1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, вн. от МС.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25,изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 28.05.2015 г. законопроект № 554-01-29, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр. и законопроект № 502-01-32, внесен от МС. (продължение)

---

Стенографски запис!

П Р О Т О К О Л

№ 26

от заседание на
Комисията по регионална политика, благоустройство
и местно самоуправление

12 ноември 2015 година

Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, вн. от МС.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25,изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 28.05.2015 г. законопроект № 554-01-29, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр. и законопроект № 502-01-32, внесен от МС. (продължение)

(Заседанието на комисията започна в 14.45 часа и се ръководи от Ирена Коцева – заместник-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Здравейте, колеги!
Уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, колеги, проектът за дневен ред е:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, вн. от МС.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25,изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 28.05.2015 г. законопроект № 554-01-29, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр. и законопроект № 502-01-32, внесен от МС. (продължение)

Има ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен да работим при този дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 13; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Благодаря.
Освен госпожа Павлова, господин Нанков, господин Аспарухов, тук е и госпожа Таня Милева – началник кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, господин Кирил Тодоров – директор на Дирекция „Финансово-стопански дейности“ Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Сия Николаева – главен секретар, Евгени Чачев – съветник в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. От Министерство на финансите – госпожа Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините, госпожа Мария Иванов – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“,Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд“. Тук е и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, Даниела Ушатова – ръководител екип.
Можем да започнем, като ще направим едно малко изключение, че от Министерство на финансите няма поне заместник-министър, каквито са нашите правила, но тъй като сега се гледа бюджета във всички комисии за нас е обяснимо защо го няма министъра или зам.-министър. Тоест, няма да имаме проблем с това.
Започваме по първа точка:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, вн. от МС

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожо министър, заповядайте!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми гости на комисията.
Съвсем накратко ще представя пред вас бюджета на министерството, като част от общия бюджет, предложен от Министерски съвет за одобрение от Народното събрание. Това, което мога да кажа за бюджета, като цяло, а и в частност за бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е бюджет, който се придържа към цялостната рамка и политика на правителството от гледна точка на намаляване на бюджетния дефицит, спазване на бюджетната дисциплина и затова и бюджета за 2016 година е аналогичен на този за 2015 година, както и тригодишната бюджетна рамка се съобразява с общо заложените параметри и политики. Естествено и аз като всеки министър, отговорен за своите секторни политики винаги мога да кажа, че има много недофинансирани компоненти, политики и сектори, но разбира се сме се постарали в рамките на това, което ни се предоставя така да приоритизираме дейностите вътре между отделните политики, за да можем да финансираме най-важните, най-приоритетните от тях, такива, каквито сме си ги поставили и в четиригодишната програма за управление, така и в годишните приоритети на министерството.
Най-общо, като параметри на бюджета. Бюджетът ни има общо заложени капиталови разходи в размер на 326 милиона, които са разделени в три области на политики и 9 програми. Няма да се спирам поотделно, ще кажа, че от гледна точка на политиките на министерството и приоритетите, които имаме заложени ще успеем през 2016 година да изпълним дейностите, свързани с всички политики на министерството, макар и някои от тях драстично недофинансирани, като например политиката, свързана със свлачищата и благоустройствените дейности, като политиката, свързана с пътната и водна инфраструктура. Нормално – това са все сектори, които министерството, като такова нормално управлява сектори, които са ресурсоемки, сектори недофинансирани от много години и ние си даваме сметка, че няма как изведнъж да покрием нуждите, които са огромни за сектора.
От друга страна обаче мога да кажа, че покрива важни приоритетни дейности и аз благодаря на госпожа Чавдарова, че е тук, защото от гледна точка на подкрепа за общините и тази година залагаме, както и през 2015 година, така и през 2016 година залагаме доста добро финансиране за подкрепа на общините за изработването на общите устройствени планове.
Каква е ситуацията примерно за тях. Ние от 265 общини към момента, за мое огромно съжаление, само 11 общини в Република България имат общи устройствени планове действащи и актуални. Всички останали общини са в процес, процедура, някои по-напреднали, някои по-назад, някои много назад по изработването на тези общи устройствени планове и не само защото те се изискват по закон, а те са изключително важен инструмент за планиране на политиките, на инвестициите на всяко едно населено място и считам, че е необходимо още веднъж, ето сега вече и новите кметове встъпиха в длъжност, със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България ще се направи среща по темата, защото се оказа, че ние тази година предоставихме и сключихме споразумение със 79 общини за изработването на нови планове от тези оставащи 138. Но напредъкът не е този, който ни се иска и всъщност ние имаме, бих казала, свободен ресурс, но за да не се окажем, че няма го усвоим сме поканили останалите общини, които са ги запознали, но по една или друга причина не са финансирани от нас, ще им дадем възможност и те да се включат да разширим списъка и кръга с общини, които започваме да финансираме още от тази година.
Предвидили сме за следващата година 5 милиона и мисля, че с това ще можем да покрием нуждите на голяма част от общините. Процесът по изработването на общите устройствени планове е бавен и трудоемък, но ние пък сме готови да ги подкрепим финансово, нещо, което вярвам, че е изключително важно. Знаете, че освен ангажимента за общи устройствени планове ние имаме и специален ангажимент по изработването на общи устройствени планове на общините по Черноморското крайбрежие, така че разбира се там даваме специален фокус и приоритет, стига да имаме разбира се волята и обратната връзка от населените места.
В отделните политики, няколко думи да кажа за Сектор „Пътища“. Разбира се хронично недофинансиран сектор спрямо приоритетите на правителството и стратегията, която прие правителството до 2022 година за доизграждане магистралния пръстен, за доизграждане, ремонт и рехабилитация на първокласната пътна мрежа и разбира се осигуряване на добро поддържане на второкласната и третокласната мрежа. Все още има много какво да желаем като желание за инвестиции. Въпреки всичко вярваме, че и с приетата в сряда на Министерски съвет увеличена цена на винетните стикери ще ни даде възможност за малко по-добро финансиране в сектора. Очакваме бруто увеличение на приходите от винетни стикери с около 83 милиона, което в нетно изражение ще даде възможност поне 50 до 60 милиона повече инвестиции в ремонт, рехабилитация, превантивен ремонт и поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, които са 20 хиляди километра. Ще стигнат по-скоро за изкърпване на пътищата, не за цялостни ремонти и асфалтиране, но все пак сме си поставили амбициозната задача да се опитаме следващата година, предвид, че тази година получихме от правителството целево допълнителни 100 милиона за ремонта на магистралите, които са много ресурсоемки, вече да фокусираме върху първи, втори и трети клас пътища и в максимална степен поне пътищата, които са най-натоварени да бъдат изкърпени, да бъдат възстановени маркировките, да бъдат възстановени и изчистени храсти, окопи, за да позволим максимално добра проводимост на пътната мрежа, но няма как да очакваме чудеса.
По отношение на останалите дейности на министерството, както казах, разпределени са по отделните политики, вие ги виждате. По-скоро ще наблегна на няколко проблемни сектора, които включително нямаше и как да бъдат предвидени в Закона за държавния бюджет, но така, както го обсъдихме и на Министерски съвет при добро изпълнение на бюджета ще разчитаме на целево финансиране от централния бюджет през следващата година. Кои са тези сектори? Това са основно два сектора. Единият е Програмата за подкрепа развитието на слабо развитите региони, Северозападна България, Родопи и Странджа, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Ние, разбира се, ще се възползваме от възможността да дойдем на специално заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление да представим тези програми, когато те са готови. Срокът за проекта на тяхното изработване е края на месец ноември, след което разбира се първо с общините, с регионалните съвети за развитие, с областните съвети, на Съвета по регионално развитие ще ги обсъдим с нашите партньори, след което през месец декември ще дойдем да ги представим и на вашето внимание с цел вече последващото приемане на тези програми.
Индикативните разчети, които имаме за сега, но те не са изцяло завършени, пак казвам – все още работят екипите, които разработват тези програми за сумите, които са необходими за целенасочено финансиране, които са огромни, общият размер, изчислен, това е един пожелателен списък, наброява 243 милиона за финансиране, което ни е необходимо извън европейското финансиране. Изчисленията за инвестициите, които са необходими са много големи, но сме направили и ще представим на вашето внимание, в максимална степен общините да се възползват и районите, от европейските фондове, Програма за развитие на селските райони, секторните оперативни програми, програмите за трансгранично сътрудничество и вече като допълнителни екстремни мерки, които не могат да бъдат финансирани от тези фондове, но са важни, за да подкрепим тези най-слабо развити райони, изчисленията показват, че за трите – Северозападна България, Родопи и Странджа, са необходими допълнителни 243 милиона, извън европейските фондове. Имаме намален обхват и ресурс, приоритизирани мерки и дейности, които да бъдат финансирани, започвайки от следващата година с доста по-малък ресурс, като минимум 5 милиона, с които поне да финансираме проектна готовност и инвестиционни програми за тези бюджетни финансирани и напред в годините да мислим и търсим осигуряването на финансирането. Така че работим и по този въпрос. През декември ще дойдем специално на нарочно предвидено с точка в дневния ред заседание, на което ще се представи много детайлно всички тези програми.
Следващата проблемна област е свързана с един от основните приоритети – инфраструктурни пътни проекти, това е проектът за изграждане на Автомагистрала „Хемус“, тъй като той е наш важен приоритет. Вие няма да го видите в бюджета, нито в бюджета на министерството, нито на Агенция „Пътна инфраструктура“, в момента няма предвиден ресурс за него, говоря от държавния бюджет в бюджета на министерството. За него ще разчитаме от два източника на финансиране. Ние приключваме тръжната процедура, така че следващата година ще се надяваме да започнем неговата реализация и тъй като това е проект на принципа на инженеринга, именно допроектиране и строителство, за следващата година основно ще ни трябват средства за авансово плащане, за първата фаза на обекта, която е насочена към допроектиране, одобрение на ПУП-ове, парцеларни планове и отчуждения, издаване на разрешения за строеж и започването вече на първоначалните дейности, за които не е необходимо чак толкова огромен финансов ресурс. Така че ще разчитаме за това на целево финансиране от държавния бюджет през следващата година.
Един друг проблем, който не е чак толкова касаещ бюджета на министерството, но аз съм длъжен да го споделя с вас, защото все пак има и финансово отражение. Една от приоритетните политики на министерството, които провежда, това е политиката, свързана с кадастъра. По отношение на кадастъра имаме предвиден финансов ресурс и усилията на Агенцията по кадастър ще продължат в разработването на кадастралните карти, но в нашата управленска програма имаше и една по-амбициозна цел, поставена за 2015 година и нататък, а именно това е реформата в кадастъра и имотния регистър. Реформата трябваше да се осъществи в три направления и ангажимент на министерството беше да изготви проект на законодателна инициатива по отношение на дейностите, свързани с изграждането и изработването на кадастрална карта, обединението им със структурите на Министерството на земеделието и храните, които изработват картите на възстановена собственост, вливането на т.нар. карти за възстановена собственост на земеделски земи в кадастъра чрез прехвърлянето на тази функция и дейност от Министерството на земеделието и храните в Агенцията по кадастър от една страна. Втората част вече е впоследствие обединението на кадастралния и имотния регистър. Промените в закона са готови от месец март, но така и не могат да продължат напред, тъй като това преливане на функции и дейности касае преливане на бройки, на финансов ресурс от Министерството на земеделието и храните към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в частност Агенция по кадастър. Министерството на земеделието и храните не съгласува прехвърлянето на бройките, което блокира и промените, реформата и този нормативен документ, така че това е нещо, което е изключително важно за нас. В бюджета за следващата година трябва да намерим решение на този въпрос да се прехвърлят и бройки и финансовия ресурс от министерството. Това не касае допълнителни средства от бюджета, това касае трансфери, които не можаха да се случат тази година, но ние се надяваме да се случат през следващата години. Продължаваме разговори с Министерството на земеделието и храните, но засега не са успешни и оттам нямаме придвижване на реформата.
Това са, бих казала, най-важните моменти от бюджета, които исках да споделя с вас. Ако имате въпроси, разбира се по всички точки и елементи на бюджета, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Може би от Министерство на финансите, госпожа Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратка.
Първо, няколко основни макроикономически показатели и след това няколко думи в частта за бюджета на общините – това, което сме разчели. Очакванията за растеж на Брутния вътрешен продукт през 2016 година са да достигне 2,1% и да се запази относително на тези стабилни нива и през следващите две години, съответно 2,5 и 2,7%. Предвиждаме фискалната политика в средносрочен план да е насочена към запазване стабилността на публичните финанси и постепенна фискална консолидация с годишна стъпка за подобряване на бюджетната позиция от около 0,5%.
В актуализираната бюджетна прогноза за 2016-2018 година ревизираната цел за дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП) е в размер на 2% от Брутния вътрешен продукт при 2,5% за 2016 година. Планираният дефицит съответно през 2017 и 2018 година трябва да достигне нивата от 1,4% и 1% от Брутния вътрешен продукт.
На ниво консолидирана фискална програма приходите запазват относително устойчиво ниво в диапазона 37,4 и 37,1% от Брутния вътрешен продукт. Разходите показват тенденция за намаление от 39,4% през 2016 година до 38,2% през 2018 година.
В конкретен план за бюджетите на общините разчетените приходи по КФП през 2016 година са в размер на 2 милиарда 9 милиона лева. Предвижда се ръст от близо 80 милиона лева или 4,1% през 2016 година спрямо 2015 година. Приходите са 6,1% от приходите по КФП. Общият размер на разходите по КФП е 4 милиарда 537 милиона лева или 13,1% от разходите по КФП и 5,1% от Брутния вътрешен продукт. Увеличението спрямо 2015 година е 231 милиона лева. Разчетените капиталови разходи са 716 милиона лева или с 27 милиона увеличени спрямо закона за 2015 година.
Бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет са 2 милиарда662 милиона, в това число 2 милиарда 258 милиона лева за делегираните от държавата дейности и 403 милиона лева за местни дейности. Увеличението спрямо закона за 2015 година е със 177 милиона лева. Общата субсидия за делегираните държавни дейности е 2 милиарда 223 милиона лева или увеличението е 156 милиона лева спрямо закона за 2015 година. Общата изравнителна субсидия е разчетена на 269 милиона лева, има увеличение от 5 милиона лева спрямо 2015 година. Целевият трансфер за зимно поддържане и снегопочистване е 28,1 милиона лева или има увеличение от 5,1 милиона лева и целевата субсидия за капиталови разходи е 142 милиона лева или с 10,3 милиона лева спрямо параметрите от 2015 година.
Няколко думи по функции, след което ще се опитам да отговора на въпроси, ако имате такива по конкретните функции за общи държавни служби. Разчетите ни са за 450 милиона лева за текущи разходи и 20 за капиталови, като тук сме предвидили промените, свързани с Изборния кодекс и в средствата по Закона за държавния бюджет увеличението е 5,6 милиона лева спрямо закона. Не сме разчели средства единствено за кметските наместници, които на този етап не можем да оценим като брой. Тези средства обаче са предвидени в централния бюджет и ще бъдат разпределени в хода на годината. Поради тази причина някои общини най-вероятно са видели, че в тази функция има намаление, всъщност не е намаление, а се дължи на факта, че средствата за кметски наместници ще бъдат разпределени на по-късен етап.
За функция „Отбрана и сигурност“ сме предвидили ръст от 4,5 милиона лева, като проектозакона са разчетени средства за финансиране на доброволните формирования по стандарти за застраховка срещу злополука, нов момент.
Функция „Образование“, ръстът е 128,2 милиона лева във връзка с прогнозното увеличение на минималната работна заплата, като сме отразили и завишената база от тази година – ръстът, който се получи за възнагражденията от 16 милиона лева от общините за последното тримесечие на тази година. Общо средно с 5,7% са увеличени стандартите в училищата и детските градини във функция „Образование“. За местни дейности са разчетени общо 189 милиона за текущи разходи, от които 16 милиона за капиталови, останалите са за текущи разходи.
Функция „Здравеопазване“, предвиден е ръст от 4,3 милиона лева при общи финансови параметри 121 милиона лева. Също сме предвидили ръст в стандартите, съобразен с ръста в минималната работна заплата и съответно сме отразили актуалните бройки на децата и учениците във връзка със здравните кабинети.
Функция „Социално осигуряване“, общите средства по функцията за общините са 291 милиона лева. За делегираните от държавата дейности средствата са 206 милиона лева, разчетите са съобразени с натуралните показатели и изпълнението на Стратегията за деинституционализация и гарантиране устойчивост на тези дейности, чието финансиране трябва да продължи и през 2016 година във връзка с изпълнени и спрени проекти, като са отразени актуалните натурални показатели. Ръстът в стандартите средно е с 2%. Намаляват дейностите в услугите, предоставени в домовете и се увеличават съответно дейностите в услугите, предоставени в общността. За местните дейности – 85,6 милиона лева са разчетени в тази функция.
Жилищно строителство и благоустройство, общите средства на ниво КФП за общините са 1 милиард 93 милиона лева, от които 419 за капиталови разходи.
Във Функция „Почивно дело и култура“ – 234 милиона лева са предвидени. За държавните дейности – 90 милиона лева, като тук новият момент е освен, че са увеличени субсидираните бройки, че са предвидени допълващи стандарти за закрити площи и за регионалните библиотеки, какъвто стандарт беше въведен миналата година за музеите и галериите.
Общо разчетените средства за „Икономически дейности и услуги“ са 423 милиона лева
Няколко думи и за механизмите за разпределение на субсидиите на общините. Тази година се опитахме да направим някои подобрения и промени. По отношение на изравнителната субсидия се запазва настоящият механизъм, който действа през 2015 година, като сме въвели един нов компонент, който е свързан със събираемостта на приходите, като това е първа стъпка да отчитаме този момент и да се стимулират общините да увеличават равнището на събираемост на приходите, като се стимулират тези общини с равнище на събираемост над средната за страната, която е 68%.
За зимно поддържане и капиталови разход, за двете субсидии сме спазили принципа да не се получава намаление, тоест, да няма общини с намаление на средствата спрямо получаваните през 2015 година. Разписали сме кои фактори влияят за определяне на механизмите, като сме се опитали да отразим и актуалните натурални показатели, които формират средствата на ниво общини за целите на тези субсидии, географско разположение, дължина на общинските пътища, брой населени места, с изключение на местата без население и всички тези показатели сме ги прецизирали на основата на данни за 2015 година.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, госпожо Начева.
Започваме дебати. Бих помолил да постъпим по следния начин. Ако има изказвания или въпроси и към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и към Министерство на финансите колегите да ги задават заедно – изказване, задаване на въпрос, получаване на отговор, за да не влизаме в някаква много тежка дискусия, която може да трае много часове. Аз имам въпроси за много часове, но ще се огранича до един-два въпроса.
Очевидно е, че на първо четене дискусията е една, на второ четене ще бъде друга. В общи линии тук да изразим принципното, концептуалното си становище към Закона за държавния бюджет и конкретно към темите, които ни вълнуват нас, особено Министерство на регионалното развитие и благоустройството и общините, така че да се опитаме да се ограничим в дискусията. Ако искам да ви дам пример, до сега бяхме на комисии, за около час и нещо свършихме. Тук няма да свършим за час и нещо, но все пак се надявам да гоним това време. Трябва да продължим със ЗУТ.
Кой пръв иска думата?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Чавдарова, всички останали в залата.
По така предложения бюджет за 2016 година, въпреки оптимизма на министъра стои моето притеснение за изоставането на политиката в държавните пътища – третокласни, второкласни. Отчитайки това, че ние не подкрепяме голямото увеличение с 30 лева на винетните такси, отчитайки това, че ще дойдат още 83 милиона…. Отчитаме, че е високо, защото е беден народът, иначе ако има пари в хората, може и повече да се вдигнат. В този случай моето притеснение стои, защото едно са магистралите, които се строят и което е добре, друго е второкласната и третокласната пътна мрежа, която е на територията на страната и на която вие знаете много добре състоянието.
Останах с впечатление, че с тези 50-60 милиона ще бъдат изкърпени, ще се направи едно изкърпване на държавните пътища. Искаше ми се по-устойчива политика, но може би впослествие, след като дадем рамката на бюджета министърът ще даде и по-конкретна информация.
Второ, отчитаме това, че това, което каза госпожа Начева, има увеличение на взаимоотношенията с централния бюджет за 2016 година с българските общини със 176 милиона 500 хиляди лева. Динамиката и летящият старт след изборите, в който влизат общините, смятам, че това е крайно недостатъчно и ще маркирам няколко основни неща.
Запознах се внимателно с протокола, който съпровожда Закона за бюджета между Националното сдружение на общините в Република България и Министерство на финансите. Да, има няколко политики, около които има обединяване. Има обаче, и тук министърът сигурно ще сподели моето притеснение, ние влизаме по същество в горещата фаза на втория планов период на изпълнение на европейските средства. Паралелно с това мандатът, с който влизат кметовете по същество ще бъде необходимо и по-голямо съфинансиране и повече ресурс. Заедно с това общинските приходи са изстискани. Част от общините са и декапитализирани, нямат какво да продават. И за да могат да бъдат пълноценни в европейския процес и да могат паралелно с това да предоставят публичните услуги е необходимо повече и повече за общините. И сега тук вие споделихте нещо, което никъде не го виждам в бюджета, сигурно госпожа Начева ще сподели, съгласно нашият Изборен кодекс ние дадохме в плюс хиляда новообразувани кметства. В бюджетите на общините това го няма. Някъде е имало кметски наместници, другаде е двама-трима са ги представлявали, този ресурс за общините го няма. Това е един ресурс, който е минимум 30 милиона, не знам къде се намира в бюджета, аз не можах да го видя. Вие казахте, че впоследствие, те вече положиха клетва, конституираха се общинските съвети и започват да работят.
На следващо място споделихте за изравнителната субсидия, че сте дали един допълнителен коректив за тези, които си изпълняват добре приходната част, само че предлаганото увеличение е око около 5 милиона, което е около 2% и което реално изобщо не е принципно според мен, като едно партньорство добро увеличение, имайки предвид отношението на увеличението към целия публичен сектор. Поради това съвсем нормално е многото задължения. Днес дебатирахме Закона за акцизите, смятам, че не е достатъчно това увеличение, ние ще направим предложение между първо и второ четене и се обръщам към колегите за увеличение на самата изравнителна субсидия.
Капиталовите за четвъртокласните пътища. Министърът като че ли си реши въпроса, тоест – ние, държавата, на държавните пътища на тези 20 хиляди километра всички ние ще имаме възможности след бюджета 50-60 милиона да се изкърпи четвъртокласната пътна мрежа. И с политиките от Европейския съюз продължава да бъде в голям контраст с цялостната политика на пътната инфраструктура в страната. Тези средства, които сега са дадени не са достатъчни, аз след малко ще коментирам това, сигурно ви е направило впечатление тези, които сте чели разбивката за общините, ако сте съпоставили с миналата година се получава, надявам се, че не е по политически принцип, се получава от 65 до 100 общини капиталовите разходи са преписани, както 2015 година. На останалите, по-големите общини, има едно драстично увеличение. Може би това беше в края на годината – парите, които им дадохте за избори, там сте ги дописали, увеличили са се капиталовите и сега те се пренасят в бюджета и така нараства на големите общини отново капиталовите, а малките общини са виснали, но това ще го сравним. За дебата в зала ще имаме възможности. Много ми се иска от тук да не лъсне политическо отношение към отделните общини, като цяло. Ще го направим ката анализ в залата.
Министърът сподели, че да – с общите устройствени планове изоставаме и че този ресурс, който е даден в бюджета, няма да реши това, което е заложено в закона, за да може към края на 2015 година общините да имат план. Ще се налага да удължаваме срока, паралелно с това общините няма да имат и много ресурс да отделят. И тук мисля, че тази политика няма да я постигнем, а тя е политика на планирането и политиката на развитието на общините. Ние ще пледираме за увеличение на този ресурс, като политика.
За зимното поддържане няма да коментирам. Зимното отново има някаква промяна в критериите и това е похвално за миналата година, но след тази промяна имаме отново пак близо 65 общини, не ми се иска пак да бъдат по политически критерии, които си остават на 2015 година и останалите общини, които имат 5,1 милиона увеличение, което е отишло в другите общини. Там е добре да го погледнем и да направим една справедлива вътрешна регулация, като политика.
Министърът сподели и миналата година коментира политиката на държавата с пътната карта за описаните свлачища. Може би ще бъде необходимо да направим един отчет какво през 2015 година се е постигнало и какво се залага в 2016 година. Аз лично не намерих колко средства са предвидени за свлачища през тази година. Това ми е един от въпросите към министър Павлова.
Второ, като политика. За бедствия и аварии – 174 милиона в бюджета на министър Бъчварова. Паралелно си водим всички и знаем, че в българските общини има създадени проекти, има огромни проблеми за над 500 милиона по бедствия и аварии проблеми, които ерозират, които всяка година, ако не се работи по тях се оскъпяват, защото те стават по-скъпи за следващата година с плана. Тук отново е необходима пътна карта и една политика за разписване. Ресурсът не е достатъчен и отново притеснението на нашата парламентарна група е, че ние няма да постигнем това, което да бъде балансирано и приоритетно, отчитайки как в тези комисии лобистки преминават много интереси, като цяло, казвам го без притеснение. Много ми се иска целенасочената инвестиционна програма за трите района да стартира.
Вторият въпрос към министъра е, ако стартира 2016 година и с европейските средства сте предвидили в индикативната таблица да се реализират политики, каква част от тези около 242 милиона може да даде държавата и къде ги има, от къде ще дойдат? Тоест, ние ще бъдем занулени, ще правим само европейска политика, тоест – до тук декларативно, че ще имаме нещо, което ще се реализира. Нещото, което също ме притеснява, разговарях с много общини големи и малки, Националната програма за енергийна ефективност върви, паралелно с това общините си бъркат в джоба също и то е нормално, защото има и скрити, защото е извън. Всеки, който е ръководел такива процеси го знае, около 10%. И ако на 1 милиард догодина я финализираме тази програма, до 10% си бъркат общините в джоба, това са към 100 милиона, това са доста пари. Тук ще предложа, ние ще дебатираме в залата, едно оперативно съвещание между министерството, ръководството на програмата, насърчителна банка и вече като се конституира Националното сдружение на общините в Република България да се види този ресурс, като е безплатен за тези жилищни блокове и за общини, от общините е трудно да се изваждат още пари, защото те трябва да си гарантират публичните услуги.
Това са все въпроси и много още, които стоят.
Един въпрос към Министерство на финансите. С голяма радост прочетох в преамбюла на протокола за консултациите по чл. 74 за бюджета, че има обединение и че ще се работи в посока да се укрепва общинското здравеопазване. В това време, като правя прочит на Закона за здравеопазването, който е приет, с политиките, които са приети за пакетите на министър Москов, тоест – вече на българската държава, на парламента, за основните пакети и за допълващите, смятам, че в общинското здравеопазване ще има огромни проблеми и това ще се натрупа отново и ще се каже, че те са на общините и там ще дойдат доста пробойни.
Вторият, може би въпрос, към госпожа Начева е как виждате нещата във връзка, тъй като е записано много радостно, че по отношение на общинското здравеопазване има единодействие и ще се върви в посока то да бъде подкрепяно и да се развива.
Част от тези въпроси нас ни безпокоят. Радвам се, че и министърът сподели, че ще си реализира програмата и по отношение на пътищата, по-скоро с европейските средства, и по модернизирането на България, но има крещящи политики и свързани с общините, с отдалечените райони, извън магистралите, които задълбочават междурегионалните различия и това мен лично ме тревожи и бих искала коментар на тази тема.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Янкова.
От уважение към опита на госпожа Янкова, към това, че представлява концептуално становището на колегите от БСП, позволих да се изкаже малко по-дълго, но това не означава, че всички можем да се изказваме по толкова.
Заповядайте, за отговор.
Госпожо Начева.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Янкова, ще се опитам да дам отговор на въпросите съвсем накратко.
Аз отбелязах по отношение на въпроса за общинска администрация, че в размера на бюджетните взаимоотношения на общините за функция „Общинска администрация“ сме заложили прогнозния брой на новите кметове, като средства към общините, а по отношение на средствата за кметски наместници в момента ще съберем информация, защото с такава нямаше как да разполагаме в етапа, в който се изготвя Проектозакона за държавния бюджет, всички знаем по какви причини, събираме тази информация и сме предвидили средства в централния бюджет, които в момента не са разпределени по бюджетите на съответните общини, но след оценка на съответните разчети и на база механизмите, които имаме в Закона за публичните финанси такива средства ще бъдат разпределени. Не искахме да залагаме на основата на прогнозна информация такива средства, защото след това трябваше да ги отнемаме от общини, на които вече сме ги дали, без да имаме актуалната информация за това.
Във връзка с ръста на средствата за изравнителна субсидия мога да отбележа, очертах, министър Павлова също основните макроикономически индикатори по отношение на приходите по КФП, дела на средствата, които са предвидени и мисля, че в рамките на тези параметри, както по държавния бюджет, така и на ниво Консолидирана фискална програма в общините отива значителен ресурс и общите усилия следващата година освен за усвояване на ръстовете трябва да бъдат и към подобряване ефективността на усвояване на тези средства, защото и тази година наблюдаваме тенденция, че към края на годината дори има забавяне в усвояването на средствата, с които общините разполагат, съгласно Закона за държавния бюджет за 2015 година.
Що се отнася до механизмите за разпределение на субсидиите, както за капиталови, така и за зимно поддържане, така и за изравнителна субсидия, ние предоставихме цялата база данни. Категорично не подкрепяме тези ваши притеснения, тоест – уверявам ви, че не може да имате притеснения от гледна точка на това, че сме приложили диференциран подход за разпределение на средства. Основните показатели, на базата на които са разпределени средствата и са записани в приложението към механизма са актуализирани с дата 2015 година. За първи път актуализираме информацията за дължина на общинската пътна мрежа, която намалява с 1942 километра по данни на колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в хода на бюджетната процедура сме събрали информация от компетентните институции, населението също намалява. Предоставили сме на Националното сдружение на общините в Република България механизма за разпределение на средствата и оттам става ясно, че единствения фактор на база, на който се разпределят средствата това е факторът натурални показатели и общият размер на средствата, с които разполагаме съгласно параметрите, които са разчетени за общините. Никакъв диференциран подход не сме приложили. Съпоставката е направена на нещо повече – там, където има значително намаление в дължините на общинските пътища спрямо данните, при които е работено 2006 година или други периоди, сме компенсирали това намаление на нивото на Закона за бюджета за 2015 година.
Допълнително предоставените средства на общини, макар че аз нямам информация да сме предоставяли значителни размери средства на общини допълнително в хода на 2015 година, но допълнителните средства предоставени на общини във връзка с бедствията, във връзка с корекции в социалната сфера, с образованието и други средства, които намират отражение, като ръст в бюджетите на общините в хода на годината и са обусловени от редица други закони, те не влизат в базата на основата, на която ние разпределяме средствата за следващата финансова година. Съпоставката, която сте направили е на база утвърдените параметри по Закона за бюджета за 2015 година, проект – 2016 година. Така че по никакъв начин ние не бихме си позволили да предложим механизъм, при който на различните общини сме додавали или махали съответно средства, категорично това не е подхода, който сме приложили.
По отношение на здравеопазването политиката не е на Министерство на финансите. Знаем правомощията на общините в какви аспекти се изразяват. Ние коментирахме с Националното сдружение на общините в Република България, доколкото знам има средства за отдалечени и трудно достъпни райони към бюджета на Министерство на здравеопазването, които се разпределят по механизъм с Националното сдружение на общините в Република България, така че свързаните дейности с детски градини, детски ясли и други аспекти ние обсъждаме текущи съвместно със сдружението и с колегите от Министерство на здравеопазването, от Министерство на труда и социалната политика, защото се прилага вече интегриран подход за социалните дейности, здравносоциални са те. Този подход е свързан с изпълнението на европейски проекти и програми и реалните потребности за обособяване на такъв нов тип институции. Това са все аспекти, които са междуинституционални, свързани са, както със социалната, така и със здравната сфера. Поне от гледна точка на Министерство на финансите сме имали такива анализи и предложенията ни са били обвързани с това.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо Начева.
Госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Ще се опитам по основните въпроси, които зададе госпожа Янкова да коментирам накратко.
С цялото ми уважение, госпожо Янкова, но и Вие във Вашия коментар си противоречите. Хем казвате, че много вдигаме винетката, хем казвате, че не финансираме достатъчно. Когато сме най-бедната държава в Европа и когато казваме, че сме бедни няма как да искаме да имаме най-хубавите пътища, като в Швейцария. С 10%, с най-ниския данък, който плащаме, с това ниво на доходи няма как да имаме и очаквания да имаме най-хубавите пътища, като в Швейцария, дай Боже да ги достигнем и швейцарците, но това е. Все пак Вие знаете всяка държава избра своята система за заплащане на ползването на пътища. България си е избрала от 2004 година да е на винетна система, която предполага актуализация на цената й, който ползва – плаща и парите се реинвестират. В други държави има пътен данък, вие знаете, пътният данък остана само за общините, така че само общините събират пътен данък, който да инвестират в своята мрежа. Ние не получаваме пътен данък за републиканските пътища, колкото съберем от винетки и колкото държавата може целево да ни предостави, но нека и не забравяме, че за последните години 3 милиарда 150 милиона са инвестирани в пътната мрежа. С тях имаме 300 километра нови магистрали, 5 хиляди километра рехабилитирани пътища, включително нови обходи и други. Така че това е една огромна инвестиция и пак виждаме, че пътищата не са това, което искаме да бъдат и много повече ни се иска при все че 3 милиарда 100 милиона за периода 2009-2015 година е една огромна инвестиция в пътища, но предвид, че секторът не е дофинансиран от много години, предвид, че нормално ремонтите се правят на 7 до 10 години, в България ги правим на 30-35, няма как да искаме те да станат толкова лесно. Така, че права сте абсолютно за кръпките, и аз не харесвам кръпките, смятам, че това е контрапродуктивно, защото кръпките са пари на вятъра общо взето, правиш една кръпка, догодина до нея се е отворила друга кръпка. Така че това, което ще се стараем с увеличаването на приходите – да правим едроплощни кръпки, с които да решим проблема на малките кръпки до кръпка правенето, а при увеличаването на приходите, вие знаете, приехме решение за въвеждането на тол система, това вече ще донесе, надявам се, доста по-високи приходи, с които да инвестираме по-усилено. Така, че – да, фокусът е върху първи и втори клас пътища, защото трафикът там е най-голям и върху тези третокласни, по които има голям трафик и по които имаме възможност един по един да ги отмятаме като такива, говоря вече за едроплощно изкърпване и асфалтиране. Иначе изкърпването го правим максимум докъдето можем.
По отношение на европейските фондове и съфинансирането на общините, искам още веднъж да ви уверя, че в бюджета на национален фонд е предвидено освен европейското съфинансиране, така и в частта на българското съфинансиране, както по програмите, които приключваме тази година, така и тези, които започнахме 2014-2020 година общините няма да трябва да осигуряват такова освен в случаите на финансова корекция изричен допълнителен собствен принос или недопустими разходи. Но дори и за тези дейности Фонд „ФЛАГ“ осигурява мостово финансиране. В максимална степен сме се постарали да осигурим там свободен ресурс, така че поне в това отношение за сега смятам, че сме го балансирали, освен ако няма грандиозни финансови корекции, но те влияят на всички нас, защото покриваме от бюджета на съответното министерство, което е управляващ орган, ако финансовата корекция е по-голяма систематична грешка, да кажем законово.
По отношение на общинските пътища, което споменахте, за липсата на финансиране, все пак променихме методиката, променихме начина на финансиране и включително стандартните за зимно поддържане на общинските пътища. Това доведе до увеличаване и на средствата, промяна и на подхода, стандартите и критериите за финансиране на общинските пътища и аз смятам, че тази стъпка е много важна стъпка, която постигнахме. Факт е и за мое огромно съжаление, както намаляват европейското финансиране за републиканските пътища, така то вече спря за общинските, а след 2020 година и за републиканските няма да имаме най-вероятно въобще почти никакво финансиране, което означава, че все повече усилия ще трябват със средства от бюджета и от преразпределението, което правим от приходите.
По отношение на свлачищата, това е един огромен сектор, знаете, че приехме на Министерски съвет, разработена със съдействието на екипа на БАН Националната стратегия за превенция и предотвратяване на последствията от свлачища, действията на ерозията и абразията по Черноморското и Дунавското крайбрежие. Финансовият ресурс, който тя предполага е огромен в годините напред, за да се справим с тези действия. Пет са основните източници, които ние предвиждаме за финансиране на свлачищата. Първо, в рамките на бюджета на министерството имаме предвиден 1 милион 166 хиляди лева, с които ще предоставим това финансиране чрез геозащита за замерванията, за мониторинга и за аварийните наблюдения на критичните свлачища. Имаме 17 милиона лева в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за свлачища на протежение на републиканската пътна мрежа, по които продължаваме работа със средства от бюджета. Имаме предвидени средства по проектите по линия на Фонд „Солидарност“, които са по четирите одобрени финансирания по линя на Фонд „Солидарност“. Имаме и се надяваме и ще разчитаме на Междуведомствената комисия по бедствия, която също отпуска финансиране. Петият източник е Оперативна програма „Околна среда“. Довършваме критериите за финансиране и от следващата година ще започне финансирането на дейностите за предотвратяване на свлачища и последствията от тях и по линия на тази оперативна програма.
Със сигурност тези средства няма как да покрият на сто процента нуждите, но аз считам, че са една добра комбинация от пет източника, от които да успеем да ги финансираме.
Темата с общите устройствени планове, която засегнахте, за първи път мога да кажа обратното на очакваното. Тук пари имаме, желание – може би не навсякъде има от страна на кметовете, това е факт, трябва да кажем истината такава, каквато е. Радвам се, че има рестриктивни срокове в закона, което се надявам да принуди тези 138 общини, които едни са почнали, но други не искат. Така че пак казвам, финансиране има и аз считам, че финансирането, което има в тригодишната бюджетна прогноза е в размер на 14 милиона, ако успеем да добавим тези, които не сме финансирали, за да не загубим и тазгодишните пари, защото имаме 2 милиона свободни за общи устройствени планове, ще разчитаме Националното сдружение на общините в Република България да ни помогне, да ги насочим натам обратно, ще можем на сто процента да покрием нуждите, стига да има кой, както се казва да си пусне фиша, да го попълни вярно и да изработи общ устройствен план.
По отношение на коментара Ви за слабо развитите райони, да се коригирам, ако съм го казала некоректно, да го прецизирам, разчетът за 243 милиона лева е за тригодишната бюджетна прогноза 2016-2017-2018 година, 30 милиона за 2016 година, 105 за 2017 и 107, приблизителни числа за 2018 година и съответно, ако не можем да осигурим тези 30 милиона през 2016 година, ако няма добра проектна готовност в общините, то тогава тази бюджетна прогноза ще се преразпредели 2017 година нататък. Факт е, макар, че това ще е тема на отделен дебат, от всичко, което виждаме от проектната готовност на общините, от проектите, които виждаме на местно ниво, извън тези, които ние финансирахме по линия на Програмата за регионално развитие чрез интегрираните планове да им направим добра проектна готовност, те имат и добри проекти, добра проектна готовност, в другите населени места проектите не само не са зрели проекти, нямат завършеност от гледна точка на интегрираност на инвестицията, като съчетание на подземна инфраструктура, наземна, довеждаща инфраструктура и най-вече стимулите по линия на останалите програми за подкрепа на малки и средни предприятия и т.н.
По отношение на Националната програма за енергийна ефективност предстои да направим среща с всички кметове, вече и с новите кметове да представим програмата, защото ми се иска сега в зимните месеци те успешно да проведат процедурите за обследване технически и най-вече за строителство, през активния строителен сезон да можем да разстартираме строителните дейности, защото вече самите граждани, сдруженията на собствениците се притесняват, не искат в студеното в снега да се отварят покривите, имаме доста отворени сгради, да се сменят дограми, което е нормално и очаквано. Аз смятам, че трябва да използваме тези месеци именно за процедурите, които им предстоят. Но държа да отбележа по Вашия коментар, че трябва да коригираме разбирането, когато е по някаква причина грешно. Първо, в самите разходи, които финансираме и признаваме като допустими по програмата, а не за сметка на бюджета на общините имаме 10% непредвидени разходи в строителните дейности, така че общините не трябва да ги плащат за своя сметка, те са за сметка на програмата. Отделно от това именно заради капацитета на общините и не навсякъде възможността им да отделят достатъчно човешки ресурс ние сме им дали възможност отново за сметка на програмата да платим инвеститорския контрол, който от името на общината да контролира, да следи. По този начин подкрепяме капацитета на общината да не инвестира чак толкова допълнителен човешки ресурс за управление на програмата. Така че чисто като разход да минимизираме разходите, които общината трябва да има в своите бюджети. Така че продължаваме с този подход, който имахме и до момента.
Мисля, че с това покрих всички въпроси, които повдигнахте.
ДОРА ЯНКОВА: Все пак къде са тези 30 милиона, които се очакват да бъдат в тази програма за слабо развитите региони?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Споменах, че тези 30 милиона са нашите разчети, но тъй като програмата не беше и приета, нямаше как Министерство на финансите да ги отрази, тези средства ще ни бъдат предоставени целево през следващата година тогава, когато вече програмата бъде и окончателно приета, което най-вероятно ще стане през януари, чак тогава тя ще бъде съпътствана и с финансова обосновка и спрямо разчетите, които успеем да договорим с Министерство на финансите ще има конкретното си финансово изражение.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Начева, в кое перо да ги търсим тези 30 милиона? Няма ги тези пари.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли дружи желаещи от колегите да се изкажат? Няма.
Госпожо Чавдарова, бихте ли искали да направите едно изявление от името на Националното сдружение на общините в Република България.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря Ви много, господин председател.
Госпожо министър, дами и господа народни представители, наистина ми е приятно да говоря пред вас и като гледам състава ми е лесно да обясня какво ни безпокои, защото всички сте минали през общините и не е необходимо дълго да се обясняваме.
Искам да започна с това, че ние имаме доста силен натиск от общините, опитахме се да приоритизираме, както каза и госпожа Павлова, така че пред вас това, което ще подчертая сега може и да не съвпадне с това, което общините от вашия регион са ви казали, защото това, което при нас дойде като натиск е за 500 милиона отгоре, което не е възможно и затова сумите, които тук казвам, които и в протокола виждате, са много по-минимални, а и голяма част от нещата са изключени. Изключихме, независимо, че от отделни общини има предложения. Считаме, че проектобюджета в частта „Делегирани дейности“ с едно единствено изключение е сравнително добър. Да, има нужда още, има възможност за социалните услуги, за другите, но е сравнително добра крачка напред спрямо миналата година в частта „Делегирани дейности“.
Голямото ни безпокойство е в частта „Местни дейности“ и то е разбираемо, защото току-що чухте, че ни се увеличават със 180 милиона трансферите, но всъщност това са делегираните дейности и всъщност са 130 милиона за заплати на учителите. Това няма да помогне за публичните ни услуги общински, които хората очакват да им предоставим. На фона на общия ръст на разходите за страната в частта „Централна местна власт“ се забелязва, че наистина е нормално голям ръст, недостатъчен, но все пак ръст от 2 милиарда при 20 милиона за общински дейности. Това е съпоставката 20 милиона за тези общински дейности, изравнителни субсидии и всичко бруто взето заедно. Пред тази комисия е честно да кажа, че естествено, че нас ни безпокои, че този проект не прави поне минимална крачка към реформи в местните финанси, каквито имаше планове, имаше обещание и те се виждат и се очакваше поне в частта „Нефинансирани разходи и отговорности“ да има някаква положителна промяна. Тревогата ни се засили след консултациите, проведени с Министерство на финансите, от които, както виждате от протокола, нито едно от нашите предложения не беше отразено.
Три неща заслужават, на които искам да привлека вашето внимание. Безспорно за пътищата потребността за страната, като цяло и за общинските пътища е огромна и ако има възможност за ръст в капиталовите, в това число и за общинските пътища ще бъде идеално, с това уточнение, че за разлика от тези източници, които Министерство на регионалното развитие и благоустройството докладва, ние нямаме пътен данък, нямаме и европейско финансиране на пътища, не защото нашата държава не го е поискала, а защото Европа казва, че финансира национални пътища, държавата да финансира общинските. Нямаме и друг местен приходоизточник, с който да си покриваме, тоест – разчитаме на тази субсидия, която е, накратко казано. С нея - над 20 хиляди километра общинска пътна мрежа. Това е първото.
Второ. Вече се връщам в частта „Делегирани държавни дейности за общинската администрация“. Оставям настрана, че от 2010 година до сега стандартите за общинската администрация са на нула, всяка година едни и същи. Колко пъти порасна минималната заплата от 2010 година до сега, колко нови отговорности ни се възложиха, както и да е – криво, ляво имахме някакво оправяне до сега. Сега обаче ни се струпаха, или поне не приемайте толкова отвън да ни налагате какви звена административни да правим в общините. Сега задължително трябва за язовирните стени – оператор на язовирна стена, трябва да имаме, ако нямаш – в затвора влизаш, ако недай си Боже нещо стане. Хилядата нови кметове, да оставим издръжката, сега ми се обаждаха колеги кметове, питат фургони ли да купуват, какво да купуват, в тези села никога не е имало сгради и няма къде да настаним новите кметове току-що избраните. Но това си е наша общинска отговорност, тя не касае бюджета, бюджетът касае възнагражденията.
Минималната заплата ли да покрием, по Закона за обществените поръчки звената ли да създадем, които сме задължени, имаме санкции навсякъде, ако не ги създаваме. По защита на потребителите, да не ги изреждам, в протокола можете да ги прочетете.
Това е, нови задължителни административни структури с 5 милиона. Извинете ме, госпожо Начева, готова съм да Ви дам пълна справка със структурата на общинските възнаграждения, че те не стигат само за ръста на минималната заплата, не говоря изобщо за новите кметове. Така че тук имаме една потребност или да охлабим сроковете на някои административни структури, които се дават на общините или пък вече да търсим и в движение през годината решение на въпроса.
Още една тревога, понеже тази комисия е нашата комисия, тук искам да кажа и ми е много неприятно, защото част от вас присъствали предходни години, участвали са в процеса. Ние сме спорили с Министерство на финансите по размера на общинското парче на баницата, но винаги съвместно сме и проигравали методиките, как парчето, каквото и да е, как да се разпределя между общините. За първи път от 25 години в нарушение на чл. 9, т. 6 от Европейската харта, нямаме никакво съгласуване на тези промени, нейни механизми, критерии, тежести и нямаме политическо обяснение. Да, към част от общините има ръст, не забелязваме политически, а и не търсим никога политическото. Има просто недообмисляне на вариантите и това ще ни създаде проблем и за догодина. Колегите от министерството обещаха, да ние вече постфактум имаме техните разчети, видяхме ги и наистина няма политически заложени. Има необходимост от пълно проиграване на нещата, тук беше споменато, но трябва вие, като депутати да го знаете, че в променената методика например са изключени населените места с под 10 човека. Не ги броим вече за населени места, те няма да носят ресурс за общината. Има такива неща, които смущават и които тук в залата мога да ги кажа, без разбира се публично да ги развяваме нататък, защото и във всяко действие трябва да търсим някаква логика.
Имаме обаче необходимост от преразглеждане на тези неща, които разбира се, че вече на етап напреднал в бюджета ще бъде много трудно, но поне, ако се додават допълнителни ресурси за някои от трансферите би следвало по подобрена методика те да се разпределят, защото колкото и да дадете, госпожо Янкова, да увеличите изравнителната субсидия, механизмът е така променен, че той ще отиде в сравнително богати общини, а няма да отиде в бедните, проанализирайте го. Така че трябва да се знае за последиците, защото иначе е добре да се увеличи изравнителната субсидия, ще ме разстрелят кметовете, ако каже, че сме казали, че не трябва да се увеличава.
Господин Зеленогорски, когато Вие бяхте кмет, предполагам, че помните, че тежестта на общинското парче в Брутния вътрешен продукт беше 7%, сега за първи път 25 години е 5%, при тези нови разходни отговорности. Спрямо фискалната програма по Ваше време беше 19%, сега е 13%. Логиката на свиване на парчето на общините в общата структура трябва да търсим обяснение и тези обяснения не са в намалени разходни отговорности на общините. И трябва да търсим изход, разбира се по много различни начини, не само със Закона за бюджета, но някаква справедливост в подхода към централно предоставени услуги и местно предоставени услуги трябва да има.
С това приключвам. Предали сме ви в протокола и доста конкретни предложения за текстове, които на следващи етапи, след първото четене да се отразяват. Най-важното е да потърсим някакво разхлабване на това задушаване на общините в частта нефинансирани, но задължително наложени и то със срокове разходни отговорности.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на госпожа Чавдарова.
Колеги, въпроси, изказвания? Има ли коментари по отношение на това, което госпожа Чавдарова каза? От Министерство на финансите или от Министерство на регионалното развитие и благоустройството? Няма.
Аз ще започна с една шега. Надявам се, че промяната на относителната тежест на разходите на общините в общия Брутен вътрешен продукт не е единствената причина, за да няма кандидати за кметове повече от един в доста общини, което е смущаващо за българската демокрация.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: За първи път кандидатите за кметове за едно място са по-малко от кандидатите за едно място на съветник. За първи път от 1991 година. Конкуренцията за съветниците беше по-голяма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Дайте да направим така, че наистина ефективно функциониращата българска демокрация да означава и по-голяма конкуренция в общините, в малките населени места. Вероятно това е свързано и с финансирането. Аз съм наясно, че това е единствено възможният бюджет и естествено, че ще подкрепя този проект, но все пак между първо и второ четене бих се надявал с Министерство на финансите да намерим възможности за осигуряване на допълнителни ресурси за българските общини, които ресурси да бъдат разпределени по един достатъчно обективен и приет от общините начин. Да, дълга е историята на пътя към финансовата децентрализация на българските общини, поне аз съм в тази история от четвърт век, колкото и да съм млад се оказва, че съм един от доайените в тази област.
Мисля, че е възможно да се намерят допълнителни ресурси за българските общини. Принципно аз, както казах, ще подкрепя бюджета, защото знам, че това са възможностите на държавата в момента. За наша голяма радост в първия планов период, във втория планов период влязоха и ще влязат, както каза и госпожа Павлова, доста сериозни ресурси в българската инфраструктура, но за съжаление това до голяма степен не касае общинската инфраструктура и големият проблем на българските общини е справянето с дупките, което очевидно няма как да стане през европейско финансиране, както каза и госпожа министъра, а би трябвало да стане през бюджета през търсене на заемни средства. Ние бяхме на този голям форум в Златни пясъци със Световната банка, те казаха, че имат пари, ще ни дадат много евтино, но пък нашите общини се сблъскват с лимита, който имат да привличат средства и оттам насетне попадаме в параграф 22 и няма как да се оправим.
Другият сериозен проблем за мен е, че част от българските общини не успяват да преценят колко голяма хапка от европейските фондове биха могли да преглътнат и поемат ангажименти по огромни проекти, които не могат да се финансират, след което поставят общината си в буквално пред технически фалитно състояние. Тоест, силно се надявам, че и новите кметове, пък и старите и общинските съвети ще преразгледат това свое желание на всяка цена да усвояваме, нарочно използвам тази дума – усвояваме, фондове. Ние трябва да преценим какво е състоянието на общината, какъв е бюджета, какви са възможностите, какъв е максималният ресурс, който можем да си позволим да използваме от европейско финансиране, за да направим съответното съфинансиране и да доведем общината до тежко положение. Много пъти сме говорили за финансовите корекции. В интерес на истината правителството и нашите министри, господин Дончев, направиха доста по-добра схемата по отношение на финансовите корекции, защото това е един огромен бич за българските общини. Ние тепърва ще се сблъскаме с този невероятен бич.
Няколко думи за дефицита. Аз съм категоричен привърженик на това дефицитът на държавния бюджет да не надхвърля 2%, но съм категорично несъгласен и го казах лично на министър Горанов, да гоним дефицит през 2017 година 1,4%, а през 2018 година – 1%. Бих се надявал в тази тригодишна прогноза да поддържаме дефицит от 2%, защото и без това имаме недофинансиране и тези 800 милиона грубо на година могат да отидат част от тях за пенсионерите, част от тях за младите, част от тях за общините. Все пак ние не сме в състояние, в което да се правим на отличниците на Европейския съюз. Богатите държави, държавите, към които се стремим в общи линии не поддържат такива на бюджетен дефицит, да не говорим за лелеените мечти на някои министри да правим балансиран бюджет и да имаме нулев бюджетен дефицит. Казвам го като моя позиция, която винаги ще отстоявам.
Иначе, да – ние участвахме в няколко срещи с министъра на финансите, наясно сме, че наистина това е възможният бюджет, затова ще го подкрепим. Но все пак между първо и второ четене да се опитаме да презицираме нещата и по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, по отношение на общините, надявам се и ДНСК да имат достатъчно средства, предвидени в 2016 година в бюджета, за да имат максимално ефективни действия и да функционираме максимално ефективно, за да не ни изненадва зимата и да не ни изненадва лятото, в единия случай със снегове, в другия случай със суша. Това отново е малко шеговито.
Голям и тежък процес е процесът по създаването на един бюджет, по неговото гласуване на първо, на второ четене. Уверявам госпожа Чавдарова, чрез нея българските общини, че ние ще направим максималното усилие да видим съществува ли възможност да се осигурят допълнителни ресурси. Ще искаме среща с министър Горанов, с неговия екип. Знаете колко кметове и общински съветници има тук в тази зала. Ние по никакъв начин няма да допуснем да предадем интересите на българските общини, но в рамките на възможното, на възможностите.
Ще завърша с нещо, което казвам за първи път официално. То е, че мисля, че е време да помислим за оптимизация на общините в България. Това не означава да направим общините от 265 на 100, но все пак общини с по 700-800 жители, с по 1 200-1 300 1 500-2 000, извинете, това е абсолютно неразумно, нецелесъобразно и на нас се вреди, и върху самите малки общинки. Те нямат нито финансов потенциал, нито административен потенциал, нито стратегически потенциал, за да правят своето място по-добро място за живеене. По-добре е да се оптимизират общините, да станат част от една икономически по-мощна община и оттам насетне да се опитаме и да спестим ресурси, които ресурси да отидат отново за българските общини, но някак си да се харчат много по-смислено и да дават много по-добри резултати.
Това беше от мен.
Други колеги желаещи да се изкажат?
Госпожо министър, Министерство на финансите? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме законопроекта със становище на Министерски съвет по проекта на Висшия съдебен съвет. Технологията на гласуването ще бъде следата. Гласуваме законопроекта със становище на Министерски съвет по проекта на Висшия съдебен съвет, след което ще гласуваме по законопроекта с включен проект на Висшия съдебен съвет, а не със законопроекта, който е със становище на Министерски съвет.
Първо гласуваме законопроекта със становище на Министерски съвет по проекта на Висшия съдебен съвет.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 2.
Този проект на Закон за държавния бюджет със становище на Министерски съвет е приет.
Преминаваме към гласуване по Законопроекта за държавния бюджет с проекта на Висшия съдебен съвет.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 12.
Този проект не е приет.
Приет е проекта на Закон за държавния бюджет със становище на Министерски съвет по отношение на бюджета на ВСС.
Благодаря по тази точка.


2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 553-04-25,изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 28.05.2015 г. законопроект № 554-01-29, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр. и законопроект № 502-01-32, внесен от МС. (продължение).

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Зная, че много дълго продължи дискусията около текстовете, които силно ни вълнуват по § 28 и § 29. Имаше множество работни групи с експерти, които се опитваха да намерят общо решение по тази тема, което до голяма степен да покрие очакванията на обществото и да примири непримиримите страни. За съжаление това не се случи, макар че ни отне месеци.
В знак на уважение на това, че господин Славов е тук, ще му дам думата за няколко минути, след което ще отидем към гласуване и ще решим до къде сме стигнали по тази сложна тема.
Заповядайте, господин Славов
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз действително няма да преповтарям това, което вече говорихме. Само ще обърна внимание, че вносители на този текст сме заедно с колегата Данаил Кирилов и заедно с него работихме по този текст доста време – той, включително и като председател на Правната комисия и потърсихме съдействие и подкрепа от доста водещи юристи –специалисти в областта на вещното право. На мен наистина ми е трудно в момента да предложа подобрение на текстовете така, както са написани и внесени първоначално и ми се струва, че те наистина са достатъчно ясни и конкретни, за да могат да бъдат подкрепени и наистина да вършат тази работа, за която са замислени. А иначе казано, собствениците на паркоместа наистина могат първо да ги придобиват, след това да ги разпореждат, както преценят. На второ място държавата от тези сделки съответно да реализира съответните приходи и на трето място общественият интерес да бъде защитен.
Тук виждам едно предложение от колегата Кирчо Карагьозов, което също коментирахме, но ако наистина за колегите от „БСП лява България“ е толкова важно изрично да се спомене защитата на обществения интерес, аз бих могъл да приема едно обединение на двете предложени алинеи в една, за да не се обезсмисли на практика самия основен текст и бих им предложил следната редакция. Вървим по техния текст: „Не се допускат разпоредителни сделки за самостоятелен обособен обект – паркомясто в сграда или в урегулиран поземлен имот, (тук има промени, отпада текста частна, общинска или държавна собственост, за да няма спекулации, че това едва ли не са текстове, които целят да се разпорежда неправомерно държавна или общинска собственост, тоест – важат общите разпоредби), когато местата за паркиране са предвидени за обществено ползване. Това обединява на практика двете разпоредби и казва точно това, че сгради, които са от типа на МОЛ-овете, които са предвидени за обществено ползване, когато наистина трябва да са осигурени паркоместа и за посетителите на предлаганите в тях услуги, не се допуска да бъдат разпореждани тези паркоместа, които се намират там и служат за това. Но тези, които са частна собственост на определени лица или юридически лица съответно не виждам причина да ги ограничаваме в това те да ползват и разпореждат правото си на собственост, както намерят за добре.
Това е, ако има въпроси съм на разположение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Славов.
От колегите народни представители някой по темата би ли искал да каже нещо? Останалите сте се изказвали твърде дълго, съжалявам, но вече отиваме към гласуване.
РЕПЛИКИ: Не сме се изказвали. Моля да ни обърнете внимание.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Даваме ви думата.
СВЕТЛИН МИКУШИНСКИ /Нотариална камара/: Позволявам си за две минути да ангажирам вашето внимание, защото мисля, че това, което ще кажа ще ви бъде от полза за вземане на решението. Като хора, практикуващи юристи ние сме тези, които свързваме страните инвеститора, собственика и потенциалния преобретател на паркомясто и най-добре виждаме какви са интересите на тези страни. Те напълно съвпадат. За да се отваря тази тема, значи има проблем. Така, както е статута на паркоместата той не може да остане в този му вид. Има една обществена необходимост, една нагласа те да получат статут и то точно определен статут на самостоятелни недвижими вещи и като такива да бъдат и обект на кадастъра и кадастралната карта и съответно да придобият най-важното качество, което няма нито един собственик или инвеститор, който да не желае, а именно – качеството прехвърлимост и наследимост. Всички други мерки са палиативни, това че ги кръстим сега идеална част от подземния паркинг, както има предложение, различно от това на господин Петър Славов не са нищо ново, те и в момента са такива. И точно защото това състояние на идеална част от общите части не устройва гражданите и пазара, затова се стига до тези промени.
Предложенията са изключително разумни, обмислени и това е варианта, която очакват граждани и фирми, всичко друго е неразрешаване на въпроса.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви.
Колега от Строителната камара, заповядайте.
ЛЮБОМИР ЧАВДАРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Представлявам Строителната камара по отношение на внесения Законопроект за паркоместата от народния представител г-н Славов и група народни представители.
Не мога да добавя нищо повече от това, което и господин Славов и господин Микушински казах, просто искам да ви заостря вниманието, че проблемите, които изпитват нашите клиенти, гражданите, които трябва да ползват тези паркоместа са много големи и тази неразбория разпалва доста конфликти и междусъседски войни и на това ние, гилдията на строителните предприемачи, колегите ни от Строителната камара смятаме, че е крайно време да се сложи край. За всички неща, които са описани не искам да говоря подробно, само искам да очертая по какъв път се стигна до тези паркоместа.
Законодателят изисква в орегулираните поземлени имоти по една методика, в зависимост от това какви са имотите, да се предвиждат паркоместа, нормална практика, нормално нещо, което ние го съзнаваме и с разбиране изпълняваме. Предвиждаме го в проектите, изпълняваме го на обектите и след това ползването им е свързано с огромни неприятности междусъседски при нашите клиенти. Не толкова при нас, колкото при гражданите е този проблем и извън предложенията на народния представител господин Славов по проекта, който е внесен, всякакви други неща, които може би имат за цел по някакъв начин да отчитат и други интереси, обезличават това предложение. То няма на практика да изпълни своето предназначение. Така че, моля ви, в тази посока да проявите нужното внимание и да вникнете в тези аргументи, които двамата преждеговоривши и аз изтъквам пред вас.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Много Ви благодаря.
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Господин председател, уважаеми колеги, аз не намирам политически елемент в изказването на господин Славов, че едва ли не ние от „БСП лява България“ се опитваме по някакъв начин да ограничаваме собствеността. И аз задавам въпроса и към представителя на строителите, какъв е смисъла тогава вие да предвиждате с архитектурните проекти, със строителството да има такива обекти, които да обезпечат паркирането на автомобилите в една сграда и в същия момента, когато в следващия момент ги обособим като самостоятелни такива те да изчезнат от собственост на тези, които притежават основните части от сградата и всъщност се обезсмисля. Ама дайте тогава да го махнем това изискване, то няма смисъл в такъв случай. Значи, ние ще го обособим, като самостоятелни обекти, ако е с цел търговия – изобщо тогава да не ги предвиждаме, да предвиждаме други начини за паркиране с подземни паркинги, с други обособени обекти, инфраструктурата. Нали целта е тук да предвидим достатъчно паркоместа, които да гарантират на живущите, които живеят в тази сграда място за паркиране.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
От министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние сме изказали становището си, господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре.
Преминаваме към гласуване на § 28. Основният тест е в наименованието на Глава 12, думите „право на строеж“ се заменят с „ограничени вещни права“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 1; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
§ 29 – също отложен.
Предложението на господин Кирчо Карагьозов и група народни представители.
Който е съгласен с този текст, който се предлага от господин Кирчо Карагьозов, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема.
Основният текст е пред вас. § 29, създаване на нов чл. 180а.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 1; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
На този етап приключи по този начин тази многомесечна дискусия. Надявам се на следващия етап да има повече аргументи, които да дадат шанс да се търси решение.
§ 39. Гласуваме предложението на господин Кирчо Карагьозов и група народни представители.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема.
Следващото предложение е на госпожа Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 9.
Не се приема.
Преминаваме към чл. 232г. Който е съгласен с този основен текст, моля да гласува.
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 12.
Не се приема.
Член 232в.
СТЕФАН ТОДОРОВ: С колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и с ДНСК предлагаме една редакция в частта на чл. 232: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изработена в противоречие с правилата и нормите за проектиране или изцяло или частично е несъвместима с друга проектна част се наказва с глоба в размера, който е посочен“. Не просто, който не изпълни задълженията си и т.н. А глобата не я коментираме като размер. Иначе текстът „който не изпълни задълженията си“ е много общ.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Министерството по тази тема.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Искате да коментирам предложението на господин Тодоров или размера на глобата.
Редакционно сме абсолютно съгласни, прецизира се текста по този начин и изясняват тази неяснота, която се съдържаше в проекта на вносителя. А относно размера, ще коментирам размера и по двете точки на § 39. Първо започвам по чл. 232в. Преценката е на народните представители, господин председател, но считаме, че тя трябва да бъде по-висока или поне равна на глобата, която се налага на проектантите по чл. 232, ал. 4. Тя е между 3 и 15 хиляди лева.
Относно чл. 232г, размерът на глобите – от 1 000 до 5 000 лева, тъй като сме се съобразили с разходите за унищожена контролно измервателна система в свлачищен район или част от нея, тъй като унищожаването дори на един репер от цялата система за контрол, би пречело на измерванията на цялата контролно-измервателна система в свлачището и считаме, че при така предложения размер от народните представители Дора Янкова, Кирчо Карагьозов и Манол Генов, текстът, който отхвърлихте от 200 до 500 лева само разходите за налагане на глобата са по-високи от самата глоба.
Считам, че тестът, който сме предложили е по-удачен и размера на глобата от хиляда до 5 хиляди лева.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Вие, ако искате по този тест да се изкажете, като моля да спазваме някакъв ред, защото по-либерален председател от мен няма да намерите никъде, гарантирам ви.
ДАНИЕЛА СИВКОВА: Така е, благодаря Ви.
Този текст не беше коментиран в работната група, не беше обсъждан, той се появи после, не знаем дори по чие предложение и затова искаме да обърнем внимание на глобата, която е несъотносима към размера на останалите глоби в чл. 232. Давам пример, на строител, който не спази изискванията за осигуряване на безопасност на строежа може да му бъде наложена глоба от 1 000 до 5 000 лева. Това е в ал. 8 - длъжностно лице, което допусне също неправомерни действия с одобряване на строителни книжа в нарушение на този закон глобата е от 1 000 до 5 000 лева. Проектантът, както каза и заместник-министър Нанков е от 3 000 до 15 000 лева. Който упражнява строителен надзор без лиценз – от 1 000 до 10 000 лева. Извинявайте, че ви ги цитирам, но да видите какви са останалите глоби и тази в един момент, появявайки се в този размер – от 5 000 до 20 000 лева е абсолютно несъотносима към нито една, защото водещият проектант, както се гласува сега в този закон, отговаря за съгласуваността и координацията на проекта, той не отговаря за самия проект, проектантът си отговаря за проекта. Консултантът отговаря за оценката на проекта. Отговорността не е чак такава, че да се вмени една такава сериозна глоба, както примерно допускане на незаконен строеж или проектиране в нарушение на нормите. Затова считаме, че от 1 000 до 5 000 лева на такава една глоба е съвсем съотносим към всички останали глоби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Това, което трябва да се каже за санкцията, която се налага във връзка със задълженията на водещия проектант за съгласуваност на всичките части е, че водещият проектант в никакъв случай не отговаря само за съгласуване надещата част с всички останали. По начина, по който се изключи съгласуването между частите водещият проектант отговаря и за съгласуването между всички останали части и тук, когато се гледа размерът на глобата би трябвало да се има предвид, че в случай на несъгласуваност между частите на проекта може да се нанесат щети за милиони на възложителя. Така че тук целта на тази глоба е превенция и наистина да се подхожда сериозно, така че водещият проектант да осигури не само съгласуване на водещата част с всички останали, а и съгласуване на всички останали части помежду си. С подписа си той това удостоверява, за да сме сигурни, че по този проект ще може да се изгради строежа така, както е замислен, без нанасяне на щети.
Благодаря.
ДАНИЕЛА СИВКОВА: Да, така е, както казва госпожа Гечева, с единственото уточнение, че тези щети са поправими още на фаза проект, когато те се видят са поправими на фаза проект преди да бъдат изпълнени, за разлика от другите щети, които се нанасят с незаконни строежи и с проекти, които не са по норматив.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров, бихте ли повторили отново редакцията, за да я осмислят колегите
СТЕФАН ТОДОРОВ: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изработена в противоречие с правилата и нормите за проектиране или е изцяло или частично несъвместима с друга проектна част се наказва с глоба в размер от 5 000 до 20 000 лева“.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Подлагам на гласуване параграфа с тази редакция.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
Член 232г по вносител. Пред вас е текста.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
§ 40. Няма предложения.
По вносител.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 3.
Приема се.
§ 41. Тук има предложение.
Господин Тодоров да ни изясни ситуацията.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тук понеже има различни предложения по отделните точки, ми се струва, че ще бъде добре след дискусията да се гласува по отделните точки, а не параграфа като цяло.
По отношение на т. 1 за допълнението в § 1, ал. 4, предлагаме вместо „притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й“ да се замени с „техническа правоспособност“. Тоест, става въпрос за текста, който казва, че главният архитект на общината може да възлага свои функции на други лица в общинската администрация. До сега е такъв текстът. По вносител се предлага, крайното изискване е тези лица, на които главният архитект ще предоставя част от своите функции или може да предостави, както е текста, като правна възможност, трябва да притежават пълна проектантска правоспособност или да отговарят на необходимия стаж за придобиването, тоест – да бъдат едно към едно отговарящи на изискванията за заемане на длъжността „Главен архитект“.
Според нас замисълът може би е добър, за да се прецизира израза, едва ли не някой си въобразява, че главният архитект ще възложи свои функции, на какъвто се сетите служител в общинската администрация – нещо, което юристите няма как да го възприемат, че е така. Но едно прецизиране на текста не пречи, но според нас тези крайни изисквания много трудно биха могли да бъдат удовлетворени в част от общините, тъй като, знаете много добре, липсата на главен архитект в общината, като такъв, какво остава пък да намерим лица в администрацията, които отговарят на условията за заемането на тази длъжност. Още повече, че в случая главният архитект предоставя част от свои функции, а не правомощията на главен архитект или възлага на някой да го замества в качеството му на главен архитект. Това са съвсем различни позиции в правото и в оправомощаването и във възлагането на функции.
Така че според нас текстът „техническа правоспособност“ отговаря на изискванията на ЗУТ, където е казано, че лица с техническа правоспособност са тези, които притежават диплом за завършено образование и квалификация – архитект, инженер, строителен инженер и т.н., посочени са в чл. 239, ал. 3.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Министерството?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Водили сме се от логиката и предложенията, които са ни дали браншовите организации - Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България да завишим исканията към лицата, които имат правото да им се делегират определени функции. Нашето предложение беше да засилим максимално и да затворим максимално вратата, да имат пълна проектантска правоспособност. Това сме предложили в този вариант, вие сте хората, които да прецените дали да отворим малко вратичката и да разсъждаваме върху хипотезата на чл. 229, ал. 3.
Нашето становище е малко по-засиления режим, именно пълно проектантска правоспособност. Все пак това са специфични функции. Знаем какъв е статута на главния архитект, така че поддържаме предложението на вносителя.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други колеги?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Знам, че на много места има съсредоточена голяма група архитекти и проектанти, но има 265 общини, в които заместник-министърът каза, че някъде по един ден ходи архитект, на други места архитектът е на две общини едновременно, но пък има динамика в по-големите и средните общини, в които главният архитект по принципа, по който се избира на конкурс и заедно с това самото ТСУ и динамиката на общината, според мен е добре да отворим малко вратата и да им дадем възможност онова, което могат да го правят по предложението, което се дебатира, това е мисля подкрепено и от самото Националното сдружение на общините в Република България да имат възможност по някои оперативни неща те да могат да подпомагат дейността на общината. Затова може би да го гласуваме или да направим още малко дискусия. Ние доста дълго дискутирахме. Тук и експертите да споделят своето. Аз разбирам, че гилдията е заинтересована вътре главният архитект да е администратор и много други неща, безспорно да има визия за територията и като цяло да арбитрира и че отвън има голяма нужда от работа, но пък паралелно с това има малки неща, които той може да си свърши.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? От експертите?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да споделя коментарите на работното ни събиране. Защо предлагаме вместо текста на вносителя да бъде само изискване за техническа правоспособност, тоест – лицето да има диплома. Първо, защото не е казано, че главният архитект ще делегира всичките си функции. Второ, функцията на главен архитект не означава, че той извършва дейност по контрол на качеството на проекта. Тоест, не е необходимо той да се с толкова голям проектантски опит, колкото с опит проектантите, които внасят проектите за одобряване в съответната община. Той просто няма съответствие между функциите на тези лица. Всички сме наясно, че допълнителните изисквания относно длъжностното лице, което осъществява функции по ЗУТ са предмет на съдебен контрол и ако случайно лицето не отговаря или е оборимо от това нещо при контрол върху актовете на главните архитекти и на техните заместници нас лично ни смущава, ще имаме допълнителен проблем с тази делегация на функциите и с доказването на тази законова делегация.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи по темата?
ОГНЯН АТАНАСОВ – експерт към комисията: Добър ден!
Бих искал да спомена, че в повечето от малките общини, за които говори госпожа Янкова обикновено на експертния съвет е само главния архитект и нямат възможност да викнат от всички специалности. Затова, според мен човекът, на когото се делегират функциите трябва да е достатъчно грамотен и може би да има по-завишени изисквания, тъй като той ще трябва да гледа и другите части. Те нямат хора по ВиК, нямат по ОВ навсякъде, нямат навсякъде геодезия и т.н.
Защо повечето от малките общини взимат един архитект на една и на две общини? Има много архитекти, има и млади архитекти, които искат да отидат, но самият кмет на общината не ги взима. В малките общини, ще ви направи впечатление, че повечето главни архитекти са хора, които са отдавна в пенсионна възраст, говоря за хора над 70 години и ще ви направи впечатление, може би ДНСК трябва да погледна, мога да дам и конкретни общини за пример, където минават абсолютни глупости. Аз съм ходил на експертен съвет абсолютно доброволно без заплащане в една малка община, тъй като главният архитект, това е схемата в малките общини, той си взима проектиращ чужд печат и си изкарва проектите. Отидох доброволно, подчертавам, без пари, върнах проектите, защото липсваха необходимите удостоверения, необходимите доклада за оценка на съответствие за енергийна ефективност и т.н., сетете се дали ме викнаха на втори експертен съвет без пари да отида. Не ме викнаха.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване основният текст.
Който е съгласен с основния текст, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Преминаваме към точка 2 на § 41. Тук господин Карагьозов има предложение.
Заповядайте, господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Нямам какво да добавя. Мисля, че това е едно разумно предложение и следва да бъде прието, ако разбира се колегите го приемат и гласуват.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли обсъждане по предложението?
Заповядайте.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Искам да взема накратко отношение. До сега действащата нормативна уредба създава един разнобой по отношение тълкуванието на разгърната застроена площ на сградата. Това предложение почти изцяло покрива, ако става въпрос за § 41 ,т. 2, предложението от страна на Камарата на архитектите в България. По този начин се разграничават двете площи – разгърната застроена площ, като технически и икономически показател и застроената площ, която влиза като елемент на изчисляване на коефициента за интензивност на застрояване, което е устройствен показател. Тоест, по този начин, ако го приемете, нещата си идват на мястото и противоречията в нормативната уредба се оправят.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карагьозов.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува със „За“!
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема.
Преминаваме към основния текст.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – няма.
Приет е.
В § 41 оттеглям моето предложение.
Т. 84 и т. 85. Подлагам на гласуване формално т. 84 и т. 85.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Приемат се.
Има предложение от народния представител Александър Ненков в § 5, т. 83.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложението на господин Ненков е разумно от гледна точка на това, че предлага една дефиниция за т.нар. публични средства, която беше въведена в ЗУТ при предишни изменения, когато се разделиха министерствата на две и трябваше с оглед обема на публичните средства да се преразпределят правомощия между министъра на инвестиционното проектиране тогава и министъра на регионалното развитие и благоустройството. След като вече министерството е едно и всичките други неща в закона се промениха няма такова разграничение по отношение обхвата на размера на публичните инвестиции дефиницията е ненужна. Тоест, предложението на господин Ненков може да бъде подкрепено съвсем спокойно.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По предложението на господин Ненков, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване основният текст.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се.
§ 42. Който е „За“ основният текст на § 42, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предложение на госпожа Янкова, господин Карагьозов и господин Генов за нов § 42а.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Изключваме § 39, който влиза в сила от 1 януари 2017 година, а не от 1 януари 2016 година.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ние по принцип го подкрепяме, с колегите от министерството също съгласувахме, че е необходимо да се подкрепи това предложение, но за коректност трябва не да се разделят трите параграфа, а целият § 149, поправката да бъде, че влиза в сила не от 1 януари 2016 година, а от 1 януари 2017 година, както предлагате, защото тези три параграфа са взаимно свързани помежду си. В § 149 думите от 1 януари 2016 година се заменят с 2017 година.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Това е един въпрос, който сме коментирали много пъти. Коментирахме го и преди малко, когато обсъждахме Закона за държавния бюджет за 2016 година във връзка с финансиране на общи устройствени планове, когато съответно общините, които не са си ги приели да бъдат санкционирани и да бъдат прилагани изключенията в чл. 109 от ЗУТ.
Ако трябва да сме честни подобно удължаване няма дисциплиниращ ефект, но да изходим от другата хипотеза – държавата не е в пълна степен съфинансирала и осигурила необходимия ресурс за финансиране за изготвяне на общи устройствени планове. Изправяме се пред хипотезата, че удължаваме срока само с една година. Преди малко подкрепихме бюджет за 2016 година, в който са предвидени 4 милиона лева за изготвяне на общи устройствени планове, които няма да стигнат до никъде, което е на всички добре известно. Така че ако отваряме по този начин вратичка ние в тригодишната бюджетна прогноза сме предвидили 14 милиона, 4 милиона за 2016 година, 5 за 2017 година и още 5 милиона за 2018 година, които да стигнат в максимална степен за изработването. Към това се опитвам да насоча вниманието на уважаемите народни представители, тъй като пак казвам в момента с удължаването на една година общо взето не постигаме решение.
Това е едната страна на медала, тъй като аз съм убеден, не искам да съм лош пророк, че дори когато осигурим необходимия финансов ресурс в тригодишен план, за което също има ресурс за финансиране, ще има общини, за съжаление, които няма да възложат изработването на устройствени планове, тъй като не винаги финансовият ресурс е водещ, имат си причини, да го наречем най-общо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Съгласни ли сте да отидем към гласуване на текста по този начин – 2019 г.? Добре.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 43, § 44, § 45. Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 46. Има предложение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Редакционно.
Ал. 2. „За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита денят“. Денят никога не се счита за започнато производство. Производството е започнало, ако внасянето на съответния инвестиционен проект се е случило в деня преди влизане в сила на закона. Нашето предложение е „денят на“ да отпадне и текстът ще стане: „За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита внасянето на инвестиционен проект….“. Второто изречение да отпадне, това предлагаме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Министерството?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Съгласни сме с редакционното предложение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Гласуваме по този начин текста.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
§ 47. Гласуваме отпадането му.
Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – няма; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 11.
Приема се отпадането на текста.
§ 48, § 49, § 50, § 51, § 52. Няма предложения.
Който е съгласен с основния текст на тези параграфи, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приемат се.
§ 53. Има мое предложение за създаване на нов § 53.
По този текст има ли някой нещо да коментира?
Министерството.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Това, което мен ме притеснява във връзка с предложението на господин Зеленогорски за въвеждане на мълчаливото съгласие при съгласуване на проекти за недвижими културни ценности, респективно за археологически обекти е това, че тези обекти наистина са с много специален статут и ако мълчаливото съгласие е подходящо при други разрешителни режими, които са чисто административни, в случая се касае за обективно увреждане на тези културни ценности, което ще бъде с фатални последствия и може би тук в частта по отношение мълчаливото съгласие при общите устройствени планове и подробните устройствени планове има резон да се мисли как да се прецизира текста за въвеждане на такова мълчаливо съгласие, то при въвеждането на мълчаливо съгласие относно инвестиционните проекти, въз основа на които вече започва реалното изпълнение на строителството, което може да застраши недвижимата културна ценност смятам, че не е добре да се въведе мълчаливото съгласие.
Това са моите притеснения.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, госпожо Гечева.
Други! Няма желаещи да се изказват.
Който е „За“ този текст и това предложение, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 4; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 7.
Не се приема.
Следващото предложение, господин Карагьозов, по Вашето предложение?
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин председател, аз имам предложение да се върнем на § 39, където гласувахме един текст, който ни беше прочетен в комисия без да сме го имали в писмен вид и аз моля да го осмислим. Това е в чл. 232в. Ще прочета текста, който ни беше представен: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изработена в противоречие с правилата и нормите за проектиране или е изцяло или частично несъвместима с друга проектна част се наказва с глоба….“. Имам едно притеснение, което искам да споделя с вас. Водещият проектант обикновено е проектантът по една от проектните части. Този проектант, съгласно текста, който ние приехме трябва да е наясно с всички норми и правила за проектиране във всички части. Ако той е архитект, ние му вменяваме, че той трябва да познава правилата и нормите за проектиране във ВиК, в ОВ, геодезия и т.н. Смятам, че е малко прекалено да вменяваме на един човек да има такива знания и компетентност. Затова предлагам текста да остана във вида: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изцяло или частично несъвместима с друга проектна част се наказва с глоба в размер на….“.
Моля да прегласуваме текста.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Предложението е напълно логично. Предишното, което цитирахте, ще си позволя дори да кажа, че е незаконосъобразно, защото едно лице не може да бъде наказвано за нещо, за което няма техническа правоспособност. Давам ви пример, не винаги водещият проектант е архитекта, той е хидроинженер, как да бъде наказан за това, защото в част „архитектура“ архитектът не е спазил правилата и нормите за устройствено планиране. Няма как едно лице да познава всички аспекти, както беше. Така че старият текст е по-добре да остане.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще си позволя една реплика, въпреки че не съм народен представител и колегата също не е. Но изказване от архитекти, които да казват, че едно предложение е незаконосъобразно, е правен абсурд, защото по вашата логика би трябвало да кажем, че главният архитект не би могъл да прави еди какво си, защото той не разбира от другите работи. В случая сме казали, разбира се, че предложението, което госпожа Аврамова прави е по-добро, предполагам, и комисията ще го подкрепи, но това са задълженията на водещия проектант така, както са гласувани във вече записаните текстове, които са гласувани и ние сме ги извадили оттам и това е ваше предложение. Ако сте имали съмнения около фигурата на главния проектант с какво водещият проектант да се занимава, да не бяхте я предлагали като такава фигура. Често казано, на нас като експерти, тази фигура ни е абсолютно излишна, но не се намесихме изрично да коментираме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Министерството?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Съгласни сме.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Съгласувани са и двете предложения с министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: В работната група може би е станало наистина обсъждане, но това, което и госпожа Аврамова предложи, като човек от практиката, считаме, че е възможно най-коректно. Станала е колизия впоследствие.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Моля отново да го прочетете, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Член 232в: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изцяло или частично несъвместима с друга проектна част се наказва с глоба в размер от 5 000 до 20 000 лева“. Това е старият текст. Първоначалният вариант беше: „Водещ проектант, който съгласува проектна част, която е изработена в противоречие с правилата или нормите за проектиране (тази част да отпадне от гласувания текст) изцяло или частично несъвместима“. Самият проектант си носи отговорност за неговата проектна част.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: В общи линии е въпрос на редакция.
Който е съгласен с предложението на госпожа Аврамова, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 2.
Приема се този текст.
С това приключваме.
Благодаря ви за непосилния труд днес и живот и здраве ще се видим другата седмица.
Всичко хубаво, приятна вечер на всички!


(Заседанието завърши в 18.10 часа.)


СТЕНОГРАФ:
К. Петрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 97 995) /Найден Зеленогорски/