1. Представяне и обсъждане на Законопроект за електроните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура , № 602-01-36, внесен от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание.

---

П Р О Т О К О Л

№ 19




Към протокола се прилага списък с присъстващите народни представители и гости на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Открива заседанието. Има необходимият кворум. Дневният ред е приет единодушно от присъстващите членове на комисията.
Законопроектът по първа точка е представен от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Валери Борисов:
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: - Уважаеми дами и господа народни представители!
Предложеният Ви проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2015 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високосторостни електронни съобщителни мрежи и осъвременяване на нормативни актове, с които се определят изисквания към разполагането на електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им инфраструктура.
Законопроектът е изработен в изпълнение на Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. т.7 „Електронно управление и държавна администрация“, цел 2 „Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса“, както и на Актуализираната политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015-2015 г., където е предвидено изготвянето на специален закон, регламентиращ изграждането на високоскоростни широколентови мрежи.
В процеса на актуализиране на Политиката в областта на електронните съобщения на Република България за периода 2015-2018 г. бяха проведени обществени консултации с всички заинтересовани страни от сектора. Един от ключовите въпроси беше за мерките, които следва да се предприемат за облекчаване на административната тежест и намаляване на разходите при изграждане на електронни съобщителни мрежи. Резултатите категорично показаха необходимостта от обособяване на правната материя за ускорено разполагане на съвременни електронни съобщителни мрежи и изграждане на инфраструктура в самостоятелен закон.
Натрупаната практика в прилагането на настоящия режим за разгръщане на електронни съобщителни мрежи е идентифицирала противоречащи си разпоредби, в резултат на което възникват проблеми при практическото им прилагане, което, от една страна, създава правна несигурност, а от друга страна, създава предпоставки за административни и съдебни спорове.
В потвърждение на затрудненията, които изпитват инвеститорите, могат да бъдат посочени и данни от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г., според които общият размер на вложените инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи е намалял, което намаление се отразява и на дела на инвестициите в общия обем инвестиции който за 2014 г е 13% при 16,5 за 2013 г. очертава се тенденция за непрекъснат спад, което в не малка степен се дължи на сложни и тромави административни процедури, спъващи инвестиционния процес.
С цел преодоляване на гореописаните проблеми, адресиране на препоръките на Европейската комисия и мерките, предприети от МС в началото на 2015 г към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше създадена междуведомствена работна група със задача да изготви проект на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Проектът предизвика сериозни и задълбочени дискусии с участие на широк кръг лица – представители на администрацията и бизнеса, както в областта на телекомуникациите, така и сред мрежовите оператори, чиято дейност е обект на регламентация в законопроекта.
С проекта на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура се съкращават някои от процедурите, свързани с разгръщането на високоскоростни кабелни електронни съобщителни мрежи, като се премахват изискванията за подробни устройствени планове, когато трасето на физическата инфраструктура за тези мрежи попада в обхвата на съществуващ път и в сервитутите на газопроводи, електропроводи, канализационни мрежи и железопътни линии или друга съществуваща мрежа. В законопроекта е включена уредбата на глава седемнадесета от действащия Закон за електронните съобщения относно изграждането на електрони съобщителни мрежи, като са отстранени остарели разпоредби, несъвършенства в процеса на прилагането, а други са адаптирани и съобразени с технологичното развитие и облекченията, които създава новият специален закон по отношение на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура.
Законопроектът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност: общи разпоредби, цели и принципи, достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура, предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура, координиране на дейности, разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и инфраструктура в сгради, решаване на спорове, контрол и административнонаказателни разпоредби.
Наред с регламентираните в Закона за електронните съобщения права на преминаване и специално ползване на инфраструктура и имоти, включително на сервитутните им зони, е въведено правото на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура на друг мрежов оператор. Предвижда се задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп до и съвместното ползване на съществуващите инфраструктури при предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператора на електронна съобщителна мрежа. Цените, които мрежовите оператори могат да определят за целите на този закон, отразяват разходите, свързани с предоставянето на съответната услуга. Това, както посочва Комисията за защита на конкуренцията в становището си по законопроекта от 18 май 2016 г., е необходимо да предотврати налагането на необосновано високи цени за достъп до съществено съоръжение, да улесни и да стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи в съответствие с целите на въвежданата директива.
Предложени са ясни правила за разграничаване на отговорността между лицата, ползващи съвместно една и съща инфраструктура за осъществяването на различни стопански дейности.
Регулиран е редът, по който се определя оператор, който да получи права за разполагането на мрежата в случаите, в които капацитетът на съответната мрежа е ограничен. В съответствие с целите на директивата приоритет е даден на операторите, които ще разположат високоскоростни електронни съобщителни мрежи, следват мрежите за нуждите на държавното управление, мрежите с по-ограничен териториален обхват, а на последно място са мрежите са собствени нужди предвид по-ограничената им обществена значимост.
Предвидено е отпадане на изискването за одобряване на план-схема към подробен устройствен план за изграждане на приемо-предавателни станции за безжични електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура.
В глава осма се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне на достъп до съществуваща инфраструктура, включително определяне на цени за достъп, координиране на строежи, предоставяне на информация относно планирани строежи, предоставяне на достъп до физическа инфраструктура в сгради и разполагане на електронни съобщителни мрежи. Регламентират се правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и процедурата за решаване на споровете, които Комисията ще решава, като дава задължителни указания в рамките на специализирана комисия, включваща широк кръг специалисти с оглед на хоризонталния характер на въвежданата директива.
Всеки оператор може да се обърне за разрешаване на възникнали спорове по предоставянето на достъп, включително по отношение на цената на достъпа, както и при липса на произнасяне или неправомерен отказ, към националния орган за решаване на спорове – Комисията за регулиране на съобщенията. Предвид разнородното естество на потенциалните спорове е предвидено създаването на специализирана комисия, която да се състои от експерти от държавните институции и от независими регулатори, имащи експертизата и правомощията за решаване на конкретните спорове. Комисията ще се произнася със задължителни указания.
Контролът върху дейностите е регламентиран в раздел І на глава девета, като са конкретизирани органите за конкретни дейности, съответно: Комисията за регулиране на съобщенията; министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията; кметът на общината. В раздел ІІ са предложени размери на съответните глоби и имуществени санкции за неспазване на изискванията на закона.
В Допълнителните разпоредби са дадени дефиниции на използваните специализирани понятия, включително: мрежов оператор, физическа инфраструктура, високоскоростна електронна съобщителна мрежа, оператор на електронна съобщителна мрежа, физическа инфраструктура в сграда, точка на достъп и др., които са от ключово значение за правилното прилагане на законовите правила.
Преходните и заключителните разпоредби съдържат правила по отношение на заварените правоотношения, както и промяна в редица закони.
Предвижда се актовете по прилагането на закона да се приемат в 6-месечен срок, който започва да тече един месец след обнародването на закона. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва в срок до 30 септември 2016 г. да предприеме необходимите действия за създаване на Единната информационна точка. Органите от обществения сектор, които разполагат в електронен формат с информация, която се публикува на Единната информационна точка, са длъжни да я предоставят в срок до 31 декември 2016 г. В съответствие със сроковете на въвежданата директива се предвижда законът да влезе в сила на 1 юли 2016 г. с изключение на разпоредбите, свързани със създаването и обмена на информация чрез Единната информационна точка, както и относно задълженията в проектите на нови сгради и основни ремонти на съществуващи сгради да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Това е накратко представянето на законопроекта. На разположение съм да отговарям на вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Борисов.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения и предложения.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - сподели мнение, че изнесените тук данни са притеснителни. Подкрепя усилията на министерството и на Министерски съвет да се направи стиковката между различните оператори. Зададе въпрос по отношение становището на Националното сдружение на общините в Република България (което се прилага към този протокол) по чл. 18 не са равнопоставени частта и общинската собственост. Трябва да се потърсят варианти за овъзмездяване на общините.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ - отговор: - ако задължим операторите да плащат на общините няма да спазим директивата за ускоряване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: ще се уеднаквят таксите и ние трябва да защитим интереса на общините.
ДОРА ЯНКОВА – ние ще защитаваме интереса на общините. В закона за кадастъра не сме дали право на операторите да правят специализирани действия към кадастъра. действащия закон не поставя в равностойно положение общините. БСП ще бъде активен в зала при обсъждане на този законопроект и ще защитава правата на общините.
ЗАМ. МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: - придържали сме се към действащото законодателство и директивата. Предполага се, че ще се повиши цената на крайната услуга. Опасяват се, че общините могат да извиват ръце.
ДОРА ЯНКОВА – възразявам да се третират по този начин общините. Директивата е за по-бързо изграждане но общинската собственост е равнопоставена по Конституция.
ХРИСТО ГРУДЕВ: - когато една община иска инвестиция за подземен кадастър от операторите, те не я дават. Същият проблем е и в областната администрация. Тази инвестиция трябва да се предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - ние много сериозно защитаваме интересите на общините. Няма друг вариант, при който да не се плаща на общините (дори за 1кв.м). данъкоплатците плащат много на тези оператори. Те копаят и после общината възстановява пак с парите на гражданите. Настоявам да се спазва закона за собствеността (държавната и общинската). Да се направят текстове, с които да се съгласят общините.
ЗАМ. МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ние също имаме становището на Националното сдружение на общините. Ще говорим с тях, ще се опитаме да ги убедим. За подземния кадастър – операторите ще бъдат длъжни да подават информация към единната точка. Законопроектът е направен съвместно с Министерство на регионалното развитие, операторите, общините. Мрежовите оператори са направили отстъпки (електроразпределителните дружества) те са направили баланса с общ документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: колеги, да преминем към гласуване на законопроекта7
Който подкрепя законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет, моля да гласува: „за“ – 9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 3.
Благодаря Ви. Законопроектът е приет.
Благодарим на г-н заместник-министъра за участието в нашето заседание.
Преминаваме към точка втора, а именно задаване на актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството г-жа Лиляна Павлова.
Добре дошли. Заповядайте.
Първи задават въпрос колегите от ПГ на ГЕРБ.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: - въпросът му е свързан с удължаване проекта за водоснабдяването.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - проекта е удължен (171 млн. – 80% от Световната банка, за инфраструктура на общините и договорите са подписани. Язовир Рудозем, Язовир Луда Яна за който е сключен договор). Ще се захранва Панагюрище – срок 900 дни.
Днес подписахме договор за язовир Студена – захранва 100 000 жители. Строен е през 60-те години. Има проблеми, сега с нов проект 98% от работата ще са под водата. Срок за изпълнение 24 месеца. Средствата ще се усвоят. Водоподаването няма да се прекратява.
ДОРА ЯНКОВА : - Европа отделя все по-малко пари за пътна инфраструктура и да се ползват други средства. За общинската пътна инфраструктура - приблизително 20 000 км - само 3000 от нея са в добро състояние (дава конкретни данни). Пита с какво министерството се е ангажирало. Има ли в МРРБ ангажимент да се следи тази стратегия по финансиране от различни места общинската пътна инфраструктура. Закъснява и изпълнението на стратегията.
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - по отношение на стратегията и дългосрочната визия се полагат усилия, зависи от приходите – винетки и пътен данък. Парите не стигат и на Агенция Пътна инфраструктура и на общините. Има сериозно разминаване между данните за състоянието на общинската пътна мрежа. Въвеждането на смесената система)ТОЛ винетки) до 26.09.2016 г. е срока за започване и въвеждане на Тол таксите плюс винетките. Очакват се 1 млрд. лв. приходи от смесената система и на солидарен принцип да помогнат за важните общински пътища. Единствената програма финансираща пътища е „Програмата за развитие на селските райони“
ДОРА ЯНКОВА: - министерство на регионалното развитие и благоустройството и министерство на финансите – да се даде възможност за помагане на общините.
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - до 2008 година имахме такива права, сега общините получават директни субсидии от министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - въпрос относно опазването на архитектурното наследство.
Биха ли приели да се направи обща работна група между нашата комисия, министерството на регионалното развитие и благоустройството, министерство на културата, Националното сдружение на общините в Република България и други заинтересовани организации. Сегашните не са ефективни.
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - подкрепя едно такова предложение, като предлага да се включи Дирекцията за национален строителен контрол, но важна е превенцията. Трябват по-спешни законодателни мерки – общините да получат право да предприемат действия за обезопасяване на тези сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - да, така е трябва по-радикални мерки.
ИВАН СЛАВОВ: - въпрос относно средствата за пространствено развитие, какви са критериите за тези центрове.
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - имаше условия на които да отговарят общините (1,5 млрд са предвидени за селските райони по Програмата за развитие на селските райони.) разпределението е направено по критерии (обективни) жители, развитие, функции и т.н. Ще има ново административно разпределение на областите за финансиране и разпределяне на финансирането. София излиза от финансирането по програмата.
ИВАН СЛАВОВ: - как ще се определят тези критерии?
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - програмата ще се съобразят с критериите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - какво става с прехвърлянето на данните за кадастъра?
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: обслужване на едно гише, ново ЕГН на имота, всички общински служби по земеделие, кадастър и общините работят по този начин.
ДОРА ЯНКОВА: - Националната програма за енергийна ефективност - как върви приключването на годината и вярно ли е, че следващата година ще има още 1 млрд. лв.
МИНИСТЪР ПАВЛОВА: - Надяваме се в бюджета за 2017 г. да се заложи още 1 млрд.лв.
Сега от 2018 сгради – 1848 са започнали действия. Има над 2100 чакащи сгради и ако има пари ще се санират и те безвъзмездно. Последните месеци Хасково имат много молби.
ДОРА ЯНКОВА: - как ще се усвои този ресурс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - конкретно питане за пропадането на пътя в с. Садовец между Пленен и Тетевен?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ - пътят няколко пъти е ремонтиран, но трябва да се направи пилотно укрепване, за което се прави проект в момента.
ИВАН СЛАВОВ: - въпрос за последните 20 км от пътя Провадия – Айтос?
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: - участъкът е част от програмата „Региони в растеж“. Очаква се следващата година да има избран изпълнител и да се направи окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Колеги, да благодарим на министър Павлова и нейния екип за днешната работа.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам днешното заседание.
Приятна почивка на всички.



ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Найден Зеленогорски