1. Обсъждане на Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерски съвет.

2.Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25, за второ гласуване.

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 21




(Заседанието на комисията започна в 14.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Предлагам да започнем.
По точка 1 обсъждане на Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерски съвет

Добре дошла на вицепремиерът госпожа Меглена Кунева и нейният екип, след което ще продължим по второ четене на Закона за устройство на територията. Добре дошли на екипа от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и заместник-министъра на министерството господин Николай Нанков.

Точка 1 - Обсъждане на Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, внесен от Министерски съвет

Заповядайте, госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че е полезно преди да мина по същество на законопроекта, понеже знаете, че вчера имаше обсъждане със страните членки на т.нар. мониторинг за България и Румъния и една от темите - борбата с корупцията е била специално разгледана. Ето какво се казва: „Положителна оценка получи Националната стратегия за борба с корупцията с високи очаквания е натоварено създаването на Националното антикорупционно бюро, като ръководството на новата институция и конкретните й правомощия ще бъдат от съществено значение за утвърждаване на авторитета и надеждността й. Очаква се приемането на закона от Народното събрание.
Това е политическият контекст, в който работим. Не го казвам затова, защото някой го иска от нас от Брюксел, а защото българската политическа система, българската държава трябва да може да си говори с равно самочувствие с другите европейски държави и това е един от начините това самочувствие да се утвърди и да се докаже. Подобен политически анализ се прави и в България, прави се отдавна и аз смятам, че това Народно събрание може да направи следващата крачка и да направи борбата с корупцията или интегритета с още по-безапелационни правни норми и най-вече тяхното приложение.
Това, което се прави с този закон е да се сложи ред в административните органи, които се занимават с борбата с корупцията. То е част от една далеч по-дълга верига и обществени поръчки, и Наказателният кодекс, където е всъщност уредбата на корупцията вече, като престъпление, и инспекторатите и много други още закони, които имат отношение към интегритета на държавните служители, на политиците, на хората, които заемат висши държавни длъжности.
Това, което сме направили е, както казах – да сложим ред в институциите. В момента има аналитично звено, което стои абсолютно встрани, това е БОРКОР, не че анализ не ни трябва – трябва ни, но те стоят някак си встрани и малко анализ заради самият анализ. След това имаме Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, КПУКИ, както е известно съкращението й, която показа, тя е комисия, подчертавам, избирана е от Народното събрание, за съжаление нейната ефективност е силно разклатена, вероятно и заради персоналният субстрат. Знаете, че имаше проблеми с председателя на комисията.
Последният органа, който е в същата орбита, това е Сметната палата, която се занимава с декларациите за имущество. Тези три функции във всички страни са обединени в едно и трябва да го направим и у нас, доказано е, защото става въпрос за предварително направен анализ, който се прие в Министерски съвет, ако се съберат и работят, така че всяка да подсилва другата.
Основата на работата на новото бюро, така се казва, е имуществените декларации и проверка за конфликт на интереси. Сега имуществените декларации първо се подават пред много органи, второ – нямат проверка, дали имуществените декларации отговарят на истината. Всъщност това е едно от основните критики, че ако декларираш имущество и изведнъж се окаже, че през това време си придобил автомобил, който не си декларирал, никой не си прави труда да засече информацията от КАТ, където се регистрират автомобилите с имуществената ти декларация. Това е обидно за зрелостта на българската държава, поне аз така го виждам и с това трябва да се спре.
Ще прочета цялото наименование на закона, защото говори само по себе си. Това е Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Кои са тези лица? Разбира се политическите длъжности, но освен това тук има и хора, които боравят с държавни средства, с публични средства. Например, това са директорите на болници, които ползват ресурса на Националната здравноосигурителна каса. Това са главните архитекти. Имаме случай по случай, правили сме анализ, имаме достатъчно аргументи, за да смятаме, че това също са част от хората, които трябва да декларират и интересите си и имуществото си. Ректорите, също така, са част от списъка на тези хора, които подлежат на режима на закона.
По-съществените моменти в закона са свързани с начина, по който е конструиран органът. Органът, който ще прилага този закон се нарича Бюро за предотвратяване на корупцията. Ръководи се от директор, който се определя от Министерски съвет и се назначава от президента. Така всъщност е в повечето страни. Ще ви дам пример с Полша, Хърватска, Словения, Естония, Литва, като Естония всъщност няма антикорупционно бюро, но там антикорупционната политика се координира от Министерство на правосъдието, има координатор във всяко министерство, случаите се разследват от полицията.
Чух различни мнения, разбира се между първо и второ четене ще се върнем и можем пак да говорим за това, но според мен ясно определената отговорност, както е в Полша, както е в Хърватска, в Словения, в Литва, дава по-ясен профил на институцията, както Щатите, ако трябва да отида и отвъд океана в примерите. Този сложен фактически състав, предложения от парламента, потвърждаване или отхвърляне от Президента, е типичен за подобен тип институции, включително и начина, по който се избират ДАНС.
Можете да бъдете повече от сигурни, че аз ще приема всякакви бележки, които са свързани със засиления контрол от страна на Народното събрание. Това е абсолютно легитимно искане и каквито идеи има за засилен контрол, аз съм готова да ги взема тук на въоръжение в този закон. Този контрол е приветстван и е абсолютно необходим, за да може да има баланс и контрол на властите една спрямо друга.
Казах вече, че се разширява кръга на лицата, които са длъжни да подадат декларация. Ако се чудите как сме ги избирали, мога веднага да ви кажа, че сме имали предвид три критерия – характер на длъжността, достъп до публичен ресурс и корупционен риск. Корупционният риск е въпрос на изследване. В България този корупционен риск е един, в други страни е друг. За съжаление в обсега на корупционния риск влиза образованието, влиза и здравеопазването. Затова ще видите ректорите вътре, затова ще видите и директори на болници. Също служители с решаващи функции по обществени поръчки.
Разширява се освен това и кръга на декларираните обстоятелства. Ще ви дам пример. В предишните закони неизвестно защо не се декларират трудовите доходи, което е малко странно. В този закон обаче го правим. Също така се декларират кредити, които си взел. Мисля, че сме научени от случаите, с които българското общество се е сблъскало. Взима се кредит и изведнъж в рамките на месец този кредит се погасява. Това не е обстоятелство, което може да бъде отминато. Може би има някаква много сериозна причина това да се случи така и да няма нищо нередно, но това е обстоятелство, което трябва да се декларира, за да няма после излишно въртене на машината. Нека да се види, да се декларира, пък ако всичко е наред – нека да бъде.
Също чужди вещи, които лицето ползва на стойност над 5 хиляди лева. Например ползва се луксозна кола на приятел за две, за три години, сигурно има такива случаи, но те трябва да бъдат декларирани, за да не се окаже, че всъщност никой не носи отговорност за собствеността, не е ясно чия е собствеността. Има повече правомощия на органа, иска се разкриване на банкова тайна, съдействие от МВР и ДАНС, задължение за съдействие и представяне на информация от органи и лица. Изслушване на проверяваното лице, като въвеждаме подобна правна фигура при този закон. Когато има основателни съмнения да се отиде в по-дълбока проверка, тогава лицето, спрямо, което се прави такава проверка е поканено за изслушване и не само поканено за изслушване, но може да дойде с адвоката, ако така предпочита. Ние искаме да установим истината, а не, както от много парламентарни групи, през които минах, има въпроси, вероятно основателни, няма ли това да има политическо изкривяване. Не, органът е гарантиран, включително и с профила на човека, който ще оглави това бюро, ако така решите вие, който не трябва да е заемал, за директор и заместник-директор не могат да бъдат лица, има няколко условия, след това членове на политическа партия или коалиция и са били членове на ръководни и контролни органи на политическа партия или коалиция една година преди назначаването. Тоест, тук идеята, че ще се търси партийна, а не професионална фигура. Надявам се, че тоз сигнал е добре разбран от всички. Професионалисти има.
Мога да ви кажа, че примерно в Полша никога не е бил на политическа длъжност ръководителят на бюрото. Той беше в България. Завършил е право, но е между 1992-1996 година е служил в полицията, като офицер за борба с организираната престъпност, след това Централно бюро по разследване и назначен за шеф на отдел, заместник-директор, делегиран в „Скотланд ярд“, много отличия има. Носител е на награда за човек на годината в областта на ай-ти пазара и това също е част от причината да бъде предпочетен. В Словения е юрист – бивш прокурор и съдия. Имаме следовател. В Хърватска е юрист, адвокат, прокуратура, като опит. Асоциацията на прокурорите го награждава с „Прокурор на годината 2011“ и т.н. Тоест, търсят се хора с репутация, които не са партийно свързани. Разбира се трябва да имат доверие, за да могат да бъдат предложени.
Какво става, когато бюрото приключи с констатации за нарушение? Има няколко пътя. Единият от тях е да се отстрани лицето от длъжност, това са действия, които веднага се случват, да се наложи глоба, да се предаде на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество или вече да се предаде на прокуратурата. Много често чуваме аргументи, че не се разследва достатъчно, че няма дълбочина на доказателствата. Това бюро всъщност може да направи това. Хората, които работят в него се нарича инспектори и те извършват проверки. Да, те не са разследващи полицаи или следователи, но характеристиката на длъжността им е свързана с установяване на истината след проверка, тоест – генезисът на техният труд е много близък до извършването на подобен тип разследвания.
Предполагам, че за вашата комисия най-важното ще бъде присъствието на местната власт в този закон. Става въпрос за кметове и общински съветници. Тук тестът е чл. 5, ал. 25 – кметове и заместник-кметове на общини, кметове и заместник-кметове на райони, председатели на общински съвети, общинските съветници и главните архитекти на общините и районите. Санкциите, които се налагат са с ниска долна граница и висока горна граница. В други комисии ми задаваха въпроса все пак не е равен един кмет на малко населено място, ако е извършил такъв пропуск, не говоря за престъпление и кметът на един голям град – да, така е, тъкмо заради това сме направили такава ножица в санкциите, които предлагаме.
Готова съм да отговарят на въпроси, ако имате такива.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо вицепремиер.
Колеги, госпожа Кунева е тук и с час от своя епик. До нея е госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета.
Аз бих искал да кажа, че естествено категорично подкрепям този проект, който вече, както знаете, мина и през Министерски съвет. Това е една от изключително важните теми, която българското общество наблюдава и силно се надява, че ще върви към решение.
От друга страна за нас и съдебна реформа, и антикорупция са две взаимно свързани теми и според нас съвсем логично и нормално е, когато говорим за съдебна реформа да върви в пакет и този законопроект, който ние наричаме и придоби гражданственост, като антикорупция. Естествено, може би между първо и второ четене, ако постигнем мнозинство в парламента, в което не се съмнявам, той би могъл да бъде доусъвършенстван. Има доста сериозна практика в страни – членове на Европейския съюз и тези от Източна Европа. Аз лично бях на тази конференция, която организира госпожа Кунева, преди десетина дни за полския опит и за хърватския опит, ако не се лъжа и наистина имаше какво да се чуе.
Колеги, имате ли въпроси, изказвания?
Господин Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Кунева, уважаеми гости, безспорно, както и господин Зеленогорски каза темата е от изключителна важност, ясни са мотивите, ясни са целите, ние изцяло ги подкрепяме. За мен похвалното е, че се разширява, както кръга на лицата, които влизат вече в този кръг на проверка, така и кръга на изисканите за деклариране обстоятелства. Похвално е неща, които всички ги знаехме, да речем свързани с един скъп автомобил, както дадохте Вие примера, реално трябва да влязат в закона.
Притесняват ме основно две неща, които предполагам, че ще имат и сериозен обществен отзвук, а именно, че националното бюро за предотвратяване на корупцията може да образува производство и по анонимен сигнал и при публикация в средства за масовото осведомяване. Аз като прочетох „публикация в средства за масово осведомяване“ и го свържа с този закон веднага ми излиза жълтата преса, жълтите издания. Тоест, не Ви ли се струва, че давайки възможност най-вече за анонимен сигнал, въпреки че не съм убеден по действащото ни законодателство дали може да започне и да се изкара до края една проверка, една процедура при наистина анонимен сигнал, тоест – без никакви данни за лицето, което го подава и т.н.? Тоест, тук най-вероятно ще възникнат доста въпроси, ще има доста обществен отзвук и ние трябва много добре и много категорично така да направим тези текстове, че да не създаваме никакви предпоставки дадени лица, попадайки в кръга на тези, които ще декларират, ще попадат впоследствие в обхвата на проверката да не страдат от цялата тази работа. Има много неща, които предполагам между първо и второ четене ще ги коментираме.
Имам и един друг въпрос относно административно-наказателните разпоредби, а именно, че санкциите, които се предвиждат за забавено деклариране и впоследствие по другия текст за невярно деклариране санкциите са едни и същи. А като тежест на самото нарушение те са различни. Едно е лицето да пропусне срокът и да си подаде декларацията два-три дни след установения срок и друго е да я подаде в срок, но да бъдат неверни данните в самата декларация. Тоест, на мен ми се струва, че ние трябва да дадем някаква разлика, като разбира се по-високите санкции следва да бъдат тогава, когато е установено деклариране на неверни данни.
От друга страна, независимо от факта, че независимо има голяма разлика между минимум и максимум не смятам, че това трябва да бъде определящо в нормата, защото по принцип много зависи кой ще състави евентуалният акт за установяване на административно нарушение, наказателното постановление, не се знае съдът впоследствие как ще реагира. Така че според мен наистина трябва да има разграничение на тези санкции.
Един въпрос относно проверката на декларациите. Тоест, когато констатират органите, че има някакво несъответствие и т.н., те публикуват тази информация на интернет страницата, доколкото схванах текста. Има ли случа какъв трябва да бъде срокът, в който се подава декларацията и бюрото, органът, уведомява лицето, че всичките декларирани данни след извършването на проверката са окей?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Проданов.
Госпожо вицепремиер, заповядайте.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Ще започна отзад напред.
Публичността засяга подадената декларация. Ако всичко е наред – всичко е наред. Ако обаче има някакво несъответствие тогава вече органът е активната страна и се започва проверката, която трябва да доведе до някакъв резултат. Докато се води проверката няма публичност. Това е просто проверка. Ако си забавил два дни или ако си забавил шест месеца е все хиляда лева глобата. Това също трябва да го изправим. Вашата бележка за забавено деклариране или за невярно деклариране е интересна, записахме си я с моите колеги, ще направим по-прецизен текстът за административно-наказателните разпоредби, специално ще го погледнем отново.
За анонимните сигнали това е повтарящ се въпрос навсякъде. Изрично е да казвам, че аз съм от страната на тези, които ще бъдат проверявани, включително и с анонимни сигнали и мисля, че ние знаем какво означава това, включително и по медиите. И сега обаче има самосезиране през медиите, то сега съществува. Това, което ние сме направили в този закон е този анонимен сигнал да не бъде просто така хвърчащ, защото и в момента вместо анонимен сигнал може да кажете дописка в сайт и пак може да се самосезира и то може да се самосезира прокуратурата.
Нашата задача е първо да стимулираме хората да бъдат ангажирани с това, което се случва около тях, без например да си загубят работата, ако видят някаква нередност и я направят достояние на бюрото. Действително е въпрос малко и на национална култура. Има страни, като Германия например, която е с висок стандарт и с добро общество, където няма нищо странно в това да се обадиш по телефона и да кажеш на пътната полиция, че тази кола пред теб кара с превишена скорост или че си е изхвърлила боклука през прозореца. В България това нещо не се случва, и то като знаеше, че можеш да загубиш човешки живот заради скорост и т.н.
Нарочно давам този пример, защото вероятно започва от малкото. В закона ние сме казали, че се издава методика, че не се разпространява по никакъв начин това, което е постъпило, като информация, а просто се работи по проверката, че работят двама души, тоест – няма как някой да злоупотреби. Не ми се иска да затваряме тази възможност, защото, че ви прочета, в Полша – да, има анонимни сигнали под формата на писма, телефонни обаждания. В структурата на бюрото има специален отдел с правомощия по вътрешна уредба да анализира получените сигнали. В Хърватска – разследват се само онези сигнали, за които има достатъчно основания за подозрения в неправомерни действия, тоест – основателни сигнали. За Словения нямаме материали, но за Естония има гореща линия, която там не се използва често. Тази област не е законово регулирана освен с предоставянето на гореща телефонна линия. В антикорупционния закон има член за защита на свидетели. В Литва – анализират се от служители на бюрото и влизат в специална база данни, ползвана или от криминалисти или от инспекторите на бюрото.
Готова съм да водим между първо и второ четене по-дълбок дебат. Това е инструмент, който е на наше разположение, ако ние го направим наистина да работи, както трябва. С един инструмент може нещо да се разруши, а може и нещо да се съгради. Не искам да продължавам тази аналогия. Но действително, искаме ли да направим обществото ангажирано, това наистина да те е грижа и да знаеш, че можеш да реагираш, а не да трупаш гняв в себе си, че виждаш някаква нередност, но никой няма да й обърне внимание. Трябва ли да продължават да викат хората телевизиите и да пишат сигнали до медиите, вместо да се обърнат към орган, който може нещо да направи, защото това му е работата? Това са въпроси, които бих искала да ги разгледаме с вас с необходимата доза внимание и да ни е отворено мисленето. Волята е ваша.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Кунева.
Колеги, други въпроси или изказвания?
Господин Атанасов
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо вицепремиер, колеги от комисията, аз категорично подкрепя идеята за този закон, но безспорно има някои неща, които ме притесниха – правомощията на бюрото. В края на краищата то ще бъде излъчено от изпълнителната власт, от Министерски съвет и потвърдено от Президента на страната. По-скоро ме обезпокои едно от правомощията, които ще има бюрото, даване на прокуратурата – да, даване на КОНПИ – да, глоба – да, но има едно правомощие, което от осемгодишният ми опит, като кмет, възникват доста въпроси. Става въпрос за отстраняване на кмет от длъжност от това бюро. Аз все си мисля, че даже това, по което ще има бюрото имам чувството, че противоречи и на Конституцията, защото кметът е публична фигура, пряко избран от народа. За сега него могат да го отстраняват предсрочно от мандата му само прокуратурата. В момента това бюро придобива една сериозна възможност и го казвам директно от опит да се обърне в бухалка срещу неудобни кметове. Ще ви дам и пример, тъй като аз твърдя, че го преживях на гърба си – имам 198 ревизии, въпреки че нищо не се откри. В края на краищата три години ми се създаваше сериозен проблем за работата и то говоря като кмет, от опит. Сто деветдесет и осем ревизии определено по чиста политическа причина. Я вижте другите кметове дали толкова са проверявани. И това бюро на практика получава правомощията, защото органът, който го назначава е Министерски съвет. Това бюро на практика ще получи правомощията ей така да отстранява кметове без да принадлежи към съдебната власт. На практика това става, тъй като то ще бъде назначено от изпълнителната власт и ще бъде подчинено на изпълнителната власт.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Първо, това бюро няма да бъде подчинено на изпълнителната власт. Няма да бъде, подчертавам. Шефът на бюрото се предлага от Министерски съвет. Но неговото назначаване става от Президента, който е избран, също както Вас с пряк вот. Значи ние имаме прекият вот за Президента, който трябва да гарантира единството, непартизирано и Министерски съвет. Извинявайте, но ние сме дали същите правомощия по отношение на ДАНС, даже още повече.
Господин Атанасов, разбира Ви, но винаги можем да измислим дали това ще работи както трябва. Затова, благодаря Ви. И в момента може да има отстраняване от власт, ако се установи конфликт на интереси. Всъщност, аз тук ви моля да не отслабваме закона, а не да сложим нещо допълнително. Вие и извън този закон сте получили въпросният брой проверки. Не, несъществуващият към онзи момент закон Ви е утежнил. Нямаме много висока политическа култура, но с един слаб закон няма да ни се повиши политическата култура. Ние не можем да се пазим от лошата политическа култура, като правим едни такива обли и беззъби закони. Така че, много ви моля, подкрепете го на първо четене, нека след това да се съберем. Аз искам да направя работещ закон, който по възможност всички вие да харесвате. Като казвам „харесвате“, имам предвид да искате да работи. И това е единствената ми цел. Колкото пъти искате – ще се съберем, всеки казус можем да разгледаме, само водени от едно желание законът да работи.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли други въпроси, колеги? Виждам, че няма. Госпожа Кунева трябва да тръгва, тъй като е на Комисията по бюджет и финанси.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Този закон се радва на четири комисии.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: След като няма други въпроси, който подкрепя закона, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Благодаря, госпожо вицепремиер.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз ще ви похваля на всички останали комисии, защото наистина бяхте много по същество и наистина беше важно.
Благодаря ви сърдечно на всички!
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодарим и ние.
Колеги, продължаваме по ЗУТ.


Точка 2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25, за второ гласуване

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Параграф 7. Мое предложение за създаване на нов § 7а. Член 103а, ал. 1 се изменя така:
„(1) В проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост, както и с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.“
Колегите от екипа, някой би ли искал да каже нещо?
Заповядайте.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Искам да поясня предложението.
Предложението е чисто редакционно, тъй като сега действащият текст на чл. 103а, ал. 1 гласи, че подробните устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план или негово изменение запазват действието си. Разпоредбата, която сега се предлага да стане ал. 1 на чл. 103а е действащата разпоредба на чл. 125, ал. 4. Пренасяйки разпоредбата на систематичното й място философията не се променя. Запазва се принципът, че действащите подробни устройствени планове запазват действието си, но на систематичното място в закона се посочва, че тези предвиждания, които са отразени в заварен действащ подробен устройствен план се отчитат при изработването на нов общ устройствен план с уговорката, че ако се налага промяна в предназначението на вече урегулирани имоти това ще става именно с цел създаване на обекти на публичната собственост на държавата и общините или за защита на ясно определени в закона обществени интереси.
Предложението е във връзка с това, че в практиката се намираше като че ли противоречие между чл. 103а, ал. 1 и чл. 125, ал. 4.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колеги?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не възразяваме по предложението. Редът се запазва абсолютно същият. Текстът се прехвърля от един член в друг, така че наистина само се променя систематичното място на разпоредбата.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре.
Другото предложение, тъй като са във взаимна връзка, създава се нов § 7б. 7б. В чл. 125, ал.4 се отменя и те са в систематична връзка.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 8 няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 9. Има мое предложение.
В § 9 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова т.1:
1. Алинея 1, изречение второ след думите „национално значение“ се добавя „за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания“.
2. В алинея 2 думите „за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания“ се заличават.
3. Точки 1 и 2 от параграф 9 стават съответно точки 3 и 4.
Стефан Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, повечето от вас знаят, че това са вариации на промени, които са вървели в текста на чл. 129 назад в годините. Това всъщност е едно предложение за връщане към една предишна редакция. Знам, че има несъгласие, знам, че имаше и несъгласие преди това, но каква е практиката назад в годините, за да се стигне до обратното предложение, тоест – да върнем топката така, както бяха нещата.
Когато разделихме хипотезите с оглед да направим някакво облекчение, тоест – в определени случаи, което е в общината на определените хипотези на общинския съвет, се получи в практиката така, че много често това уж облекчаване води до забавяне на процедурите, тъй като в практиката се случва един площен обект, който касае един поземлен имот или няколко поземлени имота, но не представлява обект на техническата инфраструктура, попадащ в компетенциите на общинския съвет се гледа, тоест – минава в компетенциите на кмета на общината. В същото време в практиката почти във всички случаи до всеки един такъв един обект се налага да бъдат изградени линейни обекти на техническата инфраструктура, което води до разделяне на проекта на две и гледането в съответните части от два органа по различно време и забавяне на процедурите. Именно от тези съображения са продиктувани и нашите мотиви за предложението да се върне положението, каквото беше преди.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, само искам да обърна внимание, че ал. 1 има три изречения и мисля, че предложението е към третото изречение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Техническа грешка.
Госпожа Станкова
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз искам да обясня каква е логиката в момента в закона – това, което предложихме при последното изменение и то се прие от народните представители
Приемането на общите устройствени планове е в правомощията на общинските съвети. В правомощията на общинските съвети е допускане изработването на ПУБ за имоти, извън строителните граници по чл. 124а, ал. 1. Тоест, имаме контролът, че инвестиционната инициатива, за която се иска изработване на ПУП съответства на предвижданията на общия устройствен план и този контрол го прави органа, който е приел общият устройствен план – общинският съвет. След това обаче за одобряването на изработения подробен устройствен план правомощията са прехвърлени на кмета, за да се облекчи процедурата по приемане и одобряване, защото кметът одобрява със заповед след разглеждане и решение на общинския експертен съвет. Общинските съвети заседават по-рядко, удължава се срокът за приемане на подробните устройствени планове. Допускането е казано на общинския съвет, на какви условия трябва да отговаря подробният устройствен план – това са условията, които са записани в действащия общ устройствен план. Затова поддържаме идеята да остане досегашният текст, който облекчава инвестиционните намерения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател
Искам да обърна внимание на колегата от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на експертите в комисията, чл. 124а, ал. 1 борави с понятието „граници на урбанизирани територии“, а чл. 129 борави с понятието „граници на населени места и селищни образувания. Това са различни понятия и би трябвало да се търси някакъв общ критерии в единият и в другият случай.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Общият устройствен план на населеното място и на общината се приема от общинския съвет.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи има ли?
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Аз не бих подкрепил този текст по друго съображение обаче. То е защото съобщаването за промяната става по различен ред. Едното е чрез публикация в „Държавен вестник“, другото е по реда на АПК. Тъй като тук считам, че по вторият начин, ако премине в ал. 1 ще става чрез публикация в „Държавен вестник“, заинтересованите лица от тази промяна не биха узнали за нея. Ако е по реда на ГПК възможността да получат информация за промяната е много по-реална. Затова аз считам, че сегашният ред е много по-удобният.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Действащата уредба с нищо не облекчава инвеститорът, който и да бил той. Реално планът се разглежда на две части, от два различни органа, с различни процедури и т.н. и обявяването пак е на две части по различен ред.
ДАНИЕЛА СИВКОВА: Позволете ми от чисто практически опит. От 2009 година все още бях главен архитект на община точно, която през този период имаше много такива инвестиционни намерения извън населените места обикновено става въпрос и за промяна на предназначение. Едното отива с процедура за площадка, другото отива с процедура за трасе. През това време докато тече едната процедура те съвместяват нещата и няма резон. Това за обявяването е много резонно, защото съседите не разбират заповедта чрез обявяването в „Държавен вестник“ и бих искала да кажа, че до 2009 година процедурата беше такава, каквато сега се провежда и 2009 година, след като промяната беше направена за част от територии да бъде намалена от три поземлени имота до три квартала да се намали и да бъде одобрявано със заповед до един квартал, тогава сякаш този текст беше изпуснат, нямаше го нито в чл. 129, ал. 1, нито в чл. 120, ал. 2. И когато се направи следващата през 2012 година се коригира този пропуск и се върна старата процедура. Но някои общини правеха грешката и те по инерция продължаваха със заповедта, защото знаеха, че този текст винаги е бил в ал. 2 и практически това е по-облекчената процедура за инвеститорите при всички положения. Още повече от 1 януари 2016 година, ако общината няма общ устройствен план за имоти извън населените места, те няма да могат да я проведат изобщо тази процедура за одобряване на ПУП.
Вярно е, че специално земеделските земи в един период, когато всички се юрнаха да правят промяна на предназначението при положение, че промишлените територии на градовете пустееха се налагаха и някакви рестрикции и те бяха въведени донякъде в Закона за опазване на земеделските земи, за фотоволтаичните системи за определени категории от пета до десета и т.н. Но сега, когато изискването е задължително да има общ устройствен план също тези неща вече могат да бъдат регулирани, защото общият устройствен план предвижда структурирането на територията и могат да си правят ПУП за имоти извън населените места само в такива територии, които са предвидени по общ устройствен план. Така че в подкрепа на министерството, както беше направена предната промяна мисля, че трябва да остане този текст, като е в момента с тази процедура.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Едно изречение за уточняване.
Това, което се опитахме да направим с предложението е да предотвратим образуването на две преписки и две производства за едно и също нещо. Вярно е, че има възможност все още до края на годината да се допускат подробни устройствени планове за отделни имоти извън урбанизираните територии, тоест – за земеделски и горски територии. Всеки площен обект, за който трябва да се одобри най-често само план за застрояване трябва да се осигури достъп до линейните мрежи най-често с инженерните мрежи, за които се одобрява парцеларен план. Сам по себе си парцеларният план няма свое основание да съществува, ако не е одобрен подробният устройствен план за застрояване на конкретния имот. И всъщност имаме едно производство за допускане на план за застрояване с преценка на необходимостта от екологична оценка с всички съгласувателни процедури в рамките на допускане на план за застрояване за площния обект, след което и успоредно с него започваме производство по одобряване на парцеларен план за довеждащите мрежи, които минават в отделна преписка, с нови съгласувателни писма, а когато отиде на плоскостта на екологичното законодателство ние всъщност внасяме по формулярите, които изисква екологичното законодателство уведомление за едни и същи инвестиционни проекти и намерения, защото те са свързани технологично. Тоест, самият парцеларен план, освен, ако не е довеждащ към мрежа от висок клас за общински нужди, ако е за един конкретен проект така или иначе трябва да се разглежда в едно, за да може изобщо да се обоснове целесъобразността от плана.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме това предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема.
Гласуваме текста на вносителя. Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 10. Отново има предложение от мен, както и от народния представител Александър Ненков.
Предложението за § 10 е: В чл. 131, ал. 2, т. 2 думите „когато са включени в свързано застрояване“ се заменят с „когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им“. Мотивите са, че собствениците на съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване със заинтересовани страни по т. 1 на ал. 2, защото те са в обхвата на самия план, както и при одобряване на първа регулация, така и при въвеждане на свързано застрояване с изменения на действащия ПУП.
Има ли по тази тема коментари?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, тук бих искала да изразя едно опасение, тъй като, ако се приеме предложението, когато се предвижда свързано застрояване между два имота да не се съобщава на собствениците на съседния имот, това създава риск от засягане на интереси във връзка с ползването на собствеността на съседния имот и може би по този начин ще се отнеме правото на собствениците в съседния имот да упражнят правото си на защита на своите интереси.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не знам защо колегите имат притеснения. На практика имаме едно дублиране в хипотезите по т. 1 и т. 2. Притесненията на госпожа Гечева т. 3 във всички случаи съседни имоти, включително имотите през улица, така че няма никакъв проблем да бъдат засегнати интереси на други лица. Тоест, те са в обхвата.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Нашето предложение беше това, съгласувано с колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото в момента в действащия текст съществува един анахронизъм.
Госпожо Гечева, става въпрос тогава, когато съществува това свързано застрояване, то вече е установено. Тоест, ако то наново се появява, това, което вие се опасявате, то попада в смисъла на т. 1, тоест – те попадат така или иначе в обсега на самия план. И досега съществуваше един кон сенс. Трябва да ви кажа с изключителна трудност общинските администрации се изправяха при наличие на установено вече свързано застрояване кога трябва да се обявява една преписка на собственици на етажна собственост, безкрайни по брой и нямаше как да се установят дори къде се намират тези хора и тези преписки застояваха с месеци, защото те от една страна не се явяват заинтересовани, а от друга страна попадат в приложното поле на т.нар. пряко засегнати от предвижданията на плана. Тоест, по този начин правилно се отстранява един анахронизъм.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Разбирам мотивите за това предложение, когато не е предмет на плана застрояването в даден имот, съответно той да не е заинтересован. Обаче има един вид устройствен план в чл. 110 – работен устройствен план, когато застрояването е в повече от три имота, тогава неизбежно се засяга и съседният имот, въпреки, че строителният план допуска това свързано застрояване. Може би трябва да се помисли за разграничаване на хипотези, защото работния устройствен план, силуетният план, неизбежно засяга и съседните имоти.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Така е наистина, но ако го засяга той тогава влиза пак в обсега на въпросния план и попадаме пак в приложното поле на точка 1. Така че, ако по някакъв начин, дори със силуетният план, за който колегата искаше да каже – промяна на вида на застрояване, тоест – запазва се височината средноетажно, но се променя работният устройствен пран, като автоматично попада с приложното поле на т. 1, тоест – не е необходимо да обявяваме на лица, към които не променяме абсолютно нищо на имота и по никакъв начин не засягаме имуществените интереси, те да влизат в кръга на т.нар. пряко засегнати от плана по простата причина, че те изобщо не са засегнати.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли още желаещи по темата? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя това предложение, направено от мен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Става въпрос за следното. При изработването на подробните устройствени планове там, където са предвидени обекти за социална инфраструктура в общи линии смисълът на текста, който съм внесъл е именно да установи кога да влязат в сила тези актове за влизане в сила на подробните устройствени планове що се касае именно до чл. 16, ал. 1. До сега практиката показва, че когато има жалене на някои от парцелите от някои от собствениците спрямо устройствения план предлагам да влиза в сила чак когато са установени всички жалби, когато органът, който изработва плана окончателно завърши цялата картина на плана, а не да влизат в сила тези, които нямат обжалване. Ако иска, разбира се, колегата Милчев може да допълни това, което се опитах да обясня.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин заместник-министър.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател.
По принцип подкрепяме и смятаме, че направеното предложение е абсолютно резонно. Но се притеснявам от една колизия, която би могла да се получи с разпоредбите на чл. 218, ал. 3. Трябва да отбележим изключението, което ще направим с така предложената промяна, съответно, ако вие гласувате положително.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Милчев, Вие също искахте да кажете.
БОРИС МИЛЧЕВ: Не искам да бъда досаден, исках да обясня същността на плановете, но ако се възприеме предложението…
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи има ли?
Господин Марков.
КАСТАДИН МАРКОВ: ПУП-ове по чл. 16, които се провеждат, ако в една част има обжалване, до сега другите части влизаха в сила. Сега казваме, че не влиза в сила целият ПУП, ако на едно място има обжалване. Не затормозяваме ли така общините най-вече?
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Предложението на господин Ненков е свързано с особеностите на плана по чл. 16, ал. 1. Това е практически почти единствената разпоредба в ЗУТ, която има непосредствен вещно-правен ефект. Плановете по чл. 16 заради редукцията на площите и придобиването от общината на част от имотите за публична инфраструктура имат вещно-правен ефект и се променят всички основни белези на имотите, те стават от нерегулирани – урегулирани, границите им се променят, респективно и тяхното конкретно предназначение. Условието е да не се ощетяват от гледна точка на оценката на имотите собствениците. За да се получи обаче този ефект планът трябва да влезе едновременно в сила за всички имоти. В противен случай се получават много сериозни вещно-правни проблеми.
За съжаление това не беше направено в процес на прилагане по чл. 16 и една частична отмяна на плана всъщност компрометира прилагането на целия план и спорове дали е приложен, в коя част е настъпила неговият вещно-правен ефект. Затова предложението е съвсем удачно, тъй като устройствените планове по ЗУТ, с изключение на плана по чл. 16 не влияят на правото на собственост, но този план размества границите, предназначението и площта на имотите.
Аз се притеснявам по-скоро от това, че изречение 2 на новата алинея има опасност да засегнем правата на хора, които не са подали жалба и не са участвали в производството по оспорване на този план, а всъщност ще се окажат с един план, който ги ползва и той не може да породи действие. Затова, ако ми позволите, ще предложа редакция на тази алинея, а именно, че алинея 2 не се прилага. За актовете за одобряване на подробни устройствени планове, одобрени на основание чл. 16, ал. 1. Какво имам предвид? В сега действащата разпоредба на чл. 132, ал. 2 е въведено правилото, че при обжалване на плановете предметът на жалбата се определя и предметът на спора се определят с акт на съда и в останалата необжалвана част всички могат да прилагат този план. Това правило при плановете по чл. 16 е неприложимо. Затова мисля, че така ще избегнем и външното противоречие, което се получава при частично обжалване в рамките на един квартал да се окажат засегнати лица, които по никакъв начин не са конституирани и не са имали възможно да участват в производството.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Бакалова.
Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Това е един сложен вид план, който е хомогенен, интересите на всеки един от собствениците са свързани с всички останали. Тук при създаване и изобщо осмисляне на нормативната уредба трябва да се види и противоречивата практика на административните съдилища и Върховния административен съд. В един период Върховният административен съд възприе, че жалба, подадена от един жалбоподател засяга цялата територия и всички са заинтересовани, тъй като от всеки се отнема по равно или някакъв процент за инфраструктурата и тази инфраструктура в еднаква степен, обжалвана от един човек засяга всички останали. Тази теза на Върховния административен съд в момента е подтисната и надделява една друга позиция – произнасяне в рамките на правния интерес на жалбоподателя, който е неговият конкретен имот и най-много неговите съседи. Произнасяне в рамките на правния интерес означава отмяна за отделно взети поземлени имоти. Но трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, която казва, че с влизане в сила на този закон се прехвърля и собствеността. Тоест, самият план има транслативен ефект, според някои колеги и такъв оригиниран ефект за придобиване на собственост. Тоест, отмяната по отношение на един човек на един имот, който вече има нови граници според плана, означава да бъде върнат този имот в старите му граници. Само че там, където той трябва да се върне вече имаме оригинерно правно основание хора, собственици, с равни права. По ефекта на доминото излиза, че целият план е компрометиран.
Действително рамката на правния интерес са общите принципи в административното право и те не могат да бъдат пренебрегнати. Това обаче означава за администрацията отмяната в една част, че трябва да се преработи целият план, тъй като този план е хомогенен. Не може интересът на един собственик да бъде отделен от интереса на други собственици. Така е направена в момента рамката и смисъла на предложението. Ако приемем, че не се прилага ал. 2 губим това връщане на топката обратно в администрацията, че тя е длъжна да преработи целият план, да спази мотивите на съда за конкретния собственик и изобщо за цялата територия, защото жалбата може да е по-обща, не само от гледна точка на конкретния интерес.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Кметът е решил да урбанизира определена територия и пуска план по чл. 16. Винаги има някой, която жали всичко по принцип. Кметът е намерил пари и счита обаче, че има средства да инвестира в публичната инфраструктура в определени зони, в които планът е влязъл в сила. По този начин блокираме усвояването на средства и развиването на цели квартали. Винаги ще има жалба и щом тази жалба ще води до спиране на целия план, де факто се блокират инвестиционните намерения на общината. Тоест, обричаме кметовете да не могат да ползват процедурата по чл. 16.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Бакалова би искала да отговори.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Едно малко пояснение.
Опасението Ви е вярно, защото една жалба, с оглед натовареността на съдилищата отлага прилагането с шест месеца, една или две години. Предимствата на плана по чл. 16 са свързани с това, че общинската администрация изработвайки плана, финансирайки плана и имайки желание да го приложи бързо с влизането в сила на плана, тя придобива собствеността върху парчета от частни имоти, които са отредени за съответните мероприятия на социалната и транспортната инфраструктура, без допълнителни разходи от общинския бюджет. Заслужава си, нека съдът да провери всички оплаквания за засегнат частен интерес. Съдът да се произнесе по всички жалби, но при стабилизирането на плана и влизането му в сила в момента, в който той влезе в сила настъпва ефектът на разместване на собствеността по отношение на всички и собствеността върху парчетата частни имоти, които попадат под улици например или за озеленяване стават собственост на общината, без общината да полага допълнително средства за отчуждаване. Що се отнася до заинтересованите лица – да, така е – при план по чл. 16 всяко лице, което има имот в обхвата на плана се оказва заинтересован било на страната на ответника, тоест – на страната на общината, защото иска да се ползва от този план, който повишава стойността на имота му, тъй като в плана по чл. 16 е инкорпорирана идеята за повишена стойност на земята, която се получава в резултат на урбанизирането на урегулирането на имотите и ако той иска да се защитава наравно с общината по повод постъпилата жалба, би трябвало съдът по общите правила на АПК да му даде възможност да встъпи в процеса, като заинтересовано лице или като ответник.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Бакалова.
Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Искам да споделя следното.
Наличието на средства в общината или желание на местната власт да реализира дадено мероприятие се сблъсква с други права. Член 18 от Конституцията защитава правото на собственост. Административният акт, който се предвижда по чл. 16 е един от малкото, ако не и единственият административен акт в нашето право, който по такъв драстичен начин засяга правата на собственост. Това са особено защитени права, както в нашата Конституция, така изобщо на общностното ни право. Така че е оправдана тази тежка процедура за защита правата на собственост. Провалът в дадена част на плана поставя в пълна безизходица вещно-правните отношения дори на спечелилия делото, защото спечелилият делото, съборил плана за неговия си имот, е в най-тежка ситуация, той няма никакъв изход. Освен това, администрацията от своя страна няма възможност да изменя плана, защото вече е влязъл в сила и е придобил нови граници на собственост.
Така че от конституционна гледна точка има спорове доколко чл. 16 изобщо отговаря на Конституцията, но това е друга тема. Посягането на права на собственост би трябвало да минава през една тежка процедура, наистина.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: При очевидната липса в тази държава на публичен ресурс и на слаби бюджети на общините това беше единственият ред, по който могат да се усвояват територии и да се развиват градовете.
Колеги, имайте предвид, че в момента, ако гласуваме подобен ред, на практика спираме общините да инвестират в публична инфраструктура, ползвайки чл. 16. Това просто ви го гарантирам, че така ще се случи. Засягат се стотици, да не кажа хиляди собственици, винаги някакъв процент от тях ще жалят, а самата администрация планира бюджетните си средства година за година. Днес е теглил кредит кметът и иска да усвои определен квартал, догодина вече може да не може да го ползва, влизайки в съда тази разработка и отлагайки се до безкрайност.
Моментът е много важен и ви призовавам да помислите. Иначе дали отговаря на Конституцията, не мога да кажа, но е хубав инструмент за работа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Станкова.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ще си позволя да изразя едно мое лично мнение, понеже имаме амбициозната задача да правим едни по-сериозни промени в ЗУТ на есен, октомври месец. Този текст наистина е доста дискусионен и има и други възможности за решаване. В случая, казах го и на господин Милчев, ако съдът отмени заповедта в частта на един имот – да се търси друг механизъм, като не може да му се обособи УПИ в пълния размер на имота за разликата да бъде обезщетен по пазарни цени, за да не спираме цялата територия. Но това няма да може да го решим на едно заседание, примерно казвам вариант. Така че, според мен, този казус се нуждае от по-задълбочено изследване и може би е добре да го оставим за есента.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи по тази тема има ли?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: От опит, за цял един голям квартал се опитахме да регулираме, в ролята ми като кмет, Райковски ливади и си дадох сметка какво означава чл. 16. Изключително полезен за нови територии, то е така, да може да урегулираш за училище и за читалище цял квартал и за публична инфраструктура и общината да не плаща много пари. Предложението е добро, защото действително един път изчерпали се дебатът по отношение на подробния устройствен план той действително тогава ще влезе в сила. Може би министерството ще ни изненада с нещо, но тъй като не смятам, че до два-три месеца кметовете ще бъдат много активни да регулират нови територии моето предложение е сега да го подкрепим, а ако на есен вие дадете нещо по-добро и интересно, тогава да го променим. Затова за първи път тук ме впечатлява с експертността си колегата Ненков и затова мисля, че си струва, защото знам какво е – комбинират се фамилии на групи, мизерстват поотделно. Колегата зам.-кмет на Бургас също го е изпитвал, като опит, но за големи територии, които тепърва, тоест – смисълът на чл. 16 е този, мисля, че е намерена мярката, по който съдът да изчерпа.
Друг е въпросът можем ли в закон да окажем до какво производство да приключва, до каква степен на обжалване. Неприятно е, тук говорихме с колегата Карагьозов, конституират се всички, като страни, много е тежко делото, но пък един път завинаги, като приключи, то влиза в сила. Иначе това да вземеш 25% от собствеността, един казва – добре, давам го за публична, друг казва – защо, то струва еди колко си пари, все в главата дрънкат парите и това не е добро – на едни да се плаща, на други да не се плаща. Мисля, че бихме могли сега да го приемем, да видим може ли на определени места да проработи и ако проработи да остане, ако не проработи, да го променим.
А другият вариант е да направим, господин председател, една експертна група и да гледаме този член следващата седмица към края. Да видим и практики, които има, да бъдем по-убедени. Да извадим членът и да го оставим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Коцева. После госпожа Караянчева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз имам процедурно предложение, тъй като наистина явно при експертите възникват спорове, пък какво остава за нас, хората, които не всички разбираме от тази материя. Тук чух предложение от експерт, че ще се промени във второ, в трето изречение, където правите предложение за промяна в ал. 2 и 1. Затова ви моля да отложим гласуването на този текст докато уточните текста, така, както смятате, че трябва да изглежда и след това ще го гласуваме, защото в този случай аз не разбирам кое изречение, коя алинея променяте и как точно си го представяте като текст.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, приемам за процедурно предложение да го гледаме на другото заседание. Аз принципно съм склонен да подкрепя тезата на господин Марков, защото добре знам какво е на практика всичко това.
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Подкрепям госпожа Коцева, защото този член е изключително важен в закона и нека да не бързаме, защото малко несериозно е така – хайде да пробваме да видим какво ще стане за два-три месеца, пък ако случайно министерството в това нещо му просветне някоя велика мисъл после да видим…
Затова аз предлагам, нека този член да не го гласуваме в момента и да го отложим за другата седмица, ако трябва.
ДОРА ЯНКОВА: Ако така е прозвучало, малко се шегувах, но ще кажа, че изключително сериозна е експертизата и е премислена. Нямам представа арх. Станкова какво ново ще предложат, но това добре е премислено, защото тези, които сме го носили на гърба си има територии, които са изцяло нови, които с три-четири години не влизат в сила, защото се карат помежду си и това затваря вече целият ПУП и той вече е действащ, тъй като никой не си дава от неговото и затова с уважение към предложението аз смятам, че е добро. Но все пак явно има настроение да го отложим за други гледане – да го отложим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, без гласуване, приемаме – за следващото заседание да го гледаме. Експертите под ръководството на господин Стефан Тодоров да направят текст, който ни удовлетворява.
Подлагам на гласуване § 11 на вносител.
Моля да гласуваме § 11 на вносител.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Продължаваме нататък. Има мое предложение:
Създава се нов § 11а:
§ 11а. В чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „г“ думите „и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно запечатване с горен изолиращ екран“ се заличават.
Стефан Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще поясня. Това е едно предложение на колегите от Министерство на околната среда и водите във връзка с облекчаване на процедурите за закриване на депа. Става дума за заравяне с пръст на такива, които се закриват и фактически, ако това нещо не се направи – изключението, което е предложено да отпадне този текст, се извървява цяла една процедура, като за един строеж с проекти за подробни устройствени планове и всичко останало министерството казва, че харчим едни грешни пари, търпим санкции, че процедурите за закриване на депа не можем да ги спазим и т.н.
Така че предложението е именно продиктувано от колегите от Министерство на околната среда и водите и е насочено в тази посока.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Дори в нашето министерство не постигнахме консенсус по така предложените промени. Направихме работна среща с колегите от Министерство на околната среда и водите, разбирам техните опасения. Но, аз мисля, че госпожа Гечева трябва да сподели своите опасения от гледна точка на това евентуално какви последици бихме могли да изпитаме всички ние като общество по така предложения текст, тъй като безспорно дори тези рекултивации, които и господин Тодоров, пък и на работните срещи колегите от Министерство на околната среда и водите казаха, че са безобидни, че са малки, че са дребни, трябва да сме категорични, че това са строежи по смисъла на ЗУТ. Тази рекултивация и тези горни изолиращи екрани са техническо съоръжение, техническа инфраструктура и все пак тази рекултивация е по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Аз, ако позволите, искам госпожа Гечева да сподели своите впечатления.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, госпожо Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да изразя само своите опасения, пък вие ще прецените доколко са основателни. Не случайно се говори не просто за рекултивация с хумус и затревяване и залесяване с храсти, а се говори за запечатване с горен изолиращ екран. Става въпрос за отпадъци, като не се прави разлика между опасни, неопасни, битови или някакви други минерални отпадъци.
Искам да обърна внимание, че битовите отпадъци, колкото и безобидни да изглеждат в процеса на своето третиране, тоест – обезвреждане, гниете се отделя биогаз, който в определена концентрация с въздуха е взривоопасен, взривоопасна смес. Освен това при самото гниене това е процес с отделяне на температура и може да се получат процеси на тлеене и на самозапалване. Така че предвиждането на горен изолиращ екран не е нещо толкова елементарно, което може да бъде направено без прединвестицинни проучвания за самите отпадъци и без съответните съоръжения, които да бъдат предвидени в инвестиционния процес, независимо, че се касае за нерегламентирани депа, тоест – нямаме долен изолиращ екран и другите необходими съоръжения, които се предвиждат при едно регламентирано депо за отпадъци. Самото запечатване е вид третиране и обезвреждане на тези отпадъци и то изисква мероприятия, изисква отвеждане на чистите повърхностни води, запечатване на самите отпадъци, така че от тях да не излизат вредности, включително замърсени води, за да не се замърсят водоизточници или повърхностни източници на вода. Както казах вече, опасността от биогаза, който се отделя, там е необходима система за улавяне на тези газове.
Така, че според мен не бива с лека ръка да се казва, че рекултивацията е някакво елементарно действие, което не се третира като строеж по смисъла на ЗУТ и не изисква инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж. С това са свързани моите притеснения, ако отпадне горният запечатващ екран от хипотезата на чл. 137 за категориите.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Гечева.
Това е все пак наше действие, вследствие на инициатива на Министерство на околната среда и водите. Имам едно писмо, подписано от зам.-министър Живков, който прави това предложение, като идеята е да се облекчат нормативните процедури, свързани с рекултивация на общински депа за битови отпадъци. Но слушайки Вас, аз съм склонен да се съглася и оттеглям предложението си.
Продължаваме напред.
Параграф 12. Няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 13. Няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 14. Няма предложения.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Нов § 14а.
Господин Ненков. Няма го.
Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Предложението е редакционно. Препратката е към обща разпоредба, която изрежда хипотезите. Така че не е нещо, което е съществено към началото на закона.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли въпроси? Няма.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 15. Има предложение от Димитър Танев и група народни представители: В чл. 147, ал. 1, т. 3 думите „200 кв.м“ се заменят с „0,5 хектара“.
Ще ви прочета чл. 147, ал. 1, т. 3. Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Оранжерии с площ до 200 кв. м. се заменя с 0,5 хектара.
Това е предложението на господин Танев и група народни представители.
Има ли някой, който би искал да каже нещо?
ОГНЯН АТАНАСОВ: Тази площ, за която става въпрос 0,5 хектара е огромна, според мен, защото в оранжериите има доста инсталации, които трябва да се направят и то сериозни инсталации. В тях се поддържа много често температура, влажност и други системи за поддържане на микроклимата и смятам, че това е доста отговорно, както и енергоносителят, който трябва да захрани тези системи и не мисля, е може да мине без разрешение за строеж при таз площ от 0,5 хектара, 200 квадрата е нещо нормално, но 0,5 мисля, че е много голяма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Това е горе долу един футболен терен.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само за коректност и за информация. Мотивите на вносителя, тъй като той си е написал мотивите защо предлага са с цел облекчаване на зеленчукопроизводителите, земеделските производители, тъй като това са обекти, които по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи се строят без промяна на предназначението при условията и по реда на наредбата по чл. 12, ал. 3 от ЗУТ, като той казва, че това е размерът на минималната площ за подпомагане на земеделските производители по отношение на оранжерии и именно от тези съображения предлага облекчаване на режима в този обем. Това е записано в мотивите, като предложение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз съм склонен да подкрепя това предложение със същите мотиви.
Други по темата? Няма желаещи.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Не се приема.
Продължаваме с моето предложение:
Параграф 15 се изменя така:
§ 15. В чл. 147, ал. 1 се изменя така:
1. монтаж на инсталации, съоръжения и уредби с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор";
2. реконструкция и основен ремонт на елементите на техническата инфраструктура;
3. монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в собствените им поземлени имоти.
4. плътни огради на урегулирани поземлени имоти от към улица.
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да припомня на комисията, че имаше едно неформално заседание в посока обсъждане на идеи за облекчаване на режимите по чл. 147 и чл. 151 основно. В неформалният разговор, който се проведе тук с участието на почти всички членове на Комисията беше постигнато видимо съгласие за прехвърляне на една голяма част от обектите по чл. 147 в чл. 151, тоест – да ограничим обектите, за които ще се издава разрешение за строеж, но няма да се изисква съответното одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение. Респективно по-голямата част от обектите, като бяха визирани основно обектите от допълващото застрояване и всички останали, които съществуваха до момента в чл. 147 да отидат в чл. 151. На базата на тази дискусия сме направили и тези предложения, някои от които може и да ви се сторят с провокационна цел, но все пак мисля, че в една дискусия може да се намери едно добро законодателно решение с аргументи от едната и от другата посока, а не да се приема, че видите ли всичко е много страшно, ако това се случи.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги? Предполагам, че и това ще бъде една доста дискусионна тема.
Заповядайте, госпожо Станкова.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз искам да ви обърна внимание върху точка 2 „реконструкция“, която по определението в § 5, т. 44 допуска замяна на конструктивни елементи, изпълнение на нови такива. Тоест, за реконструкциите, според мен би следвало да искаме одобряване на инвестиционни проекти. Основен ремонт – да, но реконструкцията предполага намеса в конструкцията, така че според мен не би следвало толкова чак да облекчаваме реконструкциите.
Другото ми притеснение е, че в т. 1 е монтажът на инсталации и съоръжения и уредби с повишена степен, подлежащи на технически надзор, досегашният текст на чл. 147 допускаше облекчен ред с изключение на тези, които подлежат на технически надзор. Досегашният ред е уредбите и съоръженията, които подлежат на технически надзор, за тях да се спазва общият ред на ЗУТ. А сега абсолютно всички отиват на чл. 147.
Това са ни двете притеснения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Бакалова, после господин Милчев.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Бих искала да поясня само логиката на разделянето на строежите, тъй като вие виждате, че в чл. 151 е направено предложение за списък от дейности, за които няма да се изисква разрешение за строеж. Критерият, по който е извършено разделянето е в общи линии степента на засягане или риска от засягане на определен обществен интерес и на чужди права или риск с оглед повишена опасност на съоръжението. Толкова, доколкото търсим съразмерност между нуждата и запазване на един административен режим – разрешителният режим за издаване на строително разрешение и либерализиране на режима тогава, когато дейностите няма опасност или степента на засягане на чужди права или на обществени интереси е много нисък. Това е критерият за разделяне на строежите в чл. 147 и чл. 151.
По повод точка 1 за съоръженията, които подлежат на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, защо предлагаме да има само разрешения за строеж. Те така или иначе подлежат на контрол от тази дирекция с оглед спецификата на съоръженията и всъщност ние запазваме единият разрешителен режим, а облекчаваме разрешителният режим по ЗУТ само до ниво разрешение за строеж. Това е логиката. Така или иначе ние тук имаме специализиран контрол, който е също вид административен режим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Милчев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще подкрепя арх. Станкова в друг аспект на предложената т. 2. Става дума за елементи на техническата инфраструктура. Обърнете внимание на чл. 64, ал. 1, кои са елементите на техническата инфраструктура. Елементите на техническата инфраструктура са включително подстанции, пречиствателни станции, мостови съоръжения и т.н. По принцип тези съоръжения са с повишена степен на опасност. Причината администрацията изобщо да се бърка в тези работи е защитата на нормите за безопасност. Такъв един тест с цел облекчаване би трябвало да влезе по-дълбоко и да диференцира елементи на техническата инфраструктура, които неизбежно се налага да бъдат експертизирани с инвестиционен проект, надзор и т.н. за тяхната реконструкция.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Бакалова.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Прав сте, господин Милчев. Ако сложим думичката „линейни“ пред елементите, тоест – има се предвид линейните, а не площните и става въпрос за реконструкция? Тоест, Вие предлагате да остане само „основен ремонт“, „реконструкцията“ да я махнем. Разбрах, добре.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ако ни се струва, че и тези текстове са проблеми, да ги оставим в другата група текстове, за която вече сме сформирали, за следващия път? Това са много значими неща и хубаво би било. Ние така или иначе решихме.
Колеги, искате ли да оставим тези текстове за следващия път?
Господин Нанков?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Това е нашата молба.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не искаме министерството да изглеждаме церберите и институцията, която видите ли задължително изисква в максимална степен да имаме утежнени и усложнени процедури, когато говорим инвестиционни намерения. Господин Милчев мисля, че много точно и категорично го заяви. Все пак говорим за защита в максимална степен на обществения интерес, здравето съответно и живота на хората. Така че тук говорим за едни много сериозни промени. Все пак вие сте народни представители и взимате окончателните решения, но нашето становище е, че тези промени трябва да подлежат най-малкото на една много по-сериозна дискусия, експертна такава и обществена. Какво вие прецените.
Нашето становище е не само по конкретните текстове, по всеки един можем да даваме и коментари и бележки. Всички, така предложени, за нас, най-малкото към настоящият момент, са приемливи.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре.
Оставаме го за следващия път. Ако си стигне до някакви удовлетворителни и за министерството текстове, ще ги обсъдим на следващото заседание. Естествено, че здравето и живота на хората са най-важното съображение, ако бихме могли, защитавайки това съображение да облекчим нещата – да го направим.
Добре, остава за следващия път.
Параграф 16. Няма предложения.
Колеги, въпроси?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господи председател, аз имам едно предложение, съгласувано със Съюза на архитектите в България. Ще помоля колегите да добавим и да променим ал. 4 в този чл. 148. Ще прочета теста на члена и ще си поясня мотивите.
Член 148, ал. 4: „Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква“. Със съгласуването на Съюза на архитектите те искат да се добави следният текст: „…и когато е придобил собственост върху предоставената проектна документация в съответствие с договорените отношения между страните“. Мотиви: Не трябва да се смущава инвестиционният процес и няма логика да се издава разрешение за строеж, което не е собственост на инвеститора.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Бакалов да го мотивира.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Едно пояснение.
Става въпрос, че обикновено практиката е инвеститорите, възложителите, независимо дали са община, държава или частно лице, обикновено дават за изработването на проектно-сметна документация един аванс, след което се взима разрешение за строеж и чак до края на целия инвестиционен процес се създават отношения, които пречат на самия инвестиционен процес. Тук не става въпрос за средства, защото за 1% - 1,5% реално от цялата инвестиция има риск за останалите 98%, защото се забавят проекти, кредити тежат на едно такова инвестиционно намерение и тук идеята е, когато се получават подписи и печат от съответни институции – община или държава документацията да е собственост на вносителя и от тази гледна точка се получава една добра възможност. А когато става въпрос за европейски проекти, когато има договорни отношения и примерно общината не е в състояние даже и проектно-сметна документация да направи така, че да бъде възмездена и да няма конфликти между участниците, като проектанти, като възложители и като строители, тогава вече този процес се урегулира. В този смисъл е много важно да се направи така, че когато проектантът участва при приемането на обекта и там да няма заложена мина от гледна точка на това да се усвоят практически големите средства.
Това е идеята на това предложение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: С огромното ми уважение към вносителите – господин Атанасов и господин Бакалов от Съюза на архитектите в България, ние много добре осъзнаваме какъв проблем има. Законът за устройство на територията винаги е бягал и хората, които са се занимавали със закона знаят, че ЗУТ винаги е бягал от уреждането на спорове, най-малкото авторските права в него, спорове между възложител на конкретен проект, съответно и неговият автор. Това са отношения, които се урегулират съответно в договорните отношения и ние мислим, че ЗУТ е място, където тези отношения трябва да бъдат уредени.
Нашето мнение е, че проблем може и да има, но мястото за решаването му не е в ЗУТ.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: господин Жечев.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Тук не става въпрос за някакви чисто финансови, да не кажа меркантилни желания от страна на гилдията. На практиката тук се е затвърдил един анахронизъм. Издава се един стабилен административен акт, какъвто е разрешението за строеж. Преди години в това строително разрешение се вписваше т.нар. главен проектант, който сега възприехме да го наричаме водещ проектант, за да си носи някаква отговорност лична, персонална. А сега се издава разрешение за строеж на името на възложителя на база на проекти, към които той няма документ, че е придобил правото на собственост. Правото на собственост няма нищо общо с авторското право. Няма как да се издава нормативно стабилен административен акт на един възложител, който не си е купил предмета на авторско право, тоест – не е заплатил за него, просто не е коректно, не е законно.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Бакалов, после господин Нанков.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Към господин Нанков. Тук не става въпрос за авторски права, а става въпрос за собственост върху документация, върху която се слага печата и одобряващият орган го легитимира като документ. Авторските права са съвсем друго нещо.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Понеже в диалогичен режим влязохме с господин Бакалов, ако приемем такъв текст, може би ще се стигне до хипотезата, че ДНСК ще отменя съответно и договорите. Тава са договорни отношения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Марков, Милчев, Бакалова.
КОСТАДИН МАРКОВ: С думи прости, ако възложителят не си плати на проектанта не може да вземе разрешение за строеж. Между другото, аз не знам дали не съм в конфликт на интерес, защото голяма част от семейния ми бюджет се формира от проектиране, обаче наистина сега е моментът да подкрепим подобно предложение и да решим една част от вътрешнофирмената задлъжнялост в тази държава. Не мисля, че е проблем при положение, че в много други места в ЗУТ без да са придобити вещни права не се задвижва съответната процедура - разрешителен режим.
БОРИС МИЛЧЕВ: Става дума за едно административно производство, в което органът, който издава административният акт носи определени отговорности. На първо място това е спазване на нормите за безопасност в момента, спазване на подробните устройствени планове и също така, както правилно отбелязахте – разрешенията за строеж се издават на лицето, което има право да построи сградата и да стане неин собственик. Вкарването в едни нови отношения ще създаде нови отговорности за този орган, тоест – той трябва да проследи имуществените отношения между проектант, вероятно и надзорниците ще го поискат това нещо. Разрешението за строеж е един акт, който е изследване на спазване на безопасността на самия строеж и ще се превърне в едно изследване на цялото правоотношение на проектиране, въобще на целия инвестиционен проект, който е довел до издаване на разрешението за строеж. Това, мисля е, като вменяване на отговорност на административния орган, минава някои естествени граници.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Аз се присъединявам към казаното от колегата Милчев и няма да го развивам подробно. Хубаво е да направим разлика между вещните права, които проверяваме от външна страна, когато постъпи искане за издаване на разрешение за строеж и администрацията не коментира и не решава спорове за собственост. С толкова по-малко сила има право да решава спорове относно това дали са платени хонорарите на проектанта, дали има валидно сключен договор. След като проектантът има подписите върху чертежите очевидно отношенията са уредени с договор и споровете се решават по съдебен ред.
Аз си позволявам да направя едно редакционно предложение в текста на вносителя по повод изречение второ в ал. 6. Сега предложението гласи: „Строителните книжа може да се окомплектоват след изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи. Аз ви предлагам това изречение да гласи така: „За изпълнените неотложни аварийни и възстановителни работи се изготвя и заверява екзекутивна документация по реда на чл. 175“. Ако правилно съм разбрала вносителят това комплектоване на строителните книжа постфактум всъщност става въпрос за екзекутивната документация.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Бакалов.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Един мотив защо не съм съгласен с това, което каза Валя Бакалова. Искам да кажа, че подписите и печатите на проектантите са задължителни, като се внася документация примерно при господин Вучев, за да я гледат на експертния съвет в общината. И тогава всъщност, когато се одобри проектна на експертен съвет за инвеститора е ясно, че този проект отговаря на изискванията на нормите и тогава вече спокойно възложителят може да разплати документацията. Прави се с една декларация и никакви обследвания няма нужда да прави общината. И повечето главни архитекти приемат една такава постановка, защото всъщност това гарантира целият инвестиционен процес и ние за половин процент създаваме противоречия между строители, проектанти и инвеститори.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И тази тема ни се струва сложна.
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Като вносител на предложението предлагам това предложение, тъй като среща сериозни дискусии сред експертите да го сложим при онези други въпроси, които ще се обсъждат. Това е важно.
Предлагам този член, който предложих – ал. 4 – поправката, да мине в онези други два въпроси, които ще ги разглеждат експертите, да се изяснят мненията помежду си и в края на краищата в момента една важна поправка може и да мине сега, но може и да не мине, зависи колегите как ще гласуваме. Да не я отхвърляме с лека ръка, защото може и предложението да не намери нужните гласове.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Приемам, но нека да се гледа и редакционното предложение на госпожа Бакалова. Всички тези неща заедно в § 16.
Преминаваме към § 16а.
Господин Ненков? Няма го.
Редакционно. Има ли някой въпроси? Няма.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Предложението на § 16 по вносител?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Подлагам на гласуване § 16 на вносител. Предложението на господин Атанасов и редакционно ще ги гледаме след това.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
ИРЕНА КОЦЕВА: Едно уточнение. Тъй като госпожа Бакалова поиска да направи редакция, в ал. 6 ли ще правите редакция по т. „б“?
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Да, ал. 6, т. „б“.
ИРЕНА КОЦЕВА: Ние държим на предложението по вносител, без редакцията, която госпожа Бакалова каза, че ще направи в този текст.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз разбрах, че въпросът на госпожа Бакалова е да разбираме екзекутивна документация, но ако мислите, че редакционно е по-добре? Става въпрос за бедствени ситуации и аварийни случаите. Нали все пак гледаме да облекчим процесът при който имаме аварийност, за да може реално да укрепим едно свлачище, за да можем да възстановим щетите, примерно от пропаднал път и впоследствие екзекутивната документация да бъде съответно доокомплектована. Това е логиката.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колегите ще го доогледат и ако се наложи – ще го гласуваме отново редакционно. Но сега сме гласували текстът на вносителя. Отложихме на господин Атанасов.
Параграф 16а го гласувахме.
Параграф 17. Има предложение на господин Ненков и мое предложение. Те са вързани с „отложен“, така че и те са отложени.
Параграф 18. Има ли въпроси? Има някакъв проблем. Госпожа Бакалова да уточни.
ВАЛЯ БАКАЛОВА: Зад това, на пръв поглед уточняващо предложение на вносителя всъщност от гледна точка на административното право ние стабилизираме едно ново административно производство по издаване на нов акт, с който удължаваме срокът на строителното разрешение. Исторически погледнато, позволявам си да кажа „исторически“, тъй като от 25 години се занимавам с устройство на територията и строителството, удължаването на срока на строителното разрешение не е било никога в режим на отделно административно производство. Причините разрешението за строеж да е срочно са ясни били винаги на администрацията, а именно, ако се продължи дълго време изпълнение на строителството може да влезе в сила нов устройствен план, могат да настъпят конкретни причини, за да не се завърши строителството. Отказът от презаверка на строително разрешение и обжалването на този отказ означава, че ние за удължаване на срока предвиждаме едно самостоятелно административно производство по издаване на благоприятен административен акт и отказът да подлежи на съдебен контрол. Но за мен това е абсолютно неудачно. По-скоро обратното – не трябва да допускаме подобна възможност, защото в срока на подаване на заявление, оспорване на евентуален отказ строителството теоретично продължава, тъй като то вече е започнало, просто не е завършено в сроковете по чл. 153. Самата идея да дадем отказ за удължаване на срок на строително разрешение, което е в процес на изпълнение изключително много ме притеснява, като юрист, предполагам, че и неюристите ще ме подкрепят.
Ако предложението остане, тогава ми се струва, че е разумно да посочим основанията, на които може да се направи отказ, за да може да се извърши контрол от съда на какво основание и правилно ли е приложено основанието за отказ за продължаване на срока, тъй като вещните права, респективно правата по сключените договори за изпълнение на строителството са ангажирали голям ресурс на възложителя и самият факт, че ние допускаме да му се откаже трябва да кажем на какво основание е това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожа Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря.
Аз напълно споделям становището, че презаверката на разрешението за строеж не е индивидуален административен акт, но бих искала накратко да мотивирам това предложение от практиката. Без да съм юрист бих искала да ви запозная с това каква е константната съдебна практика във връзка с презаверките на разрешенията за строеж. Както при заверките, така и отказите съдът ги изпраща по жалби срещу тях в ДНСК административният орган по чл. 216 да се произнася с индивидуален административен акт, което е още по-недопустимо от това да впишем в безусловна форма в закона, че при евентуалните откази подлежат на съдебен контрол. Това е бил мотивът. В момента всички си даваме сметка и споделяме мнението, че разпоредбата на чл. 153 е изключително неразвита и наистина там има какво да се доразвие, но за момента в този ЗИД на ЗУТ не разполагахме всички с достатъчно време, за да се развие, както и за това е необходимо малко по-широко обсъждане, за да се развие цялата теза по заверката на разрешенията за строеж. А дали това трябва да бъде еднократно, колко пъти може да се презаверява в годините, какво ще се случи, ако има последващи изменения на нормативна уредба сега във връзка с проблемите с дюните, ЗУЧК, Закона за биологичното разнообразие и т.н., това наистина е една тема, която трябва да се обсъди по-широко, за да може да се направи обстойна и пълна разпоредбата на чл. 153. Но пак казвам, съдебната практика налага, за да не се стига до там да се произнасят органите на ДНСК по евентуални немотивирани откази и презаверки, наистина да се предвиди съдебен контрол за тези откази.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Чухме и двете тези.
Който е съгласен да подкрепи текста по вносител, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Очевидно е, че това е тема и трябва, може би, при следващите предложения, за които говори госпожа Станкова, през есента да се помисли сериозно по всичко това.
Параграф 19. Има ли възражения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува по вносител!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 20.
Госпожа Янков, господин Карагьозов, господин Генов по § 20 предложенията.
ДОРА ЯНКОВА: То е само допълнение - водещият проектант, както е отговорен, да бъде и задължен. Да им вменим и двете неща, мисля, че е логично. Това е искане на българските общини преди всичко.
Друго няма какво да допълня.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Не разбирам „задължен“, може би, ако уточните.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като е водещ, да бъде задължен да си осигури съгласуването. Както е отговорен, така и да се задължи.
ИРЕНА КОЦЕВА: По всички части на инвестиционния проект?
ДОРА ЯНКОВА: Да.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други колеги по тази тема?
ИРЕНА КОЦЕВА: Архитектите, склонни ли сте това да го направите? Щом го предлагат.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Който подкрепя предложението на колегите, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.

Подлагам на гласуване целият текст с направеното предложение.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 21. Въпроси? Няма.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 22. Въпроси? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 23.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Параграф 24. Има предложение.
Госпожа Янкова, господин Карагьозов, господин Генов.
ДОРА ЯНКОВА: Касае достъпната среда. Вносителят Министерският съвет е допълнил, че Министерски съвет и общинските съвети приемат програми за осъществяване контрола по изпълнението.
Нашето предложение е да се допълни - в края на всяка календарна година, че се изготвя отчет за тяхното изпълнение. Предлагаме да се създаде още една ал. 7, че в Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се предвиждат средства за изпълнение на програмите по ал. 6. Имам предвид, всички знаете, че България изостава от достъпната среда, която е предвидена в ЗУТ, имайки предвид построяването на публичната инфраструктура в по-предишно време, преди да се приеме този член и това задължение. Новите обекти безспорно неразделна част от тях е именно този акцент. Но в голяма част в инфраструктурата са необходими доста средства. Кметовете не можаха да наваксат, държавата също, затова според мен никакъв проблем не е в средствата за общините да има финансов ресурс, който да дава възможност това да се реализира в България. Това ще покаже отношение към хората в неравностойно положение. Ние, като страна в това отношение изоставаме.
Това са нашите предложения.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По предложенията на госпожа Янкова и господин Карагьозов има ли изказвания?
Госпожа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Предложението на госпожа Янкова и група народни представители наистина е добро в тази си част, в която трябва да направим всичко възможно да дадем условия за достъпна среда. Но пък има и един друг закон – Законът за интеграция на хората с увреждания и мисля, че там спокойно биха могли да бъдат дадени коментари. Тук не разбирам кой ще приеме тези отчети, които предлагате, ежегодно да се предвиждат средства за реализиране? На мен лично в тази посока не са ми ясни мотивите ви и ще се въздържа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: След като общинският съвет прави програмата, той ще си готви отчета и гражданството ще знае тази година какво е предвидено и какво е изпълнено. След като Министерският съвет също ще готви програма, в края на годината прави си един публичен отчет обобщен и се отчита действително напредък. Това, според мен, е добро.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Госпожа Коцева е абсолютно права. Същият въпрос стои и пред нас. Както казва госпожа Янкова – щом общинските съвети приемат общинските бюджети за съответната година, това трябва да бъде залагано на ежегодна база в Закона за държавния бюджет. Така заложените текстове биха могли да ни изправят пред обективната невъзможност да си ги изпълняваме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други? Не виждам.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 5; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя.
Който е „За“ текста на вносителя, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
Параграфи 25, 26, 27. Няма въпроси.
Подлагам на гласуване параграфи 25, 26 и 27 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Спираме до тук.
Колеги, имаме два варианта. Единият вариант е да имаме заседание на комисията в сряда от 16.00 часа и в четвъртък от 14.30 часа. Другият вариант е заседание на комисията само в четвъртък от 14.30 часа, но се работи докато приключим с всичко.
Моля за становища.

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Четвъртък от 14.30 часа.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на всички!
Стефан Тодоров да събере работната група.
Много благодаря на всички!
Хубава вечер!

(Заседанието завърши в 16.55 часа.)




Стенограф:
Кр. Николова





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 89 503) /Найден Зеленогорски/