Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
21/07/2016
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 17
Днес, 21 юли 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, вече имаме кворум, да започваме. Ще ви представя предложението за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
Предложението е да разместим дневния ред и първа точка да бъде:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
И втора точка да бъде актуални въпроси към министър Павлова.
Има ли коментари по отношение на тази идея? Не. Добре, който е съгласен дневният ред да бъде формулиран по този начин, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Единодушно. Минаваме по първа точка. Предполагам зам.-министър Деница Николова ще ни докладва. Заповядайте, г-жо Николова.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря, г-н Зеленогорски. Уважаеми дами и господа народни представители, първо да се извиня за закъснението - имахме много важна ключова среща по новия програмен период.
С предложения закон за меморандум се осигурява пълноправното участие на България в трансграничното сътрудничество между България и Турция. В рамките на този меморандум се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното и ефикасното управление за разходването на средствата по програмата, като в рамките на този меморандум са обособени съответни глави, които определят и съответните функции и отговорности на държавите, участващи в него по отношение на изпълнение на финансовия инструмент между България и Турция. В рамките на меморандума са определени органите, които управляват, сертифицират, одитират средствата, които се разходват по нея. Също така, в рамките на меморандума са определени отговорностите и функциите по изпълнение и описание на това по какъв начин се изпълнява конкретния проект, а в глава „Финансова” са уточнени и финансовите взаимоотношения между страните, участващи в програмата и съответно, необходимостта от корекции и санкции, там където е приложимо това, съгласно нормативната уредба.
Бих казала, че това е стандартен документ, който се приема, с оглед уточняване на взаимоотношенията между страните, що се касае до програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, финансирана от Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо Николова. Колеги, за коментари, въпроси, изказвания – има ли желаещи? Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Имам един въпрос, който общините поставяха многократно. Тези общински съвети, които са осъдили арменския геноцид, в тази ситуация не знам дали трябва да го коментираме, но все пак. В Бургас и други общини имат актове на общинския съвет и решение на институциите в съседната държава, Република Турция – да не се работи по съвместни проекти. Имате ли такова наблюдение, или не, или всъщност едностранно може ли една държава, при положение че ние правим ратификация, да нанася такива щети на български общини, реално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за въпроса. Още на етап оформяне на насоките за кандидатстване по програмата за трансгранично сътрудничество имахме доста широка дискусия с колегите от националния партниращ орган от Турция и с, разбира се, техните ресорни ведомства, по отношение на това какви изисквания се залагат в насоките за кандидатстване. Факт е, че те имаха конкретни изисквания в тази посока, да бъдат ограничени до достъп до финансиране общини, които са приели такава декларация, нещо с което, ние като българска страна, категорично не се съгласихме, категорично не възприехме като подход и съответно в насоките за кандидатстване няма ограничителен фактор или критерий, който да ограничава участието на една или друга община по отношение на програмата и достъпа до финансиране. Още повече, че това е един инструмент, който се финансира от Европейския съюз, там правилата са съвсем ясни и там не се допуска дискриминация на една или друга община, или стесняване на обхвата на програмата, вследствие на, бих казала, външнополитически въпроси, които касаят двете държави. Напротив, това е един инструмент, който тясно трябва да сформира възможности за сътрудничество и тясно да се сформират партньорства. В този смисъл, бих казала, че насоките нямаха такъв ограничителен критерий, няма и нещо, което в хода на кандидатстването да е възпрепятствало такива общини да сформират свои партньорства. Имаме и общини, които все пак са подали свои проектни предложения въпреки декларациите, които са приети от общинските съвети, тоест успели са да сформират партньорства. И в момента е в ход първата покана за кандидатстване и проектните предложения, които са подадени по нея
Нашето впечатление е, че програмата протича, като начален ход на изпълнението, с изключително голям интерес от страна на потенциалните бенефициенти, защото по първата покана за кандидатстване бяха подадени 195 проектни предложения, които в момента са в ход на оценка и към края на м. септември се очаква да излезем с решение на съвместния комитет за наблюдение за финансиране на конкретни проектни предложения, които са преминали през съответната оценителна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. И аз благодаря. Други желаещи? Не виждам. Добре – тогава пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим този законопроект с положително становище за влизане в Зала по отношение на ратификацията на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г., моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приет е. Добре. Приключихме с тази точка. Благодаря ви.
Сега ще изчакаме малко министър Павлова и ще продължим.
Уважаема госпожо министър, уважаем Ваш екип, колеги, започваме актуалните въпроси. Виждате, че тук е целият екип на министър Лиляна Павлова, благодарим ви и започваме с въпросите.
Колеги от ГЕРБ? Заповядайте г-жа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа зам.-министри, моят въпрос е свързан с информация, която бих искала да получим във връзка с изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, какво се случва със съвместните комитети, докъде е стигнало тяхното реализиране. Имайки предвид важността на тези програми за пограничните райони, в частност и района, от който аз съм избрана – това е Северозападният район, бих искала да разбера какво се случва, в частност и с програмите България – Румъния, България – Сърбия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители! Да, програмите за трансгранично сътрудничество се радват на голям интерес тази година, обобщено мога да кажа, защото по всички програми, по които обявихме покани за кандидатстване, всъщност, получените проекти в пъти надвишават не само бюджета, но включително нашите очаквания.
Ако започна по програмата България – Сърбия – обявихме бюджета на програмата е 34 млн. евро, обявихме първата покана със срок 18 януари и получихме 388 проекта. Наистина огромен интерес имаше. Приключи оценката на съвместната оценителна комисия между двете държави, беше представен доклада на съвместния комитет за наблюдение, който е органът, който одобрява тези проекти и за съжаление, от 388 проекта наличният бюджет ни даде възможност да одобрим само 36 проекта, които да бъдат финансирани и съответно те са на стойност 18 млн. евро по първата покана. Така че, имаме успешно одобрени проекти и в момента сме в процедура тези бенефициенти да си представят документите, да сключим договора и да започне изпълнението по програмата. Останаха много проекти, които няма как да бъдат финансирани, за съжаление.
Предложението на българската страна беше да увеличим бюджета и да включим прогнозния бюджет вече и за 2018 и 2019 г., за да можем да използваме тази енергия на бенефициентите и толкова много получени проекти и всъщност, да не одобрим само 36 проекта на стойност 18 млн., какъвто е бюджетът на първата покана, а всъщност да го утроим и да стане до 50 проекта. Но, сръбската страна казаха, че не са съгласни и тъй като ние сме пълноправни партньори, няма как да стане без тяхното съгласие. Те пожелаха да си има нова покана, наново да кандидатстват бенефициентите и това нямаше как да преодолеем, тъй като сме с 50:50 гласуване. Затова ще има нова покана и ще могат бенефициентите наново да кандидатстват, но първо трябва да напреднем с тези.
България – Турция - общият бюджет е 29 млн. евро, първа покана обявена – 195 проекта получени. Отново огромен размер, няма да можем да финансираме, най-вероятно, всичките. Допуснатите 116 от тези проекти до следващия етап на технически проектна оценка, тъй като приключи административната, чисто формална оценка. Надяваме се, че до м. септември и тя ще приключи и ще могат да бъдат разгледани и съответно одобрени проекти за около 11 млн. евро и да започнем със сключване на договори през есента на тази година и по тази програма.
България – Македония е аналогична ситуацията като със Сърбия. Там също имаме вече одобрени проекти. Общият бюджет на, тази програма е най-малка, е 19,4 млн. евро. В срок имаше подадени 213 проекта, от които на комитета за наблюдение, след извършена оценка, бяха одобрени 44 проекта на стойност 10 млн. евро. По същия начин и македонската страна отказа да вземем бюджет от 2018 и 2019 г. и да го увеличим и да вземем повече проекти, така че ще сключим договори с първите, ще влязат в изпълнение и ще има нови покани за кандидатстване по България- Македония.
По отношение на България – Гърция - почти 130 млн. евро е целият бюджет. Отворена е покана за кандидатстване. Тя е разделена – имаме стратегически проекти, които се одобряват директно, предефинирани по програмата и други, по които се кандидатства. Върви административната оценка в момента по проектите, които са подадени. И отделно върви вече поканата, която ни е за стратегическите проекти, така че се надявам, до края на годината ще могат да бъдат одобрени и тези проекти.
По отношение на програмата България – Румъния. Тя ни е доста критична програма. Това е програмата с най-голям бюджет от всичките трансгранични програма – 258,5 млн. евро. В първата покана бяха включени приоритетни оси 1, 2 и 3 като възможности за инвестиции на меки мерки и на инвестиционни проекти. В рамките на поканата имахме получени 117 проекти за меки мерки, от които са одобрени 23 договора за субсидия на обща стойност 17,5 млн. евро. В рамките на втория срок от поканата ни за кандидатстване - септември 2015 г. са подадени 153 проекта. И оценката е приключила. Съвместният секретариат ще представи оценените проекти на предстоящия на 4 август, комитет за наблюдение. Често казано, обаче, не съм оптимист за този комитет за наблюдение, мисля че той ще мине много тежко и мисля, че или няма да одобрим добри проекти, или няма да можем въобще да одобрим проекти, но в момента колебанието е да изберем по-малкото зло.
Какво имам предвид? За съжаление, тъй като по отношение на програмата България – Румъния, водеща е румънската страна, управляващият орган е в Румъния, секретариатът е в Румъния. Да, ние като партниращ орган имаме своето мнение и ще го изкажем, но за съжаление, водещата страна винаги е тази, която определя начина, по който се изпълняват критериите, насоките за кандидатстване и процедурите. По наше наблюдение, по това, което виждаме, румънският управляващ орган, секретариатът си позволиха в оценката да работят хаотично – първо правиха административна, после техническа, после пак се връщаха на административна оценка. Считаме, че имаше едно хаотично оценяване. Доста проекти са отхвърлени, според нас, несправедливо. 70 % от проектите са отхвърлени още на административна, а останалата част от проектите, също са отхвърлени, вече на ниво техническа оценка. От тези, които са одобрени, всъщност, не постигаме целите на програмата, а пък те изяждат голяма част от бюджета, който е обявен по програмата, тъй като не постигат индикаторите за изпълнение.
Затова, нашата позиция ще бъде именно тази, като партниращ орган на комитета, че считаме, че оценката не е проведена, спазвайки напълно всички процедури, има прекалено много отхвърлени по формални причини, проекти, като например, че изречението в декларацията не е довършено на някои бенефициенти, съгласно стандартния формат, не може да бъде причина за отхвърляне на цял проект. По този начин виждаме дискриминирани и български партньори по водещи партньори, но ако се абстрахираме дори само от българските водещи партньори, в тези проекти виждаме едно некоректно, бих казала, третиране на бенефициентите, най-вече спазвайки правилата. Това е нашата позиция като партниращ орган.
Обсъдихме какво е становището защото все пак и ние имаме право на глас. В този комитет имат право на глас и другите членове. Това са и кметовете на населените места от двете страни на Дунав и голяма част от кметовете също смятат да изразят негативно мнение по отношение на предложените за одобрение, проекти. Освен, че са малко на брой, изяждат голяма част от бюджета, много проекти са несправедливо дисквалифицирани. Така че, вариантите, които предстоят са - да се одобрят тези проекти и да се чака следваща покана за кандидатстване – вариант едно, вариант две – е да се отхвърлят тези проекти и да не се приемат и да се преобяви наново и да се прави наново оценка. Нещо, за което считам, че е по-редно да настояваме защото в момента ако критериите за оценка – мога да бъркам като числа, колегите ще ме поправят, но ако са били, че одобряваме проекти само с 85 точки нагоре, в момента ще влязат като одобрение проекти с 65 точки, примерно. Давам ви само като пример в общи параметри, защото не им достигат резултати. Изобщо, виждаме едно, не докрай професионално отношение и считаме, че би могло да се направи по по-добър начин тази оценка и по-обективно към всички бенефициенти. Разбира се, ние държим на тези, които са водещи български партньори, но без да дискриминираме и румънските, считаме че не трябва по формални, субективни критерии да се отхвърлят проекти. Нека да видим, все пак органът, който взима решение е комитетът, с право на глас има много членове там, така че предстои да видим дали ще одобрят тези, или ще чакаме нова покана и ще се прави наново на 4 август. Аз просто представям пред вас нашата позиция. Ние, като министерство как ще гласуваме, но нашият глас не е решаващ, така че нека видим какво ще се случи.
Това е най-общо по тези програми, ако имате нещо по друга програма конкретно, тук са и колегите, и зам.-министър Николова, и Мария Дузова, които имат управляващите органи и партниращите, съответно по тази програма – можем да дадем повече детайли по останалите, тъй като - знаете, управляваме общо 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество в дирекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Г-жо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, г-жо министър! Аз съм сигурна, че Вие ще защитите българския интерес на 4 август и въпросът ми беше свързан най-вече с България – Румъния, защото има много подадени проекти от страна на общини и на областни администрации, хубави проекти, които аз съм сигурна, че Вие ще вземете най-доброто решение и най-добрата позиция при защитаване на интереса на нашите бенефициенти…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За съжаление, не зависи само от нас.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря и аз. Колеги от БСП. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми г-н Председател, г-жо министър, колеги, моят въпрос е относно изпълнението на програмата „Региони в растеж”. Въпросът ми е колко договора са сключени, колко средства са усвоени – реално от тази програма. И всъщност един въпрос, който постоянно го поставям – какви са изводите от поведението на кметовете и общинските съвети по отношение на дадената възможност от средствата – цялата сума за интегрираните планове за развитие, да се финансират селските територии. Има ли областни центрове или общини, които попадат в региони в растеж и да са решили да правят въздействие само в градската си среда. И тъй като говорим за европейското планиране, все пак, ако може с няколко изречения – как приключи и какви са Вашите изводи по изпълнението на „Регионално развитие 2007-2013”.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Ще кажа няколко думи за 2013-2020 първо. Това, което мога да кажа, че към момента на 76 % от общия бюджет, който е 3 млрд. лв. са обявени процедурите за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което е в конкретен размер 2 284 млрд. лв., част от които са по първа приоритетна ос – 1,3 млрд. на принципа на директното предоставяне към нашите междинни звена – 39-те наши големи и средно големи градове. И останалите са по другите приоритетни оси, където имаме и конкретни бенефициенти и съответно конкурентен подбор. Общият размер на сключените договори към днешна дата – първо трябва да кажа, че за всичките 39 града – те са одобрени като междинни звена, акредитирани са, имаме акредитация на управляващия орган на междинните звена, официално получена от акредитиращия орган. Всичките 39 междинни звена са акредитирани, а пък всичките 39 общини имат одобрени акредитационни програми напълно и изцяло. От тях, отделно от това имаме 47 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност 303 млн. лв., което е 10 % от бюджета на програмата. Имаме договори с Министерство на културата – един на брой, 15 с Агенция „Пътища”, 31 договора по техническа помощ с нашите бенефициента. Имаме 50 одобрени проекта по приоритетна ос 2, отделно от това, което са за енергийна ефективност в малките градове. Днес одобрихме първия договор от инвестиционните програми на 39-те града, това е на община Габрово, така че към днешна дата имаме добър темп на изпълнение на програмата.
По отношение на втория Ви въпрос – за възможността да се възползват общините в рамките на бюджета, който имат по ос 1, 20 % да финансират не само градската част, но и селските райони, грубо казано . За съжаление, практиката показа, че решението, което са взели общините, представяйки своите инвестиционни програми, е приоритетно да развиват своите градски среди, централна градска част. Много малка част, в момента не мога да кажа точно число, но много малък процент, може би 5-6, са тези, които са взели решение да си подкрепят и извън централна градска част, да си подкрепят и селата, но това е тяхно право и възможност, от която те не са се възползвали.
По третия Ви въпрос – за оперативна програма”Регионално развитие 2007-2013”, знаете, успешно приключихме програмата и бяхме първият управляващ орган, който не само приключихме, но и разплатихме над 100 % всички проекти към края на миналата година. Да, имаше някои проекти, които останаха за сметка на съфинансирането или за сметка на собствените дейности на някои от бенефициентите, но тъй като ние имахме и много наддоговорени проекти, всъщност, успяхме да разплатим на 100 % това, което имахме за разплащане, за да усвоим европейското финансиране в максимална степен и сме и първият управляващ орган, който успя да прегледа, да рефицира и сертифицира всички плащания така, както повеляваше срока по регламент, с много малко неприключили проекти и ги изпратихме към края на м. март. С равносметката, обаче, когато приспаднем и недопустими разходи и финансови корекции, мисля че сме на около 95 % изцяло усвояване на европейската част, останалото са недопустими разходи или финансови корекции, които имаме, което считаме за един изключително добър резултат, тъй като и очакванията бяха за по-малък размер, така че имаме за разплащане.
Обръщам внимание, че имаме и недовършени проекти, знаете, че имаме това право до края на годината да довършим проекти и да декларираме още разходи, така че очакваме, че ще можем още 60-63 млн. да декларираме, приключвайки някои от обектите, които останаха за довършване в тази година, каквото право имаме, така че тази сума ще се увеличи допълнително.
Бих казала, равносметката на изминалия програмен период е, че можем спокойно да отчетем едно добро изпълнение. Важно е, обаче, да знаем, че в новия програмен период имаме едно предизвикателство, междинно – съгласно регламента, не само нашата оперативна програма, всички оперативни програми имаме специално определени минимални лимити на усвояване. И ако тези лимити не бъдат усвоени до 2018 г. , ще трябва да бъдат, съответно, отнети бюджетите на общините и още в 2018, а не да чакаме както в предишния период, чак 2022 г. До 2018 г. ако определен ресурс не бъде усвоен от общините или нашите бенефициенти, 20 % от инвестиционните програми, примерно, на една община, ще се отнемат средствата, защото имат право да ни отнемат 6 % от общия резерв на всички програми и на съответната програма, която не усвоява. Така че, трябва да сме много внимателни до 2018 г. – всички управляващи органи имам предвид, включително и нашите бенефициенти – да усвоим, да разплатим и да въведем в експлоатация своите обекти до декември 2018 г., така че при равносметката през 2019 г. България да не се окаже, че ще бъде в ситуация да не ни се признаят парите - 6-те процента от резерва и по този начин да ни се намали, пропорционално, европейското финансиране за която и да било от оперативните програми. Затова така много стимулираме, помагаме, подкрепяме с всички възможни средства нашите бенефициенти да работят и да изпълняват още до 2018 г. голяма част от своите проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Г-жо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз благодаря за отговора. Имам две тревоги по отношение на стартирането и изпълнението на „Региони в растеж”. Първата тревога е, че трите години минаха в планиране, позициониране до тук -управляващите органи, интегрираните планове, договорите, които сте сключили и е необходимо – сигурно си давате сметка в оставащите 4 години управляващите органи, които и да са те, много напрегнато да усвоят този голям ресурс. Още повече, че имаме и управляващи органи на терен.
Второто по-голямо притеснение е, че вече 14 години ще стане – в периферията на големите градове, областните градове преди всичко и градовете, които попадат извън областните в оперативна програма „Региони в растеж”, няма да има възможности за целенасочени инвестиции през европейските средства за тяхното развитие. Сега, тук безспорно, не е Ваша грешката. Това е въпрос на възглед на общините, които управляват и това ще даде едно голямо отражение, защото, хайде да речем, по-големите средищни селища биха могли да получат някакви средства дали за образование, дали за култура, дали за другите възможности, които се предоставят, ще отидем към едно изключително голямо задълбочаване и тук сигурно знаете, вървят едни дезинтегриращи процеси. В такива общини започват подписки, инициативи „хайде да се отделим, да се готвим за отделяне от общинския център, защото поне да се готвим за следващия планов период да има възможности да усвояваме средства”. Много по-малки селски общини харчат повече средства. Това е голямото ми притеснение.
И в контекста, но аз ще Ви питам след малко за националната пространствена концепция и видимо тук ще направим най-голямо задълбочаване на проблемите в периферията на тези общини, но въпрос на местните общности е да си правят изводи кого са избирали, кой ги ръководи и какво им предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Коментар нямате към това? Не. Добре. Колеги от ДПС.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос ще бъде кратък и ще бъде допълнение към въпроса на г-жа Янкова. Освен, че отговорихте как върви реализацията на програма „Региони в растеж” , останали са 4 години, има ли този брекзит, който направиха във Великобритания, има ли някакви индикации договореностите, които се направиха по програмите, подписани от Вас като министър на регионалното развитие, да има преразглеждане за предните периоди на финансовите показатели или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Първо, нека да кажа рано е да се каже, от гледна точка на финансовите параметри, защото брекзита е едно като референдум и като взето решение, друго е като процедура за излизане, съгласно договора за ЕС, който позволява една процедура от две годни. Така че, всъщност 2017 и 2018 ще са годините на преговори, които чак в края на 2018-та ще имаме финансовите резултати. Както казах, 2018-та регламента, така или иначе, повелява да се прави равносметка 6-те процента от резерва как ще се дават на страните-членки спрямо тяхното усвояване. Тогава се прави и преглед на многогодишната финансова рамка, глобалната на европейския бюджет за 28-те страни. Тогава ще е моментът, именно като част от брекзита, да се преизчисли многогодишната финансова рамка спрямо вноските на държавите и общия бюджет, който ще се преразпределя и тогава би могло на някакво ниво, въобще да се мисли. Но това ще е 2019-та. До тогава ние все пак имаме подписани рамковите споразумения, имаме одобрени оперативни програми, така че стига да изпълняваме целите, които споменах преди малко за усвояването, нямаме основание в момента за такава тревога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Хайрула? Не.
Аз ще си позволя, от името на Реформаторския блок, да задам един въпрос, г-жо министър. Може би г-жа Гечева – каква е актуалната ситуация с твърденията в медиите за незаконно строителство в Иракли. Това е моят въпрос. Г-жа Гечева?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По моя информация няма данни за незаконно строителство в Иракли. Г-жа Гечева? Нямаме данни. Нашите проверки не показват такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз все пак ще помоля, тъй като аз съм наясно със ситуацията, но предполагам голяма част от медиите и българското общество не са наясно, може би все пак да кажем дотук как вървяха процедурите и защо смятаме, че е отговорна общината по ситуацията в Иракли, защото виждам едно абсолютно неразбиране от страна на обществото за това какво се случва там.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може би това беше важно уточнение, което пропуснах да направя, че от 2012 г. вече трета година ДНСК отговаря за проверката на незаконно строителство само на обекти първа, втора и трета категория. Всички останали обекти – четвърта и пета категория, в каквато категория биха попаднали, ако имаше незаконно строителство в Иракли или където и да било, където говорим за незаконно строителство, са изцяло ангажимент на местните власти, съответно на дирекциите за строителен контрол, каквито има във всяка една община. Така че, всички строежи четвърта и пета категория, в които попадат къщи и по-малки строежи, са ангажимент на местната власт, техните строителни контроли да издават заповеди. Когато ние получаваме сигнал и установим, че конкретният строеж е такава категория, ние го препращаме по компетентност на съответния главен архитект и на техния строителен контрол.
Единствено, по изключение, тази година – преди буквално няколко седмици, но то беше по разпореждане на съда, ДНСК направи извънредна проверка на курортен комплекс „Слънчев бряг”, въпреки че там отново говорим за категория строежи „Премествяеми, преносяеми обекти”, които се издават като разрешение от главния архитект, в случая – главния архитект на Несебър, тъй като съдът води производство, имаше разпореждане на ВКП, ДНСК да се намеси, тъй като община Несебър отказваше да прави тези проверки. В този случай имаме тогава принудително ДНСК, като по-горна инстанция – по принцип контролираме органите на местната власт, да се намеси и да направи тази проверка.
Мога да споделя с вас резултатите от тази проверка, защото те са много изненадващи и за вас, ако имате интерес. Проверката на ДНСК показва, че са проверени 323 преместваеми обекта - незаконни, без разрешение за поставяне и схема за поставяне, от които 75 са вече констатирани при предишни проверки, за което вече сме инструктирали община Несебър да ги премахне, да предприеме действия по премахване. И нови констатирани и незаконни без разрешение за поставяне и схема за поставяне – 248 обекта на територията на курорт „Слънчев бряг”. Връчили сме 14 покани на кмета на община Несебър, за това че нарушава закона и за това че не изпълнява своите действия по закона, за това че не изпълнява разпорежданията ни, за това че не изпълнява заповедите и не предприема действия за премахване на тези преместваеми и поставяеми обекти, но имаме пълен отказ те да бъдат изпълнени поне към настоящия момент. Отделно от това, до момента е установено изграждането на 68 строежа, за които имаме проверка на документите – те пак са в категорията на компетентността на общината, така че очакваме от там също действия и уведомяваме, съответно прокуратурата за своите резултати от тази проверка, за съставяне на актовете на длъжностните лица, от една страна, които не изпълняват своите функции по закон, а съответно те пък ще трябва да бъдат принудени отново от прокуратурата, да предприемат действия срещу извършителите и поставящите незаконни преместяеми и поставяеми обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Аз мисля, че е хубаво в комисията да обмислим евентуално да сезираме главния прокурор, защото извинявайте, аз имам чувството, че говорим за държава в държавата. Тук не става въпрос за 2-3 незаконни, а за 350, после още 200 и изобщо, струва ми се, че може би ще обмислим с ръководството и с колегите, за да се действа доста по-активно. Благодаря, г-жо министър, обърнахте внимание и за „Слънчев бряг” – нещо страшно важно и хубаво е обществото да знае, че се правят необходимите стъпки от страна на държавата.
От Патриотичния фронт не виждам колеги. БДЦ – г-н Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с моя избирателен район – Пловдив област. Последните два месеца претърпяха доста наводнения в община Карлово. Аз имах приемна преди няколко дни. Там структурата е доста пострадала, липсват мостове, пътища в общината като цяло. Има ли някакъв план министерството и държавата да помогне за щетите – те са над 5 млн. и въобще запознати ли сте там със ситуацията като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, което мога да кажа, от гледна точка на министерството, ние можем да се намесим и да търсим помощи по линия на фонд „Солидарност”, тогава когато при едно такова природно бедствие е имало обявено регионално бедствие с определен мащаб, за да отговорим на изискванията по фонд „Солидарност” да кандидатстваме. Такъв мащаб на бедствие не е имало. В случаите когато е по-малък мащаба, какъвто е този, общината чрез областната управа може да кандидатства по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за финансиране за преодоляване на щетите от това бедствие, така че това не е от компетенциите на нашето министерство.
МАРТИН ИВАНОВ: Защото те като цяло нямат яснота, дори някои хора от общината ме питаха дали има такава практика и аз казах, че ще задам въпроса, все пак като зам.-председател на Комисията по регионално развитие, към Вас с какво можем да им бъдем полезни. Имам втори въпрос, но нека минат и другите колеги.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако позволите да допълня, ако общината досега не е подавала до Междуведомствената комисия, ние сме член, но водещо е МВР със своя секретариат, който е към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, г-н Върбанов е председател на секретариат, който приема документите, работи с общините и би могъл да помогне на общината да си попълни формуляра, ако досега не е кандидатствала, така можем да окажем чисто логистично подкрепа от наша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, уважаеми представители на екипа на госпожа министърката! Г-жо министър въпросът ми е свързан със свлачището на третокласния път Сливен-Котел. Участъкът е важен не само защото свързва няколко населени места със Сливен, а и защото е път към туристическия комплекс „Карандила”, който има значение за гражданите и гостите на Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жо Министър?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Да, така както бяхме поели ангажимент, Вие знаете, ние възложихме проект, с който да ни дадат геоложко проучване първо, за който могат проектантите да ни дадат конкретни мерки по укрепването, за да можем да направим трайно укрепване, а не да укрепим и пътят да се срине. Това беше направено. Експертният съвет на АПИ прие този проект, неговата стойност е доста внушителна – над 2 800 млн. без ДДС, ако не се лъжа, е стойността на проекта. Тъй като ние знаем колко сериозен и важен е този път за преминаващите от там, възложили сме на фирмата, имаща ангажимент по текущ ремонт и поддържане на пътищата в региона, да направи подготвителни действия и по одобрения проект да започне работа по неговото укрепване, така че до другата седмица трябва да ми докладват всички подготвителни действия по укрепването дали са направени, за да можем да одобрим технологичната схема по неговото изпълнение и да започне работата по него.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Минаваме към втория тур въпроси. Колеги? Г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, хора от екипа на г-жа Павлова! Въпросът ми е свързан с подобряването на водоснабдителната структура в България и най-вече с проекта за развитие на общинската инфраструктура. Добре знаем, че голяма част от язовирите в България се нуждаят от големи ремонти, рехабилитация, че има нужда от строителството и изграждането на нови такива съоръжения. И проектът за развитието на общинската инфраструктура, реализиращ се със заем от Световната банка, си поставя и преследва едни високи цели като водоснабдяване и канализация, които покриват територията на цяла България, но и рехабилитацията, включително прилежащите пречиствателни станции за питейни води към язовирите Нейковци и Студена. А проектът включва още, за първи път от две десетилетия в България, изграждането на такива съоръжения и язовири, с приоритетно предназначение за питейно водоснабдяване и прилежащите към тях, пречиствателни станции за питейни води, а именно язовирите Пловдивци и Луда Яна. Тъй като въпросът е от изключителна важност, бихте ли ни запознали с напредъка на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, благодаря. Трябва да кажем, че проектът за развитие на общинска инфраструктура, който е подписан 2010 г. със Световна банка е на обща стойност 100 млн. лв., от които заем са 80 млн. Имаме две изменения по това споразумение, сега сме в процедура по трето изменение, след малко ще обясня защо.
Каква е ситуацията в момента? Компонентите, които са вече изпълнени, приключени, изплатени и приети е компонента, свързан с изготвянето на 51-те мастър планове или генералните планове, свързани с водоснабдяването и напълно приключен и разплатен с неговите подпроекти. Останалите компонененти са в ход на различен етап на действие. Те са свързани с подготовка на проекти за строителство на язовири, със строителен надзор и с технически дейности по тези проекти. Първоначално целият договор за заем включваше изграждането на три и рехабилитацията на един язовир. След разглеждането на количествените сметки, когато вече имаме реални проекти се оказа, обаче, че тази стойност не ни е достатъчна, така че в едно от измененията отпадна един от язовирите и всъщност в момента проектът включва изграждането на язовир Пловдивци на територията на община Рудозем, язовир Луда Яна на територията на община Пазарджик, рехабилитацията на язовир Студена на територията на община Перник и рехабилитацията на пречиствателната станция в Перник. Това е обхватът на дейностите, свързани с инвестиционния компонент, който остана по проекта.
След проведена тръжна процедура, избрахме изпълнител и той активно работи за изграждането на язовир Пловдивци на територията на община Рудозем. Там имаме и предвидено изграждане на пречиствателна станция за питейни води за захранването на всички населени места в региона. Договорът е на стойност 47,4 млн.лв. и е в процес на изпълнение, така че напредък имаме и в строителството. Надяваме се, че основната част на строителството ще приключи тази година, за да може довършителните дейности да са 2017-та, за да може да се използват пролетни води и снеготопене за завиряването на язовира през 2017 г., тестове и проби, за да може 2018 г. да започне водоснабдяването с новия питеен язовир на тази територия.
По отношение на другите два язовира ние имаме проведени тръжни процедури и избран изпълнител за строителството на Луда Яна и за рехабилитацията на язовир Студена. Но, тъй като получените оферти надвишаваха максималния размер, първо в бюджета, който имахме по заемното споразумение, както и размера на обявената процедура, бяхме в една много дълга дискусия, дебат и преговори и със Световна банка, и с Министерство на финансите, как да продължим напред. В резултат на много месеци преговори и на много усилия, които са вложени все пак в тези проекти, а и предвид нуждата от осигуряване на чиста питейна вода за тези региони, получихме подкрепа от Министерство на финансите за удължаване на заемното споразумение и съгласие за необходимите допълнителни средства, с които надвишаваме бюджета, ние водихме преговори с фирмите, редуцирахме част от увеличените оферти, така че добрата новина е, че всъщност надвишението ще е само с 6,9 млн. евро от общия бюджет, което не е драстично. Първоначалното беше над 20.
По този начин с удължението на меморандума, всъщност ние ще можем да изпълним до 2020 г., надявам се, тези проекти, така че вече получихме първоначалния мандат за тези преговори, намалени са цените, допреговорено е със Световна банка и очакваме последно МФ, като финансираща и съфинансираща страна, да ни потвърди сключването на споразумението за удължаване и съфинансирането, което ще предоставим – то е, пак казвам, в много по-малък размер отколкото беше първоначално и когато в следващите седмици, надявам се, получим това съгласие, ще можем да сключим договор с избраните изпълнители и от есента на тази година да започне реално строителството на новия язовир Луда Яна, рехабилатацията на язовир Студена.
Паралелно с това вече сме готови с тръжната документация за пречиствателната станция за питейни води в Перник на язовир Студена. Тя, чисто съгласувателно – знаете ние работим по правилата на Световната банка – съгласуваме всички документи със Световна банка и очакваме до края на лятото да ни дадат съгласие да обявим и тази последна тръжна процедура, с която максимално да изпълним всички дейности по заемното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-н Проданов?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря за отговора, благодаря за усилията, които полагате за реализирането на този важен проект, тъй като още в момента на неговото започване, доколкото знам според оценка на Световната банка, успешното реализиране на този проект ще подобри и ще създаде надеждно водоснабдяване на повече от 150 000 души, така че Ви благодаря и Ви желая успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Във връзка с, отново водния сектор, на 30.06.2016 г. КЕВР утвърди част от новите цени за питейна вода. Вярно е, че исканията са на ВиК ЕООД, ВиК АД, но в крайна сметка принципалът е министърът на регионалното развитие, на част от тях. И тъй като има изключително голяма дискусия в Смолян – 2,36 с всичките 4 компоненти, моят въпрос е принципалът дава ли съгласие и съгласува ли се с Вас цялата процедура и влияете ли върху ВиК-дружествата за формирането на цената, защото поглеждайки и сравнявайки такъв тип ВиК подобни, изключително големи контрасти във ВиК-услугите в страната. И в тази ситуация мислите ли нещо, защото обедняването е голямо и е крайно несправедливо.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо трябва да кажа, че Вие знаете, че след поредна реформа, направена като част от цялостната водна реформа, ние имаме самостоятелно обособен воден регулатор, независим воден регулатор. Така че, категорично не се намесваме, нямаме информация, не участваме във формирането, определянето на цените, които регулаторът определя за съответно всяко едно от ВиК-дружествата и за тези с принципал МРРБ, и за тези с принципал – съответната община, и за тези със смесено управление.
Това, което мога да кажа, за да сме коректни в това какви цени се определиха в момента, трябва да кажем, че ВиК-та имаха ангажимент към м. юни да си подадат новите бизнеспланове за новия петгодишен регулаторен период, който започва от следващата година плюс пет години напред. Това, което регулаторът за целите на регулиране на цената и на услугата, направи, е да одобри годишната, засега, цена на съответно тези ВиК-та за годината, а в момента тече процедурата за одобряване на петгодишните планове на всяко едно от ВиК-та, които ще дадат вече за петте години и за всяка година поотделно, оттук нататък промяната в цените и ценообразуването на ВиК-услугата. Има населени места, наистина, в които има по-голямо увеличение и други, в които има по-малко увеличение, но важно е след това да го погледнем, в съответно петгодишния период, когато бъде окончателно одобрен от КЕВР.
Важно е, обаче, също да отбележим при ценообразуването дали съответното населено място има, или няма пречиствателна станция, дали предоставя услуга по пречистване на питейна вода, по пречистване на отпадните води, защото това също е част от ценообразуването. Има значение при ценообразуването съответната община по какъв начин добива водата – каптажно, помпажно и т.н., защото това има отношение към разходите, да кажем за електроенергия, както е в един Добрич, в цялостната формирана цена на услуга, това са и причините да имаме толкова големи разлики между отделните населени места.
От друга страна, обаче, вие знаете, че новият регулатор прие нови наредби за ценообразуване на предоставените услуги и вече ценообразуването става на друг принцип и на друг критерий, които очаквано доведоха до промяна на цените по места – нагоре и надолу. По предложение на министерството предложихме да се намали прага и съответно тавана на цената на водата. Беше намален от 4 на 2,5 % от дохода на домакинствата да бъде прага на социална поносимост, защото знаем, че има семейства, които имат затруднения с плащането на битови разходи, така че цените при всички положения за всяка територия и във всяко дружество са съобразени с прага на поносимост.
ДОРА ЯНКОВА: Аз разбирам, че има мотивация за искане на вдигане на цената, разбирам, че се утвърждава национален регулаторен орган в лицето на КЕВР, но цяла България знае, че принципал на държавните, тъй като не сме още приключили водната реформа, дружества сте вие, Министерството на регионалното развитие и министъра. Още повече, че имате в почти във всяко дружество назначени контрольори, които етапно да информират за състоянието на дружеството. Сега, ако някои са се поразпуснали, на фона на беднотията и имат високи заплати, ще се постарая да Ви изнеса информация с писмено питане до Вас, за да видим огромните контрасти и изкривявания, тъй като гражданите са работодатели през потреблението на водата, а справедливо е министърът да стои отгоре, представлявайки гражданите през парламентарен вот.
Така че, моята молба е да се понамесите, да го видите този проблем, защото огромни са натоварванията, хората мърморят, на нас ни е най-лесно да започнем подписки, референдуми, преписки, гражданите съответно да си търсят гражданските права – да контролират. Но в случая сте ги поизтървали. Сигурно докладите, които ви пишат контрольрите, не пишат за разкоша, за начина на живот на ВиК-дружествата. Там малко да позатегнете коланите.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, благодаря. Важно е да отбележа, че ние не сме абдикирали от контрола на ВиК-дружествата нито като принципал, нито като представлявани от областните управители като все пак председателите на асоциациите по ВиК, нито през нашите контрольори за тези дружества, които са с държавно участие, напротив. Така че, да, чисто от формална гледна точка, разбира се, че всеки един бизнесплан, петгодишните бизнеспланове, за да може всяко едно ВиК-дружество да ги внесе за одобрение в КЕВР, минава през асоциацията във ВиК и асоциацията съгласува изготвения и представен от съответния директор на ВиК-дружеството, бизнесплан. А в асоциацията участват всички асоциирани партньори на определената воднообособена територия, представлявана и ръководена от областния управител. Така че, да, ние сме наясно какви са бизнесплановете, които са представени от всяко едно ВиК-дружество – част от асоциацията. Да, контрольорите контролират и искам да ви кажа, че имаме сериозни доклади, сериозни анализи и сериозни критики, включително за някои от ВиК-дружествата.
Аз също имам ВиК-дружества, към които имам и своите критики, и своите инстуркции, даже за някои от тях съответно имам предприети и други административни мерки, така че и ВиК дирекция търговско дружество следят чрез контрольорите дружествата, техните отчети, така че бъдете уверена, че прилагаме своите функции и ангажименти по контрол. Ако Вие обаче, имате конкретен сигнал, аз с радост ще го разгледам и ще направим целева проверка на съответното дружество, което визирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Г-н Хайрула имате ли друг въпрос? Не.
Аз ще задам още един въпрос. Има известни опасения сред част от обществото и сред кметовете относно програмата за саниране през 2017 и 2018 г. и така в една средносрочна перспектива, бихте ли ни казали каква е ситуацията и могат ли хората да са спокойни, че програмата за саниране ще продължи. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Да, днес включително имахме координационна среща с Българската банка за развитие като наш партньор и финансиращ орган по програмата. Предстои такава и със Сдружение на общините, но тя е чисто, бих казала, по рутинното изпълнение на програмата. В момента не мога конкретни числа да цитирам, но мога да кажа в общи параметри – ние имаме сключени на територията на цялата страна около 4000 сдружения на собствениците и почти 2000 от тези сгради вече са одобрени за финансиране по програмата. Текущи са в момента 1500 сгради, по които вървят обществени поръчки. Едните са за обследване – енергийно и техническо, а другите са за строителство. Общият размер на индикативната стойност на обявените обществени поръчки или индикативните очаквани стойности са около 1 млрд, колкото ни е и отчетът по програмата, именно затова казахме, че сега трябва приоритезираме и да се фокусираме тази година към изпълнението на тези около 1500 текущи обществени поръчки, което означава минимум 750 сгради в строителство, при успешно провеждане на тези поръчки. Да се фокусираме тази година върху това, което сме предложили като част от бюджетната процедура и се надявам да бъдем подкрепени от МФ, впоследствие, разбира се, и от вас тук в парламента в Закона за държавния бюджет за 2017 г. да бъде заложен втория милиард, така както сме го предвидили и ние, за да може програмата да продължи своето действие и за да можем през следващата година да продължим с изпълнението и най-вече с приемането на 2000 вече сгради, които са в готовност с регистрирани сдружения и някои от тях, бих казала, с доста добра готовност, но на стенд бай. А предполагам, че като изпълним първите сгради, интересът ще се увеличи. Дори само тези, които вече са на стенд бай биха уплътнили доста сериозна част от сумата, така че бих казала, лавинообразно, интересът нараства.
При равни други условия, при положително приемане на бюджета и залагане на този втори милиард, можем спокойно да продължим работата и по нови сгради, а иначе текущите – те продължават, те са с резервиран бюджет, те са в процедура, така че и те са също в изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Аз се надявам, че тази информация беше полезна и за всички колеги от всички политически сили, защото предстои бюджетна процедура, предстои гласуването на бюджета. Да използваме ваканцията да се срещнем с избиратели, да обмислим дали ще подкрепим продължаването на програмата. Аз, лично, с две ръце бих я подкрепил. Благодаря.
Г-н Иванов, заповядайте.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря. Уважаема г-жо министър, уважаеми колеги, аз имах няколко въпроса, но трябва да задам само един още. Свързан е с автомагистрала Черно море. На какъв етап е проектът и в каква посока се движи. Беше казано, че имаме зелена светлина и че ще има европейско финансиране. Какво се случва с този път. Той е жизнено важен за държавата и е доста натоварен като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, моля.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Напротив, бих казала, че това което казахме и винаги сме го казвали, за съжаление, не го казвам с радост – няма европейско финансиране – нито за Хемус, пък камо ли за Черно море.
Ако погледнем стратегията за развитие на пътния сектор до 2025 г., ние виждаме и сме приоритизирали главните европейски и въобще пътни коридори, които трябва и искаме да бъдат изградени като част от приоритетите за доразвитие на магистралния пръстен и това са: магистрала Хемус, магистралата и участъка София-Калотина, София-Видин, Русе-Търново и тунела под Шипка като основни направления, доизграждането на софийското околовръстно и чак тогава е Черно море.
Защо е толкова назад Черно море? Първо, защото няма европейско финансиране, второ, защото нямаме такъв сериозен трафик, с който да обосновем. Много по-сериозен трафик има по направления, на които нямаме магистрали като София-Калотина, Русе-Търново и София-Видин и Хемус, затова сме го приоритизирали на толкова задно място. Не на последно място е важно да кажем, че много инвеститори, на които е предлагана тази магистрала, именно поради липса на трафик и именно поради скъпото строителство, което струва – тя е почти 1 млрд. за изграждането на този участък би струвала, не е изгодно за един такъв инвеститор да инвестира.
Нашите усилия са положени в друго – участъкът, който е свързването на Бургас и Варна като пътно направление, да положим усилия съществуващия път да бъде разширен, да бъдат направени съответните обходи, така че той да бъде направен с безконфликтно движение, тъй като той е много натоварен лятото, особено в участъка от Бургас до Слънчев бряг. Така че, нашата амбиция и нашите приоритети са Бургас-Слънчев бряг – четирилентово. И впоследствие участъка от Слънчев бряг-Бяла-Обзор до Варна да бъде направен с трилентово преминаване, поне като част от дейностите, защото трафикът от Слънчев бряг до Варна е малко по-малък.
Какво сме направили за целта. Вие знаете направили сме уширението на пътя при Поморие. В момента сме в тръжна процедура за участъка Поморие-Сарафово - уширението на пътното платно. Индикативната стойност в момента е около 20 млн. Процедурата е отворена, текуща е, така че предстои да изберем изпълнител за този участък. Паралелно с това е в ход процедурата за избор на изпълнител на самия обход на Поморие, който е изключително важен, за да изведем целия тежък трафик от града. Процедурата също е на финална права и аз се надявам да има индикативна стойност плюс-минус 20 млн., в момента просто нямам числата пред мен, да изберем изпълнител и там.
Следващата седмица предстои да обявим тръжната процедура за обхода на Ахелой. Най-критичната, най-тежката точка с най-много пътни инциденти. И всъщност по този начин този най-тежък участък от пътя Бургас-Слънчев бряг, двата обхода на Поморие и Ахелой и Поморие-Сарафово да бъдат избрани изпълнители и да започнем поетапно тяхното изпълнение. Те са и най-критични. От там нататък, вие знаете, започва четирилентовото при Слънчев бряг, което е в добро състояние, след което АПИ им е възложено и в момента работят екипи за анализ къде е възможно, къде имаме наличен резервиран сервитут и къде са необходими и какви отчуждения и къде е пътя, защото все пак това е тежък терен, планински, позволява да бъде изградена трета лента, така както направихме в участъка Русе-Шумен, за да може да осигурим по-безконфликтно движение, за да може да отбиват ТИР-овете и съответно да имаме две ленти, особено на качвания, на слизания на тежките терени при преминаване на планината и поетапно да започнем работа в тази посока. Това е по-реално, това е по-финансово постижимо и има по-голям смисъл и за туристическия трафик, и за тежкотоварния трафик в този район, така че това е посоката, в която са насочени нашите приоритети за това направление.
МАРТИН ИВАНОВ: Това беше моето следващо уточняващо питане, точно за тази отсечка относно Ахелой и Бургас-Варна е най-натоварената и според мен е най-належащо, но Вие вляхте отговора в големи детайли. Благодаря, за което.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, г-н Председател! Уважаема г-жо министър, моят следващ въпрос е от областта на опазване на околната среда и водите. Ние го намираме като отражение на тип регионална политика. Тези дни стана известно, че в България предстои внасянето на няколко десетки хиляди тона битови отпадъци от градовете Палермо и Неапол. Предстои те да бъдат депонирани или преработени в депа или заводи за отпадъци в района на Варна и Бургас. Дали правителството и лично Вие имате отношение към този бизнеспроект и има ли риск България да продължи да умножава количествата отпадъци за депониране и преработване в други райони на страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, моля.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Този въпрос не е в компетенциите на министерството, нямам информация, не мога да имам коментар. Министърът на околната среда и водите е тази, която може да каже, съжалявам.
ИВАН СЛАВОВ: Затова аз казах, че гледаме на това като отражение на тип регионална политика. Мисля, че е логично да се намесите, защото аз, лично и моите съграждани няма да се гордеем, ако този бизнес, бъде национален бизнес. Зададох Ви го с превантивна цел, надявайки се, че Вашето национално достойнство ще допринесе за рестриктивни действия на държавата ни. Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Там, където е в нашата компетенция, разбира се, че ще се намесим, но водещата роля е на МОСВ, и ще участваме активно там докъдето ни позволяват правомощията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Приключваме за днес.
(Закрито в 16,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
Забележка: общ брой знаци: 55 155
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 17
Днес, 21 юли 2016 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Колеги, вече имаме кворум, да започваме. Ще ви представя предложението за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
Предложението е да разместим дневния ред и първа точка да бъде:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ2014ТСІ5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция № 602-02-26, внесен от Министерски съвет.
И втора точка да бъде актуални въпроси към министър Павлова.
Има ли коментари по отношение на тази идея? Не. Добре, който е съгласен дневният ред да бъде формулиран по този начин, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Единодушно. Минаваме по първа точка. Предполагам зам.-министър Деница Николова ще ни докладва. Заповядайте, г-жо Николова.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря, г-н Зеленогорски. Уважаеми дами и господа народни представители, първо да се извиня за закъснението - имахме много важна ключова среща по новия програмен период.
С предложения закон за меморандум се осигурява пълноправното участие на България в трансграничното сътрудничество между България и Турция. В рамките на този меморандум се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното и ефикасното управление за разходването на средствата по програмата, като в рамките на този меморандум са обособени съответни глави, които определят и съответните функции и отговорности на държавите, участващи в него по отношение на изпълнение на финансовия инструмент между България и Турция. В рамките на меморандума са определени органите, които управляват, сертифицират, одитират средствата, които се разходват по нея. Също така, в рамките на меморандума са определени отговорностите и функциите по изпълнение и описание на това по какъв начин се изпълнява конкретния проект, а в глава „Финансова” са уточнени и финансовите взаимоотношения между страните, участващи в програмата и съответно, необходимостта от корекции и санкции, там където е приложимо това, съгласно нормативната уредба.
Бих казала, че това е стандартен документ, който се приема, с оглед уточняване на взаимоотношенията между страните, що се касае до програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция, финансирана от Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо Николова. Колеги, за коментари, въпроси, изказвания – има ли желаещи? Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Имам един въпрос, който общините поставяха многократно. Тези общински съвети, които са осъдили арменския геноцид, в тази ситуация не знам дали трябва да го коментираме, но все пак. В Бургас и други общини имат актове на общинския съвет и решение на институциите в съседната държава, Република Турция – да не се работи по съвместни проекти. Имате ли такова наблюдение, или не, или всъщност едностранно може ли една държава, при положение че ние правим ратификация, да нанася такива щети на български общини, реално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за въпроса. Още на етап оформяне на насоките за кандидатстване по програмата за трансгранично сътрудничество имахме доста широка дискусия с колегите от националния партниращ орган от Турция и с, разбира се, техните ресорни ведомства, по отношение на това какви изисквания се залагат в насоките за кандидатстване. Факт е, че те имаха конкретни изисквания в тази посока, да бъдат ограничени до достъп до финансиране общини, които са приели такава декларация, нещо с което, ние като българска страна, категорично не се съгласихме, категорично не възприехме като подход и съответно в насоките за кандидатстване няма ограничителен фактор или критерий, който да ограничава участието на една или друга община по отношение на програмата и достъпа до финансиране. Още повече, че това е един инструмент, който се финансира от Европейския съюз, там правилата са съвсем ясни и там не се допуска дискриминация на една или друга община, или стесняване на обхвата на програмата, вследствие на, бих казала, външнополитически въпроси, които касаят двете държави. Напротив, това е един инструмент, който тясно трябва да сформира възможности за сътрудничество и тясно да се сформират партньорства. В този смисъл, бих казала, че насоките нямаха такъв ограничителен критерий, няма и нещо, което в хода на кандидатстването да е възпрепятствало такива общини да сформират свои партньорства. Имаме и общини, които все пак са подали свои проектни предложения въпреки декларациите, които са приети от общинските съвети, тоест успели са да сформират партньорства. И в момента е в ход първата покана за кандидатстване и проектните предложения, които са подадени по нея
Нашето впечатление е, че програмата протича, като начален ход на изпълнението, с изключително голям интерес от страна на потенциалните бенефициенти, защото по първата покана за кандидатстване бяха подадени 195 проектни предложения, които в момента са в ход на оценка и към края на м. септември се очаква да излезем с решение на съвместния комитет за наблюдение за финансиране на конкретни проектни предложения, които са преминали през съответната оценителна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. И аз благодаря. Други желаещи? Не виждам. Добре – тогава пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим този законопроект с положително становище за влизане в Зала по отношение на ратификацията на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 г., моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приет е. Добре. Приключихме с тази точка. Благодаря ви.
Сега ще изчакаме малко министър Павлова и ще продължим.
Уважаема госпожо министър, уважаем Ваш екип, колеги, започваме актуалните въпроси. Виждате, че тук е целият екип на министър Лиляна Павлова, благодарим ви и започваме с въпросите.
Колеги от ГЕРБ? Заповядайте г-жа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа зам.-министри, моят въпрос е свързан с информация, която бих искала да получим във връзка с изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, какво се случва със съвместните комитети, докъде е стигнало тяхното реализиране. Имайки предвид важността на тези програми за пограничните райони, в частност и района, от който аз съм избрана – това е Северозападният район, бих искала да разбера какво се случва, в частност и с програмите България – Румъния, България – Сърбия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители! Да, програмите за трансгранично сътрудничество се радват на голям интерес тази година, обобщено мога да кажа, защото по всички програми, по които обявихме покани за кандидатстване, всъщност, получените проекти в пъти надвишават не само бюджета, но включително нашите очаквания.
Ако започна по програмата България – Сърбия – обявихме бюджета на програмата е 34 млн. евро, обявихме първата покана със срок 18 януари и получихме 388 проекта. Наистина огромен интерес имаше. Приключи оценката на съвместната оценителна комисия между двете държави, беше представен доклада на съвместния комитет за наблюдение, който е органът, който одобрява тези проекти и за съжаление, от 388 проекта наличният бюджет ни даде възможност да одобрим само 36 проекта, които да бъдат финансирани и съответно те са на стойност 18 млн. евро по първата покана. Така че, имаме успешно одобрени проекти и в момента сме в процедура тези бенефициенти да си представят документите, да сключим договора и да започне изпълнението по програмата. Останаха много проекти, които няма как да бъдат финансирани, за съжаление.
Предложението на българската страна беше да увеличим бюджета и да включим прогнозния бюджет вече и за 2018 и 2019 г., за да можем да използваме тази енергия на бенефициентите и толкова много получени проекти и всъщност, да не одобрим само 36 проекта на стойност 18 млн., какъвто е бюджетът на първата покана, а всъщност да го утроим и да стане до 50 проекта. Но, сръбската страна казаха, че не са съгласни и тъй като ние сме пълноправни партньори, няма как да стане без тяхното съгласие. Те пожелаха да си има нова покана, наново да кандидатстват бенефициентите и това нямаше как да преодолеем, тъй като сме с 50:50 гласуване. Затова ще има нова покана и ще могат бенефициентите наново да кандидатстват, но първо трябва да напреднем с тези.
България – Турция - общият бюджет е 29 млн. евро, първа покана обявена – 195 проекта получени. Отново огромен размер, няма да можем да финансираме, най-вероятно, всичките. Допуснатите 116 от тези проекти до следващия етап на технически проектна оценка, тъй като приключи административната, чисто формална оценка. Надяваме се, че до м. септември и тя ще приключи и ще могат да бъдат разгледани и съответно одобрени проекти за около 11 млн. евро и да започнем със сключване на договори през есента на тази година и по тази програма.
България – Македония е аналогична ситуацията като със Сърбия. Там също имаме вече одобрени проекти. Общият бюджет на, тази програма е най-малка, е 19,4 млн. евро. В срок имаше подадени 213 проекта, от които на комитета за наблюдение, след извършена оценка, бяха одобрени 44 проекта на стойност 10 млн. евро. По същия начин и македонската страна отказа да вземем бюджет от 2018 и 2019 г. и да го увеличим и да вземем повече проекти, така че ще сключим договори с първите, ще влязат в изпълнение и ще има нови покани за кандидатстване по България- Македония.
По отношение на България – Гърция - почти 130 млн. евро е целият бюджет. Отворена е покана за кандидатстване. Тя е разделена – имаме стратегически проекти, които се одобряват директно, предефинирани по програмата и други, по които се кандидатства. Върви административната оценка в момента по проектите, които са подадени. И отделно върви вече поканата, която ни е за стратегическите проекти, така че се надявам, до края на годината ще могат да бъдат одобрени и тези проекти.
По отношение на програмата България – Румъния. Тя ни е доста критична програма. Това е програмата с най-голям бюджет от всичките трансгранични програма – 258,5 млн. евро. В първата покана бяха включени приоритетни оси 1, 2 и 3 като възможности за инвестиции на меки мерки и на инвестиционни проекти. В рамките на поканата имахме получени 117 проекти за меки мерки, от които са одобрени 23 договора за субсидия на обща стойност 17,5 млн. евро. В рамките на втория срок от поканата ни за кандидатстване - септември 2015 г. са подадени 153 проекта. И оценката е приключила. Съвместният секретариат ще представи оценените проекти на предстоящия на 4 август, комитет за наблюдение. Често казано, обаче, не съм оптимист за този комитет за наблюдение, мисля че той ще мине много тежко и мисля, че или няма да одобрим добри проекти, или няма да можем въобще да одобрим проекти, но в момента колебанието е да изберем по-малкото зло.
Какво имам предвид? За съжаление, тъй като по отношение на програмата България – Румъния, водеща е румънската страна, управляващият орган е в Румъния, секретариатът е в Румъния. Да, ние като партниращ орган имаме своето мнение и ще го изкажем, но за съжаление, водещата страна винаги е тази, която определя начина, по който се изпълняват критериите, насоките за кандидатстване и процедурите. По наше наблюдение, по това, което виждаме, румънският управляващ орган, секретариатът си позволиха в оценката да работят хаотично – първо правиха административна, после техническа, после пак се връщаха на административна оценка. Считаме, че имаше едно хаотично оценяване. Доста проекти са отхвърлени, според нас, несправедливо. 70 % от проектите са отхвърлени още на административна, а останалата част от проектите, също са отхвърлени, вече на ниво техническа оценка. От тези, които са одобрени, всъщност, не постигаме целите на програмата, а пък те изяждат голяма част от бюджета, който е обявен по програмата, тъй като не постигат индикаторите за изпълнение.
Затова, нашата позиция ще бъде именно тази, като партниращ орган на комитета, че считаме, че оценката не е проведена, спазвайки напълно всички процедури, има прекалено много отхвърлени по формални причини, проекти, като например, че изречението в декларацията не е довършено на някои бенефициенти, съгласно стандартния формат, не може да бъде причина за отхвърляне на цял проект. По този начин виждаме дискриминирани и български партньори по водещи партньори, но ако се абстрахираме дори само от българските водещи партньори, в тези проекти виждаме едно некоректно, бих казала, третиране на бенефициентите, най-вече спазвайки правилата. Това е нашата позиция като партниращ орган.
Обсъдихме какво е становището защото все пак и ние имаме право на глас. В този комитет имат право на глас и другите членове. Това са и кметовете на населените места от двете страни на Дунав и голяма част от кметовете също смятат да изразят негативно мнение по отношение на предложените за одобрение, проекти. Освен, че са малко на брой, изяждат голяма част от бюджета, много проекти са несправедливо дисквалифицирани. Така че, вариантите, които предстоят са - да се одобрят тези проекти и да се чака следваща покана за кандидатстване – вариант едно, вариант две – е да се отхвърлят тези проекти и да не се приемат и да се преобяви наново и да се прави наново оценка. Нещо, за което считам, че е по-редно да настояваме защото в момента ако критериите за оценка – мога да бъркам като числа, колегите ще ме поправят, но ако са били, че одобряваме проекти само с 85 точки нагоре, в момента ще влязат като одобрение проекти с 65 точки, примерно. Давам ви само като пример в общи параметри, защото не им достигат резултати. Изобщо, виждаме едно, не докрай професионално отношение и считаме, че би могло да се направи по по-добър начин тази оценка и по-обективно към всички бенефициенти. Разбира се, ние държим на тези, които са водещи български партньори, но без да дискриминираме и румънските, считаме че не трябва по формални, субективни критерии да се отхвърлят проекти. Нека да видим, все пак органът, който взима решение е комитетът, с право на глас има много членове там, така че предстои да видим дали ще одобрят тези, или ще чакаме нова покана и ще се прави наново на 4 август. Аз просто представям пред вас нашата позиция. Ние, като министерство как ще гласуваме, но нашият глас не е решаващ, така че нека видим какво ще се случи.
Това е най-общо по тези програми, ако имате нещо по друга програма конкретно, тук са и колегите, и зам.-министър Николова, и Мария Дузова, които имат управляващите органи и партниращите, съответно по тази програма – можем да дадем повече детайли по останалите, тъй като - знаете, управляваме общо 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество в дирекцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Г-жо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, г-жо министър! Аз съм сигурна, че Вие ще защитите българския интерес на 4 август и въпросът ми беше свързан най-вече с България – Румъния, защото има много подадени проекти от страна на общини и на областни администрации, хубави проекти, които аз съм сигурна, че Вие ще вземете най-доброто решение и най-добрата позиция при защитаване на интереса на нашите бенефициенти…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За съжаление, не зависи само от нас.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря и аз. Колеги от БСП. Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми г-н Председател, г-жо министър, колеги, моят въпрос е относно изпълнението на програмата „Региони в растеж”. Въпросът ми е колко договора са сключени, колко средства са усвоени – реално от тази програма. И всъщност един въпрос, който постоянно го поставям – какви са изводите от поведението на кметовете и общинските съвети по отношение на дадената възможност от средствата – цялата сума за интегрираните планове за развитие, да се финансират селските територии. Има ли областни центрове или общини, които попадат в региони в растеж и да са решили да правят въздействие само в градската си среда. И тъй като говорим за европейското планиране, все пак, ако може с няколко изречения – как приключи и какви са Вашите изводи по изпълнението на „Регионално развитие 2007-2013”.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Ще кажа няколко думи за 2013-2020 първо. Това, което мога да кажа, че към момента на 76 % от общия бюджет, който е 3 млрд. лв. са обявени процедурите за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което е в конкретен размер 2 284 млрд. лв., част от които са по първа приоритетна ос – 1,3 млрд. на принципа на директното предоставяне към нашите междинни звена – 39-те наши големи и средно големи градове. И останалите са по другите приоритетни оси, където имаме и конкретни бенефициенти и съответно конкурентен подбор. Общият размер на сключените договори към днешна дата – първо трябва да кажа, че за всичките 39 града – те са одобрени като междинни звена, акредитирани са, имаме акредитация на управляващия орган на междинните звена, официално получена от акредитиращия орган. Всичките 39 междинни звена са акредитирани, а пък всичките 39 общини имат одобрени акредитационни програми напълно и изцяло. От тях, отделно от това имаме 47 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност 303 млн. лв., което е 10 % от бюджета на програмата. Имаме договори с Министерство на културата – един на брой, 15 с Агенция „Пътища”, 31 договора по техническа помощ с нашите бенефициента. Имаме 50 одобрени проекта по приоритетна ос 2, отделно от това, което са за енергийна ефективност в малките градове. Днес одобрихме първия договор от инвестиционните програми на 39-те града, това е на община Габрово, така че към днешна дата имаме добър темп на изпълнение на програмата.
По отношение на втория Ви въпрос – за възможността да се възползват общините в рамките на бюджета, който имат по ос 1, 20 % да финансират не само градската част, но и селските райони, грубо казано . За съжаление, практиката показа, че решението, което са взели общините, представяйки своите инвестиционни програми, е приоритетно да развиват своите градски среди, централна градска част. Много малка част, в момента не мога да кажа точно число, но много малък процент, може би 5-6, са тези, които са взели решение да си подкрепят и извън централна градска част, да си подкрепят и селата, но това е тяхно право и възможност, от която те не са се възползвали.
По третия Ви въпрос – за оперативна програма”Регионално развитие 2007-2013”, знаете, успешно приключихме програмата и бяхме първият управляващ орган, който не само приключихме, но и разплатихме над 100 % всички проекти към края на миналата година. Да, имаше някои проекти, които останаха за сметка на съфинансирането или за сметка на собствените дейности на някои от бенефициентите, но тъй като ние имахме и много наддоговорени проекти, всъщност, успяхме да разплатим на 100 % това, което имахме за разплащане, за да усвоим европейското финансиране в максимална степен и сме и първият управляващ орган, който успя да прегледа, да рефицира и сертифицира всички плащания така, както повеляваше срока по регламент, с много малко неприключили проекти и ги изпратихме към края на м. март. С равносметката, обаче, когато приспаднем и недопустими разходи и финансови корекции, мисля че сме на около 95 % изцяло усвояване на европейската част, останалото са недопустими разходи или финансови корекции, които имаме, което считаме за един изключително добър резултат, тъй като и очакванията бяха за по-малък размер, така че имаме за разплащане.
Обръщам внимание, че имаме и недовършени проекти, знаете, че имаме това право до края на годината да довършим проекти и да декларираме още разходи, така че очакваме, че ще можем още 60-63 млн. да декларираме, приключвайки някои от обектите, които останаха за довършване в тази година, каквото право имаме, така че тази сума ще се увеличи допълнително.
Бих казала, равносметката на изминалия програмен период е, че можем спокойно да отчетем едно добро изпълнение. Важно е, обаче, да знаем, че в новия програмен период имаме едно предизвикателство, междинно – съгласно регламента, не само нашата оперативна програма, всички оперативни програми имаме специално определени минимални лимити на усвояване. И ако тези лимити не бъдат усвоени до 2018 г. , ще трябва да бъдат, съответно, отнети бюджетите на общините и още в 2018, а не да чакаме както в предишния период, чак 2022 г. До 2018 г. ако определен ресурс не бъде усвоен от общините или нашите бенефициенти, 20 % от инвестиционните програми, примерно, на една община, ще се отнемат средствата, защото имат право да ни отнемат 6 % от общия резерв на всички програми и на съответната програма, която не усвоява. Така че, трябва да сме много внимателни до 2018 г. – всички управляващи органи имам предвид, включително и нашите бенефициенти – да усвоим, да разплатим и да въведем в експлоатация своите обекти до декември 2018 г., така че при равносметката през 2019 г. България да не се окаже, че ще бъде в ситуация да не ни се признаят парите - 6-те процента от резерва и по този начин да ни се намали, пропорционално, европейското финансиране за която и да било от оперативните програми. Затова така много стимулираме, помагаме, подкрепяме с всички възможни средства нашите бенефициенти да работят и да изпълняват още до 2018 г. голяма част от своите проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Г-жо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз благодаря за отговора. Имам две тревоги по отношение на стартирането и изпълнението на „Региони в растеж”. Първата тревога е, че трите години минаха в планиране, позициониране до тук -управляващите органи, интегрираните планове, договорите, които сте сключили и е необходимо – сигурно си давате сметка в оставащите 4 години управляващите органи, които и да са те, много напрегнато да усвоят този голям ресурс. Още повече, че имаме и управляващи органи на терен.
Второто по-голямо притеснение е, че вече 14 години ще стане – в периферията на големите градове, областните градове преди всичко и градовете, които попадат извън областните в оперативна програма „Региони в растеж”, няма да има възможности за целенасочени инвестиции през европейските средства за тяхното развитие. Сега, тук безспорно, не е Ваша грешката. Това е въпрос на възглед на общините, които управляват и това ще даде едно голямо отражение, защото, хайде да речем, по-големите средищни селища биха могли да получат някакви средства дали за образование, дали за култура, дали за другите възможности, които се предоставят, ще отидем към едно изключително голямо задълбочаване и тук сигурно знаете, вървят едни дезинтегриращи процеси. В такива общини започват подписки, инициативи „хайде да се отделим, да се готвим за отделяне от общинския център, защото поне да се готвим за следващия планов период да има възможности да усвояваме средства”. Много по-малки селски общини харчат повече средства. Това е голямото ми притеснение.
И в контекста, но аз ще Ви питам след малко за националната пространствена концепция и видимо тук ще направим най-голямо задълбочаване на проблемите в периферията на тези общини, но въпрос на местните общности е да си правят изводи кого са избирали, кой ги ръководи и какво им предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Коментар нямате към това? Не. Добре. Колеги от ДПС.
ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос ще бъде кратък и ще бъде допълнение към въпроса на г-жа Янкова. Освен, че отговорихте как върви реализацията на програма „Региони в растеж” , останали са 4 години, има ли този брекзит, който направиха във Великобритания, има ли някакви индикации договореностите, които се направиха по програмите, подписани от Вас като министър на регионалното развитие, да има преразглеждане за предните периоди на финансовите показатели или нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Първо, нека да кажа рано е да се каже, от гледна точка на финансовите параметри, защото брекзита е едно като референдум и като взето решение, друго е като процедура за излизане, съгласно договора за ЕС, който позволява една процедура от две годни. Така че, всъщност 2017 и 2018 ще са годините на преговори, които чак в края на 2018-та ще имаме финансовите резултати. Както казах, 2018-та регламента, така или иначе, повелява да се прави равносметка 6-те процента от резерва как ще се дават на страните-членки спрямо тяхното усвояване. Тогава се прави и преглед на многогодишната финансова рамка, глобалната на европейския бюджет за 28-те страни. Тогава ще е моментът, именно като част от брекзита, да се преизчисли многогодишната финансова рамка спрямо вноските на държавите и общия бюджет, който ще се преразпределя и тогава би могло на някакво ниво, въобще да се мисли. Но това ще е 2019-та. До тогава ние все пак имаме подписани рамковите споразумения, имаме одобрени оперативни програми, така че стига да изпълняваме целите, които споменах преди малко за усвояването, нямаме основание в момента за такава тревога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Хайрула? Не.
Аз ще си позволя, от името на Реформаторския блок, да задам един въпрос, г-жо министър. Може би г-жа Гечева – каква е актуалната ситуация с твърденията в медиите за незаконно строителство в Иракли. Това е моят въпрос. Г-жа Гечева?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: По моя информация няма данни за незаконно строителство в Иракли. Г-жа Гечева? Нямаме данни. Нашите проверки не показват такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Аз все пак ще помоля, тъй като аз съм наясно със ситуацията, но предполагам голяма част от медиите и българското общество не са наясно, може би все пак да кажем дотук как вървяха процедурите и защо смятаме, че е отговорна общината по ситуацията в Иракли, защото виждам едно абсолютно неразбиране от страна на обществото за това какво се случва там.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може би това беше важно уточнение, което пропуснах да направя, че от 2012 г. вече трета година ДНСК отговаря за проверката на незаконно строителство само на обекти първа, втора и трета категория. Всички останали обекти – четвърта и пета категория, в каквато категория биха попаднали, ако имаше незаконно строителство в Иракли или където и да било, където говорим за незаконно строителство, са изцяло ангажимент на местните власти, съответно на дирекциите за строителен контрол, каквито има във всяка една община. Така че, всички строежи четвърта и пета категория, в които попадат къщи и по-малки строежи, са ангажимент на местната власт, техните строителни контроли да издават заповеди. Когато ние получаваме сигнал и установим, че конкретният строеж е такава категория, ние го препращаме по компетентност на съответния главен архитект и на техния строителен контрол.
Единствено, по изключение, тази година – преди буквално няколко седмици, но то беше по разпореждане на съда, ДНСК направи извънредна проверка на курортен комплекс „Слънчев бряг”, въпреки че там отново говорим за категория строежи „Премествяеми, преносяеми обекти”, които се издават като разрешение от главния архитект, в случая – главния архитект на Несебър, тъй като съдът води производство, имаше разпореждане на ВКП, ДНСК да се намеси, тъй като община Несебър отказваше да прави тези проверки. В този случай имаме тогава принудително ДНСК, като по-горна инстанция – по принцип контролираме органите на местната власт, да се намеси и да направи тази проверка.
Мога да споделя с вас резултатите от тази проверка, защото те са много изненадващи и за вас, ако имате интерес. Проверката на ДНСК показва, че са проверени 323 преместваеми обекта - незаконни, без разрешение за поставяне и схема за поставяне, от които 75 са вече констатирани при предишни проверки, за което вече сме инструктирали община Несебър да ги премахне, да предприеме действия по премахване. И нови констатирани и незаконни без разрешение за поставяне и схема за поставяне – 248 обекта на територията на курорт „Слънчев бряг”. Връчили сме 14 покани на кмета на община Несебър, за това че нарушава закона и за това че не изпълнява своите действия по закона, за това че не изпълнява разпорежданията ни, за това че не изпълнява заповедите и не предприема действия за премахване на тези преместваеми и поставяеми обекти, но имаме пълен отказ те да бъдат изпълнени поне към настоящия момент. Отделно от това, до момента е установено изграждането на 68 строежа, за които имаме проверка на документите – те пак са в категорията на компетентността на общината, така че очакваме от там също действия и уведомяваме, съответно прокуратурата за своите резултати от тази проверка, за съставяне на актовете на длъжностните лица, от една страна, които не изпълняват своите функции по закон, а съответно те пък ще трябва да бъдат принудени отново от прокуратурата, да предприемат действия срещу извършителите и поставящите незаконни преместяеми и поставяеми обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, г-жо министър. Аз мисля, че е хубаво в комисията да обмислим евентуално да сезираме главния прокурор, защото извинявайте, аз имам чувството, че говорим за държава в държавата. Тук не става въпрос за 2-3 незаконни, а за 350, после още 200 и изобщо, струва ми се, че може би ще обмислим с ръководството и с колегите, за да се действа доста по-активно. Благодаря, г-жо министър, обърнахте внимание и за „Слънчев бряг” – нещо страшно важно и хубаво е обществото да знае, че се правят необходимите стъпки от страна на държавата.
От Патриотичния фронт не виждам колеги. БДЦ – г-н Иванов.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря, г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с моя избирателен район – Пловдив област. Последните два месеца претърпяха доста наводнения в община Карлово. Аз имах приемна преди няколко дни. Там структурата е доста пострадала, липсват мостове, пътища в общината като цяло. Има ли някакъв план министерството и държавата да помогне за щетите – те са над 5 млн. и въобще запознати ли сте там със ситуацията като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, което мога да кажа, от гледна точка на министерството, ние можем да се намесим и да търсим помощи по линия на фонд „Солидарност”, тогава когато при едно такова природно бедствие е имало обявено регионално бедствие с определен мащаб, за да отговорим на изискванията по фонд „Солидарност” да кандидатстваме. Такъв мащаб на бедствие не е имало. В случаите когато е по-малък мащаба, какъвто е този, общината чрез областната управа може да кандидатства по линия на Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за финансиране за преодоляване на щетите от това бедствие, така че това не е от компетенциите на нашето министерство.
МАРТИН ИВАНОВ: Защото те като цяло нямат яснота, дори някои хора от общината ме питаха дали има такава практика и аз казах, че ще задам въпроса, все пак като зам.-председател на Комисията по регионално развитие, към Вас с какво можем да им бъдем полезни. Имам втори въпрос, но нека минат и другите колеги.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако позволите да допълня, ако общината досега не е подавала до Междуведомствената комисия, ние сме член, но водещо е МВР със своя секретариат, който е към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, г-н Върбанов е председател на секретариат, който приема документите, работи с общините и би могъл да помогне на общината да си попълни формуляра, ако досега не е кандидатствала, така можем да окажем чисто логистично подкрепа от наша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, уважаеми представители на екипа на госпожа министърката! Г-жо министър въпросът ми е свързан със свлачището на третокласния път Сливен-Котел. Участъкът е важен не само защото свързва няколко населени места със Сливен, а и защото е път към туристическия комплекс „Карандила”, който има значение за гражданите и гостите на Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-жо Министър?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Да, така както бяхме поели ангажимент, Вие знаете, ние възложихме проект, с който да ни дадат геоложко проучване първо, за който могат проектантите да ни дадат конкретни мерки по укрепването, за да можем да направим трайно укрепване, а не да укрепим и пътят да се срине. Това беше направено. Експертният съвет на АПИ прие този проект, неговата стойност е доста внушителна – над 2 800 млн. без ДДС, ако не се лъжа, е стойността на проекта. Тъй като ние знаем колко сериозен и важен е този път за преминаващите от там, възложили сме на фирмата, имаща ангажимент по текущ ремонт и поддържане на пътищата в региона, да направи подготвителни действия и по одобрения проект да започне работа по неговото укрепване, така че до другата седмица трябва да ми докладват всички подготвителни действия по укрепването дали са направени, за да можем да одобрим технологичната схема по неговото изпълнение и да започне работата по него.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Минаваме към втория тур въпроси. Колеги? Г-н Проданов.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря Ви, г-н Председател. Уважаема г-жо министър, уважаеми зам.-министри, хора от екипа на г-жа Павлова! Въпросът ми е свързан с подобряването на водоснабдителната структура в България и най-вече с проекта за развитие на общинската инфраструктура. Добре знаем, че голяма част от язовирите в България се нуждаят от големи ремонти, рехабилитация, че има нужда от строителството и изграждането на нови такива съоръжения. И проектът за развитието на общинската инфраструктура, реализиращ се със заем от Световната банка, си поставя и преследва едни високи цели като водоснабдяване и канализация, които покриват територията на цяла България, но и рехабилитацията, включително прилежащите пречиствателни станции за питейни води към язовирите Нейковци и Студена. А проектът включва още, за първи път от две десетилетия в България, изграждането на такива съоръжения и язовири, с приоритетно предназначение за питейно водоснабдяване и прилежащите към тях, пречиствателни станции за питейни води, а именно язовирите Пловдивци и Луда Яна. Тъй като въпросът е от изключителна важност, бихте ли ни запознали с напредъка на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жо министър.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, благодаря. Трябва да кажем, че проектът за развитие на общинска инфраструктура, който е подписан 2010 г. със Световна банка е на обща стойност 100 млн. лв., от които заем са 80 млн. Имаме две изменения по това споразумение, сега сме в процедура по трето изменение, след малко ще обясня защо.
Каква е ситуацията в момента? Компонентите, които са вече изпълнени, приключени, изплатени и приети е компонента, свързан с изготвянето на 51-те мастър планове или генералните планове, свързани с водоснабдяването и напълно приключен и разплатен с неговите подпроекти. Останалите компонененти са в ход на различен етап на действие. Те са свързани с подготовка на проекти за строителство на язовири, със строителен надзор и с технически дейности по тези проекти. Първоначално целият договор за заем включваше изграждането на три и рехабилитацията на един язовир. След разглеждането на количествените сметки, когато вече имаме реални проекти се оказа, обаче, че тази стойност не ни е достатъчна, така че в едно от измененията отпадна един от язовирите и всъщност в момента проектът включва изграждането на язовир Пловдивци на територията на община Рудозем, язовир Луда Яна на територията на община Пазарджик, рехабилитацията на язовир Студена на територията на община Перник и рехабилитацията на пречиствателната станция в Перник. Това е обхватът на дейностите, свързани с инвестиционния компонент, който остана по проекта.
След проведена тръжна процедура, избрахме изпълнител и той активно работи за изграждането на язовир Пловдивци на територията на община Рудозем. Там имаме и предвидено изграждане на пречиствателна станция за питейни води за захранването на всички населени места в региона. Договорът е на стойност 47,4 млн.лв. и е в процес на изпълнение, така че напредък имаме и в строителството. Надяваме се, че основната част на строителството ще приключи тази година, за да може довършителните дейности да са 2017-та, за да може да се използват пролетни води и снеготопене за завиряването на язовира през 2017 г., тестове и проби, за да може 2018 г. да започне водоснабдяването с новия питеен язовир на тази територия.
По отношение на другите два язовира ние имаме проведени тръжни процедури и избран изпълнител за строителството на Луда Яна и за рехабилитацията на язовир Студена. Но, тъй като получените оферти надвишаваха максималния размер, първо в бюджета, който имахме по заемното споразумение, както и размера на обявената процедура, бяхме в една много дълга дискусия, дебат и преговори и със Световна банка, и с Министерство на финансите, как да продължим напред. В резултат на много месеци преговори и на много усилия, които са вложени все пак в тези проекти, а и предвид нуждата от осигуряване на чиста питейна вода за тези региони, получихме подкрепа от Министерство на финансите за удължаване на заемното споразумение и съгласие за необходимите допълнителни средства, с които надвишаваме бюджета, ние водихме преговори с фирмите, редуцирахме част от увеличените оферти, така че добрата новина е, че всъщност надвишението ще е само с 6,9 млн. евро от общия бюджет, което не е драстично. Първоначалното беше над 20.
По този начин с удължението на меморандума, всъщност ние ще можем да изпълним до 2020 г., надявам се, тези проекти, така че вече получихме първоначалния мандат за тези преговори, намалени са цените, допреговорено е със Световна банка и очакваме последно МФ, като финансираща и съфинансираща страна, да ни потвърди сключването на споразумението за удължаване и съфинансирането, което ще предоставим – то е, пак казвам, в много по-малък размер отколкото беше първоначално и когато в следващите седмици, надявам се, получим това съгласие, ще можем да сключим договор с избраните изпълнители и от есента на тази година да започне реално строителството на новия язовир Луда Яна, рехабилатацията на язовир Студена.
Паралелно с това вече сме готови с тръжната документация за пречиствателната станция за питейни води в Перник на язовир Студена. Тя, чисто съгласувателно – знаете ние работим по правилата на Световната банка – съгласуваме всички документи със Световна банка и очакваме до края на лятото да ни дадат съгласие да обявим и тази последна тръжна процедура, с която максимално да изпълним всички дейности по заемното споразумение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Г-н Проданов?
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Благодаря за отговора, благодаря за усилията, които полагате за реализирането на този важен проект, тъй като още в момента на неговото започване, доколкото знам според оценка на Световната банка, успешното реализиране на този проект ще подобри и ще създаде надеждно водоснабдяване на повече от 150 000 души, така че Ви благодаря и Ви желая успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Във връзка с, отново водния сектор, на 30.06.2016 г. КЕВР утвърди част от новите цени за питейна вода. Вярно е, че исканията са на ВиК ЕООД, ВиК АД, но в крайна сметка принципалът е министърът на регионалното развитие, на част от тях. И тъй като има изключително голяма дискусия в Смолян – 2,36 с всичките 4 компоненти, моят въпрос е принципалът дава ли съгласие и съгласува ли се с Вас цялата процедура и влияете ли върху ВиК-дружествата за формирането на цената, защото поглеждайки и сравнявайки такъв тип ВиК подобни, изключително големи контрасти във ВиК-услугите в страната. И в тази ситуация мислите ли нещо, защото обедняването е голямо и е крайно несправедливо.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо трябва да кажа, че Вие знаете, че след поредна реформа, направена като част от цялостната водна реформа, ние имаме самостоятелно обособен воден регулатор, независим воден регулатор. Така че, категорично не се намесваме, нямаме информация, не участваме във формирането, определянето на цените, които регулаторът определя за съответно всяко едно от ВиК-дружествата и за тези с принципал МРРБ, и за тези с принципал – съответната община, и за тези със смесено управление.
Това, което мога да кажа, за да сме коректни в това какви цени се определиха в момента, трябва да кажем, че ВиК-та имаха ангажимент към м. юни да си подадат новите бизнеспланове за новия петгодишен регулаторен период, който започва от следващата година плюс пет години напред. Това, което регулаторът за целите на регулиране на цената и на услугата, направи, е да одобри годишната, засега, цена на съответно тези ВиК-та за годината, а в момента тече процедурата за одобряване на петгодишните планове на всяко едно от ВиК-та, които ще дадат вече за петте години и за всяка година поотделно, оттук нататък промяната в цените и ценообразуването на ВиК-услугата. Има населени места, наистина, в които има по-голямо увеличение и други, в които има по-малко увеличение, но важно е след това да го погледнем, в съответно петгодишния период, когато бъде окончателно одобрен от КЕВР.
Важно е, обаче, също да отбележим при ценообразуването дали съответното населено място има, или няма пречиствателна станция, дали предоставя услуга по пречистване на питейна вода, по пречистване на отпадните води, защото това също е част от ценообразуването. Има значение при ценообразуването съответната община по какъв начин добива водата – каптажно, помпажно и т.н., защото това има отношение към разходите, да кажем за електроенергия, както е в един Добрич, в цялостната формирана цена на услуга, това са и причините да имаме толкова големи разлики между отделните населени места.
От друга страна, обаче, вие знаете, че новият регулатор прие нови наредби за ценообразуване на предоставените услуги и вече ценообразуването става на друг принцип и на друг критерий, които очаквано доведоха до промяна на цените по места – нагоре и надолу. По предложение на министерството предложихме да се намали прага и съответно тавана на цената на водата. Беше намален от 4 на 2,5 % от дохода на домакинствата да бъде прага на социална поносимост, защото знаем, че има семейства, които имат затруднения с плащането на битови разходи, така че цените при всички положения за всяка територия и във всяко дружество са съобразени с прага на поносимост.
ДОРА ЯНКОВА: Аз разбирам, че има мотивация за искане на вдигане на цената, разбирам, че се утвърждава национален регулаторен орган в лицето на КЕВР, но цяла България знае, че принципал на държавните, тъй като не сме още приключили водната реформа, дружества сте вие, Министерството на регионалното развитие и министъра. Още повече, че имате в почти във всяко дружество назначени контрольори, които етапно да информират за състоянието на дружеството. Сега, ако някои са се поразпуснали, на фона на беднотията и имат високи заплати, ще се постарая да Ви изнеса информация с писмено питане до Вас, за да видим огромните контрасти и изкривявания, тъй като гражданите са работодатели през потреблението на водата, а справедливо е министърът да стои отгоре, представлявайки гражданите през парламентарен вот.
Така че, моята молба е да се понамесите, да го видите този проблем, защото огромни са натоварванията, хората мърморят, на нас ни е най-лесно да започнем подписки, референдуми, преписки, гражданите съответно да си търсят гражданските права – да контролират. Но в случая сте ги поизтървали. Сигурно докладите, които ви пишат контрольрите, не пишат за разкоша, за начина на живот на ВиК-дружествата. Там малко да позатегнете коланите.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, благодаря. Важно е да отбележа, че ние не сме абдикирали от контрола на ВиК-дружествата нито като принципал, нито като представлявани от областните управители като все пак председателите на асоциациите по ВиК, нито през нашите контрольори за тези дружества, които са с държавно участие, напротив. Така че, да, чисто от формална гледна точка, разбира се, че всеки един бизнесплан, петгодишните бизнеспланове, за да може всяко едно ВиК-дружество да ги внесе за одобрение в КЕВР, минава през асоциацията във ВиК и асоциацията съгласува изготвения и представен от съответния директор на ВиК-дружеството, бизнесплан. А в асоциацията участват всички асоциирани партньори на определената воднообособена територия, представлявана и ръководена от областния управител. Така че, да, ние сме наясно какви са бизнесплановете, които са представени от всяко едно ВиК-дружество – част от асоциацията. Да, контрольорите контролират и искам да ви кажа, че имаме сериозни доклади, сериозни анализи и сериозни критики, включително за някои от ВиК-дружествата.
Аз също имам ВиК-дружества, към които имам и своите критики, и своите инстуркции, даже за някои от тях съответно имам предприети и други административни мерки, така че и ВиК дирекция търговско дружество следят чрез контрольорите дружествата, техните отчети, така че бъдете уверена, че прилагаме своите функции и ангажименти по контрол. Ако Вие обаче, имате конкретен сигнал, аз с радост ще го разгледам и ще направим целева проверка на съответното дружество, което визирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Г-н Хайрула имате ли друг въпрос? Не.
Аз ще задам още един въпрос. Има известни опасения сред част от обществото и сред кметовете относно програмата за саниране през 2017 и 2018 г. и така в една средносрочна перспектива, бихте ли ни казали каква е ситуацията и могат ли хората да са спокойни, че програмата за саниране ще продължи. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Да, днес включително имахме координационна среща с Българската банка за развитие като наш партньор и финансиращ орган по програмата. Предстои такава и със Сдружение на общините, но тя е чисто, бих казала, по рутинното изпълнение на програмата. В момента не мога конкретни числа да цитирам, но мога да кажа в общи параметри – ние имаме сключени на територията на цялата страна около 4000 сдружения на собствениците и почти 2000 от тези сгради вече са одобрени за финансиране по програмата. Текущи са в момента 1500 сгради, по които вървят обществени поръчки. Едните са за обследване – енергийно и техническо, а другите са за строителство. Общият размер на индикативната стойност на обявените обществени поръчки или индикативните очаквани стойности са около 1 млрд, колкото ни е и отчетът по програмата, именно затова казахме, че сега трябва приоритезираме и да се фокусираме тази година към изпълнението на тези около 1500 текущи обществени поръчки, което означава минимум 750 сгради в строителство, при успешно провеждане на тези поръчки. Да се фокусираме тази година върху това, което сме предложили като част от бюджетната процедура и се надявам да бъдем подкрепени от МФ, впоследствие, разбира се, и от вас тук в парламента в Закона за държавния бюджет за 2017 г. да бъде заложен втория милиард, така както сме го предвидили и ние, за да може програмата да продължи своето действие и за да можем през следващата година да продължим с изпълнението и най-вече с приемането на 2000 вече сгради, които са в готовност с регистрирани сдружения и някои от тях, бих казала, с доста добра готовност, но на стенд бай. А предполагам, че като изпълним първите сгради, интересът ще се увеличи. Дори само тези, които вече са на стенд бай биха уплътнили доста сериозна част от сумата, така че бих казала, лавинообразно, интересът нараства.
При равни други условия, при положително приемане на бюджета и залагане на този втори милиард, можем спокойно да продължим работата и по нови сгради, а иначе текущите – те продължават, те са с резервиран бюджет, те са в процедура, така че и те са също в изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря. Аз се надявам, че тази информация беше полезна и за всички колеги от всички политически сили, защото предстои бюджетна процедура, предстои гласуването на бюджета. Да използваме ваканцията да се срещнем с избиратели, да обмислим дали ще подкрепим продължаването на програмата. Аз, лично, с две ръце бих я подкрепил. Благодаря.
Г-н Иванов, заповядайте.
МАРТИН ИВАНОВ: Благодаря. Уважаема г-жо министър, уважаеми колеги, аз имах няколко въпроса, но трябва да задам само един още. Свързан е с автомагистрала Черно море. На какъв етап е проектът и в каква посока се движи. Беше казано, че имаме зелена светлина и че ще има европейско финансиране. Какво се случва с този път. Той е жизнено важен за държавата и е доста натоварен като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, моля.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Напротив, бих казала, че това което казахме и винаги сме го казвали, за съжаление, не го казвам с радост – няма европейско финансиране – нито за Хемус, пък камо ли за Черно море.
Ако погледнем стратегията за развитие на пътния сектор до 2025 г., ние виждаме и сме приоритизирали главните европейски и въобще пътни коридори, които трябва и искаме да бъдат изградени като част от приоритетите за доразвитие на магистралния пръстен и това са: магистрала Хемус, магистралата и участъка София-Калотина, София-Видин, Русе-Търново и тунела под Шипка като основни направления, доизграждането на софийското околовръстно и чак тогава е Черно море.
Защо е толкова назад Черно море? Първо, защото няма европейско финансиране, второ, защото нямаме такъв сериозен трафик, с който да обосновем. Много по-сериозен трафик има по направления, на които нямаме магистрали като София-Калотина, Русе-Търново и София-Видин и Хемус, затова сме го приоритизирали на толкова задно място. Не на последно място е важно да кажем, че много инвеститори, на които е предлагана тази магистрала, именно поради липса на трафик и именно поради скъпото строителство, което струва – тя е почти 1 млрд. за изграждането на този участък би струвала, не е изгодно за един такъв инвеститор да инвестира.
Нашите усилия са положени в друго – участъкът, който е свързването на Бургас и Варна като пътно направление, да положим усилия съществуващия път да бъде разширен, да бъдат направени съответните обходи, така че той да бъде направен с безконфликтно движение, тъй като той е много натоварен лятото, особено в участъка от Бургас до Слънчев бряг. Така че, нашата амбиция и нашите приоритети са Бургас-Слънчев бряг – четирилентово. И впоследствие участъка от Слънчев бряг-Бяла-Обзор до Варна да бъде направен с трилентово преминаване, поне като част от дейностите, защото трафикът от Слънчев бряг до Варна е малко по-малък.
Какво сме направили за целта. Вие знаете направили сме уширението на пътя при Поморие. В момента сме в тръжна процедура за участъка Поморие-Сарафово - уширението на пътното платно. Индикативната стойност в момента е около 20 млн. Процедурата е отворена, текуща е, така че предстои да изберем изпълнител за този участък. Паралелно с това е в ход процедурата за избор на изпълнител на самия обход на Поморие, който е изключително важен, за да изведем целия тежък трафик от града. Процедурата също е на финална права и аз се надявам да има индикативна стойност плюс-минус 20 млн., в момента просто нямам числата пред мен, да изберем изпълнител и там.
Следващата седмица предстои да обявим тръжната процедура за обхода на Ахелой. Най-критичната, най-тежката точка с най-много пътни инциденти. И всъщност по този начин този най-тежък участък от пътя Бургас-Слънчев бряг, двата обхода на Поморие и Ахелой и Поморие-Сарафово да бъдат избрани изпълнители и да започнем поетапно тяхното изпълнение. Те са и най-критични. От там нататък, вие знаете, започва четирилентовото при Слънчев бряг, което е в добро състояние, след което АПИ им е възложено и в момента работят екипи за анализ къде е възможно, къде имаме наличен резервиран сервитут и къде са необходими и какви отчуждения и къде е пътя, защото все пак това е тежък терен, планински, позволява да бъде изградена трета лента, така както направихме в участъка Русе-Шумен, за да може да осигурим по-безконфликтно движение, за да може да отбиват ТИР-овете и съответно да имаме две ленти, особено на качвания, на слизания на тежките терени при преминаване на планината и поетапно да започнем работа в тази посока. Това е по-реално, това е по-финансово постижимо и има по-голям смисъл и за туристическия трафик, и за тежкотоварния трафик в този район, така че това е посоката, в която са насочени нашите приоритети за това направление.
МАРТИН ИВАНОВ: Това беше моето следващо уточняващо питане, точно за тази отсечка относно Ахелой и Бургас-Варна е най-натоварената и според мен е най-належащо, но Вие вляхте отговора в големи детайли. Благодаря, за което.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Добре. Г-н Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря, г-н Председател! Уважаема г-жо министър, моят следващ въпрос е от областта на опазване на околната среда и водите. Ние го намираме като отражение на тип регионална политика. Тези дни стана известно, че в България предстои внасянето на няколко десетки хиляди тона битови отпадъци от градовете Палермо и Неапол. Предстои те да бъдат депонирани или преработени в депа или заводи за отпадъци в района на Варна и Бургас. Дали правителството и лично Вие имате отношение към този бизнеспроект и има ли риск България да продължи да умножава количествата отпадъци за депониране и преработване в други райони на страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, моля.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Този въпрос не е в компетенциите на министерството, нямам информация, не мога да имам коментар. Министърът на околната среда и водите е тази, която може да каже, съжалявам.
ИВАН СЛАВОВ: Затова аз казах, че гледаме на това като отражение на тип регионална политика. Мисля, че е логично да се намесите, защото аз, лично и моите съграждани няма да се гордеем, ако този бизнес, бъде национален бизнес. Зададох Ви го с превантивна цел, надявайки се, че Вашето национално достойнство ще допринесе за рестриктивни действия на държавата ни. Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Там, където е в нашата компетенция, разбира се, че ще се намесим, но водещата роля е на МОСВ, и ще участваме активно там докъдето ни позволяват правомощията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря. Приключваме за днес.
(Закрито в 16,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
Стенограф:
Т. Екимова
Забележка: общ брой знаци: 55 155
