1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-78, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
3. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 27





(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Найден Зеленогорски – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство местно самоуправление.)


ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред е пред вас. Първо предлагам да гласуваме предложението за дневен ред във вида, в който е пред вас.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-78, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.
3. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.

Който е „За“, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-78, внесен от Министерски съвет

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По точка 1 присъстват господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Свилена Симеонова – директор на дирекция „Вътрешен контрол“, госпожа Венера Петрова – началник отдел в дирекция „Вътрешен контрол“
Заповядайте, господин заместник-министър.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, в кратко резюме ще ви представя предлаганите промени в Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Основните точки са следните: Задължително изграждане на одитни комитети във всички министерства, Държавен фонд „Земеделие“ и общини. Тук целта е те да са консултативни органи за оказване на професионална подкрепа на работата на вътрешните одитори и се полага началото на двойната линия на докладване във вътрешния одит – докладът, както и на ръководителя на съответната организация, така и на одитния комитет.
Другата промяна е въвеждането на задължения за изграждане на самостоятелни звена за вътрешен одит в търговските дружества с над 50 на сто държавно и общинско участие и годишен оборот над 10 милиона лева.
Заличават се изискванията за минимална численост на звената за вътрешен одит, дава се възможност на съответния ръководител, предоставят се критерии ръководителят на съответната организация да си назначи съответния оптимален брой вътрешни одитори в зависимост и от финансовото състояние на организацията. Повишава се бюджетният праг от 5 на 10 милиона за задължително изграждане на вътрешен одит за първостепенните разпоредители с бюджет, извън изрично посочените в закона организации и институции. Засилват се координационните и методологични функции на министъра на финансите по отношение на стратегическото и годишното планиране на вътрешния одит. Той ще дава указания, приоритетни цели, насоки на вътрешните одитори в страната. Цели се засилване на мониторинга върху ключовите за държавата и общината процеси и увеличаване на ползите от одита в публичния сектор.
Друга промяна е, че се предоставя допълнителна правна възможност за структуриране на вътрешен одит в общините, която не съществуваше досега, чрез сключване на споразумение за създаване на централизирано звено за вътрешен одит към една община. Няколко общини, които са по-малки могат да създадат общо звено за вътрешен одит и да споделят разходи и финансиране, което сами не могат да си го позволят. Цели се да се предоставят възможности на общините, които към този момент нямат вътрешен одит и не използват този инструмент за мониторинг на процесите, както и да се доближи законодателно към добри европейски практики в тази област.
Другата промяна е кръгът на лицата, които са овластени да съставят актове за установяване на административни нарушения, изразяващи се в изпращане на министъра на финансите на годишни доклади в законоустановен срок да се разширят, като е предвидено те да се определят от министъра на финансите.
Промените с редакционен характер са предвидени в доста членове – от 9 до 11, 23, 24, 27, 29, от 32 до 40.
Готови сме да ви отговорим, ако имате въпроси.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, материалът е пред вас. Има становище по законопроекта на Национално сдружение на общините в Република България. Имат някои принципни бележки. Те подкрепят необходимостта от подобряване ефективността и ефикасността на управление на публичните средства. Подкрепят възможността за сдружаване на общините при реализиране на вътрешния одит. Има конкретни предложения за редакция по текстовете.
Изказвания, въпроси?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър и Вашия екип съответно, госпожи и господа, безспорно Министерският съвет се стреми да даде публичност и да направи по-ефективен контролът върху публичния сектор. Промяната, която предлагате касае и наличие на капацитет и на хора, които ще се ангажират впоследствие.
Първият ми въпрос към заместник-министъра и към неговия екип, в § 7, чл. 18 вие казвате, че тези хора, които трябва да бъдат членове на одитните комитети трябва да имат минимум образователна степен „Магистър“ и най-малко пет години стаж в областта на управлението и контрола на вътрешния и външния одит. Знам колко трудно беше, когато общините трябваше да си намерят одитор и те произтекоха преди всичко от бившите АДФИ-та. Има ли капацитет в държавата, правили ли сте сметка, когато ни предлагате такъв ангажимент да поемем и да се разпоредим, да го облечем със законова форма за всичките български ведомства и за българските общини, по-късно ще се изкажа и по това, къде са тези хора? Или ще може, трябва или ще стигнем, пак ще мигаме с едното око до степен „Магистър“ само? Защото аз си спомням колко голяма беше кризата и давам за пример – Смолянски избирателен район, 10 общини, финансовият одитор на община Смолян е и в Златоград, и в Доспат, съответно в Чепеларе пък от друга община, тоест – ние нямаме капацитет в определени райони. Има една жена, която е изнесено звено на пловдивската структура. Това е единият въпрос. Като казвам това го задавам добронамерено, защото смятам, че вие сигурно в желанието да реализирате нещо добро сте дали едни високи критерии, което пак е добре, но човешки капацитет има ли?
Второ, искам да попитам, принципно и да възразя, Национално сдружение на общините в Република България поставя този въпрос, мисля че е и редно, общините функционират по един специален закон – Закона за местното самоуправление и администрация. Кметът е едно, той е органът на властта, общинският съвет е органът на местното самоуправление. При положение, че имаме колективен орган с бюджетни комисии, който контролира кмета, който се произнася, за нас е редно от чл. 18, ал. 1 и ал. 2 да извадим общините и те да попаднат в ал. 4 – там, където са организациите с колективен орган на управление. Ако кметът реши, а така или иначе големите общини имат одитори, да се направи одитен комитет, да си го прави, защото това по принцип е по начина и да не смесваме и никога повече да не поставяме общините под един аршин с министерство или с друго ведомства, това е съвсем друга философия и по друг закон функционират.
По същия начин, дори още в самото начало, в § 2 в чл. 12, където е записано „Вътрешен одит в публичния сектор се осъществява на пряко подчинение на ръководителя или на колективния орган за управление“ реално там отново сте казали много ясно, че или има ръководител на министерство, на ведомство, на агенция или има колективно. Няма нищо по-колективно от функционирането на общините, където са двата органа на изпълнителната власт. Принципно по тези два въпроса, сигурно в детайлите по-късно вече, вие там сте разписали.
Това ни кара да се въздържаме от подкрепа, заедно с отчитането на голямата ангажираност и воля, че има желание за един по-голям контрол и за едно по-сериозно одитиране на публичния сектор.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Господин председател, госпожо Янкова, уважаеми народни представители.
По първият въпрос – дали в общините има достатъчно капацитет, за да се сформира един такъв орган, който е предвиден да се състои между трима и седем човека ние считаме, че в градовете все пак има образовани хора, които имат опит в управлението и контрола. Именно затова формулировката е толкова широка, не става дума само за професионални одитори от външния или вътрешния одит, но за хора, които имат управленски опит.
Също така в общините е напълно възможно членове на този орган да бъдат действащи общински съветници, които също предполагаме, че повечето от тях имат житейски и управленски опит. Така че ние считаме, че ще има капацитет за трима или петима души одитен комитет. Също значимостта на този орган, който ние искаме да въведем в публичния сектор виждаме в опита на другите европейски държави – членове на Европейския съюз, където на местно ниво в местната администрация функционират одитни комитети. Чисто професионално одитните комитети ще подкрепят развитието на вътрешния одит, подобряването на тази дейност и ще подпомогнат вътрешните одитори да се занимават наистина със значими и рискови въпроси за общината, а не с дребни теми, както ние наблюдаваме, че на практика се случва. Например само одити само в детски градини, неглежиране и пренебрегване на съществени управленски рискове за общината. Затова иска ни се чрез една такава норма да задължим общините, в които има развит вътрешен одит, в които има звено за вътрешен одит да съществува и одитен комитет.
Предстои издаването на наредба за регламентиране на одитните комитети на министъра на финансите и разбира се тогава е напълно възможно при дебата и при общественото обсъждане на този акт да решим или вие сега евентуално да решите, че съставът на одитните комитети в общините е от общински съветници. А тук е дадена свобода на общинския съвет да избере без никаква намеса от страна на министъра на финансите състава на този орган.
Благодаря ви.
ДОРА ЯНКОВА: Въпросът ми беше, първо – тъй като в § 7, в промяната на чл. 18 казвате, че членове на одитните комитети трябва да имат минимум образователна степен „Магистър“ и най-малко пет години стаж в областта на управлението и контрола, вътрешния или външния одит. Тоест, колко такива служби имате, които водят одиторите, колко са одиторите в България, които имат стаж най-малко пет години в областта на управлението и контрола? И как ще ги джиросваме да ги разпределим в институциите? Това беше въпросът. Защото те трябва да бъдат гръбнака, да бъдат най-важните хора. Общинските съветници, с огромно уважение към тях, ние правим една отделна комисия с общински съветници и други да контролираме публичния сектор при положение, че общинският съветник по всяко време може да осъществява контрол върху дейността. Колективният орган на местното самоуправление някак си го неглижирате срещу което аз възразявам върху тази философия. Две различни мнения изказах. По първият въпрос не ми казахте.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Благодаря.
Нещо се разминаваме в разбирането, госпожо Янкова, но тези одитни комитети няма да се състоят от вътрешни одитори. Вътрешните одитори са по места, те са вече назначени, те заемат щатни позиции в общините. В момента в 124 общини в България има звена за вътрешен одит, като повечето от тях са от двама или повече одитори, само в 52 общини, за съжаление те са под минимума от двама души и там функционира само по един вътрешен одитор, но всички тези одитори имат образование, защото това е изискване на Закона за вътрешния одит, повечето от тях са магистри, много малко от тях са бакалаври, всички имат сертификати за вътрешен одитор в публичния сектор. Така че смятам, че в това отношение вече вътрешният одит е изпълнил капацитета си по отношение на общините. В чл. 18 са посочени изискванията за членове на одитни комитети, те няма да бъдат одитори, те могат да бъдат държавни служители, но няма да могат да получават възнаграждение за работата си.
Така че високите изисквания за членове на одитни не са прекалено високи – магистър образователна степен, пет години стаж в управлението, контрола, вътрешния или външния одит. Това са три различни алтернативи – управлението и контрола, вътрешния или външния одит. Затова казаха, че в градовете смятаме, че има хора с опит и с образование, които могат да заемат място в одитните комитети.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи?
Ще си позволя да кажа, че принципно ще подкрепя този законопроект. Между първо и второ четене трябва да има промени и може би трябва да намалим границата на оборот на общински предприятия или с 50% общинско или държавно участие от 10 на 5, защо не на 3, на 2 милиона. Извинявайте, но има общини, които имат бюджет по 4-5 милиона. Моето лично впечатление, госпожа Симеонова знае, че съм започнал кариерата си като финансов ревизор и се познаваме отдавна е, че най-непроверяваните структури в България са общинските и държавните предприятия. Справка – държавната енергетика.
Според мен трябва да се наложи тотален масиран контрол, защото оттам изтичат много средства и защото понякога одитите на кметовете на общини, на общински съвети по-активно да контролират общински фирми се сблъскват с недостатъчна нормативна обезпеченост.
Да, общините има си планове, ревизии, Сметна палата, АДФИ, има си ревизии по сигнали, има си както каза и госпожа Симеонова и господин министъра вътрешен финансов одит, но наистина трябва много, много внимателно да помислим върху контрола на тези общински фирми, още повече, че с промените в Закона за обществените поръчки, все пак той е в сила в момента, една значителна част от общинските фирми могат да получават директно възлагане на обществени поръчки от общините без конкурс при определени обстоятелства и наистина е хубаво да се засили максимално контрола върху тях. Ще имаме достатъчно време да обсъждаме между първо и второ четене всички тези изисквания. Но общото ми впечатление е, че в България имаше общински фирми, които с десетилетия не бяха проверявани и поради тази причина се случваха „Софийски имоти“ и ред други, други проблемни общински фирми и сектори.
Колеги, други желаещи?
Заповядайте, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Имам въпрос към заместник-министър Бекир и госпожа Симеонова.
В предложените промени в закона е казано, че такива одитни звена ще се създават, когато бюджета на една община, говоря конкретно за общините, е над 10 милиона. Знаем, че бюджетите на общините плават, тези лица, които ще бъдат наети в това звено кой ще им осигурява финансирането за техните възнаграждения и тъй като е казано, че когато бюджетът на община падне под тези 10 милиона звеното няма да се разваля, а компетентният орган трябва да прецени и да реши как ще продължи нататък функционирането. Бюджетът, поради обективни причини на една малка община се увеличава, става 11 милиона, общината е длъжна да направи такава структура, прави я, на следващата година бюджетът на общината пода на 2-3 милиона, не е възможно да се покрият заплатите на редовните общински служители, какво се случва със звеното? Въпроси, които включително и тази година, когато се очертава най-вероятно да бъдат финансово затруднени, а ние допълнително ги натоварваме с едни седем човека, на които минималната заплата за тях не би трябвало да е под 700 лева, като експерти в тази сфера. Кой ще осигури финансирането и какво ще стане, когато общините изпаднат във финансова несъстоятелност?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Госпожа Симеонова.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Благодаря.
Тази разпоредба, че общините с бюджет над 10 милиона лева са длъжни да имат звено за вътрешен одит е и сега действаща, тя не е нова, тя е въведена още от 2010 година с предишното изменение на Закона за вътрешния одит и всъщност в общините над 10 милиона вече звена за вътрешен одит съществуват и действат.
Това, което Вие казахте, и ние го наблюдаваме. В последните години имаше едно такова малко лавиране на бюджетите над и под 10 милиона лева.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Извинявам се, госпожо Симеонова, грешно се изразих, не говоря за звената, говоря за одитните комитети. Какво става с одитните комитети, кой ги финансира?
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА: Те са свързани по принцип с наличието на вътрешен одит – там, където няма вътрешен одит няма и необходимост от одитен комитет, разбира се.
Относно финансирането им в закона няма намек и разпоредба в тази насока. Нашето виждане и обсъжданията, които сме правили по този въпрос е, че когато в одитния комитет членуват служители на самата организация, независимо дали е централна или местна администрация, те естествено няма да получават възнаграждение за участието си в одитния комитет, а когато има външни лица най-вероятно да предложим някакво съвсем минимално възнаграждение за заседание, като сложим и максимална граница на възнаграждението, примерно на годишна база. Така че те няма да гълтат някакъв особено голям финансов ресурс от бюджета на общината.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи.
Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо Симеонова.
Аз ще подкрепя, не само по принцип, а и по същество предлагания законопроект, защото го разглеждам като една добра възможност за продължаване борбата за контрол върху финансовата дисциплина в бюджетната област, в частност в системата на общинските бюджети. Разглеждам създаването на новите контролни органи, като една добра предпоставка и според мен няма как да се постави знак на равенство между специализирания орган, какъвто е одиторският комитет и общинският съвет по простата причина, че общинският съвет е орган за публичен контрол, не за специализиран такъв и защото практиката с времето трябва да се разбере, че няма предпоставка, когато няма диалог и конструктивно партньорство между двата органа на самоуправление да съотнасят и подчиняват отговорностите си към бюджетната дисциплина. По тази причина се мисля, че общинският съвет може да играе специализирана контролна роля и смятам, че тестовете в законопроекта дават отговор на този иначе логично висящ въпрос.
Смятам, че предлаганите текстове са добра предпоставка за развитие на финансова дисциплина в бюджетната област.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи? Не виждам.
Отиваме към гласуване.
Който изразява подкрепата си към законопроекта, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 9; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Благодаря, господин заместник-министър, госпожо Симеонова.
Продължаваме по точка 2.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 554-01-128, внесен от Красимир Велчев и група народни представители.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По втора точка присъстват: народният представител Красимир Велчев, заместник-министърът на културата Бони Петрунова, Милда Паунова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в същата дирекция, Силва Налбантян-Хачерян – държавен експерт в дирекция „Международни и регионални дейности“, арх. Христо Ганчев – държавен експерт, зам.-кметът на Софийска община господин Тодор Чобанов.
Давам думата на господин Велчев.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, гости, госпожо заместник-министър.
За да бъдем по-кратки ще прочета в началото мотивите, вие всички ги имате и ще помоля да дадете думата на експертите, д-р Чобанов е до мен, ще влезе в детайли на нещата, защото винаги съм казвал, че тези мнения е хубаво да се изказват от експерти, с които разбира се съм съгласувал. Той, от името на Национално сдружение на общините в Република България ще каже също своето мнение, защото този законопроект касае най-много и тях. Така че настоящата формулировка на чл. 14, ал. 1, т. 13, буква „в“ от Закона за културното наследство разширява недопустимо приложното поле на закона по отношение на обекти, които нямат статут на културна ценност. Ограничава се компетентността на местните власти в разрез с основни принципи на местното самоуправление. Разширява се отговорността на министъра на културата по отношение на зони, територии, които не попадат в кръга на неговата обща и конкретна отговорност. Говоря за настоящата формулировка на закона, за което ние искаме да я променим. Предлаганата редакция решава тези всички проблеми.
Тук ние сме написали за капацитета на националния институт, становища за инвестиционни проекти, същото го коментирахме и преди малко пред колегите. Има безброй, безброй много писма и молби, които чакат години наред. Съжалявам, че проф. Божидар Димитров беше ангажиран и не можа да дойде в тази комисия, той съобщи за конкретни случаи, примерно за Велико Търново – шест години са чакали за разрешение да си ремонтират сградата и накрая тя паднала. Говорим за нещо, което на практика сегашната процедура явно, че капацитетът на този институт не е достатъчен. Това, което предлагаме вие го виждате по същество, може би не ви говори в този кратък текст, в който сме дали промяна на няколко параграфа. Искам да кажа съвсем откроено, че наистина между първо и второ четене някои неща трябва да се променят и ще ги променим, но нека промяната да стане благодарение на нашите дебати, на обсъждане и от страна на експерти. Така че все пак нека и д-р Чобанов да каже, да не продължавам с тези обяснения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Господин Чобанов, заповядайте.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, дами и господа народни представители.
От името на сдружението нашето становище по повод на предлаганите промени е следното.
Принципно подкрепяме посоката на предложенията. Смятаме, че те са в съзвучие с принципите на децентрализация и конкретно със залегналите в този закон принципи на разпределение на отговорностите между националната и местна власт. Припомням за всички, че се касае основно за една процедура, която приключва с разрешение за строеж, но минава през междинно съгласуване от министъра на културата, който пък го извършва на база на експертно становище, давано от специализирано звено в администрацията на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Проблемите се пораждат именно в хода на тази процедура.
Става дума наистина за много сериозни затруднения, които се дължат на различни причини, но най-вече на капацитета на това звено да издава такива експертни становища. Ще цитирам само два примера, като ми разрешете да спестя имената на общините по ред съображения. Голяма община в Южна България например тези дни се наложи да изпрати поредното си искане, защото става дума за над 6-месечно забавяне на приемателна комисия за проект с европейско финансиране за 6 милиона лева, създава се реален риск за това да бъде успешно завършен проекта, създава се риск от загуба на средства.
Друг пример, за който стана въпрос и в друга комисия – много голяма община в Северна България с много обекти културно наследство, кметът съобщава за около 600 забавени преписки на граждани, в това число и много преписки на общината. Всички тези проблеми ни карат да подкрепим предложението, защото смятаме, че ако се създадат такива звена, каквито се предлагат от вносителите, които да подпомагат със становища процеса, становища, които разбира се трябва да се потвърдят от министъра на културата, по същество той запазва своята водеща роля, по този начин значително ще се облекчи работата, като имаме две работни предложения, които, вярвам, ще ги обсъдим в хода на работата по този законопроект. Първото е да се помисли, тъй като това е мнението на кметовете на големите общини, по един такъв център във всеки от регионите за териториално планиране, тоест – тези 6 региона, а не само градовете с разделение, тъй като това наистина би дало по-добра система като капацитет на местните общности да работят по такива случаи.
Второто предложение е да се ограничи само по отношение на категории до местно значение, тоест – обекта на археологическото наследство, големите национални обекти да останат, както и до сега със становища на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Готови сме да участваме в работата между четенията, да подпомогнем изработването на най-добрия вариант за окончателно приемане на тези текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, господин Чобанов.
Колеги, за изказвания? Заместник-министър Петрунова, ако иска да направи въвеждащо изказване или предпочитате на въпроси.
БОНИ ПЕТРУНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, предполагам, че вие сте се запознали със становището на Министерство на културата, поради което няма да го изчитам цялото. Но искам да направя акцент върху две неща.
Едното е, че както се спомена и в Комисия по култура – това е една много сериозна първа крачка към преодоляване на един тежък проблем за нашите общини и за работата с паметниците от местно значение, за което поздравяваме вносителите на законопроекта. Повярвайте, и в Министерство на културата нямаме желание да се занимаваме с поставяне на масички, на навеси, на светещи табла и т.н. Мисля, че това са неща, които могат много лесно и компетентно да бъдат решавани от архитекти в съответните структури, които ще се създадат, апропо – те вече съществуват на места в някои общини и просто трябва да се върне, имало е такова положение преди време, но тук трябва наистина да се обмисли добре как да протича цялата процедура и тя да завършва с едно окончателно потвърждаване в Министерство на културата.
Що се касае до ал. 3, т. 2 от законопроекта – принципа за мълчаливото съгласие, то тук Министерство на културата категорично не възприема това предложение, тъй като това е нож с две остриета, ако мога така образно да го кажа. Разбира се това може да представлява един мотив за чиновниците да действат малко по-адекватно и по-бързо, но пък може да бъде използвано от недобросъвестни управници на общини или на области, които да се възползват от забавянето и да доведат до някои невъзвратими нарушения на паметници. Скоро един мой колега, който много уважавам каза една много силна фраза – „Може да се разруши фирма, може да се възстанови фирмата, може да се разруши колектив, може да се възстанови колектив, паметник, когато се разруши – това е краят, там повече нищо не може да се направи“. Затова ние трябва да не използваме тази крайна мярка и веднага ви давам пример за подобен случай. Използван е принципът на мълчаливото съгласие при одобряване проекта за терминала при търговското пристанище в Несебър, поради което в момента целият град е подложен на санкция от „ЮНЕСКО“ да бъде изваден от листата и в Министерство на културата правим неистови усилия да бъде запазен този статут, включително и това, че трябва да похарчим сега пет хиляди евро, малко повече даже, за пристигане на един експерт, който да ни съветва, обърнете внимание, как да си опазваме паметниците от световно значение.
Ето защо ние възразяваме срещу точно тази част от проектозакона.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колеги, изказвания, въпроси, предложения?
Заповядайте, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Доколкото разбирам законът променя реда, по който се одобряваха проектите, а именно – не отиват в дирекциите на националния институт, а създава регионални звена, които ще одобряват, но после пак заминават при министъра за окончателен подпис. Това е облекчението в процедурата, като се разчита, че тези шест звена в плановите райони ще действат по-бързо.
Нещо в посока, има ли корекции на ансамбловите паметници на културата, ако така беше терминът? Да речем в една стара улица в един град има две-три къщи, които са паметник на културата, но всички други интервенции по фасадите и по конструкциите на обекти от същата улица минаваха пак под тежък ред на съгласуване с Министерство на културата.
БОНИ ПЕТРУНОВА: Повечето от тези ансамблови паметници попадат точно в хипотезата на паметници от местно значение и в този смисъл – да, това ще се отнася за тях. Там именно се срещат с много сериозни затруднения. Даже често пъти се отказва съгласуване на сгради, които дори не са паметници на културата, но присъстват в зоната и това ще бъде сериозно облекчение, ако се въведе този принцип. Това е от капацитетът и потенциалът на тези архитекти, които сформират тези групи и могат да го решават.
КОСТАДИН МАРКОВ: В такъв случай аз ще изразя подкрепа за този закон. Като заместник-кмет на Бургас седем години съм се сблъсквал, включително и с европроекти, с изключително забавяне в института с молби, обаждания до министри и т.н., с месеци се е чакало.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин председател, искам да направя съвсем лека реплика на заместник-министърката.
За мълчаливото съгласие ние също с д-р Чобанов сме говорили тези неща. Искам само да поясня, че примерът, който давате, тук не става дума за срок от три дни. Искаме да сложи срок, дали ще бъде три месеца, четири, пет месеца, това между първо и второ четене предполагам, че ще го дискутираме всички ние и когато обсъждахме и в другата комисия, знаете каква е целта, която искаме да постигнем. Първо, корупцията да се намали. Обществена тайна е, че има тарифи, ако живееш в такава къща и искаш да си смениш дограмата или керемидите, проф. Божидар Димитров цитира за някакви такива суми по пет хиляди евро, от пет до двеста хиляди евро в зависимост от обекта.
Аз използвам случая тук да ви кажа, че има едно предложение за Закон за изменение на Административно-процесуалния кодекс от страна на колегите от „Реформаторския блок“, които може би не са имали предвид нашето предложение, но на 20.10.2015 година са внесли този законопроект, който, забележете, точно искат в този закон да променят и да се наложи понятието „мълчаливо съгласие“ общо в този кодекс. Ще ви прочета само техните мотиви затова нещо, което аз адмирирам и смятам, че това е посоката, в която ние, като народни представители трябва да вървим, ако наистина искаме да се борим с корупцията и монопола в много области. И тук колегите са написали вносители и председателя на тази комисия г-н Зеленогорски, че една от важните промени в кодекса е подробната уредба на института на мълчаливото съгласие. Това изменение улеснява законодателя при въвеждането на този институт в специалните закони и създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията. Аз допълвам – и корупцията.
Така че, колеги, пак искам да ви обърна внимание, нека този въпрос даже да го оставим за между първо и второ четене, всеки да помисли по това как да се борим с корупцията. Наистина тук сме споделяли с д-р Чобанов и проф. Божидар Димитров, че да, ако има други гаранции, примерно някакви санкции в тези общински звена, които ще бъдат направени, където ще се знае, че едно забавяне на срока и тук не става дума само за този случай, за всичките молби на граждани в общините, които имат срокове по 15 дни, две седмици или един месец, всички ние знаем – живеем в много от общините, където сроковете изобщо не се спазват и ако ние, като законодатели, направим такива мерки, че всяко едно забавяне да бъде отнемане на санкции от Фонд „Работна заплата“, не от бюджета, на тези дирекции и общини мисля, че също можем да постигнем някакъв резултат.
Казвам го това нещо, за да може между първо и второ четене всеки един от нас да помисли какво бихме могли да направим, за да намалим корупцията, защото аз мисля, че тя е стигнала едни такива граници, които вече няма накъде вече, биха казал.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колеги, изказвания?
Заповядайте.
БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз бих приела всички аргументи на господин Велчев, ако бяхме в Германия. Все пак НИНКН, респективно Министерство на културата не са единствените звена, в които се наблюдават такива неприятни факти и в Закона за устройство на територията до момента няма прецедент, при който да се предвижда мълчаливото съгласие към нито една администрация. Ако смятате, че най-корумпираната е нашата, добре – въведете го.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Само една шега – ние затова не сме в Германия.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател.
Без да влияя на волята на народните представители как да изразят своя глас по отношение на законопроекта искам да обърна внимание на няколко неща, които са важни и да изразя моята чисто експертна подкрепа към идеята на господин Велчев за такова разрешаване на проблемите.
Това е въпрос, който неколкократно е бил предмет на дискусия в Комисията по местно самоуправление назад във времето, когато са се разглеждали различни промени в Закона за устройство на територията, в частност в Закона за културното наследство, след като той се появи и замени Закона за паметниците на културата.
Искам да обърна внимание, че институтът на мълчаливото съгласие в този случай не е прецедент, както едва ли не се твърди, че в момента се предлага за първи път. Преди действието на Закона за културното наследство в Закона за устройство на територията имаше изричен запис по отношение на съгласуванията на проектите в частта, която касае Министерство на културата и беше въведен едномесечен срок за това съгласуване, а за паметниците от национално и световно значение – два месеца с изричния запис, че ако след изтичане на тези срокове няма постъпили забележки се приема, че проектът се съгласува без забележки, тоест – принципът на мълчаливото съгласие съществуваше още преди появата на Закона за културното наследство.
В първообраза на Закона за културното наследство от 2009 година, в същия този чл. 84, в тогавашната му редакция, ал. 4 изрично гласеше, че след изтичане на двумесечен срок, тогава беше въведен със Закона за културното наследство по отношение на всички видове съгласувания от страна на министерството се приемаше, че след изтичане на този срок има мълчаливо съгласие – изричен запис в първообраза на чл. 84, ал. 4 на закона. Това нещо беше променено, тоест – беше премахнато мълчаливото съгласие 2012 година с едни поредни промени в Закона за културното наследство. Очевидно практиката в момента показва, че този двумесечен срок никога не се е спазвал и продължава да не се спазва по ред причини, не искам да ги коментирам какви са. Но колкото и да има опасност, действително съществува опасност, както в единия случай, така и в другия, принципът на мълчаливото съгласие е принцип, който създава един дисциплиниращ ефект в администрацията с идеята тя да си свърши работата, защото този орган, който е създаден с такава цел да опазва, това означава, че служителите в него, за да изпълнят задълженията си не трябва да проспиват умишлено сроковете, а трябва да ги спазват и да кажат – тук няма да дадем съгласие, защото има опасност да се разруши една културна ценност.
Що се касае до една от забележките в становището на министерството, че видите ли в общините няма информация за недвижимото културно наследство, искам да изразя недоволството на общините, като цяло и на всички експерти, работещи в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, че проблемите се дължат на неизпълнение на едни задължения, за които всички срокове, които бяха удължавани изтекоха, това е за създаване на публичния регистър на недвижимите културни ценности. Ако това нещо го има, навсякъде всички, които работят в тази сфера, включително и органите на местната власт ще разполагат с тази информация, още повече, че по закон задължението е за взаимно предоставяне на информация от страна на общините към института, и обратно – респективно отразяване в кадастралните карти и регистри, оттам – вписване в партидите по имотния регистър.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Тодоров.
Други желаещи колеги?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, госпожо заместник-министър, колеги, господин Велчев.
Аз смятам, че с предложенията, които вие правите слагате пръст в една тема, която е много важна за културното наследство и търсите делово изражение, за да може опазването на културното наследство, впоследствие проектите, които се реализират да бъде по-леко, тъй като системата безспорно е тромава. Не знам дали точно тези четири члена ще дадат това решение, може би е необходимо едно по-задълбочено отърсване и преглеждане на цялостната структура. Аз лично имах възможности и в качеството си на кмет и като народен представител да го видя този процес, единият е през прочита на гражданите и достъпа до НИНКН и министерството. Системата е изключително тромава. Попадаш в един омагьосан кръг и не знаеш кога ще излезеш, кой ще подпише, кой няма да подпише, къде е папката, има ли капацитет, няма ли капацитет, ужасно е. Но по-големият въпрос е, че може би трябва да бъде укрепен НИНКН кадрово и с кадрови потенциал и именно това, за което сподели нашият експерт господин Тодоров.
Ние тук и с участието на министъра на регионалното развитие, когато стартираха мерките за културно наследство дебатирахме това и до там се стигна. Регистър, ред, поддържане, публичност, защото именно с този закон много хора правят голям бизнес, не толкова корупцията в администрацията, сателитните звена, които преместват папките от институцията горе на „Геме Димитров“ до Министерство на културата, написано ли е становището, не е ли, отива ли при заместника, при министъра, кой клати главата. Това е омагьосан кръгът, е омагьосан.
Дълбоко се съмнявам, че действително с това решение частично нещо ще се реши, но няма да се реши въпроса. По-скоро е въпрос на един дебат що е това НИНКН, как може да бъде укрепен, къде са регистрите, какви са регистрите, как те се намират в общините, кой е областният управител, който координира на територията на областите. Тук е една много по-широка тема.
Аз лично намирам малко некоректно разписаното отношение на Министерство на културата към общините. В това становище на Министерство на културата – ние да си пазим периметъра на Министерство на културата, а дай на общините да им дадем в частта за общините да се оправят. Защо го казвам така? Ние тук, като комисия, се кълнем пред общините, че няма да им слагаме допълнителни правомощия и че ако им слагаме те трябва да бъдат финансово обезпечени. Сега сме в етапа на бюджета. По чл. 164, когато ние предлагаме те да направят специализирани звена във връзка с изпълнението на чл. 17 и по-назад чл. 84, където е разрешителния режим, там са едни много специални три професии. Няма от наличния състав на общините как кметът да събере едно такова звено или да търси от местни дейности допълнително ресурс. Това, според мен, така сте го дали като предложение декларативно и добронамерено за един ред в общините да се поподредят нещата, защото има списъци в общините, но и те не се поддържат и не се актуализират. И това е вярно – не са актуализирани, не се поддържат, няма публичен дебат как става, това са тежки теми, които сме ги преживявали.
Големият въпрос, който задава Национално сдружение на общините в Република България е от къде ще ги платим, как ще им платим и тази допълнителна тежест ще има ли някъде изменение в Закона за бюджета.
Второто, с цялото си притеснение, по повод мълчаливото съгласие аз се притеснявам, че би могло да се търси мълчаливо съгласие, познавайки нашата администрация, познавайки дори и местната администрация и не само националната, понякога може да се намери мълчаливо съгласие институционално и някои неща да минат, които няма да бъдат полезни. Това ми е другото притеснение, защото мълчаливо съгласие ще се даде, може да се даде срокът да бъде в петък, да бъде до другия петък, а пък служителят да е болен или пък да не е, субективно е. И това означава, че биха могли да настъпят много промени, да се получат много разрешения, които няма да бъдат обективни и няма да бъдат в интерес на културното наследство.
Като ви приветствам, че слагате пръст в една рана, която е много голяма и много полезна за България, на този етап аз лично се въздържам по начина, по който го предлагате, но съм готова с нашата група да се включим в един съществен дебат, до вас стои един изключително голям професионалист господин Чобанов, който познава културното наследство, за да видим, да намерим някакво друго решение, което да е прагматично, да се включи Министерство на културата, самите специалисти, повече експерти, да не бавим нещата, но да го решим.
За решаване са и трите теми, които ги казвате – и за вътрешния ред в министерството, нищо лично към заместник-министъра и към сегашния екип, това е с години напластено. За решаване са и въпросите в общините, в областите. За решаване са тези въпроси по повод по-голямата деловитост. Аз го разбирам, че вие казвате един инструмент да се притиска администрацията да взема решения, но кой ще плаща, може би трябва много скъпа цена, ако мълчаливото съгласие е направено умишлено и за да може някои неща да се случат впоследствие не както трябва. Затова нашата група внимателно обсъдихме, като си даваме сметка, че трябва да се направят промени, точно в тези сфери, че притискат много проекти, които ще бъдат свързани с културното наследство за една по-голяма деловитост. Според мен е необходимо да бъдат направени, но да бъдат направени по-обстойно. Ние на този етап ще се въздържим, като отново ви приветстваме, че инициирате един дебат, който е изключително важен.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Да, вие знаете, че на първо четене ние гласуваме философията на закона, не конкретните неща, които сте права, че подлежат на дискусия, затова се учудвам, че ще се въздържите, защото става дума дали ще се борим с корупцията и децентрализацията или не. Това е смисъла на този закон. Виждате, че вносителите са от различни партии, но това си е ваше партийно решение. Само искам да поясня, че относно това, което казахте, че може, естествено, че има такава възможност умишлено, както правилно разбрах, да има мълчаливо съгласие. Но в случая аз не случайно ви казах за една сграда, която е паднала, шест години да чакат решение. Така че културните ценности са застрашени по един или по друг начин, когато има недобросъвестно отношение от страна на администрацията и смисълът на мълчаливото съгласие е да накараме тази администрация да работи и когато в това звено не са дали становища в определения срок, пак ви казвам, тук става дума за три дни, не за две седмици, не за един месец, както е предвидено още преди години, специалисти са сметнали, че едно такова съгласуване може да се забави месец-два, нека да го сложим четири месеца, пет месеца, това ще го решаваме, но трябва да има някакъв срок или, както ви споменах, между първо и второ четене. Съгласен съм на всякакви дебати. Какво да направим така, че да накараме администрацията да работи, а не обикновените хора да страдат, вие сте били в местната управа, знаете какво е, и при мен, като идват хора да се оплакват, че никой не им обръща внимание и пада. Аз ви казвам един случай – в центъра на Габрово църквата, която е паметник на културата, стигна до там, че отчето дойде да ме моли да съдействам, че десет месеца никой не му разрешава да си оправи покрива, който тече и стенописи, всичко се разваля. Министър Рашидов беше запознат, той съдейства и чакахме три месеца, с протекцията. Значи тази администрация не иска да работи.
По отношение на капацитета ще дам думата на д-р Чобанов, той ще поясни това, за което Вие имате опасения, дано ги разсее и да гласувате „За“.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожа Петрунова.
БОНИ ПЕТРУНОВА: Провокирана съм да направя една реплика.
Когато се казва администрация, трябва да се прави много точно разделение между администрацията в министерството и администрацията в НИНКН или по-точно научните кадри, така наречени, защото, повярвайте ми проблемите не са едни и също, срокове и в момента има в Закона за културното наследство, за съжаление обаче те не се спазват. А когато в една верига една част не работи, съответно всички компенсаторни механизми в другата верига не могат да изправят това, което не се случва.
Искам да кажа, че в този смисъл не точно оздравяване, защото има някои невъзвратими патологични състояния, които не могат да бъдат възвърнати по отношение на НИНКН, но имаме съвсем сериозен проект вече направен за кардинално решаване на този проблем, който очевидно е нетърпим, както за общините, така за цялата администрация. Но вие по-добре от мен дори знаете, че всяко посягане към НИПК действа като удар от ток. Така че трябва по някакъв начин сериозно да се помисли дали това НИНКН в момента е онова НИПК, създадено навремето от държавата, на което са залагани толкова надежди и дали то сега изпълнява тези функции, които сте очаквали от него. Аз мисля, че там нещата далеч вече не стоят така и тук, дори да заложите каквито и да искате срокове, каквито и да искате механизми, когато има една структура, която не изпълнява този ангажимент всичко останало ще се обезсмисли отново. Ето защо аз отново повтарям това, с което започнах, смятам, че законопроектът на господи Велчев е една правилна първа стъпка в тази посока и това наистина трябва да бъде направено.
Що се касае до репликата за това, че Министерство на културата неглижира или подценява капацитета на общините, напротив – ние искаме да им дадем възможност точно с тези условно казано дребни детайли от преустройството на някои сгради, поставянето на допълнителна постройка или на навес или на еди какво си да се решава на местно ниво, защото това не е нещо, което трябва да минава през структурите на министерството.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Чобанов.
ТОДОР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, госпожо министър, госпожо заместник-министър, по същество е налице една процедура на обвързана компетентност между главните архитекти на населените места и министъра на културата. Министърът съгласува инвестиционното намерение на база на становище, което му се издава от спомагателно звено в администрацията, въпросния НИНКН. Ние смятаме, нашият анализ показва на сдружението, че нашите структури, говорим само за големите общини, нека да не се спекулира с това, имат достатъчно капацитет до категория местно значение да издават такива спомагателни становища, които след това министърът да преценява дали подкрепя или не подкрепя. В администрацията на Столична община работят редица специалисти, които вече са вписани в регистъра на Министерство на културата по чл. 164, убеден съм, че това е вярно за всички големи общини в България, така че твърдя, че ние имаме като местни власти не по-малко сериозен капацитет от НИНКН, където работя и 10 човека, от които становища пишат десет. В този смисъл отговорно заявявам, че ние имаме капацитет и можем в рамките на съществуващата администрация, говоря за големите общини, на тези хора, които отговарят на законовите условия и са вече вписани или ще се впишат в регистъра да им създадем необходимата функционална организация, за да могат да дават такива становища, които да ускорят сериозно работата, защото всички в залата знаем, че тясното място в тази система е именно в НИНКН. Тоест, преписките не се бавят в кабинета на министъра или на заместник-министъра, те се бавят с месеци и с години в НИНКН. И една от причините, разбира се е малкият състав. Нека да не демонизираме НИНКН, той си има своите ценни задачи и мисия, трябва да бъде подпомагано и администрирано по един добър начин, но смятаме, че по местни проблеми, климатици, поставяеми обекти, градинки и т.н. местната власт има достатъчно капацитет да се занимава и да дава отговорни становища.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодарим.
Други желаещи?
Заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз нямах намерение да взимам отношение, но дискусията ме провокира.
Първо, искам да изразя мнението на моите колеги от ГЕРБ, че ние високо ценим културното наследство, било то материално, движимо и недвижимо, било нематериално културно наследство. Но също така сме на мнение, че така, както са се движили нещата до сега не може да продължава. Всички знаем, че наистина фактите изнесени от господин Велчев са верни и на много места нещата боксуват с месеци и години. Ние нямаме предвид дали отговорът, който трябва да дава НИНКН трябва да бъде положителен или отрицателен, въпросът е, че просто няма отговор. Така че аз предлагам на първо четене да подкрепим закона, като аз също не съм убеден, че точно предлаганите текстове са разковничето на това нещата да се оправят, но да имаме време между първо и второ четене всеки от нас по-детайлно да се запознае с нещата, да прецизираме текстовете, но така или иначе мисля, че сме на мнение, че така по този начин не бива повече да продължава и трябва да се направи нещо в тази посока. Така че на първо четене аз ще подкрепя закона.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други колеги.
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги.
Аз няма да подкрепя закона, макар определено да няма съмнение в добрите намерения на вносителите, специално господин Велчев и хората, които присъстват, като съвносители, но си спомням за афоризма, че добрите намерения водят към едно друго място, а пък бутафорията, която беше създадена последните години силно ме тревожи и се опасявам, че ако грижата за културното наследство не е национална, а местна грижа, рисковете стават много.
Опасявам се, че имаме факти и то в непосредствена близост до нас, съседната крепост „Сердика“, където бутафорията съчета историческото наследство, където там някъде един от най-мащабните творения на изобразителното изкуство в района на Централна гара е замазано с мазилка, извинявайте за недобрия ми изказ, но също е доказателство за стопанисването на ценности. А пък недалеч от столицата е един областен център, където крепостта обезсмисля приноса на една личност на нашата история.
С много резерви аз заявявам, че няма да подкрепя закона, уважаеми господин Велчев.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не можах колега да Ви разбера, Вие хем цитирахте неща, които до сега са ставали и трябва да се променят и неща, които са нередни, които се правят към запазване на историческото наследство и не сте съгласни с вносителите, че трябва да го променим. Не можах да разбера точно какво искате. Вие цитирате точно неща, които до сега са правени и въпреки контрола точно на тези хора от института и въпреки това, че ние искаме да им оставим възможно по-малко работа, в смисъл – само за паметниците от национално значение да се занимават, за да може да си гледат съвестно работата, и ние това го правим и Вие не сте съгласен. Не можах да разбера.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
Вие ми давате възможност за реплика.
Това, че акцентирам върху изключителната необходимост от високата експертност във всяко едно решение, касаещо културното наследство, а онова доказателство е липсваща експертност.
КОСТАДИН МАРКОВ: Още един път, ако искате да си го кажем простичко. Това е един много хубав опит елементарните неща от местно значение, примерно в морската градина в Бургас да сложиш пет масички до заведението с една тента трябва да идваш до София и да го съгласуваш това нещо. Кой ще го прецени по-добре, архитектът в София в „Паметниците на културата“ или местният оторизиран архитект това нещо. В този смисъл законът, тези предложения, доколкото схващам облекчават страшно много реда, националните паметници на културата пак идват в София при големите експерти и опасения в тази посока не бива да имате. По-лесните неща се решават в закона с процедурата.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Не виждам.
Очевидно темата е доста интересна.
Отивам към гласуване.
Който подкрепя законопроекта на господин Велчев и колеги, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 4.
Приема се.
Благодаря, господин Велчев, госпожо заместник-министър, господин Чобанов.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред


3. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Здравейте, госпожо Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, заместниците – господин Нанков, господин Аспарухов, господин Лазаров, госпожа Милева, госпожа Гечева – началник на ДНСК, целият екип
Започваме.
От „ГЕРБ“.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо министър, уважаеми колеги от министерството на регионалното развитие.
Моят въпрос е следният. Тъй като знаем, че наскоро открихте Лот 2 от АМ „Струма“, за което ви поздравявам вас и целият екип и Агенция "Пътна инфраструктура" наистина за добрата и своевременна работа и за това, че успяхте да откриете този лот, от който все още не съм се възползвал, но се надявам сега през зимният период да се възползвам често от него.
Въпросът ми е, знаем, че остава още един Лот 3, който е и най-труден от гледна точка на техническо изпълнение, особено става въпрос за този подучастък, който е свързан с Кресненското дефиле. Моят въпрос, мисля, че вече има фирма изпълнител за едната част, която ще го изгражда, но оттам нататък върви проектиране, на какъв етап е това проектиране и в общи линии кога се очаква този лот да бъде завършен и има ли евентуално опасност от някакво губене на европейски средства, ако евентуално не влезем в някакъв срок?
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на изграждането на Автомагистрала „Струма“, като ключов европейски коридор, в който има много голям трафик, изключително и тежкотоварен, и транзитен трафик, освен трафикът, който виждаме от пътуващи, летуващи и в зимните курорти, и в курортите в Гърция. Ние всички виждаме, че именно липсата на магистрала там, където тя свършва след това става тапа, затова наистина усилията ни са насочени в доизграждането на оставащите участъци.
След пускането на магистралата, вече изцяло завършена от София до Благоевград и от участъка от Сандански до Кулата, всъщност на нас ни остава именно участъкът Благоевград-Сандански, който е разделен на четири подучастъка. Първият подучастък това е участъкът от Благоевград, от пътния възел, който е в момента на кръстовището към КПП „Станке Лисичково“ в една посока, Благоевград-Симитли в друга посока. Този участък от около 12-13 километра е изключително важен, това е т.нар. Лот 3.1, за който имахме проведена обществена поръчка, която приключи с избор на изпълнител още през пролетта на тази година, но за съжаление обжалването на процедурата отне чак сега решението и ние довършихме процедурата, буквално преди дни излязохме с решение за избор на изпълнител. В момента тече срокът за обжалване и ако няма обжалване, ще имаме възможност, ако не декември – януари да сключим договор. Договорът ще бъде на инженеринг, а именно до проектиране, отчуждаване и след това започваме реалното строителство. Така че от гледна точка на този лот на този етап, освен ако няма обжалване и нямаме притеснения откъм срок, финансиране, време за изпълнение и т.н.
Следващият компонент от този участък, от участъка Благоевград-Крупник е участъкът, където е тунела на Железница – едно скъпо и сложно съоръжение, макар и не дълго, неголямо като дължина, но като стойност и като сложност, защото все пак е в началото на дефилето. За него обществената поръчка предстои да бъде обявена и да изберем изпълнител до лятото на следващата година, за да може паралелно с изграждането на самото трасе на магистралата да бъде доизграден този няколко километра малък тунел.
Пропускам за момент дефилето, минаваме на следващия участък, а това е участъкът от Кресна до Сандански, вече въведения в експлоатация през месец август последен участък на вече съществуващата магистрала до границата, за него имаме избран изпълнител за участъка Кресна-Сандански, имаме сключен договор. Договорът вече е в ход. Изпълнителят вече проектира, защото също е на инженеринг, така че правим до проектиране. Имаме малко предизвикателства с жп линията, която минава там, какви са бъдещите планове за нейното разширяване, гарите, говоря от гледна точка на техническо съгласуване. Паралелно с това довършваме отчуждението, така че аз се надявам, че и за него от следващата година ще можем да имаме реално строителство и също от гледна точка на финансиране, на срокове в рамките на новия програмен период, не виждам проблем.
От всичко това на нас ще ни остане магистралата последните 20 километра, които се намират в района на Кресненското дефиле, в участъка от Крупник до Кресна, по които имаме най-голямото предизвикателство, предизвикателството на това, че тези 20 километра са в най-защитената в най-висока степен по всички екологични закони на „Натура 2000“, защитена територия от хабитати, животински видове, растителни видове и т.н. Именно за това за този участък бяха възложени допълнителни геоложки сеизмоложки и всякакви други проучвания, за които вече имаме пълен комплект от тези документи, предоставили сме ги на Министерство на околната среда и водите и сме поискали актуализация на оценката за въздействие на околната среда, защото там са открити много сериозни вече ясни параметри, като например проблеми със сеизмологията, това е един от най-сеизмоложките тежки райони, в който трябва да бъде съобразен сеизмоложки риск от гледна точка на това, че имаме радиоактивни елементи, като радон и други. Така че имаме сериозен доклад от гледна точка съдържанието на радиоактивните елементи, които също ни е предоставен на нашето внимание, както разбира се и от гледна точка на техническото изпълнение, като възможност за преминаване и спецификата на скалата дали може да поеме или не може да поеме такъв дълъг тунел, какъвто беше първоначално проектиран. Всички тези документи доказаха, че това не може да бъде направено и затова в момента проектантът, който работи и има срок до януари да ни представи идеен проект, който да мине на обществено обсъждане и т.н., е да предложи алтернативи. Разглеждат се две алтернативи за преминаване през дефилето, което включва съчетание от мостове, виадукти, допълнителни съоръжения, включително преминаване на две нива, за да се избере най-доброто техническо решение, оттам нататък идва голямото предизвикателство. Макар че отговорих малко по-дълго мисля, че е важно да знаят народните представители къде какво правим и оттам вече ще дойде голямото предизвикателство – съгласуването с екологичните организации. Има жалби от много от тях по Бернска конвенция и т.н. В момента там най-големият проблем са хабитатите, най-големият проблем са червеите и смоковете, които минават по трасето и загиват при преминаването, както и пътно-транспортните произшествия. За нас също е много важно, освен, разбира се да опазим околната среда и човешкия живот, именно в този 20-километров участък стават най-много катастрофи и най-много жертви, така че да намерим най-доброто съчетание.
Така че 2016 година ще е решаваща за проекта, 2016 година е годината на обществените обсъждания именно на екологичната оценка и ако тя мине успешно 2017 година ще можем вече да одобрим проекта и да започнем избор на изпълнител, за да имаме в периода 2018 година и нататък да го строим. Не го ли направим това – да, тогава имаме риск, имаме голям риск да загубим финансирането, да не построим обекта и най-критичната точка от дефилето да не я построим заради не винаги чисти екологични намерения, които имаме като съмнения и от опита, с който разполагаме.
Това е ситуацията, работим усилено и се стараем да бъдем максимално прозрачни в цялата документация и процедури, които провеждаме, особено от гледна точка на екологично законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, заместник-министри, колеги, дами и господа.
Моят въпрос е свързан с част от изказването ви по време на представянето на бюджета. Въпреки изявленията, които преди няколко месеца правихте, че няма да бъдат вдигани винетните такси, това вече почти е факт, стана ясно от Вашето изявление само преди няколко дни. Но Вие заявихте, че в резултат на това вдигане на винетните такси ще бъдат допълнително в бюджета събрани около 83 милиона, като заявихте, че част от тях, в размер на около 50 милиона, за да постигнем едно по-добро качество на второкласната и третокласната пътна мрежа ще бъдат извършени различните видове ремонти по тях.
Моят конкретен въпрос в случая е остатъкът от тези средства евентуално за какво ще бъде ползван и конкретно кога ще имаме ние възможност да се запознаем със списъка на пътищата и участниците, по които ще бъдат извършени тези ремонти?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
По отношение на анализа, който правихме, още веднъж държа категорично да отбележа, че тогава, когато представяхме и Стратегията за развитието на пътния сектор и която беше одобрена през септември месец в Министерски съвет в резултат на работата на екипа на Световна банка, същият този екип на Световна банка и на голямата международна пътна конференция, която направихме във Варна през септември тази година обсъждахме предизвикателствата и възможните видове системи за заплащане на пътищата, като тогава категорично заявихме, че ще има повишаване цената, особено когато говорим за необходимостта от повишаване цената за тежкотоварните превозни средства за транзитно преминаващите, които пътуват най-много и съответно рушат най-много пътищата предвид тяхната тежина, особено двуосовите превозни средства над 3,5 тона. Така че винаги е било ясно, че цената трябва да бъде актуализирана, а още 2004 година, когато е въведена винетната система и когато държавата ни се отказва да прилага системата на пътния данък става ясно, че въвеждайки винетната система цената трябва да бъде от една страна справедлива, от друга страна такава, че да позволява поддържането на пътищата. Отварям една скоба, защото има чести спекулации, дават се примери с Швейцария, Германия, Австрия, Естония и Литва, в които колите не плащали винетка, а плащат само тол такса. Да, там е така в някои от тези държави, но там колите плащат и пътния данък, който струва около 350 евро средно на кола. Така че това са също неверни спекулации, които се опитват да се тиражират в публичното пространство.
В България е преценено 2004 година, че пътен данък няма да има за републиканските пътища, ще разчитаме на винетки. Въвеждайки тази система анализът показва, че те трябва да се актуализират годишно със средно около 5 евро. Поради социалната поносимост решението тогава е взето да се актуализират с по 5 лева, но това не е правено по една или друга причина – финансова криза, други причини, и ние сме взимали тези решения. Лично мен ако питате, може би не са били правилни, ако ги актуализирахме регулярно с по 5 лева годишно нямаше да е такова усещането за някакво шоково или драстично поскъпване. А иначе цената от 97 лева, специално за годишната винетка за леки автомобили до 3,5 тона дефакто, разделена на месеците в годината прави 8 лева на месец. Всеки, който притежава автомобил, всеки, който е с грижа за живота и безопасността при пътуването, на този автомобил трябват му и гуми, трябва му и гражданска отговорност задължително, трябва да му се смени маслото и да го зареди с гориво. Осем лева на месец съм убедена, че няма да са чак толкова драматични за пътуващия, но пък тези 8 лева на месец от всеки пътуващ автомобил, а това са 4 милиона автомобили, регистрирани към днешна дата по информация, която имаме от КАТ, пътуват по нашите пътища – 20 хиляди километра републиканска мрежа. С настоящите приходи от 200 милиона, които нетно са около 180 милиона при необходимост между 60 и 80 милиона само за зимно поддържане можете да сметнете, че оставащите средства за текущ ремонт на пътищата са крайно недостатъчни. Именно затова с години секторът е недофинансиран. Приоритетно разбира се гледат пътищата, по които има най-голям трафик, а това са магистрали първокласни пътища, това е причината, за съжаление вече след 20 години липса на инвестиция трети клас пътища те да са в лошо състояние.
Така че необходимостта от актуализация е факт, актуализирали сме и цената на винетните стикери на максимално допустимата и възможна по директива, защото европейската директива ни слага таван колко може да е максималната цена и ние сме сложили абсолютно максималната – 11 евро дневна винетка за тежкотоварен автомобил и пропорционално процентно процентно разпределението на седмична, месечна и годишна. Това е максимума. Иначе ние имахме желание много повече да вдигнем, разбира се тези на тежкотоварните. Това ще ни даде възможност, защото ние взехме и решение за паралелното въвеждане на тол системата. При тол системата вече ще имаме възможност за прогресивно доста по-сериозно и по-справедливо заплащане от тежкотоварния трафик.
Приходите, които очакваме, както вие коректно казахте, ние очакваме нетен приход реално, който да можем да реинвестираме от не повече от 50 милиона от това увеличение, защото брутният приход, поне по изчисления и постановление е 73 милиона, от него трябва да приспаднем винетките, които се предоставят по линията на социално подпомагане, които ще ни струват около 18 милиона през тази година, тъй като 190 хиляди автомобила се движат с безплатни винетки, получени по линия на социалното подпомагане, но те са безплатни за ползвателите за 180 хиляди коли, но не са безплатни за агенцията, която вместо тези 18 милиона да ги инвестира в третокласните пътища, не ги инвестира, защото плаща безплатните винетки – една тема, която също предстои да дебатираме между първо и второ четене за бюджета. Приспадайки средствата, необходими за отпечатване, разпространение и т.н. това е сумата, която остава.
Така че реално с около 230 до 250 милиона ще се опитаме в максимална степен по линия на текущ ремонт, разделено между 28-те областни пътни управления, като приспаднем средствата за почистване на снега и зимно почистване да се кърпят дупки, да се поправят мантинели, да се подстригват храсти и да се оправят маркировките. Това е максимума, за съжаление, който можем да си позволим. Европа ни дава пари за строителство и затова построихме и рехабилитирахме 5 хиляди километра магистрали, построихме 300 километра пътища, нови магистрали, но не ни дават пари за ремонт. Пари за ремонт ни трябват много. Аз съм против кръпките, моето мнение е, че трябва да спрем да кърпим, защото кръпка до кръпка – нищо, ефектът го няма след зимата и след сезона, но за да преминем в тази следваща фаза и да имаме пътищата, които искаме – трябва да си плащаме и да инвестираме в тях. Най-бедната страна в Европа няма как да има най-хубавите пътища, трябва да инвестираме. Този, който ползва е най-справедливо да плаща.
Това е ситуацията, това са нашите планове. След зимния сезон, когато направим преглед колко дупки са се отворили и къде, приоритизирайки ги отново от първокласни пътища и магистрали надолу винаги през месеците март и април публикуваме списъка за превантивните текущи ремонти, които Агенция „Пътна инфраструктура“ планира да направи преди предстоящия летен сезон, след като знаем, че през зимата от солта, от химикалите се отварят дупки.
Това е ситуацията, това е отговорът, който мога да дам към момента. Иначе се стараем максимално прозрачно и винаги публикуваме тази информация на сайта на агенцията.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Да разбирам, че през месец март можем да очакваме и да знаем къде в регионите какво ще се извърши като ремонти по нашата второкласна и третокласна пътна мрежа, защото Вие разширихте твърде много отговора с нещо, което го чухме само преди една седмица и го знаем. Аз не съм го казал за заяждане с Вас, защото Вие го възприехме малко по този начин. Аз също разбирам, че тежкотоварните автомобили са тези, които рушат нашата пътна мрежа и тук възниква другият въпрос – доколко тя е качествено извършена, като ремонти, като строителство, защото аз пътувам всяка седмица пътят София – Ямбол и участъкът, който ремонтирате в момента между Стара Загора и Нова Загора е само на четири години и там вече правим основен ремонт. Нали така?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Лазаров, заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина в участъка от Стара Загора до Нова Загора всички сте забелязали, че се извършва ремонт, така е трябвало да се прави винаги, защото този ремонт се извършва в гаранционния срок на магистралата и след като фирмата не е могла да постигне заложените по проект експлоатационни показатели, независимо как изглежда магистралата, може да изглежда нова, може да е на един месец, може да е на един ден, тя е задължена да си отстрани, докато не изпълни изискванията на техническото задание. Тъй като тази магистрала и всички нови магистрали, които са пуснати в експлоатация, съгласно Закона за устройство на територията имат минимални срокове, в които трябва да поддържат гаранция, за автомагистралите това са пет години, за пътните съоръжения десет, така че всяка фирма ще бъде така добра и отзивчива в рамките на гаранционния срок да отстрани всички несъответствия на новия път с изискванията и с проекта, който е бил заложен при тръжната процедура за изпълнение, ако тя не съответства на него. Така че това е принципът, така ще бъде и това е правилното нещо и световната практика, която съществува във всички развити държави.
За съжаление явно дълги години в България това не се е правило, затова част от пътищата наистина са много амортизирани, но ние коментираме, за да се върнем на темата за второ и трети клас, товарният трафик, абсолютно бяхте прав, е трафикът, който разрушава най-много българските пътища по простата причина, че голяма част от втори и трети клас просто не са оразмерени навремето, когато те са изграждани през 60-те, 70-те години за поемане на такова натоварване. Всички знаете, че автомобилният парк през последните 10 години се промени коренно, всички вече вървят от гледна точка на икономичност с по-голям превоз на товар с по-малко разходи, така че товарите се увеличава. Ако преди, може би преди 20 години, максималният товар по нашите пътища беше 15 тона, в момента вървят 40-60-80-100-тонни автомобили, които без никакъв проблем прекарват товари. Въпреки целият контрол, който се осъществява включително имаме и претоварване над тези допустими норми и понеже нашата пътна мрежа, тъй като междуремонтните срокове, министър Павлова в нейни изказвания го е казала, е повече от 30 години, за съжаление, наше съжаление, като пътни специалисти, това довежда до абсолютно амортизиране на пътната мрежа и тези средства са необходими наистина за да бъде приведена републиканската ни пътна мрежа и то от втори, трети клас в някакво допустимо за ползване състояние, тоест – наистина да няма тези дупки, да няма тези липсващи асфалти по определени участъци и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Колегите от ДПС отсъстват, наред е „Реформаторския блок“.
Заповядайте.
КОСТАДИН МАРКОВ: Да уточня правилно ли разбрах отговора на колегата на въпроса, че около 30 милиона са завишени поддръжките в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ вследствие на повишаване цените на винетките? Или неправилно разбрах.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, което искахме да кажем е, че така, както е заложено в закона всеки приход от винетки по оценка, ако това е със средно около 50 милиона отгоре, ще бъде предоставено на Агенция „Пътна инфраструктура“ в бюджета за текущ ремонт превантивно и аварийно поддържане.
КОСТАДИН МАРКОВ: Тоест, имаме сериозен ръст в нивото на поддръжките.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Още нямаме, но очакваме да имаме ръст, който да ни позволи по-широк обхват на дейностите по текущ ремонт.
КОСТАДИН МАРКОВ: Като казахте тол такси се заинтригувах. Доколко реален е този процес да се ускори и реално да се случат нещата, кой ще го администрира, като министерство? Ще чакаме ли доклада на Световната банка, нали им гласувахме там някакви пари, за да ни направят анализ как точно трябва да се случи, или се хвърляме със собствени средства да въвеждаме тази система и кои пътища ще обхваща, като клас – магистрали, първостепенни?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Основанието за взимането на решение за преминаване към смесената система – електронна винетка за леки автомобили до 3,5 тона превозни средства и винетна система за заплащане за изминато разстояние на всички превозни средства над 3,5 тона беше взето на основание на доклада на Световна банка. Работата на екипа по проекта приключи. Докладът ни беше представен и разгледан от нас, на междуведомствена работна група и предложен на Министерски съвет за информация и приемане на избор на система. Изборът беше представен между няколко вида възможности – да оставим само съществуващата винетна, комбинирана, каквато ние приехме или изцяло от системата тол такса заплащане от всички превозни средства. Избраният от нас модел е комбинираният модел. Освен, че сме избрали комбинираният модел сме избрали от всички анализи, с които разполагахме, базирайки се на плюсове и минуси, тол системата да е на джипиес базирана, такава каквато е съгласно европейската директива и най-лесно впоследствие да бъде синхронизирана с общоевропейската електронна система за отчитане, събиране, контрол и наблюдение на целия този трафик, преминаващ на територията на Европейския съюз. Другото, което е като подточка в това решение това е, че системата ще обхваща абсолютно всички републикански пътища от магистрали, първи, втори и трети клас пътища.
Системата няма да важи само за общинските пътища поне на този етап, въпреки че вие знаете, че през зимни условия, при инциденти, тогава, когато се налага и затваряне на един републикански път, транзитният трафик се пренасочва през общински пътища, но това все пак, като вече конкретика как джипиесът ще следи, джипиесът ще следи цялата пътна мрежа, за да може да се изчислява коректно таксата на километър.
С това решение на Министерски съвет беше възложено на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазаров да сформира вече, да предложи и той да ръководи работна група, която ще бъде със заповед на министър-председателя. В нея ще участват представители на Агенция „Митници“, защото системата трябва да е обвързана със системата на митниците, заради следенето на трафика и на стоките, които се превозват, с Национална агенция по приходите от гледна точка на това, че всички приходи от тази тол система ще влизат в бюджета. Това е много важно уточнение, което искам да направя. Те няма да влизат в джоба на оператора, а в бюджета. Съответно Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, по-известна като ДАИ, като тези, които трябва също да контролират тежкотоварния трафик, разбира се органите на МВР и КАТ, Гранична полиция от гледна точка на трафик, на контрол на тежкотоварни превозни средства, да се обвърже и с техните системи.
Тази работна група ще има ангажимент за следващите месеци, разбира се наемайки специалисти в ай-ти секторите и т.н. да разработи детайлна техническа спецификация, тръжни документи и да обяви търг за избор на изпълнител, който да реализира тази система.
Тук и един много важен нюанс и елемент, тъй като част от изискването в документацията извън техническите параметри, за които говорим, процедурата ще бъде проведена по реда на обществени поръчки, но няма да бъде за сметка на държавния бюджет. Процедурата ще бъде с изискването и това ще е условието за конкуриране между кандидатите, кандидатът, който кандидатства да изпълнява, да реализира, да внедри тази система и да оперира, да я реализира за своя собствена сметка, да я направи, да я внедри и да я оперира и да получава съответно да има възвръщаемост вече, когато тя стане реално оперативна и работеща, от приходите от тази система да му се отчислява месечно процент спрямо събраната такса и така в годините да му се изплати. Всъщност това ще е начинът, по който ще е системата от финансова гледна точка от гледна точка на избор на оператор. Така по този начин няма да обременим държавния бюджет, предвид, че и бюджетът нито на министерството, нито на агенцията позволяват ние да заплатим, това е една скъпа система, това е начинът, който избрахме – от една страна прозрачна и без да ангажираме държавният бюджет да реализираме една система. Това ще ни гарантира и този, който ще я изпълнява ще иска максимално бързо да я внедри и тя да заработи, за да можем да събираме приходите и той да си възвърне инвестицията. Така че това е начинът, по който планираме това да се реализира. Ако е успешна процедурата и ако успешно се справи екипът, който ще работи по нейното разработване тя би могла да се изпълнява през 2017 година, да се тества, да работи паралелно с другите системи и реално да започне да функционира от януари 2018 година. Това, разбира се ще е възможно, пак казвам, при успешно проведени процедури, при успешна реализация и внедряване. Сложна е системата, усилия ще се изискват много сериозни от много институции, които са включени в този процес, но аз смятам, че е за добро, защото тя ще ни позволи да следим много по-добре и да контролираме трафика през нашата страна, особено транзитният.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Господин Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, господа заместник-министри, моят въпрос е свързан с енергийната ефективност. Искам да попитам има ли извънредни средства извън Насърчителна банка по Програмата за енергийна ефективност и какъв е размерът?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: От гледна точка на енергийна ефективност на жилищни сгради, публични сгради имаме няколко вида програми, по които работим.
Първата програма това е довършване по линия на вече приключващата през следващия месец Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 година“, по която макар и с огромно закъснение, тъй като тя беше спряла като функциониране от тази година се опитваме да довършим и да спасим, да изпълним проектите, които бяха одобрени по нея. Те са на територията на големите общини, където се финансират по Програмата на енергийна ефективност на жилищни сгради. Надявам се, имахме индикативна възможност, теоретично бяха подадени 300 проекта, които са годни за финансиране, но предвид, че все пак имахме няколко месеца и не навсякъде успешно проведени търгове за избор на изпълнител, вероятно ще успеем между 50-70, надявам се и 100 сгради в рамките на тази програма. Останалите сгради, които са годни за финансиране и имат добра проектна готовност те ще минат към Националната програма за финансиране.
В новата оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 година“ има предвиден ресурс от около 300 милиона лева, но той не е само за многофамилни жилищни сгради, той е изцяло за мерки за енергийна ефективност в 39-те големи града от една страна, говорим за публични сгради, сгради паметници на културата, които бяха обект на дискусия в предишната точка и частично в жилищни сгради, както и по малките 28 общини, които имат изцяло мерки за енергийна ефективност във всички публични сгради на територията на общините, които искат да бъдат финансирани, включително и жилищни сгради.
Паралелно с това, за територията на цялата страна, вече извън големите и средно големи градове, функционира от началото на тази година Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през Българската банка за развитие. Към днешна дата имаме над 1 700 сгради, които са одобрени за финансиране, а общо над 2 200 са тези, които са подали заявки да бъдат финансирани. Днес, включително, бяха завършени още две сгради – две доста големи – 12 и 10-етажна сграда на територията на Благоевград, така че програмата продължава. Сега ще поканим новите кметове, където имаме по места, още веднъж да говорим с тях, да използват зимните месеци сега, да проведат обществени поръчки, да направят обследвания за енергийна ефективност, да направят технически проекти, да проведат процедури за избор на изпълнител и през пролетта и лятото на следващата година отново да започне активното изпълнение на тази програма, тъй като нормално и етажната собственост, живеещите в тези панелни сгради не искат през зимата да им се сменят дограми, да се отварят покриви, съвсем нормално. Но се надявам, че следващите шест месеца ще ги инвестираме в подготовка, обследвания и т.н. и пролетта ще продължим работата и по тези вече одобрени 1 700, но те до тогава предполагам, че ще надминат 2 000 – сградите, които ще се финансират на територията на цялата страна.
Така че това са програмите, над които работим. Паралелно с това Министерство на енергетиката, съвместно с Министерство на околната среда и водите обмислят мерките за подкрепа на еднофамилните жилищни сгради, които не са обхванати от програмите, които министерството финансира от гледна точка на стимулиране и намаляване праховите частици във въздуха, съгласно замерванията в тези градове, в които имаме най-високо съдържание на прахови частици приоритетно там да се подпомогнат еднофамилните жилищни сгради дали чрез вече каква да бъде системата, двете министерства ще могат да кажат сигурно повече подробности. В общи линии да се стимулират хората да ползват слънчеви панели и да се подкрепят да въвеждат мерки за енергийна ефективност и спестяване. Така че това са горе-долу направленията, по които работим по темата енергийна ефективност. Паралелно с това министерството възложи и работи с екип, по закона, който приехте съвсем наскоро – промените в Закона за енергетиката, имаме ангажимент от гледна точка и на енергийната ефективност да разработим и анализ на целия жилищен и сграден фонд на територията на страната, защото по европейска директива вървим в посока близки до нулевото потребление сгради енергоефективни. Така че ние трябва да имаме анализ, като част от този национален фонд, да представим един по-дълбок анализ какъв е сградния фонд, какъв е промишления, жилищни сгради, търговски обекти, публични сгради, за да имаме представа в дългосрочен план все пак за инвестициите, които трябва да се реализират. Тук говорим за училища и детски градини, културни институции, които и сега финансирахме по Оперативна програма „Регионално развитие“ и ще финансираме и новата програма.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: И аз благодаря. Даже отговорихте и на другия ми въпрос.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос е свързан също с пътната инфраструктура. В източната част на страната има няколко добри шосейни връзки между Южна и Северна България. Преди месец-два Вие заявихте готовност да се работи по възстановяване връзката между Сливен и Котел частта свлачище между Сливен и Ичера. Убедих се, че е добро състоянието на пътищата през проходите, които са в Източна Стара планина, докато, като избран от Варненска област народен представител, госпожо министър, сигурно Ви се е случвало да минавате по пътя Провадия – Айтос. Тъй като в този район живее едно сериозно количество млади хора, в това се убедих, които най-вероятно работят далеч от родното си място, но инвестират в родното си място, мисля че е редно, не толкова, защото пътят е експлоатиран от много пътуващи, ползва се от много живеещи в този район, е редно да има по-добра грижа от държавата към него. Възнамерявате ли да намерите работа през следващите месеци, следващата година за възстановяването на неговото оптимално състояние?
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Инженер Лазаров ще даде повече подробности. Аз само ще припомня, че и тогава казах, и сега потвърждавам, Сливен – Котел е подаден като проект в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии, като проект, защото вие знаете каква е ситуацията там, за съжаление той засега не е одобрен за финансиране поради недостатъчен бюджет за тази година за междуведомствената комисия. Аз се надявам, че през следващата година отново ще се приоритизират проектите и да има шанс. Това е нашето очакване, да видим дали ще се реализират тези наши очаквания.
По отношение на Провадия – Айтос, съгласна съм, че наистина е в изключително незадоволително състояние. Агенция „Пътна инфраструктура“ прави списък с приоритетни обекти, с които ще кандидатства по линия на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 година“ и модел на приоритетна ос с общ бюджет 280 милиона там. Предстои началото на декември заседание на Комитата за наблюдение, там инж. Лазаров и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще трябва да защитят първо критериите си за подбор на проекти, те са направили критерии, подбрали са проекти, да защитят критериите си, да си защитят проектите. Ако това мине успешно управляващият орган ще може да обяви покана към тях за кандидатстване през следващата година. Този път е предвиден в тези отсечки. Дали приоритизацията, проектите и критериите ще бъдат одобрени, предстои да разберем, но се надявам, че най-късно януари – февруари това ще е факт и ако при тази приоритизация и тези критерии всичко е наред, този път е предвиден за финансиране по линия на оперативната програма за цялостна рехабилитация в неговата пълнота.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Аз определено удовлетворен и насърчен от Вашия отговор.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Колеги от „ГЕРБ“, втори въпрос имате ли?
Господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Моят въпрос, уважаема госпожо министър, всъщност го зададе господин Иванов. Въпросът ми беше свързан с Националната програма за енергийна ефективност, сега го оттеглям.
Искам да вметна нещо, няма да е като въпрос, но все пак мисля, че е редно да помислим по него. Колегите казаха и всички знаем, че наистина пътищата от републиканската пътна мрежа се амортизират най-много в резултат на това, че по тях се движат тежкотоварни автомобили. Аз обаче разсъждавам по следния начин. Тежко и горко на държава, по чиито пътища не се движат товарни автомобили. Когато влезеш в една държава и видиш, че там няма ТИР-ове, значи икономиката не работи.
И за да завърша мисълта си, искам да кажа, че наскоро имаше едно парламентарно питане от ген. Михов по отношение пътя Малко Търново – Царево, където стана въпрос, че дървената мафия поврежда пътя. Аз мисля, че не е съвсем така, защото съм доста добре запознат с темата, пък и съм от региона. Проблемът на Странджа не е това, че по пътищата на Странджа се движат автомобили с дървесина, проблемът на Странджа и пътищата в нея е, че по тях се движат само автомобили с дървесина.
Благодаря ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, госпожи министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Първо, все пак да допълня и аз, да репликирам, припомняйки си времето на народен представител, да кажа, че говорейки за тежкотоварния трафик ние трябва да се възползваме от това, че България е държава на кръстопът и да привлечем транзитният трафик през България. За това обаче трябва да построим магистрален пръстен, на който да качим пък тези ТИР-ове, за да не си ощетим малките населени места, малките пътища и вътрешния транспорт. За да го направим всичко това, Европа вече не дава пари за пътища, трябва да инвестираме в нови и да ремонтираме и поддържаме старите. Така че ние ще се радваме да минават и повече, така ще събираме и повече пари от тол такси. Така че ние ще се борим за по-голям трафик.
От друга страна, пак казвам, трябва да имаме предвид, че имаме и 20 хиляди километра общински пътища. За тях, ако не събираме някакви такси и поддръжка, те също отиват в много лошо състояние. Така че това също е една тема в дългосрочен план. Ние това, което сме се заели да направим за общинските пътища е като начало да ги заснемем, да видим колко точно километра са, какви са, защото и там имаме неясноти.
По отношение на дървесината не съм също до край съгласна не за друго, да – прав сте, че в Странджа има дървесина и там има много превозни средства с дървесина, но пък не сте прав за това, че казвате, че те не рушат пътя, напротив – рушат го. Рушат го, защото те слизат от гората, дали е законно или незаконно не ми е работа и няма да коментирам. Товарят камиона с дървесина, след което запушват изкуствено, нарочно, принудително с пръст канавките, за да могат да си направят проход и абсолютно незаконно, опасно за движещите се по този път, влизат на пътя, което застрашава и създава предпоставки за наводняване на пътя, защото той спира да има отводнителна система, което пък го компрометира. За капак на всичко, заради тежестта им, този път не е оразмерен, включително за такива тежки превозни средства, които превозват дървесина, и този път бива компрометиран и това му е състоянието. Водата, плюс тежките товарни средства, минавайки през окопите – това е резултата на пътя. Така че няма лошо, но със сигурност има какво да се желае.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е следният. Всички знаем, че месеците април, май не беше много благосклонна към нас природата и след обилните валежи на много места имаше свлачища в страната, които предизвикаха доста затруднения и в пътната инфраструктура много поражения. Моят конкретен въпрос в тази връзка е какво успяхме да отстраним като разрушения в свлачищата, в пътната инфраструктура и каква готовност имаме евентуално да посрещнем нови такива, защото не е изключено да се случат през следващите години?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За този въпрос ще ми трябва много време да отговора, но няма да отговоря толкова детайлно, защото ако започна детайлно, ще стоим дълго. Ще кажа в няколко категории. Поражения имаше от дъждове, от снегове и т.н.
Започвам подред. В три заявки ние имаме към Фонд „Солидарност“ заявени за финансиране в няколко области. Последната беше, почвайки отзад напред, тази, която беше за щетите след зимата, които поразиха и пътища и населени места. Така че това е едната заявка, по която работим, по която общините дават своите проекти и бенефициентите.
Втората заявка беше за Мизия и Крушовица, като цяло региона на Мизия, Бяла Слатина, Враца и Мездра. Преди това последствията във Варна, Варненска област, Добрич и т.н. Така че там в някаква степен, макар че вие знаете, че европейската солидарност, като проценти, като парично изражение ние заявихме над 300 милиона, получаваме от 3 до 13 милиона. Но все пак и това е нещо, не трябва да се оплакваме.
С малкото пари, които имаме се опитваме да приоритизираме най-големите проекти, където с финансиране, да не е нещо частично, най-лесно е да финансираме на всеки по малко и няма да има ефект, затова знаете, че имахме критерии, приоритизирахме най-големите проекти да имаме завършеност, да има смисъл от тази инвестиция.
Останалата част от проектите от всички тези бедствия бяха подадени по линия на бедствия и аварии в междуведомствената комисия, но там заявките са за над 400 милиона, които са неудовлетворените, годишният бюджет е между 70-80 милиона. Сами разбирате каква е диспропорцията между нуждите и от предишни бедствия от една страна, тази комисия има нужда да инвестира и в превенция, но не стига до превенция, защото до сега се борим само с последствията, за съжаление. Така че нуждите продължават и бюджетът за следващата година е аналогичен, така че няма да можем да покрием всички нужди.
Също така много републикански пътища пострадаха, както и ключови направления – Смолян – Асеновград, пътя Девин – Кричим, Твърдица – Елена, Симитли – Кресна и много други места. Със средствата от винетките, отново, и за пътно поддържане една част от тези пари отиват за аварийните ремонти. Аварийните ремонти, благодарение на тези средства, всичко, което не се отпусна от междуведомствената комисия, беше значително важно приортизирано в бюджета, с който разполага Агенция „Пътна инфраструктура“ и със собствени средства направи аварийни ремонти на тези участъци, които споменах, където можахме да изкараме, като допълнителни средства по Програмата за транзитни пътища. Все още имаме една голяма част недофинансирани, особено когато говорим за свлачища, вие знаете, че приехме програма за свлачища. Но там ще разчитаме и на Оперативна програма „Околна среда“, тя има бюджет 20 милиона евро и оттам да си подпомогнем малко бюджетите. Така че имаме четири-пет източника на финансиране за тази цел, не са достатъчни, но все пак гледаме да приоритизираме, започвайки отново – пътни направления, по които има голям трафик, за които инж. Лазаров може да ви даде по-детайлна информация, в общините, където имаме обекти, застрашаващи живота на хората, при които имаме падане или свличане на скатове, къщи, блокове. Горе-долу по този начин се опитваме да приоритизараме недостатъчния ресурс, тъй като нуждите са много големи.
Това, което очакваме за предстоящия сезон, в най-критичните райони, когато говорим за свлачищата, най-тежко примерно е на пътя Смолян – Асеновград. Там има два тунела да се направят до пролетта, но сега имаме сериозно укрепване, така че ако няма нещо извънредно би следвало да се справяме с временно почистване на този път. За Кричим – Девин нямаме финансиране, не ни отпусна междуведомствената комисия, там имаме само палиативно укрепване, аварийно, колкото все пак да не затваряме пътя. Всички останали гледаме да ги поддържаме на денонощна база.
Ако иска нещо инж. Лазаров да допълни.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, инженер Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Карагьозов, наистина през предния есенно-зимен сезон много свлачища се активизираха. Голяма част от свлачищата, които бяха проблем тогава са решени силово – с укрепване, с пилоти, са анкерни стени, с мрежи омрежени. Министър Павлова спомена голяма част. Отворен е вече пътя към Гоце Делчев, където беше подронен изцяло от река Места. На Струма имахме няколко пропадания в района на Симитли и Кресненското дефиле, също са изчистени. В самия район към Банско и Разлог, пътят от Симитли, също. В габровско горе сме направили по Зелен дол, там доста свлачища се активизираха в Стара планина. Изключително и прохода Шипка е укрепен. В района на Твърдица – Елена един от важните проходи, които са за прехвърлянето и връзката между Южна и Северна България, който беше много дълго време затворен и жителите на Елена там даже излизаха на протест, че им се ограничава достъпа. Вече е решен и е в миналото, също силово укрепен.
Така че наистина десетки свлачища. Надяваме се тази година да е по-благосклонна. Просто нашите пътища минават през такива по-ниски райони, които навремето не са укрепени и естествено скалите изветряват с времето и тези процеси са неизбежни. Необходи са наистина много средства, които към момента, както и министър Павлова спомена, търсим от различни източници, за да можем да се справим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
От „ДПС“ няма представители. „Реформаторски блок“ нямаме въпроси. Няма други въпроси.
Благодарим ви.
Хубава вечер!


(Заседанието завърши в 17.30 часа.)



СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:


(брой знаци 95 655) /Найден Зеленогорски/