Първа точка: Представяне и обсъждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж на територията на парк „Бедечка“, гр. Стара Загора, № 654-02-92, внесен от Димитър Танев и група народни представители.
Втора точка: Представяне и обсъждане на законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители.
Трета точка: Представяне и обсъждане на проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд.лв., № 602-03-17, внесен от Министерски съвет.
Четвърта точка: Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 602-01-69, внесен от МС, приет на първо гласуване на 16.12.2016 г. (за второ гласуване).
Пета точка: Обсъждане на Общ законопроект № 653-04-51, за изменение и допълнение на Закона за пътищата, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС, въз основа на приетите на първо гласуване на 22.12.2016 г. законопроект, № 654-01-131, вн. от Ал. Ненков и Ст. Иванов и законопроект, № 654-01-59, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр.

---

П Р О Т О К О Л

№ 1


Към протокола се прилага списък на присъстващите народни представители и гости на заседанието:
Заседанието се откри и ръководи от председателя на комисията г-н Найден Зеленогорски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - добър ден колеги и гости.
Имаме кворум и можем да започнем работа по предварително обявения дневен ред.
Първо да си пожелаем една здрава и успешна година.
Добре дошли на заместник-министъра г-н Нанков, тук е и главния архитект на София г-н Здравков и още много гости.
На всички добре дошли.
Предложението за дневен ред е:

Има ли други предложения за точки в дневния ред или нещо по тези, внесените по предложение? – Невиждам.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Ще започнем с първа точка - проект за решение за налагане на мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж на територията на парк „Бедечка“, гр. Стара Загора, № 654-02-92, внесен от Димитър Танев и група народни представители.
Ето и основния вносител г-н Танев тъкмо влиза.
Заповядайте г-н Танев да представите внесения проект за решение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: - благодаря Ви г-н председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Аз ще бъда кратък, тъй като аргументите за нашето предложение са изложени подробно в самия проект, освен това и самата комисия имаше възможност на открита дискусия да чуе аргументите на всички страни, включително и на общината и на гражданите на Стара Загора и в този ред на мисли, това, което ние предлагаме до голяма степен е консенсусно, което изразява и волята на гражданите и волята на местната власт. Защото преди около месец подобен мораториум е приет и с решение на общината, така, че аз ще представя аргументите по същество. Ще взема отношение по това, защо сега го предлагаме?
Предлагаме го сега, защото след решението на общината за мораториум и след решението на общината за изготвянето на нов подробен устройствен план е необходимо време за да могат тези действия да бъдат реализирани и парк Бедечка да си остане парк. Не е тайна, че срещу това има много възражения от собственици инвеститори. Възражения, които са претендирани и пред съда и има съдебни решения в тяхна полза. Аз се безпокоя от времето, през което няма да има парламент през останалите 2-3 месеца, до формирането на ново правителство, има реална опасност парка да бъде застроен и ние можем да направим квартал, но от квартал парк няма как да направим и затова считаме, че с това решение на Народното събрание ще направим този мораториум устойчив и необратим от една страна. От друга страна ще дадем необходимото време на общината да предприеме действия както за уреждане на статута като парк, от друга страна ще дадем време на общината да намери възможност за адекватно обезщетение на собствениците, почти цялата територия е опасана със собственици. И ние като дясна партия имаме ангажимент към това, собствениците да бъдат адекватно обезщетени и бих казал един приоритет на това правителство, на гражданите и на пътна инфраструктура колко е важно това, аз считам, че наш ангажимент е да направим така, че България да остане зелена. И това е също толкова важно т.е. процедурите, които са свързани с обезщетяване било за инфраструктура, защо да не бъдат приложени по отношение запазването на Стара Загора, град, който може би ако сте следили през годините е бил обгазяван многократно и проблема с екологията е много сериозен и приемането на това решение ще даде възможност на гражданите на Стара Загора да живеят в един по-зелен и по-чист град.
Това е което мога да кажа.
Ако има въпроси, готов съм да отговарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря на г-н Танев.
Отварям дискусията. Има ли народни представители, които искат да вземат отношение?
От министерството? Или от гостите.
Първо народните представители.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря г-н председател.
С две изречения. Въпреки моите резерви относно негативния опит, който имам от 23 ИР , тъй като там има един такъв наложен мораториум през годините - 2009 г., който не доведе до нищо реално. По-скоро още повече затрудни работата на администрациите. Въпреки това, предвид и обществения интерес и очакваното от нас като народни представители ние, народните представители от ГЕРБ ще подкрепим така предложения проект за решение. Може би тук трябва да помислим преди да влезе в пленарна зала да се направят някакви корекции, тай като така записан 3 годишния срок, според мен много бързо и с нищо конкретно, а знаете, че на община Стара Загора е възложено изработването на нов общ устройствен план. Предстои да бъде направен подробен устройствен план и може би не е лошо да видим, да помислим върху варианта, какъв мораториум да има, за да не бъде безкраен, той да бъде издържан с този нов подробен устройствен план, къде какво ще има на тази местност която остане зелена, къде ще има улици, паркове и т.н. това е моето съображение. Ние, от групата на ГЕРБ ще подкрепим внесения проект за решение.
ДОРА ЯНКОВА: - г-н председател, колеги, гости!
Аз преди всичко към вносителите. Тъй като управлението на териториите е право на общинския съвет и съответно разпоредбите на кмета, Вие споделихте че има такъв мораториум с който се е ангажирал общинския съвет. Означава ли, че Общинския съвет в Стара Загора не тежи, че актовете на кмета са слаби, за да може да дойдем на дебата в парламента и със законопроект да налагаме мораториум. Т.е. тук влизаме, отваряме една голяма порта в отношенията иначе спор няма. Нашата група е ангажирана с това, че ние трябва да пазим парка и да намерим инструментите, но моето голямо притеснение е, че ние влизаме в правомощията, слагаме законодателна разпоредба и това означава, че в последващите, всеки месец народен представител с определени интереси, в страната има много природни паркове, много зелени територии и ние ще трябва тук да се разпореждаме да налагаме мораториуми и да се ангажираме. Въпросът ми е – обществените отношения и натиск, аз съм чувала, нямам лични впечатления от кмета и от общинския съвет. Чувала съм, че кмета е диалогичен, значи че общинския съвет и кмета нямат достатъчно тежест в Стара Загора да решат този въпрос.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: - аз ви благодаря г-жо Янкова за коректния въпрос, защото воля от страна на общината има със заповед 10002354 от 4.11.2016 г. такъв мораториум има. Не само това, има и решение на общинския съвет, което възлага на кмета да направи нови подробен устройствен план. За съжаление всички тези актове са обжалвани в административния съд. Повече от 10 дела имаше за първото решение и за съжаление, това, когато има промяна и тя се обжалва остава в сила съществуващото положение. Фактическото положение позволява да се изкриви. И докато ние се жалим и се занимаваме със съдебните процедури на практика от две кооперации има изляти за още четири бетони. Ако продължим още с два месеца ще станат още поне 12. Затова е необходимо или Народното събрание да даде това време на общината да се пребори по нормалния път без този процес да стане обратим. Защото повярвайте ми, когато има вече 12 или 16 кооперации тогава парк няма да има. Тогава и решение да има то ще бъде безпредметно.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: - благодаря г-н председател.
Аз почти получих отговор. Всъщност искам да кажа, че това не е природен парк – нали?
ДИМИТЪР ТАНЕВ – не е природен парк.
РУМЕН ЖЕЛЕВ – по Закона за защитените територии.
Значи природен парк си е природен парк. Те са единадесет и той не е сред тях.
Второ искам да задам въпроса мислите ли, че три години са достатъчни, но намерих отговор в мотивите. Искате да дадете възможност, спокойна обстановка, градската управа да има време да направи ПУП и общия устройствен план.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - позволете ми и аз да изразя становище на реформаторския блок. Ние ще подкрепим този проект за решение и първият вносител е член на групата на Реформаторския блок . очевидно е, че обществото очаква от нас да направим максималното за да живеем в една по-зелена и по-чиста среда. За съжаление големите ни градове изпитват хроничен дефицит от чист въздух и надявам се, всички ще направим така, че да гарантираме и на себе си и на поколенията след нас възможност да отглеждат децата си в една по-нормална среда. Има много тежки неща, които трябва да бъдат решени там. Аз се радвам, че общинския съвет и кмета имат активна позиция. И допускам, че докато влезе в зала е възможно тези корекции, за които и г-н Нанков говори да станат.
Това е нашата позиция.
Други желаещи.
ИВАН СЛАВОВ: - познавам кмета на Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други колеги желаещи за изказване.
Невиждам.
Минаваме към гласуване на проекта за решение: който е съгласен, той да бъде приет, моля да гласува: „за“ – 12 , против и въздържали се няма.
Проекта за решение е приет.
Благодаря за подкрепата. Надявам се, че ще убедим българския парламент, че правим едно смислено и добро решение за Стара Загора.
Преминаваме към втора точка от дневния ни ред.
Представяне и обсъждане на законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители.
Г-н Делчев е тук.
Заповядайте г-н Делчев да представите законопроекта.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: - благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, гости!
Предложеният от нас законопроект е подписан от представители на почти всички партии на Народното събрание. Законопроектът предвижда да се създаде евин специален статут на старите български столици. Градовете, които са били столици на цялата българска държава. Именно първата българска столица Плиска, Велики Преслав, Велики Преслав и др. като стремежът ни като вносители е създаването на този специален статут да изведе като приоритет тези четири града. Някой от които добре развити, други тънещи в мизерия.
Искам първо да уточня, че подобни законопроекти не са напълно запознати на българското законодателство – Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е подобен законопроект, с който се дава специален статут на определени територии. Вие добре знаете, че Закона за устройството и застрояването на Столична община е също подобен законопроект. Целта на нашия законопроект е да уреди взаимоотношенията между различните институции, по отношение на инвестирането, запазването на културните ценности в тези стари български градове и тяхното развитие. Създаваме задължения за местните органи, за националните органи заедно чрез засилени взаимодействия да се създават планове за развитие на тези четири населени места и за културното наследство на България да се инвестира в инфраструктурата, защото всеки, който е пътувал и в Плиска и във Велики Преслав знае, че там не само че пътищата са лоши, не само че тротоарите и дуварите по тротоарите на една европейска държава, каквато е България на всичкото отгоре няма и достатъчно указателни табели от които да стане ясно как да се стигне до тези исторически столици. И не на последно място българската държава съгласно този законопроект ще бъде ангажирана да бъде рекламирана и Плиска и Велики Преслав, Велико Търново.
Уважаеми колеги, мотивите ни са били чисто патриотични, идеални. Ние смятаме, че тези четири български града трябва да получат специално отношение. С оглед на това, че те пазят българската памет и българската история и култура. Смятаме, че повече български деца трябва да се радват на културното наследство, което има на територията на тези градове, и повече туристи. Надяваме се с този законопроект да има едно по-добро отношение и съвместно с местните общности и местната власт да направим така, че и Плиска и Велики Преслав да добият величието което са имали преди векове.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - Благодаря г-н Делчева, колеги.
Аз да изразя мнението на реформаторския блок. Ние ще подкрепим този законопроект. Чухте достатъчно аргументи от г-н Делчев. Мисля, че е необходим, смислен и ще донесе много полезни ефекти за тези стари български столици.
ДОРА ЯНКОВА: - уважаеми г- председател, госпожи и господа народни представители, гости. Ние също ще го подкрепим но между първо ми второ четене, ако в този парламент и ма възможност законопроекта да мине според мен е необходимо да се включи ключовата роля на министъра на финансите. Вие сте записали ролята на министъра на културата, който знаем, че е със скромен портфейл а се говори за доста амбициозна програма, която е по-скоро за малка оперативна програма и тук има необходимост иначе законопроекта ще остане декларативен. Общините ще направят своите политики, ще разпишат своите годишни програми. Те ще бъдат действително амбициозни, както и вие и ние ги искаме и когато опре че изпращаме програмата на министъра на културата със скромния портфейл от 8-10 млн., които има за цялата българска култура той няма да може да помогне. Затова трябва малко по-твърдо, защото рискуваме действително да покажем облика на България и като историческа памет и като съвременни хора които да пазят. Ще се включим малко да подобрим законопроекта. Сега на първо четене в комисията ще го подкрепим.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: - има официално писмо на Сдружението на общините, в което то съгласува предложения законопроект без забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - да, има становище на общините, имаме представител на Сдружението на общините в момента. Има и становище от министерство на културата, всеки от Вас може да се запознае с това становище. Министерството по-скоро е резервирано към законопроекта, ако мога така да се изразя, но становището на Сдружението на общините е ясно.
ИВАН СЛАВОВ: - всъщност точно заради това становище на Министерство на културата, приемам тяхното мнение че текстовете на законопроекта съществуват в друг Закон за културното наследство и това ме кара да кажа, че няма да подкрепа този законопроект.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: разбираемо е Сдружението на общините да подкрепят един такъв законопроект, но пък от друга страна тук по-скоро трябва да се съобразим със становището на министерство на културата. Тъй като безспорно факт е, че има добри намерения законопроекта, но има текстове, които са в един специален закон, който е Закона за културното наследство, още повече се дават едни ангажименти на министъра на финансите да осигурява средства за тези общини без да е ясно по какъв начин ще бъдат изразходвани, какъв ще бъде този ресурс и поради ред такива причини, министерство на културата е точно описало пречките които срещат в самия законопроект, по-скоро смятаме, че тук не е целесъобразно да бъде приет този законопроект и при всичките условности от страна на културното министерство, затова по-скоро ние от групата на ГЕРБ ще се въздържим този законопроект да бъде приет.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: - уважаеми г-н председател, аз съм далеч от мисълта, че ние сме написали перфектен законопроект с всички положения искам да уверя колегите народни представители че сме работили с различни експерти в областта и поне това да няма противоречиви текстове в българското законодателство сме се постарали да го изчистим и такива текстове няма. Искам да напомня на народните представители, че гласуваме Закона за старите столици на първо четене, по принцип и за идеята е тези 4 места да получат специалното място, което заслужават да получат. Приемам всякакви забележки и между първо и второ четене ще се радвам да дебатираме и ще обсъдим какви корекции, какви неща, които според вас се дублират, кои да отпаднат и кои да се добавят. Но продължавам да считам, че един такъв закон е важен при спасяването на поне 3 от тези 4 населени места, защото състоянието на културните ценности на тяхна територия е наистина лоша. От друга страна те имат наистина голямо значение за българския народ.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: други желаещи не виждам.
Преминаваме към гласуване – който е „за“ – моля да гласува: „за“ – 5, „против“ – няма, „въздържали се“- 8.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Представяне и обсъждане на проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд.лв., № 602-03-17, внесен от Министерски съвет.
При нас е министър Лиляна Павлова и нейния екип.
Заповядайте г-жо министър да ни представите проекта за решение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. За много години. Не сме се виждали във формата на комисията. Успешна и здрава година за всички.
Благодаря за възможността да представим предложения от Министерски съвет акт за подкрепа на народното събрание за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради и увеличаването на нейния ресурс до размер до 2 млрд или с още 1 млрд. за продължаване на нейната реализация. Това, което мога да кажа е – представили сме на Вашето внимание детайлен отчет, детайлен анализ за това, какъв е напредъка по програмата, броя сгради, видовете, ефектите, спестяванията брой фирми и т.н. аз ще се опитам да го резюмирам съвсем накратко на вашето внимание и разбира се съм на разположение за въпроси. Това, което мога да кажа към днешна дата в рамките на изпълнението на програмата от февруари 2015 г. до момента имаме 2222 сгради , които са със сключени договори за реализация с Българската банка за развитие, като финансиращ орган на програмата. От тези 2000 сгради имаме 203 сгради изцяло завършени и въведени в експлоатация. С акт 16, 550 сгради, които са в процес на изпълнение и като дейности имам предвид изпълнение на строително монтажни дейности , въпреки това имаме временно преустановяване с акт 10 на дейностите тъй като при зимни условия при температури под 5 градуса не е разрешаваме строителство на строително монтажни дейности, така че след приключване на зимния сезон те ще бъдат възобновени. Над 1000 сгради са в процедура по извършване и или извършване или приключили технически и енергийни обследвания и подготовка на проекти, съответно проектиране за последващи нови дейности от програмата. Това, което мога да кажа, че ако 2015 година беше подготвителната година, в която фокуса на дейностите беше сключване на сдруженията, провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнители, извършване на енергийни обследвания, технически, конструктивни обследвания на сградите и провеждането на търговете, 2016 година беше годината, в която имаме реално извършване на строително-монтажните дейности и процедури по провеждането им и основен беше фокуса разбира се именно в строителството. Благодарение на това всъщност 2016 година, която очаквано беше по-слаба за строителния бранш като цяло, защото 2015 година беше пикова, усвояването на еврофондовете като цяло за инфраструктурата по стария програмен период и от новия програмен период е съчетана. И наистина имаше един бум в строителството. Очакваното 2016 беше намаление на строителните дейности, тъй като приключи стария програмен период. По новия програмен период не бяха започнали всичките програми, така, че глътката въздух за малкия и среден строителен бранш, за малкия и среден бизнес беше именно програмата за саниране, тъй като и производители на строителни материали, производители …. И най-вече строители бяха ангажирани с програмата за саниране. Над 560 са малките и средни фирми, които участват в реализацията на проектите, което показва и един от търсените от нас ефекти от програмата, което казахме да се търсят малки и средни фирми. Една фирма да изпълнява една сграда, да не може да кандидатства за повече сгради в рамките на една община, за да нямаме концентрация на изпълнението в няколко големи фирми. Този ефект е постигнат и това се случи и това е отчетено в доклада през 2016 година. Това е един от големите икономически ефекти, свързан със строителния бранш, включително и с намаляване на безработицата, увеличаване на заетостта в сектора имаме. Даже на моменти недостиг на по-ниско квалифицирана работна ръка от гледна точка на строители на място, зидаро-мазачи и т.н. тъй като такъв тип специфични дейности изискват именно дейностите по саниране.
Екологичният ефект е безспорен, тъй като целият сграден фонд, не само жилищните сгради са най-енергийно неефективните в Европа, така че като цяло постигането на енергийната ефективност, намаляването на емисиите има голямо значение от екологична гледна точка. Безспорно от гледна точка промяна облика на градовете, на кварталите, на изгледа на сградите, видими са ефектите и резултатите, там където имаме особено групирани в цели квартали завършени сгради, какъвто е примера с Благоевград. Общината с най-много изпълнени и в процес на изпълнение. Там, където имаме завършени сгради, там където имаме изминал отоплителен сезон или в момента виждаме намаление по сметките на потребителите средно с 50-70% в зависимост от вида сграда, в зависимост от района, в зависимост от това на какъв вид отопление са били тези сгради. Така, че ползвайки ефектите за бизнеса за гражданите са безспорни и видими.
Докато в началото покрай анти кампания, покрай това, че бяха плашени хората, че ще им се взимат жилищата и т.н. ще им се случат с програмата бяха завършени първите сгради и ефекта от програмата се видя, позитивите се видяха. Интересът се покачи значително. Към днешна дата имаме почти 6000 сдружения на собствениците, регистрирани със желания да кандидатстват за участие в програмата и общо са 4000 от тях, които имат и сключени реално, 2000 и отгоре чакащи всъщност. Сдружение на собствениците с включени, подадени заявки с общините. Една част вече подадени и чакащи в Българската банка за развитие. Всички тези аргументи като анализ и като показатели ни дадоха стимула, мотива и волята да продължим и да предложим на Народното събрание да удължим срокът на програмата, тъй като тя първоначално беше замислена да бъде 2015, 2016 като кандидатстване, след което да вървим към изпълнение и разплащане. Сега предлагаме на Вашето внимание това, в изпълнение на Закона на публичните финанси, когато говорим за поемане на дългосрочен финансов ангажимент не само защото правителството е в оставка, а и защото ние влизаме в критичен извън тригодишната бюджетна рамка в изпълнението на последващите сгради, особено при предаването на втория милиард по програмата. Това е един дългосрочен ангажимент напред в годините, с който ние да оторизираме и Българската банка за развитие да рефинансира, да разплаща, а тогава, когато правителството, държавата има възможност да възстановява тези разходи в рамките на следващите 10 години да се разплаща с банките.
Благодарение на възможностите на бюджета още през декември ние за първия милиард, който беше потвърден и гласуван по програмата финансовия ресурс да обезпечени разплащанията към Българската банка за развитие беше осигурен с постановление на Министерския съвет. Парите са в БНБ по сметка на министерство на регионалното развитие този първи милиард, понеже стана въпрос, колко са милиардите. Идвам от бюджетна комисия да потвърдя, те са на разположение и тези един милиард обезпечава Българската банка за развитие и ние ще разплащаме от БНБ към ББР ще разплащаме срещу изцяло завършена сграда, въведена в експлоатация с Акт 16 и подписаният така нареченият Протокол 12, който ние изискваме като окончателен за разплащане към Българската банка за развитие …… и българската , за извършените разходи към изпълнители към общини, които знаете програмата се изпълнява на пълна децентрализация, изцяло общините са тези които отговарят за инвестициите, за реализирането на програмата и за изпълнението на практика, под контрола на областните управители по места, които да следят за изпълнението на програмата.
Това е в общи линии резюмето към днешен ден и затова се обръщаме с желанието с този отчет и доклад, на всички аргументи. Мисля, че всички имаме полза от това тази програма да продължи. И тя като визия и стратегия на българското правителство за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд. Не говоря само на жилищните сгради, такъв тип програма трябва да продължи следващите поне десет години за да можем да покрием целия сграден фонд. Не говоря само за панелните сгради, които сега са фокуса на програмата. Това трябва да се разшири към по-малките сгради и разбира се към еднофамилните сгради, нещо, което сме говорили и преди, тъй като нуждите на сградния ни фонд са огромни. В допълнение Ви уведомявам, че такъв тип програми имаме вече девет години. Първата беше с програмата на ООН, с която направихме няколко успешни пилотни сгради, включително най-успешни като брой бяха в Смолян, в Бургас и останалите градове. След това с програмата за регионално развитие направихме сто тридесет и осем сгради. Бяха обновени енергийно и ефективно. В програмата ни за региони в растеж 2014 г. – 2020 г. имаме предвидени 300 млн. за енергийна ефективност, но те са предвидени не само за многофамилни жилищни сгради с тези 300 млн. от европейското финансиране по програмата „Региони в Растеж“ ние подкрепяме инвестициите в сградите публичните – държавна и публично – общинска собственост сгради. А именно училища и детски градини над 1000 имаме завършени такива, университети, сгради на социалната, културната и здравната инфраструктура, а в този програмен период разширихме и вече финансираме сгради на държавната и общинска публична инфраструктура на територията на общините, включително сградите на пожарна безопасност, на полицията на агенцията за социално подпомагане, общински областни администрации. Сгради на деконцентрираните структури на държавната администрация, защото наистина фокуса и приоритета на енергийна ефективност е целия сграден фонд на територията на страната е важна дългосрочна визия върху която трябва да работим, защото наистина спестяванията, средствата от такъв вид инвестиция са важни и те трябва да продължат занапред.
Благодаря Ви за вниманието готова съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо министър.
Колеги, чухте експозето на г-жа Павлова. Имате думата за изказвания, становища, въпроси.
ДОРА ЯНКОВА7 – благодаря г-н председател.
Аз се радвам, че министъра в края на мандата на това правителство стигна до извода, че е необходима Национална програма, цялостна като политика за сградния фонд. Ние от БСП „ЛБ“ сме последователни. Спомняте си, че в началото на самата кампания, в началото на самия проект внесохме свое предложение за разискване в Народното събрание, с което настоявахме Министерския съвет в началото на кампанията на тази програма да внесе Национална програма с обхвата на целия сграден фонд публичен и частен и източниците и формите на финансиране, капацитета на обследването, да изготви пътна карта за сроковете за постигането на националните цели и съответно да направи оценка за намаляване на разходите за отопление, спестени емисии и др. Тогава се приеха след това още няколко предложение. От това наше предложение се прие да има доклад, естествено се освободиха от решение МС в диалог с общините промени Закона за местните данъци и такси и направи регистър. Но тук ще споделя своето безпокойство с няколко акцента, които може би министъра да отговори.
Първо, ние имаме около 18900 жилищни блока по едропанелна технология. До тук са изпълнени около 2000 с почти 2 млрд. паралелно с това, всички тук в залата знаем, че в тези блокове по статистика, малко по-стара, това е от програмата на правителството на Сакскобурготски в тези сгради живееха около 1млн. и 700 хил. българи. Или това е 50% от сградния фонд.
В доклада внимателно е записано, че според пазара 100 млн. се отделят за обследване, след това има едно изявление на министъра, че държавния бюджет отпуска 15млн. допълнително, тъй като в програмата ние отчитаме проекто-енергийно обновяване на българските домове, съответно това, което ме безпокои като политика ние започваме с едни стойности около 360 лв. на кв. метър. В последствие на няколко пъти в края на 2016 г. те спадат. Постарах се да направя една статистика, какви са средствата по енергийното обновяване на домовете и по-преди по ПРООН, разликата е може би около 2 пъти и половина. За мен остава, че в 2015 до средата на 2016 година тук вече топката е прехвърлена, както каза министъра действително при кметовете и въпроса за контрола.
Ние сме имали възможност в тоя период жилищните блокове да бъдат два пъти повече жилищни блокове. Имаме изключително голям на 360 това е почти ново строителство. Тогава кметовете се възползваха. Определяха тези цени, фирмите кандидатстваха на тези цени, но тук г-жо министър, понеже сте записали, че дирекция „Жилищна политика“ осъществява контрол и че се води постоянен контрол от общините и от дирекцията може би е добре да ни кажете, какво констатира дирекция „Жилищна политика“. Наскоро излезе, че има много средства, които са извън договорените, които не влизат по програмата. Това, което е укоримо и ако е вярно в-к „Сега“ е за справка в началото на тази седмица. Това е, ако е вярно кой ще отговаря и колко са парите. Т.е. проблема ми е за контрола. Срещнах кореспонденция между министъра на финансите и областен управител от голям областен град, който е на трето място по изпълнение на програмата, където той самият казва “ние вървим след събитията“. Ние сме поставени като американски наблюдатели. Областният управител няма кадрови капацитет, той е страна, подписва се, тъй като е представител на държавата. В договора банката, общината и той трябва да контролират, кое да контролират. Комисията по ЗОП-а ли, кое да отиде да види. Изпълнението на програмата ли. Там има малък брой чиновници. С какъв ресурс да ги привлече. Това реално е невъзможно. И тук стои един голям проблем. Говоря го така, защото това е един огромен публичен ресурс. Спор няма, че трите акцента, които сте описали социални, икономически, екологични. Спор няма, че обществото се възбуди на тази тема и че програмата е търсена. Но първият въпрос е по контрола. Според мен изтече един голям финансов ресурс, с който би могло двойно да се построят блокове. И това са в големите ви кметства. Така, както сте ги дали като класификация – Бургас, Хасково, Благоевград, София. Може би четирите лобиращи кметове, които бяха най-добре подготвени с администрация и най-бързи получиха по-големи, дано контролът върху тяхната дейност да го има.
Второ тъй като загатнахте, стои въпроса по отношение на финансовото обезпечаване. Вие сте го засегнали на стр. 18,20 и мисля 30 в самия доклад. Т.е. какво получаваме – министерство на финансите прави финансовите правила и ангажира нас парламента за държавната гаранция. Вие определяте методиката, ББР българската финансовия оператор и той не е само оператор. Той се оказа доста важен, защото той трябва да финализира договора. Голямата вина, освен контрола, която е в МРРБ е при кметовете. И сега, един път имаме първи транш 250 млн. евро. Това е разписано на стр. 16, колегите са го видели. Той е обезпечен като транш и като ресурс от Банката за развитие на Съвета на Европа и една немска банка. Това е заемен ресурс обаче, тъй като безкрайно много се говори, че това е безплатна програма. Цялото българско общество, програмата не е толкова солидарна, тъй като това е един заемен ресурс и в годините ние ще се лишим от публичен ресурс.
Вторият транш е 262 млн.евро като ресурс и сега, това, което не можах да разбера. С постановлението, с което накрая на годината МРРБ получи 1 млрд.лв. от емисиите и от преразпределението на сметките в бюджета ние казваме, че това не е ресурс и имаме 2 млрд. за управление. Т.е. означава ли, че ние имаме един млрд. със заеми, 1 млрд. от бюджета и 1 млрд., който сега искаме да привлечем.
Това са въпросите, от които се интересуваме и ще определим своето поведение при гласуване.
Още нещо, което ни смущава в говоренето Ви с колегата Ви Горанов.
В един въпрос на Манол Генов през м. май зададен на министър Горанов, той каза че 1947 договора има ББР и че вече размера на поетите ангажименти надхвърля 1 млрд. а в доклада пише, че ние сме под един милиард като изпълнение по проектите за двете години 2015 и 2016.
Тези въпроси ни вълнуват. Тъй като програмата е факт, по нея се работеше две години. Интересува ни контрола на всяка стотинка, интересуват ни слабите звена, къде има проблеми. Вие там посочвате, чий дирекции „Жилищна политика“ трябва да обобщават, да коригират, да ви информират като политика, в самия доклад в една от страниците четох внимателно.
И второ, за колко милиарда става въпрос: за 3 или за 2.
За два заем или за два от заем и един от бюджета. Това са въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-жо Янкова.
Г-жо министър, Вие ли ще отговорите.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - благодаря г-н председател.
Уважаема г-жо Янкова, надявам се да успея да отговоря на всички въпроси максимално изчерпателно, а другите ще ги доуточним в оперативен порядък като по-конкретни данни.
Ще започна от милиардите, защото ще се радва наистина Народното събрание да подкрепи не да станат 2 млрд., както сме предложили, а да станат 3. В момента сме на 2-та млрд. и то като предложение за втория милиард. Това е като пожелание, надявам се да станат три.
Постановлението от февруари 2015 година предвижда размера на програмата да е до 1 млрд. като средствата се осигуряват чрез държавна гаранция, която да обезпечи българската банка за развитие, тогава, когато е необходимо след ратификация на съответни заемни споразумения да използват средствата от държавната гаранция да вземе съответното кредитиране дългосрочно с което да финансира дейностите по програмата, а държавата в годините напред, без ограничение във времето и възможностите на бюджета по малко да възстановява тези средства изплатени по програмата на Българската банка за развитие. Факт е, че не се наложи през 2015 година да бъдат използвани изобщо средства от тази държавна гаранция и едва през 2016 година парламента ратифицира две заемни споразумения на обща стойност 250 млн.евро., едното е с …SW, другото е с Банката на Съвета на Европа. Тези две заемни споразумения не са активирани по смисъла …половин милиард лева или 250 млн.евро в тази стойност. Има един единствен транш, активиран от Българската банка за развитие, разбира се банката ще предостави своя отчет. За да не ви подведа с цифрите, не се ангажирам с точността на цифрите, но мисля че беше за 40 млн. това е единствения активиран заемен ресурс от банката по линия на предоставените държавни гаранции, с които бяха сключени тези две кредитни споразумения.
Те бяха сключени тогава, когато все още не бяхме сигурни че … средства с преразпределение от държавния бюджет, както за сметка на емисиите продажба, така и за сметка на преразпределение на други разходи, както се сключи през декември ще можем целия един милиард, първия и единствен милиард по програмата да бъде финансово подсигурен за да може МРРБ да разплаща към ББР извършените от ББР дейности по завършени, приключени с акт 16 сгради. Така че предвид че има този ресурс ББР може да не се възползва и да не активира нататък траншове от тези кредитни споразумения, тъй като финансовия ресурс е налице и е обезпечен първия милиард, те ще могат да бъдат използвани, ако парламентът подкрепи и при продължаване на програмата за обезпечаване на програмата с още един милиард.
По отношение на референтните стойности. Това, което мога да кажа, да, Вие давате примери с програмата на ПРООН, с програмата за Регионално за развитие, но нека не забравяме, че имаме различен обхвата на дейностите и различен обхват на сградите, които се финансират, както по първата програма по ПРООН, така и по РР и това, което финансираме в Националната програма за саниране общо казано (за енергийна ефективност на жилищни сгради.)
Състоянието на сградния фонд – така наречените панелни сгради състояние, в което изискваме конструктивни обследвания, които се извършват не само дейности по енергийно обновяване на жилищните сгради, но и съпътстващи дейности насочени към основен ремонт съпътстващи дейности на сградите, там, където се налага и конструктивно укрепване на сградите. Това е и една от основните причини да имаме такава сериозна разлика в цените и в референтните стойности, защото ние не говорим за изцяло мерки само за енергийна ефективност, изолации дограми. Говорим за цялостен ремонт на тези жилищни сгради, на тези панелни сгради, които всички ние знаем в какво трагично състояние се намират включително цялостни ремонти на покриви и на общините части на тези сгради. Така, че това е един различен обхват на дейностите, един различен обхват на инвестициите и това е причината да имаме такава сериозна разлика в цените. Още повече, че когато бяха въведени първите референтни стойности, както споменах в строителния бум на 2015-2016 г., тогава знаем колко много търсенето на работници на строители беше кът и цените бяха различни. Вие знаете, че във времето имаме няколко пъти намаление на референтните стойности, тъй като така го показа пазара и пазарната стойност. Така, че референтните стойности са намалели много сериозно и тоново се свързват с допълнителни ремонтни дейности, дейности извън енергийната ефективност.
По отношение на контрола програмата се базира на няколко нива на контрола. Да, безспорно програмата е на принципа на пълната децентрализация. Министерството на регионалното развитие отговарящо на методическите указания и координацията. Финансите и ББР за финансирането и контрола изцяло делегиран на долните нива областни управители и кметове и нека не забравяме, че със средства от програмата ние финансираме едни така наречени инвеститорски контрол, който го заплащаме със средства от програмата именно за да може да бъде извършен този контрол. Така, че от една страна заплащаме задължителни по закон строителен надзор – първо ниво на контрол, на второ ниво на контрол допълнително платени инвеститорски контрол, контрол на общините, които приемат работата. Контролът на областните управи, които участват в четирите основни процеса по ЗУТ, подписвайки протоколите по ЗУТ и контролирайки този процес по ЗУТ. Това са четирите нива на контрол. Безспорно дирекция „Жилищна политика“ има възможност да контролира на принципа на извадката, това, което извършва като контрол и областната управа и нивата надолу и това, както вие цитирахте това са всъщност част от извадкови проверки ет хог проверки, да ги наречем, имаме установени на места недопустими дейности, както навсякъде дали е със средства от държавния бюджет дали със средства от Банката по програмата, дали е с европейско финансиране, принципа на прихващането на такъв тип дейности е факт и те ще бъдат прихващани и ще останат за сметка на общините, там, където общината е допуснала недопустими дейности. Примерно – изцяло подменена домофонна уредба, да хубаво е да бъде подменена домофонната уредба на една сграда, но с домофонната уредба е недопустим разход и няма да бъде признат за финансиране в рамките на програмата.
Мисля, че горе долу отговорих на всички въпроси.
Споменахте едни 15 млн., нека само да ги уточня – спомняте си, когато Програмата Регионално развитие започна с тези 33 млн. бюджет, които имахме за саниране на малките жилищни сгради и в предишния програмен период първоначално те започнаха с изискване от 15 % съфинансиране собствениците на сгради. Когато обаче в края на изпълнението на програмата започна Националната програма за енергийна ефективност, която е 100% финансирана от бюджета, за да няма неравнопоставеност между двете програми взехме решение тези 15% собствен принос да бъдат покрити от държавния бюджет. Така, че тези 15млн., които вие споменахте са тези 15 млн., с които покрихме собствения принос на тези 150 сгради, които тогава се реализираха по Европейската програма, с европейско финансиране. Това са различни средства от Националната програма те са приключване на дейностите на 150 сгради по програмата с Европейско финансиране от предишния програмен период за регионално развитие 2007 -2013.
По отношение броя на сградите, това, което мога да кажа, е в момента брой жилища, които са обхванати от тези 2000 сгради са 148000 броя жилища. Много е различно когато говорим за брой жилища, брой сгради и блок секции, защото в числото, което вие споменахте 18 900, това са блокове, но в смисъла на блокове, каквито ние финансираме по Националната програма. Нека да припомним изискването, че ние отделни блок секции не финансираме, но всяка една отделна блок секция в една сграда с повече от два входа, ние имаме тези, които с дилатационна фука, това са отделни блок секции. Така, че един блок с 10 входа, ние го водим за 1 блок, но по нормативи, по статистика, която и вие цитирате, това са 5 блока, които са допрени един до друг, разделени с дилатационна фуга. Така, че 18 900 са и блокове, и блок секции. А ние финансираме окрупнено. Зад тези 2020 сгради всъщност има много на брой блок секции, така че като брой сгради по този смисъл те може да са и 4000 и 5000, в момента не мога да кажа точна бройка, поради факта че в тях влизат много блок секции. Знаете, дадохме приоритет на сградите, които са с над 36 апартамента. И започнахме приоритетно да финансираме най-високите сгради, с най-голям брой блокове и блок секции задължително е да влизат всички. Важно е рзп- то, важен е броя на блок секциите и това определя броя.
Благодаря Ви.
ДОРА ЯНКОВА: - все пак Постановление 339 от 2 декември, в което е разписано, че това е за разходи на МРРБ за 2015 и 2016 г., парите за какво ще се ползват? Имам го Постановлението, ако искате ще Ви го предоставя.
Тук внимателно е записано тези пари 154 млн. са за сметка на предвидените средства от централния бюджет за 2016 г., от които 106 млн. акумулираните приходи по Закона за климата, 846 при структурирани разходи по централния бюджет и по-нататък е записано, че максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2016 са 493 млн. и максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г. са 903 млн. т.е. увеличават се показателите по 22 чл. от бюджета за 2016 г. тъй като е бюджет за 2016 г. за какво са тези пари?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА : - благодаря. Още веднъж да уточня, това е по този 1 млрд. лв., с който ние обезпечихме първия милиард, който беше даден за хипотеза и възможност за разплащане, това е обезпечаването на средства. Да, те са с постановление в 2016 г. правим корекция в бюджета за 2016 г. и по бюджетни показатели те са преведени и са осчетоводени през 2016 г., като разход за Националната програма. Те са преведени в сметката за външно финансиране в БНБ и от нея ще погасяваме от 2017 г и напред всички разходи към ББР по завършените сгради, както споменах.
ДОРА ЯНКОВА: - а ББР какви лихви, такси и комисионни ще ползва. Тъй като това е бюджет а те съответно обслужват с лихви, такси и комисионни. Това къде е предвидено.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: - в рамките на изпълнение на програмата имаме сключено споразумение между МРРБ, МФ и ББР за начина по който ние разплащаме и възстановяваме към ББР платеното от тях със съответните такси, в момента наизуст не мога да ги цитирам, но можем да ви предоставим тези документи в рамките на този 1 млрд., те вървят в едно. Погашенията към ББР вървят в едно с лихви, такси и главници.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - всички виждаме, че хората са доволни от програмата и аз апелирам към всички колеги да подкрепим този още един милиард в допълнение на първия и да можем да вървим в правилната посока. Нещо, което може би държавата трябва да го направи много по-рано, но явно сме узрели за това в този момент. Не трябва да спираме темпото, напротив колкото е възможно да ускорим темповете не само за енергийната ефективност, заради конструктивните проблеми които имахме и заради още много подобни позитивни ефекти от тази програма.
Благодаря г-н председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - други желаещи за изказване.
Не виждам.
Ние от реформаторския блок също ще подкрепим програмата. Смятаме, че тя е изключително полезна, наистина се надяваме че има ефективен контрол, което ще гарантира максималните ефекти да бъдат постигнати.
Подлагам на гласуване, програмата, който е „за“ моля да гласува: „за“ – 9, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Благодаря Ви проекта за програма е приет.
Благодарим на г-жа Павлова и на нейните колеги.
Колеги, аз имам предложение, подкрепено от колегите ми заместник-председатели да гледаме първо точка 5-та,защото е по-кратка и след това ще минем към ЗУТ-а.
Има ли против това предложение? – Не.
Преминаваме към обсъждането на Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС, въз основа на приетите на първо гласуване на 22.12.2016 г. законопроект, № 654-01-131, вн. от Ал. Ненков и Ст. Иванов и законопроект, № 654-01-59, вн. от Петър Славов и гр. нар. пр.
Първо да гласуваме наименованието на законопроекта „Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата“.
Който е „за“ моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се не виждам.
Наименованието е прието.
По § 1 няма предложения.
По § 2 г-н Стефан Тодоров за едно уточнение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - благодаря г-н председател.
Така, както е предложен текста се изменя ал. 2.
Трябва да се създаде нова ал. 2 с този текст и досегашната 2 да стане ал. 8, защото фактически предложението за създаване на ал. 8 повтаря досегашната ал. 2.
Т.е. чисто правно - технически няма да има „Ал. 2 се изменя така“ – ще имаме : създава се ал. 2 със съответната редакция. Респективно досегашната 2 става ал. 8 със съответната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - има ли коментар по това, което каза колегата.
Няма.
Гласуваме параграф 1 и параграф 2 с това уточнение.
Който е „за“ моля да гласува:
„за“ – 13. Против и въздържали се няма.
По §3 има предложение от Петър Славов има предложение и от г-н Ненков.
Те са еднакви текстовете, с малката разлика че изключвайки еднодневните винетки трябва да разграничим тези, които са до 3,5 тона и над – тировете и след това са останали в смисъл вашето предложение – да няма еднодневна винетка за леките автомобили, но за тежкотоварните да има такава.
Просто е по-коректно записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: -от министерството, от АПИ – становища.
ТАНЯ МИЛЕВА – съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - заедно ли да гласуваме или поотделно?
СТЕФАН ТОДОРОВ: - заедно защото те са идентични и заедно с текста на вносителя се допълват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - добре, заедно гласуваме предложенията и после експертите ще ги редактират.
Имате ли някакви притеснения от министерството?
Който е съгласен, моля да гласува целия параграф с предложенията.
„за“ – 13, против и въздържали се няма.
Параграф 3 с направените предложения е приет. Експертите ще оправят редакцията.
По §4 няма предложения. Ще има правно-техническа редакция.
По § 5 няма.
По § 6 няма.
Нека до тук. Една редакция ще има без да променя смисъла.
Да гласуваме тези три параграфа – 4, 5 и 6.
Който е „за“ – моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма.
Гласуваме наименованието
„Преходни и заключителни разпоредби“
Който е „за“ – моля да гласува: -„за“ – 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По § 7 има предложение от г-н Петър Славов и от г-н Александър Ненков.
Кой ще вземе думата пръв?
Мисля, че те са ясни.
Който е „за“ тези предложения, моля да гласува:
„за“ – 13, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
§ 7 отпада.
По §8 налагат се редакции без промяна на смисъла.
Който е „за“ – моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма. § 8 е приет.
По § 9 – предложение от г-н Ненков.
§9 се изменя така:
„§9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на §3, т. 1 относно чл. 10а, ал. 3, изречение трето в частта „тримесечна“ и т. 4, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.“.
Искате ли нещо да кажете г-н Ненков?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - с две думи: постигнахме консенсус с колегите вносители на първоначалните текстове наистина съобразявайки се до някаква степен с желанието да има такива тримесечни винетни стикери, но тъй като вече АПИ е напечатала и е започнала тази година, затова сме предвидили тези тримесечни винетки да влязат в сила, да ги има на пазара след 1 януари 201 8 г., да дадем време на Агенцията формално да напечата тези винетни стикери. От друга гледна точка самата бюджетна структура тя е направила своите приходи и разходи като прогнози и смятам, че в момента въвеждането на един такъв винетен стикер би повлияло на финансовите очаквания на агенцията. Така, че нека им дадем все пак няколко месеца време да се организират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: колеги, действително ние търсихме съгласие с колегите от ГЕРБ по тези въпроси. На нас ни се искаше когато има срок да бъде по-кратък. Обмисляхме средата на 2017 г. и 01.09.2017 г.,, но сме склонни на този компромис, тъй като виждаме, че за да се получи това да има тримесечна винетка, която за нас е едно справедливо решение и колегите от МРРБ ще се убедят че сме били прави след известно време виждайки броя заявки в един момент, защото фактите ще убедят и най-големите скептици в правотата на това решение. Дори в този вид да бъде прието, макар че става по-късно това, което ние се надявахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - благодаря г-н Димитров.
В такъв случай да гласуваме предложенията по този начин.
Който е „за“ моля да гласува: „за“ – 13 . Приема се
§9 като цяло, той на практика е гласуван.
Благодаря Ви приключихме и с тази точка.
Колеги, пет минути почивка и след това продължаваме със ЗУТ.


След почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ:
Добре, колеги започваме.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ – г-н председател, уважаеми колеги и гости.
С голямо извинение към всички, които чакат тази точка аз правя процедурно предложение да отложим нейното разглеждане, тъй като съставът ни се намали, а материята която трябва да разгледаме мисля, че не бива с лека ръка да премине.
Моля отлагане на разглеждането за друго заседание.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - аз имам обратно предложение.
Разбирам съображенията на г-н Карагьозов, но имайте предвид, че повечето, да не кажа всичките предложения които са изготвени по ЗУТ реално са предложения, изготвени с помощта на МРРБ , с помощта на комисията, народни представители и сме се постарали да намерим консенсусните текстове, за да успеем да ги гласуваме и на второ гласуване в пленарна зала. Ако се забавим в момента, не съм сигурен дали ще успеем да направим това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - нека да гласуваме процедурното предложение на г-н Карагьозов.
ДОРА ЯНКОВА: - може ли едно компромисно предложение?
Тъй като реално парламента има още 6 дена работни. Трябва да бъдем обективни. Да започнем сега да работим до 18.00 ч. и да натоварим председателя да разговаря с председателя на парламента, ако в дневния ред на парламента има воля законопроекта да мине в зала и следващата седмица вторник след обяд или в сряда и ще можем да го завършим. Другият вариант е днеска до късно.
ДОБРОМИНР ПРОДАНОВ: г-н председател, колеги.
В нашата група сме коментирали всички предложения и аз предлагам да започнем пък докъдето стигнем в интерес на истината.
Колегите са заявили, упълномощили са в комисията, че ще смятат своя вот същия, както моя, така, че не смятам че ще има проблем, освен ако вие например нямата нищо против да започнем, пък до където стигнем в интерес на истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: аз ви предлагам така: Да започнем. Ако има текст, който да е много спорен, да го оставим, да продължим по безспорните текстове, а през това време по спорните текстове да се работи до следващата комисия. Виждам, че има сериозен интерес и от представителите на министерствата, и на Столична община, самият главен архитект - арх. Здравков е тук, и от страна на неправителствените организации. Искам всички да са наясно, че ние ще направим всичко възможно да постигнем текстове, които са балансирани и са приети и от професионалната общност. Нямаме намерение накрая на парламентарната дейност на това Народно събрание да правим някакви супер радикални неща, които са поставени под сериозна обществена или професионална критика. Не мисля, че някой би спечелил от това и ние като хора и политическите сили биха приели такъв механизъм на действие. Нямаме никакво намерение да се себедоказваме с текстове в такъв важен и значим закон. Така, че ако не възразявате да започнем да поработим все пак до 18.00 часа г-н Карагьозов, за да не стигаме до гласуваме и ако има нещо много, много спорно, ще го оставим и утре с г-жа Цачева ще го обсъдим с г-жа Янкова и г-н Ненков ситуацията и ще продължим напред.
Приема ли се този подход.
Приема се. Започваме.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: - г-н председател, аз имам едно процедурно предложение ако мога да го направя.
Що се отнася до предложенията, които е направил нашия колега Александър Ненков по отношение на Преходните и заключителни разпоредби и което се отнася до Закона за устройството и застрояването на Столична община.
Според мен това предложение е недопустимо да се разглежда от комисията и аз предлагам тези предложения да не се разглеждат. Аз писмено ще ви дама .
Първо – съгласно чл. 81 ал. 2 изречение трето от ПОДНС цитирам: предложения, които противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и гласуват.
Тук обхвата на приетия на първо четене проект очевидно е надвишен, тъй като не съдържа изменение в закон. Искам да повторя, че предложенията които е направил колегата Ненков се отнасят д ПЗР по отношение на Закона за устройство и застрояване на Столична община. Т.е. тук имаме действително нарушаване на правилника на Народното събрание. И ако се допусне гледането на тези предложения ние ще създадем един много опасен прецедент, който до сега не е бил допускан.
Второ, предложението на колегата Ненков са за изменение на чл. 9; 17 и 18 в ЗУЗСО, а в приетия на първо четене ЗИД на ЗУЗСО има предложение на МС за изменение на същите текстове които значително се различават от тези, които колегата е внесъл. Освен това по всички тези текстове има и други предложения от народни представители, единият от тях съм аз, които се различават както от предложенията на МС, така и от предложението на колегата Ненков. Т.е. получава се така, че в един и същи момент НС има различни предложения по едни и същи текстове, поради което те трябва да се разглеждат в приетия на първо четене ЗИД на ЗУЗСО. И тук вносителите да изразят своите мотиви. Тук имам дори една примерна таблица, в която са сравнени предложенията на колегата Ненков, които той прави по този закон, както и моите предложения, предложенията на МС и предложенията на колегата Борислав Миланов, които се отнасят до същите текстове. Затова аз ви моля да не подлагаме изобщо на разглеждане, не на гласуване тези текстове, които ще създадат много опасен прецедент. За сега само това ще кажа. Ще ви предам моето мнение писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: благодаря г-н Лилков.
Има ли коментар по тази тема? – Не.
Започваме си по ред
Първо гласуваме наименованието на закона.
Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Който е съгласен, моля да гласува: „за“ – 13. Против и въздържали се няма.
§1 и §2 – Който е съгласен параграф 1 и параграф 2 да останат в този вид, моля да гласува:
„за“ – 13, против и въздържали се няма.
По § 3 има предложение на г-н Вили Лилков.
Заповядайте г-н Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: - колеги, предложението е ясно.
В ал. 2, изречение последно изразът „или които имат необходимия стаж за придобиването ѝ“ се заличава.
Мотивите са, че преценка за това дали даден архитект отговаря на изискванията да придобие пълна проектантска правоспособност се извършва от Камарата на архитектите. В действащия текст на закона тази възможност е предоставена на назначаващия орган което е недопустимо. В този смисъл е предложението да отпадне този текст.
Тук има и представители на Камарата на архитектите. Може и към тях да се обърнете за пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - първо от министерството ако имат мнение.
Г-н заместник-министър.
НИКОЛАЙ НАНКОВ- да, имаме коментар, това положение като много други, които сме разглеждали в предишни промени в Закона за устройство на територията , но то не е приемано. Това не е първи път когато да се направи подобно предложение. Ние сме задължавали, съгласували сме с Националното сдружение на общините в България становището, което е по-скоро опасение, че в малките общини се изпитват все още трудности при назначаването на главен архитект.
Малко хронология – от 2001 година архитект на община с район се назначава въз основа на конкурс и архитекта трябва да има най-малко 3 години трудов стаж по специалността.
През 2005 година отпада критерия за населението с над 30 000 жители, архитект на община в район се назначава въз основа на … трябва да има най-малко три години стаж по специалността.
През 2007 година назначаването на главен архитект в общински администрации главните архитекти се назначават по трудово и служебно правоотношение.
Нюанса въз основа на конкурса се въвежда и искане лицата да са придобили пълна проектантска правоспособност или да имат необходимия стаж за придобиване – 2007 година.
От 2015 година спомняте си в рамките на 43-то Народно събрание, големите промени в ЗУТ запази исканията от 2007 година, като е направено допълнение и тук е засилена ролята на браншовите организации, спомняте си че комисията влезе предложение за разглеждане за сметка на организацията, която представляват Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България. Няма как да приемем предложението. Дори имаме становище на ДНСК, че е неоправдано за главни архитекти на общини и райони да се назначават само с придобита пълна проектантска правоспособност, тъй като не е задължително същите да са проектанти. Разбира се ако желаят да проектират. В случая едно прекалено …. На изискванията при положение, че тези специфични функции и призвания в последствие не са необходими за практикуването на длъжността главен архитект. Тук трябва да спомена, че сме имали в предходни подобни опити при подобен текст общините ще изпитат трудности.
Благодаря.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - благодаря г-н председател.
Благодаря и на заместник-министъра, който спести изложението на историята на акта както се казва. Действително не е първи опит от страна на гилдията текста в буквален превод означава всички главни архитекти трябва да членуват в Камарата за да могат да членуват като такива. Позволявам си да го преведа. В случая не става въпрос за проектанти, които да придобият правоспособност за да кандидатстват в камарата за да ги утвърди да или не. Условието за придобиване ясно е записано в закона, то не се преценява от камарата дали е налице или не, а след представяне на съответната документация. Имаше много порочна практика в старото ръководството на камарата да не признават проектантска правоспособност на лица, които категорично отговарят на условията, поради простата причина, че те така са си тълкували закона. Или бъркайки трудов с осигурителен стаж нещата са коренно различни. Ако това се приеме, това означава че N броя на главни архитекти на общините в момента, които просто имат основание, отговарят на всички условия за трудов стаж и т.н. но по една или друга причина не са пожелали след вл5изане в сила на закона да станат членове на камарата, респективно да придобият тази пълна проектантска правоспособност за чието придобиване отговарят тези архитекти да загубят възможността си да не могат да бъдат архитекти на общини. Това ще създаде още по-голям проблем от този който е4 в момента. Припомням, че не случайно, когато се направи този текст беше допуснато главния архитект да се назначава както по трудово така и по служебно правоотношение, за да може когато е по трудово правоотношение да упражнява правомощията в една, две или три общини при условията на допълнителни трудови договори по смисъла на Кодекса на труда. Неслучайно сегашния законодател в края на миналата година с изменението на Закона за държавния служител изрично допусна главните архитекти на общините които са назначени по служебно правоотношение като държавни служители да могат да бъдат назначавани по изключение за половин работен ден за да могат да упражняват тази дейност като такива и в друга съседна община. Така, че предложението е абсолютно несъстоятелно и не бива да се приема. Казвам го с най-добри намерения.
БОРИСЛАВ ИГНАТОВ - председател на УС на Камара на архитектите в България
Предложението направено от проф. Лилков беше консултирано и с нас и нашето мнение е, че това е положително предложение и въпреки изказаните доводи, преди това смятаме, че то ще доведе до положителни резултати за обществото и ще облекчи общините. Тъй като създава едно много ясно правило за критерий и няма нужда да се провеждат такива комисии по места, които да преценяват дали отговаря или не отговаря.
И втората основна придобивка е това, че гарантира професионализма на главните архитекти по места и такива случай, които наскоро станаха скандални, например с главния архитект на район в София, който одобри надстройката на хотел Маринел и след подписване на документите изчезна. След това се появи във Варна да кандидатства за главен архитект. Той не е член на Камарата и ние не можем да предприемем никакви мерки срещу такъв тип действие. Затова смятаме, че като регулатор на професията добра на практика, това е правилото просто и ясно, главните архитекти като в квалификацията си са архитекти както е потвърдено от професионалната камара да имат пълна проектантска правоспособност, а не просто да отговарят частично на изискванията за нея, какъвто е само стажа. Освен това има и други изисквания, които са полезни за крайни резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: други изказвания има ли?
Колеги народни представители, вносителят – не?
Отиваме към гласуване:
Който подкрепя предложението на проф. Вили Лилков, моля да гласува: - не виждам. Против – няма, въздържали се – 13. Предложението не се приема.
В такъв случай, моля да гласуваме § 3 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува: - „за“ – 13, против и въздържали се не виждам. Приема се.
Отиваме към предложението за създаване на нов §3а- предложение от Александър Ненков.
Заповядайте г-н Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - ако позволите н-н председател да дам думата на адвокат Бакалова, тъй като тя обобщи всичките предложения от министерството и от комисията и най-коректно би ги представила.
АДВ. БАКАЛОВА: - ще се опитам само с няколко изречения да обясня.
Всички ние знаем практиката че по чл. 16 се изработват подробни устройствени планове по комасиране на имотите вече е доста сериозна. Общините прилагат успешно чл. 16 в ново урбанизираните територии и всъщност една част от предложенията са чисто редакционни за да могат да изчистят прилагането на разпоредбите. Най-сериозни са промените в ал. 4 и новата ал. 5, защото се оказа, че има едно неразбиране по отношение на оценките, които се правят за пазарната стойност на имотите. Текстът уточнява, че оспорването на оценките не се извършва в отделно производство а ще се извърши в производството по контрол на съобразността на решението на общинския съвет, с което се приема плана. Това ще помогне и за самата процедура по одобряване на плана.
Ал. 5 всъщност е с предложение за обогатяване на текста, за да може да се правят различни варианти на урегулиране на поземлените имоти и да са развити конкретни хипотези. Така, че най-общо това е.
Имаме конкретно редакционно предложение с колегата Тодоров по точка 3 на новата ал. 5, като накрая в т. 3 се редактира по следния начин. Ще изчета цялата точка трета:
Ал.5, т. 3: може да се образува съсобствен урегулиран имот за два ли и повече поземлени имоти, собственост на различни лица, въз основа на нотариално заверено заявление, с което се определят идеалните части на съсобствениците и които се посочват в заповедта по ал. 6.
Т.е. смисълът е съсобствениците сами да определят квотите в съсобствения им урегулиран поземлен имот, но за яснота те да се посочват в заповедта по ал. 6, която е старата заповед по ал. 5.
Предполагам, че това чисто редакционно обединяване на двата варианта на т. 3 ще е достатъчно за прилагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: от министерството мнение имате ли.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: - ЕКСПЕРТИТЕ Димитров и Ст. Тодоров се уточниха.
В този вариант да.
БОРИС МИЛЧЕВ: дами и господа народни представители. Г-н заместник-министър, колеги!
Напълно споделям мотивите на вносителя по този текст. Действително имаше нужда от усъвършенстване чл. 16. Искам да обърна внимание на някой неща, които според мен трябва да бъдат отстранени. Новото изречение 5-то на ал. 4 в него става дума за два различни административни акта издадени от различни административни органи с различен предмет. Така, както е записан текста излича, че тези актове, единият издаден от комисия, другият от общинския съвет в едно и също производство ще бъдат преценявани за тяхната законосъобразност. Това ако не се лъжа ще е ……. В административното право. Най-вероятно може да ме поправят колегите, но най-вероятно идеята е че това производство е несамостоятелен акт и не подлежи на самостоятелен контрол. Според мен, редакцията трябва да се слее в тези две изречения и да стане такава след първото изречение.
„и не подлежи на контрол по законосъобразност отделно от акта за одобряване и т.н..
Да се слеят тези две изречения, иначе ще излезе, че в едно производство съдът трябва да изследва два качествено административни акта и да излезе с двоен …. Решения.
Точка 3, която коментирахте, действително тази алтернативност е ок, но изразът „нотариално заверено Заявление“ не е точен. Вероятно се има предвид „заявление с нотариална заверка на подписа“ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: добре. Има ли други мнения.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - да,мисля, че предложението на колегата Милчев е коректно. В смисъл действително оценката по 210 да не върви по отделни производства, а да върви едновременно с плана, защото иначе едното без другото не може, както се казва и затова смисълът да се съберат в едно е по-удачна редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - колеги, има позитивно отношение към предложенията на г-н Милчев и те ще бъдат взети под внимание и текстовете ще бъдат коригирани.
Имате ли други предложения и мнения.
Не виждам.
Който подкрепя това предложение на г-н Ненков, моля да гласува: „за“ – 13. Против и въздържали се няма. Приема се.
Отиваме към предложението на г-н Александър Ненков за създаване на нов § 3б.
Г-жа Бакалова:
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: новият чл. 16а всъщност е със съдържанието на последната ал. на чл. 16. Причината е че досегашната редакция на чл. 16 уреждаше най-подробно плана по чл. 16 на принципа на градската комасация, като от алтернатива даваше възможност общините да одобрят план за улични регулации и обекти на публично общинска собственост но при него редукцията от 25% е недопустима и отчуждаването на имотите е по общия ред на чл. 208. Това създава проблеми в практиката затова изнасяме ал. 7, алтернативата за общинските съвети в отделен член от закона. Така че да облекчим прилагането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: мнения от министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: - подкрепяме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - от професионалните организации не виждам желаещи .
Който е съгласен с предложението за нов §3б, моля да гласува7
„за“ – 13, против и въздържали се няма. Прието е това предложение.
Предложение за нов §3в.
Г-н Ненков. Г-жа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - предложението за създаване на нов §3в е пак във връзка с усъвършенстване на алтернативната уредба по прилагане на подробните устройствени планове чрез комасиране на имотите. Практиката показа, че в голяма част от ново урбанизираните територии, които са застроени частично с жилищни сгради, тип комплексно застрояване, както и в други комплекси с комплексно застрояване има множество реституирани поземлени имоти, които никога не са били урегулирани. Възстановяването на земите по реституционните закони е факт, с който ние сме длъжни да се съобразим. Предложението за новата ал. 8 е да се допусне в тези хипотези да се използват принципите и правилата на чл. 16, а именно да се образуват урегулирани поземлени имоти за всеки поземлен имот с допустимост за редукция по отношение на площа, но при всички положения цената на имота, която ще се постигне с новоурбанизираната територия с новите урегулирани поземлени имоти ще имат стойност по-висока от стойността на поземлените имоти неурегулирани. Към момента на възстановяване на собствеността. Най-общо казано разпоредбата изрично позволява прилагането на чл. 16 да се приложат и при преструктуриране и на жилищните комплекси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: мнения, становища.
Не виждам .
Който е съгласен с новия §3в, моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
По §4 няма предложения.
Моля, който е съгласен да гласува текста на вносителя:
„за“ – 13, против и въздържали се няма.
Текста е приет.
По §5 има предложение от Александър Ненков.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: действително с предишните изменения в чл. 147 и чл. 151 с които целяхме и постигнахме облекчаване на реда по ограждане на реда на поземлените имоти. Не се направи едно съответствие с разпоредбите на чл. 148, в която са определени изискванията на които трябва да отговарят оградите и в момента съществува едно противоречие, което ако вие приемате ние предлагаме да решим със следното изменение на чл.148, ал. 9, която предлагаме да се измени така:
„строителството на огради в отклонение от изискванията на ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект, съобразно предназначението на урегулираният поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство“
Също така е необходимо изменение на чл. 147, ал 1., т. 7, където предлагаме накрая на текста на съществуващия текст да се постави запетая и да се постави текста“с изключение на случаите по чл. 48, ал.9“.
По този начин възложителите, които желаят да оградят поземления имот спазвайки правилата и изискванията за огради ще могат да го направят по облекчения ред на чл. 147, съответно чл. 151.
Тези, които имат намерение да оградят поземлените си имоти в отклонение на нормативите за обща височина на оградата до 2,20м и на общото изискване за височина на плътната част на оградите към улична регулация до 60 см. могат да направят това но по общия ред на закона въз основа на индивидуален архитектурен проект и разрешение за строеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: коментари – няма.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - предложенията по §5 са свързани наистина и с това, което каза г-н Димитров за допустимостта или съответно недопустимостта за ограждане на поземлените имоти в урбанизираните територии. Считаме, че ограничаването на правото на собствениците да ограждат имотите си в урбанизираните територии трябва да се използва умерено. Като вид забрана до толкова, доколкото ограждането на всеки имот е най-лесно възприемания израз на правото на собственост. Т.е. хората така демонстрират правото си на собственост и правото си да ползват и разпореждат собствеността си. Затова в §5 има предложение т. 1 на вносителя да отпадне. Що се отнася до предложението на г-н Димитров смятаме, че с него ще се преодолее противоречието, което наистина беше допуснато с корекцията на чл. 147 и л. 151, които бяха обект на промяна в края на 2015 година. Накрая вече в създадената нова ал. 11 има един текст който заслужава да бъде обсъден. Второто изречение на новата ал. 11 дотолкова, доколкото пак възможността на общинския съвет да забрани да се ограждат урегулираните поземлени имоти може да бъде възприета като една несъразмерна тежест върху собствениците. Едно ограничение на собствеността за благоустройствените им цели, което не може така ясно да кажат от какъв обществен интерес се налага. Така, че може би е разумно това изречение второ да отпадне.
Арх. ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: - текста, който се предложи в ал. 1 имаше друг смисъл, че ограждането по имотни граници и в момента провокира страхотни проблеми, които имаме във всички южни територии, без приложна регулация. В момента имаме изградени жилищни комплекси, които се възпрепятства достъпът им по ограждане на имот с изграждането на имотни граници. Смисълът на тази ал. беше, че възможността по ограждането без строителни книжа по реда на чл. 151 водят …по реда на регулационните линии. Трябва да сме много внимателни, защото в момента сме провокирани пред редица такива изнудвания на хора, на които имотите им са попаднали в улични регулации и това се превръща в една форма на рекет. Заграждат се имоти и се възпрепятства достъп до вече изградени комплекси. Как са изградени комплексите, без да е приложена улична регулация е отделен въпрос, но текстовете, които обсъдихме и в министерството бяха в тази посока. Предпазване от точно това ограждане по имотни граници. Така, че обръщам внимание че текстът на ал. 1 касае ограждане по регулационните линии.
БОРИС МИЛЧЕВ: тази предложена от вносителя първоначална ал. 1 като текст е свързана с тема, която ще бъде обсъждана по назад в законопроекта изменението на чл. 208 и изобщо темата с отчуждаването което според Конституцията трябва да е равностойно според международните актове, които са и наше право трябва да е своевременно, а и в разумен срок извършено. Т.е. не може общината и държавата да осъществяват публични функции върху чужди имоти, без да са ги придобили по някакъв начин те да са станали публична собственост. Предложението противоречи и на чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ, който допуска в тези неотчуждени имоти да се изграждат временни строежи, а текста забранява на практика, тези имоти в които може да се изграждат временни строежи да се ограждат. Това е превишаване на конституционно установени права. Самото отреждане на тези имоти за публични нужди е достатъчно увеличено върху собствеността и в момента се прави опит да се въведе ограничение те да бъдат ограждани.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - аз искам да потвърдя това, което каза колегата Милчев.
Точно тези аргументи послужиха когато в две работни групи обсъждахме този текст и се стигна до консенсус между всички участници до отпадането на ал. 1. Така, че сега повдигането на проблема от страна на столична община е най-малкото неуместно, след като вече всички сме постигнали съгласие за отпадане на ал. 1. Иначе аз също така бих поставил въпрос пред колегите от министерството по отношение на ограничението в редакцията на ал. п11 както е предложена – с решение на общинския съвет предложение на главния архитект да се наложи забрана за ограждане на урегулираните поземлени имоти. Това ми звучи със същите аргументи, които основния текст беше предложен да отпадне, сега изведнъж той буквално се появява на опашката. Честно казано аз не го възприемам. Законът казва, как, какви са оградите, кмета по предложение на общинския експертен съвет определя вид, съобразно архитектурния вид и т.н. правилата за откъм улица, откъм съседите, плътни, до60 см., високи до 2.20м. и т.н. ред, когато се използва режима по 147 и 151. Общия ред, когато сме извън тях и сега изведнъж да кажем – общинския съвет може да забрани имотите да се ограждат. Това е просто абсурдно.
Задължение и негово право е на собственика да брани своя имот. Това брани е записано и в нашето наказателно право, как трябва да го брани.
Помислете просто и може би това последното изречение да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: искате ли да го оставим и по-късно да уточните текста.
Оставяме го засега и отиваме на §6.
§6, 7и 8 по тях няма предложения. Който е „за“ – моля да гласува“
„за“ – 13, против и въздържали се няма. Приемат се.
§9 има предложение на г-н Лилков и на г-н Ненков.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - този текст го обсъждахме в нашата работна група и всъщност използвайки всичко, което беше чуто и казаното на нашата дискусия предложихме пред думата „недвижими имоти“ да се сложи „Застроени“ защото първоначалната редакция, вероятно и вносителите, колегите от министерството на регионалното развитие ни казаха, че това са имали предвид. Да са задължени, да се присъединяват не само когато са собственици на поземлени имоти, но са и потребителите,когато там има сгради и постройки, които трябва да се отводняват, съответно захранват. И затова не е разумно да отпада параграфа, а да допълним думичката „Застроени“ и идеята на вносителя се изяснява и прилагането ще е по-лесно.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: - как стои въпроса с тези собственици, които са осигурили собствен водоизточник.
Така записан този текст ги задължава да се включат в общия. Освен това доколкото си спомням това е задължение на самите експлоатационни дружества. Свързването, на ние го вменяваме на собственика.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - доколкото разбрах от дискусията в работната група смисълът на предложението е там, където има изградена мрежа тя да се натоварва достатъчно, защото в противен случай имаме
едно неефективно използване на публичните средства.
Нали така г-н Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: - да.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: ако наистина смятате, че един собственик който е осигурил изцяло алтернативно обслужване на сградата, говорим за сондаж, който той е изградил специално за водоснабдяването, защото за канализацията не смятам, че трябва да се стимулира друг начин на отводняване, а не с обща канализационна мрежа. Тук вече е въпрос на колегите от МРРБ да кажат дали биха приели второ изречение като изключение на разпоредбата. Аз лично не съм готова за текст в този смисъл.
БОРИС МИЛЧЕВ: - Това по-скоро действително е въпрос към вносителя. Би трябвало до границите на поземления имот инфраструктурата да е публична собственост. При това положение се прокрадва мисълта, че трети лица ще изграждат нещо, което ще стане публична собственост, което противоречи на някакви принципи. Това ли се има предвид.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: - аз предлагам, ако позволите народните представители, да отложим този текст и да се уточни текста. Опасенията са основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: и аз преценявам да отложим и този текст.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - аз исках да ви предложа да помислите има ли смисъл от този текст, при условие, че до сега го е нямало и на мен ми звучи едва ли не като ВиК-то поиска да го напишем. Извинявайте за израза. Няма проблем в момента, няма потребител, който да му е докарана водопреносната и разпределителната мрежа в имота и той да не се върже или потребност от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: отлагаме текста ще работите по него.
Отиваме на §10, 11 и §12. По тези три параграфа няма предложения. Гласуваме.
„за“ – 13, против и въздържали се няма. Приемат се.
По §13 има предложение на г-н Ненков.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: всъщност предложенията и по §13 и § 14са за отпадане. Подробно сме ги обсъдили в работната група. Смятам, че сме постигнали консенсус по тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - по §13 и 14 имате ли възражения, мнения да отпаднат.
Не виждам.
Който е за, моля да гласува:
„за“ – 13, против и въздържали се няма. Предложенията са приети.
По § 15,16и 17 няма предложения.
Който е за, моля да гласува: „за“ – 13 приемат се.
По §18 има предложение от г-н Ненков.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: това е във връзка с предложенията, които са направени за прекатегоризацията на строежите по чл. 137 следващите. Затова тези текстове, които са свързани с прекатегоризацията те са категорично от §21 надолу. Затова т. 5, където се говори за промяна от 6 в 4-та категория трябва да отпадне. Сега сме постигнали консенсус в работната група текстовете за прекатегоризация на строежите да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: добре. От министерството съгласни ли сте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: - да
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: който е „за“ – моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя по §18 – за- 13 приема се текста на вносителя.
По §19 предложение на г-н Ненков. Г-жа Бакалова имате думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - г-н председател, аз бих ви предложил да отложим и този текст, защото има две предложения като идеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - отлагаме и § 19.
Има предложение за нов § 19а, г-жа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - този §19а е по предложение на министерство на регионалното развитие и благоустройството и е свързан с промените във връзка с градската комасация с чл. 16. Аз смятам, че е разумно да отложим разглеждането и на този параграф. След като се разгледа промяната по чл. 218, ал. 3, защото ние смятаме, че с предложението по чл. 218, ал. 3 с което се казва, че всички жалби, които постъпват по един план одобрен по условията на чл. 16 ще се разглеждат в едно производство съдът с определението по чл. 218, ал. 3 ще има възможност да определи обхвата по всички жалби и ако може да отдели и да влезе в сила примерно едната устройствена зона или едната част когато се прави план по чл. 16 той се прави с доста сериозна територия и ако съдът прецени че е възможно да остави в сила една част от плана, нека това да бъде негово право.
Предлагам и този §19а да го разгледаме останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: - приема се отлагането.
Отиваме на създаването на §19б.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: - ако може да коментирам и двата параграфа. § 19б и §19в. и двата параграфа са във връзка с промените в чл. 16. Цели се преодоляване на една законова празнота във връзка със случаите с празноти и грешки в кадастралните карти, които служат за изработването на плановете по чл. 16. Затова изрично се предвижда в сега действащия чл. 131, ал. 2, т.2, като основание за изменение на действащите планове, грешки и непълнота в кадастралната карта, която се установява по Закона за кадастъра и имотния регистър. А в чл. 134а се уреждат изрични отношения във връзка с измененията на тези планове по чл. 16, които са влезли в сила, поради техния вещно транс….вен ефект трябва да бъдат уредени отношенията във връзка с допуснатата грешка и непълнота като са уредени и хипотезите в ал. 2и 3 на чл. 134а. всъщност целта е да се създаде правна възможност заинтересованите лица, които са засегнати от непълнотата или грешката или да получат компенсация от общината, тъй като плана по чл. 16 включва в себе си едно отчуждаване за публични нужди или пък да уредят отношенията си по пътя на спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: от министерството.
Вие приемате.
БОРИС МИЛЧЕВ: - г-н председател, по повод на §19б – абсолютно споделям мотивите и това, което е казано и донякъде написаното. Провно-технически в алинея има по няколко правни норми. Тежки са текстовете, може би вносителите трябва да помислят за по-добра редакция на алинеите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: който е съгласен с правно-техническа редакция §19б да бъде приет моля да гласува: „за“ – 13, против и въздържали се няма.
Продължаваме още малко.
СТЕФАН ТОДОРОВ: - тук с отпадането на §13 и §14 би трябвало да отпадне второто изречение на ал. 6 от и ал 7 от § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: възражения, коментари? – няма.
Който е съгласен, моля да гласува: - „за“ – 13, против и въздържали се няма.
§20 е приет с направеното предложението от Ст. Тодоров за отпадане на текстове.
По § 21 – има предложение за отпадане.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: – при последната промяна по отношение на категорията направихме една промяна на обектите при които се извършва рекултивация на стари и нерегламентирани общински депа на твърди битови и неопасни отпадъци, което ние държим да остане и тъй като не се приема промяната в категориите, предлагаме в чл. 137, ал. 1, т. 5 да се създаде б. „ж“ с текст – рекултивации на стари нерегламентирани общински депа за твърди и битови и неопасни отпадъци с преустановена експлоатация и с доказано неналичие на сметищен газ и инфилтрат.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: това е в т. 3, буква „е“ в предложението Ви, за да го вземем точно, както го казахте.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: - старото предложение е в т. 3, буква „е“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: възражения, коментари – няма.
Гласуваме това предложение: който е съгласен това да е текст на комисия, моля да гласува: за – 13, против и въздържали се няма.
Колеги, аз Ви предлагам да приключим до тук.
Следващия път ще продължим.
Благодаря на всички за добрата работа днес.
Закривам днешното заседание.



ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Найден Зеленогорски