П Р О Т О К О Л
№ 33

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________





П Р О Т О К О Л
№ 33


На 11 ноември 2015 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Както сте уведомени предварително, като проект за дневен ред на днешното заседание съм предложил две точки:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г.
2. Разни.
Каквато е практиката, сме поканили да присъстват и да защитят бюджета от името на вносителите представители на няколко институции, чиято дейност ресорната парламентарна комисия наблюдава.
Имате ли някакви съображения и предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С оглед и на вчерашното извънредно заседание на Комисията, Вие поехте ангажимент, че ще поканите на заседанието за обсъждане на бюджета за 2016 г. министрите Горанов и Бъчварова.
Дали сте направили подобно усилие? Изобщо можем ли да се надяваме на тяхното присъствие тук? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Не вчера, а още след миналото заседание на Комисията, в сряда, на което всички единодушно се съгласихме, че при разглеждането на бюджета е добре да присъстват министърът на финансите и министърът на вътрешните работи, те са уведомени и поканени за днес.
Госпожа Бъчварова ме уведоми, че е на разположение – всеки момент я очакваме да дойде, докато от Министерството на финансите информацията е неясна – дали ще присъства министърът на финансите, или не.
При това положение имам следното предложение – нека да гласуваме дневния ред, какъвто е предложен, и впоследствие процедурно да решим дали трябва да гледаме първа точка от дневния ред.
Съгласни ли сте с това предложение? Не виждам възражения.
Който е „за” на днешното заседание да разгледаме двете точки, които съм Ви предложил, моля да гласува. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 5.
Дневният ред се приема.

По първа точка от дневния ред на първо място трябва да разгледаме проектобюджета за Министерството на вътрешните работи. По тази точка, както казах и преди – това е известно на цялата Комисия, сме поканили да присъстват министърът на вътрешните работи и министърът на финансите, като беше подчертано от мен още миналата седмица, че при разглеждането й е наложително да присъства министърът на финансите с оглед създаденото обществено напрежение и протести от страна на полицаите по направените конкретни предложения в Закона за държавния бюджет – от 9 до 16 параграф, не си спомням точно, които касаеха така нареченото „орязване” на определени социални придобивки.
При отсъствието на министъра на финансите и при този обществен интерес към темата аз моля представителите на политическите сили в Комисията да вземат отношение. Правя процедурно предложение да не се разглежда първа точка от дневния ред в отсъствието на министъра на финансите.
Много моля да вземете отношение. (Реплика: „И на министъра на вътрешните работи”.) Разбира се.
Имам информация, че министърът на вътрешните работи ще дойде всеки момент, така че ние можем да започнем разглеждането – тя ще присъства.
Заповядайте.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Благодаря.
Имам задължението да уведомя Комисията, че министърът на финансите е възпрепятстван да присъства на днешното заседание.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Други становища и отношение?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри и представители на други структури! Мисля, че не е проблем да гледаме първата точка без присъствието на министъра на финансите по една проста причина – написал е неговото становище, всички го знаем, беше обсъждано, включително имаше и протести. Министърът на финансите направи нещо много просто – ако се изразя на военен език, той стреля два пъти във въздуха предупредително и каза на ресорните министри: „Справете се със задачата, която Ви беше зададена с бюджета в края на миналата година”.
Ако той дойде, какво може да се случи? Ще ни разказва неговата версия, а тя е много кратка: „Не се справихте с това, което трябваше да направите през годината и понеже идва краят на годината, с моите хора следим числата и виждаме, че това, което е трябвало да направите, не сте го направили”. Това го знаем и без него. Повече от това не виждам какво може да се случи. Затова е хубаво да дойде ресорният министър, както казаха колегите, тук виждам заместник-министърът, и ние да продължим без финансовия министър. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ: В подкрепа на това, което каза господин Радев, предлагам, тъй като министър Бъчварова е в готовност, да я поканим да дойде веднага и да започнем разглеждането на частта, която касае Министерството на вътрешните работи. Така че подкрепям предложението на господин Радев.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Сигурен съм, че госпожа Бъчварова ще се отзове на поканата, още повече че тя има готовност. Но ние едва ли ще чуем нещо повече, нещо по-различно от вчерашния разговор, който водихме. При нас са ясни дефицитите, които се очертават в Министерството до края на тази година, и възможностите за тяхното намаляване през следващата. Смятам, че няма да се обогатим кой знае колко с една такава последваща дискусия. Важно е да присъства министърът на финансите, защото към момента все още тези текстове са факт. Имаме само едни декларации, едни намерения.
Освен всичко друго, вчера и след заседанието не стана ясно госпожа Бъчварова дали е присъствала на това заседание на Министерския съвет, на което с консенсус е приет бюджетът за 2016 г., или не. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Други мнения, становища?
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мисля, че е крайно време да покажем какво пише в Конституцията на Републиката – именно, че България е парламентарна република, а не да ни разиграват едни хора, които ние ги избираме. Аз лично, ако няма някаква уважителна причина защо липсват финансовият и вътрешният министри, нямам намерение да оставам да си губя времето.
При положение че държавата се тресеше от този скандал цяла седмица и ние не бяхме информирани какво се случва, трябваше да се обясняваме като ученички наляво и надясно какво точно става и защо става по този начин, това отношение не го намирам за нормално.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Други?
Позволявам си да взема думата и ще подложа, разбира се, на гласуване след това предложението, което съм направил. Освен всичко друго, през средствата за масова информация и като народни представители разбрахме в публичното пространство, че някой има намерение да оттегля някакви текстове. Бяха посочени конкретно параграфи и така нататък. Само че демокрацията означава процедури. Това трябва да стане по съответния начин пред съответната институция по съответната процедура.
Имаме внесен Законопроект за държавния бюджет от Министерския съвет в Народното събрание – той е на първо четене. Това, което се обяснява, би могло да се случи между първо и второ четене – трябва да бъдат направени конкретни предложения за отпадане на определени текстове, което може да бъде направено само от народни представители. Министрите не могат да правят предложения между първо и второ четене. Но в крайна сметка политическата воля за това оттегляне трябва да бъде заявена на съответното място. Това е причината, поради която аз също съм на мнение, че тази точка трябва да я отложим и да гледаме проекта за бюджет, когато министърът на финансите може да дойде в Комисията. Благодаря Ви за вниманието.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение? (Реплика при изключени микрофони от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Вземете думата, ако искате да се изкажете. Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Считам, че ресорният министър на вътрешните работи трябва да присъства на нашето заседание и да отстоява бюджета на Министерството на вътрешните работи. Така или иначе проектобюджетът, който е внесен в Народното събрание, е приет с консенсус от Министерския съвет, както разбрахме.
Другото, което бих искал да кажа – доколкото от опит знам, министърът на финансите не присъства във всички комисии за всички бюджети, за всички ресорни министерства и ведомствата, които са на бюджетна издръжка.
От тази гледна точка министърът на вътрешните работи считам, че би било редно да присъства от старта на нашето заседание, което е обявено за 14,30 ч., а не да има готовност, защото всеки от нас може да има някаква форма на готовност да присъства на каквито и да са заседания. Готовността не е присъствие. Така или иначе нашият дневен ред е обявен своевременно и е публичен – в сайта на Народното събрание. Министърът на вътрешните работи е наясно, че първа точка от дневния ни ред е разглеждането на внесения Законопроект за държавния бюджет, и по-конкретно бюджета на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Други становища, изказвания?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: С цялото ми уважение към господин Карадайъ, аз не искам да бъда адвокат на госпожа Бъчварова, но вчера имахме достатъчно сериозна дискусия по тези въпроси. Не е изключение в практиката участието на финансовия министър при разглеждането на бюджета, особено когато става въпрос за заплетени ситуации. Спомням си, че така беше навремето във Външната комисия и Комисията по отбрана, когато лично министър Орешарски присъстваше – ставаше въпрос за имотите на Външно министерство, камо ли за сегашната ситуация – тя може би е парадоксална сама по себе си и без прецедент в управленската практика през последните 25 години.
Изразявам съгласие с декларираната готовност и от председателя, че действително имаме заявени, декларирани намерения за отпадане на тези текстове, но това нищо не значи. Смятаме, че е безпредметно заседанието да се провежда в отсъствието на финансовия министър. В крайна сметка ние имаме резонни въпроси към него, тъй като вчера госпожа Бъчварова каза, че също е била изненадана от тези текстове.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Напротив, да проверим в стенограмата – тя каза, че е била в течение...
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Каракачанов иска реплика.
Господин Карадайъ, ще Ви моля за тишина.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Малко ми е странна, уважаеми господин Карадайъ, който е представител на опозицията, тази защита на финансовия министър. Още повече че ние имаме ситуация, в която именно от Министерството на финансите излязоха едни предложения, които разбуниха обществото. През последните 25 години не знам полицаите толкова масово да са протестирали и хората в сектор „Сигурност” да са били така наострени.
Да, вярно е – всяка комисия гледа някакъв бюджет и теоретично не е възможно министърът на финансите да е навсякъде, но е желателно в онези комисии, в които има подобно напрежение вследствие на подобни инициативи. От тази гледна точка мисля, че нещата са повече от ясни.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Дуплика – заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
И към двамата колеги – вчера, докато изслушвахме госпожа министърът на вътрешните работи, тя самата каза, че е била по време на целия процес по приемането на проектобюджета. От тази гледна точка, след като тя е наясно, би било редно да си защитава проекта за бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ще Ви дам думата, господин Белемезов.
Само едно напомняне към господин Карадайъ – съгласно Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание всяко длъжностно лице в държавата, което е поканено, е длъжно да се яви пред Народното събрание. Не бива да Ви напомням тези неща. Поканили сме преди една седмица и двете длъжностни лица.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството! Съгласен съм, че министърът на финансите не е задължен да присъства във всяка една комисия и да отговаря на въпроси, поставени от народните представители, по повод на разглеждания Законопроект за държавния бюджет. Но според мен имаме наличие на кризисна ситуация с оглед на националните полицейски протести. За да имаме възможност да управляваме такава кризисна ситуация, смятам, че трябва да бъде включен ресурсът от всички ангажирани в този процес институции. Присъствието на министъра на финансите според мен е обективно наложително на този етап – при разглеждането на бюджета.
Още повече че от миналата седмица, по време на блицконтрола в парламента по чл. 104, ние останахме с впечатление от отговора на министър Бъчварова, че всъщност тя не е била запозната с въпросните предложения. Направените предложения са били инициирани от Министерството на финансите.
Имах възможност да задам въпроса: когато едно предложение излиза от Министерския съвет, дали всъщност е било коментирано на междуведомствено съгласуване и ако да, какво е било становището на Министерството на вътрешните работи?
С оглед на тази двупосочност на информацията смятам, че е необходимо да изградим обща обективна позиция в този диалог, в разговора да включим също и министъра на финансите. Затова бих подкрепил предложението заседанието да бъде отложено, ако, разбира се, той няма възможност обективно да присъства днес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Има ли други изказвания?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам само да подчертая нещо – споменах го, без да е включен микрофонът. Министърът на финансите е хубаво да присъства – има си ресорна комисия. Там ще му бъдат зададени всички въпроси, които вълнуват. От опозицията също имате представители – към колегите от БСП, в Комисията по бюджет и финанси. А днес ние сме поканили главите на агенции, на други структури, на комисии, на Министерството на вътрешните работи.
Моето конкретно предложение. Тъй като спорът върви около това да присъства ли министърът на финансите, или да не присъства, вече изказах нашата теза, че това в момента няма много да ни помогне.
Онова, което господин Карадайъ е видял добре, и аз чух – въпреки че в интервютата министър Бъчварова каза едно, пред нас каза, че е запозната. Нямайте съмнения, че като са от една политическа сила, вицепремиерът и министърът на финансите да не са си говорили – нека да не бъдем наивни, всичко това е обсъждано. Въпросът е как точно е внесено – този детайл мисля, че се изясни. Това няма да ни помогне да вземем решение по бюджета. Нашето мнение е същото – не знам какво сте чули, ние чухме това.
Така че присъствието на госпожа Бъчварова, в случая и заместник-министърът е тук, е достатъчно и аз Ви предлагам да започнем нашето заседание, след гласуване, разбира се. Да започнем, ако искате, от агенциите или от комисиите, докато тя дойде и говорим вече за бюджета за МВР. Да не губим време – нито нашето, нито на тези колеги, които са приели поканата и присъстват на нашето заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Имам процедурно предложение, колеги. Ще започнем да се повтаряме. Предлагам да преустановим със становищата – не виждам какви други аргументи ще чуем, и да пристъпим към гласуване.
Имаше две заявки: преди това беше господин Иванов, след това – Вашата.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Радев, категорично се противопоставям на тази теза, която се налага – да се омаловажи работата на Комисията, защото все пак ние сме ресорната комисия. Най-малкото, вчера на закрито заседание аз зададох конкретен въпрос към министър Бъчварова и конкретно ми беше отговорено, че е скъсана връзката между нея и министъра на финансите. Въпросът ми беше в малко пό друга посока, но предвид вчерашната секретност на заседанието, сега ще се въздържа да дам повече сведения. Считам, че е от изключителна важност министърът на финансите да бъде в тази Комисия днес, да внесе яснота, достатъчно пояснения и да отговори на въпросите, които се задаваха тук от колегите и вчера, и днес.
Няма как без неговото присъствие, защото министър Бъчварова вчера беше категорична, че връзката между нея и министъра на финансите е скъсана. Аз се опитах да наложа тезата за бюджетния процес – тя каза, че наистина има такъв бюджетен процес, но е изненадана. Да отворим протокола – много добре си спомням това нещо. Но е много важно да не омаловажаваме дейността на Комисията.
Вие сте неин член, аз – също, и за мен е изключително важно, когато формираме мнението си по отношение на бюджета на Министерството, да чуем и министъра на финансите, за да разберем как се стигна до тази ситуация, и да чуем тук декларирана от него волята му за извеждането на внесените текстове от бюджета за следващата година, които разбуниха духовете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Последно – господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз се изказах по темата за отношението на министрите, Конституцията и парламента, но сега задавам другия въпрос: кое точно гледаме? Това, което е внесено, или онова, което е заявено, че е оттеглено, защото ако нещо е оттеглено от това, което е внесено, се получава разлика на приказки и заявено. Появява се една разлика в този бюджет и ние искаме, и трябва да чуем това, което се получава като разлика в бюджета на МВР, откъде се запълва, запълва ли се, какво става. Така че какво гледаме в момента? Това е само като потвърждение на досегашната теза, че е безпредметно да обсъждаме нещо, което... Така висим във въздуха.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Приключваме с разискванията.
Подлагам на гласуване.
Който е „за” отлагане на първа точка от днешния дневен ред, който сме гласували, моля да гласува. – 6 гласа „за”, „против” 5, „въздържали се” 3.
Не се приема предложението.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да оставим тогава новото мнозинство да си разглежда бюджета. Имам важна работа – като министъра на финансите, и аз съм много зает. (Господин Красимир Каракачанов напуска заседанието на Комисията.)

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Пристъпваме към разглеждане на точка първа.
Имам следната молба към експертите – да помолите госпожа Бъчварова да дойде. Ще започнем с проектобюджета за другите институции. Благодаря Ви.
Предлагам да започнем с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Виждам, че господин Евтим Костадинов е тук. Поканена е и Василка Стефанова, която е финансов директор.
Господин Костадинов, имате думата.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще бъда изключително кратък. Предложеният бюджет за...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, намираме се в поредната извънредна ситуация в дейността на Комисията. При така очерталото се гласуване ние не виждаме необходимост да участваме в тази дискусия. Така че заявяваме нашето категорично 3 „против” приемането на бюджета за МВР и съответните комисии за 2016 г. Няма да участваме в заседанието по-нататък.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ваше право.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Моля да се отбележи в протокола.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Записано е вече. (Народните представители от БСП ЛБ напускат заседанието на Комисията.)
Извинявайте, господин Костадинов – продължаваме.
Заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, предложеният проект за бюджет на Комисията, получила популярност като Комисия по досиетата, за 2016 г. считам, че отговаря на потребностите и на възможностите, за да си свърши задачите, планирани в Стратегическия план за 2016 г.
Не зная дали е възможно в момента или по време на обсъждане на друг внесен законопроект, но ако се запази този вариант на Закона и ако се приеме другият вариант – за охраната, отново повдигам въпроса, че по закон е възложено охраната да бъде задължително от Министерството на вътрешните работи. От предложения проект, който прочетох на сайта на Народното събрание, не е ясно по какъв начин ще се формира заплащането за тази охрана от страна на Комисията към МВР.
Към момента бюджетът, който е планиран за 2016 г., не включва тази вероятност, ако се приеме този вариант на охрана. Спомняте си, и при приемането на Закона, и при промяната на текста за охраната преди година или две, пак в тази зала дискутирахме, защото първоначалният вариант за охраната беше от Националната служба за охрана. Беше променено, като Министерството на вътрешните работи пое охраната може би преди година и половина и в случая по закон ни охранява МВР. Ако се наложи практиката и се приеме този Закон, вероятността да бъде заплащана тази охрана от страна на Комисията, такива средства за 2016 г. не са предвидени в проектобюджета на Комисията.
По случая, ако така се процедира, ние сме в невъзможност – в процедура на избор на охраната. Може би това е най-хубавата охрана, но тя е и най-скъпата, която всъщност Комисията може да си позволи в рамките на този бюджет, ако се наложи да приемем този вариант на охрана.
Нямам други притеснения по изпълнението или по предложения бюджет. Единствено този въпрос, който искам да поставя пред членовете на Вътрешната комисия – ако се стигне до обсъждането, да се има предвид тази вероятност. Или трябва текстът в нашия Закон да отпадне, което считам, че не е уместно и удачно поради политическия характер на архивните документи, които се съдържат в архива на Комисията. Това го дискутирахме преди година и половина – две, а не толкова, че трябва да бъдат охранявани самите членове на Комисията или пък сградите и така нататък.
Именно това беше мнението на народните представители от 40-ото и 42-рото Народно събрание – тази охрана да бъде независима, искам да го подчертая, за да няма влияние или възможности под какъвто и да е предлог за влияние върху съдържанието на архивните документи, и най-вече върху картотеката или съдържанието на регистрационните дневници.
Поставям това нещо на вниманието Ви. Комисията, ако се приеме този вариант, е в задължение – приемайки пари и предавайки пари, без възможността и правото да избираме примерно охрана, която да е по-ниска като себестойност. Всъщност може по някакъв начин да се получи евентуално напрежение по отношение на този въпрос.
Нямам други въпроси, нямам никакви искания по бюджета. Това, което е предложено от Комисията и Министерството на финансите, е съгласувано, прието е и сме готови да работим за 2016 г. при този вариант, с изключение на въпроса за охраната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на господин Костадинов.
Имате ли въпроси, становища, изказвания?
Заповядайте.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Председател, само по проблема, който постави господин Костадинов – какво е становището на Министерството на финансите?
ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Ако може, аз първо да кажа нещо. Знаете, че в настоящия Закон за Министерството на вътрешните работи има един дълъг списък с обекти, които се охраняват от МВР по закон. На практика МВР чрез своя бюджет и ресурси дотира други структури в държавата. При определянето на тези структури много често е използвана презумпцията, че тази държавна охрана е необходима поради значението на дейността на конкретната институция.
Само да дам пример, че Щабквартирата на НАТО – които са ходили, много добре знаят, се охранява от частна фирма. Така че има достатъчно квалифицирани фирми в държавата, които могат да извършват тази дейност, ако МВР не се наеме да го прави или пък ако МВР остане да го прави, то трябва да бъде финансирано за тази дейност.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Само една вметка. Тук не става въпрос за охраната, а става въпрос за пари – работата е проста.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Костадинов, Вие казахте „независима”. Какво имахте предвид – на МВР ли е независимата охрана, или друга независима? Външна ли имате предвид, като казвате „независима” е по-добре?
И второ, какъв е процентът, за какви пари става дума? Кое Ви притеснява?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Мога да бъда точен поради факта, че може би преди месец имаше една кореспонденция между Министерството и Комисията по въпроса за стойността на тази охрана на Комисията. Става дума, по памет цитирам, за сума около 452 хил. лв. годишно за охраната, която всъщност ние, сами разбирате, никога не сме включвали в бюджета. Ако това се потвърди, че задължително трябва да бъдем охранявани от Министерството на вътрешните работи, както е в нашия Закон, на нас не ни се дава възможност да търсим по-ниско платена охрана. Нямаме право примерно да организираме обществена поръчка и така нататък.
Какво имам предвид под „независима охрана”? Когато се обсъждаше този текст на Закона, господин Атанасов, във Вътрешната комисия на 40-ото Народно събрание, основната презумпция беше, че голяма част от частните структури, които могат да изпълняват тази дейност – мисля, че при добра организация има възможност и самото ведомство да си организира охраната, като си изкара съответния лиценз. Единственото, което ни спъва да мислим по различните варианти, е този текст в нашия Закон. Затова поставям възможностите на Вашето внимание – за да имаме възможност да оперираме. Ако Министерството на финансите не може да предостави допълнителна сума в рамките на средствата, които са предоставени на Комисията, ние не можем да си позволим да платим охраната, за която сме задължени по закон, а да имаме възможност примерно да оперираме, което считам, че не е желателно, но все пак е решение на дадения въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Костадинов.
Други въпроси има ли, други становища? Не виждам.
„Добре дошла” на госпожа Бъчварова. С оглед на ангажиментите и това, че вчера бяхте с нас три часа, предлагам да минем веднага към бюджета на МВР – след това другите институции.
Заповядайте за експозе.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Мисля, че Комисията трябва да бъде запозната с позицията на Министерството.
Със Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г. предвидените разходи за Министерството са общо в размер на 1 млрд. 127 млн., в това число 999 млн. за персонал, 120 млн. за издръжка и други разходи, и 15 млн. за капиталови разходи.
Предвидените със Законопроекта разходи по бюджета за МВР за 2016 г., общо в размер на 1 млрд. 127 млн. лв., са с 316 млн. лв. по-малко от заявените оптимални минимални потребности на структурите на Министерството.
По отношение на предвидените финансови средства за персонал по бюджета на МВР за 2016 г. в размер на 999,6 млн. лв. е извършен анализ и в съответствие с предприетите предвидени мерки за оптимизиране на разходите смятаме, че разчетените средства следва финансово да осигурят очакваната фактическа численост на Министерството през следващата година. Тоест ние нямаме искания за увеличаване на тази част от бюджета.
Ако имаме достатъчно време, мога да Ви представя мерките, които сме предвидили за оптимизиране на тези разходи.
Предприети са следните мерки, действието на които се предвижда и през 2016 г.:
Във всички структури на Министерството са обявени и постоянно се провеждат конкурси за назначаване на длъжности за държавни служители по Закона за държавния служител на освободени през 2015 г. места от служители, заемащи длъжности по Закона за МВР.
През 2015 г. са предприети действия за оптимизиране на дейностите, извършвани във връзка с охрана на държавната граница вследствие на засилен миграционен натиск, в резултат на което е намален броят на командированите служители – наполовина на практика.
Извършен е анализ и са предприети действия за оптимизиране на вътрешните постове в структурите на МВР. Предвидено е поетапно оптимизиране на 91 поста с около 509 служители на длъжности с полицейски правомощия, които да бъдат заменени от лица, работещи по трудово правоотношение.
Предвидено е оптимизиране на авторемонтната дейност в системата на МВР. Изготвен е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР за оптимизиране на дейностите на Министерството чрез извеждане на част от тях в държавни предприятия. В резултат на оптимизиране на щатната численост на персонала през последните години в МВР към настоящия момент съотношението на административните длъжности към фактически заетия персонал в структурите на Министерството възлиза на около 15 на сто. Очакваната численост на персонала към 31 декември 2015 г. е около 46 хил. служители, което представлява 3,3 на сто намаление спрямо фактически заетите към момента.
Във връзка с установената практика през последните години за невъзможност за изплащане на дължимите по Закона за МВР обезщетения на освободени служители от утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година бюджет на МВР считам, че необходимите финансови средства следва да бъдат предвиждани по централния бюджет на съответната година, текущо през съответната година да бъдат одобрявани от бюджета на МВР за изплащане на възникналите задължения. Това е особено в случаите, които вчера обсъждахме – надвишаване броя на обективно подаващите рапорт.
Определените разходи за издръжка са със 191 млн. лв. по-малко от заявените оптимални потребности за осигуряване структурите на Министерството, а определените средства за капиталови разходи са със 75 млн. по-малко от заявените.
Съгласно Законопроекта, в сравнение с разработения проект на бюджет за 2016 г. в рамките на определения разходен таван на предходния етап, разходите за издръжка и други разходи са намалени със 7 млн. лв., а за капиталови разходи са намалени с 1 млн. лв. Това означава, навярно ме разбирате, че всъщност дори определените от самото Министерство тавани не са попълнени с предложените средства, а ни се отпускат средства под тези тавани. Затова тук е основното ни искане.
С така определените разходи за издръжка и капиталови разходи по проекта на бюджет за МВР за 2016 г. не може да бъде финансово осигурено изпълнението на основните дейности, осъществявани от структурите на Министерството. Съществен проблем при изпълнение на дейностите – това ще го прескоча, защото е един списък с всичко онова, което ни липсва и което Вие много добре знаете.
Изключително наложително е осигуряването на нова техника за полицейските структури – именно компютри и минимум 1500 броя полицейски автомобили за подмяна на старите. Последната доставка нови автомобили в МВР е осъществена през 2008 г. Освен това, за поддръжка на старите автомобили е необходимо осигуряване на повече финансови средства за ремонти, резервни части, горива и смазочни материали. Оказа се, че разходите, които Министерството прави за поддръжката на тази техника – годишно ще струва за покупката на значителен брой нови автомобили.
За обезпечаване с вещево доволствие на униформените служители ежегодно са необходими около 14 млн. лв. Стойността на непредоставеното вещево имущество на униформените служители на МВР за периода 2011 – 2014 г. възлиза на 21 млн. лв.
Неосигуряването на заявените финансови средства за издръжка по бюджета на МВР води до невъзможност за обезпечаване на униформения състав с необходимото вещево имущество, което налага ежегодно удължаване на срока за предоставяне на униформено облекло от 2011 г. до момента. Срещу 5 млн., които ни бяха отпуснати тази година, успяхме да осигурим дори не на 100 процента, но голямата част от летните униформи на полицаите.
Съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 3 от Закона за защита при бедствия е необходимо таблетки за йодна профилактика да се закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР.
С така определените разходи този 1 млн. лв. за закупуване на йодни таблетки на практика отсъства и не можем да го осигурим, което е изключително голям риск за страната.
С предвидените разходи по бюджета за 2016 г. не могат да бъдат осигурени финансови средства за поддръжка и развитие на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване в рамките на 1 млн. лв. Неосигуряването на необходимите финансови средства води не само до намаляване възможностите за техническо развитие на системата, а и до невъзможност за нейната реална експлоатация.
В момента преговаряме за разработване на една система с телеоператори, които чрез предоставена от нас информация да изпращат съобщения към засегнатите райони на мобилните телефони, с които съществуват техните бази данни. Това, общо взето, е да свършим някаква работа без пари, но мисля, че ще има ефект.
За собствеността на Министерството, която е в окаяно състояние – няма да чета целия списък, защото всички можете да се уверите какво е състоянието. С предложените средства не можем нищо да направим по същество. Дори през 2015 г. не са проведени множество обществени поръчки – просто сме замръзнали на нивото, на което съществуваме.
Предвид изложеното, предлагаме разходите по проекта на бюждет на МВР за 2016 г. да бъдат увеличени: за издръжка със 7 млн. лв. и за капиталови разходи с 1 млн. лв., или общо 8 млн. лв. По-скромно от това не мога да си представя.
Освен това, във връзка с необходимостта от авансово осигуряване на дейности през 2016 г. по проекти и програми на Европейския съюз, изпълнявани от структурите на МВР, следва да бъдат предвидени общо 30 млн. лв. Плюс тях, е необходимо да осигурим средства, които да бъдат за авансови плащания, които ще бъдат изплатени през 2017 г. Без да направим авансовите плащания, не можем да пристъпим към проекта.
В чл. 78 на Проекта на закон предлагаме създаване на нова ал. 2, с която е предвидено при съществени изменения на средата за сигурност и на условията за изпълнение на конкретни области на политики и бюджетни програми съответните първостепенни разпоредители с бюджет да могат да направят мотивирано предложение за промени на утвърдената класификация на разходите по области на политики и бюджетни програми.
Ще предоставим на Комисията точния текст, който предлагаме. Това ще ни даде възможност, ако успеем да оптимизираме дейността си по начина, по който сме го планирали, да можем в един етап от следващата година да прехвърляме суми от едно перо по друго – разбира се, в малки размери, но частично да се опитаме да компенсираме потребностите.
По предвидените изменения на бюджета за МВР за 2015 г., тоест допълнителните суми, които при актуализацията са общо в размер на 180 млн. лв. От тях 120 млн. са за персонал и се очаква с тях да бъде финансово осигурен фактически заетият персонал. Отчетените към 31 октомври 2015 г. задължения за обезщетения към персонала на освободени служители са в размер на 30,5 млн. лв. В случай, че с така утвърдените разходи за персонал не се обезпечат дължимите към края на 2015 г. обезщетения на освободени служители, тези разходи следва да се осигурят от бюджета на МВР за 2016 г. Министър Горанов ме увери, че ще се опита да направи всичко възможно да изчистим тези задължения за обезщетения към края на 2015 г.
За изплащане на задължения за данъци, такси, административни санкции, задължения на МВР към доставчици на горива и смазочни материали, електроенергия, топлоенергия, телекомуникационни пощенски услуги, поддръжка на хардуер, периферни комуникационни устройства е необходимо осигуряване на още около 35 млн. лв. Всички тези задължения водят до затруднение в изпълнение на дейността на МВР. Към задълженията се натрупват и лихви за забавени плащания и просрочия, като в Министерството непрекъснато се получават покани за доброволно изпълнение на задълженията, а вече и изпълнителни листове. Това е реалното състояние и оценката ни за бюджета. Мисля, че нашето желание за актуализация наистина е много скромно – то е конкретно насочено и обосновано, покрива най-високото ниво на спешност на потребности.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Колеги, имате възможност да изкажете мнение или да зададете въпроси по проекта за бюджет, касаещ Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
От мерките, които министър Бъчварова изведе на вниманието ни, означава ли, че са завишени средствата в проектното предложение за бюджет в двата най-важни приоритета на Министерството на вътрешните работи – политиката, която се провежда по противодействие на престъпността и обществения ред, и политиката в областта на защита на границите и контрола на миграционните процеси? Цифрите, които са в проектното предложение, задоволяват ли Ви – чухме доста мерки, или ще се ползват други лостове?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Девет процента по двете.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това е възможното увеличение и то отразява по-скоро сегашното състояние, дори не обезпечава и сегашното.
Това, за да отговоря на втората част на въпроса, с всичките ни усилия да успеем и при тази законова промяна да пренасочваме оперативно, когато има нужда, средства по недофинансираните пера.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Други колеги?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, колеги заместник-министри!
Искам първо да Ви питам, госпожо Министър, какво стана с приходите, защото не стана ясно тук. Виждам, че е заложено доста голямо число, сравнявайки с Министерството на отбраната. Тази година изпълнили ли сте приходите? В сравнение с миналогодишните повече ли са, по-малко ли са?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Имаме изпълнение на приходите. Знаете, че ние се придържаме към изискванията на Тарифа 4 и сме разчели бюджета за следващата година на базата на приходите в сравнение с 2015 г.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Другият ми въпрос. Вие казахте – аз ги записах, 7 млн. за издръжка на персонал или за персонал допълнителни...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не за персонал, за издръжка. За персонал не искаме. Персонала при тази численост ще се опитваме да оптимизираме през...
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: 1 млн. за капиталови разходи, които сега са 15 млн. – малко над 1%, което е направо катастрофа.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Тези цифри не са измислени – те отговарят на лимитите, които са определени от самото Министерство на финансите. Искаме просто да ни бъдат отпуснати средствата до нивата на лимитите, които са определени в държавния бюджет.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Продължавам въпроса си. Опитах се да събера числата, които казахте – един път 7 млн., един път 1 млн., след това стана дума, не записах, 30 млн. за нещо, плюс авансови плащания, плюс едни 35. Общо колко над това, което е посочено в момента в проектобюджета, искате от финансовия министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Общо сме поискали 316 млн. лв., но в момента искаме тези 7 плюс 1 млн. и 30, които са за авансовите плащания по европроектите.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: 38 се получават. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Радев.
Колеги, други въпроси?
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Председател, ако позволите.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Хайтов, заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Идвам от Правната комисия – там приемаме бюджета на съдебната власт, и затова закъснях. Вчера Вие казахте, че тук ще бъде и финансовият министър. (Оживление, смях.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Хайтов не е бил тук и съвсем резонно задава въпроса.
Имаше дебат по този въпрос и Комисията взе решение да гледаме бюджета в отсъствието на финансовия министър, така че провеждаме заседание в негово отсъствие.
Има ли въпроси към госпожа Бъчварова по бюджета? Няма.
Много Ви благодаря за присъствието, госпожо Бъчварова.
Преминаваме към другите институции.
Колеги, предлагам да изслушаме председателя на Комисията за защита на личните данни по проекта за годишен бюджет.
Заповядайте, господин Караджов.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господа народни представители! В сравнение с Министерството на вътрешните работи, нашият бюджет е едва 1 млн. 400 хил. Като цяло показателите при нас са персонал, издръжка, капиталови разходи. На този етап по двата показателя – издръжка и капиталови разходи, ние нямаме възражения съгласно предложения от Министерството на финансите бюджет.
Относно персонала – от 2012 г. насам при нас този показател в бюджета спада. Тази година той е на нивото от 2015 приблизително, но наблюдаваме положителна тенденция. Надяваме се през 2017 г. да продължи повишаването на този показател, тъй като през 2015 г. бяхме лишени от 3% от бюджета за персонал.
Защо Ви поставям този въпрос, макар че са малки цифрите, за които разговаряме? Комисията разглежда жалби в открити заседания и извършва проверки по сигнали и по съответните жалби с ресурса от 10 юристи, които имаме. Те извършват над 1000 проверки по жалби на година, подадени и заведени в Комисията, и повече от 2000 проверки в цялата страна. Ние нямаме регионални представителства, което създава доста неудобства и забавяне при обработване на информацията от гражданите. Едва смогваме със сроковете, които са по закон. Въпреки че някои от тях се приемат от съда като инструктивни, ние имаме задължение да разгледаме максимално, в кратки срокове, подадените сигнали и жалби.
При нас с 10 юристи трябва да смогнем с цялата тази информация от жалби и сигнали, която постъпва. Текучеството е доста голямо и в годишния доклад, който ще Ви представим, ще видите, че при нас от 2012 г. досега текучеството надхвърля повече от 15 – 20% от персонала на Комисията, което не е добре за капацитета й.
Поради тази причина искам и пред Министерството на финансите още веднъж да апелирам – така както се вземат предвид и няма сериозни корекции в другите два показателя – издръжка и капиталови разходи, да се вземе под внимание и перото „Персонал”. В противен случай юристите, които са подготвени и са изключително ограничена бройка, като капацитет в тази област, според мен съвсем скоро и резонно ще започнат да си търсят друга работа. Тяхното възнаграждение варира между 600 и 1000 лв. на месец – наистина е смешно ниско като възнаграждение.
Имайте предвид, че при нас са най-големите администратори. Това са телекомите, примерно дружествата, които се занимават с комунални услуги. При нас има някъде около 200 – 300 жалби. Имайте предвид, че налагаме санкции на тези дружества от 12 до 50 хил., та и повече – ние можем до 100 хил. да наложим. При това положение техните юристи, след като са недостатъчно подготвени, за да избегнат тези санкции, много резонно е да потърсят юристи, които работят в държавната администрация и са наясно с правилата и процедурите. Възнагражденията в частния сектор са няколко пъти повече в сравнение с това, което държавният сектор може да си позволи. Благодаря Ви много за разбирането.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Караджов.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по това перо от проекта за държавен бюджет, касаещо Комисията за защита на личните данни?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Имам два въпроса, за да си оформя мнението по това, което чух от господин Караджов.
През предстоящата 2016 г. имате ли нови дейности към Комисията?
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: През 2016 г. като цяло нямаме нови дейности. Нови дейности ще имаме през 2017 и 2018 г., тъй като в процес е приемането на нов регламент по защита на данните, който ще изисква допълнителни дейности от Комисията. Примерно създава се нов механизъм по разглеждане на жалбите в Европейския съюз, допълнителни действия, които новият регламент изисква от Комисията за защита на личните данни. И миналата година поставих този въпрос – тенденцията за този показател „Персонал” от 2012 г. е с негативен тренд. Затова Ви го поставям и понеже няма увеличение на възнагражденията на тези служители от 2010 г. досега, очакванията на всеки човек, който полага съзнателно този труд, са малко или много да се види, че има оценка на работата му.
Не желая в момента да се взема конкретно отношение, но моля Министерството на финансите и следващата година, когато разглежда бюджета...
Мисля, че ние ще се справим в рамките на този бюджет. Направили сме необходимите икономии и в областта на другите два показателя – издръжка и капиталови разходи. Тази година се справихме – мисля, че и следващата година ще се справим. Не би трябвало да бъде толкова затрудняващо за работата на Комисията. Но само с капиталови разходи и издръжка тази институция не може да функционира. Ако няма човешки ресурс като капитал, който да изгражда капацитета и да го поддържа, няма как структурата да постигне по-добри резултати от това, което...
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Разбрах Ви.
Още един кратък въпрос – ако може, да ми отговорите кратко.
Бюджетът от 1 млн. 400 хил. за 2016 е увеличен или намален в сравнение с 2015 г.?
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: В сравнение с 2015 г. има увеличение с 27 хил., но в сравнение с 2014 г. около 47 хил. лв. от възнагражденията „Персонал” бяха отнети.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Питам Ви, защото, доколкото си спомням, Вие се преместихте вече и сте на мястото, където сте заедно с Института по отбрана – капиталови разходи надали Ви трябват, предполагам, след като сте новодомци. Затова се вглеждам в числата и Ви питам за другите разходи – дали са увеличени, или намалени. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на господин Радев.
Колеги, други въпроси, отношение? Няма. Благодаря Ви.
Господин Караджов, и аз Ви благодаря.
Иначе между първо и второ четене може да се искат определени промени, но това става с предложения на народните представители – знаете процедурата.
Не знам – искате да чакате следващия бюджет и да се молите на Министерството на финансите, Ваша работа. (Весело оживление, смях.)
Бюджетът на страната се гласува от парламента.
Благодаря Ви още веднъж.
Остана Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Господин Пеев, заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Председател, господа народни представители! За седма поредна година ще се опитвам да защитавам бюджета на Държавния резерв и за пета поредна година ще кажа, че той не отразява действителните нужди на държавата в тази област. Една част от колегите знаят – от 2012 г., с идеята да бъде закрит Държавният резерв, бюджетът ни беше намален почти на 50%. За щастие, това не се случи, като основна роля изигра и Комисията, в която сега се намирам. Но подобна корекция на бюджета не последва. Тук не става дума за заплатите на служителите. Общо взето, около 20% от персонала беше намален. Средната работна заплата при нас е между 550 и 600 лв., така че по-скоро се притеснявам от вдигането на минималната работна заплата – част от хората ще се окажат под нея. При нас голямата част от персонала са материалноотговорни лица и общи работници, които се грижат за базите. Така че там е този риск, който все пак не е някаква значима стойност в пари.
Основният проблем са нашите ангажименти по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, където трета поредна година ние сме в неизпълнение. Там нашият дефицит е 112 млн. Тоест по този ангажимент, който държавата е поела в присъединителния договор към Европейския съюз, ние сме длъжни да съхраняваме 30-дневни запаси от нефт и нефтопродукти. Това не сме го изпълнили. В цифрово изражение това са 112 млн.
Това, че до момента не е започнала процедура по неизпълнение на тези бюджети, е чиста случайност.
Второто нещо, което ме притеснява, е бюджетът за обновяване. Той също не отговаря на изискванията. Във връзка с това, че непрекъснато се налага да се обновяват определени стоки, нямайки бюджет за това нещо, се налага да намалява в някакъв процент нашата обезпеченост. Така че в това отношение няма как да съм доволен и като човек, който отговаря за всички тези процеси, съм длъжен да го споделя, независимо от това, че знам, че има някакви обективни обстоятелства и възможности на бюджета. Това трябва да бъде съобразено именно с тези обективни обстоятелства. Като минимум ми се струва, че около 20 млн. е сумата, която е изключително належащо да бъде добавена към нашия бюджет от 40 млн., за да може безпрепятствено да се извършва обновяването на всички тези номенклатури. Общо взето, това е обективната ситуация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Пеев.
Не се шегувам, разбира се. В Япония запасите са за 7 дни, знаете. Нека да не навлизаме в технология.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” по перото, което касае бюджета за тази институция?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
Господин Пеев, аз имам кратък въпрос. Добре го казахте. Все пак Комисията е открита и няма да използвам числа, както и Вие. Но ще Ви попитам така, понеже бях член при Вас като заместник-министър – тогава и Вие, всички бяхме доста разтревожени: има ли подобрение през 2013, 2014 и 2015 г. във връзка с тези квоти, които тогава не бяхме изпълнили? Всички страдаха по веригата надолу. Някакво подобрение има ли и тези 40 млн. ще помогнат ли не само за това, и за онези медицински продукти – знаете какви бяха процентите? Благодаря.
СТАНИМИР ПЕЕВ: За съжаление, от 2012 г. насам, бюджетът към 2014 г. е намален с още 12% и възможностите за подобна реакция още повече намаляват. Това, което искам да се изясни на Комисията, е, че когато се правят някакви промени в бюджета, зад тях стои някаква философия, тоест някаква идея по какъв начин нещо да се оптимизира. В този случай философията е 50% по-малко да съхраняваме определени продукти и, общо взето, това нещо успява да се реализира. На практика най-необходимите неща се обновяват и всичко друго няма възможност при този бюджет. Няма как да има някакво подобрение в тази посока.
Онова, което ме притеснява, е сериозната контролна дейност, която ние извършваме. Само за тази година сме наложили около 100 млн. лв. глоби, тоест актове на фирми, които трябва да съхраняват определени запаси по Закона за нефтопродуктите – задължителните запаси. Така че интересите са изцяло по отношение на държавата.
Доколко ние ще бъдем в състояние да контролираме всички тези компании нефтопродуктите да си съхраняват, което е издигнато като важен приоритет за Европейския съюз на фона на енергийната ситуация не само в Европа, но и доколко ние сме готови за някакви бедствия? Не бихме могли по някакъв друг начин да оптимизираме подобно нещо. Дали ще има бедствия, или няма да има, не зависи от никого от нас. Докато, да речем, в някои други ресори, като здравеопазването, Законът за вредните храни примерно е чудесна политика. Може би след 10 години хората ще са по-здрави и по-малко нужда ще има от тези пари. Но с бедствията нещата са така. Ако не се мръдне по някакъв начин бюджетът, тази философия няма да бъде изпълнена.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колко пъти сте реагирали на бедствия, когато са направени разходи от Държавния резерв?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Съгласно Закона за Държавния резерв и военновременните запаси ние реагираме само когато има война и когато има бедствия със значителни разрушения, жертви и така нататък. За щастие, това не е ставало, но никой не може да обещае, че няма да се случи.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Което означава, че това, което казахте преди малко като отговор на господин Радев, не отговаря на истината. Всъщност Вие към настоящия момент не сте реагирали на такива неща. За мен природно бедствие беше Бисер, природно бедствие беше земетресението в...
СТАНИМИР ПЕЕВ: Това, съгласно нашия Закон, не отговаря като мащаби.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Точно така. В тази връзка не знам доколко е функционална цялата тази структура.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Връщаме се на един въпрос от 2012 г., когато беше решено, че е задължително да съществува Държавният резерв.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Този дебат го водихме тогава, защото имаше някакви различни виждания. Смятам, че в днешните условия, в които живеем, това, с което ощетяваме бюджета реално, защото продуктите, които Вие съхранявате, и всички онези консумативи, които са необходими да реагираме при война или при някакво друго бедствие, което е разписано във Вашия закон, означава, че трябва да правите обновяване през определен период от време. Нали така?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Задължително.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Което означава, че себестойността, която държавата е платила за закупуването на тази продукция, след това себестойността, с която излиза от Държавния резерв, е на много по-занижена цена.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Тя не е на по-занижена цена, тъй като ние продаваме на 30% от остатъчна годност, и е съвсем нормално, че стойността ще бъде по-ниска, отколкото един пресен продукт.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, но ако разработим някои по-съвременни европейски модели, може определени компании да съхраняват дадени количества и те самите да поемат ангажимента да си ги обновяват през определен период от време – това да не е такава голяма тежест на държавата.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Ние точно това правим. Нека да направя едно доуточнение. Ангажиментът ни по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, част от нашия присъединителен договор, е 30%, тоест тези 30 от 90 дни държавата да е собственик и тя да ги съхранява. Това е нещо, от което ние няма как да избягаме, защото сме го подписали, а там дефицитът ни е 112 млн. Така че нещата са коренно различни от това впечатление, което се създава понякога, без да се навлезе в дълбочината на проблема.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Други въпроси имате ли, изказвания, мнения?
Благодарим на господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Госпожо Генова, с Вас се познаваме от толкова години – не беше неуважение към Вас това, че не Ви дадох първо думата, макар че би следвало да чуем първо мнението на Министерството на финансите, като вносител на бюджета в Министерския съвет, но неуважение към Комисията беше отсъствието на Вашия министър. И аз го казвам съвсем отговорно за втори път.
Имате думата по всички тук изказани мнения от институциите. По въпросите, зададени от колегите, имате ли какво да добавите?
Аз имам един въпрос, но първо Ви давам думата за експозе.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Исках отначало да Ви запозная с някои основни макроикономически показатели, които така или иначе Вие ги знаете. Имах предвид, че в условията на това ограничение например на разходите – да бъдат 40% от брутния вътрешен продукт, това са възможностите, които със закон сме определили за тези ведомства.
Бюджетът на МВР е завишен с 10%. Действително исканията са много високи, но все пак 95 млн. абсолютно увеличение спрямо тази година не е малко. Издръжката е с 30 млн. повече. Заплатите, както чухме, са 63 млн. В това абсолютно увеличение са завъртени две структурни промени върху бюджета на МВР – връщането на ГДБОП и излизането на Държавната агенция за бежанците, която догодина ще бъде в бюджета на Министерския съвет.
Друго, което бих могла да допълня – освен всички суми, има и 20 млн. за национално съфинансиране, отделно от тези милиард и 137, които са за изпълнение на проекти по фондовете. В бюджета са, но те са като трансфери – 20 млн. В централния бюджет има 6 млн. поне засега за Фонда за безопасност на движението. Има 3 млн. за Шенген.
Двете комисии – действително завишението е много малко, то е в частта „Персонал” и е по-скоро да компенсира завишението на заплатите на членовете на комисиите, затова сумичките са незначителни.
Ще предам на нашето ръководство как протече днешното заседание.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Вече са предали по медиите, но, разбира се, че това е Ваше задължение.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря.
Все пак тази суматоха с няколкото параграфа, касаещи предложения за промени в Закона за МВР, между другото, е нетипична практика – известно е, че със Закона за бюджета не би следвало да се променят материални закони. Но това е процедурен въпрос.
Имаше публични заявки – политически, на най-високо ниво в изпълнителната власт, че ще бъдат оттеглени, което като процедура не е възможно, но в крайна сметка би следвало от вносителите някой да се яви пред Народното събрание и да заяви позиция в това отношение. Още повече, че след гласуването на бюджета на първо четене, между първо и второ четене, трябва да бъдат направени конкретни писмени предложения за отпадане на тези текстове – те могат да бъдат направени само от народни представители. Така че аз малко се обърквам в тази ситуация.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Понеже днес разговарях и с председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова, във вчерашния ден беше планирана работна среща с представители от службите във връзка с оттеглянето на параграфи от 9 до 16 – в съвсем скоро време, ден-два, може би в началото на другата седмица ще се направи среща, на която ще бъдат поканени Министерството на вътрешните работи и представители на синдикатите, за да може да се заяви, че между първо и второ четене представители от Бюджетната комисия ще направят съответните промени. Менда Стоянова присъства на разговора в неделя, когато беше проведена среща на ръководството на Министерството със синдикалните организации. Смятам, че това е публично известно – чрез медиите, че ще бъде предприето като инициатива от депутати в Четиридесет и третия парламент.
За мен по-важно е: какви са възможностите в разчетите, които са направени за бюджета, да се търси финансиране по оперативните програми? Ако се върнем малко назад, ще видите, че обновяването на противопожарната техника през последните три-четири години стана точно благодарение на европейското финансиране. Тук искам специално да благодаря на всички екипи, които работиха по времето, когато бях министър на вътрешните работи. И Нона Караджова, и Лиляна Павлова положиха максимални усилия. Вие знаете, че там някъде бяха осигурени около над 200 млн., за да може действително паркът да бъде обновен.
Интересува ме от параграфа – съжалявам, че ръководството на Министерството си тръгна и не бяхме чули Вашето мнение: тук пише „Приходи от държавни такси – 95 млн.”. Това са всички такси, които са по Тарифа 4.
А как разглеждате концепцията, която беше представена от Вътрешното министерство, за създаването на предприятие, което ще може да компенсира този дефицит? Как Вие си го представяте, като човек, който е участвал в изготвянето на много бюджети на страната? На мен това малко ми изглежда хипотетично и доста утопично.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: В частта на приходите няма проблем. Очакванията са да излязат 72 млн. – поне така е във финансовата обосновка. Но така или иначе в отчета те ще бъдат консолидирани, няма да бъдат загубени за държавния бюджет. Ще бъдат отчетени като приходи по този бюджет, нищо че са в това държавно предприятие.
Разходите – там ми е малко по-трудно да отговоря, но очакванията са за сметка на тези приходи да се поемат разходите по издаването на документите и по табелите за автомобилите. Това предприятие, нищо че е по Търговския закон, ще бъде част от консолидираната фискална програма.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И ще бъде част от тези такси, които се събират.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Да, все едно тези такси ще ги разделим на две.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Всъщност тогава за какво правим това предприятие, при положение че ние не променяме цифрата, която ще бъде като приход? Аз много добре знам, че тези такси, които в момента сте написали, във всеки един бюджет на Министерството на вътрешните работи винаги има приходи от такси и това винаги се залага като прогнозируем бюджет, който трябва да бъде изпълнен. Ние не знаем колко от гражданите ще се възползват от тези услуги, но в общи линии се слага една прогноза и тя винаги се доближава до 95 – 100%.
Въпросът е за това, което в момента ни се представя – че с тази концепция ние бихме могли да компенсираме някакъв дефицит. И до ден-днешен не мога да разбера как ще стане това, защото знам, че Тарифа 4, тарифите, които се правят – ти трябва да направиш разбивка на себестойността на услугата, която ще представиш на гражданите. И ако ние смятаме, че по този начин ще увеличим и ще компенсираме дефицита, това означава, че трябва да натоварим гражданите. Нали така?
Затова смятам, че трябва да се придържаме към философията на Тарифа 4, когато се прави себестойността. Знаете, че актовете, които излизат за Тарифа 4 от Министерския съвет – тя може да бъде оспорена. Имало е случаи, когато тези такси се оспорват пред Върховния административен съд.
Точно затова искам да попитам още веднъж: таксите, които се събират, влизат в общия бюджет и са като добавена стойност, за да подпомогнат бюджета на Министерството, нали така? Те реално си остават в Министерството, но пак влизат в бюджета, заложени са в бюджета като местни... (Реплики.)
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Когато бъде прието решението, ние ще изтеглим тези приходи. Тези приходи ще бъдат изтеглени от бюджета, който гледате в момента – 170 млн. просто ще станат 100 млн., които ще бъдат от другите пера, от другите позиции.
Дефицит единствено би могъл да се покрие, ако не изтеглим разходите, тоест тези разходи – милиард и 137, си останат по бюджета на вътрешните работи. Това е магията от всичко. Все едно тези 70 млн. чисто технически ще ги покрие централният бюджет със субсидия, за да може Министерството да извърши тези разходи – милиард и 137.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Което означава, че когато говорим за едно предприятие, което ще бъде държавно, което ще бъде в Министерството на вътрешните работи, то ще трябва да се самоиздържа от тези пари, които са заложени.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Таксите са много чувствителни, така че промяната е трудна работа.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на госпожа Генова.
Уважаеми колеги, имате ли други въпроси, становища, позиции? Няма други изказвания.
Госпожо Генова, благодаря Ви още веднъж.
Уважаеми колеги, днес изслушахме ведомствата, върху които упражняваме парламентарен контрол ресорно и сме пред процедура – гласуване на проектобюджета на държавата на първо четене. Уточнявам, че Комисията трябва да гласува целия бюджет, а не отделните бюджети на ведомствата. Тоест решението е политическо.
Който е „за” приемането на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2015 г., в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, моля да гласува. – 9 гласа „за”, „против” 6.
Законопроектът за държавния бюджет е приет на първо четене във Вътрешната комисия. С това приключваме работата по първа точка.
По точка „Разни” има ли някакви изказвания? Няма. Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ