Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
01/10/2015
1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 24
(Заседанието на комисията започна в 11.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, дневният ред на днешното заседание на комисията е:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
На заседанието присъстват: господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Иринка Захариева – главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство, Валери Найденов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториалното устройство“, Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране средствата от Европейския съюз“ в Министерския съвет, Иван Иванов – експерт към Дирекция „Програмиране средствата от Европейския съюз“, Мария Банева – експерт към Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“, Иво Кацаров – главен секретар на Агенцията за обществени поръчки. Галя Манасиева – началник отдел в Агенцията за обществени поръчки и Христина Денева – началник отдел в Агенцията за обществени поръчки.
Колеги, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка 1.
Точка 1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте да докладвате.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Знам че имаме малко време и сме ограничени, затова ще се опитам да мина през основните моменти в закона, който е толкова дълго очакван. Подготвя се от близо три години със спирания и започвания и е наистина основната база, върху която да продължим да работим през следващия период – 2014-2020 г., дай Боже и след това. С него се опитваме да създадем основата и базата, върху която да съберем така разпарчетосаната към момента нормативна уредба, която съществува в сектора.
Самият закон е направен от междуведомствена работна група с участието на социалните партньори, с участието на Национално сдружение на общините в Република България, като основните моменти от така подготвения закон са обсъдени на всички нива между изпълнителната власт и част на политическо ниво.
Какво цели да гарантира законопроектът? По-прозрачна, по-разбираема и по-ефективна система за управление на публичните средства от Европейския съюз, като част от цялата финансова система и като тези 80% от разходите за инвестиции, които държавата прави през последните години, както знаете от докладите на Европейската комисия. Така, че бидейки част от средствата за публични разходи можем да твърдим, че това са основната част от средствата за инвестиции.
Създаде се ефективна координация между всички звена, които съществуват в системата. Има отделен раздел кой какво прави, кой какъв е. Установени са за първи път ясните връзки с партньорите, имаме създадени съвет между министерствата за по-добра координация, имаме създадени формати и за задължителни срещи с партньорите, защото не може да се работи само на едно ниво. Така че за първи път се появяват партньорите равнопоставени във взимането на решения и в правенето на обратна връзка при подготовката и при използването на средствата.
Имаме стандартизирани и опростени процедури с ясно разписани срокове, с изисквания за съдържание и контроли с цел намаляване на административната тежест. Знаете, че част от закона е изцяло отдадена на новата информационна система „ИСУН 2020“, която е и основното ни средство процедурите да бъдат еднакви по програмите, включително Програма за развитие на селските райони, Част „Общински програми“, така че да няма това блуждаене между бенефициентите кой какво прави, подготвя и изпълнява.
Гарантираме ефективната и съдебна защита за бенефициентите през закона. По-нататък ще стигнем и до къде. Специфичните принципи при подбора на проекти са описани и свързани със свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Определили сме точно заковани срокове за оценка на проекти, за верификация, за плащане, така че да може да се гарантира изпълнението на програмите и на отделните проекти.
Дефинирани са и актовете, които подлежат на съдебно обжалване, като се определя и подсъдността пред административните съдилища по реда на административното производство. Най-важната промяна, която въвеждаме със закона е подсъдността по реда на АПК. Имаме достатъчно много съкратени срокове в закона, така че да сме сигурни, че няма производството да продължава с месеци и ще гарантираме процеса на бързина и на непрекъснатост при изпълнение на проектите и на процедурите, които провежда администрацията. Ще имаме защита на бенефициента. Ще имаме съдебна практика, което вече е най-важното, не както до сега сме имали становища, добри практики, вид съвети. От сега нататък имаме съдебна практика, което според нас гарантира изцяло защитата на бенефициента.
Това е може би първият закон, първият опит наистина на бенефициент да му се гарантират достатъчно много права и защити. В закона ще видите дори наказание, което се предвижда за държавните служители, когато не спазват сроковете под формата на глоби. Отдавна мислен механизъм как да се направи, вече се поставя със закона. Безвъзмездната финансова помощ /БФП/ вече се предоставя с административен договор, който не е нов в правото. Наистина има малко практика в България, но пък имаме достатъчно увереност от съда и от колегите, че би било работило добре. Имаме вече становища, които казват и наистина това е единственият механизъм, по който може да не сме толкова променящи се да запазим гъвкавостта, но да останем постоянни в действията си, слушайки и двете страни по договора.
Имаме възможност за реализиране на системни проекти вече с новия проектозакон и с бюджетни линии – нови понятия, които въвеждаме от 2014-2020 година с цел наистина улесняване и опростяване на процесите по управление на средствата.
Това са основните моменти. Те са разписани с детайли. От различните гледни точки детайлите са положителни или отрицателни. Вярваме, че като основа законът поставя наистина права, прозрачност и най-вече равнопоставеност.
Готова съм да отговарям на въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, има ли желаещи да вземат думата от народните представители или всичко е ясно?
Министерството? Няма.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Благодаря.
Точка 2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте!
ИВО КАЦАРОВ: Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-председател, дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще се опитам да очертая рамката на новия проект на Закон за обществените поръчки - една кратка уводна информация. Неговото приемане е свързано с приемането на две изцяло нови директиви – това са Директива № 24 и Директива № 25 на Европейския съвет, които бяха гласувани от Европейския парламент в края на февруари през 2014 година. Те обвързват страната с ангажимент за транспонирането им в националното законодателство не по-късно от началото на 2016 година. Двете директиви са основополагащи за възлагателния процес, те засягат дейността на възложителите с обществени поръчки, тези, които се явяват разпоредители с бюджет, както и компаниите, които оперират в определени икономически отрасли, като енергетика, транспорт, добив на материали, експлоатация на географска област и други.
Като цяло двете директиви са толкова различни в структурно и логическо отношение спрямо сегадействащите, че тяхното транспониране в настоящия ЗОП е технически невъзможно предвид което се налага да бъде изработен един изцяло нов закон.
На второ място, като мярка в Стратегията за развитие на сектор „Обществени поръчки“ от 2020 година, приета от правителството през 2013 година и съгласувана със службите на Европейската комисия е залегнала мярка за изработване на изцяло нов закон и подзаконова нормативна уредба към него, като целта е да се отговори на изискванията за наличие на адекватна система за управление на националните и европейски финансови ресурси. Приемането на нов ЗОП е залегнало и в Споразумението за партньорство, като небезизвестното предварително условие № 4, предвид което то се явява и едно директно условие на страната да бъдат предоставени планираните средства по линия на Европейските структурни и Инвестиционни фондове.
Като техническа причина може да се посочи, че настоящият Закон за обществените поръчки е променян многократно, при което част от неговите разпоредби не кореспондират коректно помежду си. Въведени са редица спорни режими за възлагане, които не работят ефективно. На места имаме директни противоречия с директивите. Логически този закон е построен с акцент върху формалните изисквания вместо върху реализирането на възможностите и не е насочен към постигането на резултат. По по-нататъшните поправки на този закон са много трудни, да не каже невъзможни.
Имаме нужда от оптимизиране и на обжалвателния процес във връзка с реализирането на обществени поръчки, така че да се ускори и оптимизира. Тук е мястото да кажа, че проектът, който стои на вниманието ви, следва да се разглежда като отговор на пет европейски директиви, като освен посочените по-горе две чрез него се осигурява и транспониране на по-старите директиви в областта на обжалването, както и на директивата, която регламентира провеждането на поръчки и възлагането на договори в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“.
Имаме нужда от нова контролна концепция върху обществените поръчки, която също е проведена чрез проекта на закон. Има нужда и от изцяло нов национален ред за възлагане на поръчките на ниска стойност, който да е съгласуван с принципите, но да е и бърз и ефективен. Това изискване е произтичащо от директивите, в което обаче и страните членки имат известна свобода да решат нещата чрез изграждането на вътрешни режими.
От гледна точка на ресора на тази комисия е от значение факта, че ЗОП засяга в сериозна степен дейността на всички кметове, които се явяват и най-многобройната група възложители и именно чрез тяхната дейност ЗОП ще се реализира в регионален план.
Характеристиките на проекта. На първо място, те са напълно в съответствие с директивите. В него са намерили място всички произтичащи от тях задължения и преобладаваща част от възможностите, за които в национален план има смисъл да бъдат залагани. Отчетена е и практиката на Европейския съд – там, където това е приложимо.
Законът е с рамкова структура, с акцент върху съответствието с директивите, стратегически план. Трябва да се отбележи, че е подходено по начин така, че националните и европейски прагове да бъдат изравнение за услугите и за доставките, като е оптимизиран и за строителство, той е повишен до 5 милиона лева при допустимост от директивите до около 10 милиона лева, но тук е направена една преценка за характеристиките на националния пазар. Това са онези прагове, при които ще се задействат по-сложните директивни правила с обявяване на европейския пазар, респективно по-прости правила с обявяване на националния пазар. Тоест, сега вече те са уеднаквени за нашата страна така, както ще се прилагат и в останалата част от Европейския съюз.
Изцяло нов национален модел с използване на процедурния ред по директивите, но съкратен като срокове и оптимизиран като възможни процедури е предложен, за да бъде процесът лесен за реализиране, проследяване и контрол при спазване на всички принципи. Това са т.нар. малки обществени поръчки, именно поръчките, които в най-голяма степен засягат дейността на кметовете, чрез които, въпреки тяхната по-ниска единична стойност, съвкупно чрез тях се разходва значителен обем от общински средства най-вече, които формират разходи.
Сериозен акцент е поставен върху електронизирането на възлагателния процес. В рамките на година и половина до две години всички обществени поръчки трябва да са в максимална степен подчинени на идеята за липса на хартия и минимална човешка намеса. В този смисъл преди два-три месеца правителството прие решение за въвеждане на едноплатформен модел за развитие на електронните обществени поръчки в България. Това означава, че ще бъде придобита една електронна система, която всички възложители ще бъдат задължени да използват чрез нея да обявяват поръчките си, да получават електронни оферти, да се извършва автоматична оценка, класиране, в малко по-далечно бъдеще – сключване на договори и фактуриране.
В контекста на комисията, в която се намираме, бих могъл да кажа, че ще се стигне до сериозно облекчаване на административната тежест при възложителите, особено в общините, където е хроничен недостигът на административен капацитет във връзка с подготовката и провеждането на процедури.
Оптимизиран е моделът за администриране на процедурите, като цяло с насока редуциране на тази административна тежест и за участниците и кандидатите, включително е направен опит да се намалят техните разходи, усилия при подготовката на офертите. Въведен е т.нар. единен документ за обществени поръчки, декларация, която е унифицирана за всички страни в Европейския съюз, която ще може да бъде подавана веднъж да се ползва за много поръчки и да спести подготовката на големия обем документи, който сега тези лица са принудени да подготвят.
Развит е и модела за предварителен контрол, като е очертана рамката на вътрешния контрол в организациите и е установен модел за сътрудничество между Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и Агенцията по обществени поръчки – един също хроничен недъг на стария закон, в резултат от който при възложителя беше възможно да се появяват множество контролни органи с произволни интерпретации на един и същи казус. Това затрудняваше съществено работата на възложителите. Сега сме се постарали между тези органи да сложим една рамка за сътрудничество и уеднаквяване във възможна степен на практиките, така че да снижим рисковете от разнопосочните тълкувания във връзка с осъществяването на контрола.
Оптимизиран е и модела за търсене на административно-наказателна отговорност на мястото на сегадействащите разпоредби, при които субективният момент беше силно застъпен. Предложили сме нов вариант, така че глобите да бъдат фиксирани в процент от стойността на договорите с една горна граница, предвид което за наказващия орган да изчезне възможността субективно да преценява техният размер.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като в рамките на пет минути трябва да внесем проекта, ако имате още нещо да кажете, колегите ще попитат, министерството.
Получили сме коментар от Национално сдружение на общините в Република България. В тяхното становище има доста препоръки, вие самите ще ги видите. Те правят и съответни предложения по определени членове между първо и второ четене и трябва да обърнем внимание на тях.
Друг желаещ да вземе отношение от колегите?
Имате думата.
….: Доколкото разбрах от изложението, уважаеми присъстващи, този закон трябва да бъде приет до края на тази година? Казахте, че по силата на европейски директиви от 2016 година трябва да е в сила.
ИВО КАЦАРОВ: Сроковете за транспониране на директивите в националното законодателства са до края на месец април 2016 година.
….: Добре. Аз само искам да вметна, защото има много опасения и много писма идват по отношение на промените в закона, които касаят горския сектор, тъй като до сега имаше редица дейности в горите, които се извършваха по силата на наредба за отдаване на дейности в горите, която е неразделна част от Закона за горите, който наскоро променихме. Това е най-малкото зло, че ще се наложи промяна. С оглед спецификата на дейността в горите и чисто лесовъдските и лесокултурни мероприятия считам, че те трябва да не бъдат обект на Закона за обществените поръчки и това не е просто претенция. Правени са опити да се експериментира с горите, за да се вкарат на борса, да се правят големи пакети и всички тези опити от нашето близко минало претърпяха пълно фиаско. Така че настоявам за в бъдеще, когато се разглежда по-конкретно закона чисто лесовъдските дейности, тук нямам предвид строителството, закупуване на консумативи, автомобили, там е ясно, че се движим като всички в ЗОП, но маркиране, отдаване на дейности в горите, лесокултурни, отглеждане на млади насаждения без материален добив, сеч и продажба на дървесина трябва да се извършва по досегашния ред, в противен случай влизаме в пълен колапс.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Може ли да скицирате с две думи какъв е редът за обжалване, остава ли същия или се променя? Направено ли е нещо в посока обективизиране на субективните моменти в една процедура при оценяване на техническите предложения? Мислено ли е нещо във варианти да се позатворят малко вратичките за фирмите, които се регистрират на хора с увреждания, тъй като в момента възложителите се чудят по кои кодове да пускат обществените поръчки? Един огромен списък от Министерския съвет, жалби от страна на подобни фирми, които искат да се явяват във вариант запазен. Мислено ли е в тази посока или остава сегашната нормативна база?
ИВО КАЦАРОВ: По отношение на реда за обжалване структурно обжалването става по същия начин изградено с първа инстанция – административен орган Комисията за защита на конкуренцията, втора инстанция – Върховен административен съд. Това, което е направено в полза на оптимизиране е, че приехме техните предложения за организация на самия процес, свързан със събиране на доказателства, призоваване на страните и издаване на решения, връчване, така че да снижим процесът до възможния минимум, като технически срокове. Знаете, че обстоятелство, повлияващо обжалването беше и новата тарифа, която беше приета и действаше, но тя в момента за съжаление е отменена и трябва да се изчака да се види какъв ще е резултатът там. Във всеки случай ще има и допълнителна тарифа за таксата по обжалване, но трябва да видим ВАС какво казва, за да се построи правилно тази тарифа.
Това, което мога да ви кажа е, че де факто във ВАС беше основно проблема и той беше свързан с това, че те не можеха да се вместят в едномесечния срок предвид факта, че използваха общия си процедурен ред за разглеждане на делата, докато сега в ЗОП е направен специален ред за разглеждане на делата по ЗОП така щото да се спести времето и те да могат да се вместят в общите срокове по закона.
Бяха обсъждани варианти с прехвърляне на обжалвателния процес в административни съдилища или изграждането на специализиран съд, но всичките срещнаха много сериозни технически и финансови трудности предвид което, като резултат е предложен този досега в известна степен и изпитан вариант.
По отношение на субективните моменти при оценката на оферти трябва да ви кажа, че съвсем нова е концепцията за оценка на оферти, която е проведена чрез новия ЗОП, не е наше изобретение, самите директиви вече залагат на друго разбиране. Идеята за най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта е заменена с една обща концепция за търсене на икономически най-изгодна цена във всички случаи, включително когато се цели само възлагане на базата на цени се предполага, че се търси икономически най-изгодна оферта, като доста по-ясно са описани елементите, върху които трябва да бъдат построени системите за оценка, включително и е развит един нов аспект, базиран на оценка на целия жизнен цикъл на стоките – нещо, което вероятно ще е и доста полезно, особено в общините, в които се очаква да бъдат усвоявани средства за строителство на пречиствателни станции, за доставка на медицинско оборудване за местните болници, защото ще им даде възможност вече да изграждат системите си за оценка така че просто с непосредствена оценка на офертите, но и с очакванията за разходите си за бъдещи периоди, така че сериозно да могат да оптимизират дейността си.
Фирмите на хора с увреждания и сегашният ред, мисля че днес беше гласуван един ЗИД на ЗОП, който де факто слага една спирачка пред безразборното участие на такива, ще ги нарека псевдофирми в обществените поръчки. В новия проект на ЗОП сме предложили нова концепция, която да е свързана с ясен регламент, при който Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика да може всяка година, след анализ на капацитетните възможности на такива предприятия, ясно да заяви кои именно поръчки ще бъдат възлагани на фирми с увреждания, така че да се преустанови волната интерпретация и неяснотата при възлагането на такива поръчки.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос на база на становището на Национално сдружение на общините в Република България. Те са написали, че са категорично против отпадането на правото на местните органи да възлагат при по-високи прагове поръчките, свързани с доставката на стоки и услуги и настояват в законопроекта прагът за възлагане на поръчки от общинските органи и другите нецентрални органи от 262 хиляди да бъде определен на 404 хиляди лева. Имат съответни мотиви. Има и доста други предложения и коментари.
Какво ще ни кажете по тази тема.
ИВО КАЦАРОВ: Директивите са изградени върху идеята за прагови стойности, което означава, че при възникване на необходимост от поръчка на над определена стойност се задейства един по-сложен процедурен ред, свързан с обявяването й в европейския пазар, а под тази стойност се възлага по национален ред, който е аналогичен, но съкратен малко като срокове и оптимизиран като процедури.
Действително в директивите има различни прагове за централни и т.нар. регионални органи на власт, като тук е мястото да се разбере правилно какво се има предвид под регионални органи за власт в Европейския съюз. В случая има множество държави, изградени на федерален принцип, при които имаме местни правителства, които функционират с много висока степен на автономии и управляват един вид държави в държавите. Тези прагове са приети поради настояване на държави с такава структура, като Германия, Холандия и други подобни, така че да се даде по-голяма степен на свобода на тези правителства.
При нашия национален ред възприемането на по-високи прагове за общините би означавало де факто, че централната власт за своите поръчки, които са големи по същността си, като примерно министерствата, ще провеждат по-сложен ред на възлагане за по-ниски стойности, докато за общините ще бъде приложим един значително по-прост ред за много по-високи стойности, което означава, че бихме провели принципа за равнопоставеност в една недостатъчно добре логически обоснована ситуация, предвид което и в проекта, който стои на вниманието ви е преценено, че праговете е добре да бъдат еднакви за всички възложители в страната. Това, което е важно да се знае, че праговете съществено се повишават, както и за централната власт, така и за общините. Тоест, с този проект ние предлагаме националният пазар като прагове да бъде изравнен с европейски в общия случай, в който се възлагат обществени поръчки.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Праговете за общините какви са приблизително?
ИВО КАЦАРОВ: Ще говоря малко наизуст. За доставки и услуги прагът е около 270 хиляди лева. За едни услуги по Приложение № 2, които са специален вид услуги, в които се приема, че са с по-голям интерес на националния пазар са 500 хиляди, за строителство са 5 милиона. Тоест, като стойности, съпоставимо с бюджета на голяма част от общините това са едни прагове, които във висока степен ще ни гарантират икономическа свобода и гъвкавост при възлагане на поръчките. Праговете, освен това, не бива да се разглеждат самоцелно, те трябва да се видят в контекста на всички възможности, които предлага новият проект, а те са сериозно развити, включително имаме свобода на възложителите да вадят обособена позиция от общата съвкупност на поръчката, когато се налага нейното спешно възлагане. Имаме и други възможности, които правят процеса доста по-гъвкав и лесен за управление. Аз мисля, че за всички възложители, в частност и за общините редът, който ще възпроизвеждат е доста по-лесен от сегасъществуващия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Тоест, общините не могат да възлагат строителство над 5 милиона?
ИВО КАЦАРОВ: Не, могат да възлагат произволно количество строителство. Петте милиона е прагът, при който се задейства по-сложен процедурен ред или по-простият, тоест – под 5 милиона ще се провеждат по националния ред само с две процедури и бързо, над 5 милиона ще трябва да се прави по-сложният ред. Но при праговете за строителство в този контекст максимумът и за общини и за централна власт е еднакъв. Тук по-скоро говорим за доставките и услугите, където праговете не са малки, те са между 300 и 500 лева приблизително.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Това за яснота, защото знам, че този въпрос много често се задава от колегите.
Други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Точка 3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Законопроектът е внесен от господин Веселинов.
Господин Байрактаров ще представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък с оглед на времето.
Уважаеми колеги, внесеният от нас законопроект е свързан с големите различия относно развитието на регионите и вложените публични средства през последните години от държавата. Едва ли е нужно да ви разказвам задълбочено, че в голяма част от Северна България регионите са силно изоставащи, високопланинските райони за огромно съжаление са в същото положение, което води до някои изключително неблагоприятни процеси, какъвто е на първо място процесът на обезлюдяване и освобождаване на огромни територии и почти всяка година закриване на населени места.
Така че нашата цел е чрез тези предложения да си поставим няколко задачи, като на първо място чрез законопроекта се формулира нова цел, свързана с планирането на ресурсите, което следва да се извършва целесъобразно по регионите в съответствие със специфичните нужди и особености, както и във връзка с провежданата регионална политика в средносрочен и дългосрочен план.
На второ място се създава, чрез нашите предложения, задължение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да планира средствата за регионално развитие по закона с 3, 7 и 14-годишен хоризонт. Отново министерството е задължено да изготвя и публикува ежегодно индекс на инвестициите в регионално развитие, който да отчита изразходваните за периода средства за всеки от районите на различните нива, отнесени към числеността на населението му. Същото се отнася и за индекса на човешко развитие, което като комплексен индикатор ще показва общото ниво на развитие на регионите и динамиката. Това ще създаде на първо място прозрачност и възможност за по-справедливо планиране и изразходване на ресурсите и най-важното – това ще стане възможно със създаване на дългосрочни и средносрочни планове за инвестиции.
В новия чл. 29в се задава и основното средство за постигане на целите по т. 3 от закона, а именно планиране на тези средства за регионално развитие, което има за цел в средносрочен план изравняване на индекса на инвестициите в регионално развитие между районите от второ ниво, а в дългосрочен – дългосрочно намаляване на регионалните различия, на което сме свидетели всички към този момент.
Благодаря ви, колеги. Ако имате някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Байрактаров.
Господин заместник-министър Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми вносители, нашите съображения са три и ние сме длъжни да ги кажем.
На първо място предложеният законопроект само допълва и не изменя сегадействащия. Виждаме предложенията в две глави – основни положения и в ресурсно осигуряване.
Въвежда се принципа на концентрация на ресурсите, ние в момента го имаме в този закон. С настоящия закон концентрацията на ресурси е в чл. 3, т. 2 и обхваща именно същата терминология – целесъобразно разпределение на публични инвестиции в зависимост от степента на развитие на отделните райони и т.н. Смятаме, че е възможно в допълнителните разпоредби, ако трябва точно да се дешифрира концентрацията на ресурси, ако това върши работа, но да го въвеждаме, защото го има в сегадействащия. Този принцип на концентрация на ресурсите го има. Ако трябва – да го поясним малко по-надолу и той включва абсолютно същите предложения, както вие сте предложили – целесъобразно разпределение на публичните ресурси. Сега концентрацията на ресурси е записана, като целесъобразно разпределение на публичните инвестиции. Ако трябва да го допълним – да го допълним.
Основните промени са в § 2 и 3 в сегадействащия закон в чл. 29а и чл. 29б. Нямаме нищо против, но следва да се отбележи, че средства за регионално развитие не се планират от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Те са мултисекторни, от всички министерства, почиват на базата на седемгодишни предвиждания, на плановете и най-вече на тригодишната бюджетна процедура. Те не се планират от нас. Ние изказваме нашите съображения, защото вие правите допълнения. Ако правите изменения на закона, а това е допълнение. Плюс това не можем да надхвърляме тази тригодишна бюджетна процедура. Да, в плановете за развитие на регионите е седем години, но тя няма бюджетен характер, тя е обезпечена като седемгодишни предвиждания в плановете на регионите за планиране, но те нямат задължителен бюджетен характер, бюджетната процедура е тригодишна за планиране на средствата.
Дават се изисквания за индекси, които искаме за инвестиции. Това също не се събира от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и не се публикува самостоятелно. Това е официална статистика на Националния статистически институт. Нямаме такъв механизъм и инструмент за отчитане на изразходените средства, също по чл. 29, защото те са многосекторни, от всички програми и най-вече от всички инструменти, има финансови инструменти, има различни норвежки механизми, различни други инструменти. Така че дори да го приемем механизмът, да направим това ежегодно отчитане на средствата за всеки един от регионите – да, това се прави, както сега приключихме плановият период и направихме цялостни анализи на регионите за развитие. Това ще го споменем в нашето предложение по-натам. Да, тогава правим пълен обзор на инвестираните средства, но ако следваме влиянието на плановия период за определения регион за планиране тогава може да се обобщава ресурсът, но така отделно ежегодно е невъзможно.
Индексът на човешко развитие, разбирам Ви напълно, но той е инструмент на ООН. Той не е наш инструмент. Плюс това не е регионален инструмент, не е общински инструмент, той е инструмент на ниво държава. Методиката за индекс на човешко развитие се съставя за ниво държава. Ако го приемете, как ще можете да отговорите на тези изисквания?
За ресурсите за 14-годишен период мисля, че ви казах, на този етап поне не можем да търсим, няма никакъв задължителен характер, дори да не е 14. Аз мисля, че не важен финансовия инструмент и финансовия източник, по-скоро нещата отиват в сферата на планирането – дали имаме дългосрочно планиране и стратегическо планиране и точно заради това според нас считаме, че точно стратегическата ориентация е по-важната, а не конкретният финансов инструмент. Може би там е проблема, който го имаме. Защо ви го казвам това? Защото политиката за финансиране на това, което се предвижда има различни източници. Ще се обосновем в нашите предложения защо искаме да засилим координационните функции на териториално ниво? За да могат не толкова да се предвиждат предварително ресурси, а да се търсят ресурси за реализиране на определена политика на териториално ниво, ние да ги предвидим за 14 години и когато нямаме съгласуване на стратегическите документи на това ниво мислим, че няма да можем да свършим тази работа.
Това са ни аргументите, защото е фиксирано в двете предложения функции на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които няма да можем да ги изпълним, ако нямаме инструмента.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, явно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството мислим по различен начин. Аз все пак Ви благодаря за това, което казахте, защото това, което казахте всъщност посочва, че ние сме улучили точно невралгичните неща. Между другото, категорично не споделям всичко, което казахте. Ако искате мога да ви говоря и като експерт финансист, за да ви е по-лесно, ако искате ще говоря като народен представител на по-достъпен език.
Фактите показват, че именно липсата на планиране доведе до положението на Северозападна България да е в тотален упадък. Говорим за публични средства и тяхното правилно и планомерно изразходване по целесъобразност. Ако няма планиране в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ние просто обричаме държавата на още по-голям упадък и аз категорично не приемам, че вие не можете за извършите планиране било то стратегическо планиране, било съответните видове планирания, каквито съществуват в учебниците. Но, ако трябва да отидем и на инструментариума на индексите. Извинете, но статистиката ви помага, но вие имате задължение да отчетете и да дадете публичност и затова ви го вменяваме това задължение, защото 25 години нито едно министерство, минавайки през различните наименования, включително и провалилото се Министерство за инвестиционно проектиране и планиране, което трябваше точно тези неща да прави не го направи това нещо. И сега изпълнителната власт да излиза и да казва, че това не можем, ако трябва ще намерим хора, които могат. Ако трябва така да ви го кажа.
Още повече Вие сте представител на държавата, тази държава се нарича България и ако трябва ще използвате всякакъв вид инструментариум, за да въведем тези региони, които се обезлюдяват, които са вече въпрос и на национална сигурност, защото ако не знаете, празно няма. Тези празни региони в момента са силно заплашени да бъдат напълнени с бежанци поради това безхаберие, което години наред се проявява. Да не ви обяснявам, че във високопланинските райони от години наред една улица не е асфалтирана. Една улица, ето днес ви дават медиите репортаж, хората как пътуват, децата в микробуси по 10-12 деца. Ако смятате, че това не е важно. И ние сме ви направили четири елементарни поправки, които даже ми е чудно, какво препращане и какви финансови обосновки иска другото министерство при положение, че вие трябва да планирате и да разпределите правилно пропорционално и по целесъобразност публичните средства, а не едни пари да отидат по партийна линия, защото еди кой си кмет е нашият и там ще наливаме едни пари, пък другите хора…. Това е смисълът на този законопроект.
Аз виждам, че незнайно се изпразни комисията от към членовете си, което ми е много интересно какво ще бъде гласуването.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: Ще бъда изключително кратък.
Явно, че трябва да се справите с Министерство на финансите, когато говорите за финанси. Мисля, че работите добре и виждате за какво става въпрос. Едно е да се планират ресурси, друго е да бъдат осигурени. Лесно може да се планират и сега в плановете седемгодишните на регионите, има ресурси.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Те се изхарчиха по нецелесъобразност. Вие сега какво искате да ме убеждавате?
ИВАН АСПАРУХОВ: Вие вменявате сега на министерството функции, как ще станат, как ще разпределяме финансов ресурс ние за регионите, може ли да кажете. Колко инструмента има? Европейско програмиране, което е на друг принцип. Национално финансиране, понеже говорите за улици, тук не включвате бюджетите на общините. Ние ли да планираме бюджетите на общините, капиталовите вложения? Имаме местно самоуправление. В такъв смисъл. Нямаме някакви предложения, но ние ви казваме на това, което вие сте предложили какъв е принципът.
Аз ви споменах, че по-важно е дали имаме стратегическо планиране и дали сме готови с последващи финансови инструменти да следваме един стратегически план за развитие на регион. В момента ние нямаме никаква наследственост със стратегическото планиране. Нямаме уплътняване на финансите в тази част. Това е по-важно, когато имаме дългосрочни цели всяка година, а не дали ще бъде на 15 или на 30 години.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Чухме всички аргументи.
Има ли други колеги, които биха искали да зададат въпрос. За съжаление колегите са в зала и декларираха как ще гласуват.
Аз предлагам да отидем към гласуване.
Който е „За“ този законопроект, моля да гласува!
Аз съм „За“ и Костадин Марков е „За“.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Оспорвам гласуването, господин председател, тъй като комисията в момента няма кворум и няма надлежно оформени пълномощия за отчитане на гласувания.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По следващия законопроект, господин заместник-министър, заповядайте.
ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря.
Ще се опитам да бъда изключително кратък, защото де факто с тези предложения, които правим за промяна в закона искаме не само да внесем допълнителни неща, но и да изменим някои недостатъци и това е на база точно на тези анализи, които бяха направени сега и в недостатъците на нормативната база.
Предложенията ни са по-скоро за усъвършенстване и хармонизиране на този закон с тези условия. На широко обществено обсъждане бяха подложени предварително исканията за промени в него. На базата на анализите на всички регионални съвети, областни съвети на ниво 2 и сме се съобразили. Съобразили сме се с предложенията на Национално сдружение на общините в Република България.
Искаме да променим цялостно критериите и показателите за определяне на регионите за целенасочена подкрепа от държавата. До сега нямаше такива региони и затова стъпваме на единствения закон в държавата, касаещ териториалното деление – Закона за административно-териториалното устройство на Република България и категоризацията на общините, защото тя е динамична структура и там отразяваме всички тези неща, за които говорихме преди малко – кой в коя категория попада и по какъв начин. Още повече, понеже беше споменато.
Втората ни задача е да дадем възможност за целенасочено подпомагане не само на изоставащите в икономическо състояние и развитие райони, но и тези по географски признак, като планински, полупланински и гранични. Едва сега с тази целенасочена програма, която правим направихме така че най-после знаем кои са планинските и полупланинските региони в България. До сега нямаше критерии, по които се определят, сега ги имаме вече, както и обхвата им – териториален и общински, областен и национален, като план. Най-вече стъпваме на подобряване на съдържанието на стратегическото планиране и по-скоро на пространственото планиране за регионално развитие, което липсваше до момента. Не говорим за пространствени стратегии на регионите. Тук включваме някои изисквания, които имаме в изпълнението на Стратегия 2020. Разбира се не можем да не включим и градското развитие, защото това е основен приоритет - дневният ред за градско развитие и териториален дневен ред на Европейския съюз и на Програмата „Европа 2020“.
Интегрираните планове за градско развитие. До сега това го нямаше като понятие. Сега го вкарваме като стратегически документ за възстановяване и развитие на нашите градове, основно градове, които са центрове на развитие на регионите.
Другото, което въвеждаме, е съгласуваност на стратегическите документи, които се разработват и най-вече за пространство, защото имаме Национална концепция за пространствено развитие, имаме национален план, надолу нямаме нищо подобно, нямаме регионални планове за пространствено развитие, имаме само планове на регионите. И тук регламентираме точно тези взаимовръзки между различните видове стратегически документи.
За това, че въвеждаме публично обсъждане, консултации. Изваждаме изискването за разработване на концепция за пространствено развитие на общини, което в момента ще натовари общините. Ще аргументирам с това, че в момента ние финансираме над сто общини за разработване на общите устройствени планове. Няма нужда да припокриваме със стратегически документ, както в момента това се извършва. Идеята ни е този процес да го приключим следващата бюджетна година и всички общини да имат общи устройствени планове на цяла територия, не говоря за градовете, както са интегрираните планове.
Има нещо, което дълго време е коментирано, аз го споменах заради координацията. Разширяваме функциите на органите на управление на регионалното развитие и то по-скоро специално внимание е обърнато на разширяване на компетенциите на областните управители и то най-вече в отношение разработването на секторните стратегии и координацията за изпълнението на територията на съответната област. Защото, ако имаме разминаване, не толкова само или единствено във финансовата част, а по-скоро именно в стратегическото определяне на важност на определена интервенция тя дали ще има социален и някакъв икономически ефект за общината. Кой координира в момента това нещо? Усвояването на средствата беше на конкурентен принцип. Кой извършва координацията? И затова е тези компетенции ги даваме на областните управители.
Добавяме цяла нова глава – наблюдение на пространственото развитие. В тази си част липсва регулация точно по сегадействащото – кой ще наблюдава територията как се развива, по какъв начин, кой следи показателите и т.н.
Какво целим с тези промени? Ускоряваме процеса на кохезията, на сближаването на българските региони с регионите на Европейския съюз. Там се измерваме спрямо средните стойности на европейските региони и правим нашите анализи. Подобряваме координацията в режим на стратегическите документи. В крайна сметка не можем да избягаме от това, че трябва да включим някои приоритети, които са включени в задълженията ни по „Европа 2020“, а това са интегрираното градско развитие, функционирането на мрежи от градски центрове, разширяването на териториалното сътрудничество и т.н. В крайна сметка идеята ние действително да синхронизираме това координиране чрез този закон от всички органи, които се занимават с регионално развитие. Дали ще даде някакъв резултат, ако го приемат уважаемите народни представители – сигурно, особено координацията, но най-вече ще успеем да завършим цикъла със стратегически документи до ниво, което ни е необходимо, без да имаме само национална концепция, да имаме стратегически документи. Решителна стъпка, която трябва да направим за в бъдеще е действително да институционализираме регионите като органи, които трябва да отговарят за икономика, демография, за всичко, ако искаме да развием нашите региони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Аспарухов.
Колеги, въпроси, изказвания?
Аз бих подкрепил този законопроект.
Подлагам на гласуване.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Законопроектът е приет.
По отношение на възраженията на господин Байрактаров, направете един протокол, всеки да си напише „За“ и „Против“ с подпис и вече ще преценим дали да го заверяваме.
Благодаря, колеги! Приятен ден!
(Заседанието завърши в 12.30 часа.)
Стенограф: Кр. Петрова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:
/Найден Зеленогорски/
2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 24
(Заседанието на комисията започна в 11.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, дневният ред на днешното заседание на комисията е:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
На заседанието присъстват: господин Иван Аспарухов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Иринка Захариева – главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство, Валери Найденов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториалното устройство“, Добринка Кръстева – директор на Дирекция „Програмиране средствата от Европейския съюз“ в Министерския съвет, Иван Иванов – експерт към Дирекция „Програмиране средствата от Европейския съюз“, Мария Банева – експерт към Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз“, Иво Кацаров – главен секретар на Агенцията за обществени поръчки. Галя Манасиева – началник отдел в Агенцията за обществени поръчки и Христина Денева – началник отдел в Агенцията за обществени поръчки.
Колеги, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка 1.
Точка 1. Представяне и обсъждане на законопроект за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерски съвет
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте да докладвате.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Знам че имаме малко време и сме ограничени, затова ще се опитам да мина през основните моменти в закона, който е толкова дълго очакван. Подготвя се от близо три години със спирания и започвания и е наистина основната база, върху която да продължим да работим през следващия период – 2014-2020 г., дай Боже и след това. С него се опитваме да създадем основата и базата, върху която да съберем така разпарчетосаната към момента нормативна уредба, която съществува в сектора.
Самият закон е направен от междуведомствена работна група с участието на социалните партньори, с участието на Национално сдружение на общините в Република България, като основните моменти от така подготвения закон са обсъдени на всички нива между изпълнителната власт и част на политическо ниво.
Какво цели да гарантира законопроектът? По-прозрачна, по-разбираема и по-ефективна система за управление на публичните средства от Европейския съюз, като част от цялата финансова система и като тези 80% от разходите за инвестиции, които държавата прави през последните години, както знаете от докладите на Европейската комисия. Така, че бидейки част от средствата за публични разходи можем да твърдим, че това са основната част от средствата за инвестиции.
Създаде се ефективна координация между всички звена, които съществуват в системата. Има отделен раздел кой какво прави, кой какъв е. Установени са за първи път ясните връзки с партньорите, имаме създадени съвет между министерствата за по-добра координация, имаме създадени формати и за задължителни срещи с партньорите, защото не може да се работи само на едно ниво. Така че за първи път се появяват партньорите равнопоставени във взимането на решения и в правенето на обратна връзка при подготовката и при използването на средствата.
Имаме стандартизирани и опростени процедури с ясно разписани срокове, с изисквания за съдържание и контроли с цел намаляване на административната тежест. Знаете, че част от закона е изцяло отдадена на новата информационна система „ИСУН 2020“, която е и основното ни средство процедурите да бъдат еднакви по програмите, включително Програма за развитие на селските райони, Част „Общински програми“, така че да няма това блуждаене между бенефициентите кой какво прави, подготвя и изпълнява.
Гарантираме ефективната и съдебна защита за бенефициентите през закона. По-нататък ще стигнем и до къде. Специфичните принципи при подбора на проекти са описани и свързани със свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Определили сме точно заковани срокове за оценка на проекти, за верификация, за плащане, така че да може да се гарантира изпълнението на програмите и на отделните проекти.
Дефинирани са и актовете, които подлежат на съдебно обжалване, като се определя и подсъдността пред административните съдилища по реда на административното производство. Най-важната промяна, която въвеждаме със закона е подсъдността по реда на АПК. Имаме достатъчно много съкратени срокове в закона, така че да сме сигурни, че няма производството да продължава с месеци и ще гарантираме процеса на бързина и на непрекъснатост при изпълнение на проектите и на процедурите, които провежда администрацията. Ще имаме защита на бенефициента. Ще имаме съдебна практика, което вече е най-важното, не както до сега сме имали становища, добри практики, вид съвети. От сега нататък имаме съдебна практика, което според нас гарантира изцяло защитата на бенефициента.
Това е може би първият закон, първият опит наистина на бенефициент да му се гарантират достатъчно много права и защити. В закона ще видите дори наказание, което се предвижда за държавните служители, когато не спазват сроковете под формата на глоби. Отдавна мислен механизъм как да се направи, вече се поставя със закона. Безвъзмездната финансова помощ /БФП/ вече се предоставя с административен договор, който не е нов в правото. Наистина има малко практика в България, но пък имаме достатъчно увереност от съда и от колегите, че би било работило добре. Имаме вече становища, които казват и наистина това е единственият механизъм, по който може да не сме толкова променящи се да запазим гъвкавостта, но да останем постоянни в действията си, слушайки и двете страни по договора.
Имаме възможност за реализиране на системни проекти вече с новия проектозакон и с бюджетни линии – нови понятия, които въвеждаме от 2014-2020 година с цел наистина улесняване и опростяване на процесите по управление на средствата.
Това са основните моменти. Те са разписани с детайли. От различните гледни точки детайлите са положителни или отрицателни. Вярваме, че като основа законът поставя наистина права, прозрачност и най-вече равнопоставеност.
Готова съм да отговарям на въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, има ли желаещи да вземат думата от народните представители или всичко е ясно?
Министерството? Няма.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Благодаря.
Точка 2. Представяне и обсъждане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте!
ИВО КАЦАРОВ: Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-председател, дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще се опитам да очертая рамката на новия проект на Закон за обществените поръчки - една кратка уводна информация. Неговото приемане е свързано с приемането на две изцяло нови директиви – това са Директива № 24 и Директива № 25 на Европейския съвет, които бяха гласувани от Европейския парламент в края на февруари през 2014 година. Те обвързват страната с ангажимент за транспонирането им в националното законодателство не по-късно от началото на 2016 година. Двете директиви са основополагащи за възлагателния процес, те засягат дейността на възложителите с обществени поръчки, тези, които се явяват разпоредители с бюджет, както и компаниите, които оперират в определени икономически отрасли, като енергетика, транспорт, добив на материали, експлоатация на географска област и други.
Като цяло двете директиви са толкова различни в структурно и логическо отношение спрямо сегадействащите, че тяхното транспониране в настоящия ЗОП е технически невъзможно предвид което се налага да бъде изработен един изцяло нов закон.
На второ място, като мярка в Стратегията за развитие на сектор „Обществени поръчки“ от 2020 година, приета от правителството през 2013 година и съгласувана със службите на Европейската комисия е залегнала мярка за изработване на изцяло нов закон и подзаконова нормативна уредба към него, като целта е да се отговори на изискванията за наличие на адекватна система за управление на националните и европейски финансови ресурси. Приемането на нов ЗОП е залегнало и в Споразумението за партньорство, като небезизвестното предварително условие № 4, предвид което то се явява и едно директно условие на страната да бъдат предоставени планираните средства по линия на Европейските структурни и Инвестиционни фондове.
Като техническа причина може да се посочи, че настоящият Закон за обществените поръчки е променян многократно, при което част от неговите разпоредби не кореспондират коректно помежду си. Въведени са редица спорни режими за възлагане, които не работят ефективно. На места имаме директни противоречия с директивите. Логически този закон е построен с акцент върху формалните изисквания вместо върху реализирането на възможностите и не е насочен към постигането на резултат. По по-нататъшните поправки на този закон са много трудни, да не каже невъзможни.
Имаме нужда от оптимизиране и на обжалвателния процес във връзка с реализирането на обществени поръчки, така че да се ускори и оптимизира. Тук е мястото да кажа, че проектът, който стои на вниманието ви, следва да се разглежда като отговор на пет европейски директиви, като освен посочените по-горе две чрез него се осигурява и транспониране на по-старите директиви в областта на обжалването, както и на директивата, която регламентира провеждането на поръчки и възлагането на договори в секторите „Отбрана“ и „Сигурност“.
Имаме нужда от нова контролна концепция върху обществените поръчки, която също е проведена чрез проекта на закон. Има нужда и от изцяло нов национален ред за възлагане на поръчките на ниска стойност, който да е съгласуван с принципите, но да е и бърз и ефективен. Това изискване е произтичащо от директивите, в което обаче и страните членки имат известна свобода да решат нещата чрез изграждането на вътрешни режими.
От гледна точка на ресора на тази комисия е от значение факта, че ЗОП засяга в сериозна степен дейността на всички кметове, които се явяват и най-многобройната група възложители и именно чрез тяхната дейност ЗОП ще се реализира в регионален план.
Характеристиките на проекта. На първо място, те са напълно в съответствие с директивите. В него са намерили място всички произтичащи от тях задължения и преобладаваща част от възможностите, за които в национален план има смисъл да бъдат залагани. Отчетена е и практиката на Европейския съд – там, където това е приложимо.
Законът е с рамкова структура, с акцент върху съответствието с директивите, стратегически план. Трябва да се отбележи, че е подходено по начин така, че националните и европейски прагове да бъдат изравнение за услугите и за доставките, като е оптимизиран и за строителство, той е повишен до 5 милиона лева при допустимост от директивите до около 10 милиона лева, но тук е направена една преценка за характеристиките на националния пазар. Това са онези прагове, при които ще се задействат по-сложните директивни правила с обявяване на европейския пазар, респективно по-прости правила с обявяване на националния пазар. Тоест, сега вече те са уеднаквени за нашата страна така, както ще се прилагат и в останалата част от Европейския съюз.
Изцяло нов национален модел с използване на процедурния ред по директивите, но съкратен като срокове и оптимизиран като възможни процедури е предложен, за да бъде процесът лесен за реализиране, проследяване и контрол при спазване на всички принципи. Това са т.нар. малки обществени поръчки, именно поръчките, които в най-голяма степен засягат дейността на кметовете, чрез които, въпреки тяхната по-ниска единична стойност, съвкупно чрез тях се разходва значителен обем от общински средства най-вече, които формират разходи.
Сериозен акцент е поставен върху електронизирането на възлагателния процес. В рамките на година и половина до две години всички обществени поръчки трябва да са в максимална степен подчинени на идеята за липса на хартия и минимална човешка намеса. В този смисъл преди два-три месеца правителството прие решение за въвеждане на едноплатформен модел за развитие на електронните обществени поръчки в България. Това означава, че ще бъде придобита една електронна система, която всички възложители ще бъдат задължени да използват чрез нея да обявяват поръчките си, да получават електронни оферти, да се извършва автоматична оценка, класиране, в малко по-далечно бъдеще – сключване на договори и фактуриране.
В контекста на комисията, в която се намираме, бих могъл да кажа, че ще се стигне до сериозно облекчаване на административната тежест при възложителите, особено в общините, където е хроничен недостигът на административен капацитет във връзка с подготовката и провеждането на процедури.
Оптимизиран е моделът за администриране на процедурите, като цяло с насока редуциране на тази административна тежест и за участниците и кандидатите, включително е направен опит да се намалят техните разходи, усилия при подготовката на офертите. Въведен е т.нар. единен документ за обществени поръчки, декларация, която е унифицирана за всички страни в Европейския съюз, която ще може да бъде подавана веднъж да се ползва за много поръчки и да спести подготовката на големия обем документи, който сега тези лица са принудени да подготвят.
Развит е и модела за предварителен контрол, като е очертана рамката на вътрешния контрол в организациите и е установен модел за сътрудничество между Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и Агенцията по обществени поръчки – един също хроничен недъг на стария закон, в резултат от който при възложителя беше възможно да се появяват множество контролни органи с произволни интерпретации на един и същи казус. Това затрудняваше съществено работата на възложителите. Сега сме се постарали между тези органи да сложим една рамка за сътрудничество и уеднаквяване във възможна степен на практиките, така че да снижим рисковете от разнопосочните тълкувания във връзка с осъществяването на контрола.
Оптимизиран е и модела за търсене на административно-наказателна отговорност на мястото на сегадействащите разпоредби, при които субективният момент беше силно застъпен. Предложили сме нов вариант, така че глобите да бъдат фиксирани в процент от стойността на договорите с една горна граница, предвид което за наказващия орган да изчезне възможността субективно да преценява техният размер.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като в рамките на пет минути трябва да внесем проекта, ако имате още нещо да кажете, колегите ще попитат, министерството.
Получили сме коментар от Национално сдружение на общините в Република България. В тяхното становище има доста препоръки, вие самите ще ги видите. Те правят и съответни предложения по определени членове между първо и второ четене и трябва да обърнем внимание на тях.
Друг желаещ да вземе отношение от колегите?
Имате думата.
….: Доколкото разбрах от изложението, уважаеми присъстващи, този закон трябва да бъде приет до края на тази година? Казахте, че по силата на европейски директиви от 2016 година трябва да е в сила.
ИВО КАЦАРОВ: Сроковете за транспониране на директивите в националното законодателства са до края на месец април 2016 година.
….: Добре. Аз само искам да вметна, защото има много опасения и много писма идват по отношение на промените в закона, които касаят горския сектор, тъй като до сега имаше редица дейности в горите, които се извършваха по силата на наредба за отдаване на дейности в горите, която е неразделна част от Закона за горите, който наскоро променихме. Това е най-малкото зло, че ще се наложи промяна. С оглед спецификата на дейността в горите и чисто лесовъдските и лесокултурни мероприятия считам, че те трябва да не бъдат обект на Закона за обществените поръчки и това не е просто претенция. Правени са опити да се експериментира с горите, за да се вкарат на борса, да се правят големи пакети и всички тези опити от нашето близко минало претърпяха пълно фиаско. Така че настоявам за в бъдеще, когато се разглежда по-конкретно закона чисто лесовъдските дейности, тук нямам предвид строителството, закупуване на консумативи, автомобили, там е ясно, че се движим като всички в ЗОП, но маркиране, отдаване на дейности в горите, лесокултурни, отглеждане на млади насаждения без материален добив, сеч и продажба на дървесина трябва да се извършва по досегашния ред, в противен случай влизаме в пълен колапс.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Може ли да скицирате с две думи какъв е редът за обжалване, остава ли същия или се променя? Направено ли е нещо в посока обективизиране на субективните моменти в една процедура при оценяване на техническите предложения? Мислено ли е нещо във варианти да се позатворят малко вратичките за фирмите, които се регистрират на хора с увреждания, тъй като в момента възложителите се чудят по кои кодове да пускат обществените поръчки? Един огромен списък от Министерския съвет, жалби от страна на подобни фирми, които искат да се явяват във вариант запазен. Мислено ли е в тази посока или остава сегашната нормативна база?
ИВО КАЦАРОВ: По отношение на реда за обжалване структурно обжалването става по същия начин изградено с първа инстанция – административен орган Комисията за защита на конкуренцията, втора инстанция – Върховен административен съд. Това, което е направено в полза на оптимизиране е, че приехме техните предложения за организация на самия процес, свързан със събиране на доказателства, призоваване на страните и издаване на решения, връчване, така че да снижим процесът до възможния минимум, като технически срокове. Знаете, че обстоятелство, повлияващо обжалването беше и новата тарифа, която беше приета и действаше, но тя в момента за съжаление е отменена и трябва да се изчака да се види какъв ще е резултатът там. Във всеки случай ще има и допълнителна тарифа за таксата по обжалване, но трябва да видим ВАС какво казва, за да се построи правилно тази тарифа.
Това, което мога да ви кажа е, че де факто във ВАС беше основно проблема и той беше свързан с това, че те не можеха да се вместят в едномесечния срок предвид факта, че използваха общия си процедурен ред за разглеждане на делата, докато сега в ЗОП е направен специален ред за разглеждане на делата по ЗОП така щото да се спести времето и те да могат да се вместят в общите срокове по закона.
Бяха обсъждани варианти с прехвърляне на обжалвателния процес в административни съдилища или изграждането на специализиран съд, но всичките срещнаха много сериозни технически и финансови трудности предвид което, като резултат е предложен този досега в известна степен и изпитан вариант.
По отношение на субективните моменти при оценката на оферти трябва да ви кажа, че съвсем нова е концепцията за оценка на оферти, която е проведена чрез новия ЗОП, не е наше изобретение, самите директиви вече залагат на друго разбиране. Идеята за най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта е заменена с една обща концепция за търсене на икономически най-изгодна цена във всички случаи, включително когато се цели само възлагане на базата на цени се предполага, че се търси икономически най-изгодна оферта, като доста по-ясно са описани елементите, върху които трябва да бъдат построени системите за оценка, включително и е развит един нов аспект, базиран на оценка на целия жизнен цикъл на стоките – нещо, което вероятно ще е и доста полезно, особено в общините, в които се очаква да бъдат усвоявани средства за строителство на пречиствателни станции, за доставка на медицинско оборудване за местните болници, защото ще им даде възможност вече да изграждат системите си за оценка така че просто с непосредствена оценка на офертите, но и с очакванията за разходите си за бъдещи периоди, така че сериозно да могат да оптимизират дейността си.
Фирмите на хора с увреждания и сегашният ред, мисля че днес беше гласуван един ЗИД на ЗОП, който де факто слага една спирачка пред безразборното участие на такива, ще ги нарека псевдофирми в обществените поръчки. В новия проект на ЗОП сме предложили нова концепция, която да е свързана с ясен регламент, при който Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика да може всяка година, след анализ на капацитетните възможности на такива предприятия, ясно да заяви кои именно поръчки ще бъдат възлагани на фирми с увреждания, така че да се преустанови волната интерпретация и неяснотата при възлагането на такива поръчки.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Аз ще си позволя да Ви задам един въпрос на база на становището на Национално сдружение на общините в Република България. Те са написали, че са категорично против отпадането на правото на местните органи да възлагат при по-високи прагове поръчките, свързани с доставката на стоки и услуги и настояват в законопроекта прагът за възлагане на поръчки от общинските органи и другите нецентрални органи от 262 хиляди да бъде определен на 404 хиляди лева. Имат съответни мотиви. Има и доста други предложения и коментари.
Какво ще ни кажете по тази тема.
ИВО КАЦАРОВ: Директивите са изградени върху идеята за прагови стойности, което означава, че при възникване на необходимост от поръчка на над определена стойност се задейства един по-сложен процедурен ред, свързан с обявяването й в европейския пазар, а под тази стойност се възлага по национален ред, който е аналогичен, но съкратен малко като срокове и оптимизиран като процедури.
Действително в директивите има различни прагове за централни и т.нар. регионални органи на власт, като тук е мястото да се разбере правилно какво се има предвид под регионални органи за власт в Европейския съюз. В случая има множество държави, изградени на федерален принцип, при които имаме местни правителства, които функционират с много висока степен на автономии и управляват един вид държави в държавите. Тези прагове са приети поради настояване на държави с такава структура, като Германия, Холандия и други подобни, така че да се даде по-голяма степен на свобода на тези правителства.
При нашия национален ред възприемането на по-високи прагове за общините би означавало де факто, че централната власт за своите поръчки, които са големи по същността си, като примерно министерствата, ще провеждат по-сложен ред на възлагане за по-ниски стойности, докато за общините ще бъде приложим един значително по-прост ред за много по-високи стойности, което означава, че бихме провели принципа за равнопоставеност в една недостатъчно добре логически обоснована ситуация, предвид което и в проекта, който стои на вниманието ви е преценено, че праговете е добре да бъдат еднакви за всички възложители в страната. Това, което е важно да се знае, че праговете съществено се повишават, както и за централната власт, така и за общините. Тоест, с този проект ние предлагаме националният пазар като прагове да бъде изравнен с европейски в общия случай, в който се възлагат обществени поръчки.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Праговете за общините какви са приблизително?
ИВО КАЦАРОВ: Ще говоря малко наизуст. За доставки и услуги прагът е около 270 хиляди лева. За едни услуги по Приложение № 2, които са специален вид услуги, в които се приема, че са с по-голям интерес на националния пазар са 500 хиляди, за строителство са 5 милиона. Тоест, като стойности, съпоставимо с бюджета на голяма част от общините това са едни прагове, които във висока степен ще ни гарантират икономическа свобода и гъвкавост при възлагане на поръчките. Праговете, освен това, не бива да се разглеждат самоцелно, те трябва да се видят в контекста на всички възможности, които предлага новият проект, а те са сериозно развити, включително имаме свобода на възложителите да вадят обособена позиция от общата съвкупност на поръчката, когато се налага нейното спешно възлагане. Имаме и други възможности, които правят процеса доста по-гъвкав и лесен за управление. Аз мисля, че за всички възложители, в частност и за общините редът, който ще възпроизвеждат е доста по-лесен от сегасъществуващия.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Тоест, общините не могат да възлагат строителство над 5 милиона?
ИВО КАЦАРОВ: Не, могат да възлагат произволно количество строителство. Петте милиона е прагът, при който се задейства по-сложен процедурен ред или по-простият, тоест – под 5 милиона ще се провеждат по националния ред само с две процедури и бързо, над 5 милиона ще трябва да се прави по-сложният ред. Но при праговете за строителство в този контекст максимумът и за общини и за централна власт е еднакъв. Тук по-скоро говорим за доставките и услугите, където праговете не са малки, те са между 300 и 500 лева приблизително.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Това за яснота, защото знам, че този въпрос много често се задава от колегите.
Други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се.
Точка 3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 554-01-57, внесен от Искрен Веселинов, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 502-01-72, внесен от Министерски съвет
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Законопроектът е внесен от господин Веселинов.
Господин Байрактаров ще представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще се опитам да бъда максимално кратък с оглед на времето.
Уважаеми колеги, внесеният от нас законопроект е свързан с големите различия относно развитието на регионите и вложените публични средства през последните години от държавата. Едва ли е нужно да ви разказвам задълбочено, че в голяма част от Северна България регионите са силно изоставащи, високопланинските райони за огромно съжаление са в същото положение, което води до някои изключително неблагоприятни процеси, какъвто е на първо място процесът на обезлюдяване и освобождаване на огромни територии и почти всяка година закриване на населени места.
Така че нашата цел е чрез тези предложения да си поставим няколко задачи, като на първо място чрез законопроекта се формулира нова цел, свързана с планирането на ресурсите, което следва да се извършва целесъобразно по регионите в съответствие със специфичните нужди и особености, както и във връзка с провежданата регионална политика в средносрочен и дългосрочен план.
На второ място се създава, чрез нашите предложения, задължение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да планира средствата за регионално развитие по закона с 3, 7 и 14-годишен хоризонт. Отново министерството е задължено да изготвя и публикува ежегодно индекс на инвестициите в регионално развитие, който да отчита изразходваните за периода средства за всеки от районите на различните нива, отнесени към числеността на населението му. Същото се отнася и за индекса на човешко развитие, което като комплексен индикатор ще показва общото ниво на развитие на регионите и динамиката. Това ще създаде на първо място прозрачност и възможност за по-справедливо планиране и изразходване на ресурсите и най-важното – това ще стане възможно със създаване на дългосрочни и средносрочни планове за инвестиции.
В новия чл. 29в се задава и основното средство за постигане на целите по т. 3 от закона, а именно планиране на тези средства за регионално развитие, което има за цел в средносрочен план изравняване на индекса на инвестициите в регионално развитие между районите от второ ниво, а в дългосрочен – дългосрочно намаляване на регионалните различия, на което сме свидетели всички към този момент.
Благодаря ви, колеги. Ако имате някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Байрактаров.
Господин заместник-министър Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми вносители, нашите съображения са три и ние сме длъжни да ги кажем.
На първо място предложеният законопроект само допълва и не изменя сегадействащия. Виждаме предложенията в две глави – основни положения и в ресурсно осигуряване.
Въвежда се принципа на концентрация на ресурсите, ние в момента го имаме в този закон. С настоящия закон концентрацията на ресурси е в чл. 3, т. 2 и обхваща именно същата терминология – целесъобразно разпределение на публични инвестиции в зависимост от степента на развитие на отделните райони и т.н. Смятаме, че е възможно в допълнителните разпоредби, ако трябва точно да се дешифрира концентрацията на ресурси, ако това върши работа, но да го въвеждаме, защото го има в сегадействащия. Този принцип на концентрация на ресурсите го има. Ако трябва – да го поясним малко по-надолу и той включва абсолютно същите предложения, както вие сте предложили – целесъобразно разпределение на публичните ресурси. Сега концентрацията на ресурси е записана, като целесъобразно разпределение на публичните инвестиции. Ако трябва да го допълним – да го допълним.
Основните промени са в § 2 и 3 в сегадействащия закон в чл. 29а и чл. 29б. Нямаме нищо против, но следва да се отбележи, че средства за регионално развитие не се планират от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Те са мултисекторни, от всички министерства, почиват на базата на седемгодишни предвиждания, на плановете и най-вече на тригодишната бюджетна процедура. Те не се планират от нас. Ние изказваме нашите съображения, защото вие правите допълнения. Ако правите изменения на закона, а това е допълнение. Плюс това не можем да надхвърляме тази тригодишна бюджетна процедура. Да, в плановете за развитие на регионите е седем години, но тя няма бюджетен характер, тя е обезпечена като седемгодишни предвиждания в плановете на регионите за планиране, но те нямат задължителен бюджетен характер, бюджетната процедура е тригодишна за планиране на средствата.
Дават се изисквания за индекси, които искаме за инвестиции. Това също не се събира от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и не се публикува самостоятелно. Това е официална статистика на Националния статистически институт. Нямаме такъв механизъм и инструмент за отчитане на изразходените средства, също по чл. 29, защото те са многосекторни, от всички програми и най-вече от всички инструменти, има финансови инструменти, има различни норвежки механизми, различни други инструменти. Така че дори да го приемем механизмът, да направим това ежегодно отчитане на средствата за всеки един от регионите – да, това се прави, както сега приключихме плановият период и направихме цялостни анализи на регионите за развитие. Това ще го споменем в нашето предложение по-натам. Да, тогава правим пълен обзор на инвестираните средства, но ако следваме влиянието на плановия период за определения регион за планиране тогава може да се обобщава ресурсът, но така отделно ежегодно е невъзможно.
Индексът на човешко развитие, разбирам Ви напълно, но той е инструмент на ООН. Той не е наш инструмент. Плюс това не е регионален инструмент, не е общински инструмент, той е инструмент на ниво държава. Методиката за индекс на човешко развитие се съставя за ниво държава. Ако го приемете, как ще можете да отговорите на тези изисквания?
За ресурсите за 14-годишен период мисля, че ви казах, на този етап поне не можем да търсим, няма никакъв задължителен характер, дори да не е 14. Аз мисля, че не важен финансовия инструмент и финансовия източник, по-скоро нещата отиват в сферата на планирането – дали имаме дългосрочно планиране и стратегическо планиране и точно заради това според нас считаме, че точно стратегическата ориентация е по-важната, а не конкретният финансов инструмент. Може би там е проблема, който го имаме. Защо ви го казвам това? Защото политиката за финансиране на това, което се предвижда има различни източници. Ще се обосновем в нашите предложения защо искаме да засилим координационните функции на териториално ниво? За да могат не толкова да се предвиждат предварително ресурси, а да се търсят ресурси за реализиране на определена политика на териториално ниво, ние да ги предвидим за 14 години и когато нямаме съгласуване на стратегическите документи на това ниво мислим, че няма да можем да свършим тази работа.
Това са ни аргументите, защото е фиксирано в двете предложения функции на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които няма да можем да ги изпълним, ако нямаме инструмента.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, явно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството мислим по различен начин. Аз все пак Ви благодаря за това, което казахте, защото това, което казахте всъщност посочва, че ние сме улучили точно невралгичните неща. Между другото, категорично не споделям всичко, което казахте. Ако искате мога да ви говоря и като експерт финансист, за да ви е по-лесно, ако искате ще говоря като народен представител на по-достъпен език.
Фактите показват, че именно липсата на планиране доведе до положението на Северозападна България да е в тотален упадък. Говорим за публични средства и тяхното правилно и планомерно изразходване по целесъобразност. Ако няма планиране в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план ние просто обричаме държавата на още по-голям упадък и аз категорично не приемам, че вие не можете за извършите планиране било то стратегическо планиране, било съответните видове планирания, каквито съществуват в учебниците. Но, ако трябва да отидем и на инструментариума на индексите. Извинете, но статистиката ви помага, но вие имате задължение да отчетете и да дадете публичност и затова ви го вменяваме това задължение, защото 25 години нито едно министерство, минавайки през различните наименования, включително и провалилото се Министерство за инвестиционно проектиране и планиране, което трябваше точно тези неща да прави не го направи това нещо. И сега изпълнителната власт да излиза и да казва, че това не можем, ако трябва ще намерим хора, които могат. Ако трябва така да ви го кажа.
Още повече Вие сте представител на държавата, тази държава се нарича България и ако трябва ще използвате всякакъв вид инструментариум, за да въведем тези региони, които се обезлюдяват, които са вече въпрос и на национална сигурност, защото ако не знаете, празно няма. Тези празни региони в момента са силно заплашени да бъдат напълнени с бежанци поради това безхаберие, което години наред се проявява. Да не ви обяснявам, че във високопланинските райони от години наред една улица не е асфалтирана. Една улица, ето днес ви дават медиите репортаж, хората как пътуват, децата в микробуси по 10-12 деца. Ако смятате, че това не е важно. И ние сме ви направили четири елементарни поправки, които даже ми е чудно, какво препращане и какви финансови обосновки иска другото министерство при положение, че вие трябва да планирате и да разпределите правилно пропорционално и по целесъобразност публичните средства, а не едни пари да отидат по партийна линия, защото еди кой си кмет е нашият и там ще наливаме едни пари, пък другите хора…. Това е смисълът на този законопроект.
Аз виждам, че незнайно се изпразни комисията от към членовете си, което ми е много интересно какво ще бъде гласуването.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Аспарухов.
ИВАН АСПАРУХОВ: Ще бъда изключително кратък.
Явно, че трябва да се справите с Министерство на финансите, когато говорите за финанси. Мисля, че работите добре и виждате за какво става въпрос. Едно е да се планират ресурси, друго е да бъдат осигурени. Лесно може да се планират и сега в плановете седемгодишните на регионите, има ресурси.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Те се изхарчиха по нецелесъобразност. Вие сега какво искате да ме убеждавате?
ИВАН АСПАРУХОВ: Вие вменявате сега на министерството функции, как ще станат, как ще разпределяме финансов ресурс ние за регионите, може ли да кажете. Колко инструмента има? Европейско програмиране, което е на друг принцип. Национално финансиране, понеже говорите за улици, тук не включвате бюджетите на общините. Ние ли да планираме бюджетите на общините, капиталовите вложения? Имаме местно самоуправление. В такъв смисъл. Нямаме някакви предложения, но ние ви казваме на това, което вие сте предложили какъв е принципът.
Аз ви споменах, че по-важно е дали имаме стратегическо планиране и дали сме готови с последващи финансови инструменти да следваме един стратегически план за развитие на регион. В момента ние нямаме никаква наследственост със стратегическото планиране. Нямаме уплътняване на финансите в тази част. Това е по-важно, когато имаме дългосрочни цели всяка година, а не дали ще бъде на 15 или на 30 години.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Чухме всички аргументи.
Има ли други колеги, които биха искали да зададат въпрос. За съжаление колегите са в зала и декларираха как ще гласуват.
Аз предлагам да отидем към гласуване.
Който е „За“ този законопроект, моля да гласува!
Аз съм „За“ и Костадин Марков е „За“.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 10.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Оспорвам гласуването, господин председател, тъй като комисията в момента няма кворум и няма надлежно оформени пълномощия за отчитане на гласувания.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По следващия законопроект, господин заместник-министър, заповядайте.
ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря.
Ще се опитам да бъда изключително кратък, защото де факто с тези предложения, които правим за промяна в закона искаме не само да внесем допълнителни неща, но и да изменим някои недостатъци и това е на база точно на тези анализи, които бяха направени сега и в недостатъците на нормативната база.
Предложенията ни са по-скоро за усъвършенстване и хармонизиране на този закон с тези условия. На широко обществено обсъждане бяха подложени предварително исканията за промени в него. На базата на анализите на всички регионални съвети, областни съвети на ниво 2 и сме се съобразили. Съобразили сме се с предложенията на Национално сдружение на общините в Република България.
Искаме да променим цялостно критериите и показателите за определяне на регионите за целенасочена подкрепа от държавата. До сега нямаше такива региони и затова стъпваме на единствения закон в държавата, касаещ териториалното деление – Закона за административно-териториалното устройство на Република България и категоризацията на общините, защото тя е динамична структура и там отразяваме всички тези неща, за които говорихме преди малко – кой в коя категория попада и по какъв начин. Още повече, понеже беше споменато.
Втората ни задача е да дадем възможност за целенасочено подпомагане не само на изоставащите в икономическо състояние и развитие райони, но и тези по географски признак, като планински, полупланински и гранични. Едва сега с тази целенасочена програма, която правим направихме така че най-после знаем кои са планинските и полупланинските региони в България. До сега нямаше критерии, по които се определят, сега ги имаме вече, както и обхвата им – териториален и общински, областен и национален, като план. Най-вече стъпваме на подобряване на съдържанието на стратегическото планиране и по-скоро на пространственото планиране за регионално развитие, което липсваше до момента. Не говорим за пространствени стратегии на регионите. Тук включваме някои изисквания, които имаме в изпълнението на Стратегия 2020. Разбира се не можем да не включим и градското развитие, защото това е основен приоритет - дневният ред за градско развитие и териториален дневен ред на Европейския съюз и на Програмата „Европа 2020“.
Интегрираните планове за градско развитие. До сега това го нямаше като понятие. Сега го вкарваме като стратегически документ за възстановяване и развитие на нашите градове, основно градове, които са центрове на развитие на регионите.
Другото, което въвеждаме, е съгласуваност на стратегическите документи, които се разработват и най-вече за пространство, защото имаме Национална концепция за пространствено развитие, имаме национален план, надолу нямаме нищо подобно, нямаме регионални планове за пространствено развитие, имаме само планове на регионите. И тук регламентираме точно тези взаимовръзки между различните видове стратегически документи.
За това, че въвеждаме публично обсъждане, консултации. Изваждаме изискването за разработване на концепция за пространствено развитие на общини, което в момента ще натовари общините. Ще аргументирам с това, че в момента ние финансираме над сто общини за разработване на общите устройствени планове. Няма нужда да припокриваме със стратегически документ, както в момента това се извършва. Идеята ни е този процес да го приключим следващата бюджетна година и всички общини да имат общи устройствени планове на цяла територия, не говоря за градовете, както са интегрираните планове.
Има нещо, което дълго време е коментирано, аз го споменах заради координацията. Разширяваме функциите на органите на управление на регионалното развитие и то по-скоро специално внимание е обърнато на разширяване на компетенциите на областните управители и то най-вече в отношение разработването на секторните стратегии и координацията за изпълнението на територията на съответната област. Защото, ако имаме разминаване, не толкова само или единствено във финансовата част, а по-скоро именно в стратегическото определяне на важност на определена интервенция тя дали ще има социален и някакъв икономически ефект за общината. Кой координира в момента това нещо? Усвояването на средствата беше на конкурентен принцип. Кой извършва координацията? И затова е тези компетенции ги даваме на областните управители.
Добавяме цяла нова глава – наблюдение на пространственото развитие. В тази си част липсва регулация точно по сегадействащото – кой ще наблюдава територията как се развива, по какъв начин, кой следи показателите и т.н.
Какво целим с тези промени? Ускоряваме процеса на кохезията, на сближаването на българските региони с регионите на Европейския съюз. Там се измерваме спрямо средните стойности на европейските региони и правим нашите анализи. Подобряваме координацията в режим на стратегическите документи. В крайна сметка не можем да избягаме от това, че трябва да включим някои приоритети, които са включени в задълженията ни по „Европа 2020“, а това са интегрираното градско развитие, функционирането на мрежи от градски центрове, разширяването на териториалното сътрудничество и т.н. В крайна сметка идеята ние действително да синхронизираме това координиране чрез този закон от всички органи, които се занимават с регионално развитие. Дали ще даде някакъв резултат, ако го приемат уважаемите народни представители – сигурно, особено координацията, но най-вече ще успеем да завършим цикъла със стратегически документи до ниво, което ни е необходимо, без да имаме само национална концепция, да имаме стратегически документи. Решителна стъпка, която трябва да направим за в бъдеще е действително да институционализираме регионите като органи, които трябва да отговарят за икономика, демография, за всичко, ако искаме да развием нашите региони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Аспарухов.
Колеги, въпроси, изказвания?
Аз бих подкрепил този законопроект.
Подлагам на гласуване.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Законопроектът е приет.
По отношение на възраженията на господин Байрактаров, направете един протокол, всеки да си напише „За“ и „Против“ с подпис и вече ще преценим дали да го заверяваме.
Благодаря, колеги! Приятен ден!
(Заседанието завърши в 12.30 часа.)
Стенограф: Кр. Петрова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:
/Найден Зеленогорски/
