Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
30/06/2016
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 602-01-32, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за Закон за концесиите № 602-01-29, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 15
Днес, 30 юни 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, вече имаме кворум, да започваме. Ще ви представя предложението за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 602-01-32, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за Закон за концесиите № 602-01-29, внесен от Министерски съвет.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Не виждам. Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По първа точка ще докладва г-н Диян Стаматов, зам.-министър. Тук е и г-жа Емилия Вълчовска, началник на отдел „Професионално образование и обучение” в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”.
Заповядайте, г-н Стаматов.
ДИЯН СТАМАТОВ: Благодаря Ви, г-н Председател, дами и господа народни представители, проектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) има за цел да синхронизира съществуващия ЗПОО с приетия и влизащ в действие от 1 август Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУУО) и всички предложени на вниманието ви, промени, са свързани с един кратък вариант на синхронизация на двата закона. Няма никакви други промени, които да са заложени в него.
Основните акценти тук са по отношение изискванията към организацията в системата за професионалното образование и обучение, където се правят промени в изискванията за придобиване на професионална квалификация за ученици и лица, навършили 16 години за входно и изходно образователно и квалификационно равнище, регламентът за изискванията за разработване на държавните образователни стандарти за придобиване на квалификации по професии, рамкови програми, учебни планове и учебни програми.
По отношение на институциите в системата на професионалното образование и обучение се урежда статута, условията, реда за откриване, преобразуване, промени и закриване на професионалните колежи. Заличават се професионалните училища и центрове за квалификация, създадени в рамките на проект и закрити след приключване на тези проектни дейности.
По отношение съдържанието на професионалното образование и професионалното обучение, както и по отношението завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение, където се уреждат завършването на професионално образование и неговите документи, в съответствие с разпоредбите за ЗПУУО. Създадено е основание за издаване от министъра на образованието на наредба за организацията и провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация. Регламентира се редът за издаване на документи за придобиване на професионална квалификация.
И на последно място се прави съответствие по отношение управлението на системата на професионално образование като се разширяват правомощията на образователното министерство относно поддържане на публичен регистър на професионалните колежи и осъществяването на контрол върху тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Благодаря, г-н Стаматов.
Колеги, има становище от Българска стопанска камара. В него те са записали, че с удовлетворение са установили, че в настоящия вариант на законопроекта са отразени по-голямата част от техните бележки и препоръки. Това становище е пред вас, допускам че между първо и второ четене е възможно още част от тези препоръки да бъдат обсъждани и коментирани в законопроекта.
Несъмнено ЗПОО е изключително важен и в контекста на реалността в момента, на ситуацията в момента, с необходимостта от въвеждане на образование, с което да дадем шанс и на млади хора, които не търсят реализация на всяка цена като висше образование или специални професии, а просто да получат занаят, както се казва. Очевидно е, че има сериозен проблем с професионалните училища. И в нашия район има такъв проблем с учениците като брой, с посещаемостта, с осигуряване на работа след това за тези хора, със сериозни образователни програми, които да са адекватни на бизнеса и на пазара, така че в този смисъл, ние от Реформаторския блок, ще подкрепим този законопроект.
Той е доста мащабен и както каза г-н зам.-министъра, и в контекста на законодателните промени, които настъпиха, допускам че вглеждайки се в този законопроект и обсъждайки го в Зала на първо до второ четене, е възможно да възникнат идеи, по-визионерски, които да въплътим в още един законопроект за промени в тази закон. Ние до голяма степен като Регионална комисия, комисия, която е ангажирана с местното самоуправление, естествено и съвсем логично е да очакваме и по места да има максимално сътрудничество между общините, училищата и бизнеса, да дадем шанс на хората, които търсят и си осигуряват такова образование, да си намерят работа, да останат там, а не да правим мащабни премествания, в рамките на страната и в рамките на Европейския съюз, на трудова сила. За съжаление има вече доста случаи, в които големи инвеститори, които искат да инвестират във вътрешността на страната смятат, че няма гарантиран потенциал, достатъчно добре професионално подготвени хора, от трудова сила, които биха гарантирали успешност на проекта им.
Темата е изключително важна, наистина, и ние ще направим необходимото, за да гарантираме, че този закон ще стане максимално ефективен.
Друг колега, който иска да вземе отношение по темата. За радост има доста учители в парламента и ние разчитаме на това, че те ще бъдат максимално ефективни и вгледани в темата, за да ни дадат възможност за едно по-обзорно и професионално оглеждане на цялата тема.
Има ли желаещи да се изкажат? Бихте ли искали още нещо да добавите, очевидно отиваме към гласуване, този законопроект се подкрепя от значителна част от колегите. Вие, ако искате нещо да кажете? Не. Добре, колеги, отиваме към гласуване. Който подкрепя Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет. Благодаря, г-н зам.-министър.
И преминаваме към втора точка, тя е Законът за концесиите. Като гости са вписани г-жа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика” към Министерски съвет, държавните експерти Мариана Славкова и Георги Йончев, д-р Таня Бузева – преподавател в СУ, участвала в изготвянето на закона. С кого ще започнем представянето на закона? Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закона за концесиите е разработен с основна задача да транспонира в българското законодателство изискванията на директива 2014-23, която е в сила от м. април 2014 г. относно възлагането на договори за концесия. Това е третата директива от пакета директиви за обществените поръчки и за пръв път в европейското законодателство материята за концесиите е уредена в самостоятелен акт, което показва изключителното значение, което на ниво Европейски съюз, се отдава на концесиите. Законът е нов и с него се предлага отмяната на действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП), защото той на практика обединява материята, която понастоящем е разделена в тези два закона.
Мотивите към законопроекта са достатъчно подробни затова ще се опитам само да акцентирам върху основните законодателни решения, които се предлагат със законопроекта. Законопроектът, определя три вида концесии според техния предмет. Това са концесиите за строителство, концесиите за услуги и концесиите за ползване. Концесиите за строителство и концесиите за услуги са определени като форма на публично-частно партньорство (ПЧП), при която публичен партньор, публичен орган възлага на икономически оператор изпълнението на строителство и/или на услуги като възнаграждението за това, което получава икономическият оператор е неговото право да експлоатира, така изграденото строителство или предоставените му за управление, услуги. Концесиите за ползване са традиционните концесии, които са уредени с Конституцията на Република България, която изисква изключителната държавна собственост да бъде предоставена чрез концесия на икономически оператори. Впоследствие Конституционният съд определи, че на концесия може да се предоставят и обекти, които са публична собственост на държавата и общините, а от 2006 г. с действащия Закон за концесиите, се даде възможност на концесия да се предоставят и обекти, които са частна собственост на държавата и общините, така че по отношението на концесиите за ползване, с този закон няма някакви концептуални промени, които да се предлагат.
Разширява се обхвата на концесиите и като концесии се определят и несамофинансиращите се договори, които понастоящем са определени като договори за публично-частно партньорство със ЗПЧП. При тези договори или няма приходи от потребителите, или ако има такива, не е предвидено концесионерът да ги получава. В тази връзка, това са концесии, за които е предвидено кенцедентът да заплаща на концесионера за извършеното строителство или за предоставените услуги.
Европейски праг – това е сумата от 5 220 млн. евро, която е определена с регламент на Европейската комисия. Над този европейски праг всички концесии за строителство и услуги са определени като концесии с трансграничен интерес и за тях се прилагат всички изисквания, които са въведени от европейското законодателство, най-същественото от които е публикуването на обявление за откриване на процедурата, за възлагане на концесията и след това за изменение на концесионния договор в хода на неговото изпълнение. Концесиите за строителство и услуги, които са под европейския праг както и концесиите за ползване, са концесии без трансграничен интерес.
Запазва се понятието „концедент”, но досега концедент беше Министерският съвет и общинските съвети, сега тази функция се възлага на министрите и на кметовете на общини, но се запазва изискването за санкция от страна на общинския съвет и на Министерския съвет за най-важните решения като по този начин се гарантира обществения интерес. Във всички случаи откриването на процедурата, изменението и прекратяването на концесионния договор трябва да бъде санкционирано с решение на съответния колективен орган.
Специално внимание в законопроекта е обърнато на финансово-икономическите елементи на концесията. Това е стойността на концесията, която представлява общия оборот на концесионера, тоест всички приходи на концесионера за срока на концесията, прогнозната стойност - определени са изискванията за нейното определяне, защото от правилното определяне зависи дали ще се класифицира като такава с или без трансграничен интерес, съответно дали ще има обявяване в официален вестник, или не. Един от най-съществените финансово-икономически елементи това е поемането на оперативния риск. Всъщност оперативният риск е характеристиката на договора, която го отличава от обикновената обществена поръчка. Оперативният риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на строителството или на услугите, които са предмет на договора. Оперативният риск се счита за поет тогава, когато на концесионера не му е гарантирано, че той за срока на концесията ще може да възстанови направените инвестиции и оперативни разходи за строителството и за услугите. При концесиите за строителство изрично е определено, че концесионерът следва да поеме и строителния риск, който представлява настъпването на събития, факти и обстоятелства, които могат да окажат влияние върху стойността или времето за изпълнение на строителството.
Всяка концесия трябва да бъде предоставена за определен срок като концедентът е длъжен изначално да определи един максимален срок, който не може да надвишава времето, което е достатъчно, според направените финансови разчети, да може концесионерът да възвърне направените инвестиции, с предварително заложена някаква норма на печалба и при отчитане на заложеното разпределение на останалите рискове и на цената на услугите, които ще се предоставят от концесионера. А освен това, този така определен максимален срок, след това е критерий за възлагане, тоест в хода на процедурата за определяне на концесионер, отделните участници трябва да предлагат срок, който трябва да бъде по-нисък – не може да бъде по-висок. Освен това за държавни концесии, които концедентът е изчислил по-висок от 50-годишен срок на концесията, е необходимо санкция на Народното събрание, а пък за общинските концесии когато срокът е по-висок от 25 години се изисква квалифицирано мнозинство на общинския съвет от две трети от общинските съветници. И когато пък надвиши 50 години, тогава трябва да има и санкция на Народното събрание. Това са допълнителни гаранции за защита на обществения интерес, които са включени в законопроекта в резултат на обществената нагласа, че едва ли не законът допуска вечни концесии. Никой не се стреми да има вечни концесии, а срокът е един от елементите, с които се балансира интереса както на инвеститорите, които искаме да привлечем, за да вложат пари, ноу хау в изграждането на обществена инфраструктура, така и обществения интерес.
За концесиите, които са за ползване максималният срок е определен на 25 години, освен ако със закон не се предвижда друг срок, какъвто примерно е случаят със Закона за Черноморското крайбрежие за морските плажове.
Уредени са както плащанията от страна на концедента към концесионера и случаите, в които това е допустимо да се извършва, така и е запазена възможността по действащия закон, когато обектът е държавна или общинска собственост, да може да се предвиди и плащане от страна на концесионера към концедента – това е така нареченото концесионно възнаграждение.
Процедурата винаги трябва да започва с подготвителни действия, за да може да се определи прогнозирания финансово-икономически баланс след концесията, финансово-икономическите параметри, юридическите конструкции на проекта, техническите функционални изисквания или най-малкото възможните решения за задоволяване на потребностите.
Освен допустимата в момента открита процедура, се допуска провеждането на още две процедури – това е състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, които са етапни процедури, последният етап от които приключва като открита процедура, тоест последният етап е в резултат на постигнатите договорености, възприетите най-добри решения за концедента Участниците в процедурите подават оферти и на база на критериите за възлагане, които са изначално определени, се извършва оценка на тези оферти.
След приключване на процедурата се сключва концесионен договор. Законопроектът определя минималното задължително съдържание на този договор, определя случаите, в които е допустимо изменение на договора, като те са изцяло съобразени с изискванията на директивата за концесиите. По време на изпълнение на концесионния договор е предвиден допълнителен контрол относно изпълнение на задълженията на страните, като за това е натоварена Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която трябва да осъществява този контрол по изпълнението на договорните задължения.
Разширява се Националния концесионен регистър, като освен досега съдържащата се информация само относно сключените концесионни договори, в него ще трябва да се публикува и цялата информация, която е по провеждането на процедурата за възлагане на концесията – от решението за откриване, обявлението, документацията до крайния акт на концендента за определяне на концесионер.
Създава се възможност за етапно преминаване към изцяло електронно възлагане на концесии, като на този етап е предвидено изискване заявлението и офертите да се подават под формата на електронни документи.
Предложени са изменения в няколко закона, които имат за цел да приведат цялостното законодателство в съответствие с предложените промени.
В резултат от прилагането на закона се очаква привличането на частни инвестиции в изграждането на публична инфраструктура с минималното или без финансовото участие на публичните органи и надяваме се, че така както е разписан законопроектът, ще стане ясно, че целта на законопроекта не е държавата или общините да получават приходи. Да, когато става въпрос за публичен ресурс, каквито са плажове, язовири и т.н. – да, но когато става въпрос за предоставяне на услуги, основната цел на концесията е качествени услуги срещу минимална цена, тоест най-добро качество срещу оптимална цена.
Това е съвсем накратко. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви много. Наистина доста важни елементи бяха споменати във Вашето експозе и ние имахме честта в Съвета за развитие да обсъждаме темата и аз съм малко по-напред в дискусията, вероятно по-сетне ще взема думата, но сега, колеги, ако искате да вземете думата, заповядайте. Г-н Радослав Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Председател, колеги народни представители, ние очаквахме при представянето на законопроект на МС да го представи или министъра или зам.-министър, каквато е практиката по принцип в комисии, да се представят законопроектите. Малко сме учудени и озадачени от това представяне, но въпреки всичко ще изкажа по-нататък в дискусията, нашите съображения по предложения ни законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, само да Ви кажа, че този законопроект е изготвен под управлението на вицепремиера, г-н Дончев, който, както знаете, няма заместници, не е министър, това не е законопроект на Министерство на икономиката или на друго министерство. Това е на практика законопроект на Министерски съвет. В този смисъл, там най-високата позиция е директор на дирекция и аз допускам, че г-жа Немска просто не е успяла да дойде, поради това че представя законопроекта в други комисии – да, ето тя е в Енергийната комисия, може би е обяснимо, така че можем да приемем – мисля, че достатъчно са подготвени колегите, материята е доста тежка и специална и бих казал, че експертите биха ни помогнали повече, защото познават в детайли проблемите.
Г-н Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, г-н Председател! Благодаря за така изчерпателното представяне на законопроекта и потвърждавам, тъй като в Комисията по енергетика преди малко имахме възможността надълго и нашироко да задаваме въпроси на хората, които представляват дирекцията на МС, за която става въпрос.
Но, за да не отегчавам аудиторията, аз ще кажа от името на групата на ГЕРБ, че ние ще подкрепим законопроекта и ще дам нашия основен аргумент. И вчера имах възможност да присъствам в Брюксел на една среща на големи строителни компании, които са в строителната камара и основният акцент, който се постави там, беше че в 2020 г. реално структурните и кохезионните фондове ще намалеят значително спрямо нашата държава. Реално няма да можем да черпим от този ресурс в такива обеми, в които сме свикнали в последните години и с които успяхме да направим достатъчно големи инфраструктурни обекти и пречиствателни станции, магистрали, училища, паркове, градини и т.н. Реално, ситуацията, в която ще се изправим в 2020 г. , изисква наистина да имаме разработена не само законова, но и някаква практика, която да се натрупа в следващите години. Едва ли всичко ще бъде съвършено когато приемем закона, едва ли няма да изникнат въпроси в бъдеще, знаете колко пъти се правят опити за приемане на закони за публично-частно партньорство, но те така и не сработват до този момент, както на нас ни се иска.
Надявам се с този законопроект, който сега гледаме и ще приемем, да дадем тласък за това държавата да стане привлекателна за чуждестранни инвестиции, да знае частния инвеститор, че неговият интерес е защитен, а пък нашата задача, задачата на съответните общински съвети, на съответния МС, да гарантира, че публичният интерес, разбира се, ще бъде защитен. Затова наистина приветствам приемането на този закон и очаквам час по-скоро да влезе в сила.
Нещо, което за мен е притеснително предвид практиката от миналите години, е да се дадат достатъчно гаранции, че публичният интерес ще бъде защитен в тези финансово-икономически анализи, които ще се правят, тъй като историята помни и аз, като представител на град София, мога да кажа, че поради една концесия, която години наред е тровила до голяма степен живота на софиянци, поради причината, че концесията звучеше като лоша дума, до този момент, продължаваме в София като толкова голям град, с толкова чуждестранни инвестиции, да не можем да преминем към тази крачка на публично-частното партньорство, поради някак си лошия имидж, добит назад във времето. Искрено се надявам в закона да има достатъчно гаранции, че публичният интерес ще бъде защитен и няма да се стигне буквално до източване на община или министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, г-н Ненков. Колеги, има ли желаещи? Аз ще си позволя накратко да ви запозная с две становища и после отново ще ви призова.
Едното е от Националното сдружение на общините в България, предполагам че по-голямата част от вас са се запознали с него, но не знам вносителите дали го имат. Принципно НСОБ споделя необходимостта и подкрепя въвеждането на нов, единен подход при регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето, изпълнението, изменението и прекратяването на концесиите с цел действителна защита на публичния интерес. Същевременно общините настояват по безусловен начин да се регламентират правомощията на всички ангажирани органи, които имат функции по осъществяването на мониторинг и контрол на концесиите. Като тук са изредени тези органи и след това се казва, че общините смятат, че чрез ясното определяне и разграничаване на техните функции, ще може да се преодолее съществуващата порочна практика за даване на противоречащи си становища по еднакви казуси от страна на различни органи, особено тези с контролни функции. Сред тези с контролни функции са Сметната палата, Агенция за държавна финансова инспекция и по-нататък са направили десетина конкретни предложения, които вероятно ще обсъждаме между първо и второ четене, допускам, че някои от тях могат да бъдат внесени от народни представители, някои от тях са интересни, като например, в случай че срокът е равен или надвишава 50 години, колегите от общините предлагат процедурата за определяне на концесионер за над 50-годишна концесия да се открива след решение на общинския съвет, прието с пълно мнозинство или след провеждане на местен референдум. Току що беше казано, че говорим за евентуално нормално мнозинство, по-сетне – две трети. Има доста интересни предложения.
Другото становище е на Американската търговска камара в България. Те оценяват усилията в посока разработване на предвидима, прозрачна и по-ефективна законодателна рамка, която да регламентира важни за развитието на страната области като концесиите и публично-частните партньорства чрез транспониране в българското законодателство на съответната директива на Европейския парламент и на Съвета от февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.
Необходимостта от инвестиции и ПЧП проекти в страната е значителна. ПЧП е ефективен инструмент, който може да бъде използван успоредно с фондовете на ЕС и държавния бюджет, за да се ускорят преките инвестиции в страната и да се подобри качеството на предлаганите публични услуги - това, за което г-н Ненков говори, като този процес изисква сериозна политическа и обществена ангажираност, прозрачно законодателство и процедури по възлагане, ефективен подход и значителен административен капацитет, които да гарантират необходимата прозрачност и предвидимост за частните партньори.
Има и едно становище, че не е направена цялостна оценка за въздействие на законопроекта, включително не е направена финансова оценка, оценката за разхода и въздействието, което е в противоречие със Закона за нормативните актове, както и в разрез с поетите от страна на правителството ангажименти, съгласно Националната стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.
И тук, разбира се, има съответните предложения, които допускам -между първо и второ четене ще коментираме, ако някои народни представители или група преценят, че биха могли да застанат зад тях.
Ако имате нещо по тези две становища на Националното сдружение и Американската камара, бихте могли да вземете отношение.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние не сме ги виждали и принципно НСО участва в разработването на концепцията, след това е съгласуван законопроекта с тях и значителна част от техните предложения са приети и включени в законопроекта. Доколкото сега не знам какво предлагат, не бихме могли да се ангажираме със становище, но бихме могли, ако ни ги предоставите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, те ще ви бъдат предоставени, но молбата ми е наистина да им обърнете внимание - на сдружението на общините и на другите възражения от Американска търговска камара. Аз си мисля, че между първо и второ четене биха могли да се изчистят част от тези текстове.
Сега ще си позволя съвсем накратко да кажа, че ние от Реформаторския блок, ще подкрепим този законопроект. Факт е какво се случва след 2020 г. или по-скоро след 2022 г. защото знаете, че периода М+N+2 и в контекста на референдума във Великобритания, и в контекста на евентуални опасения от намаляване на финансовия ресурс към България, в контекста, че вероятно предстои приемане на нови страни-членки на ЕС и насочване на средства в тази посока, очевидно е, че трябва да се търси възможност чрез концесии и публично-частни партньорства - един механизъм, за който много дълго говорим в България, поне аз от 20 години знам, че говорим по тези теми и за съжаление на сме успели все още да разгърнем в пълната им цялост възможностите на концесиите и на ПЧП.
Убеден съм, че този законопроект, който тук показахте и в съответствие с европейската директива, с най-добрите практики на демокрациите и свободните предприемачески намерения в рамките на полезността на държавите и на общините, да дадат шанс на големи инфраструктурни проекти и не само – и големи проекти, свързани с подобряване на жизнената среда на българите, да бъдат реализирани. Много пъти говорим за проблеми с инфраструктурата все още в Северна България, за невъзможността да се осигурят достатъчно средства, за магистрала Хемус, тунела под Шипка, тунела под Петрохан евентуално, скоростните пътища не само в Северна България, голямата стратегия за приобщаване на райони с ниско развитие – полупланински, планински, Северозапада, Североизтока, Странджа, Сакар, Родопите. Очевидно това е една мащабна възможност, само че тя може да стъпи на база на добро законодателство.
Между другото, спомням си какви значими усилия положихме с г-жа Бузева, която е във Вашия екип, да реализираме един мащабен проект в Плевен в 2002-3 г. и колко трудно ни беше поради липса на законодателство поради липса на достатъчно нормативна база, механизми, много сложно ми се видя. В края на краищата успяхме, но би станало много по-лесно, ако има нормално законодателство. Някак си в България тези, които опитаха да правят ПЧП, не правят някакви мащабни концесии – говоря за кметовете, защото все пак ние сме комисията, която отговаря за местно управление и местната администрация и голяма част от нас са ангажирани с местно управление. Знаем и, че в момента, в който почваш да правиш ПЧП, веднага те обвиняват, че почваш да правиш далавера. И всички започват да те гонят по всевъзможни начини. Иска ми се да го преодолеем това и през законодателство, и през обществена подкрепа, и да разберем, че ако дадеш един терен безплатно на една голяма компания да построи нещо, да го използва и след 20 години то да стане собственост на общината, това не е далавера. И ако не си получил нищо в началото, ти си получил много през плащане на данъци и през позитиви към града впоследствие – практика, която очевидно се ползва в целия успешен свят, към който се стремим.
Ако направим едно добро законодателство, ако направим добри процедури, добри механизми – защитени, почтени, обективни – тогава най-вероятно ще дадем по-значим тласък на концесиите и на ПЧП. През годините, когато заговорим за концесии, аз почти не си спомням някакви позитивни примери. Има само един, който е с негативна окраска и за който г-н Ненков говори преди малко. Знаем за какво става дума. Просто никой кмет, никой общински съвет не посмя да направи нещо мащабно през концесиониране или през ПЧП. А ние от тук насетне други възможности нямаме. Парите от Европейския съюз спихват, бюджетите не позволяват мащабни инвестиции, единственото решение са тези.
И затова ние ще подкрепим този законопроект, ще работим активно по него и искрено се надявам, че след година като седнем тук, ще можем да дадем два-три-пет позитивни примера за нещо много мащабно, реализирано в полза на обществото, което гарантира повишаване на цялостното качество на живот в България.
Колеги, други от народните представители, после и на Вас ще Ви дам думата. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря г-н Председател, колеги народни представители, гости! Както казахте, г-н Председател и колега Ненков, необходимостта от този закон е изключително належаща и неговото приемане и вкарване в икономиката на страната и на общините е важно. Повечето от членовете на комисията сме бивши общински администратори и сме се сблъсквали не един и два пъти с концесии и с проблемите, свързани с процедурите по една концесия. И както казахте, г-н Председател, когато обществото чуе думата „концесия” и настръхва и си мисли, че едва ли не се извършва най-голямото престъпление.
В действителност, с този законопроект ще се решат доста от проблемите, които са свързани с концесиите, но в същото времето той предимно залага на бъдещето по отношение на концесиите. Не са включени концесиите, които към момента съществуват, няма предвидено едно ревизиране на тези концесионни договори, да се види дали отговарят на всички правила, норми и законодателство и евентуално да се вкарат в нормите.
Също така има доста забележки в становището на НСО, може би г-н Савов ще потвърди, които не са включени в законопроекта. Съобразяваме се с тях и смятаме, че са важни и полезни и тъй като имаме и наши си съображения, вече готвим от нашата парламентарна група предложения, които ще бъдат внесени между първо и второ четене, ако се съобразите с предложенията и решите, че са разумни и законосъобразни, да ги включим в този закон. Както казах, действително има нужда от този закон, трябва да се приеме, изключително тежък, труден закон е, защото обхваща доста сложна материя, но може би ще се изчистят нещата между първо и второ четене и същевременно ще се стигне, както казахте г-н Председател, до един благоприятен край и ще се приеме един работещ законопроект, така че нашата парламентарна група на първо четене ще се въздържи от приемането на законопроекта, тъй като той ще мине към второ четене ще имаме предложения и ще ги направим по съответния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви, колега. Други желаещи? Колегата от НСО – заповядайте.
ЕМИЛ САВОВ: Не съм Славчо Атанасов, сигурно знаете. Благодаря за поканата. Съвсем накратко – първо искам да заявя наистина задоволство от начина, по който работихме с колегите от МС. По-голямата част от нашите предложения бяха приети, а това, което е в становището е във варианта, който беше приет от МС, тоест след като изтече периода на обсъждането и тогава го видяхме за първи път, като да речем предложението за концесия над 50 години НС да одобрява предложения за рибарници на ТКЗС, защото горе-долу нашите концесии са такива. И от тази гледна точка, ние предлагаме един друг регламент – все пак трябва в местната общност да има по-голямо съгласие, да има пълно мнозинство като основа в общинския съвет или след референдум. Но така или иначе, отговорността на местните власти да си бъде на местно ниво и да не се прехвърля другаде.
От този характер са повечето от предложенията ни по законопроекта и там където видите, че предлагаме изрично, да речем, предварителния контрол, осъществяван от МС, да се прилага само за държавните, но не и за общинските – просто това е един принцип, който е залегнал в самата директива и който предлагаме също да залегне и в закона по повод оперативната самостоятелност на публичните органи.
Общо взето това са ни основните мотиви. Има също едно важно предложение по отношение на минералните води. Там където е предоставена концесия на общините, това е вече за редица общини, тези концесионни приходи са единственият възможен източник на инвестиции – говорим за такива като Девин, Хисаря, Велинград. В момента регламентацията е от 30 до 50 % да постъпват в общините, а това, което се предлага от МС е влошаване на регламента на 30 %. За тези общини, за които стана дума, това е важен приходоизточник и настояваме този процент да остане 50 %, който да остане в общините, защото в крайна сметка общините изпълняват и ролята на държавата, която е собственик на тези води по поддържане на инфраструктурата и по всички, свързани с това разходи, така че моля да обърнете внимание на това предложение.
С това приключвам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, г-н Председател, Искам да направя няколко коментара по това, което изложи г-н Савов. Първо по отношение на чл. 34, ал. 4, която коментирахте за 50-годишния срок за концесиите и това, което предлагат от НСО, а именно с пълно мнозинство да се приема – поне според мен и колеги, които сме се занимавали с общински въпроси, донякъде би блокирал самата концесия, а още повече с референдум. Хората доста негативно реагират на това нещо, така че тук малко е пресилено това единодушие.
А по отношение на това, което казахте за концесията за минералната вода, аз напълно ви подкрепям и съм за това да остане 50 %. Все пак ние по някакъв начин на тези общини, за които казахте, че единственият приходоизточник е минералната вода, а ние в един момент да им отрежем самостоятелността да решават, по-добре е за мен лично, да си остане 50 % за общините, общинските съвети да ги администрират и да могат тези общини самостоятелно да се развиват, а не да търсим след това ние някакъв приходоизточник, който от държавния бюджет, дали от преотстъпване на данък, да финансираме общините. Те си имат достатъчно стабилни приходи и не е нужно сега да го режем и след това да го преразпределяме обратно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Колеги? От вносителите, ако искате думата? Не виждам. Моля ви, запознайте се със становищата на сдружението и на Американската търговска камара. Хубаво е между първо и второ четене каквото може да бъде усъвършенствано по законопроекта, да бъде направено.
Колеги, други изказвания? Не виждам. Тогава отиваме към гласуване. Моля, който подкрепя законопроекта, да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет. Закривам заседанието на комисията. Благодаря на всички и на гостите. Приятна вечер.
(Закрито в 16:45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
2. Представяне и обсъждане на законопроект за Закон за концесиите № 602-01-29, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 15
Днес, 30 юни 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, вече имаме кворум, да започваме. Ще ви представя предложението за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 602-01-32, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за Закон за концесиите № 602-01-29, внесен от Министерски съвет.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Не виждам. Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По първа точка ще докладва г-н Диян Стаматов, зам.-министър. Тук е и г-жа Емилия Вълчовска, началник на отдел „Професионално образование и обучение” в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”.
Заповядайте, г-н Стаматов.
ДИЯН СТАМАТОВ: Благодаря Ви, г-н Председател, дами и господа народни представители, проектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) има за цел да синхронизира съществуващия ЗПОО с приетия и влизащ в действие от 1 август Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУУО) и всички предложени на вниманието ви, промени, са свързани с един кратък вариант на синхронизация на двата закона. Няма никакви други промени, които да са заложени в него.
Основните акценти тук са по отношение изискванията към организацията в системата за професионалното образование и обучение, където се правят промени в изискванията за придобиване на професионална квалификация за ученици и лица, навършили 16 години за входно и изходно образователно и квалификационно равнище, регламентът за изискванията за разработване на държавните образователни стандарти за придобиване на квалификации по професии, рамкови програми, учебни планове и учебни програми.
По отношение на институциите в системата на професионалното образование и обучение се урежда статута, условията, реда за откриване, преобразуване, промени и закриване на професионалните колежи. Заличават се професионалните училища и центрове за квалификация, създадени в рамките на проект и закрити след приключване на тези проектни дейности.
По отношение съдържанието на професионалното образование и професионалното обучение, както и по отношението завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение, където се уреждат завършването на професионално образование и неговите документи, в съответствие с разпоредбите за ЗПУУО. Създадено е основание за издаване от министъра на образованието на наредба за организацията и провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация. Регламентира се редът за издаване на документи за придобиване на професионална квалификация.
И на последно място се прави съответствие по отношение управлението на системата на професионално образование като се разширяват правомощията на образователното министерство относно поддържане на публичен регистър на професионалните колежи и осъществяването на контрол върху тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Благодаря, г-н Стаматов.
Колеги, има становище от Българска стопанска камара. В него те са записали, че с удовлетворение са установили, че в настоящия вариант на законопроекта са отразени по-голямата част от техните бележки и препоръки. Това становище е пред вас, допускам че между първо и второ четене е възможно още част от тези препоръки да бъдат обсъждани и коментирани в законопроекта.
Несъмнено ЗПОО е изключително важен и в контекста на реалността в момента, на ситуацията в момента, с необходимостта от въвеждане на образование, с което да дадем шанс и на млади хора, които не търсят реализация на всяка цена като висше образование или специални професии, а просто да получат занаят, както се казва. Очевидно е, че има сериозен проблем с професионалните училища. И в нашия район има такъв проблем с учениците като брой, с посещаемостта, с осигуряване на работа след това за тези хора, със сериозни образователни програми, които да са адекватни на бизнеса и на пазара, така че в този смисъл, ние от Реформаторския блок, ще подкрепим този законопроект.
Той е доста мащабен и както каза г-н зам.-министъра, и в контекста на законодателните промени, които настъпиха, допускам че вглеждайки се в този законопроект и обсъждайки го в Зала на първо до второ четене, е възможно да възникнат идеи, по-визионерски, които да въплътим в още един законопроект за промени в тази закон. Ние до голяма степен като Регионална комисия, комисия, която е ангажирана с местното самоуправление, естествено и съвсем логично е да очакваме и по места да има максимално сътрудничество между общините, училищата и бизнеса, да дадем шанс на хората, които търсят и си осигуряват такова образование, да си намерят работа, да останат там, а не да правим мащабни премествания, в рамките на страната и в рамките на Европейския съюз, на трудова сила. За съжаление има вече доста случаи, в които големи инвеститори, които искат да инвестират във вътрешността на страната смятат, че няма гарантиран потенциал, достатъчно добре професионално подготвени хора, от трудова сила, които биха гарантирали успешност на проекта им.
Темата е изключително важна, наистина, и ние ще направим необходимото, за да гарантираме, че този закон ще стане максимално ефективен.
Друг колега, който иска да вземе отношение по темата. За радост има доста учители в парламента и ние разчитаме на това, че те ще бъдат максимално ефективни и вгледани в темата, за да ни дадат възможност за едно по-обзорно и професионално оглеждане на цялата тема.
Има ли желаещи да се изкажат? Бихте ли искали още нещо да добавите, очевидно отиваме към гласуване, този законопроект се подкрепя от значителна част от колегите. Вие, ако искате нещо да кажете? Не. Добре, колеги, отиваме към гласуване. Който подкрепя Закона за професионалното образование и обучение, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет. Благодаря, г-н зам.-министър.
И преминаваме към втора точка, тя е Законът за концесиите. Като гости са вписани г-жа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика” към Министерски съвет, държавните експерти Мариана Славкова и Георги Йончев, д-р Таня Бузева – преподавател в СУ, участвала в изготвянето на закона. С кого ще започнем представянето на закона? Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Уважаеми г-н Председател, уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закона за концесиите е разработен с основна задача да транспонира в българското законодателство изискванията на директива 2014-23, която е в сила от м. април 2014 г. относно възлагането на договори за концесия. Това е третата директива от пакета директиви за обществените поръчки и за пръв път в европейското законодателство материята за концесиите е уредена в самостоятелен акт, което показва изключителното значение, което на ниво Европейски съюз, се отдава на концесиите. Законът е нов и с него се предлага отмяната на действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП), защото той на практика обединява материята, която понастоящем е разделена в тези два закона.
Мотивите към законопроекта са достатъчно подробни затова ще се опитам само да акцентирам върху основните законодателни решения, които се предлагат със законопроекта. Законопроектът, определя три вида концесии според техния предмет. Това са концесиите за строителство, концесиите за услуги и концесиите за ползване. Концесиите за строителство и концесиите за услуги са определени като форма на публично-частно партньорство (ПЧП), при която публичен партньор, публичен орган възлага на икономически оператор изпълнението на строителство и/или на услуги като възнаграждението за това, което получава икономическият оператор е неговото право да експлоатира, така изграденото строителство или предоставените му за управление, услуги. Концесиите за ползване са традиционните концесии, които са уредени с Конституцията на Република България, която изисква изключителната държавна собственост да бъде предоставена чрез концесия на икономически оператори. Впоследствие Конституционният съд определи, че на концесия може да се предоставят и обекти, които са публична собственост на държавата и общините, а от 2006 г. с действащия Закон за концесиите, се даде възможност на концесия да се предоставят и обекти, които са частна собственост на държавата и общините, така че по отношението на концесиите за ползване, с този закон няма някакви концептуални промени, които да се предлагат.
Разширява се обхвата на концесиите и като концесии се определят и несамофинансиращите се договори, които понастоящем са определени като договори за публично-частно партньорство със ЗПЧП. При тези договори или няма приходи от потребителите, или ако има такива, не е предвидено концесионерът да ги получава. В тази връзка, това са концесии, за които е предвидено кенцедентът да заплаща на концесионера за извършеното строителство или за предоставените услуги.
Европейски праг – това е сумата от 5 220 млн. евро, която е определена с регламент на Европейската комисия. Над този европейски праг всички концесии за строителство и услуги са определени като концесии с трансграничен интерес и за тях се прилагат всички изисквания, които са въведени от европейското законодателство, най-същественото от които е публикуването на обявление за откриване на процедурата, за възлагане на концесията и след това за изменение на концесионния договор в хода на неговото изпълнение. Концесиите за строителство и услуги, които са под европейския праг както и концесиите за ползване, са концесии без трансграничен интерес.
Запазва се понятието „концедент”, но досега концедент беше Министерският съвет и общинските съвети, сега тази функция се възлага на министрите и на кметовете на общини, но се запазва изискването за санкция от страна на общинския съвет и на Министерския съвет за най-важните решения като по този начин се гарантира обществения интерес. Във всички случаи откриването на процедурата, изменението и прекратяването на концесионния договор трябва да бъде санкционирано с решение на съответния колективен орган.
Специално внимание в законопроекта е обърнато на финансово-икономическите елементи на концесията. Това е стойността на концесията, която представлява общия оборот на концесионера, тоест всички приходи на концесионера за срока на концесията, прогнозната стойност - определени са изискванията за нейното определяне, защото от правилното определяне зависи дали ще се класифицира като такава с или без трансграничен интерес, съответно дали ще има обявяване в официален вестник, или не. Един от най-съществените финансово-икономически елементи това е поемането на оперативния риск. Всъщност оперативният риск е характеристиката на договора, която го отличава от обикновената обществена поръчка. Оперативният риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на строителството или на услугите, които са предмет на договора. Оперативният риск се счита за поет тогава, когато на концесионера не му е гарантирано, че той за срока на концесията ще може да възстанови направените инвестиции и оперативни разходи за строителството и за услугите. При концесиите за строителство изрично е определено, че концесионерът следва да поеме и строителния риск, който представлява настъпването на събития, факти и обстоятелства, които могат да окажат влияние върху стойността или времето за изпълнение на строителството.
Всяка концесия трябва да бъде предоставена за определен срок като концедентът е длъжен изначално да определи един максимален срок, който не може да надвишава времето, което е достатъчно, според направените финансови разчети, да може концесионерът да възвърне направените инвестиции, с предварително заложена някаква норма на печалба и при отчитане на заложеното разпределение на останалите рискове и на цената на услугите, които ще се предоставят от концесионера. А освен това, този така определен максимален срок, след това е критерий за възлагане, тоест в хода на процедурата за определяне на концесионер, отделните участници трябва да предлагат срок, който трябва да бъде по-нисък – не може да бъде по-висок. Освен това за държавни концесии, които концедентът е изчислил по-висок от 50-годишен срок на концесията, е необходимо санкция на Народното събрание, а пък за общинските концесии когато срокът е по-висок от 25 години се изисква квалифицирано мнозинство на общинския съвет от две трети от общинските съветници. И когато пък надвиши 50 години, тогава трябва да има и санкция на Народното събрание. Това са допълнителни гаранции за защита на обществения интерес, които са включени в законопроекта в резултат на обществената нагласа, че едва ли не законът допуска вечни концесии. Никой не се стреми да има вечни концесии, а срокът е един от елементите, с които се балансира интереса както на инвеститорите, които искаме да привлечем, за да вложат пари, ноу хау в изграждането на обществена инфраструктура, така и обществения интерес.
За концесиите, които са за ползване максималният срок е определен на 25 години, освен ако със закон не се предвижда друг срок, какъвто примерно е случаят със Закона за Черноморското крайбрежие за морските плажове.
Уредени са както плащанията от страна на концедента към концесионера и случаите, в които това е допустимо да се извършва, така и е запазена възможността по действащия закон, когато обектът е държавна или общинска собственост, да може да се предвиди и плащане от страна на концесионера към концедента – това е така нареченото концесионно възнаграждение.
Процедурата винаги трябва да започва с подготвителни действия, за да може да се определи прогнозирания финансово-икономически баланс след концесията, финансово-икономическите параметри, юридическите конструкции на проекта, техническите функционални изисквания или най-малкото възможните решения за задоволяване на потребностите.
Освен допустимата в момента открита процедура, се допуска провеждането на още две процедури – това е състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, които са етапни процедури, последният етап от които приключва като открита процедура, тоест последният етап е в резултат на постигнатите договорености, възприетите най-добри решения за концедента Участниците в процедурите подават оферти и на база на критериите за възлагане, които са изначално определени, се извършва оценка на тези оферти.
След приключване на процедурата се сключва концесионен договор. Законопроектът определя минималното задължително съдържание на този договор, определя случаите, в които е допустимо изменение на договора, като те са изцяло съобразени с изискванията на директивата за концесиите. По време на изпълнение на концесионния договор е предвиден допълнителен контрол относно изпълнение на задълженията на страните, като за това е натоварена Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която трябва да осъществява този контрол по изпълнението на договорните задължения.
Разширява се Националния концесионен регистър, като освен досега съдържащата се информация само относно сключените концесионни договори, в него ще трябва да се публикува и цялата информация, която е по провеждането на процедурата за възлагане на концесията – от решението за откриване, обявлението, документацията до крайния акт на концендента за определяне на концесионер.
Създава се възможност за етапно преминаване към изцяло електронно възлагане на концесии, като на този етап е предвидено изискване заявлението и офертите да се подават под формата на електронни документи.
Предложени са изменения в няколко закона, които имат за цел да приведат цялостното законодателство в съответствие с предложените промени.
В резултат от прилагането на закона се очаква привличането на частни инвестиции в изграждането на публична инфраструктура с минималното или без финансовото участие на публичните органи и надяваме се, че така както е разписан законопроектът, ще стане ясно, че целта на законопроекта не е държавата или общините да получават приходи. Да, когато става въпрос за публичен ресурс, каквито са плажове, язовири и т.н. – да, но когато става въпрос за предоставяне на услуги, основната цел на концесията е качествени услуги срещу минимална цена, тоест най-добро качество срещу оптимална цена.
Това е съвсем накратко. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви много. Наистина доста важни елементи бяха споменати във Вашето експозе и ние имахме честта в Съвета за развитие да обсъждаме темата и аз съм малко по-напред в дискусията, вероятно по-сетне ще взема думата, но сега, колеги, ако искате да вземете думата, заповядайте. Г-н Радослав Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви, г-н Председател, колеги народни представители, ние очаквахме при представянето на законопроект на МС да го представи или министъра или зам.-министър, каквато е практиката по принцип в комисии, да се представят законопроектите. Малко сме учудени и озадачени от това представяне, но въпреки всичко ще изкажа по-нататък в дискусията, нашите съображения по предложения ни законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре, само да Ви кажа, че този законопроект е изготвен под управлението на вицепремиера, г-н Дончев, който, както знаете, няма заместници, не е министър, това не е законопроект на Министерство на икономиката или на друго министерство. Това е на практика законопроект на Министерски съвет. В този смисъл, там най-високата позиция е директор на дирекция и аз допускам, че г-жа Немска просто не е успяла да дойде, поради това че представя законопроекта в други комисии – да, ето тя е в Енергийната комисия, може би е обяснимо, така че можем да приемем – мисля, че достатъчно са подготвени колегите, материята е доста тежка и специална и бих казал, че експертите биха ни помогнали повече, защото познават в детайли проблемите.
Г-н Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, г-н Председател! Благодаря за така изчерпателното представяне на законопроекта и потвърждавам, тъй като в Комисията по енергетика преди малко имахме възможността надълго и нашироко да задаваме въпроси на хората, които представляват дирекцията на МС, за която става въпрос.
Но, за да не отегчавам аудиторията, аз ще кажа от името на групата на ГЕРБ, че ние ще подкрепим законопроекта и ще дам нашия основен аргумент. И вчера имах възможност да присъствам в Брюксел на една среща на големи строителни компании, които са в строителната камара и основният акцент, който се постави там, беше че в 2020 г. реално структурните и кохезионните фондове ще намалеят значително спрямо нашата държава. Реално няма да можем да черпим от този ресурс в такива обеми, в които сме свикнали в последните години и с които успяхме да направим достатъчно големи инфраструктурни обекти и пречиствателни станции, магистрали, училища, паркове, градини и т.н. Реално, ситуацията, в която ще се изправим в 2020 г. , изисква наистина да имаме разработена не само законова, но и някаква практика, която да се натрупа в следващите години. Едва ли всичко ще бъде съвършено когато приемем закона, едва ли няма да изникнат въпроси в бъдеще, знаете колко пъти се правят опити за приемане на закони за публично-частно партньорство, но те така и не сработват до този момент, както на нас ни се иска.
Надявам се с този законопроект, който сега гледаме и ще приемем, да дадем тласък за това държавата да стане привлекателна за чуждестранни инвестиции, да знае частния инвеститор, че неговият интерес е защитен, а пък нашата задача, задачата на съответните общински съвети, на съответния МС, да гарантира, че публичният интерес, разбира се, ще бъде защитен. Затова наистина приветствам приемането на този закон и очаквам час по-скоро да влезе в сила.
Нещо, което за мен е притеснително предвид практиката от миналите години, е да се дадат достатъчно гаранции, че публичният интерес ще бъде защитен в тези финансово-икономически анализи, които ще се правят, тъй като историята помни и аз, като представител на град София, мога да кажа, че поради една концесия, която години наред е тровила до голяма степен живота на софиянци, поради причината, че концесията звучеше като лоша дума, до този момент, продължаваме в София като толкова голям град, с толкова чуждестранни инвестиции, да не можем да преминем към тази крачка на публично-частното партньорство, поради някак си лошия имидж, добит назад във времето. Искрено се надявам в закона да има достатъчно гаранции, че публичният интерес ще бъде защитен и няма да се стигне буквално до източване на община или министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря, г-н Ненков. Колеги, има ли желаещи? Аз ще си позволя накратко да ви запозная с две становища и после отново ще ви призова.
Едното е от Националното сдружение на общините в България, предполагам че по-голямата част от вас са се запознали с него, но не знам вносителите дали го имат. Принципно НСОБ споделя необходимостта и подкрепя въвеждането на нов, единен подход при регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето, изпълнението, изменението и прекратяването на концесиите с цел действителна защита на публичния интерес. Същевременно общините настояват по безусловен начин да се регламентират правомощията на всички ангажирани органи, които имат функции по осъществяването на мониторинг и контрол на концесиите. Като тук са изредени тези органи и след това се казва, че общините смятат, че чрез ясното определяне и разграничаване на техните функции, ще може да се преодолее съществуващата порочна практика за даване на противоречащи си становища по еднакви казуси от страна на различни органи, особено тези с контролни функции. Сред тези с контролни функции са Сметната палата, Агенция за държавна финансова инспекция и по-нататък са направили десетина конкретни предложения, които вероятно ще обсъждаме между първо и второ четене, допускам, че някои от тях могат да бъдат внесени от народни представители, някои от тях са интересни, като например, в случай че срокът е равен или надвишава 50 години, колегите от общините предлагат процедурата за определяне на концесионер за над 50-годишна концесия да се открива след решение на общинския съвет, прието с пълно мнозинство или след провеждане на местен референдум. Току що беше казано, че говорим за евентуално нормално мнозинство, по-сетне – две трети. Има доста интересни предложения.
Другото становище е на Американската търговска камара в България. Те оценяват усилията в посока разработване на предвидима, прозрачна и по-ефективна законодателна рамка, която да регламентира важни за развитието на страната области като концесиите и публично-частните партньорства чрез транспониране в българското законодателство на съответната директива на Европейския парламент и на Съвета от февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.
Необходимостта от инвестиции и ПЧП проекти в страната е значителна. ПЧП е ефективен инструмент, който може да бъде използван успоредно с фондовете на ЕС и държавния бюджет, за да се ускорят преките инвестиции в страната и да се подобри качеството на предлаганите публични услуги - това, за което г-н Ненков говори, като този процес изисква сериозна политическа и обществена ангажираност, прозрачно законодателство и процедури по възлагане, ефективен подход и значителен административен капацитет, които да гарантират необходимата прозрачност и предвидимост за частните партньори.
Има и едно становище, че не е направена цялостна оценка за въздействие на законопроекта, включително не е направена финансова оценка, оценката за разхода и въздействието, което е в противоречие със Закона за нормативните актове, както и в разрез с поетите от страна на правителството ангажименти, съгласно Националната стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.
И тук, разбира се, има съответните предложения, които допускам -между първо и второ четене ще коментираме, ако някои народни представители или група преценят, че биха могли да застанат зад тях.
Ако имате нещо по тези две становища на Националното сдружение и Американската камара, бихте могли да вземете отношение.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ние не сме ги виждали и принципно НСО участва в разработването на концепцията, след това е съгласуван законопроекта с тях и значителна част от техните предложения са приети и включени в законопроекта. Доколкото сега не знам какво предлагат, не бихме могли да се ангажираме със становище, но бихме могли, ако ни ги предоставите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Да, те ще ви бъдат предоставени, но молбата ми е наистина да им обърнете внимание - на сдружението на общините и на другите възражения от Американска търговска камара. Аз си мисля, че между първо и второ четене биха могли да се изчистят част от тези текстове.
Сега ще си позволя съвсем накратко да кажа, че ние от Реформаторския блок, ще подкрепим този законопроект. Факт е какво се случва след 2020 г. или по-скоро след 2022 г. защото знаете, че периода М+N+2 и в контекста на референдума във Великобритания, и в контекста на евентуални опасения от намаляване на финансовия ресурс към България, в контекста, че вероятно предстои приемане на нови страни-членки на ЕС и насочване на средства в тази посока, очевидно е, че трябва да се търси възможност чрез концесии и публично-частни партньорства - един механизъм, за който много дълго говорим в България, поне аз от 20 години знам, че говорим по тези теми и за съжаление на сме успели все още да разгърнем в пълната им цялост възможностите на концесиите и на ПЧП.
Убеден съм, че този законопроект, който тук показахте и в съответствие с европейската директива, с най-добрите практики на демокрациите и свободните предприемачески намерения в рамките на полезността на държавите и на общините, да дадат шанс на големи инфраструктурни проекти и не само – и големи проекти, свързани с подобряване на жизнената среда на българите, да бъдат реализирани. Много пъти говорим за проблеми с инфраструктурата все още в Северна България, за невъзможността да се осигурят достатъчно средства, за магистрала Хемус, тунела под Шипка, тунела под Петрохан евентуално, скоростните пътища не само в Северна България, голямата стратегия за приобщаване на райони с ниско развитие – полупланински, планински, Северозапада, Североизтока, Странджа, Сакар, Родопите. Очевидно това е една мащабна възможност, само че тя може да стъпи на база на добро законодателство.
Между другото, спомням си какви значими усилия положихме с г-жа Бузева, която е във Вашия екип, да реализираме един мащабен проект в Плевен в 2002-3 г. и колко трудно ни беше поради липса на законодателство поради липса на достатъчно нормативна база, механизми, много сложно ми се видя. В края на краищата успяхме, но би станало много по-лесно, ако има нормално законодателство. Някак си в България тези, които опитаха да правят ПЧП, не правят някакви мащабни концесии – говоря за кметовете, защото все пак ние сме комисията, която отговаря за местно управление и местната администрация и голяма част от нас са ангажирани с местно управление. Знаем и, че в момента, в който почваш да правиш ПЧП, веднага те обвиняват, че почваш да правиш далавера. И всички започват да те гонят по всевъзможни начини. Иска ми се да го преодолеем това и през законодателство, и през обществена подкрепа, и да разберем, че ако дадеш един терен безплатно на една голяма компания да построи нещо, да го използва и след 20 години то да стане собственост на общината, това не е далавера. И ако не си получил нищо в началото, ти си получил много през плащане на данъци и през позитиви към града впоследствие – практика, която очевидно се ползва в целия успешен свят, към който се стремим.
Ако направим едно добро законодателство, ако направим добри процедури, добри механизми – защитени, почтени, обективни – тогава най-вероятно ще дадем по-значим тласък на концесиите и на ПЧП. През годините, когато заговорим за концесии, аз почти не си спомням някакви позитивни примери. Има само един, който е с негативна окраска и за който г-н Ненков говори преди малко. Знаем за какво става дума. Просто никой кмет, никой общински съвет не посмя да направи нещо мащабно през концесиониране или през ПЧП. А ние от тук насетне други възможности нямаме. Парите от Европейския съюз спихват, бюджетите не позволяват мащабни инвестиции, единственото решение са тези.
И затова ние ще подкрепим този законопроект, ще работим активно по него и искрено се надявам, че след година като седнем тук, ще можем да дадем два-три-пет позитивни примера за нещо много мащабно, реализирано в полза на обществото, което гарантира повишаване на цялостното качество на живот в България.
Колеги, други от народните представители, после и на Вас ще Ви дам думата. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря г-н Председател, колеги народни представители, гости! Както казахте, г-н Председател и колега Ненков, необходимостта от този закон е изключително належаща и неговото приемане и вкарване в икономиката на страната и на общините е важно. Повечето от членовете на комисията сме бивши общински администратори и сме се сблъсквали не един и два пъти с концесии и с проблемите, свързани с процедурите по една концесия. И както казахте, г-н Председател, когато обществото чуе думата „концесия” и настръхва и си мисли, че едва ли не се извършва най-голямото престъпление.
В действителност, с този законопроект ще се решат доста от проблемите, които са свързани с концесиите, но в същото времето той предимно залага на бъдещето по отношение на концесиите. Не са включени концесиите, които към момента съществуват, няма предвидено едно ревизиране на тези концесионни договори, да се види дали отговарят на всички правила, норми и законодателство и евентуално да се вкарат в нормите.
Също така има доста забележки в становището на НСО, може би г-н Савов ще потвърди, които не са включени в законопроекта. Съобразяваме се с тях и смятаме, че са важни и полезни и тъй като имаме и наши си съображения, вече готвим от нашата парламентарна група предложения, които ще бъдат внесени между първо и второ четене, ако се съобразите с предложенията и решите, че са разумни и законосъобразни, да ги включим в този закон. Както казах, действително има нужда от този закон, трябва да се приеме, изключително тежък, труден закон е, защото обхваща доста сложна материя, но може би ще се изчистят нещата между първо и второ четене и същевременно ще се стигне, както казахте г-н Председател, до един благоприятен край и ще се приеме един работещ законопроект, така че нашата парламентарна група на първо четене ще се въздържи от приемането на законопроекта, тъй като той ще мине към второ четене ще имаме предложения и ще ги направим по съответния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря Ви, колега. Други желаещи? Колегата от НСО – заповядайте.
ЕМИЛ САВОВ: Не съм Славчо Атанасов, сигурно знаете. Благодаря за поканата. Съвсем накратко – първо искам да заявя наистина задоволство от начина, по който работихме с колегите от МС. По-голямата част от нашите предложения бяха приети, а това, което е в становището е във варианта, който беше приет от МС, тоест след като изтече периода на обсъждането и тогава го видяхме за първи път, като да речем предложението за концесия над 50 години НС да одобрява предложения за рибарници на ТКЗС, защото горе-долу нашите концесии са такива. И от тази гледна точка, ние предлагаме един друг регламент – все пак трябва в местната общност да има по-голямо съгласие, да има пълно мнозинство като основа в общинския съвет или след референдум. Но така или иначе, отговорността на местните власти да си бъде на местно ниво и да не се прехвърля другаде.
От този характер са повечето от предложенията ни по законопроекта и там където видите, че предлагаме изрично, да речем, предварителния контрол, осъществяван от МС, да се прилага само за държавните, но не и за общинските – просто това е един принцип, който е залегнал в самата директива и който предлагаме също да залегне и в закона по повод оперативната самостоятелност на публичните органи.
Общо взето това са ни основните мотиви. Има също едно важно предложение по отношение на минералните води. Там където е предоставена концесия на общините, това е вече за редица общини, тези концесионни приходи са единственият възможен източник на инвестиции – говорим за такива като Девин, Хисаря, Велинград. В момента регламентацията е от 30 до 50 % да постъпват в общините, а това, което се предлага от МС е влошаване на регламента на 30 %. За тези общини, за които стана дума, това е важен приходоизточник и настояваме този процент да остане 50 %, който да остане в общините, защото в крайна сметка общините изпълняват и ролята на държавата, която е собственик на тези води по поддържане на инфраструктурата и по всички, свързани с това разходи, така че моля да обърнете внимание на това предложение.
С това приключвам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-н Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, г-н Председател, Искам да направя няколко коментара по това, което изложи г-н Савов. Първо по отношение на чл. 34, ал. 4, която коментирахте за 50-годишния срок за концесиите и това, което предлагат от НСО, а именно с пълно мнозинство да се приема – поне според мен и колеги, които сме се занимавали с общински въпроси, донякъде би блокирал самата концесия, а още повече с референдум. Хората доста негативно реагират на това нещо, така че тук малко е пресилено това единодушие.
А по отношение на това, което казахте за концесията за минералната вода, аз напълно ви подкрепям и съм за това да остане 50 %. Все пак ние по някакъв начин на тези общини, за които казахте, че единственият приходоизточник е минералната вода, а ние в един момент да им отрежем самостоятелността да решават, по-добре е за мен лично, да си остане 50 % за общините, общинските съвети да ги администрират и да могат тези общини самостоятелно да се развиват, а не да търсим след това ние някакъв приходоизточник, който от държавния бюджет, дали от преотстъпване на данък, да финансираме общините. Те си имат достатъчно стабилни приходи и не е нужно сега да го режем и след това да го преразпределяме обратно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи? Колеги? От вносителите, ако искате думата? Не виждам. Моля ви, запознайте се със становищата на сдружението и на Американската търговска камара. Хубаво е между първо и второ четене каквото може да бъде усъвършенствано по законопроекта, да бъде направено.
Колеги, други изказвания? Не виждам. Тогава отиваме към гласуване. Моля, който подкрепя законопроекта, да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет. Закривам заседанието на комисията. Благодаря на всички и на гостите. Приятна вечер.
(Закрито в 16:45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
