Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
22/07/2015
П Р О Т О К О Л
№ 25
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 22 юли 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев група народни представители на 16 юни 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да започнем днешната работа на Комисията.
За днешното заседание съм Ви предложил проект за дневен ред от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 16 юни 2015 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е за приемането на този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно. Благодаря ви.
Предварително искам да кажа за протокола, че колегата Иван Иванов от БСП лява България ме уведоми, че по лични причини не може да присъства. Не знам дали е упълномощавал някой за гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 554-01-117, ВНЕСЕН ОТ РУМЕН ЙОНЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16 ЮНИ 2015 Г.
По тази точка сме поканили: от Министерство на вътрешните работи Николай Николов – директор Дирекция „Миграция”, и Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”; от Министерството на външните работи Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения”; и от Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов – председател.
Господин Йончев, имате думата да си представите законопроекта.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми Колеги! Законопроектът е относително кратък, така че се надявам да не ни отнеме много време. Не искам да злоупотребявам с времето на Комисията.
Две уговорки преди да започна с представянето. Първо, не претендирам той да е незаменим и недопълваем, с една дума мисля, че в процеса на неговото приемане може да бъде прецизиран в някаква степен. И на второ място, искам да подчертая, че той е продиктуван от реалностите на деня, от това, което се случва в страната и в страните около нас. Не искам да бъде идентифициран само и единствено с кризата в Украйна. Това, което съм се опитал да предложа на Вашето внимание, е законопроект, който да дава едно универсално решение за всякакви подобни случаи.
Какво се случва в момента и какво продиктува необходимостта от това изменение и допълнение на Закона? Това, което се случва, е, че в България влизат наши сънародници – българи по произход, обикновено с туристическа виза, които пристигат тук по различни пътища, с различни намерения и след като изтекат техните визи те се оказват фактически незаконно пребиваващи в страната. Обикновено това пребиваване е продиктувано от хуманитарни кризи, от военни конфликти. Случаят с Украйна е най-красноречив, имаме съвсем реални такива примери на украински граждани с документиран български произход, с удостоверение за такъв, които влизат в страната, остават тук въпросните 90 дни и след това се оказват незаконно пребиваващи. Опциите оттам нататък са или да бъдат вкарани в съответните институции и да бъдат третирани като такива, тоест наравно с бежанците от Близкия Изток и от други страни, или да бъдат екстрадирани, или не знам какво.
И в единия, и в другия случай е много трудно да обясним на тези наши сънародници отношението на българската държава. Още повече, пак подчертавам, тяхното пребиваване тук е продиктувано от някакъв тип криза. В случая с Украйна – военната ситуация там.
Това, което предлагам на Вашето внимание, е една възможност, дадена от българската държава, която е съществувала, между другото, в предишни текстове на закона, които са отменени, без да пипаме визовия режим, тъй като аз знам, че и Външно министерство, и българските институции са доста чувствителни на темата визи, без да поемаме каквито и да било рискове по отношение на нашето бъдещо членство в Шенген, да решим този проблем.
Как? Като дадем възможност за даване на постоянно пребиваване на тези наши сънародници, след като е изтекла тяхната виза. В противен случай сегашното състояние на закона предвижда те, за да получат виза за дългосрочно пребиваване, необходимостта да се върнат в родината си, да кандидатстват по съответния ред за такава виза, което отнема месец, два, три и чак тогава, при нейното получаване, да могат да дойдат тук и да искат дългосрочно пребиваване.
Естествено, разбирате, че някои от тях по различни причини са напуснали набързо, или са преследвани там от определени обстоятелства, при което такова завръщане не само представлява разход за тях, но и реално ги изправя пред риск, да не говорим, че може би и къщата я няма вече, няма го дома, няма го семейството, няма ги хората, при които да се върнат. Подчертавам – става дума за причини от хуманитарен характер и извънредни обстоятелства, а не за стандартна практика, която трябва да бъде прилагана. Една възможност, която може да бъде давана или отказвана от съответните български институции. Като премахваме изискването в такива случаи за свидетелство за съдимост, защото в повечето случаи то трудно може да бъде осигурено от страната, чиито граждани са те по същите причини.
Това е общо взето обосновката на законопроекта. Както казах – много кратък. Без да обърква визовия режим на държавата, дава възможност, важаща само за граждани с документиран български произход, да им бъде осигурено дългосрочно пребиваване в страната при хуманитарни обстоятелства.
Благодаря ви. Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Йончев.
Аз предлагам, първо, да изслушаме институциите и след това в хода на дебата, ако има въпроси, ще бъдат зададени.
Първо ще дам думата на Министерство на вътрешните работи.
Една уговорка, която не съм правил друг път – много ви моля, искам да си заявите категорично позицията и да я обосновете, защото получаваните становища понякога са витиевати и не мога да разбера какво точно искате да кажете. Това е молба, разбира се. Аз си давам сметка, че такъв тип позиция би следвало да бъде заявена на политическо ниво, а днес няма присъствие тук на хора от политическото ниво, но имам такава молба.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от господин Румен Йончев на 16 юни 2015 г., предоставям на вашето внимание следното становище.
Министерството на вътрешните работи оценява високо инициативата за създаване на по-ефективна защита на българите, живеещи извън България. Събитията в Украйна и Македония имат за последица немалко случаи, в които тези хора ще се окажат в България и ще търсят възможност да придобият българско гражданство, въз основа на техния произход. Тук е мястото да се отбележи, че към момента съществува правна уредба, посветена на предоставяне право на постоянно пребиваване в страната на лица от български произход. В този смисъл е и нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
Съгласно същия, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, като за целта следва да представят пред властите определен набор от документи, описани в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Изисква се и виза тип Д за дългосрочно пребиваване, удостоверение за раждане, а в случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, се прилага удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, и свидетелство за съдимост.
В този смисъл съществува правна възможност лицата от български произход да регулират статута си на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
Независимо от изложеното, отчитаме, че действащата нормативна уредба предвижда изпълнение на редица условия, които вече посочихме, като пример наличие на виза за дългосрочно пребиваване, свидетелство за съдимост и други относими документи, доказващи наличие на български произход, които в известна степен затрудняват кандидатите при извънредност на ситуацията в държавата, от която идват.
В допълнение принципно подкрепяме всички мерки, насочени към улесняване режима на влизане и пребиваване на лица от български произход, когато това е аргументирано по причини от хуманитарен характер и по причини, свързани с извънредни обстоятелства.
Това е становището. Подкрепяме го.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колегата юрисконсулт, имате ли нещо да добавите?
РОСИЦА ГРУДЕВА: Подкрепям становището, което току-що бе представено от господин Николов. Може би е добре да се обмисли вариант тази разпоредба да бъде включена и да бъде част от предложението на Министерството на външните работи за промени в Закона за чужденците, тъй като в момента върви на съгласовка аналогичен текст в законопроекта. Така че да се обмисли доколко да не се разгледат обобщено.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Министерство на външните работи – господин Лашев, заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа!
Министерството на външните работи споделя мотивите към изпратения за съгласуване законопроект. Същевременно ние считаме, че проекта на закон не предлага трайно решение на проблема. В нашето писмо до вас ние сме систематизирали основните проблеми, преди всичко предложението не отговаря на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която всички граждани са равни пред закона. Предложението поставя в неравностойно положение някои категории български граждани, в частност, съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България. Също така предвижданото изключение от изискването за притежаване на свидетелство за съдимост, поставя във фактическо неравностойно положение членовете на семействата на българските граждани. И освен това бихме искали да привлечем внимание, че чл. 24, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, изискват осигуряване на жилище, задължителни здравни осигуровки и осигуряване, наличие на достатъчни средства за издръжка и това е необходимо, за да не се прибягва до системата на социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата.
С други думи, ако се предлага тези чуждестранни граждани от български произход да бъдат освободени, за тях да бъде направено изключение от изискването на чл. 24, то това трябва да бъде чл. 24, ал. 2, а не само по отношение на свидетелството за съдимост.
Освен това ние бихме искали да привлечем внимание, че в Закона за чужденците в Република България няма дефиниция на понятието „причини от хуманитарен характер”. Това, което е дефинирано в закона, е „извънредни обстоятелства”. Причини, свързани с извънредни обстоятелства, в частност § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби съдържа легална дефиниция на „извънредни обстоятелства”.
Искам да привлека внимание, че в Министерството на външните работи бе подготвен първоначален проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който обхваща и други теми, но също така засяга и възможностите на българската администрация в кратки срокове да решава въпроси на чужди граждани от български произход. Това предложение бе изпратено на първоначално съгласуване до всички министерства, бяха получени техните бележки, включително предложения за добавяне на нови текстове.
Същевременно, под ръководството на вицепремиера Румяна Бъчварова, започна да работи работна група за преглед на законодателството по отношение на миграцията, убежището и интеграцията, която също ще представи предложения за изменение и допълнение в Закона за чужденците в Република България.
В този контекст ние считаме, че правилно ще бъде този пакет от предложения за изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България, след като бъде одобрен от Министерския съвет, да бъде внесен на вниманието на Народното събрание. Същевременно, в случай че Народното събрание прецени, че е срочно необходимо уреждане на статута на гражданите от български произход от Украйна, ние предлагаме друга редакция, добавяне на нова ал. 8 в чл. 24 на Закона за чужденците в Република България, в която в частност се посочва, че на чужденци от български произход и на членове на техните семейства по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона, ще бъде издавано еднократно самостоятелно разрешение за принудително пребиваване.
Нашите предложения са отразени в становището, което ви беше изпратено и се надяваме, че те ще бъдат отчетени от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Понеже докато говорих чух реплика защо е било необходимо да не се отразява в протокола първата част от моето изказване, необходимо е, защото засяга чувствителни въпроси, свързани с нашите двустранни отношения с една държава.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Лашев.
Господин Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да изкажа нашето становище, искам да ви уведомя, че досегашното състояние е много затрудняващо нашите сънародници от Украйна, говорим за тези, които са в размирните райони, по-голямата част от тях са напуснали домовете си и живеят при роднини в Запорожието и в други райони на Украйна, където има българско население.
В момента те, за да уредят пребиваването си в България, трябва да минават граници и горещи линии, същевременно трябва да плащат сто евро за визата, да чакат 45-60 дни, да си осигурят договор за жилище, банкова сметка, свидетелство за съдимост и медицинска застраховка. Някои от тях нямат и жилища и не могат да се върнат, а там има вече и други институции, не могат да си уредят подходящите документи.
Те идват тук с виза С и веднага удостоверяват от агенцията удостоверение за български произход. Като казвам „веднага” имам предвид наистина буквално за един ден. Това е ангажимент, който агенцията пое в Координационния център за българите в Украйна, който е създаден към агенцията. Обаче оттам те, получавайки нашето удостоверение и кандидатствайки за виза D, трябва да се върнат обратно през граници и други перипетии, след което отново да се върнат и да носят свидетелство за съдимост и т.н.
Предложението на господин Йончев, което ние напълно подкрепяме, ако бъде гласувано бързо, веднага решава три въпроса – отпада сумата сто евро, отпада чакане от 45-60 дни, което за тях е много важно, и отпада свидетелството за съдимост. Между другото, Агенцията е в последен стадий на съгласувателна процедура и ще внесе от името на госпожа Кунева предложение в Министерския съвет да отпадне изискването за банкова сметка за средства за издръжка за чужденци от български произход.
В заключение мога да кажа, че предложението на господин Йончев е напълно навременно и напълно защитава интересите на тези наши сънародници.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Вангелов.
Господин Йончев, искате думата. Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако ми позволите да коментирам съвсем накратко становището основно на Външно министерство, защото там имаше конкретни бележки.
На първо място, похвално е, че се издават визи в ускорен порядък на граждани с български произход, но тези визи така или иначе не дават друго право, освен пребиваване в страната за съответния срок. Няма право на труд, няма право на социално осигуряване и т.н. Тоест те не решават основния проблем на онези, които искат да останат по за дълго в България.
На второ място, издаването на визи в трети държави, виза тип Д, както Вие сам казахте, нито е стандартна практика, нито е особено популярна и успешна. На всичко отгоре струва допълнителни разходи на тези граждани. Води до изискване за документи, които те трудно могат да осигурят и съберат. Да не говорим, че част от тях, просрочвайки си визата в България, с която вече са влезли, изпадат в една друга хипотеза, като вече не могат да кандидатстват за виза Д. Те са закононарушители в страната. Така че и този проблем не е решен.
Що се отнася до конституционните права на гражданите, българската Конституция се отнася за българските граждани. Ние говорим за чуждестранни граждани с български произход. Те не са български граждани, тоест не можем да говорим за дискриминация на правата на български граждани, спрямо българската Конституция.
Не възразявам да разширим, освен свидетелство за съдимост да отпаднат и други изисквания, но отново възниква опасението, че тези граждани ще увиснат на българската социална система, която не е чак толкова богата. Хубаво е да има и някакво тяхно задължение да се застраховат или да осигурят някакъв тип убежище, жилище. Ако им дадем правото на труд, което е следствие на това право на пребиваване, те ще имат възможност и да се прехранват в страната.
По термина „хуманитарен характер на причините”, вярно е, че няма българска правна дефиниция, но има много богат международен опит по отношение на термина „хуманитарна криза” – какво означава тя, как се дефинира и кога се налага намеса при хуманитарна криза. Така че отново можем да се спрем и само на термина извънредни обстоятелства, но не мисля, че добавянето на термина „хуманитарна криза” вреди на дефиницията. По-скоро я обогатява и дава възможност за по-добра реакция на съответните български институции.
Отново подчертавам – тук става дума за чуждестранни граждани, пребиваващи в България, с български произход, но не задължително искащи да станат българи. Тоест това не са хора, които идват тук, за да потърсят български паспорт, а да потърсят правото си да пребивават в страната за известно време.
На последно място, по въпроса за изменението точно кой член от закона трябва да бъде изменен – това, което предлага Външно министерство да направим изменение в чл. 24 означава, че ще използваме един друг тип пребиваване. Говорим за продължително, а не за дългосрочно пребиваване. Продължителното пребиваване не дава на пребиваващите правото на труд. Тоест не им дава възможност да си изкарват прехраната и да добият почти всички права на граждани, освен гражданството в страната. Тоест ние ги обричаме на мизерно съществуване в България. Аз не възразявам отново да бъдат кумулативно променени и двата текста, тоест да имат възможност българските институции да избират кой тип пребиваване на дадат, но е задължително да е налице възможността за дългосрочно пребиваване, защото тя дава всички тези права, от които те имат нужда, за да съществуват в България.
И наистина на последно място – въпросът за времето, в което ще се разгледа този законопроект или Законопроекта на Министерския съвет. Нещата наистина не търпят отлагане. Има такива граждани, най-вече украински, които вече пребивават в страната, които са на ръба да изпаднат в просрочие на визите си, тоест да станат закононарушители в българската държава. Така че бързото приемане на един такъв кратък текст ще отпуши решаването на този проблем, а разбира се Министерският съвет може да влезе с един доста по-обхватен и смислен проект за изменение и допълнение цялостна на закона, за което ще дойде времето. Но се страхувам, че ако изчакаме законопроекта на Министерския съвет, ще сме принудени да гледаме граждани с български произход в бежанските лагери, както популярно ги наричаме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на господин Йончев.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин председател, ще ме извините, аз не съм известен със своята дипломатичност и особено като чуя становището на Външно министерство цялата ми дипломация отива в кобура.
По отношението на становището на Външно министерство, би ме учудило ако те заемат някаква българска позиция – отговорна, бързо.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Е, господин Каракачанов, ако обичате!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Казвам го едно към едно. Двадесет и пет години това министерство ни обяснява как нищо не трябва да се прави. Ако ние бяхме слушали Външно министерство сега щяхме да сме предали македонската нация. Имаше един, който ни обясняваше да признаем новите реалности. Беше по времето на едно правителство, няма да казвам на кой да не се сърдят някои от колегите. Така че Външно министерство не ме учудва. Би ме учудило, ако Външно министерство изпревари някоя инициатива на Народното събрание. Просто бих бил щастлив да видя това нещо. Двадесет и пет години не съм го виждал.
Ама Външно министерство мислило нищо, било направило комисия. Това трябва да е сигнал, че нищо няма да се случи.
Да напомня на Външно министерство – не Външно министерство и Министерският съвет командват Народното събрание. По Конституция е точно обратното. И Вие место да благодарите на колегата Йончев, че е предприел някаква инициатива, че се опитва да реши някакъв проблем, по който Вие за пореден път нехаете, Вие ми обяснявате как не трябва да стане нищо. Да чакаме Външно да мисли. Външно е толкова външно, доколкото изпраща едни български граждани навън на работа. Това е. И те гледат да не сбъркат нищо-нищичко някъде, за да не им се скара някой, защото може да прецакат някой по-изгоден мандат. Да го пратят, примерно, вместо в Брюксел в Албания.
Аз не говоря за господин Лашев. На господин Лашев някой му е написал нещо, което чете. Него по познавам от времето, когато беше посланик в Скопие.
Тук вече свалям тона. Инициативата на господин Йончев е много положителна и заслужава подкрепа. Действително проблемът съществува. Свалям тона, защото тази инициатива действително трябва да бъде подкрепена.
Проблем има ли? Има. Съществува ли опасността тези хора, които по един или друг начин са намерили начин да пристигнат в България, само след известно време да бъдат действително закононарушители? Добре, ние трябва ли да мислим за нашите сънародници? Тук ще отваря една скоба – това, което се случва в Украйна, виждате в Турция гърмят атентати, утре може да се случи едни български граждани, които са напуснали държавата, да живеят някъде другаде. Може да се случи, не дай Боже, в Албания, където също има българи, или в Румъния, или в Молдова и т.н. Тоест трябва да имаме гъвкав подход. И не трябва да делим проблемите дали проблемът е в точка, в която има конфликт между Изтока и Запада, какъвто е Украйна, а да гледаме какъв е нашият интерес.
Действително нашият интерес е тези българи, живеещи в конкретния случай в Украйна, да им помогнем да намират едно прибежище, една възможност в България да намерят възможност да се спасят от този ад, който съществува. Представете си какви документи ще вадят на територия, на която се води война, на територия, на която официалната украинска власт не съществува, а има някаква друга власт. Кой какъв документ ще издаде? Това е също като безумието на Министерството на правосъдието да иска удостоверение за български произход от македонците, ама да им ги издават официалните македонски органи, които официално отричат, че има българи. Безумията в нашата държава са безкрайни.
Призовавам колегите да подкрепим предложението на господин Йончев. Не само да го подкрепим, но и да му благодарим, че се е сетил да го задейства като законодателна инициатива, а пък ако е рекъл Господ или Аллах, както казват нашите братя мюсюлмани, Външно министерство се сети да направи нещо полезно, положително и го вкара някой ден в Народното събрание, ще го разгледаме и подкрепим. Ама да отлагаме нещо, да не го подкрепяме само защото те мислели нещо да правят просто е несериозно като аргумент. Но не се учудвам, разбира се.
Бих призовал колегите да подкрепим това патриотично родолюбиво начинание. Не се притеснявайте от това, че ще дойдат едни етнически българи в България и по някакъв начин ще си намерят работа, ще останат да работят тук – това не е лошо. Лошо е, когато идват едни други хора, които нито знаят език, нито имат намерение да се интегрират и обикалят в района около Халите, ако се поразходите ще видите кои имам предвид, и създават проблеми с обществения ред, с много други неща. Даже трябва да е българска държавна политика, която да стимулира и да дава възможности на българите да се завръщат. Примери в това отношение – вземете и погледнете комшиите, вижте Турция какво прави, вижте Гърция какво прави, вижте Румъния какво прави, Унгария и по-далечните европейски страни, Германия. За Израел няма да ви говоря, там политиката е ясна. Ние постоянно си намираме повод да кажем как не трябва да се случи нещо. Защо? Защото на някой не му се работи и не му се занимава.
Като становището в Комисията за българите в чужбина на ДАНС – против, защото щели да се натоварят с много работа. Просто да хванеш да ги уволниш всичките!
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Каракачанов, благодаря за Вашата позиция.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не съм министър, ама тук има бивш министър. Той би го направил евентуално.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми гости! уважаеми господин Йончев, ние ще подкрепим Вашия законопроект. Искам обаче да направя същевременно една реплика на господин Каракачанов, приемайки неговите доводи – все пак критиките трябва да бъдат към политическото ръководство на Министерството на външните работи и към министъра персонално, защото не е работа на един шеф на дирекция да се грижи за преписката. Още повече, че този законопроект отдавна е подготвен и вероятно има някои други съображения, които го спъват.
И трябва все пак да си даваме сметка, че става въпрос и за сигурност най-малко. И така, както определени акценти и нюанси в официалните изявления на представителите на управляващото мнозинство са свързани със съображения от европейска и трансатлантическа сигурност, така трябва да не се сърдите и на коректните служители, които си изпълняват ангажиментите в това отношение.
Приключих, благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Господин Дедев поиска думата. Заповядайте.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз исках само да питам вносителя, говорим за български граждани, които идват от Украйна, проблемните райони в България. А защо ние не вървим по казуса те да получат българско гражданство? Или те не искат българско гражданство?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Първо Украйна, ако говорим за Украйна, не разрешават двойно гражданство. Тоест тези граждани ние не можем да ги призоваваме да вземат българско гражданство, защото ги нарушаваме да нарушат или да се откажат от украинското си гражданство.
Второ, не всички от тях искат да бъдат български граждани. Те са украински граждани с български произход. Така че не е това решението на въпроса. Да не говорим, че процедурата по придобиване на българско гражданство отнема години по някога. Тя в момента вече отнема години, има натрупани десетки хиляди заявления за това. Говорим за съвсем друга тематика, ако влезем в темата гражданство. Говорим за право на пребиваване в страната за българи по произход.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на господин Йончев.
Друг иска ли да вземе отношение?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! С тази дипломатичност, която прояви господин Каракачанов и с неговите аргументи мога да кажа, че от Парламентарната група на ГЕРБ, участващи в комисията, ще подкрепим законопроекта, но все пак трябва да имаме предвид, че в момента тече съгласувателна процедура по Законопроект на Министерския съвет. И според мен трябва да се направи така, че двата законопроекта да влязат заедно в пленарна зала. Смятам, че по-удачно е да имаме устойчивост в законодателството, а не през 20 дни или през 30 дни да правим промени в законодателството. Смятам, че не е удачно. Просто трябва действително, господин Каракачанов, администрацията на Министерския съвет да съгласува тези законопроекти.
По този начин смятам,че можем паралелно, след ваканцията веднага да гледаме двата законопроекта. Защото знаете, че програмата за тази и за другата седмица е достатъчно натоварена, дори се предвиждат извънредни заседания с удължено работно време. И се надявам, че в началото на септември нещата могат да бъдат решени, което смятам, че ще бъде отново похвално и за парламентарното представителство.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може би да допълня господин Цветанов – има логика в това, което той каза като комисия да излезем с призив към българския премиер за съкращаване на сроковете за внасяне на този законопроект, който се споменава. И ако следващата седмица бъде внесен, то може би за второ четене двата могат да бъдат обединени.
Предлагам комисията да вземе такова решение да призове българския премиер за по-експедитивна работа по този законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Държите ли да подложа призива на гласуване? (Оживление)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не, щом с господин Цветанов сме на едно мнение.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Карадайъ, имате думата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да поздравя колегите, които са внесли такъв закон и да заявя, че ние от Движението за права и свободи ще подкрепим внесения законопроект. Но успоредно с това нещо и във връзка с дебата, който тече в нашата комисия днес, имам няколко въпроса, които бих искал да изясня за себе си от гледна точка на това, тъй като и Министерството на външните работи имаха становища, а и вносителят явно се е занимавал с темата, по-скоро въпросът ми е към тях, не съм се запознал със законопроекта на Министерския съвет, който евентуално би влязъл. Ще се запозная и най-вероятно там ще правим конкретни предложения във връзка с въпросите, които ще задам.
Моите въпроси произтичат от следното. Използваните термини, говоря за „наши сънародници чужди граждани”, със същия аршин бихме ли могли да мерим и наши съграждани, не само наши сънародници? Успоредно с това, тъй като мина коментар и за улесненото издаване на визи и улесняването на разни процеси на нашите сънародници чужди граждани, примерно чужденци, чиито родители са български граждани или чужденци, които са потомци на български граждани? Изобщо има ли такава нагласа в Министерството на външните работи за по-улеснено издаване на визи? Въпросът ми е конкретен, мисля, че визирам точно проблеми, които са поставяни неколкократно. Защото, примерно, удостоверение за български произход, което се издава от чуждата държава, понякога има и субективен характер, независимо какви обективни критерии има, докато родителите български граждани нашата държава може да си ги провери в нашите регистри. Те не са другаде и няма нужда други държави да ги проверяват. Друг е въпросът, че техните деца вече не са български граждани – един вид улеснено издаване на визи.
Това са ми съображенията и въпросите и сигурно в тази връзка ще направим предложение, защото ние виждаме и в Народното събрание как понякога в различни закони, включително и днес, говоря за последните дни, виждаме опити за ограничаване на права на български граждани, дори живеещи в България. Пък и не само живеещи в България, а извън България, които не по своя воля са заминали извън България, били са изселени от България и все още са български граждани.
От тази гледна точка моят апел е да мерим поне с еднакъв аршин българските граждани и чужденците с български произход. Мисля, че ще бъде по-добре за всички.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Някой от гостите счита ли, че има какво да каже на така поставените въпроси.
Престрашихте се, господин Лашев. Заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Не става въпрос за престрашаване, а просто не мога да бъда равнодушен, когато се отправят квалификации към служители на Министерството на външните работи.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз щях да свърша тази работа, но заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Тъй като аз съм пряко засегнат – това засяга и мен, и моите колеги от министерството, които съвестно работят в интерес на България, бих искал да изразя несъгласие с отправените квалификации. Господин Каракачанов, навярно скоро не сте минавали през Министерство на външните работи.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Напротив.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Когато минете на първия етаж ще видите колко много некролози са от двете страни на асансьорите. Това са наши колеги, които в активна възраст си отидоха. Последният случай беше един наш пълномощен министър, който докараме с линейка от Истанбул. Бранимир Радев се казва. Всичко това е резултат от тяхната служба в Министерството на външните работи и техния принос за това, което България е днес – член на Европейския съюз, член на НАТО, авторитетна европейска държава, почитана от цялата международна общност.
Затова аз не мога да се съглася с Вас, че служители в Министерството на външните работи само за това си мислят – как да уредят следващия си мандат, дали да бъде в Тирана или в Брюксел. Това не бих приел по никакъв начин.
На въпроса на господин Карадайъ, искам да ви уверя, че през последните години имаме ръст на издаваните визи на турски граждани за пътувания в България. Искам категорично да кажа, че в случаите, когато турски граждани заявят при подаване на документи, че те са родом от България, че те са потомци на български граждани, това се взима предвид при издаването на визите.
Също така тези турски граждани, които желаят да пътуват в България и то нееднократно, ние издаваме многократни визи. Всяка седмица в министерството получаваме писма от различни общини не само в Югоизточна България, но и от Северна България, които отправят към нас молба за издаване на едногодишни, на шестмесечни, многократни визи във връзка с изпълнение на съвместни проекти.
Така че по отношение на гражданите на Република Турция, през последните години ние проявяваме действително една определена добронамереност и се стараем да съдействаме за пътуванията на нашите съседи и за бизнес, и за туризъм, и за гостуване, и за всякакви други цели, които са съобразени с нашите закони.
Мога да ви кажа един красноречив факт – в началото на юли, когато генералните консулства на Гърция в Истанбул и в Одрин бяха затворени, нашите генерални консулства работеха с увеличено работно време, за да приемат документите и да могат да издават визи на всички турски граждани, които желаят да пътуват извън Турция през летните месеци.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Лашев.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Лашев, ще ме извинявате, но мога да Ви заведа на която страна искате в софийска сграда и ще видите много некролози и то на млади хора. Тях не е дошла да ги взема линейка от Истанбул, даже най-вероятно въобще не е дошла линейката да ги вземе. Така че това не е аргумент – млади хора си отиват навсякъде.
Аз казах нещо друго – 25 години не съм чул Външно министерство да излезе с позиция и да каже: предлагаме българската национална политика да бъде отговорна спрямо българските общности. Не съм чул. Напротив – 25 години се опитвам нещо да правя по тази тема и чувам от Външно министерство всевъзможни аргументи: да не разсърдим този, да не разсърдим онзи, еди-кой си щял да ни се обиди. Хайде и да не ви давам примери кой, къде с какво се занимаваше, продаваха купоните за бензин и продаваха алкохол от фрийшоповете в частни заведения. Ще си говорим героични неща?!
Господин Цветанов, аз съм съгласен с Вашия аргумент, обаче си представете теоретичната възможност още шест месеца да умуват нещо. Нямаме шест месеца. Останаха реално още пет-шест работни дни. Ако Външно министерство поеме ангажимента да си свърши работата, а не да го направи декември като коледен подарък, ако го направи през август, минава бързо през комисията и влизат. Ние гласуваме сегашното предложение, гласуваме и другото и влизат заедно, както си му е реда. Ама ако те правят комисии и чак декември стигнат до нещо, ние ще изтървем сроковете.
Това имахте предвид, предполагам – да побързат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йончев, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също считам, че Законопроектът трябва да получи необходимата перспектива за последващо разглеждане и обсъждане в пленарна зала. Смятам, че той е своевременно подготвен и носи необходимата доза на актуалност спрямо тази проблематика, която третира законът.
Единственото ми послание в случая е да имаме предвид, че трябва да съблюдаваме изключително стриктно законодателството в Република България, Конституцията на Република България и законодателството на Европейския съюз, което е самостоятелен правопорядък, и има примат и директен ефект върху законодателните системи във всяка една от държавите членки. Въпреки това смятам, че проектът трябва да бъде подкрепен, дори бих очаквал и малко повече становища на различни наши институции в тази посока.
Едно от очакванията, че ако един такъв законопроект бъде стартиран от Министерския съвет, той ще събере максимален брой становища. Това не пречи ние да апелираме в тази посока и към настоящия законопроект. Дори мога да кажа, че бих очаквал становище и на ДАНС в тази посока, които имат пряко отношение към Закона за чужденците в Република България и Закона за българското гражданство.
Аз ще изразя още веднъж своята подкрепа на законопроекта и считам, че при обсъжданията в пленарна зала ще имаме възможност всеки един от народните представители, който смята, че тази тема е подходяща, да изрази своята позиция по така предложения законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Има ли други колеги?
РЕПЛИКА: Да гласуваме.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз да кажа две думи и ще гласуваме, разбира се.
Вижте, колеги, аз не заради друго, а защото ние трябва да уважаваме институциите, също така искам да изразя различно становище от това, което изрази колегата Каракачанов. Обстоятелствата, които бяха изложени от господин Лашев в началото, показват, че българското външно министерство не е пропуснало обстоятелството какво се случва в Украйна. Дало е своите указания към нашите консулски представителства, така че не може с лека ръка да се подминават тези обстоятелства. Иначе би могло да даваме обобщения за 25 години във всяка една насока.
Явно се очерта абсолютно единодушие за подкрепа на законопроекта, но наистина между първо и второ четене би следвало терминологията да се пипне, защото, след като няма легални определения на определени термини, които са използвани тук, трябва да бъде използвана терминология, която има легални определения. Надявам се, че и вносителят, и други, които имат отношение към текста, ще направят това.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Който е за подкрепа на Законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Благодаря на гостите, приключихме работата по т. 1.
По втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Има ли някой, който да иска да вземе отношение?
Колеги, остава една седмица, поне така е по Правилника, ако не се случат други неща.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Няма да заседаваме, така беше казано на Председателския съвет.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Какво значи „Няма да заседаваме”?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Че няма да има комисии предвид възможността за удължаване на работното време в пленарна зала.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз се съобразявам с това, което си говорите на Председателски съвет, но тъй като има поне още един законопроект, който според мен е добре да разгледаме преди ваканцията – за касетъчните боеприпаси… Защото нямахме становища от институциите, от които сме поискали, затова не съм го включил в дневния ред.
Искам да ви кажа, че ще следя по какъв начин се планира работата на Събранието за другата седмица или след някое от заседанията, а може би едно извънредно заседание преди ваканцията, за да можем да го разгледаме. Не може Председателският съвет да взема решения, че няма да се насрочват заседания на комисията. Това го решаваме ние. Аз имах предвид, че ако във вторник извънредното заседание е от 11,00 ч., от 10,00 да направим заседание. Затова ви предупреждавам предварително. Законопроектът е голям, сложен е. Искам да видя становищата на институциите, от които сме поискали такива, за да се ориентираме дали ще бъде безспорен.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да го оставим тогава за след ваканцията.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И това може да се случи, но ми се иска да мине преди ваканцията. Става въпрос за законопроекта, който е внесен от Валентин Радев и група народни представители за касетъчните боеприпаси.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Да добавим само, че утре ще мине през основната – Комисията за отбраната. Мина през Правната комисия. Остава нашата комисия.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ако мине през тези две комисии и видим техните становища и на институциите, би могло за кратко време да го видим.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ние не сме водеща комисия ли?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не сме водеща.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Мина през водещата Комисия по отбраната, доклада го има на страницата.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов
№ 25
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 25
На 22 юли 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев група народни представители на 16 юни 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да започнем днешната работа на Комисията.
За днешното заседание съм Ви предложил проект за дневен ред от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 16 юни 2015 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е за приемането на този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно. Благодаря ви.
Предварително искам да кажа за протокола, че колегата Иван Иванов от БСП лява България ме уведоми, че по лични причини не може да присъства. Не знам дали е упълномощавал някой за гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 554-01-117, ВНЕСЕН ОТ РУМЕН ЙОНЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16 ЮНИ 2015 Г.
По тази точка сме поканили: от Министерство на вътрешните работи Николай Николов – директор Дирекция „Миграция”, и Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”; от Министерството на външните работи Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения”; и от Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов – председател.
Господин Йончев, имате думата да си представите законопроекта.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми Колеги! Законопроектът е относително кратък, така че се надявам да не ни отнеме много време. Не искам да злоупотребявам с времето на Комисията.
Две уговорки преди да започна с представянето. Първо, не претендирам той да е незаменим и недопълваем, с една дума мисля, че в процеса на неговото приемане може да бъде прецизиран в някаква степен. И на второ място, искам да подчертая, че той е продиктуван от реалностите на деня, от това, което се случва в страната и в страните около нас. Не искам да бъде идентифициран само и единствено с кризата в Украйна. Това, което съм се опитал да предложа на Вашето внимание, е законопроект, който да дава едно универсално решение за всякакви подобни случаи.
Какво се случва в момента и какво продиктува необходимостта от това изменение и допълнение на Закона? Това, което се случва, е, че в България влизат наши сънародници – българи по произход, обикновено с туристическа виза, които пристигат тук по различни пътища, с различни намерения и след като изтекат техните визи те се оказват фактически незаконно пребиваващи в страната. Обикновено това пребиваване е продиктувано от хуманитарни кризи, от военни конфликти. Случаят с Украйна е най-красноречив, имаме съвсем реални такива примери на украински граждани с документиран български произход, с удостоверение за такъв, които влизат в страната, остават тук въпросните 90 дни и след това се оказват незаконно пребиваващи. Опциите оттам нататък са или да бъдат вкарани в съответните институции и да бъдат третирани като такива, тоест наравно с бежанците от Близкия Изток и от други страни, или да бъдат екстрадирани, или не знам какво.
И в единия, и в другия случай е много трудно да обясним на тези наши сънародници отношението на българската държава. Още повече, пак подчертавам, тяхното пребиваване тук е продиктувано от някакъв тип криза. В случая с Украйна – военната ситуация там.
Това, което предлагам на Вашето внимание, е една възможност, дадена от българската държава, която е съществувала, между другото, в предишни текстове на закона, които са отменени, без да пипаме визовия режим, тъй като аз знам, че и Външно министерство, и българските институции са доста чувствителни на темата визи, без да поемаме каквито и да било рискове по отношение на нашето бъдещо членство в Шенген, да решим този проблем.
Как? Като дадем възможност за даване на постоянно пребиваване на тези наши сънародници, след като е изтекла тяхната виза. В противен случай сегашното състояние на закона предвижда те, за да получат виза за дългосрочно пребиваване, необходимостта да се върнат в родината си, да кандидатстват по съответния ред за такава виза, което отнема месец, два, три и чак тогава, при нейното получаване, да могат да дойдат тук и да искат дългосрочно пребиваване.
Естествено, разбирате, че някои от тях по различни причини са напуснали набързо, или са преследвани там от определени обстоятелства, при което такова завръщане не само представлява разход за тях, но и реално ги изправя пред риск, да не говорим, че може би и къщата я няма вече, няма го дома, няма го семейството, няма ги хората, при които да се върнат. Подчертавам – става дума за причини от хуманитарен характер и извънредни обстоятелства, а не за стандартна практика, която трябва да бъде прилагана. Една възможност, която може да бъде давана или отказвана от съответните български институции. Като премахваме изискването в такива случаи за свидетелство за съдимост, защото в повечето случаи то трудно може да бъде осигурено от страната, чиито граждани са те по същите причини.
Това е общо взето обосновката на законопроекта. Както казах – много кратък. Без да обърква визовия режим на държавата, дава възможност, важаща само за граждани с документиран български произход, да им бъде осигурено дългосрочно пребиваване в страната при хуманитарни обстоятелства.
Благодаря ви. Ако има въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Йончев.
Аз предлагам, първо, да изслушаме институциите и след това в хода на дебата, ако има въпроси, ще бъдат зададени.
Първо ще дам думата на Министерство на вътрешните работи.
Една уговорка, която не съм правил друг път – много ви моля, искам да си заявите категорично позицията и да я обосновете, защото получаваните становища понякога са витиевати и не мога да разбера какво точно искате да кажете. Това е молба, разбира се. Аз си давам сметка, че такъв тип позиция би следвало да бъде заявена на политическо ниво, а днес няма присъствие тук на хора от политическото ниво, но имам такава молба.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от господин Румен Йончев на 16 юни 2015 г., предоставям на вашето внимание следното становище.
Министерството на вътрешните работи оценява високо инициативата за създаване на по-ефективна защита на българите, живеещи извън България. Събитията в Украйна и Македония имат за последица немалко случаи, в които тези хора ще се окажат в България и ще търсят възможност да придобият българско гражданство, въз основа на техния произход. Тук е мястото да се отбележи, че към момента съществува правна уредба, посветена на предоставяне право на постоянно пребиваване в страната на лица от български произход. В този смисъл е и нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
Съгласно същия, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, като за целта следва да представят пред властите определен набор от документи, описани в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Изисква се и виза тип Д за дългосрочно пребиваване, удостоверение за раждане, а в случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, се прилага удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, и свидетелство за съдимост.
В този смисъл съществува правна възможност лицата от български произход да регулират статута си на пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.
Независимо от изложеното, отчитаме, че действащата нормативна уредба предвижда изпълнение на редица условия, които вече посочихме, като пример наличие на виза за дългосрочно пребиваване, свидетелство за съдимост и други относими документи, доказващи наличие на български произход, които в известна степен затрудняват кандидатите при извънредност на ситуацията в държавата, от която идват.
В допълнение принципно подкрепяме всички мерки, насочени към улесняване режима на влизане и пребиваване на лица от български произход, когато това е аргументирано по причини от хуманитарен характер и по причини, свързани с извънредни обстоятелства.
Това е становището. Подкрепяме го.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колегата юрисконсулт, имате ли нещо да добавите?
РОСИЦА ГРУДЕВА: Подкрепям становището, което току-що бе представено от господин Николов. Може би е добре да се обмисли вариант тази разпоредба да бъде включена и да бъде част от предложението на Министерството на външните работи за промени в Закона за чужденците, тъй като в момента върви на съгласовка аналогичен текст в законопроекта. Така че да се обмисли доколко да не се разгледат обобщено.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Министерство на външните работи – господин Лашев, заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа!
Министерството на външните работи споделя мотивите към изпратения за съгласуване законопроект. Същевременно ние считаме, че проекта на закон не предлага трайно решение на проблема. В нашето писмо до вас ние сме систематизирали основните проблеми, преди всичко предложението не отговаря на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която всички граждани са равни пред закона. Предложението поставя в неравностойно положение някои категории български граждани, в частност, съгласно разпоредбите на чл. 24, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България. Също така предвижданото изключение от изискването за притежаване на свидетелство за съдимост, поставя във фактическо неравностойно положение членовете на семействата на българските граждани. И освен това бихме искали да привлечем внимание, че чл. 24, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, изискват осигуряване на жилище, задължителни здравни осигуровки и осигуряване, наличие на достатъчни средства за издръжка и това е необходимо, за да не се прибягва до системата на социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата.
С други думи, ако се предлага тези чуждестранни граждани от български произход да бъдат освободени, за тях да бъде направено изключение от изискването на чл. 24, то това трябва да бъде чл. 24, ал. 2, а не само по отношение на свидетелството за съдимост.
Освен това ние бихме искали да привлечем внимание, че в Закона за чужденците в Република България няма дефиниция на понятието „причини от хуманитарен характер”. Това, което е дефинирано в закона, е „извънредни обстоятелства”. Причини, свързани с извънредни обстоятелства, в частност § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби съдържа легална дефиниция на „извънредни обстоятелства”.
Искам да привлека внимание, че в Министерството на външните работи бе подготвен първоначален проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който обхваща и други теми, но също така засяга и възможностите на българската администрация в кратки срокове да решава въпроси на чужди граждани от български произход. Това предложение бе изпратено на първоначално съгласуване до всички министерства, бяха получени техните бележки, включително предложения за добавяне на нови текстове.
Същевременно, под ръководството на вицепремиера Румяна Бъчварова, започна да работи работна група за преглед на законодателството по отношение на миграцията, убежището и интеграцията, която също ще представи предложения за изменение и допълнение в Закона за чужденците в Република България.
В този контекст ние считаме, че правилно ще бъде този пакет от предложения за изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България, след като бъде одобрен от Министерския съвет, да бъде внесен на вниманието на Народното събрание. Същевременно, в случай че Народното събрание прецени, че е срочно необходимо уреждане на статута на гражданите от български произход от Украйна, ние предлагаме друга редакция, добавяне на нова ал. 8 в чл. 24 на Закона за чужденците в Република България, в която в частност се посочва, че на чужденци от български произход и на членове на техните семейства по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона, ще бъде издавано еднократно самостоятелно разрешение за принудително пребиваване.
Нашите предложения са отразени в становището, което ви беше изпратено и се надяваме, че те ще бъдат отчетени от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Понеже докато говорих чух реплика защо е било необходимо да не се отразява в протокола първата част от моето изказване, необходимо е, защото засяга чувствителни въпроси, свързани с нашите двустранни отношения с една държава.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Лашев.
Господин Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да изкажа нашето становище, искам да ви уведомя, че досегашното състояние е много затрудняващо нашите сънародници от Украйна, говорим за тези, които са в размирните райони, по-голямата част от тях са напуснали домовете си и живеят при роднини в Запорожието и в други райони на Украйна, където има българско население.
В момента те, за да уредят пребиваването си в България, трябва да минават граници и горещи линии, същевременно трябва да плащат сто евро за визата, да чакат 45-60 дни, да си осигурят договор за жилище, банкова сметка, свидетелство за съдимост и медицинска застраховка. Някои от тях нямат и жилища и не могат да се върнат, а там има вече и други институции, не могат да си уредят подходящите документи.
Те идват тук с виза С и веднага удостоверяват от агенцията удостоверение за български произход. Като казвам „веднага” имам предвид наистина буквално за един ден. Това е ангажимент, който агенцията пое в Координационния център за българите в Украйна, който е създаден към агенцията. Обаче оттам те, получавайки нашето удостоверение и кандидатствайки за виза D, трябва да се върнат обратно през граници и други перипетии, след което отново да се върнат и да носят свидетелство за съдимост и т.н.
Предложението на господин Йончев, което ние напълно подкрепяме, ако бъде гласувано бързо, веднага решава три въпроса – отпада сумата сто евро, отпада чакане от 45-60 дни, което за тях е много важно, и отпада свидетелството за съдимост. Между другото, Агенцията е в последен стадий на съгласувателна процедура и ще внесе от името на госпожа Кунева предложение в Министерския съвет да отпадне изискването за банкова сметка за средства за издръжка за чужденци от български произход.
В заключение мога да кажа, че предложението на господин Йончев е напълно навременно и напълно защитава интересите на тези наши сънародници.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Вангелов.
Господин Йончев, искате думата. Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако ми позволите да коментирам съвсем накратко становището основно на Външно министерство, защото там имаше конкретни бележки.
На първо място, похвално е, че се издават визи в ускорен порядък на граждани с български произход, но тези визи така или иначе не дават друго право, освен пребиваване в страната за съответния срок. Няма право на труд, няма право на социално осигуряване и т.н. Тоест те не решават основния проблем на онези, които искат да останат по за дълго в България.
На второ място, издаването на визи в трети държави, виза тип Д, както Вие сам казахте, нито е стандартна практика, нито е особено популярна и успешна. На всичко отгоре струва допълнителни разходи на тези граждани. Води до изискване за документи, които те трудно могат да осигурят и съберат. Да не говорим, че част от тях, просрочвайки си визата в България, с която вече са влезли, изпадат в една друга хипотеза, като вече не могат да кандидатстват за виза Д. Те са закононарушители в страната. Така че и този проблем не е решен.
Що се отнася до конституционните права на гражданите, българската Конституция се отнася за българските граждани. Ние говорим за чуждестранни граждани с български произход. Те не са български граждани, тоест не можем да говорим за дискриминация на правата на български граждани, спрямо българската Конституция.
Не възразявам да разширим, освен свидетелство за съдимост да отпаднат и други изисквания, но отново възниква опасението, че тези граждани ще увиснат на българската социална система, която не е чак толкова богата. Хубаво е да има и някакво тяхно задължение да се застраховат или да осигурят някакъв тип убежище, жилище. Ако им дадем правото на труд, което е следствие на това право на пребиваване, те ще имат възможност и да се прехранват в страната.
По термина „хуманитарен характер на причините”, вярно е, че няма българска правна дефиниция, но има много богат международен опит по отношение на термина „хуманитарна криза” – какво означава тя, как се дефинира и кога се налага намеса при хуманитарна криза. Така че отново можем да се спрем и само на термина извънредни обстоятелства, но не мисля, че добавянето на термина „хуманитарна криза” вреди на дефиницията. По-скоро я обогатява и дава възможност за по-добра реакция на съответните български институции.
Отново подчертавам – тук става дума за чуждестранни граждани, пребиваващи в България, с български произход, но не задължително искащи да станат българи. Тоест това не са хора, които идват тук, за да потърсят български паспорт, а да потърсят правото си да пребивават в страната за известно време.
На последно място, по въпроса за изменението точно кой член от закона трябва да бъде изменен – това, което предлага Външно министерство да направим изменение в чл. 24 означава, че ще използваме един друг тип пребиваване. Говорим за продължително, а не за дългосрочно пребиваване. Продължителното пребиваване не дава на пребиваващите правото на труд. Тоест не им дава възможност да си изкарват прехраната и да добият почти всички права на граждани, освен гражданството в страната. Тоест ние ги обричаме на мизерно съществуване в България. Аз не възразявам отново да бъдат кумулативно променени и двата текста, тоест да имат възможност българските институции да избират кой тип пребиваване на дадат, но е задължително да е налице възможността за дългосрочно пребиваване, защото тя дава всички тези права, от които те имат нужда, за да съществуват в България.
И наистина на последно място – въпросът за времето, в което ще се разгледа този законопроект или Законопроекта на Министерския съвет. Нещата наистина не търпят отлагане. Има такива граждани, най-вече украински, които вече пребивават в страната, които са на ръба да изпаднат в просрочие на визите си, тоест да станат закононарушители в българската държава. Така че бързото приемане на един такъв кратък текст ще отпуши решаването на този проблем, а разбира се Министерският съвет може да влезе с един доста по-обхватен и смислен проект за изменение и допълнение цялостна на закона, за което ще дойде времето. Но се страхувам, че ако изчакаме законопроекта на Министерския съвет, ще сме принудени да гледаме граждани с български произход в бежанските лагери, както популярно ги наричаме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на господин Йончев.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин председател, ще ме извините, аз не съм известен със своята дипломатичност и особено като чуя становището на Външно министерство цялата ми дипломация отива в кобура.
По отношението на становището на Външно министерство, би ме учудило ако те заемат някаква българска позиция – отговорна, бързо.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Е, господин Каракачанов, ако обичате!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Казвам го едно към едно. Двадесет и пет години това министерство ни обяснява как нищо не трябва да се прави. Ако ние бяхме слушали Външно министерство сега щяхме да сме предали македонската нация. Имаше един, който ни обясняваше да признаем новите реалности. Беше по времето на едно правителство, няма да казвам на кой да не се сърдят някои от колегите. Така че Външно министерство не ме учудва. Би ме учудило, ако Външно министерство изпревари някоя инициатива на Народното събрание. Просто бих бил щастлив да видя това нещо. Двадесет и пет години не съм го виждал.
Ама Външно министерство мислило нищо, било направило комисия. Това трябва да е сигнал, че нищо няма да се случи.
Да напомня на Външно министерство – не Външно министерство и Министерският съвет командват Народното събрание. По Конституция е точно обратното. И Вие место да благодарите на колегата Йончев, че е предприел някаква инициатива, че се опитва да реши някакъв проблем, по който Вие за пореден път нехаете, Вие ми обяснявате как не трябва да стане нищо. Да чакаме Външно да мисли. Външно е толкова външно, доколкото изпраща едни български граждани навън на работа. Това е. И те гледат да не сбъркат нищо-нищичко някъде, за да не им се скара някой, защото може да прецакат някой по-изгоден мандат. Да го пратят, примерно, вместо в Брюксел в Албания.
Аз не говоря за господин Лашев. На господин Лашев някой му е написал нещо, което чете. Него по познавам от времето, когато беше посланик в Скопие.
Тук вече свалям тона. Инициативата на господин Йончев е много положителна и заслужава подкрепа. Действително проблемът съществува. Свалям тона, защото тази инициатива действително трябва да бъде подкрепена.
Проблем има ли? Има. Съществува ли опасността тези хора, които по един или друг начин са намерили начин да пристигнат в България, само след известно време да бъдат действително закононарушители? Добре, ние трябва ли да мислим за нашите сънародници? Тук ще отваря една скоба – това, което се случва в Украйна, виждате в Турция гърмят атентати, утре може да се случи едни български граждани, които са напуснали държавата, да живеят някъде другаде. Може да се случи, не дай Боже, в Албания, където също има българи, или в Румъния, или в Молдова и т.н. Тоест трябва да имаме гъвкав подход. И не трябва да делим проблемите дали проблемът е в точка, в която има конфликт между Изтока и Запада, какъвто е Украйна, а да гледаме какъв е нашият интерес.
Действително нашият интерес е тези българи, живеещи в конкретния случай в Украйна, да им помогнем да намират едно прибежище, една възможност в България да намерят възможност да се спасят от този ад, който съществува. Представете си какви документи ще вадят на територия, на която се води война, на територия, на която официалната украинска власт не съществува, а има някаква друга власт. Кой какъв документ ще издаде? Това е също като безумието на Министерството на правосъдието да иска удостоверение за български произход от македонците, ама да им ги издават официалните македонски органи, които официално отричат, че има българи. Безумията в нашата държава са безкрайни.
Призовавам колегите да подкрепим предложението на господин Йончев. Не само да го подкрепим, но и да му благодарим, че се е сетил да го задейства като законодателна инициатива, а пък ако е рекъл Господ или Аллах, както казват нашите братя мюсюлмани, Външно министерство се сети да направи нещо полезно, положително и го вкара някой ден в Народното събрание, ще го разгледаме и подкрепим. Ама да отлагаме нещо, да не го подкрепяме само защото те мислели нещо да правят просто е несериозно като аргумент. Но не се учудвам, разбира се.
Бих призовал колегите да подкрепим това патриотично родолюбиво начинание. Не се притеснявайте от това, че ще дойдат едни етнически българи в България и по някакъв начин ще си намерят работа, ще останат да работят тук – това не е лошо. Лошо е, когато идват едни други хора, които нито знаят език, нито имат намерение да се интегрират и обикалят в района около Халите, ако се поразходите ще видите кои имам предвид, и създават проблеми с обществения ред, с много други неща. Даже трябва да е българска държавна политика, която да стимулира и да дава възможности на българите да се завръщат. Примери в това отношение – вземете и погледнете комшиите, вижте Турция какво прави, вижте Гърция какво прави, вижте Румъния какво прави, Унгария и по-далечните европейски страни, Германия. За Израел няма да ви говоря, там политиката е ясна. Ние постоянно си намираме повод да кажем как не трябва да се случи нещо. Защо? Защото на някой не му се работи и не му се занимава.
Като становището в Комисията за българите в чужбина на ДАНС – против, защото щели да се натоварят с много работа. Просто да хванеш да ги уволниш всичките!
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Каракачанов, благодаря за Вашата позиция.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не съм министър, ама тук има бивш министър. Той би го направил евентуално.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми гости! уважаеми господин Йончев, ние ще подкрепим Вашия законопроект. Искам обаче да направя същевременно една реплика на господин Каракачанов, приемайки неговите доводи – все пак критиките трябва да бъдат към политическото ръководство на Министерството на външните работи и към министъра персонално, защото не е работа на един шеф на дирекция да се грижи за преписката. Още повече, че този законопроект отдавна е подготвен и вероятно има някои други съображения, които го спъват.
И трябва все пак да си даваме сметка, че става въпрос и за сигурност най-малко. И така, както определени акценти и нюанси в официалните изявления на представителите на управляващото мнозинство са свързани със съображения от европейска и трансатлантическа сигурност, така трябва да не се сърдите и на коректните служители, които си изпълняват ангажиментите в това отношение.
Приключих, благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Господин Дедев поиска думата. Заповядайте.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин председател, колеги! Аз исках само да питам вносителя, говорим за български граждани, които идват от Украйна, проблемните райони в България. А защо ние не вървим по казуса те да получат българско гражданство? Или те не искат българско гражданство?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Първо Украйна, ако говорим за Украйна, не разрешават двойно гражданство. Тоест тези граждани ние не можем да ги призоваваме да вземат българско гражданство, защото ги нарушаваме да нарушат или да се откажат от украинското си гражданство.
Второ, не всички от тях искат да бъдат български граждани. Те са украински граждани с български произход. Така че не е това решението на въпроса. Да не говорим, че процедурата по придобиване на българско гражданство отнема години по някога. Тя в момента вече отнема години, има натрупани десетки хиляди заявления за това. Говорим за съвсем друга тематика, ако влезем в темата гражданство. Говорим за право на пребиваване в страната за българи по произход.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на господин Йончев.
Друг иска ли да вземе отношение?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! С тази дипломатичност, която прояви господин Каракачанов и с неговите аргументи мога да кажа, че от Парламентарната група на ГЕРБ, участващи в комисията, ще подкрепим законопроекта, но все пак трябва да имаме предвид, че в момента тече съгласувателна процедура по Законопроект на Министерския съвет. И според мен трябва да се направи така, че двата законопроекта да влязат заедно в пленарна зала. Смятам, че по-удачно е да имаме устойчивост в законодателството, а не през 20 дни или през 30 дни да правим промени в законодателството. Смятам, че не е удачно. Просто трябва действително, господин Каракачанов, администрацията на Министерския съвет да съгласува тези законопроекти.
По този начин смятам,че можем паралелно, след ваканцията веднага да гледаме двата законопроекта. Защото знаете, че програмата за тази и за другата седмица е достатъчно натоварена, дори се предвиждат извънредни заседания с удължено работно време. И се надявам, че в началото на септември нещата могат да бъдат решени, което смятам, че ще бъде отново похвално и за парламентарното представителство.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може би да допълня господин Цветанов – има логика в това, което той каза като комисия да излезем с призив към българския премиер за съкращаване на сроковете за внасяне на този законопроект, който се споменава. И ако следващата седмица бъде внесен, то може би за второ четене двата могат да бъдат обединени.
Предлагам комисията да вземе такова решение да призове българския премиер за по-експедитивна работа по този законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Държите ли да подложа призива на гласуване? (Оживление)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не, щом с господин Цветанов сме на едно мнение.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Господин Карадайъ, имате думата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да поздравя колегите, които са внесли такъв закон и да заявя, че ние от Движението за права и свободи ще подкрепим внесения законопроект. Но успоредно с това нещо и във връзка с дебата, който тече в нашата комисия днес, имам няколко въпроса, които бих искал да изясня за себе си от гледна точка на това, тъй като и Министерството на външните работи имаха становища, а и вносителят явно се е занимавал с темата, по-скоро въпросът ми е към тях, не съм се запознал със законопроекта на Министерския съвет, който евентуално би влязъл. Ще се запозная и най-вероятно там ще правим конкретни предложения във връзка с въпросите, които ще задам.
Моите въпроси произтичат от следното. Използваните термини, говоря за „наши сънародници чужди граждани”, със същия аршин бихме ли могли да мерим и наши съграждани, не само наши сънародници? Успоредно с това, тъй като мина коментар и за улесненото издаване на визи и улесняването на разни процеси на нашите сънародници чужди граждани, примерно чужденци, чиито родители са български граждани или чужденци, които са потомци на български граждани? Изобщо има ли такава нагласа в Министерството на външните работи за по-улеснено издаване на визи? Въпросът ми е конкретен, мисля, че визирам точно проблеми, които са поставяни неколкократно. Защото, примерно, удостоверение за български произход, което се издава от чуждата държава, понякога има и субективен характер, независимо какви обективни критерии има, докато родителите български граждани нашата държава може да си ги провери в нашите регистри. Те не са другаде и няма нужда други държави да ги проверяват. Друг е въпросът, че техните деца вече не са български граждани – един вид улеснено издаване на визи.
Това са ми съображенията и въпросите и сигурно в тази връзка ще направим предложение, защото ние виждаме и в Народното събрание как понякога в различни закони, включително и днес, говоря за последните дни, виждаме опити за ограничаване на права на български граждани, дори живеещи в България. Пък и не само живеещи в България, а извън България, които не по своя воля са заминали извън България, били са изселени от България и все още са български граждани.
От тази гледна точка моят апел е да мерим поне с еднакъв аршин българските граждани и чужденците с български произход. Мисля, че ще бъде по-добре за всички.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Някой от гостите счита ли, че има какво да каже на така поставените въпроси.
Престрашихте се, господин Лашев. Заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Не става въпрос за престрашаване, а просто не мога да бъда равнодушен, когато се отправят квалификации към служители на Министерството на външните работи.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз щях да свърша тази работа, но заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Тъй като аз съм пряко засегнат – това засяга и мен, и моите колеги от министерството, които съвестно работят в интерес на България, бих искал да изразя несъгласие с отправените квалификации. Господин Каракачанов, навярно скоро не сте минавали през Министерство на външните работи.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Напротив.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Когато минете на първия етаж ще видите колко много некролози са от двете страни на асансьорите. Това са наши колеги, които в активна възраст си отидоха. Последният случай беше един наш пълномощен министър, който докараме с линейка от Истанбул. Бранимир Радев се казва. Всичко това е резултат от тяхната служба в Министерството на външните работи и техния принос за това, което България е днес – член на Европейския съюз, член на НАТО, авторитетна европейска държава, почитана от цялата международна общност.
Затова аз не мога да се съглася с Вас, че служители в Министерството на външните работи само за това си мислят – как да уредят следващия си мандат, дали да бъде в Тирана или в Брюксел. Това не бих приел по никакъв начин.
На въпроса на господин Карадайъ, искам да ви уверя, че през последните години имаме ръст на издаваните визи на турски граждани за пътувания в България. Искам категорично да кажа, че в случаите, когато турски граждани заявят при подаване на документи, че те са родом от България, че те са потомци на български граждани, това се взима предвид при издаването на визите.
Също така тези турски граждани, които желаят да пътуват в България и то нееднократно, ние издаваме многократни визи. Всяка седмица в министерството получаваме писма от различни общини не само в Югоизточна България, но и от Северна България, които отправят към нас молба за издаване на едногодишни, на шестмесечни, многократни визи във връзка с изпълнение на съвместни проекти.
Така че по отношение на гражданите на Република Турция, през последните години ние проявяваме действително една определена добронамереност и се стараем да съдействаме за пътуванията на нашите съседи и за бизнес, и за туризъм, и за гостуване, и за всякакви други цели, които са съобразени с нашите закони.
Мога да ви кажа един красноречив факт – в началото на юли, когато генералните консулства на Гърция в Истанбул и в Одрин бяха затворени, нашите генерални консулства работеха с увеличено работно време, за да приемат документите и да могат да издават визи на всички турски граждани, които желаят да пътуват извън Турция през летните месеци.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Лашев.
Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Лашев, ще ме извинявате, но мога да Ви заведа на която страна искате в софийска сграда и ще видите много некролози и то на млади хора. Тях не е дошла да ги взема линейка от Истанбул, даже най-вероятно въобще не е дошла линейката да ги вземе. Така че това не е аргумент – млади хора си отиват навсякъде.
Аз казах нещо друго – 25 години не съм чул Външно министерство да излезе с позиция и да каже: предлагаме българската национална политика да бъде отговорна спрямо българските общности. Не съм чул. Напротив – 25 години се опитвам нещо да правя по тази тема и чувам от Външно министерство всевъзможни аргументи: да не разсърдим този, да не разсърдим онзи, еди-кой си щял да ни се обиди. Хайде и да не ви давам примери кой, къде с какво се занимаваше, продаваха купоните за бензин и продаваха алкохол от фрийшоповете в частни заведения. Ще си говорим героични неща?!
Господин Цветанов, аз съм съгласен с Вашия аргумент, обаче си представете теоретичната възможност още шест месеца да умуват нещо. Нямаме шест месеца. Останаха реално още пет-шест работни дни. Ако Външно министерство поеме ангажимента да си свърши работата, а не да го направи декември като коледен подарък, ако го направи през август, минава бързо през комисията и влизат. Ние гласуваме сегашното предложение, гласуваме и другото и влизат заедно, както си му е реда. Ама ако те правят комисии и чак декември стигнат до нещо, ние ще изтървем сроковете.
Това имахте предвид, предполагам – да побързат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йончев, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също считам, че Законопроектът трябва да получи необходимата перспектива за последващо разглеждане и обсъждане в пленарна зала. Смятам, че той е своевременно подготвен и носи необходимата доза на актуалност спрямо тази проблематика, която третира законът.
Единственото ми послание в случая е да имаме предвид, че трябва да съблюдаваме изключително стриктно законодателството в Република България, Конституцията на Република България и законодателството на Европейския съюз, което е самостоятелен правопорядък, и има примат и директен ефект върху законодателните системи във всяка една от държавите членки. Въпреки това смятам, че проектът трябва да бъде подкрепен, дори бих очаквал и малко повече становища на различни наши институции в тази посока.
Едно от очакванията, че ако един такъв законопроект бъде стартиран от Министерския съвет, той ще събере максимален брой становища. Това не пречи ние да апелираме в тази посока и към настоящия законопроект. Дори мога да кажа, че бих очаквал становище и на ДАНС в тази посока, които имат пряко отношение към Закона за чужденците в Република България и Закона за българското гражданство.
Аз ще изразя още веднъж своята подкрепа на законопроекта и считам, че при обсъжданията в пленарна зала ще имаме възможност всеки един от народните представители, който смята, че тази тема е подходяща, да изрази своята позиция по така предложения законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Има ли други колеги?
РЕПЛИКА: Да гласуваме.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз да кажа две думи и ще гласуваме, разбира се.
Вижте, колеги, аз не заради друго, а защото ние трябва да уважаваме институциите, също така искам да изразя различно становище от това, което изрази колегата Каракачанов. Обстоятелствата, които бяха изложени от господин Лашев в началото, показват, че българското външно министерство не е пропуснало обстоятелството какво се случва в Украйна. Дало е своите указания към нашите консулски представителства, така че не може с лека ръка да се подминават тези обстоятелства. Иначе би могло да даваме обобщения за 25 години във всяка една насока.
Явно се очерта абсолютно единодушие за подкрепа на законопроекта, но наистина между първо и второ четене би следвало терминологията да се пипне, защото, след като няма легални определения на определени термини, които са използвани тук, трябва да бъде използвана терминология, която има легални определения. Надявам се, че и вносителят, и други, които имат отношение към текста, ще направят това.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Който е за подкрепа на Законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Благодаря на гостите, приключихме работата по т. 1.
По втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Има ли някой, който да иска да вземе отношение?
Колеги, остава една седмица, поне така е по Правилника, ако не се случат други неща.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Няма да заседаваме, така беше казано на Председателския съвет.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Какво значи „Няма да заседаваме”?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Че няма да има комисии предвид възможността за удължаване на работното време в пленарна зала.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз се съобразявам с това, което си говорите на Председателски съвет, но тъй като има поне още един законопроект, който според мен е добре да разгледаме преди ваканцията – за касетъчните боеприпаси… Защото нямахме становища от институциите, от които сме поискали, затова не съм го включил в дневния ред.
Искам да ви кажа, че ще следя по какъв начин се планира работата на Събранието за другата седмица или след някое от заседанията, а може би едно извънредно заседание преди ваканцията, за да можем да го разгледаме. Не може Председателският съвет да взема решения, че няма да се насрочват заседания на комисията. Това го решаваме ние. Аз имах предвид, че ако във вторник извънредното заседание е от 11,00 ч., от 10,00 да направим заседание. Затова ви предупреждавам предварително. Законопроектът е голям, сложен е. Искам да видя становищата на институциите, от които сме поискали такива, за да се ориентираме дали ще бъде безспорен.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да го оставим тогава за след ваканцията.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И това може да се случи, но ми се иска да мине преди ваканцията. Става въпрос за законопроекта, който е внесен от Валентин Радев и група народни представители за касетъчните боеприпаси.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Да добавим само, че утре ще мине през основната – Комисията за отбраната. Мина през Правната комисия. Остава нашата комисия.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ако мине през тези две комисии и видим техните становища и на институциите, би могло за кратко време да го видим.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ние не сме водеща комисия ли?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не сме водеща.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Мина през водещата Комисия по отбраната, доклада го има на страницата.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов
