Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 3

Заседанието беше открито и ръководено от Председателя на комисията – Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Добър ден колеги!
На днешното заседание ще обсъдим законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерски съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред моля, да гласува:
Гласували – „за“ -13, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.

За представяне на законопроект, на заседанието присъстват:

от Министерство на вътрешните работи:
1. Красимир Ципов – заместник-министър
2. Гл. комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
3. Ст. комисар Асен Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
4. Катерина Хаджиева – експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
1. Виолета Ангелиева – директор на дирекция „Технически правила и норми“
2. Боряна Борисова – експерт в дирекция „Благоустройство и геозащита“
3. Лидия Станкова –директор на дирекция
От Национално сдружение на общините в Република България
1. Благой Станчев – парламентарен секретар
Заповядайте г-н Главен комисар Николов да ни презентирате законопроекта.
Главен комисар Николай Николов – благодаря г-н председател.
Уважаеми госпожи и господа!
Позволете ми от името на министерството да изкажа удовлетвореност, че имаме възможност да представим резултатите от един процес, в чието реализиране бяха положени значителни усилия.
С Решение 1313 от 2013 г. на ЕП и на Съвета относно механизъм за гражданска защита на Съюза е въведено изискване на всеки 3 години държавите членки да изготвят и да предоставят на комисията обобщен доклад за оценка на риска от действие на национално равнище оценка на своята способност за управление на риска, да прецизират планирането на прилагането на риска от действие и да участват на доброволен принцип, партньорски проверки за оценка на способностите. В тази връзка за идентифициране на пропуските и проблемите в системата за защита при бедствие по искане на Р България беше извършена партньорска проверка на системата за управление при бедствие. Предложените настоящи промени в Закона за защита при бедствие са израз на усилията ни за решаване на идентифицираните проблеми и идентификация на системата за защита при бедствие. Предложените изменения се обосновават на необходимостта от провеждане на единна политика при организиране на мерки за защита при бедствие. Въвеждане на ясни механизми за действие от страна на отговорните институции. Прецизиране на задълженията и отговорностите на институциите в Република България произтичащи от Закона за защита при бедствие, осигуряване на междусекторен подход при изпълнение на дейностите. Оптимизиране и планиране на финансовите ресурси за ефективно използване при осигуряване на дейностите при защита при бедствие. Подобряване на механизмите за обучителна и практическа подготовка. Прецизиране на условията, при които компетентните органи могат да обявяват бедствено положение.
С предложените промени в Закона за защита при бедствие се цели осигуряването на:
1. Силно институционално начало на управлението на риска от бедствие преди създаване на Съвети за намаляване на риска от бедствие към Министерски съвет, областните управители и кметовете на общини, които ще изпълняват ролята на платформи за намаляване на риска от бедствие на съответните нива.
Това ще позволи ангажиране на по-широк кръг от организации по отношение към защита при бедствие. Осигурява се насърчаването и стимулиране на публичния и частния сектор за предприемане на действия и адресирани действия при управление на риска при бедствия.
Засилва се ролята на националната платформа за намаляване на риска от бедствие.
2. Планиране и намаляване на риска от бедствие на национално, регионално и местно ниво. Въвежда се взаимосвързаност и подчиненост на общите стратегически цели при изготвяне и изпълнението на планиращи документи за намаляване на риска от бедствие, а именно Национална стратегия за намаляване на риска от бедствие, Национална програма за намаляване на риска от бедствие, областни и общински програми за намаляване на риска при бедствие.
Дава се възможност на Националния съвет за намаляване на риска при бедствие да дава указания за изготвянето и изпълнението на планиращите документи, което очакваме да доведе до единен подход при планиране на …
Осигуряват се възможности за приватизиране на дейности за намаляване на риска от бедствие с цел рационално използване наличните капацитет и ресурси.
Разширяват се възможностите за ранно предупреждение като комплекс от дейности за разпространяване на спешно предупреждение към обществеността за предстоящо бедствие. Разширява се кръгът на органи вземащи решение за ранно предупреждение и оповестяване до ниво кмет на населено място. Въвежда се задължение юридическите лица на радио телевизионни предавания и предприятия, предоставящи електронно съобщителни мрежи и/или услуги да предават незабавно, неотложно информацията необходима за защита на населението.
4. Ясно разграничение на задълженията по готовност и реагиране на организациите като част от единната спасителна система. Въвежда се регламент по отношение на осигуряването на способностите за реагиране при действия, както и изпълнението на дейности, свързани с подпомагането, разработването и изпълнението на планиращия документ, а именно Национална стратегия за намаляване на риска от бедствие, Национална програма на намаляване на риска от бедствие и Годишни планове за изпълнение. Осъществяване на контрол за изпълнението на мерките при защита от бедствие и предприемане на мерки за намаляването на риска. За подобряване на координацията на дейностите по региони при бедствие се въвежда ръководство и ръководител на операцията, с конкретни функции и правомощия, като се предвижда гъвкав подход при определянето в зависимост от характера на действието.регламентират се функциите и задачите на областните и общинските щабове. Диференцира се стратегическото оперативно нива на управление на силите и средствата. Във всички общини с население до 20 хил. души се предвижда създаване на доброволни формирования, в съответствие с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България.
5. Подобрява се механизма за финансиране на превантивните дейности и дейности по подготовка за реагиране. Регламентира се минимален процент от средствата от резерва за непредвидени или неотложни разходи за финансиране на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране.
6. Въвежда се механизъм за подобряване на обучението в съответствие със Закона за предучилищно и училищното образование. Създават се предпоставки за подобряване на информираността на обществото чрез използване на съвременните достижения на науката и технологиите.
7. Въвеждат се критерии за одобряване на режим „бедствено положение“ и се регламентира срока за неговото действие. С цел по-бързо и ефективно реагиране, овладяване и преодоляване на негативните последици.
Предложените изменения и допълнения в Закона за защита при бедствия е във връзка с въвеждането на приоритети от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030. Измененията са насочени към подобряване разбирането на риска от бедствия във всичките му измерения на уязвимост, капацитет, излагане на опасности на хора и активи, характеристики на опасностите и околната среда. Същите се основават на водещи принципи от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015-2030.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия осигуряват в значителна степен изпълнението на направените в Доклада от проведената партньорска проверка на системата за управление при бедствие препоръки като:
Първо – разработване и интегриране и цялостна Обща рамка за управление на риска от бедствие и ….. на Националните планиращи документи в тази връзка. Разработване на указания за осигуряване на съгласуваното им и изпълнение на регионално и местно ниво.
Второ – създаване на платформа за намаляване на риска от бедствие на регионално и местно ниво.
Трето – прилагане на оценка, наблюдение и програми за добри практики и за целия цикъл на управлението при бедствие.
Въвеждане на механизми за наблюдение и публично докладване по действие за изпълнение на плановете.
Четвърто – разработване на подходи за подобряване на системата за обучение и тренировки свързани с управлението на риска при бедствие.
Пето – създаване на интегриран и цялостен подход към аварийното планиране на всички опасности и сектори.
Шесто – въвеждане на допълнителни методи за разпространение информацията с цел разширяване на възможностите на системата за ранно предупреждение.
Седмо – изграждане на систематичен подход за финансиране.
В заключение, очакваме предвидените промени в Закона за защита при бедствие да допринесат за подобряване на управлението на риска от бедствие на национално, регионално и местно ниво.
Благодаря Ви г-н председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - и аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: - благодаря Ви г-н Зеленогорски.
Уважаеми госпожи и господа, членове на комисията и на общините. Така Ви наричам, защото на Вас разчитаме в Народното събрание и освен това голяма част от Вас са били кметове и тази тема Ви е до болка позната, която сте я изстрадали на гърбовете си. Мисля, че от вас ще срещнем пълното разбиране за проблемите, които поставяме.
На първо място искам да споделя, че ни участвахме активно с наши представители, представители на общините при изработването на закона и с удовлетворение трябва да отчета, че основни наши предложения бяха отчетени и включени в закона. За нас най-сериозните постижения в закона са акцента върху превенцията, който се поставя в него защото до сега превенцията като че ли беше бяло петно с няколко члена отразен, говореше се че ще се правят едни планове и до там. Превенцията в два аспекта, за което настоявахме е да се създаде система за координация и на общинско и на областно ниво на отговорните институции и такава система виждаме че е създадена, създадени са такива съвети за намаляване на риска от бедствията, защото в досегашните кризисните щабове обикновено включвахме хората, които са ангажирани най-вече с реакцията при кризата. Но имаше много други институции и организации, които са отговорни за превенцията и които в последния момент ги няма когато стане белята и когато излязат общините и със силите на Главната дирекция „Защита на населението“ , а несвършената работа директно рефлектира и върху кметовете и върху колегите от пожарна безопасност. Този проблем като организация и като планиране е решен в значителна степен тук с тези нови структури, които се създават за координация на всички отговорни институции. От друга страна не по-маловажно за нас беше важен проблема за планирането. Всички вие, които сте били в общини и кметове и на други позиции знаете, че за голяма част от мерките ние в общините нямаме реално необходимият ресурс за да се изпълнят превантивните мерки и затова бихме искали да разчитаме на национална подкрепа. Вярно е, в този новия програмен период се планираха значителен по обем мерки по оперативната програма Околна среда, но далеч не всичко е възможно да се включи в тази оперативна програма и затова предвидихме такава система, която на обективна основа да се оценяват първо на ниво общини, първо да се оценяват основни приоритетни обекти с необходимост от превенция, с оглед степента на техния риск, потенциалните заплахи за населението, респективно брой потенциално застрашени и т.н., критерии, които допълнително ще бъдат отработени и общините да подават тази информация за необходимост от подкрепа за такива обекти, като се преценява и спешността на интервенцията. Това беше нашата идея да се подадат тези обекти от общинското ниво на областното по обективни критерии на областно ниво областния щаб, ръководен от областния управител да ги оцени, да ги отсее и да ги подаде в Националния съвет и от там нататък министърът на вътрешните работи пак отсявайки ги с оглед на обективни критерии да докладва за приоритетно финансиране пред Министерски съвет. Така беше във варианта, който беше публикуван за обществено обсъждане и който с наше участие изработи министерството на вътрешните работи, но за съжаление виждаме, че варианта внесен в МС съдържа някакви изменения, които обезмислят практически този механизъм. Не твърдя, че този механизъм е идеален и че той ще донесе автоматично реална промяна по отношение на финансирането, но поне щеше да помогне да се представи пред МС реалната картина от опасностите по места, които съществуват с такава рискова инфраструктура, за да може да се вземат от там управленското решение. Тук с тези редакции той е обезмислен, с малки дребни редакционни промени. Не знам дали неволно се е случило, но така или иначе този проект е внесен в Народното събрание. Затова ние предлагаме текстовете да придобият такава редакция, с каквато бяха в законопроекта и публикувани за обсъждане в сайта.
На второ място – второто ни предложение касае основата, на която ще се правят тези предложение за приоритетно целено финансиране от държавния бюджет, тя да се разработи в Министерски съвет за да не се получи така, всяка от общините си предлага всичко и да се размият проблемите и да не може да се отсее най-същественото, с най-належаща нужда за финансиране.
Третото ни предложение касае чл. 55, ал. 6, където става въпрос за временното настаняване при бедствия. Там е записано освен жилищата от общинския резервен фонд това да става и в други средства, във фургони, палатки и т.н. осигурени от кметовете на общини. Ние правихме специално проучване по този въпрос и общините не разполагат с такива резерви – фургони за настаняване. Едва ли е смислено всяка община да купува и да поддържа такъв резерв от фургони и я се наложи я не за 10 години и той старее този актив и т.н. по-смислено е да се направи такъв резерв на регионално ниво, който с оглед на необходимост може да бъде дислоциран, където има зони на бедствие. От друга страна в министерството има на разположение такъв резерв от фургони но сегашният текст, който е записан тук означава че те нямат право да предоставят, защото общините трябва да предоставят, така че дайте възможност на наличните ресурси да бъдат използвани. И новата разпоредба считаме я за положителна относно това, че кметът или областния управител в зависимост от мащаба на бедствието да определя (извинявам се за грешката, в нашето становище е записано координатор на операцията , това беше по предишния вариант на проекта) сега е ръководител на операцията доколкото си спомням, кмета или областния управител да определя ръководител на операцията, с оглед спецификата на бедствието до сега знаете, че по закона беше представител на Главна дирекция, териториалния представител, ръководителя на териториалното звено. Сега кметът с оглед спецификата може да определя такъв представител, но какво се случва в повечето от случаите да търсим експерт с оглед видът бедствие той ще бъде външно за общината лице, т.е. ще бъде представител отново на Главната дирекция Противопожарна безопасност или пък на някоя друго ведомство. Законът не предлага категоричен текст, който да задължи ръководството на това друго ведомство да осигури лицето на което е възложено да бъде ръководител на операцията, да се изпълнят тези задължения. Т.е. това ни е предложението да се намери такова решение, което да задължи другото ведомство неговия представител да изпълнява тези функции, когато той не е лице от общината.
И още един въпрос – не искаме да заемаме категорична позиция, дискутирахме го дълго с колегите от МВР, предвидения текст за задължително създаване на доброволно формирование в общини до 20000 души. Има малко противоречие в самия термин – „задължително доброволно формирование“. Дискутирахме го и с общините в специалното проучване, което сме посочили в становището, хората споделят, ние се опитвахме, правихме няколко пъти кампании, но в повечето случай тези общини, демографския профил на населението това са възрастни хора, няма възможност, хората и кметовете са опитвали да създадат такова формирование и хора не се отзовават в много от случаите няма такива, които да са в способна възраст да действат като доброволци. Какво правим с този текст? Вкарваме един таралеж, просто, като не могат да го направят и кметовете падат при административно наказателните разпоредби на закона. Т.е. да се предвиди кмета да положи всички усилия, но като неможе поне да не търпи санкции в това отношение.
Благодаря Ви за вниманието и разчитам за Вашето разбиране и подкрепа и най-вече да се изчистят тези текстове, касаещи финансирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви г-н Станчев.
Имате ли отговор или коментар на това, което казаха от Сдружението на общините.
Главен комисар Николай Николов: - благодаря Ви г-н председател.
Отзад напред мога ли да започна?
Задължително е доброволното осигуряване. Идеята е съвсем друга. Добре звучи така, като го казвате задължително доброволно формирование, но като делегирана от държавата дейност държавата е в състояние да осигури финансови средства за най-малките общини. Така, че да подпомогне тяхната дейност. По отношение на точката за координатор, той е ръководител на операциите, множествено число. Това е различно от досегашния ръководител на място. Т.е. това е човека, който седи до кмета, оправомощен от кмета да координира и ръководи всички операции по бедствието, не операцията.
По отношение на целевото финансиране при отчетно финансиране на дейностите по превенция на общинско и областно ниво междуведомствената комисия за възстановяване, подпомагане има такава задача. Няма да можем да осигурим веднага такива огромни финансови средства, които са необходими на общините за превенции, както казахте Вие – приоритетно целево финансиране. Министерство на финансите изразява сериозни резерви по това нещо.
Накрая по отношение на програмирането и внасянето в МС – да, прави сте, трябва да е в Министерски съвет доклада внесен от министъра на вътрешните работи а не в Съвета по намаляване на риска от бедствия.
Г-н председателю това е моят отговор. Готов съм да дам и допълнителни пояснения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Не виждам желаещи, позволете ми аз да кажа няколко думи.
Естествено, че аз съм удовлетворен от тези мащабни промени в закона и надявам се между първо и второ четене да го направим по-ефективен и до тогава наистина направете едно по пълнокръвно общуване, говоря за колегите народни представители с кметовете на вашите общини, от вашия избирателен район и честно казано като бивш кмет 12 години, съзнавайки, остават десетина неща за тези 12 години, около три пъти съм обявявал извънредна ситуация от бедствия. Надявам се, че с новия Закон за обществените поръчки, който вече е факт и от 15 април ще функционира сме създали достатъчно добър режим на общините да могат да реагират адекватно по отношение на решаване на проблеми при бедствие, като например спукана язовирна стена и необходимостта от моментална реакция, защото ако се тръгне по дългите процедури да избираш изпълнител, за да се заздрави стената може едно село да си замине. Така или иначе това е една много дълга и сложна тема. Всички знаем, че има държави в Европа, които са малко по-различни тези служби, които са част от общината в известна степен и мисля, че американския модел е такъв. Ние сме се ориентирали към този модел, който бих казал че дава резултати и аз мога да кажа, че Вашата реакции са много точни и много навременни и наистина като българин съм доволен от това, което правите в тежка ситуация. Хубаво би било да се подобри много комуникацията между общините, областните управители между Вас като централно ведомство. Всички сме наясно, че няма достатъчно ресурси, че няма достатъчно техника, че няма де факто подготвени хора, знаем колко сложно е да се прави доброволно формирование, когато не се предлагат допълнителни материални стимули или предлагат някакви елементарни материални стимули, а такива реакции се налагат и когато започне да се топи снега и когато завали силен дъжд или когато започнат пожарите, буквално всеки втори при пожарите трябва да ходи да гаси, и понякога се налага без да имаш регистрирани доброволни формирования, без да вървиш по нормалната процедура да реагираш с хора събрани на площада в селото и ако недай си боже някой загине при опита си да гаси пожара утре кмета ще има да пише, да пише а накрай може да влезе и в затвора. В този смисъл наистина това е една от най-важните задачи и ваша и на кмета и на администрацията и наистина много се радвам, че този закон ще бъде приведен в координация с европейските правила и надявам се, че покрай тази дискусия в парламента и едни ваши и наши по-активни действия ще можем да убедим министерство на финансите да се инвестират малко повече ресурси във всичко това, защото имаме много сериозни проблеми. Винаги сме изненадани от бедствия, а хората потвърдени демократи с финансови възможности и създадени механизми и организация могат да реагират при всякакви случай. Така, че колеги, нека обърнем сериозно внимание на този закон между първо и второ четене, да осъзнаем колко е важен за всеки българин, защото нали знаете, като се появи криза и като влезем в някакво бедствие тогава всички се фокусират върху проблема, защо не направихте това, защо не свършихте онова и т.н. Ето сега е момента да направим каквото е необходимо и да се опитаме да се преборим при сформирането на следващия бюджет за 2017 година, защото за тази вече е в рамките на съществуващия закон и възможности и заложените средства за това да можем да реагираме адекватно при такива кризи.
Колеги, ако имате други изказвания заповядайте.
Не виждам желаещи за изказвания.
В такъв случай, който подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, моля да гласува:
Гласували „за“ – 9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Законопроектът се приема.
Благодаря на всички,
Благодаря на гостите.
Закривам заседанието.


Заседанието завърши в 16:15 ч.




Протоколчик: Председател:
В. Бойчева Найден Зеленогорски