следвало конкретно да се цитират на мястото на предложения текст.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Очевидно не се обръща внимание на смисъла на предложението, поведени от предишната дискусия, че там задължително трябва да се изпишат двете организации – едната законна и една – доброволна.
(Имаше го когато ги нямаше създадените със закон. Аз съм го писал, така че знам.)
Предложението на господин председателя е в случаите, които Вие се дезорганизирате, тоест Вие напъвате да участвате само на експертните съвети на общинско ниво. Текстът на чл. 6 е за всички видове експертни съвети. Той предлага там във всичките видове експертни съвети да се включват представители специалисти като Вас и другите но говорим за професионални, не за браншови. Трябва да правите разлика между браншова и професионална организация; пак повтарям: професионални са тези четирите, създадени със законите.
Що се касае до правилника, не става въпрос за правилник за работа на общинския експертен съвет, а министърът да даде едни унифицирани правила по отношение на всичките видове експертни съвети. Това е смисълът. А вече детайлите за работата на всеки един експертен съвет ще се уреждат със заповед на органа по назначаване, но трябва да има унифицирани правила, защото знаете много добре какво се случва в момента.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Две думи само за тези унифицирани правила. За съжаление, практиката ни показва, че има множество случаи, в които се опитваме да се борим с последствията, а не с причините и в този смисъл аз и колегите се надяваме, че ако има такива унифицирани правила, това ще облекчи доста механизъма и процедурите, но в края на краищата… Колеги? От депутатите? Няма желаещи. Ще се гласува на разделно гласуване.
Първо, гласуваме в ал. 2 да се добави този текст, за който говорихме: „както и представители на професионални организации…“ – имате го всички. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
По точка 2 – създаване на нова ал. 5. Който е съгласен, гласува със „за“.
Гласували: „За“ – 1; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
Продължаваме с предложението на господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Тъй като буквално в последния момент внесохме текстовете и те са изработени със съдействие на експерти в комисията, както и на дирекция „Архитектура и градоустройство“, ако може да дам думата на господин Милчев, чисто експертно да обоснове тези предложения.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, колеги, предложението към чл. 15 на пръв поглед е незначително.- Използван е термин от сега действащия текст – заповед. Това е акт на индивидуален орган на власт. В много случаи обаче, планът е такъв, че компетентността е в общинския съвет, било във връзка с прилагането на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост, или когато обхватът на плана е над определен брой квартали. Когато се произнася общинският съвет в тези случаи, се стига дотам, че се оспорва неговата компетентност. Затова в предложението се ползва събирателното понятие акт, за да се обхване и заповедите, които се издават, и решението на общинския съвет.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи да коментират този текст – „заповедта“ се изменя с „акт“, а думите „издаването й“ се заменят с „издаването му“? Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма .
Приема се.
Отново господин Ненков, или може би господин Милчев.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Свързани са с обекти – зелени системи и социално-техническа инфраструктура. Всички те са подготвени по един и същи начин, така че наистина ще дам думата, ако разрешите, на господин Милчев, който е директор в дирекцията.
БОРИС МИЛЧЕВ: Проблемът в чл. 16 е следният. В ал. 1 са ползвани две понятия: социална инфраструктура и общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Тези две понятия имат легална дефиниция в § 5 от закона. те не обхващат мрежите и съоръженията на транспортната инфраструктура. Ал. 7 от същия текст предвижда един специален подробен устройствен план, който е за улична регулация. Въз основа на тълкуването на тези текстове Върховният административен съд в свои решения и стигнал до извода, че планът по чл. 16, ал. 1 не се отнася за улична регулация, което е абсурдно, тъй като основното предназначение на плана по чл. 16 всъщност е именно отнемане на части от имотите за изграждане на уличната регулация.
В § 5 от ЗУТ има и друга дефиниция, която е само на техническа инфраструктура. Терминът общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е по-тесен като съдържание от самия термин техническа инфраструктура и по-скоро терминът „техническа инфраструктура“ го обхваща и него. Това е смисълът на промяната, да се обхване и мрежите и съоръженията на транспортната техническа инфраструктура от плана по чл. 16, ал. 1. Може би в текста трябва да се добави, че става дума за обекти публична общинска собственост.
Ако се възприеме такъв текст по точка 1, то тогава отмяната на ал. 7 се явява излишна по точка 2 от предложението, тъй като сега действащата алинея 7 вече по-ясно ще препрати към друг планиране, което е по следващия текст на чл. 17 от ЗУТ.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи за коментар? От министерството? Госпожа Станкова, заповядайте.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Това беше и нашето предложение, с което завърши господин Милчев накрая, че не трябва да се пропуска публична собственост, защото планът по чл. 16 облекчава именно държавата и общината да получат до 25% от имотите, но това облекчение трябва да е в случаите, когато предвижданията ще бъдат за публични нужди. Така че ние държим в текста да остане „публична собственост“.
По отношение на отмяната на ал. 7 подкрепяме предложението, защото на практика досегашният текст не работи или прилагайки се, създава много проблеми.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз споделям това, което беше изразено, но отпадането на ал. 7 не мога да го приема. Трябва да остане задължително, защото в практиката ще се създаде едва ли не някаква презумпция, че в тези хипотези задължително единствено и само се прилага план по чл. 16 и не може да се направи план по 110. Така че нека ал. 7 да отпадне, тоест във втората част предложението да бъде оттеглено, ако господин Ненков не възразява.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, съгласен съм, освен ако няма други мнения. Госпожо Станкова, ако можете все пак да вземете отношение.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, ще обясня защо създава проблем алинея 7. Планът за улична регулация и обекти и за имоти публична собственост по чл. 16 създава проблем след това при урегулирането на имотите. От всички се взема до 25% за уличната мрежа. Без конкретните поземлени имоти да са урегулирани и да е ясно къде в новообразуваните квартали се появяват и какви са точните им очертания.
Тъй като чл. 16 казва, че от всички имоти се взима еднакъв процент, провеждайки уличната мрежа, е възможно някой имот да се премести при плана за урегулиране на урегулираните поземлени имоти и той да се появи в съседен квартал или този еднакъв процент да се обере с УПИ за озеленяване в квартала. Така че навсякъде, където беше правен такъв план по чл. 16, например, в Банско, в Слънчев бряг – запад, в София в някои части, се оказа, че създава проблеми след това при урегулирането на поземлените имоти. Започва спорът за тях това първа регулация ли е, или не, когато се урегулират вече поземлените имоти. След като вече веднъж е издадена заповед по чл. 16, втори път се създава проблем на проектантите. Те не могат в този квартал всичките имоти да ги докарат с еднакъв процент и да индивидуализират УПИ за всеки конкретен поземлен имот. Наистина практиката показа, че тази алинея създава повече проблеми, отколкото да помага на общините.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Бакалова.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Много се извинявам, че малко ще изкажа противното становище, но ал. 7 на чл. 16 е алтернативата на всички останали правила в чл. 16, тоест когато общинският съвет избира дали да възложи план по чл. 16, ал. 1 и следващите, той преценява, че това е необходимо за една незастроена територия и тогава предлага да имаме редукцията от 25%. Планът за улична регулация по ал. 7 не се изпълнява и няма ефекта на плана по чл. 16, ал. 1. Напротив, то е дадено като опция за общинския съвет, ако той не може по една или друга причина да приложи плана по чл. 16, да изработи план по чл. 16, ал. 7. Тоест, това е един от видовете подробни устройствени планове, план за улична регулация, където редукцията и преформатиране на имотите изобщо не може да се направи. Ако ние изобщо отменим ал. 7, трябва да отменим и този вид ПУП в чл. 110. Тоест ,ние отричаме ли изцяло прилагането му2 защото в селищните образувания, които са застроявани с план за застрояване и които в момента се застрояват с план за застрояване, единственият начин, по който могат да се направят улиците, е само с план за улична регулация и практиката във Варна например го показа много ясно. Ние с план по чл. 16, ал. 7 – той е план за улична регулация, с него изобщо не можем да предложим редукция до 25%. Там отчуждаваме по общия ред. Затова опциите, които има в чл. 16, трябва да останат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Ще допълня госпожа Бакалова. Планът по чл. 16, ал. 1 и този по чл. 16, ал. 7, ако се приеме това изменение, те са качествено различни планове. Планът по чл. 16, ал. 1 с влизането си в сила променя собствеността от един субект към общината и изобщо границите на имотите и т.н. Планът по чл. 16, ал. 7 е план само за улична регулация, след който след влизането му в сила вече е налице хипотезата по чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост и възможност за отчуждаване по общия ред, както каза и госпожа Бакалова. Така че действително не се налага отмяната на чл. 16, ал. 7.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Това, което казахте, господин Милчев, е, че планът по ал. 7 е план по общия ред. какъв е смисълът да седи в чл. 16 при положение, че това е план по общия ред? Не му е мястото в чл. 16, където имаме до 25% в полза на държавата или общината.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин заместник-министър, ще кажете ли нещо?
ИРЕНА КОЦЕВА: Само бих искала да попитам колегата Ненков: всъщност правите ли предложение да не отпада „публична собственост“, или вашият експерт ще се изкаже по този въпрос? Или ще направите предложение по чл. 80? В най-добрия случай, примерно, аз ще гласувам „против“ в първото Ви предложение. Направете някакво предложение или го допълнете. За протокола е хубаво да знаем. Ние сме все пак народни представители, които не разбираме тая материя. Няма я публичната собственост, няма да го гласуваме. Има я – прави се по чл. 80. Прочетете си хубаво кат се правят предложения между първо и второ четене.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Правя предложение да влезе и „публична собственост“ – така, както беше казано още в началото.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Тоест, после ще се отрази в редакцията. Гласуваме поотделно точка 1 и после точка 2.
Който подкрепя това предложение в точка 1, моля да гласува, с редакцията.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Който подкрепя предложението по точка 2, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 6.
Не се приема.
Предложение от Найден Зеленогорски. Господин Тодоров или колежката Бакалова синтезирано ще ви обясни за какво става въпрос.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, наистина ще се опитам да съм съвсем кратка, защото темата с паркоместата вече няколко поредни го дини се поставя на вниманието и на парламента, и на експертите. Предложението, което сме оформили, всъщност има за цел да изясни устройствения или административния режим на тези места за паркиране, защото ние смятаме, че ние създаването на самостоятелен обект на правото на собственост – така, както беше първоначалното предложение – е въпрос, който трябва да бъде поставен на плоскостта на вечното право, тоест на Закона за собствеността.
Законът за устройство на територията е устройствен закон. Той дава административен режим и затова сме се постарали да дадем възможности за различни административни режими, които да облекчават паркирането на превозни средства в сградите. Затова в чл. 37 се прави предложение за създаване на регламента за паркиране в три опции, които са диспозитивни разпоредби. Тоест, възможностите, които ще се предоставят на етажната собственост, е още при създаването й да избере един от вариантите за осигуряване на необходимите места за паркиране. Тоест, общественият интерес изисква да осигурим местата за паркиране, а дали ще бъде в подземен паркинг, гараж, който е съсобствен, дали ще бъде в една част от етажната собственост, която ще бъде обща част на сградата, подобно на местата за колички, дали ще бъдат отделни подземни гаражи – това вече е въпрос на преценка на собствениците или на инвеститора. Тоест, идеята е за една абсолютно диспозитивна разпоредба, която обаче да защитава обществения интерес, изисквайки и настоявайки местата за паркиране да се уредят в рамките на урегулирания поземлен имот.
Мястото на разпоредбата на чл. 37 е дотолкова, доколкото този текст урежда статута на сградите на основното застрояване. Всъщност по-надолу в текста в чл. 43 е направено предложение на тема допълващо застрояване и паркиране в свободната дворна площ на урегулираните поземлени имоти.
БОРИС МИЛЧЕВ: Така разписаните хипотези кореспондират и с предложението на народните представители Кирчо Карагьозов и група, които изрично са предвидили, че парко-мястото, независимо от неговия статут, не може да бъде обект на самостоятелна сделка, тоест то върви като неразделна част от основната вещ, към която е принадлежност, така, както е мазето и таванът, просто обяснено.
ОТ ЗАЛАТА: Признавам си, че не съм специалист в областта, но на мен ми се струва, че тук сградите за паркиране и за гариране, както е дадено, те не са ли също с обществено обслужващо предназначение и ние изрично посочвайки ги да влязат в самия текст, това не значи ли, че трябва да изброим впоследствие всички онези, които са с предназначение обществено обслужване?
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Ще се наложи за го поясня. Предложението по точка 1 е да се добавят сгради за паркиране или гариране на превозни средства“ като „сгради на основното застрояване, защото с подробния Устройствен план основното застрояване е това, което е визитката на урегулирания поземлен имот. Това е основното му предназначение. Когато основното предназначение на урегулирания поземлен имот е за паркиране и гариране, се очаква, че там ще се появи един надземен, подземен или подземен и надземен паркинг-гараж, или по друг начин ще се организира паркирането, но това е основна функция.
В ал. 4 вече паркирането е акцесорна функция в урегулиран поземлен имот с основно предназначение за жилищни или нежилищни функции, но основната функция не е паркирането, а паркирането е акцесорна функция. Когато една сграда е с предназначение за жилищни или за нежилищни нужди, но основната й дейност не е да осигурява паркиране на превозни средства, тя трябва да осигури една част от площта си за паркирането като акцесорна дейност. Затова в ал. 4 се уточнява, че тези акцесорни функции, както са мазетата (най-близкият пример е с мазетата, със складовите помещения към жилищните обекти), по същия начин в три вариант може да се реши акцесорната функция в една сграда – била тя за основно жилищно, или за нежилищно предназначение. Това е разликата между двете предложения по точка 1 по точка 2. Тоест, в точка 1 включваме като възможност за основно застрояване сграда за паркиране и гариране, цялата сграда и това е визитката на урегулирания поземлен имот. Конкретното му предназначение е за паркиране или гариране. А в ал. 4 – в сгради с друго конкретно предназначение, за жилищни нужди например, акцесорната функция се урежда по един от трите варианта, посочени в текста. Допълваща функция е.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Приветстваме като министерство опита за решаването на един много сериозен проблем. Ще видим, че се опитва да се реши в последващи параграфи. Но логиката специално на точка 1, която е предложена, поне на нас малко ни се губи и в такъв случай да предложим за основно застрояване мазета и тавани, например. Считаме, че специално предложените текстове за паркиране и гариране влизат в хипотезата на обществени обслужващи сгради и считаме, че тази разпоредба най-малкото е излишна.
По следващата точка 2 имаме известни бележки, които са по-скоро за прецизиране на текстовете. Приемаме я по принцип. Аз мога да изчета какво са написали колегите. Считаме, че точка 2 – новата алинея 4 трябва да се допълни, че необходимите места за паркиране се осигуряват със самия инвестиционен проект. Това смятаме, че е задължително като условие и съответно отново за прецизиране на текстовете считаме, че думата „наземни“, която към момента не се употребява, трябва да се замени с „надземни“ - просто да сложим едно „да“ съответно в представката, да не са „наземни“, а „надземни“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Ще си позволя да допълня господин Нанков. Изобщо това определяне на подземни или наземни е излишно в предложението. В практиката има случаи на доста етажи над земята от дадена сграда са предназначени, включително и покриви на сгради, са предназначени за паркиране. Така че считам за излишно да се дефинира дали са подземни, надземни и ли са на третия етаж.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председател, все пак аз си мисля, че систематичното място на ал. 4 не е в основното застрояване. В чл. 43 да създадем една нова ал. 4 и целият този текст със забележките, които бяха казани, да си отидат там на допълващо застрояване, защото и мнението е, че това всъщност не е основно застрояване.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз ще изразя известно несъгласие, защото става въпрос за обекти, които са в сградите на основното застрояване. Там ги имаме отделно в допълващото, така че то е пределно ясно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи има ли за коментар? Не.
Точка 1 сме я оттеглили.
Кажете какви редакции ще правим по другите, преди да гласуваме? „Подземни“ и „надземни“ отпадат, „паркинг-гаражи“, отпада изобщо.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Най-отгоре „се осигуряват с инвестиционния проект“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Друго?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Задраскваме първа и втора точка „подземни“ или „наземни“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да ги прочетем.
…………… „Създава се ал. 4.
(4) В сгради в режим на етажна собственост необходимите места за паркиране на превозни средства се осигуряват с инвестиционния проект:
1. Паркинг-гаражи със статут на самостоятелни обекти.
2. паркинг-гаражи със статут на обща част на сградата – етажна собственост, или
3. Отделни места за паркиране със статут на принадлежност към самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост.“
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ако беше господин Петър Славов тук, нямаше да му хареса, но се надявам на вас да ви харесва. Така че, който е съгласен, аз мисля, че е доста добре по този начин. Който е съгласен, моля да гласува със „за“.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По § 2, господин Ненков или колегата Ви.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: С две изречения ще се опитам да представя така предложения от мене текст. По-скоро, в чл. 38, ал. 5 думата „жилищния“ да се заличи, защото в общи линии по този начин ще изравним режима, когато имаме помещения, обекти за нежилищна нужда и когато имаме желание да ги променяме и да ги преустройваме, да изравним режимът да бъде по един и същи начин както за жилищни, така и за нежилищни сгради, за всичките сгради. Това е смисълът на предложението.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Има ли желаещи от народните представители, от министерството, експерти? Не.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Гласуваме текста на вносителя. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11 „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Има предложение от Найден Зеленогорски.
В § 2 се създава точка 3.
„3. Създава се ал. 10:
„(10) Изключения от разпоредбата по ал. 9 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж, когато не са осигурени нормативно необходимите гаражи и места за паркиране за съществуващите обекти в сградата поради технически или нормативни причини, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.“
Искате ли да кажете нещо?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е като хипотезата, която съществува, която коментирахме преди малко, за основно и респективно за допълващо застрояване – ограниченията, така че е логично на двете места да бъдат уредени по един и същи начин. тоест, това е действащ текст, за новосъздаден и заварен, както се казва.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колегите от министерството?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Нашето мнение е, че допустимите изключения са описани в чл. 43, ал. 2 от ЗУТ, в която са посочени случаите, в които могат да се допускат изключения и няма смисъл от тази нова алинея 10.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - заповядайте.
Арх. ДАНИЕЛА СИВКОВА: - ако позволите да обоснова нашето предложение за промяна на това предложение бих казала, че ако в предложението на г-н Зеленогорски липсва текста „при условията на чл. 43(2) ЗУТ след съгласие за това на етажната собственост по реда на ЗУЕС“, се създават условия за корупционна практика (на едни да се разреш4и, а на други –не) и се нарушават съществуващи вещни права на етажната собственост. Допускането на посочените изключения са формулирани в действащия чл. 43(2), който се отнася за обслужване на нови сгради с гаражи и паркоместа, затова следва да се цитира прилагането му и тук – за преустройства.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Моите съветници са формулирали точно по този начин предложението, както арх. Жечев, абсолютно, все едно е копирано.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Предложението касае допускане на изключение от нормата за паркиране за заварени сгради, тоест в чл. 43, ал. 2 е допуснато изключение или е казано при какви условия може да се намалява нормата за местата за паркиране и е препратена към наредбата по чл. 13, ал. 1. Това е Наредба № 7.
По същия начин в предложението за заварени сгради,у вече съществуващи, в режим на преустройство да се допускат изключения, защото това въвежда равнопоставеност. Така, както е за новите сградите, когато не можем да ги осигурим по определени причини, по същите причини в Наредба 7 ще допускаме и изключенията за заварени сгради тоест за преустройство.
Що се отнася до предложението на колегите от Камарата за съгласието на етажната собственост, мисля, че малко прекаляваме със съгласието на етажната собственост. Или имаме нужда от намаляване на парко-местата, за щото причините са налице, а те са описани в Наредба № 7, или не. Иначе целта е да осигурим паркирането до нормалното, защото в рамките на централните градски части на градовете паркирането е уреждано по съвсем други норми и сградите са строени по съвсем различни правила, при съвсем друга моторизация на населените места и ако ние се замислим реално, в централната градска част на София не трябва да допуснем нито едно преустройство. Съгласието на етажната собственост какво ще допринесе?
ДОРА ЯНКОВА: Аз подкрепям да ги има тези изключения, но се придържам към това, което каза архитект Станкова и архитект Жечев. Може би до „разрешение за строеж“ да се допълни „при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ след съгласие за това на етажната собственост по реда на ЗУЕС.“ Защо го казваме? Защото след като е изключение и органът ще го допусне, нормално е това да се възприеме от хората, които имат етажна собственост.
Мисля, че другият текст, когато не са осигурени нормативно необходимите“, е обяснителен и той е мотив, за да се направи това изключение. Ако смятате, че това е необходимо като мотив да се допусни изключението, да стои, но като законотворчество законът започва да тежи. Ние вътре влизаме вече и с мотивите.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Хвърляйки процедурата в ръцете на етажната собственост, реално я блокираме и създаваме много сериозни затруднения. Това е най-просто казано. Ако искаме да свършим работа и реално да се извършат преустройства на базата на тези изключения, не трябва да има съгласие на етажната собственост.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Етажната собственост дава съгласие в определени случаи на преустройства, в определени хипотези изобщо тя не е предвидена, че някой е длъжен да я пита. От друга страна, не свързвайте само нещата с жилищната етажна собственост, защото преди малко гласувайки предложението на господин Ненков, в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ние визираме не само жилищни сгради вече. Тоест, в случая имаме веднъж съгласие когато то е необходимо на етажната собственост за преустройство, но органът, който е компетентен да го допусне, няма да го допусне, ако не са налице необходимите парко-места или се нарушават за това. дори да има съгласие на етажната собственост, че и без парко-места сме съгласни, компетентният орган няма да се съгласи. Така че съгласието на етажната собственост е излишно. А дали ще препратим към условията на чл. 43, ал. 2, е без значение, за мен, защото там визираме наредбата по чл. 13, ал. 1. Тук по същия начин, така че имаме двойни препратки – едно към нещо съществуващо. Но не пречи. Нека да го добавим, за да няма спор.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Преди малко го казах много накратко. Ако липсва подчертаният допълнителен текст, се създават условия за корупционна практика. На едни може да се разреши, а на други – не. И се нарушават съществени вещни права на етажната собственост. Допускането на посочените изключения са формулирани в действащия чл. 43, ал. 2. Моят експерт неслучайно е подчертал този член със становище по въпроса.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Да прочетем текста преди да го гласуваме.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Новата редакция на ал. 10:
„Изключения от разпоредбата по ал. 9 се допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж при условията на чл. 43, ал. 2.“
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Как ви се струва текстът? Добре. Който е съгласен с редакцията на тази текст, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Сега гласуваме отново целия текст с всички добавки.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Следващото предложение е от мен за създаване на нов параграф 2а, като в чл. 43 се създава нова алинея 3, която гласи:
„Когато регулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от всички етажни собственици. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда не е със статут на обща част по чл. 38, ал.1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.“
Мисля, че е ясно. Искате ли някакви пояснения? Има ли някой, който иска да изкаже съображение. Става въпрос за свободно дворно място, не влиза за озеленяване.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: По принцип приемаме предложението, но считаме, че трябва да се допълни с условието, че следва да се спазват нормативите за минимално озеленена площ.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Свободната дворна площ е по чл. 18, ал. 1 и в нея не влиза озеленената дворна площ, тоест свободната дворна площ е остатъкът от това, което имаме… Чета чл. 18, ал. 1 – че с подробния устройствен план се определя конкретно предназначение, плътност, интензивност, минимална свободна дворна площ, минимална задължителна озеленена дворна площ. Те са различни показатели. Когато ние определяме свободната дворна площ, преди това сме осигурили минималния процент озеленяване. Каквото остане, това е свободна дворна площ.
Няма проблем, можем да го добавим, ако желаете, за да е сигурно – „при спазване на норматива за минимална озеленена площ“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Който е съгласен по този начин да е, моля да гласува със „за“ – с добавката, естествено.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение на Найден Зеленогорски. Ще го прочета:
Чл. 42, ал. 10 гласи: „Строителните книжа на огради на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, са неразделна част от строителните книжа на обектите.“ Предлагаме да отпадне следващото изречение: „Инвестиционните проекти на огради в урбанизирани територии извън тези по чл. 147, ал. 1, т. 7 преди одобряването им по чл. 145, ал. 2, се съгласуват с главния архитект на общината. Предлага се това да отпадне. Ще обясните ли защо?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Това предложение е вследствие на предложенията, направени по чл. 147 и чл. 151, тъй като в двата текста или поне в предложението за редакция на двата текста разрешителният режим по отношение на оградите просто се променя и затова дотолкова, доколкото оградите като строежи и кат необходимост от издаване на разрешение за строеж за огради се свежда до една определена хипотеза, а именно, за плътни огради към улица, този текст става излишен и за да има последователност при прилагането, ако се приемат всъщност промените по чл. 147 и 151, тази разпоредба ще трябва да отпадне, чисто систематично.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 3. Госпожа Янкова, господин Карагьозов и господин Манол Генов имат предложение. Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като си даваме сметка каква е приходната част на общините, за да изпълнят тези функции, нашето предложение е в Закона за държавния бюджет чрез този законопроект да се осигури необходимия целеви финансов ресурс по изпълнение на функциите, тоест общините да имат целеви средства, когато се планира бюджетът за следващата година и за такава дейност за премахване. Как ще го реши, да го мисли министърът на финансите, но предлагам това да го има, защото това са средства.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров – по моето предложение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тъй като двете предложения са в една посока, предполагам, че както ние с господин Зеленогорски и екипа, с който работихме, така и госпожа Янкова е заимствала тези предложения от предложението и становището на Националното сдружение на общините, нашата идея е по-радикална. Смятаме, че за подобни дейности не трябва – ще употребя израза: да се точат пари от държавния и общинския бюджет, след което да си ги търсят респективно ДНСК или общините от въпросния собственик. Така или иначе, генералната мярка или генералната санкция е, че докато не бъдат премахнати съответните строежи, които не са включени в застрояването, няма да се въведе новият обект в експлоатация и това за нас е достатъчна санкция за лицето, че то просто за да може да си ползва новия обект, трябва да си събори, а не да чака някой друг да отива да му го събаря. Знаете какво се получава в практиката. ДНСК или общините започват едни обществени поръчки, за да се намери изпълнител на събарянето. Почват се едни оспорвания, които вървят в безвремието – дела, пълним гуши и на адвокати, които след това отиват не знам къде – да ме прощават колегите адвокати и юристи, които са тук. Така че смисълът на нашето предложение е достатъчна гаранция за това, че строежи, невключени в режима на застрояване се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж и ако той не изпълни това, строежът не се въвежда в експлоатация – достатъчно ясно е.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Жечев.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: За сметка на възложителя, въз основа на заповед на началника на дирекцията за национален и строителен контрол. Това е едно бягство от отговорност – от болната глава на здравата. Това, което казахте преди малко, ако е официално предложение, означава, че държавата абдикира от ангажимента си да премахва незаконното строителство. Точно това се получава. На практика една сграда може да се използва и без да е въведена в експлоатация. В България това е масово явление. Има масова практика да не се въвеждат в експлоатация сгради и да се ползват. Спестяват се данъци. Това е друга тема на разговор. Но това не е мярката, с която да се ограничи незаконното строителство.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Явно се нуждае от уточнение. В предложенията както на госпожа Янкова, така и в другото предложение на господин Зеленогорски се търси намиране на една мярка, мярката между степента на намеса на държавата в защита на обществения интерес и правото на всеки собственик да използва имота си така, както намери за добре. Когато един собственик реши да застрои нов строеж в имота си, всички сгради, които нямат постоянен статут, трябва да бъдат премахнати и правилно е – ако те не бъдат премахнати, те пречат за използването на новия строеж, надвишават допустимите плътност и интензивност и изобщо увреждат обществения интерес, най-общо казано.
Държавата може да си позволи различни мерки с различна интензивност. Ние предлагаме интензивността да бъде следната: санкцията за непремахване на строежите без статут, те не са незаконни, те са без постоянен статут, тоест те не могат да останат при реализирано новозастрояване. Това казва планът. Санкцията е: не ги въвеждам в експлоатация.
Ако едно лице, което има готов строеж и го ползва по предназначение, без да го е въвело в експлоатация, то подлежи на санкциониране по друг текст от закона, защото не могат да се ползват строежи, ако не са въведени в експлоатация по законоустановения ред.
Ако самият строеж сам по себе си е санитарно вреден, опасен, самосрутващ се, тогава разпоредбите на чл. 195 и 196 от Закона за устройство на територията вменяват на кмета задължението да ги премахне, тогава вече наистина за сметка на собственика ще ги премахне и тогава общественият интерес налага да се намеси кметът на общината. Иначе лицето бездейства, общината или търси пари от държавата, или държавата в лицето на ДНСК харчи едни обществени пари, без да е сигурно, че някога ще успее да ги възстанови, защото аз лично интереса от това събаряне тук на държавата и на общините не го виждам.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не знам дали е необходимо, надявам се, че архитект Жечев след така направеното уточнение е променил становището си, тъй като бях убеден, че има вероятност относно предложените текстове, те са наистина в една посока…
Относно текстовете, предложени от госпожа Янкова и група народни представители смятаме, че се получава едно дублиране с така установената практика на чл. 223, 9, тоест там е заложена разпоредбата, в която средствата, които общинските администрации събират от всичките глоби, такси, имуществени санкции, свързани съответно с незаконното строителство, пък и не само, с всичките правомощия, които има по реда на този закон, се разходват за финансово обезпечаване на техните контролни функции. Така че считаме, че подходът, който е предложен от господин Зеленогорски, председателя на комисията, е много по-удачен. Това е нашето становище.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз ще подкрепя госпожа Янкова, защото държавата въвежда принудата и е логично тя да я обезпечава. Съгласен съм донякъде с госпожа Бакалова, че не вижда как ще бъде изпълнено, обаче аз ще Ви кажа, госпожа Бакалова, Вие представяте ли си един кмет на малко населено място, да не говорим на голям град, ако тръгне да бута той? Той ще трябва да ходи с брониран автомобил в един момент. Това е истината.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Понеже ме попитахте пряко, с разрешение на председателя ще отговоря. Именно защото кметовете на общините трябва с оглед ниските бюджети, които имат, да преценяват какво да премахнат с приоритет, нека да премахват строежите по чл. 195. Това са вредните, опасните, самосрутващите се сгради, които наистина създават непосредствен риск, а тези строежи, които са в двора на собственика, старите му строежи, които той иска да си ги ползва и въобще не се интересува дали му е въведен новият строеж в експлоатация или не, общината ще го санкционира много по-лесно, когато му забрани ползването, принуди го с глоби да подаде документи за въвеждане в експлоатация и съответно му събере данъците, защото тогава местните данъци и такси ще напълнят общинския бюджет.
ДОРА ЯНКОВА: Аз смятам, че предложението, което прави господин Зеленогорски, означава изключително голяма гражданска съвест и коректност към закона, защото реално сега то се съдържа в чл. 53а и ние реално се отказваме от премахването за сметка на възложителя или от ДНСК, или от кмета. Не съм убедена, че по този начин със спирането дотука и премахването на принудата да бъде премахнат ще проработи законът. Ние ще си останем със заварени строежи, които ще си стоят. Това означава или сигнал до кмета, или инспекторати да ходят, или това да се идентифицира. България си е България. Построена е, има ги тези обекти. Или местна интрига, или нещо друго.
Паралелно с това, не се притеснявайте, няма нищо притеснително едно перо да има за всеки кмет, за всяка община или, ако трябва, в Закона за бюджета министърът на финансите да предвиди фонд „Събаряне“, при доказване на токова нещо да се прави искане в Министерството на финансите и да нес е дава на всеки кмет и да има необходимост това да се свърши. Законът действително Славчо е прав, ние като законодатели, държавата принуждава, трябва да осигурим ресурса.
Що се касае до чл. 223, аз искам да ви помоля: погледнете ги тези такси, глоби и имуществени санкции. Те са изключително малко пари. Това са почти никакви средства, които се намират в общините. Изключете големите градове и направете една справка в Министерството на финансите – почти никакви средства, като необходимост. От опит ще ви кажа: много наследници, отиваш, събаряш и започва една правна игра и не можеш да събереш нищо, всичко е за сметка на данъкоплатеца.
Такава игра се прави през адвокатите и юристите – или единият не получил, или другият в чужбина. Госпожа Гечева може би трябва да каже как държавата си плаща и как съответно и общините си плащат. Затова единият вариант е държавата да има един фонд, който да бъде и за ДНСК, ако трябва и за общините като цяло и от него при доказване съответно да се дърпа този ресурс. Другият вариант е да го оставим, но според мен либерализираме – оставаме в един такъв режим, в който няма да се случи по-нататък нищо. Но кажете все пак още мнения. Може би госпожа Гечева от опита, който има? Бих искала да направите един коментар на това предложение на господин Зеленогорски, или заместник-министърът.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз ще кажа още нещо или може би госпожа Гечева да направи коментар по изказването на госпожа Янкова, ако желае.
Част от аргументите са изключително удачни и обективни. Трябва обаче да си отговорим на следния въпрос. Повечето общини още не са приели наредби съответно за контрол на незаконното строителство, а ние искаме да създаваме държавен фонд. От тая гледна точка казваме, че са прекалено малко таксите, глобите и т.н. Разбирам Вашата загриженост, госпожо Янкова, обаче все пак ако има контрол, ще има и съответния финансов ресурс. Как на ДНСК средствата й стигат, за да осъществява съответно дейността по правата на незаконно строителство? Така че тук наистина малко е спорен въпросът кое е водещо и къде точно е проблемът – дали защото средствата са малко затова, че те реално не извършват превантивната и не само, и контролната дейност в степен, която трябва да извършват? Пак казвам: нека първо да си приемат и подзаконовите нормативни актове, за да види държавата и обществото, че реално във всички общества ще се извършва необходимият контрол, тогава… на държавен фонд.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър. Други? Няма.
Който е за предложението на госпожа Янкова, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 4.
Не се приема.
Който е за моето предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
§ 3 по вносител. моля всички, които подкрепят?
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
По § 4. По предложението ми има ли възражения, изявления, подсказвания? Не. § 4 кореспондира напълно с § 3. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Следващото предложение е за създаване на нов § 4а. В ал. 55 думите „разрешение за строеж съответно се заличават“.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Пояснението, което всъщност се първи с отпадане на думите „разрешение за строеж“, е, че преместваемите съоръжения се поставят с разрешение за поставяне и когато ние оставим този текст, в чл. 55 стои, той създава впечатление, че имаме строежи – в чл. 55, с разрешение за строеж, а всъщност това са открити обекти, които или не се нуждаят от разрешение за строеж, или ако се нуждаят от някакъв разрешителен режим, то това е разрешение за поставяне, което дава общината по наредбата за преместваемите съоръжения. Тоест тук думите „разрешение за строеж“ са излишни, защото те придават статут на тези открити обекти по чл. 55, като строежи на основното застрояване, което просто не е така. Те са със съвсем друг характер.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само едно изречение в потвърждение на това нещо. Ако погледнете текста на чл. 55, обектите, които са допустими в тези хипотези, там строежи няма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Милчев, заповядайте.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. В тези случаи следва да се прецени дали е необходима специална наредба по този текст на общинския съвет, защото ако става дума само за преместваеми обекти, наредбата по чл. 56, ал. 2 може да реши и този кръг от обекти.
Що се отнася до паркингите, вероятно в чл. 147 и чл. 157 може би да мислим за тях, че не са издадени разрешения за строеж.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Това, което говорите, са несериозни неща. Детски площадки – Наредба № 1, паркинги – Наредба № 2 за транспортни съоръжения. Как да няма строеж? Това не е ли строеж?
ДАНИЕЛА СИВКОВА: - независимо, че става въпрос за обекти с временен характер до реализиране на ПУП, то същите следва да отговарят на изискванията на строежите по чл. 169 и на всички нормативи, предвидени за такива обекти – например за площадките за игра има Наредба № 1 от 12 януари 2009 г., за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, която следва да се съблюдава с одобрен проект, разрешение за строеж и т.н.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние тук не приемаме това предложение, защото смятаме, че има строежи, които на тези свободни места могат да бъдат изградени като открити паркинги, детски площадки, спортни обекти. Те са безспорно строежи по смисъла на ЗУТ. Не съм съгласна с това, че се слага една ограда. Оградата, първо, също е строеж. Освен това ако се устройват по този начин като спортни площадки и паркинги, може да се наложи осветление, асфалтиране и т.н., безспорно това са строежи и към тях има изисквания. Отпадайки разрешението за строеж и застъпвайки тезата, че там само въз основа на разрешения за поставяне могат да се използват тези незаети места, всъщност стесняваме възможностите за ползване на тези места, с което мисля, че нищо полезно няма да направим.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Бакалов.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Само едно допълнение. Ако остане старият текст за разрешение за строеж, смятаме, че няма нищо лошо да са повишени експертните изисквания към тези сгради, защото сме се нагледали на какво ли не, а тук става въпрос, че трябва да имат и ток, и вода, и канал много пъти и няма, според нас, проблем да си остане старият текст.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, колеги, гости, аз също съм раздвоен в това предложение. От една страна, отпадането на издаването на разрешени за строеж в някаква степен е отпадане на една административна тежест. От друга страна, поглеждайки обектите, които са включени в чл. 55, мен изключително много ме тревожи това за детските площадки. Тук имаме изисквания, които през последните години спортните площадки се завишиха изключително много и с цел сигурността на тези, които ги ползват, децата ни. Ако ние разрешим без строително разрешение, без съответно да се наблегне на изискванията, които трябва да бъдат спазени при изграждането на тези обекти, оставяме ги безконтролни по този начин и аз мисля, че поне за тези два обекта строителното разрешение не трябва да отпада.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Идеята ни е да се облекчи режимът, защото в края на краищата много сложно и тежко е законодателството, но всичко е във вашите ръце. Има ли желаещи?
Гласуваме. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема.
§ 5 по вносител. Няма предложения. Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
§ 6. Има предложение § 6 да отпадне.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Текстът, който ние предлагаме и с който се поражда това двусмислие, е да включим думите „по Черноморското и дунавското крайбрежие“, тъй като ние отговаряме за всички ерозионни процеси в страната. водим регистър за ерозионните процеси само по дунавското крайбрежие. Такива са и регламентите съответно и текстовете в последващи алинеи, пък такава е и логиката на закона и за абразивните, които са съответно по Черноморското крайбрежие. В тази връзка ми е предложението, обаче в случая май се получава, че ще отговаряме дори за свлачищните само по Дунавското и по Черноморското. Ако може чисто прецизиране на разпоредба, нещо от рода на: „Министерство на регионалното развитие и благоустройството поддържа регистъра на свлачищните райони в страната и на районите с ерозионни и абразивни процеси по Дунавското и Черноморското крайбрежие.“ Да посочим, че в цялата страна поддържаме регистъра за свлачищните региони, което имаме и като правомощие, и като вменени функции по закона, а ерозионните процеси са по Дунавското крайбрежие, а абразивните – по Черноморското крайбрежие. Тоест, след думите „на свлачищните райони“ да добавим „в страната“. Аз чета ал. 2.
Ако позволите, да направя последно предложение – редакционно, ако някои от колегите народни представители го внесе по условията на Правилника за работата на Народното събрание: „Министерство на регионалното развитие и благоустройството поддържа регистъра на свлачищните райони в страната и на районите с ерозионни и абразивни процеси по Дунавското и Черноморското крайбрежие чрез дружествата за геозащита.“
Това е нашата идея.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако в тази посока се уточнихме, нали може да използваме техниката и записа, който е във всички останали алинеи на този член, „в това число и на еди какво си“, за да е ясно, че ги разграничаваме – едното е в цялата страна, а абразивни и еди какви си – само по Черноморието. Ако има съласие около това нещо за редакция, може да си оттеглите предложението и да приемем с редакция.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Който е за, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложението на госпожа Янкова, господин Карагьозов и Манол Генов. Това ще бъде последното предложение.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости на комисията, за да има публичност и да има ефективност и гражданите да знаят как работи държавата, ние предлагаме Министерски съвет ежегодно да приема обобщен доклад за отчитане на ефекта по изпълнението на мерките по геозащита. Досега може би всички съгрешихме – наливат се едни пари тук-там - поне да има яснота: годишни цели, изхарчени средства, дали при бедствие и аварии, дали с политика на държавата, но да има един доклад, който да е публичен и годишно той да се оповестява. Това е нашата идея. Мисля, че това е желание и на българските общини и да има напредък, и да има целеполагане и политика.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи по предложенията на госпожа Янкова, господин Карагьозов и Манол Генов? От министерството?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз ще започна само с едно извинение. Извинението ми е във връзка с неадекватното поднасяне на промените в чл. 95 и чл. 96 от нормотворческа гледна точка, от гледна точка на правна техника. Изписали сме съответно текстовете – с молба към господин Тодоров – господин Несторов да направи коментар.
НЕСТОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, нямам нищо против относно изразеното становище на госпожа Янкова, но въпросът опира до чисто техническото изпълнение на този ангажимент на държавата. Съгласно действащите разпоредби по ЗУТ, Министерство на регионалното развитие и благоустройството извършва мониторинг и регистрира подадените от кметове на общини и граждани райони, където има възникнали свлачищни процеси. Тоест, министерството е в невъзможност да извършва мониторинг на територията на цяла България, без да има съдействието и съгласието на кметовете на общини. Поради тази причина ние не сме против да се попълва и да има един регистър, но не може при положение, че геозащитните дружества са с численост 30 бройки и са само три на територията на България, ад извършват този цялостен мониторинг, за който става въпрос и който госпожа Янкова иска да поеме министерството като функция.
ДОРА ЯНКОВА: На наше предишно заседание присъствието на министъра на регионалното развитие и благоустройството ние споделихме, че действително от климатичните особености в страната и всичко това, което се случва в страната в последните години, имаме огромен проблем и със свлачищата, и с ерозията, и с абразията. Нашата препоръка като опозиция към правителството е да се укрепи геозащитата, да се намери необходимият ресурс, защото действително са изключително малко експертите и специалистите и ги ползват всички общини. Но паралелно с това аз искам да ви дам пример. От 2005 г. в района на Смолян след голямото наводнение, след всички въпроси, след всички свлачищни процеси в района на Смолянски езера и други, зададох въпрос към министъра на регионалното развитие писмено: какво се предвижда да бъде финансирано за 2015 година. Няма да коментирам, с уважение към министъра. Беше много скромно предвиждането и си остават изключително много процеси. Нашата идея и всъщност ние може би като парламент трябва да искаме от изпълнителната власт, започна адмирации министерството да прави такъв списък. Министърът анонсира регистър, регистърът да бъде приоритизиран, да се намери ресурсът от бедствия и аварии, ще има малко ресурси от оперативната програма, малко от общините и от българската държава. Ние не си ли поставим за цел това, което е като проблеми и като язви, да го започнем да решаваме, а не да наливаме пари тук или там по бедствия и аварии и там мургавите приятели да лобират в една комисия, няма да постигнем нищо. затова в центъра да си бъде Министерският съвет, той си дава, харчи средствата, и да може да се целеположат действия, от които да има ефект. Аз знам, че вие се притеснявате, че сте малко но държавата затова е държава, да решава въпросите. И ние като опозиция това го предлагаме и го искаме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз не мога да не благодаря на госпожа Янкова за така изказаната позиция и подкрепа. Нужна ни е както от народните представители от управляващото мнозинство, така и от опозицията функциите, които изпълнява, наистина и за решаването на този сложен за решаване проблем.
Нашето притеснение, и то доста обективно притеснение, се съдържаше в част от констатациите, които госпожа Янкова направи. Може да са ни скромни постиженията, но ние разполагаме съответно с лимитиран ресурс – и кадрови, и финансов. Нашето притеснение, чисто обективно, е, че приемайки тези текстове, предложени от господата народни представители, ще задължите министерството да изпълнява функции, за които то няма капацитета към момента и не само капацитета, но има и обективни пречки, които господин Несторов изложи кои са, и предпоставките да не може да изпълнява. Така че считаме, че всичко, направено към момента във връзка с политиката за превенция на свлачищните процеси, съответно за преодоляване на рисковете от тяхното проявление, направено в последните няколко месеца, е в максималната степен това, което министерството е можело да направи. Просто осигуряването на финансов ресурс с тези текстове - той е крайно недостатъчен. Така че аз отново изразявам обективното си опасение, че приемем ли тези текстове, ще бъдем изправени в една невъзможност да изпълняваме точно определените ни функции, да изготвяме този ежегоден доклад, който Министерски съвет да приема.
Благодаря Ви.
ДОРА ЯНКОВА: Аз Ви разбирам, че сте деликатни, че парите са в МВР и тъй като вицепремиерът и министър на вътрешните работи респектира всички, трябва така да казвате сигурно, но ние, пак казвам, сме опозиция. Там има 70-80 милиона. Скъпи колеги, знам, че с такива пари се асфалтират улици в Златоград, да речем. В минало време един бивш министър ги откриваше като политика. На това се намира решение. В чл. 96 е записано, че по тези въпроси за предотвратяване на щетите на авариите се осъществяват от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. при подготовката на следващия бюджет, и ще напиша писмо до министъра на финансите да се акумулира този ресурс в Министерство на регионалното развитие и благоустройството и то да си върши работата. Сега какво става? Общините ходят на едно място, вие ръководите и отговаряте пред държавата и пред нас като депутати за тая политика, малко хора, в околната среда – останалите пари. В държавата има много пръснати пари, да се съберат на едно място и министърът на регионалното развитие да ги ръководи и да се решават въпроси. Така че, това е нашият възглед и ние ще продължим да го развиваме. Затова го предлагаме по този начин.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Отново благодаря за изразената позиция на госпожа Янкова. Ние ще сме най-щастливи, предложете го когато се гледа Законът за държавния бюджет за 2016 г., но в текстовете, които сте предложили, говорят наистина много концептуално и много за политика, и политиката в сектора, а и не само в него – не виждам тези предложения.
Относно обобщения доклад, който отчита изпълнението на предложените мерки, ние частично сме изпълнили нещо подобно с приемането на Националната програма и със заложената в Националната програма превенция на свлачищата и със заложения мониторингов механизъм за нейното изпълнение, който се докладва съответно и отчита пред Министерски съвет, но пак казвам: говорейки за финанси, говорейки за ресурс ние сме абсолютно съгласни с това, което казвате. Предложение към настоящия законопроект не го виждам във вашите текстове.
ДОРА ЯНКОВА: Експертите тук ме подсещат да го запишем така, редакционно, господин председател:
„Министерски съвет ежегодно приема обобщен доклад за отчитане на ефекта от изпълнение на мерките и дейностите, съответно по чл. 96 по доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.“
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Техните компетенции, уважаеми господин председател, не са по настоящия Закон за устройство на територията, който разглеждаме, а са по Закона за защита от бедствия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, който е съгласен да подкрепим предложението на госпожа Янкова, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма, „Въздържали се“ – 8
Не се приема.
Моля гласувайте текста на вносителя с редакциите.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.

Благодаря.
Приятна вечер.
До утре в 14.30 часа.

(Заседанието завърши в 17.40 часа.)



Стенограф:

Кр. Николова




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Найден Зеленогорски/