1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация:
- № 654-01-100, внесен от Бойка Маринска и група народни представители;
№ 654-01-128, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 01.02.2010 г., № 602-02-39, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност,№ 602-01-72, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 22


На 24 ноември 2016 г. от 15.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. То бе открито и ръководено от председателя господин Найден Зеленогорски.

***

ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Можем да започнем.
Благодаря на всички колеги, които са тук, както виждам, че има интерес от колегите от браншовите организации и медиите.
Предложен ни е следният дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация:
- № 654-01-100, внесен от Бойка Маринска и група народни представители;
№ 654-01-128, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 01.02.2010 г., № 602-02-39, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност,№ 602-01-72, внесен от Министерския съвет.
Преди да гласуваме дневния ред, искам да Ви кажа, че, за съжаление, на госпожа Маринска се наложи да отиде в болница, защото неин близък има здравословен проблем. Нито тя, нито някой от колегите могат да докладват Законопроекта. В този смисъл тя помоли да го оттегли от това заседание.
За да остане другият Законопроект, внесен от господин Ненков, трябва да имаме две трети от Комисията. Това очевидно не може да стане, защото в момента нямаме такъв кворум. Така двата проекта по ЗМСМА, за съжаление, ще минат за следващото заседание на Комисията.
Точка първа остава ЗИД на ЗУТ, т. 2 – Законопроектът за ратификация на Заемното споразумение и т. 3 – ЗИД на Закона за енергийна ефективност.
Имате ли нещо по дневния ред? Не.
Моля да го гласуваме.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
(По първа точка се води пълен стенографски протокол, защото Комисията е водеща.)
По т. 1 на заседанието присъства господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Пенчо Димитров – експерт в дирекция „Устройство на територията и национална експертиза“, госпожа Милка Гечева – началник на ДНСК, Иванка Виденова – директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“, Виолета Ангелиева – директор на дирекция „Технически правила и норми“, Гергана Благиева – директор на дирекция „Жилищна политика“, Маргарита Томова – държавен експерт в дирекция „Технически правила и норми“; от Националното сдружение на общините тук е госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор, от Камарата на строителите в България: доц. Георги Линков и Георги Грънчаров; от Камарата на архитектите в България: арх. Борислав Игнатов – председател на Управителния съвет, и Николай Баровски – заместник-председател на Управителния съвет; от Софийска адвокатска колегия – Валентина Бакалова – адвокат; от Българско общество по строително право – Адриана Спасова – председател на Управителния съвет; от Сдружението за електронни комуникации: Николай Желев – заместник-председател; от БТК ЕАД: Наталия Пенчева – юрисконсулт, Анелия Башева – юрисконсулт; от Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори: Минчо Минчев – правен съветник; от Движението „Защита на гражданите и държавата“: Стоян Михайлов и Динка Лозанова; от КИИП: проф.д-р инж. Йордан Милев – заместник-председател на секция „Конструкции“, инж. Димитър Куманов и инж. Георги Линков.
Виждате, че по т. 1 има много, много сериозен интерес, какъвто не е имало много отдавна.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, членове на браншови организации, госпожо Чавдарова! Аз ще представя накратко поредния ЗИД на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Неслучайно натъртвам на думата „поредния“, тъй като в предишни мандати в Народно събрание сме коментирали темата с приложимостта на ЗУТ и неговата адекватна обвързаност с променената социално-икономическа и обществена среда в България през последните 15-16 години. Знаете, имаше намерения и през 2012 г. се прави оценка на въздействието на Закона. Тогава имаше предложения и малко по-радикални идеи за създаването на инвестиционен строителен кодекс, за разделянето на Закона на две части, първата, свързана с устройственото планиране, втората – с инвестиционния процес. Тогава те не се възприеха.
Сега това е поредната промяна на ЗУТ. Ще дам мотиви защо сме я предложили и на какво наблягаме в нея.
Не мога да съм оптимист, че в рамките на мандата на 43 НС ще имаме завършен продукт – приет и одобрен Закон на второ четене.
Независимо от това ще представя мотивите и моля да подложите на дебат това, което е свършено – подготвен Законопроект, който е дело на междуведомствена работна група, която се постара в рамките на 4-5 месеца. Той е пред Вас.
Настоящият ЗИД на ЗУТ, който е на Вашето внимание, е в изпълнение на мерките от План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите в България. Планът е утвърден с Решение на Министерския съвет от 2015 г.
Имаше няколко тематични работни групи. Тази под ръководството на МРРБ дава като продукт настоящия ЗИД на ЗУТ.
Основната цел на настоящия Законопроект – виждате в мотивите, е да се постигне облекчаване на административните процедури и да се намали административната тежест, като едновременно с това се повиши отговорността на общинските администрации, респективно на контролните органи в областта на инвестиционния процес, разбира се, и административният контрол върху дейността им, както и отговорността на неправителствения сектор. Знаете, че при предходно изменение през 2015 г. в тази връзка се направи немалко. Доста функционални правомощия се вмениха на браншовите структури: Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране. Няма да припомням измененията от 2015 г., но подобни виждания има и в настоящия ЗИД.
Разбира се, предвиждаи се и отстраняване на съществуващи неточности. Всяка предлагана от нас промяна или изменение на ЗУТ винаги е съдържало подобни текстове, подобни параграфи, които целят отстраняване на съществуващи неточности. Те са породени обикновено от административната или от съдебната практика, която се е наложила в страната в различните варианти на Закона за устройство на територията.
Много накратко ще се спра какви са основните моменти.
На първо място, въвеждат се срокове за изпълнение на процедури там, където такива понастоящем не са предвидени в действащите разпоредби на ЗУТ. Ще дам примери. Въвеждат се срокове за изпълнение на процедурата по съобщаване на проектите на устройствения план от общинските администрации и въвеждането им по преценка на главния архитект от общинския експертен съвет преди съобщаването в чл. 128. Предвижда се срок на действие на издадените разрешения за изработване на устройствени планове, на техните изменения – в чл. 124, чл. 124а, чл. 135. Предвижда се срок за одобряване на измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл. 154.
Мисля, че не е редно да цитирам целите. Всички Вие сте достатъчно компетентни и добре запознати със структурата на Закона и с административната практика по него, за да обявявам какви са мотивите и целите за тези предложения.
Отделно от това намаляваме срокове по административни процедури. Намалява се примерно срокът за издаване на разрешение за допускане изработването на подробен устройствен план (ПУП) по чл. 124а, ал. 2 от едномесечен на 14-дневен.
Намалява се броят на категорията строежи – една много дискусионна промяна. Ще кажа какви са мотивите. Може би тук ще имаме дискусии с колегите от Камарата на архитектите, от Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране. Многократно, дори след приключване работата на експертната работна група, сме провеждали срещи. Ще кажа какви са нашите мотиви, а предполагам те ще кажат какви са техните опасения. Ще насочим вниманието на уважаемите народни представители за вземане на най-коректното и точно решение по темата с намаляване или запазване на съществуващия брой на категориите строежи в чл. 137.
Друго, облекчаване на процедури, например облекчаването на процедурата по оценяване на част „Конструктивна“ в част „Енергийна ефективност“ на инвестиционните проекти, впоследствие изменен с чл. 142. Примерно съкращава се времето за проектиране и издаване на разрешение за строеж при изграждане на национален обект или обект с национално значение или общински обект от първостепенно значение. Облекчават се и процедурите за одобряване на подробен устройствен план, които са в съответствие с предвижданията на общ устройствен план, одобрен и влязъл в сила понастоящем. Знаете, че там имахме известни противоречия с колегите от Министерството на околната среда и водите, които на съответната процедура в Министерския съвет успяхме да преодолеем.
Облекчава се процедурата при промяна на предназначението на строежи или части от тях от втора до четвърта категория, когато не се извършват строително-монтажни и ремонтни дейности и не се променят натоварванията.
Ограничава се броят на презаверяванията и разрешенията за строеж с изгубено правно действие. Облекчаваме цялостната процедура, която става по-ясна.
Ускорява се процедурата за съставяне на протокол за откриване на строителна площадка – един сериозен проблем от гледна точка на инвеститорите в страната, за определена строителна линия и ниво. Вменяваме задължение на общинските служители за присъствие в седемдневен срок на строителната площадка или линия. Ако по обективни или субективни причини отсъства, виждате какви са разписаните текстове в чл. 157, в новите ал. 5 и 6. Може да се открива и без участието на съответната комисия. Имаме случаи, да не давам примери в общини, където по 6-7-8 месеца с одобрен инвестиционен път, дадено разрешение за строеж по може би субективни причини не се открива строителна площадка. Прецизираме тази процедура в интерес на гражданите и инвеститорите, било то малки, големи, частни.
Отделно се прецизират възможностите за разполагане на преместваеми обекти по чл. 55 в поземлени имоти до реализирането на ПУП-овете.
Конкретизират се условията за застрояване на сгради за временно обитаване по смисъла на Закона за туризма. Правим кореспонденция с влезли текстове от Закона за туризма, с местата за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
Много важни промени касаят прецизирането на условията и начините за изграждане на огради в урегулирани поземлени имоти (УПИ) в жилищните комплекси. Да не реферирам към някои събития от последните месеци, например в Столична община.
Предвиждат се условия и ред и условия за одобряване на План за управление на строителните отпадъци и План за безопасност и здраве.
Искаме поддържане на публични регистри от ресорните администрации на ведомствата, отговорни за прилагането на Закона.
Допълват се и разпоредби, свързани с прецизиране на административно-наказателната отговорност за неизпълнение от длъжностни лица на задълженията, предвидени в Закона – това е чл. 232, ал. 1.
Има предвидени промени и в други закони в Преходните и заключителните разпоредби, свързани с предложените промени в настоящия ЗИД на ЗУТ.
Това са много накратко, в резюме, промените.
Благодаря за вниманието. Предполагам, че в дискусията ще имам възможност да направя по-подробни мотивировки на отделните предложения, ако е необходимо, а после, ако е необходимо, може и на второ четене.
Това са основните цели и постановки на настоящия ЗИД.
Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря, господин Нанков.
Колеги, има становища от страна на Националното сдружение на общините в Република България, от Камарата на архитектите в България, от частни компании – „Теленор“, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от други институции. Бихме могли в рамките на обсъждането да чуем и кратки резюмета от хора, които представляват тези институции и неправителствени организации, дали тези становища.
Колеги, смятате ли, че е по-добре първо да чуем становищата и след това да започнем обсъждането? (Реплики: „Да“.) Добре.
Моля да се представяте за протокола.
Моля също да се ограничавате в изказванията до 3-4 минути, макар темата да е тежка.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ИГНАТОВ (председател на УС на Камарата на архитектите в България): Благодаря за дадената възможност да представим нашето становище.
Във връзка с този изключително важен за България Закон, който касае най-голяма част от обществото – от най-малките възложители, които искат да направят собствени жилищни сгради, от еднофамилни къщи, до най-големите, които развиват цели комплекси, бих искал да обърна внимание, че Камарата на архитектите работи изключително активно по формирането на тези текстове заедно с другите браншови организации, заедно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството в рамките на работната група.
Направихме анализ на положението в България, сравнено с четири водещи европейски страни, каквито са Англия, Франция, Германия и Италия. Бих искал да Ви дам следния факт за сравнение, че за получаване на разрешение за строеж за еднофамилна къща в България в момента се изискват 178 документа, а в Германия са 19.
На тази база направихме анализ. Предложихме на Министерството в ЗУТ да влязат по-важни промени, които да облекчат и структурират отговорността на всеки участник в инвестиционния процес, така че накрая да има ясна отговорност кой носи вина, ако има проблем.
В тази връзка предложихме на Министерството да се разгледат редица неща, които, за съжаление, не влязоха в текста, който е входиран от тях. От една страна, не ни достигна и времето в работната група, но ги входирахме към Комисията и искаме да Ви помолим да ги разгледате и евентуално да се включат.
Основните неща са, че в момента ЗУТ покрай многото промени и наслагване на различни философии смесва отговорностите в инвестиционния процес. В момента в България има петстепенна проверка на проектите, преди да се издаде разрешение за строеж. Проектант, водещ проектант, консултант, община и ДНСК. В крайна сметка, когато се издаде разрешението за строеж и стигнем до готовия продукт на инвестиционния процес – сградата, често се откриват недомислици. За разлика, в Германия има две фигури, които носят отговорност. На първо място, това са проектантите с техните застраховки.
Искаме да предложим това да се включи в ЗУТ и по този начин да не се размива отговорността. Когато се прави нещо, да се знае кой отговаря за него, след това да му се търси отговорност и той да носи материална отговорност чрез застраховките, както е в цял свят. Направихме сверка с Кодекса на застрахователите в България. Получихме и от тях становище и отговор, че всички застраховки, които са предвидени в Германия, ги има и в България, дефинирани така, че няма проблем те да се сключват.
От друга страна, това ще разтовари много общините, понеже в момента им се вменяват неприсъщи за тях функции – чисто техническо и много подробно следене и проверка на инвестиционните проекти, вместо да сверяват градоустройствените показатели на даден обект – да не би да пречи на съседи, да прави засенчване, да не би да е с по-голям обем, отколкото е разрешен, на тях им се вменяват допълнително много затормозяващи функции – да проверяват вътрешни ел. инсталации, вътрешно ВиК, които нямат въобще никакво отношение към обществения интерес. Това е нещо, което може да се решава вътрешно.
За да обобщя и за да не отнемам прекалено много време, отново искам да призова да бъдат разгледани текстовете, които сме входирали.
И последно, бихме искали да изразим нашите опасения, че в момента предлаганото механично събиране на категориите – на първа, втора и трета в една категория, и преномерирането на останалите – четвърта, пета и шеста категории, във втора и трета, ще доведе до огромно затормозяване на администрацията, както ще доведе и до голямо объркване сред професията и сред изпълнителите – строителите, които пък ще трябва да имат пререгистрация на фирмите. Това е много опасно, а не виждаме какви реално ще са преимуществата от него.
За сверка, в Европа, макар че също бихме искали категориите да се намалят, но тяхното намаляване трябва да бъде обвързано с пропорционалност. Не може, както е в момента, за една къща и за едно летище да се изисква същият брой от документи, разбира се, не в същия голям обем, но се изработват същия брой проекти по 14 специалности. В Европа категориите са обратни на сегашната номерация в България. Първа е най-слабо рисковата категория, най-малката, а трета е най-трудната. При нас номерацията е обратна, така че ако тръгнем към промяна на категориите, мисля, че това изисква повече обсъждане, обмисляне. Да ги приравним към тях, така че веднъж завинаги да имаме пряка обвръзка с европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз Ви благодаря за това, че бяхте кратък и аналитичен.
Искам ясно да кажа, че ние при всички случаи ще се запознаем с тези предложения – както Вашите, така и на другите браншови организации. Ако Законопроектът мине на първо четене, между първо и второ четене е възможно отново да се видим тук, на заседание на Комисията, да разсъждаваме конкретно върху всеки един текст. Аз зная, че парламентът е накрая на своя мандат, но както подсказва и госпожа Анкова, може да се окаже, че това е нашият момент, когато останалите комисии са леко позаспали, с извинение, а ние да си свършим работата и поне този мандат на Комисията да остане с нещо смислено. Много впечатляващо беше казаното от Вас за 180-те разрешения в България и 19-те в Германия. Наполовина да ги свалим, пак ще бъдем доволни.
Заповядайте.
ЙОРДАН МИЛЕВ (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране): Първо, искам да извиня нашия председател, инж. Каралеев. Научихме много късно – днес около обяд, за това заседание. По тази причина, тъй като той е в командировка, не може да присъства, аз и инж. Кунева сме упълномощени от него да представляваме Камарата на това заседание.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране е вземала участие в работната група при разработката на проекта. Когато се запознахме с версията, предложена за обсъждане, имахме две много сериозни забележки към този Закон. Съвместно с Университета по архитектура, строителство и геодезия и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, входирахме писмо в МРРБ, то е входирано и при Вас, в Комисията, с което изразявахме несъгласие с две основни промени в тази версия.
Първата е с чл. 142, ал. 10, която касае техническия контрол по част „Конструкции“.
Второ, по чл. 137 за обединяване на категориите първа, втора и трета в първа категория, съответно четвърта става втора и т.н.
Трябва да кажа, че веднага след входирането на нашето писмо съвсем оперативно бяхме поканени от МРРБ на среща със заместник-министър господин Нанков и с други експерти от Министерството. Обсъдихме нашето писмо, срещнахме разбиране и нашето становище относно промяната в чл. 142, ал. 10 беше прието – относно техническите конструкции, но остана чл. 137. Беше обяснено, че промяната на този член в такъв кратък период е трудна от техническа гледна точка. Беше поет съответен ангажимент това да бъде направено след внасянето на Законопроекта, между първо и второ четене да бъдат променени категориите.
Становището на Камарата е, че обединяването на първа, втора и трета категории в една ще създава проблеми в инвестиционното проектиране, по-специално по част „Конструкции“, защото в момента съгласно наредба на МРРБ има различен режим при проектирането на първа и втора категория и различен режим при проектирането на трета категория. Обединяването ще създаде голям проблем в проектирането по част „Конструкции“ и това е едната от причините да сме против тази промяна в категориите.
Втората причина, ние не виждаме никакви предимства в промяната на категориите, а виждаме, от наша гледна точка, нарушаване на принципите на конкуренцията. Поради тази причина държим чл. 137 да бъде променен и старите категории да си останат към момента така, както са. Това са основните ни бележки.
Аз желая също да съкратя изказването си, за да могат повече хора да се изкажат и да си кажат мнението. Надяваме се тази промяна да не влезе в съответната корекция на този Закон, т.е. да останат старите категории. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи?
Госпожо Чавдарова, заповядайте – изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вие имате нашето становище, което е по-прагматично. При нас има натрупано огромно количество предложения от нашите главни архитекти за промяна в този Закон но от тях сме избрали само тези, дали сме ги като допълнение, които отговарят на целта на този Законопроект, а именно, които водят към улесняване на гражданите, на бизнеса. В този смисъл дори може да Ви се види и чудно, че в т. 2 „Други предложения“ сме предложили именно за улеснение на хората да се предвиди поднормативен акт за реда и условията за публичните регистри с оглед еднаквост и яснота, когато търсиш, да можеш по един и същи начин на едно и също място да ги намираш.
Категорично подкрепяме всички предложения, които реално водят към улесняване на твърде усложнената ни материя. Тук изцяло се присъединявам към изразените съображения.
Естествено, имаме специфика в принципните си възражения. Едното принципно възражение, което сме се опитали да минимизираме, е в ревизия на някои от сроковете, които от практическа гледна точка ни се струват неизпълними, особено когато са свързани с решения, преминаващи през общинските съвети. На тази аудитория не е нужно да обяснявам защо не можеш да сложиш едномесечен срок за решения, които трябва да минат през общинския съвет, след като самият основен закон е постановил колко често заседават общинските съвети.
Второто ни предложение, има някои предложения за последващи актове, например за прекратяване на административни производства, за които всъщност законът е казал, че са прекратени. Не разбираме как това се връзва с логиката на закона за опростяване, след като допълнително се товарят главните архитекти да издават при ясни законови норми кога се прекратява административното производство, нова заповед за прекратяване на административното производство. Давали сме тези бележки, може би се имат предвид някакви други съображения.
Последното ни принципно съображение. Спорих много с нашите главни архитекти да не даваме толкова силна критика към редуцирането на категориите, тъй като първите три категории, които не са под наш контрол, се редуцират, но ние също категорично не виждаме посоката. Ако бяха редуцирани в една категория, така че да се вземе минимум пакет от документи и изисквания към най-слабата категория, тогава би било лесно, че улесняваме първа и втора категория, но всъщност не е така.
Нашето предложение по-скоро е следното: да се търсят резерви. Ние ги виждаме и сме ги подсказали в конкретното становище. За нашите стари категории – четвърта, пета и шеста, които са наша компетентност и отговорност, виждаме за тези минимални, елементарни обекти, че също се иска голямо количество документи: като се започне от становище за противопожарност и т.н. и свършиш с много други изисквания. Виждаме и там резерви за по-пълно постигане на целите на Законопроекта.
С останалите предложения сме о’кей.
Дали сме и предложения: по незаконното строителство, ако може да се улеснят процедурите, както и по други неща, за които Вие ще прецените доколко и как могат да бъдат отразени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ (представител на Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори): Съвсем накратко ще представя становището на компаниите, опериращи в телекомуникационния сектор, по предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Според мотивите към представения ни Законопроект основната цел е да се постигне облекчаване на административната процедура и да се намали административната тежест. Според нас предложената нова категоризация на строежите в чл. 137, отнасяща се до физическата инфраструктура за разположение на електронни съобщителни мрежи, в ни най-малка степен не спомага за въвеждане на по-леки и бързи административни процедури. Предложеният Законопроект предвижда необосновано високи категории за физическа инфраструктура на електронни съобщителни мрежи, което не съответства на действителната сложност в техническо и конструктивно отношение на конкретните обекти.
Трябва да се отчете и фактът, че Народно събрание прие на първо четене Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, с който се въвежда директива на Европейския съюз и се внасят сериозни изменения и допълнения в правилата за разгръщане на електронни съобщителни мрежи. Предложеният ЗИД на ЗУТ не държи сметка за новите постановки във вече приетия на първо четене Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, не е отчетена новата терминология на последния цитиран Законопроект, и въвежда понятието „физическа инфрасруктура“ за разположение на електронни съобщителни мрежи. По този начин сега разглежданият от Комисията Проект на ЗУТ влиза в пряко противоречие и с европейското законодателство, което се въвежда със Законопроекта за електронните съобщителни мрежи.
С оглед функционалната зависимост между приетия вече на първо четене Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и ЗУТ сме на мнение, че при разглеждането на този представен пред Комисията Проект на ЗИД е необходимо да се отчетат новите норми, въведени със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, касаещи разгръщането на електронни съобщителни мрежи. Предлаганият Законопроект не съответства на тези промени, като по този начин може да доведе до приемането на противоречиво законодателство и проблеми в правоприлагането.
Имаме увереност от МРРБ, че при разглеждането на Законопроекта в Народно събрание същият ще бъде съобразен с промените, целящ уеднаквяване на терминологията и режимите, като се надяваме, че както народните представители, така и представителите на тази Комисия ще вземат предвид нашето становище и позициите, които сме изложили с него, както и позициите на МРРБ, Министерството на транспорта, и ще внесат промени чрез предложенията си между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И ние благодарим.
Само да обърна внимание, че Законът все още не е приет на второ четене. (Реплика от господин Минчо Минчев.)
Бъдете абсолютно убедени, че ще направим всичко възможно да съгласуваме текстовете и термините на приетия закон и съответни европейски директиви със ЗУТ. Няма да допуснем разминаване. Имаме прецизни експерти, които няма да допуснат такова нещо, ние – също. Надявам се, понатрупахме вече доста опит.
Бих предложил, ако колегите от МРРБ искат да кажат нещо по тези становища, след което да чуем и колегите народни представители.
Заповядайте, господин Нанков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Да, някои от становищата на колегите от браншовите организации са обсъждани в рамките на работната група, някои са нови, ще кажа защо.
Ще карам по ред. Първи започнаха колегите от Камарата на архитектите в България (КАБ).
Факт е, че предложението, което предоставиха колегите от КАБ в края на работата на работната група, касае някои радикални моменти, те изменят дори логиката на административния контрол, логиката на намесата на отделните субекти в инвестиционния процес – и като съгласуване на отделните проекти, и като оценка на съвместимост.
В работната група заедно с представителите на КАБ счетохме, че първо, те трябва да се подложат на много сериозен анализ, най-малко, на оценка на въздействието, тъй като ще се променя цялата философия на инвестиционния процес, а не просто да облекчим едни процедури в рамките на адекватен и обективен административен контрол. От тази гледна точка предложихме в последващи – след изготвяне на оценка на въздействието на, отново казвам: тези радикални и кардинални в инвестиционния процес промени, да бъдат предложени на вниманието на уважаемите народни представители. В никакъв случай не сме водили дебата в отрицателна плоскост и негативен аспект. Точно обратното – голяма част от тези предложения и според нас, като администратори, като представители на МРРБ, са адекватни и биха способствали за облекчаване на инвестиционния процес, но, без да го казвам с лошо, все пак живеем в България. Сравнявайки немския модел, немския опит с българския…. Ще отворя скоба, за да кажа, че не сте виждали при 170-те или 180-те броя процедури и документи за строежа на една къща, нека да ги видим, защото тази цифра, сравнена с 19-те в Германия, убеден съм, с цялата си отговорност ще кажа, че това не е вярно, без по никакъв начин обаче да отричам експертизата и това, което колегите от Камарата на архитектите са свършили на база на техните предложения. Тези неща трябва да бъдат анализирани в пъти по-адекватно и според нас трябва да минат на оценка на въздействието. Именно затова не бяха включени в настоящите предложения.
Относно предложенията от страна на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), колегите, представляващи ръководството на КИИП – инж. Каралеев, не споменаха, но и в протоколите от работната група, и в обсъжданията, и в последващите срещи, с изключение на тези два спорни момента, колегите подкрепят Законопроекта. Нека не говоря от тяхно име, но те не го казаха, нека го кажа от тяхно име. (Шум и реплики.)
За това, което споменаха – промените в чл. 142, ал. 10, си стиснахме ръцете и го отменихме.
Факт е, че на заседанието на самата работна група техните представители в рамките на 5-6 заседания не коментираха категориите. Ден преди да бъде внесен Законопроектът в Министерския съвет, съгласуван от всички ведомства, стана въпрос за категориите. Наистина, те коректно се изразиха, чисто административно нямаше как да го променим, тъй като около 25 – 30 параграфа са свързани с новата прекатегоризация и в чисто административен порядък за няколко часа нямаше как да направим тази промяна. Поехме обаче ангажимента, тук проф. Милев не се изрази точно: от МРРБ нито аз, нито някой от колегите може да поеме ангажимент, който е от функционалната компетентност на народните представители. Поехме ангажимент, че между първо и второ четене ще посъветваме, ще дадем становище към уважаемите колеги народни представители, че ще обсъдим и ще дадем заден ход, спирачка относно нашето предложение във връзка с коментарите, които те направиха. Те касаят следното. Никога не сме имали за цел да монополизираме даден сектор и да ограничаваме свободната конкуренция. Аз все още не съм убеден, с господин Нинков коментирахме промени в техния закон – за Камарата на строителите в България, как да унифицираме предложените нови категории съответно с професионалния регистър и с възможността на отделните представители на браншовите организации да практикуват и да бъдат регистрирани за извършване на дейностите съобразно новите категории, без по никакъв начин да лимитираме възможността, т.е. механично да прехвърлим понастоящем функциите и отговорностите на отделните строители, инженери, проектанти към новите категории. Може би ние не сме се справили в краткия срок перфектно, така че в рамките между първо и второ четене, пак казвам, ще си дадем становището и бихме могли да оттеглим предложението, в унисон с това, което дебатираха колегите и което сме дебатирали многократно с тях – това е за чл. 137. По чл. 142 нямаме противоречия. В другата част сме постигнали пълен консенсус по Закона.
Факт е обаче, че ако изхождаме от немския модел, там логиката на категоризирането е обърната. Ако трябва да сме честни, в практиката понастоящем е прекалено раздут наборът от шест категории. В голямата си част дори специалистите, да не казвам бъркат, но понякога не категоризират правилно отделните обекти, директно ще кажа: бъркат при категоризацията на обектите – има проблеми. Факт е, че при категориите понастоящем има проблеми. Може би и там трябва с по-задълбочен анализ да се мисли как биха могли да бъдат оптимизирани.
По становището на Националното сдружение на общините в Република България. Няколкократно техни представители, Раид Шабан Мустафа от община Кърджали ги представляваше в работната група, са имали положително становище по предложените текстове. Факт е, че някои от сроковете, които бяха приети в работната група, са доста оптимистични, доста съкратени, и биха поставили на ръба на възможностите представителите на общинските администрации, хеле че пък че някои са обвързани с решения на общинските съвети. Затова отново между първо и второ четене ще дебатираме всяка една от предложените промени и какви са нашите мотиви. Мисля, че е постигнат баланс.
Ще спомена само това, което госпожа Чавдарова каза – за най-ниската категория понастоящем не се изискват почти никакви съгласувания, документи, за пета категория – да, но за шеста – почти нищо.
Към колегата, представител на мобилните, кабелните оператори, имали сме няколкократни становища от тях. Мисля, че председателят на Комисията коректно обясни, че говорим за два проекта. Когато един проект е вече на страницата на Събранието, в Преходните и заключителните разпоредби не може съответно друг да изменя понастоящем съществуващата нормативна база, в случая настоящия ЗУТ. В настоящия ЗИД, който ние предлагаме, не в ЗУТ в последното му изменение от 2015 г., а в настоящия ЗИД ние по никакъв начин не рефлектираме върху дейността на кабелните оператори, върху режимите за тяхната работа по изграждане на техните базови станции. Знаем всички какъв е проблемът със съгласуването на инвестиционните проекти, дали са в строеж или не са. В настоящия ЗИД темата не се коментира, не се гравитира по никакъв начин. Може би колегите имаха предвид в тяхното становище, че там рефлектира Законът за физическата инфраструктура, базовата инфраструктура, телекомуникационните мрежи, трябва да рефлектира към настоящи текстове на ЗУТ с прехвърляне на разпоредби, което, както господин председателят на Комисията спомена, ако двата закона вървят заедно, ако бъде приет на първо четене настоящият ЗУТ, ще бъдат прецизирани и настоящите текстове с бъдещите все още хипотетични промени на специфичния специализиран техен закон. Това е като кратък коментар от наша страна по коментарите на колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Благодаря.
Заповядайте, адвокат Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА (Софийска адвокатска колегия): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем накратко да обърна вниманието на всички нас върху два-три въпроса, които досега не бяха коментирани, защото няма смисъл да повтарям това, което беше казано.
Очевидно с категоризацията на строежите има нерешени въпроси, очевидно между първо и второ четене трябва да се направи прецизиране на тези категории. Господин Нанков не спомена, но Българското общество по строително право предложи три категории с коренно различни критерии за категоризиране. Смятам, че те могат да сложат основата за добър вариант на разделяне. Толкова за категориите.
Аз обаче искам да Ви отнема малко време на тема „срокове“, и то не защото не смятам, че трябва да се прецизират разпоредбите относно сроковете, а защото в момента Върховният административен съд (ВАС) има вече три тълкувателни дела по въпросите на ЗУТ. По едното от тълкувателните дела вече има решение. То е относно характера на сроковете по чл. 208 – за отчуждаване и за изменение на плановете, когато те предвиждат отчуждаване.
Има още едно тълкувателно дело под № 4 от 2016 г., което е във връзка с противоречива практика за срока, в който се произнася началникът на РДНСК по жалби или протест срещу разрешение за строеж и какви са последиците от непроизнасяне в срок.
Има и още едно тълкувателно дело, но на това тълкувателно дело Законопроектът дава отговор – става дума за социалното обжалване на някои видове подробни устройствени планове.
Самият факт, че имаме три тълкувателни дела във Върховния административен съд, провокирани от противоречивата практика на съдилищата, означава, че трябва да отделим малко внимание между първо и второ четене на тези въпроси, с оглед решаване по безпротиворечив начин на характера на сроковете, които изобщо въвеждаме в Закона. Вие виждате, че в няколко параграфа от Законопроекта отново се говори за срокове, за срокове, в които трябва да приключат определени производства, след което те се прекратяват, какви са последиците от прекратяването също трябва да решим, защото очевидно, ако не уточним правилно нещата, ще се окажем с още серия от тълкувателни дела.
Другото, което искам да припомня, е малко връщане към старя Законопроект от края на миналата година – въпросите по прилагането на чл. 16 – така наречената „градска комасация“ и прецизирането и разширяването на нормативната уредба по този способ за урегулиране на поземлените имоти, още повече след като Върховният административен съд постанови, че сроковете за отчуждаване за обществени мероприятия, разбирайте – за нужди на общините, е преклузивен, още по-голямо значение има за общините процедирането на плановете по чл. 16 чрез комасиране и редукция на площите, защото те са една много добра алтернатива на нормалните процедури по отчуждаване. Дотолкова, доколкото в Закона има празнини и те са свързани с преодоляване на проблема с непълнотите и грешките в кадастралната карта, трябва между първо и второ четене да се опитаме да бъдем малко по-подробни, за да можем да облекчим общините. Това според мен ще е наистина голямо облекчение. Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Сега бих предложил да чуем колеги народни представители.
Очевидно този Законопроект е доста сложен и труден. Днес се пошегувах, че има видове закони, по които в парламента се изказват всички, но очевидно по този няма кой да се изкаже, освен аз. Разчитайте на нас да направим всичко възможно, да обмислим внимателно всичко, което ни казахте. Дай, Боже, Законопроектът да мине на първо четене. Ще го сложа в приоритетните и ще го предложа на председателя на Народно събрание. Дано успеем да се справим в рамките на работата на това Народно събрание и на второ четене.
Аз лично ще подкрепя Законопроекта. Разбира се, обещавам на браншовите организации, че ще направим всичко възможно да включим максимално смислени промени, които да облекчат процеса, разбира се, без да влошават качеството на строителството и възможностите за контрол, защото за нас това е от изключително значение.
Колеги, моля, изказвания?
Господин Ненков.
След него – господин Марков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда много кратък. Групата на ГЕРБ ще подкрепи ЗИД на ЗУТ, поредния, както каза господин Нанков.
Написването му беше породено донякъде от обществено напрежение между инвеститори и общини. Създадоха се нелицеприятни ситуации, в които се сблъсква пряк инвеститорски интерес, от една страна, от друга страна, гражданите, които под една или друга форма искат да запазят различни зелени площи.
Има и Законопроект за устройство и застрояване на София, който тепърва предстои да бъде разгледан. При всички положения има опит част от залегналите проблеми да бъдат решени чрез този Законопроект, имам предвид по-доброто известяване на гражданите, когато са заинтересована страна, по-добрия контрол. Това със сигурност са мерки, които одобрявам и затова смятам, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Другото, за което не стана дума, но смятам за позитивно, е императивният срок, когато започне процедура по решение за устройствено планиране, да има петгодишен срок, плюс възможност за още две години при определени условия. Смятам това за добра насока, защото хората, които имат поземлени имоти, когато не е влязъл в сила този план и процедурата не е завършила, да могат да се възползват от досега действащия такъв.
Имам само един въпрос. Естествено, ще се опитаме между първо и второ четене да се отнесем достатъчно сериозно към всички останали засегнати въпроси. Вие сте експертите, хората от практиката, на които ще разчитаме.
Въпросът, който ме интересува и е към Министерството и вносителите, е следният. Без да съм специалист, зная, че при самото проектиране и много от инвеститорите, когато започнат да строят, често използват тази възможност или врата, наречете я както искате – в чл. 35, ал. 3, която се създава за сградите за временно обитаване, а именно общежитията. Това често се използва като възможност да се регламентират по друга нормативна уредба, по други нормативи разстоянията между жилищните сгради и вътре в самите сгради. Въпросът ми: с този текст точно това се цели – тези общежития да бъдат изравнени със статута на нормална жилищна сграда. Специално в София това е много често срещан проблем, тъй като съм народен представител от град София. Това ли всъщност е целта на текста, въпреки че сега говорим за философия, а не говорим конкретно по текстове. (Реплики.)
Със сигурност групата на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ: Сложни текстове. За първи път се запознавам с тях. Като философия ми харесва стремежът да се намали тежестта върху хората, върху инвеститорите, дори и върху общините.
Със сигурност ще подкрепя философията на Законопроекта на първо четене. Ще чета много внимателно между първо и второ четене. Със сигурност няма да подкрепя окрупняването на категориите и нашата група – от Реформаторския блок, ще настояваме да не бъде подкрепяно. Там ще изложа аргументите си. Тук се казаха достатъчно аргументи в тази посока.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Други желаещи?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Запознах се със Законопроекта. За съжаление, не всички становища ни бяха раздадени предварително.
Направих равносметка, че ако Народното събрание се разпусне към началото или в средата на месец февруари, имаме седем работни седмици. Ако Комисията е амбициозна и председателят успее да се включи със Законопроекта, би могло той действително да мине.
Имам обаче няколко опасения. Лично на мен ми харесва по-скоро създадената система за прозрачност при процедирането в инвестиционния процес. Притесних се обаче ще успеем ли това, което предлага Камарата на архитектите – да погледнем в дълбочина намаляването на разрешителните режими.
Естествено, това, което искат общините, ще го подкрепя изцяло.
Господин председател, видимо има добронамереност към това, което дотук е свършило Министерството, но отново ни се казва: ние чухме всички и обобщихме всичко, а от гражданското общество, от структурите, които работят с Комисията, звучи, че не всичко е отчетено. Дали е нямало желание – това е друга тема. Видимо в Комисията, в нашето ръководство, тук и председателят, и заместник-председателите, сме склонни да отворим Законопроекта и да привнесем в него всичко полезно и ефективно и за строителния процес като цяло, и собствеността на гражданите да бъде охранена, и публичната инфраструктура да бъде изграждана по-бързо в контекста и на европейските фондове. Безспорно в мотивите е загатнато санирането и енергийната ефективност.
Днес ние ще подкрепим Законопроекта, може би с много условности и желание на членовете на Комисията той да бъде подобрен още и да се отчете позицията на всички.
Предлагам да направим работна група от експерти на самата Комисия – председателят да я определи, може би с участието на тези институции и сдружения, които бяха активни дотук: Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Сдружението на общините и ако някой друг заяви желание.
За операторите имахме съображение. Аз ще го кажа, и преди също съм го казвала. Безспорно достъпът до интернет и всички услуги, които предлагате – да, качеството на живота на българските граждани трябва да се променя, но не за сметка на поведението в общините – на разрушаване на публичната собственост, и, като цяло, на поведение, което да бъде толерирано.
Ние ще отчетем многото изказани съображения към Законопроекта – тук, лично, в Комисията, и от името на общините. Между първо и второ четене аз лично ще държа да се отчете дискусията между първо и второ четене в нашата Комисия по Законопроекта, който беше внесен, и след това да има възможност да се отчете претенцията на кабелните и комуникационните оператори. Естествено, тук има и позиция на „Теленор“.
Заявявам, че ние, тримата членове, ще подкрепим под условие. Ако бъдем амбициозни, до края на месец януари няма какво да се чете в парламента. Бюджетът няма да мине бавно, напротив, ще мине бързо. Нека бъдем една от амбициозните комисии, защото се е положил доста труд, а това ще бъде нещо добро. Както се казва, още от утре председателят да разпореди една Комисия да види това, което е предложено, за да имаме готовност между първо и второ четене да не бъдем в тежък процес, а да бъде по-лек процесът по групиране, обобщаване и отчитане предложенията на всички. Благодаря.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: И аз благодаря.
Естествено, възприемам подобен подход. Колегите експерти са налице, познавате се. Бих предложил, ако е необходимо, след завършването днес да останат представители на тези организации – на Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, за да направим работна група. Господин Стефан Тодоров ще я ръководи. С максимални усилия ще се опитаме да се справим с тази изключително тежка и трудна задача, още повече промените в ЗУТ кореспондират и с много други идеи, които сме имали през тези две години, но по една или друга причина не сме успели да реализираме – такива, които кореспондират и с друго законодателство. Надявам се да се справим.
Утре ще внесем при председателя на парламента нашите предложения за най-приоритетните законопроекти, които смятаме, че е добре да минат. Това очевидно ще бъде първият. Бих помолил колегите до края на заседанието да помислят има ли нещо, което според тях е от изключителна важност, за да го включа.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля да гласуваме Законопроекта.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът ще бъде внесен с положително становище от Комисията.
Благодаря на всички, които участваха по първа точка.
(Приключване на точка първа в 16.45 ч.)

Стенограф:
Виржиния Петрова

(Протокола по останалите точки от дневния ред се води от гл. специалист Веригиня Бойчева)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред, това е Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение на Заемно споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 01.02.2010 г., № 602-02-39, внесен от Министерски съвет.
Г-н Нанков, Вие ли ще ни представите законопроекта?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ – благодаря г-н председател.
Първо да благодаря на колегите народни представители наистина за позитивните и градивните изказвания и за това, че гласувате разбира се на първо четене и съм убеден, че не оставате с впечатлението, че основната критика при браншовите организации и от присъстващите изказали се по въпроса по законопроекта за устройство на територията беше към настоящия законопроект. Конфликтен текст за категориите по чл. 137 , разбира се обективно, г-жа Чавдарова от гледна точка на предложенията свързани с общинската администрация, главните архитекти и общинските експерти след посочените опасения относно сроковете но всички други изказвания агитираха може би текстове, които не са включени, но ще бъдат разглеждани и в бъдеще. Може би комисията не може много смела при подобни варианти на текстове, които са получени като становища, но аз съм убеден, че народните представители биха могли да приемат някой кардинални, радикални промени, които да са в унисон със законодателството на Министерски съвет именно за подобряване на инвестиционния процес в страната и облекчаване на административните режими. Това беше коментара, който исках в заключение да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: с две думи щом законопроекта се приема единодушно значи сме си свършили добре работата.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: - благодаря.
По втората точка – това е ратификация по заемното споразумение по Проект за развитие на общинската инфраструктура. Финансиран по заемно споразумение от 2010 г. между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие към Световната банка. Проект, в рамките на който се извършват три основни вида дейности. Три компонента насочени към подобряване на ВиК услугите в РБ. Първият компонент е свързан с осигуряването на помощ при изпълнение на дейности по проучване, проектиране, отчуждавания за изграждането на 3 язовира – Пловдивци, Луда Яна и Нейковци. Рехабилитацията на единствения язовир Студена, заедно с пречиствателно съоръжение за питейни води към тях.
Вторият компонент е строително монтажни дейности за обектите, които споменах и третият компонент е свързан с изготвянето на регионалните генерални планове, мастерпланове за ВиК инфраструктурата в страната. Отзад напред третият компонент понастоящем е изпълнен. На 100% вторият с язовир Нейковци също. Първият остават предпроектните проучвания, проектиране, отчуждаване и т.н. знаете че в последните две години се свърши много работа и се навакса изоставането по срокове определени по графици, по инвестиционния компонент, реално компонента по проекта, самото изграждане по язовир Пловдивци 2014 г. , декември, беше подписан договорът, вторият язовир Луда Яна община Панагюрище е вторият и рехабилитацията на язовир Студена с пречиствателна станция към нея за питейни води. В настоящият законопроект не се касае за изменение на финансовата част на проекта на заемното споразумение , който е в размер на 87,4 млн.евро, а единствено само за удължаване на срока.
Това е накратко, което мога да кажа. Готов съм да отговарям на вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - и аз благодаря г-н Нанков.
Колеги, имате думата за въпроси.
ДОРА ЯНКОВА: - благодаря г-н председател.
Колеги, г-н Нанков имам няколко въпроса:
В самия законопроект, който сега е изпълняван в първата част безспорно е проучване и проектиране. Докладът, който сте дали в мотивите Ви означава, че средствата в разпределението в тази част са усвоени.
Във втората част е нещо изключително важно, което подкрепя водната стратегия за политиката в сектор води е записано – регионалните генерални г
Планове за водоснабдяване и канализация и тук ме интересува, тъй като това са 51 регионални плана те изготвени ли са, финализирани ли са и каква е икономията, която прехвърляме към строителството към компонента 3 и още нещо. Това означава, тъй като в края на 2017 г. трябва да свърши споразумението, ние го удължаваме с още 2 години до 2019 г. в какъв ресурс на тръжна процедура като икономия ще бъде насочен ресурса и по отношение на строителството за какви дейности, скрити работи ли, за какво става въпрос.
Това са ми въпросите, иначе моят избирателен район с язовир Пловдивци е добре.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: г-н председател, уважаема г-жо Янкова, започвам първо с конкретният отговор Да, всичките 51 регионални мастерплана са приети, одобрени, това е факт, териториалният обхват кореспондира с териториалният обхват на дружествата държавни общински и смесено участие, регионалните планове са 51 на брой смятам, че в реализирането на инвестиционният компонент с всички тръжни процедури извършени по реда на правилата на Световната банка например за язовир Студена – рехабилитацията, явил се е един участник беше предложил цена с около 30% надвишаваща проектният компонент. Бюджета на проектният контрол на язовир Студена цената беше редуцирана и в рамките на твърдият заемен ресурс с пренасочване на ресурса от компонента, свързан с предпроектните проучвания, проектиране и отчуждаване към инвестиционния такъв в рамките на тези 88 млн.евро, които са от бюджета ще бъдат извършени строително-монтажните и ремонтни дейности на базата на сключените 2014 и 2016 г. договори, за строежа на язовир Пловдивци и строежа на язовир Луда Яна и рехабилитацията на язовирната стена на язовир Студена, заедно с пречиствателните съоръжения за питейни води към трите обекта. За язовир Пловдивци към него е подписан договор през 2014 г. на стойност 47,4 млн.евро, разплатени до момента над 20% към 2015 изостанахме от графика. 2016 г. наваксахме, за рехабилитация на язовирната стена на язовир Студена договорът е подписан още 2016 г., м. септември на обща стойност 97 млн.лв. двегодишен срок на изпълнение, затова е настоящата ратификация от НС за удължаване на срока и за язовир Луда Яна договорът е подписан на 1 септември 2016 г. на стойност 56,23 млн.лв. отново 900 дни. Офертата, която имаше надвишаваше с над 8 млн.евро.
Имаме забавяне по язовир Нейковци, там върви 30% разплатени средства и вървим към неустойка с швейцарското дружество за неизпълнение на договорените взаимоотношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, други въпроси.
Не виждам. Тогава преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с приемането на ратификацията, моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет.
Законопроектът ще бъде представен от заместник-министър Николай Николов, който ще дойде всеки момент.
Г-н Николай Налбантов – директор на дирекция „ Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ ще започне представянето докато пристигне заместник-министъра.
Г-н Налбантов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: - благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна с представянето на законопроекта.
Първо искам да ви запозная с необходимостта от този законопроект. Както предполагам знаете, със Закона за енергийната ефективност се транспонират две европейски директиви, едната е Директива 27/2012/ за енергийната ефективност и Директива 31/2010/ за енергийните характеристики на сградите. След като миналата година беше приет нов Закон за енергийната ефективност във връзка с транспонирания във връзка с Директива 27, ЕК откри две наказателни процедури за непълно транспониране и по двете директиви. В момента сме на етап мотивирано становище по директивата 31 и това налага спешно приемане на законопроекта с основните текстове във връзка с пълно транспониране с директивите. Аз ще Ви запозная накратко с основните текстове, които не са транспонирани и които се изменят за да се постигне пълно транспониране.
На първо място в Закона за енергийната ефективност по отношение изискванията на Директива 31 за енергийните характеристики на сгради – задължение да бъдат изследвани и сертифицирани за енергийни характеристики има вменено само за сградите за обществено обслужване. Констатацията на ЕК е, че не сме транспонирали напълно текстове, които сме сключили останалите категории сгради, а изискването е да бъде за всички сгради. Така, че с тази промяна ние вменяваме това изискване за абсолютно всички сгради.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - заповядайте г-н заместник-министър.
Колегата Налбантов започна представянето на законопроекта.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: - извинявам се за закъснението.
Уважаеми г-н председател, уважаеми дами им господа народни представители.
Моите колеги вече са започнали и ако мога съвсем накратко да групирам в някой основни групи на измененията в предложения законопроект на първо място, както вероятно вече го е засегнал г-н Налбантов – това е изискването всички сгради да подлежат на обследване и сертифициране. Наблягам на думата всички, защото към момента само сградите за общественото обслужване. Това е непълното транспониране, трябва абсолютно всички да бъдат обследвани и сертифицирани. Това е изискването на Директива 31. По отношение на втората група проекти е по отношение на сроковете за проверка и …..грейни котли, там където има сгради с такива котли. Сроковете в момента разписани в закона не отговарят на тези, които са в директивата. Те са били променени при разглеждането на закона през 2015 г. между първо и второ четене и всъщност там са забележките на ЕК. Третото нещо, което касаят предложените промени са изискванията за енергийна ефективност при възлагане на обществени поръчки. И последната група промени са тези, които в преходни и заключителни разпоредби предлагаме една промяна в Закона за енергетиката, която касае издаването на сертификатите за произход на електрическа енергия произведена по висок ефективен начин. Тя касае отново енергийната ефективност и Директива 27. Това е съвсем накратко. Може да добавя само, че се предвижда министъра на енергетиката да актуализира стратегията за ускорена газификация на България, също в този законопроект. Такава стратегия съществува, тя е част от …. На България. Тук се предвижда тя да бъде актуализирана.
На разположение сме да отговаряме ако имате въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Николов.
Колеги, има ли желаещи за изказване.
ДОРА ЯНКОВА: - аз имам един въпрос, тъй като сме си дали дума като комисия, пък и председателя на парламента, министър-председателя, когато става въпрос за общини и приемаме закони, с които им даваме допълнителни тежести , позицията, която Сдружението на общините ни е изпратило е, че при приемането на законопроекта, който е свързан с Директива ние ще трябва да задължим за обследване и сертифициране на сгради с РЗП над 250 кв.м. Това е немалък ресурс, защото особено големите областни градове имат публични сгради, които са на тяхно разпореждане, образователни и други. Какво правим с този ресурс, откъде го намираме и ако го няма този ресурс като обследване, какво следва по-нататък. Ще имаме един неработещ документ защото, така, както ние ще финализираме бюджета през декември по-нататък общините ще трябва да намерят ресурс. Това е въпросът ми.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: - благодаря г-жо Янкова.
Първо това изискване не е от сега, то съществува и в момента. Не виждам защо трябва да го дебатирам, то си съществува и в момента. Тук не става дума за всички сгради не за сгради над 250 кв.м.
Директивата не прави различие между собствеността. Тя прави разлика между сгради за обществено ползване. Т.е., ако това визирате, те могат да бъдат частни такива, например Молове, могат да бъдат общински такива и т.н. за тях си има разписани текстове. Със сегашното изменение на законопроекта всъщност добавяме практически жилищните сгради, защото това е пропуск и имаме становище от комисията за непълно транспониране на директивата, нищо повече. Санкциите, които са предвидени и към настоящия момент в законни срокове по отношение на сградите с обществено употреба те си стоят. Така, че аз не мисля, че сега е момента да се дискутира неналичието на ресурс. Ако е трябвало да се предвиди, това е трябвало да стане отдавна. Предвид факта, че този документ съществува в този вид.
Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: - аз много добре си давам сметка, какъв въпрос задавам, защото и в момента закона не се изпълнява. Тук трябва да го констатиране, и неслучайно питам. Това е един огромен, дори за националната програма общините имаха необходимост, намериха в диалог с МРРБ и насърчителна банка как да го решат този въпрос. Вижте един голям парадокс. Даваме 2млрд. за 3000 блока, 2017 до сега и още 1700. Изведнъж имаме една Директива, която я стоварваме с цялата отговорност пред всички български граждани, че те трябва да бъдат сертифицирани и че трябва да отговарят на тази директива, съответно по закона. Сега Вие сте вносители на изпълнителната власт и когато се прилага едно законодателство спрямо гражданите, нищо че е директива, то трябва да знаем, то как може да бъде проведено като политика. Какво ни предлагате с тази директива как ще проведете тази политика. Ще излезете с глобите, със санкциите или как. Как ще се случи. Това ни кажете, защото ние трябва да го приемем в парламента. Само да приемем декларация.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: благодаря за пояснението на въпроса, но ако тук вече говорим за жилищни сгради, понеже ми се струва че се прехвърлихме върху жилищните сгради за тези, които са обществени вече казахме, законът съществува, така, както е, обаче Вие казвате че той не се изпълнява.
ДОРА ЯНКОВА: - Ами че Вие не знаете ли.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: - добре, ама въпросът е такъв, че неизпълнението на един закон не е оправдано под никаква форма. Вие знаете по-добре от мен. По отношение на наличието на средства аз отговорих още първия път на вашия въпрос, че наличието на средства е трябвало да бъде осигурено отдавна. И под каква форма. В общинските бюджети, понеже Вие визирахте конкретно общините, би следвало да си предвидят този ресурс. Това не е въпрос за дебат днес. Единственото, което добавих е, по отношение на всички сгради. По отношение на жилищните сгради, то тук няма предвидени срокове за неговото извършване, няма предвидена санкция за неговото извършване.
И в директивата няма изискване за подобно нещо.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - благодаря г-н председател.
Мисля, че г-н Николов много правилно загатна, и в комисията по енергетика стана на въпрос, по задължение г-жо Янкова, ние трябва да изпълним тази директива. Дали ни харесва или не. Ние сме в етап на мотивирано становище, де факто има вероятност, ако това 43-то Народно събрание не отговори на тези изисквания , тъй като 2013 г. ние малко побългарихме всъщност директивата точно по съображенията, които Вие сега изказвате, но както виждате това по никакъв начин не е удовлетворило ЕК, така, че ние сме в една процедура. Ние трябва да удовлетворим ЕК желателно, такъв е регламента, такъв договор сме подписали, следователно обаче, това което и г-н Николов каза, като няма срокове, няма санкции, малко ще е на принципа декларативно добро пожелание. Следователно няма да натоварим гражданите с някакъв излишен ресурс, разбира се, който има желание може да го направи. Що се отнася до публичните сгради с обществено ползване те така или иначе са длъжни да го направят, а друг е въпроса, защо не го правят. И той не опира само до финанси. Така, че ние нямаме много голям избор и апелирам към всички да подкрепим ратификацията. Всичко останало е говорене само.
ДОРА ЯНКОВА: т.е., ние какво правим? – Правим една декларация пред ЕС, приемаме Закон и им казваме: ние българите сме праведни по вашата директива, съобразяваме се. Изпълнителната власт трябва да приведе тази директива поетапно в нейното изпълнение. Ако казвате на ЕК, ние приемаме един законопроект, защото Вие така сте казали но правим отказ от прокарване на тази политика. Аз питам. Кой и как ще проведе тази политика?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: добре, г-жо Янкова. Ако приемем че Вие сте права, дайте решението на така поставения въпрос, пред който сме изправени всички народни представители.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: - директор на дирекция „Технически правила и норми“ в министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Ако мога да кажа няколко думи: наистина този текст е стар от 2010 година, както виждате, но така или иначе е труден за въвеждане и това го знаете. Но искам все пак да кажа, независимо, че всички говорят за тази програма за санирането и обновяването на жилищата, фактически ние изпреварващо, ето това е един от механизмите с който се въвежда директивата за жилищните сгради. Фактически ние чрез тази програма сградите излизат с технически паспорт и с обследване енергийно и сертификация енергийна ефективност. Това, което се изисква по директивата се прави и ако в последствие се развият допълнително, ето това е пътя. Но фактически това се прави, не е само декларация.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: - само да добавя по думите на колежката, да, всъщност тези 3700 и колкото сгради споменахте са именно вече изпълнени. В този смисъл тези сгради, както каза вече колежката вече са изпълнили това изискване. Междувременно всички нови сгради, които биват построявани вие знаете, че те по дефиниция го изпълняват, защото това е едно изискване по ЗУТ в това отношение. Така, че искам да добавя, че ако в 2015 г. беше напълно транспонирана наредбата и не бяха променяни текстове между първо и второ четене днес нямаме да водим този дебат. Нямаше да имаме мотивирано становище на европейската комисия. Нямаше да бъде пред наказателна процедура. С непълното транспониране на директивата година и половина по-късно се озоваваме в тази ситуация. И предвид това, че 43-то Народно събрание се очертава да има по-къс живот, това прави спешността на закона такава, че да не се окажем в наказателна процедура. Всички тук присъстващи знаете, какво следва при наказателна процедура.
Благодаря.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: - благодаря г-н председател.
Аз също искам да допълня: - не мисля, че нищо не се прави по посока прилагане на мерки за енергийна ефективност, напротив както беше казано в жилищните сгради се прилагат такива мерки и в много от общинските сгради. Има общини, които са много активни, които използвайки кредитно финансиране, използват се и безвъзмездни средства по оперативни програми и др. схеми за подпомагане. Разбира се в закона са развити и други механизми за стимулиране на тези инвестиции. Един от тези механизми е пазара сертификати за енергийни спестявания, той тепърва трябва да се развива. Тук е ролята на фонда за енергийна ефективност, той се увеличава с някой от промените в законопроекта. Работи се в тази посока и ако нямаме законовата рамка, няма как да развиваме процесите. Знаем много добре, че в България имаме много неефективен сграден фонд, било то обществен, било жилищен. Знаем, че повишаването на енергийната ефективност е от една страна мярка за опазване на околната среда от друга страна е мярка за стимулиране на икономическото развитие и тези процеси макар и бавно се случват. Така, че нека не говорим че нищо не правим а да подобрим законодателната уредба така, че процесите да се развиват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - очевидно е, че всички заедно трябва да положим повече усилия. Надявам се, че го правим и предвид на този законопроект, който обсъждаме в момента, но наистина би било много трудно и тежко за бюджета да се изправим пред наказателна процедура, да се реализира това е лош имидж за страната.
Други желаещи има ли? – Само да кажа, че част от колегите, които тръгнаха, но бяха тук, заявиха, как ще гласуват по тази точка.
Няма желаещи за изказвания.
В този случай преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с приемането на законопроекта, моля да гласува: „за“ – 10, „против“- няма, „въздържали се“ -3.
Благодаря Ви, законопроекта е приет.
Благодаря на всички, благодаря на заместник -министъра и неговия екип.
Закривам заседанието.



ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В.Бойчева Найден Зеленогорски