Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни и група народни представители;
- законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 654-01-31, внесен от Ирена Коцева и група народни представители, приет на първо гласуване на 23.03.2016 г. (за второ гласуване).

---

П Р О Т О К О Л
№ 8

Днес, 31 март 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, имаме кворум и започваме заседанието. С извинение, че закъсняхме малко. Днес ще разглеждаме следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни и група народни представители;
- законопроект за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 654-01-31, внесен от Ирена Коцева и група народни представители, приет на първо гласуване на 23.03.2016 г. (за второ гласуване).
Има ли предложения за някакви допълнения? Няма. Моля да гласуваме дневния ред във вида, в който е представен.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Бих помолил да започнем с първия законопроект. Г-жа Караянчева ще направи въведението.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги, знаете че в така приетия Закон за Черноморското крайбрежие, в който забранявахме изцяло къмпингуването в къмпингите на зона А се получи едно обществено напрежение, което доведе до там, че ние като народни представители и естествено хора, които отразяваме обществените мнения и очаквания, направихме промяна и веднага, една седмица след като внесохме тези промени, направихме промяна, в която отпада забраната за къмпингуване, като в следващите няколко дни се проведоха срещи между Министерството на туризма и неправителствени организации, представители на кметствата в отделните региони, които са свързани главно с къмпингуване и курорти не само на Черноморското крайбрежие, но и в планинските райони.
В законопроекта се предвижда реда и условията за къмпингуване, извън категоризираните къмпънги, да се осъществява по реда и условията, определени в Закона за туризма, както и в съответствие със специфичните правила и нормативи, предвидени в други закони. По този начин се създава яснота, че при въвеждането на реда и условията за къмпингуване, извън категоризираните къмпънги, следва също да се отчитат и спазват изискванията на други закони с цел опазване на човешкото здраве, околната среда, природните ресурси.
Предложените законодателни промени ще позволят изготвянето на нов модел за управление на морските плажове и въвеждане на нови единни правила за къмпингуване. И, както казах, беше проведена среща между Министерството на туризма, между неправителствените организации и представители на общини и се очакват предложения, които да направят промени в Закона за туризма и точно в частта „Къмпингуване”. Затова беше направена и тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги, по този законопроект, първо може би от министерствата.
Да ви кажа кой присъства – от Министерство на туризма: Албена Михайлова – главен секретар, Лидия Благоева – началник политически кабинет и Екатерина Дацова – директор дирекция „Правна”; от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Таня Милева – началник на политически кабинет, инж. Лазар Лазаров – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”; от неправителствените организации: Димитър Канариев – Национална асоциация „Българско Черноморие”, Ваня Бижева – Балкански център за устойчивост и екологичен инженеринг, Филип Цанов – „Природата за хората и регионите”, Славейко Стайков – Национална коалиция „За да останат хора в България”, Методи Митев – Балкански институт за възстановяване и развитие, Веселин Банковски – Национална асоциация на малкия и среден бизнес в туризма, Пламен Иванов – представител на туристическия бизнес по Черноморието, Златка Димитрова – собственик на къмпинг по Черноморието, Люба Батенбергска – „Да спасим Карадере”, Петко Петков – „Да запазим Корал” и Орлин Конов – „Да спасим Иракли”.
Част от колегите, доколкото разбирам искат да раздадат някакви материали, аз не възразявам, макар че не съм видял какви са тези материали.
Да започнем със становището на Министерството на туризма. Заповядайте, г-жо Благоева.
ЛИДИЯ БЛАГОЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, Министерството на туризма изцяло подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на ЗУЧК от г-жа Цвета Караянчева и група народни представители. И ще започна с това, с което тя завърши, че така предложените законодателни промени са в унисон с подготвения от Министерство на туризма, нов модел за управление на морските плажове и въвеждането на нови единни правила за къмпингуване. С последното изменение на ЗУЧК, вие видяхте, че трите морски плажа, определени за природосъобразни – Иракли, Бяла – Карадере и Корал, поставиха началото на групирането и каегоризирането на морските плажове, което е част от концепцията на Министерството на туризма за управление на морските плажове и въобще на този природен ресурс. След проведеното обществено обсъждане и широкия обществен отзвук, който предизвика забраната за къмпингуване в зона А на Черноморското крайбрежие, извън категоризираните къмпинги, показа, че ограниченията в тази посока трябва да се въведат при съблюдаване на интересите на засегнатите групи хора.
Внесеният за разглеждане законопроект за изменение и допълнение на ЗУЧК предвижда реда и условията за къмпингуване, извън категоризираните къмпинги, да се уредят със Закона за туризма. По този начин предложените норми гарантират спазването и на други специални закони, които уреждат обществените отношения в тази сфера. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. От МОСВ има ли представител тук? МРРБ? Не. Добре, колеги по законопроекта има ли желаещи да се изкажат. Г-жа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Г-н Председател, в становището на МРРБ накрая има предложение за редакционна поправка. Нашето предложение е последното изречение „специфични правила и нормативи, предвидени в други закони”, а вие сте предложили „специални условия и ред в други нормативни актове”. Подкрепяте ли го? Просто някой да се изкаже. Чисто редакционно, но все пак да го припознаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имате ли становище?
ТАНЯ МИЛЕВА: Добър ден, г-н Председател, дами и господа народни представители, нашето предложение с оглед прецизност и коректност на текста, тъй като „специални условия и ред в други нормативни актове” е по-широко разпространено в законодателството, докато „специфични разпоредби и нормативи” някак си по не е издържано от правно-техническо естество, тоест предложението и чисто правно-техническо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Г-жа Караянчева, удовлетворена ли сте от отговора? Да. Добре. Други желаещи има ли. Тогава аз ще си позволя да се изкажа.
Колеги, още в предния вариант на законопроекта беше категорично ясно, че тази забрана се въвежда да се осъществява докато бъдат въведени правила. Мисля, че това беше повече от ясно на всички колеги, които гласуваха и не случайно със 70 % от присъстващите в залата от всички политически сили, този законопроект за въвеждане на такъв режим, беше подкрепен. Аз продължавам да твърдя, че е необходимо да има регулация и правила. И искам да чуя гаранции от Министерството на туризма, че много скоро ще внесат проектозакона, за да видя тези правила и гаранции, които ще дадат шанс да опазим българската природа – и Черноморието, и нашите планини, и нашите най-красиви кътчета. Продължавам да твърдя, че това, което се случва в момента, противоречи на всякакви изисквания на множество закони. Тук има много министерства и много добре знаете, че се нарушават и Закона за защитените територии, за горите, за почвите, за биологичното разнообразие – има и още пет-шест закона и представителите на неправителствените организации, също много добре го знаят. Това, че до момента държавата не е използвала контролните си функции с цялата си сила и поради, предполагам организационни проблеми, и поради финансови проблеми, и поради малкия състав от хора, които контролират всичко това, не означава, че държавата трябва да вдигне ръце и да каже „отказваме се, ще продължим както досега”. Всъщност идеята – няма да правим закони, защото ние няма да ги нарушаваме, извинявайте не е правилна. По тази логика нека да няма никакво законодателство в България, защото ние сме добри по природа и по природа даваме гаранции, че няма да нарушаваме правилата. Аз продължавам да настоявам правила да бъдат въведени, правила които да бъдат обсъдени и с общините, и с всички ресорни министерства, и с хората, които обичат този природосъобразен туризъм, и с екологичните организации. Не смятам, че е логично да гласуваме Иракли, Корал и Карадере да останат плажове за природосъобразен туризъм, без стопанска дейност, да ги спасим от инвеститорите. Някак си бих искал тези красиви кътчета да бъдат запазени от недобросъвестни туристи, защото такива има и всички знаем, че това е така.
Така че, бих искал да чуя Министерство на туризма в какви срокове смятат, че ще бъдат приключени обсъжданията и ще бъде внесен този проект, който би гарантирал регулации и правила, които са балансирани, които не са крайни, но в същото време създават възможност да опазим природата, да опазим интересите на туристите, но да опазим интересите и на хората, които живеят в тези общини. Да се самозалъгваме, че няма противопоставяне между населението, което живее в Черноморските общини и хората, които искат да ползват този начин на осъществяване на туризъм, е лъжа. Има голямо напрежение и поради тази причина държавата, като един арбитър, трябва да въведе регулации, да въведе правила, така че утре да не ни застигне някоя наказателна процедура от Европейския съюз, затова че не си опазваме плажовете, затова че не си опазваме планините, че не сме въвели регулации и правила, които да гарантират спазването на всички тези закони, за които говорих в началото, които за съжаление не се спазват и държавата не контролира по съответния начин. Аз бих се надявал този турист, който пази околната среда, който чисти след себе си, да бъде насърчаван, а другия да бъде наказван и да бъде глобен. И държавата трябва да създаде възможност това да се случи. Имам въпрос. Заповядайте.
ЛИДИЯ БЛАГОЕВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, след проведеното обществено обсъждане Министерството на туризма изпрати покани към всички присъствали на това обществено обсъждане да излъчат представители и да дадат своите предложения за регламентиране на условията за къмпингуване на територията на страната. Към този момент все още при нас получаваме десетки становища, които са доста разностранни и различни като тематика, но в същото време са и много интересни и много удачни. Сформираме работна група, която ще обсъди тези предложения и ще направим всичко възможно в максимално кратки срокове да постигнем обществено съгласие между всички тези заинтересовани групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г- Марков, моля.
КОСТАДИН МАРКОВ: И към днешна дата съществува нормативна база, която регламентира къмпингуването. Единствената разлика със забраната, която ние въведохме и която сега в момента се очертава да падне е мощната санкция, която беше въведена в тази забрана. Това е единствената разлика. Ако до момента някой реши да ходи да къмпингува диво, едва ли има ясна нормативна база, по която да може да бъде санкциониран, че е забранено е безспорно, но ние дадохме един инструмент за санкция. В момента това по всяка вероятност ще отпадне. Очевидно е, че вече трябва да почнем да правим разлика между къмпингуване и диво къмпингуване, защото според мен, хората, които искат подобен тип туризъм, искат облекчени правила за подобен тип летуване, тоест дивото къмпингуване без съответната инфраструктура. То какво му е дивото ако ще има тоалетни, ако ще има пътища, ако ще има бетон, вода, канал и т.н.
Затова аз искам да се обърна към Министерството на туризма да помислят в тази посока. Очевидно е, че ще трябва да категоризираме различните видове къмпингуване. Иначе и към днешна дата къмпинг не можеш да направиш ако го няма в общия устройствен план, ако го няма в подробния устройствен план, ако не са изпълнени куп условия, за да съществува подобно нещо.
Затова опитът, който ние правим с този законопроект, който внесохме с Вас г-н Председател, точно в посока на облекчаване на режима и възможност поне за сезон-два, например хората с караванния туризъм, да могат да почиват. Но това е друга тема, която после ще коментираме. Молбата ми към Министерството на туризма в момента е да направим разлика между къмпингуване и диво къмпингуване, каквото искат някои хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи има ли? Заповядайте, колега.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги и гости, аз съм напълно съгласен с колегата Марков, тъй като и двамата сме от Бургаски регион и много добре сме запознати с проблемите. Всичко казано тук е вярно в някаква степен и в момента е трудно да се регламентира какво значи диво къмпиране. Извинявам се, аз упорито отказвам да използвам термина „къмпингуване”, който не знам от къде се появи. Има бивакуване, има лагеруване, винаги става въпрос за къмпиране, иначе трябва да почнем да кингуваме. Не знам как се промъкна в българския език, доби абсолютна гражданственост – това не е толкова важно, но държа да го споделя с вас.
В момента всеки собственик на дадена територия е в състояние да помоли всеки човек, който бивакува на негова територия, да я напусне. Както каза и г-н Председателя, в Закона за горите много ясно е регламентиран достъпът до горските територии. Това е в Закона за защитените територии със заповедите за тяхното обявяване. По същия начин и в Закона за опазване на селскостопанското имущество, в Закона за собствеността и ползване на селскостопанската земя. Наистина най-добре ще бъде да стане това в един общ закон, какъвто е Законът за туризма, а не само касаещите територии около устройството на Черноморското крайбрежие, няма да е лесна работа.
До момента идеята, според мен, беше такава – ние в един момент разрешаваме на всеки да къмпира или да бивакува където и да е, поради факта, че не сме в състояние да му посочим къде би могъл. Така че не би трябвало да забраняваме нещо – да казваш не можеш да паркираш в този град, при положение че нямаш нито едно парко място. Чака ни доста работа. Засега топката е в Министерство на туризма. Тук ще помагаме с всички сили за това да намери решение въпроса с къмпирането, не с къмпингуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Заповядайте, г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Аз, като народен представител, който миналия път гласува „против” в Пленарна зала, само нашата парламентарна група и тогава, както и сега имам следния въпрос – какво значи къмпингуване, защото в закона е записано, включително и предложението на г-жа Караянчева е записано”къмпингуване”, но по дефиниция в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за туризма и ЗУЧК, няма никъде къмпингуване, има къмпинг. Ако ще отменяме къмпингуването извън регламентираните места, какво отменяме точно да се случва извън регламентираните места. Защото единственото регламентирано място е къмпинга, тоест какво допускаме ние да се случва извън него, би трябвало да бъде променено или просто да приемем термин, който да обозначава какво е „къмпингуване”, за да е ясно на тези, които ще правят проверките какво търсят, за какво съблюдават. Още когато беше приета в Пленарна зала първия път тази забрана, още тогава възникна този въпрос, че в нашата нормативна уредба това нещо не съществува. Ние трябва да направим всичко възможно това да го уредим възможно най-бързо. Защото сега докато го приемем и между първо и второ четене ще минат месец или два, освен ако не го приемем едновременно на първо и второ четене в зала. И ние тези неща няма да ги уредим до края на туристическия сезон. До края на сезона ние няма да уредим какво е къмпингуване, къде може да се прави – представете си какъв хаос създаваме ние.
Не смятам, че е редно Народното събрание да дава такива знаци към цялата държава, да създава неуредици с несъществуващи термини. Ние трябва да го приемем като термин, да го запишем, да се знае какво е.
Само един въпрос към Министерство на туризма, тъй като в едно от становищата са записали, че къмпингуването към настоящия момент е регламентирано. Ако можете да ми го покажете къде е. Има дефиниция на къмпинг – т. 31. Къде и къмпингуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте моля.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Действително в Закона за туризъм има понятие „къмпинг” и Законът за туризъм, така както е разписан и действащ към настоящия момент, под къмпингуване би следвало да се разбира именно осъществяването на дейност на територията на къмпингите – на тези къмпинги, които са категоризирани и са вписани в Националния туристически регистър. Това са дейностите, които се извършват на територията на тези къмпинги, така както са разписани в наредбата към закона.
КОСТАДИН МАРКОВ: Да, де но когато са извън тях.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Тогава има правила в специалните закони, които г-н Желев спомена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи има ли? Не виждам. Аз ще си позволя да резюмирам и ще преминем към гласуване.
РЕПЛИКА: Няма ли да позволите изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ще позволя, ако колегите решат, че можете да се изкажете. Аз казах, че нямам проблем да ви дам думата. Нека чуем първо Вас и после ще резюмирам. Заповядайте. Само Ви моля да се представяте и все пак кратичко – в рамките на до две минути. Такъв е регламентът.
БОРИСЛАВ САНДОВ, Зелените: Благодаря. Уважаеми г–н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, всички сме наясно как стигнахме до тук и малко след обнародването на последното изменение на ЗУЧК, ние отново го дебатираме. Ясно е, че без мотивация между първо и второ четене се вкара текст, който създава правна несигурност, дава възможност за тълкуване, тъй като липсва терминология за къмпингуване и по този начин създава условия множество летуващи българи и чужденци по нашето крайбрежие да подлежат на несъразмерни, спрямо нарушението, санкции. Искам да ви уверя също така, че и към момента съществуват правила в различни закони, които уреждат това да не се допуска замърсяване на околната среда на цялата територия на страната, а не само в територията на Зона А.
Вие сам говорите за правила и аз мисля, че няма човек в залата или от хората, които излязоха на протест, които да не са за това да има правила, само че правилата не могат да бъдат с категорични забрани, особено когато няма предоставени достатъчно условия за осъществяване на този тип туризъм. Категорично съм несъгласен с Вашето мнение, че местните и хората, които къмпингуват свободно са в някакво сериозно противопоставяне. Не сме наблюдавали подобно нещо – напротив голяма част от местните хора използват тези плажове за форми на почивка. Голяма част от тези хора паркират на места, които не са обособени като такива. Всъщност тази забрана и заради в момента действащия закон създава много сериозна несигурност и за местните хора, също така.
Колкото до наказателните процедури, те са свързани и в момента със съвсем друг тип проблеми, свързани с нашето Черноморие – със заменките, с пречиствателните станции и с липсата на такива. И в този смисъл, за да не се допуска в този сезон местни групи, не знам какви групи от контролиращи органи, да тълкуват некоректно закона, призовавам народните представители да приемат този законопроект и всичко останало, свързано с регламентацията да отиде в Закона за туризма и в съществуващите в момента Закон за горите и Закон за защитените територии, които също уреждат подобен тип дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Заповядайте Вие, после господина и двете дами – и наистина по около две минутки, моля.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ, Национална асоциация „Българско Черноморие”: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен е една голяма изненада, че преждеговорившия, който не е от Черноморието, успя да каже няколко думи уж от името на местни граждани. Аз, като един кореняк черноморец, бих искал да кажа, че ние сме категорично за оставането в сила на забраната за паркиране и къмпингуване извън определените места в Зона А. Става въпрос за важните, за тези толкова жалени дюни, които са наистина много ценно местообитание и за едни сто метра. Все пак ходенето е един природосъобразен начин за туризъм. Какъв е проблемът да останат плажовете наистина защитени от държавата, така че всеки един турист – българин или чужд гражданин, който е платил виза или ваучер и по някакъв начин е допринесъл за бюджета на страната ни да има право за едно нормално, културно и цивилизовано плажуване. Никой не ограничава достъпа до плажовете.
Другото, което в обществото остава неясно е, че става въпрос за два закона – това е Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, където съвсем правилно беше приета тази забрана, а в съвсем начална фаза в Закона за туризма имаше предвидена една друга забрана, която вече всички разбрахме, че отпадна. Тоест нямаме проблем със свободното къмпингуване в други зони на страната. Точка 9 от ал.2 на чл. 10 от ЗУЧК решава няколко проблема. На първо място екологичните проблеми. За нас, местните е голям разход, непосилен за някои от общините, както комуникирахме с някои от кметовете – това задължително прочистване. Говорим за стотици тонове отпадъци. Несъмнено има хора и ние сме ги виждали, които са съвестни и почистват след себе си, но те са много малък процент – 5-10 максимум.
Другият въпрос, който дълго коментирахме в последно време, е този за националната сигурност. Ето снощи е имало хайка в община Приморско, поредните, ежедневие, емигранти. Сезирахме институции, премиер, ДАНС, председател на Народното събрание. Какво ще стане ако се използват тези диви къмпънги за параван. Само преди няколко години имахме атентат в Сарафово. От публичния доклад на ДАНС стана ясно, че тези три лица – атентаторите никой не ги е знаел къде са пребивавали няколко дни в България. Не можем изобщо да говорим за превенция, камо ли после за едно нормално разследване. Как решаваме въпроса с националната сигурност. Остане ли в сила тази забрана, ще ни гарантира, че ще имаме един по-спокоен туристически сезон, нарушава се Закона за регистрация на лицата. Всеки, който отиде на друго място, регламентирано за подслон, къмпинг и т.н. се регистрира. Това са няколко хиляди лица, които никой не ги знае от къде са, колко са и за колко време са там. Нарушават се различни закони опазване на собствеността – дали е публична, дали е частна, дали е общинска тя трябва да бъде уважавана, пазена и ценена от всички. Не може без разрешение на собственика някой да се самонастанява там.
Другото, което е - искаме къмпинги. Това поне от публичната дискусия се убедихме. Какви сигнали бихме изпратили на едни потенциални инвеститори и ако е под форма публично-частно партньорство, при положение че се създава регламент за безплатен къмпинг, кой където иска, своеволие. Нали искаме да има категоризация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Разбрахме се в рамките на две минути. Господина моля.
ФИЛИП ЦАНОВ, „Природата за хората и регионите”: Много съжалявам, че тук няма представители на Министерство на околната среда и водите и от Агенцията за горите, защото голяма част от проблематиката, която се разисква тук е свързана именно с това министерство, има ли? Извинявам се. Защото още през 1998 г. когато се е приемал Закона за защитените територии законодателят тогава, с редица мотиви е ограничил някакви човешки дейности в защитените територии. Съгласно чл. 21, ал. 13 и съгласно чл. 31, ал. 6 в природните и национални паркове - защитени територии е забранено бивакуването, с изключение на определените за това места. Смятам, че тогава не е имало зоните за натура, имало е само защитени територии, които са десетина процента от територията на страната. Впоследствие – добре пет, няма да споря – впоследствие след приемането в 2007 г. на зоните Натура, се разширяват до около 35 %. Тези 35 % припокриват в много голяма степен, може би на 100 %, защитените територии.
В тази връзка е и нашето предложение. Това, което е регламентирано – бивакуването, освен в защитените територии, да бъде забранено и в Закона за туризма, като се допълни, че в защитените зони по Европейската екологична мрежа „Натура 2000” да бъде забранено бивакуването, с изключение на определените за това места. Мотивите са, че по този начин ще се опази природата, където всички сме изключително чувствителни, няма да има замърсяване от битови отпадъци и всякакъв вид, ще се ограничи в известна степен, за да се съхрани дивата флора и фауна, човешка дейност, защото ще си позволя да ви покажа няколко снимки.
Това са дюни. Колегите от Зелените са изключително чувствителни на тема дюни. Това е една кола, която струва 200 хил. лева БМХ 5 заедно с караваните, които са в дюните. Това са караваните, които са на плажовете – виждате каква цигания. Това с месеци продължава навсякъде. Това е къмпинг „Корал”, където има построени заведения, кръчми и всичко това е на плажа, който е изключителна държавна собственост. Това е, което остава след края на сезона, остават тези съборетини, това са паркингите по дюните. Представете си какво се случва по морето. Това е част от стотиците тонове мърсотия, която остава.
Ще депозирам пред вас нашето предложение, ние сме го депозирали пред Министерство на туризма – именно в зоните по „Натура 2000” да бъде забранено дивото къмпингуване, с изключение на определените за това места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Процедура – г-жа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, г-н Председател, правя процедура по начина на водене и на изказване на колегите, които са и гости на нашето заседание. Вие ни призовахте отново да направим разлика между два законопроекта. Законопроект за Закона за туризма и законопроект, свързан с изменения и допълнения към ЗУЧК. И тъй като има опасност изцяло да повторим разговора, който доскоро беше воден и на организираната от Министерството на туризма среща между всички хора, заинтересовани за това щото да бъде чиста нашата природа, на която страна стоим отговорно и ние като народни представители, от една страна с нашите законодателни инициативи, да постигнем всичко това в единен глас, ви моля нека да се ограничим в изказвания, касаещи предложенията, които правим сега, тъй като и предложенията за становища към проекта за Закон за туризма, ще продължат, както разбрах от министерството, на три месеца. Имаме и отговорността, и заявката на министерството да проведе тези разговори отговорно, пред всички вас, хората, които искаме децата ни и ние самите да живеем природосъобразен начин на живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря на г-жа Коцева и ви моля да се съобразявате с това, което ви каза. Заповядайте – първо дамата.
ВАНЯ БИЖЕВА, Балкански център за устойчивост и екологичен инженеринг: Добър ден! Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, ще започна с това, че един велик държавник е казал, че всички правят път на този, който знае къде отива. Боя се, че и двата законопроекта, които днес обсъждаме, не знаем къде водят. Има едно огромно отстъпление от една прекрасна инициатива за устройство на Черноморското крайбрежие, в която въвеждаме плажове за природосъобразен туризъм. Нормално е това да бъде място за ползване от хора, които искат да водят природосъобразен живот и въобще не може да бъде свързано с каквато и да е концепция да се създават буквално нерегламентирани населени места от 1000 и повече души на тези плажове.
Искам да напомня на народните представители, че в България сред българското население 70 % от гражданите са непушачи. 30 са пушачите. Още по време на първото обсъждане ние предложихме, че плажовете за природосъобразен живот трябва изцяло да въведат концепцията за природосъобразно ползване на природните ресурси и на природосъобразна почивка. Затова още веднъж да се обмислят двата законопроекта, да не правим отстъп от добрата инициатива за природосъобразност и да вземете под внимание нашето предложение за забрана поне на пушенето на тези плажове. Така е в цял свят. Единствено в България се пуши на плажовете. Един плаж няма, на който да не се пуши. В Америка включително не се употребява алкохол, но това е защото там не може на публично място да се употребява алкохол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Дамата и после Вие.
ЛЮБА БАТЕНБЕРГСКА, „Да спасим Карадере”: Г-н Председател, дами и господа народни представители, във връзка с направения законопроект ние сме съгласни, че има достатъчно закони, които регламентират отговорно къмпиране. Необходимо е да се засили индивидуалната отговорност за изхвърляне на боклуци. Ние като общности Иракли, Корал и Карадере сме си намерили нашите механизми да поддържаме местата и вие можете да видите доказателства за това, тъй като се организират не само почистване два пъти в годината, но правим и кампании. Съгласни сме, че и дюните трябва да се защитят и отправяме повторно предложение за промени в ЗУЧК, също изключително добро. Ние сме абсолютно наясно, както и вие, че за да успеем да регламентираме места, в които може да се къмпира, трябва преди това да уредим доста други проблеми в страната, включително законодателни.
Аз се надявам, от една страна, това да стане с Министерство на туризма, но според мен би било по-реалистично след няколко години.
Бих искала да ви помоля също така след като приключи обсъждането на двата законопроекта, ако сте съгласни г-н Председател, дами и господа, да ми дадете две минути, за да представя едно наше предложение, което е свързано също с ЗУЧК и като плажове като природосъобразен туризъм, защото е необходима втора стъпка, за да бъдат запазени тези местности, да има защита за територията зад тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да се надяваме, че не сте приготвили 18 точки. Заповядайте.
ОРЛИН КОНОВ, Гражданско движение „Да спасим Иракли”: Г-н Председател, дами и господа народни представители, имам няколко неща, върху които искам да акцентирам по предложението, което сега ще се приема. Първото е, че никой в тази зала, а и отвън не иска да вижда мръсни плажове, не иска да вижда безконтролни действия по плажовете, най-малко ние, които от десет години се борим да защитим един плаж от застрояване, за който и в момента има три инвестиционни намерения. Проблемът е, че се опитваме да решим едно явление като замърсяването с един не много адекватен начин. Това е, ако бих могъл да дам един пример – ако ни боли крака, да го отрежем. Това в момента представлява забраната за къмпиране, тъй като се замърсява.
Две неща – тези хубави снимки, които видяхте тук, такива могат да се направят от цялата страна. За съжаление културата ни е ниска. Ние затова искаме да работим с Министерството на туризма. Да работим и да създадем едни правила, които са общи, консенсусни, да можем всички да кажем да, това би било добър начин да се къмпингува, добър начин да се почиства и т.н. И тогава вече да говорим за глоби. Преди да се създаде една забрана, трябва на субекта да му се даде избор. А иначе просто да му кажем – не можеш просто да ходиш никъде – очевидно, че тая забрана не може да сработи.
Затова призовавам да се гласува тази поправка. Призовавам да се гласува и следващата ваша поправка, тъй като тя е едно начало, един базис, от който вече да тръгнем да изграждаме тази нова регламентация, която да доведе до това да няма вече такива замърсявания.
И последно нещо да ви кажа – дори и тези каравани, които виждате тук на снимките – когато се дръпне караваната, дюната си остава отдолу, но когато дойде един хотел отгоре, какво правим тогава.
РЕПЛИКА: Ами тоалетните, маслото от колата?
ОРЛИН КОНОВ: Тоалетните – има световен опит в това отношение, с къмпингуването, с вода, с компостни слънчеви тоалетни – има огромен опит в света. Ние вече не сме в ерата на шезлонгите, ние сме в ерата на Дискавъри, Нешънъл джиографик и ако това не го осъзнаем нашият туризъм отива на кино. Той беше тръгнал вече, вие го знаете. Маслото от колата? Говорим за неща, където трябва да има образователни кампании, говорим за неща, където трябва да има ясни правила, за да знаят хората какво да правят. А ако искаме да вадим снимки, аз мога да ви покажа какво представлява „Слънчев бряг” сутринта преди да го почистят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ. Добре. Моля ви, всеки има мнение. Заповядайте.
ПЕТКО ПЕТКОВ, „Да запазим „Корал”: Благодаря за това, че гласувахме първия закон, с който да отделим тези три плажа като малко останало нещо от нашето Черноморие, което си заслужава да бъде запазено. И единственото, което искам да кажа е, че не трябва да се делим на „кореняк” морски – аз съм кореняк софиянец, например и никога не бих си помислил да кажа „всички, които не са кореняк софиянци не трябва да имат мнение как да изглежда София”. Тези три плажа, за които говорим, те са ценност на цялата държава и на всички хора, които живеем в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Последен? Други – няма.
ПЛАМЕН ИВАНОВ, представител на туристическия бизнес по Черноморието: Уважаеми г-н Председател и депутати, аз съм изключително против тук да се разглеждат три частни случая за някакви конкретни плажове. Те плажовете в България са много. Дали диви, дали стопанисвани добре – това за мен е интересно дотолкова, доколкото се дефинира това понятие „къмпинг” в крайна сметка. Защото какво представлява думата „къмпинг”? Самата дума предполага една категоризационна дейност, неговия режим и в зависимост от услугите, които се предлагат там – вече и звездите – една, две или три. Всичко останало, изключващо се извън тези територии, където няма ред, има анархия. Кой е отговорен за безразборната сеч, за паленето на огньове, за копаенето на септични ями и т.н. и т.н. Да, спираме пет дена, десет дена, ползваме въпросната територия, ставаме и заминаваме. Не дай си Боже случи ли се нещо – къде са министерствата на земеделието и на околната среда.
Беше прав колегата от асоциацията, че във връзка с всички тези атентати, които се случват. Всеки един къмпинг има регистър на чужденци, регистър за българи и т.н. Има връзка с общината, с полиция, с органите на реда. В случая какво се случва – как да бъдат определени, разпознати или нещо от този сорт, днес и сега. Виждаме какво се случва – Брюксел. Ние бяхме преки потърпевши тук, в Сарафово. Случаите са много. Тук всеки си налага някакво мнение, касаещо го лично, а за мен нещата трябва да се решат генерално. Така че, не може само от Министерството на туризма да се иска да урбанизира зони, а извършването на такава дейност извън категоризирането до момента, а тук трябва да вземат отношение Министерството на горите и околната среда и водите. Където няма правила, има анархия – това е. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Ще си позволя кратичко да отговоря на някои от нещата.
Вижте, не съм аз човекът, който ще мери дали има напрежение между хората, които са собственици на имоти там и живеят там и хората, които отиват да почиват там. Само че има стотици писма, които всеки един от вас може да види и от асоциации, и от кметове, и от граждани, които за съжаление казват „нарушава се моето право на собственост, разполагат се в моята собствена земя и никой не иска по никакъв начин да реагира”. Защо казват „моята собствена земя”? Защото кметът е пръв между равни. Ако всички общини край морето имат наредби на общинските съвети, в които са въвели изисквания, правила, забрани и глоби, дали те адмирират всичко това, което се случва? Очевидно не. В този смисъл, нека не разглеждаме едностранчиво темата. Аз знам, че който по-силно вика, повече се чува, но чух сега тук, поне половината от организациите бяха на другото мнение, честно казано. Аз не знам коя организация коя е, обаче знам, че в края на краищата в тази държава трябва да има ред и правила. И знам, че хората, които са там, трябва по някакъв начин да бъдат регистрирани, защото утре като стане белята, не знам кой ще поеме отговорността. Кой ще я поеме? Истина е, че тези хора, които взривиха бомбата в Сарафово, не бяха регистрирани никъде. И ако се смесят там с хиляди, очевидно е, че малко трудно ще ги намериш. Така че, това е най-малкият проблем.
Ето говорихме тук – Закон за защитените територии, гори – да ви покажа тук колко протоколи има от министерството. Просто потресаващо е. И аз бих помолил, независимо какво ще се реши по този законопроект и по другия, ентусиасти като мен, да използваме тази лятна ваканция и да използваме малко от възможността си за контролни функции.
Аз съм готов – ще отидем на плажа Х, ще отидем с един екип на една голяма телевизия, ще поснимаме малко, ще се върнем, ще покажем на обществото и ще кажем – ето всичко е ОК, чистичко е, подредено е, няма проблеми. Или ако има проблеми, да ги покажем. Ние заедно решаваме, защото извинявайте идеята „ще запазим три плажа”, за да могат да се възползват, за съжаление, извън правила и извън регулации всеки както реши, не ми се струва много логична. Аз също имам право да отида и да разположа кемпера си на същото място, на което сте вие. Но вие ще кажете, но аз съм дошъл преди вас. Значи трябва да има някакво правило. Който е отишъл пръв е пръв. Ако отидеш втори, се нареждаш с осем метра назад.
Няма смисъл от тези разсъждения, продължаваме дискусията. Предлагам да преминем към гласуване на първия законопроект на г-жа Цвета Караянчева и група народни представители, който е да влезе с положително становище, моля да гласува със ЗА.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да допълня – с редакционната поправка, която правят от МРРБ.
За – 9, против – 1, въздържали се – 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Законопроектът е приет с положително становище за внасяне в зала.
И сега ще си позволя накратко да ви представя втория законопроект, който е внесен от група народни представители от Реформаторския блок. В него ние се опитваме да дадем началото на някакви правила, на някаква регулация. С ясното съзнание сме, че това може да бъде едно предмостие към трайно разрешаване на проблемите по отношение на Закона за туризма и смятам, че и първият и вторият законопроект са в един общ контекст.
Идеята да облекчим създаването на къмпинги се сблъсква със субективна невъзможност, а тя е че така или иначе трябва да има общ устройствен план на общината или населеното място и в този общ устройствен план да е очертано, че зоната еди коя си, би могла да се използва за къмпинг. Категорично против сме да въвеждаме режими, които да променят тази изключително деликатна територия, защото очевидно е, че под маската на да направим къмпинги, може да се окаже, че наистина ще има повече бетон, ще се усвои пространството, ще се използва за стопанска дейност. И тогава ние с колегите и с нашите експерти, помагаха и колеги от екипа на комисията, решихме да се опитаме да потърсим някакво друго решение, което да даде шанс да започнем да вървим по пътя за създаване на правила.
Другото решение го видяхме в почина, ако така мога да се изразя, на община Шабла, която възползвайки се от съществуващите законови нормативни рамки в момента е създала един режим, който се оказва приемлив и за местната общност, и за общината, и за къмпингуващите – с определени правила, регулации, с охрана, с възможност за поставяне на химически тоалетни, с възможност за почистване, с плащане на някаква цена, защото извинявайте, но няма как да се разположиш където си искаш и да не плащаш нищо. По тази логика да си опънат палатките в „Заимов” и никой да не ви пипа. На третия час в парка „Заимов” аз няма да съм там. То горе-долу е като в между блоковите пространства в София. Защо се борим срещу наколните жилища в между блоковите пространства? Ми, дайте да ги оставим и тях. Всички братя българи и роми, които са тръгнали нанякъде, да ги оставим да се подредят тук в Борисовата града, в парка „Заимов”, в между блоковите пространства. Оказа се, че най-ценното нещо, което България притежава – плажната ивица някак си е най-накърнена и някак си ние не се грижим за нея, защото има прекалено много закони и прекалено много отговорни и поради това, че има прекалено много отговорни цари пълна безотговорност и няма никакъв контрол.
И ние решихме да ви предложим един вариант за създаване на правила. Правила, които ще са в нашия законопроект. Идеята „в поземлени имоти или части от тях, собственост на държава, общини, частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии и в земеделски имоти, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизираните територии без промяна на предназначението им”. Това е най-важното – без промяна на предназначението. Защото промяната на предназначението е една сложна, тежка процедура, финансово тежка – да могат да се определят места за временно разполагане на палатки, каравани или кемпери, тоест слагаме някаква регулация.
Някои прочетоха предложението неправилно и ми казаха „откъде накъде в частния ми имот ще правите псевдо къмпинги”. Не, ти ще решиш. Можеш в частния си имот да направиш такова нещо, но ще се съобразиш с наредбата, която е в ал. 5, предвид на това, че тези територии попадат под юрисдикцията на четири министерства – земеделието и храните, регионалното развитие, околната среда и водите, туризма – да създадат една наредба. Бихме се надявали това да стане в рамките на три месеца. Има известни възражения дали не е прекалено кратък срок. Искам да ви кажа, че навремето Законът за валутния борд беше написан за един месец и този Закон за валутния борд, за който и аз гласувах тогава, още крепи държавата, така че може да се направи работна група, може да се случи всичко, променихме Конституцията, успяхме да се справим – не е толкова тежка задачата и смятам, че в рамките на три месеца това е възможно и допустимо.
Искам специално да спомена ал. 4, че тези места не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма и в тях не се разрешава строителство, а само поставяне на преместваеми обекти – беседки, евентуално чешми и т.н и т.н. химически тоалетни, огнища, където се пали огън, а не всеки да пали където си иска и където вероятно някой контролира дали огънят е загасен и дали няма да се подпали гората. И струва ми се, че това е един добър модел.
Завършвам с това, че наистина този модел някак си ни беше подсказан от община Шабла, където е намерен баланс между общината, хората, които живеят там и туристите. И струва ми се, че понякога практиката ни подсказва верните решения. Според мен, това е едно добро вярно решение и то до известна степен кореспондира и с това, за което говорихме в Закона за защитените територии, така нареченото бивакуване и т.н. и т.н. И в Централния Балкан, и на много други места има създадени такива възможности, но можеш само там. Има територия, има огнище, има охрана, има относителна сигурност, има регламент и има регистрация до известна степен, защото все пак десетки хиляди не се носят от едната в другата посока в страната в това ужасяващо време. Органите и службите да не могат по никакъв начин да установят кой, кой е и накъде отива, не ми се струва, честно казано, най-успокоителното нещо на света.
Ако иска г-н Марков да добави нещо.
КОСТАДИН МАРКОВ: Аз не съм убеден, че това наше предложение ще заработи ако министерствата наистина не се впрегнат и не направят наредба, която да не се кара с куп други закони, които биха противоречили на подобен тип регламентиране на къмпингуването. Има подобен текст в Закона за устройство на територията за УПИ-то когато няма инвестиционна инициатива, могат да се направят по облекчен ред за паркинги. Горе-долу тук е такава логиката. Например, може би най-голямото място за караванен туризъм по Черноморието е къмпинг „Градина”. В момента караваните, които са там са незаконни отвсякъде. Те не са нито на пясъчната ивица, защото ако ги пусне концесионера там, ще му изядат процента, в който може да разполага преместваеми обекти. Те са отзад или в частна, или в държавна, или в общинска собственост. По какъв ред са отзад? По никакъв. Минават ги по чл. 56 като преместваеми обекти, само че съответните общински наредби по чл. 56 регламентират много точно какви могат да бъдат тия преместваеми обекти – продаваш цветя, продаваш пуканки, продаваш еди какво си, но в никакъв случай не и да къмпингуваш. Така че с този текст, който предлагаме и ако наистина министерствата, които са споменати в проекта, изготвят съответната наредба, най-малкото ще дадем въздух на тези, които къмпингуват с караваните, да стъпят на някаква нормативна база, защото аз твърдо вярвам, че този вид туризъм има бъдеще и е хубаво да го развиваме.
Аз съм убеден, че в природосъобразните плажове не трябва да допускаме нищо по тях. Който иска да живее природосъобразно – хавлийката и до там. Колата извън зоната на Зона А. Топката е в Министерството на туризма. Дай Боже да изработят впоследствие такъв закон, който да премахне нуждата от подобни законодателни опити за наредби, които правят плах опит да регламентират това, което незаконно се случва в момента по Черноморието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Заповядайте колега.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Стана дума преди за Закона за горите – там много ясно е казано какво се счита за строителство в горските територии. Изграждането на архитектурни елементи, подпомагащи културния отдих и украсата и т.н. не се считат за строителство.
Има нещо друго, обаче, което трябва да се отчете. Когато става въпрос за промяна на предназначението на дадена територия, така беше в Закона за горите, сега вече и в Закона за селскостопанското имущество, това може да стане единствено и само ако съответните терени попадат в рамките и намеренията на приетия общ устройствен план. В противен случай не може да тръгне тази процедура. А общия устройствен план на много от общините се бави. На Царево от години не се получава. Созопол също няма общ устройствен план. В общините на юг от Бургас само Приморско по някакъв начин успя да се пребори, така че това е едно допълнително затрудняване. И как ще направим къмпинги и къде, като за целта трябва да има общ устройствен план. План, който от години не се приема. И това трябва да се съобрази и сложна ни е задачата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги народни представители има ли още? От министерствата? Становище от Министерство на туризма – заповядайте.
АЛБЕНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на туризма не подкрепя така внесеното предложение за изменение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Ще бъда съвсем кратка да обясня защо не подкрепяме.
ЗУЧК е един специален закон, който урежда обществените отношения най-общо на Черноморското крайбрежие и крайбрежната плажна ивица. Така предложения законопроект за изменение и допълнение на ЗУЧК създава регулации за къмпингуване на територията на цялата страна като обхваща основните видове територии. Това са именно урбанизираните територии, земеделските територии, включващи обработваеми, в частност и необработваеми земи, както и горски територии. Тоест, този законопроект излиза извън предметния обхват на действащия ЗУЧК. Предлага се условията и редът на местата за къмпингуване, които не се категоризират, да се регламентират с наредба, която е съвместна между четирима министри. Становището ни е, че това противоречи в посочената в чл. 10, ал. 1 разпоредба на Закона за нормативните актове, където ясно е казано, че обществените отношения от една и съща област, се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Поради тази причина смятаме, че основните правила и регулации за къмпингуването или къмпирането, както и да го наричаме, на територията на цялата страна, в това число извън категоризираните къмпинги, трябва да бъде предмет на закон, а не на подзаконов нормативен акт.
Не на последно място искам да кажа, че в предложения законопроект е посочено, че местата за временно разполагане на палатки, каравани и кемпери, не се категоризират като къмпинги по Закона за туризма, но в тях могат да се разполагат всякакви обекти, представляващи архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма, които не представляват строеж. Изказваме опасение, че тази разпоредба ще доведе и до липса на интерес за инвестиране в изграждането на къмпинги, които се категоризират, съгласно Закона за туризма. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От другите министерства по темата? Г-жа Милева – МРРБ.
ТАНЯ МИЛЕВА: Уважаеми г-н Председател, дами и господа народни представители, ние сме изпратили становища до комисията и по двата законопроекта. Накратко, за да не губя времето на комисията само ще кажа, че МРРБ подкрепя по принцип уредбата на този вид обществени отношения, като позицията на министерството е, че това следва да стане в Закона за туризма. И в този смисъл сме предложили съответното предложение за промяна в ал. 5 от законопроекта, че подзаконовият нормативен акт следва да изключи Министерство на регионалното развитие и благоустройството като компетентен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. От МОСВ не виждам хора. От Министерство на земеделието не виждам.
Колеги народни представители има ли желаещи да се изкажат? Г-жа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Благодаря Ви, г-н Председател, ще изкажа лично мнение. Изцяло подкрепяме инициативата, която колегите от Реформаторския блок правят като законодателно предложение за това да бъдат регулирани условията и реда. Има ли ясни правила – всички около тази маса сме съгласни, че няма. Има ли нужда да бъдат направени промени? Категорично да. Това, обаче, което ме въздържа да подкрепя законопроекта във вида, в който влиза и да гласувам „въздържал се” е съображението, което имат и министерствата в лицето на Министерството на туризма, на регионалното развитие, на земеделието това е, че ЗУЧК във вида, в който влезе като промяна, беше да прехвърли, дали чисто механични, или не, отговорностите, между едно министерство, каквото беше регионалното и Министерството на туризма.
С голямото си желание да откликнем и да покажем на обществеността, че ние искаме в България да се развива природосъобразен туризъм, ние вкарахме в текстовете му и това да има три плажа, за които благодарим на колегите, които ни помогнаха това нещо да направим. Но, опитвайки се да натрупаме, според мен, доста прибързано в един законопроект всичко това, което години наред не е правено, бихме могли да допуснем същите грешки, каквито допуснахме с това да приемем един законопроект и веднага на другия ден да направим съответните промени в него.
Какво ме притеснява тук? Министерството на туризма прави едно широко обсъждане във връзка със закона, който гледаме. Многократно тук, в нашата комисия министър Ангелкова повтаряше, че имат стратегия за това да направят нов закон за Черноморското крайбрежие. С всичките тези дребни, но изключително важни промени, каквито вие колеги се опитвате да направите, можем отново да събудим една част от хората в страната ни да правят прибързани заключения относно честността, обективността, законността на предложенията, които правите. Затова моето предложение е да отхвърлим на този етап вашите предложения за промени в ЗУЧК и съвместно след това, когато му дойде времето да го подкрепим, защото това е така – регламент няма, а трябва да има в цялата територия на страната ни, не само по Черноморското крайбрежие, тема на който е нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Други желаещи? Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости на комисията, аз смятам, че няма нищо лошо в това да подкрепим предложението на група народни представители, в която най-отпред стои името на Найден Зеленогорски, условно казваме законопроектът на Найден Зеленогорски. Защо? Защото даваме си сметка и като социален статус, и като любов към планината все повече и като култура, която има и около нас, и в страната – животът лятно време на палатка, в каравана, или в кемпер е възможен и трябва да имаме и започнем да създаваме среда да се прави. Още повече, че ние говорим за временно разполагане на такива бази и за правила, които хайде да кажем, ако нещо е сбъркано в правилата нека Министерството на туризма да е водещо, да определи правилата, другите министри, безспорно, наредбите да съгласуват и по реда ще минат и ще се разпишат от другите министри, където са общински местата – кметовете ще процедират, а нищо лошо горските вместо да пускат големите джипове да си режат дървения материал и там да се разхождат коли по 260 хил. лева, купени с пари на народа, да отиде народа и да си сложи палатка.
Затова, аз лично ще подкрепя. Ще подкрепя по следната причина, защото ние тук след новогодишните и предколедни заседания в Министерския съвет ни вкарахте в един филм Министерски съвет и Министерство на туризма да се чудим как да ви изкараме като ситуация. Ние имаме стратегия за радикално управление на плажовете. Ми, дайте я тая стратегия. Като сте правили дебати, дайте ги тия дебати, да чуем с кого сте се договорили. Дали сте се договорили с всички хора, както говорихме, които имат и любов към дивото къмпингуване, към природата, има и ВИП персони, има и социален туризъм, има и друг туризъм – такова нещо не ни дадохте.
И тъй като сме последователни в изказванията си и след като ще го правим в момента на парче, аз смятам, че нещо много леко, много справедливо като първа инициатива се прави от група народни представители, които ще ги подкрепим, а може би в концепцията, която я очакваме с голям интерес на министъра за управление на плажовете, ще съчетаете и този тип поведение. Така че, нашата парламентарна група, ние тримата представители, ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте г-н Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз само да допълня г-жа Янкова. На 28 декември, ако не се лъжа беше, МС откъсна от МРРБ месо и го даде на туризма. Три месеца по-късно още нямаме концепция да видим как ще се развива. Да, действително законопроектът е някаква стъпка към това да се вкара в някакви граници защото, аз ще си позволя личен коментар включително ако желаем да защитаваме природата по-целесъобразно като цяло и ако това ни беше целта – инж. Лазаров беше прав – един автомобил с изтичане на масло на плажа е много по-вреден, включително на плажа Карадере, ако не се лъжа, не мога да си спомня името на птицата, която гнезди там, която е в Червената книга.
Ние трябва да предприемем някакви стъпки именно в тази посока – да вкараме в регулация нещата, не да го вадим извън регулация. Министерството на туризма тази година ще направи две години откакто съществува, но цялостна концепция още нямаме, нямаме обещания и намерения кога това ще се случи. Това най-вероятно ще се случи след туристическия сезон 2016-та и след като видим как са се справили с плажовете, които взеха от МРРБ. Но нека да се види, че се работи в тая посока, защото досега единственото, което видяхме – намерения от министърката, протести, нови намерения и нищо написано. Върнахме се към стария режим. Това е единственото, което сме получили досега.
И аз не смятам – и в предишното си изказване го казах – не смятам, че Народното събрание трябва да подкрепя такива действия. Да вървим без рамки и да даваме такива знаци към обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Аз ще се опитам да репликирам колегата преждеговоривш в защита на Министерството на туризма – най-малкото да си припомним, че за първи път правителството на ГЕРБ, правителството на Борисов, извади Министерството на туризма от мегаминистерствата, в които прежде управляващи правителства, чиито представители ще се въздържат или ще подкрепят тази промяна, сте можели да осъществите всички тези действия, които днес ви се струват резки и недобре обмислени. Това, че ние ще се въздържим да подкрепим една реформа сега, точно е за да бъде тя нехаотична, а наистина да влезе в стратегия за управление не само на Черноморското крайбрежие, но и на този устойчив природосъобразен туризъм, за който всички се борим. Това е моята реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви г-жо Коцева за коментара, трудно би било на моята парламентарна група да упражнява какъвто и да е контрол върху управлението. Похвално е, че от 2014 г. се извади това министерство, но не е похвално, че на половината от мандата ние почваме да говорим за стратегии. Четири години управление са за тактика, много трудно за стратегия изцяло. Или стратегия приемаш в дългосрочен вариант за 10 години и управляваш, или не го правиш на парче, защото утре ако дойдат, примерно представители на Слънчев бряг, и кажат ма ние тук правим 16 % от БВП-то, какво ще прави министърката. Пак ли ще прави такива действия.
Разберете, тази стратегия колкото по-скоро я имаме и тя бъде подложена на обществено обсъждане и бъде вкарана в рамки, толкова по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Един отговор от нашите експерти на становището на Министерството на туризма.Г-н Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря г-н Председател, ще се опитам да бъда максимално кратък, въпреки че е доста трудно на толкова пространствени становища на четири ведомства да се отговори кратко.
Ще се опитам да кажа две думи за причините нещата да се предлагат в този вид и да се абстрахирам от коментарите на всякакви външни организации и от коментарите на едни бъдещи промени в Закона за туризма.
В случая обсъждаме два проекта за изменение на Закона на устройство на Черноморското крайбрежие. И двата проекта са предизвикани преди много кратко време от промени в този закон и в резултат на един, без да го коментирам колко широк обществен отзвук, се стига до идея за промяна в определени негови норми. Тук никой не коментира Закона за туризма, нали – какво ще пише в него, кога ще се случи и т.н. Именно затова и двата законопроекта са в посока изменение в ЗУЧК. Каква е разликата?
В единия законопроект се предлага нещата, които трябва да уредят въпросите с къмпингуването или къмпирането, или бивакуването, както искате ги наречете, но не са предмет на обхвата и на двата закона. Те визират само уреждане на такъв тип места в рамките на Черноморското крайбрежие. Да ме прощават тези, които писали какво пише в Закона за нормативните актове, какъв бил териториалния обхват на ЗУЧК и че той обхващал Черноморското крайбрежие, пък се предлагало да се уреди материята за цялата страна. Къде го видяхте това нещо, къде го прочетохте? ЗУЧК има определен териториален обхват, в който обаче би трябвало да признавате, че влизат както урбанизирани, така и горски, така и земеделски, така и защитени и всякакъв тип територии. И това, че са посочени, не означава че се намират из цялата страна. Те се намират в обхвата на Черноморското крайбрежие, защото този закон има ограничен териториален обхват.
Второто нещо – двата закона предлагат уреждане на материя за къмпингуване извън стандартно определените места, каквито са къмпингите, категоризирани по реда и условията на Закона за туризма. Е как така изведнъж законопроект не пречи за развитието на истинското устройване на къмпинги, които да категоризирате, пък другия, видите ли, пречил за насърчаването на това нещо, при условие че и двата предлагат, в една и съща посока, различна материя за нестандартното къмпингуване извън стандартните къмпинги.
Защо да се обхващали урбанизираните територии казват колегите от МРРБ, при условие че там без ПУП, видите ли, там нищо не може да се направи. Нищо подобно. Първо в случая се говори за създаване на временни места, определени при ред условия и т.н. в съответната наредба, без значение кои министри ще бъдат – дали едни ще отпаднат, други ще влязат, дали един ще поеме инициативата, които да решат чисто технически параметри, които сега съществуват, уредени на различни нива в законодателството. Това с материалната база, материалното право съществува и всички такива литературни въпроси се уреждат на ниво от подзаконов характер.
Аз не си представям, че това което трябва да се уреди за този тип места ще бъде уредено в Закона за туризма. Това ще бъде един правен абсурд, то е на ниво закон да се уреждат неща, които условията на сега действащото законодателство и въз основа са уредени изцяло в подзаконова нормативна уредба.
По отношение териториите, които са включени в границите на урбанизираните територии или не са застроени, трябва да знаете, че има три типа категории земеделски земи, които по различен период от време, по различен начин, при действието на различно законодателство са включвани в строителните граници на населените места, както е изразът от едно време и те не са с променен статут. Именно за тях става въпрос, така че там никакви ПУП-ове не се изискват, както не се изискват ПУП-ове за промяна на предназначението на земеделски или горски територии.
И колегите от околната среда са казали ама то много хубаво, ама ние за нашите защитени територии сме го уредили с плановете за управление. Чудесно. Именно на база на вашата идея, която е в плановете за управление на защитените територии са разписани тези идеи те да се случат и в другите места, които не са защитени територии. Според тях, по-добре било на национално ниво всичко да се уреди, но не пречело и тук, при условие че се забрани върху плажовете и дюните. То и сега Законът за устройство на Черноморското крайбрежие върху плажовете и дюните подобен тип дейност е забранена. Нали пише какво се разрешава в Зона А, какво се разрешава в обхвата на плажовете и дюните и какво не се разрешава, но това не пречи да се поясни.
И по отношение на становището на Министерство на земеделието и горите – половината от идеята сме рециклирали от подзаконовата нормативна уредба, която е Правилникът към Закона за опазване на земеделските земи, където безпроблемно при съответните ред и условия могат да се разполагат преместваеми обекти върху земеделските земи, без промяна на предназначението за временно ползване, но идеята е, че тук трябва да се обособи едно място, което да има параметри. Да се каже за една палатка се отделят толкова кв. метри, за един кемпер – толкова, за една каравана – толкова, какъв ще е пропускателния режим, какъв ще е регистрационния режим, да се каже ще се плаща ли, няма ли да се плаща – това ще си реши собственикът. Но всичките те ще минат по един ред на съгласуване, издаване на разрешения от съответните министри, които са компетентни в тази област.
А по отношение на горската територия в Закона за горите няма уредено нищо, въпреки че това го пише в становището на Министерството на земеделието и храните. Там е уреден въпроса единствено за разрешаване на масови мероприятия от обществен или спортен характер за няколко дена, разбирайте става въпрос за събори от типа „Пирин пее”, Рожен – надпяване, Копривщица и т.н. , но подобен тип мероприятия не са уредени. Именно на базата на това, което съществува нещата могат да се уредят с една наредба. Три месеца на Министерство на туризма са им много, защото те след три месеца ще вкарат закона, защото толкова са удължили общественото обсъждане. Тази наредба е почти готова. Ако искате – за три дена става. И стига да имате желание да я процедирате, ще стане в началото на този сезон. Благодаря. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Други колеги от народните представители? Тъй като това е различен законопроект отново ще дадем възможност на неправителствените организации и на другите представители. Молбата ми е отново да спазваме времето и да не се повтаряме. Заповядайте.
БОРИСЛАВ САНДОВ, Зелените: Благодаря. С няколко само коментара за нещата, свързани с националната сигурност и нещата, които бяха казани, много се извинявам, но мисля че бяха не на място. Това означава ли, че след като е разрешено на сто метра от морето, там тези хора не могат да бивакуват. Мисля, че напълно се измества вниманието особено и с подобни фотографии, които са взети от едно или друго място без яснота къде и колко души.
Вие също, г-н Зеленогорски, говорите с числа, които не съм убеден, че отговарят на истинността – най-малкото нямаме подобни преброявания, за да установим хиляди хора на даден плаж, или това са десетки хиляди, както и Вие казахте.
Колкото до организациите – има петиция, която вече е направена. В нея ще можете да видите, че организациите и хората, които застават зад тези предложения, са изключително много и те със сигурност не съответстват на броя на организациите, които преди малко се изказаха тук в защита на запазването на тази забрана.
Колкото до този законопроект конкретно – смятам, че той е едно частично решение, по което ние работим вече с Министерството на туризма. Там има цялостен дебат и ни е необходимо цялостно решение, такова каквото вие сте предложили е един от подходите. Съществуват различни подходи, редно е и Вие да се запознаете, че в Европа не е забранено къмпингуването, както бяхте казали, а е уредено по различен начин в различните държави. Въпросът, който МТ, според нас, трябва да предприеме като разискване, е кой модел да предприеме в България и кои модели да предприеме България, с възможност все пак и да не се нарушават и основни конституционни права.
В този смисъл, ние също сме за това този законопроект да бъде отхвърлен и цялостното решение да се търси в Закона за туризма, което предстои като разглеждане в специфичната комисия.
И накрая, в завършек искам да подкрепя Вашето намерение да посетите Черноморското крайбрежие, да осъществявате Вашата дейност, която е по Конституция като народни представители, но Ви моля за целия обхват на ЗУЧК, тъй като по наши думи и мнения и множество, да не кажа стотици становища, сме се обръщали към различни институции за множество нарушения на ЗУЧК и е редно Вие също да осъществите контрол това лято, така че Ви каним да дойдете по тези места и все пак да се запознаете пряко как стоят въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, благодаря. Само да поясня, че Вие се изказвате в качеството си на политик, защото Зелените, в този смисъл нека да стане ясно на хората, които са тук.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Възможно ли е да се изказвам като политик?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, възможно е, възможно е и си мисля, че преставате да представлявате някаква неправителствена организация…
БОРИСЛАВ САНДОВ: Представлявам и неправителствена организация, но мисля че в случая това не е от значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви. Вие казахте, че сте от Зелените. Много благодаря. Бих се надявал на следващите избори да изкарате повече от 14 000 гласа, да управлявате държавата и да направите всичко, което смятате за правилно и за полезно.
Други желаещи има ли? Заповядайте.
ФИЛИП ЦАНОВ, „Природата за хората и регионите”: Благодаря. Предполагам, че всички знаете, че такова нещо в рамките на Европейския съюз нито в околните страни, включително Турция, Тунис, Египет, Алжир, които развиват морски туризъм, такова нещо – диво къмпингуване, не съществува. В Гърция за такъв тип къмпингуване глобата е 3000 евро. Никой не може да си помисли да си опъне каравана, кемпер, палатка каквото му хрумне ей така, да построи тоалетна, да я ползва тази тоалетна, да докарат черни бидони, да строят цели конструкции на плажовете, там да се къпят под тези конструкции, кухни да се правят, да нямат хадилници, да няма ток – имаме над 1200 снимки – от Дуран кулак до Резово, на които се вижда, предполагам, че са не по-малко от 4-5000 човека, които са разположени в тези „биваци”, които са на самия плаж. Гората се сече както и бракониер не я е сякъл. Пали се. Мисля, че е хубаво да се вземат сведения от Агенцията по горите, респективно Министерство на земеделието колко са били палежите на такива места и как е унищожена територията.
Така че ние, с ясното съзнание, подкрепяме идеята тази дейност да бъде регламентирана, да се вкара в едни рамки, които да подлежат на контрол.
Искам да завърша с това – ако се допусне отново диво бивакуване, то стана толкова популярно, това ще стане такава пандемия, че никой няма да може да спре цели орди, след като не са наказани, след като няма никаква имуществена санкция, да се разположат там. Вярвайте ми ще стане страшно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Съжалявам много, но моля да не влизаме в крайности по отношение на някои квалификации. Моля госпожо.
ВАНЯ БИЖЕВА, Балкански център за устойчивост и екологичен инженеринг: Искам да направя една реплика, че се плъзгаме към един опасен релативизъм, г-н Сандов, Вие в крайна сметка сте политик, който в крайна сметка ще ни доведе до абсурда, произнесен от Ленин, че правилно е това, което води до победа на пролетариата. Нека да разсъждаваме нормално. Ако трябва и ако смятате, че това беше обществения интерес, аз предлагам наистина да се проучи в детайли европейската практика от парламентарната комисия и ако трябва и аз ще предоставя данни, че наистина се прави разлика между къмпингуване, между бивакуване, между пренощуване на открито, което е само в рамките на ден-два с разрешение на собственика и с едно ясно даване на предписание за разстояние между отделните палатки между 300 и 500 м., а не събиране на по 2-3-5000 души на едно и също място в някакви малки граници, без каквито и да е елементарни санитарно-хигиени норми. Това не допринася за развитието на нашия туризъм и за добрия вид на черноморското ни крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Има ли други желаещи? Последен, обаче. Защото имаме още един законопроект.
ПЕТКО ПЕТКОВ, „Да запазим Корал”: Само искам да кажа, че след като има такова голямо желание на хора, които да отиват да къмпингуват просто Министерството на туризма трябва да помисли – това е някаква нова вълна – хората искат наистина да излязат от бетоните и от хотелите, и от тези неща – как да бъде направен един нов проект, едно ново нещо, което наистина да задоволи тези интереси и да бъде икономически изгодно за България. Всичко това, което другите колеги казаха – щом има такива желания, трябва да се изработи просто такъв продукт. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Аз не искам да споря с никой, но все пак не мога да мълча, когато се твърдят неистини непокрити.
Когато говорим за разрешаване на такъв вид туризъм в европейските страни някак си забравяме, че основно говорим за частни имоти. Частен имот, за който държавата е създала регулация и право при какви правила, при какви обстоятелства той може да бъде ползван. Уверен съм, че ако това се случи в Германия, на третия час тези хора ще получат съответната санкция, която най-вероятно ще бъде арест като начало, после ще помислят какво друго ще се случи.
И завършвам с един въпрос – аз, като кмет каквото и да върша винаги съм си мислил за най-страшното – и сега искам да ви кажа какво би се случило ако там където си почиват някакви туристи, нерегламентирано, без каквато и да е регистрация, стане терористичен акт – кой ще носи отговорност за това. Уверявам ви, че отговорност ще носи или министъра, или кмета на общината, или собственика на този частен терен.
Виждам, г-н Сандов, че много добре ми се усмихвате, но аз съм виждал такива неща през моята практика и съм виждал как хора, които не поемат съответната отговорност да създадат ред, организация и дисциплина, после пишат много дълго и отиват на едни места, които хич не са хубави. Знам, че за Вас е много лесно, защото не носите отговорност, но ако утре на територията на община Х се случи нещо такова, кметът директно отива в затвора. Отнася се и за областния управител, отнася се за съответния министър. Знам това Вас не Ви засяга, не засяга никой човек, който къмпингува там, но в края на краищата тези мотиви и аргументи ще ги кажа в българския парламент и ще настоявам ДАНС и Министерство на вътрешните работи ясно да изразят становище по какъв начин ще осъществим контрол в тази изключително тежка среда. Терористите търсят най-слабото място. Те търсят къде има пропукване в системата и като го видят, те просто ще ударят. Затова хайде малко по-внимателни да бъдем и с насмешливите погледи, защото утре като стане белята, тогава нещата стават страшни.
Който подкрепя този законопроект, ако няма други, които да се изкажат, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Добре. Благодаря. Не се приема.
Минаваме към следващата точка от дневния ред. Това е приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Колеги, започваме с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 654-01-31, внесен от Ирена Коцева и група народни представители.
Да започнем със заглавието „Закон за изменение на Закона за пътищата”. Моля гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви. Заглавието на законопроекта е прието.
Г-жа Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, за да спестим време на комисията – в няколко посоки са предложенията, които правим. Повечето са свързани с прецизиране на текстовете, които касаят момента на прекратяване на пълномощията на изпълнителния директор и членовете на Управителния съвет на НКСИП. Другите са свързани с оглед приключване на оперативната програма и това, че АПИ е бенефициент, както и не бива да забравяме, че финансирането на договорите са средства на държавния бюджет. В тези посоки са и предложенията, които правим в отделните текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз, г-н Председател, искам да се обърна към експертите. Ние ще подкрепим предложенията за изменения, тъй като явно ще се закрива, сигурно колегите са помагали.
ИРЕНА КОЦЕВА: Да, така ще бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: от страна на министерството.
ТАНЯ МИЛЕВА: Министерството подкрепя предложенията, внесени както от г-жа Коцева и група народни представители, така и на г-жа Янкова и група народни представители, тъй като те съвпадат в своя характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Предложение от Ирена Коцева и група народни представители:
Създава се нов §1:
§1. В чл. 26, ал. 5 думите „включително за обектите по чл. 28б, ал. 1,” се заличават.
§ 1. Глава четвърта „а“ се отменя.
§ 2. Член 30, ал. 2 се отменя.
§ 3. В чл. 38, ал. 4, т. 1 думите „или изпълнителния директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ или упълномощено от него длъжностно лице“ се заличават.
§ 4. В чл. 40, ал. 2 думите „или Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.
В § 4 накрая се добавя „се заличава”.
Който е съгласен с така прочетените до тук от мен предложения моля да гласува:
Гласували: „за“ – 15, „против“- няма, „въздържали се“ – 2.
Предложенията се приемат.
Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, да гласуваме наименованието.
Който е съгласен, моля да гласува: - гласували „за“-17, „против“ и „въздържали се“ – няма. Наименованието е прието.
§ 5. Прекратява се, считано от датата на влизане в сила на този закон, държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.
Следващото предложение е по параграф 5 от Ирена Коцева и група народни представители:
Параграф 5 се изменя така:
„§5. Прекратява се дейността на държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ от датата на влизане в сила на този закон.”.
Моля, да гласуваме направеното предложение:
Гласували „за“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
Предложението е прието.
§ 6. (1) Трудовите правоотношения със служителите на прекратената Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като разпоредбите на чл. 123 от Кодекса на труда не се прилагат.
(2) Пълномощията на изпълнителния директор и на членовете на управителния съвет на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се прекратяват от датата на влизане в сила на този закон.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството да прекрати договорите за управление на членовете на управителния съвет и да предприеме съответните действия за заличаване на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ от търговския регистър.
По параграф 6 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители:
В § 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пълномощията на изпълнителния директор и на членовете на управителния съвет на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се прекратяват от вписването по ал. 3.”.
2. В ал. 3 накрая се добавя „в срок до един месец от влизането в сила на закона.”
Моля да гласуваме направеното предложение по параграф 6:
Гласували „за“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се -2. Предложението е прието.
§ 7. Всички активи, пасиви, архивът и другите права и задължения на прекратената Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ преминават към Агенция "Пътна инфраструктура".
§ 8. (1) Наличните средства на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се възстановяват чрез трансфер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството да извърши промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 112, ал. 3 от Закона за публичните финанси за сметка на неусвоената сума от предвидения за Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ трансфер за 2016 г.
§ 9. Министерският съвет да извърши по реда на чл. 79 и чл. 81, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. промени на показателите по чл. 22, ал. 1, раздел ІІ, т.1.1 и ал. 3 от същия закон, произтичащи от прилагането на § 5-8.
По параграфи 7,8 и 9 няма направени предложения.
Който е съгласен с така предложените текстове моля, да гласува: „за“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
Текстовете по параграфи 7, 8 и 9 са приети.
§ 10. Наличната към датата на влизането в сила на този закон информация и документация в оригинал, във връзка с обектите по чл. 28б - автомагистрала „Хемус“, автомагистрала „Струма“ и автомагистрала „Черно море, както и други обекти и проекти, включително в електронен вид, се предават на упълномощени от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица в срок до един месец от влизането в сила от този закон.
По параграф 10 има предложение от Ирена Коцева и група народни представители:
Параграф 10 се изменя така:
„§ 10. Наличната към датата на влизането в сила на този закон информация и документация в оригинал, във връзка с обектите по чл. 28б - автомагистрала „Хемус“, автомагистрала „Струма“ и автомагистрала „Черно море, както и други обекти и всички проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020, включително в електронен вид, се предават на упълномощени от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица в срок до един месец от влизането в сила от този закон.”.
Който е съгласен с така прочетения от мен текст, моля да гласува: „за“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2.
Предложението по параграф 10 е прието.
§ 11. Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява поддържането на актуална информация за хода на всички процедури, открити от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.
§ 12. В срок до един месец от влизането в сила на този закон упълномощени от изпълнителния директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ длъжностни лица предават на упълномощени от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица всички преписки по заявления и открити процедури, свързани с обектите по чл. 28б - автомагистрала „Хемус“, автомагистрала „Струма“ и автомагистрала „Черно море, които не са приключили. След предаването на преписките процедурите, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
§ 13. Дължимите към момента на влизане в сила на този закон плащания се администрират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
§ 14. Имотите - държавна собственост и движимите вещи на прекратеното държавно предприятие Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ се ползват от Агенция „Пътна инфраструктура“ за изпълнение на функциите на агенцията до предоставянето им при условията и по реда на Закона за държавната собственост.
По параграфи 11; 12; 13 и § 14 предложения няма.
Който е съгласен с прочетените текстове за тези параграфи, моля да гласува: гласували „за“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2. Параграфи от 11 до §14 включително са приети.
§ 15. (1) Всички открити от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и непрекратени към момента на влизане в сила на този закон процедури по Закона за обществените поръчки се прекратяват автоматично, с изключение на тези, свързани с реализацията на проекти, финансирани по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020".
(2) Всички действащи договори, по които страна е Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, се прекратяват автоматично, с изключение на договорите, сключени за реализацията на проекти, финансирани по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020".
(3) Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020" и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” подписват споразумение за изпълнението на проекти, финансирани от Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020", Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, по които бенефициент е Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: По параграф 15 има предложение от Дора Янкова и група народни представители и от Ирена Коцева и група народни представители:
Предложение от Дора Янкова и група народни представители:
Параграф 15 да отпадне.
Предложение от Ирена Коцева и група народни представители:
В § 15 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 да отпаднат.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 и Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020" и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” – ръководител на бенефициента подписват споразумение за изпълнението на проекти, финансирани от Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 и Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020", Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, по които бенефициент е Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“.“
ДОРА ЯНКОВА: г-н Председател, ще помоля експертите да отчетат, че нашето предложение по параграф 15 съвпада с предложението на г-жа Коцева и група народни представители и да водят един общ текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: добре колеги.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Янкова и група народни представители, който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 17, против и въздържал се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Ирена Коцева и група народни представители по параграф 15.
Който е съгласен, моля да гласува: -„за“ – 17, против и въздържали се – няма.
Предложенията по § 15 са приети по принцип, а в доклада ще бъде отразена точната редакция на § 15, който систематично ще стане § 16.
§ 16. Образуваните, но неприключили до влизането в сила на този закон административни и съдебни производства, във връзка с обектите по чл. 28б, се довършват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който по доклад ще стане § 17.
§ 17. Разходите по прекратяването на дейността на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“, включително за обезщетенията по Кодекса на труда, са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, по доклада ще стане § 18.
§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който по доклад ще стане § 19.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тъй като беше заявено едно общо взето консенсусно съгласие по текстовете и по предложенията, ако позволите г-н Председател, ще обърна внимание, че в някои от текстовете както са по вносител, така и по някои от предложенията, ще си позволим в редакцията, която се прави да има незначителни промени от правно-технически и редакционен характер, които не променят смисъла и съдържанието на предложените текстове. Например, нещо много елементарно – цитиран е чл. 28, въпросния, който се отменя. Навсякъде по-нататък трябва да се запише „отменения” и т.н. и ред други такива други неща – дали ще бъде оправомощаване или упълномощаване в някои текстове, тук главата 4а, която се отменя трябва да изпишем всичките членове, които са в нея, защото така ще излезе, че отменяме главата само като заглавие на главата, пък съдържанието остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, имате ли други изказвания? - Няма. Благодаря.
Закривам заседанието. Само да кажа на колегите от ГЕРБ, че Зелените ни бяха партньори в началото когато почнахме Реформаторския блок.


Забележка: материалът съдържа 85 505 знаци.


(Закрито 17:30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ

Стенограф:
Т. Екимова