Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
19/02/2015
1.Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 19 февруари 2015 година се проведе редовно, заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 15:05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния
Дневен ред:
1.Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
4. Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
Министерски съвет:
-Яна Дочева, съветник в кабинета на заместник-министър председателя Меглена Кунева
Министерство на отбраната:
-Пламен Даракчиев, парламентарен секретар
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Михо Михов: Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Нека да започнем.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред, който всички сте получили. След малко ще зачета отделните точки. Има ли предложения за изменения и допълнение на дневния ред? Няма. Няма да го подлагаме на гласуване.
Второ, считам, че този дневен ред е направен специално и е открит за печатните и електронните медии. Този път пък те не са активни, но това не е наша беда, както се казва. Аз предлагам заседанието да бъде открито.
Има ли възражения? Няма. Пристъпваме към дневния ред.
Първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015одина), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 година.
От името на вносителите давам думата на госпожица или госпожа Яна Дочева. Заповядайте. Съветник в кабинета на заместник министър-председателя госпожа Меглена Кунева.
Госпожа Яна Дочева: Уважаеми господа и дами. Годишната програма за участието на Република България в процесите на взимане на решения на ЕС се приема всяка година от Министерския съвет до 31 януари, като след това Министерският съвет има задължения да я предостави на Народното събрание в 7-дневен срок. Това спазено и тази година.
Като цяло, Годишната програма представлява стратегически документ и има по-общ характер. В този смисъл тя служи за основа при подготовката на българските позиции по приоритетни за нашата страна въпроси. Съобразена е, разбира се с работната програма на Европейската комисия за 2015 година, също така и с програмата на тройките председателства, в случая Италия, Латвия и Люксембург, както и отчита приоритетите на настоящото латвийско председателство.
При нейното изготвяне, всъщност тя се подготвя от работните групи към Съвета по европейски въпроси или така наречения Координационен механизъм по въпросите на ЕС. Това са 36 работни групи като всяка от тях има принос в нейното изготвяне.
Има един по-кратък документ – 6-месечна програма на Съвета по европейски въпроси, която допълнително ще Ви бъде изпратена и може би ще представлява интерес, тъй като е по-конкретна, има по-конкретни досиета и евентуално би могла да послужи при подготовката на програмата на Народното събрание по европейските въпроси и политики.
Връщайки се обратно към Годишната програма за 2015-та, са набелязани няколко конкретни приоритетни области, това е насърчаването на растежа и работните места, с акцент върху плана „Юнкер“, също така присъединяването ни към Шенгенското пространство, Европейският енергиен съюз, солидарно управление на миграция, разширяване на ЕС и цифровия пазар.
От всички тези теми, може би за Вашата комисия, от гледна точка на сигурността, тъй като сега в международен план се случиха доста динамични, неочаквани събития, така да се каже, имам предвид Париж, имам предвид Дания, тъй като присъединяването към Шенгенското пространство сега го разглеждаме през призмата на сигурността, общо-взето усилията ни ще бъдат насочени там. Приемане на Пи Ен Ар директивата, която знаете, че в момента е в Европейския парламент и се надяваме да има развитие до края на годината. Също така ще се работи в посока общо-взето нова стратегия за сигурност, така ме уверяват колегите, на база на тази, която в момента се подготвя на европейско ниво. Очаква се април, първият проект да бъде публикуван и евентуално до средата на годината да бъде нов. Надявам се да можем да заложим нови междинни приоритети в нашата Национална стратегия за сигурност, на база на европейските такива.
Също така, знаете, че по управлението на миграцията, строежа на така нареченото съоръжение с турската граница. Въпреки, че това не е точно част от Годишната програма, тъй като общата политика за сигурност и политика за отбрана, не е част от механизма на координация по европейските въпроси, все пак са заложени отделни досиета, които имат допирни точки.
Също така, евентуално от гледна точка на сигурност да кажем, Европейският енергиен съюз, който предстои да се изгради е също важна тема. Предстои на 25 февруари да се публикува законодателното предложение. Това ще бъде от особено значение за нашия приоритет диверсификация на ресурси, източници на енергийни ресурси, както и подобряване на енергийната ефективност. Може би този така наречен Европейски енергиен съюз ще помогне за засилване на ролята на енергетиката в изобщо икономическият растеж и конкурентоспособност на съюза, както и ще даде възможност за общ отговор при евентуални заплахи от, да кажем спиране на енергийните доставки. А това за България е важно.
Съвсем накратко.
Председател Михо Михов: Съвсем накратко и с моя знак. Благодаря Ви много.
Откривам дискусията по първа точка от дневния ред. Има ли изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.
Заместник-председател Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости.
Моето лично мнение, смятам, че и мнението на нашата парламентарна група е, че по такива стратегически въпроси не трябва да се делим на управляващи и опозиция. Това е въпрос, който понеже ние сме комисия, която се занимава с националната сигурност, сериозна част от темите в него кореспондират пряко с националната сигурност на страната.
Много ми хареса това, което казахте за тази диверсификация, за всичко онова, защото ние под сигурност не трябва да разбираме само военната сигурност. За нас е стратегически важна енергийната сигурност, икономическата сигурност, която пряко кореспондира със социалната сигурност и възможността за привличане на инвестиции чрез участието на България в европейските програми, които да разкриват работни места, да се връщат българите. Това не е популизъм. Казваме го съвсем откровено и Ви желаем успех, между другото, във всичко това, защото това е изключително важно.
Що се отнася до съоръжението, значи може да имаме сериозно съоръжение и пак да нямаме ефективно управление. За нас е важно мениджмънта на границата по управление на бежанските потоци. Ролята на съоръжението е само да регулира, но не да пресява. Значи там е много важно как ще се реши въпросът. Този процес по нарастването на бежанските потоци и тези проблеми, които са в Украйна и в Изтока около нас, няма да приключат скоро. Няма да приключат скоро. И дано, специално по тези въпроси, да успеете, как да кажа, участието на България в Европейския съюз да бъде максимално ефективно във всяка една област, във всяка една конкретна политика. Така, че ние ще подкрепим програмата и пак казвам, желаем Ви успех.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател на комисията. Други изказвания?
Ако ми позволите и на мен няколко слова? Искам и във Ваше лице като представител на вицепремиерката да кажа, че ние считаме, че поне в мое лице да говоря, че програмата е добре структурирана и доколкото Вие споделихте, ние търсим това обсъждане в Комисията по отбрана да осигури една приемственост всяка година по отношение на онова, което липсва или което се развива добре.
Затова считаме, че тази структура е успешна, ясни са приоритетите, които ще следва правителството и ще служат като добра основа на участниците при вземане на решения и ние ще подкрепим, най-вероятно целия документ.
Бих бил така и малко предизвикателен като кажа и Вие се съгласихте с това, че директно въпросите на отбраната не са засегнати в документа. Косвено те съществуват, защото отбраната не е просто въоръжени сили, а и подготовка на страната и народонаселението. Може би, за в бъдеще и доколкото Европейският съюз има своя отбранителна стратегия ние можем да бъдем полезни като комисия и при това структуриране.
На второ място, мисля, че добре е и справедливо е показано разпределението на усилията по овладяване на миграционния поток. Вече заместник-председателят по този въпрос акцентира, но считам, че в петте стъпки на стратегията на Европейския съюз за вътрешна сигурност, една от стъпките е това, което беше казано – управление на границата, не просто прегради и изграждане. Управлението става и с Европейския съюз като външна граница, която ние демонстрираме с отговорност, че трябва да пазим.
Мисля, че нашата комисия ще поработи и по отношение на морската сигурност. За следващата година по тази тема се очертава, предвид и на кризисния регион, широкият Черноморски басейн, малко по-специфично внимание да се отдели и на този елемент от нашата система.
Не ми се иска да засягам дълбоко проблема за Западните Балкани, трябва ли специално да ги делим, не трябва ли, защото никой от нас не е чул за Източни Балкани и най-вероятно по тази тема в приемствеността би следвало да поработим заедно, ако имате нужда и от нас.
И разбира се, прави добро впечатление въпросът за социалната политика, която във всички случаи се възприема добре като алгоритъм за управление от страна на нашето правителство и европейската ни пълна интеграция.
Други изказвания? Няма. Аз смятам, че документът, редно е дори да го подкрепим с едно гласуване. Важно, авторитетно е, че той е разпределен почни на всички комисии в Народното събрание. Който е съгласен, така с акцентите и с документа, моля да гласува. Всички. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Благодарим Ви за участието и всичко добро. И до нови срещи.
Госпожа Яна Дочева: И аз Ви благодаря.
Председател Михо Михов: По втора точка от дневния ред, с разпореждане на председателя на Народното събрание с номер 550-01-55 от 10 февруари тази година ни е наредено да разгледаме една декларация, която е отразена в точка втора от дневния ред, а именно:
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
Председател Михо Михов: Вземам участие в разискването на тази точка не като председател и член на Комисията по отбрана, а като съвносител. Считам, че при оценка на декларацията следва да се вземат предвид следните обстоятелства:
Приемствеността като основен принцип във външната политика на Република България намира своето проявление в най-голяма степен по отношение на стратегическата ориентация на страната, а Вие добре знаете като специалисти, че най-важното в основата на системата за сигурност е политическият курс на държавата, отговорността пред българските граждани и съюзници, предвидимостта при вземане на външнополитически решения и прилагане на балансиран подход във външната ни политика.
Като имам предвид това, считам, че с проекта за декларация за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, 43-то Народно събрание ще потвърди основния принцип на външната политика на Република България и решимостта й да носи отговорност от членството в НАТО и Европейския съюз чрез пълноценно и безрезервно участие на страната в международните усилия за укрепване на мира.
С декларацията за неучастие на България във военни действия, Народното събрание ще потвърди убедеността на гражданите на страната, на държавните и политически органи и всички слоеве на обществото, че няма и не може да има военно решение на конфликта в Източна Украйна. Нещо повече, ще заяви подкрепа за ръководителите на най-големите европейски държави и двигатели на европейската интеграция – Германия и Франция, за намиране на мирно решение, което изключва военна намеса в събитията в региона, включително и чрез доставка на оръжие.
Вие добре знаете, че и двете декларации бяха внесени в един по-екстремален период. Засега има и процес на развитие към омекотяване на кризата. Затова аз съм длъжен като съвносител да споделя това, което вече доложих.
От името на Министерството на отбраната където бяха поискани становища и от Министерството на външните работи. Заповядайте, господин Даракчиев, парламентарният секретар на МО.
Господин Пламен Даракчиев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа заместник-председатели. Уважаеми народни представители.
Значи, при цялото ни уважение към всички Вас и към комисията, с която работим в най-тясна връзка, разбира се, бих искал да Ви кажа, че ние преценихме, че няма да е коректно да вземем отношение по тези две декларации. Няма да бъде коректно и от наша страна по причина, че в тях има заложена определена политическа визия, на определени политически сили, в което няма нищо лошо, това е всъщност и политиката, и парламентарният живот. Но, дотолкова доколкото сме изпълнителна власт, не можем да вземем отношение нито към тези две декларации, нито към декларация на друга парламентарна група, проект имам в предвид. И тъй като в случая не става дума за законопроекти, това е нашето мнение.
Що се отнася до, значи мога да добавя и още нещо към становището ни. Нищо необичайно няма в действията на министерството. Ние изпълняваме решения, които са главно решения от миналата година, част от тях взети на срещата на върха в Уелс, както командния елемент, който ще бъде разположен в София. Обичайна е и дейността ни, може и малко по-интензивна, за разлика от предишни периоди и по отношение на резерва, на изясняването на нещата там. И в общи линии, това е нашето мнение.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин парламентарен секретар за становището на Министерството на отбраната.
От Министерството на външните работи имаме становище, което е на разположение на Вас и аз ще Ви го предоставя, но обобщено мога да кажа, че по същество не е против декларацията, която обсъждаме в точка втора. В тяхното становище се заявява, че България е против военна намеса на трета страна, тоест няма конфликт в декларацията. И в същото време няма пълно съгласие. Тоест, заключението на външните работи е, че на този етап не би било целесъобразно да се взема императивно решение по въпроса.
Така, това са двете становища. Аз уважавам и позицията на Министерство на отбраната. Имате думата за изказвания по декларацията, която Ви е предоставена.
Няма. Тогава да преминем към гласуване, в изпълнение разпореждането на председателя на Народното събрание. Който е съгласен за подкрепа декларацията, внесена от народния представител Борислав Михайлов Борисов и група народни представители, моля да гласува. 3 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 9 – „въздържали се“. Решението е ясно, протоколът също ще бъде ясен. Комисията не подкрепя тази декларация.
Пристъпваме към точка трета от нашия дневен ред. Точка трета е на основание разпореждане на председателя на Народното събрание 550-01-56 от 10.02.2015 година. Тази декларация, която ние получихме е внесена от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02. с искане за обсъждане в Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.
Господин Даракчиев, по втората декларация.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
Господин Пламен Даракчиев: Аз изразих нашето становище и по двете декларации.
Председател Михо Михов: Чух Ви, но понеже представям точката, нещо специално. Да. Така, по отношение на Министерството на външните работи, мога да кажа обобщено, че общо-взето Министерството на външните работи не подкрепя текста, който е представен в тази декларация. Ако от вносителите има желаещи да вземат отношение, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господа журналисти.
Аз първо искам да кажа, че не съм изненадан от позицията на Външно министерство, но искам да уверя Вас и уважаемата аудитория, че според нас, това е позицията на огромната част от българското общество. Позицията, която ние застъпваме в нашата декларация. И тъй като може би някои от колегите не са се запознали с нея, тъй като има журналисти, аз за протокола, ако ми позволите, ще прочета текста на декларацията и при желание, ще отговарям на Ваши въпроси.
Декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна.
Народното събрание се обявява против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България. Възлага на Министерския съвет да оттегли изразеното си съгласие за разполагане на команден център на НАТО в България. Настоява за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз към Русия и контрасанкции, като политически непродуктивна и нанасяща икономически загуби на двете страни. Изразява готовност да окаже хуманитарна помощ на най-засегнатите в зоната на конфликта в Украйна и предлага компетентните български власти да предприемат спешни мерки и да окажат съдействие на украински граждани от български произход, които биха искала да се установят на територията на Република България.
Смятаме, че тази декларация е достатъчно ясна, достатъчно категорична, стегната, каквато трябва да бъде всяка една декларация. В същото време, казваща много.
Мотивите са Ви раздадени, ако има някакви въпроси, ще Ви отговоря. Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Откриваме дискусията по трета точка. Заповядайте, господин Славов.
Господин Петър Славов: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя да задам един въпрос към вносителите.
Прави впечатление, че както е формулирана още първа точка да не се допуска тежко въоръжение на територията на България, излиза че всъщност и собственото ни тежко въоръжение, може би трябва да бъде изнесено някъде другаде. Поне аз така го разбирам, тъй като не е прецизирано, чие тежко въоръжение и какво.
Допускам, че това е някакъв пропуск, може би на вносителите, но просто така им обръщам внимание и си мисля, че наистина трябва да са по-прецизни при приемането на такива декларации, тъй като все пак става дума за националната сигурност тук и нали всякакви неточности биха могли да имат доста неприятни последици. Най-добронамерена забележка, просто им обръщам внимание.
Благодаря.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Славов. Други коментари и изказвания? Заповядайте, господин Михов.
Господин Милен Михов: Уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа.
Аз ще се въздържа и по тази декларация с един общ аргумент. Когато Народното събрание на Република България приема една декларация, то заявява на всички една категорична позиция на българската държава. В този смисъл стигането до една такава категорична позиция зависи от всички държавни институции и всички държавни фактори.
Декларацията на Народното събрание, независимо по какъв въпрос е най-тежката дума на България. И в този смисъл тя изисква определени фактори да бъдат налице. И първият от тези фактори е единство между всички институции, ангажирани с проблема на тази декларация. В дадения случай ние имаме един въпрос, засягащ целия комплекс от това, което наричаме национална сигурност – вътрешни и външни фактори, геополитически измерения, икономически, финансови, енергийни, външнополитически и вътрешнополитически аспекти.
Ако с други думи, не съществува единство на българската позиция по този въпрос, по-добре да не приемаме никаква декларация докато не сме наясно какво точно искаме, каква е позицията на България. И в този смисъл аз не искам да коментирам, но използването на такива значими, глобални проблеми за вътрешнополитическа употреба е много рисковано.
Без да подценявам ангажираността. Без да подценявам отговорността и откровеното патриотично отношение на вносителите и едните, и другите, към проблема, не се съмнявам в това, че зад тях стоят искрени мотиви, искрено желание за защита на българските национални интереси, на българските граждани, на нашите сънародници в Украйна, липсата на този фактор – единство между президентство, между изпълнителна и законодателна власт, не ни дава основание да тръгнем към една декларация. Защото приемането на една такава декларация не трябва да бъде постигнато с мнозинство, то трябва да бъде постигнато с консенсус, за да е ясно, че България, чрез своя парламент казва нещо на всички останали. И това е думата на България.
В момента ние не сме готови да стигнем до такава декларация. Нужна ли е тя? Аз мисля, че е нужна. Но трябва да извървим пътя, за да достигнем до това съгласие. И това трябваше да го кажа, за да е ясно, че говоря моята лична позиция като представител на Патриотичния фронт, не е породена от някакви партийни или коалиционни интереси.
Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Михов. Други изказвания? Заповядайте, господин Зафиров.
Господин Атанас Зафиров: Да взема веднага отношение и реплика към многоуважаемия господин Михов. Като приемам така неговата загриженост, все пак държа да кажа, че понякога и не най-добрият документ е по-добър от никакъв документ, защото в момента българското Народно събрание няма позиция по конфликта в Украйна.
И за съжаление, господин Михов, докато чакаме да се извърви този път, за който Вие говорите, конфликтът най-вероятно ще свърши и ние така ще си останем без позиция. А това не винаги е най-добрата политика. Така, че аз смятам, Вие сте прав, че най-доброто решение е консенсусното, но тогава когато има между политическите сили различни становища по този въпрос е най-добре да се чуе гласа на българското общество.
Аз смятам, че в момента нашата декларация в огромната си степен изразява гласа на това българско общество и потвърждение на моите думи са ежедневните вече митинги, протести по отношение въвличането на страната, под каквато и да е форма в този конфликт, който за съжаление, въпреки подписаните споразумения в Минск, продължава и няма никаква гаранция как ще бъде и кога ще бъде приключен.
Така, че смятам и твърдя, че това е позицията на нашата парламентарна група, взимането на изчаквателна позиция от България в момента не обслужва нашите национални интереси. Още повече на фона и на българското малцинство, между другото, аз не съм очаквал по-различно становище, но добре е, че в становището е отбелязано, че специално по отношение на частта, касаеща нашите сънародници в Украйна трябва наистина ние да излезем с подобна позиция.
Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Зафиров. Други изказвания? Заповядайте, господин Тодоров.
Господин Илиан Тодоров: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм така силно изненадан от тази декларация на БСП, приятно изненадан. Всъщност, четейки точките, това са точките, за които Вие знаете е позицията на Атака от доста време. Който иска от тях, добре е дошъл при нас.
Наистина, ние от Атака одобряваме декларацията на 100 %. Уважаемият представител на Патриотичния фронт каза, че било рисковано. Кое е рисковано, уважаеми господине, да окажем хуманитарна помощ на най-засегнатите в зоната на конфликта? Това ли е рисковано? Или е рисковано българските власти да предприемат спешни мерки за съдействие на украинските граждани от български произход, които искат да дойдат на българска територия да не ги мобилизират. Това ли е рисковано? Или пък, преразглеждането на политиката на санкции на Европейския съюз към Русия, от които в момента санкции България губи близо 1 милиард. Сами виждате какви са анализите за българския туризъм това лято. С 30 – 40 % по-малко руски туристи се очакват. Аз не виждам никакъв риск.
Към Реформаторския блок. Доколкото разбрах от Вас, единственото Ви притеснение по тази декларация е, че текстът се обявява против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България. Това означава ли, че сте съгласни с всички останали точки? Защото това означава, че сте съгласни. Ако означава, че сте съгласни с всички останали точки, то то е написано ясно – в бъдеще период. Обявява се против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България в бъдещ период. Това, което е разположено в момента, то е ясно. А ако това е единственият проблем, който да подкрепите, аз тук призовавам колегите от БСП да направят една промяна, както предложите и както разбира се решите, но като цяло ние от Атака ще подкрепим този проект на декларация. Защото, пак се повтарям, тези точки и това виждане, в случая на Българска социалистическа партия, просто ние се борим за това, всеки знае от колко много време.
Благодаря Ви.
Господи Милен Михов: Една кратка реплика да направя.
Председател Михо Михов: Разбира се. Заповядайте, господин Михов.
Господин Милен Михов: Първо, не съм казал, че има нещо страшно. Второ, говорейки за постигането на това съгласие, ще припомня, че Патриотичният фронт предложи механизъм за постигането на това съгласие и това беше искането за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност към президента.
Аз мисля, че това е институцията където всички държавни фактори, всички парламентарно представени политически партии могат да постигнат този консенсус. Това е пътят, за да се изгради, да се постигне една обща позиция на България, която да бъде реализирана чрез определен алгоритъм от стъпки, включително и декларация на българския парламент, постигната с консенсус. Аз повтарям думата консенсус, защото по въпросите на войната в Украйна, аз мисля, че няма различия между политическите сили.
Кой иска България да участва във военни действия там? Кой не иска да защити нашите сънародници там? Въпросът е как да стигнем до това съгласие и как да го реализираме, не за да търсим вътрешнополитически дивиденти, а за да заявим ясно на ангажираните там фактори, на нашите съюзници в НАТО и в Европейския съюз, на Русия и на всички останали, че България иска първо, второ, трето, четвърто. И това не е волята на президента, не е волята на някой от изпълнителната власт, а това е волята на държавата.
Това е.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Михов. Господин Влайков.
Господин Нено Влайков: Колеги, аз първо само две думи да кажа. Няма да протакам приказките дълго, но искам да кажа че на мен и двете декларации ми звучат доста партийно. В тях няма всъщност нищо национално или почти няма.
Струва ми се, че тези приказки за въвличането на България във война са чиста инсинуация. Ние нямаме никакви показатели за това. Абсолютно никакви. Нищо досега не е сторено в тази област или в тази посока. Всеки, който малко познава военното дело знае, че има напрежение, създава се една обстановка, в която започва нарастване на това напрежение. Има политически действия, има действия по отношение на армията, на въоръжените сили и така нататък, които показват, че се готвим за война. При нас такова нещо няма. Защо го насаждате в главите на хората? Това не мога да разбера. Странно ми е всичкото това.
Освен това, говорим за сънародниците. Вече взимахме едно решение в Народното събрание. Има действие от страна на Министерството на външните работи по този фактор – за сънародниците, българите в Украйна. Взеха се такива решения и има и действия, реални действия, на тях да им се осигури възможност, който иска да дойде в България, а също така и хуманитарна помощ и така нататък.
По отношение на това трябва ли България да участва в такава война? Разбира се, че не. И ние нямаме намерение да я вкарваме в такава война. Никой тук в тази зала и предполагам, че и в залата в Народното събрание никъде в България. Няма да намерите един човек такъв, както каза и доцент Михов.
Там се води една братоубийствена война. Война между два братски народи, които са ни братски и на нас самите. И двата народа. Ние не можем да вземем страна, ясна позиция. И не бива. Защото трябва да застанем и на двете страни. Разбирате ме, нали?
Това е, което искам да Ви кажа.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Влайков.
Господин Атанас Зафиров: Реплика, само ако позволите?
Председател Михо Михов: Може.
Господин Атанас Зафиров: Къде в декларацията видяхте, че говорим за въвличане на България във война?
Господин Нено Влайков: Аз в декларациите Ви не виждам, но го чувам по улиците и по вестниците. Непрекъснато.
Господин Атанас Зафиров: Когато говорите, че правим определени внушения, моля бъдете коректен. Къде видяхте това внушение в нашата декларация? Няма такова нещо.
Председател Михо Михов: Добре. Други изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател на Народното събрание.
Господин Красимир Каракачанов: Благодаря Ви, господин председател на комисията.
Колеги, темата е много сериозна, за съжаление с тази тема за войната се спекулира абсолютно егоистично от тясно партийна гледна точка. Колегите от Атака разпространиха една абсолютно невярна информация, че има призовки на запасняци, ще ги хвърляме във война. Значи, разликата между мобилизационните списъци на тези три хиляди и няколко запасняци, които 3 години никой не ги е преглеждал.
Гласове от залата: Резервисти.
Господин Красимир Каракачанов: Резервисти, същото. Резервисти е новият термин, да, тъй като аз съм от запаса, тогава беше запас, съм свикнал с това. И това да получиш повиквателна и да те съберат в казармата има две големи разлики.
Другото нещо, което е, малко съм учуден от така тона на БСП и не мога да си го обясня с друго нещо освен с търсене на политически дивиденти, защото именно БСП беше партията, която най-много викаше за НАТО. Тогава имаше други партии, включително и ВМРО, които говорихме за референдум да се направи. Да се направи един референдум и да питаме хората, не че сме били против НАТО, никога не сме били, обаче хората да се допитат. Тогава БСП не го направи. И сега да излиза председателят на Вашата партия, моят добър приятел, господин Миков и да казва как Русия ще ни нападне, да създаваме такава психоза, то не е излишно от гледна точка на търсенето на някакви дивиденти, но е абсолютно излишно от гледна точка на действителната ситуация.
Мисля, че както беше казано и от други колеги, ако разбира се човек има елементарна военна грамотност, особено колеги от нашата комисия, знаейки състоянието на българската армия и знаейки какво точно се случва, да говорим, че ние се готвим за война с Русия е толкова несериозно, колкото е несериозно да говорим, че утре някой от лидерите на партиите на опозициите ще се качи на ракета и ще отиде на Луната, защото има и такива оферти вече, за заселване на Луната.
Така, че мисля, че това е една доста неудачна спекулация. Не се търси решаване на някакъв проблем, а се търси евтин шум и пропаганда. Защото ако говорим отговорно, решенията би трябвало да се вземат, на базата, както каза и колегата Михов, на някакъв консенсус, поради факта, съгласен съм, че България води, но това не го прави от 2 месеца, а го води 25 години, България води едностранчива външна политика, прекалено ангажирана с Вашингтон и прекалено ангажирана с Брюксел, прекалено съобразявайки се с някакви внушения. Това е така. Само, че това се водеше и по времето на правителството на Станишев и правителството на Орешарски, никаква разлика. По времето на последните правителства, които Вие подкрепяхте, по време на последното правителство, което Вие представлявахте, под външни внушения се проведе политиката на това, тъй като на някой на Запад не му харесва български граждани да пътуват в чужбина, се проведе политиката да не се дават паспорти на български граждани. И сега точно Вие сте загрижени за българите в чужбина.
Аз съм ходил да се моля и на Орешарски и на злополучната Ви министърка на правосъдието. Лично и с Вашия лидер тогава – Сергей Станишев, всичките уж ангажирани с този проблем и нищо не се случи. Сега сте много ангажирани за българите в Украйна при положение, че Вие им отрязахте, от времето на Орешарски, възможността тези хора да получават българско гражданство. И за мен темата е изключително сериозна и ако ще говорим трябва да говорим сериозно какво трябва да промени България в своята външна политика, а не да си играем на едни празни декларации за неща, които нито някой се готви да води война с Русия, нито иска да изпраща войски и каквото и да е.
Така, че аз лично бих се въздържал от подкрепа на подобно нещо.
Господин Атанас Зафиров: Реплика. Господин председател, реплика.
Председател Михо Михов: Да. Благодаря Ви, господин Каракачанов. Имате право, заповядайте, разбира се.
Господин Атанас Зафиров: Господин Каракачанов, Вие в стремежа си тук да не говорим партийно, направихте едно чисто партийно изказване. Направихте една ретроспекция тук на историята на БСП.
Господин Красимир Каракачонов: Помня аз.
Господин Атанас Зафиров: Ние също помним Ваши участия в някои правителства, ако тръгнем нататък да се връщаме, сигурно можем да отворим много теми за дебат.
Господин Илиан Тодоров: Когато патриотизмът беше погребан.
Председател Михо Михов: Моля Ви се.
Господин Атанас Зафиров: Но нека да не отваряме тема. Аз по същество не чух от Вас нищо против нашата декларация. Само общо политически неща. В момента обсъждаме декларацията конкретно, а не историята на БСП.
Председател Михо Михов: Да, в трета точка.
Господин Илиан Тодоров: И аз една реплика да направя.
Председател Михо Михов: Заповядайте.
Господин Илиан Тодоров: Господин Каракачанов, тъй като споменахте за Атака и виждам много така сте убеден кой за какво се готви, кой за какво не се готви, не знам откъде имате информация, сигурно от Пентагона Ви я дават, сигурно от Пентагона Ви я дават, не знам, щом сте толкова сигурен …
Председател Михо Михов: Господин Тодоров, не е хубаво така.
Господин Илиан Тодоров: Но когато казвате, че внасяте подобни такива внушения, че от Атака са казали, че България се готви за война. Ние казваме, че територията ни, в бъдещ период може да бъде използвана за нанасяне на военни удари срещу трети държави. Така, че моля Ви се, не спекулирайте.
Председател Михо Михов: Добре. Благодаря Ви.
Господин Красимир Каракаманов: Дуплика.
Председател Михо Михов: Моля Ви се. 30 секунди.
Господин Красимир Каракачанов: Говоря за историята на БСП, защото я познавам. Все пак съм доктор по международни отношения и съм бил свидетел на всичките неща.
Относно погребването на патриотизма, не патриотизмът, а национализмът се опита да погребе един български политик. И ако погледнете, тогава ние сме гласували против тази конвенция за малцинствата. Може да проверите в Народното събрание и така нататък. А не внушения, внушенията ги прави друг – за война, за мобилизация, създава се една военна психоза за няма нищо, защото действително факти в тази посока няма. И това не е нито патриотично, нито национално отговорно.
Защото в края на краищата много е лесно от подобни неща да се търсят дивиденти, но не е отговорно и не е държавнически. В останало са празни приказки. А за разлика от някои дето говорят за война, аз съм ходил войник, офицер съм от запаса, а други бягаха от казармата тогава и се скатаха.
Председател Михо Михов: Така, господин Янков и гласуваме.
Господин Нено Влайков: Аз само един въпрос, само една реплика към казаното всичко до тук. Самата декларация когато декларираме неучастие на България във война и военни действия и така нататък. Самият този факт вече означава, че значи има нещичко отзад. А то няма. Самата декларация сама по себе си това означава, че ние няма да участваме. Че кой ни е канил да участваме.
Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Янков, заместник-председателят.
Господин Атанас Зафиров: Една дуплика, може ли да направя?
Председател Михо Михов: Господин Зафиров, моля Ви.
Заместник-председател Янко Янков: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители.
Всички декларации, които бяха внесени, според мен са проява на загриженост за националната сигурност на страната, безспорно и ние трябва да се отнасяме с уважение. Но, ако сме обективни, категорично трябва да кажем, че във всяка една прозира и някакъв така, политически елемент, в което няма нищо лошо.
Въпросът, на който трябва да дадем категоричен отговор, защото смятам, че това като български народни представители нас най-много ни интересува е какво е най-важно за националната сигурност на България в момента и какво трябва да направи? България, първо сама може ли да си защити националната сигурност, териториалната цялост, живота, здравето, имуществото на българските граждани? Не може. Единственият ни шанс е участието ни в колективната система за сигурност.
Сега, грешка, според мен е от наша страна, априори да се противопоставяме на нашите съюзници, декларирайки, че ние всъщност няма да си изпълняваме ангажиментите, които имаме към тях. Момент само.
Уважаеми колеги, какво значи България е против разполагане на тежко въоръжение? Първо, никой не ни го искал. Второ, нали знаете, че ако някой реши да направи такова разполагане, той първо трябва да вземе разрешение от Народното събрание. И тогава ние, ако наистина дойде такъв момент, можем да се произнесем, да дебатираме.
Активното ни участие в Европейския съюз е изключително важен инструмент за националната сигурност, икономическата и от там социалната, дето говорихме преди малко. Ние разчитаме, ама категорично разчитаме на това участие. И се лашкаме от една крайност в друга, не искам да се връщам в миналото, което е голяма грешка. И ролята на България е да бъде примерно против Русия или против Европейския съюз. Ролята на България трябва да бъде да намери някаква функция на позитивен медиатор във всички тези процеси, който да ни гарантира нашия национален интерес.
Сега, ние наистина сетихме се и трябва да осигурим активно, примерно, идване в България на хора, етнически българи, които искат да дойдат тук. Но не бива да забравяме, че те са и украински граждани. И всъщност всички проблеми свързани с държавата Украйна засягат и тези хора. И не бива да катализираме процеси, които противопоставят етническите българи на украинската държава. Ние трябва да се грижим за тези, които искат да дойдат тук, да добре дошли и наистина този процес, който ние доста сме закъснели да го правим. Тук сте прави, абсолютно. Но това е и наша вина. Ние сме били управляващи. И от тази гледна точка трябва да си го отчетем като сериозна грешка.
По принцип, отношението на България към българите в чужбина винаги е бил един въпрос, който според нас е подценяван, до голяма степен. И затова и ние ще се въздържим по отношение на тази декларация. Отнасяме се с уважение към нея, но как да кажа, тя няма да ни донесе повече сигурност, напротив. Това е всъщност тънкият елемент във всичко това, философията на тези неща. Такива тясно партийни не ни носят повече сигурност, свалят ни авторитета в евроатлантическото семейство, което всъщност вреди на националната сигурност на страната.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател.
Господин Атанас Зафиров: Една реплика, господин председател, смятам, че е важно.
Председател Михо Михов: Заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Сега, всичко това е добре, включително и това, което казахте, уважаеми господин Каракачанов, с тази ретроспекция, която Вие направихте за позицията на БСП през годините.
Уважаеми колеги, политиката се прави днес и сега. И тя е с поглед към бъдещето отправена. Тук има генерали, полковници, много уважавани от мен, които са служили в армия, част от Варшавския договор. И тогава НАТО беше основният враг, острието на империализма. Сега, трябва ли да се връщаме тук назад и да ги приказваме тези неща? Това конкретно към Вас се обръщам, господин Каракачанов.
Председател Михо Михов: Ама нали казахме, да на правим декларации.
Господин Атанас Зафиров: Не, това по някакъв начин кореспондира и с казаното от господин Янков кой къде се лашкал и кой къде, кой откъде скачал и накъде скачал. История, тук историци. Аз също в момента пиша докторат, като стана доктор, може би ще сме на едно ниво. Сега признавам, че сте по-висок от мен. Но, историята е много динамично нещо, тя се мени всеки ден.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Заместник-председател Янко Янков: Само една дуплика, съвсем кратка. Абсолютно съм съгласен с това, което казвате. И аз затова казах, че няма да се връщам в миналото. Но смятам, че и Вие като доктор на науките ще …
Господин Атанас Зафиров: Не, не, не съм.
Заместник-председател Янко Янков: Ще станете. Ще се съгласите с мен, че единственият начин да имаме икономическа, социална, инвестиционна и всякаква друга сигурност е да имаме и военна сигурност. Да имаме сигурност в смисъл на сигурността. Тя може да ни дойде само от НАТО, на този етап, колеги. Няма откъде другаде да дойде. Иначе, тежко на българите.
Председател Михо Михов: Господин Тодоров. Благодаря, господин Янков.
Господин Илиан Тодоров: Много бърз ще съм, благодаря, господин председател. Господин Янков, Вие от ДПС имате едно страхотно такова чувство много хубаво да заблуждавате хората. Казвате, че сме си губили авторитета ако се приеме едно такова нещо като членове на НАТО. Да Ви попитам миналата година Чехия и Словакия изгубиха ли си авторитета, когато отказаха да разположат на своя територия бази на НАТО и да се настанят военни формирования на НАТО в двете държави? Те загубиха ли си авторитета?
Казвате, че като съюзници на НАТО сме имали ангажимент към Алианса за разполагане, примерно на един команден център. Бихте ли ми показали в кой договор, в кой член, къде? Няма такова нещо. Чехия и Словакия са типичният пример. Така, че хайде да не се заблуждаваме поне тук по между си.
Председател Михо Михов: Добре, благодаря господа.
Заместник-председател Валентин Радев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Предлагам процедурно.
Председател Михо Михов: Процедура.
Заместник-председател Валентин Радев: Предлагам да прекратим изказванията. Достатъчно колегите казаха мотиви за и против и да изразим отношението си чрез гласуване по доклада.
Председател Михо Михов: Има предложение за прекратяване на дискусията по точка трета от дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува.
Господин Красимир Каракачанов: Аз съм против, но ще искам да кажа нещо.
Председател Михо Михов: За протокола са записани. Пристъпваме към гласуване на точка трета – проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, 550-04-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10 февруари.
Който е съгласен да подкрепи проекта за декларация, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Декларацията не е приета.
Ако ми позволите, две обобщения. Аз съм доволен, че стана разискване както по точка първа, втора и трета. Не съм огорчен, че по точка втора нямаше чак такива разисквания. Но хубавото е, че Комисията по отбрана действително, заедно със становищата на Министерство на отбраната и Министерство на външните работи се е занимавала с проблема.
Аз също не считам, че проблемът е дошъл до Консултативен съвет по национална сигурност. Но тези две министерства и благодарение на нашата дискусия, също имат някаква информация, която трябва да спре, според мен до тук. Ако трябва Съветът по сигурност в Министерския съвет ще се запознае с този въпрос. Но досега нямаме такива индикации и считаме, че ние с нашето поведение не предлагаме такъв ход.
В точка Разни, има ли изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.
4. Разни.
Господин Красимир Каракачанов: Във връзка с предишната точка, тъй като искам да продължим дискусията, ще Ви кажа следното нещо към колегите от БСП, от Атака. Аз не вярвам на това, което казва господин Михов, че Русия ще ни нападне. Няма да ни нападне и ние няма да я нападнем, но ситуацията геополитическата в света се промени. Имаме един южен съсед, който е много агресивен и много опасен. И с оглед именно на точно тази нова ситуация и неговата дружба с Москва, аз не вярвам ако имаме проблем с тази южна съседка наша, дядо Иван да дойде да ни помогне. Геополитическите му интереси са други. Така, че от тази гледна точка, хайде да помислим наистина този път за сигурността на държавата, а не да хвърляме бомби за война с Русия, трето, пето. Това е проблемът. Това е реалният ни проблем.
Председател Михо Михов: Точка Разни, има ли някой в точка Разни. Господин Тодоров, заповядайте.
Господин Илиан Тодоров: 20 секунди. Аз Ви предлагам, на Патриотичния фронт специално, защото говорихме за Турция, когато подкрепихме санкциите срещу Русия, ами нека да се обединим и да направим едни санкции срещу Турция във връзка с окупацията на Северен Кипър.
Господин Красимир Каракачанов: Абсолютно съм съгласен с Вас.
Господин Илиан Тодоров: Благодаря, разбрахме се.
Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Димитров.
Заместник-председател Димитър Димитров: Господин председател, ние приехме правила за работа на нашата комисия, че заседанията по принцип ще бъдат закрити. Много Ви моля, не нарушавайте правилата, защото с дебата, който водим, просто сваляме нивото на комисията.
Председател Михо Михов: Добре. Преди да закрия днешното заседание искам да Ви кажа, че Съединените щати приеха нова стратегия за национална сигурност. Тези от народните събрания, които искат да я прочетат, тя е в секретариата.
И второ, има интересни събития по отношение на миграционния процес в Сърбия, Украйна, военната обстановка в Ислямска държава в сводката, също в секретариата.
Закривам заседанието. Благодаря.
Заседанието беше закрито в 16:00 часа.
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 19 февруари 2015 година се проведе редовно, заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 15:05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния
Дневен ред:
1.Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
4. Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
Министерски съвет:
-Яна Дочева, съветник в кабинета на заместник-министър председателя Меглена Кунева
Министерство на отбраната:
-Пламен Даракчиев, парламентарен секретар
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Михо Михов: Уважаеми колеги. Уважаеми гости. Нека да започнем.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред, който всички сте получили. След малко ще зачета отделните точки. Има ли предложения за изменения и допълнение на дневния ред? Няма. Няма да го подлагаме на гласуване.
Второ, считам, че този дневен ред е направен специално и е открит за печатните и електронните медии. Този път пък те не са активни, но това не е наша беда, както се казва. Аз предлагам заседанието да бъде открито.
Има ли възражения? Няма. Пристъпваме към дневния ред.
Първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015одина), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 година.
От името на вносителите давам думата на госпожица или госпожа Яна Дочева. Заповядайте. Съветник в кабинета на заместник министър-председателя госпожа Меглена Кунева.
Госпожа Яна Дочева: Уважаеми господа и дами. Годишната програма за участието на Република България в процесите на взимане на решения на ЕС се приема всяка година от Министерския съвет до 31 януари, като след това Министерският съвет има задължения да я предостави на Народното събрание в 7-дневен срок. Това спазено и тази година.
Като цяло, Годишната програма представлява стратегически документ и има по-общ характер. В този смисъл тя служи за основа при подготовката на българските позиции по приоритетни за нашата страна въпроси. Съобразена е, разбира се с работната програма на Европейската комисия за 2015 година, също така и с програмата на тройките председателства, в случая Италия, Латвия и Люксембург, както и отчита приоритетите на настоящото латвийско председателство.
При нейното изготвяне, всъщност тя се подготвя от работните групи към Съвета по европейски въпроси или така наречения Координационен механизъм по въпросите на ЕС. Това са 36 работни групи като всяка от тях има принос в нейното изготвяне.
Има един по-кратък документ – 6-месечна програма на Съвета по европейски въпроси, която допълнително ще Ви бъде изпратена и може би ще представлява интерес, тъй като е по-конкретна, има по-конкретни досиета и евентуално би могла да послужи при подготовката на програмата на Народното събрание по европейските въпроси и политики.
Връщайки се обратно към Годишната програма за 2015-та, са набелязани няколко конкретни приоритетни области, това е насърчаването на растежа и работните места, с акцент върху плана „Юнкер“, също така присъединяването ни към Шенгенското пространство, Европейският енергиен съюз, солидарно управление на миграция, разширяване на ЕС и цифровия пазар.
От всички тези теми, може би за Вашата комисия, от гледна точка на сигурността, тъй като сега в международен план се случиха доста динамични, неочаквани събития, така да се каже, имам предвид Париж, имам предвид Дания, тъй като присъединяването към Шенгенското пространство сега го разглеждаме през призмата на сигурността, общо-взето усилията ни ще бъдат насочени там. Приемане на Пи Ен Ар директивата, която знаете, че в момента е в Европейския парламент и се надяваме да има развитие до края на годината. Също така ще се работи в посока общо-взето нова стратегия за сигурност, така ме уверяват колегите, на база на тази, която в момента се подготвя на европейско ниво. Очаква се април, първият проект да бъде публикуван и евентуално до средата на годината да бъде нов. Надявам се да можем да заложим нови междинни приоритети в нашата Национална стратегия за сигурност, на база на европейските такива.
Също така, знаете, че по управлението на миграцията, строежа на така нареченото съоръжение с турската граница. Въпреки, че това не е точно част от Годишната програма, тъй като общата политика за сигурност и политика за отбрана, не е част от механизма на координация по европейските въпроси, все пак са заложени отделни досиета, които имат допирни точки.
Също така, евентуално от гледна точка на сигурност да кажем, Европейският енергиен съюз, който предстои да се изгради е също важна тема. Предстои на 25 февруари да се публикува законодателното предложение. Това ще бъде от особено значение за нашия приоритет диверсификация на ресурси, източници на енергийни ресурси, както и подобряване на енергийната ефективност. Може би този така наречен Европейски енергиен съюз ще помогне за засилване на ролята на енергетиката в изобщо икономическият растеж и конкурентоспособност на съюза, както и ще даде възможност за общ отговор при евентуални заплахи от, да кажем спиране на енергийните доставки. А това за България е важно.
Съвсем накратко.
Председател Михо Михов: Съвсем накратко и с моя знак. Благодаря Ви много.
Откривам дискусията по първа точка от дневния ред. Има ли изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.
Заместник-председател Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости.
Моето лично мнение, смятам, че и мнението на нашата парламентарна група е, че по такива стратегически въпроси не трябва да се делим на управляващи и опозиция. Това е въпрос, който понеже ние сме комисия, която се занимава с националната сигурност, сериозна част от темите в него кореспондират пряко с националната сигурност на страната.
Много ми хареса това, което казахте за тази диверсификация, за всичко онова, защото ние под сигурност не трябва да разбираме само военната сигурност. За нас е стратегически важна енергийната сигурност, икономическата сигурност, която пряко кореспондира със социалната сигурност и възможността за привличане на инвестиции чрез участието на България в европейските програми, които да разкриват работни места, да се връщат българите. Това не е популизъм. Казваме го съвсем откровено и Ви желаем успех, между другото, във всичко това, защото това е изключително важно.
Що се отнася до съоръжението, значи може да имаме сериозно съоръжение и пак да нямаме ефективно управление. За нас е важно мениджмънта на границата по управление на бежанските потоци. Ролята на съоръжението е само да регулира, но не да пресява. Значи там е много важно как ще се реши въпросът. Този процес по нарастването на бежанските потоци и тези проблеми, които са в Украйна и в Изтока около нас, няма да приключат скоро. Няма да приключат скоро. И дано, специално по тези въпроси, да успеете, как да кажа, участието на България в Европейския съюз да бъде максимално ефективно във всяка една област, във всяка една конкретна политика. Така, че ние ще подкрепим програмата и пак казвам, желаем Ви успех.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател на комисията. Други изказвания?
Ако ми позволите и на мен няколко слова? Искам и във Ваше лице като представител на вицепремиерката да кажа, че ние считаме, че поне в мое лице да говоря, че програмата е добре структурирана и доколкото Вие споделихте, ние търсим това обсъждане в Комисията по отбрана да осигури една приемственост всяка година по отношение на онова, което липсва или което се развива добре.
Затова считаме, че тази структура е успешна, ясни са приоритетите, които ще следва правителството и ще служат като добра основа на участниците при вземане на решения и ние ще подкрепим, най-вероятно целия документ.
Бих бил така и малко предизвикателен като кажа и Вие се съгласихте с това, че директно въпросите на отбраната не са засегнати в документа. Косвено те съществуват, защото отбраната не е просто въоръжени сили, а и подготовка на страната и народонаселението. Може би, за в бъдеще и доколкото Европейският съюз има своя отбранителна стратегия ние можем да бъдем полезни като комисия и при това структуриране.
На второ място, мисля, че добре е и справедливо е показано разпределението на усилията по овладяване на миграционния поток. Вече заместник-председателят по този въпрос акцентира, но считам, че в петте стъпки на стратегията на Европейския съюз за вътрешна сигурност, една от стъпките е това, което беше казано – управление на границата, не просто прегради и изграждане. Управлението става и с Европейския съюз като външна граница, която ние демонстрираме с отговорност, че трябва да пазим.
Мисля, че нашата комисия ще поработи и по отношение на морската сигурност. За следващата година по тази тема се очертава, предвид и на кризисния регион, широкият Черноморски басейн, малко по-специфично внимание да се отдели и на този елемент от нашата система.
Не ми се иска да засягам дълбоко проблема за Западните Балкани, трябва ли специално да ги делим, не трябва ли, защото никой от нас не е чул за Източни Балкани и най-вероятно по тази тема в приемствеността би следвало да поработим заедно, ако имате нужда и от нас.
И разбира се, прави добро впечатление въпросът за социалната политика, която във всички случаи се възприема добре като алгоритъм за управление от страна на нашето правителство и европейската ни пълна интеграция.
Други изказвания? Няма. Аз смятам, че документът, редно е дори да го подкрепим с едно гласуване. Важно, авторитетно е, че той е разпределен почни на всички комисии в Народното събрание. Който е съгласен, така с акцентите и с документа, моля да гласува. Всички. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Благодарим Ви за участието и всичко добро. И до нови срещи.
Госпожа Яна Дочева: И аз Ви благодаря.
Председател Михо Михов: По втора точка от дневния ред, с разпореждане на председателя на Народното събрание с номер 550-01-55 от 10 февруари тази година ни е наредено да разгледаме една декларация, която е отразена в точка втора от дневния ред, а именно:
2. Проект на декларация на 43-то Народно събрание за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, № 554-03-1, внесен от Борислав Михайлов Борисов и група народни представители на 10.02.2015 г.
Председател Михо Михов: Вземам участие в разискването на тази точка не като председател и член на Комисията по отбрана, а като съвносител. Считам, че при оценка на декларацията следва да се вземат предвид следните обстоятелства:
Приемствеността като основен принцип във външната политика на Република България намира своето проявление в най-голяма степен по отношение на стратегическата ориентация на страната, а Вие добре знаете като специалисти, че най-важното в основата на системата за сигурност е политическият курс на държавата, отговорността пред българските граждани и съюзници, предвидимостта при вземане на външнополитически решения и прилагане на балансиран подход във външната ни политика.
Като имам предвид това, считам, че с проекта за декларация за неучастие на Република България във военни действия и подкрепа на усилията за мирно решаване на конфликта в Източна Украйна, 43-то Народно събрание ще потвърди основния принцип на външната политика на Република България и решимостта й да носи отговорност от членството в НАТО и Европейския съюз чрез пълноценно и безрезервно участие на страната в международните усилия за укрепване на мира.
С декларацията за неучастие на България във военни действия, Народното събрание ще потвърди убедеността на гражданите на страната, на държавните и политически органи и всички слоеве на обществото, че няма и не може да има военно решение на конфликта в Източна Украйна. Нещо повече, ще заяви подкрепа за ръководителите на най-големите европейски държави и двигатели на европейската интеграция – Германия и Франция, за намиране на мирно решение, което изключва военна намеса в събитията в региона, включително и чрез доставка на оръжие.
Вие добре знаете, че и двете декларации бяха внесени в един по-екстремален период. Засега има и процес на развитие към омекотяване на кризата. Затова аз съм длъжен като съвносител да споделя това, което вече доложих.
От името на Министерството на отбраната където бяха поискани становища и от Министерството на външните работи. Заповядайте, господин Даракчиев, парламентарният секретар на МО.
Господин Пламен Даракчиев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа заместник-председатели. Уважаеми народни представители.
Значи, при цялото ни уважение към всички Вас и към комисията, с която работим в най-тясна връзка, разбира се, бих искал да Ви кажа, че ние преценихме, че няма да е коректно да вземем отношение по тези две декларации. Няма да бъде коректно и от наша страна по причина, че в тях има заложена определена политическа визия, на определени политически сили, в което няма нищо лошо, това е всъщност и политиката, и парламентарният живот. Но, дотолкова доколкото сме изпълнителна власт, не можем да вземем отношение нито към тези две декларации, нито към декларация на друга парламентарна група, проект имам в предвид. И тъй като в случая не става дума за законопроекти, това е нашето мнение.
Що се отнася до, значи мога да добавя и още нещо към становището ни. Нищо необичайно няма в действията на министерството. Ние изпълняваме решения, които са главно решения от миналата година, част от тях взети на срещата на върха в Уелс, както командния елемент, който ще бъде разположен в София. Обичайна е и дейността ни, може и малко по-интензивна, за разлика от предишни периоди и по отношение на резерва, на изясняването на нещата там. И в общи линии, това е нашето мнение.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин парламентарен секретар за становището на Министерството на отбраната.
От Министерството на външните работи имаме становище, което е на разположение на Вас и аз ще Ви го предоставя, но обобщено мога да кажа, че по същество не е против декларацията, която обсъждаме в точка втора. В тяхното становище се заявява, че България е против военна намеса на трета страна, тоест няма конфликт в декларацията. И в същото време няма пълно съгласие. Тоест, заключението на външните работи е, че на този етап не би било целесъобразно да се взема императивно решение по въпроса.
Така, това са двете становища. Аз уважавам и позицията на Министерство на отбраната. Имате думата за изказвания по декларацията, която Ви е предоставена.
Няма. Тогава да преминем към гласуване, в изпълнение разпореждането на председателя на Народното събрание. Който е съгласен за подкрепа декларацията, внесена от народния представител Борислав Михайлов Борисов и група народни представители, моля да гласува. 3 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 9 – „въздържали се“. Решението е ясно, протоколът също ще бъде ясен. Комисията не подкрепя тази декларация.
Пристъпваме към точка трета от нашия дневен ред. Точка трета е на основание разпореждане на председателя на Народното събрание 550-01-56 от 10.02.2015 година. Тази декларация, която ние получихме е внесена от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02. с искане за обсъждане в Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.
Господин Даракчиев, по втората декларация.
3. Проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, № 554-03-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10.02.2015 г.
Господин Пламен Даракчиев: Аз изразих нашето становище и по двете декларации.
Председател Михо Михов: Чух Ви, но понеже представям точката, нещо специално. Да. Така, по отношение на Министерството на външните работи, мога да кажа обобщено, че общо-взето Министерството на външните работи не подкрепя текста, който е представен в тази декларация. Ако от вносителите има желаещи да вземат отношение, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господа журналисти.
Аз първо искам да кажа, че не съм изненадан от позицията на Външно министерство, но искам да уверя Вас и уважаемата аудитория, че според нас, това е позицията на огромната част от българското общество. Позицията, която ние застъпваме в нашата декларация. И тъй като може би някои от колегите не са се запознали с нея, тъй като има журналисти, аз за протокола, ако ми позволите, ще прочета текста на декларацията и при желание, ще отговарям на Ваши въпроси.
Декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна.
Народното събрание се обявява против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България. Възлага на Министерския съвет да оттегли изразеното си съгласие за разполагане на команден център на НАТО в България. Настоява за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз към Русия и контрасанкции, като политически непродуктивна и нанасяща икономически загуби на двете страни. Изразява готовност да окаже хуманитарна помощ на най-засегнатите в зоната на конфликта в Украйна и предлага компетентните български власти да предприемат спешни мерки и да окажат съдействие на украински граждани от български произход, които биха искала да се установят на територията на Република България.
Смятаме, че тази декларация е достатъчно ясна, достатъчно категорична, стегната, каквато трябва да бъде всяка една декларация. В същото време, казваща много.
Мотивите са Ви раздадени, ако има някакви въпроси, ще Ви отговоря. Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Откриваме дискусията по трета точка. Заповядайте, господин Славов.
Господин Петър Славов: Благодаря, господин председател. Аз ще си позволя да задам един въпрос към вносителите.
Прави впечатление, че както е формулирана още първа точка да не се допуска тежко въоръжение на територията на България, излиза че всъщност и собственото ни тежко въоръжение, може би трябва да бъде изнесено някъде другаде. Поне аз така го разбирам, тъй като не е прецизирано, чие тежко въоръжение и какво.
Допускам, че това е някакъв пропуск, може би на вносителите, но просто така им обръщам внимание и си мисля, че наистина трябва да са по-прецизни при приемането на такива декларации, тъй като все пак става дума за националната сигурност тук и нали всякакви неточности биха могли да имат доста неприятни последици. Най-добронамерена забележка, просто им обръщам внимание.
Благодаря.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Славов. Други коментари и изказвания? Заповядайте, господин Михов.
Господин Милен Михов: Уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа.
Аз ще се въздържа и по тази декларация с един общ аргумент. Когато Народното събрание на Република България приема една декларация, то заявява на всички една категорична позиция на българската държава. В този смисъл стигането до една такава категорична позиция зависи от всички държавни институции и всички държавни фактори.
Декларацията на Народното събрание, независимо по какъв въпрос е най-тежката дума на България. И в този смисъл тя изисква определени фактори да бъдат налице. И първият от тези фактори е единство между всички институции, ангажирани с проблема на тази декларация. В дадения случай ние имаме един въпрос, засягащ целия комплекс от това, което наричаме национална сигурност – вътрешни и външни фактори, геополитически измерения, икономически, финансови, енергийни, външнополитически и вътрешнополитически аспекти.
Ако с други думи, не съществува единство на българската позиция по този въпрос, по-добре да не приемаме никаква декларация докато не сме наясно какво точно искаме, каква е позицията на България. И в този смисъл аз не искам да коментирам, но използването на такива значими, глобални проблеми за вътрешнополитическа употреба е много рисковано.
Без да подценявам ангажираността. Без да подценявам отговорността и откровеното патриотично отношение на вносителите и едните, и другите, към проблема, не се съмнявам в това, че зад тях стоят искрени мотиви, искрено желание за защита на българските национални интереси, на българските граждани, на нашите сънародници в Украйна, липсата на този фактор – единство между президентство, между изпълнителна и законодателна власт, не ни дава основание да тръгнем към една декларация. Защото приемането на една такава декларация не трябва да бъде постигнато с мнозинство, то трябва да бъде постигнато с консенсус, за да е ясно, че България, чрез своя парламент казва нещо на всички останали. И това е думата на България.
В момента ние не сме готови да стигнем до такава декларация. Нужна ли е тя? Аз мисля, че е нужна. Но трябва да извървим пътя, за да достигнем до това съгласие. И това трябваше да го кажа, за да е ясно, че говоря моята лична позиция като представител на Патриотичния фронт, не е породена от някакви партийни или коалиционни интереси.
Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Михов. Други изказвания? Заповядайте, господин Зафиров.
Господин Атанас Зафиров: Да взема веднага отношение и реплика към многоуважаемия господин Михов. Като приемам така неговата загриженост, все пак държа да кажа, че понякога и не най-добрият документ е по-добър от никакъв документ, защото в момента българското Народно събрание няма позиция по конфликта в Украйна.
И за съжаление, господин Михов, докато чакаме да се извърви този път, за който Вие говорите, конфликтът най-вероятно ще свърши и ние така ще си останем без позиция. А това не винаги е най-добрата политика. Така, че аз смятам, Вие сте прав, че най-доброто решение е консенсусното, но тогава когато има между политическите сили различни становища по този въпрос е най-добре да се чуе гласа на българското общество.
Аз смятам, че в момента нашата декларация в огромната си степен изразява гласа на това българско общество и потвърждение на моите думи са ежедневните вече митинги, протести по отношение въвличането на страната, под каквато и да е форма в този конфликт, който за съжаление, въпреки подписаните споразумения в Минск, продължава и няма никаква гаранция как ще бъде и кога ще бъде приключен.
Така, че смятам и твърдя, че това е позицията на нашата парламентарна група, взимането на изчаквателна позиция от България в момента не обслужва нашите национални интереси. Още повече на фона и на българското малцинство, между другото, аз не съм очаквал по-различно становище, но добре е, че в становището е отбелязано, че специално по отношение на частта, касаеща нашите сънародници в Украйна трябва наистина ние да излезем с подобна позиция.
Благодаря Ви.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Зафиров. Други изказвания? Заповядайте, господин Тодоров.
Господин Илиан Тодоров: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм така силно изненадан от тази декларация на БСП, приятно изненадан. Всъщност, четейки точките, това са точките, за които Вие знаете е позицията на Атака от доста време. Който иска от тях, добре е дошъл при нас.
Наистина, ние от Атака одобряваме декларацията на 100 %. Уважаемият представител на Патриотичния фронт каза, че било рисковано. Кое е рисковано, уважаеми господине, да окажем хуманитарна помощ на най-засегнатите в зоната на конфликта? Това ли е рисковано? Или е рисковано българските власти да предприемат спешни мерки за съдействие на украинските граждани от български произход, които искат да дойдат на българска територия да не ги мобилизират. Това ли е рисковано? Или пък, преразглеждането на политиката на санкции на Европейския съюз към Русия, от които в момента санкции България губи близо 1 милиард. Сами виждате какви са анализите за българския туризъм това лято. С 30 – 40 % по-малко руски туристи се очакват. Аз не виждам никакъв риск.
Към Реформаторския блок. Доколкото разбрах от Вас, единственото Ви притеснение по тази декларация е, че текстът се обявява против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България. Това означава ли, че сте съгласни с всички останали точки? Защото това означава, че сте съгласни. Ако означава, че сте съгласни с всички останали точки, то то е написано ясно – в бъдеще период. Обявява се против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България в бъдещ период. Това, което е разположено в момента, то е ясно. А ако това е единственият проблем, който да подкрепите, аз тук призовавам колегите от БСП да направят една промяна, както предложите и както разбира се решите, но като цяло ние от Атака ще подкрепим този проект на декларация. Защото, пак се повтарям, тези точки и това виждане, в случая на Българска социалистическа партия, просто ние се борим за това, всеки знае от колко много време.
Благодаря Ви.
Господи Милен Михов: Една кратка реплика да направя.
Председател Михо Михов: Разбира се. Заповядайте, господин Михов.
Господин Милен Михов: Първо, не съм казал, че има нещо страшно. Второ, говорейки за постигането на това съгласие, ще припомня, че Патриотичният фронт предложи механизъм за постигането на това съгласие и това беше искането за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност към президента.
Аз мисля, че това е институцията където всички държавни фактори, всички парламентарно представени политически партии могат да постигнат този консенсус. Това е пътят, за да се изгради, да се постигне една обща позиция на България, която да бъде реализирана чрез определен алгоритъм от стъпки, включително и декларация на българския парламент, постигната с консенсус. Аз повтарям думата консенсус, защото по въпросите на войната в Украйна, аз мисля, че няма различия между политическите сили.
Кой иска България да участва във военни действия там? Кой не иска да защити нашите сънародници там? Въпросът е как да стигнем до това съгласие и как да го реализираме, не за да търсим вътрешнополитически дивиденти, а за да заявим ясно на ангажираните там фактори, на нашите съюзници в НАТО и в Европейския съюз, на Русия и на всички останали, че България иска първо, второ, трето, четвърто. И това не е волята на президента, не е волята на някой от изпълнителната власт, а това е волята на държавата.
Това е.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Михов. Господин Влайков.
Господин Нено Влайков: Колеги, аз първо само две думи да кажа. Няма да протакам приказките дълго, но искам да кажа че на мен и двете декларации ми звучат доста партийно. В тях няма всъщност нищо национално или почти няма.
Струва ми се, че тези приказки за въвличането на България във война са чиста инсинуация. Ние нямаме никакви показатели за това. Абсолютно никакви. Нищо досега не е сторено в тази област или в тази посока. Всеки, който малко познава военното дело знае, че има напрежение, създава се една обстановка, в която започва нарастване на това напрежение. Има политически действия, има действия по отношение на армията, на въоръжените сили и така нататък, които показват, че се готвим за война. При нас такова нещо няма. Защо го насаждате в главите на хората? Това не мога да разбера. Странно ми е всичкото това.
Освен това, говорим за сънародниците. Вече взимахме едно решение в Народното събрание. Има действие от страна на Министерството на външните работи по този фактор – за сънародниците, българите в Украйна. Взеха се такива решения и има и действия, реални действия, на тях да им се осигури възможност, който иска да дойде в България, а също така и хуманитарна помощ и така нататък.
По отношение на това трябва ли България да участва в такава война? Разбира се, че не. И ние нямаме намерение да я вкарваме в такава война. Никой тук в тази зала и предполагам, че и в залата в Народното събрание никъде в България. Няма да намерите един човек такъв, както каза и доцент Михов.
Там се води една братоубийствена война. Война между два братски народи, които са ни братски и на нас самите. И двата народа. Ние не можем да вземем страна, ясна позиция. И не бива. Защото трябва да застанем и на двете страни. Разбирате ме, нали?
Това е, което искам да Ви кажа.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин Влайков.
Господин Атанас Зафиров: Реплика, само ако позволите?
Председател Михо Михов: Може.
Господин Атанас Зафиров: Къде в декларацията видяхте, че говорим за въвличане на България във война?
Господин Нено Влайков: Аз в декларациите Ви не виждам, но го чувам по улиците и по вестниците. Непрекъснато.
Господин Атанас Зафиров: Когато говорите, че правим определени внушения, моля бъдете коректен. Къде видяхте това внушение в нашата декларация? Няма такова нещо.
Председател Михо Михов: Добре. Други изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател на Народното събрание.
Господин Красимир Каракачанов: Благодаря Ви, господин председател на комисията.
Колеги, темата е много сериозна, за съжаление с тази тема за войната се спекулира абсолютно егоистично от тясно партийна гледна точка. Колегите от Атака разпространиха една абсолютно невярна информация, че има призовки на запасняци, ще ги хвърляме във война. Значи, разликата между мобилизационните списъци на тези три хиляди и няколко запасняци, които 3 години никой не ги е преглеждал.
Гласове от залата: Резервисти.
Господин Красимир Каракачанов: Резервисти, същото. Резервисти е новият термин, да, тъй като аз съм от запаса, тогава беше запас, съм свикнал с това. И това да получиш повиквателна и да те съберат в казармата има две големи разлики.
Другото нещо, което е, малко съм учуден от така тона на БСП и не мога да си го обясня с друго нещо освен с търсене на политически дивиденти, защото именно БСП беше партията, която най-много викаше за НАТО. Тогава имаше други партии, включително и ВМРО, които говорихме за референдум да се направи. Да се направи един референдум и да питаме хората, не че сме били против НАТО, никога не сме били, обаче хората да се допитат. Тогава БСП не го направи. И сега да излиза председателят на Вашата партия, моят добър приятел, господин Миков и да казва как Русия ще ни нападне, да създаваме такава психоза, то не е излишно от гледна точка на търсенето на някакви дивиденти, но е абсолютно излишно от гледна точка на действителната ситуация.
Мисля, че както беше казано и от други колеги, ако разбира се човек има елементарна военна грамотност, особено колеги от нашата комисия, знаейки състоянието на българската армия и знаейки какво точно се случва, да говорим, че ние се готвим за война с Русия е толкова несериозно, колкото е несериозно да говорим, че утре някой от лидерите на партиите на опозициите ще се качи на ракета и ще отиде на Луната, защото има и такива оферти вече, за заселване на Луната.
Така, че мисля, че това е една доста неудачна спекулация. Не се търси решаване на някакъв проблем, а се търси евтин шум и пропаганда. Защото ако говорим отговорно, решенията би трябвало да се вземат, на базата, както каза и колегата Михов, на някакъв консенсус, поради факта, съгласен съм, че България води, но това не го прави от 2 месеца, а го води 25 години, България води едностранчива външна политика, прекалено ангажирана с Вашингтон и прекалено ангажирана с Брюксел, прекалено съобразявайки се с някакви внушения. Това е така. Само, че това се водеше и по времето на правителството на Станишев и правителството на Орешарски, никаква разлика. По времето на последните правителства, които Вие подкрепяхте, по време на последното правителство, което Вие представлявахте, под външни внушения се проведе политиката на това, тъй като на някой на Запад не му харесва български граждани да пътуват в чужбина, се проведе политиката да не се дават паспорти на български граждани. И сега точно Вие сте загрижени за българите в чужбина.
Аз съм ходил да се моля и на Орешарски и на злополучната Ви министърка на правосъдието. Лично и с Вашия лидер тогава – Сергей Станишев, всичките уж ангажирани с този проблем и нищо не се случи. Сега сте много ангажирани за българите в Украйна при положение, че Вие им отрязахте, от времето на Орешарски, възможността тези хора да получават българско гражданство. И за мен темата е изключително сериозна и ако ще говорим трябва да говорим сериозно какво трябва да промени България в своята външна политика, а не да си играем на едни празни декларации за неща, които нито някой се готви да води война с Русия, нито иска да изпраща войски и каквото и да е.
Така, че аз лично бих се въздържал от подкрепа на подобно нещо.
Господин Атанас Зафиров: Реплика. Господин председател, реплика.
Председател Михо Михов: Да. Благодаря Ви, господин Каракачанов. Имате право, заповядайте, разбира се.
Господин Атанас Зафиров: Господин Каракачанов, Вие в стремежа си тук да не говорим партийно, направихте едно чисто партийно изказване. Направихте една ретроспекция тук на историята на БСП.
Господин Красимир Каракачонов: Помня аз.
Господин Атанас Зафиров: Ние също помним Ваши участия в някои правителства, ако тръгнем нататък да се връщаме, сигурно можем да отворим много теми за дебат.
Господин Илиан Тодоров: Когато патриотизмът беше погребан.
Председател Михо Михов: Моля Ви се.
Господин Атанас Зафиров: Но нека да не отваряме тема. Аз по същество не чух от Вас нищо против нашата декларация. Само общо политически неща. В момента обсъждаме декларацията конкретно, а не историята на БСП.
Председател Михо Михов: Да, в трета точка.
Господин Илиан Тодоров: И аз една реплика да направя.
Председател Михо Михов: Заповядайте.
Господин Илиан Тодоров: Господин Каракачанов, тъй като споменахте за Атака и виждам много така сте убеден кой за какво се готви, кой за какво не се готви, не знам откъде имате информация, сигурно от Пентагона Ви я дават, сигурно от Пентагона Ви я дават, не знам, щом сте толкова сигурен …
Председател Михо Михов: Господин Тодоров, не е хубаво така.
Господин Илиан Тодоров: Но когато казвате, че внасяте подобни такива внушения, че от Атака са казали, че България се готви за война. Ние казваме, че територията ни, в бъдещ период може да бъде използвана за нанасяне на военни удари срещу трети държави. Така, че моля Ви се, не спекулирайте.
Председател Михо Михов: Добре. Благодаря Ви.
Господин Красимир Каракаманов: Дуплика.
Председател Михо Михов: Моля Ви се. 30 секунди.
Господин Красимир Каракачанов: Говоря за историята на БСП, защото я познавам. Все пак съм доктор по международни отношения и съм бил свидетел на всичките неща.
Относно погребването на патриотизма, не патриотизмът, а национализмът се опита да погребе един български политик. И ако погледнете, тогава ние сме гласували против тази конвенция за малцинствата. Може да проверите в Народното събрание и така нататък. А не внушения, внушенията ги прави друг – за война, за мобилизация, създава се една военна психоза за няма нищо, защото действително факти в тази посока няма. И това не е нито патриотично, нито национално отговорно.
Защото в края на краищата много е лесно от подобни неща да се търсят дивиденти, но не е отговорно и не е държавнически. В останало са празни приказки. А за разлика от някои дето говорят за война, аз съм ходил войник, офицер съм от запаса, а други бягаха от казармата тогава и се скатаха.
Председател Михо Михов: Така, господин Янков и гласуваме.
Господин Нено Влайков: Аз само един въпрос, само една реплика към казаното всичко до тук. Самата декларация когато декларираме неучастие на България във война и военни действия и така нататък. Самият този факт вече означава, че значи има нещичко отзад. А то няма. Самата декларация сама по себе си това означава, че ние няма да участваме. Че кой ни е канил да участваме.
Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Янков, заместник-председателят.
Господин Атанас Зафиров: Една дуплика, може ли да направя?
Председател Михо Михов: Господин Зафиров, моля Ви.
Заместник-председател Янко Янков: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители.
Всички декларации, които бяха внесени, според мен са проява на загриженост за националната сигурност на страната, безспорно и ние трябва да се отнасяме с уважение. Но, ако сме обективни, категорично трябва да кажем, че във всяка една прозира и някакъв така, политически елемент, в което няма нищо лошо.
Въпросът, на който трябва да дадем категоричен отговор, защото смятам, че това като български народни представители нас най-много ни интересува е какво е най-важно за националната сигурност на България в момента и какво трябва да направи? България, първо сама може ли да си защити националната сигурност, териториалната цялост, живота, здравето, имуществото на българските граждани? Не може. Единственият ни шанс е участието ни в колективната система за сигурност.
Сега, грешка, според мен е от наша страна, априори да се противопоставяме на нашите съюзници, декларирайки, че ние всъщност няма да си изпълняваме ангажиментите, които имаме към тях. Момент само.
Уважаеми колеги, какво значи България е против разполагане на тежко въоръжение? Първо, никой не ни го искал. Второ, нали знаете, че ако някой реши да направи такова разполагане, той първо трябва да вземе разрешение от Народното събрание. И тогава ние, ако наистина дойде такъв момент, можем да се произнесем, да дебатираме.
Активното ни участие в Европейския съюз е изключително важен инструмент за националната сигурност, икономическата и от там социалната, дето говорихме преди малко. Ние разчитаме, ама категорично разчитаме на това участие. И се лашкаме от една крайност в друга, не искам да се връщам в миналото, което е голяма грешка. И ролята на България е да бъде примерно против Русия или против Европейския съюз. Ролята на България трябва да бъде да намери някаква функция на позитивен медиатор във всички тези процеси, който да ни гарантира нашия национален интерес.
Сега, ние наистина сетихме се и трябва да осигурим активно, примерно, идване в България на хора, етнически българи, които искат да дойдат тук. Но не бива да забравяме, че те са и украински граждани. И всъщност всички проблеми свързани с държавата Украйна засягат и тези хора. И не бива да катализираме процеси, които противопоставят етническите българи на украинската държава. Ние трябва да се грижим за тези, които искат да дойдат тук, да добре дошли и наистина този процес, който ние доста сме закъснели да го правим. Тук сте прави, абсолютно. Но това е и наша вина. Ние сме били управляващи. И от тази гледна точка трябва да си го отчетем като сериозна грешка.
По принцип, отношението на България към българите в чужбина винаги е бил един въпрос, който според нас е подценяван, до голяма степен. И затова и ние ще се въздържим по отношение на тази декларация. Отнасяме се с уважение към нея, но как да кажа, тя няма да ни донесе повече сигурност, напротив. Това е всъщност тънкият елемент във всичко това, философията на тези неща. Такива тясно партийни не ни носят повече сигурност, свалят ни авторитета в евроатлантическото семейство, което всъщност вреди на националната сигурност на страната.
Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател.
Господин Атанас Зафиров: Една реплика, господин председател, смятам, че е важно.
Председател Михо Михов: Заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Сега, всичко това е добре, включително и това, което казахте, уважаеми господин Каракачанов, с тази ретроспекция, която Вие направихте за позицията на БСП през годините.
Уважаеми колеги, политиката се прави днес и сега. И тя е с поглед към бъдещето отправена. Тук има генерали, полковници, много уважавани от мен, които са служили в армия, част от Варшавския договор. И тогава НАТО беше основният враг, острието на империализма. Сега, трябва ли да се връщаме тук назад и да ги приказваме тези неща? Това конкретно към Вас се обръщам, господин Каракачанов.
Председател Михо Михов: Ама нали казахме, да на правим декларации.
Господин Атанас Зафиров: Не, това по някакъв начин кореспондира и с казаното от господин Янков кой къде се лашкал и кой къде, кой откъде скачал и накъде скачал. История, тук историци. Аз също в момента пиша докторат, като стана доктор, може би ще сме на едно ниво. Сега признавам, че сте по-висок от мен. Но, историята е много динамично нещо, тя се мени всеки ден.
Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Заместник-председател Янко Янков: Само една дуплика, съвсем кратка. Абсолютно съм съгласен с това, което казвате. И аз затова казах, че няма да се връщам в миналото. Но смятам, че и Вие като доктор на науките ще …
Господин Атанас Зафиров: Не, не, не съм.
Заместник-председател Янко Янков: Ще станете. Ще се съгласите с мен, че единственият начин да имаме икономическа, социална, инвестиционна и всякаква друга сигурност е да имаме и военна сигурност. Да имаме сигурност в смисъл на сигурността. Тя може да ни дойде само от НАТО, на този етап, колеги. Няма откъде другаде да дойде. Иначе, тежко на българите.
Председател Михо Михов: Господин Тодоров. Благодаря, господин Янков.
Господин Илиан Тодоров: Много бърз ще съм, благодаря, господин председател. Господин Янков, Вие от ДПС имате едно страхотно такова чувство много хубаво да заблуждавате хората. Казвате, че сме си губили авторитета ако се приеме едно такова нещо като членове на НАТО. Да Ви попитам миналата година Чехия и Словакия изгубиха ли си авторитета, когато отказаха да разположат на своя територия бази на НАТО и да се настанят военни формирования на НАТО в двете държави? Те загубиха ли си авторитета?
Казвате, че като съюзници на НАТО сме имали ангажимент към Алианса за разполагане, примерно на един команден център. Бихте ли ми показали в кой договор, в кой член, къде? Няма такова нещо. Чехия и Словакия са типичният пример. Така, че хайде да не се заблуждаваме поне тук по между си.
Председател Михо Михов: Добре, благодаря господа.
Заместник-председател Валентин Радев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Предлагам процедурно.
Председател Михо Михов: Процедура.
Заместник-председател Валентин Радев: Предлагам да прекратим изказванията. Достатъчно колегите казаха мотиви за и против и да изразим отношението си чрез гласуване по доклада.
Председател Михо Михов: Има предложение за прекратяване на дискусията по точка трета от дневния ред. Който е съгласен, моля да гласува.
Господин Красимир Каракачанов: Аз съм против, но ще искам да кажа нещо.
Председател Михо Михов: За протокола са записани. Пристъпваме към гласуване на точка трета – проект за декларация за българската позиция за военния конфликт на територията на Украйна, 550-04-2, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 10 февруари.
Който е съгласен да подкрепи проекта за декларация, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Декларацията не е приета.
Ако ми позволите, две обобщения. Аз съм доволен, че стана разискване както по точка първа, втора и трета. Не съм огорчен, че по точка втора нямаше чак такива разисквания. Но хубавото е, че Комисията по отбрана действително, заедно със становищата на Министерство на отбраната и Министерство на външните работи се е занимавала с проблема.
Аз също не считам, че проблемът е дошъл до Консултативен съвет по национална сигурност. Но тези две министерства и благодарение на нашата дискусия, също имат някаква информация, която трябва да спре, според мен до тук. Ако трябва Съветът по сигурност в Министерския съвет ще се запознае с този въпрос. Но досега нямаме такива индикации и считаме, че ние с нашето поведение не предлагаме такъв ход.
В точка Разни, има ли изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.
4. Разни.
Господин Красимир Каракачанов: Във връзка с предишната точка, тъй като искам да продължим дискусията, ще Ви кажа следното нещо към колегите от БСП, от Атака. Аз не вярвам на това, което казва господин Михов, че Русия ще ни нападне. Няма да ни нападне и ние няма да я нападнем, но ситуацията геополитическата в света се промени. Имаме един южен съсед, който е много агресивен и много опасен. И с оглед именно на точно тази нова ситуация и неговата дружба с Москва, аз не вярвам ако имаме проблем с тази южна съседка наша, дядо Иван да дойде да ни помогне. Геополитическите му интереси са други. Така, че от тази гледна точка, хайде да помислим наистина този път за сигурността на държавата, а не да хвърляме бомби за война с Русия, трето, пето. Това е проблемът. Това е реалният ни проблем.
Председател Михо Михов: Точка Разни, има ли някой в точка Разни. Господин Тодоров, заповядайте.
Господин Илиан Тодоров: 20 секунди. Аз Ви предлагам, на Патриотичния фронт специално, защото говорихме за Турция, когато подкрепихме санкциите срещу Русия, ами нека да се обединим и да направим едни санкции срещу Турция във връзка с окупацията на Северен Кипър.
Господин Красимир Каракачанов: Абсолютно съм съгласен с Вас.
Господин Илиан Тодоров: Благодаря, разбрахме се.
Председател Михо Михов: Благодаря. Господин Димитров.
Заместник-председател Димитър Димитров: Господин председател, ние приехме правила за работа на нашата комисия, че заседанията по принцип ще бъдат закрити. Много Ви моля, не нарушавайте правилата, защото с дебата, който водим, просто сваляме нивото на комисията.
Председател Михо Михов: Добре. Преди да закрия днешното заседание искам да Ви кажа, че Съединените щати приеха нова стратегия за национална сигурност. Тези от народните събрания, които искат да я прочетат, тя е в секретариата.
И второ, има интересни събития по отношение на миграционния процес в Сърбия, Украйна, военната обстановка в Ислямска държава в сводката, също в секретариата.
Закривам заседанието. Благодаря.
Заседанието беше закрито в 16:00 часа.
