Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
09/03/2016
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
Законопроект № 554-01-140, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
Законопроект № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 19.02.2016 г.;
Законопроект № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
Законопроект № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г.
П Р О Т О К О Л
№ 6
Днес, 9 март 2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, имаме кворум и започваме заседанието. С извинение, че преместихме деня и часа, ясно по какви причини. И двата законопроекта ги чакат за утре в Пленарна зала. Днес ще разглеждаме следния
По дневния ред - който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. По първа точка от дневния ред присъстват Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините”, Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд”, Диана Маринова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд” и от Националното сдружение на общините в Република България – Емил Савов, зам.- изпълнителен директор.
Заповядайте г-н заместник - министър.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е предложен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Той има няколко аспекта, обаче основният аспект, който засяга най-вече дейността на вашата комисия, е свързан със създаването на механизъм за финансово оздравяване на общините в Република България.
Вие знаете, че една от основните функции на Министерство на финансите е да наблюдава финансовото състояние на общините и не само да наблюдава. Ние и финансираме общините за делегираните от държавата дейности и други специфични целеви трансфери, които се определят със Закона за бюджета, който одобрявате вие.
През последните няколко години, за съжаление, се наблюдава едно влошаване на финансовото състояние на общините. Ще ви дам само един пример. До средата на миналата година задълженията на общините се движеха някъде около 150 млн. лева, към края на годината те стигнаха 200 млн., а само за м. януари те вече са нараснали с още 30 или - 230 млн. лева задължения. От личен опит ще споделя с вас, че ежедневно по искане на кметове аз се срещам непрекъснато с всички тях и всички изразяват своята загриженост и то затова, че няма механизъм, с който да може да се подпомогнат тези общини.
Миналата година възникна идеята в нашето министерство, тя беше подкрепена и от правителството, да направим промени в Закона за публичните финанси, с които да предвидим цялостна процедура по финансово оздравяване на общините. Какво означава цялостна процедура? Цялостна процедура – първо, трябва да се идентифицират общините, които се намират в състояние на финансово оздравяване, на второ място - трябва да се открие самата процедура и тук в проекта на закона е предвидено как става това нещо и разбира се – на трето място - да се реализира план за финансово оздравяване.
За да може да попадне една община в този механизъм или процедура за финансово оздравяване, тя трябва да отговаря най-малко на три или повече от показателите, които са посочени в самия проект на закона. При това положение, кметът на общината е длъжен да информира общинския съвет за това, че общината се намира в това състояние и да предложи съответно откриване от страна на общинския съвет на процедура за финансово оздравяване. Естествено кметът на общината разработва оздравителна програма, която се поставя на обществено обсъждане, на този момент ние акцентираме изключително много – това, което се предвижда с плана за финансово оздравяване, трябва да стигне до населението на съответната територия, за да знае какви са причините, какво е довело до това състояние и какви са мерките, които ще предвиди планът за финансово оздравяване за излизане от тази ситуация.
За нас този механизъм е изключително важен защото, вие знаете, общинските финанси са част от публичните финанси и влошаването на финансовото състояние на общините води до влошаване общо на финансовото състояние на консолидираната фискална програма, а също така много добре знаете, че в Закона за публичните финанси има предвидени финансови правила, на които ние трябва да отговаряме, на базата на които са разработени всички стратегически документи, които са за нуждите на бюджетното планиране, а и за документите, които изпращаме в Европейската комисия.
Този финансов план има своята структура, има своите показатели, има своите цели, има своята продължителност. Максималната продължителност е три години. На базата на изпълнението на тази програма, ако се постигнат резултатите, които са заложени в нея и има трайно подобряване на финансовите резултати в общината, е предвидена процедура, при която министърът на финансите може да подпомогне общината, с оглед постигане на своите цели на програмата. И второ – когато се постигнат тези резултати и има подобряване на финансовото състояние е предвидено министърът на финансите да предложи на Министерския съвет да се предостави целева субсидия, която да компенсира или с която да може да се възстанови временния безлихвен заем, който е предоставен на дадената община от Министерството на финансите.
Освен тази материя, която е развита в проекта на закона, вътре има и някои други промени. Не зная дали трябва по-задълбочено да ви запознавам с тях, но това са промени, свързани с редица казуси, които са възникнали след приемането на Закона за публичните финанси, някои от които ние сме ги регламентирали ежегодно със Закона за бюджета за съответната година, но понеже имат траен характер, трайна норма, ние предлагаме да бъдат включени в Закона за публичните финанси.
Регламентирана е и материята за възможността за поемане на дълг от институционални единици, класифицирани в сектор „Държавно управление” в случаите когато дългът на държавата надхвърли 60 % от брутния вътрешен продукт. За да бъда по-ясен кои са тези институционални единици – това са такива предприятия и дружества като БДЖ, НКЖИ, болниците, тоест техните задължения влизат в така наречения сектор „Държавно управление” и когато се надхвърли този процент, държавата може да ограничи възможността за поемане на дълг от тяхна страна.
Има и много подобрения по отношение на информацията, която публикува държавата по отношение на дълга както за тези институционални единици, така и за всички структурни единици, които влизат в сектор „Държавно управление”.
Предлагат се изменения и в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които се уреждат въпроси са като определяне на правилата за организацията на банковите сметки, касаещи и средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, уреждане на условията и реда за изплащането на финансова помощ със средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и т.н.
Предложено е и прецизиране на разпоредбата за предвиденото служебно приключване на проекти, както и промени, свързани със спазването на принципи за добро финансово управление, отговорността на бенефициентите при изпълнение на проектите и за извършване на допустимите разходи. Регламентирана е по-подробно и материята за финансовите корекции.
Разбира се, има и други промени в някои други закони чисто терминологично, които се наложиха и трябваше да ги отразим в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Благодаря и на всички въпроси ще се постарая да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Много благодаря, господин Ананиев.
Колеги, за изказвания. Ако искате докато съберем кураж – Вие представлявате Сдружението на общините, колега. Заповядайте.
ЕМИЛ САВОВ: Благодаря Ви. Емил Савов – зам.-изпълнителен директор на Сдружението на общините.
Благодаря първо за възможността да бъда сред вас. Така както изказахме нашето становище пред Комисията по бюджета – вие разполагате с него, становището е едно и също и е изготвено след консултиране с всички общини, така както го изискват нашите уставни документи и за да не повтарям това, което имате пред себе си, само няколко акцента.
По-важните са там където имаме пълно съгласие с Министерство на финансите, това че е необходима някакъв вид законова регламентация за справяне с финансовите проблеми на определени общини. Не казваме, че това е, което подкрепяме, но че е нужна законова регламентация и второ, че има един набор от общини, може би от около 30, които имат нужда от подкрепа сега и веднага, поради финансовото им състояние.
От тук нататък, обаче, имаме сериозни предложения за доработка на текстовете, които досега за съжаление не са обсъждани, въпреки че участвахме в процедурата още на етап проект на ЗИД от Министерство на финансите.
Първото нещо, което ни притеснява е, че такъв тип подпомагане се предвижда за общини с влошени показатели – не коментираме какви са показателите, независимо от причините, които създават тези проблеми. Ние настояваме все пак да е ясна отговорността дали средата, в която работят общините, а тя е силно централизирана, възпроизвежда проблемите на определени общини, или проблемите са породени от недобро финансово управление. Нашата теза е, че ако има такъв механизъм, той трябва да се занимава с вторите причини, тоест там където има наистина недобро финансово управление от страна на съответната община – независимо дали говорим за общински съвет, или кмет.
Другото масово недоволство, което общините изразиха е именно тези, които спазват финансова дисциплина, те се чувстват един вид наказани, че държавата ще подпомага, когато го няма този критерий кой е виновен, че държавата ще подпомага тези общини, които са развързали кесията, ако мога така да се изразя – и това се споделя от повечето общини като основно притеснение.
Следващото нещо, което съм длъжен да споделя с вас, наистина аз споменах за степента на централизация, но тя е безпрецедентна вече през 2016 г. и всеки показател го доказва и в това отношение сме като държава много по-близко до Беларус отколкото до европейския еталон – Дания. И при условие, че над 160 общини разчитат преимуществено на държавни трансфери, за да се издържат въобще като общини, а също настоявахме тази регламентация, която се предлага да се гледа в пакет с основните ни предложения за развитие на децентрализацията, защото поне едно от тях ако стане – било за земеделските земи – за облагане, или за ДДФЛ като общински данък, голяма част от тези общини просто ще изчезнат като такива с финансови проблеми. Приходната база е толкова стеснена, а вие трябва да го знаете това нещо и със сигурност го знаете щом сте в тази комисия, че просто възможностите за маневриране и за умело финансово управление, са нищожни. Ако добавим поуките от изтеклия програмен период, те са не непосилни, а непознати досега ангажименти по съфинансиране на европейски проекти, като добавим и финансовите корекции – просто средата е толкова различна, в която работим, при една и съща приходна база от последните 15 години. Просто няма как да ги няма тези процеси, за които се говори.
Третото нещо, което ни притеснява е неравнопоставеността в предлагания законопроект между общините и държавата. При условие, че всеки законопроект трябва да урежда някакви обществени взаимоотношения, при търсене на баланс – отбележете, че общините са длъжни, кметът е длъжен като светнат трите показателя да внесе предложение до общинския съвет. Законът мълчи какво става ако общинският съвет не се произнесе и това е, което според нас е недопустимо. От друга страна, държавата има ангажименти под формата на „може”. Министърът на финансите може, Министерски съвет – може, тоест може да може, но може и да не може. И от тази гледна точка страните са неравнопоставени и мисля, че можем да поработим сериозно за поемане на твърди ангажименти ако еди какъв си факт стане, какви са ангажиментите на държавата.
Преди да завърша ми позволете да коментирам част от допълнителната информация, която Министерство на финансите предостави на депутатите по препоръка на Бюджетната комисия, в която има примери от различни държави. Ние сме си направили това домашно много отдавна – още миналата година когато беше първият опит за тази регламентация. Чисто експертно ще ви кажа, че това което се опитваме да направим като държава е уникално. Не го казвам в положителен смисъл, тъй като това, което се опитваме да решим е една симптоматика на проблем, тоест преди да е настъпил истинския. Ако прочетете внимателно това, което са изпратили колегите, ще видите, че първо много малко държави регламентират този процес и второ – там където се регламентира, се регламентират въпроси при настъпила неплатежоспособност на общините. Когато има забава повече от 90 дни на неизпълнения на задължения към доставчици или към обслужване на кредит, тоест когато фактът вече е налице. В тази система от показатели ние имаме потенциални проблеми, но не и истински от гледна точка на това къде се помага. Второ – в малкото европейски страни където го има, да речем в една Унгария, там водеща страна е съдът, а не Министерство на финансите, тоест там общините решават тези въпроси с кредиторите по модела на бизнеса. Примерите са прекалено малко и мисля, че сме тръгнали в една посока, която може да бъде най-малкото подобрена.
С това ще приключа. Искам само да спомена още нещо във връзка с друга част от проекта за промяна на току що приетия от вас Закон за управление на средствата от Европейските фондове структурни и инвестиционни фондове. Там имаме две притеснения в чл. 75. Едното от тях, което казва, че всички финансови корекции,свързани с бенефициентите са за сметка на бенефициентите, общо взето отрязва възможността за търсене на механизъм за споделяне на тези отговорности, които по силата на 134-то ПМС има четири случая, когато наложени финансови корекции не могат да бъдат за сметка на бенефициентите. С този текст тази възможност пада.
И второ в ал. 2 има едно изречение – то не е от сега, а от преди, но искам да ви заостря вниманието, че съдебното оспорване на решението, с което е наложена финансова корекция, не спира извършването на плащането, което е в противовес с АПК. Знаете, че целия АПК е вложен като дух в новия ЗУСЕСИФ, тоест издаването на актовете и обжалването е по силата на АПК, обжалването на акт за налагане на финансова корекция спира по принцип изпълнението на акта, но това, което е заложено в ЗУСЕСИФ е, че такова оспорване не спира извършването на плащането, което е някакъв правен нонсенс и много моля за вашето съдействие по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Малко по-пространно беше Вашето изказване, но исках колегите от комисията да получат повече информация за това кои са основните теми, които вълнуват общините.
Г-н Ананиев, искате ли коментар?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, благодаря. Първо искам веднага да кажа и да гарантирам, че наистина този механизъм е съсредоточен за подобряване на финансовото управление, в това можете да бъдете сигурни. То иначе няма никакъв смисъл.
Второто нещо – казваме, че наказваме добрите общини, а всъщност даваме пари на общините, които са в лошо финансово състояние. Искам да ви уверя, че това, което ще се предостави евентуално като безлихвен заем от министъра на финансите, то не е никак безусловно. Аз не влязох в такива подробности, защото трябваше да говоря може би един час, обаче вие знаете, че една община, която влезе в такава процедура, е длъжна да съгласува своя бюджет с министъра на финансите преди да бъде приет от общинския съвет. На второ място, през период от време оздравителната програма се наблюдава от министъра на финансите – дали се изпълнява, или не се изпълнява и при точно определени условия, които са описани в законопроекта, може да се тръгне към Министерския съвет с предложение да се даде целева субсидия за покриване на този безлихвен заем. Мисля, че тук не става въпрос за стимулиране на общините, а тук става въпрос за финансово оздравяване на общините и за това тази материя за стимулирането не се развива в този закон.
Освен това – какво означава, че този закон би имал друго измерение, ако стъпи на нещата, които би трябвало да се случат с финансовата децентрализация. Финансовата децентрализация и въобще децентрализацията – там има цяла стратегия и програма, която се наблюдава и изпълнява първо от съвета за тази цел и след това всичко преминава през Министерския съвет. Но кажете ми, уважаеми дами и господа, как ще влезем в тази програма с общини които финансово не са оздравени. Те, ако не са оздравени, каквато и програма за децентрализация да им направим, просто няма нищо да се получи.
Освен това, думата „може” – мисля, че миналия път в Бюджетната комисия я обясних добре и мислех, че поне днес няма да се зададе, но явно, че пак се задава този въпрос. Всяка една община, която влиза в процедура за финансово оздравяване, се намира в много различна ситуация. Едната има проблеми с приходната база, другата има проблеми с лошото, неефективно управление на разходната си част, трети имат проблеми с дълга и т.н., просрочие и т.н. Там дадох следния пример, за да ме разберете, така малко медицински. Имаме трима души, които са болни от бронхопневмония. Единият – едностранна, другият – двустранна, третият – и с гнойна ангина. Не може с един и същи антибиотик да лекуваме и трите вида на бронхопневмонията.
Естествено е, че трябва всеки един отделен случай да бъде анализиран, да се намери конкретния механизъм, с който да се помогне на общината и този механизъм ще намери конкретно отражение в оздравителния план, който ще бъде одобрен от общинския съвет. От тази гледна точка, аз разбирам – националното сдружение счита, че тук ще има някакъв политически елемент, ще се дава на едни общини, пък няма да се дава на други, или пък ще им се възстанови и ще им се даде целева субсидия, за да се възстанови заема, а на други – не. Като един от участниците и авторите на този законопроект ви гарантирам, че такива мисли не са ни минали през главата. Такъв въпрос не възникна и на заседанието на Министерския съвет, тоест не се е реализирала такава мисъл по време на обсъждането на равнище правителство, така че не защото не искаме да го направим, а защото не може да измислим толкова разностранен механизъм, законодателно оформен в този законопроект.
И последното нещо, което искам да кажа за показателите. Действително ние говорихме преди да започне комисията – има може би два показателя, които ще трябва да ги уточним по отношение на дълга и по-скоро на формулировката и по отношение на приходите, примерно събираемостта е по-ниска от половината на национално равнище, трябва да видим кои приходи могат да се оценяват и кои – не. Там може би ще изчистим между първо и второ четене самата формулировка, но по принцип не се променя съдържанието. Но, това което е важно – за да определим една община дали е в ситуация на финансово оздравяване, или не е, не взимаме отчетните данни – дефицити, просрочия и т.н. за последната година. Вие виждате, че се връщаме в един период за едни от показателите четири години назад, за други от показателите – три години назад, тоест ние искаме да установим не дали се е случило нещо случайно в края на миналата година и те са изпаднали в това положение, а дали има трайна тенденция на влошено финансово състояние. И в този случай аз мисля, че показателите отговарят и обхващат финансовото състояние на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, за изказване има ли желаещи.
Бяха зададени много въпроси, г-н Ананиев отговори. Знам, че темата е много дълбока, много всеобхватна и много тежка, но моето лично предложение е да подкрепим на първо четене закона за влизане в Зала, да бъде подкрепен в Зала и после между първо и второ четене да чуем всички въпроси, които от Сдружението на общините искат да ни зададат, да се опитаме да направим още по-приемлив и по-добър механизъм от този, който предлагат от Министерството на финансите.
Моето общо впечатление е, че се налага подобна мярка, като погледнете и таблиците, и видите, за съжаление, какъв голям процент от общините не спазват елементарна финансова дисциплина. Извинявайте, аз като кмет 12 години, не съм си позволявал никога дори да си помисля, че мога да вляза в някакви списъци на не спазилите главните и най-важни показатели, защото в края на краищата - да, знам всяка община си гледа собствения интерес, но пък Министерство на финансите, правителството и парламентът са длъжни да защитават големия държавен интерес, защото ето това е едно предложение как при проблеми можем да излезем от ситуация не по начина, по който излизахме преди – дават ти едни безлихвени заеми, после не ги връщаш, все пак да има някаква дисциплина, някакъв ред, някаква организация, за да не продуцираме лош пример, нали. Да продуцираме положителните практики. Трябва да свикнем с всичко това. Има доста проблеми по отношение на европейските средства. Всички ние живеем в общини, всички ние ежедневно се сблъскваме с проблеми, все пак като народни представители имаме по 10-15 общини минимум зад гърба си, но така или иначе европейските правила са европейски правила. Доколкото е възможно ми се струва, че държавата се опитва да направи така, че тези финансови корекции по-малко да тежат на общините, но правилата са си правила и дисциплината си е дисциплина и просто трябва да я има.
Желаещи?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, г-н Председател. Г-н Ананиев, един въпрос към Вас. Аз със сигурност ще подкрепя законопроекта с увереност, че трябва да се случи това нещо. Наистина много от общините поради ред причини, което беше изказано и в становището на Националното сдружение на общините, в крайна сметка имат своите проблеми къде от демографски характер, къде от лошо управление на средства, но имам един въпрос и съм сигурен, че това е правилната насока. Дали ще бъде 100 процента работещ точно този вариант, може би е хубаво наистина между първо и второ гласуване да бъдат изчистени някои от показателите, които характеризират дали една община е в такова затруднено положение. Но моят въпрос е следния – какво става ако кметът на една община внесе такъв доклад в общинския съвет, но примерно общинският съвет отхвърли това предложение на кмета, а същевременно общината остава в такова тежко финансово положение, има големи просрочени задължения. Какво се случва? Има ли някакъв механизъм, по който, примерно Министерство на финансите, по някакъв начин да я задължи да направи някаква корекция поне по начина, по който управлява своите бюджетни средства?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще отговоря. Първо искам да ви кажа, че освен кмета, който информира общинския съвет за влизане в състояние на финансово оздравяване, министърът на финансите също наблюдава непрекъснато тези показатели и когато някоя община влезе в такова състояние, министърът на финансите уведомява кмета, че трябва да започне тази процедура. Тоест има паралелно наблюдение – от една страна кметът си наблюдава, от друга страна – държавата в лицето на Министерство на финансите.
Според мен нито Министерство на финансите, нито правителството може да задължи общинския съвет да вземе решение, защото в крайна сметка Конституцията не дава възможност на правителството или министъра на финансите да се набъркват в работата на общинския съвет, на когото всички тези задължения са компетентност. Но, аз мисля, че до такава ситуация няма да се стигне защото тази тенденция ако продължава, възниква една нова тема, която не е развита тук, но тя е за фалит на общината. В крайна сметка, когато общината не може да изпълнява своите функции, тоест местните отговорности, тъй като за делегираните от държавата дейности, ние предоставяме съответния ресурс и когато това, което даваме ние като изравнителна субсидия не стига за осигуряване на минималното равнище на качество на местните услуги, аз мисля, че няма такъв кмет, който да е безотговорен, още повече – в началото ви казах, че откакто се заговори за този проектозакон, всеки ден по двама-трима кмета ми се обаждат, за да уточняват какви подробности би трябвало да има, за да бъде направено предложението пред министъра на финансите по-аргументирано и по-точно. Те ни търсят, така че аз не мисля, че ще има хипотеза, в която един общински съвет, един кмет ще каже „абе, да загива общината, какво ще се занимавам да правя оздравителна програма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други въпроси?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Извинявайте, г-н Председател. Въпросът ми по-скоро беше от гледна точка на някакви вътрешни политически боричкания, при които да се стигне до там. Съществува такъв вариант, ние по различен начин разсъждаваме, но съществува такава хипотеза и опира въпросът до фалит на съответната община, както е при фирмите. Но нека не стигаме до този вариант.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако общината е в тежко финансово състояние и понеже говорим за политически процеси вече и общината не си приеме бюджета, тук има хора, които са били кметове и то много добри кметове – след това следват процедури и взаимоотношения между Министерство на финансите и общината в срок – ако не си приеме бюджета, ние можем да спрем определени трансфери към нея и тогава става още по-лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други колеги? Не виждам. Тогава отиваме към гласуване.
Моля, който подкрепя законопроекта за внасяне с положително становище за четене в зала, да гласува със ЗА.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
Благодарим на нашите гости.
КИРИЛ АНАНИЕВ: И аз благодаря, г-н Председател и на всички народни представители. Приятна работа.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре колеги, започваме по втора точка. Ще се опитаме да свършим по-навреме, че имате комисии.
Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Първият е внесен от г-н Лютви Местан и група народни представители. Има ли колеги, които ще представят законопроекта? Г-жа Цачева ни е разпределила 4 от 14 законопроекта, така че това е № 554-01-140.
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Уважаеми колеги, с този законопроект ние целим да преодолеем два от най-съществените недостатъци на действащия Изборен кодекс, които имат пряко отношение към предстоящите избори за общински съветници и кметове и които създават риск за провокирането на сериозни проблеми в изборния процес.
С първото предложение предлагаме да се коригира прекалено ниския праг, който е предвиден в действащия закон за валидност на преференциите, дадени за съответния кандидат в листа за общински съветници на дадена политическа сила.Според сегашния чл. 454, ал. 2 от Изборния кодекс е достатъчно даден кандидат да поучи не по-малко от 7 % от общинската избирателна квота, за да пререди всички останали кандидати, намиращи се преди него в листата. Общинската избирателна квота представлява минимално изискуемият брой гласове, необходими за избирането на един общински съветник. В огромния брой от случаите тази разпоредба може да доведе до това даден кандидат за общински съветник от листата на определена политическа сила да се окаже избран само благодарение на преференциите на минимален брой избиратели (между 20 и 70 души). По този начин съществува реален риск даден кандидат да се окаже избран с преференциалните гласове на своето семейство, род, подчинени или приятели. Всякаква идея за минимално изискуема представителност на избора е компрометирана.
За да се опитаме поне отчасти да преодолеем този явен недостатък на действащата разпоредба, предлагаме да се завиши прагът за преференциалния избор на даден кандидат за общински съветник като той се обвърже с изискване за минимална представителност на избора посредством изравняването му с общинската избирателна квота. Основният ни аргумент за това предложение е, че ако даден кандидат претендира за заемането на съветническо място в бъдещия общински съвет от листата на определена политическа сила чрез преференциален вот, то тогава той би следвало да получи поне толкова преференции колкото струва това съветническо място, тоест колкото е общинската избирателна квота.
С второто ни предложение искаме да коригираме прекалено снижения праг за образуване на кметство в действащия Закон за административно-териториалното устройство на Република България, въз основа на който се насрочват избори за кмет на кметство. Ако не се коригира сегашния нисък праг от 100 души в много населени места ще трябва да се насрочват избори за кмет на кметство без там да живее и половината от този брой избиратели.
С оглед постигането на икономии от финансов характер, както и поради липса на каквато и да е практическа полза от провеждането на подобни избори в такива населени места, предлагаме прагът за образуване на кметство, а от там и за провеждане на избори за кмет на кметство, да се върне на предишната си позиция от 350 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Ахмедов. Г-н Хайрула, добавете моля.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Само няколко думи, г-н Председател, уважаеми колеги, само като уточнение. Този законопроект беше предложен от нас преди местните избори, то от датата личи.
В подкрепа на първото ни предложение, сигурно всички знаете, резултатите от местните избори по съответните ваши общини, вашите региони какво се получи. Чак такава демокрация не е на добре, тъй като със 17 гласа, листата, която е получила 6000 гласа, 29-ият минава на първото или второто място, така че нашият призив е наистина да подкрепите първото предложение.
Още тогава ние видяхме, че има проблем, който може би идва от предишното Народно събрание когато се е разглеждал Изборния кодекс, само една дума е променила значението. Просто не сме обърнали внимание – 7 % от общинската квота за избор на общински съветници означава ако е 500, 7 % е 35 човека, въпреки че и за парламентарните избори е дискусионен този процент, но тук ачик-ачик си личи, че в листата, в която има 6000 гласа, 15 човека да променят тая листа – това няма нищо общо с демокрацията. Така че нашият апел е да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги, по този законопроект има ли желаещи да се изкажат? Добре, който подкрепя законопроекта, моля да гласува със ЗА.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Следващият е внесен от депутатите Петър Славов и Мартин Димитров - № 654-01-16. За съжаление не виждам някой да го представи. В голяма степен сме запознати с този законопроект.
Има ли по този законопроект някой желание да се изкаже?
ИРИНА КОЦЕВА: Те в Зала ще си го представят.
ПРЕСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да отидем към гласуване. Който е ЗА, моля да гласува.
За – 6, против – 4, въздържали се – 2.
Отиваме към следващия законопроект, внесен от Димитър Делчев и група народни представители № 654-01-19.
Понеже аз съм подписал този законопроект, ще кажа за какво става дума.
Идеята е да отпаднат от избирателните списъци така наречените „мъртви души” – тези, които отдавна са починали или са дезинтересирани да упражняват избирателните си права, но в същото време гласовете им често се използват за злоупотреби; да се засили ролята на машинното гласуване като начин за намаляване на злоупотреби при преброяването на гласовете, както и да се улесни изборната администрация; да се премахнат номерата на партиите в бюлетината като средство, даващо възможност за контролиран вот с диктуване на числа.
Като инструмент за постигане на първата цел на закона – прочистване на избирателните списъци е активната регистрация на избирателите, задължение за заявяване на участие в изборите преди провеждането на съответния избор. Регистрацията може да се извърши по три начина – с лично явяване на лицето, с изпращане на електронно съобщение до администрацията или по пощата – с декларация с нотариална заверка на подписите.
Що се отнася до другите две основни предложения – освен прочистването на избирателните списъци, тук има доста дълга обосновка и мотивация, но все пак да кажа един куриозен случай. Съществуват случаи на избиратели на възраст над 130 години, които са записани в избирателните списъци и за съжаление, не сме намерили време да ги изчистим.
Смятаме, че по този начин може да се прекрати практиката на контролирани гласувания през номерата, като вместо да има номер – 1,2 3, 4, 5 се изписват съответните партии, прочиташ си партията и си гласуваш за нея.
Що се отнася до машинното гласуване, мисля че доста сме говорили по тази тема. Според нас, това е един от начините да се избегне възможността за манипулации и за контролиран вот.
Законопроектът очаквано ще предизвика финансови разходи за закупуване на машините за това машинно гласуване, които, според мен, са несъществени като финансов ангажимент, предвид основните цели. А целите са да не дадем възможност за контролиран вот и за манипулация на изборите.
И на финала – мисля, че една ефективна демокрация означава честни, прозрачни и проведени по съответния закон, механизъм и ред, избори и в този смисъл, за съжаление, понякога не даваме съвсем добри примери пред Европа. В различни конкретни случаи това би помогнало да се избегнат тези проблеми. Това е в общи линии мотивацията и ако има желаещи се изкажете по законопроекта.
Няма желаещи. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува със ЗА.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
И отиваме към последния законопроект, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, № 654-01-20.
Г-жа Александрова, заповядайте.
АНА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, г-н Председател. Ще представя законопроекта на г-н Цветан Цветанов в резюме.
Мотивите са посветени за подобряване на изборното законодателство, съобразено с констатациите по докладите на Венецианската комисия и Групата държави срещу корупция ГРЕКО.
Във връзка с основните права на гражданите предлагаме право да гласуват да имат и лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за престъпления, които не са тежки, както и поставените под ограничено запрещение.
Аз ще представя в резюме и където има въпроси, ще отговоря.
Също така предлагаме в чл. 3 да се изведе ал. 3 като основен принцип, че едно лице не може да участва в повече от едно качество в един вид избор – кандидат, наблюдател, застъпник, представител на партия, коалиция или инициативен комитет, член на избирателна комисия, анкетьор, придружител и друго подобно.
Предлагаме в чл. 8, ал. 4 да се върне прилагания до влизане в сила на този кодекс административен ред за обжалване на заповедта на кмета за образуване на секции пред областния управител и административния съд, а не пред съответните избирателни комисии, както е към момента.
Предлагаме въвеждане на правомощие на Централната избирателна комисия като постоянно действащ орган, да издава подзаконови актове с нормативен или ненормативен характер, които да осигурят стабилност на изборния процес.
В § 43 и § 87-92 и § 96 предлагаме кодексът да бъде доразвит, в съответствие с препоръките, отправени от ГРЕКО.
Предлагаме в чл. 33, ал. 2 и чл. 264, ал. 4 да има списък, в който да се дописват само лицата, които имат право да гласуват, но не са подали заявление.
За гласуването в чужбина – при избори за народни представители се предвижда създаване на 32-и изборен район „Чужбина”, за да може избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции.
Предлагаме в чл. 250, ал. 2, във връзка с определяне на броя на мандатите, при избора на народни представители, броят на мандатите в многомандатните избирателни райони да се определя по реда на чл. 247, т. 1. В методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределянето на мандатите при избори на народни представители е посочено, че броят на мандатите в МИР-те се определя въз основа на единна норма за представителство за цялата страна, в зависимост от броя на населението във всеки многомандатен избирателен район по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на последното преброяване на населението.
Предлагаме в чл. 454, ал. 2 при избори за общински съветници преференциите да се изчисляват не от общинската избирателна квота, а от гласовете, подадени в кандидатската листа, така както е предвидено при изборите за народни представители и членове на Европейския парламент.
Предлагаме скъсяване на предизборната кампания от 30 на 21 дни.
Предлагаме възможност на лицата, ако в изборния ден се намират в лечебно заведение, специализирани институции, място за лишаване от свобода или задържане, да се допишат в избирателния списък от секционната избирателна комисия, за да не бъде нито един избирател лишен от избирателно право.
Предлагаме в чл. 188, ал. 1 правото на отговор когато в печатни медии или он лайн новинарски услуги са публикували материал, който накърнява правата или доброто име на кандидат или на лице, което представлява партия, коалиция или инициативен комитет да включим и държавни или местни органи.
Предлагаме в чл. 218, ал. 3 пред изборното помещение и в кабините да се поставя табло, на което с големи букви е указано как се гласува с преференция.
Предлагаме да се създаде постоянно действаща администрация, която също да може да провежда обучение, което засега се провеждаше само от членовете на Централната избирателна комисия.
Предлагаме промяна в началото и края на изборния ден – от 6.00 на 7.00 ч. и от 19.00 на 20.00 ч., в съответствие с практиката в другите европейски държави.
Предлагаме да отпадне изискването на избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, Централната избирателна комисия да изпраща на районните и общинските избирателни комисии списък с регистрираните партии и коалиции, информация за заличените партии и извършените промени в коалициите, тъй като информацията за извършените промени е в регистрите и те са публични, а регистрацията се прави само в Централната избирателна комисия.
Предлагаме при произвеждането на избори до 2018 г. да се създаде възможност за експериментално електронно гласуване по интернет.
Предлагаме и редица други правно-технически изменения, с които да се усъвършенства кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо Александрова.Колеги, имате ли изказвания? Г-н Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми колеги, накратко. На този етап нашата група ще се въздържи от подкрепа на този законопроект, но на второ четене има текстове от този законопроект, които съвпадат с нашите предложения и на второ четене ще подкрепи някои текстове от този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи? Добре. Няма. Моля, който подкрепя законопроекта, да гласува със ЗА.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Благодаря. Приема се законопроекта.
Благодаря на всички.
Колегите от екипа да направят бързо докладите, тъй като утре и двата материала ще се гледат.
Приятни комисии и приятна почивка. Довиждане.
(Закрито в 15.30 часа)
Забележка: брой знаци: 39 435
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс:
Законопроект № 554-01-140, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 22.07.2015 г.;
Законопроект № 654-01-16, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 19.02.2016 г.;
Законопроект № 654-01-19, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 22.02.2016 г.;
Законопроект № 654-01-20, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 22.02.2016 г.
П Р О Т О К О Л
№ 6
Днес, 9 март 2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, имаме кворум и започваме заседанието. С извинение, че преместихме деня и часа, ясно по какви причини. И двата законопроекта ги чакат за утре в Пленарна зала. Днес ще разглеждаме следния
По дневния ред - който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. По първа точка от дневния ред присъстват Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините”, Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд”, Диана Маринова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд” и от Националното сдружение на общините в Република България – Емил Савов, зам.- изпълнителен директор.
Заповядайте г-н заместник - министър.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е предложен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Той има няколко аспекта, обаче основният аспект, който засяга най-вече дейността на вашата комисия, е свързан със създаването на механизъм за финансово оздравяване на общините в Република България.
Вие знаете, че една от основните функции на Министерство на финансите е да наблюдава финансовото състояние на общините и не само да наблюдава. Ние и финансираме общините за делегираните от държавата дейности и други специфични целеви трансфери, които се определят със Закона за бюджета, който одобрявате вие.
През последните няколко години, за съжаление, се наблюдава едно влошаване на финансовото състояние на общините. Ще ви дам само един пример. До средата на миналата година задълженията на общините се движеха някъде около 150 млн. лева, към края на годината те стигнаха 200 млн., а само за м. януари те вече са нараснали с още 30 или - 230 млн. лева задължения. От личен опит ще споделя с вас, че ежедневно по искане на кметове аз се срещам непрекъснато с всички тях и всички изразяват своята загриженост и то затова, че няма механизъм, с който да може да се подпомогнат тези общини.
Миналата година възникна идеята в нашето министерство, тя беше подкрепена и от правителството, да направим промени в Закона за публичните финанси, с които да предвидим цялостна процедура по финансово оздравяване на общините. Какво означава цялостна процедура? Цялостна процедура – първо, трябва да се идентифицират общините, които се намират в състояние на финансово оздравяване, на второ място - трябва да се открие самата процедура и тук в проекта на закона е предвидено как става това нещо и разбира се – на трето място - да се реализира план за финансово оздравяване.
За да може да попадне една община в този механизъм или процедура за финансово оздравяване, тя трябва да отговаря най-малко на три или повече от показателите, които са посочени в самия проект на закона. При това положение, кметът на общината е длъжен да информира общинския съвет за това, че общината се намира в това състояние и да предложи съответно откриване от страна на общинския съвет на процедура за финансово оздравяване. Естествено кметът на общината разработва оздравителна програма, която се поставя на обществено обсъждане, на този момент ние акцентираме изключително много – това, което се предвижда с плана за финансово оздравяване, трябва да стигне до населението на съответната територия, за да знае какви са причините, какво е довело до това състояние и какви са мерките, които ще предвиди планът за финансово оздравяване за излизане от тази ситуация.
За нас този механизъм е изключително важен защото, вие знаете, общинските финанси са част от публичните финанси и влошаването на финансовото състояние на общините води до влошаване общо на финансовото състояние на консолидираната фискална програма, а също така много добре знаете, че в Закона за публичните финанси има предвидени финансови правила, на които ние трябва да отговаряме, на базата на които са разработени всички стратегически документи, които са за нуждите на бюджетното планиране, а и за документите, които изпращаме в Европейската комисия.
Този финансов план има своята структура, има своите показатели, има своите цели, има своята продължителност. Максималната продължителност е три години. На базата на изпълнението на тази програма, ако се постигнат резултатите, които са заложени в нея и има трайно подобряване на финансовите резултати в общината, е предвидена процедура, при която министърът на финансите може да подпомогне общината, с оглед постигане на своите цели на програмата. И второ – когато се постигнат тези резултати и има подобряване на финансовото състояние е предвидено министърът на финансите да предложи на Министерския съвет да се предостави целева субсидия, която да компенсира или с която да може да се възстанови временния безлихвен заем, който е предоставен на дадената община от Министерството на финансите.
Освен тази материя, която е развита в проекта на закона, вътре има и някои други промени. Не зная дали трябва по-задълбочено да ви запознавам с тях, но това са промени, свързани с редица казуси, които са възникнали след приемането на Закона за публичните финанси, някои от които ние сме ги регламентирали ежегодно със Закона за бюджета за съответната година, но понеже имат траен характер, трайна норма, ние предлагаме да бъдат включени в Закона за публичните финанси.
Регламентирана е и материята за възможността за поемане на дълг от институционални единици, класифицирани в сектор „Държавно управление” в случаите когато дългът на държавата надхвърли 60 % от брутния вътрешен продукт. За да бъда по-ясен кои са тези институционални единици – това са такива предприятия и дружества като БДЖ, НКЖИ, болниците, тоест техните задължения влизат в така наречения сектор „Държавно управление” и когато се надхвърли този процент, държавата може да ограничи възможността за поемане на дълг от тяхна страна.
Има и много подобрения по отношение на информацията, която публикува държавата по отношение на дълга както за тези институционални единици, така и за всички структурни единици, които влизат в сектор „Държавно управление”.
Предлагат се изменения и в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които се уреждат въпроси са като определяне на правилата за организацията на банковите сметки, касаещи и средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, уреждане на условията и реда за изплащането на финансова помощ със средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и т.н.
Предложено е и прецизиране на разпоредбата за предвиденото служебно приключване на проекти, както и промени, свързани със спазването на принципи за добро финансово управление, отговорността на бенефициентите при изпълнение на проектите и за извършване на допустимите разходи. Регламентирана е по-подробно и материята за финансовите корекции.
Разбира се, има и други промени в някои други закони чисто терминологично, които се наложиха и трябваше да ги отразим в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Благодаря и на всички въпроси ще се постарая да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Много благодаря, господин Ананиев.
Колеги, за изказвания. Ако искате докато съберем кураж – Вие представлявате Сдружението на общините, колега. Заповядайте.
ЕМИЛ САВОВ: Благодаря Ви. Емил Савов – зам.-изпълнителен директор на Сдружението на общините.
Благодаря първо за възможността да бъда сред вас. Така както изказахме нашето становище пред Комисията по бюджета – вие разполагате с него, становището е едно и също и е изготвено след консултиране с всички общини, така както го изискват нашите уставни документи и за да не повтарям това, което имате пред себе си, само няколко акцента.
По-важните са там където имаме пълно съгласие с Министерство на финансите, това че е необходима някакъв вид законова регламентация за справяне с финансовите проблеми на определени общини. Не казваме, че това е, което подкрепяме, но че е нужна законова регламентация и второ, че има един набор от общини, може би от около 30, които имат нужда от подкрепа сега и веднага, поради финансовото им състояние.
От тук нататък, обаче, имаме сериозни предложения за доработка на текстовете, които досега за съжаление не са обсъждани, въпреки че участвахме в процедурата още на етап проект на ЗИД от Министерство на финансите.
Първото нещо, което ни притеснява е, че такъв тип подпомагане се предвижда за общини с влошени показатели – не коментираме какви са показателите, независимо от причините, които създават тези проблеми. Ние настояваме все пак да е ясна отговорността дали средата, в която работят общините, а тя е силно централизирана, възпроизвежда проблемите на определени общини, или проблемите са породени от недобро финансово управление. Нашата теза е, че ако има такъв механизъм, той трябва да се занимава с вторите причини, тоест там където има наистина недобро финансово управление от страна на съответната община – независимо дали говорим за общински съвет, или кмет.
Другото масово недоволство, което общините изразиха е именно тези, които спазват финансова дисциплина, те се чувстват един вид наказани, че държавата ще подпомага, когато го няма този критерий кой е виновен, че държавата ще подпомага тези общини, които са развързали кесията, ако мога така да се изразя – и това се споделя от повечето общини като основно притеснение.
Следващото нещо, което съм длъжен да споделя с вас, наистина аз споменах за степента на централизация, но тя е безпрецедентна вече през 2016 г. и всеки показател го доказва и в това отношение сме като държава много по-близко до Беларус отколкото до европейския еталон – Дания. И при условие, че над 160 общини разчитат преимуществено на държавни трансфери, за да се издържат въобще като общини, а също настоявахме тази регламентация, която се предлага да се гледа в пакет с основните ни предложения за развитие на децентрализацията, защото поне едно от тях ако стане – било за земеделските земи – за облагане, или за ДДФЛ като общински данък, голяма част от тези общини просто ще изчезнат като такива с финансови проблеми. Приходната база е толкова стеснена, а вие трябва да го знаете това нещо и със сигурност го знаете щом сте в тази комисия, че просто възможностите за маневриране и за умело финансово управление, са нищожни. Ако добавим поуките от изтеклия програмен период, те са не непосилни, а непознати досега ангажименти по съфинансиране на европейски проекти, като добавим и финансовите корекции – просто средата е толкова различна, в която работим, при една и съща приходна база от последните 15 години. Просто няма как да ги няма тези процеси, за които се говори.
Третото нещо, което ни притеснява е неравнопоставеността в предлагания законопроект между общините и държавата. При условие, че всеки законопроект трябва да урежда някакви обществени взаимоотношения, при търсене на баланс – отбележете, че общините са длъжни, кметът е длъжен като светнат трите показателя да внесе предложение до общинския съвет. Законът мълчи какво става ако общинският съвет не се произнесе и това е, което според нас е недопустимо. От друга страна, държавата има ангажименти под формата на „може”. Министърът на финансите може, Министерски съвет – може, тоест може да може, но може и да не може. И от тази гледна точка страните са неравнопоставени и мисля, че можем да поработим сериозно за поемане на твърди ангажименти ако еди какъв си факт стане, какви са ангажиментите на държавата.
Преди да завърша ми позволете да коментирам част от допълнителната информация, която Министерство на финансите предостави на депутатите по препоръка на Бюджетната комисия, в която има примери от различни държави. Ние сме си направили това домашно много отдавна – още миналата година когато беше първият опит за тази регламентация. Чисто експертно ще ви кажа, че това което се опитваме да направим като държава е уникално. Не го казвам в положителен смисъл, тъй като това, което се опитваме да решим е една симптоматика на проблем, тоест преди да е настъпил истинския. Ако прочетете внимателно това, което са изпратили колегите, ще видите, че първо много малко държави регламентират този процес и второ – там където се регламентира, се регламентират въпроси при настъпила неплатежоспособност на общините. Когато има забава повече от 90 дни на неизпълнения на задължения към доставчици или към обслужване на кредит, тоест когато фактът вече е налице. В тази система от показатели ние имаме потенциални проблеми, но не и истински от гледна точка на това къде се помага. Второ – в малкото европейски страни където го има, да речем в една Унгария, там водеща страна е съдът, а не Министерство на финансите, тоест там общините решават тези въпроси с кредиторите по модела на бизнеса. Примерите са прекалено малко и мисля, че сме тръгнали в една посока, която може да бъде най-малкото подобрена.
С това ще приключа. Искам само да спомена още нещо във връзка с друга част от проекта за промяна на току що приетия от вас Закон за управление на средствата от Европейските фондове структурни и инвестиционни фондове. Там имаме две притеснения в чл. 75. Едното от тях, което казва, че всички финансови корекции,свързани с бенефициентите са за сметка на бенефициентите, общо взето отрязва възможността за търсене на механизъм за споделяне на тези отговорности, които по силата на 134-то ПМС има четири случая, когато наложени финансови корекции не могат да бъдат за сметка на бенефициентите. С този текст тази възможност пада.
И второ в ал. 2 има едно изречение – то не е от сега, а от преди, но искам да ви заостря вниманието, че съдебното оспорване на решението, с което е наложена финансова корекция, не спира извършването на плащането, което е в противовес с АПК. Знаете, че целия АПК е вложен като дух в новия ЗУСЕСИФ, тоест издаването на актовете и обжалването е по силата на АПК, обжалването на акт за налагане на финансова корекция спира по принцип изпълнението на акта, но това, което е заложено в ЗУСЕСИФ е, че такова оспорване не спира извършването на плащането, което е някакъв правен нонсенс и много моля за вашето съдействие по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Малко по-пространно беше Вашето изказване, но исках колегите от комисията да получат повече информация за това кои са основните теми, които вълнуват общините.
Г-н Ананиев, искате ли коментар?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Да, благодаря. Първо искам веднага да кажа и да гарантирам, че наистина този механизъм е съсредоточен за подобряване на финансовото управление, в това можете да бъдете сигурни. То иначе няма никакъв смисъл.
Второто нещо – казваме, че наказваме добрите общини, а всъщност даваме пари на общините, които са в лошо финансово състояние. Искам да ви уверя, че това, което ще се предостави евентуално като безлихвен заем от министъра на финансите, то не е никак безусловно. Аз не влязох в такива подробности, защото трябваше да говоря може би един час, обаче вие знаете, че една община, която влезе в такава процедура, е длъжна да съгласува своя бюджет с министъра на финансите преди да бъде приет от общинския съвет. На второ място, през период от време оздравителната програма се наблюдава от министъра на финансите – дали се изпълнява, или не се изпълнява и при точно определени условия, които са описани в законопроекта, може да се тръгне към Министерския съвет с предложение да се даде целева субсидия за покриване на този безлихвен заем. Мисля, че тук не става въпрос за стимулиране на общините, а тук става въпрос за финансово оздравяване на общините и за това тази материя за стимулирането не се развива в този закон.
Освен това – какво означава, че този закон би имал друго измерение, ако стъпи на нещата, които би трябвало да се случат с финансовата децентрализация. Финансовата децентрализация и въобще децентрализацията – там има цяла стратегия и програма, която се наблюдава и изпълнява първо от съвета за тази цел и след това всичко преминава през Министерския съвет. Но кажете ми, уважаеми дами и господа, как ще влезем в тази програма с общини които финансово не са оздравени. Те, ако не са оздравени, каквато и програма за децентрализация да им направим, просто няма нищо да се получи.
Освен това, думата „може” – мисля, че миналия път в Бюджетната комисия я обясних добре и мислех, че поне днес няма да се зададе, но явно, че пак се задава този въпрос. Всяка една община, която влиза в процедура за финансово оздравяване, се намира в много различна ситуация. Едната има проблеми с приходната база, другата има проблеми с лошото, неефективно управление на разходната си част, трети имат проблеми с дълга и т.н., просрочие и т.н. Там дадох следния пример, за да ме разберете, така малко медицински. Имаме трима души, които са болни от бронхопневмония. Единият – едностранна, другият – двустранна, третият – и с гнойна ангина. Не може с един и същи антибиотик да лекуваме и трите вида на бронхопневмонията.
Естествено е, че трябва всеки един отделен случай да бъде анализиран, да се намери конкретния механизъм, с който да се помогне на общината и този механизъм ще намери конкретно отражение в оздравителния план, който ще бъде одобрен от общинския съвет. От тази гледна точка, аз разбирам – националното сдружение счита, че тук ще има някакъв политически елемент, ще се дава на едни общини, пък няма да се дава на други, или пък ще им се възстанови и ще им се даде целева субсидия, за да се възстанови заема, а на други – не. Като един от участниците и авторите на този законопроект ви гарантирам, че такива мисли не са ни минали през главата. Такъв въпрос не възникна и на заседанието на Министерския съвет, тоест не се е реализирала такава мисъл по време на обсъждането на равнище правителство, така че не защото не искаме да го направим, а защото не може да измислим толкова разностранен механизъм, законодателно оформен в този законопроект.
И последното нещо, което искам да кажа за показателите. Действително ние говорихме преди да започне комисията – има може би два показателя, които ще трябва да ги уточним по отношение на дълга и по-скоро на формулировката и по отношение на приходите, примерно събираемостта е по-ниска от половината на национално равнище, трябва да видим кои приходи могат да се оценяват и кои – не. Там може би ще изчистим между първо и второ четене самата формулировка, но по принцип не се променя съдържанието. Но, това което е важно – за да определим една община дали е в ситуация на финансово оздравяване, или не е, не взимаме отчетните данни – дефицити, просрочия и т.н. за последната година. Вие виждате, че се връщаме в един период за едни от показателите четири години назад, за други от показателите – три години назад, тоест ние искаме да установим не дали се е случило нещо случайно в края на миналата година и те са изпаднали в това положение, а дали има трайна тенденция на влошено финансово състояние. И в този случай аз мисля, че показателите отговарят и обхващат финансовото състояние на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, за изказване има ли желаещи.
Бяха зададени много въпроси, г-н Ананиев отговори. Знам, че темата е много дълбока, много всеобхватна и много тежка, но моето лично предложение е да подкрепим на първо четене закона за влизане в Зала, да бъде подкрепен в Зала и после между първо и второ четене да чуем всички въпроси, които от Сдружението на общините искат да ни зададат, да се опитаме да направим още по-приемлив и по-добър механизъм от този, който предлагат от Министерството на финансите.
Моето общо впечатление е, че се налага подобна мярка, като погледнете и таблиците, и видите, за съжаление, какъв голям процент от общините не спазват елементарна финансова дисциплина. Извинявайте, аз като кмет 12 години, не съм си позволявал никога дори да си помисля, че мога да вляза в някакви списъци на не спазилите главните и най-важни показатели, защото в края на краищата - да, знам всяка община си гледа собствения интерес, но пък Министерство на финансите, правителството и парламентът са длъжни да защитават големия държавен интерес, защото ето това е едно предложение как при проблеми можем да излезем от ситуация не по начина, по който излизахме преди – дават ти едни безлихвени заеми, после не ги връщаш, все пак да има някаква дисциплина, някакъв ред, някаква организация, за да не продуцираме лош пример, нали. Да продуцираме положителните практики. Трябва да свикнем с всичко това. Има доста проблеми по отношение на европейските средства. Всички ние живеем в общини, всички ние ежедневно се сблъскваме с проблеми, все пак като народни представители имаме по 10-15 общини минимум зад гърба си, но така или иначе европейските правила са европейски правила. Доколкото е възможно ми се струва, че държавата се опитва да направи така, че тези финансови корекции по-малко да тежат на общините, но правилата са си правила и дисциплината си е дисциплина и просто трябва да я има.
Желаещи?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, г-н Председател. Г-н Ананиев, един въпрос към Вас. Аз със сигурност ще подкрепя законопроекта с увереност, че трябва да се случи това нещо. Наистина много от общините поради ред причини, което беше изказано и в становището на Националното сдружение на общините, в крайна сметка имат своите проблеми къде от демографски характер, къде от лошо управление на средства, но имам един въпрос и съм сигурен, че това е правилната насока. Дали ще бъде 100 процента работещ точно този вариант, може би е хубаво наистина между първо и второ гласуване да бъдат изчистени някои от показателите, които характеризират дали една община е в такова затруднено положение. Но моят въпрос е следния – какво става ако кметът на една община внесе такъв доклад в общинския съвет, но примерно общинският съвет отхвърли това предложение на кмета, а същевременно общината остава в такова тежко финансово положение, има големи просрочени задължения. Какво се случва? Има ли някакъв механизъм, по който, примерно Министерство на финансите, по някакъв начин да я задължи да направи някаква корекция поне по начина, по който управлява своите бюджетни средства?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще отговоря. Първо искам да ви кажа, че освен кмета, който информира общинския съвет за влизане в състояние на финансово оздравяване, министърът на финансите също наблюдава непрекъснато тези показатели и когато някоя община влезе в такова състояние, министърът на финансите уведомява кмета, че трябва да започне тази процедура. Тоест има паралелно наблюдение – от една страна кметът си наблюдава, от друга страна – държавата в лицето на Министерство на финансите.
Според мен нито Министерство на финансите, нито правителството може да задължи общинския съвет да вземе решение, защото в крайна сметка Конституцията не дава възможност на правителството или министъра на финансите да се набъркват в работата на общинския съвет, на когото всички тези задължения са компетентност. Но, аз мисля, че до такава ситуация няма да се стигне защото тази тенденция ако продължава, възниква една нова тема, която не е развита тук, но тя е за фалит на общината. В крайна сметка, когато общината не може да изпълнява своите функции, тоест местните отговорности, тъй като за делегираните от държавата дейности, ние предоставяме съответния ресурс и когато това, което даваме ние като изравнителна субсидия не стига за осигуряване на минималното равнище на качество на местните услуги, аз мисля, че няма такъв кмет, който да е безотговорен, още повече – в началото ви казах, че откакто се заговори за този проектозакон, всеки ден по двама-трима кмета ми се обаждат, за да уточняват какви подробности би трябвало да има, за да бъде направено предложението пред министъра на финансите по-аргументирано и по-точно. Те ни търсят, така че аз не мисля, че ще има хипотеза, в която един общински съвет, един кмет ще каже „абе, да загива общината, какво ще се занимавам да правя оздравителна програма”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други въпроси?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Извинявайте, г-н Председател. Въпросът ми по-скоро беше от гледна точка на някакви вътрешни политически боричкания, при които да се стигне до там. Съществува такъв вариант, ние по различен начин разсъждаваме, но съществува такава хипотеза и опира въпросът до фалит на съответната община, както е при фирмите. Но нека не стигаме до този вариант.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Ако общината е в тежко финансово състояние и понеже говорим за политически процеси вече и общината не си приеме бюджета, тук има хора, които са били кметове и то много добри кметове – след това следват процедури и взаимоотношения между Министерство на финансите и общината в срок – ако не си приеме бюджета, ние можем да спрем определени трансфери към нея и тогава става още по-лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други колеги? Не виждам. Тогава отиваме към гласуване.
Моля, който подкрепя законопроекта за внасяне с положително становище за четене в зала, да гласува със ЗА.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
Благодарим на нашите гости.
КИРИЛ АНАНИЕВ: И аз благодаря, г-н Председател и на всички народни представители. Приятна работа.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре колеги, започваме по втора точка. Ще се опитаме да свършим по-навреме, че имате комисии.
Законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Първият е внесен от г-н Лютви Местан и група народни представители. Има ли колеги, които ще представят законопроекта? Г-жа Цачева ни е разпределила 4 от 14 законопроекта, така че това е № 554-01-140.
Заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Уважаеми колеги, с този законопроект ние целим да преодолеем два от най-съществените недостатъци на действащия Изборен кодекс, които имат пряко отношение към предстоящите избори за общински съветници и кметове и които създават риск за провокирането на сериозни проблеми в изборния процес.
С първото предложение предлагаме да се коригира прекалено ниския праг, който е предвиден в действащия закон за валидност на преференциите, дадени за съответния кандидат в листа за общински съветници на дадена политическа сила.Според сегашния чл. 454, ал. 2 от Изборния кодекс е достатъчно даден кандидат да поучи не по-малко от 7 % от общинската избирателна квота, за да пререди всички останали кандидати, намиращи се преди него в листата. Общинската избирателна квота представлява минимално изискуемият брой гласове, необходими за избирането на един общински съветник. В огромния брой от случаите тази разпоредба може да доведе до това даден кандидат за общински съветник от листата на определена политическа сила да се окаже избран само благодарение на преференциите на минимален брой избиратели (между 20 и 70 души). По този начин съществува реален риск даден кандидат да се окаже избран с преференциалните гласове на своето семейство, род, подчинени или приятели. Всякаква идея за минимално изискуема представителност на избора е компрометирана.
За да се опитаме поне отчасти да преодолеем този явен недостатък на действащата разпоредба, предлагаме да се завиши прагът за преференциалния избор на даден кандидат за общински съветник като той се обвърже с изискване за минимална представителност на избора посредством изравняването му с общинската избирателна квота. Основният ни аргумент за това предложение е, че ако даден кандидат претендира за заемането на съветническо място в бъдещия общински съвет от листата на определена политическа сила чрез преференциален вот, то тогава той би следвало да получи поне толкова преференции колкото струва това съветническо място, тоест колкото е общинската избирателна квота.
С второто ни предложение искаме да коригираме прекалено снижения праг за образуване на кметство в действащия Закон за административно-териториалното устройство на Република България, въз основа на който се насрочват избори за кмет на кметство. Ако не се коригира сегашния нисък праг от 100 души в много населени места ще трябва да се насрочват избори за кмет на кметство без там да живее и половината от този брой избиратели.
С оглед постигането на икономии от финансов характер, както и поради липса на каквато и да е практическа полза от провеждането на подобни избори в такива населени места, предлагаме прагът за образуване на кметство, а от там и за провеждане на избори за кмет на кметство, да се върне на предишната си позиция от 350 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Ахмедов. Г-н Хайрула, добавете моля.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Само няколко думи, г-н Председател, уважаеми колеги, само като уточнение. Този законопроект беше предложен от нас преди местните избори, то от датата личи.
В подкрепа на първото ни предложение, сигурно всички знаете, резултатите от местните избори по съответните ваши общини, вашите региони какво се получи. Чак такава демокрация не е на добре, тъй като със 17 гласа, листата, която е получила 6000 гласа, 29-ият минава на първото или второто място, така че нашият призив е наистина да подкрепите първото предложение.
Още тогава ние видяхме, че има проблем, който може би идва от предишното Народно събрание когато се е разглеждал Изборния кодекс, само една дума е променила значението. Просто не сме обърнали внимание – 7 % от общинската квота за избор на общински съветници означава ако е 500, 7 % е 35 човека, въпреки че и за парламентарните избори е дискусионен този процент, но тук ачик-ачик си личи, че в листата, в която има 6000 гласа, 15 човека да променят тая листа – това няма нищо общо с демокрацията. Така че нашият апел е да подкрепите този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги, по този законопроект има ли желаещи да се изкажат? Добре, който подкрепя законопроекта, моля да гласува със ЗА.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Следващият е внесен от депутатите Петър Славов и Мартин Димитров - № 654-01-16. За съжаление не виждам някой да го представи. В голяма степен сме запознати с този законопроект.
Има ли по този законопроект някой желание да се изкаже?
ИРИНА КОЦЕВА: Те в Зала ще си го представят.
ПРЕСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да отидем към гласуване. Който е ЗА, моля да гласува.
За – 6, против – 4, въздържали се – 2.
Отиваме към следващия законопроект, внесен от Димитър Делчев и група народни представители № 654-01-19.
Понеже аз съм подписал този законопроект, ще кажа за какво става дума.
Идеята е да отпаднат от избирателните списъци така наречените „мъртви души” – тези, които отдавна са починали или са дезинтересирани да упражняват избирателните си права, но в същото време гласовете им често се използват за злоупотреби; да се засили ролята на машинното гласуване като начин за намаляване на злоупотреби при преброяването на гласовете, както и да се улесни изборната администрация; да се премахнат номерата на партиите в бюлетината като средство, даващо възможност за контролиран вот с диктуване на числа.
Като инструмент за постигане на първата цел на закона – прочистване на избирателните списъци е активната регистрация на избирателите, задължение за заявяване на участие в изборите преди провеждането на съответния избор. Регистрацията може да се извърши по три начина – с лично явяване на лицето, с изпращане на електронно съобщение до администрацията или по пощата – с декларация с нотариална заверка на подписите.
Що се отнася до другите две основни предложения – освен прочистването на избирателните списъци, тук има доста дълга обосновка и мотивация, но все пак да кажа един куриозен случай. Съществуват случаи на избиратели на възраст над 130 години, които са записани в избирателните списъци и за съжаление, не сме намерили време да ги изчистим.
Смятаме, че по този начин може да се прекрати практиката на контролирани гласувания през номерата, като вместо да има номер – 1,2 3, 4, 5 се изписват съответните партии, прочиташ си партията и си гласуваш за нея.
Що се отнася до машинното гласуване, мисля че доста сме говорили по тази тема. Според нас, това е един от начините да се избегне възможността за манипулации и за контролиран вот.
Законопроектът очаквано ще предизвика финансови разходи за закупуване на машините за това машинно гласуване, които, според мен, са несъществени като финансов ангажимент, предвид основните цели. А целите са да не дадем възможност за контролиран вот и за манипулация на изборите.
И на финала – мисля, че една ефективна демокрация означава честни, прозрачни и проведени по съответния закон, механизъм и ред, избори и в този смисъл, за съжаление, понякога не даваме съвсем добри примери пред Европа. В различни конкретни случаи това би помогнало да се избегнат тези проблеми. Това е в общи линии мотивацията и ако има желаещи се изкажете по законопроекта.
Няма желаещи. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува със ЗА.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
И отиваме към последния законопроект, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, № 654-01-20.
Г-жа Александрова, заповядайте.
АНА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, г-н Председател. Ще представя законопроекта на г-н Цветан Цветанов в резюме.
Мотивите са посветени за подобряване на изборното законодателство, съобразено с констатациите по докладите на Венецианската комисия и Групата държави срещу корупция ГРЕКО.
Във връзка с основните права на гражданите предлагаме право да гласуват да имат и лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за престъпления, които не са тежки, както и поставените под ограничено запрещение.
Аз ще представя в резюме и където има въпроси, ще отговоря.
Също така предлагаме в чл. 3 да се изведе ал. 3 като основен принцип, че едно лице не може да участва в повече от едно качество в един вид избор – кандидат, наблюдател, застъпник, представител на партия, коалиция или инициативен комитет, член на избирателна комисия, анкетьор, придружител и друго подобно.
Предлагаме в чл. 8, ал. 4 да се върне прилагания до влизане в сила на този кодекс административен ред за обжалване на заповедта на кмета за образуване на секции пред областния управител и административния съд, а не пред съответните избирателни комисии, както е към момента.
Предлагаме въвеждане на правомощие на Централната избирателна комисия като постоянно действащ орган, да издава подзаконови актове с нормативен или ненормативен характер, които да осигурят стабилност на изборния процес.
В § 43 и § 87-92 и § 96 предлагаме кодексът да бъде доразвит, в съответствие с препоръките, отправени от ГРЕКО.
Предлагаме в чл. 33, ал. 2 и чл. 264, ал. 4 да има списък, в който да се дописват само лицата, които имат право да гласуват, но не са подали заявление.
За гласуването в чужбина – при избори за народни представители се предвижда създаване на 32-и изборен район „Чужбина”, за да може избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции.
Предлагаме в чл. 250, ал. 2, във връзка с определяне на броя на мандатите, при избора на народни представители, броят на мандатите в многомандатните избирателни райони да се определя по реда на чл. 247, т. 1. В методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределянето на мандатите при избори на народни представители е посочено, че броят на мандатите в МИР-те се определя въз основа на единна норма за представителство за цялата страна, в зависимост от броя на населението във всеки многомандатен избирателен район по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на последното преброяване на населението.
Предлагаме в чл. 454, ал. 2 при избори за общински съветници преференциите да се изчисляват не от общинската избирателна квота, а от гласовете, подадени в кандидатската листа, така както е предвидено при изборите за народни представители и членове на Европейския парламент.
Предлагаме скъсяване на предизборната кампания от 30 на 21 дни.
Предлагаме възможност на лицата, ако в изборния ден се намират в лечебно заведение, специализирани институции, място за лишаване от свобода или задържане, да се допишат в избирателния списък от секционната избирателна комисия, за да не бъде нито един избирател лишен от избирателно право.
Предлагаме в чл. 188, ал. 1 правото на отговор когато в печатни медии или он лайн новинарски услуги са публикували материал, който накърнява правата или доброто име на кандидат или на лице, което представлява партия, коалиция или инициативен комитет да включим и държавни или местни органи.
Предлагаме в чл. 218, ал. 3 пред изборното помещение и в кабините да се поставя табло, на което с големи букви е указано как се гласува с преференция.
Предлагаме да се създаде постоянно действаща администрация, която също да може да провежда обучение, което засега се провеждаше само от членовете на Централната избирателна комисия.
Предлагаме промяна в началото и края на изборния ден – от 6.00 на 7.00 ч. и от 19.00 на 20.00 ч., в съответствие с практиката в другите европейски държави.
Предлагаме да отпадне изискването на избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, Централната избирателна комисия да изпраща на районните и общинските избирателни комисии списък с регистрираните партии и коалиции, информация за заличените партии и извършените промени в коалициите, тъй като информацията за извършените промени е в регистрите и те са публични, а регистрацията се прави само в Централната избирателна комисия.
Предлагаме при произвеждането на избори до 2018 г. да се създаде възможност за експериментално електронно гласуване по интернет.
Предлагаме и редица други правно-технически изменения, с които да се усъвършенства кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо Александрова.Колеги, имате ли изказвания? Г-н Хайрула.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми колеги, накратко. На този етап нашата група ще се въздържи от подкрепа на този законопроект, но на второ четене има текстове от този законопроект, които съвпадат с нашите предложения и на второ четене ще подкрепи някои текстове от този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Други желаещи? Добре. Няма. Моля, който подкрепя законопроекта, да гласува със ЗА.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Благодаря. Приема се законопроекта.
Благодаря на всички.
Колегите от екипа да направят бързо докладите, тъй като утре и двата материала ще се гледат.
Приятни комисии и приятна почивка. Довиждане.
(Закрито в 15.30 часа)
Забележка: брой знаци: 39 435
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
