Представяне и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет.
3. Обсъждане на законопроект (за второ гласуване) за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 602-01-12, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 13 май 2016 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 13

Днес, 16 юни 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, да започваме. Предложението за дневен ред е:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
Представяне и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне на проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет.
3. Обсъждане на законопроект (за второ гласуване) за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 602-01-12, внесен от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 13 май 2016 г.
Има ли други предложения? Не. Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Започваме по първа точка. По първа точка тук са г-жа Росица Иванова – изпълнителен директор на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерски съвет и Ахавни Топакбашян.
Кой ще докладва от вас? Г-жа Иванова, може би Вие? Заповядайте.
РОСИЦА ИВАНОВА: За протокола – секретар съм на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси при Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, да, грешка.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, с решение № 339 от 5 май 2016 г. Министерският съвет прие Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнение на националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Мониторинговият доклад отчита напредъка за 2015 г. по изпълнението на стратегията, както и изпълнението на общинските планове за действие за 2015 г.
През 2015 г. приключи 10-годишния период по международната инициатива „Десетилетие на ромско включване 2005-2015 г.”, така че по-голяма част от информацията, която има по всички приоритети и сектори в доклада касаят и обобщеното изпълнение на тази инициатива от съответните институции. Секретариатът на НССЕИВ, чийто представител съм, обобщава доклада. Искам в началото да кажа, че това е административен мониторингов доклад, тоест отчетен доклад на институциите, които са заложили мерки в своите планове за развитие към изпълнението на Националната стратегия. Информацията в доклада е структурирана по приоритетите така, както те са заложени в Националната стратегия, а в приложение са представени отчетите за изпълнение на общинските планове за развитие в 28-те областни стратегии. За разлика от миналата година когато вие получихте един огромен труд от близо 600 страници, тази година изпълнението на основните мерки и дейности, заложени от институциите, са отделени в самостоятелен доклад, с който вие разполагате и като приложение са останалите около 600 страници – който желае може да се запознае с тях, които включват изпълнението на всички 220 общини и общински планове за развитие.
Докладът отразява и успешните практики, оставащи все още нерешени въпроси и предизвикателства пред нашето общество. Искам съвсем в началото да обявя, че на ниво нормативна база е гарантиран равния достъп на всички български граждани до образование, здравеопазване, жилище и заетост, включително и на гражданите от ромски произход. Знаем, че стратегията е рамковия документ, политическия документ, визията на страната за развитие на тази политика до 2020 г., а реалното изпълнение на мерките и дейностите се осъществяват чрез национални и общински планове към съответно областните и национална стратегия, така че за посочения период са налице изключително голям брой местни инициативи, които са отразени в периода, който отчитаме. Подобрена е координацията между институциите и гражданските организации. Организациите, които работят в сферата на ромската интеграция, участват в абсолютно всички етапи на разработване, изпълнение и мониторинг оценките на мерките, което е изключително важно, защото за общините е изключително важно да се работи на принципа „За ромите, с ромите”. Като пример за добра практика, която е дадена за предходния период, не само за изпълнение на национално ниво, добре е да уведомя и че от страна на Европейската комисия, е успешното изпълнение на проекта „Интегра”, който беше един проект, реализиран по две оперативни програми. Строителството на социалните жилища бе извършено по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, съчетан с мерки за достъп до заетост, образование, социални и здравни услуги по схема „Интегра” – това са меките мерки по другата оперативна програма за развитие на човешките ресурси.
Въпреки постигнатия напредък, който видимо е отбелязан, този път сме се постарали да изведем в доклада тенденции, пречупване на тренда, както и препоръки и предизвикателства.
Искам да се спра абсолютно конкретно по отношение на жилищната политика какво е заложено в доклада. Представените данни са за дейностите и размера на вложените средства за интеграция на социално слаби групи, в това число и роми, но искам да обърна внимание, че не е възможно да бъде направена извадка от данните, касаещи само ромската общност. Всички знаем, че данни по етнически признак в България не се събират. Данни по етнически признак се събират само доброволно и по време на преброяването на жилищния фонд и населението през тези десет години.
Предвид липсата на финансиране от националния бюджет, усилията на заложените мерки и това, което трябва да бъде изпълнено от МРРБ, както и на местно ниво, се осъществяват предимно с подкрепата на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, тъй като отчитаме този период.
В сферата на жилищната дейност МРРБ в своя отчет отчита дейности, които са свързани преди всичко с ремонт, реконструкция, обновяване на обекти от образователна, социална и културна инфраструктура, които са облагодетелствали много лица, голяма част от които са и ромите. Още веднъж казвам – всички тях ние поставяме в така наречената уязвима група, която включва и хора с увреждания, деца, майки и хора в риск и т.н. Общо 11 схеми за безвъзмездна помощ са допринесли за подобряване на достъпа до услуги и инфраструктура на уязвими групи през отчетния период, като още веднъж казвам включително хора с увреждания, етнически малцинства, деца, семейства – ние не можем да направим една извадка колко от тях са ромите. И нека да се има предвид, че всички проекти, които са одобрени по оперативна програма „Регионално развитие” не са насочени изключително и само към ромите. Това се случи през настоящия програмен период 2014-2020 – тогава когато експлицитно по две оперативни програми ромите се определиха като таргетна група. Това е оперативна програма „Човешки ресурси” и към Министерство на образованието и науката – „Наука за образование и интелигентен растеж”. Отразен е и периода, тъй като този период, който отчитаме е 2015 – през юни 2015 г. Европейската комисия одобри оперативната програма „Региони в растеж”. Искам да съобщя, че представителите на гражданския сектор, както и представители на нашето звено, в качеството ни на национална контактна точка, участвахме активно в консултативния процес и в цялостния процес за създаването и консултирането на споразумението да партньорство.
За следващия период 2014-2020 г. е предвидено да се осигури потенциална подкрепа за интеграцията на ромите по отношение на инфраструктурни мерки и то по-специални в една приоритетна ос, в която има специална схема, която се казва „Социални жилища за уязвими групи”. Индикативният бюджет за тези социални жилища са близо 14 млн. Това, което също е отразено вследствие на одобряване на споразумението за партньорство е, че по оперативна програма „Региони в растеж” ще се следват много ясни критерии за подбора на представителите на целевата група при настаняването им в социални жилища – такива каквито те са разписани в общинската наредба за определяне на реда за настаняване в общинско, социално жилище и следва да се има предвид, че общините са компетентни местни публични органи, чрез своите политики и програми за осигуряване на достъп до обществени жилища.
Много накратко, само в няколко изречения, какъв е анализът. За решаване на съществуващите проблеми е необходимо разпределение на правомощия и ресурси и между нивата на управление, между централната и местна власт и рационалното използване на наличния човешки ресурс в общинската администрация, защото както казах и в началото, непрекъснато това, което ни води е, че истинските политики се водят на местно ниво и там трябва да се случват истинските неща. Необходимо е да се увеличи инвестиционния капацитет и правомощията на общините да провеждат местна инвестиционна политика, както и да осигуряват прозрачност по отношение на достъп до информация за финансиране на проекти, повишаване на капацитет и отговорността на местните власти за формулиране и провеждане на общинските политики, както и достъп до информация за отчетите на институциите на местно ниво.
Смятам да приключа дотук и да обърна внимание – това беше по отношение на ресора, в която комисия защитаваме съответния доклад. Призовавам всички да прочетат с особено внимание последните страници от доклада, в които има доста добри послания към политиците, защото наличието на политическа воля, икономически растеж, дългосрочно планиране – това не са празни думи, а това са наистина действията, които трябва да следваме, за да видим прогреса, който очакваме ние всички, защото проблемът на тази маргинализирана група и на тази част от нашето общество, е свързан преди всичко с бедността и социалното изключване, така че когато този проблем бива решен, той ще бъде и за благото на цялото общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз Ви благодаря. Колеги, изказвания. За съжаление, докладът за 2014 г. чак сега минава в Зала. Казвам го не случайно. Очевидно е, че темата е много важна и въпреки всичко, при положение че от една година докладът е минал през комисии и чак сега му дойде времето, очевидно е че съвпада с новия. Аз дори си помислих, че ще гледаме новия, при положение че не сме го гледали в комисия, което силно щеше да ме изненада, а то се оказва, че в Зала ще гледаме стария. И понеже съм взел думата, г-жа Янкова, само няколко неща.
Естествено, че това е един изключително важен проблем за България и убеден съм, че има старание, за съжаление обаче, нещата на хартия изглеждат по един начин, а в практиката – по друг. Въпреки всичко, съм удовлетворен да видя, че детската смъртност бележи трайна тенденция за намаляване от 10,4 на хиляда живородени деца на възраст до една година през 2005-та до 7,6 на хиляда през 2015-та. Живо се вълнувам от броя отпаднали от училище. Смята се, че те намаляват. И ако през 2011-12 г. са били 4761 деца, през 2014-15 са 3282 деца. Аз по памет ще кажа, обаче, това което чух и прочетох наскоро, а то е че 20 % от децата в първи клас са ромчета, 7 % от децата в седми клас са ромчета и само 1 % от децата в 12-ти клас са от ромски произход. Тоест, тази тенденция очевидно е доста притеснителна и наскоро чух г-жа Кунева, министърът на образованието, която направи един анализ на резултатите от матурите и, за съжаление, оказа се, че точно тези деца имат в най-висока степен буквална неграмотност.
Моят въпрос е следният – твърдим, че има много по-малко отпаднали деца от училище – това е за сметка на желанието на децата и на общността, тези деца да продължат образованието си, това означава постигане на някакво ниво на образование, или това означава с всякакви средства да се себедокажем, че това училище съществува и макар децата много рядко да го посещават, все пак се правят някакви проверки, които доказват, че тези деца ходят на училище. Тоест, молбата ми е, ако можем да излезем от този формализъм и наистина да направим така, че да постигаме устойчиви резултати, които се измерват с обективни критерии. Обективните критерии могат да бъдат само едни и те са степента на образованост на тези деца.
Това е от мен като въведение. Ако искате отговорете сега, а после г-жа Янкова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Въпреки постигнатия напредък, който отбелязваме, аз казах, че в предоставената информация от институциите са налице и редица трудности. Тези трудности касаят най-вече ниска мотивация на част от родителите от ромския етнос техните деца да получават образование. Тогава, когато в едно семейство се възпроизвежда модела, тоест тогава, когато родителите са необразовани, съответно рискът да излязат деца, които са ниско образовани, не е малък. Мотивацията има една от водещите роли. Освен всичко, много млади роми продължават да остават без професионално образование, рано да напускат училище, и така или иначе, ранните бракове са бич. Това ние сме отбелязали и това е отговора на въпроса, който Вие зададохте. Но, аз бих дала и друга статистика – според Световната банка до 2020 г. всеки трети в работоспособна трудова възраст на трудовия пазар ще бъде от ромски произход. Няма лошо в това, но въпросът е, че тези тенденции, които ние виждаме, които отбелязваме и които институциите подават – с ниска мотивация, ранно отпадане и недобро образование говорят много какъв ще бъде приносът към икономическия растеж и въобще към благосъстоянието и народа. Така че, мерките които Министерството на образованието, без да съм специалист в тази област, от това което ни подават институциите, насочени към работа с родители, работа с деца, работа с фокус групи – и се надявам искрено, че нещата ще получат наистина прогрес, защото експлицитно, както в експозето си казах, към МОН има специална приоритетна ос, в която ромите са представени като бенефициенти, като таргетни групи и ще могат да се възползват от немалък ресурс, така че в следващите доклади, които ще ви представим, ще видим отчета и ръста на тенденции и съответно пречупване на тренда, за това което Вие попитахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви за отговора и само едно изречение, г-жа Янкова ще вземе думата, аз не съм специалист в областта на усвояване на европейски фондове и всякакви фондове в полза на интеграцията на ромите, но бих се надявал вие да изисквате да има ясни критерии за оценка на използването на тези пари. За мен ясният критерий, ако става въпрос за образование, да седнат и да попълнят един тест или да седнат и да напишат едно есе, да го разгледат специалистите и да кажат – да, тези деца имат напредък. Защото, извинявайте, в доклада всичко е ОК, истината е, че българското общество не вярва, че коефициентът на полезно действие на използването на тези ресурси, е достатъчно висок. И затова, ние като комисия, ние като законодатели и като общественици, трябва ежедневно да притискаме организациите, които се занимават с това, за да получават истински реални резултати, а не резултати на хартия, които, за съжаление, не могат да бъдат реализирани в някакъв овеществен израз. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря, г-н Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми присъстващи в залата! Аз няма да повтарям това, което казах за доклада за 2014-та, защото то е същото. Ако се извади стенограмата, реално администрацията е обобщила информацията от отделните министерства и ни я е предоставила за дебат в Народното събрание.
Имам няколко въпроса към Вас, тъй като казахте, че сте секретар на националния съвет. Колко пъти е заседавал съвета, след вицепремиера Калфин кой го ръководи и годишно като се внесе един доклад, в съвета има ли желание да привлече вниманието, тук може би една препоръка, но това в Зала ще го направим към МС – има ли необходимост от законова регулация някъде да прави парламента, за да стане дейността по-добра и да имаме комплексни резултати, както сподели председателят.
Второ, има ли преди да внесете доклада, да констатирате целеви напредък в някоя сфера – да речем в образованието. И другото, което ме интересува, тъй като сме комисия по регионално развитие – вече сме в третата година на втория планов период и говорите с голям възторг за оперативна програма „Региони в растеж”. Третата година, в големите градове, в интегрираните планове за развитие, имате ли информация в колко от градовете са предвидили жилищна политика. Защото, аз до тук нямам информация – дали да строят жилища, или да санират жилища, или какво реално ще се прави. И ако явно като секретар сте участвали в планирането, какво може да се очаква – трите години отидоха, до 2020 г. колко жилища могат да бъдат обновени на роми в големите градове, където са преди всичко – да речем в Сливен, в Пловдив. Защото знам, че кметовете там не целеполагат, отидоха в другите – социалната политика, те са с няколко акцента интегрираните планове, ако може на този въпрос да ми отговорите.
И по същество – отново имаме, права сте, един административен доклад, едни обобщени данни, така захарчета, пуснати на много места, на някои им е станало сладко, на други - са усетили шербет обаче, за съжаление, в комплексната интеграция – тук всички имаме какво да си кажем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, г-жо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема г-жо Янкова, по устройствен правилник на НСЕИВ, заседанията на съответния съвет трябва да бъдат провеждани минимум четири пъти годишно, като председател на съвета винаги трябва да е зам.-министър председател. За предходната година имаме четири проведени заседания. За тази година, поради оставката на министър Калфин, който беше председател на съвета, има номиниран вицепремиер, който да поеме националния съвет, но предполагам, че това ще стане с решение на МС идната сряда, тоест тази сряда, която идва, тъй като номинирането за председател на съвета става с решение на МС и почти съм сигурна, че в сряда, с решение, новият председател на съвета, ще е факт. За тази година няма проведено заседание на националния съвет поради следната причина – вследствие на доста интензивна комуникация с гражданския сектор през последните две години, по идея на вицепремиера Калфин, който беше предишен председател на съвета, се предприе една доста сериозна инициатива по реформа на националния съвет. Беше проведена кръгла маса на 20 февруари с гражданския сектор, тъй като за нас по интеграция на политики на роми е много важно да се следва принципа „За роми, с роми”, ние сме готови с концепцията, с потенциалния председател на съвета вече е обсъдена, представени са концепциите, така че искрено вярвам, не се надявам, а вярвам, че с много бързи крачки ще сме с нов и обновен национален съвет и то наистина модерен, такъв какъвто бихме искали да видим в диалог с гражданския сектор, защото една от препоръките на Европейската комисия – ние сме държава-членка и сме длъжни да следваме общоевропейските норми, такива подобни съвети, да бъдат платформи на диалог.
На следващия въпрос – кое и как се обсъждат политиките в 2012 г. -тогава, когато беше приета национална стратегия в България за интегриране на ромите, беше упоменато, че този доклад се гледа на заседание на националния съвет, което се одобрява от МС и до 20 април всяка година се внася за разглеждане в Народното събрание – както за предходната година, така и за тази година, тези срокове са спазени.
Искам още една информация да подам за по-голяма яснота – винаги в края на януари ние подаваме същата информация и до Европейската комисия, тъй като тази европейска рамка за създаване на национална стратегия за интегриране на роми на всички държави-членки, ние сме задължени да рапортуваме и да докладваме по тази стратегия както на нашето Народно събрание, така и на Европейската комисия и то по-специално на Главна дирекция „Правосъдие”. Резултатите от анализа, от оценката ни, ще излязат на 27 юни за доклада, който сега обсъждаме, така че този доклад е изпратен за писмено съгласуване на членовете на съвета, за тази година ние имаме подбор, състав на националния съвет, така че по отношение на процедурата, те са запознати с този материал, с този документ и не са пристигнали никакви бележки по него, той е съгласуван.
По отношение на последния Ви въпрос за 39-те ИДВР по преценка програма „Региони в растеж” има една приоритетна ос едно, която е устойчиво интегрирано градско развитие и именно тук бенефициенти са тези 39 общини на градовете от първо до трето ниво, съгласно националната концепция за пространствено развитие 2013-2015-та и точно тук в тази приоритетна първа ос, ние имаме специална схема „Социални жилища за уязвими групи”, включително ромско население, като индикативният бюджет за строителство на социални жилища са 14,2 млн. евро. Ще се следва интегриран подход, колкото и да е клиширан този израз, като в този доклад е отбелязан и един добър опит, тъй като при предходната програмна схема „Интегра” първо бяха приложени твърдите мерки, тоест строителство на социалните жилища, след това с меките мерки по образование и социална инфраструктура, това се отчете като грешен подход, така че това, което е заложено за новия програмен период е да върви обратно – първо да вървят меките мерки и след това да бъдат следвани от твърдите мерки, защото трите проекта, които се изпълняват във Видин, Дупница и в Девня, ни дават тези основания да направим тези препоръки.
ДОРА ЯНКОВА: Не ми отговорихте. Аз съм запозната с процедурата на „Региони в растеж”. 14,2 млн. за всичките големи градове, това е за социално уязвими групи, но все пак Вие казахте ние участвахме, в доклада сте написали, така хубаво сте ги натворили нещата. Имате ли информация оперативна заедно, тъй като вече са сключени договорите. Управляващият орган е сключил договорите с общините. Общините са си разписали плановете. Знаете ли колко – вие сте национален съвет – колко ромски жилища от тези пари ще получат друг статут, друго качество на живот.
РОСИЦА ИВАНОВА: Няма как да дам подобна информация нито сега, нито в следващата година, тъй като и в експозето казах, данни по етнически признак в България не се събират и тези социални жилища са насочени към уязвими групи, като в уязвими групи ние смятаме хора с увреждания, деца в риск, майки с деца…Няма как да ги извадим от тези 14,2 млн., които са ни подадени като информация от МРРБ, колко от тях експлицитно са роми.
ДОРА ЯНКОВА: Тогава съветът с какво се занимава като гадаете по данните, които не се събират, гадаете.
РОСИЦА ИВАНОВА: Съветът не е ромски съвет. Съветът е по етнически интеграционни въпроси, в него членове са и останалите традиционни етнически групи.
ДОРА ЯНКОВА: Разбирам, но аз питам за едно малцинство конкретно. Явно в момента не можете.
Тогава може би, г-н Председател, трябва да извикаме целия съвет на едно съвместно заседание, да видим какво правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗАЛЕНОГОРСКИ: Други колеги? Следващата ни точка, г-жа Иванова, е годишният доклад за състоянието на националната сигурност. Да Ви прочета едно, две изречения от него – ще бъде полезно да го споделите с комисията. Изречението гласи следното: „Продължава капсулирането на ромските общности и се задълбочават проблемите в ромските квартали. Освен етнически, все повече нараства броят на религиозни елементи за различията”. Защо го казвам? Казвам го защото точка едно и точка две са свързани и е очевидно, че една голяма част от проблемите, свързани с националната сигурност, са и проблеми, свързани с недостатъчната интеграция на хора от малцинствени групи, казвам го просто като извод за нас, че ние трябва да се стараем да полагаме повече усилия, за вас и за всички институции.
Други желаещи има ли? Не виждам. Добре, колеги, който е съгласен да подкрепим отчета да влезе с подкрепа от страна на комисията, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Приет е Благодаря, г-жа Иванова. Благодаря и на вас.
Минаваме към втора точка от дневния ред. Ще докладва г-н Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет. Заповядайте г-н Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, г-н Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, на вашето внимание представям доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г., приет с решение № 438 от 27 март тази година на Министерския съвет. Докладът е внесен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорното функциониране на системата за защита на националната сигурност. Докладът следва стратегията, структурата, приоритетите, залагани от стратегията за национална сигурност, приети през 2011 г. Подготвен е от работна група, съставена от представители на Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Службата за сигурност, като с министерствата и ведомствата от изпълнителната власт беше проведена интензивна кореспонденция и консултация, с всяко от тях по отделно, за съответните раздели.
Докладът е структуриран в три основни раздела. Първият е общо описание на съответните параметри на състоянието на сигурността. Във втория са представени политиките за сигурност и в третия са основните изводи и насоки.
Трябва да отбележа, че докладът не представлява отчет за дейността на администрацията и на политическите нива в съответните институции, съответните политически кабинети и експерти към тях, а има за цел да представи състоянието на сигурността в международен и вътрешен аспект, дейностите на отделните ведомства, но не – отново казвам като доклад, а като политики, които са провеждани. Именно затова в няколко раздела може да се усети присъствието на едно и също ведомство, което, разбира се, по-скоро е предимство, отколкото недостатък, например в сферата на образованието – има го в конкретния раздел за образование, има го и за българите в чужбина. А също така и за други раздели като вътрешен ред и сигурност, кибер сигурност, политиките за състоянието на системата за сигурност. Бих казал, че сме се постарали и имахме пълната подкрепа в това отношение, докладът да бъде максимално ясен, констатациите да са обосновани, нищо да не се прикрива от това, което е констатирано като проблем и ако нещо сме пропуснали, то не от желание да бъде по-добре представено от съществуващата картинка.
С това бих завършил, защото ценното е да се чуят вашите бележки, които ще бъдат взети предвид и за които, предварително ви благодаря, при подготовката на следващия доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги? Заповядайте, г-н Иванов.
РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, г-н Председател. Г-н Кръстев, действително доклада не го приемаме в комисията като някакъв отчет на съвета, а един всеобхватен доклад, но ако позволите, бих направил една препоръка, предвид и комисията, която разглежда в момента доклада. Бихте ли помислили в следващите доклади да въведете един под раздел „Регионални политики за сигурност”. Мисля, че така ще получим по-голяма всеобхватност за състоянието на сигурността по регионите, което ще бъде от полза, разбира се, и на местните органи за самоуправление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Иванов. Искате ли да коментирате това? Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Вземам повод и от предишното изслушване и коментарите, които бяха направени. Действително регионалният аспект не е изведен достатъчно ясно в доклада, а би трябвало. Как беше формулирано? Регионални политики за сигурност. Да, определено има основание и ще могат да бъдат изведени проблемите в регионите, в които се наблюдават и социални, икономически или проблеми, свързани с регионите при бедствия, действително – да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Действително в доклада няма замазвани неща, но има и много декларативни. Няколко неща искам да споделя. Вие сигурно като сте оралото на съвета, който се занимава с общата координация, Вие като секретар, който внасяте документа – и в избирателния район, и в страната има усещане за несигурност за питейната вода на хората. И тук добре, че е зам.-министъра на регионалното развитие – охраната, охранителната част на водоизточниците - изцяло е занемарена от ВиК дружествата. Това мисля, че са клас 1 или 2 – имат специална терминология. Това е сигурността на държавата. Тук сте понаписали някои неща – декларативни, както са ви ги подали. Може би ще направя снимчица и ще питам министъра на регионалното развитие да го подготвят или да направят – давайте годишен преглед на ВиК дружествата, да видят водоизточниците, какво пие народа. И има ли проблеми с това.
Вторият въпрос – в момента върви една тенденция, която не ми се иска, че е политика на ГЕРБ, тъй като има колеги, не ми се иска да е такава политика, иска ми се да е отделна – масово се съкращават кметски наместници. И се дават на чиновници от общината или на хора от големите села да обслужват. В моя избирателен район в момента 14 кметски наместника са съкратени. И както казваше един човек „селото е оставено без пастир”. Ще стане пожар, полицаи няма, няма кой да реагира при мечка, при какъв да е случай.
Общинската и държавна администрация са в съподчинение когато се дават възможности за национална сигурност. Тук малко се усмихвате, но имаше едни времена, в които на кметовете на кметства и кметски наместници имаше парола за военна сигурност – докъде ще стигне паролата за военна мобилизация на населението. В момента това е разпуснато, г-н Кръстев, изцяло. Система за оповестяване, за реагиране при криза, при бедствие, за населението в България няма. И го казвам с тревога, не че Ви обвинявам. Казвам да го маркирате и да го видите като тема и като проблем. Има кметства където и телефон няма. Като въпрос и това е натрупано с годините и неглижирано. Там едни заплати ще ги спестим, а ще оставим групи хора без работа.
И няколко въпроса искам да Ви поставя като усещане за нещо, с което може би трябва да се разпоредите. В 574-ти абзац е записано, че „нашето МРРБ планира изпълнение на дейности, процеси, финансирани от бюджета и съфинансирани от Европейския съюз, които ще допринесат за усещането за сигурност за гражданите и бизнеса”. Затова Ви казах, че има декларативни неща в самия доклад и тъй като сте секретар, сигурно имате и оперативна информация, ние сме народни представители – днес се наложи спешно изявление на министър-председателя, на президента и на министъра на отбраната. Паралелно с това има сигнали за съображения, без официално да са излезли, за едва ли не прекратяване на договора, подписан за реадмисия с Турция – може ли да ни информирате, тъй като сте оперативен служител, близък до министър-председателя, това връщане на 200-та бежанци ще създаде ли и има ли опасност за националната сигурност на държавата. И в контекста на бежанците, тъй като министър-председателят приключи, затваряме тази тема, сега да се съсредоточим върху въпроса, свързан с бежанците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, г-н Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, г-н Председател, забележката по повод констатацията за информацията за състоянието на водата и какво се прави ги приемам като препоръка за акценти в следващия доклад, защото в стратегията за национална сигурност е записано, че основни критерии за състоянието на сигурността е доколко гражданите усещат тази сигурност, така че това действително е показател, който трябва да се вземе предвид.
Не мога да коментирам това, което казвате като тенденция за масово съкращаване на кметски наместници, но съм съгласен с другата констатация, която казахте, че е възможно да възникне проблем при оповестяването, накратко казано. И редно е това да бъде един раздел за анализ на състоянието на управлението на различните нива, именно от гледна точка на сигурността – при наводнения, при кризи, при бедствия, тъй като в самия закон са поставени като задачи, като цел на закона структурирането на системите за управление при криза, което е доста сложно предизвикателство по различни поводи, включително и по учения, които се правят за реагиране при кризисни ситуации, се извеждат трудностите и какво следва да се направи, с оглед наличието на нови информационни технологии.
Приемам забележката за декларативността на някои от текстовете. Не сме успели да я избегнем и тези неща са останали, но ако има декларация, хубаво е тя да бъде подкрепена с реална и точна информация.
Що се касае за бившите изявления, не бих могъл да ги коментирам. Още повече, че по-късно се появи информация, че не са точно върнати – нещата трябва да се уточнят. Съществува определен проблем и е записан в доклада, че евентуални проблеми при изпълнението на спогодбите за реадмисия биха създали проблеми за сигурността не само за България, но и за Европейския съюз. В това отношение ние твърдо се придържаме към договорите, които са сключени от страна на България и разбира се от страна на ЕС – знаете вчера имаше още една върната група на Гърция. Бих казал че политиката на България по отношение на бежанците и мигрантите, защото очевидно е, че говорим все повече за мигранти, е достатъчно ясна и твърда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колеги? Аз ще си позволя да кажа няколко думи.
Първо искам да кажа, че аз съм удовлетворен от това, което чета, което виждам. Мисля, че до голяма степен са обхванали всички възможни опасения. Специално искам да обърна внимание на нещо, на което се обърна вече внимание, че в предаварийно неизправно техническо състояние продължават да бъдат голям брой хидротехнически съоръжения, стопанисвани от общинските власти и „Напоителни системи” АД. Казвам го защото още в началото на работата на нашата комисия си говорихме тук в присъствието на правителството за това колко важни са тези неща и че трябва да се направи специална програма, за да можем да приведем тези хидротехнически съоръжения в нормално състояние, за да не бъдат значителен риск и те все пак се отнасят до дейността на нашата комисия. За да си опресним малко съзнанието – в градовете в момента живеят 5 267 млн. души, а в селата 1 934 млн. – грубо 5 млн. в градовете, 2 млн. в селата. Защо го казвам? Казвам го защото, това което и г-жа Янкова спомена, и ние много пъти сме говорили – в селата живеят 2 млн. души и ние, за съжаление, не можем да гарантираме в степента, в която го гарантираме в града, опазването на тяхното здраве и сигурност, собственост и т.н. и т.н. Убеден съм, че вие и МВР, говорили сме много пъти, правите необходимото, но трябва да поставим един акцент и наистина и между първо и второ четене в Закона за МВР да се заложат текстове, които ще гарантират реформата в МВР и по отношение на освобождаване на ресурси, но и по отношение на това полицаи да покрият малките населени места, за да гарантират, колкото е възможно, сигурността и обществения ред там.
Нещо, което също така обобщено ми излиза в момента, че в 65 общини на България населението е под 6000 души. В тях живее едва 3,5 % от населението на страната. Казвам го защото наистина е добре стратегически да размишляваме какво правим с тези много на брой малки общини, без административен капацитет, без възможности те да осигуряват собствена политика, без финансиране. И очевидно е, че точно в такива общини има и такива села. Защото в големите общини с по двайсетина села имат повече финансови възможности – и по отношение на охрана, ред, сигурност, с инспекторати, могат да покриват дори с частни охранителни фирми, прави се на много места. Но самият факт, че в тези общини 65 – с население 5-6000 души, очевидно потенциалът е много малък, това е нещо доста неприятно.
За пръв път виждам, че приблизително 3,5 млн. българи временно или постоянно и завинаги живеят извън границите на България. Аз поне за себе си досега съм работил с число до 2 млн. И изведнъж виждам 3-3,5 – това пак си е за нас, хората, които се занимаваме с политика и с управление, защото това са много, много драматични числа.
И съвсем на финала – обобщени констатации по отношение на социалната сигурност и фактори, които са с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност. Извеждате негативни демографски процеси – ясно. Слабата образованост на висок процент от българското население – това, за което говорихме в първа точка и очевидна е връзката между първата и втората точка, икономическите процеси, както и нарастване на броя на социално изключените лица и маргинализацията, проблеми с традиционните вероизповедания, създаващи предпоставки за проникване на радикални религиозни доктрини, устойчиви интереси на външни фактори, чиято реализация е свързана с активна дейност тук.
Аз не виждам един, за съжаление, фактор, който от година в година става все по-съществен. А именно употребата на наркотици в България. За съжаление, имаме голям проблем с това. А това до голяма степен е свързано с националната сигурност, защото тези хора, които управляват автомобили, дрогирани, които избиват хората по улиците на България, и както се казва, голямата война в България, е на улицата. Дали били пияни, или дрогирани, или поради не перфектна законова основа и невъзможност за максимален контрол – мисля, че това също трябва да се изведе като една от големите заплахи за българската нация. И специално може би трябва да се изведе някакъв специален раздел как се бори държавата по отношение на наркодилърите, на наркоразпространението. Няма да припомням какво се случва в Слънчев бряг и т.н. и т.н. , колкото и да изглежда това битово, то зад него стоят едни пари от едни наркотици, от някакви такива сиви неща, които ги правят толкова могъщи в собствените им очи. Лично аз бих се надявал в следващия доклад да видим изведена една аналитична част по отношение на наркотици, наркоразпространение, пътно-транспортни произшествия – това е свързано с усилията на нашата комисия – състояние на пътищата и т.н. и т.н. Благодаря.
Колеги, други искат ли да кажат нещо? Вие, някакъв коментар? Не. Добре. Който подкрепя да внесем този доклад с положително становище, моля да гласува.
За -8, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се. Благодаря и на Вас, г-н Кръстев.
Минаваме към трета точка.
Присъстват Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, от Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Светослав Наков – изпълнителен директор, Лазаринка Стоичкова – главен секретар, експертите – Надя Таранджийска, Галина Кацарова, Емилия Ангелова, Румен Янков, Виолета Коритарова; от Камарата на инженерите по геодезия - инж. Златан Златанов; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – инж. Николай Главинчев; от Движение за защита на Гражданите и Държавата – Динка Христова-Лозанова, Петьо Хаджиев както и адв. Валентина Бакалова, която ни е сътрудничила по много, много други законопроекти.
В началото бих искал да кажа, че искрено бих се надявал да положим усилия щото до края на следващата седмица да приключим на второ четене в комисия този законопроект поради множество фактори. Не случайно, днес се чухме с министър Лиляна Павлова, бихме се надявали повече европейски пари да се използват за осигуряване на адекватност на тази система, а това минава и през бързото гласуване на този закон, защото ни гонят срокове, за да можем да се възползваме от европейски пари и да подобрим рязко състоянието на системата.
Имате работен доклад за второ гласуване пред вас и ще започнем първо със заглавието.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър”.
Който е ЗА, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
И отиваме към предложение на г-жа Янкова и група народни представители за създаване на нов параграф 1. Заповядайте г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Г-н Председателю, уважаеми колеги и участващи в дискусията по закона! Искам първо да споделя преди да направя предложението – бях много впечатлена от доклада на Правна комисия. Тъй като тук останах с впечатление, че малко ни „изкъпахте” когато докладвате закона в нашата комисия. Слава Богу, председателят на Правна комисия се беше разпоредил да се получат становища и на председателя на Касационния съд и на много още институции, до които се допира самия законопроект в тяхната дейност. И днеска, и преди служителите на комисията коректно бяха качили позициите, в това число и Правна комисия за тези становища.
Позволих си да се ползвам от експертизата на много хора, в екип, в т.ч. и на хора, които сътрудничат на комисията, така че имайте предвид - предложенията са един синтез на всички внесени документи. На документите от камарите, от геодезистите, от г-н Панов, на Нотариална камара позицията, на Агенцията по вписванията, така че това като предложение не е мое някакво политическо виждане, а това са предложения на партньорите и на институциите, които имат желание да бъде подобрен самия законопроект, за да може действително той да бъде един законопроект и ние да имаме лице като комисия, че приемаме документи, които са адекватни на законовото устройство в страната.
Аз няма какво да добавя – предлагам в чл. 1 да се създаде ал. 2, в която подробно да разпишем по отношение на кадастралната карта, кадастралните регистри как се създават и поддържат, за да може оттам насетне всичко да бъде много по-ясно и много по-лесно. Това е предложението, смятам че то е коректно разписано, не противоречи на духа на Закона за кадастъра и имотния регистър – напротив – по-чисто и по-ясно, за да има яснота и в работата на институциите, които ще прилагат закона занапред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи по тази тема? Колеги? Г-н Нанков?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, г-н Председател, ако ми позволите няколко думи в резюме, което ще казвам по всички дадени предложения.
Уважаеми народни представители, уважаеми г-н Председател, г-жи и господа зам.-председатели, колеги, ще започна от там – добре се запознахме с колегите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с така предложените предложения и ще ми позволите да не се съглася с г-жа Янкова поради няколко причини.
На първо място, предложенията, които в болшинство са дадени от г-жа Янкова и група народни представители, те не просто редактират, те в една голяма степен изменят логиката на законопроекта, предложен от МС и одобрен на първо четене. Това са наистина доста съществени промени, които на първо място не са минали през обществен дебат, обществено обсъждане, каквито обсъждания направихме преди няколко месеца, предлагайки нашия законопроект в министерството, респективно МС.
На второ място, относно доклада и анализите, залегнали в Правната комисия, си признаваме, че – да, текстовете, които касаят имотния регистър, не са толкова много във варианта, който прие МС и който ще пуснем в момента при вас на второ четене. Да, те не са съвършени, спокойно бихме могли да аргументираме нашите позиции, да оттеглим някои от предложенията, респективно и вие подкрепите това, касаещи имотния регистър и съобразявайки се, разбира се, с доклада на Правна комисия.
И на трето място, не бих искал да навлизам в политически аспект, но спомняйки си в мандата на предходното правителство и на предишното Народно събрание, бяха направени наистина съществени промени на Закона за кадастъра и имотния регистър, съществени подчертавам и не виждам тези предложения да бяха отразени или да бяха предложени в тогавашния подход на МС.
И завършвайки тук изказването се – това са съществени, не просто редакционни, допълващи предложения за текстове и нашето общо становище е, че те по-скоро биха усложнили законопроекта и не биха довели до постигане на неговите цели. Многократно дебатирахме и преди първо четене и в общественото обсъждане.
Конкретно по предложението на г-жа Янкова и група народни представители, които предлагат създаването на нов § 1, ако позволите, нашето становище е, че не би трябвало да приеме уважаемата комисия подобно предложение, изхождайки от съображението, че в действащия ЗКИР и други специални закони не е определено за какво се създава и в полза на какво се създава кадастрална карта и кадастрални регистри. Това е била, предполагам, логиката на колегите, предложили тези текстове. Ние твърдим, че това не е вярно, считаме че се съдържат в действащите или в редица други закони, които регулират инвестиционния процес, най-вече. Например т. 1 в така предложения текст се съдържа в чл. 2, ал. 1 и ал. 3, както и в чл. 27, т. 2 на предложението ни и в чл. 6, ал. 2. Т. 3 от предложението съществува в чл. 16, ал. 2 от ЗУТ – да не изброявам всички. Дори в т. 4 в предложението, според нас не е вярно – тук има създаване, не и поддържане на специализираната карта, нямаме създаване на специализирана карта, а поддържане само на данните в нея. Създаването на картата е само основа и не подлежи на приемане. Притеснението, което ние изразяваме е, че това може да доведе до изпускане на някои от основните цели, за които се използват кадастрационната карта и регистри, които може да са предмет на уредба само на специален закон.
Това е като общо становище и конкретно по предложения текст от г-жа Янкова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, желаещи?
ДОРА ЯНКОВА: Съжалявам, че направихте остро политическо изказване, за първи път с презумпция за търсене на предишно събрание. Ние затова не сме в управлението, Вие управлявате, което предполага, че трябва да е по-добре, а не да се оправдавате какво е било преди.
Второ, Вие с презумпция отхвърлихте нашите предложения – всички, което според мен обезсмисля гледането по-напред. Но Вие отхвърляте предложението на една огромна група българска експертиза – на Върховен касационен съд, на Агенция по вписвания. Вие излъгахте – и ще вкарам в Зала министър Павлова – че правихте си някакви си кръгли маси между вас си, а Правна комисия сподели, че повече от шест-седем институции не бяха се произнесли. И председателят на Правна комисия поиска становище по този законопроект именно за нашата комисия. И това го кажете в Зала.
Сега предлагам да запишем, че прекратяваме разискванията, че Вие сте си себедостатъчни, гласувайте си го, да не променяте законопроекта и да продължаваме. Остро възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз бих помолил да избегнем политическата реторика, защото не е характеристично за нашата комисия.
ДОРА ЯНКОВА: По същество, истина е.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Моето изказване е в унисон с това, което каза председателят. Г-жо Янкова, малка реплика към Вас, Вие всъщност така започнахте, с едно политическо изказване и колегата Нанков и той влезе малко в тази реторика, а всъщност все пак гледаме законопроект за второ гласуване и аз предлагам да започнем текст по текст да го гледаме, да видим приемливо ли е, или не е приемливо това, което и Вие сте внесли…
ДОРА ЯНКОВА: Не съм ги внесла сама, изредих всички имена на хората, които са подписали законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Въпросът е, че ние сме на второ гласуване и предлагам наистина да преминем текст по текст и да видим нещата, а не…
ДОРА ЯНКОВА: Каквото повикало, това се обадило, г-н Ненков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Очевидно е, че този законопроект предизвиква определено напрежение, но в края на краищата ако сме спокойни и мъдри, вероятно ще дадем по-добър резултат и на експертната общност, и на хората. Има ли още някой, който би искал да се изкаже по тези предложения? Зам.-министър Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Провокиран от изказването на уважаваната от мен г-жа зам.-председател на комисията, без да звучи оправдателно, факт е че това са текстове, които допълват и подобряват така предложения законопроект. Отново ще спомена, не съм предлагал разбира се, да бъде дебатиран всеки един предложен текст, както и по § 1, за всеки един от тях ще дадем конкретно становище. А относно формата на общественото обсъждане, в унисон с практиката, която провежда министерството, спокойно можем да отговорим какви обществени обсъждания, на какво ниво и каква експертиза имаме, тъй като ако трябва да мерим експертиза срещу експертиза, да, факт. Има и за, и против тези текстове, но министерството също е ползвало експертиза дали при съгласуването, или при консултирането на законопроекта. Мисля, че това е достатъчно като отговор на започналата, може би в недобър тон, дискусия по законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да чуем сега ако има желаещи от страна на неправителствените организации или на експертите. Г-жа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще се опитам с две изречения да кажа защо е редно в един законопроект за допълнение на кадастъра и имотния регистър да се запишат целите в закона. По стечение на обстоятелствата участвах в дебата по приемане на Закона за кадастъра и имотния регистър преди 15 години и тогава единствената цел, която се споменаваше и заради която беше създаден този закон, беше създаването на имотния регистър. От мотивите на сега внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър се виждат две неща. Защото предложението е предложение.
Първо, че по отношение на имотния регистър, ние имаме една прецизирана нормативна уредба, която признава в мотивите, че дейността по създаване на имотния регистър, ще отнеме повече от предвиденото преди 15 години, време. Освен това животът показа, че да създаваме кадастрални карти и кадастрални регистри само, за да обслужим бъдещия имотен регистър, не е оправдавано. И затова, според мен, има място в закона да се запише какви са целите, за които се финансира и приема цифровия кадастър на България.
В този ред на мисли, няма нищо ново в това предложение, тоест изцяло е преразказан част от текста на мотивите на вносителя, така че не виждам, поне по този текст, причина да се счита, че изцяло се подменя, напротив просто част от мотивите, всъщност, са вложени като предложение за допълнение на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други колеги. Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, г-н Председател. Уважаеми колеги, подкрепям внесения законопроект за изменение и допълнение на ЗКИР, внесен от Министерския съвет, представен от Министерството на регионалното развитие в лицето на зам.-министъра и неговия екип. Смятам, че внесеният законопроект е навременен. Всички знаем, че никога един закон не може да обхване целия широк спектър на живота и на практиките. Натрупаните проблеми в регионалните звена на Агенцията по кадастър са събрани, обобщени и до известна степен смятам, че законопроектът ще помогне за тяхното разрешаване. Винаги ще излиза ново, ново, но затова сме ние тук – да се усъвършенства с времето, така че още веднъж – подкрепям самия законопроект и приветствам работата, която са свършили колегите. Благодаря, г-н Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Колегата Грудев, както знаете попълни мястото в нашата комисия, той също има опит в местната власт като кмет на Асеновград и да приемем , че неговото изказване е обобщаващо за законопроекта на МС, което е характерно за първо четене, но все пак той има това право, не се е изказвал в комисията по законопроекта. Вие, заповядайте и кратичко, моля.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ, Камара на инженерите по геодезия и Асоциация на геодезическите фирми: Ние имаме внесено становище и за съжаление трябва да кажа, че нито едно от нашите предложения не е отчетено в тези предложения. Не знам доколко и къде трябва да се конкретизирам, защото има поне две-три неща, на които действително държим и те действително не са отразени и не знам в кой момент и къде можем да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Като стигнем до конкретните параграфи и текстове тогава бихте могли конкретно да изразите становище, макар и да не е внесен текста по начина, по който Вие сте го предложили. Тоест трябва да следите дискусията, която в момента е особено важна за Вас, да вземете думата и да споделите с колегите, защото ние ще вървим параграф по параграф и текст по текст. Да, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ, експерт: Благодаря Ви, г-н Председател. Ще се опитам чисто експертно да върна дискусията, действително да бъда както винаги в тази комисия, добронамерен. Предполагам, че г-н Нанков ще ме разбере съвсем правилно, но за да не прозвучи така, че ние като експерти сме абсолютни лаици и нямаме представа как се оформя законопроект, да кажа все пак, че стандартна практика в новото законодателство в основните положения на един закон, е да се формулират най-общо казано неговите основни цели. Когато беше направен първообраза на закона, такава практика общо взето тепърва прохождаше. По отношение на така формулираните цели на закона, г-н Нанков, имаше само една чисто редакционна забележка по т. 4, всички останали се съдържат в тялото на закона, които е съвсем логично да бъдат изведени на преден план. Така че, не виждам с какво се променя философията на закона като такъв, философията на законопроекта като такъв, респективно в каква колизия влиза, след като действително тези неща като формулировки са във Вашите мотиви като вносители. Казвам го съвсем добронамерено, чисто експертно, без да се заяждам, а очевидно че, за да вървят нещата, предложението няма да се гласува по всяка вероятност, макар че знам, че има колеги-юристи сред експертите на Агенцията, как ще се отнесат към тълкувателната практика на Върховния касационен съд и на предложенията на самия касационен съд, които се надявам да възприемете, ако не друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Има ли още някой, който да иска да се изкаже. Не виждам. Добре, колеги, отиваме към гласуване.
Който подкрепя внесеното предложение за нов § 1, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема. Продължаваме по съществуващия § 1, нали така. Имаме предложение от г-жа Дора Янкова и група народни представители. Заповядайте г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Може би предложенията са надлежно оформени. В чл. 2, ал. 5 думите „и 2” се заличават и се създава изречение второ: „Данните по ал. 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение”.
Това е изключително важно и надявам се, който е против, да мотивира защо е против. Говорим за чл. 2, ал. 5 и става въпрос, че правим едно допълнение за много по-голяма яснота за доказателството, за обстоятелствата, за които се отнася до доказване на противното. Ние тук това го доразвиваме с една конкретика наистина за прилагането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, колеги?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това не променя текста, който е по вносител, той го допълва всъщност. Ако сте обърнали внимание, текстът на сегашното последно изречение и действащо изречение, ако мога така да го нарека, тоест единственото, думите „и 2”, тоест препратката към ал. 2 се заличава, защото не би могла в пълен обем да обслужи това, към което е препратката и затова се създава това второ изречение, което казва, че само в случаите когато източникът на тези данни има доказателствено значение, то тогава те са такива. Това е изцяло съобразено с тълкувателната практика на ВКС – мога да ви цитирам – това е съобразно тълкувателно решение 8 от 2014 г. и становището, което е на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, имате ли становище? Представете се, ако обичате.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА, консултант на Агенцията: Участвала съм в изготвянето на законопроекта. Основно сме против приемането на това допълнение най-вече защото първо, не е ясно как ще се установява този източник. Това наистина в тълкувателното решение е засегнато. Няма спор по въпроса, че тълкувателната практика има своето мнение и то по отношение на решенията, които взима съда. Тук обаче разрешават спорове по този въпрос, те изследват много доказателства и част от тези доказателства са източниците за създаване на кадастрални карти, когато става въпрос за съдебен спор. Когато става въпрос, обаче, за използването на официалните удостоверителни документи, издадени от Агенцията, от тях не става ясно кой е източника и не могат да се правят изводите, за които всъщност се прави това допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви. Колеги народни представители, има ли желаещи да се изкажат? Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Безспорно нали приемаме, че кадастралната карта ще бъде това, което вие ще получите от поземлените комисии и реално това е доказателствения материал. Вие отново, по начина, по който искате да запазите члена, тук напротив се дава една много по-голяма стабилност на прилагането на закона занапред, защото означава една достоверност на информацията. Иначе ние ги препращаме до доказване на противното в съда. Това именно е източникът на тези данни и има доказателствено значение, за които се отнася, доколкото източникът има доказателствено значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря. Текстът иска да каже в изречение второ, ново, че данните по ал. 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото техния източник има доказателствено значение, а ал. 2 казва, че кадастърът обхваща данните за правото на собственост и другите вещни права, административно-териториалните граници и т.н. Затова, само по отношение на ал. 2 се прави това уточнение. По отношение на ал. 1, където са основните кадастрални данни, там текста не се променя, а само по отношение на тези данни, които са вторични за регистъра, имам предвид данните за документите за собственост, за правоимащите лица, тъй като те са вторични и по съдебната практика на ВКС се казва, че тези данни имат оповестително значение, тъй като те се създават само защото въз основа на тях се извършва индивидуализацията на имотите в кадастралната карта. Те сами по себе си, тези данни са вторични и по тази причина изрично е добре да се каже, че те не се обхващат изцяло от презумпцията по изречение първо на ал. 5. Това е уточнението и наистина е съобразено с практиката на ВКС. Това ще облекчи прилагането както от администрацията, така и от съдебните инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА: Аз единственото, което искам да кажа е, че по принцип в закона изрично е споменато, че след създаването на имотния регистър, ще се получават от имотния регистър. И както вече казах, всъщност в кадастралния регистър на недвижимите имоти, те се записват от документите за собственост и в случаите когато се взима картата за възстановената собственост от издадените решения на поземлената комисия, които във всички случаи знаем каква достоверителна стойност имат. Никакви други данни, по отношение на собствеността в кадастралния регистър, не се ползват. Не знам защо въобще е необходимо да се добавя това, при положение че не е ясно как ще се доказва кой е източникът. Не мога да разбера.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Очевидно има нужда да се поясни малко повече. Първо, по отношение на данните от имотния регистър – в част от предложенията на вносителя, които касаят частта „Имотен регистър” и в мотивите към тях, се казва че дейността по създаване на имотен регистър ще бъде далеч напред във времето. Тоест, ние очевидно си даваме сметка, че въвеждането на имотния регистър, тоест при имотна регистрация на документите за собственост на заинтересованите лица, ще се извършва и ще има правно значение в един много по-бъдещ период. До създаването на имотния регистър текстовете, които се внасят сега от МС, идват да прецизират работата по кадастралните карти и регистри, за да се обслужват целите, които вие така или иначе не приехте, но това вече няма значение.
Що се отнася до данните, които имат доказателствено значение – вижте в изречение първо на алинеи 4 и 5 има дори законова презумпция. И в сегашната редакция на текста тази не прецизност на презумпцията позволява да се смята, че едва ли не и данните по отношение на правата на гражданите, примерно в кадастралния регистър, са обхванати от тази презумпция. Това се опитваме в момента да изправим, защото съдебната практика на ВКС вече го каза и ние сега се опитваме да го уточним в текста на закона. Очевидно има нужда да се коригира. Презумпцията за достоверност на данните в кадастралната карта по изречение първо се запазва, а по отношение на второ изречение за данните в ал. 2 актовете, от които предимно ще черпят правата си и другите данни, които са в регистъра – по отношение на тях презумпцията действа само толкова, доколкото източника на данните, тоест нотариалния акт или другия документ, въз основа на който сме направили записа, има такова доказателствено значение. А очевидно, когато се създават кадастралните карти и регистри, източникът на данните, записани в кадастралния регистър, винаги е известен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, приключихме с аргументите. Само зам.-министър Нанков и после гласуваме.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря г-н Председател, г-жа Бакалова е права за имотния регистър. Ние към момента ползваме актовете за собственост, на второ място си даваме ясна сметка, че обръщаме подхода в ЗКИР в оборима презумпция и обръщаме подхода. И на трето място, в така предложената промяна – кой ще определя кой източник има доказателствено значение, кой няма. Кой ще го определя? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: От хората, внесли предложението?
ДОРА ЯНКОВА: Да, ние държим на предложението, защото смятаме, че Закона за кадастъра и имотния регистър и ние имаме за цел да имаме едни – и на първо четене ви казах – държим в ръцете си собствеността на 100 % от българските граждани – и нямаме право на никакви грешки. И имаме право да улесним този процес, да улесним и институциите да го прилагат по-ясно и на хората да им е по-лесно. И в тази ситуация това, което предлагаме е изключително добронамерено. То е в полза институционално на Агенцията и за хората когато отиват в съда като тълкувателни решения, като стабилност на актовете, така че тук, това което предлагаме, за нас е изключително важно и полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, други? Няма. Тогава отиваме към гласуване.
Който е за тези текстове, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 8.
Параграф 1 по вносител. Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се – няма.
Приема се.
Параграфи 2 и 3 – текстовете са пред вас. Да ги гласуваме заедно.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приемат се.
Отиваме към създаване на нов § 3а. Предложение на г-н Ненков. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, г-н Председател! Моето предложение е да се създаде една по-коректна обосновка за това какви хора могат да правят кадастрални карти и да поддържат кадастралните карти и имотния регистър, а именно в сегашния чл. 16 е записано, че дейности по кадастъра могат да изпълняват „и лица”, което по презумпция означава, че могат да го изпълняват и лица, които всъщност не са получили правоспособност. И смятам, че с премахването на съюза „и” ще бъде по-коректно и еднозначно ще става ясно кой може да изпълнява такива дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Г-н Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз мисля, че това го гласувахте току що, уважаеми народни представители. Не мога да намеря текста, но в общи линии става въпрос да могат да изпълняват дейности по кадастъра и лица, получили в Европейския съюз такава правоспособност и в други държави, да не е само в нашата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да бъдат само български граждани. Точно така.
ДОРА ЯНКОВА: Нали е съгласувано със Закона за професионалната квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, колеги има ли изказвания? Няма.
Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
§ 4. Има предложение чл. 22 да отпадне от Светла Бъчварова и група народни представители. Иска ли някой да мотивира това? Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Г-жа Бъчварова късно е получила днеска документи не знам от кой и ме помоли да мотивирам следното. Предлага се да отпадне член § 4, в който е записано, че „Агенцията по геодезия, картография и кадастър и териториалните й звена, при изпълнение на своите функции по кадастъра, се смятат за правоспособни за извършване на дейности по кадастъра по силата на този закон.” Вие предлагате да отпадне. В големия коментар предложението й като зам.-председател на Комисията по земеделие, че реално АГКК ще има право да извършва тези дейности. Защо предлагате да отпадне. И нейното предложение е да отменим този член и да се запази чл. 22а, тъй като по същество ще работите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи да се изкажат от вносителите на основния законопроект? Заповядайте г-н Наков.
СВЕТОСЛАВ НАКОВ: Правомощията на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по създаването и поддържането на кадастъра произтичат от качеството им на административен орган, на който по силата на закона е възложено осъществяването на държавната политика в областта на кадастъра. По смисъла на този закон, тя се счита за правоспособно лице. Тя реално дава правоспособността на лицата – физически и юридически.
Продължавам – службите по геодезия и кадастър и работещите в тях служители изпълняват дейностите по кадастъра, на основание на предвидени в закона и подзаконовите нормативни актове, в качеството си на държавни служители, а не в качеството им на правоспособни лица. Правоспособността е качество, което придобиват физически и юридически лица, които осъществяват частна стопанска дейност, ако отговарят на определените в ЗКИР изисквания. Изискванията към лицата, служители на АГКК, които имат правомощия да контролират, да проверяват и да приемат изработените от външни правоспособни лица продукти и проекти – това са всички видове кадастрални карти и изменения, произтичащи от тях – не са предмет на ЗКИР, а на кадровата политика на Агенцията по кадастър, която носи отговорности за изпълнението на ЗКИР. В изпълнение на кадровата си политика, Агенцията назначава служители със съответното образование и професионален опит, които са необходими за изпълнението на техните правомощия.
Това е мнението на Агенцията по повод отпадането на въпросния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Други желаещи? Не виждам. Моля гласувайте първо по предложението на г-жа Бъчварова.
За – 3, против – 5, въздържали се – 2.
Не се приема. По вносителя.
За – 8, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Следващото предложение от г-жа Дора Янкова и група народни представители за създаване на нов § 4а. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Всъщност няма толкова голяма промяна в чл. 23 по недвижимия обект и кадастъра. Дефинирането е простичко и ясно в актуалността на звученето и съотнасяйки го към кадастралната карта и кадастъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли желаещи? Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Малко уточнение по повод това предложение. На пръв поглед изглежда съществено и съм сигурна, че колегите ще зададат въпроса защо се предлага такова съществено изменение, на пръв поглед. Не става въпрос за съществено изменение от гледна точка на обектите на кадастъра, а за една прецизност на редакцията на чл. 23, тъй като досегашната редакция на закона не отчиташе факта, че в кадастъра трябва да се отразяват обектите на техническата инфраструктура, които имат площен характер. Просто те са изнесени като вид самостоятелен обект на кадастъра, тъй като иначе в сегашната редакция самите технически съоръжения ги няма в кадастралната карта, а само когато има площен самостоятелен обект в тях, само тогава те по някакъв начин се появяват като обект на кадастъра, което не беше точно и не ставаше ясно за какво става въпрос, като например в един подлез имаме самостоятелни обекти и те присъстват, а как нанасяме площните обекти на техническата инфраструктура. Предложението е свързано и с предложението на вносителя относно зоните за ограничение, тъй като ако ние не отразим площните и линейни обекти на кадастъра по подходящ начин в кадастралната карта, трудно ще създадем информацията за зоните за ограничение около тях. Просто, изглежда съществено, но всъщност е съвсем редакционно предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви. Зам.-министър Нанков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Аз затова в началото направих това изказване малко по-общо и сега стигаме до конкретното. Въобще не е редакционно, допълващо и незначително предложението. Бъдете сигурни. Нашето становище е, че с това предложение се прави едно изкуствено разграничение между линейните обекти и площадковите такива. Поне нашето становище е такова. Едни от обектите на техническата инфраструктура стават обекти на специализираните карти. Не можем да се съгласим, че е незначително предложение, това е много сериозно предложение и не можем да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-н Нанков. Г-н Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Г-н Нанков, съвсем приятелски, не е така както го коментирате по действащия текст. Разберете, целта е да се преодолеят проблемите в практиката, с които, надявам се и вашите служители са се сблъсквали и би трябвало. След като аз съм се сблъсквал, за тях трябва да е ежедневие. Не може да отразяваме само, така както е по действащия текст, самостоятелен обект в сграда, няма спор не го коментираме, а в съоръжения на техническата инфраструктура, а самото съоръжение, когато е площно, ние го нямаме като отразяване, разбирате ли? Има разлика площадково, има и обекти. Мисля, че всеки го разбира и трябва да се направи тук това разграничение, за да може впоследствие по-нататък, разберете, че това има и отношение във връзка с различните видове ограничения. Едните произтичат от характера на обекта, други произтичат от сервитутните права, трети - от двете заедно. От тая гледна точка е необходимо да се разграничат по този начин, а не от някакви си други съображения – да кажем, че вие не сте го видели, за да се обиждат колегите и да ни се присмиват, че ние се правим на много умни. Съвсем коректно и добронамерено, мисля че поне с Вас сме работили дълги години в различни вариации и не можем да се обвиняваме в подобен подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Заповядайте г-жо Ангелова.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА: Наистина съвсем приятелски да Ви отговоря и аз, във Вашия дух. Всъщност, това предложение, ако е както разбрах от изказването на Валя Бакалова, всъщност го има в законопроекта към настоящия момент, защото ние сме написали и в § 5 го пише, че ”се нанася съоръжението когато в него има самостоятелен обект”. В подзаконовите нормативни актове се подготвя какви са характеристиките на частта от съоръжението, което се отразява в кадастралната карта. Тоест, дават се параметри, които вие с вашето предложение на сте дали. Ако искате да се обяви един обект, който няма самостоятелен характер – понеже стана въпрос за подлез – подлезът е съоръжение в определеното съоръжение, когато в него има самостоятелен обект, означава, че той ще бъде отразен. Имам предвид с отделен идентификатор със съответните характеристики, дадени в наредбата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Само едно изречение. Не може разграничителния критерий за попадане на един обект в кадастралната карта да бъде дали има вътре в него самостоятелен обект, или не. Това е проблемът на действащата редакция. Тоест, ако погледнете в допълнителните разпоредби предложението за площен обект на техническата инфраструктура, площадков обект, ще видите, че те са всъщност поземлени имоти с една допълнителна характеристика – ползват се самостоятелно като площадков елемент на техническата инфраструктура. И всички те – както улиците, които са техническа инфраструктура и също са елемент на кадастралната карта, само че са транспортна инфраструктура, всички те имат място в кадастралната карта, защото имат възможност да се изобразят графично. И разграничителния критерий на сега действащия закон е ако имат самостоятелен обект, тоест ако има сграда, ще попадне самото съоръжение в кадастралната карта. Ако е само съоръжение с площадков характер, без самостоятелен обект, тоест колони и покрив или стени и покрив, няма да попадне. Това от гледна точка на зоните за ограничение, от гледна точка на обектите на кадастъра, за които ние ще правим бъдещия имотен регистър, не е достатъчно прецизно като текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. От колегите народни представители? Зам.-министъра? Не. Добре, отиваме към гласуване. Който е съгласен това предложение да бъде прието, моля да гласува със за.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
Продължаваме. Създава се нов § 4б. Моля гласувайте.
За – 6, против – няма, въздържали се – 6.
Не се приема. Следващия – нов 4в.
За – 5, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
§ 5. Има предложение от г-жа Дора Янкова и група народни представители. Заповядайте, моля.
ДОРА ЯНКОВА: Нямам какво да допълня. Те са същите по същество, като продължение на дебата и на логиката.
Но, г-н Председател, аз мисля, че може би е добре нашата група и вносителите да напуснем, да оставим министерството иронично да си успокои погледите и заедно с ГЕРБ, докогато решите да го гласувате. Няма смисъл, видима е съпротивата. В началото зам.-министърът я мотивира и приемете един доклад такъв, какъвто е, ще съберем всички аргументи, всички данни, ще поканим институциите, които са внесли, ще направим един паралелен дебат и ще Ви поканим и Вас. Благодаря, ние ще напуснем заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Гласуваме предложението на г-жа Янкова и група народни представители. Но може би преди гласуване, във Ваше присъствие, нямаше нужда толкова да се изострят дебатите, аз ги възприемам наистина като спор при дебати, в които ние просто да получим повече информация, за да се ориентираме.
ДОРА ЯНКОВА: Дебатът го предопредели зам.-министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Случва се за пръв път, съжалявам за което. Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема. По вносителя §5 – моля гласувайте.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Аз бях намислил да работим до 17,30, така че ще продължим до 17,30, тоест няма да се възползваме от отсъствието на г-жа Янкова и колегите, за да свършим целия законопроект. Струва ми се, че това е логично и нормално. Проблемът е, че аз съм ангажиран и за съжаление трябва да тръгвам, пък и не искам да даваме формално основание, че в отсъствие на колегите сме прегазили всички техни идеи. Нека да продължим.
§ 5а. Има предложение от г-жа Янкова – който го подкрепя, моля да гласува.
За – 0, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
§ 5б. Моля гласувайте.
За – няма, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема.
§ 6. По него има ли нещо. Някой от експертите иска ли това предложение да го мотивира. Г-жа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Аз много се извинявам, г-н Председател, но за да направя коментара качествен, ще трябва все пак да ви върна на предложението по § 5б. Тъй като промените в чл. 31а целят зоните за ограничение, които произтичат от Закона за административен акт или договор да са част от специализираните кадастрални карти, тъй като запазването на сегашната редакция на закона означава, че ние ще правим серия от специализирани карти и регистри, без да можем да ги съберем на едно място и да ги ползваме ефективно. Предложенията по 31а от законопроекта и предложенията по 32 са свързани, като смисълът на предложенията е да се създадат условия зоните за ограничения, независимо от това откъде произтичат, това са така наречените сервитутни ивици и други ограничения на собствеността за благоустройствени цели, да се поддържат в актуално състояние заедно с информацията, поддържана в специализираните карти и регистри по реда на чл. 32, за да могат да бъдат лесно достъпни и просто да се ползват за всички цели, така че свързани са предложенията и основното е, че зоните за ограничения, така както се поддържат специализирани данни, те да се приемат също за специализирани данни и да се отразяват по реда на чл. 32 в специализираните карти, които ще се приемат от Агенцията по кадастър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Имате ли становище от министерството или агенцията.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА: Зоните на ограничение са предвидени да се отразяват в кадастралната карта, така че ще се съберат на едно място. Това е отговорът. А в специализираните карти ще се отразяват обектите, пораждащи зоните, включително зоните, така че не знам какво повече можем да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само едно малко изречение. Преди малко Ви подхвърлих, но очевидно Вие не искате да чувате. Правете разлика между зони на ограничение, които са от различен характер и ограничение в резултат на вещни права. Това са коренно различни неща, които трябва да намерят своето отражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Бакалова, последно.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Много се извинявам, че малко почна да прилича на партиен дебат, може би е разумно да го направим извън заседание на комисията.
Колега Ангелова, отникъде действащата редакция на чл. 31а на действащия закон не си личи къде точно се отразяват зоните за ограничение. Казано е, че са в кадастъра. А ние знаем, че в кадастъра, в това сборно понятие се включват както основните кадастрални карти, така и специализираните данни, които са в отделен слой. Защо в един слой на кадастъра ще имаме зоните за ограничение, в специализираните карти ще имаме данни, които генерират тези зони за ограничение и ще имаме основна кадастрална карта, в която тази информация по някакъв начин, не знам как ще се вижда. Както и ще имаме зони за ограничение в кадастралната карта, а самите обекти, които генерират зоните за ограничение ще са в специализираната карта или някъде другаде. Не знам.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА: С изменението на чл. 2 всъщност става ясно че зоните на ограничение ще бъдат част от кадастралната карта, ако се върнем хронологично. Какъв е проблемът. В кадастралната карта да се отрази зоната за ограничение беше, за да се изчерпят тези факти и обстоятелства, които имат значение за собствеността. Зоната за ограничение е такова. А самото съоръжение няма отношение към това. Затова всъщност се създаде и тази зона на ограничение в кадастралната карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Нанков, Вие искате ли кажете нещо?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нямам думи, както виждате, няма я г-жа Янкова, за наше огромно съжаление. По всеки един от текстовете ние даваме нашите мотиви и не виждам къде са нашите ехидни, самодоволни и тем подобни усмивки. Дебатът е повече от експертен и аз мисля, г-н Тодоров, бях сигурен, че остава и мисля, че е в един креативен дух, дори в момента дебатираме, за това че можем да приемем някои, да не кажа всички мотиви, които ние даваме на колегите, които явно „против” напуснаха комисията. Не виждам какъв е проблемът от наша страна. Ние имаме становища, мотиви – ако не трябва, няма да даваме становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря колеги. Аз бях помолен да изясня колегите от комисията и от екипа, който ни помага да погледнат закона, да обобщят предложения от неправителствените организации и от експерти и да внесат предложения. Това, че ги внесе г-жа Янкова, не означава че това са някакви партийни предложения. Просто това е в известна степен сблъсък на две експертни мнения. Няма нищо лошо, въпросът е да не излизаме извън спокойния и експертен дебат. За съжаление, ние не сме кой знае колко експертно подготвени и не сме работили с тая материя. Тоест, имаме нужда от мнения и от становища.
Сега ще гласуваме този текст и аз бих помолил следващата седмица да приключим. Ще помислим дали да не направим две заседания в сряда и четвъртък, или да направим само едно, на което ще гледаме само това докато приключим. Все пак експертите да се срещнат и да се опитат да поговорят, ако има някои тези, по които намират златно сечение, да го намерят извън тази зала, защото това ще ни помогне да спестим време. Ако се окаже, че сте коренно диаметрални – ОК.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За -1, против – няма, въздържали се – 7.
Не се приема. И сега гласуваме § 6 по вносител.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се. И ще помоля да приключим до тук. Аз ще се консултирам с колегите от ръководството дали ще продължим в сряда или четвъртък, но при всички случаи другата седмица ще приключим с този законопроект.
Благодаря на всички. Моля експертите ако намерят малко време, да си поговорят. Закривам заседанието.

(Закрито в 17:30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ

Стенограф:
Т. Екимова