1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25. (за второ гласуване - продължение).

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 23



(Заседанието на комисията започна в 14.30 часа и се ръководи от Ирена Коцева – зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред се състои от две точки, както следва:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет.
2. 2.Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25. (за второ гласуване - продължение).

Колеги, гласуваме дневния ред.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

На заседанието по първа точка от Министерство на околната среда и водите гости са Бойко Малинов – заместник-министър, Иван Ангелов – директор Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ и Николай Цветков – главен експерт направление „Генетично модифициране и организми“.
От Министерство на околната среда и водите наши гости са: Светлана Божкова – началник отдел „Битови биоразградими и строителни отпадъци“, Татяна Димитрова – главен експерт в отдел „Битови биорарзградими и строитени отпадъци“, от Столична община представител – Борис Милчев.
Останалите гости ще ги прочета към точка втора.
По точка първа:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерски съвет.

От името на вносителя, имате думата.
БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем сбито представям промените в закона. Измененията имат за цел транспониране на част от изискванията на Директива 2012/33 за изменение на Директива 99/32 на Европейската общност по отношение съдържанието на сяра в корабните горива.
Второ, осигурява се прилагането и контрола на изискванията на Регламент № 517 от 2014 година за флуор съдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент № 842 от 2006 година. В това число идентифициране на отговорните лица за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване и актуализиране на принудителните административни мерки, глобите и имуществените санкции. Изпълняват се мерки № 56 до 58 от Плана за действие за намаляване с 20 на сто на административната тежест. Също така въвеждаме промени, свързани с изготвянето и изпълнението на общинските програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух за намаляване на замърсителите в район с нарушено качество на атмосферния въздух.
Въвеждаме изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, свързани с въвеждане на изискващите се национални мерки по прилагането на Регламент № 511 от 2014 година на Европейския парламент относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване, както и въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.
Благодаря за вниманието! Завърших.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата. Желае ли някой да вземе отношение?
Народните представители? Някои от гостите? Не виждам. Няма желаещи.
Колеги, гласуваме предложение на първо гласуване да бъде допуснат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух № 502-01-51, внесен от Министерски съвет.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 14; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Благодаря на гостите.
С това приключваме първа точка от дневния ред.
Преминаваме към точка втора:

2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25. (за второ гласуване - продължение

По точка втора от Министерство на регионалното развитие и благоустройството присъстват: заместник-министър Николай Нанков, Таня Милева – началник кабинет, Милка Гечева, Лидия Станкова, Стоянка Илова, Виолета Ангелиева, Пенчо Димитров, Иван Несторов, Нона Георгиева, Боряна Борисова, Станислава Ангелова. От Камара на архитектите в Република България - арх. Емил Жечев – заместник-председател, арх. Даниела Сивкова – Съюз на архитектите в Република България, арх. Георги Бакалов - от Камара на строителите в Република България, Камен Нейчев, Любомир Чавдаров. От Българска нотариална камара – Светлин Микушински – заместник-председател, Валентина Бакалова – адвокат. От „Теленор България“ ЕАД – Ива Керацова и Ирена Пенева. Дорина Динева – Дирекция „Правна“.
Уважаеми колеги, пристъпваме към отложени текстове.
Предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 10а. Работната група предлага проект за редакция на комисията.
Имате думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Моля работната група да обясни какво точно се предлага с тяхното предложение.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Желаещи от работната група да вземат отношение.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
В рамките на нашето обсъждане на отложените текстове, предложението на нашата работна група по новия § 19 е чисто редакционно, за да се избегне евентуалното противоречие в изречение второ от първоначалната редакция и в редакцията, която предлагаме, касае само изречение второто, като вместо „не поражда правно действие и в неотменените му части“ сме записали, че не поражда правно действие и в частта, която е извън предмета на жалбите. Това беше предложение, около което се обединихме, тъй като съдът се произнася по предмета на жалбата, формиран от правния интерес на жалбоподателя. Спецификата на подробните устройствени планове по чл. 16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ има вещно-правен ефект, който засяга целият обхват на плана и затова акцентът е върху задълженията на компетентния орган при евентуална отмяна по една жалба на плана да се произнесе отново в рамките на целия план. В тази връзка е и предложението по нов § 46а, който касае висящите съдебни производства.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Имате думата, колеги.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ще направя последен опит да ви откажа от тази грешка, защото каквито и изменения да правим в момента в ЗУТ те не са толкова драматични, колкото точно този, който в момента обсъждаме. На практика лишаваме от възможността общините да процедират по чл. 16. Всеки един добросъвестен гражданин, който има имот на съответната територия също е обречен да не може да строи, защото някой някъде си е решил да жали и по този начин блокира всички останали. Става дума за стотици, понякога за хиляди собственици. Винаги ще има жалби от някой и на практика чл. 16 прекратява възможността за ползването му. Това е изключително важно. Искам да помоля колегите да вникнат в този текст, особено тези, които имат някакъв опит в администрацията и знаят колко се ползва този ред на закона.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Други желаещи?
Господин Милчев, имате думата.
БОРИС МИЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, колеги, чл. 16 е на ръба на конституционната норма, която защитава правото на собственост. Член 16 позволява чрез административен ред да се посегне на правото на собственост, да се променят границите на собственост. Този план е хомогенен. Интересът на който и да било в този план събира интереса на всички останали, това е ефекта на доминото. По ефекта на доминото би трябвало да падат и всички останали елементи, включително и публичните мероприятия, за които вие говорите. Става дума именно за ограничаване правото на собственост на хората по един, в известна степен, драстичен начин.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: В опасенията, че общините не могат да прилагат чл. 16 смятам, че няма основание, тъй като когато се процедира на основание чл. 16 от закона общината изобщо не провежда отчуждителни производства след влизането на плана в сила. Това е разликата от стандартното орегулиране на имотите, когато ние предвиждаме с план, примерно улици и терени за озеленяване или за детска градина, ако той е одобрен по стандартният начин, по чл. 17 например, общината ще трябва в следващата бюджетна година да генерира средства, за да отчуждава за публичните дейности, благоустройствени и за публичната собственост на общината.
Когато планът по чл. 16 се изработи по правилата на този текст, с влизане в сила на плана разместването на собствеността, като резултат води до автоматично придобиване на частите от частните имоти, предназначени за публични мероприятия в полза на съответната община. Така че наистина по-добре е да изчакаме да влязат и да се разгледат всички жалби по плана и стабилизирането е да се отвори вратата на общината за благоустройствените дейности в рамките на целия квартал в обхвата на плана. Като изчислим времето на отчуждаване след това, плюс разходите, които ще имаме за провеждане на отчуждителните производства смятам, че задържането на плана във висящо положение, образно казано, до изчерпване на правото на жалба на всеки засегнат собственик, е абсолютно оправдано.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Колеги, имате думата.
Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Ясно е, че една голяма община в България разполага с отделен инвестиционен ресурс годишно между 10 и 20 милиона, извън София, всички големи общини. Представете си, че този свободен ресурс, че отива преди всичко към днешна дата за съфинансиране по европейски проекти, преходни обекти, неотложни капиталови разходи и т.н. Откъде една община ще намери свободен ресурс да отчуждава и ако не вземе този инструмент по чл. 16, където естествено не харчи публични средства? Не могат да се усвояват никакви нови територии и приключва строителството. Повечето градове са задъхани вече. Нанесен е удар върху цял един бранш. Оставете публичните проекти, че един европроект не можем да направим в момента. Няма свободни средства, с които да се отчуждава. Доколкото схващам и държавата не разполага с такива средства. Сега ли се сетихме за конституционните права?! Толкова години работеше, аз съм последният, който ще иска гражданите да бъдат ощетени. Разберете, че гражданите са ощетени, защото много от тях имат инвеститори, имат планове за собствените си имоти и когато един човек жали, на всички се блокират инвестиционните намерения. Изключително важно е това.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
От министерството за становища.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По чл. 132 наистина съществува този риск да се забави влизането в сила и прилагането на плановете по чл. 16.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА Имате думата, колеги.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо председател, господин заместник-министър, доколкото разбрах отиваме към § 25 и нататък параграфите.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Гледаме отложени текстове.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Защото пропускаме § 16 засега.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Не го пропускаме. Сега сме на § 15.
Давам думата на работната комисия.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Понеже подочух въпроси каква е тази работна група, ако си спомнят народните представители, които присъстваха на предишното заседание по решение на председателя трябваше експертите от комисията, от министерството, от ДНСК колегите, да се съберем и по тези текстове, които са свързани взаимно помежду си по чл. 147 и чл. 151 да намерим взаимният компромис по отношение на обектите, които ще останат в едната или в другата хипотеза. Това, което сме постигнали, като съгласие е по отношение на останалите текстове с предложена редакция от комисията.
В конкретният случай визираме, че става въпрос за едно вариантно решение, по което работната група не постигна съгласие. Око трябва да бъдем откровени, 99% бяхме „За“, едно възражение имаше срещу това нещо. Става дума селскостопанските обекти да преминат от чл. 147 в чл. 151 и в зависимост от това кой от вариантите ще избере комисията, в едната хипотеза това е точка 1, който ще се отмени, в другата хипотеза – точка 1 няма да се отменя, тоест – обектите със селскостопанско предназначение на допълващото застрояване ще останат в чл. 147.
По същият начин – в чл. 151, след това ще видите, че е обърнато внимание, че при евентуално приемане на въпросният вариант от чл. 147 първата точка ще бъде в чл. 151 – стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежи от допълващото застрояване по чл. 44 и чл. 46 и респективно останалите точки, които сме предложили ще се преномерират.
Това е въпросът, по който имахме разминавания.
По отношение на останалите текстове с взаимни компромиси и допълнителни редакции сме постигнали някакво съгласие, което е общоприемливо.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, не знам дали има смисъл, вие преценете, да влизаме в детайли именно кои са посочените категории обекти, които отпадат от режима на чл. 147, ал. 1. Ако предложите, ще започнем точка по точка да ги коментираме, преценете. Ако не – ще направя само вметката, че предложението на министерството е точка 1 в ал. 1 на чл. 147 да не се отменя. Тоест в режима на издаване на разрешение за строеж да се запазят. Благодаря на господин Тодоров, че във втората си част от изказването си се поправи – не говорим само за селскостопански постройки, това също допълващо застрояване – летни кухни, примерно. Нашето становище е, че трябва да останат в режима на чл. 147, ал. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Което означава, господин заместник-министър, че вие поддържате вариант 1, точка 1 да остане.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да остане вариант 1, точка 1 да остане. Точки 3, 4, 6, 8, 9 и 12 да се отменят.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Министерство на регионалното развитие и благоустройството поддържа вариант 1.
Колеги от комисията, имате думата. Желаете ли да ви бъде прочетен чл. 147, имате ли нужда?
Имате думата, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Зададох въпрос и мисля, че е редно да влезем в малко конкретика.
Има едно сериозно опасение относно точка 4, може би трябва да коментираме на експертно ниво, пък и уважаемите народни представители да бъдат съответно запознати със становището на нашето министерство. Това са басейните с обем до 100 кубически метра в оградените поземлени имоти. След малко ще видите в последващи текстове, където работната група предлага да попадат в режима на чл. 151 – без разрешение за строеж. Вчера коментирайки, след проведеното заседание на работната група в нашето министерство, ДНСК изразиха сериозни опасения относно изграждането именно на басейни с подобен обем без разрешение за строеж, тъй като чл. 151, освен сериозните облекчения за извършване на строителство, общо взето не дава и възможности за сериозен контрол от компетентната институция върху извършените строежи. Вчера разиграхме една хипотеза – имаме два съседни имота и ако се изгради подобен басейн без съответното разрешение за строеж (чл. 151) и на този басейн, в собствения имот на неговия ползвател, на неговия собственик, не дай си Боже да стане аварийна ситуация 100 кубически метра вълна не е най-безопасното нещо. Това са 100 тона вода.
Редът за премахване на подобни обекти към момента е по волята съответно на собственика на един подобен обект. Ако той нарушава съответно правата на собственика на съседен имот, той би могъл да заведе съдебно производство – дело по надлежният, по общият ред. Пак казвам, това само го подлагам като тема за размисъл, тъй като колегите от Дирекция „Благоустройствени дейности и геозащита“ се притесняват също много от гледна точка на това, че басейни с подобни размери предразполагат и филтриране на част от обема на водите, както и други хипотези, при които би могло да се предизвика свлачищни процеси в свлачищни райони, където съответно и геологията предразполага подобни процеси.
Облекчаването специално за басейните на нас ни се струва, меко казано е притеснително. Разбирам и логиката на колегите от работната група, тя е правилна – към облекчаване на режими, но да не се натъкнем на неблагоприятни процеси след една подобна промяна.
Благодаря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
АРХ. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ /Камарата на архитектите в България/: В подкрепа на това, което каза заместник-министър Нанков, обърнах внимание на обстоятелството, че така наречените басейни до 100 кубически метра изобщо не са описани в съответните норми, какви са тези басейни – вкопани в земята, може всякакъв вид конструкция да се възприеме, като нещо твърде опасно, тъй като 100 кубически метра са 100 тона вода в крайна сметка. В този смисъл изказаните преди малко опасения са напълно адекватни. Тоест, няма как да бъде със строително разрешение това. За какви басейни става въпрос? Начинът, по който е разписана нормата позволява да се построи всякакъв вид басейн, в това число и с конструкция, в това число и надземни. На този етап, ако нормата остане в този й вид – без конкретика какъв точно басейн, би следвало да бъде със строително разрешение, което със съответната проектна документация да изяснява вида на басейна.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да задам един въпрос към работната група по отношение на буква „д“ за създаването на т. 11, а именно, че при промяна предназначението на самостоятелни обекти и сгради, с което не се променя натоварването в тях за …. конструкцията на сградата и нейното предназначение не попада в по-висока категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, да се изисква одобрение на инвестиционен проект за строително разрешение. Защо е отпаднало това, тъй като повечето от промените в предназначенията на даден обект се изисква такъв инвестиционен проект?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Точно заради това, господин Стойчев, заради което прочетохте ще се опитам да перифразирам този текст на разбираем език. Това означава и промяна на предназначение без да заковеш един пирон допълнително и без да мацнеш една четка боя. Това е смисъла на текста. Парадоксът му е, ще призная е, че за него се иска разрешение за строеж с оглед промяната на предназначението му. Разрешението за строеж се издава тогава, когато нещо ще се строи или ще се извършват някакви строително-ремонтни, монтажни или други дейности. В случая разрешението за строеж ще означава – разрешава да не се строи нищо, за да се промени предназначението на този обект от едно в нещо друго.
В интерес на истината едно такова разрешение за мен е документ с невярно съдържание по смисъла на Наказателния кодекс и моето мнение беше, че това не създава достатъчно добри гаранции за спазване на процеса. Колегите се притесняваха, че ако въобще няма разрешение за строеж всеки щял да прави каквото си иска. В случая разрешението за строеж се явява една преграда да не би да се налага да правиш нещо, пък ти под заблудата, че няма да правиш искаш такава промяна на предназначението. Според мен е по-редно в подобен случай да се издава разрешение за промяна на предназначението, но не и разрешение за строеж. Но според общата практика до сега такова животно няма и колегите приеха, че в тези случаи, колкото и странно да звучи, въпреки че нямаме никакви ремонтно-строителни дейности, в конкретният случай нека да има разрешение за строеж, за да се упражнява някакъв контрол.
Един пример. Живея в апартамент, променям го от жилище в адвокатска кантора. По смисъла на Закона за адвокатурата кантората на адвоката може да бъде в жилището на адвоката. Промяната на предназначението автоматично се отразява впоследствие по отношение характера на този имот, отразява се като промяна на предназначение в кадастъра. Това всъщност е смисъла, там се прави промяна на предназначението с оглед класификатора било на сгради или на отделни самостоятелни обекти. При ремонтно-строителни дейности аз, за да направя тази промяна ще изнеса креватите и ще внеса бюрата вътре. Нали разбирате, че в случая няма никаква нужда от каквито и да било ремонтно-строителни дейности. Но въпреки всичко колегите настояват и в тази хипотеза да се издава разрешение за строеж. Пак повтарям – за мен не е логично, аз съм съгласен предвид някаква охранителна процедура.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Аврамова, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Колеги, госпожо председател, позволете ми да изкажа обратно становище на току-що изнесеното от работната група.
Смятам, че с това отваряме широко една врата и промяната на предназначението на обектите без инвестиционни проекти и без разрешаването им за строеж ще отворим следните възможности. Помещение, апартамент в сграда, който някой е решил без инвестиционен проект, без нищо да направи баничарница, той може вътре да пече банички. Сами разбирате, че голяма част от такива помещения изискват инсталации, които да бъдат изпълнени. Няма как това да бъде изпълнено без инвестиционни проекти. Ако някой е решил в жилищен блок на третия етаж да направи оръжеен магазин ние тук отваряме една огромна врата.
Този текст в миналото Народно събрание сме го гледали, тогава беше отговорено, че има контролни органи, те ще проверяват и ако не си изпълнил законовите изисквания тогава щели да санкционират и какво точно ще направят контролните органи при свършен факт?! Отваряме тази порта и аз смятам, че това не трябва да остава в чл. 147. Тази точка 11 според мен е много опасна и смятам, че изобщо няма място в чл. 147.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други народни представители желаят ли думата?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо председател, колеги, предлагам процедура - тъй като точките са наистина много, но различни, да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, уточняващо изречение.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Едно уточняващо изречение по повод точка 11. Предвидено е издаване на разрешение за строеж без да се извършват строително-монтажни работи, включително и по инсталациите. Какъв е досегашният ред. Без да се извършват строително-монтажни, ремонтни и демонтажни работи, включително и без промяна в инсталациите промяната на предназначението минава през пълната процедура, която предвижда ЗУТ. Тоест, заявление, проект, в който помещенията ги наименоваме от един начин по друг начин, разглеждане на експертен съвет или доклад, становищата на всички съгласувателни инстанции, които предвижда законът. Тоест, пълната процедура и тук няма никакво значение дали става въпрос за промяна на магазин във фризьорски салон и обратното. Вървим по абсолютно пълното производство, което е въвел ЗУТ и след това, без да сме извършили нито една строителна дейност преминаваме пълното производство по въвеждане в експлоатация с всички последици за това – процедура, време и такси.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
ДАНИЕЛА СИВКОВА: Не е въпросът в това, дали не се забива нито един пирон и само се сменя мебелировката. Предвиждането на промяната на предназначението в чл.151, без разрешение за строеж, беше абсурдно. Процедурата за „промяна на предназначение” може да бъде в чл.147, но при внимателно прецизиране. Както е предложението в момента, веднага се появява противоречие с чл. 178 ал. 4. - " не се разрешава строежи или части от тях, да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждането в експлоатация", защото обектите по чл.147 не се въвеждат в експлоатация. Освен това, следва да се изисква графична и текстова част към разработката, с която да се обосновават и доказват спазването на изискванията към строежите по чл.169, нормите за паркоместа и гаражи, както се изисква в чл.38 ал.9, съгласие на етажна собственост пак по чл.38 и др. Не е толкова безобидна промяната на предназначението, като могат да се дадат достатъчно примери, които биха нарушили комфорта на обитаване на съседните обекти. Например, при промяна на предназначение на магазин, офис, или жилище и предвиждането на работилница, на пансион за домашни любимци или на клинична лаборатория в една жилищна или нежилищна сграда- все обекти, чиято смяна на предназначението може да стане и без СМР, но трябва да се съблюдават определени изисквания и норми. Относно прехвърлянето на селскостопанските постройки по чл.44 и допълващото застрояване по чл.46 в чл.151, без разрешение за строеж- в момента това няма как да стане, защото за тях се изисква виза по чл.140 и това е нормално изискване за тях, както и за басейните, защото следва да се съблюдават отстоянията до регулация, което е и честа причина за междусъседските спорове. Затова те трябва да останат в чл.147, с разрешение за строеж.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не оспорвам това, което казва госпожата, още повече, че за всеки средно грамотен юрист е ясно, че цялата процедура, която се изисква по съгласуване в зависимост от това къде се намира обекта, какъв е, какво е неговото предназначение и за какво евентуално би могъл да се ползва, е разписано в съответното законодателство. Тоест, няма нужда в случая да се препраща, че задължително трябва да има съгласие на етажната собственост, защото изрично е записано, че това може да се случи само ако има съгласие. При това има две хипотези – веднъж е с преките съседи, веднъж е с решение на общото събрание на етажната собственост с нотариална заверка на подписите. И там няма как да си направите кучкарник, извинявайте за израза, примерът, който дадохте, защото законът е разписал в какви норми да се променя жилищните обекти.
В допълнение на това искам да кажа, колкото и некоректно да звучи от моя страна, но поне трябва да съм коректен към народните представители, експерти, чисто заинтересовани във финансов аспект от някои дейности, дали ще бъдат на едното или на другото място, ви дават катастрофични примери в писанията, които са ви раздали, които нямат нищо общо с реалната действителност. На това трябва да обърнете внимание. Естествено, че ако в случая някой иска да заблуди, че ще прави нещо без документация, за да мине по тънката лайсна, нали главният архитект на общината за това е компетентен във всяко едно отношение и той ще прецени, че за тази промяна на предназначението, която се иска не може да се мине без техническа документация или някаква друга. В зависимост от това какъв обект съществува в момента, като начин на трайно ползване и предназначение по смисъла на кадастъра, съвсем естествено е, че когато се тръгне към промяна за всеки един вид обект съществуват различни органи и инстанции, които да съгласуват, одобряват, разрешават и когато техните актове са налице естествено, че тогава главният архитект ще даде съгласие това да се случи. В противен случай той ще откажа и респективно ще каже да се направи проект, защото това, което се иска няма да стане по този начин. Това са толкова елементарни неща, че не смятам, че трябва да ги описваме, като в един учебник.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други народни представители?
Имате думата господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Отпада ли точка 12 – остъкляване на балкони, лоджии, по какъв ред се поставят?
/Камара на инженерите в инвестиционното проектиране/: ПодкрепямЕ предложението на госпожа Аврамова тази точка да отпадне. Ще обосновем нашият отговор. Господин Тодоров и госпожа Бакалова казват, че когато се прави преустройство не се прави никакво строителство вътре. Аз такова преустройство не съм виждал. Примерно, ако се преустрои първи етаж да се направи ресторант, сами разбирате, че вътре нещата стават много по-различни, госпожа Гечева може да го потвърди също. Вътре мощностите стават дост големи за захранване на оборудването, което означава, че има промяна на ел. инсталации, на ВиК, това е най-малкият пример. Също така се появяват и вентилации. Нали се сещате, че ако ресторантът е на първия етаж ще одими цялата сграда ако въздуховодите не са изведени на покрива на сградата. Мисля, че и колегите архитекти ще го потвърдят.
Друг пример, който искам да ви дам, защото този текст се прехвърля от точка в точка, миналият път беше в чл. 151 и беше ормулиран като за нежилищни сгради, този път е формулиран и вече не се иска разрешение за строеж за преустройството. В случая тук пак става въпрос за нещо, което не е правено, затова казвам, че т. 11 в чл. 147 трябва да отпадне. Примерно имаме един склад и той е самостоятелен обект, той утре става цех за производство, било на палети, било на дървесина, на каквото друго може да се сетите, не засягаме конструкцията на сградата, но вътре инсталационно нещата са много различни.
Друг пример, който искам да ви дам. Примерно господин Тодоров спомена за промяна на жилището в кантора. Да, той може да го направи ако има съгласието и ако е на първият етаж. Но ако е на втория или на третия, няма да стане.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Аврамова, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Една реплика, колеги.
Понеже в разговор, който не беше пред цялата комисия, запитах, ако променяме предназначението от жилище в ресторант, беше ми отговорено, че главният архитект тогава ще прецени и ще поиска инвестиционен проект. Аз не съм съгласна да слагаме главният архитект, като лицето, което ще носи цялата отговорност, защото всеки един запознат със законите човек ще прочете, че не се изискват инвестиционни проекти и тогава конфликтът ще отиде при главния архитект. Защо се иска, когато не се иска, с този текст в закона.
Поддържам и становището на Камарата на инженерите и смятам, че точка 11 не трябва да бъде приета в чл. 147.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Други народни представители искат ли да вземат отношение?
Ще се върнем в началото, като вървим точка по точка.
В ал. 1 министерството поддържа вариант 1, като имаме коментари за т. 4, което са басейни с обем до 100 кубически метра в оградени поземлени имоти. Вариант 2 го имате пред вас.
Подлагам на гласуване, приемайки процедурното предложение на господин Славчо Атанасов, разделно да гласуваме.
Гласуваме по точка „а“.
Колеги, „За“ вариант 1, където т. 3, 6, 8, 9 и 12 – се отменят, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Приема се този вариант.
Вариант 2 не го коментираме.
Подточка „б“. В т. 5 след думата „височина“ се добавя „от 1,20 м. до 2 м“: „Подпорни стени с височина до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти с височина от 1,20 м до 2 м.“
Имате думата за коментари по това предложение.
Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: В чл. 151 ще бъде в облекчения режим – до 1,20, а в чл. 147 ще бъде от 1,20 до 2 м.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Относно текстът: „плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,6 м до 2,2 м.“ Тук пред „огради“ е добавена думата „плътни“.
Имате думата.
Министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Накратко да разясня. В чл. 147 остават плътните огради с посочената височина, в чл. 151 отиват плътните огради до 0,6 м. Работната група предложи терминологията „плътни“, тъй ако беше останал в текста „масивни“ трябваше да въвеждаме съответно в разпоредби кое определя оградата като масивна, което е доста затормозяващи.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, гласуваме.
Който е „За“ предложението, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към подточка „г“. Създава се нова т. 11. Чухме много коментари. Който е „За“ да бъде създадена нова т. 11, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 2; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема.
Продължаваме. В ал. 1 добавяме т. 1, 4, 5, 7.
Който е съгласен с вариант 1 по ал. 1, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам предложенията по целия параграф на гласуване.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 16. Работната група и тук е предложила редакция на текста на вносителя по § 16, който става § 26.
Имате думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да поясня, че трябваше да уточним като редакция в опашката на текста – строителните книжа, в тази част разликата е в буква „б“, където се създава изречение второ – строителните книжа могат да се окомплектоват и след изпълнение на неотложните аварийни и възстановителни работи, където сме добавили „се одобряват от органа, компетентен да издаде разрешението за строеж“.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата. Желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Министерството, съгласни сте с текста на работната група.
Редакционно? Имате думата, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Искам да направя едно редакционно предложение. След „и могат да се окомплектоват“ да се добави „по време и след изпълнение на неотложните аварийно-възстановителни работи“, защото може да върви процес на проектиране съвместно с изпълнение на аварийните дейности.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Има ли въпроси по така направеното редакционно предложение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста с направеното редакционно предложение – промените, които са в ал. 6.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към § 17.
Имате думата, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги от комисията, на миналото заседание по молба на Съюза на архитектите в България направих предложение в § 16, чл. 148, ал. 4 добавки. Раздадох предложението и мотивите на всеки от вас, колеги, преди заседанието, което ви даде възможност всеки от вас спокойно да ги разгледа. Бих искал да го подложим на гласуване това предложение и разбира се, както решим – така ще бъде.
Бих искал да дадете думата на председателя на Съюза на архитектите в България арх. Бакалов той да каже няколко думи по поправката в ал. 4
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
АРХ. ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми депутати, искам още един път да кажа какъв би станал текста, ако се приеме. В ал. 4 е казано, че разрешение за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически и инвестиционен проект, когато такъв се изисква, като допълнението е „и когато придобие собственост върху представената проектна документация в съответствие с договорените отношения между страните“.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Коментирахте го, това беше и коментар на предишното заседание.
Имате думата за становища по предложението на Камарата на архитектите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това предложение, което е със същият разказ на арх. Бакалов, което чухме и миналия път, обсъдихме много внимателно в работната група. Тук мога да кажа категорично, че всички, които участвахме, сме против предложението, тъй като то в прав текст, ако трябва да перифразирам, за да е ясно на всички какво означава, това означава гражданско-правни отношения, които съгласно ЗУТ между участниците в процеса се уреждат с договор да подлежат на контрол от административен орган, който е абсолютно некомпетентен да се намесва в гражданско-правни отношения, пък който и да бил този орган. Това означава главният архитект да получи доказателства, че аз съм си платил проекта на проектанта и тогава да ми издаде разрешение за строеж. Това е абсурдно. То не може да бъде нито работа, нито компетентност, нито както искате го наричайте, на главния архитект. В случая, след като аз не съм си платил, защо проектантът ми е дал проекта. Това са взаимоотношения между проектанта и възложителя, които са уредени в договора. Няма как административен орган да се намесва в случая. Все едно аз да кажа, примерно да приемем хипотетично, че арх. Бакалов дължи един пари, за да ми ги върне, трябва да ги запишем тук в закона това да се случи, за да може той да ми ги даде. Нали разбирате, че това са абсолютно несъстоятелни предложения.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
АРХ. ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Категорично съм несъгласен с аргументите, които бяха казани, защото тук не става въпрос за отношения по ЗЗД. Съжалявам много, но това е подвеждане, защото това не са отношения просто между участници, а тук става въпрос за нещо съвсем друго. Тук става въпрос за вещни права, защото правото на строеж е отделен акт, когато се одобри проектът той е гаранция, че тази документация е качествена и после може да послужи после. Въпросът е, че когато внасяш документация, която внасяш, като инвеститор, която не е твоя и получаваш върху нея разрешение, е нонсенс.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: След изказването на уважаемия арх. Бакалов, не знам какво да кажа.
Подкрепям позицията, която Стефан Тодоров изрази преди малко и която сме обсъждали в работната група, по която имахме конкретна позиция и мисля, че дори дебатът е излишен по направеното предложение.
Ще дам пример проекти, които са инвестирани с европейски средства. Голяма част от тях се разплащат, когато проектът бъде одобрен. Изискуемо условие съответно е проектът да има разрешение за строеж. Така че ще изпаднем в едни такива колизии, като и предишния път споменах.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението, което беше направено за допълнение в ал. 4.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 2; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Предложението не се приема.
Параграф 16 в чл. 148 са направени изменения. Работната група предлага редакция. Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 26. Това го гласувахме цялото.
Отиваме на § 17. Работната група предлага да се подкрепят по принцип предложенията, направени от народния представител Александър Ненков и народния представител Найден Зеленогорски текстът на вносителя със следната редакция. В чл. 151, ал. 1 да се измени по начина, по който е предложен.
Имате думата господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Във връзка с гласуването по чл. 147, където басейните останаха там, тук т. 4 трябва да отпадне. По другото сме с консенсус.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Господин Нанков, имате думата.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Коректно е т. 4 да отпадне. Не знам каква е редакцията на т. 12. Становището ни е, което коментирахме промените на чл. 147 е, че редакционният текст трябва да звучи по следният начин: „ … огради, с изключение на плътни огради до 0,60 м на поземлени имоти“
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е въпрос на правна техника. Ние, казвайки „огради“, с изключение на оградите по чл. 147, ал. 1, т. 7, онези са там, тези са всички останали.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ясно. Едно и също е.
Още един коментар, ако позволите.
ПРЕС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние изваждаме от чл. 151 т. 1 и 2, които касаят външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки и подмяна на покривни материали. Изваждайки споменатите ремонтни дейности външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки – сегашната т. 1, чл. 151 и подмяна на покривни материали – т. 2, опасението ми е, не знам доколко е обективно, може би колегите от работната група и народните представители ще ме опровергаят, но недай си Боже да има недобросъвестни главни архитекти на общини и да тълкуват, като дявола евангелието бъдещият текст на ЗУТ, където са изключени от чл. 151, където не е необходимо разрешение за строеж за тези най-леки ремонтни дейности, те да изискват разрешение за строеж, недай си Боже и и инвестиционен проект.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата.
АРХ. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Според мен т. 2 създава колизия с целия чл. 147, ал. 1, т. 7, защото там е упоменато ограда до 2.20, а тук става въпрос за ограда с изключение на тези огради. Трябва да се конкретизира за какви точно огради става въпрос, защото тълкувайки излиза, че ограда от 2.25 може да се построи без строително разрешение. Помислете малко. Редакционно ви предлагам да има някакво уточняване.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Оградите могат да бъдат до 2.20.
АРХ. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Точно това трябва да уточните, че попада в тази ограничителна клауза, защото се създава прецедент, когато в един момент за ограда от 2.25 ще трябва да се изготви строително разрешение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Създаваме противоречие, защото общото правило е в чл. 148, ал. 5, която казва, че допустимо е оградите да бъдат с височина до 2.20 над прилежащия терен.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата Министерство на регионалното развитие и благоустройството за коментар.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: В чл. 147 са плътните огради с височина от 60 до 2.20. Затова предлагаме следната редакция на т. 12- „леки, прозирни огради и плътни с височина на плътната част до 60 см.“, защото от 60 до 2.20 са в чл. 147. Плътни до 60 см. – в чл. 151, а над 2.20 – по общият ред – това, което Стефан Тодоров каза.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕНА: Имате думата, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност има три вида огради. В общият случай оградите, които са включени в чл. 151 по предложението са всички огради, които са с височина на плътната част до 1,66 м плюс височина до 2.20, независимо дали са ажурни или прозирни. Ако сложим прилагателните, трябва да дадем легално определение.
Втората категория огради са в чл. 147, които са плътни с височина на плътната част до 2.20. Всички останали, които излизат извън чл. 148, ал. 5 на закона с височина над 2.20 са технологични огради и са част от инвестиционния проект за цялостно застрояване на имота и там вече вървим с общата процедура по разрешение за строеж за всички части.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Господин Нанков, това предложение ще трябва някой да го припознае, като редакционно предложение. Или някой от народните представители.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Ще възприема предложението на министерството и ще го предложа като редакционна поправка – леки, прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0.60 в рамките на поземлени имоти.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Други желаещи да вземат думата?
ДОРА ЯНКОВА: Към работната група. Какво толкова в обществените отношение и строежите на България се е променило, че с 30 см трябва да вдигнем, в точка 13, височината на оградите? „Огради и градински паркове с височина до 2.20 над прилежащия терен“, сега става „до 2.50“.
СТЕФАН ТОДОРОВ: С случая, госпожо Янкова, не става въпрос за ограда, а става въпрос за градински и паркови елементи. В интерес на истината тук подходихме малко конюнктурно дори с риск за конфликт на интереси. Колегата до мен е висок над 2 м и ако допустимата височина на беседката е 2.20 той ще си бие главата в тавана, затова решихме да предложим да бъде 2.50, което мисля, че е общоприемливо за хората, които са с по-високи размери.
ДОРА ЯНКОВА: Добре, убедихте ме.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Още един въпрос, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Към експертите на комисията.
Искам да попитам т. 13 – градински и паркове и елементи с височина до 2.50 над прилежащия терен, не трябва ли да допълним „спазвайки регламентираните отстояния“? Тук вече сме в чл. 151 - не се изисква разрешение за строеж. Тогава кой контролира отстоянието на тези беседки, къде се монтират и как се монтират?
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Коректен е въпросът на госпожа Аврамова.
Да поясня, че отстоянията за всички постройки на допълващото застрояване са разписани в чл. 41 и следващият.
Що се касае до контрола, който налага кметът на общината по чл. 195, ал. 5, с оглед обхващане на всички хипотези по чл. 151, извън тези, които до сега са разписани, комисията предлага да се създаде един нов параграф за допълнение в чл. 195, ал. 5 с чисто редакционно добавяне „и на други обекти по чл. 151, ал. 1“.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Подлагам на гласуване предложеният текст.
Подлагам на гласуване § 30а, в чл. 195, ал. 5 след думите „селскостопански“ се добавя „други обекти по чл. 151, ал. 1“.
Коментари? Не виждам.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
С това приключваме отложените текстове.
Продължаваме по доклада.
Параграф 28. Създава се нов чл. 180а. В наименованието на Глава двадесета думите „право на строеж“ се заменят с „ограничени вещни права“.
Имате думата, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ако е възможно да обсъдим едновременно § 29 за създаване на чл. 180а, тъй като в зависимост от резултата от гласуването по него ще се наложи или няма да се наложи да се правят промени в наименованието на главата.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, колеги. Възражения? Няма.
Предлагам да преминем към следващ текст, тъй като господин Славов го няма в момента.
Параграф 30. Няма предложения.
Параграф 31. Няма предложения.
Параграф 32. Няма предложения.
Параграф 33. Няма предложения.
Параграф 34. Няма постъпили предложения.
Параграф 35. Няма предложения.
Параграф 36. Няма предложения.
Параграф 37. Няма предложения.
До този параграф предлагам анблок да гласуваме.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
Параграф 38.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Едно пояснение. За коректност и за информация на членовете на комисията, с колегите се уточнихме, че тук в § 36 и евентуално по-нататък в § 40, като стигнем, ще се наложи някои правно-технически корекции, които няма да рефлектират върху смисъла и съдържанието. Имаме предвид уеднаквяване на терминологията, която се използва „от първа до трета включително“ или „първа, втора, трета“. Тоест, това ще корекция в редакцията на комисията.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Параграф 38. Предложение от нар. пр. Костадин Марков.
Господин Марков, имате думата.
КОСТАДИН МАРКОВ: В закона на практика се забранява възможността служители от общинските администрации да проектират - т.нар. служебно проектиране. Доколкото схванах това предложение от съответните организации на проектантите, като даже в един от мотивите се казва, че било предпоставка за корупция, искам да обясня на всички какво значи служебно проектиране. Това е извършване на условия във връзка с проектиране на инвестиционни проекти от служители на администрацията, без тя да се заплаща. Така че за корупция едва ли може да има в тази ситуация. Служебното проектиране се ползва в изключително редки случаи, когато се отстраняват пропуски, спешни неща във връзка примерно с някой европейски проект. Възложителят е в изключително трудна ситуация, ако реши да аутсорства обществена поръчка за дребни неща, които трябва да се проектират спешно. Тогава той започва да се чуди, има ли заложени пари в началото на капиталовата програма, да се пусне ли обществена поръчка, за което дори и да намери вариант с някакво вътрешно скрито перо, ще минат много месеци и съответният проект да се провали. Затова аз апелирам към колегите да оставят тази възможност на служителите в администрациите да проектират служебно, като отговорно твърдя, че това не е някаква възможност за корупция, някакви кой знае какви публични средства, които могат да излязат чрез обществени поръчки и съответно проектантите да намират допълнително работа.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Има ли желаещи?
Имате думата, инж. Жечев.
БОРИС МИЛЧЕВ: Предлагам комисията да изясни вносителят какво предлага. Става дума за два вида проектиране - проекти на устройствено планиране и инвестиционно проектиране. Предложението на вносителя е общинските служители да изработват само устройствени планове. Това е същността на предложението на вносителя, а не изобщо да не могат да проектират.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Искате да кажете, че трябва да се запази възможността служебно да се изработват устройствени планове.
АРХ. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Ние категорично настоявахме да отпадне възможността общински служители да упражняват по какъвто и да е начин проектиране, защото администрацията в една държава не е проектантска организация. В този смисъл ви предлагам да направите това предложение, защото, както вече стана ясно, се създава една колизия от къде идва корупцията.
Примерът, който беше изтъкнат за малките общини, че е трудно да се намерят административни кадри да работят, особено когато те са на граждански договор, а не на трудов, се решава лесно. Тоест, да се даде възможност на малките общини да проектират в рамките на общините.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Господин Тодоров, имате думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма да се съглася с аргументите на арх. Жечев. Изцяло подкрепям предложението на господин Марков да отпадне теста. Ако си спомняте дискусията по време на първото четене на законопроекта, аз изрично обърнах внимание на всички членове на комисията, че този текст се създава в комисията по настояване на Националното сдружение на общините в Република България още през 2006 година. От тогава са минали почти 10 години. При всяка една промяна във всеки един мандат се правят опити от камарите този текст да отпадне. Отпадането на текста означава – аз съм назначен в администрацията по съответните критерии, които са разписани в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност и за дейностите, които ще осъществявам и се оказва на практика така, че аз трябва да имам съответния стаж, в случая примерно като юрист и законът да каже – юристите, назначени в общинската администрация, като такива не могат да представляват общината по дела. Точно това означава. Тези служители, които се назначават в техническите служби на общините за тях има съответните изисквания и изрично е казано, че могат да правят за служебни нужди при условие, че притежават съответната проектантска правоспособност. Тук не става въпрос за един служител, който не отговаря на условията да му дадеш да прави нещо.
Тестът в случая означава за неща, които служителите гледат да свършат за това, за което са назначени, а ако се приеме предложението на вносителя би означавало тази работа, която служителите ще свършат, за която са назначени те да не я вършат, а да източим бюджета на общината, за да възлагаме за щяло и нещяло обществени поръчки. Така че подкрепете предложението на господи Марков, това е моят апел към всички.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Становището на министерството.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Ние и предишният път изразихме становището на министерството. Ще кажа и аз две неща.
Цитираха се и някои аспекти от практиката в общините. Аз също ще дам пример от практиката, вие преценете. Екип от проектанти изготвят по служебен път инвестиционният проект, съответно разглеждат и одобряват по ЗУТ. Не искам да използвам термина „конфликт на интереси“ без да квалифицирам, най-малкото, защото изглежда нелогично.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Господи Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Ще се опитам да дам елементарен пример, за да може всички да разберат за какво става дума.
Проект, примерно по европрограма. Представили сте съответните външни проектанти, избрани с конкурс, за един прекрасен проект. Започваш да го изпълняваш и установяваш, че в този проект липсва примерно при една улица отводняване. Приема се такъв. Проектантите са си свършили работата. Оттам нататък какъв е изхода за възложителя? Единственият вариант е да направи служебно проектиране и да ползва собствения си служител, защото той и да иска не може да прави обществена поръчка, тъй като не е заложен подобен обект в капиталовата си програма, например. Кажете ми как да процедира възложителят в тази ситуация и защо проектантите си мислите, че кой знае какви облаги и кой знае какво ще се случи. Всичко в общините, което може да се изкара от обществени поръчки се планира с бюджета в началото на годината. Това е инструмент, който се ползва, както се казва - в аварийни ситуации.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Друг народен представител желае ли думата?
Преминаваме към гласуване.
Предложението на народния представител Костадин Марков § 38 да отпадне. Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 6.
Няма решение.
Връщаме се към § 38 по вносител.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 4.
Приема се § 38.
Връщаме се към § 28 и §29.
Първо § 29, който ще повлияе на § 28.
Имате думата. Има предложение от Кирчо Карагьозов и група народни представители.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа, колеги, във връзка с предложението по чл. 180а, с което тук се опитваме в някаква степен да урегулираме паркоместата, което отдавна се опитвам да направим, аз правя допълнително предложение да се създадат две нови алинеи 4 и 5, като целта е все пак с едно ограничение във възможността лицата, които придобиват тези паркоместа вече като самостоятелни обекти в сградата да не могат да се разпореждат при определени условия само с тях, тъй като това би било нарушение на изискването за допълнително застрояване на паркоместа и гаражи към основното застрояване.
Ще си позволя да направя допълнителни редакционни предложения към ал. 4, тъй като, ако тази алинея остане така, както съм я предложил, в значителна степен ограничава правото на собствениците да се разпореждат вече със самостоятелни обекти в сградата, каквито ще са паркоместата, ако се приеме. Затова предлагам в края на изречението след думата „в сградата“ да се добави „…за конкретен обект от основното предназначение на сградата, за който нормативно са предвидени“. Тоест, ако вие притежавате един апартамент, заедно с паркомясто и ако това паркомясто на вас не ви е необходимо, да можете да го продадете на съседа, който няма паркомясто.
Алинея 5 е ясна за какво става въпрос.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Колеги, предлагам да не се опитваме да решаваме проблема с паркоместата, а веднъж завинаги да го решим, защото тези две предложения, които виждам тук така предложени на практика обезсмислят целия текст, както е внесен първоначално по вносител и веднага ще ви кажа защо. Предполагам повечето от вас, които са се занимавали с тази материя или са юристи знаят, че и в момента няма абсолютно никакъв проблем в една сграда между собствениците на обекти в тази сграда да се прехвърлят паркоместа. Това в момента е абсолютно допустимо, няма никакъв проблем да стане. На практика текстът по ал. 4 казва точно това, че за да прехвърлите паркоместа от един собственик на друг то трябва да имат обекти в сградата. Така че този текст е абсолютно безполезен на практика или по-скоро бих казал вреден, защото обезсмисля така внесения текст, а на внесения текст смисъла му е следният. Вие имате паркомясто, което по някаква причина някога сте си купили в една сграда, в която имате и апартамент, в един момент сте си продали колата, очевидно е, че паркомястото повече няма да го ползвате. В отсрещната сграда обаче има семейство, което си е купило апартамент, там няма паркоместа свободни и те нямат паркомясто и искат да си купят. Смисълът е те да могат да купят вашето паркомясто, за да могат да го ползват. Не виждам някой, който купи паркомясто, ще си го сложи в торбата и ще го занесе в другия град ли?! Какъв е проблемът от съседната сграда или през улицата имотът човек да си купи паркомясто и да го ползва за автомобила, който така или иначе трябва да се паркира на същата тази улица пред сградата. Нали целта е да го вкараме в паркомясто и то да не стои на улицата да пречи и да освободи място за други живущи, които пък нямат паркоместа. Това е смисъла на така предложения, като вносител текст и аз ви моля подобно нещо да не приемате по ал. 4.
Тестът на ал. 5 на практика също не е добър, защото замислете се, както е написан очевидно когато устройственият план предвижда нещо различно сделка очевидно няма да има. Тоест, ако има в устройствения план предвидено да се направи паркинг, той ще бъде направен и той ще бъде един цял подземен гараж или паркинг с много паркоместа. По този начин веднъж създаден той очевидно не може да се разпродава на парчета, а дали някой ще купи целият паркинг, като такъв и ще стопанисва по един или друг начин отделните паркоместа впоследствие пак той остава, той ще се ползва за паркиране, а не за нещо друго. Така че не виждам защо да ограничаваме възможността и да въвеждаме някакъв такъв рестриктивен текст, не е много ясно за мен.
Ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Едно допълнение. Според нас ал. 5 по така предложения текст от народния представител Кирчо Карагьозов е неприложим. Считаме, че не е приложим, тъй като с подробен устройствен план, както е разписано, не се определя, като има ползване. Не виждаме логиката.
ПРЕД. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Господин Карагьозов, искате ли да вземете думата.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Аз категорично не съм съгласен с колегите по отношение на ал. 4. Какъв е смисълът тогава във всяка сграда да се предвижда определен процент за паркоместа и гаражи, които задоволяват нуждите точно на сградата?
ОГНЯН АТАНАСОВ: Ще ви отговоря.
Смисълът е следният. Когато сградата се строи и двете …. се продават, този, който предвижда да има автомобил закупува или гараж или паркомясто за автомобила си. Само че след време може да се случи така, че той да продаде обекта или да си продаде колата и повече да не му е нужен. С тези промени вие на практика ограничавате възможността последващо да бъдат съобразявани. Обяснете ми на мен, Вие, като сте собственик на паркомясто или на гараж, аз не съм собственик, имам автомобил и искам да го паркирам на Вашето място, мога ли без Ваше съгласие? Очевидно не мога. Това не е паркомясто за обществено място, това е Вашето паркомясто и Вие, ако не сте ми го дал под наем и ако не сте ми го продал, то ще стои празно и на него никой няма да паркира, защото Вие нямате автомобил, а аз понеже имам автомобил и живея отсреща на улицата, ще си го паркирам на улицата и задръствам улицата. Вижте колко е просто.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате ли коментари, колеги? Няма.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ще си позволя правно-технически да коментирам текста на вносителя и предложенията на господин Карагьозов.
В ал. 1 на чл. 180а. Одобрение на инвестиционен проект не е основание за изграждане на нищо, а е основание за издаване на разрешение за строеж. В този смисъл текстът би трябвало да отпадне.
Препратката към чл. 110 от Закона за собствеността също е излишна, защото § 5, т. 39 от ЗУТ, към която също се препраща, обхваща и тази хипотеза. Изразът „на ЗУТ“ също е излишен, защото става дума за текст от същия закон.
В ал. 1 се препраща към термина „обект“. Алинея 2 ползва термина „самостоятелен обект“, което очевидно е нов вид обект, различен от този в § 5, т. 39. Създаването на нов термин без неговото дефиниране според мен ще създаде проблеми в практиката, защото § 5, т. 3 казва, че това е обект, който има идентификатор. Този самостоятелен обект в ал. 2 очевидно няма да има идентификатор и ще е нещо различно, което не е ясно за какво става дума. Алинея 2 казва, че паркоместата не са строеж, но след като са в сграда очевидно са строежи, тоест – има нонсенс в ал. 3. Предмет на дискусия е и що е автоматизирана система.
Що се отнася до предложенията на господин Карагьозов първият въпрос е паркомястото принадлежност ли е към основната сграда? Това е въпрос, който принципно народните представители трябва да преценят дали е така или не е така и да се търси правно-техническото решение.
В ал. 5, според мен, идеята на вносителя е да се отделят паркоместата, които са с обществена публична функция. В жилищните комплекси паркоместата са публична общинска собственост. Ако на тях допуснем да им сложим идентификатори и т.н. последиците могат да бъдат неочаквани.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.

АРХ. ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Смисълът на ал. 4, доколкото аз я разбирам е в посока да се позволяват такива сделки само когато стават в рамките на самата сграда, каквато паркоместата са обслужваща част. Давам пример с т.нар. мазета, които са неразделна част от апартаментите. Те вече са изпразнени от съдържание реално погледнато и аз препоръчвам на паркоместата да се гледа с такъв ангажимент спрямо апартаментите, както беше с мазетата в миналото.

СЛАВЧО АТАНАСОВ: Правя процедура да прекратим дебатите и да преминем към гласуване, като предлагам отделните алинеи да се гласуват отделно.

СТЕФАН ТОДОРОВ: Общо взето ще кажа, че всички, които се изказват са прави донякъде и замисълът има развой. Но трябва да обърнете внимание, че ние вече текстовете за паркоместата сме ги гласували и сме ги уредили в чл. 37 и в чл. 43, като сме допуснали всичките възможни варианти, които могат да се случат да бъдат определени с инвестиционния проект. С оглед на това, дали паркомястото ще бъде като самостоятелен обект, дали ще бъде като принадлежност или ще бъде като обща част, в зависимост от неговият статут така, както е определен, ще могат или няма да могат да се реализират съответните правни сделки. Така че в тази връзка притесненията на господин Карагьозов с оглед на тези ограничения по принцип са основателни, но съгласете се, че вече са уредени в три възможни хипотези като статут на паркоместата и съвсем естествено е, че тези, които са самостоятелни обекти, като такива в паркинги и гаражи, за тях няма проблем да се извършват отделни правни сделки. Другите, които са като обща част или респективно, като принадлежност към основната вещ – това, което визирате във Вашата ал. 4 те няма как да се случат като самостоятелни сделки.
В тази връзка ми се струва, че наредбата на въпроса по принцип я има вече, предложенията, които са в частта по § 29 следва да отпаднат. Най-малкото комисията или да ги отхвърли или да ги подкрепи по принцип с предложение, че въпросът вече е уреден на систематичното място, поради което се предлага този параграф да бъде отхвърлен, тъй като се създава някакъв като идея, те са отчетени и са уредени вече в предишни текстове.

ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми колеги, имам едно предложение, да отменим гледането на текста за следващо заседание, за да можем да уточним това, което беше като проблем, за да може работната група да уточни.
Господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Имаме процедурно предложение и относно чл. 215. Параграф 32 по доклада на комисията, едно от основните наши предложения не го виждаме отразено – едно цяло изречение е пропуснато. Това касае двуинстационното производство съответно на съоръженията за строеж на националните обекти. Така половината ал. 7, която беше вече гласувана губи смисъла на основната цел на нас, като вносител, в текста, който ние бяхме подали. Имаше едно изречение последно, което гласеше, че решенията на Конституционния съд са окончателни по жалби или протест срещу разрешения за строеж за изграждане на обекти с национално значение.

СТЕФАН ТОДОРОВ: За коректност ще кажа, че нищо от вашият проект не е отпаднало, можем да ги сверим, те са в наличност. Аз ви обърнах внимание, че с този текст, по който предлагате корекция на ал. 7 всъщност сте изтървали разрешенията за строеж и трябва да ги добавим. Едно такова предложение беше направено, така че има съгласие, че това трябва да се включи, ще го добавим, като второ изречение.

ДОРА ЯНКОВА: Процедура.

ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Имате думата, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Ако извадим § 32, работната група и министерството да ни дадат коректен текст по-нататък.
ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Мисля, че така е коректно.
С което предлагам да закрием днешното заседание. Оставихме пак работа на работната група.
Благодаря ви, колеги!


(Заседанието завърши в 17.00 часа.)




Стенограф:

Кр. Петрова



ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:

/Ирена Коцева/