Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
24/06/2015
П Р О Т О К О Л
№ 21
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 24 юни 2015 г., сряда, от 14,35 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем работата на Комисията.
Предложил съм на Вашето внимание проект за дневен ред, който се състои от три точки:
Първа точка – Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
Колегите са групирали двата законопроекта в първа точка, но аз смятам, че трябва да ги разделим в две точки, защото ще ги гласуваме поотделно, макар накрая да има общ доклад.
Така че като втора точка Ви предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Петър Славов и група народни представители.
Като трета точка – Разни.
Има ли други предложения от членовете на Комисията за дневния ред? Не виждам.
Който е „за” така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушие. Благодаря Ви. Няма да питам за „против” и „въздържали се”.
В такъв случай започваме с първа точка.
Само искам да съобщя, преди да дам думата на вносителя, че на днешното заседание по тези две точки сме поканили представители на Държавна агенция „Национална сигурност”. Виждам, че тук е и самият председател – „добре дошъл” на господин Георгиев.
Наши гости са: Олег Петков, който е заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна”, и Виолета Кръстева – директор на дирекция „Класифицирана информация”.
От Държавната комисия по сигурността на информацията: Васил Ризов – заместник-председател, и Антон Борисов – изпълняващ длъжността „Директор на дирекция „Правна и международноправна дейност” на Комисията. Благодаря Ви.
По първа точка – господин Найденов, заповядайте като вносител да изложите Вашите мотиви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Председател, господа заместник-председатели, дами и господа! Няма да скрия, че конкретният повод да внесем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, който впрочем е много лаконичен, беше случаят с командира на Карловската бригада – генерал Шивиков. Всъщност едва ли е необходимо да припомням повдигнатите обвинения, образуваното производство от Военноокръжна прокуратура и отнемането на разрешителното за достъп до класифицирана информация.
Казвам конкретния повод, но веднага искам да подчертая, че това не е Законопроект за изменение и допълнение, който е отнесен и адресиран или пък засяга съдбата само на конкретен човек. Ще бъде грешка да правим законопроекти за изменение и допълнение, които да имат като основен обект едно лице. В случая трябва да спомена, че от действието на Закона за защита на класифицираната информация десетки са случаите, включително в рамките на Министерството на отбраната, в частност – във Въоръжените сили, когато се отнема съответното разрешително за достъп до класифицирана информация.
В конкретния случай след отнемането на разрешителното пред генерал Шивиков има две опции: едната, разбира се, да бъде уволнен; другата опция е да подаде рапорт за освобождаване от Българската армия, каквото той е направил.
Предстои, доколкото съм информиран, неговото разглеждане, тъй като той не може да изпълнява конкретни задачи, в случая функциите си на командир на най-елитната, смея да кажа, част от Българската армия.
Имахме доста разговори и аз, и моите колеги, които сме вносители на този Законопроект, с експерти и няма да скрия, че бяха очертани три възможни посоки на предложения за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Първата опция, разбира се, е да отпадне текстът, който изисква в случаите на образувано досъдебно или съдебно производство да се отнеме разрешителното за достъп до класифицирана информация. Това е текст в чл. 59 от Закона за защита на класифицираната информация, който ни препраща към изискванията в процедурата за предварителното проучване за издаване на това разрешително по чл. 40.
Втората опция беше да предложим например отнемане на разрешителното в тези случаи по преценка на административния ръководител. Сметнахме, че това ще отвори вратите за много субективни преценки, което вероятно няма да бъде удачно от гледна точка на обективност, прозрачност, които са необходими при подобни решения.
И третата опция – отнемане на разрешителното до приключване на производството, което обаче отново предполага отнемане на разрешителното в случаите на образувано досъдебно и съдебно производство.
Едва ли е необходимо в този състав, достатъчно подготвен и достатъчно дълго работил с този Закон, да подчертавам, че това е текст, който влиза в противоречие с основни норми на Конституцията и на законите, които са свързани с презумпцията за невиновност. Затова, макар и запазвайки текста в чл. 40, като текст по предварителната процедура за проучване, предлагаме отпадането на изискването за досъдебно и съдебно производство от процедурата за отнемане на разрешителното.
Бързам веднага да кажа, че в разговора ни с председателя на Комисията коментирахме различията в сроковете, което също трябва да намери своето решение, вероятно в рамките на изготвянето на предложенията за второ четене по обобщения Законопроект – между срока, в който едно лице, на което му е отказан достъп до класифицирана информация, може отново да кандидатства, това е една година, и срока, при който след отнемане на разрешителното подобно лице няма право да заема определена длъжност или да изпълнява конкретна задача – този срок е три години. Тук трябва да намерим някакъв еквивалент, някакво уеднаквяване на тези срокове, но това вече е въпрос, който може да бъде решен на второ четене.
Още веднъж казвам, предложението ни е съвсем лаконично – отпадане на това изискване, когато се прави проучването за отнемане на разрешителното. Оттам нататък ще търсим вече допълнителни решения по конкретни случаи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Колеги, не е лошо, когато човек сбърка, да си признае грешката. Допуснах грешка – ще помоля да я поправим чрез гласуване по процедура.
Тъй като двата законопроекта са изключително близки и касаят една и съща материя, според мен е разумно да направим дебата по двата законопроекта едновременно, а не поотделно. Така че разделянето на две точки...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Може да са две точки, но дебатът да е общ.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това предлагам.
В тази връзка, тъй като господин Славов отсъства, предлагам да Ви представя накратко техния Проект, след което да изслушаме поканените гости по двата законопроекта и след това да направим дебат.
Имате ли нещо против? Не. Благодаря Ви.
Законопроектът, внесен от Петър Славов и група народни представители, е в същата посока, но, забележете, той предлага изменение на чл. 56 на действащия Закон за защита на класифицираната информация, като се предлага при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информацията в организационната единица да предприеме мерки за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация. В тази връзка е предложеният текст от Преходните и заключителните разпоредби, който касае органа, който е издал или отнел разрешението за достъп до класифицирана информация, в едномесечен срок от влизане в сила на Закона да отмени издадените от него решения на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 – във връзка с образуването и така нататък.
Аз имам малко пό друго виждане и ще го изразя в хода на дискусията, но трябва да решим принципно въпроса за това дали трябва да съществува законово основание за отказ да се даде допуск или за отнемане на допуска при образуване на досъдебно производство, а не да се занимаваме с последиците, които могат да настъпят впоследствие, защото наистина не бива да се приемат законодателни актове, свързани с конкретен казус.
Това е текстът на този Законопроект. Ще изразя своето отношение в дискусията – просто го представям на Вашето внимание.
Завършвам с това – приемаме, че двата законопроекта са представени от вносителите.
От Държавната комисия по сигурността на информацията – ако може, първо Вие да вземете отношение.
Заповядайте, господин Ризов.
ВАСИЛ РИЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Преди всичко бих искал да кажа, че Държавната комисия по сигурността на информацията подкрепя принципно и двете предложения, доколкото те са свързани с отпадане на някои от изискванията, на които следва да отговарят лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или които вече имат издадени такива разрешения.
В този смисъл бих добавил веднага, че Държавната комисия по сигурността на информацията и в този, и в предишния си мандат няколко пъти по различен повод е стартирала такива предложения за промени, които по една или друга причина не са достигнали до излагане пред такъв състав и не са получили развитие, но това в никакъв случай не го свързваме с конкретния повод, при цялото ми уважение към генерал Шивиков, а нашето становище е израз на задълбочен анализ, който е правен през годините, повтарям, и в предишния, и в сегашния състав на Комисията.
Настоящата редакция на текста на чл. 40, ал. 1, т. 5 наистина противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание през 1992 г. Тя противоречи и на презумпцията за невиновност, заложена в Конституцията и една от основните презумпции на Наказателния кодекс.
Тъй като се налагаше прилагането, и досега прилагаме Закона в този му вид. Впоследствие, когато досъдебното или съдебното производство бъде прекратено и отпаднат всички основания, които са били налице при процедурата при проучване, да бъде отказвано издаването на разрешение. Или впоследствие, когато е било отнето разрешението, което Комисията след това при обжалване пред нея е потвърждавала, са се развивали различни ситуации и по различен начин се е търсело саниране на нанесена несправедливост.
Това, разбира се, не е нормална дейност. Тя обаче се налага и от изкривяването на идеята на Закона, което се е получило със залагането на точка пета. Не знам какви са били основанията – вероятно са били основателни.
В този смисъл Комисията наново стартира такава процедура. На същото заседание, на което, прилагайки Закона за защита на класифицираната информация във вида му, в който е в момента, потвърдихме отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация на господин Шивиков, издадено от Държавна агенция „Национална сигурност”, считаме го за законосъобразно. Тогава взехме решение, с което стартирахме процедура – тя в момента е в ход.
По съответния ред, съгласно Правилника на Министерския съвет, върви на съгласувателна процедура нашето предложение за отмяна на текста на т. 5 от ал. 1 на чл. 40. Затова започнах, че ние подкрепяме предложенията за промени, свързани с отпадане на тази точка.
Понеже правим връзка между двата законопроекта, ще си позволя директно да се произнеса по двата с оглед икономия на време.
Нашето становище е да се пристъпи към отпадане на текста на точка пета, като изискване за достъп до класифицирана информация. Това би довело едновременно при последващо прилагане и по чл. 57, когато говорим за отказ, и по чл. 59, когато има обстоятелства за отнемане. Нашите съображения сме ги изложили. Мисля, че и в онова, което чухме досега като мотиви, също има мотиви в подкрепа на това виждане.
Що се касае до § 2 от Законопроекта, внесен на 17 юни, ние считаме, че и досега в действащите текстове на чл. 56, ал. 4 е предвидена възможността ръководителят на организационната единица, след като бъде уведомен от служителя по сигурността на информацията, да ограничи достъпа на лицето до класифицирана информация, като там е употребен изразът „може”, тоест оставяме възможността за преценка на ръководителя на организационната единица, когато е достатъчно аргументирано основанието и е направена пряка връзка между деянието, чийто извършител се явява лицето с достъп до класифицирана информация, и неговите качества за надеждност по отношение на защита на класифицираната информация – тогава да се вземе такова решение. Затова ние изказваме такова съображение.
Що се касае до § 3 от същия Законопроект, ако обхватът на прилаганата разпоредба бъде насочен по отношение на всички актове, издавани до момента, то това ми се струва, че би отворило прекалено голям обем от работа с риск за пропуски някъде, без това да е оправдано. Защото с изтичането на преклузивния тригодишен срок по чл. 59, ал. 6 изтича фактически погасителната давност на възможните неблагоприятни последици, които лицето би понесло, ако то кандидатства отново за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, за такава длъжност.
Така че онези разрешения, които са били отнети преди три години и повече – към момента вече всички неблагоприятни последици от това действие са погасени. Нашето предложение е да се помисли. Параграф 3 от Законопроекта, внесен на 17 юни от господин Славов, да бъде прегледан в посока тези актове, които са издадени три години преди влизане в сила на промените.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ризов.
Господин Георгиев, Вие ли ще вземете отношение от ДАНС?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Комисията! Държавна агенция „Национална сигурност” подкрепя предложението за отпадане на т. 5 от чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация. Споделяме съображенията на вносителите за непропорционалност и възможността за даване на отказ за издаване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация и възможността за негативни последици за съответното лице, както и забраната за кандидатстване за длъжност, която изисква наличие на достъп до класифицирана информация. Считаме, че действително отнемането на такъв достъп или повдигането на каквото и да е досъдебно производство или обвинение поставят под съмнение надеждността на лицето, като Законът предвижда достатъчно други основания за отказ или отнемане на такъв достъп до класифицирана информация.
По отношение внесения на 17 юни Законопроект за изменение считаме, че в § 2, т. 5, 56 съществуващата възможност – това, което за нас е важно, е да може ръководителят на организационната единица да прецени ограничаване на достъпа до класифицирана информация на съответното лице, което няма да е свързано с отнемане – то ще ограничи съобразно преценката, която ще бъде направена.
Одобряваме предложенията за Преходните и заключителните разпоредби, с които се указва как да се продължи процедурата при влизане на Закона в сила и висящите процедури по издаване и отнемане на разрешения за достъп до класифицирана информация.
С оглед по-голяма изчерпателност на уредбата предлагаме да бъдат ограничени три параграфа в Преходните и заключителните разпоредби, а именно висящите производства по издаване и отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация за постановените, но невлезли в сила откази и отнемания на разрешения за достъп, и основание по т. 5, чл. 40, ал. 1 от Закона – за влезлите в сила такива актове, по които не е изтекъл едногодишният или тригодишният срок за забрана за кандидатстване за длъжност с достъп до класифицирана информация, като по този начин считаме, че ще се получи по-голяма пълнота. Като подкрепяме предложените законопроекти, считаме, че ще създадат по-голяма обективност за изпълнението на Закона.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Някой друг от гостите иска ли да вземе отношение допълнително? Няма.
Колеги, откривам дебата по двата законопроекта.
Кой иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Лазаров. Специален гост сте Вие – с удоволствие ще Ви чуем.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Доколкото този Законопроект, а и предходният – на господин Андреев, касае дейността на Комисията, която председателствам, бих взел отношение по някои принципни въпроси. Ние сме дебатирали, когато изслушвахме Комисията – в ДКСИ в момента няма разписана процедура, тоест в Закона, който дава правомощия на ДКСИ като орган, пред когото се обжалват отказите и отнемането на допуск, няма разписана процедура как да става произнасянето, събирането на доказателства по тези жалби, така да ги наречем.
Първото, което мисля – така или иначе ще се изменя Законът, в Законопроекта на господин Андреев е предвидено, в една от хипотезите, съдебно обжалване. Това е малко по-друга тема, която ще се решава допълнително. Задължително трябва да има разписана доста подробна квазисъдебна, бих я нарекъл, процедура – тъжителят може да се явява, да бъде изслушан, да бъдат предоставени всички документи от страна на органа, който е постановил отнемането или отказа от издаване на допуск. Не само заключението, а фактите, въз основа на които е направен изводът. Задължение да бъде изслушано лицето, задължение да се явяват и представители на органите – също да бъдат изслушани. Просто тази процедура със срокове – може да се обмисли дали, след като ще е някаква квазисъдебна процедура, ще има право лицето да участва със съдебен защитник, защото ако се тръгне на съдебно обжалване, там няма как да няма предвидена възможността за участие на защитник, имам предвид адвокат или просто защитник. Това е първото. Този въпрос трябва да бъде решен, защото в момента не е решен и оттам идва част от проблемите.
Ние сме говорили с колегите от ДКСИ – те правят едно изслушване, правят си протокол, но процедурата трябва да бъде наистина приближавайки се до някаква процедура в един процес – административен или наказателен, с права на страните и задължение за органа.
Второто, съгласен съм с внесения по принцип Законопроект от господин Ангел Найденов – да, фактът, че има образувано досъдебно производство, сам по себе си не трябва да бъде задължително основание при всички положения да бъде отнет допускът. Органът би трябвало да преценява, защото е казано „тежко престъпление”. „Тежко престъпление”, както беше изнесено и от представителите на ДАНС и на ДКСИ – нека органът да преценява доколко това престъпление, то все още е на фаза досъдебно производство, е относимо към надеждността на лицето, за да има точно тези други механизми.
Не съм съгласен, че, видите ли, нарушават се Конвенцията и Конституцията – невинен до доказване на противното. Това по принцип е така, но Конвенцията казва, че правата на гражданите могат да бъдат ограничавани със закон или евентуално при съдебен контрол.
Хипотезата, на която господин Славов е представител – на практика може да се получи така, че едно лице може да бъде привлечено като обвиняем, може да бъде задържано, може да бъде отстранено от длъжност, за която се иска допуск, и това отстраняване се постановява от съда. Там за нуждите на досъдебното производство или наказателното съдебно производство отстраняването е с оглед да се обезпечи събирането на доказателства. Може да бъде потвърдено от въззивния съд.
Е, ние да приемем презумпцията да важи за всички хипотези става вече нелогично. Лицето е отстранено от длъжност, задържано е под стража, обвинението е по Глава І, да речем, от Наказателния кодекс, съдът се е произнесъл, че има основание за задържане под стража, за отстраняване от длъжност, но ние в Закона ще кажем: „Да, но допускът няма да бъде отнет, защото има презумпция за невинност”. Получава се нелогично.
Принципно въпросът стои, защото, освен отнемането на допуск, много често има хипотези и случаи, когато се отказва предоставянето на допуск. Да, лицата би трябвало да имат възможност при една процедура, разписана детайлно, да си защитават правата и интересите. Това е моето мнение.
Другата тема, която ще бъде неизбежна, когато се тръгне между първо и второ четене, защото има още един законопроект, е дали да има съдебно обжалване. Пред различни хипотези бихме могли да бъдем изправени – пред Административния съд очевидно трябва да бъде, но пък ако се касае основанието за отнемане наказателно производство, Административният съд би ли могъл да преценява тази връзка между фактите и надеждността на лицето? Очевидно би могъл донякъде да преценява, ако преди това се е произнасял Наказателният съд – говоря за хипотезите „задържане под стража” и „отстраняване от длъжност”.
Проблемът трябва наистина да бъде решен. Той не е Intuitu personae с внесения Законопроект, но наистина не трябва фактът на образуване на досъдебно производство – само като факт, или привличането като обвиняем за тежко престъпление да бъде абсолютно основание. Да, органите нека да преценяват дали тези факти са във връзка с надеждността на лицето.
Умишлено престъпление на пръв поглед не е нещо сериозно, когато едно лице управлява след употреба на алкохол, очевидно е зависимо от алкохола – да си прави органът преценка дали пък това е съотносимо към надеждността на лицето да съхранява тайната. Хипотезите могат да бъдат различни – няма да утежнявам с най-различни примери. Злоупотребата с алкохол, и без да е образувано досъдебно производство, понякога е основание за отказ на допуск или за отнемане на такъв. Не всякога трябва да има образувано досъдебно производство. Трябва наистина да помислим. Задължително в ДКСИ трябва да има такава процедура, разписана в Закона, за да се спазват правата на гражданите. Но не трябва да отиваме и в другата крайност, стъпвайки на презумпцията само за невинност, да абсолютизираме и тази презумпция, и Конвенцията, и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Лазаров. Беше много полезно това, което чухме.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа гости, колеги! Искам да благодаря на председателя на Комисията, че на предишното заседание, когато беше поставен въпросът в дневния ред да бъдат включени извънредно двете точки – проектите на двамата вносители с групите народни представители, беше отклонен, защото считам, че днес в присъствието на нашите гости можем да вземем по-правилните решения. От това, което беше заявено, смятам, че не трябва да се движим към промяна на законодателството за конкретни лица. Точно затова мисля, че има абсолютна пълнота в проекта, който се предлага и от господин Славов – там малко противоречи на казаното от господин Ризов, че тези, на които е образувано досъдебно производство, тези, които към настоящия момент са служители и имат такъв допуск, не се отстраняват. Нека да върнем малко назад лентата, защото има служители, на които неоснователно им е отнет допускът. Вие може би се сещате за няколко случая.
Искам да Ви кажа, че срокът изтича чак след две години. В предложението на господин Славов е визирано конкретно, че в едномесечен срок след приемането на тези законодателни промени автоматично се възстановяват допуските на тези лица. Ще останем в ситуацията, че променяме Закона конкретно за едно или за няколко лица, но от днешна дата нататък, а не за онези, които всъщност са били отново потърпевши.
Смятам, че колегите трябва също да ни подкрепят в тази посока. Мога да заявя, че от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим и двата законопроекта. Надявам се, че между първо и второ четене ще можем да изчистим процедурите и текстовете, за да приемем законодателство, което Вие да можете да прилагате, за да бъде пълна гаранцията, че няма да има нарушаване правата на гражданите и на служителите, които са получили допуск до най-високо ниво на класифицирана информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Има ли други колеги?
Колеги, аз искам да взема отношение. Предлагам Ви да подкрепим и двата законопроекта, защото те се допълват взаимно.
Законопроектът, който е внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители, касае хипотезата на отнемане на допуска, който вече е даден на лицето, при образуване на досъдебно производство. В същия момент обаче хипотезата по чл. 40 – че се отказва изобщо допуск на лице, срещу което има образувано досъдебно производство, е абсолютно огледална. Няма основание в единия случай да има това ограничение, а в другия да го няма. Именно поради тази причина, тъй като в Законопроекта на господин Славов се предвижда да отпадне т. 5, ал. 1, чл. 40, е задължително да приемем този Законопроект, за да имаме пълнота, да премахнем това абсолютно основание, на което се отнема допуск или се отказва издаването му.
Вземайки повод от онова, което каза тук господин Лазаров, и е много важно – мисля, че някой от гостите го спомена, има други основания в чл. 40, на базата на които би могъл всеки конкретен случай да бъде обсъждан и при образуване на досъдебно производство за дадено деяние, в зависимост от характера на деянието и начина на извършването му, би могло да се откаже или да се отнеме допускът на основание, че лицето не е надеждно от гледна точка на сигурността или да опазва тайната. Така че съществува тази възможност, но в същия момент наистина е опасно за правата на гражданите да има абсолютно основание, каквото е това в чл. 40, ал. 1, т. 5.
Подкрепям и това, което каза господин Цветанов – ние трябва да дадем и обратна сила на Закона, защото ако уредим тези отношения само оттук нататък, има казуси в миналото, които са несправедливи и те ще останат нерешени. Затова е добре Законът да има и обратна сила.
Отделно от това, има още един Законопроект, който доста отдавна беше приет на първо четене, внесен от Методи Андреев и група народни представители, със съвсем друга насока, но там вече се повдига и сериозният въпрос за обжалването на тези актове.
Не искам да развивам тук тезата си, да не Ви отегчавам, но е крайно време да се помисли за развиване на процедура за защита на тези лица, защото към момента в Закона е предвидено само с един текст, че актовете на ДАНС могат да се обжалват пред ДКСИ и нищо повече. Или трябва да приемем принципна позиция да развием процедура пред ДКСИ – квазипроцедура пред особена юрисдикция, или да отидем на друг вариант, който съществува в няколко държави от Европейския съюз – да дадем съдебно обжалване.
Разбира се, аз съм малко скептичен по тази хипотеза, защото знам, че има случаи, в които има събрани оперативни данни, които налагат отнемането на допуска на лицето, а в същия момент те не могат да бъдат превърнати в доказателства пред съда. Давам си сметка и за това. Така че между първо и второ четене трябва да видим практиката на другите европейски страни – има едно проучване, което е правено, и да преценим кое би било по-добре за правата на хората, но така или иначе е необходимо усъвършенстване на законодателството в тази насока. Това е моята позиция.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение по Законопроекта?
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, по отношение на направеното предложение от господин Лазаров – считам, че то е много прагматично с оглед на това, че ние до момента сме се сблъсквали с много такива случаи, като орган, който е отнемал допуска до класифицирана информация. След това е имало многократни обжалвания до Държавната комисия. Ако има такава процедура, която не е, както в момента, записана в Закона – с конкретни срокове, до кога трябва да стане, обжалването – органът да се произнесе и така нататък, това ще даде прозрачност на дейността на институциите и ще създаде условия за по-голяма обективност.
В по-голямата съставност на случаите, които са разглеждани, обикновено е засегнат принципът „необходимо да се знае”, който е основен в Закона и в много от случаите той е нарушаван. По такъв начин, ако има наистина изслушване на лицето, изслушване на органа от него, тогава се създава обективна предпоставка за обективно вземане на решение от Комисията, ако законодателят прецени, че това ще бъде органът, който ще се произнесе последен по отнетото разрешение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам първо да гласуваме Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно, няма „против” и „въздържали се”. Благодаря Ви.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Единодушие, няма „против” и „въздържали се”. Благодаря Ви.
Благодаря много на гостите за позициите.
По точка Разни.
Има ли някой нещо да постави?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В петък имахме среща по инициатива на колегите от Патриотичния фронт и направихме обсъждане на евентуални конкретни мерки, които Министерството да набележи, евентуални законодателни инициативи по отношение на битовата престъпност. Мисля, че не е отпаднала необходимостта от изслушване на госпожа Бъчварова в Комисията и по темата за битовата престъпност, и по темата за напрежението в различни точки на страната – и Гърмен, и „Орландовци”, и няколко случая с разкриване на конкретни убийства, за които лично министър-председателят беше поел ангажимент да бъдат разкрити в определен срок, и ултиматуми бяха раздавани. Изобщо за нещата в Министерството.
Знаем, че има протест, който се движи с различен интензитет. Гледам, че управляващите днес правят срещи с огнеборците. Мисля, че е добре тук, в Комисията, да направим среща и обсъждане на тази проблематика. Казвам го съвсем добронамерено – не постъпваме по начин, по който да събираме подписи от колегите. Смятам, че това е преди всичко в интерес на самата госпожа Бъчварова, пък и на Министерството. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Другата сряда е първи. Ако искате...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, само да уточня – блицконтролът е доста по-различно. Тук става въпрос за изслушване в по-свободна и по-широка форма – всеки от народните представители неограничено. На закрито заседание тя да ни поразкаже, вероятно на нас в специализираната комисия има да каже и някои по-различни неща, които не са предназначени за публиката.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме разбрахте, господин Мерджанов. Това е проблемът – че не можем да съчетаем в едно заседание двете.
Утре в Комисията на господин Лазаров ще работим по четирите законопроекта, не знам колко време ще ни отнеме. Нямам нищо против, разбира се – трябва да се гласува от състава на Комисията такова предложение. Въпросът е кога да го направим, защото другата сряда трябва да имаме блицконтрол.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако колегите не възразяват, блицконтрола можем да го отложим за следващата сряда или обратно, ако се прояви разбиране. (Реплика: „Обратно – да си караме блицконтрола”.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: В такъв случай – другата седмица блицконтрол. Някои от въпросите могат да бъдат поставени на блицконтрола.
Не възразявам и следващата сряда да направим изслушване. Ще предупредим ръководството на Министерството – да се подготвят. Има основание за някои от проблемите, разбира се, да се чуе тяхната позиция, а и нашата позиция да се чуе за някои от проблемите, които съществуват. Но именно съвпадението с блицконтрола пречи да ги съчетаем.
Предлагам другата седмица да си направим блицконтрола, а за следващата сряда, 8 юли, да направим изслушването.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Можем да направим извънредно заседание на Комисията, примерно във вторник.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Във вторник има заседание на Конституционната комисия – тук някои сме членове, аз също, и трябва да се готвим. То е първо заседание и ще бъде доста тежко. Не можем във вторник да го направим.
Следващия четвъртък пък е другата комисия – просто няма кога. За 8 юли би могло.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, абсолютно сигурен съм, че въпросите, които ние ще зададем на госпожа Бъчварова, няма да отпаднат като актуалност в близките няколко месеца. Както прецените.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, чух позициите и Ви е ясно при подлагане на гласуване какъв ще е резултатът. Тоест резултатът ще бъде: другата седмица – блицконтрол. За да може и този въпрос да бъде решен, ще го имам предвид, на 8-и ще го предложа като точка в дневния ред. Задължително като първа точка ще го предложа.
Други въпроси в „Разни”? Други въпроси има ли? Няма.
Благодаря Ви за конструктивния тон. Днес свършихме полезна работа, защото имаше колебания, но е важно този въпрос да бъде придвижен. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ
№ 21
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 24 юни 2015 г., сряда, от 14,35 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем работата на Комисията.
Предложил съм на Вашето внимание проект за дневен ред, който се състои от три точки:
Първа точка – Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Ангел Найденов и група народни представители.
Колегите са групирали двата законопроекта в първа точка, но аз смятам, че трябва да ги разделим в две точки, защото ще ги гласуваме поотделно, макар накрая да има общ доклад.
Така че като втора точка Ви предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Петър Славов и група народни представители.
Като трета точка – Разни.
Има ли други предложения от членовете на Комисията за дневния ред? Не виждам.
Който е „за” така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушие. Благодаря Ви. Няма да питам за „против” и „въздържали се”.
В такъв случай започваме с първа точка.
Само искам да съобщя, преди да дам думата на вносителя, че на днешното заседание по тези две точки сме поканили представители на Държавна агенция „Национална сигурност”. Виждам, че тук е и самият председател – „добре дошъл” на господин Георгиев.
Наши гости са: Олег Петков, който е заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правна”, и Виолета Кръстева – директор на дирекция „Класифицирана информация”.
От Държавната комисия по сигурността на информацията: Васил Ризов – заместник-председател, и Антон Борисов – изпълняващ длъжността „Директор на дирекция „Правна и международноправна дейност” на Комисията. Благодаря Ви.
По първа точка – господин Найденов, заповядайте като вносител да изложите Вашите мотиви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Председател, господа заместник-председатели, дами и господа! Няма да скрия, че конкретният повод да внесем Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, който впрочем е много лаконичен, беше случаят с командира на Карловската бригада – генерал Шивиков. Всъщност едва ли е необходимо да припомням повдигнатите обвинения, образуваното производство от Военноокръжна прокуратура и отнемането на разрешителното за достъп до класифицирана информация.
Казвам конкретния повод, но веднага искам да подчертая, че това не е Законопроект за изменение и допълнение, който е отнесен и адресиран или пък засяга съдбата само на конкретен човек. Ще бъде грешка да правим законопроекти за изменение и допълнение, които да имат като основен обект едно лице. В случая трябва да спомена, че от действието на Закона за защита на класифицираната информация десетки са случаите, включително в рамките на Министерството на отбраната, в частност – във Въоръжените сили, когато се отнема съответното разрешително за достъп до класифицирана информация.
В конкретния случай след отнемането на разрешителното пред генерал Шивиков има две опции: едната, разбира се, да бъде уволнен; другата опция е да подаде рапорт за освобождаване от Българската армия, каквото той е направил.
Предстои, доколкото съм информиран, неговото разглеждане, тъй като той не може да изпълнява конкретни задачи, в случая функциите си на командир на най-елитната, смея да кажа, част от Българската армия.
Имахме доста разговори и аз, и моите колеги, които сме вносители на този Законопроект, с експерти и няма да скрия, че бяха очертани три възможни посоки на предложения за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Първата опция, разбира се, е да отпадне текстът, който изисква в случаите на образувано досъдебно или съдебно производство да се отнеме разрешителното за достъп до класифицирана информация. Това е текст в чл. 59 от Закона за защита на класифицираната информация, който ни препраща към изискванията в процедурата за предварителното проучване за издаване на това разрешително по чл. 40.
Втората опция беше да предложим например отнемане на разрешителното в тези случаи по преценка на административния ръководител. Сметнахме, че това ще отвори вратите за много субективни преценки, което вероятно няма да бъде удачно от гледна точка на обективност, прозрачност, които са необходими при подобни решения.
И третата опция – отнемане на разрешителното до приключване на производството, което обаче отново предполага отнемане на разрешителното в случаите на образувано досъдебно и съдебно производство.
Едва ли е необходимо в този състав, достатъчно подготвен и достатъчно дълго работил с този Закон, да подчертавам, че това е текст, който влиза в противоречие с основни норми на Конституцията и на законите, които са свързани с презумпцията за невиновност. Затова, макар и запазвайки текста в чл. 40, като текст по предварителната процедура за проучване, предлагаме отпадането на изискването за досъдебно и съдебно производство от процедурата за отнемане на разрешителното.
Бързам веднага да кажа, че в разговора ни с председателя на Комисията коментирахме различията в сроковете, което също трябва да намери своето решение, вероятно в рамките на изготвянето на предложенията за второ четене по обобщения Законопроект – между срока, в който едно лице, на което му е отказан достъп до класифицирана информация, може отново да кандидатства, това е една година, и срока, при който след отнемане на разрешителното подобно лице няма право да заема определена длъжност или да изпълнява конкретна задача – този срок е три години. Тук трябва да намерим някакъв еквивалент, някакво уеднаквяване на тези срокове, но това вече е въпрос, който може да бъде решен на второ четене.
Още веднъж казвам, предложението ни е съвсем лаконично – отпадане на това изискване, когато се прави проучването за отнемане на разрешителното. Оттам нататък ще търсим вече допълнителни решения по конкретни случаи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Колеги, не е лошо, когато човек сбърка, да си признае грешката. Допуснах грешка – ще помоля да я поправим чрез гласуване по процедура.
Тъй като двата законопроекта са изключително близки и касаят една и съща материя, според мен е разумно да направим дебата по двата законопроекта едновременно, а не поотделно. Така че разделянето на две точки...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Може да са две точки, но дебатът да е общ.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това предлагам.
В тази връзка, тъй като господин Славов отсъства, предлагам да Ви представя накратко техния Проект, след което да изслушаме поканените гости по двата законопроекта и след това да направим дебат.
Имате ли нещо против? Не. Благодаря Ви.
Законопроектът, внесен от Петър Славов и група народни представители, е в същата посока, но, забележете, той предлага изменение на чл. 56 на действащия Закон за защита на класифицираната информация, като се предлага при образуване на досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу лице, притежаващо разрешение за достъп до класифицирана информация, служителят по сигурността на информацията в организационната единица да предприеме мерки за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация. В тази връзка е предложеният текст от Преходните и заключителните разпоредби, който касае органа, който е издал или отнел разрешението за достъп до класифицирана информация, в едномесечен срок от влизане в сила на Закона да отмени издадените от него решения на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 – във връзка с образуването и така нататък.
Аз имам малко пό друго виждане и ще го изразя в хода на дискусията, но трябва да решим принципно въпроса за това дали трябва да съществува законово основание за отказ да се даде допуск или за отнемане на допуска при образуване на досъдебно производство, а не да се занимаваме с последиците, които могат да настъпят впоследствие, защото наистина не бива да се приемат законодателни актове, свързани с конкретен казус.
Това е текстът на този Законопроект. Ще изразя своето отношение в дискусията – просто го представям на Вашето внимание.
Завършвам с това – приемаме, че двата законопроекта са представени от вносителите.
От Държавната комисия по сигурността на информацията – ако може, първо Вие да вземете отношение.
Заповядайте, господин Ризов.
ВАСИЛ РИЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Преди всичко бих искал да кажа, че Държавната комисия по сигурността на информацията подкрепя принципно и двете предложения, доколкото те са свързани с отпадане на някои от изискванията, на които следва да отговарят лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или които вече имат издадени такива разрешения.
В този смисъл бих добавил веднага, че Държавната комисия по сигурността на информацията и в този, и в предишния си мандат няколко пъти по различен повод е стартирала такива предложения за промени, които по една или друга причина не са достигнали до излагане пред такъв състав и не са получили развитие, но това в никакъв случай не го свързваме с конкретния повод, при цялото ми уважение към генерал Шивиков, а нашето становище е израз на задълбочен анализ, който е правен през годините, повтарям, и в предишния, и в сегашния състав на Комисията.
Настоящата редакция на текста на чл. 40, ал. 1, т. 5 наистина противоречи на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание през 1992 г. Тя противоречи и на презумпцията за невиновност, заложена в Конституцията и една от основните презумпции на Наказателния кодекс.
Тъй като се налагаше прилагането, и досега прилагаме Закона в този му вид. Впоследствие, когато досъдебното или съдебното производство бъде прекратено и отпаднат всички основания, които са били налице при процедурата при проучване, да бъде отказвано издаването на разрешение. Или впоследствие, когато е било отнето разрешението, което Комисията след това при обжалване пред нея е потвърждавала, са се развивали различни ситуации и по различен начин се е търсело саниране на нанесена несправедливост.
Това, разбира се, не е нормална дейност. Тя обаче се налага и от изкривяването на идеята на Закона, което се е получило със залагането на точка пета. Не знам какви са били основанията – вероятно са били основателни.
В този смисъл Комисията наново стартира такава процедура. На същото заседание, на което, прилагайки Закона за защита на класифицираната информация във вида му, в който е в момента, потвърдихме отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация на господин Шивиков, издадено от Държавна агенция „Национална сигурност”, считаме го за законосъобразно. Тогава взехме решение, с което стартирахме процедура – тя в момента е в ход.
По съответния ред, съгласно Правилника на Министерския съвет, върви на съгласувателна процедура нашето предложение за отмяна на текста на т. 5 от ал. 1 на чл. 40. Затова започнах, че ние подкрепяме предложенията за промени, свързани с отпадане на тази точка.
Понеже правим връзка между двата законопроекта, ще си позволя директно да се произнеса по двата с оглед икономия на време.
Нашето становище е да се пристъпи към отпадане на текста на точка пета, като изискване за достъп до класифицирана информация. Това би довело едновременно при последващо прилагане и по чл. 57, когато говорим за отказ, и по чл. 59, когато има обстоятелства за отнемане. Нашите съображения сме ги изложили. Мисля, че и в онова, което чухме досега като мотиви, също има мотиви в подкрепа на това виждане.
Що се касае до § 2 от Законопроекта, внесен на 17 юни, ние считаме, че и досега в действащите текстове на чл. 56, ал. 4 е предвидена възможността ръководителят на организационната единица, след като бъде уведомен от служителя по сигурността на информацията, да ограничи достъпа на лицето до класифицирана информация, като там е употребен изразът „може”, тоест оставяме възможността за преценка на ръководителя на организационната единица, когато е достатъчно аргументирано основанието и е направена пряка връзка между деянието, чийто извършител се явява лицето с достъп до класифицирана информация, и неговите качества за надеждност по отношение на защита на класифицираната информация – тогава да се вземе такова решение. Затова ние изказваме такова съображение.
Що се касае до § 3 от същия Законопроект, ако обхватът на прилаганата разпоредба бъде насочен по отношение на всички актове, издавани до момента, то това ми се струва, че би отворило прекалено голям обем от работа с риск за пропуски някъде, без това да е оправдано. Защото с изтичането на преклузивния тригодишен срок по чл. 59, ал. 6 изтича фактически погасителната давност на възможните неблагоприятни последици, които лицето би понесло, ако то кандидатства отново за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, за такава длъжност.
Така че онези разрешения, които са били отнети преди три години и повече – към момента вече всички неблагоприятни последици от това действие са погасени. Нашето предложение е да се помисли. Параграф 3 от Законопроекта, внесен на 17 юни от господин Славов, да бъде прегледан в посока тези актове, които са издадени три години преди влизане в сила на промените.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ризов.
Господин Георгиев, Вие ли ще вземете отношение от ДАНС?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Комисията! Държавна агенция „Национална сигурност” подкрепя предложението за отпадане на т. 5 от чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация. Споделяме съображенията на вносителите за непропорционалност и възможността за даване на отказ за издаване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация и възможността за негативни последици за съответното лице, както и забраната за кандидатстване за длъжност, която изисква наличие на достъп до класифицирана информация. Считаме, че действително отнемането на такъв достъп или повдигането на каквото и да е досъдебно производство или обвинение поставят под съмнение надеждността на лицето, като Законът предвижда достатъчно други основания за отказ или отнемане на такъв достъп до класифицирана информация.
По отношение внесения на 17 юни Законопроект за изменение считаме, че в § 2, т. 5, 56 съществуващата възможност – това, което за нас е важно, е да може ръководителят на организационната единица да прецени ограничаване на достъпа до класифицирана информация на съответното лице, което няма да е свързано с отнемане – то ще ограничи съобразно преценката, която ще бъде направена.
Одобряваме предложенията за Преходните и заключителните разпоредби, с които се указва как да се продължи процедурата при влизане на Закона в сила и висящите процедури по издаване и отнемане на разрешения за достъп до класифицирана информация.
С оглед по-голяма изчерпателност на уредбата предлагаме да бъдат ограничени три параграфа в Преходните и заключителните разпоредби, а именно висящите производства по издаване и отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация за постановените, но невлезли в сила откази и отнемания на разрешения за достъп, и основание по т. 5, чл. 40, ал. 1 от Закона – за влезлите в сила такива актове, по които не е изтекъл едногодишният или тригодишният срок за забрана за кандидатстване за длъжност с достъп до класифицирана информация, като по този начин считаме, че ще се получи по-голяма пълнота. Като подкрепяме предложените законопроекти, считаме, че ще създадат по-голяма обективност за изпълнението на Закона.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Някой друг от гостите иска ли да вземе отношение допълнително? Няма.
Колеги, откривам дебата по двата законопроекта.
Кой иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Лазаров. Специален гост сте Вие – с удоволствие ще Ви чуем.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Доколкото този Законопроект, а и предходният – на господин Андреев, касае дейността на Комисията, която председателствам, бих взел отношение по някои принципни въпроси. Ние сме дебатирали, когато изслушвахме Комисията – в ДКСИ в момента няма разписана процедура, тоест в Закона, който дава правомощия на ДКСИ като орган, пред когото се обжалват отказите и отнемането на допуск, няма разписана процедура как да става произнасянето, събирането на доказателства по тези жалби, така да ги наречем.
Първото, което мисля – така или иначе ще се изменя Законът, в Законопроекта на господин Андреев е предвидено, в една от хипотезите, съдебно обжалване. Това е малко по-друга тема, която ще се решава допълнително. Задължително трябва да има разписана доста подробна квазисъдебна, бих я нарекъл, процедура – тъжителят може да се явява, да бъде изслушан, да бъдат предоставени всички документи от страна на органа, който е постановил отнемането или отказа от издаване на допуск. Не само заключението, а фактите, въз основа на които е направен изводът. Задължение да бъде изслушано лицето, задължение да се явяват и представители на органите – също да бъдат изслушани. Просто тази процедура със срокове – може да се обмисли дали, след като ще е някаква квазисъдебна процедура, ще има право лицето да участва със съдебен защитник, защото ако се тръгне на съдебно обжалване, там няма как да няма предвидена възможността за участие на защитник, имам предвид адвокат или просто защитник. Това е първото. Този въпрос трябва да бъде решен, защото в момента не е решен и оттам идва част от проблемите.
Ние сме говорили с колегите от ДКСИ – те правят едно изслушване, правят си протокол, но процедурата трябва да бъде наистина приближавайки се до някаква процедура в един процес – административен или наказателен, с права на страните и задължение за органа.
Второто, съгласен съм с внесения по принцип Законопроект от господин Ангел Найденов – да, фактът, че има образувано досъдебно производство, сам по себе си не трябва да бъде задължително основание при всички положения да бъде отнет допускът. Органът би трябвало да преценява, защото е казано „тежко престъпление”. „Тежко престъпление”, както беше изнесено и от представителите на ДАНС и на ДКСИ – нека органът да преценява доколко това престъпление, то все още е на фаза досъдебно производство, е относимо към надеждността на лицето, за да има точно тези други механизми.
Не съм съгласен, че, видите ли, нарушават се Конвенцията и Конституцията – невинен до доказване на противното. Това по принцип е така, но Конвенцията казва, че правата на гражданите могат да бъдат ограничавани със закон или евентуално при съдебен контрол.
Хипотезата, на която господин Славов е представител – на практика може да се получи така, че едно лице може да бъде привлечено като обвиняем, може да бъде задържано, може да бъде отстранено от длъжност, за която се иска допуск, и това отстраняване се постановява от съда. Там за нуждите на досъдебното производство или наказателното съдебно производство отстраняването е с оглед да се обезпечи събирането на доказателства. Може да бъде потвърдено от въззивния съд.
Е, ние да приемем презумпцията да важи за всички хипотези става вече нелогично. Лицето е отстранено от длъжност, задържано е под стража, обвинението е по Глава І, да речем, от Наказателния кодекс, съдът се е произнесъл, че има основание за задържане под стража, за отстраняване от длъжност, но ние в Закона ще кажем: „Да, но допускът няма да бъде отнет, защото има презумпция за невинност”. Получава се нелогично.
Принципно въпросът стои, защото, освен отнемането на допуск, много често има хипотези и случаи, когато се отказва предоставянето на допуск. Да, лицата би трябвало да имат възможност при една процедура, разписана детайлно, да си защитават правата и интересите. Това е моето мнение.
Другата тема, която ще бъде неизбежна, когато се тръгне между първо и второ четене, защото има още един законопроект, е дали да има съдебно обжалване. Пред различни хипотези бихме могли да бъдем изправени – пред Административния съд очевидно трябва да бъде, но пък ако се касае основанието за отнемане наказателно производство, Административният съд би ли могъл да преценява тази връзка между фактите и надеждността на лицето? Очевидно би могъл донякъде да преценява, ако преди това се е произнасял Наказателният съд – говоря за хипотезите „задържане под стража” и „отстраняване от длъжност”.
Проблемът трябва наистина да бъде решен. Той не е Intuitu personae с внесения Законопроект, но наистина не трябва фактът на образуване на досъдебно производство – само като факт, или привличането като обвиняем за тежко престъпление да бъде абсолютно основание. Да, органите нека да преценяват дали тези факти са във връзка с надеждността на лицето.
Умишлено престъпление на пръв поглед не е нещо сериозно, когато едно лице управлява след употреба на алкохол, очевидно е зависимо от алкохола – да си прави органът преценка дали пък това е съотносимо към надеждността на лицето да съхранява тайната. Хипотезите могат да бъдат различни – няма да утежнявам с най-различни примери. Злоупотребата с алкохол, и без да е образувано досъдебно производство, понякога е основание за отказ на допуск или за отнемане на такъв. Не всякога трябва да има образувано досъдебно производство. Трябва наистина да помислим. Задължително в ДКСИ трябва да има такава процедура, разписана в Закона, за да се спазват правата на гражданите. Но не трябва да отиваме и в другата крайност, стъпвайки на презумпцията само за невинност, да абсолютизираме и тази презумпция, и Конвенцията, и Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Лазаров. Беше много полезно това, което чухме.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа гости, колеги! Искам да благодаря на председателя на Комисията, че на предишното заседание, когато беше поставен въпросът в дневния ред да бъдат включени извънредно двете точки – проектите на двамата вносители с групите народни представители, беше отклонен, защото считам, че днес в присъствието на нашите гости можем да вземем по-правилните решения. От това, което беше заявено, смятам, че не трябва да се движим към промяна на законодателството за конкретни лица. Точно затова мисля, че има абсолютна пълнота в проекта, който се предлага и от господин Славов – там малко противоречи на казаното от господин Ризов, че тези, на които е образувано досъдебно производство, тези, които към настоящия момент са служители и имат такъв допуск, не се отстраняват. Нека да върнем малко назад лентата, защото има служители, на които неоснователно им е отнет допускът. Вие може би се сещате за няколко случая.
Искам да Ви кажа, че срокът изтича чак след две години. В предложението на господин Славов е визирано конкретно, че в едномесечен срок след приемането на тези законодателни промени автоматично се възстановяват допуските на тези лица. Ще останем в ситуацията, че променяме Закона конкретно за едно или за няколко лица, но от днешна дата нататък, а не за онези, които всъщност са били отново потърпевши.
Смятам, че колегите трябва също да ни подкрепят в тази посока. Мога да заявя, че от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим и двата законопроекта. Надявам се, че между първо и второ четене ще можем да изчистим процедурите и текстовете, за да приемем законодателство, което Вие да можете да прилагате, за да бъде пълна гаранцията, че няма да има нарушаване правата на гражданите и на служителите, които са получили допуск до най-високо ниво на класифицирана информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Има ли други колеги?
Колеги, аз искам да взема отношение. Предлагам Ви да подкрепим и двата законопроекта, защото те се допълват взаимно.
Законопроектът, който е внесен от господин Ангел Найденов и група народни представители, касае хипотезата на отнемане на допуска, който вече е даден на лицето, при образуване на досъдебно производство. В същия момент обаче хипотезата по чл. 40 – че се отказва изобщо допуск на лице, срещу което има образувано досъдебно производство, е абсолютно огледална. Няма основание в единия случай да има това ограничение, а в другия да го няма. Именно поради тази причина, тъй като в Законопроекта на господин Славов се предвижда да отпадне т. 5, ал. 1, чл. 40, е задължително да приемем този Законопроект, за да имаме пълнота, да премахнем това абсолютно основание, на което се отнема допуск или се отказва издаването му.
Вземайки повод от онова, което каза тук господин Лазаров, и е много важно – мисля, че някой от гостите го спомена, има други основания в чл. 40, на базата на които би могъл всеки конкретен случай да бъде обсъждан и при образуване на досъдебно производство за дадено деяние, в зависимост от характера на деянието и начина на извършването му, би могло да се откаже или да се отнеме допускът на основание, че лицето не е надеждно от гледна точка на сигурността или да опазва тайната. Така че съществува тази възможност, но в същия момент наистина е опасно за правата на гражданите да има абсолютно основание, каквото е това в чл. 40, ал. 1, т. 5.
Подкрепям и това, което каза господин Цветанов – ние трябва да дадем и обратна сила на Закона, защото ако уредим тези отношения само оттук нататък, има казуси в миналото, които са несправедливи и те ще останат нерешени. Затова е добре Законът да има и обратна сила.
Отделно от това, има още един Законопроект, който доста отдавна беше приет на първо четене, внесен от Методи Андреев и група народни представители, със съвсем друга насока, но там вече се повдига и сериозният въпрос за обжалването на тези актове.
Не искам да развивам тук тезата си, да не Ви отегчавам, но е крайно време да се помисли за развиване на процедура за защита на тези лица, защото към момента в Закона е предвидено само с един текст, че актовете на ДАНС могат да се обжалват пред ДКСИ и нищо повече. Или трябва да приемем принципна позиция да развием процедура пред ДКСИ – квазипроцедура пред особена юрисдикция, или да отидем на друг вариант, който съществува в няколко държави от Европейския съюз – да дадем съдебно обжалване.
Разбира се, аз съм малко скептичен по тази хипотеза, защото знам, че има случаи, в които има събрани оперативни данни, които налагат отнемането на допуска на лицето, а в същия момент те не могат да бъдат превърнати в доказателства пред съда. Давам си сметка и за това. Така че между първо и второ четене трябва да видим практиката на другите европейски страни – има едно проучване, което е правено, и да преценим кое би било по-добре за правата на хората, но така или иначе е необходимо усъвършенстване на законодателството в тази насока. Това е моята позиция.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение по Законопроекта?
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, по отношение на направеното предложение от господин Лазаров – считам, че то е много прагматично с оглед на това, че ние до момента сме се сблъсквали с много такива случаи, като орган, който е отнемал допуска до класифицирана информация. След това е имало многократни обжалвания до Държавната комисия. Ако има такава процедура, която не е, както в момента, записана в Закона – с конкретни срокове, до кога трябва да стане, обжалването – органът да се произнесе и така нататък, това ще даде прозрачност на дейността на институциите и ще създаде условия за по-голяма обективност.
В по-голямата съставност на случаите, които са разглеждани, обикновено е засегнат принципът „необходимо да се знае”, който е основен в Закона и в много от случаите той е нарушаван. По такъв начин, ако има наистина изслушване на лицето, изслушване на органа от него, тогава се създава обективна предпоставка за обективно вземане на решение от Комисията, ако законодателят прецени, че това ще бъде органът, който ще се произнесе последен по отнетото разрешение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам първо да гласуваме Законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Приема се единодушно, няма „против” и „въздържали се”. Благодаря Ви.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Единодушие, няма „против” и „въздържали се”. Благодаря Ви.
Благодаря много на гостите за позициите.
По точка Разни.
Има ли някой нещо да постави?
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В петък имахме среща по инициатива на колегите от Патриотичния фронт и направихме обсъждане на евентуални конкретни мерки, които Министерството да набележи, евентуални законодателни инициативи по отношение на битовата престъпност. Мисля, че не е отпаднала необходимостта от изслушване на госпожа Бъчварова в Комисията и по темата за битовата престъпност, и по темата за напрежението в различни точки на страната – и Гърмен, и „Орландовци”, и няколко случая с разкриване на конкретни убийства, за които лично министър-председателят беше поел ангажимент да бъдат разкрити в определен срок, и ултиматуми бяха раздавани. Изобщо за нещата в Министерството.
Знаем, че има протест, който се движи с различен интензитет. Гледам, че управляващите днес правят срещи с огнеборците. Мисля, че е добре тук, в Комисията, да направим среща и обсъждане на тази проблематика. Казвам го съвсем добронамерено – не постъпваме по начин, по който да събираме подписи от колегите. Смятам, че това е преди всичко в интерес на самата госпожа Бъчварова, пък и на Министерството. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Другата сряда е първи. Ако искате...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, само да уточня – блицконтролът е доста по-различно. Тук става въпрос за изслушване в по-свободна и по-широка форма – всеки от народните представители неограничено. На закрито заседание тя да ни поразкаже, вероятно на нас в специализираната комисия има да каже и някои по-различни неща, които не са предназначени за публиката.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме разбрахте, господин Мерджанов. Това е проблемът – че не можем да съчетаем в едно заседание двете.
Утре в Комисията на господин Лазаров ще работим по четирите законопроекта, не знам колко време ще ни отнеме. Нямам нищо против, разбира се – трябва да се гласува от състава на Комисията такова предложение. Въпросът е кога да го направим, защото другата сряда трябва да имаме блицконтрол.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако колегите не възразяват, блицконтрола можем да го отложим за следващата сряда или обратно, ако се прояви разбиране. (Реплика: „Обратно – да си караме блицконтрола”.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: В такъв случай – другата седмица блицконтрол. Някои от въпросите могат да бъдат поставени на блицконтрола.
Не възразявам и следващата сряда да направим изслушване. Ще предупредим ръководството на Министерството – да се подготвят. Има основание за някои от проблемите, разбира се, да се чуе тяхната позиция, а и нашата позиция да се чуе за някои от проблемите, които съществуват. Но именно съвпадението с блицконтрола пречи да ги съчетаем.
Предлагам другата седмица да си направим блицконтрола, а за следващата сряда, 8 юли, да направим изслушването.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Можем да направим извънредно заседание на Комисията, примерно във вторник.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Във вторник има заседание на Конституционната комисия – тук някои сме членове, аз също, и трябва да се готвим. То е първо заседание и ще бъде доста тежко. Не можем във вторник да го направим.
Следващия четвъртък пък е другата комисия – просто няма кога. За 8 юли би могло.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, абсолютно сигурен съм, че въпросите, които ние ще зададем на госпожа Бъчварова, няма да отпаднат като актуалност в близките няколко месеца. Както прецените.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, чух позициите и Ви е ясно при подлагане на гласуване какъв ще е резултатът. Тоест резултатът ще бъде: другата седмица – блицконтрол. За да може и този въпрос да бъде решен, ще го имам предвид, на 8-и ще го предложа като точка в дневния ред. Задължително като първа точка ще го предложа.
Други въпроси в „Разни”? Други въпроси има ли? Няма.
Благодаря Ви за конструктивния тон. Днес свършихме полезна работа, защото имаше колебания, но е важно този въпрос да бъде придвижен. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ
