Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
17/06/2015
П Р О Т О К О Л
№ 20
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 17 юни 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен от Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Атанас Атанасов.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията.
Дневният ред, който Ви предлагам - виждате, че в последния момент има включени предложения. Разбира се, това е въпрос, който ще решим заедно.
Предлагам на Вашето внимание дневен ред от 4 точки:
1. Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен от Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
4. Разни.
Само едно пояснение – т. 2 и т. 3 съм предложил да бъдат включени днес в дневния ред.
Сутринта при започване на заседанието на Народното събрание госпожа Цачева ни насърчи да бъдем по-бързи по приемането на тези законопроекти, затова съм ги включил в последния момент. Разбира се, Вие ще прецените с общо гласуване дали да ги гледаме, или не.
Имате думата за становища по предложените точки от дневния ред.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз имам - по точки 3 и 4, които днес включихте, но не знам дали е редно сега да ги гледаме. Разбрах, че реформаторите имат готовност да внесат подобни текстове, които обхващат между другото, поне единия изцяло, който е на господин Найденов. Ако те не го внесат, ние ще внесем такъв текст – говоря за промените в Закона за класифицираната информация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: В тази връзка нека да поясня, господин Радев.
Третата точка е точно този законопроект от Реформаторския блок, внесен днес. Ситуацията е следната: има висящ законопроект между първо и второ четене за изменение на същия Закон за защита на класифицираната информация. Ако днес приемем на първо четене и тези два законопроекта, след това трябва между първо и второ да се направи обобщен доклад, който да се внесе на второ четене, тоест ефектът бързина не може да бъде постигнат, ако целим това в случая.
За съжаление това са правилата, не може на едно гледане да мине с две четения, който и да е законопроект, защото са три.
Нека да обсъдим този въпрос. Аз не вземам отношение дали трябва, или не трябва. Казах каква е причината, за да ги включа в проекта за дневен ред. Преценете дали трябва да ги гледаме днес.
Колеги, вземете отношение, Вие сте вносители на единия от законопроектите, считате ли, че днес трябва да ги гледаме?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да, нашата позиция е, че днес трябва да гледаме законопроекта, още повече че в публичното пространство изобилстваха твърдения на отговорни фактори в държавата и на министър Ненчев, и на представители на обществеността в Карлово. Вярно е, че тази промяна е продиктувана от един конкретен случай, но той може да се окаже доста типичен за българската действителност. От тази гледна точка – държим.
Още повече, че имаше изявления на колегите от Реформаторския блок, но доколкото разбираме днес са направили подобно…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Внесен е законопроекта.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Днес сте го внесли.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Днес, на 17-и. Разпределен е от госпожа председателката на нашата Комисия и затова съм го включил.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако позволите, господин Председател, аз говорих с господин Лазаров и въпреки, че не е насрочено заседание за утрешния ден, помолих, няма да бъде прецедент, да направим такова заседание утре, в смисъл по време на пленарното заседание, в някоя от почивките.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако, разбира се, са твърди и последователни уверенията на държавния глава и на министъра, че това действително е един сериозен, уважаван офицер от българската армия, към който не бива да бъдат прилагани извънредни обстоятелства.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, разбрах Вашата позиция.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние в общи линии се придържаме към казаното от министър Ненчев. Все пак трябва да имаме предвид, че по сега действащия закон и щат на българската армия има така наречените „служители, които са на резервен щат”. Там може действително да има длъжност, която да бъде с ограничен допуск до класифицирана информация и няма никакъв проблем този служител да бъде преназначен там и ние да работим в една по-добра, нормална атмосфера.
В момента ще бъдем упрекнати, поне аз така смятам, че правим законодателни промени за конкретния случай и това би било лош знак за българския парламент.
Има възможност – оперативно, министърът да преназначи този служител на резервния щат и смятам, че по този начин може действително да се създаде една по-добра атмосфера за работа.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Аз Ви разбирам чудесно, господин Цветанов, но няма действия, има заявления от страна на министъра. Да беше го направил досега, не му пречеше това да бъде свършено преди седмица, обаче… (Реплики.) Само, че губим време.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, не би било добре това да влиза в протокола, но се налага – не е разумно наистина да се прави законодателство интуиту персоне макар, че в крайна сметка този ред, който е определен в Закона наистина в определен смисъл е дискриминиращ, защото има презумпция за невиновност и на практика се нарушава конституционно положение.
Аз имам друго процедурно притеснение, че ние днес не съвсем готови да разгледаме тези законопроекти ще бързаме, ще пришпорим, а в същия момент ще трябва да се обединят трите законопроекта в общ законопроект, който ще се гледа в последствие за второ четене.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, аз ще помоля колегите да се абстрахират от казуса Шевиков. Да не го слагаме, че е обвързан, точно както се изразихте - интуиту персоне. В случая подобно законодателство, защото съм убеден, че такива случаи има десетки, ако не са и повече от десетки, в които имаме подобен казус – отнет достъп до класифицирана информация при условията за доказване вината на определеното лице.
Крайно време е да се заемем с тази тема и да решим въпроса. Вашият довод, че набързо ще ги гледаме, не мисля, че по някакъв начин ще затрудни Комисията, тъй като и двата законопроекта са буквално по един член. Не е много трудно днес да ги разгледаме и двата, да вземем решение и процедурата да се движи напред.
Господин Цветанов, мисля, че и Вашите доводи за изказването на министъра, както каза господин Мерджанов, не са толкова издържани, защото той само на приказки ни убеждава, но не и с действията си.
Ние трябва да направим първата крачка, не виждам причина и Вие да не подкрепите това.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Понеже аз поставих въпроса в началото си позволявам, след като чух Вашето обяснение и на колегите, предлагам, понеже пред мен са и четирите папки с всички предложения, и единствен от Вас съм ги прочел всичките - с господин Найденов ги четохме между другото днес, по-добре да го отложим, да го обединим и тогава да го внесем. Сега да не прибързваме.
Напълно съм съгласен въобще да не се съобразяваме със случая Шевиков. Ние не спасяваме никого, или нещо такова, в главите на някого, опитваме се да поправим някаква грешка в законодателството, ако такава има, но да не го правим днес, ако е възможно.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Обединяването очевидно ще се случи, но знаете какъв е редът по нашия Правилник – трябва първо да минат на първо четене и след това се обединяват законопроектите. Няма как да ги обединим на първо четене сега, като са от различни вносители. Трябва да минат през Комисията и тогава да ги обединяваме. Не дадем ли сега старта, няма да стигнем до обединението, което Вие искате да направите. Очевидно е, че ще се стигне до обединение на законопроектите. (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми колеги, отнемането на допуск не е основание за освобождаване от служба на този генерал. Отнемането на допуск го ограничава от длъжността, която заема да изпълнява и трябва да му бъде предложена друга длъжност, в която не се изисква допуск до класифицирана информация. Има хипотеза, която може да бъде реализирана.
В момента коментираме неща, които смятам, че са прецедент.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Хубаво е да гледаме двата законопроекта заедно, но тъй като единият е внесен само преди 5-6 часа, не са изтекли 24 часа, как да ги гледаме и двата?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Да, има такъв процедурен проблем.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз пак ще повторя апела си към господин Цветанов да не разглеждаме точно случая интуиту персоне, предвид много други случаи, които има в практиката в момента, с подобни случаи на отнемане достъп до класифицирана информация.
Да не влизаме в политическа разправа, но има други такива случаи, не е изолиран случая с генерал Шевиков, тоест да не го правим прецедент и повод за разглеждане. Сега е назрял моментът, да приемем или да не приемем подобни изменения в Закона за достъп за класифицирана информация. Това е молбата ми – да се абстрахираме от конкретния казус.
По отношение на текста – той е една алинея, нищо повече. Четири реда е предложението на реформаторите. Не е трудно да се запознаят, достатъчно интелигентни хора има в тази зала.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Аз искам да попитам Комисията, не сме имали друг такъв случай, за приемането на дневния ред точките една по една ли да ги подложа на гласуване, защото има разногласия? Обикновено винаги сме гласували дневния ред анблок. (Реплики.) Питам Комисията, за да не вземам самоволни решения, но тъй като има разногласия предлагам по всички точки да гласуваме поотделно.
В такъв случай, който е „за” първа точка да влезе в дневния ред – законопроектът на господин Велизар Енчев, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Втора точка – Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Ангел Найденов.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Петър Славов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Точка Разни.
Няма нужда да я гласуваме надявам се, но, да спазим правилата.
За – единодушно.
Приемаме ли единодушно да има точка Разни? (Реплики.)
Не, господин Иванов, аз ще Ви дам обяснение. Аз съм скрупольозен човек и независимо, че този законопроект е внесен от моята парламентарна група не са изтекли 24 часа по Правилник и не бих могъл да го подкрепя, защото ще наруша Правилника. Затова съм го направил.
Имаме приет дневен ред от две точки.
Предлагам да преминем към първата точка.
Господин Енчев, имате думата като вносител да ни запознаете с мотивите за Вашия законопроект.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Както казахте на 17 април 2015 г. внесох Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по известна като Комисия по досиетата.
Да мина направо към мотивите на това мое предложение. Както изтъквам в писмения вариант Комисията по досиетата е съставена на партийно-квотен принцип, поставящ под съмнение обективността в нейната работа. Ако при съставяне на Комисията на партийно-квотен принцип обективността на нейната работа е била хипотеза, осем години след нейното съществуване спокойно мога да кажа, че има безчет доказателства, имайки предвид публичните изявления на членове на Комисията, че тя е пристрастна идеологически и често пъти си позволява действия в разрез със закона и с правилника. Имам предвид публичните изявления на членове на Комисията, които не крият своите идеологически възгледи и по регламент не би трябвало да бъдат изнасяни. По-конкретно на първо място слагам госпожа Екатерина Бончева с нейните публични изявления и оценки, които раздава. На второ място слагам председателя на Комисията господин Евтим Костадинов.
Важно съображение за отмяна на Закона за досиетата е също така е обстоятелството, че много от съхраняваните в Комисията документи на бившите тайни служби, продължавам да смятам и съм убеден в това, продължават да бъдат секретни и тяхното разкриване уврежда интересите на нашата държава в международен план. По-конкретно имам предвид Балканите и на първо място Близкия Изток с оглед на ситуацията в последните няколко години.
Така например, в разкритите стотици шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване преди 1991 г., до които има достъп всеки посетител в читалнята – това е особено важно да се знае. Ето, аз мога да Ви покажа шифрограми, които имам пред себе си. (Показва шифрограми.)
Първо, не е заличено точното време на изпращането им от радиоцентъра в посолството. Тук пише ден, час, минута, секунда на изпращането. Сравни ли се текстът на шифрограмите и времето на излъчването им, те могат да се дешифрират от местните контраразузнавателни служби, които естествено са записали целия радиотрафик на дипломатическите мисии. Това се прави от българското контраразузнаване. За да се разбие шифърът са нужни две неща – или да имаш самия шифър, или да имаш поне една разшифрована грама.
Е, в случая Комисията по досиетата, изпълнявайки, разбира се, закона дава възможност в читалнята да се четат тези стотици шифрограми, в които Вие, ако имате деня, часа, минутите и секундите на изпращането, сравнена тази шифрограма, до която има достъп всеки чужд гражданин, и на първо място български гражданин, разбира се, сравнявайки с радиотрафика, както казах, веднага се разбива шифъра на целия радиообмен, а доколкото знам от шифровчика на посолството ни в Белград, който в момента е съветник на една от парламентарните групи – на „АБВ”, той беше тогава шифровчик там, този шифър е бил валиден в посолството на Народна република България в Белград до 1996 г. Сиреч всички тайни на Националната разузнавателна служба до този период са прочетени или би трябвало да бъдат прочетени от същото контраразузнаване, след като Комисията, подчертавам това, съгласно закона, пусна за свободно четене в читалнята си всеки пожелал да чете работното дело – конкретния случай имам предвид, на резентурата в Белград на Националната разузнавателна служба. Преди 10 ноември – Първо главно управление на Държавна сигурност, а след 10 ноември – Национална разузнавателна служба.
Какво да кажа за стотиците разсекретени дела на офицери от външното ни разузнаване в Близкия Изток, Турция, Гърция, Албания, Румъния и Китай, разкриващи самоличността на наши сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което е с непоправими последици за тях и техните семейства. Това е първият мотив, когато става дума за заличаването, което е трябвало да бъде направено или от Комисията, или от Националната разузнавателна служба, ден, час, минута, секунда на изпращане. Това дори не е недоглеждане, това е престъпление.
Като говорим за престъпление, отивам към следващото престъпление, по което вече работи градската прокуратура, след като преди месец и половина сезирах Софийска градска прокуратура, а в момента ДАНС в разпореждане на градския прокурор на София извършва разследване, в резултат на което преди десетина дни дадох показания пред офицер от ДАНС, тук, в Партийния дом, в моята стая.
В това мое изложение пред офицера от ДАНС посочих още едно престъпление на Комисията по досиетата – позволявам си да използвам тази силна дума „престъпление”, тъй като виждам, че това мнение се споделя и от прокурорите в България, без да си позволя да ги цитирам. Ето, показвам Ви шифрограми, може да се запознаете с тях (подава шифрограми на членовете на Комисията), как се четат имената под задрасканото име на съответния източник на информацията, стотици имена на наши сътрудници в Югославия. Веднага правя уточнението, че много от тях са официални връзки и настина представляват държавна тайна. Тогава се задава въпросът: защо Комисията по досиетата с флумастер ги е зачертала? Вторият по важен въпрос е: защо по такъв непрофесионален, престъпен начин е сторила това? Обясненията на господин Костадинов, дадени в пленарната зала и в кулоарите на Народното събрание преди месец, когато разисквахме този въпрос, е, че тези имена не били тайна. Добре, но защо са зачертани с флумастер? Естествено става дума за престъпление, което може би ще бъде оправдано с административно недоглеждане.
Ето, както можете да се запознаете с шифрограмите, които съм пуснал, става дума за официални връзки, които са прераснали във времето в следващите три години до дело за оперативно проучване, дело за оперативна разработка, а от две от моите официални връзки, които тук се четат спокойно, са прераснали в оперативни връзки, което е предверието на агент. Става дума за гражданин на чужда държава – Индия, и за един от най-известните сръбски художници, който беше в щаба на Слободан Милошевич в навечерието и по време на гражданската война в Югославия, благодарение на който получавахме изключително важна информация за намерението на сръбското държавно ръководство по отношение на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения и чието име спокойно може да бъде прочетено в читалнята на Комисията по досиетата.
Става дума за прекалено либералния режим за достъп до разсекретени документи, позволяващ на чужди граждани и на свързани с тях лица, по вероятно на второто, да четат и преснимат разузнавателна информация.
Искам да Ви кажа, че подобна практика не съществува в нито една от бившите социалистически страни в Източна Европа. Преди два дни от Асоциация „Сигурност” бях запознат с румънския опит, а той е ужасяващ за нашата Комисия за досиетата, по точно не за нея, тъй като тя е оперативен орган вследствие на Закона, а за авторите му. В Румъния изобщо не се отварят досиетата, нито на вътрешното, нито на външното разузнаване, ако преди това няма съдебно решение, а то се взима след като съществуваща комисия, както има такава комисия в Румъния, като нашата, вземе съответното решение.
Също така друг мотив за закриването на Комисията е, че през изминалите 9 години, в изпълнение на приетия от Народното събрание закон, е изразходвала над 30 млн. лева, като в тази сума не влизат недвижимите материални активи.
Накрая в моите мотиви, след малко ще мина с другите доказателства за престъпна дейност.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ще Ви помоля да…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Колко време имам, господин Председател?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Би следвало в рамките на 10 минути да го направите. Аз няма да Ви прекъсна, разбира се, но…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Предлагам, след като се закрие Комисията по досиетата тази дейност да се извършва от специализирани звена в Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация” и Държавна агенция „Национална сигурност”, при това в рамките на бюджетите на тези три институции. Това ще е сериозна икономия за държавния бюджет.
Искам да посоча нещо изключително важно, което показва, че авторите на този закон би трябвало да си посипят главата с пепел, тъй като не са поставили разграничаване между работата на външното разузнаване – цивилното и военното, и работата на политическата полиция в Народна република България. Вие сами можете да се убедите от това, което ще Ви покажа – това са справки и оценки, говоря конкретно за моята работа в Югославия, от които Комисията или Националната разузнавателна служба, е извадила всички документи за проведените от моя милост и от резентурата активни мероприятия за: влошаване на сръбско-македонските отношения, създаване на проблеми в югославско-турските отношения. Ето, заповядайте, да видите. (Подава документи на членове на Комисията.) За получаване на подкрепа от сръбски интелектуалци и от сръбския политически елит за българската кауза в Македония с декларацията, която сръбски интелектуалци през 1991 г. изцяло застанаха на страната на българската кауза по отношение на Македония.
Всички тези документи за активните мероприятия реализирани изключително успешно са изтеглени като държавна тайна, но не особено интелигентните служители на Националната разузнавателна служба са забравили да изтеглят годишните оценки по работата по активните мероприятия, които едно към едно са описани в тези документи и всеки може да прочете. Ето, това, което виждате е едно престъпно нехайство от Националната разузнавателна служба, предполагам, че това е тяхна отговорност, а не работа на Комисията, тъй като тя едва ли може да прецени секретността, но, ако прочетете това, което виждате, а то беше прочетено от офицерите в ДАНС, те също изразиха своето учудване, че подобна информация за подкрепа от сръбски интелектуалци и политици, при това постигната по оперативен път, да се изнася официално макар и 20 години по-късно в читалнята на Комисията по досиетата и отделни публикации, е вредно за нашите национални интереси, а да не говоря за авторитета на Република България в международния и балкански план.
Накрая искам да завърша с моето убеждение, че Софийска градска прокуратура и Държавна агенция „Национална сигурност” ще отправят, вече са почти готови, препоръки към работата на Комисията и на първо място ограничаване в читалнята на достъпа до определени документи, което би трябвало да стане с разпореждане на председателя на Комисията, без да се оправдава с действащия Закон. Ако е необходимо, трябва да се промени законодателството, а защо не и самият Закон за досиетата.
На този етап аз смятам, че е политически и държавнически целесъобразно да започне процедура по закриване на Комисията по досиетата, както казах преди малко, която да бъде заместена от друга такава подобна комисия, но изцяло под шапката на трите специални служби.
Без да засягам никой от тук присъстващите, нито един от членовете на Комисията по досиетата няма специализиран опит дори един ден в специалните служби – разузнавател на Република България. Говоря изключително само за българското външно разузнаване, не говоря за контраразузнаването, не говоря за работата в Министерството на вътрешните работи или в другите специализирани звена.
И за да видите докъде стига безумието на този Закон за досиетата, ето, пред себе си държа информация, която е публикувана – възможностите на Индия да притежава собствена атомна бомба, тъй като нашето разузнаване преди и след 10 ноември работеше по възможностите на Югославия да се сдобие с ядрена технология и покрай това възможностите на Индия и Пакистан да притежават собствена атомна бомба.
От тази разсекретена информация, която се вижда, източникът на тази информация след три години стана наша оперативна връзка, а дори имам съмнения, че е била до преди няколко години и агент, тъй като нейния съпруг беше дипломат в индийското посолство в Белград. Питам се: и тази ли информация трябваше да излезе в Комисията по досиетата и най-важното – да се чете името на източника на информацията по един изключително деликатен, да не кажа опасен за живота на нашите източници информация, дори 20 години по-късно? Нима не е важно за българските национални интереси, за интересите на Европейския съюз и НАТО да знаем какви са възможностите в ядрените технологии на такива велики държави като Индия, и на такива опасни държави, заради ислямския фундаментализъм, като Пакистан?
Също така искам да обърна внимание на документите, които Ви оставих и можете да видите, че разкриването на самоличността на източника на информацията от Западните Покрайнини е престъпно нехайство, тъй като този източник – в началото официална връзка, по-късно стана оперативна връзка. Става дума вече за починал български гражданин. Между другото намерен преди две години обесен край Ниш. В никакъв случай не вменявам и не внушавам нищо, тъй като вероятно става дума за самоубийство и нищо повече, но е факт, че неговото име фигурира във всички тези документи и се чете под флумастера, за което, разбира се, отговорността носи изцяло Комисията по досиетата, а не Националната разузнавателна служба.
Смятам, че, ако всички Вие наистина се ръководите от държавните интереси на страната би трябвало да подкрепите това предложение, а защо не и на следващ етап да се пристъпи към ревизия на Закона за досиетата, тъй като, подчертавам още веднъж и с това ще завърша, членовете на Комисията по досиетата или на комисия, която ще се занимава с националната памет, както се нарича тази комисия в Румъния и други източноевропейски държави, в нея трябва да работят хора със специфицичен опит в специалните служби, най-вече в разузнаването и контраразузнаването, което не изключва, разбира се, присъствието на политически лица предложени от парламента, но партийно- квотният принцип доведе до там нещата, че хора, които са абсолютни дилетанти в тази област, си позволяват телевизионни предавания в последните 7-8 години, не само да дават необективни оценки за работата на външното разузнаване на България, но със своите действия обективно да минират нашата национална сигурност.
Пак казвам, надявам се градската прокуратура да завърши своята работа. Надявам се ДАНС също да завършат работата си в следващите дни. Предполагам, че в момента ДАНС вече върши съответните разговори в Комисията по досиетата, ако не е, предполагам, че всеки момент ще започнат, тъй като с мен те завършиха и отговорността на господин Евтим Костадинов е повече от очевидна.
Прочитането на имената на наши официални връзки и на оперативни връзки е престъпление, господин Костадинов, за което някой в Комисията по досиетата трябва да носи отговорност. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Енчев.
Аз бях прекалено толерантен. Малко прекалихте с квалификациите, но Вие сте емоционално свързан с тази тема и с онова време и е разбираемо.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Не, аз съм професионално свързан.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Поканили сме председателя на Комисията по досиетата. (Реплики) Да, разбира се, това е председателят на Комисията, която осъществява дейността по този закон, който иска господин Енчев да бъде отменен, така че е добре да чуем неговото мнение и затова съм го поканил.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз няма да вляза в такива подробности, не, че не мога и професионално да бъда по-извисен от господин Енчев, но ще трябва да викаме други по-компетентни органи да видим кой колко е защитавал специалните дисциплини и какви оценки е получил, ако въобще се е явявал на такива изпити.
С няколко думи и тук има народни представители, които участваха в приемането на този закон. В подготовката аз не съм участвал, но участвах в обсъждането и приемането на Закона в тази зала, като член на Вътрешната комисия в 40 Народно събрание.
Разчитам и сравнявам Закона, по който работи настоящата Комисия, знаете че имаше няколко опита преди този Закон в България да работят и други комисии, по какъв начин докъде се стигна, но така мога да направя една съпоставка с колегите от Европа, с които създадохме така наречената „Европейска мрежа на тези комисии” и какво място заема нашият закон в зависимост от обществените и политически очаквания на обществото по тези събития, документи и данни в документите в Република България.
Считам, че начинът, по който беше приет закона – с един голям политически консенсус, начинът, по който беше обсъден законът, и по начина, по който успя в рамките на тези 8 години да навакса това, което се искаше от партньорите от Европейския съюз и особено от бившите страни членки на Варшавския договор, да се навакса изостаналото време до настоящия момент.
Да, законът няма лустрационен характер. Тук не знам защо господин Енчев пропусна, че в Германия има лустрационен характер, в Полша и Чехия също, но в България, както казват: и какво от това, че Комисията ги обяви?
Законът имаше няколко цели, когато беше обсъждан в 40 Народно събрание, ще си позволя да припомня. Една от важните цели беше да се спре политическият рекет – преди избори да се подхвърлят разни документи, реплики, едва ли не на кого колко, в какво количество и в какво съдържание ще се извадят такива компрометиращи материали от рода на досиета, картончета и така нататък.
Второто, което искаше и целеше този закон, е да направи така, че тези, които искат да заемат публични длъжности, да знаят и цялото общество да знае какво всъщност има по този въпрос в архивите до момента.
Третата основна задача беше всички архивни документи на бившата служба Държавна сигурност, включая Разузнавателното управление на МНО да бъдат събрани в един архив, който описан по този ред в Закона, да бъде предоставен за достъп.
Именно това дълго заглавие започва Закон за разкриване на документи, а не за укриване на документите. Наблягам на тези две думи, смятам че са много важни и съществени. Именно затова и по този начин Законът и законодателят в 40 Народно събрание търсеше максималната възможност да се отворят тези архиви веднъж завинаги и да спре този рекет. Казвам го от свое мнение – би трябвало това да стане в първите години от 10 ноември 1989 г., но това се случи в тези години.
В крайна сметка законодателят даде възможност, спомняте си, когато започна и приемането на Закона, беше спряно и под настояването на съответните служби, Националната разузнавателна служба, спомням си силното въздействие тогава и на Военна информация, да се направи така, че да бъде защитен и интересът на съответните служби. Така се прие и в ход чл. 32 и тогавашният § 12.
В настоящия момент действа изключително чл. 32 и аз в една справка пред Комисията по наблюдение на специалните разузнавателни средства, виждам тук от Вас много присъстващи, изнесох подробни данни по този въпрос, по какъв начин и как работи Комисията.
Считам, че Комисията е изпълнила изискванията на Закона – ни повече, ни по-малко от начина, по който е описано да работи.
Осмата година приключи, влязохме в деветата година от създаването на Комисията от 2007 г. Считам, че 3/4 от изискванията на Закона са изпълнени и ако това темпо от 2013 г., което беше набрала Комисията, не беше убито, до края на мандата, който изтича в края на май 2017 г., ще се получи и крайното изпълнение на Закона във варианта: сформирането или събирането на активните документи, установяването на по-голямата част от публичните личности и обявяването им в публичното пространство – това е задължителната процедура, и в крайна сметка това, което не се хареса още през 2012 г., когато Комисията беше избрана за втори мандат, споделихме, че ние ще работим да подготвим почва за създаването на Институт за национална памет.
Неслучайно ги говоря тези неща, защото преди всичко сме взаимствали от сродните комисии, в които членува нашата комисия, така наречената МСА, и опита, който в страните, включая, Вие споменавате и за Румъния, е съвсем различен и ние, наблюдавайки тези действия и практики, сме в ситуацията да работим в тази посока и в България, както каже политическият елит и ако бъде приет и някакъв закон, да бъде максимално полезна тази информация или документация, която е събрана по изпълнението на този Закон и би трябвало да бъде събрана до края на мандата на тази Комисия.
Какво имаме предвид? Тук съхранението на тези архивни документи не е така както да се каже, от една страна, сме упреквани, че едва ли не се вадят документи само на определени лица. Да, на определени лица, които са по чл. 3 – публичните лица и публичните дейности, то е ясно и пределно казано. Всички документи, които законодателят е преценил и са посочени в § 17, е казано, че не са класифицирана информация.
Друг е въпросът, ако съответната служба – да кажем Националната разузнавателна служба или Военна информация, те повече използват тази практика, са направили съответните мотивирани предложения по чл. 32.
В случаите, за които тук се раздаваха тези бланки, няма нито направено мотивирано предложение, нито съответната служба – Националната разузнавателна служба, е сметнала да бъдат заличени, особено тези номера на шифровчици, дати за подаването на шифрованата телеграма.
Смея да посоча, че служба ДАНС съвсем коректно си направи всички документи и предложения по така наречения чл. 32, уважени са от Комисията и всички грами от съответните посолства извън страната по един или друг се съхраняват и отговорността е приета по Закона.
Тези виждания и споделяния или тълкувания в свободна реч не са за първи ден, слушаме ги по този Закон още от създаването или от избирането на Комисията.
Последното – не искам да бъда упрекнат, че едва ли не членовете на Комисията сме хванати единствено за тези столове, за които сме избрани да работим. Не, аз лично споделям, че края на Комисията се вижда, ако това темпо не бъде убито при предаването на архивните документи, да приключи своята работа и в крайна сметка тези политически публични лица, които получиха известност по един или по друг начин бяха обявени, в зависимост от спазването на Закона, ще бъде неравнопоставено това положение спрямо останалите, за които всъщност Комисията още не е постигнала.
Считам, че преждевременното закриване на Комисията, особено по този – за мен това е шедьовър на Закон, Народното събрание ще се натовари с тази работа, но в крайна сметка мотивите лично аз и членовете на Комисията – изразявам тяхното мнение, ние сме го обсъждали, не ги приемаме, оставаме в нападките, като действие, като оценки, особено за нейната администрация.
Да, отчитаме, че работата в тази Комисия е неприятна, всеки е избрал своя път. Аз искам да кажа с няколко думи – остана малко, нека да приключим по този въпрос веднъж завинаги, да се каже истината колкото и да е неприятна и неблагоприятна и да не се връщаме по този въпрос, знаете колко години се засилвахме – комисия Тамбуев, комисия Бонев, комисия Методи Андреев и тази Комисия в настоящия момент, и ако този път се стигне до това решение, аз не мога да предрека, но считам, че пак ще виси този въпрос и един ден пак ще бъде отворен за доразглеждане.
Това е моето мнение. Ако има въпроси, готов съм да отговарям. Надявам се, че моето изказване е лишено от всякаква пристрастност, постарал съм се максимално обективно да подбера изразните си средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Колеги, откривам дебата.
Господин Мерджанов заяви първо желание.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние, представителите на БСП лява България в Комисията, ще подкрепим така наречения шедьовър от господин председателя Костадинов Законопроект за закриване на Комисията. Само искам да посоча, че подобни шедьоври са били внасяни многократно в Народното събрание.
Изкушавам се да кажа следното.
Първо, уважаеми колеги, въпросът за Комисията по досиетата, по известна като такава, е елемент от големия въпрос как ние българите четем своето минало, как запазваме своето достойнство и как отиваме напред.
Очевидно е, че ние не издържахме като граждани този изпит. Всичките издания на въпросната Комисия – Тамбуев, Бонев, Андреев и Костадинов, доказаха, че един такъв инструмент в ръцете на обществото или на държавата, или по-скоро на определени управляващи, когато и да са били те, е бил инструмент за саморазправа.
Разбира се, че не мога да се съглася с твърденията, че Комисията поднася обективната истина. Не, напротив, Комисията със своите действия внасяше по-скоро разделение, изобличаване на определени професионални съдби, заслужени авторитети в българското общество и държава, но най-важното е, че тя накърни изключително много интересите на националната сигурност.
Ще кажа две думи и за нашата политическа отговорност на моята партия и на парламентарната група, в която сме били заедно с господин Костадинов, когато сме приемали въпросния законопроект.
Искам да напомня, че тогава нямаше конкретни изисквания от нашите партньори, имаше намеци. В тази сфера намеците са основното и движещото. Изисквания няма, няма условия. Въпросът е, че тогава освен този законопроект съществуваха други два варианта, които бяха далеч по-крайни, с далеч по-зловещи лустрационни текстове, които, ако бяха приети, вероятно щеше да се стигне до някакви непредвидими събития в държавата.
Аз лично не съм участвал във Вътрешната комисия по това време, но си спомням, че този въпрос, наложен главно с едно решение на тогавашния Съвет на коалицията, беше възприет и приет. За съжаление обаче той не оправда нашите очаквания. Напротив, неговото действие вече 8 години внася повече несигурност, разделение и убеждава българските граждани в своята пристрастност и необективност.
Не само вредите за националната сигурност. Този Закон допринесе за една друга реалност – разделение в самата общност на разузнавачите, защото тези, които са били в Първо главно, се подразниха, че те са изобличени, започнаха да си го връщат на тези от Военното разузнаване, от другите разузнавания. Това не е ли така? Така е! Защо не го признаем?
Аз се съмнявам, господин Костадинов, че ако дадем определен срок, за да може Комисията да си свърши своята работа… Каква работа да си свърши? За да допринесе още за вкарване на разделителни линии в без това достатъчно разчлененото ни общество.
Вече на няколко пъти заявихме от парламентарната трибуна, че нито един кредитен милионер, който е бил с досие в бившата Държавна сигурност, не е получил кой знае какво възмездие. (Реплики от Евтим Костадинов.) Вижте, по начина, по който Комисията обявяваше някои неща и по начина, по който Вие се изявявахте като неин председател, също ни кара да мислим, че тук имаше много сериозни пристрастия и неспазване на Закона, отделно е Вашето твърдение.
С две думи, ние ще подкрепим този Законопроект. Държа да кажа, че ние също готвим подобен Законопроект, който има малко по-различно продължение на действията оттук нататък, но за нас този инструмент – Комисията за разкриване на досиетата, по-скоро беше елемент, който поддържаше националната ни сигурност, отколкото обратното. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи внесения Законопроект, защото все пак трябва да имаме някаква последователност и приемственост на политиките във всичките парламенти, които е имало досега.
Нека да припомня, че през 2006 г., след един политически скандал, се взе решение на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, преди приемането на България като член на Европейския съюз през 2007 г., да се приеме този Законопроект в края на 2006 г., който даде възможност действително да се пристъпи към стъпки, с които да затворим… (Реплики.) Не знам, но си спомням, че имаше някакъв политически скандал.
Въпросът е, че имаме решение на парламента, което е отворило допълнително възможности за България да се присъедини към Европейския съюз.
Нека да припомним, че в Германия този казус отдавна приключи. Когато се обединяваха Източна и Западна Германия, знаете че Комисията ЩАЗИ беше разкрита и разкри всички досиета. Дори президентът на Германия Гаук, знаете, че оглавяваше Комисията точно по разкриването на тези досиета.
Също така това, което беше пуснато да се запознаем, мога да Ви кажа, че информацията, която виждам в тези документи, по никакъв начин не би могла да застраши националната сигурност. По никакъв начин!
Другото е, че в момента, това, което ни беше предоставено за разглеждане от вносителя на Законопроекта и мотивите, които бяха изложени, аз си задавам въпроса: нямаме ли конфликт на интереси? Защото в момента, навсякъде, във всички докладни, които бяха дадени, шифрограмата, която ни беше дадена да се запознаем, е с основен подпис на колегата депутат Велизар Енчев и в момента той внася Законопроект, който изцяло трябва да бъде само, за да закрием Комисията, за да може да удовлетворим неговите лични изисквания.
Аз смятам, че тази тема трябва да бъде приключена един път завинаги и то само, когато прочетем цялата истина и всички народни представители и всички български граждани очакват тази страница да бъде прочетена. В противен случай това, което би могло да провокира в обществото, е всеки да интерпретира и да вади определени докладни, материали и никой няма да знае дали те са част от архива на бившата Държавна сигурност, или някой поради други интереси започва да интерпретира в публичното пространство и създава повече хаос и напрежение.
Смятам, че откакто Комисията изпълнява Закона и бяха предоставени всички информационни единици от Министерството на вътрешните работи, сега вече и всички останали служби, които са имали съпричастност към бившата Държавна сигурност, можем да кажем по принцип, че скандали не е имало, а също така нещо, което да провокира някакво напрежение и да спорим за достоверността на дадения документ, който бива обявяван от Комисията по досиетата, така че в тази посока смятам, че е нелогично да приемаме подобен закон.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Имам право на реплика, тъй като беше споменато моето име, че съм в конфликт на интереси.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви се, господин Енчев, думата давам аз.
Заповядайте, но не бива така.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Беше казано от господин Цветанов, че съм в конфликт на интереси. По същата логика мога да кажа, че Вие сте в конфликт на интереси, тъй като сте били служител на едно от управленията на Държавна сигурност, но като технически, административен и не сте обявен, така че в чисто формален смисъл Вие също сте в конфликт на интереси и не би трябвало да вземате отношение или Вашето отношение е строго пристрастно и защитаващо господин Костадинов, който Ви запази от оповестяване, господин Цветанов. Благодаря за вниманието. (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да оставим страстите за залата, ако може.
Господин Каракачанов поиска думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми колеги, нека не се нахвърляме върху Комисията. Тя не е виновна, работи по един Закон. Такъв, какъвто е той и те са длъжни да го изпълняват – това е истината. Друг е въпросът, че е калпав Закон.
Аз също по тази логика съм в конфликт на интереси, но никога не съм се притеснявал от това по ред причини, който е чел – знае.
Въпросът е следният – истината е, че с тази тема се спекулира години наред и ако в първите години на демокрацията имаше логика, хората искаха да знаят кой кой е, то, когато този Закон беше приет, мисля, че е третият по ред – първия беше Бонев, вторият беше Методи Андреев.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Преди това имаше Тамбуев.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точно така, нямаше Закон, имаше парламентарна комисия.
Третият закон беше направен абсолютно по конюнктурни причини и бяха обявени хора в нарушение на тогава действащия закон и това го направиха колегите от БСП. (Реплики.)
Извинявам се, господин Мерджанов, през 2006 г. мисля, че Вие бяхте на власт. Трябваше да се извините. (Реплика от Атанас Мерджанов.) Аз не прекъсвах никой, ще Ви помоля и Вие да не ме прекъсвате.
С голяма част от Вашите аргументи съм съгласен, които изричате 10 години след като беше гласуван този Закон, само че тогава най-активните в правенето на един подобен закон бяха именно колегите от БСП и ДПС, разбира се, тогава имаше един депутат от ДПС, сега не е там. (Реплики.) Касим Дал беше човекът. От БСП – Татяна Дончева, Румен Петков. (Реплики.) Не, аз не говоря сега – те може да са станали и космонавти, това е друга тема. Тогава Вие го направихте по абсолютно конюнктурни причини и аз не видях воля в тогавашната Ви парламентарна група и партия да направи един нормален закон.
Аз още при първия закон по времето на министър Бонев предложих: „Дайте да извадим данните за онези хора, които са работили за чужди служби”. Само че никакво желание в тази посока.
Какво излезе сега? Първо, бяха смесени понятията. Имаше и друго предложение – след всяко едно име да се пише за какво точно става дума, дали човекът е накърнявал интереси на граждани и е имало някакви последици, или е работил – нещо полезно е свършил. И тогава имаше наркотрафик, организирана престъпност – не в тези мащаби, и тогава имаше износ на културни ценности, имаше контрабанда, тоест тогава също е имало нужда от някакви служби за сигурност. Това разграничение не беше направено, не пожелахте да го направите тогава, защото беше по-изгодно всички в един кюп – хайде на кучетата, и така да минем метър в анализа за управлението на тройната коалиция.
Дължите едно извинение на обществото, преди да гласувате „за” този законопроект. Аз също ще го подкрепя по принцип. Не толкова, че имам нещо против Комисията, пак казвам, не е виновна. Те изпълняват това, което сме написали в онзи закон.
Минавам вече по същество. Кога ми се обърна окончателно мнението – покрай скандалите с Военното разузнаване. Зор, зор, зор, дайте ги тези документи. Аз специално съм го казал – на господин Костадинов не съм, защото не сме се виждали – в тази Комисия, в тази стая – в сборника, който е издаден от Комисията, касаещ Военното разузнаване, има публикувани документи. Това са официално публикувани документи, в които явно се разкрива агент на българските специални служби, началото на 90-те години. Може да го проверите. Името на агента е задраскано, само че е даден адресът, на който живее, тъй като е чужд гражданин, бивш български гражданин, в „Младост”. Страхотно запазване на тайната! Явно немарливо са преглеждани документите. От четири документа, в двата се разкрива самоличността на човека. Чужд гражданин, който, спокойно, ако англичаните бяха решили, можеха да го турят на въжето, просто са преценили, че не е важно.
Вторият случай, когато се описва къде живее брат му, в кой град в България, адреса на брат му. Естествено сещате се, че обикновен портиер може да направи проверка, даже няма нужда и да е портиер, тоест в това желание да се разкрива, разкрива, разкрива не се опря до това къде опираме до националната сигурност. Аргументът: „Ама, законът е такъв”, за мен не е аргумент, защото, ако един закон ощетява националната сигурност, ти по някакъв начин трябва да промениш закона, а не да продължаваш най-гюромихайловски да го изпълняваш, тоест този дебат не е излишен.
Аз знам мотивите на колегата Енчев. С него се познаваме от 1990-1991 г. Те са както лично емоционални и то основателно, така и чисто донякъде професионални. Казвам донякъде, защото вече не е част от онази професия.
Най-накрая трябва да приключим с тази тема. Не е вярно това, което се казва, че всички държави са направили това, което направихме. Ние буквално с този вид отношение към службите за сигурност ги унищожихме. Българското цивилно разузнаване – цивилното така да го кажа, бившето Първо главно не е на нивото, на което беше. Остана Военното разузнаване. Сега правим всичко възможно, не говоря със Закона, последните 5-6 месеца с приказки по темата за Военното разузнаване, целият този скандал, в името на какво – да освободиш един директор на Военна информация. Ами, той е пенсионер. Извикай го, благодари му, дай му една грамота и го освободи, вместо да дигаш патардии по вестници, заплахи за уволнение и да си излагаш институцията. Абсолютно излишни неща се случват като поводът е този закон.
Аз си задавам въпроса: какъв е смисълът от този Закон, ако той ще произвежда подобен ефект? Не е вярно това, което се казва и твърди навсякъде, че и другите източноевропейски държави били направили така, напротив. Какво се случи в бундесрепубликата, в ЩАЗИ? Там извадиха тези, които са работили по линия на Федерална република Германия, тези, които са били обикновени кляпачи на комшии, приятели, роднини и са увреждали съдби на хора, но нито един човек, който можеше да бъде полезен за сигурността на Федерална република Германия, било работил на Запад, или на Изток с информация, с агентура не беше изваден. Дайте ми един такъв случай. Подобно нещо направиха и румънците, тоест запазиха информацията. Ние направихме точно обратното.
Пак казвам, не е виновна Комисията. Тя работи по един Закон. Хората са назначени в тази Комисия според изискванията на Закона и най-глупавото би било да се хвърлят обвинения към тях. Има грешка. Дадох един конкретен пример. Сигурно има и много други. Част от документите като ги вземеш си личи за какво става дума, виждат се имена, но нека не превръщаме тази тема отново в политическа дъвка.
Извинявам се, но колегите от БСП, дето прокараха точно този Закон сега да ми обясняват тези работи някак си ми е малко смешно, защото все пак помня онова време. Тогава предложих да се направи разграничение, но Вие не го приехте – бяхте мнозинството. Предложих да се извади информация за хората, за които имаше такава. Да не казвам имена за хора, които са работили или работеха към онзи момент за чужди служби. И това не се прие! Дайте да опраскаме наред всички, които са работили за българските служби, а чуждите са добри, няма проблем. Някои от тях даже вече са ни държави-съюзници.
Този двоен стандарт сега е един плач. Не е почтено! (Реплики.) Адресирано е към БСП. Говоря за политическата сила БСП. Това ми беше аргументът.
Аз ще подкрепя това предложение чисто принципно. За мен всичко, което е могло да бъде известно, е достатъчно ясно. Няма от какво да се притеснявам, но ми се струва, че това отношение оттук нататък да продължаваме с нищо не допринася за националната сигурност на България. Да разширяваме постоянно обхвата, обхвата, обхвата – за какво? Двадесет и шест години минаха след 10 ноември. Кого точно ще проверяваме? Колегите, когато са били на по 15 години?
Между другото не от Вашия състав на Комисията, от един предишен състав, имаше човек, който абсолютно неправомерно беше обявен, имаше водени дела, тъй като оперативния работник го е регистрирал преди той да навърши 18 години, в нарушение на тогавашните закони дори, но беше обявен и окепазен. Друг е въпросът, че като прочетеш документите за какво става дума, няма за какво да го мачкаш и унижаваш, но начина, по който се подхожда с думите „ченгета, доносници”, това важи сигурно и за една част от апарата и на съвременните служби, защото всяка една служба било криминална, разузнавателна или контаразузнавателна работи с агентура, но всички да ги слагаш под един общ знаменател „доносници” не само е некоректно, но и неправилно и вреди на националната сигурност. Мога да кажа много други неща, но...
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, господин Каракачанов. Вашето изложение може би беше най-дълго.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз няма да говоря от името на всички български граждани както колегата Цветанов, ще си позволя едно скромно мнение, което е съобразено и с дискусия в парламентарната група и изразява мнението на нашите членове, симпатизанти и поддръжници към този момент.
Аз лично не съм емоционално или професионално обременен от позицията, която ще изразя, господин Каракачанов.
В интерес на истината, прочитайки предложението за Законопроекта, виждам, че има някои слабости и недостатъци, но като философия ще подкрепя Закона по принцип. Убеден съм, че тази Комисия – работила е в рамките на повече от 8 години, е имала достатъчно време и възможности, за да станат публични тези документи, които са във формата на Закона, според който действа и Комисията.
Не съм запознат, но все пак имам въпрос към господин Енчев или към господин Костадинов по отношение на финансова обосновка – няма конкретно число. Какво точно ще спестим на българския данъкоплатец? Какви разходи ще бъдат спестени и от държавния бюджет, за да чуят българските граждани едно число, една сума, която може управляващите да решат, че е по-полезна за доходите на българските социално слаби или българските пенсионери. В интерес на истината с голямо учудване чух факти от господин Енчев, които доколкото разбирам са вече достояние на компетентните органи. Мисля, че е добре, независимо как ще бъде гласуването за така предложения Закон, да се обединим като парламентарна комисия зад един призив към българските граждани, тези които са имали възможност да се запознаят с документи по така изнесените факти от господин Енчев, а може би и факти, които не са достояние на широката публика, но са достояние на български граждани, да ги призовем също да сезират компетентните органи, защото, ако има небрежност, било то престъпна, или каквато и да е друга, то компетентните органи е добре да бъдат запознати с всички сигнали, които могат да постъпят.
Когато става въпрос за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани и говорим за цялата истина на масата, не трябва да има никакво съмнение по отношение на компетентната работа на тази Комисия, така че ако не възразявате колеги от всички парламентарни групи това е моя призив към Вас – да призовем всички български граждани, които имат някакви факти, данни да сезират компетентните органи и да ни информират. На конкретния въпрос, чакам отговор по отношение на финансовата обосновка. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, с Ваше разрешение – обявих как ще гласувам.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
След 25 години времената са други. Поне от днешна гледна точка като разсъждаваме за онези периоди. Според мен целите, които бяха, за да се приеме този Закон и както ги обяви господин Костадинов – председателят на Комисията, са актуални и днес и под един или друг начин вместо някъде под сурдинка някой да фабрикува, да коментира, да разнася, да шантажира и каквото и да е по-добре да има ред, по който да са ясни нещата, особено за хора, които заемат публична длъжност. Това е била позицията на Движението за права и свободи и както господин Каракачанов преди малко отбеляза, господин Дал участваше в работата по подготвянето на този Закон от името на Движението за права и свободи. Той не е в Движението за права и свободи днес, но позицията на ДПС не е променена.
От тази гледна точка не е само въпроса кой кой е като говорим за публичните лица, а и какво и как се е вършило в онова време е по-съществен въпрос, защото виждаме доста изследователи, историци, анализатори влизаха в тези архиви и изписаха доста неща за различни хора. Включително и в тези материали в момента, колкото и да са случайни, тъй като са по един определен предмет. Не знам защо аз като се загледах в тях малко като копи-пейст ми изглеждаше същото – в съседните държави, което ние го живеехме в нашата държава. Тези модели за репресия върху различни общности и групи явно са били сходни в онова време, дори и в съседни държави да е било.
Добре би било хората, които имат такова ЕГН дето няма как да имат конфликт на интереси в днешното заседание, поне за себе си да са наясно, като видят такива модели, да ги разпознават от историческа гледна точка и като модели в различни държави, защото явно няма да се занимават по същество и като предмет с такава дейност. Ние го дължим и на историята, и на тези, които идват, и на тези, които днес са актуални публични лица, вместо да бъдат подложени на шантаж, те трябва да бъдат ясни. Няма лустрационен характер Закона при нас, но яснотата кой кой е и какви са моделите би било добре да се знаят и от онези, които са родени малко по-късно. От тази гледна точка ние няма да подкрепим предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи.
Аз си запазвам правото като председател да кажа няколко думи накрая. Аз ще гласувам убедено „против” този Законопроект по много причини, но искам няколко от тях да ги кажа все пак тук – на заседанието на Комисията. Разбира се, ще имаме възможност всеки един от нас да изрази мнение и в пленарното заседание.
Аз бях член на онази Вътрешна комисия, макар и като опозиция, която прие този Закон. Правилно господин Каракачанов каза кои бяха водещите тогава, за да се приеме Закона, но ние го подкрепихме, защото искахме истината да излезе.
Няколко бързи щрихи. Един от големите проблеми на разкриването на истината за онзи период от време беше в това, че ранната пролет на 1989 г., господин Енчев, когато Тодор Живков още е на власт, започва унищожаването документите на особено ценните агенти, които да бъдат използвани при нови политически условия и за съжаление никога няма да разберем истината за тях, защото документите ги няма, но видяхме поведението им впоследствие – някои от тях отидоха на „Раковска”, други отидоха на някои други места, за да свършат работата, за която са били вербувани.
Искам да кажа нещо друго много важно, което никой не забеляза, когато коментира тази тема. Има различни хора засегнати от този Закон, в смисъл обявени, които отиват в съда, искат той да отмени актове на Комисията. Няма нито един случай досега някой да е завел дело за щети срещу оперативния работник. Защо не заведе дело някой срещу оперативния работник, който му е оформил документите? Отговорът сами можете да си го намерите. Не искам да обяснявам тук, че ДАНС няма разследващи функции.
Искам да завърша с нещо изключително важно – има един договор, който е публикуван мисля, че от Комисията. Той е от 1972 г. От българска страна е подписан от вътрешен министър Ангел еди-кой си – не му помня фамилията, а от съветска страна е подписан от Юрий Андропов като шеф на КГБ. По силата на този договор се създава така наречената система „СУОД” – Система управления оперативная деятельности, и вътре пише така: „съвместно използване на агентурно оперативните позиции на двете служби за планиране и провеждане на общи операции срещу противника”.
Дами и господа, това, което ние толкова години се опитваме да разкрием много отдавна на едно друго място, за съжаление. Какво пазим и от кого го пазим, да питам аз?! С това свършвам.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Имаше заявени от БСП два гласа – господин Иванов ги изразява. Тук имаше Дедев. За Делчев гласувам аз.
За – 4, против – 9, въздържал се – 1.
Отхвърля се.
Благодаря Ви.
В точка Разни имаме ли нещо? Не.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов
№ 20
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 17 юни 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен от Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Атанас Атанасов.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията.
Дневният ред, който Ви предлагам - виждате, че в последния момент има включени предложения. Разбира се, това е въпрос, който ще решим заедно.
Предлагам на Вашето внимание дневен ред от 4 точки:
1. Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен от Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
4. Разни.
Само едно пояснение – т. 2 и т. 3 съм предложил да бъдат включени днес в дневния ред.
Сутринта при започване на заседанието на Народното събрание госпожа Цачева ни насърчи да бъдем по-бързи по приемането на тези законопроекти, затова съм ги включил в последния момент. Разбира се, Вие ще прецените с общо гласуване дали да ги гледаме, или не.
Имате думата за становища по предложените точки от дневния ред.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз имам - по точки 3 и 4, които днес включихте, но не знам дали е редно сега да ги гледаме. Разбрах, че реформаторите имат готовност да внесат подобни текстове, които обхващат между другото, поне единия изцяло, който е на господин Найденов. Ако те не го внесат, ние ще внесем такъв текст – говоря за промените в Закона за класифицираната информация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: В тази връзка нека да поясня, господин Радев.
Третата точка е точно този законопроект от Реформаторския блок, внесен днес. Ситуацията е следната: има висящ законопроект между първо и второ четене за изменение на същия Закон за защита на класифицираната информация. Ако днес приемем на първо четене и тези два законопроекта, след това трябва между първо и второ да се направи обобщен доклад, който да се внесе на второ четене, тоест ефектът бързина не може да бъде постигнат, ако целим това в случая.
За съжаление това са правилата, не може на едно гледане да мине с две четения, който и да е законопроект, защото са три.
Нека да обсъдим този въпрос. Аз не вземам отношение дали трябва, или не трябва. Казах каква е причината, за да ги включа в проекта за дневен ред. Преценете дали трябва да ги гледаме днес.
Колеги, вземете отношение, Вие сте вносители на единия от законопроектите, считате ли, че днес трябва да ги гледаме?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да, нашата позиция е, че днес трябва да гледаме законопроекта, още повече че в публичното пространство изобилстваха твърдения на отговорни фактори в държавата и на министър Ненчев, и на представители на обществеността в Карлово. Вярно е, че тази промяна е продиктувана от един конкретен случай, но той може да се окаже доста типичен за българската действителност. От тази гледна точка – държим.
Още повече, че имаше изявления на колегите от Реформаторския блок, но доколкото разбираме днес са направили подобно…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Внесен е законопроекта.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Днес сте го внесли.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Днес, на 17-и. Разпределен е от госпожа председателката на нашата Комисия и затова съм го включил.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако позволите, господин Председател, аз говорих с господин Лазаров и въпреки, че не е насрочено заседание за утрешния ден, помолих, няма да бъде прецедент, да направим такова заседание утре, в смисъл по време на пленарното заседание, в някоя от почивките.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако, разбира се, са твърди и последователни уверенията на държавния глава и на министъра, че това действително е един сериозен, уважаван офицер от българската армия, към който не бива да бъдат прилагани извънредни обстоятелства.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, разбрах Вашата позиция.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние в общи линии се придържаме към казаното от министър Ненчев. Все пак трябва да имаме предвид, че по сега действащия закон и щат на българската армия има така наречените „служители, които са на резервен щат”. Там може действително да има длъжност, която да бъде с ограничен допуск до класифицирана информация и няма никакъв проблем този служител да бъде преназначен там и ние да работим в една по-добра, нормална атмосфера.
В момента ще бъдем упрекнати, поне аз така смятам, че правим законодателни промени за конкретния случай и това би било лош знак за българския парламент.
Има възможност – оперативно, министърът да преназначи този служител на резервния щат и смятам, че по този начин може действително да се създаде една по-добра атмосфера за работа.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Аз Ви разбирам чудесно, господин Цветанов, но няма действия, има заявления от страна на министъра. Да беше го направил досега, не му пречеше това да бъде свършено преди седмица, обаче… (Реплики.) Само, че губим време.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, не би било добре това да влиза в протокола, но се налага – не е разумно наистина да се прави законодателство интуиту персоне макар, че в крайна сметка този ред, който е определен в Закона наистина в определен смисъл е дискриминиращ, защото има презумпция за невиновност и на практика се нарушава конституционно положение.
Аз имам друго процедурно притеснение, че ние днес не съвсем готови да разгледаме тези законопроекти ще бързаме, ще пришпорим, а в същия момент ще трябва да се обединят трите законопроекта в общ законопроект, който ще се гледа в последствие за второ четене.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, аз ще помоля колегите да се абстрахират от казуса Шевиков. Да не го слагаме, че е обвързан, точно както се изразихте - интуиту персоне. В случая подобно законодателство, защото съм убеден, че такива случаи има десетки, ако не са и повече от десетки, в които имаме подобен казус – отнет достъп до класифицирана информация при условията за доказване вината на определеното лице.
Крайно време е да се заемем с тази тема и да решим въпроса. Вашият довод, че набързо ще ги гледаме, не мисля, че по някакъв начин ще затрудни Комисията, тъй като и двата законопроекта са буквално по един член. Не е много трудно днес да ги разгледаме и двата, да вземем решение и процедурата да се движи напред.
Господин Цветанов, мисля, че и Вашите доводи за изказването на министъра, както каза господин Мерджанов, не са толкова издържани, защото той само на приказки ни убеждава, но не и с действията си.
Ние трябва да направим първата крачка, не виждам причина и Вие да не подкрепите това.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Понеже аз поставих въпроса в началото си позволявам, след като чух Вашето обяснение и на колегите, предлагам, понеже пред мен са и четирите папки с всички предложения, и единствен от Вас съм ги прочел всичките - с господин Найденов ги четохме между другото днес, по-добре да го отложим, да го обединим и тогава да го внесем. Сега да не прибързваме.
Напълно съм съгласен въобще да не се съобразяваме със случая Шевиков. Ние не спасяваме никого, или нещо такова, в главите на някого, опитваме се да поправим някаква грешка в законодателството, ако такава има, но да не го правим днес, ако е възможно.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Обединяването очевидно ще се случи, но знаете какъв е редът по нашия Правилник – трябва първо да минат на първо четене и след това се обединяват законопроектите. Няма как да ги обединим на първо четене сега, като са от различни вносители. Трябва да минат през Комисията и тогава да ги обединяваме. Не дадем ли сега старта, няма да стигнем до обединението, което Вие искате да направите. Очевидно е, че ще се стигне до обединение на законопроектите. (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми колеги, отнемането на допуск не е основание за освобождаване от служба на този генерал. Отнемането на допуск го ограничава от длъжността, която заема да изпълнява и трябва да му бъде предложена друга длъжност, в която не се изисква допуск до класифицирана информация. Има хипотеза, която може да бъде реализирана.
В момента коментираме неща, които смятам, че са прецедент.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Хубаво е да гледаме двата законопроекта заедно, но тъй като единият е внесен само преди 5-6 часа, не са изтекли 24 часа, как да ги гледаме и двата?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Да, има такъв процедурен проблем.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз пак ще повторя апела си към господин Цветанов да не разглеждаме точно случая интуиту персоне, предвид много други случаи, които има в практиката в момента, с подобни случаи на отнемане достъп до класифицирана информация.
Да не влизаме в политическа разправа, но има други такива случаи, не е изолиран случая с генерал Шевиков, тоест да не го правим прецедент и повод за разглеждане. Сега е назрял моментът, да приемем или да не приемем подобни изменения в Закона за достъп за класифицирана информация. Това е молбата ми – да се абстрахираме от конкретния казус.
По отношение на текста – той е една алинея, нищо повече. Четири реда е предложението на реформаторите. Не е трудно да се запознаят, достатъчно интелигентни хора има в тази зала.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Аз искам да попитам Комисията, не сме имали друг такъв случай, за приемането на дневния ред точките една по една ли да ги подложа на гласуване, защото има разногласия? Обикновено винаги сме гласували дневния ред анблок. (Реплики.) Питам Комисията, за да не вземам самоволни решения, но тъй като има разногласия предлагам по всички точки да гласуваме поотделно.
В такъв случай, който е „за” първа точка да влезе в дневния ред – законопроектът на господин Велизар Енчев, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Втора точка – Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Ангел Найденов.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Петър Славов и група народни представители.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Точка Разни.
Няма нужда да я гласуваме надявам се, но, да спазим правилата.
За – единодушно.
Приемаме ли единодушно да има точка Разни? (Реплики.)
Не, господин Иванов, аз ще Ви дам обяснение. Аз съм скрупольозен човек и независимо, че този законопроект е внесен от моята парламентарна група не са изтекли 24 часа по Правилник и не бих могъл да го подкрепя, защото ще наруша Правилника. Затова съм го направил.
Имаме приет дневен ред от две точки.
Предлагам да преминем към първата точка.
Господин Енчев, имате думата като вносител да ни запознаете с мотивите за Вашия законопроект.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Както казахте на 17 април 2015 г. внесох Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по известна като Комисия по досиетата.
Да мина направо към мотивите на това мое предложение. Както изтъквам в писмения вариант Комисията по досиетата е съставена на партийно-квотен принцип, поставящ под съмнение обективността в нейната работа. Ако при съставяне на Комисията на партийно-квотен принцип обективността на нейната работа е била хипотеза, осем години след нейното съществуване спокойно мога да кажа, че има безчет доказателства, имайки предвид публичните изявления на членове на Комисията, че тя е пристрастна идеологически и често пъти си позволява действия в разрез със закона и с правилника. Имам предвид публичните изявления на членове на Комисията, които не крият своите идеологически възгледи и по регламент не би трябвало да бъдат изнасяни. По-конкретно на първо място слагам госпожа Екатерина Бончева с нейните публични изявления и оценки, които раздава. На второ място слагам председателя на Комисията господин Евтим Костадинов.
Важно съображение за отмяна на Закона за досиетата е също така е обстоятелството, че много от съхраняваните в Комисията документи на бившите тайни служби, продължавам да смятам и съм убеден в това, продължават да бъдат секретни и тяхното разкриване уврежда интересите на нашата държава в международен план. По-конкретно имам предвид Балканите и на първо място Близкия Изток с оглед на ситуацията в последните няколко години.
Така например, в разкритите стотици шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване преди 1991 г., до които има достъп всеки посетител в читалнята – това е особено важно да се знае. Ето, аз мога да Ви покажа шифрограми, които имам пред себе си. (Показва шифрограми.)
Първо, не е заличено точното време на изпращането им от радиоцентъра в посолството. Тук пише ден, час, минута, секунда на изпращането. Сравни ли се текстът на шифрограмите и времето на излъчването им, те могат да се дешифрират от местните контраразузнавателни служби, които естествено са записали целия радиотрафик на дипломатическите мисии. Това се прави от българското контраразузнаване. За да се разбие шифърът са нужни две неща – или да имаш самия шифър, или да имаш поне една разшифрована грама.
Е, в случая Комисията по досиетата, изпълнявайки, разбира се, закона дава възможност в читалнята да се четат тези стотици шифрограми, в които Вие, ако имате деня, часа, минутите и секундите на изпращането, сравнена тази шифрограма, до която има достъп всеки чужд гражданин, и на първо място български гражданин, разбира се, сравнявайки с радиотрафика, както казах, веднага се разбива шифъра на целия радиообмен, а доколкото знам от шифровчика на посолството ни в Белград, който в момента е съветник на една от парламентарните групи – на „АБВ”, той беше тогава шифровчик там, този шифър е бил валиден в посолството на Народна република България в Белград до 1996 г. Сиреч всички тайни на Националната разузнавателна служба до този период са прочетени или би трябвало да бъдат прочетени от същото контраразузнаване, след като Комисията, подчертавам това, съгласно закона, пусна за свободно четене в читалнята си всеки пожелал да чете работното дело – конкретния случай имам предвид, на резентурата в Белград на Националната разузнавателна служба. Преди 10 ноември – Първо главно управление на Държавна сигурност, а след 10 ноември – Национална разузнавателна служба.
Какво да кажа за стотиците разсекретени дела на офицери от външното ни разузнаване в Близкия Изток, Турция, Гърция, Албания, Румъния и Китай, разкриващи самоличността на наши сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което е с непоправими последици за тях и техните семейства. Това е първият мотив, когато става дума за заличаването, което е трябвало да бъде направено или от Комисията, или от Националната разузнавателна служба, ден, час, минута, секунда на изпращане. Това дори не е недоглеждане, това е престъпление.
Като говорим за престъпление, отивам към следващото престъпление, по което вече работи градската прокуратура, след като преди месец и половина сезирах Софийска градска прокуратура, а в момента ДАНС в разпореждане на градския прокурор на София извършва разследване, в резултат на което преди десетина дни дадох показания пред офицер от ДАНС, тук, в Партийния дом, в моята стая.
В това мое изложение пред офицера от ДАНС посочих още едно престъпление на Комисията по досиетата – позволявам си да използвам тази силна дума „престъпление”, тъй като виждам, че това мнение се споделя и от прокурорите в България, без да си позволя да ги цитирам. Ето, показвам Ви шифрограми, може да се запознаете с тях (подава шифрограми на членовете на Комисията), как се четат имената под задрасканото име на съответния източник на информацията, стотици имена на наши сътрудници в Югославия. Веднага правя уточнението, че много от тях са официални връзки и настина представляват държавна тайна. Тогава се задава въпросът: защо Комисията по досиетата с флумастер ги е зачертала? Вторият по важен въпрос е: защо по такъв непрофесионален, престъпен начин е сторила това? Обясненията на господин Костадинов, дадени в пленарната зала и в кулоарите на Народното събрание преди месец, когато разисквахме този въпрос, е, че тези имена не били тайна. Добре, но защо са зачертани с флумастер? Естествено става дума за престъпление, което може би ще бъде оправдано с административно недоглеждане.
Ето, както можете да се запознаете с шифрограмите, които съм пуснал, става дума за официални връзки, които са прераснали във времето в следващите три години до дело за оперативно проучване, дело за оперативна разработка, а от две от моите официални връзки, които тук се четат спокойно, са прераснали в оперативни връзки, което е предверието на агент. Става дума за гражданин на чужда държава – Индия, и за един от най-известните сръбски художници, който беше в щаба на Слободан Милошевич в навечерието и по време на гражданската война в Югославия, благодарение на който получавахме изключително важна информация за намерението на сръбското държавно ръководство по отношение на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения и чието име спокойно може да бъде прочетено в читалнята на Комисията по досиетата.
Става дума за прекалено либералния режим за достъп до разсекретени документи, позволяващ на чужди граждани и на свързани с тях лица, по вероятно на второто, да четат и преснимат разузнавателна информация.
Искам да Ви кажа, че подобна практика не съществува в нито една от бившите социалистически страни в Източна Европа. Преди два дни от Асоциация „Сигурност” бях запознат с румънския опит, а той е ужасяващ за нашата Комисия за досиетата, по точно не за нея, тъй като тя е оперативен орган вследствие на Закона, а за авторите му. В Румъния изобщо не се отварят досиетата, нито на вътрешното, нито на външното разузнаване, ако преди това няма съдебно решение, а то се взима след като съществуваща комисия, както има такава комисия в Румъния, като нашата, вземе съответното решение.
Също така друг мотив за закриването на Комисията е, че през изминалите 9 години, в изпълнение на приетия от Народното събрание закон, е изразходвала над 30 млн. лева, като в тази сума не влизат недвижимите материални активи.
Накрая в моите мотиви, след малко ще мина с другите доказателства за престъпна дейност.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ще Ви помоля да…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Колко време имам, господин Председател?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Би следвало в рамките на 10 минути да го направите. Аз няма да Ви прекъсна, разбира се, но…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Предлагам, след като се закрие Комисията по досиетата тази дейност да се извършва от специализирани звена в Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация” и Държавна агенция „Национална сигурност”, при това в рамките на бюджетите на тези три институции. Това ще е сериозна икономия за държавния бюджет.
Искам да посоча нещо изключително важно, което показва, че авторите на този закон би трябвало да си посипят главата с пепел, тъй като не са поставили разграничаване между работата на външното разузнаване – цивилното и военното, и работата на политическата полиция в Народна република България. Вие сами можете да се убедите от това, което ще Ви покажа – това са справки и оценки, говоря конкретно за моята работа в Югославия, от които Комисията или Националната разузнавателна служба, е извадила всички документи за проведените от моя милост и от резентурата активни мероприятия за: влошаване на сръбско-македонските отношения, създаване на проблеми в югославско-турските отношения. Ето, заповядайте, да видите. (Подава документи на членове на Комисията.) За получаване на подкрепа от сръбски интелектуалци и от сръбския политически елит за българската кауза в Македония с декларацията, която сръбски интелектуалци през 1991 г. изцяло застанаха на страната на българската кауза по отношение на Македония.
Всички тези документи за активните мероприятия реализирани изключително успешно са изтеглени като държавна тайна, но не особено интелигентните служители на Националната разузнавателна служба са забравили да изтеглят годишните оценки по работата по активните мероприятия, които едно към едно са описани в тези документи и всеки може да прочете. Ето, това, което виждате е едно престъпно нехайство от Националната разузнавателна служба, предполагам, че това е тяхна отговорност, а не работа на Комисията, тъй като тя едва ли може да прецени секретността, но, ако прочетете това, което виждате, а то беше прочетено от офицерите в ДАНС, те също изразиха своето учудване, че подобна информация за подкрепа от сръбски интелектуалци и политици, при това постигната по оперативен път, да се изнася официално макар и 20 години по-късно в читалнята на Комисията по досиетата и отделни публикации, е вредно за нашите национални интереси, а да не говоря за авторитета на Република България в международния и балкански план.
Накрая искам да завърша с моето убеждение, че Софийска градска прокуратура и Държавна агенция „Национална сигурност” ще отправят, вече са почти готови, препоръки към работата на Комисията и на първо място ограничаване в читалнята на достъпа до определени документи, което би трябвало да стане с разпореждане на председателя на Комисията, без да се оправдава с действащия Закон. Ако е необходимо, трябва да се промени законодателството, а защо не и самият Закон за досиетата.
На този етап аз смятам, че е политически и държавнически целесъобразно да започне процедура по закриване на Комисията по досиетата, както казах преди малко, която да бъде заместена от друга такава подобна комисия, но изцяло под шапката на трите специални служби.
Без да засягам никой от тук присъстващите, нито един от членовете на Комисията по досиетата няма специализиран опит дори един ден в специалните служби – разузнавател на Република България. Говоря изключително само за българското външно разузнаване, не говоря за контраразузнаването, не говоря за работата в Министерството на вътрешните работи или в другите специализирани звена.
И за да видите докъде стига безумието на този Закон за досиетата, ето, пред себе си държа информация, която е публикувана – възможностите на Индия да притежава собствена атомна бомба, тъй като нашето разузнаване преди и след 10 ноември работеше по възможностите на Югославия да се сдобие с ядрена технология и покрай това възможностите на Индия и Пакистан да притежават собствена атомна бомба.
От тази разсекретена информация, която се вижда, източникът на тази информация след три години стана наша оперативна връзка, а дори имам съмнения, че е била до преди няколко години и агент, тъй като нейния съпруг беше дипломат в индийското посолство в Белград. Питам се: и тази ли информация трябваше да излезе в Комисията по досиетата и най-важното – да се чете името на източника на информацията по един изключително деликатен, да не кажа опасен за живота на нашите източници информация, дори 20 години по-късно? Нима не е важно за българските национални интереси, за интересите на Европейския съюз и НАТО да знаем какви са възможностите в ядрените технологии на такива велики държави като Индия, и на такива опасни държави, заради ислямския фундаментализъм, като Пакистан?
Също така искам да обърна внимание на документите, които Ви оставих и можете да видите, че разкриването на самоличността на източника на информацията от Западните Покрайнини е престъпно нехайство, тъй като този източник – в началото официална връзка, по-късно стана оперативна връзка. Става дума вече за починал български гражданин. Между другото намерен преди две години обесен край Ниш. В никакъв случай не вменявам и не внушавам нищо, тъй като вероятно става дума за самоубийство и нищо повече, но е факт, че неговото име фигурира във всички тези документи и се чете под флумастера, за което, разбира се, отговорността носи изцяло Комисията по досиетата, а не Националната разузнавателна служба.
Смятам, че, ако всички Вие наистина се ръководите от държавните интереси на страната би трябвало да подкрепите това предложение, а защо не и на следващ етап да се пристъпи към ревизия на Закона за досиетата, тъй като, подчертавам още веднъж и с това ще завърша, членовете на Комисията по досиетата или на комисия, която ще се занимава с националната памет, както се нарича тази комисия в Румъния и други източноевропейски държави, в нея трябва да работят хора със специфицичен опит в специалните служби, най-вече в разузнаването и контраразузнаването, което не изключва, разбира се, присъствието на политически лица предложени от парламента, но партийно- квотният принцип доведе до там нещата, че хора, които са абсолютни дилетанти в тази област, си позволяват телевизионни предавания в последните 7-8 години, не само да дават необективни оценки за работата на външното разузнаване на България, но със своите действия обективно да минират нашата национална сигурност.
Пак казвам, надявам се градската прокуратура да завърши своята работа. Надявам се ДАНС също да завършат работата си в следващите дни. Предполагам, че в момента ДАНС вече върши съответните разговори в Комисията по досиетата, ако не е, предполагам, че всеки момент ще започнат, тъй като с мен те завършиха и отговорността на господин Евтим Костадинов е повече от очевидна.
Прочитането на имената на наши официални връзки и на оперативни връзки е престъпление, господин Костадинов, за което някой в Комисията по досиетата трябва да носи отговорност. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Енчев.
Аз бях прекалено толерантен. Малко прекалихте с квалификациите, но Вие сте емоционално свързан с тази тема и с онова време и е разбираемо.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Не, аз съм професионално свързан.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Поканили сме председателя на Комисията по досиетата. (Реплики) Да, разбира се, това е председателят на Комисията, която осъществява дейността по този закон, който иска господин Енчев да бъде отменен, така че е добре да чуем неговото мнение и затова съм го поканил.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз няма да вляза в такива подробности, не, че не мога и професионално да бъда по-извисен от господин Енчев, но ще трябва да викаме други по-компетентни органи да видим кой колко е защитавал специалните дисциплини и какви оценки е получил, ако въобще се е явявал на такива изпити.
С няколко думи и тук има народни представители, които участваха в приемането на този закон. В подготовката аз не съм участвал, но участвах в обсъждането и приемането на Закона в тази зала, като член на Вътрешната комисия в 40 Народно събрание.
Разчитам и сравнявам Закона, по който работи настоящата Комисия, знаете че имаше няколко опита преди този Закон в България да работят и други комисии, по какъв начин докъде се стигна, но така мога да направя една съпоставка с колегите от Европа, с които създадохме така наречената „Европейска мрежа на тези комисии” и какво място заема нашият закон в зависимост от обществените и политически очаквания на обществото по тези събития, документи и данни в документите в Република България.
Считам, че начинът, по който беше приет закона – с един голям политически консенсус, начинът, по който беше обсъден законът, и по начина, по който успя в рамките на тези 8 години да навакса това, което се искаше от партньорите от Европейския съюз и особено от бившите страни членки на Варшавския договор, да се навакса изостаналото време до настоящия момент.
Да, законът няма лустрационен характер. Тук не знам защо господин Енчев пропусна, че в Германия има лустрационен характер, в Полша и Чехия също, но в България, както казват: и какво от това, че Комисията ги обяви?
Законът имаше няколко цели, когато беше обсъждан в 40 Народно събрание, ще си позволя да припомня. Една от важните цели беше да се спре политическият рекет – преди избори да се подхвърлят разни документи, реплики, едва ли не на кого колко, в какво количество и в какво съдържание ще се извадят такива компрометиращи материали от рода на досиета, картончета и така нататък.
Второто, което искаше и целеше този закон, е да направи така, че тези, които искат да заемат публични длъжности, да знаят и цялото общество да знае какво всъщност има по този въпрос в архивите до момента.
Третата основна задача беше всички архивни документи на бившата служба Държавна сигурност, включая Разузнавателното управление на МНО да бъдат събрани в един архив, който описан по този ред в Закона, да бъде предоставен за достъп.
Именно това дълго заглавие започва Закон за разкриване на документи, а не за укриване на документите. Наблягам на тези две думи, смятам че са много важни и съществени. Именно затова и по този начин Законът и законодателят в 40 Народно събрание търсеше максималната възможност да се отворят тези архиви веднъж завинаги и да спре този рекет. Казвам го от свое мнение – би трябвало това да стане в първите години от 10 ноември 1989 г., но това се случи в тези години.
В крайна сметка законодателят даде възможност, спомняте си, когато започна и приемането на Закона, беше спряно и под настояването на съответните служби, Националната разузнавателна служба, спомням си силното въздействие тогава и на Военна информация, да се направи така, че да бъде защитен и интересът на съответните служби. Така се прие и в ход чл. 32 и тогавашният § 12.
В настоящия момент действа изключително чл. 32 и аз в една справка пред Комисията по наблюдение на специалните разузнавателни средства, виждам тук от Вас много присъстващи, изнесох подробни данни по този въпрос, по какъв начин и как работи Комисията.
Считам, че Комисията е изпълнила изискванията на Закона – ни повече, ни по-малко от начина, по който е описано да работи.
Осмата година приключи, влязохме в деветата година от създаването на Комисията от 2007 г. Считам, че 3/4 от изискванията на Закона са изпълнени и ако това темпо от 2013 г., което беше набрала Комисията, не беше убито, до края на мандата, който изтича в края на май 2017 г., ще се получи и крайното изпълнение на Закона във варианта: сформирането или събирането на активните документи, установяването на по-голямата част от публичните личности и обявяването им в публичното пространство – това е задължителната процедура, и в крайна сметка това, което не се хареса още през 2012 г., когато Комисията беше избрана за втори мандат, споделихме, че ние ще работим да подготвим почва за създаването на Институт за национална памет.
Неслучайно ги говоря тези неща, защото преди всичко сме взаимствали от сродните комисии, в които членува нашата комисия, така наречената МСА, и опита, който в страните, включая, Вие споменавате и за Румъния, е съвсем различен и ние, наблюдавайки тези действия и практики, сме в ситуацията да работим в тази посока и в България, както каже политическият елит и ако бъде приет и някакъв закон, да бъде максимално полезна тази информация или документация, която е събрана по изпълнението на този Закон и би трябвало да бъде събрана до края на мандата на тази Комисия.
Какво имаме предвид? Тук съхранението на тези архивни документи не е така както да се каже, от една страна, сме упреквани, че едва ли не се вадят документи само на определени лица. Да, на определени лица, които са по чл. 3 – публичните лица и публичните дейности, то е ясно и пределно казано. Всички документи, които законодателят е преценил и са посочени в § 17, е казано, че не са класифицирана информация.
Друг е въпросът, ако съответната служба – да кажем Националната разузнавателна служба или Военна информация, те повече използват тази практика, са направили съответните мотивирани предложения по чл. 32.
В случаите, за които тук се раздаваха тези бланки, няма нито направено мотивирано предложение, нито съответната служба – Националната разузнавателна служба, е сметнала да бъдат заличени, особено тези номера на шифровчици, дати за подаването на шифрованата телеграма.
Смея да посоча, че служба ДАНС съвсем коректно си направи всички документи и предложения по така наречения чл. 32, уважени са от Комисията и всички грами от съответните посолства извън страната по един или друг се съхраняват и отговорността е приета по Закона.
Тези виждания и споделяния или тълкувания в свободна реч не са за първи ден, слушаме ги по този Закон още от създаването или от избирането на Комисията.
Последното – не искам да бъда упрекнат, че едва ли не членовете на Комисията сме хванати единствено за тези столове, за които сме избрани да работим. Не, аз лично споделям, че края на Комисията се вижда, ако това темпо не бъде убито при предаването на архивните документи, да приключи своята работа и в крайна сметка тези политически публични лица, които получиха известност по един или по друг начин бяха обявени, в зависимост от спазването на Закона, ще бъде неравнопоставено това положение спрямо останалите, за които всъщност Комисията още не е постигнала.
Считам, че преждевременното закриване на Комисията, особено по този – за мен това е шедьовър на Закон, Народното събрание ще се натовари с тази работа, но в крайна сметка мотивите лично аз и членовете на Комисията – изразявам тяхното мнение, ние сме го обсъждали, не ги приемаме, оставаме в нападките, като действие, като оценки, особено за нейната администрация.
Да, отчитаме, че работата в тази Комисия е неприятна, всеки е избрал своя път. Аз искам да кажа с няколко думи – остана малко, нека да приключим по този въпрос веднъж завинаги, да се каже истината колкото и да е неприятна и неблагоприятна и да не се връщаме по този въпрос, знаете колко години се засилвахме – комисия Тамбуев, комисия Бонев, комисия Методи Андреев и тази Комисия в настоящия момент, и ако този път се стигне до това решение, аз не мога да предрека, но считам, че пак ще виси този въпрос и един ден пак ще бъде отворен за доразглеждане.
Това е моето мнение. Ако има въпроси, готов съм да отговарям. Надявам се, че моето изказване е лишено от всякаква пристрастност, постарал съм се максимално обективно да подбера изразните си средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Колеги, откривам дебата.
Господин Мерджанов заяви първо желание.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние, представителите на БСП лява България в Комисията, ще подкрепим така наречения шедьовър от господин председателя Костадинов Законопроект за закриване на Комисията. Само искам да посоча, че подобни шедьоври са били внасяни многократно в Народното събрание.
Изкушавам се да кажа следното.
Първо, уважаеми колеги, въпросът за Комисията по досиетата, по известна като такава, е елемент от големия въпрос как ние българите четем своето минало, как запазваме своето достойнство и как отиваме напред.
Очевидно е, че ние не издържахме като граждани този изпит. Всичките издания на въпросната Комисия – Тамбуев, Бонев, Андреев и Костадинов, доказаха, че един такъв инструмент в ръцете на обществото или на държавата, или по-скоро на определени управляващи, когато и да са били те, е бил инструмент за саморазправа.
Разбира се, че не мога да се съглася с твърденията, че Комисията поднася обективната истина. Не, напротив, Комисията със своите действия внасяше по-скоро разделение, изобличаване на определени професионални съдби, заслужени авторитети в българското общество и държава, но най-важното е, че тя накърни изключително много интересите на националната сигурност.
Ще кажа две думи и за нашата политическа отговорност на моята партия и на парламентарната група, в която сме били заедно с господин Костадинов, когато сме приемали въпросния законопроект.
Искам да напомня, че тогава нямаше конкретни изисквания от нашите партньори, имаше намеци. В тази сфера намеците са основното и движещото. Изисквания няма, няма условия. Въпросът е, че тогава освен този законопроект съществуваха други два варианта, които бяха далеч по-крайни, с далеч по-зловещи лустрационни текстове, които, ако бяха приети, вероятно щеше да се стигне до някакви непредвидими събития в държавата.
Аз лично не съм участвал във Вътрешната комисия по това време, но си спомням, че този въпрос, наложен главно с едно решение на тогавашния Съвет на коалицията, беше възприет и приет. За съжаление обаче той не оправда нашите очаквания. Напротив, неговото действие вече 8 години внася повече несигурност, разделение и убеждава българските граждани в своята пристрастност и необективност.
Не само вредите за националната сигурност. Този Закон допринесе за една друга реалност – разделение в самата общност на разузнавачите, защото тези, които са били в Първо главно, се подразниха, че те са изобличени, започнаха да си го връщат на тези от Военното разузнаване, от другите разузнавания. Това не е ли така? Така е! Защо не го признаем?
Аз се съмнявам, господин Костадинов, че ако дадем определен срок, за да може Комисията да си свърши своята работа… Каква работа да си свърши? За да допринесе още за вкарване на разделителни линии в без това достатъчно разчлененото ни общество.
Вече на няколко пъти заявихме от парламентарната трибуна, че нито един кредитен милионер, който е бил с досие в бившата Държавна сигурност, не е получил кой знае какво възмездие. (Реплики от Евтим Костадинов.) Вижте, по начина, по който Комисията обявяваше някои неща и по начина, по който Вие се изявявахте като неин председател, също ни кара да мислим, че тук имаше много сериозни пристрастия и неспазване на Закона, отделно е Вашето твърдение.
С две думи, ние ще подкрепим този Законопроект. Държа да кажа, че ние също готвим подобен Законопроект, който има малко по-различно продължение на действията оттук нататък, но за нас този инструмент – Комисията за разкриване на досиетата, по-скоро беше елемент, който поддържаше националната ни сигурност, отколкото обратното. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи внесения Законопроект, защото все пак трябва да имаме някаква последователност и приемственост на политиките във всичките парламенти, които е имало досега.
Нека да припомня, че през 2006 г., след един политически скандал, се взе решение на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, преди приемането на България като член на Европейския съюз през 2007 г., да се приеме този Законопроект в края на 2006 г., който даде възможност действително да се пристъпи към стъпки, с които да затворим… (Реплики.) Не знам, но си спомням, че имаше някакъв политически скандал.
Въпросът е, че имаме решение на парламента, което е отворило допълнително възможности за България да се присъедини към Европейския съюз.
Нека да припомним, че в Германия този казус отдавна приключи. Когато се обединяваха Източна и Западна Германия, знаете че Комисията ЩАЗИ беше разкрита и разкри всички досиета. Дори президентът на Германия Гаук, знаете, че оглавяваше Комисията точно по разкриването на тези досиета.
Също така това, което беше пуснато да се запознаем, мога да Ви кажа, че информацията, която виждам в тези документи, по никакъв начин не би могла да застраши националната сигурност. По никакъв начин!
Другото е, че в момента, това, което ни беше предоставено за разглеждане от вносителя на Законопроекта и мотивите, които бяха изложени, аз си задавам въпроса: нямаме ли конфликт на интереси? Защото в момента, навсякъде, във всички докладни, които бяха дадени, шифрограмата, която ни беше дадена да се запознаем, е с основен подпис на колегата депутат Велизар Енчев и в момента той внася Законопроект, който изцяло трябва да бъде само, за да закрием Комисията, за да може да удовлетворим неговите лични изисквания.
Аз смятам, че тази тема трябва да бъде приключена един път завинаги и то само, когато прочетем цялата истина и всички народни представители и всички български граждани очакват тази страница да бъде прочетена. В противен случай това, което би могло да провокира в обществото, е всеки да интерпретира и да вади определени докладни, материали и никой няма да знае дали те са част от архива на бившата Държавна сигурност, или някой поради други интереси започва да интерпретира в публичното пространство и създава повече хаос и напрежение.
Смятам, че откакто Комисията изпълнява Закона и бяха предоставени всички информационни единици от Министерството на вътрешните работи, сега вече и всички останали служби, които са имали съпричастност към бившата Държавна сигурност, можем да кажем по принцип, че скандали не е имало, а също така нещо, което да провокира някакво напрежение и да спорим за достоверността на дадения документ, който бива обявяван от Комисията по досиетата, така че в тази посока смятам, че е нелогично да приемаме подобен закон.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Имам право на реплика, тъй като беше споменато моето име, че съм в конфликт на интереси.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви се, господин Енчев, думата давам аз.
Заповядайте, но не бива така.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Беше казано от господин Цветанов, че съм в конфликт на интереси. По същата логика мога да кажа, че Вие сте в конфликт на интереси, тъй като сте били служител на едно от управленията на Държавна сигурност, но като технически, административен и не сте обявен, така че в чисто формален смисъл Вие също сте в конфликт на интереси и не би трябвало да вземате отношение или Вашето отношение е строго пристрастно и защитаващо господин Костадинов, който Ви запази от оповестяване, господин Цветанов. Благодаря за вниманието. (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да оставим страстите за залата, ако може.
Господин Каракачанов поиска думата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми колеги, нека не се нахвърляме върху Комисията. Тя не е виновна, работи по един Закон. Такъв, какъвто е той и те са длъжни да го изпълняват – това е истината. Друг е въпросът, че е калпав Закон.
Аз също по тази логика съм в конфликт на интереси, но никога не съм се притеснявал от това по ред причини, който е чел – знае.
Въпросът е следният – истината е, че с тази тема се спекулира години наред и ако в първите години на демокрацията имаше логика, хората искаха да знаят кой кой е, то, когато този Закон беше приет, мисля, че е третият по ред – първия беше Бонев, вторият беше Методи Андреев.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Преди това имаше Тамбуев.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точно така, нямаше Закон, имаше парламентарна комисия.
Третият закон беше направен абсолютно по конюнктурни причини и бяха обявени хора в нарушение на тогава действащия закон и това го направиха колегите от БСП. (Реплики.)
Извинявам се, господин Мерджанов, през 2006 г. мисля, че Вие бяхте на власт. Трябваше да се извините. (Реплика от Атанас Мерджанов.) Аз не прекъсвах никой, ще Ви помоля и Вие да не ме прекъсвате.
С голяма част от Вашите аргументи съм съгласен, които изричате 10 години след като беше гласуван този Закон, само че тогава най-активните в правенето на един подобен закон бяха именно колегите от БСП и ДПС, разбира се, тогава имаше един депутат от ДПС, сега не е там. (Реплики.) Касим Дал беше човекът. От БСП – Татяна Дончева, Румен Петков. (Реплики.) Не, аз не говоря сега – те може да са станали и космонавти, това е друга тема. Тогава Вие го направихте по абсолютно конюнктурни причини и аз не видях воля в тогавашната Ви парламентарна група и партия да направи един нормален закон.
Аз още при първия закон по времето на министър Бонев предложих: „Дайте да извадим данните за онези хора, които са работили за чужди служби”. Само че никакво желание в тази посока.
Какво излезе сега? Първо, бяха смесени понятията. Имаше и друго предложение – след всяко едно име да се пише за какво точно става дума, дали човекът е накърнявал интереси на граждани и е имало някакви последици, или е работил – нещо полезно е свършил. И тогава имаше наркотрафик, организирана престъпност – не в тези мащаби, и тогава имаше износ на културни ценности, имаше контрабанда, тоест тогава също е имало нужда от някакви служби за сигурност. Това разграничение не беше направено, не пожелахте да го направите тогава, защото беше по-изгодно всички в един кюп – хайде на кучетата, и така да минем метър в анализа за управлението на тройната коалиция.
Дължите едно извинение на обществото, преди да гласувате „за” този законопроект. Аз също ще го подкрепя по принцип. Не толкова, че имам нещо против Комисията, пак казвам, не е виновна. Те изпълняват това, което сме написали в онзи закон.
Минавам вече по същество. Кога ми се обърна окончателно мнението – покрай скандалите с Военното разузнаване. Зор, зор, зор, дайте ги тези документи. Аз специално съм го казал – на господин Костадинов не съм, защото не сме се виждали – в тази Комисия, в тази стая – в сборника, който е издаден от Комисията, касаещ Военното разузнаване, има публикувани документи. Това са официално публикувани документи, в които явно се разкрива агент на българските специални служби, началото на 90-те години. Може да го проверите. Името на агента е задраскано, само че е даден адресът, на който живее, тъй като е чужд гражданин, бивш български гражданин, в „Младост”. Страхотно запазване на тайната! Явно немарливо са преглеждани документите. От четири документа, в двата се разкрива самоличността на човека. Чужд гражданин, който, спокойно, ако англичаните бяха решили, можеха да го турят на въжето, просто са преценили, че не е важно.
Вторият случай, когато се описва къде живее брат му, в кой град в България, адреса на брат му. Естествено сещате се, че обикновен портиер може да направи проверка, даже няма нужда и да е портиер, тоест в това желание да се разкрива, разкрива, разкрива не се опря до това къде опираме до националната сигурност. Аргументът: „Ама, законът е такъв”, за мен не е аргумент, защото, ако един закон ощетява националната сигурност, ти по някакъв начин трябва да промениш закона, а не да продължаваш най-гюромихайловски да го изпълняваш, тоест този дебат не е излишен.
Аз знам мотивите на колегата Енчев. С него се познаваме от 1990-1991 г. Те са както лично емоционални и то основателно, така и чисто донякъде професионални. Казвам донякъде, защото вече не е част от онази професия.
Най-накрая трябва да приключим с тази тема. Не е вярно това, което се казва, че всички държави са направили това, което направихме. Ние буквално с този вид отношение към службите за сигурност ги унищожихме. Българското цивилно разузнаване – цивилното така да го кажа, бившето Първо главно не е на нивото, на което беше. Остана Военното разузнаване. Сега правим всичко възможно, не говоря със Закона, последните 5-6 месеца с приказки по темата за Военното разузнаване, целият този скандал, в името на какво – да освободиш един директор на Военна информация. Ами, той е пенсионер. Извикай го, благодари му, дай му една грамота и го освободи, вместо да дигаш патардии по вестници, заплахи за уволнение и да си излагаш институцията. Абсолютно излишни неща се случват като поводът е този закон.
Аз си задавам въпроса: какъв е смисълът от този Закон, ако той ще произвежда подобен ефект? Не е вярно това, което се казва и твърди навсякъде, че и другите източноевропейски държави били направили така, напротив. Какво се случи в бундесрепубликата, в ЩАЗИ? Там извадиха тези, които са работили по линия на Федерална република Германия, тези, които са били обикновени кляпачи на комшии, приятели, роднини и са увреждали съдби на хора, но нито един човек, който можеше да бъде полезен за сигурността на Федерална република Германия, било работил на Запад, или на Изток с информация, с агентура не беше изваден. Дайте ми един такъв случай. Подобно нещо направиха и румънците, тоест запазиха информацията. Ние направихме точно обратното.
Пак казвам, не е виновна Комисията. Тя работи по един Закон. Хората са назначени в тази Комисия според изискванията на Закона и най-глупавото би било да се хвърлят обвинения към тях. Има грешка. Дадох един конкретен пример. Сигурно има и много други. Част от документите като ги вземеш си личи за какво става дума, виждат се имена, но нека не превръщаме тази тема отново в политическа дъвка.
Извинявам се, но колегите от БСП, дето прокараха точно този Закон сега да ми обясняват тези работи някак си ми е малко смешно, защото все пак помня онова време. Тогава предложих да се направи разграничение, но Вие не го приехте – бяхте мнозинството. Предложих да се извади информация за хората, за които имаше такава. Да не казвам имена за хора, които са работили или работеха към онзи момент за чужди служби. И това не се прие! Дайте да опраскаме наред всички, които са работили за българските служби, а чуждите са добри, няма проблем. Някои от тях даже вече са ни държави-съюзници.
Този двоен стандарт сега е един плач. Не е почтено! (Реплики.) Адресирано е към БСП. Говоря за политическата сила БСП. Това ми беше аргументът.
Аз ще подкрепя това предложение чисто принципно. За мен всичко, което е могло да бъде известно, е достатъчно ясно. Няма от какво да се притеснявам, но ми се струва, че това отношение оттук нататък да продължаваме с нищо не допринася за националната сигурност на България. Да разширяваме постоянно обхвата, обхвата, обхвата – за какво? Двадесет и шест години минаха след 10 ноември. Кого точно ще проверяваме? Колегите, когато са били на по 15 години?
Между другото не от Вашия състав на Комисията, от един предишен състав, имаше човек, който абсолютно неправомерно беше обявен, имаше водени дела, тъй като оперативния работник го е регистрирал преди той да навърши 18 години, в нарушение на тогавашните закони дори, но беше обявен и окепазен. Друг е въпросът, че като прочетеш документите за какво става дума, няма за какво да го мачкаш и унижаваш, но начина, по който се подхожда с думите „ченгета, доносници”, това важи сигурно и за една част от апарата и на съвременните служби, защото всяка една служба било криминална, разузнавателна или контаразузнавателна работи с агентура, но всички да ги слагаш под един общ знаменател „доносници” не само е некоректно, но и неправилно и вреди на националната сигурност. Мога да кажа много други неща, но...
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, господин Каракачанов. Вашето изложение може би беше най-дълго.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз няма да говоря от името на всички български граждани както колегата Цветанов, ще си позволя едно скромно мнение, което е съобразено и с дискусия в парламентарната група и изразява мнението на нашите членове, симпатизанти и поддръжници към този момент.
Аз лично не съм емоционално или професионално обременен от позицията, която ще изразя, господин Каракачанов.
В интерес на истината, прочитайки предложението за Законопроекта, виждам, че има някои слабости и недостатъци, но като философия ще подкрепя Закона по принцип. Убеден съм, че тази Комисия – работила е в рамките на повече от 8 години, е имала достатъчно време и възможности, за да станат публични тези документи, които са във формата на Закона, според който действа и Комисията.
Не съм запознат, но все пак имам въпрос към господин Енчев или към господин Костадинов по отношение на финансова обосновка – няма конкретно число. Какво точно ще спестим на българския данъкоплатец? Какви разходи ще бъдат спестени и от държавния бюджет, за да чуят българските граждани едно число, една сума, която може управляващите да решат, че е по-полезна за доходите на българските социално слаби или българските пенсионери. В интерес на истината с голямо учудване чух факти от господин Енчев, които доколкото разбирам са вече достояние на компетентните органи. Мисля, че е добре, независимо как ще бъде гласуването за така предложения Закон, да се обединим като парламентарна комисия зад един призив към българските граждани, тези които са имали възможност да се запознаят с документи по така изнесените факти от господин Енчев, а може би и факти, които не са достояние на широката публика, но са достояние на български граждани, да ги призовем също да сезират компетентните органи, защото, ако има небрежност, било то престъпна, или каквато и да е друга, то компетентните органи е добре да бъдат запознати с всички сигнали, които могат да постъпят.
Когато става въпрос за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани и говорим за цялата истина на масата, не трябва да има никакво съмнение по отношение на компетентната работа на тази Комисия, така че ако не възразявате колеги от всички парламентарни групи това е моя призив към Вас – да призовем всички български граждани, които имат някакви факти, данни да сезират компетентните органи и да ни информират. На конкретния въпрос, чакам отговор по отношение на финансовата обосновка. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, с Ваше разрешение – обявих как ще гласувам.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
След 25 години времената са други. Поне от днешна гледна точка като разсъждаваме за онези периоди. Според мен целите, които бяха, за да се приеме този Закон и както ги обяви господин Костадинов – председателят на Комисията, са актуални и днес и под един или друг начин вместо някъде под сурдинка някой да фабрикува, да коментира, да разнася, да шантажира и каквото и да е по-добре да има ред, по който да са ясни нещата, особено за хора, които заемат публична длъжност. Това е била позицията на Движението за права и свободи и както господин Каракачанов преди малко отбеляза, господин Дал участваше в работата по подготвянето на този Закон от името на Движението за права и свободи. Той не е в Движението за права и свободи днес, но позицията на ДПС не е променена.
От тази гледна точка не е само въпроса кой кой е като говорим за публичните лица, а и какво и как се е вършило в онова време е по-съществен въпрос, защото виждаме доста изследователи, историци, анализатори влизаха в тези архиви и изписаха доста неща за различни хора. Включително и в тези материали в момента, колкото и да са случайни, тъй като са по един определен предмет. Не знам защо аз като се загледах в тях малко като копи-пейст ми изглеждаше същото – в съседните държави, което ние го живеехме в нашата държава. Тези модели за репресия върху различни общности и групи явно са били сходни в онова време, дори и в съседни държави да е било.
Добре би било хората, които имат такова ЕГН дето няма как да имат конфликт на интереси в днешното заседание, поне за себе си да са наясно, като видят такива модели, да ги разпознават от историческа гледна точка и като модели в различни държави, защото явно няма да се занимават по същество и като предмет с такава дейност. Ние го дължим и на историята, и на тези, които идват, и на тези, които днес са актуални публични лица, вместо да бъдат подложени на шантаж, те трябва да бъдат ясни. Няма лустрационен характер Закона при нас, но яснотата кой кой е и какви са моделите би било добре да се знаят и от онези, които са родени малко по-късно. От тази гледна точка ние няма да подкрепим предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи.
Аз си запазвам правото като председател да кажа няколко думи накрая. Аз ще гласувам убедено „против” този Законопроект по много причини, но искам няколко от тях да ги кажа все пак тук – на заседанието на Комисията. Разбира се, ще имаме възможност всеки един от нас да изрази мнение и в пленарното заседание.
Аз бях член на онази Вътрешна комисия, макар и като опозиция, която прие този Закон. Правилно господин Каракачанов каза кои бяха водещите тогава, за да се приеме Закона, но ние го подкрепихме, защото искахме истината да излезе.
Няколко бързи щрихи. Един от големите проблеми на разкриването на истината за онзи период от време беше в това, че ранната пролет на 1989 г., господин Енчев, когато Тодор Живков още е на власт, започва унищожаването документите на особено ценните агенти, които да бъдат използвани при нови политически условия и за съжаление никога няма да разберем истината за тях, защото документите ги няма, но видяхме поведението им впоследствие – някои от тях отидоха на „Раковска”, други отидоха на някои други места, за да свършат работата, за която са били вербувани.
Искам да кажа нещо друго много важно, което никой не забеляза, когато коментира тази тема. Има различни хора засегнати от този Закон, в смисъл обявени, които отиват в съда, искат той да отмени актове на Комисията. Няма нито един случай досега някой да е завел дело за щети срещу оперативния работник. Защо не заведе дело някой срещу оперативния работник, който му е оформил документите? Отговорът сами можете да си го намерите. Не искам да обяснявам тук, че ДАНС няма разследващи функции.
Искам да завърша с нещо изключително важно – има един договор, който е публикуван мисля, че от Комисията. Той е от 1972 г. От българска страна е подписан от вътрешен министър Ангел еди-кой си – не му помня фамилията, а от съветска страна е подписан от Юрий Андропов като шеф на КГБ. По силата на този договор се създава така наречената система „СУОД” – Система управления оперативная деятельности, и вътре пише така: „съвместно използване на агентурно оперативните позиции на двете служби за планиране и провеждане на общи операции срещу противника”.
Дами и господа, това, което ние толкова години се опитваме да разкрием много отдавна на едно друго място, за съжаление. Какво пазим и от кого го пазим, да питам аз?! С това свършвам.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Имаше заявени от БСП два гласа – господин Иванов ги изразява. Тук имаше Дедев. За Делчев гласувам аз.
За – 4, против – 9, въздържал се – 1.
Отхвърля се.
Благодаря Ви.
В точка Разни имаме ли нещо? Не.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов
