Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Владиславов Славов, Методи Борисов Андреев и Вили Младенов Лилков на 17.11.2016 г .

---

На редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Мотивите към законопроекта бяха представени от народният представител Методи Андреев – вносител на законопроекта.
По законопроекта постъпиха становища от МВнР и от Държавната агенция за българите в чужбина. Становището от МВнР беше представено от г-н Даниел Данов – началник отдел „Двустранни консулски отношения и консулска защита“.
Предложението на вносителите за допълнение на чл.5 ал.3 от Закона за българите, живеещи извън Република България дава възможност за получаване на законов статут за създаването консултативни органи на обществени начала на българите, живеещи в съответната държава, които съгласно чл.2. от действащия закон са лица, имащи поне един възходящ от български произход, притежават българско национално самосъзнание и пребивават трайно или постоянно на територията на съответната страна.
Инициативата за създаване на такива консултативни органи е оставена на самите българи. Ако такава е налице, дипломатическите представителства на Република България ще са длъжни да приемат тези консултативни органи, т.е. от възможност, с предлаганата поправка, това се превръща в задължение.
Подчертано е, че тези структури се създават в държави, в които има български национални малцинства или организирани български общности. Това е предпоставка за избягване на оспорване при определянето на участниците в тези консултативни органи, тъй като това е оставено на самите организирани групи българи, чиито легитимни представители ще се явяват членовете на тези консултативни съвети. В тяхната дейност обаче, предвид на консултативния характер на тези органи, биха могли да се включват с идеи и предложения и българи, нечленуващи в организираните български общности. С поправката в закона не се влиза в колизия със започналите процедури за създаване на такива консултативни съвети, които е предвидено да завършат по досегашния ред. От правна гледна точка, консултативните органи обект на внесения законопроект, освен на закона, се основават и на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности в света, приета с Решение на Министерския съвет от 23.07.2014 г.
Имплицитно се приема, че тези консултативни органи имат за цел да поставят проблеми на местната българска общност или национално малцинство, пред българските дипломатически представители, както и да се възползват от правата, които имат съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България, а не се намесват в дипломатическата им дейност, регламентирана от Конституцията, Закона за дипломатическата служба и другите закони на Република България. Съгласно Виенската конвенция, по която България е страна, дейността на дипломатическите служители е обвързана със законите и правилниците на приемащата държава. Те са длъжни да не се месят във вътрешните работи на държавата в която са изпратени като дипломатически представители.
Комисията подчертава, че след приемането на Закона за българите, живеещи извън Република България през 2000 г. следваше да се формира Национален съвет за българите, който не е създаден и до днес – 16 години по-късно.
Същевременно през 2015 г. е създаден Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина съгласно чл.47, ал.8 от Закона за администрацията и чл. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за българите в чужбина, състоящ се от 55 души, който има за цел за разработи проект за национално представителство на българите извън Република България.
В становището си МВнР поставя въпроса за правната регламентация на общностите или малцинствата, които се имат предвид в законопроекта, както и правно установеният ред, по който те излъчват свои представители за да осъществят правото си на инициатива за създаване на такива консултативни съвети.
Ето защо, Комисията смята за подходящо да се изчака, становището на Консултативния съвет към Държавната агенция за българите в чужбина и след като се запознае с него, да се пристъпи към промяна на закона. В противен случай дейността на този Консултативен съвет ще се обезсмисли.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 2 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Владиславов Славов, Методи Борисов Андреев и Вили Младенов Лилков на 17.11.2016 г .


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА