Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
11/02/2016
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 4
(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Ирена Коцева – заместник-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)
***
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред е:
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Предлагам на комисията да гласуваме дневния ред.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
На заседанието днес ще присъстват:
Министър Лиляна Павлова, заместник-министрите Деница Николова, Николай Нанков и Иван Аспарухов, началник-кабинета Таня Милева, съветник Евгени Чачев, председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров, Асен Антов – директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и Милка Гечева – директор на Дирекция „Национален строителен контрол“.
Преминаваме към точка 1.
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет.
Имате думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Коцева, колеги от комисията, уважаеми представители на Министерския съвет.
Предлагам програмата да я разглеждаме само в направление, което касае пряко нашата комисия, поне така процедирахме в Комисията по енергетика, която току-що завърши. Това, разбира се ние трябва да го решим, нашата комисия. Всеки народен представител има възможност да се запознае напълно с цялата програма.
Предлагам да го обсъдим с колегите и да го гласуваме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви много за направеното процедурно предложение. Вие просто изпреварихте или ме прекъснахте в средата на моите разсъждения и изказване, затова че на нас ни е разпоредено от госпожа Цачева да разгледаме годишната програма, но тъй като в годишната програма, която имаме пред нас ние нямаме неща, които да касаят конкретно регионалната комисия, затова ви предлагам решение на комисията, с което да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 година. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на Европейския съюз, които да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 година.
Това е моето предложение към вас. Има ли други коментари и становища? Не виждам.
Ще преминем към гласуване на предложението ми.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка 2.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаема госпожо министър, добре дошли на Вас и на целия екип на редовно изслушване в регионалната комисия.
Ще започнем с въпроси към Вас.
Ще се възползвам от това, не само че председателствам днешното заседание, но и съм член на регионалната комисия от страна на Политическа партия „ГЕРБ“ да задам към Вас и първия въпрос.
Тези дни почти всички медии излъчиха т.нар. похвално слово за една реформа, която се прави в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, именно във ВиК сектора, тъй като това са реформи, които всички очакваме и на много места по регионите има проблеми с ВиК асоциацията, ще Ви помоля за коментар.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители.
Благодаря за този въпрос. Наистина от последните дни темата с реформата във ВиК сектора е актуална, предвид и подписания вчера договор за финансиране между Министерство на околната среда и водите, като управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда“ и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като бенефициент. Договорът за техническа помощ и безвъзмездно финансиране е в размер на почти 60 милиона лева в подкрепа не само на дейностите по реформата от гледна точка на плана за реализация на тези дейности, именно приключване със сключването на договорите, окрупняването ВиК асоциациите, описването на активите. Това са все процедури, които минаха успешно и вече сме на финалната права, но и за финансиране вече на самите проекти, предпроектни, регионални предпроектни проучвания и апликационни форми за първите окрупнени и консолидирани дружества в 15 от областите в страната, за които да финансираме с тези средства именно изготвянето на проекти и апликационни форми в максимално кратки срокове, за да може тези области, общини и най-вече тези ВиК оператори, като бенефициенти на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ да кандидатстват за финансиране.
Използвам случая да споделя с вас, народните представители, до къде сме всъщност със самата реформа, защото това е бих казала финалната права и финалния завършек на тази инвестиция и този проект, който сключихме вчера с Министерство на околната среда и водите. То е резултат от усилията по реформата, която започвайки 2009 година изградихме стратегията, формирахме трите стълба на реформата, именно това, че всъщност инвестициите и цялата водна инфраструктура по своя смисъл трябва да бъдат публична собственост, тази публична собственост да бъде ясно описана като активи. Тези активи да бъдат управлявани и стопанисвани от държавата в лицето на водните асоциации. Бяха обособени 28 водни територии еквивалентни на 28-те области. За всяка от тези територии трябва да бъде избран по един оператор и този оператор да има сключен договор с асоциацията по ВиК, представлявана от съответния областен управител. Всичко това вече е извършено, така че в трите стъпки на реформата съответно имаме и утвърдени мастер планове за тези територии, така че стъпките на реформата, така както са в закона и в стратегията са приключили и са завършени. Оттук нататък, разбира се предизвикателството е вече по места, да се направят тези окрупнявания там, където те не са направени, да се сключат споразуменията и да се изготвят такива регионални прединвестиционни проучвания, за да могат вече избраните оператори за всяка една от областите да кандидатства за финансиране, както по линия на Оперативна програма „Околна среда“ за големите население места, еквивалент жители над 10 хиляди, така и за малките населени места по Програма за развитие на селските райони.
Каква е равносметката към днешна дата по отношение вече на консолидацията и окрупняването? Шестнадесет са областите с напълно консолидирани ВиК оператори и договорите в момента са в етап на сключване. София е специфичен случай, така че можем да кажем 15. Осем са областите, в които имаме заявен интерес за консолидация, така че с тях вече оформяме документацията. Остават четири области, в които по този процес на този етап нямаме постигнато съгласие. Въпреки всичко от общо 265 общини в България, 242 общини са част от тези консолидирани територии, така че 242 общини бенефициенти ще могат да получават финансиране за инвестициите си в тези 24 окрупнени територии. Четири области няма да могат на този етап – това са Благоевград, Пазарджик, Ловеч и Кюстендил. Причината е, че в тези области има по един, в някои по два, а в Пазарджик девет марки общински ВиК оператори, които не желаят да се присъединят в окрупняването. Това е причината и това е проблема, поради който не може да се достигне до окрупняването, до избора на един единствен оператор за тази територия. Но аз се надявам, че с примера, който имаме вече с 24 области, с които работим и когато осъзнаем, че ако те не минат в това окрупняване няма да могат да получават безвъзмездното финансиране и инвестициите от европейските фондове, които са необходими за подобряването на ВиК инфраструктурата, малко по малко ще се промени тази ситуация.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
Нямам уточняващи въпроси. Благодаря. Успех по-нататък по програмата.
Следващите колеги.
Имате думата, господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, колеги, моят въпрос е свързан с един път на територията на град Ямбол и Средец със сигнатура 2-53. Аз зная, че има писмен отговор по този въпрос, но тъй като това е един път, който дълги години се коментира и по-скоро участъка по обходен път на град Ямбол моят въпрос е какви са предвижданията за този път точно в този участък, защото една отсечка от около 3 километра вече е почти непроходима, тъй като със започването на ремонта на Летище „Безмер“ по тази отсечка минаваха много тежко-товарни автомобили и в момента, ако се опитате да минете с лек автомобил трудно ще останат всички части по него. Този път е свързан с индустриалната зона на град Ямбол и с част от пътя за Летище „Безмер“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Карагьозов. С малка вметка, надявам се, че министър Павлова ще отговори, но все пак тези актуални въпроси би трябвало да бъдат в рамките на писмен въпрос, когато касае определено място. Но ако министър Павлова има готовност, да отговори.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Наистина такъв тип въпроси по-скоро са част от писмения парламентарен контрол и ние сме дали своя отговор на въпроса. Инженер Лазаров е тук и ще даде повече детайли.
Това, което мога да кажа. Вие помните, че една част от обхода на Ямбол беше направена, беше финансирана в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие” и остана вторият участък, за който обаче е необходимо ново трасе, за който тепърва ще се правят отчуждителни процедури. Така че в плана ни за тази година са именно тези отчуждителни процедури, а оттам нататък вече ще трябва да се търси и финансиране, което към момента не е осигурено. Инженер Лазаров ще ви даде повече информация.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Имате думата, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Наистина този участък, т.нар. Лот 7 от транзитни пътища 5 за съжаление точно отчуждителните процедури, които бяха необходими, за да могат да бъдат направени новите трасета, които да свържат 2-53, пътят, който е за Средец с обхода на Ямбол, реално забавиха изпълнението и стартирането на този проект, тъй като тази програма се финансира от Европейската инвестиционна банка и за да може да влезе и започне строителството трябваше да има актуално разрешение за строеж, което към настоящия момент няма как да го получим.
Въпреки всичко имаме идея поне участъците, които са наистина в трагично състояние, там беше и обхода на Елхово, който приключи по същата програма, реално част от парите от този обект отидоха точно, за да бъде направен обхода на Елхово. Но въпреки всичко ще направим така, че наистина пътят поне да бъде изкърпен, за да може да се ползва нормално, докато се намерят средства и да се направи цялостния проект, когато бъде подготвен.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Следващите колеги. „Реформаторски блок“.
Имате думата, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, бих искал да разбера какво наложи промяната на референтните стойности по програмата за саниранията и не се ли притеснявате, че това излага на риск цялата програма от гледна точка на липса на интерес от фирмите и може би влошаване на качеството на изпълнение и непостигане на заложения клас С, съответно енергийна ефективност?
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
При приемането на референтните стойности трябва да отбележим два важни момента. Ангажиментът ни те да бъдат актуализирани на всеки три месеца, правейки равносметка за това какви са процедурите, какви са актуалните цени, реалните цени, на които се сключват реалните договори от проведените обществени поръчки.
Нека не забравяме, че в пика на строителството 2015 година, имайки примера на програмата с европейско финансиране имахме случаи, в които нямаше достатъчно желаещи строители, които да работят по тези проекти, които тогава бяха по програмата за саниране. Въпреки всичко ние спряхме и реализирахме 156 сгради само за последните месеци на миналата година и те са готови и въведени в експлоатация и то при цени, референтни стойности доста по-ниски от тези, които сега утвърдихме. Така че това също ни дава една много добра референция – тези 156 сгради, които ние реализирахме през миналата година и те бяха основно и единствено насочени за мерки за саниране.
В националната програма освен самите мерки за саниране и енергийна ефективност и клас С, които трябва да постигнем, ние сме допуснали конструктивни дейности по сградите и именно затова цените, които са утвърдените, и предишния път и сега, са малко по-високи от тези референтни, към които ние би следвало още да ги намалим, ако говорим чисто само за мерки за енергийна ефективност, но в тази сума сме предвидили конструктивни дейности.
Защо считам, че не би следвало да има проблем, защото анализът показва, че някои общини залитат твърде много, включвайки в своите проекти, в своите количествено-стойностни сметки предимно текущи ремонти на сгради, а все пак Националната програма за енергийна ефективност е на сградите, които трябва да постигнат енергиен клас С и само ако сградата има конструктивни проблеми, които биха компрометирали бъдещото саниране, само такъв тип допълнителни строително-монтажни дейности трябва да финансираме, защото все пак програмата не е да направим текущ ремонт на сградите и собствениците, които не са си ги поддържали в добро състояние. Така че именно това е и опит да върнем програмата във фокуса й и сега е момента, тъй като одобрените сгради са около 2 хиляди и тепърва за тях предстоят обществени поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажни работи, така че трябва да върнем във фокуса на програмата именно предписаните от енергийните обследвания, от енергийните одитори мерки за енергийна ефективност, които постигат клас С и само извънредно изричните конструктивни укрепвания на сградата, ако сградата има конструктивни сериозни дефекти, оказани в конструктивния одит. В противен случай ще залитнем в това, че с парите, които имаме, да правим едни текущи ремонти на сградите, което не е целта на програмата.
Иначе от това, което изразихте като притеснения, в тази година вече няма чак такъв бум на строителството. Напротив, при приключването на стария програмен период имаме за строителния бранш, особено първите 6-8 месеца на годината една от основните дейности, по които ще може да кандидатства строителният бранш, е именно тази програма. Така че аз не очаквам нито отлив, нито нежелание, напротив – има голяма конкуренция за това кой да работи по тези сгради.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
Господин Марков, уточняващ въпрос.
КОСТАДИН МАРКОВ: Притесних се от драстичните разлики – от 250 чух, че слиза на 148 и то с надзора и с авторския контрол, което ми се струва доста сериозно намаление на цените. Пък и аз бих помислил по-скоро в посока процедурите да нямат субективен момента на общините да са преди всичко цена и оттам нататък пазарът да регулира и самата стойност. Мисля, че допуснахме да има субективен момент, техническо предложение, което се цени един Господ знае как и съответно цена, не помня вече пропорциите как ги играят по общините. Но според мен това трябваше да е посоката, не толкова драстично да се сваля квадратния метър. Но това е едно аматьорско мнение.
Благодаря Ви за отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако позволите, една кратка дуплика.
Само да ви кажа, че ние по отношение на строителството сме дали възможност договорите да са на принципа на инженеринга, така че той също дава гъвкавост до проектирането и строителството и ценообразуването и дейностите, които да бъдат включени. Освен това нека да мине и това тримесечие, нека да видим цените, на които се сключват договорите и тогава вече следващото тримесечие ще се прецени, ако е необходимо, да кажем за много високи панелни сгради, които са над 10-18 етажа за тях да има възможност за гъвкавост. Така че програмата дава тази гъвкавост и ще направим така че хем да няма ощетени нито от гледна точка на цена и качество, но и все пак трябва, това са бюджетни средства, да пазим стриктна дисциплина за това те да бъдат изразходвани в крайна сметка за целите на програмата, а те са енергийна ефективност.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Преминаваме към колегите от „Патриотичен фронт“.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър и колеги от Министерския съвет.
Моите въпроси са два, те се отнасят към госпожа Павлова и господин Лазаров.
Първият въпрос е до къде реално, защото има много спекулации с този въпрос, сме с тунела под Шипка.
Вторият въпрос, тъй като касае Агенция "Пътна инфраструктура", затова споменах и господин Лазаров, до къде стигнахме с разширяването на пътя Пловдив-Асеновград? Аз смятам, че тук ще ме подкрепи и госпожа Дора Янкова, защото това е стратегически път, който свързва втория по големина град с Централните Родопи, Смолян. Наистина пътят е от кардинално значение за цялата държава, не само за моя избирателен район.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, колега Атанасов.
С двата въпроса, които зададохте квотата на „Патриотичния фронт“ приключи.
Имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Ако може да започна отзад напред.
Пътят Пловдив-Асеновград е включен в одобрения от Агенция "Пътна инфраструктура" списък, с който ще кандидатства за финансиране по Програма „Региони в растеж“. В момента агенцията изготвя своите проекти, които да подаде за одобрение в управляващия орган. Първите 14 проекта, които ще подаде са вече определени и се надявам следващите дни и седмици те да ги подадат за одобрение. В тези 14 влиза и Пловдив-Асеновград. Неговата индикативна стойност е около 20 милиона лева. След като бъде разгледан и одобрен от управляващия орган агенцията ще проведе обществена поръчка и ако няма обжалвания и успешно бъде проведен избора, бихме имали и вече избран изпълнител да започне работата по проекта, като тя е планиране в двугодишен период от време да се реализира проекта. Две години е горе-долу предвидената продължителност на тези проекти.
По отношение на първия въпрос за тунела под Шипка, първо трябва да кажа, че ние имаме един голям тунел под Шипка, който е като една дългосрочна голяма инвестиция, сериозна инвестиция, за която търсим финансиране. И един по-малък тунел, който е част от довършващото се в момента трасе на обхода на Габрово, който освен самата директна линейна част включва един много голям виадукт, огромен виадукт, доста сложно съоръжение, още повече в планински условия, което трябва да бъде изградено. За съжаление не е започнало неговото изграждане поради причина, че имаме все още обжалвания и проблем с отчуждаването на терените, тъй като то минава над населено място, в урбанизирана територия е и е много сериозен проблемът с отчуждаването. Докато този проблем не бъде решен и не бъдат взети под внимание - обжалвания и т.н. няма да може да започне неговото изграждане. Това е причината да има забавяне. А вече след това съоръжение имаме и по-малкия тунел, който трябва да бъде изграден.
Паралелно с това, знаете дългогодишната сага на самия тунел. Той е във фаза 2 на проекта, за който говоря, за обхода и тунела на Шипка. Той е наш приоритет за изграждане. След дългогодишни саги в съда с екологичните обжалвания, на ОВОС и дейностите, мисля, че вече сме на финалната права. Тук вече е въпрос на осигуряването на финансирането.
Индикативната стойност на основния тунел е около 150 милиона евро. За момента нямаме осигурен такъв ресурс, но този проект е включен като резервен, ако имаме спестени средства в Оперативна програма „Транспорт 2014-2020“ и това е един от финансовите източници, на които ще разчитаме или със средства от заеми, тъй като Агенция "Пътна инфраструктура" представи своя списък с предложения, за които да получи мандат за преговори с международните финансови институции за осигуряване на дългосрочно кредитиране. Тъй като Програмата „Транзитни пътища 5“, по която знаете че финансираме доста отсечки с Европейската инвестиционна банка приключва тази година, всъщност вече искаме да започнем преговори за новата програма, която вече няма да се казва „Транзитни пътища 5“, а „Европейски транзитни коридори“, но със същия смисъл. Това е нашата идея, в която да включим тези направления – Шипка, София-Видин, София-Калотина, ако не успеем по канектинг юръп фасилити и включително участъци от АМ „Хемус“, всичко това, за което можем и успеем и получим мандат от правителството за преговори. Така че в момента сме в етап на изчакване какъв мандат ще получим и за какъв тип финансиране.
Проектът е в нашия списък и е в топ приоритетните ни проекти.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Доволен съм от отговора, нямам уточняващи въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря ви.
Колегата от „АБВ“, господин Иван Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, от сайта на министерството се информирах, че са проведени процедури за участие на кандидати в сферата на образованието за финансиране с европейски средства. Тъй като образованието е един от сериозните проблеми, които държавата трябва да разрешава и се знае, че една от причинете за утежняващите обстоятелства в образованието е необхващането на децата, подлежащи на задължително обучение в предучилищна възраст, моят въпрос е предвижда ли се, има ли възможност за осигуряване финансиране и изграждането на структура от предучилищни детски заведения?
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Ще ми позволите едно малко отклонение, което може би малко ще удължи времето, но за да дам контекста на отговора.
В Оперативна програма „Региони в растеж“ в отделните приоритетни области, които са по сектори извън първа приоритетна ос, която е най-голямата ос, свързана с градското развитие, в която също финансираме образователна инфраструктура имаме отделна ос, която е насочена към специализираното и професионалното обучение и образование. Това, което вие виждате на сайта е именно това по тази приоритетна ос. Ние имаме отворена покана за кандидатстване на професионалните гимназии само и единствено, защото отделните приоритетни оси на програмата, дали е здравеопазване, дали е образование и останалите сектори са така насочени, така приоритизирани дейности, които да подкрепят определена реформа. Със средствата от 160 милиона лева в тази приоритетна ос те са предвидени за финансиране приоритетно на професионални гимназии, които са определени от Министерство на образованието и науката, като такива професионални гимназии, които имат най-добра добавена стойност за икономиката, които произвеждат най-голям брой кадри в различните сектори от икономиката. Затова те са разстелени в няколко категории: професионални гимназии в сектор „Икономика“, професионални гимназии в сектор „Технически науки“, професионални гимназии в селското стопанство, професионални гимназии в областта на културата и професионални гимназии в областта на спорта. Направен е приоритетен списък и по него като наши бенефициенти съответно министерствата, които са принципали на тези професионални гимназии са поканени да подадат, като директни бенефициенти своите проектни предложения. Така че в рамките на тази приоритетна ос, в рамките на тази покана ние можем да финансираме единствено и само професионални гимназии. Тук не говоря само за ремонт на самата гимназия, енергийна ефективност, тук говорим за мерки, свързани с оборудване на лаборатории, оборудване на зали за практическо обучение с цел да подкрепим професионалното образование, което е доста важно.
В тази приоритетна ос имаме и допълнителна мярка за висшите учебни заведения. Тя е по-малка, тъй като фокусът на реформата в образованието е именно средното професионално образование.
В първа приоритетна ос, където също споменах, че финансираме образователни институции, там вече са бенефициенти 39-те големи и средно големи градове и София, бенефициенти и междинни звена на помощта. Там наличният ресурс е 1 милиард и 400 милиона и всяка една от тези общини в рамките на своя интегриран план спрямо бюджета, с който разполага прави инвестиционна програма и определя каква част от този бюджет дава за образователна инфраструктура, каква за социална, културна или градска среда, градски транспорт и т.н.
Всички тези общини са предвидили инвестиции в ремонт на детски градини и училища, вече и основни училища, не говорим тук за професионални гимназии, които ще бъдат ремонтирани и на които ще бъдат направени мерки за енергийна ефективност. Но не е предвидено, поне от това, което виждаме, строителство на нови такива.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо министър.
Удовлетворен съм от Вашия отговор.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Колега Иванов, заповядайте.
МАРТИН ИВАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги.
Моят въпрос е свързан с незаконното строителство. Искам да попитам дали има констатирани незаконни сгради през 2015 и 2016 година, за които предстои да се издадат заповеди или са вече издадени заповеди за премахване на незаконните постройки? Къде и в кои региони се намират?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Повече детайли сигурно и госпожа Гечева ще може да каже. Аз ще кажа най-общо.
ДНСК направи отчет и равносметка на дейността си за 2015 година и това, което мога да кажа, като общи резултати е, че в рамките на дейността на ДНСК по надзор и съответно премахване на незаконното строителство, тъй като ДНСК има и други функции, свързани с разрешенията за строеж и въвеждане в експлоатация, през 2015 година са ефективно премахнати общо 850 незаконни строежа. Отделно от това са наложени над 500 глоби и имуществени санкции за установени нарушения на закона, именно нарушения от главни архитекти, които са издавали неправомерно документи и разрешения за строеж, нарушения включително и на фирмите или на строителните надзори, които и за реализиране на тези дейности. Така че това е най-общо по изпълнението на 2015 година.
Иначе текущо в своята дейност ДНСК проверява всяко едно, съгласно последните промени в закона, които бяха приети през 2012 година, ДНСК извършва предварителен контрол на всички издадени разрешения за строеж, както и последващите контролни действия на агенцията. Така че има множество случаи, по които агенцията връща за допълване или не приема издадени разрешения за строеж от общините. Но това е една текуща дейност.
Може би госпожа Гечева, ако има повече данни би могла да каже повече и по това.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Заповядайте.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Това, което мога най-общо да кажа също във връзка с дейността за 2015 година, мога да дам една обща цифра, която е над 1 000 заповеди, издадени общо от Дирекция „Национален строителен контрол“. Това не са само заповеди за премахване. Както знаете, по Закона за устройство на територията от 2012 година след ноември месец, след влизане в сила на ЗИД на ЗУТ, ДНСК упражнява контрол в строителството само за строеж от първа, втора и трета категория. Така че тези над 1 000 издадени заповеди не са само за премахване на такива строежи от първа, втора и трета категория, но тук са включени и заповеди за забрана ползване на строежи първа, втора и трета категория, спиране на строежи първа, втора и трета категория, заповеди във връзка с осъществен контрол по законосъобразност на издадените строителни книжа, съответно за отмяна или за потвърждаване на издадени строителни книжа. Така че това е броят на издадените заповеди за 2015 година.
Що се отнася до заповедите за премахване на незаконни строежи, вече не са толкова много на брой, тъй като самият факт, че в закона е премахната възможността за узаконяване на незаконни строежи, то в последните години категорично може да се каже, че строителство на такива големи строежи от първа, втора и трета категория не започва без строителни книжа. Изключително редки са случаите, в които някой възложител си позволява да започне изпълнение на незаконен строеж.
Благодаря.
МАРТИН ИВАНОВ: Не разбрах, всички са премахнати, които са установени като незаконни или предстоят такива премахвания?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Ще допълня.
В началото на всяка една календарна година се залагат цели за изпълнение на дейността на ДНСК, като един от индикаторите в тези цели е броят на изпълнените заповеди за премахване. За 2015 година, поставената цел по отношение на изпълнение на заповеди за премахване беше да бъдат изпълнени 800 заповеди за премахване. По последни данни от публичния регистър, който е достъпен за всички на страницата на ДНСК, около 1 600 са заповедите, които са влезли в сила за премахване и предстои да бъдат изпълнени. В целите, които ДНСК си поставя за изпълнение в годината, броят на заложените за изпълнение заповеди е съобразен, както с броя на служителите на ДНСК, които трябва да се справят с тази задача, така и с разполагаемия бюджет, тъй като знаете, че принудителното премахване е за сметка на извършителите на незаконните строежи, но първоначално на фирмите, които извършват това премахване се заплаща от бюджета на дирекцията. Така че възможностите на дирекцията са около 800-1 000 заповеди годишно да бъдат изпълнявани и съответно за 2016 година също е заложена такава цел от 800 заповеди за премахване.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: И аз Ви благодаря.
Колегите от „ГЕРБ“. Добромир Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги.
Отново по темата относно ДНСК. Нормативно разписано е, че Дирекция „Национален строителен контрол“ упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му. Освен този контрол по незаконосъобразните сгради, за които може би пита колегата, ДНСК има и задължения за въвеждане в експлоатация на обекти, които отговарят на тези изисквания. С оглед приключването и на програмния период 2007-2013 година, може ли да ни дадете малко повече информация относно броя на обектите, въведени от ДНСК в експлоатация и най-вече на тези обекти, които са по оперативните програми за цитирания по-горе период.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди да дам думата на госпожа Гечева, ако позволите няколко общи думи.
Благодаря за този въпрос. Много често ДНСК винаги е като лошото ченге, както се казва, шегувам се разбира се, но набедена, че това са едни зверове, които само събарят незаконни сгради и се споменават с лошо. Но аз искам да използвам случая да благодаря на госпожа Гечева и целия екип, защото благодарение на техните усилия в края на миналата година са въведени изключително в кратки срокове голям брой сгради в експлоатация, като част от цялостната дейност на ДНСК, които са финансирани по проекти с европейски фондове. Вие знаете, че ако тези строежи, които трябваше да бъдат въведени в експлоатация не бяха въведени в експлоатация до 30 декември миналата година, те нямаше да могат да получат своите финални плащания по линия на оперативните програми. Така че те направиха наистина една много добра приоритизация, дадоха приоритет на всички общини и на всички проекти по тях и успяха да ги въведат.
Отново бих казала, че и в отчета, който имаме за 2015 година общо над 4 хиляди са сградите, които са въведени за цялата година на територията на цялата страна, които са от първа до трета категория, въведени в експлоатация от ДНСК. Отделно много по-голям е броят, разбира се и на по-малките сгради – четвърта, пета, шеста категория, които са въведени от местните власти. От тези сгради въведените от ДНСК по проекти, финансирани с европейски фондове са над 800 строежа.
По различните програми, може би госпожа Гечева ще може да даде повече детайли. Това са и Програмата за регионално развитие, и Програмата за развитие на селските райони, и Програмата за рибарство и аквакултури. И по всички останали програми – Оперативна програма „Околна среда“, разбира се, пречиствателни станции, депа за отпадъци. Така че много сериозни обекти бяха въведени. Наистина над 40 хиляди са и проверките на строителни книжа, които са направени, за да могат тези обекти и техните разрешения за първа експлоатация, после за ползване, проверени. Така че сериозни усилия бяха положени, за което благодаря на госпожа Гечева. Тя може да даде повече детайли за числата.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря.
Най-грубо, от тези над 800 по оперативни програма, основно бяха въведени към края на годината, за което действително колегите положиха големи усилия и във връзка с организацията на самото въвеждане в експлоатация, тъй като знаете, че въвеждането в експлоатация от ДНСК става и със свикване на заседание на държавни приемателни комисии, в които участват всички относими контролни органи, което само по себе си предполага една доста сериозна отговорна организация.
По Оперативна програма „Околна среда“ са въведени над 100 строежа, като пак казвам, че тук нямаме претенции за абсолютна точност на цифрите, те са ориентировъчни. Всички строежи, въведени в експлоатация са качени в публичния регистър за издадените разрешения за ползване, който е достъпен на интернет страницата на ДНСК.
Строежите, финансирани по Фонд „Земеделие“ също са над 350, въведени в експлоатация. По Оперативна програма „Транспорт“ са въведени в експлоатация над 200 строежа. По Оперативна програма „Регионално развитие” са над 150 строежа от първа до трета категория. По Оперативна програма „Конкурентоспособност“ има въведени в експлоатация строежи, както и по „Рибарство и аквакултури“.
Най-значимите строежи, които мога да спомена като инфраструктурни, комуникационно-транспортни обекти и съоръженията към тях, това са АМ „Марица“, Софийски околовръстен път, Северна скоростна тангента, Транспортен възел „Лъвов мост“ и съпътстващата инфраструктура, разширенията на метрото, обходния път на град Монтана и на град Малко Търново, проект „България транзитни пътища 5“, Лот 6.
Също така модернизация на железопътна инфраструктура, жп линия София-Карлово и много други.
Също така бяха приети във връзка с пристанищна инфраструктура сериозни обекти, които са във връзка с контрола на самия трафик. Бяха приети по Оперативна програма „Регионално развитие” и „Околна среда“ нови рехабилитирани съществуващи водопроводни и канализационни системи, интегрирани водни цикли на населени места в цялата страна, пречиствателни станции, депа.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Гечева.
Наистина отчетът ви е чудесен.
Колеги?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: И аз благодаря за подробния отчет.
Това е един много съществен и важен въпрос с оглед точно в тази сфера на дейност на ДНСК, тъй като той е важен елемент от благоприятното приключване на всички проекти по оперативните програми.
Удовлетворени сме от отговора.
Благодарим ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Колегите от „Реформаторски блок“.
Господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, госпожо заместник-министър, господа заместник-министри.
Бих искал да ви попитам за Автомагистрала „Струма“ и за най-тежкия участък – Кресненското дефиле. Как се развиват нещата, ще се прави ли сложния тежък финансово много тежък проект или ще се работи с другия вариант? Няколко пъти сме обсъждали тук, ако не се лъжа, тази тема и Вие казахте, госпожо министър, направихте няколко изявления в медиите, просто за повече яснота бих се надявал да ми отговорите. Виждам, че целият екип е тук.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Да, Автомагистрала „Струма“, особено участъка на Кресненското дефиле е изключително важен приоритет за тази година за нас, защото вие знаете, че останалите два подучастъка на Лот 3 на Автомагистрала „Струма“ от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански вече си имат избрани изпълнители, работи се по тях. Остават именно тези около 20 километра в дефилето. За съжаление поредния трагичен инцидент днес, има загинал човек именно в дефилето. Това още веднъж обосновава необходимостта там да бъде намерено най-доброто решение, техническо, финансово, както Вие споменахте, но разбира се и екологично. Да намерим най-доброто решение, в рамките на законовите изисквания да го изградим максимално бързо.
Докъде стигнахме? Вие знаете, за този участък се говори и се работи много отдавна, но към 2008 година за него са правени екологични проучвания, но за съжалени те не съдържат конкретен проект и не съдържат конкретни детайлни геоложки, сеизмоложки и други проучвания за трасето. Сега в рамките на вече конкретното проектиране на това трасе, като част от подготовката му за реализация Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ възложи конкретни детайлни проучвания. Резултатът на тези проучвания показа няколко много важни елемента, доказващи, че всъщност изграждането на един единствен цялостен, над 13-15-километров тунел не е целесъобразен, нито по технически причини, нито по сеизмоложки, геоложки, включително и по екологични причини, тъй като той крие своеобразните рискове. Рисковете са базирани в няколко категории. От сеизмоложка гледна точка този район е със сериозни повишени показатели от сеизмоложки риск, което съответно би създало проблеми и затруднения най-вече при изграждането, но и при експлоатацията на едно такова съоръжение.
От гледна точка на проучванията показва, че там има съдържание на радиоактивни елементи и радон, което би било опасно по време на изграждането и строителството на това съоръжение. И от гледна точка на съответно екологичния елемент – това е едно огромно количество, тонове, може би 6 милиона кубични метра скална маса, която би трябвало да бъде извозена, това са хиляди камиони на ден в продължение на 5 до 7 години да се движат в дефилето, да извозват тази скална маса, която се копае. Това би застрашило пътуващите, би затворило и пътя, би застрашило околната среда и би създало сериозни затруднения.
Това са основните аргументи, като част от много други, основно касаещи и екологичната, но и техническа реализация на този проект. Да не говорим, че ако индикативната стойност на един тунел би била над 1 милиард евро, е сума, с която България не разполага. Затова беше направен и е готов идейният проект за трасе, което да минава през дефилето, но да е комбинация от няколко тунела, виадукти и съответно използвайки частично съществуващото трасе, да бъде направено в две ленти в посока, движение тип скоростен път, магистрален участък, за преминаване през дефилето, който да е съобразен с техническите, екологичните и геоложките параметри на трасето. Този идеен проект и най-вече техническото задание за ОВОС в момента е в обществено обсъждане, той е качен на сайта на компанията. Провеждат се обсъждания и представяния на проекта по места. Даже вече имаме едно съгласувано леко изместване на трасето в последния вариант при Кресна, за да можем да се съобразим все пак с общественото мнение и ситуацията в Кресна. Това са усилията, по които работи националната компания. Надявам се до лятото на тази година тези обществени обсъждания да приключат с положителен резултат, за да може вече окончателно внесения доклад по ОВОС в Министерство на околната среда и водите, да мине и експертния съвет и да получим позитивна оценка. Това ще ни даде възможност да довършим апликационната форма, да кандидатстваме в Европейската комисия и паралелно да обявим обществена поръчка за избор на изпълнител и на този последен участък от магистралата.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви.
Нямам уточняващи въпроси.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, госпожо министър, колеги народни представители.
Моят въпрос е относно Оперативна програма „Региони в растеж“.
Възможността в периферията на областните центрове или на градовете над 30 хиляди жители, споделихте в комисията, че до 20% от ресурса е възможно да бъде за публични мерки, които са свързани със селската инфраструктура. До тук има подписани договори с общините за изпълнение на интегрираните планове. Ще има ли допълнителна техническа помощ за инвестиционната програма, свързана с тези 20% или общините сами ще трябва да осигурят ресурс, защото в рамката и в договорите, които сте подписали до тук те споделят на много места, че нямат ресурс да направят това?
По този повод, има ли поне една община, която да е отделила 20% за публична инфраструктура, свързана със селската периферия на тези градове?
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Това е първа приоритетна ос – 39-те общини. Първото, което може би трябва да кажа е, че от тези общо 39 общини, които имат възможност да получат директното финансиране по тази ос, вие знаете, то е разпределено в три етапа на кандидатстване и към днешна дата от 39 имаме подадени 29 инвестиционни програми. Останалите 10 съответно общини със своите инвестиционни програми имат възможност да ги подадат с краен срок 31 март тази година.
Тези 29 са разгледани и предстои тяхното одобрение. Надявам се, ако не до края на този месец, то през месец март най-късно те да бъдат одобрени. В хода обаче на това одобрение, потвърждавам, както Ви отговорих миналия път, но вече днес имаме и по-конкретни данни, от тези 29, 15 от общините внесоха искане за изменение на своите интегрирани планове, като голяма част от тези изменения касаят именно това общините да включат тази възможност до 20% от т.нар. селска периферия на община на градския реал, да бъдат включени дейности в тях. Така че, да – имаме, в момента не мога да ви ги кажа поименно, но в рамките на парламентарния писмен контрол можем да ви дадем повече информация.
По отношение на техническата помощ, предоставена е техническа помощ на всичките 39 общини. На тях им е дадена възможност да кандидатстват за такава в размер на 11 милиона лева за подкрепа и на капацитета, на подготовка, на мониторинга на инвестиционните програми и т.н. Така че това е предвидения ресурс за подкрепа и техническа помощ на тези общини.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Янкова?
Нямате уточняващи въпроси.
Колега Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Вторият ми въпрос е свързан с еднофамилните къщи. Предвидени ли са средства за тях за саниране в по-малките населени места?
Благодаря, госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В рамките на Националната програма за енергийна ефективност, която знаете, че е с приоритет на многофамилни жилищни сгради и то с основен фокус панелни сгради и сгради, строени по индустриален способ, така че в нея не се включват еднофамилните.
За еднофамилните сгради Министерство на енергетиката, съвместно с Министерство на околната среда и водите планират специализирани програми, но може би те по-конкретно ще могат да ви отговорят, за подкрепа, особено за градовете с увеличено ниво на прахови частици във въздуха, да субсидират тези еднофамилни жилищни сгради за закупуване на соларни бойлери и такъв тип съоръжения и мерки за енергийна ефективност в тези сгради.
Това, което ние финансираме е по линията на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. По Приоритетна ос 2 имаме бенефициенти 28-те малки общини, които са бенефициенти на 107 милиона лева – общото финансиране на тези 28 града, които могат да кандидатстват с мерки за енергийна ефективност на публични сгради и на частни жилищни сгради. Петдесет процента от тези средства за всяка община отиват за публични сгради на територията на общината и останалите 50% отиват за жилищни сгради. В частта жилищни сгради всяка от тези 28 общини има възможност, освен многофамилни жилищни сгради и мерки за енергийна ефективност, да предложат и еднофамилни жилищни сгради, ако в тях живее социално слабо семейство.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
От „АБВ“, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в годишната програма за участието на България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в малката част „градски въпроси“ се заявява готовността на България да защитава интересите на малките и средни градове в дневния ред на Европейския съюз.
Заявява се, че до края на годината ще стартират пилотни проекти, които ще предприемат решения за решаване на проблеми в областта на борбата с бедността, околната среда и жилищна политика.
Моята молба към Вас е, дали можете да кажете повече, кои проблеми на държавата бихме могли да решаваме в партньорство общини, държава и Европейския съюз?
Благодаря Ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Това, което мога да кажа е, че като политика, която министерството провежда в рамките на визията и пространствено развитие на страната ни и анализите, които правихме не само за целите на оперативната програма, но и за целите на цялостно финансиране на регионално ниво, България е взела решението, че трябва да насочва инвестициите от всички фондове, говоря и от европейските фондове и други инвестиции на принципа на умерения полицентризъм. А именно, с цел постигане сравнително балансирано развитие на регионите, да не се фокусираме и единствено само в най-големите градове, какъв е фокусът основно на европейското финансиране и Европейския фонд за регионално развитие, но да търсим умерения полицентризъм и да подкрепяме и малките и средно големи населени места.
Това, което се получава за съжаление обаче е, че тъй като големите градове и средно големите градове получават подкрепа по линия на Европейския фонд за регионално развитие най-малките получават по линия на Програма за развитие на селските райони, тези, които са средно големите понякога са някъде между двете програми и разбира се имат своите механизми за финансиране, но те са недостатъчни.
Паралелно с това направихме и анализ за това какъв трябва да е и фокусът на целенасочената политика за слабо развитите региони и тези, които имат икономически и демографски проблеми. Всичко това тръгна и водени от нашия приоритет и идея в подкрепа на Северозападна България, като най-изостаналия район за планиране в България, но и спрямо всички региони в Европа.
Какво показа статистиката? Статистиката показа, че целенасочената политика, която правителството и държавата трябва да провежда не може и не би следвало да е само за Северозападна България. Тя е с много тежки демографски проблеми, но с абсолютно идентични показатели, говоря като демографски срив, негативни демографски тенденции, лошо икономическо развитие, нива на безработица, недобра съпътстваща инфраструктура, са още три, най-общо казано категории и области в страната. Затова всъщност целенасочената ни инвестиционна програма има четири подпрограми, четири компонента – Северозападна България, която е с най-сериозни проблеми и най-голям обхват, това са петте области с над 50 общини в тях; Родопите, където са общините в Родопите; Странджа Сакар и всички планински и полупланински райони и трансгранични райони, защото всички те са с еднакво лоши показатели. Всъщност от 265 общини в България 149 общини от тях са именно с показателите за слабо развити райони и слабо развити населени места. Затова програмата ни за целенасочена подкрепа включва четири подпрограми, включва тези 149 населени места и покриваме над 56% от територията, защото така, както казахте Вие, те имат своите демографски проблеми. И четирите фокуса на тази програма, четирите приоритета на тази програма са именно насочени в това.
Първият приоритет, това са мерки, насочени в подкрепа, бих го нарекла – подкрепа за икономиката, където трябва да подкрепим с довеждаща инфраструктура създаването на предприятия, индустриални зони, тех паркове и други, такава инфраструктура.
Вторият и най-важен приоритет и това, което Вие питате, това е т.нар. укрепен човешки потенциал, а именно инвестиция в образование, инвестиция в преквалификация, защото в тези райони е най-висок процентът безработица, жилищна политика. А именно, за да привлечем младите хора да останат или да се върнат в тези региони – изграждане на жилища, в които те да бъдат настанени и добра съпътстваща инфраструктура, включително образователна, социална и здравна, за да можем да създадем предпоставки млади хора и висококвалифицирани специалисти да работят в тези райони.
Третият приоритет е съпътстващата инфраструктура.
Четвъртият е там, където се касае за трансграничните райони – по-добра възможност за използването на трансграничното сътрудничество в тези региони.
Така че това са мерките, които ние предвиждаме в тази целенасочена инвестиционна програма. Тя вече е разработена, мина общественото обсъждане, мина обсъждането на регионалните съвети за развитие, беше приета. Вчера беше представена и на Съвета за развитие. Предстои да бъде внесена в Министерския съвет. Отправила съм и писмено предложение към господин Зеленогорски да представи на Комисията по регионална политика и местно самоуправление тази програма, за да може тя да бъде приета и от правителството и да се търсят начините за финансиране приоритетно на целеви проекти, свързани с тези приоритети, които споменах. За всяка от тези области сме идентифицирали такива проекти, които имат добра готовност и които отговарят на тези четири приоритета, които споменах, за които не можем да осигурим европейско финансиране, тъй като общите нужди на всички проекти, които са заявили като желание и готовност, са за над 5 милиарда, но в тях се включват АМ „Хемус“, която е над 2 милиарда, проекти с европейски фондове, които също са около 2 милиарда. Така че реално от държавния бюджет за такава подкрепа на тези райони около 500 хиляди лева са инвестициите, които не можем да осигурим от европейски и други фондове, за да подкрепим конкретни мерки от тези, които споменах, всичко това е бюджет от 2020-2022, за да можем да подкрепим такъв тип инвестиции в тези райони.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо министър.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър, на Вас и на Вашия екип за участието в днешната комисия.
Успех пожелаваме във всички сфери!
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.45 часа.)
СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
(брой знаци 50 970) /Ирена Коцева/
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Стенографски запис!
П Р О Т О К О Л
№ 4
(Заседанието на комисията започна в 15.35 часа и се ръководи от Ирена Коцева – заместник-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.)
***
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред е:
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Предлагам на комисията да гласуваме дневния ред.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 11; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
На заседанието днес ще присъстват:
Министър Лиляна Павлова, заместник-министрите Деница Николова, Николай Нанков и Иван Аспарухов, началник-кабинета Таня Милева, съветник Евгени Чачев, председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров, Асен Антов – директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и Милка Гечева – директор на Дирекция „Национален строителен контрол“.
Преминаваме към точка 1.
1. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет.
Имате думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Коцева, колеги от комисията, уважаеми представители на Министерския съвет.
Предлагам програмата да я разглеждаме само в направление, което касае пряко нашата комисия, поне така процедирахме в Комисията по енергетика, която току-що завърши. Това, разбира се ние трябва да го решим, нашата комисия. Всеки народен представител има възможност да се запознае напълно с цялата програма.
Предлагам да го обсъдим с колегите и да го гласуваме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви много за направеното процедурно предложение. Вие просто изпреварихте или ме прекъснахте в средата на моите разсъждения и изказване, затова че на нас ни е разпоредено от госпожа Цачева да разгледаме годишната програма, но тъй като в годишната програма, която имаме пред нас ние нямаме неща, които да касаят конкретно регионалната комисия, затова ви предлагам решение на комисията, с което да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет на 29.01.2016 година. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на Европейския съюз, които да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 година.
Това е моето предложение към вас. Има ли други коментари и становища? Не виждам.
Ще преминем към гласуване на предложението ми.
Който е „За“, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 12; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка 2.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаема госпожо министър, добре дошли на Вас и на целия екип на редовно изслушване в регионалната комисия.
Ще започнем с въпроси към Вас.
Ще се възползвам от това, не само че председателствам днешното заседание, но и съм член на регионалната комисия от страна на Политическа партия „ГЕРБ“ да задам към Вас и първия въпрос.
Тези дни почти всички медии излъчиха т.нар. похвално слово за една реформа, която се прави в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, именно във ВиК сектора, тъй като това са реформи, които всички очакваме и на много места по регионите има проблеми с ВиК асоциацията, ще Ви помоля за коментар.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители.
Благодаря за този въпрос. Наистина от последните дни темата с реформата във ВиК сектора е актуална, предвид и подписания вчера договор за финансиране между Министерство на околната среда и водите, като управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда“ и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като бенефициент. Договорът за техническа помощ и безвъзмездно финансиране е в размер на почти 60 милиона лева в подкрепа не само на дейностите по реформата от гледна точка на плана за реализация на тези дейности, именно приключване със сключването на договорите, окрупняването ВиК асоциациите, описването на активите. Това са все процедури, които минаха успешно и вече сме на финалната права, но и за финансиране вече на самите проекти, предпроектни, регионални предпроектни проучвания и апликационни форми за първите окрупнени и консолидирани дружества в 15 от областите в страната, за които да финансираме с тези средства именно изготвянето на проекти и апликационни форми в максимално кратки срокове, за да може тези области, общини и най-вече тези ВиК оператори, като бенефициенти на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ да кандидатстват за финансиране.
Използвам случая да споделя с вас, народните представители, до къде сме всъщност със самата реформа, защото това е бих казала финалната права и финалния завършек на тази инвестиция и този проект, който сключихме вчера с Министерство на околната среда и водите. То е резултат от усилията по реформата, която започвайки 2009 година изградихме стратегията, формирахме трите стълба на реформата, именно това, че всъщност инвестициите и цялата водна инфраструктура по своя смисъл трябва да бъдат публична собственост, тази публична собственост да бъде ясно описана като активи. Тези активи да бъдат управлявани и стопанисвани от държавата в лицето на водните асоциации. Бяха обособени 28 водни територии еквивалентни на 28-те области. За всяка от тези територии трябва да бъде избран по един оператор и този оператор да има сключен договор с асоциацията по ВиК, представлявана от съответния областен управител. Всичко това вече е извършено, така че в трите стъпки на реформата съответно имаме и утвърдени мастер планове за тези територии, така че стъпките на реформата, така както са в закона и в стратегията са приключили и са завършени. Оттук нататък, разбира се предизвикателството е вече по места, да се направят тези окрупнявания там, където те не са направени, да се сключат споразуменията и да се изготвят такива регионални прединвестиционни проучвания, за да могат вече избраните оператори за всяка една от областите да кандидатства за финансиране, както по линия на Оперативна програма „Околна среда“ за големите население места, еквивалент жители над 10 хиляди, така и за малките населени места по Програма за развитие на селските райони.
Каква е равносметката към днешна дата по отношение вече на консолидацията и окрупняването? Шестнадесет са областите с напълно консолидирани ВиК оператори и договорите в момента са в етап на сключване. София е специфичен случай, така че можем да кажем 15. Осем са областите, в които имаме заявен интерес за консолидация, така че с тях вече оформяме документацията. Остават четири области, в които по този процес на този етап нямаме постигнато съгласие. Въпреки всичко от общо 265 общини в България, 242 общини са част от тези консолидирани територии, така че 242 общини бенефициенти ще могат да получават финансиране за инвестициите си в тези 24 окрупнени територии. Четири области няма да могат на този етап – това са Благоевград, Пазарджик, Ловеч и Кюстендил. Причината е, че в тези области има по един, в някои по два, а в Пазарджик девет марки общински ВиК оператори, които не желаят да се присъединят в окрупняването. Това е причината и това е проблема, поради който не може да се достигне до окрупняването, до избора на един единствен оператор за тази територия. Но аз се надявам, че с примера, който имаме вече с 24 области, с които работим и когато осъзнаем, че ако те не минат в това окрупняване няма да могат да получават безвъзмездното финансиране и инвестициите от европейските фондове, които са необходими за подобряването на ВиК инфраструктурата, малко по малко ще се промени тази ситуация.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
Нямам уточняващи въпроси. Благодаря. Успех по-нататък по програмата.
Следващите колеги.
Имате думата, господин Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми заместник-министри, колеги, моят въпрос е свързан с един път на територията на град Ямбол и Средец със сигнатура 2-53. Аз зная, че има писмен отговор по този въпрос, но тъй като това е един път, който дълги години се коментира и по-скоро участъка по обходен път на град Ямбол моят въпрос е какви са предвижданията за този път точно в този участък, защото една отсечка от около 3 километра вече е почти непроходима, тъй като със започването на ремонта на Летище „Безмер“ по тази отсечка минаваха много тежко-товарни автомобили и в момента, ако се опитате да минете с лек автомобил трудно ще останат всички части по него. Този път е свързан с индустриалната зона на град Ямбол и с част от пътя за Летище „Безмер“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, господин Карагьозов. С малка вметка, надявам се, че министър Павлова ще отговори, но все пак тези актуални въпроси би трябвало да бъдат в рамките на писмен въпрос, когато касае определено място. Но ако министър Павлова има готовност, да отговори.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Наистина такъв тип въпроси по-скоро са част от писмения парламентарен контрол и ние сме дали своя отговор на въпроса. Инженер Лазаров е тук и ще даде повече детайли.
Това, което мога да кажа. Вие помните, че една част от обхода на Ямбол беше направена, беше финансирана в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие” и остана вторият участък, за който обаче е необходимо ново трасе, за който тепърва ще се правят отчуждителни процедури. Така че в плана ни за тази година са именно тези отчуждителни процедури, а оттам нататък вече ще трябва да се търси и финансиране, което към момента не е осигурено. Инженер Лазаров ще ви даде повече информация.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Имате думата, господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Наистина този участък, т.нар. Лот 7 от транзитни пътища 5 за съжаление точно отчуждителните процедури, които бяха необходими, за да могат да бъдат направени новите трасета, които да свържат 2-53, пътят, който е за Средец с обхода на Ямбол, реално забавиха изпълнението и стартирането на този проект, тъй като тази програма се финансира от Европейската инвестиционна банка и за да може да влезе и започне строителството трябваше да има актуално разрешение за строеж, което към настоящия момент няма как да го получим.
Въпреки всичко имаме идея поне участъците, които са наистина в трагично състояние, там беше и обхода на Елхово, който приключи по същата програма, реално част от парите от този обект отидоха точно, за да бъде направен обхода на Елхово. Но въпреки всичко ще направим така, че наистина пътят поне да бъде изкърпен, за да може да се ползва нормално, докато се намерят средства и да се направи цялостния проект, когато бъде подготвен.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви.
Следващите колеги. „Реформаторски блок“.
Имате думата, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, бих искал да разбера какво наложи промяната на референтните стойности по програмата за саниранията и не се ли притеснявате, че това излага на риск цялата програма от гледна точка на липса на интерес от фирмите и може би влошаване на качеството на изпълнение и непостигане на заложения клас С, съответно енергийна ефективност?
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
При приемането на референтните стойности трябва да отбележим два важни момента. Ангажиментът ни те да бъдат актуализирани на всеки три месеца, правейки равносметка за това какви са процедурите, какви са актуалните цени, реалните цени, на които се сключват реалните договори от проведените обществени поръчки.
Нека не забравяме, че в пика на строителството 2015 година, имайки примера на програмата с европейско финансиране имахме случаи, в които нямаше достатъчно желаещи строители, които да работят по тези проекти, които тогава бяха по програмата за саниране. Въпреки всичко ние спряхме и реализирахме 156 сгради само за последните месеци на миналата година и те са готови и въведени в експлоатация и то при цени, референтни стойности доста по-ниски от тези, които сега утвърдихме. Така че това също ни дава една много добра референция – тези 156 сгради, които ние реализирахме през миналата година и те бяха основно и единствено насочени за мерки за саниране.
В националната програма освен самите мерки за саниране и енергийна ефективност и клас С, които трябва да постигнем, ние сме допуснали конструктивни дейности по сградите и именно затова цените, които са утвърдените, и предишния път и сега, са малко по-високи от тези референтни, към които ние би следвало още да ги намалим, ако говорим чисто само за мерки за енергийна ефективност, но в тази сума сме предвидили конструктивни дейности.
Защо считам, че не би следвало да има проблем, защото анализът показва, че някои общини залитат твърде много, включвайки в своите проекти, в своите количествено-стойностни сметки предимно текущи ремонти на сгради, а все пак Националната програма за енергийна ефективност е на сградите, които трябва да постигнат енергиен клас С и само ако сградата има конструктивни проблеми, които биха компрометирали бъдещото саниране, само такъв тип допълнителни строително-монтажни дейности трябва да финансираме, защото все пак програмата не е да направим текущ ремонт на сградите и собствениците, които не са си ги поддържали в добро състояние. Така че именно това е и опит да върнем програмата във фокуса й и сега е момента, тъй като одобрените сгради са около 2 хиляди и тепърва за тях предстоят обществени поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажни работи, така че трябва да върнем във фокуса на програмата именно предписаните от енергийните обследвания, от енергийните одитори мерки за енергийна ефективност, които постигат клас С и само извънредно изричните конструктивни укрепвания на сградата, ако сградата има конструктивни сериозни дефекти, оказани в конструктивния одит. В противен случай ще залитнем в това, че с парите, които имаме, да правим едни текущи ремонти на сградите, което не е целта на програмата.
Иначе от това, което изразихте като притеснения, в тази година вече няма чак такъв бум на строителството. Напротив, при приключването на стария програмен период имаме за строителния бранш, особено първите 6-8 месеца на годината една от основните дейности, по които ще може да кандидатства строителният бранш, е именно тази програма. Така че аз не очаквам нито отлив, нито нежелание, напротив – има голяма конкуренция за това кой да работи по тези сгради.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, министър Павлова.
Господин Марков, уточняващ въпрос.
КОСТАДИН МАРКОВ: Притесних се от драстичните разлики – от 250 чух, че слиза на 148 и то с надзора и с авторския контрол, което ми се струва доста сериозно намаление на цените. Пък и аз бих помислил по-скоро в посока процедурите да нямат субективен момента на общините да са преди всичко цена и оттам нататък пазарът да регулира и самата стойност. Мисля, че допуснахме да има субективен момент, техническо предложение, което се цени един Господ знае как и съответно цена, не помня вече пропорциите как ги играят по общините. Но според мен това трябваше да е посоката, не толкова драстично да се сваля квадратния метър. Но това е едно аматьорско мнение.
Благодаря Ви за отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако позволите, една кратка дуплика.
Само да ви кажа, че ние по отношение на строителството сме дали възможност договорите да са на принципа на инженеринга, така че той също дава гъвкавост до проектирането и строителството и ценообразуването и дейностите, които да бъдат включени. Освен това нека да мине и това тримесечие, нека да видим цените, на които се сключват договорите и тогава вече следващото тримесечие ще се прецени, ако е необходимо, да кажем за много високи панелни сгради, които са над 10-18 етажа за тях да има възможност за гъвкавост. Така че програмата дава тази гъвкавост и ще направим така че хем да няма ощетени нито от гледна точка на цена и качество, но и все пак трябва, това са бюджетни средства, да пазим стриктна дисциплина за това те да бъдат изразходвани в крайна сметка за целите на програмата, а те са енергийна ефективност.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Преминаваме към колегите от „Патриотичен фронт“.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър и колеги от Министерския съвет.
Моите въпроси са два, те се отнасят към госпожа Павлова и господин Лазаров.
Първият въпрос е до къде реално, защото има много спекулации с този въпрос, сме с тунела под Шипка.
Вторият въпрос, тъй като касае Агенция "Пътна инфраструктура", затова споменах и господин Лазаров, до къде стигнахме с разширяването на пътя Пловдив-Асеновград? Аз смятам, че тук ще ме подкрепи и госпожа Дора Янкова, защото това е стратегически път, който свързва втория по големина град с Централните Родопи, Смолян. Наистина пътят е от кардинално значение за цялата държава, не само за моя избирателен район.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, колега Атанасов.
С двата въпроса, които зададохте квотата на „Патриотичния фронт“ приключи.
Имате думата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Ако може да започна отзад напред.
Пътят Пловдив-Асеновград е включен в одобрения от Агенция "Пътна инфраструктура" списък, с който ще кандидатства за финансиране по Програма „Региони в растеж“. В момента агенцията изготвя своите проекти, които да подаде за одобрение в управляващия орган. Първите 14 проекта, които ще подаде са вече определени и се надявам следващите дни и седмици те да ги подадат за одобрение. В тези 14 влиза и Пловдив-Асеновград. Неговата индикативна стойност е около 20 милиона лева. След като бъде разгледан и одобрен от управляващия орган агенцията ще проведе обществена поръчка и ако няма обжалвания и успешно бъде проведен избора, бихме имали и вече избран изпълнител да започне работата по проекта, като тя е планиране в двугодишен период от време да се реализира проекта. Две години е горе-долу предвидената продължителност на тези проекти.
По отношение на първия въпрос за тунела под Шипка, първо трябва да кажа, че ние имаме един голям тунел под Шипка, който е като една дългосрочна голяма инвестиция, сериозна инвестиция, за която търсим финансиране. И един по-малък тунел, който е част от довършващото се в момента трасе на обхода на Габрово, който освен самата директна линейна част включва един много голям виадукт, огромен виадукт, доста сложно съоръжение, още повече в планински условия, което трябва да бъде изградено. За съжаление не е започнало неговото изграждане поради причина, че имаме все още обжалвания и проблем с отчуждаването на терените, тъй като то минава над населено място, в урбанизирана територия е и е много сериозен проблемът с отчуждаването. Докато този проблем не бъде решен и не бъдат взети под внимание - обжалвания и т.н. няма да може да започне неговото изграждане. Това е причината да има забавяне. А вече след това съоръжение имаме и по-малкия тунел, който трябва да бъде изграден.
Паралелно с това, знаете дългогодишната сага на самия тунел. Той е във фаза 2 на проекта, за който говоря, за обхода и тунела на Шипка. Той е наш приоритет за изграждане. След дългогодишни саги в съда с екологичните обжалвания, на ОВОС и дейностите, мисля, че вече сме на финалната права. Тук вече е въпрос на осигуряването на финансирането.
Индикативната стойност на основния тунел е около 150 милиона евро. За момента нямаме осигурен такъв ресурс, но този проект е включен като резервен, ако имаме спестени средства в Оперативна програма „Транспорт 2014-2020“ и това е един от финансовите източници, на които ще разчитаме или със средства от заеми, тъй като Агенция "Пътна инфраструктура" представи своя списък с предложения, за които да получи мандат за преговори с международните финансови институции за осигуряване на дългосрочно кредитиране. Тъй като Програмата „Транзитни пътища 5“, по която знаете че финансираме доста отсечки с Европейската инвестиционна банка приключва тази година, всъщност вече искаме да започнем преговори за новата програма, която вече няма да се казва „Транзитни пътища 5“, а „Европейски транзитни коридори“, но със същия смисъл. Това е нашата идея, в която да включим тези направления – Шипка, София-Видин, София-Калотина, ако не успеем по канектинг юръп фасилити и включително участъци от АМ „Хемус“, всичко това, за което можем и успеем и получим мандат от правителството за преговори. Така че в момента сме в етап на изчакване какъв мандат ще получим и за какъв тип финансиране.
Проектът е в нашия списък и е в топ приоритетните ни проекти.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Доволен съм от отговора, нямам уточняващи въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря ви.
Колегата от „АБВ“, господин Иван Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, от сайта на министерството се информирах, че са проведени процедури за участие на кандидати в сферата на образованието за финансиране с европейски средства. Тъй като образованието е един от сериозните проблеми, които държавата трябва да разрешава и се знае, че една от причинете за утежняващите обстоятелства в образованието е необхващането на децата, подлежащи на задължително обучение в предучилищна възраст, моят въпрос е предвижда ли се, има ли възможност за осигуряване финансиране и изграждането на структура от предучилищни детски заведения?
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Ще ми позволите едно малко отклонение, което може би малко ще удължи времето, но за да дам контекста на отговора.
В Оперативна програма „Региони в растеж“ в отделните приоритетни области, които са по сектори извън първа приоритетна ос, която е най-голямата ос, свързана с градското развитие, в която също финансираме образователна инфраструктура имаме отделна ос, която е насочена към специализираното и професионалното обучение и образование. Това, което вие виждате на сайта е именно това по тази приоритетна ос. Ние имаме отворена покана за кандидатстване на професионалните гимназии само и единствено, защото отделните приоритетни оси на програмата, дали е здравеопазване, дали е образование и останалите сектори са така насочени, така приоритизирани дейности, които да подкрепят определена реформа. Със средствата от 160 милиона лева в тази приоритетна ос те са предвидени за финансиране приоритетно на професионални гимназии, които са определени от Министерство на образованието и науката, като такива професионални гимназии, които имат най-добра добавена стойност за икономиката, които произвеждат най-голям брой кадри в различните сектори от икономиката. Затова те са разстелени в няколко категории: професионални гимназии в сектор „Икономика“, професионални гимназии в сектор „Технически науки“, професионални гимназии в селското стопанство, професионални гимназии в областта на културата и професионални гимназии в областта на спорта. Направен е приоритетен списък и по него като наши бенефициенти съответно министерствата, които са принципали на тези професионални гимназии са поканени да подадат, като директни бенефициенти своите проектни предложения. Така че в рамките на тази приоритетна ос, в рамките на тази покана ние можем да финансираме единствено и само професионални гимназии. Тук не говоря само за ремонт на самата гимназия, енергийна ефективност, тук говорим за мерки, свързани с оборудване на лаборатории, оборудване на зали за практическо обучение с цел да подкрепим професионалното образование, което е доста важно.
В тази приоритетна ос имаме и допълнителна мярка за висшите учебни заведения. Тя е по-малка, тъй като фокусът на реформата в образованието е именно средното професионално образование.
В първа приоритетна ос, където също споменах, че финансираме образователни институции, там вече са бенефициенти 39-те големи и средно големи градове и София, бенефициенти и междинни звена на помощта. Там наличният ресурс е 1 милиард и 400 милиона и всяка една от тези общини в рамките на своя интегриран план спрямо бюджета, с който разполага прави инвестиционна програма и определя каква част от този бюджет дава за образователна инфраструктура, каква за социална, културна или градска среда, градски транспорт и т.н.
Всички тези общини са предвидили инвестиции в ремонт на детски градини и училища, вече и основни училища, не говорим тук за професионални гимназии, които ще бъдат ремонтирани и на които ще бъдат направени мерки за енергийна ефективност. Но не е предвидено, поне от това, което виждаме, строителство на нови такива.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо министър.
Удовлетворен съм от Вашия отговор.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Колега Иванов, заповядайте.
МАРТИН ИВАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги.
Моят въпрос е свързан с незаконното строителство. Искам да попитам дали има констатирани незаконни сгради през 2015 и 2016 година, за които предстои да се издадат заповеди или са вече издадени заповеди за премахване на незаконните постройки? Къде и в кои региони се намират?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Повече детайли сигурно и госпожа Гечева ще може да каже. Аз ще кажа най-общо.
ДНСК направи отчет и равносметка на дейността си за 2015 година и това, което мога да кажа, като общи резултати е, че в рамките на дейността на ДНСК по надзор и съответно премахване на незаконното строителство, тъй като ДНСК има и други функции, свързани с разрешенията за строеж и въвеждане в експлоатация, през 2015 година са ефективно премахнати общо 850 незаконни строежа. Отделно от това са наложени над 500 глоби и имуществени санкции за установени нарушения на закона, именно нарушения от главни архитекти, които са издавали неправомерно документи и разрешения за строеж, нарушения включително и на фирмите или на строителните надзори, които и за реализиране на тези дейности. Така че това е най-общо по изпълнението на 2015 година.
Иначе текущо в своята дейност ДНСК проверява всяко едно, съгласно последните промени в закона, които бяха приети през 2012 година, ДНСК извършва предварителен контрол на всички издадени разрешения за строеж, както и последващите контролни действия на агенцията. Така че има множество случаи, по които агенцията връща за допълване или не приема издадени разрешения за строеж от общините. Но това е една текуща дейност.
Може би госпожа Гечева, ако има повече данни би могла да каже повече и по това.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Заповядайте.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Това, което мога най-общо да кажа също във връзка с дейността за 2015 година, мога да дам една обща цифра, която е над 1 000 заповеди, издадени общо от Дирекция „Национален строителен контрол“. Това не са само заповеди за премахване. Както знаете, по Закона за устройство на територията от 2012 година след ноември месец, след влизане в сила на ЗИД на ЗУТ, ДНСК упражнява контрол в строителството само за строеж от първа, втора и трета категория. Така че тези над 1 000 издадени заповеди не са само за премахване на такива строежи от първа, втора и трета категория, но тук са включени и заповеди за забрана ползване на строежи първа, втора и трета категория, спиране на строежи първа, втора и трета категория, заповеди във връзка с осъществен контрол по законосъобразност на издадените строителни книжа, съответно за отмяна или за потвърждаване на издадени строителни книжа. Така че това е броят на издадените заповеди за 2015 година.
Що се отнася до заповедите за премахване на незаконни строежи, вече не са толкова много на брой, тъй като самият факт, че в закона е премахната възможността за узаконяване на незаконни строежи, то в последните години категорично може да се каже, че строителство на такива големи строежи от първа, втора и трета категория не започва без строителни книжа. Изключително редки са случаите, в които някой възложител си позволява да започне изпълнение на незаконен строеж.
Благодаря.
МАРТИН ИВАНОВ: Не разбрах, всички са премахнати, които са установени като незаконни или предстоят такива премахвания?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Ще допълня.
В началото на всяка една календарна година се залагат цели за изпълнение на дейността на ДНСК, като един от индикаторите в тези цели е броят на изпълнените заповеди за премахване. За 2015 година, поставената цел по отношение на изпълнение на заповеди за премахване беше да бъдат изпълнени 800 заповеди за премахване. По последни данни от публичния регистър, който е достъпен за всички на страницата на ДНСК, около 1 600 са заповедите, които са влезли в сила за премахване и предстои да бъдат изпълнени. В целите, които ДНСК си поставя за изпълнение в годината, броят на заложените за изпълнение заповеди е съобразен, както с броя на служителите на ДНСК, които трябва да се справят с тази задача, така и с разполагаемия бюджет, тъй като знаете, че принудителното премахване е за сметка на извършителите на незаконните строежи, но първоначално на фирмите, които извършват това премахване се заплаща от бюджета на дирекцията. Така че възможностите на дирекцията са около 800-1 000 заповеди годишно да бъдат изпълнявани и съответно за 2016 година също е заложена такава цел от 800 заповеди за премахване.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: И аз Ви благодаря.
Колегите от „ГЕРБ“. Добромир Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги.
Отново по темата относно ДНСК. Нормативно разписано е, че Дирекция „Национален строителен контрол“ упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му. Освен този контрол по незаконосъобразните сгради, за които може би пита колегата, ДНСК има и задължения за въвеждане в експлоатация на обекти, които отговарят на тези изисквания. С оглед приключването и на програмния период 2007-2013 година, може ли да ни дадете малко повече информация относно броя на обектите, въведени от ДНСК в експлоатация и най-вече на тези обекти, които са по оперативните програми за цитирания по-горе период.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди да дам думата на госпожа Гечева, ако позволите няколко общи думи.
Благодаря за този въпрос. Много често ДНСК винаги е като лошото ченге, както се казва, шегувам се разбира се, но набедена, че това са едни зверове, които само събарят незаконни сгради и се споменават с лошо. Но аз искам да използвам случая да благодаря на госпожа Гечева и целия екип, защото благодарение на техните усилия в края на миналата година са въведени изключително в кратки срокове голям брой сгради в експлоатация, като част от цялостната дейност на ДНСК, които са финансирани по проекти с европейски фондове. Вие знаете, че ако тези строежи, които трябваше да бъдат въведени в експлоатация не бяха въведени в експлоатация до 30 декември миналата година, те нямаше да могат да получат своите финални плащания по линия на оперативните програми. Така че те направиха наистина една много добра приоритизация, дадоха приоритет на всички общини и на всички проекти по тях и успяха да ги въведат.
Отново бих казала, че и в отчета, който имаме за 2015 година общо над 4 хиляди са сградите, които са въведени за цялата година на територията на цялата страна, които са от първа до трета категория, въведени в експлоатация от ДНСК. Отделно много по-голям е броят, разбира се и на по-малките сгради – четвърта, пета, шеста категория, които са въведени от местните власти. От тези сгради въведените от ДНСК по проекти, финансирани с европейски фондове са над 800 строежа.
По различните програми, може би госпожа Гечева ще може да даде повече детайли. Това са и Програмата за регионално развитие, и Програмата за развитие на селските райони, и Програмата за рибарство и аквакултури. И по всички останали програми – Оперативна програма „Околна среда“, разбира се, пречиствателни станции, депа за отпадъци. Така че много сериозни обекти бяха въведени. Наистина над 40 хиляди са и проверките на строителни книжа, които са направени, за да могат тези обекти и техните разрешения за първа експлоатация, после за ползване, проверени. Така че сериозни усилия бяха положени, за което благодаря на госпожа Гечева. Тя може да даде повече детайли за числата.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Гечева.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Благодаря.
Най-грубо, от тези над 800 по оперативни програма, основно бяха въведени към края на годината, за което действително колегите положиха големи усилия и във връзка с организацията на самото въвеждане в експлоатация, тъй като знаете, че въвеждането в експлоатация от ДНСК става и със свикване на заседание на държавни приемателни комисии, в които участват всички относими контролни органи, което само по себе си предполага една доста сериозна отговорна организация.
По Оперативна програма „Околна среда“ са въведени над 100 строежа, като пак казвам, че тук нямаме претенции за абсолютна точност на цифрите, те са ориентировъчни. Всички строежи, въведени в експлоатация са качени в публичния регистър за издадените разрешения за ползване, който е достъпен на интернет страницата на ДНСК.
Строежите, финансирани по Фонд „Земеделие“ също са над 350, въведени в експлоатация. По Оперативна програма „Транспорт“ са въведени в експлоатация над 200 строежа. По Оперативна програма „Регионално развитие” са над 150 строежа от първа до трета категория. По Оперативна програма „Конкурентоспособност“ има въведени в експлоатация строежи, както и по „Рибарство и аквакултури“.
Най-значимите строежи, които мога да спомена като инфраструктурни, комуникационно-транспортни обекти и съоръженията към тях, това са АМ „Марица“, Софийски околовръстен път, Северна скоростна тангента, Транспортен възел „Лъвов мост“ и съпътстващата инфраструктура, разширенията на метрото, обходния път на град Монтана и на град Малко Търново, проект „България транзитни пътища 5“, Лот 6.
Също така модернизация на железопътна инфраструктура, жп линия София-Карлово и много други.
Също така бяха приети във връзка с пристанищна инфраструктура сериозни обекти, които са във връзка с контрола на самия трафик. Бяха приети по Оперативна програма „Регионално развитие” и „Околна среда“ нови рехабилитирани съществуващи водопроводни и канализационни системи, интегрирани водни цикли на населени места в цялата страна, пречиствателни станции, депа.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо Гечева.
Наистина отчетът ви е чудесен.
Колеги?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: И аз благодаря за подробния отчет.
Това е един много съществен и важен въпрос с оглед точно в тази сфера на дейност на ДНСК, тъй като той е важен елемент от благоприятното приключване на всички проекти по оперативните програми.
Удовлетворени сме от отговора.
Благодарим ви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
Колегите от „Реформаторски блок“.
Господин председател.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Уважаема госпожо министър, госпожо заместник-министър, господа заместник-министри.
Бих искал да ви попитам за Автомагистрала „Струма“ и за най-тежкия участък – Кресненското дефиле. Как се развиват нещата, ще се прави ли сложния тежък финансово много тежък проект или ще се работи с другия вариант? Няколко пъти сме обсъждали тук, ако не се лъжа, тази тема и Вие казахте, госпожо министър, направихте няколко изявления в медиите, просто за повече яснота бих се надявал да ми отговорите. Виждам, че целият екип е тук.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
Да, Автомагистрала „Струма“, особено участъка на Кресненското дефиле е изключително важен приоритет за тази година за нас, защото вие знаете, че останалите два подучастъка на Лот 3 на Автомагистрала „Струма“ от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански вече си имат избрани изпълнители, работи се по тях. Остават именно тези около 20 километра в дефилето. За съжаление поредния трагичен инцидент днес, има загинал човек именно в дефилето. Това още веднъж обосновава необходимостта там да бъде намерено най-доброто решение, техническо, финансово, както Вие споменахте, но разбира се и екологично. Да намерим най-доброто решение, в рамките на законовите изисквания да го изградим максимално бързо.
Докъде стигнахме? Вие знаете, за този участък се говори и се работи много отдавна, но към 2008 година за него са правени екологични проучвания, но за съжалени те не съдържат конкретен проект и не съдържат конкретни детайлни геоложки, сеизмоложки и други проучвания за трасето. Сега в рамките на вече конкретното проектиране на това трасе, като част от подготовката му за реализация Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ възложи конкретни детайлни проучвания. Резултатът на тези проучвания показа няколко много важни елемента, доказващи, че всъщност изграждането на един единствен цялостен, над 13-15-километров тунел не е целесъобразен, нито по технически причини, нито по сеизмоложки, геоложки, включително и по екологични причини, тъй като той крие своеобразните рискове. Рисковете са базирани в няколко категории. От сеизмоложка гледна точка този район е със сериозни повишени показатели от сеизмоложки риск, което съответно би създало проблеми и затруднения най-вече при изграждането, но и при експлоатацията на едно такова съоръжение.
От гледна точка на проучванията показва, че там има съдържание на радиоактивни елементи и радон, което би било опасно по време на изграждането и строителството на това съоръжение. И от гледна точка на съответно екологичния елемент – това е едно огромно количество, тонове, може би 6 милиона кубични метра скална маса, която би трябвало да бъде извозена, това са хиляди камиони на ден в продължение на 5 до 7 години да се движат в дефилето, да извозват тази скална маса, която се копае. Това би застрашило пътуващите, би затворило и пътя, би застрашило околната среда и би създало сериозни затруднения.
Това са основните аргументи, като част от много други, основно касаещи и екологичната, но и техническа реализация на този проект. Да не говорим, че ако индикативната стойност на един тунел би била над 1 милиард евро, е сума, с която България не разполага. Затова беше направен и е готов идейният проект за трасе, което да минава през дефилето, но да е комбинация от няколко тунела, виадукти и съответно използвайки частично съществуващото трасе, да бъде направено в две ленти в посока, движение тип скоростен път, магистрален участък, за преминаване през дефилето, който да е съобразен с техническите, екологичните и геоложките параметри на трасето. Този идеен проект и най-вече техническото задание за ОВОС в момента е в обществено обсъждане, той е качен на сайта на компанията. Провеждат се обсъждания и представяния на проекта по места. Даже вече имаме едно съгласувано леко изместване на трасето в последния вариант при Кресна, за да можем да се съобразим все пак с общественото мнение и ситуацията в Кресна. Това са усилията, по които работи националната компания. Надявам се до лятото на тази година тези обществени обсъждания да приключат с положителен резултат, за да може вече окончателно внесения доклад по ОВОС в Министерство на околната среда и водите, да мине и експертния съвет и да получим позитивна оценка. Това ще ни даде възможност да довършим апликационната форма, да кандидатстваме в Европейската комисия и паралелно да обявим обществена поръчка за избор на изпълнител и на този последен участък от магистралата.
Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви.
Нямам уточняващи въпроси.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, госпожо министър, колеги народни представители.
Моят въпрос е относно Оперативна програма „Региони в растеж“.
Възможността в периферията на областните центрове или на градовете над 30 хиляди жители, споделихте в комисията, че до 20% от ресурса е възможно да бъде за публични мерки, които са свързани със селската инфраструктура. До тук има подписани договори с общините за изпълнение на интегрираните планове. Ще има ли допълнителна техническа помощ за инвестиционната програма, свързана с тези 20% или общините сами ще трябва да осигурят ресурс, защото в рамката и в договорите, които сте подписали до тук те споделят на много места, че нямат ресурс да направят това?
По този повод, има ли поне една община, която да е отделила 20% за публична инфраструктура, свързана със селската периферия на тези градове?
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Това е първа приоритетна ос – 39-те общини. Първото, което може би трябва да кажа е, че от тези общо 39 общини, които имат възможност да получат директното финансиране по тази ос, вие знаете, то е разпределено в три етапа на кандидатстване и към днешна дата от 39 имаме подадени 29 инвестиционни програми. Останалите 10 съответно общини със своите инвестиционни програми имат възможност да ги подадат с краен срок 31 март тази година.
Тези 29 са разгледани и предстои тяхното одобрение. Надявам се, ако не до края на този месец, то през месец март най-късно те да бъдат одобрени. В хода обаче на това одобрение, потвърждавам, както Ви отговорих миналия път, но вече днес имаме и по-конкретни данни, от тези 29, 15 от общините внесоха искане за изменение на своите интегрирани планове, като голяма част от тези изменения касаят именно това общините да включат тази възможност до 20% от т.нар. селска периферия на община на градския реал, да бъдат включени дейности в тях. Така че, да – имаме, в момента не мога да ви ги кажа поименно, но в рамките на парламентарния писмен контрол можем да ви дадем повече информация.
По отношение на техническата помощ, предоставена е техническа помощ на всичките 39 общини. На тях им е дадена възможност да кандидатстват за такава в размер на 11 милиона лева за подкрепа и на капацитета, на подготовка, на мониторинга на инвестиционните програми и т.н. Така че това е предвидения ресурс за подкрепа и техническа помощ на тези общини.
Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Госпожо Янкова?
Нямате уточняващи въпроси.
Колега Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Вторият ми въпрос е свързан с еднофамилните къщи. Предвидени ли са средства за тях за саниране в по-малките населени места?
Благодаря, госпожо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В рамките на Националната програма за енергийна ефективност, която знаете, че е с приоритет на многофамилни жилищни сгради и то с основен фокус панелни сгради и сгради, строени по индустриален способ, така че в нея не се включват еднофамилните.
За еднофамилните сгради Министерство на енергетиката, съвместно с Министерство на околната среда и водите планират специализирани програми, но може би те по-конкретно ще могат да ви отговорят, за подкрепа, особено за градовете с увеличено ниво на прахови частици във въздуха, да субсидират тези еднофамилни жилищни сгради за закупуване на соларни бойлери и такъв тип съоръжения и мерки за енергийна ефективност в тези сгради.
Това, което ние финансираме е по линията на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. По Приоритетна ос 2 имаме бенефициенти 28-те малки общини, които са бенефициенти на 107 милиона лева – общото финансиране на тези 28 града, които могат да кандидатстват с мерки за енергийна ефективност на публични сгради и на частни жилищни сгради. Петдесет процента от тези средства за всяка община отиват за публични сгради на територията на общината и останалите 50% отиват за жилищни сгради. В частта жилищни сгради всяка от тези 28 общини има възможност, освен многофамилни жилищни сгради и мерки за енергийна ефективност, да предложат и еднофамилни жилищни сгради, ако в тях живее социално слабо семейство.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря.
От „АБВ“, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в годишната програма за участието на България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз в малката част „градски въпроси“ се заявява готовността на България да защитава интересите на малките и средни градове в дневния ред на Европейския съюз.
Заявява се, че до края на годината ще стартират пилотни проекти, които ще предприемат решения за решаване на проблеми в областта на борбата с бедността, околната среда и жилищна политика.
Моята молба към Вас е, дали можете да кажете повече, кои проблеми на държавата бихме могли да решаваме в партньорство общини, държава и Европейския съюз?
Благодаря Ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Това, което мога да кажа е, че като политика, която министерството провежда в рамките на визията и пространствено развитие на страната ни и анализите, които правихме не само за целите на оперативната програма, но и за целите на цялостно финансиране на регионално ниво, България е взела решението, че трябва да насочва инвестициите от всички фондове, говоря и от европейските фондове и други инвестиции на принципа на умерения полицентризъм. А именно, с цел постигане сравнително балансирано развитие на регионите, да не се фокусираме и единствено само в най-големите градове, какъв е фокусът основно на европейското финансиране и Европейския фонд за регионално развитие, но да търсим умерения полицентризъм и да подкрепяме и малките и средно големи населени места.
Това, което се получава за съжаление обаче е, че тъй като големите градове и средно големите градове получават подкрепа по линия на Европейския фонд за регионално развитие най-малките получават по линия на Програма за развитие на селските райони, тези, които са средно големите понякога са някъде между двете програми и разбира се имат своите механизми за финансиране, но те са недостатъчни.
Паралелно с това направихме и анализ за това какъв трябва да е и фокусът на целенасочената политика за слабо развитите региони и тези, които имат икономически и демографски проблеми. Всичко това тръгна и водени от нашия приоритет и идея в подкрепа на Северозападна България, като най-изостаналия район за планиране в България, но и спрямо всички региони в Европа.
Какво показа статистиката? Статистиката показа, че целенасочената политика, която правителството и държавата трябва да провежда не може и не би следвало да е само за Северозападна България. Тя е с много тежки демографски проблеми, но с абсолютно идентични показатели, говоря като демографски срив, негативни демографски тенденции, лошо икономическо развитие, нива на безработица, недобра съпътстваща инфраструктура, са още три, най-общо казано категории и области в страната. Затова всъщност целенасочената ни инвестиционна програма има четири подпрограми, четири компонента – Северозападна България, която е с най-сериозни проблеми и най-голям обхват, това са петте области с над 50 общини в тях; Родопите, където са общините в Родопите; Странджа Сакар и всички планински и полупланински райони и трансгранични райони, защото всички те са с еднакво лоши показатели. Всъщност от 265 общини в България 149 общини от тях са именно с показателите за слабо развити райони и слабо развити населени места. Затова програмата ни за целенасочена подкрепа включва четири подпрограми, включва тези 149 населени места и покриваме над 56% от територията, защото така, както казахте Вие, те имат своите демографски проблеми. И четирите фокуса на тази програма, четирите приоритета на тази програма са именно насочени в това.
Първият приоритет, това са мерки, насочени в подкрепа, бих го нарекла – подкрепа за икономиката, където трябва да подкрепим с довеждаща инфраструктура създаването на предприятия, индустриални зони, тех паркове и други, такава инфраструктура.
Вторият и най-важен приоритет и това, което Вие питате, това е т.нар. укрепен човешки потенциал, а именно инвестиция в образование, инвестиция в преквалификация, защото в тези райони е най-висок процентът безработица, жилищна политика. А именно, за да привлечем младите хора да останат или да се върнат в тези региони – изграждане на жилища, в които те да бъдат настанени и добра съпътстваща инфраструктура, включително образователна, социална и здравна, за да можем да създадем предпоставки млади хора и висококвалифицирани специалисти да работят в тези райони.
Третият приоритет е съпътстващата инфраструктура.
Четвъртият е там, където се касае за трансграничните райони – по-добра възможност за използването на трансграничното сътрудничество в тези региони.
Така че това са мерките, които ние предвиждаме в тази целенасочена инвестиционна програма. Тя вече е разработена, мина общественото обсъждане, мина обсъждането на регионалните съвети за развитие, беше приета. Вчера беше представена и на Съвета за развитие. Предстои да бъде внесена в Министерския съвет. Отправила съм и писмено предложение към господин Зеленогорски да представи на Комисията по регионална политика и местно самоуправление тази програма, за да може тя да бъде приета и от правителството и да се търсят начините за финансиране приоритетно на целеви проекти, свързани с тези приоритети, които споменах. За всяка от тези области сме идентифицирали такива проекти, които имат добра готовност и които отговарят на тези четири приоритета, които споменах, за които не можем да осигурим европейско финансиране, тъй като общите нужди на всички проекти, които са заявили като желание и готовност, са за над 5 милиарда, но в тях се включват АМ „Хемус“, която е над 2 милиарда, проекти с европейски фондове, които също са около 2 милиарда. Така че реално от държавния бюджет за такава подкрепа на тези райони около 500 хиляди лева са инвестициите, които не можем да осигурим от европейски и други фондове, за да подкрепим конкретни мерки от тези, които споменах, всичко това е бюджет от 2020-2022, за да можем да подкрепим такъв тип инвестиции в тези райони.
Благодаря.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, госпожо министър.
ЗАМ.-ПРЕДС. ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър, на Вас и на Вашия екип за участието в днешната комисия.
Успех пожелаваме във всички сфери!
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 16.45 часа.)
СТЕНОГРАФ:
Кр. Николова
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
(брой знаци 50 970) /Ирена Коцева/
