Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
15/11/2016
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 15 ноември 2016 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Найден Зеленогорски.
* * *
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля госпожа Жени Начева от Министерството на финансите да представи Законопроекта.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Ще очертая някои макроикономически показатели. Ще представя бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет.
Законопроектът е разработен при очакван растеж на БВП и запазването му на относително стабилно ниво – до 2,5%. Предвижда се постепенно ускоряване ръста на БВП до 2,7%. Запазват се целите на дефицита за периода 2017 – 2019 г. в размер на 1,4 – 1,5% от БВП. Нивото на безработицата се очаква да забави темпа и да достигне 7,3%. В средносрочен план предвиждаме да се понижи до 6,5%. Нивото на инфлацията ще достигне до 1,5% в периода до 2018 – 2019 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма ще са между 38,4 и 37,7%. Разчетите за разходите по консолидираната фискална програма са за параметри от 39,8% от БВП за 2017 г.
Основните приоритети в разходната част в бюджета за 2017 г. са насочени в четири основни области.
Първата е сектор „Образование“ – реализираме приоритети преобладаващо в средното образование с цел повишаване качеството на образованието, професионалната квалификация и преподавателския състав.
Вторият приоритет е свързан с решение на Консултативния съвет за национална сигурност в сферата на отбранителните способности на страната.
Третият приоритет е в сферата на здравеопазването, където основните насоки са съсредоточени в сферата на спешната медицинска помощ, майчинското и детско здравеопазване и профилактика.
Четвъртият приоритет е изпълнение на Програмата за национална енергийна ефективност. Продължаваме реализирането й през 2017 г.
Бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет – на консолидирано ниво е заложен ръст от 96,7 млн. лв. в приходната част, които разчети са свързани с положителен ефект от 9 млн. лв., с които са оценени приходите от новия данък върху таксиметровия превоз на пътници и подобряване събираемостта на останалите имуществени и общински данъци. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са 2 млрд. 881 млн. лв. Ръстът спрямо 2016 г. е 219 млн. лв. Само за делегираните от държавата дейности ръстът е 200 млн. лв. В изравнителната субсидия е планиран ръст, съответно 12 млн. лв. целева субсидия и 2 млн. лв. ръст на средствата за зимно поддържане.
По отделните направления на делегираните от държавата дейности в сферата на общинската администрация за първи път след разговори с НСОРБ е предвиден ръст освен в резултат на средствата за кметските наместници в централния бюджет, но бяха определени допълнително 17,2 млн. лв. за увеличение възнаграждението на служителите на общинската администрация. Считаме, че така ще се осигури възможност за 10% ръст във възнагражденията.
Предвидили сме ръст в отделните делегирани от държавата дейности в отбраната, културата, здравеопазването. Най-значим е ръстът в образованието за преодоляване недостига на педагогически специалисти в средното образование и учителите, които за първи път встъпват на работа – ръст над 120 млн. лв. в отделните направления във връзка с новата нормативна уредба.
Друго увеличение на средствата е за информационното осигуряване и подпомагане на функциите, където разчетите са съобразени с политиката на децентрализация и деинституционализация и социалните услуги от резидентен тип.
Предложили сме текстове към Законопроекта, които считаме, че ще допринесат за подобряване качеството и ефективността на общинските финанси. Те са свързани с промени в Закона за общинския дълг и прецизиране на понятия в тази посока, въвеждане на специална процедура за избор на финансираща институция в контекста на промените в Закона за обществените поръчки. Предвиждаме възможност общините да могат да използват преходен остатък във Фонд „Социално подпомагане“ на ниво функции, а не само на ниво дейност, каквато беше разпоредбата през тази година.
Предлагаме възможност утвърдената целева субсидия за капиталови разходи да се използва за финансиране при определени условия след 30 април за текущи ремонти, каквото беше желанието в реализирането на тези проекти за някои общини.
Предвидена е разпоредба, която дава възможност 80% от финансовите корекции през първия програмен период да не се възстановяват от общините. Предвиден е механизъм – на части в средносрочен период общините да могат да възстановят останалите финансови корекции.
Прецизира се ограничението по чл. 32 – за погашението на общинския дълг, като изключваме от обхвата на ограничението екодоговорите.
Считаме, че общините ще реализират нещата през 2017 г. без напрежение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Давам думата на министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В допълнение на общото представяне на бюджета ще кажа, че той осигурява две важни неща, независимо кое правителство ще го прилага. Той дава възможност за спокойствие, да има добра реализация на секторните политики във всяко министерство, за да не се получава дисбаланс, да няма тревоги по отношение на инвестиционния процес и инфраструктурата. Той дава възможност в определени сектори за увеличение на заплатите и за увеличение на минималната работна заплата. Считам го за стабилен бюджет, който ще даде възможност, въпреки опитите за обвинение, че при тази обстановка той е нещо безотговорно, напротив, той е отговорен бюджет, за да няма трусове в държавата.
Бюджетът е разпределен съобразно очакваните приоритети в политиките на правителството. Осигуряваме приемственост в годините.
По отношение на политиките на Министерството мога да кажа, че бюджетът е почти същия, какъвто имахме през 2016 г., с две основни промени – предвидено е сериозно увеличение на приходната част, респективно на разходната част. Увеличението в приходната част е с 85 млн. лв. Те са базирани на основата на реализираното през 2016 г. увеличение на приходите за сметка на увеличената цена на винетките – 84 млн. лв., и един милион върху приходите, който очакваме като увеличение относно дейността в областта на кадастъра. На тази основа са увеличените разходи в сектор „Пътища“. Всички приходи от винетните стикери се връщат в Пътната агенция за поддържане на пътната мрежа.
Другата разлика е по отношение на държавните инвестиционни заеми. 2016 г. е последната, в която имахме възможност за довършване на заемните споразумения по Програмата „Транзитни пътища“, където по линия на Европейската инвестиционна банка инвестирахме за рехабилитация и поддържане на пътищата. С това приключват инвестициите и заемите за пътищата. По-нататък инвестициите в това отношение са от винетките – за текущ ремонт и зимно почистване, и от европейските фондове по двете оперативни програми – „Транспорт“ и „Региони в растеж“.
Това са разликите между бюджет 2016 и бюджет 2017 г. за МРРБ.
Приоритетен остава сектор „пътища“. Благодарение на увеличените приходи има повече разходи за инвестиции за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Разходите средногодишно са 50 млн. лв. за зимно поддържане на пътищата. Те са осигурени. Останалите средства ще бъдат инвестирани в текущ ремонт и поддържане на пътищата. Тази година започнахме дългосрочната Програма за приоритетно инвестиране на надсъбраните средства от винетки. Тези 85 млн. лв. предлагаме да бъдат приоритетни за пътищата в Северна и Северозападна България. Ще продължим тази политика, но не с кръпките, а средствата да бъдат инвестирани по приоритетност и да бъдат направени цели участъци от пътищата, за да се решават кардинално проблемите.
Друг важен нюанс, който няма да се реализира с бюджет 2017, но е заложен като политика, е смяна на системата за таксуване на пътищата – не само винетна система, но комбинирана винетна система за леки коли и тол система за тежкотоварните превозни средства. Знаете, че повече от шест месеца тръжната процедура за внедряване на тази система е блокирана от жалби. Вчера има две нови. Затова за 2017 г., както бяхме заложили приходи от тол такси, това отпада. Ако търгът мине успешно през 2017 г., тази политика ще може да се внедрява и от 2018 г. да има приемственост.
По отношение на европейското финансиране – всички средства за финансирането и съфинансирането по оперативните програми „Транспорт“ и „Региони в растеж“ са налични, достатъчни са, съответстват на разчетите. Трябва да имаме увереност, че можем да си изпълняваме проектите – завършване на започналите лотове на автомагистрала „Струма“, да стартират процедурите за Кресненското дефиле, сключени са договорите по Оперативна програма „Региони в растеж“ за пътищата. Тяхната реализация за 2017 г. е обезпечена финансово от европейско финансиране и съфинансиране. Нямаме причина за притеснение.
Втората приоритетна политика на Министерството е Програмата за саниране. При приемственост тя ще може да продължи – както при сключените договори, така и да се сключат нови договори. В момента се реализират две хиляди сгради, има още 2500 чакащи. Освен това има готовност за още около 3 000. Това излиза извън рамките на нашата управленска програма.
Третият приоритет на Министерството като политика е устройственото планиране. Предлагаме подкрепа на общините за изработване на общите устройствени планове. Тази година разплащахме основно аванси. През следващата година ще има междинни и окончателни плащания. Заложили сме необходимия ресурс. Всяка година се оказва, че те не могат да го изхарчат. (Реплика на проф. Гинка Чавдарова.) Аз им пожелавам през следващата година, ако бюджетът бъде приет, да направят повече устройствени планове.
За кадастъра. Областните служби по земеделие вече работят като част от кадастъра. Приехме нови тарифи, ограничени услуги, работа на едно гише. Въпреки предвиденото 30-процентно намаление на таксите, предвиждаме увеличение на разходите, защото подобрихме услугата.
За водната реформа. Освен европейското финансиране, с което правим регионалните прединвестиционни проучвания и облигационните форми за всички области, които са част от консолидираните области, за които ги разработваме (следващата година те ще са готови и ще могат да кандидатстват за европейско финансиране), в бюджета имаме предвидени по линия на държавните инвестиционни заеми и заема от Световната банка всички необходими средства.
Тази година започнахме реализацията на два нови големи язовири за питейни нужди – „Луда Яна“ край Панагюрище и язовир „Пловдивци“ до Рудозем. Финансирането е подсигурено. Язовир „Пловдивци“ изцяло ще бъде завършен тази година, което означава че ще започне да се завирява от следващата година. Предвидили сме средства за неговото довършване. Предвидили сме средства и за „Луда Яна“, чието строителство току-що започна. Стартирахме рехабилитацията на язовир „Студена“. За него са предвидени средства за рехабилитацията му.
Всички ключови политика на Министерството – за водите, кадастъра, устройственото планиране, подкрепата за регионите и общините и трансграничните проекти, санирането и пътната инфраструктура са обезпечени. Очакваме 2017 г. да има възможност за реализация на огромен брой инвестиционни строителни проекти. През Оперативна програма „Региони в растеж“ са предоставени 1,4 млрд. лв. Обектите трябва да бъдат реализирани през 2017 и 2018 г., защото по новите правила ако не усвоим предвидения ресурс до 2018 г., автоматично ги губим. Това важи за всяка оперативна програма. Важно е бенефициентите да работят много активно през следващите две години, за да не позволим автоматичното приспадане на тези суми. Към края на 2016 г. са създадени всички предпоставки, за да не загубим парите. Добре е тръжните процедури да не се обжалват дълго, защото това е голямо предизвикателство.
В общи линии това е бюджетът на Министерството. Имаме недофинансирани доста политики. Това е нормално, но трябва да се разполагаме спрямо възможностите на бюджета и спрямо приходите в сектора.
Това е добър балансиран бюджет, покривайки всички приоритетни политики.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Давам думата на госпожа Гинка Чавдарова.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Изпратили сме Ви протокол, с който разполагате. Ще обясня философията на онова, което сега Ви представяме. Протоколът е част от законовата процедура. Зад него стои единодушното решение на Управителния съвет. Там предложенията за корекция на бюджета са на по-високи стойности. В днешния материал сме извели три предложения.
Първо, ако приемете този Закон с малките подобрения, догодина общините ще разполагат с по-благоприятна бюджетна рамка. Това не се дължи на подобреното макроикономическо развитие, а на подобрения диалог с Министерството на финансите. Много рано дадохме нашите предложения – през септември. Те имаха възможност да ги отразят частично. При последната ни среща допълнително коригираха най-болните ни въпроси.
Нашата приходна част е с напрежение. Приемаме, че 100 млн. лв. са ни предвидени без никакъв допълнителен приходоизточник. Не възразяваме. Не е подценена общинската приходна част.
Второ, в протокола ще видите, че има текстове, по които не сме възразили. Такъв например е текстът за ограничение на представителните разходи. Съзнаваме, че е рестрикция и ограничение на местното самоуправление, но когато има достатъчно аргументи, че една година трябва да се мине през такава рестрикция, ние не сме възразили.
Предлагаме три неща, подредени по степен на ресурсното предложение.
Първо, смисълът на изравнителната субсидия е да подкрепя бедни с нисък фискален потенциал общини. Моделът на разпределение плаче за подобрение, но не успяхме да го подобрим. Голяма част от бедните общини в Северозападния район са оставени на нулев ръст. А бедните общини разчитат предимно на изравнителната субсидия. Част от тях втора година са на нулев ръст. Нашето предложение е за 1,9 млн. лв., за да се даде възможност на 66 общини да се доближат до средното нарастване на изравнителната субсидия. Някои общини имат ръст на изравнителната субсидия 46%. Това е дадено в приложението. Би могло с елементарна корекция напрежението в тези 66 общини да се свали.
Второ, за общинската администрация. Сега се определя 475 лв. средномесечно бруто възнаграждение на общински служители при 460 лв. минимална работна заплата. Ние сме предложили да имаме поне 30 лв. за вариация между минималната заплата и тази на служителите. Искането е за 6 милиона.
Трето, смятам, че кметовете няма да се съгласят с това минимизиране на предложението, съгласувала съм го само с нашия председател – да се увеличи субсидията за пътищата. Подробно сме описали проблема. През първия програмен период едва ни дадоха пари за общински пътища. В този програмен период ни казаха, че няма европейски средства. Въпрос на национална политика е общинската пътна мрежа да се поддържа. Отразили сме малкия ресурс, който имаме по Програмата за селските райони. Няма ги вече онези 120 млн. евро, които имаше в предходния планов период. Единственият източник е целевата субсидия. Затова сме записали допълнително 10 млн. лв. за общински пътища.
Предстоят ни защитени детски градини. Новият Закон ни кара да преструктурираме училищната си мрежа. През месец май следващата година ще имаме закриване на по-малки училища заради отпадането на VІІІ клас. Достъпът до услуги при уедряване на тази инфраструктура по нашите общински пътища става все по наложителен.
Голяма част от нашите бележки бяха отразени на етапа консултации с МФ. Ако ще решим еднократно въпроса с финансовите корекции, да не ги обвързваме с бъдещи финансови корекции. Да отпадне второто изречение, че при всяка бъдеща корекция – може 80% да сме покрили финансова корекция от 1,2 млн. лв. – при следваща финансова корекция, дори само за 1000 лв., общината е длъжна да възстанови опростените 1,2 млн. лв. На книга уж помагаме еднократно, но всяка следваща година се получава „назаем тъпкано се връща“. Не възразяваме да се намали процентът, но да не се обвързва със следващи корекции, независимо от размера. Защо корекция от 1000 лв. трябва да ме накара да възстановя корекция от 1 милион и 200 хиляди?!
Второ, нека да равнопоставим общините. Ще се покрият част от финансовите корекции на общините, ползвали безлихвен заем. Имаме два инструмента. Първо, безлихвеният заем не се дава на всички общини за финансови корекции. Второ, само на такива общини ще помагаме. Тези общини, на които МФ не им даде безлихвен заем, отидоха във Фонд „Флаг“. Не говорим за тези, които са отишли при банките. Дайте поне двата държавни инструмента – „Флаг“ и безлихвеният кредит да ги равнопоставим.
Другите предложения ще ги видите конкретно. Предлагам тези корекции да бъдат подкрепени.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли въпроси към министър Павлова? Няма. (Министър Лиляна Павлова напуска заседанието.)
Моля за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Има няколко неща, които продължават да ни тревожат. С ресурса по Закона за бюджета, който имат общините, с европейските средства не можем да намерим мярката, за да не се задълбочават регионалните различия в страната. На заседание на Националното сдружение на общините заместник-председателят на Министерския съвет сподели тревогата в измерения: регионално различие, демографски проблеми и стимулиране на икономиката. Ако в европейските средства на определени места има бели полета, смятахме, че чрез по-мащабна и целенасочена инвестиционна програма, особено за Северозапада, Родопите, Странджа – Сакар, планинските и полупланински райони би могло да се направи компенсиране с бюджета, за да не се задълбочат регионалните различия. Това обаче няма да се случи. Нашата парламентарна група има притеснение, че тези различия ще продължават да се задълбочават. Няма политика в тази сфера.
Продължава да ме тревожи изоставането във водния сектор. Плановете, които трябва да бъдат финансирани от двете министерства, от водния оператор, съответно от създадените асоциации, ако за тях отидем съгласно прогнозата към средата на 2018 г., рискуваме огромен ресурс за страната. След това идва благоустрояването и промяната в общините.
По отношение на политиките за общинските пътища – изцяло се солидаризирам с общините.
За последен път ще гледаме бюджет за България в този състав на Комисията. Сигурно следващата година съставът на Комисията ще бъде по-различен. От Протокола за разногласия до предложението на Сдружението на общините има едно свито и скромно предложение в размер на 10 млн. лв. за общинските пътища. По изравнителната субсидия са предложени 21,2 млн. лв. Моето предложение е да се обединим и да предложим в доклада за първо четене да се намери този ресурс. Надявам се колегите кметове от ГЕРБ да подходят целесъобразно.
Изоставаме в геозащитата. Средствата за бедствия и аварии стоят в МВР. Не разбирам това. Те трябва да се дадат на агенция или да бъдат в регионалното развитие, да се съберат на едно място, да се види философията по рушащата се и декапитализираща инфраструктура, свързана с бедствията в авариите. Пакетът да бъде на едно място. Има и поредица от много други въпроси, които стоят пред бюджета.
Ние ще се въздържим от подкрепа на бюджета, но ако в Комисията се консолидираме около това – на общините да предоставим тази сума, ние бихме могли да го подкрепим. Така ще дадем знак, че сме Комисия, която в този акцент от нашата дейност е да подпомагаме местната демокрация, да бъдем справедлив арбитър във взаимоотношенията на централната власт с българските общини.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Националното сдружение на общините, анализирайки бюджета, пледира за 17,6 млн. лв., за да отговори на желанието на общините (10 млн. лв. за общински пътища и 6 млн. лв. за изравнителна субсидия). Много трудно се запазват специалисти в общинската администрация. Когато има икономически подем, голяма част от опитните специалисти се привличат в частните фирми. Така общините остават без опитни специалисти. При милиардните възможности, които предлага европейското финансиране, дори няма хора, които да контролират разходването на средствата. Затова кметовете носят понякога и наказателна отговорност за неправомерно разходване на средствата. Искат и 1,9 милиона за общините с нулев растеж. Ако има възможност, нека да откликнем на призива на Националното сдружение на общините. Колегите от общините искат с минимален ресурс да се осъществи нещо реално.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: По какъв критерий са избрани бедните общини?
ГИНКА ЧАВДАРОВА: По относителен дял на собствените приходи в бруто бюджета. Изравнителната субсидия дава средства на тези, които нямат собствен приход. Малко Търново е една от общините, която е на дъното по трите трансфера – нулев растеж за изравнителната субсидия, нулев растеж за капиталови разходи, минимален ръст при общинската администрация – 5%.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Но не присъства в списъка.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Ако община Малко Търново не присъства в списъка, може да има някаква грешка.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Жалко, че приемаме бюджет в такава обстановка, когато лесно може да се залитне в популизъм. Независимо кой ще изпълнява този бюджет догодина, нека избягваме политически залитания.
Твърдя, че бюджетът е балансиран и отговаря на реалната действителност. Твърдя, че е позитивен. В сравнение с Еврозоната България се движи над средното равнище, с много добри показатели. На нас обаче ни се иска много повече. Сигурно има недофинансирани дейности. Така ще бъде и занапред – 2017 – 2019 г. Бюджетът не може да отговори на всяко очакване. Бюджетът зависи и от геополитическата ситуация в света. Надявам се тя да се подобри, което да даде позитивно отражение върху ръста на държавата.
Предложенията на Сдружението на общините имат резон относно финансирането на пътищата. Трябва да търсим възможности това да бъде подобрено. Предлагам да търсим варианти. Отговорност на всеки от нас е да предложим откъде ще дойдат тези пари. Може би тези пари не са големи за бюджет с 92 млрд. лв. БВП, но тези 17 милиона трябва да дойдат от друго перо. Ако има резерв, откъдето МФ да вземе тези пари, ние с радост бихме подкрепили и в Комисията, и в пленарната зала такова предложение. Хубаво е на първо гласуване да подкрепим бюджета.
Госпожа Павлова каза, че бюджетът задоволява всички дейности на МРРБ. Бюджетът е разработен и с голямо участие на Сдружението на общините. От името на групата на ГЕРБ заявявам, че ще го подкрепим на първо гласуване, със заявката, че ако заедно с МФ намерим необходимия ресурс, за да бъде даден за исканията на Сдружението на общините, с радост ще подкрепим бюджета и на второ гласуване.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ние с господин Марков от Реформаторския блок смятаме, че това е добре балансиран бюджет. Очевидно се налагат корекции по отношение на общините. Ще се търсят резерви. Надявам се това да се случи. Добре е да оценим и финансовото състояние на държавата в момента. На базата на числата твърдя, че финансовото състояние на държавата сега е много добро. Не е било такова от много години – и по отношение на дълга, и на фискалния резерв (около 13 млрд. лв.). Това се отразява по линия на европейското финансиране, отразява се и на икономиката в България. Имаме растеж. Третото тримесечие растежът на БВП се е увеличил 3,5%. Това означава, че бюджетът е дал своя дял в икономическия растеж, както и европейските фондове.
Има политическа и правителствена криза. Вероятно чрез бюджета ще се прави политика в областта на доходите. Не бих казал, че такава политическа игра с бюджета и със страховете на хората би довела до политически ефекти, освен да остави общините, хората и бизнеса в недоумение, страх и паника от следващите парламентарни избори.
Идеята да се харчи всеки месец една дванадесета от миналогодишния бюджет съществува като възможност, но тя е с ужасяващи последици при гласуването на бюджета през месец май или юни. Това би се случило, ако има избори през април.
Казвам това, защото всеки бюджет има позитиви и кривици. Всеки може да иска още и още средства, но мисля това за възможен и балансиран бюджет. Ако можем да помогнем на общините, би било добре. Те са изправени пред много предизвикателства, свързани с европейски фондове, регионален растеж, финансови корекции. Върви и Програмата за санирането. Около 1,2% от ръста на икономическия растеж е вследствие на европейските фондове, като добавим и санирането, ще видим, че половината от икономическия ни растеж е на базата на европейските проекти и Програмата за саниране. Ако те бъдат блокирани при негласуване на бюджета, ще настъпи пълен срив в икономиката и строителството. Половината от частните, държавни и общински фирми ще фалират. Около 80% от строителството в България е базирано на европейски проекти и Програмата за саниране. Ние от Реформаторския блок ще развием тези мотиви в пленарната зала, но го казвам и тук, защото е много важно. Опитът да правим политика през негласуване на бюджета ще доведе до ужасяваща криза, която ще удари сериозно системните партии. Популизмът, който завладява света, би бил доста опасен в българските условия.
Можем да искаме и 500 лв. минимална пенсия, но при валутен борд и ситуацията в момента залагането на такива карти може да доведе до краткосрочен политически ефект за някоя политическа сила, но в дългосрочен ефект ще бъде ужасяващо за държавата.
Ние ще подкрепим този бюджет.
Заповядайте за изказвания. Жалещи няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен Проект на Висшия съдебен съвет.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет със становище на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Бюджетът със становище на Министерския съвет по отношение бюджета на Висшия съдебен съвет е приет, а бюджетът с включен Проект на ВСС не е приет. Ще го внесем в залата. Днес ще се опитаме да направим бързо доклада, за да го внесем по съответния ред.
ДОРА ЯНКОВА: Едно уточнение. Останах с впечатление, че ние, двамата заместник-председатели, подкрепяме доклада, но за второ четене да се търсят резерви за общините. Това ще фигурира ли в доклада?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Апелът беше Министерството на финансите да ни подскаже какъв е вариантът това да се случи.
ДОРА ЯНКОВА: Предлагам в доклада да се включи: „Комисията предлага да се дадат 18 млн. лв. за общините“. Има приходи 83 милиона от винетни такси. Държавната пътна инфраструктура се стимулира. Няма как на изпроводяк да не подкрепим общините. Винаги като Комисия към всеки бюджет сме правили по един жест и сме отвоювали по нещо.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Нека чуем госпожа Начева, но за да се случи това, надявам се, госпожо Янкова, че Вие ще подкрепите бюджета на първо четене в пленарната зала.
ДОРА ЯНКОВА: Може и да го подкрепим. Нека да намерим нещо за общините.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Аз не дадох отговор на въпросите на госпожа Чавдарова, защото коментарите бяха по принцип. Вие сте хората, които решавате, но от гледна точка на МФ потвърждаваме варианта, който представих на Вашето внимание. Той отразява максимално реалистично и справедливо възможните параметри за увеличение по което и да е от направленията на разходите. Отбелязах какъв процент от БВП е разпределен по политики и приоритети. Няма как да обещаем или планираме допълнителни ръстове в предлаганото направление.
В частта на капиталовите разходи усвояването към края на деветмесечието беше около 25%. Общините са единствени първостепенни разпоредители с бюджет, които имат приходни остатъци, тоест неусвоени средства от предходни периоди, които могат да се използват през следващата финансова година. По редица причини – забавени обществени поръчки, по-късното им стартиране, приемане на инвестиционни програми и други те имат голям неусвоен ресурс по техните бюджети. Това е практика във всички общини. Механизмът е част от приложение към Закона за държавния бюджет. Там сме разписали принципите, на базата на които се разпределят планираните от нас средства. Всяко допълнително разпределение крие рискове за нарушаване на този принципен механизъм.
ДОРА ЯНКОВА: Работата на госпожа Начева е да брани бюджета. Това, което предлага, е политическо решение.
Да се спрем на остатъците. Те ще отидат, където трябва. В областните градове има огромни територии, за които трябват пари за общински пътища, но няма откъде да дойдат. За капиталови разходи са дадени само 154 млн. лв.
Тук няма човек, който да е против, с изключение на представителя на Министерството. Затова предлагам да запишем, че Комисията се обединява около искането на общините – по параграфите между първо и второ четене да се намери политическо решение. Можем да потърсим откъде да вземем.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Можем да запишем, че се обединяваме около идеята да се търсят допълнителни резерви на база оптимизация на бюджета, за да бъдат покрити нуждите на общините. Така е по-честно. Иначе – да наредим на всяка цена…
ДОРА ЯНКОВА: Защо пък да не наредим?!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: В подкрепа на казаното от госпожа Янкова – всеки бюджет притежава своите буфери. Те са най-ясни в Министерството на финансите. Затова в Конституцията е залегнало, че Законът за държавния бюджет се внася само от Министерския съвет.
Естествено е МФ да брани онова, което е написало. Всяка година има актове, с които между едно и друго ведомство се местят пари и Сметната палата всяка година пише хиляди страници, че има нерегламентирано преместване на суми от едно в друго министерство. Ако се вземе политическо решение за 18 млн. лв., то ще намери израз в бюджета. Първото число, което бе споменато в началото, е прогнозният БВП според НСИ. Вече НСИ е отразило реалния БВП за 2015 г., където има преизчисление на нарастването. Могат да се намерят буфери. Мога да кажа един – от съкратените разходи на НСО, които не са отразени в сегашния бюджет.
Ако вземем политическо решение и ако Вие имате политическа воля – общините да получат малко средства, каквито и да е, поне за пътна инфраструктура, това би било далеч по-добре. Буфер за 18 млн. лв. ще се намери в един бюджет от 22 млрд. лв., ако щете – дори с преизпълнение на бюджетните вземания, за които и сега се натяква, че фискалният резерв бил 13 млрд. лв. и имало преизпълнение на приходната част на бюджета.
Това не са кой знае какви средства, а българските граждани заслужва да живеят в по-добри условия от гледна точка на пътната инфраструктура.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Съгласен съм, че 12 или 18 милиона могат да се вземат от друго място. Бюджетът ще намери доста по-големи буфери. Казах обаче, че в момента имаме правителство в оставка. Предстоят предсрочни парламентарни избори. Опасявам се не за тези 18 млн. лв. Опасявам се, защото чувам предложения за 300 лв. минимална пенсия и така нататък. Нали си представяте какво ще стане между първо и второ гласуване на бюджета, ако бъде приет?! Изведнъж тези средства ще нараснат многократно. Тогава не знам откъде ще се намери този буфер, за който говорите. Иначе всеки бюджет се приема с ясното съзнание, че има буфер. Може би икономическият ръст е по-голям. Хубаво е обаче, когато предлагаме, да знаем откъде ще дойдат тези пари. Иначе политическото решение би било нецелесъобразно. Нека да видим какво ще стане между първо и второ четене.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Знам тези неща. Удивлявам се как всеки ден се опитваме да засилим политическата криза. Това, което говорим, зависи от всички нас. Докато не го гласуваме, всичко е хипотеза.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нали не сте чули да съм казал нещо против? Плаши ме всичко останало.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Можем да се плашим от всичко останало – примерно какво би станало с геополитическата обстановка в света в следващата година. Но нека помислим експертно. В залата можем да си говорим тези неща политически. Така ще си ги говорим. Нека обаче сега да се съсредоточим експертно върху това, което говорим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Мисля, че ясно формулирах какво ще запишем в доклада. Това е честната формулировка. Иначе стенограмата съдържа изказването на всеки. Да, ще търсим резервни възможности за преструктуриране и оптимизиране на бюджета, за да осигурим тези средства, които са необходими за общините. Но да вземем задължително решение, не е целесъобразно. Необходимостите могат да се окажат над 2 млрд. лв., а няма такъв буфер.
Приключваме. Благодаря за участието.
(Закрито в 13,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Найден Зеленогорски
Стенограф:
Карамфил Матев
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 15 ноември 2016 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Найден Зеленогорски.
* * *
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Моля госпожа Жени Начева от Министерството на финансите да представи Законопроекта.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Ще очертая някои макроикономически показатели. Ще представя бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет.
Законопроектът е разработен при очакван растеж на БВП и запазването му на относително стабилно ниво – до 2,5%. Предвижда се постепенно ускоряване ръста на БВП до 2,7%. Запазват се целите на дефицита за периода 2017 – 2019 г. в размер на 1,4 – 1,5% от БВП. Нивото на безработицата се очаква да забави темпа и да достигне 7,3%. В средносрочен план предвиждаме да се понижи до 6,5%. Нивото на инфлацията ще достигне до 1,5% в периода до 2018 – 2019 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма ще са между 38,4 и 37,7%. Разчетите за разходите по консолидираната фискална програма са за параметри от 39,8% от БВП за 2017 г.
Основните приоритети в разходната част в бюджета за 2017 г. са насочени в четири основни области.
Първата е сектор „Образование“ – реализираме приоритети преобладаващо в средното образование с цел повишаване качеството на образованието, професионалната квалификация и преподавателския състав.
Вторият приоритет е свързан с решение на Консултативния съвет за национална сигурност в сферата на отбранителните способности на страната.
Третият приоритет е в сферата на здравеопазването, където основните насоки са съсредоточени в сферата на спешната медицинска помощ, майчинското и детско здравеопазване и профилактика.
Четвъртият приоритет е изпълнение на Програмата за национална енергийна ефективност. Продължаваме реализирането й през 2017 г.
Бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет – на консолидирано ниво е заложен ръст от 96,7 млн. лв. в приходната част, които разчети са свързани с положителен ефект от 9 млн. лв., с които са оценени приходите от новия данък върху таксиметровия превоз на пътници и подобряване събираемостта на останалите имуществени и общински данъци. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са 2 млрд. 881 млн. лв. Ръстът спрямо 2016 г. е 219 млн. лв. Само за делегираните от държавата дейности ръстът е 200 млн. лв. В изравнителната субсидия е планиран ръст, съответно 12 млн. лв. целева субсидия и 2 млн. лв. ръст на средствата за зимно поддържане.
По отделните направления на делегираните от държавата дейности в сферата на общинската администрация за първи път след разговори с НСОРБ е предвиден ръст освен в резултат на средствата за кметските наместници в централния бюджет, но бяха определени допълнително 17,2 млн. лв. за увеличение възнаграждението на служителите на общинската администрация. Считаме, че така ще се осигури възможност за 10% ръст във възнагражденията.
Предвидили сме ръст в отделните делегирани от държавата дейности в отбраната, културата, здравеопазването. Най-значим е ръстът в образованието за преодоляване недостига на педагогически специалисти в средното образование и учителите, които за първи път встъпват на работа – ръст над 120 млн. лв. в отделните направления във връзка с новата нормативна уредба.
Друго увеличение на средствата е за информационното осигуряване и подпомагане на функциите, където разчетите са съобразени с политиката на децентрализация и деинституционализация и социалните услуги от резидентен тип.
Предложили сме текстове към Законопроекта, които считаме, че ще допринесат за подобряване качеството и ефективността на общинските финанси. Те са свързани с промени в Закона за общинския дълг и прецизиране на понятия в тази посока, въвеждане на специална процедура за избор на финансираща институция в контекста на промените в Закона за обществените поръчки. Предвиждаме възможност общините да могат да използват преходен остатък във Фонд „Социално подпомагане“ на ниво функции, а не само на ниво дейност, каквато беше разпоредбата през тази година.
Предлагаме възможност утвърдената целева субсидия за капиталови разходи да се използва за финансиране при определени условия след 30 април за текущи ремонти, каквото беше желанието в реализирането на тези проекти за някои общини.
Предвидена е разпоредба, която дава възможност 80% от финансовите корекции през първия програмен период да не се възстановяват от общините. Предвиден е механизъм – на части в средносрочен период общините да могат да възстановят останалите финансови корекции.
Прецизира се ограничението по чл. 32 – за погашението на общинския дълг, като изключваме от обхвата на ограничението екодоговорите.
Считаме, че общините ще реализират нещата през 2017 г. без напрежение.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Давам думата на министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В допълнение на общото представяне на бюджета ще кажа, че той осигурява две важни неща, независимо кое правителство ще го прилага. Той дава възможност за спокойствие, да има добра реализация на секторните политики във всяко министерство, за да не се получава дисбаланс, да няма тревоги по отношение на инвестиционния процес и инфраструктурата. Той дава възможност в определени сектори за увеличение на заплатите и за увеличение на минималната работна заплата. Считам го за стабилен бюджет, който ще даде възможност, въпреки опитите за обвинение, че при тази обстановка той е нещо безотговорно, напротив, той е отговорен бюджет, за да няма трусове в държавата.
Бюджетът е разпределен съобразно очакваните приоритети в политиките на правителството. Осигуряваме приемственост в годините.
По отношение на политиките на Министерството мога да кажа, че бюджетът е почти същия, какъвто имахме през 2016 г., с две основни промени – предвидено е сериозно увеличение на приходната част, респективно на разходната част. Увеличението в приходната част е с 85 млн. лв. Те са базирани на основата на реализираното през 2016 г. увеличение на приходите за сметка на увеличената цена на винетките – 84 млн. лв., и един милион върху приходите, който очакваме като увеличение относно дейността в областта на кадастъра. На тази основа са увеличените разходи в сектор „Пътища“. Всички приходи от винетните стикери се връщат в Пътната агенция за поддържане на пътната мрежа.
Другата разлика е по отношение на държавните инвестиционни заеми. 2016 г. е последната, в която имахме възможност за довършване на заемните споразумения по Програмата „Транзитни пътища“, където по линия на Европейската инвестиционна банка инвестирахме за рехабилитация и поддържане на пътищата. С това приключват инвестициите и заемите за пътищата. По-нататък инвестициите в това отношение са от винетките – за текущ ремонт и зимно почистване, и от европейските фондове по двете оперативни програми – „Транспорт“ и „Региони в растеж“.
Това са разликите между бюджет 2016 и бюджет 2017 г. за МРРБ.
Приоритетен остава сектор „пътища“. Благодарение на увеличените приходи има повече разходи за инвестиции за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Разходите средногодишно са 50 млн. лв. за зимно поддържане на пътищата. Те са осигурени. Останалите средства ще бъдат инвестирани в текущ ремонт и поддържане на пътищата. Тази година започнахме дългосрочната Програма за приоритетно инвестиране на надсъбраните средства от винетки. Тези 85 млн. лв. предлагаме да бъдат приоритетни за пътищата в Северна и Северозападна България. Ще продължим тази политика, но не с кръпките, а средствата да бъдат инвестирани по приоритетност и да бъдат направени цели участъци от пътищата, за да се решават кардинално проблемите.
Друг важен нюанс, който няма да се реализира с бюджет 2017, но е заложен като политика, е смяна на системата за таксуване на пътищата – не само винетна система, но комбинирана винетна система за леки коли и тол система за тежкотоварните превозни средства. Знаете, че повече от шест месеца тръжната процедура за внедряване на тази система е блокирана от жалби. Вчера има две нови. Затова за 2017 г., както бяхме заложили приходи от тол такси, това отпада. Ако търгът мине успешно през 2017 г., тази политика ще може да се внедрява и от 2018 г. да има приемственост.
По отношение на европейското финансиране – всички средства за финансирането и съфинансирането по оперативните програми „Транспорт“ и „Региони в растеж“ са налични, достатъчни са, съответстват на разчетите. Трябва да имаме увереност, че можем да си изпълняваме проектите – завършване на започналите лотове на автомагистрала „Струма“, да стартират процедурите за Кресненското дефиле, сключени са договорите по Оперативна програма „Региони в растеж“ за пътищата. Тяхната реализация за 2017 г. е обезпечена финансово от европейско финансиране и съфинансиране. Нямаме причина за притеснение.
Втората приоритетна политика на Министерството е Програмата за саниране. При приемственост тя ще може да продължи – както при сключените договори, така и да се сключат нови договори. В момента се реализират две хиляди сгради, има още 2500 чакащи. Освен това има готовност за още около 3 000. Това излиза извън рамките на нашата управленска програма.
Третият приоритет на Министерството като политика е устройственото планиране. Предлагаме подкрепа на общините за изработване на общите устройствени планове. Тази година разплащахме основно аванси. През следващата година ще има междинни и окончателни плащания. Заложили сме необходимия ресурс. Всяка година се оказва, че те не могат да го изхарчат. (Реплика на проф. Гинка Чавдарова.) Аз им пожелавам през следващата година, ако бюджетът бъде приет, да направят повече устройствени планове.
За кадастъра. Областните служби по земеделие вече работят като част от кадастъра. Приехме нови тарифи, ограничени услуги, работа на едно гише. Въпреки предвиденото 30-процентно намаление на таксите, предвиждаме увеличение на разходите, защото подобрихме услугата.
За водната реформа. Освен европейското финансиране, с което правим регионалните прединвестиционни проучвания и облигационните форми за всички области, които са част от консолидираните области, за които ги разработваме (следващата година те ще са готови и ще могат да кандидатстват за европейско финансиране), в бюджета имаме предвидени по линия на държавните инвестиционни заеми и заема от Световната банка всички необходими средства.
Тази година започнахме реализацията на два нови големи язовири за питейни нужди – „Луда Яна“ край Панагюрище и язовир „Пловдивци“ до Рудозем. Финансирането е подсигурено. Язовир „Пловдивци“ изцяло ще бъде завършен тази година, което означава че ще започне да се завирява от следващата година. Предвидили сме средства за неговото довършване. Предвидили сме средства и за „Луда Яна“, чието строителство току-що започна. Стартирахме рехабилитацията на язовир „Студена“. За него са предвидени средства за рехабилитацията му.
Всички ключови политика на Министерството – за водите, кадастъра, устройственото планиране, подкрепата за регионите и общините и трансграничните проекти, санирането и пътната инфраструктура са обезпечени. Очакваме 2017 г. да има възможност за реализация на огромен брой инвестиционни строителни проекти. През Оперативна програма „Региони в растеж“ са предоставени 1,4 млрд. лв. Обектите трябва да бъдат реализирани през 2017 и 2018 г., защото по новите правила ако не усвоим предвидения ресурс до 2018 г., автоматично ги губим. Това важи за всяка оперативна програма. Важно е бенефициентите да работят много активно през следващите две години, за да не позволим автоматичното приспадане на тези суми. Към края на 2016 г. са създадени всички предпоставки, за да не загубим парите. Добре е тръжните процедури да не се обжалват дълго, защото това е голямо предизвикателство.
В общи линии това е бюджетът на Министерството. Имаме недофинансирани доста политики. Това е нормално, но трябва да се разполагаме спрямо възможностите на бюджета и спрямо приходите в сектора.
Това е добър балансиран бюджет, покривайки всички приоритетни политики.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Давам думата на госпожа Гинка Чавдарова.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Изпратили сме Ви протокол, с който разполагате. Ще обясня философията на онова, което сега Ви представяме. Протоколът е част от законовата процедура. Зад него стои единодушното решение на Управителния съвет. Там предложенията за корекция на бюджета са на по-високи стойности. В днешния материал сме извели три предложения.
Първо, ако приемете този Закон с малките подобрения, догодина общините ще разполагат с по-благоприятна бюджетна рамка. Това не се дължи на подобреното макроикономическо развитие, а на подобрения диалог с Министерството на финансите. Много рано дадохме нашите предложения – през септември. Те имаха възможност да ги отразят частично. При последната ни среща допълнително коригираха най-болните ни въпроси.
Нашата приходна част е с напрежение. Приемаме, че 100 млн. лв. са ни предвидени без никакъв допълнителен приходоизточник. Не възразяваме. Не е подценена общинската приходна част.
Второ, в протокола ще видите, че има текстове, по които не сме възразили. Такъв например е текстът за ограничение на представителните разходи. Съзнаваме, че е рестрикция и ограничение на местното самоуправление, но когато има достатъчно аргументи, че една година трябва да се мине през такава рестрикция, ние не сме възразили.
Предлагаме три неща, подредени по степен на ресурсното предложение.
Първо, смисълът на изравнителната субсидия е да подкрепя бедни с нисък фискален потенциал общини. Моделът на разпределение плаче за подобрение, но не успяхме да го подобрим. Голяма част от бедните общини в Северозападния район са оставени на нулев ръст. А бедните общини разчитат предимно на изравнителната субсидия. Част от тях втора година са на нулев ръст. Нашето предложение е за 1,9 млн. лв., за да се даде възможност на 66 общини да се доближат до средното нарастване на изравнителната субсидия. Някои общини имат ръст на изравнителната субсидия 46%. Това е дадено в приложението. Би могло с елементарна корекция напрежението в тези 66 общини да се свали.
Второ, за общинската администрация. Сега се определя 475 лв. средномесечно бруто възнаграждение на общински служители при 460 лв. минимална работна заплата. Ние сме предложили да имаме поне 30 лв. за вариация между минималната заплата и тази на служителите. Искането е за 6 милиона.
Трето, смятам, че кметовете няма да се съгласят с това минимизиране на предложението, съгласувала съм го само с нашия председател – да се увеличи субсидията за пътищата. Подробно сме описали проблема. През първия програмен период едва ни дадоха пари за общински пътища. В този програмен период ни казаха, че няма европейски средства. Въпрос на национална политика е общинската пътна мрежа да се поддържа. Отразили сме малкия ресурс, който имаме по Програмата за селските райони. Няма ги вече онези 120 млн. евро, които имаше в предходния планов период. Единственият източник е целевата субсидия. Затова сме записали допълнително 10 млн. лв. за общински пътища.
Предстоят ни защитени детски градини. Новият Закон ни кара да преструктурираме училищната си мрежа. През месец май следващата година ще имаме закриване на по-малки училища заради отпадането на VІІІ клас. Достъпът до услуги при уедряване на тази инфраструктура по нашите общински пътища става все по наложителен.
Голяма част от нашите бележки бяха отразени на етапа консултации с МФ. Ако ще решим еднократно въпроса с финансовите корекции, да не ги обвързваме с бъдещи финансови корекции. Да отпадне второто изречение, че при всяка бъдеща корекция – може 80% да сме покрили финансова корекция от 1,2 млн. лв. – при следваща финансова корекция, дори само за 1000 лв., общината е длъжна да възстанови опростените 1,2 млн. лв. На книга уж помагаме еднократно, но всяка следваща година се получава „назаем тъпкано се връща“. Не възразяваме да се намали процентът, но да не се обвързва със следващи корекции, независимо от размера. Защо корекция от 1000 лв. трябва да ме накара да възстановя корекция от 1 милион и 200 хиляди?!
Второ, нека да равнопоставим общините. Ще се покрият част от финансовите корекции на общините, ползвали безлихвен заем. Имаме два инструмента. Първо, безлихвеният заем не се дава на всички общини за финансови корекции. Второ, само на такива общини ще помагаме. Тези общини, на които МФ не им даде безлихвен заем, отидоха във Фонд „Флаг“. Не говорим за тези, които са отишли при банките. Дайте поне двата държавни инструмента – „Флаг“ и безлихвеният кредит да ги равнопоставим.
Другите предложения ще ги видите конкретно. Предлагам тези корекции да бъдат подкрепени.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Има ли въпроси към министър Павлова? Няма. (Министър Лиляна Павлова напуска заседанието.)
Моля за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Има няколко неща, които продължават да ни тревожат. С ресурса по Закона за бюджета, който имат общините, с европейските средства не можем да намерим мярката, за да не се задълбочават регионалните различия в страната. На заседание на Националното сдружение на общините заместник-председателят на Министерския съвет сподели тревогата в измерения: регионално различие, демографски проблеми и стимулиране на икономиката. Ако в европейските средства на определени места има бели полета, смятахме, че чрез по-мащабна и целенасочена инвестиционна програма, особено за Северозапада, Родопите, Странджа – Сакар, планинските и полупланински райони би могло да се направи компенсиране с бюджета, за да не се задълбочат регионалните различия. Това обаче няма да се случи. Нашата парламентарна група има притеснение, че тези различия ще продължават да се задълбочават. Няма политика в тази сфера.
Продължава да ме тревожи изоставането във водния сектор. Плановете, които трябва да бъдат финансирани от двете министерства, от водния оператор, съответно от създадените асоциации, ако за тях отидем съгласно прогнозата към средата на 2018 г., рискуваме огромен ресурс за страната. След това идва благоустрояването и промяната в общините.
По отношение на политиките за общинските пътища – изцяло се солидаризирам с общините.
За последен път ще гледаме бюджет за България в този състав на Комисията. Сигурно следващата година съставът на Комисията ще бъде по-различен. От Протокола за разногласия до предложението на Сдружението на общините има едно свито и скромно предложение в размер на 10 млн. лв. за общинските пътища. По изравнителната субсидия са предложени 21,2 млн. лв. Моето предложение е да се обединим и да предложим в доклада за първо четене да се намери този ресурс. Надявам се колегите кметове от ГЕРБ да подходят целесъобразно.
Изоставаме в геозащитата. Средствата за бедствия и аварии стоят в МВР. Не разбирам това. Те трябва да се дадат на агенция или да бъдат в регионалното развитие, да се съберат на едно място, да се види философията по рушащата се и декапитализираща инфраструктура, свързана с бедствията в авариите. Пакетът да бъде на едно място. Има и поредица от много други въпроси, които стоят пред бюджета.
Ние ще се въздържим от подкрепа на бюджета, но ако в Комисията се консолидираме около това – на общините да предоставим тази сума, ние бихме могли да го подкрепим. Така ще дадем знак, че сме Комисия, която в този акцент от нашата дейност е да подпомагаме местната демокрация, да бъдем справедлив арбитър във взаимоотношенията на централната власт с българските общини.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Националното сдружение на общините, анализирайки бюджета, пледира за 17,6 млн. лв., за да отговори на желанието на общините (10 млн. лв. за общински пътища и 6 млн. лв. за изравнителна субсидия). Много трудно се запазват специалисти в общинската администрация. Когато има икономически подем, голяма част от опитните специалисти се привличат в частните фирми. Така общините остават без опитни специалисти. При милиардните възможности, които предлага европейското финансиране, дори няма хора, които да контролират разходването на средствата. Затова кметовете носят понякога и наказателна отговорност за неправомерно разходване на средствата. Искат и 1,9 милиона за общините с нулев растеж. Ако има възможност, нека да откликнем на призива на Националното сдружение на общините. Колегите от общините искат с минимален ресурс да се осъществи нещо реално.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: По какъв критерий са избрани бедните общини?
ГИНКА ЧАВДАРОВА: По относителен дял на собствените приходи в бруто бюджета. Изравнителната субсидия дава средства на тези, които нямат собствен приход. Малко Търново е една от общините, която е на дъното по трите трансфера – нулев растеж за изравнителната субсидия, нулев растеж за капиталови разходи, минимален ръст при общинската администрация – 5%.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Но не присъства в списъка.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Ако община Малко Търново не присъства в списъка, може да има някаква грешка.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Жалко, че приемаме бюджет в такава обстановка, когато лесно може да се залитне в популизъм. Независимо кой ще изпълнява този бюджет догодина, нека избягваме политически залитания.
Твърдя, че бюджетът е балансиран и отговаря на реалната действителност. Твърдя, че е позитивен. В сравнение с Еврозоната България се движи над средното равнище, с много добри показатели. На нас обаче ни се иска много повече. Сигурно има недофинансирани дейности. Така ще бъде и занапред – 2017 – 2019 г. Бюджетът не може да отговори на всяко очакване. Бюджетът зависи и от геополитическата ситуация в света. Надявам се тя да се подобри, което да даде позитивно отражение върху ръста на държавата.
Предложенията на Сдружението на общините имат резон относно финансирането на пътищата. Трябва да търсим възможности това да бъде подобрено. Предлагам да търсим варианти. Отговорност на всеки от нас е да предложим откъде ще дойдат тези пари. Може би тези пари не са големи за бюджет с 92 млрд. лв. БВП, но тези 17 милиона трябва да дойдат от друго перо. Ако има резерв, откъдето МФ да вземе тези пари, ние с радост бихме подкрепили и в Комисията, и в пленарната зала такова предложение. Хубаво е на първо гласуване да подкрепим бюджета.
Госпожа Павлова каза, че бюджетът задоволява всички дейности на МРРБ. Бюджетът е разработен и с голямо участие на Сдружението на общините. От името на групата на ГЕРБ заявявам, че ще го подкрепим на първо гласуване, със заявката, че ако заедно с МФ намерим необходимия ресурс, за да бъде даден за исканията на Сдружението на общините, с радост ще подкрепим бюджета и на второ гласуване.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Ние с господин Марков от Реформаторския блок смятаме, че това е добре балансиран бюджет. Очевидно се налагат корекции по отношение на общините. Ще се търсят резерви. Надявам се това да се случи. Добре е да оценим и финансовото състояние на държавата в момента. На базата на числата твърдя, че финансовото състояние на държавата сега е много добро. Не е било такова от много години – и по отношение на дълга, и на фискалния резерв (около 13 млрд. лв.). Това се отразява по линия на европейското финансиране, отразява се и на икономиката в България. Имаме растеж. Третото тримесечие растежът на БВП се е увеличил 3,5%. Това означава, че бюджетът е дал своя дял в икономическия растеж, както и европейските фондове.
Има политическа и правителствена криза. Вероятно чрез бюджета ще се прави политика в областта на доходите. Не бих казал, че такава политическа игра с бюджета и със страховете на хората би довела до политически ефекти, освен да остави общините, хората и бизнеса в недоумение, страх и паника от следващите парламентарни избори.
Идеята да се харчи всеки месец една дванадесета от миналогодишния бюджет съществува като възможност, но тя е с ужасяващи последици при гласуването на бюджета през месец май или юни. Това би се случило, ако има избори през април.
Казвам това, защото всеки бюджет има позитиви и кривици. Всеки може да иска още и още средства, но мисля това за възможен и балансиран бюджет. Ако можем да помогнем на общините, би било добре. Те са изправени пред много предизвикателства, свързани с европейски фондове, регионален растеж, финансови корекции. Върви и Програмата за санирането. Около 1,2% от ръста на икономическия растеж е вследствие на европейските фондове, като добавим и санирането, ще видим, че половината от икономическия ни растеж е на базата на европейските проекти и Програмата за саниране. Ако те бъдат блокирани при негласуване на бюджета, ще настъпи пълен срив в икономиката и строителството. Половината от частните, държавни и общински фирми ще фалират. Около 80% от строителството в България е базирано на европейски проекти и Програмата за саниране. Ние от Реформаторския блок ще развием тези мотиви в пленарната зала, но го казвам и тук, защото е много важно. Опитът да правим политика през негласуване на бюджета ще доведе до ужасяваща криза, която ще удари сериозно системните партии. Популизмът, който завладява света, би бил доста опасен в българските условия.
Можем да искаме и 500 лв. минимална пенсия, но при валутен борд и ситуацията в момента залагането на такива карти може да доведе до краткосрочен политически ефект за някоя политическа сила, но в дългосрочен ефект ще бъде ужасяващо за държавата.
Ние ще подкрепим този бюджет.
Заповядайте за изказвания. Жалещи няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България с включен Проект на Висшия съдебен съвет.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет със становище на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Бюджетът със становище на Министерския съвет по отношение бюджета на Висшия съдебен съвет е приет, а бюджетът с включен Проект на ВСС не е приет. Ще го внесем в залата. Днес ще се опитаме да направим бързо доклада, за да го внесем по съответния ред.
ДОРА ЯНКОВА: Едно уточнение. Останах с впечатление, че ние, двамата заместник-председатели, подкрепяме доклада, но за второ четене да се търсят резерви за общините. Това ще фигурира ли в доклада?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Апелът беше Министерството на финансите да ни подскаже какъв е вариантът това да се случи.
ДОРА ЯНКОВА: Предлагам в доклада да се включи: „Комисията предлага да се дадат 18 млн. лв. за общините“. Има приходи 83 милиона от винетни такси. Държавната пътна инфраструктура се стимулира. Няма как на изпроводяк да не подкрепим общините. Винаги като Комисия към всеки бюджет сме правили по един жест и сме отвоювали по нещо.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Нека чуем госпожа Начева, но за да се случи това, надявам се, госпожо Янкова, че Вие ще подкрепите бюджета на първо четене в пленарната зала.
ДОРА ЯНКОВА: Може и да го подкрепим. Нека да намерим нещо за общините.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Аз не дадох отговор на въпросите на госпожа Чавдарова, защото коментарите бяха по принцип. Вие сте хората, които решавате, но от гледна точка на МФ потвърждаваме варианта, който представих на Вашето внимание. Той отразява максимално реалистично и справедливо възможните параметри за увеличение по което и да е от направленията на разходите. Отбелязах какъв процент от БВП е разпределен по политики и приоритети. Няма как да обещаем или планираме допълнителни ръстове в предлаганото направление.
В частта на капиталовите разходи усвояването към края на деветмесечието беше около 25%. Общините са единствени първостепенни разпоредители с бюджет, които имат приходни остатъци, тоест неусвоени средства от предходни периоди, които могат да се използват през следващата финансова година. По редица причини – забавени обществени поръчки, по-късното им стартиране, приемане на инвестиционни програми и други те имат голям неусвоен ресурс по техните бюджети. Това е практика във всички общини. Механизмът е част от приложение към Закона за държавния бюджет. Там сме разписали принципите, на базата на които се разпределят планираните от нас средства. Всяко допълнително разпределение крие рискове за нарушаване на този принципен механизъм.
ДОРА ЯНКОВА: Работата на госпожа Начева е да брани бюджета. Това, което предлага, е политическо решение.
Да се спрем на остатъците. Те ще отидат, където трябва. В областните градове има огромни територии, за които трябват пари за общински пътища, но няма откъде да дойдат. За капиталови разходи са дадени само 154 млн. лв.
Тук няма човек, който да е против, с изключение на представителя на Министерството. Затова предлагам да запишем, че Комисията се обединява около искането на общините – по параграфите между първо и второ четене да се намери политическо решение. Можем да потърсим откъде да вземем.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Можем да запишем, че се обединяваме около идеята да се търсят допълнителни резерви на база оптимизация на бюджета, за да бъдат покрити нуждите на общините. Така е по-честно. Иначе – да наредим на всяка цена…
ДОРА ЯНКОВА: Защо пък да не наредим?!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: В подкрепа на казаното от госпожа Янкова – всеки бюджет притежава своите буфери. Те са най-ясни в Министерството на финансите. Затова в Конституцията е залегнало, че Законът за държавния бюджет се внася само от Министерския съвет.
Естествено е МФ да брани онова, което е написало. Всяка година има актове, с които между едно и друго ведомство се местят пари и Сметната палата всяка година пише хиляди страници, че има нерегламентирано преместване на суми от едно в друго министерство. Ако се вземе политическо решение за 18 млн. лв., то ще намери израз в бюджета. Първото число, което бе споменато в началото, е прогнозният БВП според НСИ. Вече НСИ е отразило реалния БВП за 2015 г., където има преизчисление на нарастването. Могат да се намерят буфери. Мога да кажа един – от съкратените разходи на НСО, които не са отразени в сегашния бюджет.
Ако вземем политическо решение и ако Вие имате политическа воля – общините да получат малко средства, каквито и да е, поне за пътна инфраструктура, това би било далеч по-добре. Буфер за 18 млн. лв. ще се намери в един бюджет от 22 млрд. лв., ако щете – дори с преизпълнение на бюджетните вземания, за които и сега се натяква, че фискалният резерв бил 13 млрд. лв. и имало преизпълнение на приходната част на бюджета.
Това не са кой знае какви средства, а българските граждани заслужва да живеят в по-добри условия от гледна точка на пътната инфраструктура.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Съгласен съм, че 12 или 18 милиона могат да се вземат от друго място. Бюджетът ще намери доста по-големи буфери. Казах обаче, че в момента имаме правителство в оставка. Предстоят предсрочни парламентарни избори. Опасявам се не за тези 18 млн. лв. Опасявам се, защото чувам предложения за 300 лв. минимална пенсия и така нататък. Нали си представяте какво ще стане между първо и второ гласуване на бюджета, ако бъде приет?! Изведнъж тези средства ще нараснат многократно. Тогава не знам откъде ще се намери този буфер, за който говорите. Иначе всеки бюджет се приема с ясното съзнание, че има буфер. Може би икономическият ръст е по-голям. Хубаво е обаче, когато предлагаме, да знаем откъде ще дойдат тези пари. Иначе политическото решение би било нецелесъобразно. Нека да видим какво ще стане между първо и второ четене.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Знам тези неща. Удивлявам се как всеки ден се опитваме да засилим политическата криза. Това, което говорим, зависи от всички нас. Докато не го гласуваме, всичко е хипотеза.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нали не сте чули да съм казал нещо против? Плаши ме всичко останало.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Можем да се плашим от всичко останало – примерно какво би станало с геополитическата обстановка в света в следващата година. Но нека помислим експертно. В залата можем да си говорим тези неща политически. Така ще си ги говорим. Нека обаче сега да се съсредоточим експертно върху това, което говорим.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Мисля, че ясно формулирах какво ще запишем в доклада. Това е честната формулировка. Иначе стенограмата съдържа изказването на всеки. Да, ще търсим резервни възможности за преструктуриране и оптимизиране на бюджета, за да осигурим тези средства, които са необходими за общините. Но да вземем задължително решение, не е целесъобразно. Необходимостите могат да се окажат над 2 млрд. лв., а няма такъв буфер.
Приключваме. Благодаря за участието.
(Закрито в 13,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Найден Зеленогорски
Стенограф:
Карамфил Матев
