Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
12/05/2016
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 654-01-57, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 11
Днес, 12 май 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието. Знаете, че комисията не е попълнена с един човек, в смисъл че 10 човека вече правят кворум. Можем да започнем.
Предложението за дневния ред е пред вас.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 654-01-57, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет. Ще започнем с първа точка. От името на вносителите ще го представи г-жа Йорданова. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, г-н Председател! Уважаеми колеги, внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е в отговор на поетите от нас ангажименти след разговори с представители на производители, Сдружение на общините в България и др. като представя промени в три основни посоки.
Първо, даваме правомощия – правомощията от Агенция „Митници” се прехвърлят на кметовете на общините.
Втората основна промяна – прецизиране на определението за специализиран обект за дестилиране.
И третата група промени касаят регистрационния режим на лицата, които внасят, въвеждат, произвеждат, продават, предоставят или предлагат съоръжения и оборудване за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки.
Освен това предвиждаме и създаване на публичен регистър както на производителите, така и на вносителите на горепосочените, който да бъде публикуван, оформен, направен на страниците на всяка една община, така че всеки който проявява интерес във всеки район, да може да провери съответната малка дестилерия, така общо известните казанджийници, дали е регистрирана.
Връщам се към основната група промени, които предлагаме – това е прехвърлянето на правомощията и въобще целият режим по регистрация, деклариране и заплащане на акциз от Агенция „Митници” към съответните общини, защото считаме, че ежедневният контрол ще бъде, от една страна в посока увеличаване на приходите от акцизи, които вече ще постъпват в общините – това е част от нашата политика по децентрализация, от друга страна ще доведе до контрол във връзка с всички случаи, които за съжаление последните години стават все повече и повече за производство по нерегламентиран начин на алкохол, дестилати и всичко свързано с дестилирането на етиловия алкохол.
Към 31 декември 2015 г., само за справка това, което касае вашата комисия, на територията на Р България са регистрирани 1576 специализирани малки обекти за дестилиране, като за всички подадени за 2015 г. акцизни данъчни декларации става ясно, че едва 9,5 %, забележете, са за произведен алкохол над 100 л месечно. Знаете, че водихме голям дебат защо се ограничава производството от 1000 на 500 л – очевидно данните показват, че не са нужни повече дестилерии с по-голяма вместимост отколкото в момента сме позволили.
Втората основна промяна, която предлагаме това е, както казах до прецизиране на определението на специализиран малък обект за дестилиране, като целта е да се приведе в съответствие с европейското законодателство като към определението в закона се добави, че специализирани малки обекти за дестилиране са обекти, които произвеждат не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година или превърнато в литра е не повече от 500 л. Тук трябва да подчертаем, че дължимият акциз се внася по сметка на общината и както вече казах – целият регистрационен режим преминава към общините, защото кметовете в по-малките общини имат повече виждане, повече възможност да контролират този процес. А това, което се изтъква като мотив от Националното сдружение на общините, предполагам сте получили становището и вие е, че събраната сума е твърде малка, за да може да делегираме такива огромни отговорности на общините – между първо и второ четене ще направим промени и ще убедим с изваждане на допълнителни данни, макар че те вече бяха изнесени в публичното пространство, че на практика целта на тези промени е да се повиши събираемостта, тоест тази сума е твърде ниска на базата на количеството алкохол, за съжаление, което се произвежда, а не се внасят акцизи засега.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, г-жо Йорданова. Аз бих предложил съвсем накратко да ви запозная със становищата, след което ще започнем с обсъждането. В рамките на това обсъждане ще дам думата и на представител на сдружението на хората, които упражняват подобна стопанска дейност.
Първо – становище на Министерство на финансите, което принципно е в подкрепа на законопроекта. Смятат, че „…Внесеният законопроект създава достатъчно гаранции за осъществяване на ефективен контрол върху производството на етилов алкохол”.
След това има едно становище на Агенция „Митници”, които също се изразяват позитивно за този проект. После в детайли можем да ги гледаме.
И становището на Националното сдружение на общините в Република България, което не подкрепя предложения законопроект. И тъй като аз и г-жа Стоянова имахме преди два дни една дълга среща с Управителния съвет на Сдружението на общините по различни теми от такса „Смет” до тази, и финансите на общините, ще си позволя да кажа няколко думи по тяхното становище. Те смятат, че ще бъдат натоварени допълнително с дейност, без да има срещу изпълнението на тази, предвидена дейност достатъчно финансов еквивалент и че това ще означава допълнителни разходи за общинския бюджет, допълнителни административни разходи. Смятат, че може да се наложи да се назначават и допълнително хора и си позволяват да цитират чл. 6 от Европейската харта за местно самоуправление, според която подобни законопроекти трябва да бъдат предварително консултирани с местните власти и с цялото сдружение, тъй като пряко касаят отговорности на общините. Според тях това не е извършено и не е изготвена съответната финансова оценка на въздействието на тези законови изменения.
Отварям дискусията, заповядайте. Първо колегите народни представители, после ще дам думата и на Вас. Заповядай, г-н Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми г-нае Председателю, уважаеми колеги от комисията, законопроектът на г-жа Стоянова в някои отношения ние го приветстваме, особено тъй като в тази комисия има много бивши кметове, които сме били кметове на общини. Аз не приемам становището на колегите от Сдружението, че едва ли не това ще натовари прекалено много тяхната дейност. Мисля, че предложението на г-жа Стоянова е много добро контролът върху тези казани, върху тази дейност да се извършва от общините. В това отношение ние твърдо подкрепяме това, което г-жа Стоянова предлага.
Това, което нас не ни удовлетворява е тези 10 хектолитра. Това предложение, според нас, не е добро за този бранш и много се радвам, че нашата комисия, доста толерантно, ще даде думата на представителя от бранша да заяви своите виждания по въпроса. 10 хектолитра категорично не защитават интересите на този бранш и поради точно тази точка във вижданията на г-жа Стоянова, сме упълномощени от нашата група ние да не подкрепим това предложение.
Също така не е влязло в предложението виждането между 500 и 1000 л. На практика остава старото положение, което беше гласувано в парламента, а то е, както се казва, „препъни камъка” в отношенията между бранша и съответния закон, който беше приет преди няколко месеца.
Разчитам на колегите да чуят вижданията на представителя на бранша, разбира се уговорката е изявлението да бъде кратко и съдържателно, очаквам, тъй като комисията е такъв орган, че тук надълго и нашироко не можем да се разпростираме върху съответните виждания.
В проекта, който г-жа Стоянова предлага, аз специално ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Други колеги, които биха искали да се изкажат. Г-н Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря г-н Председател, от името на групата на ГЕРБ, ние ще подкрепим предложението за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове поради няколко причини, съзнавайки разбира се и отговорността, която прехвърляме на общините и невъзможността на този етап да осъществяват изцяло контролните функции, които ще им вменим, ако бъде приет, разбира се, закона.
Мотивите са няколко. Първо, очевидно не е тайна, че Агенция „Митници” не може да се справи добре с контрола именно за тези казани, за тези малки обекти, които дестилират алкохол. И очевидно би било добре, според нас, тази дейност да премине в общините, като разбира се с уговорката между първо и второ гласуване, въпреки негативното отношение от страна на Сдружението на общините, те да търсят механизми заедно с Министерство на финансите, така че да им дадем допълнителни възможности и гаранции, че те ще изпълняват тези контролни функции.
Абсолютно съм убеден в това, което каза и вносителя, че всъщност тези 600-700 хил. лв., които се събират от акцизи от тези малки обекти са абсолютно, бих казал незначителна сума на фона на реалната ситуация и реално произведения алкохол в тези малки обекти, така че наистина ако приемем, че тази контролни функции и тези регистри отидат в общините, те наистина ще имат стимул да засилят контрола и наистина тези 600 хил. лв. да се мултиплицират многократно, защото наистина е важно да се каже, че всъщност законопроектът не е да ограничим един производител или друг, или да направим някаква нова регулация, а напротив – искаме по този начин да засилим контрола и да увеличим приходите в държавната хазна защото те се губят. И аз съм убеден, че това число от 1576 броя от такива малки обекти най-вероятно е много по-голям отколкото е в момента, без разбира се, да имам точни данни – няма откъде да разполагаме с тях. Но със сигурност ще бъде стимул за общините хем да изпълняват повече контрол, хем да имат повече приходи, тъй като приходите реално ще отиват в бюджета на общината.
И още един мотив има, според мен, който не трябва да подценяваме, това е че в последните години многократно сме свидетели на това колко хора пострадаха от такива дестилерии, където всъщност по една или друга причина се използва некачествен спирт и хората пострадаха от този факт. Безспорно сме сигурни, че трябва да се мисли и в тази насока и ако общините са достатъчно отговорни, а смятам, че те са такива, това би допринесло и до по-добър контрол от гледна точка за здравето на населението.
Затова групата на ГЕРБ ще подкрепи на първо гласуване законопроекта и наистина ще настояваме заедно със Сдружението на общините да търсим варианти, така че да ги облекчим да свършат своята работа максимално отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Ненков. Други желаещи колеги? Тогава да чуем господина, моля Ви представете се за протокола. След това ако има колеги от комисията, които искат да вземат думата – заповядайте.
ПЕТКО СЪБЕВ, представител на Асоциация „Българска домашна ракия”: Уважаеми г-н Председател, аз имам бележки само по 10-те хектолитра и 500-те л ограничение. Значи 10-те хектолитра, както се казва, че се иска от Европейския съюз това нещо, затова ви раздадох и директивата в началото – там е много видно в първа точка, че 10 х. л са за малки обекти за дестилиране, но по-натам, ако погледнете т. 4, тези 10 х.л важат за производители на продукт, който след това те имат право да продават. А в т. 6 вече Европейската комисия е предвидила за България, Чехия, в т. 7 – за Унгария, Румъния и Словакия, такива обекти, които извършват услугата. Двете неща са съвсем различни. Едните са такива, които произвеждат алкохол и имат право, за да останат малки производители да произвеждат до 10 х.л алкохол, който след това могат да продадат, както е видно в т. 4 без те да са данъчни складове. А хората, които извършват услугата или тези казанджии, за които ние в момента коментираме, са такива които в т. 6 е записано, че „може да се произвежда и повече от 10 х.л етилов алкохол за нуждите на частни стопанства, но не повече от 30 л на частно стопанство с намалена акцизна ставка”. Демек, там вече няма ограничение от 10 х.л на този пункт. Защото в противен случай какво би станало? Ако отидат клиентите да си изваряват алкохола в такъв пункт, това означава, че този който извършва услугата трябва да направи на 30 или 40 тази услуга и на всички останали след тях да каже – ами, вие нямате право на половин акцизна ставка на тези 30 л. И затова Европейската комисия, когато са правили директивата в т. 6, са добавили именно това нещо, че може да се прави повече от 10 х.л в такива пунктове, но за лично ползване на тези 30 л. Това по въпроса за 10-те хектолитра.
За 500-те литра ограничение – не съм съгласен, че трябва дадем на всички производители тези 100 л месечно, защото има такива от тях, които са коректни и плащат много повече от 100 л. Тези, които не са коректни… да се надяваме , че когато минат към общините, те ще бъдат контролирани и ще бъдат също коректни и ще плащат акцизи. Освен това, трябва да ви кажа, че от тези 1576 обекта, които съществуват и които са легални, има поне още 6000, които са нелегални и те са тези, които правят истинската контрабанда. И ако искаме хората да плащат акцизи, трябва да накараме всички да плащат, защото няма как, отивайки при казанджията да го караш да взима акциза, а в същото време отсреща другия, който никъде не е оповестен, че работи, да работи абсолютно на сиво, на тъмно и да не събира никакъв акциз. И от тази гледна точка, ограничението от 500 л няма смисъл, защото хората, които произвеждат повече и имат по-голям обем от 500 л, те са заинтересовани да идват повече клиенти при тях, те са инвестирали. Сега ние като ги ограничим на 500 л, те няма как да се издържат, няма как да съществуват.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (реплика): Не обърквайте колегите. За казан. Съд, казан.
ПЕТКО СЪБЕВ: Аз съм коректен. В проекта е написано: „Обекта не може да има обем повече от 500 л”. Дали ще е един казан от 500 л, дали ще са два казана по 200 и един 100, но той не може да има три казана по 200 л. По този законопроект човек не може да има три казана. И какво правим с този, който има три казана по 300 л, примерно. Този човек автоматично двата казана трябва да ги махне, той няма как да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имате ли още нещо или приключихте? Това ли е всичко?
ПЕТКО СЪБЕВ: Това е по двете точки. Това за 10-те хектолитра е категорично видно в директивата, че не третира тези, които извършват услугата, а третира тези, които произвеждат, за да продават. Това са такива малки обекти и в т. 4 на директивата е видно, че на тези хора им се дава право да продават. А това за 500-те л, където казват, че никой не плаща повече от 100 л не е вярно, защото много от тези 1570 обекта има такива, които да, действително не си плащат акциза, но да се надяваме, че сега когато минат към общините, контролът ще е по-сериозен и те ще започнат да плащат. Има много такива, които са натоварени и плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре колеги, в рамките на изказванията си, ако имате някакъв въпрос, аз съм склонен да дам отново думата на г-н Петко Събев, за да изрази становище, но нека да не влизаме в много дълбока дискусия, въпроси и отговори.
Има ли желание някой да вземе думата по отношение на законопроекта или коментар по отношение на казаното, на директивата.
Г.жа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Г-н Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми присъстващи, ние изцяло се присъединяваме към това, което сподели г-н Събев по отношение на 10-те х.л. Особено в моя избирателен район, като планински такъв, повечето ракия, която се вари е за домашни нужди – хора, които събират от природата и не толкова от грозде, от диви плодове и имат възможности – аз направих една сметка – при мен около 25-30 човека означава поне 10 х.л. да сварят, 300 кг да заложат и съответно според захарта, толкова ракия излиза. Това за нас е неприемливо. Това означава моментално в едно село да има една опашка и да създадем една привилегия на кмета – неговите близки и приятели 25 човека да се наредят и ако е по-голямо селище, 50-60 човека, които да варят ракия, да спрат и да нямат възможност. Според мен, ако ще прилагаме директивата, да я приложим както трябва. И закона. Ако законът не се отхвърли от управляващата коалиция, той ще трябва да бъде променен.
Второто нещо – по отношение на кметовете – лично аз съм склонна на селските кметове да се даде контрола. Но съм изненадана и впечатлена – явно Сдружението на общините е счело, че няма капацитет и ресурс, за да събира като акцизна стока. Тук сме склонни да потърсим някакъв друг прочит. Ще уважа, като кмет, позицията на Сдружението, защото няма как те да не искат да го събират, а ние да им го предлагаме. Може би трябва да измислим нещо като двойна функция – кметовете заедно – това е между институционалното сътрудничество, а Приходната агенция заедно с Агенция „Митници” – да се намери двойна мяра и да се ползва ролята, безспорно, на кметове и на населените места и на големите кметове, които ще упълномощят по места и кметски наместници, защото казани има и в населени места, където няма избрани кметове, където има кметски наместници. Така че, според мен, трябва да намерим една мярка българските производители на домашна ракия да имат самочувствие, че могат в родината си, в България да си сварят ракията. Друг е въпросът там където има промишлени нужди или нещо друго, много стриктно да се контролира, но пък и да не лишаваме българина като традиция, като народопсихология, да си пие от своята ракия.
Ние ще се въздържим по законопроекта, с препоръка към колегите-вносители да намерим мярката, да уважим искането на Сдружението и на всички българи, които варят ракия и паралелно с това, да си съберем приходите в бюджета на страната. По закона може още доста да се поработи. Поради тази причина няма категорично да го отхвърлим, но ще се въздържим като група и се обръщаме към колегата Даниела Йорданова да чуе отношението на колегите и да бъде благосклонна между първо и второ четене, ако се намери в управляващата коалиция воля да бъде приет този законопроект, той да бъде коригиран в полза на това, което сподели пред нас г-н Петко Събев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Има ли други желаещи? Г-н Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, като се присъединявам изцяло към казаното от колежката Янкова, очевидно се касае за неточно тълкуване на тази европейска директива и прилагането й по-скоро в интерес не на хората, които са засегнати от производството на алкохол в домашни условия.
Разглеждайки законопроекта, на мен ми направи впечатление нещо друго, което бих желал да задам като въпрос към вносителя и то е свързано с разпоредбата на чл. 58-к, ал. 1, т. 2 – касае прекратяване, отнемане на разрешителното и се казва „при прехвърляне на фирмата на едноличен търговец”. Какъв е, в края на краищата, замисълът при едноличния търговец при прехвърляне на предприятието му като съвкупност от права и задължения, да му бъде отнет на търговеца, макар че зад него ще стои едно друго физическо лице, да му бъде отнет лиценза. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Други колеги? Като мнения, като въпроси. Всъщност колегата Йорданова е представител на вносителите, но тук не е подписала законопроекта – упълномощен представител да го внесе. Да, добре.
Колеги, ако няма други, по въпроса на колегата Карагьозов.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Ако ми позволите, първо една дума да кажа за това дали се прилага, или не, по повод на всички изказвания правилно директивата. За сведение на колегите има и дерогация по въпросната директива. И тъй като доста становища се изказаха, доста поводи се извадиха, ние сме направили, по-точно Министерство на финансите – по наше искане е направило запитване до Европейската комисия относно точно тълкувание и прилагане на текстовете, които са заложени, респективно нашите задължения по повод спазването на европейското законодателство. Надявам се в най-скоро време да получим отговор. Лично аз се опасявам, че отговорът няма да бъде в полза на, за съжаление, на малките дестилерии. Ние сме го коментирали с тях. Дано не съм права.
По отношение на въпроса, който ми зададе колегата Карагьозов – чл. 58-к – да, това е приета форма, тъй като режимът е лицензационен няма като как едноличен търговец, физическо лице, да притежава лиценз и при прекратяване на неговата дейност, заличаването му от търговския регистър и всичко останало, този лиценз да може да бъде унаследен, прехвърлен, придобит от някой трети. Тъй като самият субект едноличен търговец няма като как да бъде унаследен. Това е правна техника.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Няма такова нещо. Говорим за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец. Не говорим за прекратяване или заличаване. В правния мир продължава да съществува това предприятие.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Няма въведена такава форма, при която лицензионната дейност на предприятието на едноличен търговец, независимо дали ще бъде то прехвърлено и съответно има нов приобретател, в каквато и да е форма, да бъде унаследяван. Това е лицензионен режим, не е нито актив, нито пасив.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Това означава, че ако съдружниците в едно дружество бъдат заменени, трябва да прекратят лицензионния режим по отношение на това дружество.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колега Карагьозов, по въпроса, който задавате само и единствено се има предвид при прехвърляне на фирмата, тоест смяната на субекта. При продажбата на дялове, да речем, субектът се запазва, даденото ООД. Виждате, че другото е с изключение на преобразуване чрез правната форма, защото субектът отново ще остане един и същи, само ще се промени правната форма – да речем от събирателно дружество, ще стане акционерно дружество. Тоест субектът се запазва, но няма как при един лицензионен режим при смяна на субекта, да се прехвърлят автоматично лицензионните права.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Изобщо не е така. Говорим тогава за материално отговорно лице, ако го няма това МОЛ, за какво говорим тогава.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това са юридически уточнения. Извинявам се, само едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Те са юристи и двамата, обаче са на различни мнения. Други желаещи има ли? Не виждам.
Колеги, тогава моля да отидем към гласуване. Който подкрепя законопроекта с идеята да влезе на първо четене с подкрепа от комисията, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет. Преминаваме към следващата точка в дневния ред.
Благодаря г-жа Йорданова. Благодаря и на Вас, г-н Събев.
Представяне и обсъждане на Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето№ 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Ще го представят г-н Искрен Васелинов и г-н Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми г-н Председателю, колеги от комисията, г-н Веселинов, ако и да не е член на нашата комисия, все пак е в основата на този законопроект и аз предлагам самият г-н Веселинов да го представи на комисията и съответно после, да вземем отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте г-н Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък, тъй като мисля че самият закон е доста изчистен и ясен като текстове и като позиции. Очевидно съществува един правен вакуум в тази материя, който стана особено осезаем със случаите на манифестирано носене на този тип облекла, прикриващи или скриващи лицето, така наречените бурки. И това създава сериозна заплаха за внос на радикален ислям в България, какъвто не е присъщ за нашите географски ширини, изобщо за нашата историческа традиция.
Смятам, че трябва да вземем бързи и адекватни мерки, за да не стигнем до ситуация като във Франция, Белгия и пр., където постепенното изтласкване на светската държава от определени региони доведе и до сегашните терористични заплахи, и до сегашното високо ниво на радикализиране на мюсюлманските изповядващи в тези държави.
В този дух, законът смятам, че е в приемлива форма. За него основен образец служи френския закон. С Преходните и заключителни разпоредби предвиждаме промяна в Наказателния кодекс за лицата, които склоняват други лица да носят такъв тип облекла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Веселинов. Г-н Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Г-н Председателю, колеги, аз също ще бъда много кратък. Също така става дума за класически прозелитеизъм, преведено това значи „груба намеса в чуждо духовно пространство”. Много ще е силен примера, който ще дам по този въпрос, но все пак - да съм по-ясен. Това все едно значи в Мека и Медина да се носят християнски символи. Просто латинската дума е много точна по този параграф – груба намеса в чуждо духовно пространство. Както виждате, ако обърнете внимание на закона – ние даваме право, законът е доста толерантен, ние даваме право такива символи да се носят в религиозни учреждения, забележете, или у дома, но на публични места категорично не сме съгласни това, което се прилага в някои градове на България и става практика. Шест държави в Европа вече имат такива забрани. Това са Италия, Испания, Холандия, Франция, Белгия и Швейцария. Както се казва, ние не откриваме топлата вода наново, напротив следваме вече започнала да се налага европейска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Атанасов. Колеги, изказвания? Г-жа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми г-н Председател, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи на първо четене така внесения законопроект от колегите от Патриотичния фронт. Естествено ще се надяваме между първо и второ четене да се прецизират текстовете. Има становище на Министерство на вътрешните работи, в което има съответните съгласувателни, препоръчителни неща, които трябва да се изяснят.
Естествено правя уговорката, че подкрепяйки този законопроект, в никакъв случай не се борим срещу вероизповеданията и свободата на вероизповеданията в България. Само че не можем да не се съобразим с това, което се случва в геополитически план, не можем да оставим нещата без намесата на държавата, от гледна точка на това, че тези облекла, които носят някои от мюсюлманите, те не са традиционни за българските мюсюлмани. Аз съм от такъв регион и добре познавам облеклото и светския живот на мюсюлманите. Наистина притеснително е това, което виждаме очи само, които се подават от черните роби, не знаеш зад това облекло дали седи мъж, жена и не може да се разбере точно каква е самоличността.
Трябва да се изясни, както Министерството на вътрешните работи е казало, че не става дума за футболни фенове, кукери и имаше повдигнати теми по отношение на празниците, когато деца, младежи и възрастни се маскират, а трябва да се пипне в определени моменти, в определени членове, но по принцип ние сме съгласни, че трябва да се регламентира това нещо, защото виждаме в България, в общините започват самите общини да определят правила. Хубаво е ние като законодателство да регламентираме по някакъв начин облеклото в обществените сгради, предвид ситуацията, в която се намираме в геополитически план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми вносители, колеги народни представители, ние от БСП Лява България също ще подкрепим законопроекта с ясното съзнание и отчитайки светския характер на държавата, християнска България и паралелно с това, както сподели колегата Караянчева и това, че по никакъв начин този законопроект не се противопоставя и не разделя българите по вероизповедание. Напротив, в молитвените храмове, в личните семейни отношения хората, искайки да се съобразяват с религиозните ритуали, те имат право да го направят. Още повече, че ние смятаме, че и европейските практики, които ги има и особеното място на България, превенцията, особено с презумпция за радикален ислям, превенцията с презумпция превантивни мерки, които трябва да бъдат взети, ние отчитаме и изключително коректното становище на Министерството на вътрешните работи.
Затова съм упълномощена от колегите народни представители Радослав Стойчев, Кирчо Карагьозов и в дискусията в парламентарната група, че ние ще подкрепим законопроекта като предложение. Естествено между първо и второ четене, там където имаме разбиране по регулацията, препоръки на министерството, произтичащи от Закона за личните данни и други, ще внесем своите корекции. Но като философия и като законопроект е необходимо да вземем такова решение, според нас, в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Други желаещи. Ще си позволя накратко да ви цитирам това становище, за което говори г-жа Караянчева на МВР. Там е написано, че „МВР принципно подкрепя законопроекта като мярка, насочена към опазването на обществения ред и националната сигурност.”
Естествено е, че евентуална подкрепа на първо четене на законопроекта в Зала, ще бъде последвана от по-детайлно вглеждане във всеки текст и евентуално корекции. Аз също ще изразя подкрепата си за този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене, както казах, много внимателно ще прецизираме своите текстове и предложения. Живеем в една изключително тежка среда, в която преди всичко трябва да се грижим за опазването на обществения ред и националната сигурност.
Професор Воденичаров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Аз искам да обърна внимание на следните неща. В чл.чл. 6 и 7 практически имаме съединяване на административно-постановяващия орган и на административно-наказващия орган. В нашето право е недопустимо този, който установява нарушението, той да налага и наказанието. Затова има документ за установяване на нарушението и втори документ – наказателно постановление, с което се налага административната санкция. Във връзка с това ми се струва, че чл. 6 е напълно излишен. Като чл. 7 , тъй като никога актове не се съставят за няколко лица, а те са индивидуални правни актове – да си бъде „Актът за установяване на административното нарушение се съставя от органите на МВР и определени от кметовете на общини, длъжностни лица.” Тоест да бъде в синхрон със Закона за административните нарушения и наказания и другите около 30-40 закона, където се позовава този за момента действащ нормативен акт.
Втората алинея на чл. 7 е напълно излишна, поради това че не би могло да бъде свидетел за съставянето на акта непълнолетно или малолетно лице. Ако искаме да бъде непълнолетно или малолетно, то тогава трябва да има някаква разпоредба. Реално, практически само пълнолетните лица могат да участват в съставянето на тези актове, тоест те имат административно-правна дееспособност. При това положение, като ги разделим, което е основен принцип в правото, когато говорим за наказателните постановления, ние не говорим за оправомощаване – както тук, нали, за още повече оправомощаване. Оправомощаването е термин на гражданското, облигационното право. Докато тук става въпрос за предоставяне на компетентности, за правомощия. Затова бих предложил когато се дават наказателните постановления по този закон, се дават по реда на ЗАНН упълномощаване на длъжностно лице или да сложим „от кметовете на общини или определени от тях длъжностни лица”, за да бъде в унисон с чл. 47 на ЗАНН и цялото останало законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви професоре. Между първо и второ четене може да се прецизират всички текстове. Предполагам и другите колеги, които са в екипа ще помагат, ако мине разбира се, на първо четене.
Има ли желаещи? Не виждам. В такъв случай да пристъпим към гласуване. Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
С пълно мнозинство този законопроект е приет за внасяне за първо четене в Зала. С това се изчерпи дневния ред. Благодаря на всички. Приятна вечер. Сега обсъждаме блицконтрола и много скоро ще има блицконтрол.
(Закрито в 16:30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
2. Представяне и обсъждане на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 11
Днес, 12 май 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието. Знаете, че комисията не е попълнена с един човек, в смисъл че 10 човека вече правят кворум. Можем да започнем.
Предложението за дневния ред е пред вас.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове № 654-01-57, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Има ли предложения по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10. Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет. Ще започнем с първа точка. От името на вносителите ще го представи г-жа Йорданова. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, г-н Председател! Уважаеми колеги, внесеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е в отговор на поетите от нас ангажименти след разговори с представители на производители, Сдружение на общините в България и др. като представя промени в три основни посоки.
Първо, даваме правомощия – правомощията от Агенция „Митници” се прехвърлят на кметовете на общините.
Втората основна промяна – прецизиране на определението за специализиран обект за дестилиране.
И третата група промени касаят регистрационния режим на лицата, които внасят, въвеждат, произвеждат, продават, предоставят или предлагат съоръжения и оборудване за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки.
Освен това предвиждаме и създаване на публичен регистър както на производителите, така и на вносителите на горепосочените, който да бъде публикуван, оформен, направен на страниците на всяка една община, така че всеки който проявява интерес във всеки район, да може да провери съответната малка дестилерия, така общо известните казанджийници, дали е регистрирана.
Връщам се към основната група промени, които предлагаме – това е прехвърлянето на правомощията и въобще целият режим по регистрация, деклариране и заплащане на акциз от Агенция „Митници” към съответните общини, защото считаме, че ежедневният контрол ще бъде, от една страна в посока увеличаване на приходите от акцизи, които вече ще постъпват в общините – това е част от нашата политика по децентрализация, от друга страна ще доведе до контрол във връзка с всички случаи, които за съжаление последните години стават все повече и повече за производство по нерегламентиран начин на алкохол, дестилати и всичко свързано с дестилирането на етиловия алкохол.
Към 31 декември 2015 г., само за справка това, което касае вашата комисия, на територията на Р България са регистрирани 1576 специализирани малки обекти за дестилиране, като за всички подадени за 2015 г. акцизни данъчни декларации става ясно, че едва 9,5 %, забележете, са за произведен алкохол над 100 л месечно. Знаете, че водихме голям дебат защо се ограничава производството от 1000 на 500 л – очевидно данните показват, че не са нужни повече дестилерии с по-голяма вместимост отколкото в момента сме позволили.
Втората основна промяна, която предлагаме това е, както казах до прецизиране на определението на специализиран малък обект за дестилиране, като целта е да се приведе в съответствие с европейското законодателство като към определението в закона се добави, че специализирани малки обекти за дестилиране са обекти, които произвеждат не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година или превърнато в литра е не повече от 500 л. Тук трябва да подчертаем, че дължимият акциз се внася по сметка на общината и както вече казах – целият регистрационен режим преминава към общините, защото кметовете в по-малките общини имат повече виждане, повече възможност да контролират този процес. А това, което се изтъква като мотив от Националното сдружение на общините, предполагам сте получили становището и вие е, че събраната сума е твърде малка, за да може да делегираме такива огромни отговорности на общините – между първо и второ четене ще направим промени и ще убедим с изваждане на допълнителни данни, макар че те вече бяха изнесени в публичното пространство, че на практика целта на тези промени е да се повиши събираемостта, тоест тази сума е твърде ниска на базата на количеството алкохол, за съжаление, което се произвежда, а не се внасят акцизи засега.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, г-жо Йорданова. Аз бих предложил съвсем накратко да ви запозная със становищата, след което ще започнем с обсъждането. В рамките на това обсъждане ще дам думата и на представител на сдружението на хората, които упражняват подобна стопанска дейност.
Първо – становище на Министерство на финансите, което принципно е в подкрепа на законопроекта. Смятат, че „…Внесеният законопроект създава достатъчно гаранции за осъществяване на ефективен контрол върху производството на етилов алкохол”.
След това има едно становище на Агенция „Митници”, които също се изразяват позитивно за този проект. После в детайли можем да ги гледаме.
И становището на Националното сдружение на общините в Република България, което не подкрепя предложения законопроект. И тъй като аз и г-жа Стоянова имахме преди два дни една дълга среща с Управителния съвет на Сдружението на общините по различни теми от такса „Смет” до тази, и финансите на общините, ще си позволя да кажа няколко думи по тяхното становище. Те смятат, че ще бъдат натоварени допълнително с дейност, без да има срещу изпълнението на тази, предвидена дейност достатъчно финансов еквивалент и че това ще означава допълнителни разходи за общинския бюджет, допълнителни административни разходи. Смятат, че може да се наложи да се назначават и допълнително хора и си позволяват да цитират чл. 6 от Европейската харта за местно самоуправление, според която подобни законопроекти трябва да бъдат предварително консултирани с местните власти и с цялото сдружение, тъй като пряко касаят отговорности на общините. Според тях това не е извършено и не е изготвена съответната финансова оценка на въздействието на тези законови изменения.
Отварям дискусията, заповядайте. Първо колегите народни представители, после ще дам думата и на Вас. Заповядай, г-н Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми г-нае Председателю, уважаеми колеги от комисията, законопроектът на г-жа Стоянова в някои отношения ние го приветстваме, особено тъй като в тази комисия има много бивши кметове, които сме били кметове на общини. Аз не приемам становището на колегите от Сдружението, че едва ли не това ще натовари прекалено много тяхната дейност. Мисля, че предложението на г-жа Стоянова е много добро контролът върху тези казани, върху тази дейност да се извършва от общините. В това отношение ние твърдо подкрепяме това, което г-жа Стоянова предлага.
Това, което нас не ни удовлетворява е тези 10 хектолитра. Това предложение, според нас, не е добро за този бранш и много се радвам, че нашата комисия, доста толерантно, ще даде думата на представителя от бранша да заяви своите виждания по въпроса. 10 хектолитра категорично не защитават интересите на този бранш и поради точно тази точка във вижданията на г-жа Стоянова, сме упълномощени от нашата група ние да не подкрепим това предложение.
Също така не е влязло в предложението виждането между 500 и 1000 л. На практика остава старото положение, което беше гласувано в парламента, а то е, както се казва, „препъни камъка” в отношенията между бранша и съответния закон, който беше приет преди няколко месеца.
Разчитам на колегите да чуят вижданията на представителя на бранша, разбира се уговорката е изявлението да бъде кратко и съдържателно, очаквам, тъй като комисията е такъв орган, че тук надълго и нашироко не можем да се разпростираме върху съответните виждания.
В проекта, който г-жа Стоянова предлага, аз специално ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Други колеги, които биха искали да се изкажат. Г-н Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря г-н Председател, от името на групата на ГЕРБ, ние ще подкрепим предложението за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове поради няколко причини, съзнавайки разбира се и отговорността, която прехвърляме на общините и невъзможността на този етап да осъществяват изцяло контролните функции, които ще им вменим, ако бъде приет, разбира се, закона.
Мотивите са няколко. Първо, очевидно не е тайна, че Агенция „Митници” не може да се справи добре с контрола именно за тези казани, за тези малки обекти, които дестилират алкохол. И очевидно би било добре, според нас, тази дейност да премине в общините, като разбира се с уговорката между първо и второ гласуване, въпреки негативното отношение от страна на Сдружението на общините, те да търсят механизми заедно с Министерство на финансите, така че да им дадем допълнителни възможности и гаранции, че те ще изпълняват тези контролни функции.
Абсолютно съм убеден в това, което каза и вносителя, че всъщност тези 600-700 хил. лв., които се събират от акцизи от тези малки обекти са абсолютно, бих казал незначителна сума на фона на реалната ситуация и реално произведения алкохол в тези малки обекти, така че наистина ако приемем, че тази контролни функции и тези регистри отидат в общините, те наистина ще имат стимул да засилят контрола и наистина тези 600 хил. лв. да се мултиплицират многократно, защото наистина е важно да се каже, че всъщност законопроектът не е да ограничим един производител или друг, или да направим някаква нова регулация, а напротив – искаме по този начин да засилим контрола и да увеличим приходите в държавната хазна защото те се губят. И аз съм убеден, че това число от 1576 броя от такива малки обекти най-вероятно е много по-голям отколкото е в момента, без разбира се, да имам точни данни – няма откъде да разполагаме с тях. Но със сигурност ще бъде стимул за общините хем да изпълняват повече контрол, хем да имат повече приходи, тъй като приходите реално ще отиват в бюджета на общината.
И още един мотив има, според мен, който не трябва да подценяваме, това е че в последните години многократно сме свидетели на това колко хора пострадаха от такива дестилерии, където всъщност по една или друга причина се използва некачествен спирт и хората пострадаха от този факт. Безспорно сме сигурни, че трябва да се мисли и в тази насока и ако общините са достатъчно отговорни, а смятам, че те са такива, това би допринесло и до по-добър контрол от гледна точка за здравето на населението.
Затова групата на ГЕРБ ще подкрепи на първо гласуване законопроекта и наистина ще настояваме заедно със Сдружението на общините да търсим варианти, така че да ги облекчим да свършат своята работа максимално отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Ненков. Други желаещи колеги? Тогава да чуем господина, моля Ви представете се за протокола. След това ако има колеги от комисията, които искат да вземат думата – заповядайте.
ПЕТКО СЪБЕВ, представител на Асоциация „Българска домашна ракия”: Уважаеми г-н Председател, аз имам бележки само по 10-те хектолитра и 500-те л ограничение. Значи 10-те хектолитра, както се казва, че се иска от Европейския съюз това нещо, затова ви раздадох и директивата в началото – там е много видно в първа точка, че 10 х. л са за малки обекти за дестилиране, но по-натам, ако погледнете т. 4, тези 10 х.л важат за производители на продукт, който след това те имат право да продават. А в т. 6 вече Европейската комисия е предвидила за България, Чехия, в т. 7 – за Унгария, Румъния и Словакия, такива обекти, които извършват услугата. Двете неща са съвсем различни. Едните са такива, които произвеждат алкохол и имат право, за да останат малки производители да произвеждат до 10 х.л алкохол, който след това могат да продадат, както е видно в т. 4 без те да са данъчни складове. А хората, които извършват услугата или тези казанджии, за които ние в момента коментираме, са такива които в т. 6 е записано, че „може да се произвежда и повече от 10 х.л етилов алкохол за нуждите на частни стопанства, но не повече от 30 л на частно стопанство с намалена акцизна ставка”. Демек, там вече няма ограничение от 10 х.л на този пункт. Защото в противен случай какво би станало? Ако отидат клиентите да си изваряват алкохола в такъв пункт, това означава, че този който извършва услугата трябва да направи на 30 или 40 тази услуга и на всички останали след тях да каже – ами, вие нямате право на половин акцизна ставка на тези 30 л. И затова Европейската комисия, когато са правили директивата в т. 6, са добавили именно това нещо, че може да се прави повече от 10 х.л в такива пунктове, но за лично ползване на тези 30 л. Това по въпроса за 10-те хектолитра.
За 500-те литра ограничение – не съм съгласен, че трябва дадем на всички производители тези 100 л месечно, защото има такива от тях, които са коректни и плащат много повече от 100 л. Тези, които не са коректни… да се надяваме , че когато минат към общините, те ще бъдат контролирани и ще бъдат също коректни и ще плащат акцизи. Освен това, трябва да ви кажа, че от тези 1576 обекта, които съществуват и които са легални, има поне още 6000, които са нелегални и те са тези, които правят истинската контрабанда. И ако искаме хората да плащат акцизи, трябва да накараме всички да плащат, защото няма как, отивайки при казанджията да го караш да взима акциза, а в същото време отсреща другия, който никъде не е оповестен, че работи, да работи абсолютно на сиво, на тъмно и да не събира никакъв акциз. И от тази гледна точка, ограничението от 500 л няма смисъл, защото хората, които произвеждат повече и имат по-голям обем от 500 л, те са заинтересовани да идват повече клиенти при тях, те са инвестирали. Сега ние като ги ограничим на 500 л, те няма как да се издържат, няма как да съществуват.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (реплика): Не обърквайте колегите. За казан. Съд, казан.
ПЕТКО СЪБЕВ: Аз съм коректен. В проекта е написано: „Обекта не може да има обем повече от 500 л”. Дали ще е един казан от 500 л, дали ще са два казана по 200 и един 100, но той не може да има три казана по 200 л. По този законопроект човек не може да има три казана. И какво правим с този, който има три казана по 300 л, примерно. Този човек автоматично двата казана трябва да ги махне, той няма как да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имате ли още нещо или приключихте? Това ли е всичко?
ПЕТКО СЪБЕВ: Това е по двете точки. Това за 10-те хектолитра е категорично видно в директивата, че не третира тези, които извършват услугата, а третира тези, които произвеждат, за да продават. Това са такива малки обекти и в т. 4 на директивата е видно, че на тези хора им се дава право да продават. А това за 500-те л, където казват, че никой не плаща повече от 100 л не е вярно, защото много от тези 1570 обекта има такива, които да, действително не си плащат акциза, но да се надяваме, че сега когато минат към общините, контролът ще е по-сериозен и те ще започнат да плащат. Има много такива, които са натоварени и плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре колеги, в рамките на изказванията си, ако имате някакъв въпрос, аз съм склонен да дам отново думата на г-н Петко Събев, за да изрази становище, но нека да не влизаме в много дълбока дискусия, въпроси и отговори.
Има ли желание някой да вземе думата по отношение на законопроекта или коментар по отношение на казаното, на директивата.
Г.жа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Г-н Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми присъстващи, ние изцяло се присъединяваме към това, което сподели г-н Събев по отношение на 10-те х.л. Особено в моя избирателен район, като планински такъв, повечето ракия, която се вари е за домашни нужди – хора, които събират от природата и не толкова от грозде, от диви плодове и имат възможности – аз направих една сметка – при мен около 25-30 човека означава поне 10 х.л. да сварят, 300 кг да заложат и съответно според захарта, толкова ракия излиза. Това за нас е неприемливо. Това означава моментално в едно село да има една опашка и да създадем една привилегия на кмета – неговите близки и приятели 25 човека да се наредят и ако е по-голямо селище, 50-60 човека, които да варят ракия, да спрат и да нямат възможност. Според мен, ако ще прилагаме директивата, да я приложим както трябва. И закона. Ако законът не се отхвърли от управляващата коалиция, той ще трябва да бъде променен.
Второто нещо – по отношение на кметовете – лично аз съм склонна на селските кметове да се даде контрола. Но съм изненадана и впечатлена – явно Сдружението на общините е счело, че няма капацитет и ресурс, за да събира като акцизна стока. Тук сме склонни да потърсим някакъв друг прочит. Ще уважа, като кмет, позицията на Сдружението, защото няма как те да не искат да го събират, а ние да им го предлагаме. Може би трябва да измислим нещо като двойна функция – кметовете заедно – това е между институционалното сътрудничество, а Приходната агенция заедно с Агенция „Митници” – да се намери двойна мяра и да се ползва ролята, безспорно, на кметове и на населените места и на големите кметове, които ще упълномощят по места и кметски наместници, защото казани има и в населени места, където няма избрани кметове, където има кметски наместници. Така че, според мен, трябва да намерим една мярка българските производители на домашна ракия да имат самочувствие, че могат в родината си, в България да си сварят ракията. Друг е въпросът там където има промишлени нужди или нещо друго, много стриктно да се контролира, но пък и да не лишаваме българина като традиция, като народопсихология, да си пие от своята ракия.
Ние ще се въздържим по законопроекта, с препоръка към колегите-вносители да намерим мярката, да уважим искането на Сдружението и на всички българи, които варят ракия и паралелно с това, да си съберем приходите в бюджета на страната. По закона може още доста да се поработи. Поради тази причина няма категорично да го отхвърлим, но ще се въздържим като група и се обръщаме към колегата Даниела Йорданова да чуе отношението на колегите и да бъде благосклонна между първо и второ четене, ако се намери в управляващата коалиция воля да бъде приет този законопроект, той да бъде коригиран в полза на това, което сподели пред нас г-н Петко Събев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Има ли други желаещи? Г-н Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, като се присъединявам изцяло към казаното от колежката Янкова, очевидно се касае за неточно тълкуване на тази европейска директива и прилагането й по-скоро в интерес не на хората, които са засегнати от производството на алкохол в домашни условия.
Разглеждайки законопроекта, на мен ми направи впечатление нещо друго, което бих желал да задам като въпрос към вносителя и то е свързано с разпоредбата на чл. 58-к, ал. 1, т. 2 – касае прекратяване, отнемане на разрешителното и се казва „при прехвърляне на фирмата на едноличен търговец”. Какъв е, в края на краищата, замисълът при едноличния търговец при прехвърляне на предприятието му като съвкупност от права и задължения, да му бъде отнет на търговеца, макар че зад него ще стои едно друго физическо лице, да му бъде отнет лиценза. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Други колеги? Като мнения, като въпроси. Всъщност колегата Йорданова е представител на вносителите, но тук не е подписала законопроекта – упълномощен представител да го внесе. Да, добре.
Колеги, ако няма други, по въпроса на колегата Карагьозов.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Ако ми позволите, първо една дума да кажа за това дали се прилага, или не, по повод на всички изказвания правилно директивата. За сведение на колегите има и дерогация по въпросната директива. И тъй като доста становища се изказаха, доста поводи се извадиха, ние сме направили, по-точно Министерство на финансите – по наше искане е направило запитване до Европейската комисия относно точно тълкувание и прилагане на текстовете, които са заложени, респективно нашите задължения по повод спазването на европейското законодателство. Надявам се в най-скоро време да получим отговор. Лично аз се опасявам, че отговорът няма да бъде в полза на, за съжаление, на малките дестилерии. Ние сме го коментирали с тях. Дано не съм права.
По отношение на въпроса, който ми зададе колегата Карагьозов – чл. 58-к – да, това е приета форма, тъй като режимът е лицензационен няма като как едноличен търговец, физическо лице, да притежава лиценз и при прекратяване на неговата дейност, заличаването му от търговския регистър и всичко останало, този лиценз да може да бъде унаследен, прехвърлен, придобит от някой трети. Тъй като самият субект едноличен търговец няма като как да бъде унаследен. Това е правна техника.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Няма такова нещо. Говорим за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец. Не говорим за прекратяване или заличаване. В правния мир продължава да съществува това предприятие.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Няма въведена такава форма, при която лицензионната дейност на предприятието на едноличен търговец, независимо дали ще бъде то прехвърлено и съответно има нов приобретател, в каквато и да е форма, да бъде унаследяван. Това е лицензионен режим, не е нито актив, нито пасив.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Това означава, че ако съдружниците в едно дружество бъдат заменени, трябва да прекратят лицензионния режим по отношение на това дружество.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колега Карагьозов, по въпроса, който задавате само и единствено се има предвид при прехвърляне на фирмата, тоест смяната на субекта. При продажбата на дялове, да речем, субектът се запазва, даденото ООД. Виждате, че другото е с изключение на преобразуване чрез правната форма, защото субектът отново ще остане един и същи, само ще се промени правната форма – да речем от събирателно дружество, ще стане акционерно дружество. Тоест субектът се запазва, но няма как при един лицензионен режим при смяна на субекта, да се прехвърлят автоматично лицензионните права.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Изобщо не е така. Говорим тогава за материално отговорно лице, ако го няма това МОЛ, за какво говорим тогава.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това са юридически уточнения. Извинявам се, само едно уточнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Те са юристи и двамата, обаче са на различни мнения. Други желаещи има ли? Не виждам.
Колеги, тогава моля да отидем към гласуване. Който подкрепя законопроекта с идеята да влезе на първо четене с подкрепа от комисията, моля да гласува.
За – 8, против – 1, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет. Преминаваме към следващата точка в дневния ред.
Благодаря г-жа Йорданова. Благодаря и на Вас, г-н Събев.
Представяне и обсъждане на Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето№ 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Ще го представят г-н Искрен Васелинов и г-н Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми г-н Председателю, колеги от комисията, г-н Веселинов, ако и да не е член на нашата комисия, все пак е в основата на този законопроект и аз предлагам самият г-н Веселинов да го представи на комисията и съответно после, да вземем отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте г-н Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък, тъй като мисля че самият закон е доста изчистен и ясен като текстове и като позиции. Очевидно съществува един правен вакуум в тази материя, който стана особено осезаем със случаите на манифестирано носене на този тип облекла, прикриващи или скриващи лицето, така наречените бурки. И това създава сериозна заплаха за внос на радикален ислям в България, какъвто не е присъщ за нашите географски ширини, изобщо за нашата историческа традиция.
Смятам, че трябва да вземем бързи и адекватни мерки, за да не стигнем до ситуация като във Франция, Белгия и пр., където постепенното изтласкване на светската държава от определени региони доведе и до сегашните терористични заплахи, и до сегашното високо ниво на радикализиране на мюсюлманските изповядващи в тези държави.
В този дух, законът смятам, че е в приемлива форма. За него основен образец служи френския закон. С Преходните и заключителни разпоредби предвиждаме промяна в Наказателния кодекс за лицата, които склоняват други лица да носят такъв тип облекла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Веселинов. Г-н Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Г-н Председателю, колеги, аз също ще бъда много кратък. Също така става дума за класически прозелитеизъм, преведено това значи „груба намеса в чуждо духовно пространство”. Много ще е силен примера, който ще дам по този въпрос, но все пак - да съм по-ясен. Това все едно значи в Мека и Медина да се носят християнски символи. Просто латинската дума е много точна по този параграф – груба намеса в чуждо духовно пространство. Както виждате, ако обърнете внимание на закона – ние даваме право, законът е доста толерантен, ние даваме право такива символи да се носят в религиозни учреждения, забележете, или у дома, но на публични места категорично не сме съгласни това, което се прилага в някои градове на България и става практика. Шест държави в Европа вече имат такива забрани. Това са Италия, Испания, Холандия, Франция, Белгия и Швейцария. Както се казва, ние не откриваме топлата вода наново, напротив следваме вече започнала да се налага европейска практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Атанасов. Колеги, изказвания? Г-жа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми г-н Председател, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи на първо четене така внесения законопроект от колегите от Патриотичния фронт. Естествено ще се надяваме между първо и второ четене да се прецизират текстовете. Има становище на Министерство на вътрешните работи, в което има съответните съгласувателни, препоръчителни неща, които трябва да се изяснят.
Естествено правя уговорката, че подкрепяйки този законопроект, в никакъв случай не се борим срещу вероизповеданията и свободата на вероизповеданията в България. Само че не можем да не се съобразим с това, което се случва в геополитически план, не можем да оставим нещата без намесата на държавата, от гледна точка на това, че тези облекла, които носят някои от мюсюлманите, те не са традиционни за българските мюсюлмани. Аз съм от такъв регион и добре познавам облеклото и светския живот на мюсюлманите. Наистина притеснително е това, което виждаме очи само, които се подават от черните роби, не знаеш зад това облекло дали седи мъж, жена и не може да се разбере точно каква е самоличността.
Трябва да се изясни, както Министерството на вътрешните работи е казало, че не става дума за футболни фенове, кукери и имаше повдигнати теми по отношение на празниците, когато деца, младежи и възрастни се маскират, а трябва да се пипне в определени моменти, в определени членове, но по принцип ние сме съгласни, че трябва да се регламентира това нещо, защото виждаме в България, в общините започват самите общини да определят правила. Хубаво е ние като законодателство да регламентираме по някакъв начин облеклото в обществените сгради, предвид ситуацията, в която се намираме в геополитически план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми вносители, колеги народни представители, ние от БСП Лява България също ще подкрепим законопроекта с ясното съзнание и отчитайки светския характер на държавата, християнска България и паралелно с това, както сподели колегата Караянчева и това, че по никакъв начин този законопроект не се противопоставя и не разделя българите по вероизповедание. Напротив, в молитвените храмове, в личните семейни отношения хората, искайки да се съобразяват с религиозните ритуали, те имат право да го направят. Още повече, че ние смятаме, че и европейските практики, които ги има и особеното място на България, превенцията, особено с презумпция за радикален ислям, превенцията с презумпция превантивни мерки, които трябва да бъдат взети, ние отчитаме и изключително коректното становище на Министерството на вътрешните работи.
Затова съм упълномощена от колегите народни представители Радослав Стойчев, Кирчо Карагьозов и в дискусията в парламентарната група, че ние ще подкрепим законопроекта като предложение. Естествено между първо и второ четене, там където имаме разбиране по регулацията, препоръки на министерството, произтичащи от Закона за личните данни и други, ще внесем своите корекции. Но като философия и като законопроект е необходимо да вземем такова решение, според нас, в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Други желаещи. Ще си позволя накратко да ви цитирам това становище, за което говори г-жа Караянчева на МВР. Там е написано, че „МВР принципно подкрепя законопроекта като мярка, насочена към опазването на обществения ред и националната сигурност.”
Естествено е, че евентуална подкрепа на първо четене на законопроекта в Зала, ще бъде последвана от по-детайлно вглеждане във всеки текст и евентуално корекции. Аз също ще изразя подкрепата си за този законопроект. Разбира се, между първо и второ четене, както казах, много внимателно ще прецизираме своите текстове и предложения. Живеем в една изключително тежка среда, в която преди всичко трябва да се грижим за опазването на обществения ред и националната сигурност.
Професор Воденичаров, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Аз искам да обърна внимание на следните неща. В чл.чл. 6 и 7 практически имаме съединяване на административно-постановяващия орган и на административно-наказващия орган. В нашето право е недопустимо този, който установява нарушението, той да налага и наказанието. Затова има документ за установяване на нарушението и втори документ – наказателно постановление, с което се налага административната санкция. Във връзка с това ми се струва, че чл. 6 е напълно излишен. Като чл. 7 , тъй като никога актове не се съставят за няколко лица, а те са индивидуални правни актове – да си бъде „Актът за установяване на административното нарушение се съставя от органите на МВР и определени от кметовете на общини, длъжностни лица.” Тоест да бъде в синхрон със Закона за административните нарушения и наказания и другите около 30-40 закона, където се позовава този за момента действащ нормативен акт.
Втората алинея на чл. 7 е напълно излишна, поради това че не би могло да бъде свидетел за съставянето на акта непълнолетно или малолетно лице. Ако искаме да бъде непълнолетно или малолетно, то тогава трябва да има някаква разпоредба. Реално, практически само пълнолетните лица могат да участват в съставянето на тези актове, тоест те имат административно-правна дееспособност. При това положение, като ги разделим, което е основен принцип в правото, когато говорим за наказателните постановления, ние не говорим за оправомощаване – както тук, нали, за още повече оправомощаване. Оправомощаването е термин на гражданското, облигационното право. Докато тук става въпрос за предоставяне на компетентности, за правомощия. Затова бих предложил когато се дават наказателните постановления по този закон, се дават по реда на ЗАНН упълномощаване на длъжностно лице или да сложим „от кметовете на общини или определени от тях длъжностни лица”, за да бъде в унисон с чл. 47 на ЗАНН и цялото останало законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви професоре. Между първо и второ четене може да се прецизират всички текстове. Предполагам и другите колеги, които са в екипа ще помагат, ако мине разбира се, на първо четене.
Има ли желаещи? Не виждам. В такъв случай да пристъпим към гласуване. Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
С пълно мнозинство този законопроект е приет за внасяне за първо четене в Зала. С това се изчерпи дневния ред. Благодаря на всички. Приятна вечер. Сега обсъждаме блицконтрола и много скоро ще има блицконтрол.
(Закрито в 16:30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
