Протокол от заседание на КВСОР, проведено на 25.11.2015г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 35


На 25 ноември 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5 октомври 2015 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, предлагам да започнем работата на Комисията.
Уважаеми колеги, предложил съм на вашето внимание проект на дневен ред:
1. Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерски съвет на 5 октомври 2015 г.
2. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Дневният ред е приет.

Започваме с първа точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ, № 502-01-81, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 5 ОКТОМВРИ 2015 Г.
Госпожа Бъчварова е тук. Освен нея от екипа й са тук и: господин Георги Димитров, господин Божидар Божанов, госпожа Константинова и Калина Чернева.
Госпожо Бъчварова, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Добър ден на Комисията.
Законопроектът, който сме внесли, е логически първият от поредицата от законопроекти и промени в закона, който трябва да уреди условията за стартиране на електронното управление и условията за ползването на електронните административни услуги от гражданите. Логиката, по която сме ги разработвали, е да тръгнем от ключовите елементи, които да гарантираме, за да можем да продължим да надграждаме. И първият от тях е въпросът за електронната идентичност.
Заместник-министър Борисов е работил в предишния мандат по тази тема, участвал е в разработването на пилотния проект, който тогава беше реализиран. Сега, на този етап, ние имаме един Регламент от 2014 г. – Регламент № 910 на Европейския парламент, който ни задължава да имаме електронна идентификация, която да отговаря на определени условия.
Основният смисъл на това изискване е да се гарантира сигурността на електронната идентичност и да се гарантират общите стандарти, по които тя се изгражда в отделните държави. Затова по тази тема още в началото на създаването на Съвета за електронно управление започнахме разговори с професионалната общност и с компетентните нива в правителството, защото, както всички вие знаете, към момента съществуват различни форми на идентификация. Различните институции, които предоставят електронни услуги, са ги разработили и ги предоставят на гражданите, но нито един от тях не отговаря на максималните изисквания за сигурност. Затова ние разработихме тези промени в Министерството на транспорта и информационните съобщения с хората от моя екип като вицепремиер, разработихме този вариант на Законопроекта.
Оценката за икономическия ефект е доста оптимистична – около 300 млн. лв. годишна на гражданите и на бизнеса, би спестило около 20 млн. човекочаса годишно за попълване на бланки с лични документи, пътуване, чакане, опашки, 10 млн. човекочаса годишно за набиране на данни.
Това са ефектите в по-дългосрочна перспектива, но в крайна сметка, следвайки логиката на отделните стъпки, ние вървим към такъв резултат, който искам да постигнем.
Предложеният от нас вариант отговаря на ниво 4 на сигурност, определен в регламента, като по този начин гарантира и чрез криптографски алгоритми и устройства сигурността на неговото ползване.
С този Законопроект ние всъщност гарантираме това ниво на сигурност, но не изключваме възможността всеки един ползвател или всяка една институция да използва и другите форми на идентификация, както в момента съществуват, примерно пикът на НАП, или пинът, или електронните подписи, за да можем да дадем всички възможности, за да създадем условия за ползване на всички възможности за включване в процесите на електронното управление за получаване на електронните административни услуги. Мисля, че това е най-широкият кръг от възможности, който ние предоставяме и на практика даваме изключително много възможности и на самите институции да разработват своите варианти оттук нататък.
Отчели сме всички нива на опасност от това документът, с който се идентифицира отделният ползвател, да бъдат откраднати, загубени и т.н. Затова в крайна сметка това, което предлагаме, е един вариант, в който чрез електронен чип се удостоверява самоличността на ползвателя. Той може да бъде включен както в личните документи, така и на отделен носител – банкова карта, отделна карта, с която да има възможност да се ползва, флашка и дори на мобилно устройство.
Важен елемент, според мен, е, че всеки един човек може да има не само една форма на идентификация, може да използва всичките, или само някои от тях – тези, които смята за най-необходими, а може и да няма такава. Предполагам, че част от населението, особено по-възрастните хора, няма да желаят да получат такъв индикатор, но ние сме длъжни да гарантираме за всички граждани това да се случи.
Това е философията. Ако колегите искат да ме допълнят.
По процедурата на изграждането и развитието на идентификатора ще говорим след малко.
Нещо друго, ако искате да допълните, колеги?
Компетентният административен орган във връзка с издаването и управлението на удостоверенията за електронна идентичност е министърът на вътрешните работи. Поради тази причина и аз съм тук, пред вас, за да ви го обясня.
За български граждани, които пребивават в чужбина, тази дейност ще се подпомага от дипломатическите и консулските представители на Република България. Едно такова решение ще приключи развитието на допълнителни възможности с оглед на консулската дейност на нашите външни представители и ще бъде в изключителна полза на българите, които живеят в чужбина.
С оглед улесняването на достъпа на гражданите до услугите по издаване, управление, удостоверенията за електронна идентичност, предвидена е възможност тяхното заявяване, както и други спомагателни дейности по реализацията на услугите с технически характер, да бъдат осъществявани от администратори на електронна идентичност, регистрирани в Министерството на вътрешните работи, тоест няколко различни субекта, които могат да предоставят и тази услуга и да гарантират електронната идентичност. Това също е европейска практика, една от най-съвременните европейски практики, за да не може да създадем условия за риска на струпването на едно място на предоставянето на тази услуга.
Удостоверението за електронна идентичност се издава за срок за валидност пет години. Уредени са условията, при които действието на издаденото удостоверение може да бъде спряно, възобновено, продължено или прекратено. И с оглед защита на правната сфера на титулярите на електронна идентичност е предвидена възможност за спиране на действието на удостоверението при наличие на основателни съмнения за нарушение на сигурността, свързани с незаконното му използване. Тоест с оглед и на сигурността са разработени различни варианти.
Едно допълнение, което е важно – към електронния регистър ще има допълнителен регистър на упълномощаванията. Там, където има такова действие между отделните упълномощавани лица – това ще бъде в отделен регистър, който ще гарантира отново в много по-добра степен и тази услуга.
В общи линии това е едно техническо решение, което е само началото на последващите решения, които могат да се вземат и да се доразвива цялата система. На базата на това и на тази философия оттук нататък се развиват следващите решения, които надявам се скоро да има възможност да ви представим.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на госпожа Бъчварова.
Пропуснах да съобщя, че тук е господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта и Жанета Рогова от същото министерство.
Господин Борисов, имате думата до допълните мотивацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, съвсем накратко искам да допълня две важни неща към това, което госпожа Бъчварова вече каза.
Пишейки проекта на закон, ние сме се водили от принципа за осигуряване на технологична неутралност на решението за електронна идентификация, защото технологиите в ІТ света се развиват толкова бързо, че буквално не знам след шест месеца на какъв носител би било възможно да бъде записан електронния идентификатор на българските граждани. И ще ви кажа, че в момента на тези три неща може да бъде записан електронния идентификатор.
Пилотният проект, който приключи през м. май 2013 г., предвиждаше издаването на 5 хил. електронни идентификатора. Обръщам внимание, че пилотният проект приключи преди приемането на Регламент № 910, за който вече стана дума, но не без доза гордост искам да кажа, че дори пилотният проект отговаряше на изискванията на Регламента, благодарение на участниците в него и опита, на който се бяхме спряли. Пилотният проект беше изграден на база австрийското решение. Така че технологичната неутралност, която е заложена в проектозакона, е изключително важна.
И още един важен и актуален въпрос – на база на електронния идентификатор за нуждите на различни сектори от нашия обществен живот, могат да бъдат издавани така наречените секторни идентификатори – в сектор здравеопазване, сектор финанси, социалния сектор и т.н. На база електронния идентификатор може да бъде издаден секторен идентификатор, който да послужи за целите на електронното гласуване. Вчера в другата сграда на парламента имаше кръгла маса по повод електронното гласуване и там обсъждахме с вас различни аспекти на електронното гласуване. Електронният идентификатор може да стане средството за идентификация в процеса на електронно гласуване.
Това са двете допълнения, които исках да направя към това, което госпожа Бъчварова вече изчерпателно представи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Може ли и аз още едно уточнение, което съм пропуснала?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Всъщност в този чип, който ще бъде, той сам по себе си няма да съдържа индивидуалната информация, той ще бъде ключът към нейното удостоверяване, който е много важен елемент. Дълго време на други места се е спорило по този въпрос – доколко са защитени личните данни или не. Това е една добра възможност за такава защита.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Някой от експертите иска ли нещо да допълни, да вземе отношение?
В такъв случай, уважаеми колеги, откривам дебата.
Кой иска да вземе отношение по внесения Законопроект?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз имам няколко въпроса.
Вие предлагате първи стъпки към така наречената гражданска карта, каквато е практиката в Австрия, или? Какво точно предлагате? Казахте „и в лични документи”. Значи има практика и в самите лични документи, в личната карта. Няма по регламент изискване да има чип, както в паспортите, но той би улеснил и, примерно, практиката в Испания, каквато се финансира от бюджета издаването на нови лични карти – това, което съм Ви питал, като парламентарен въпрос: при условие, че през м. април изтича и договора за издаването на лични документи, или предлагате да има някаква форма на така наречената карта за електронна идентификация или гражданска карта, в която да няма лични данни. Какво точно ще има?
И за какво точно се приема този закон, при условие, че Вие, госпожо министър, сте внесли промени в Закона за МВР. С тези промени се освобождавате от възможността като министър на вътрешните работи, прехвърляте я на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги”, а пък в този закон Вие ще отговаряте за тази електронна идентификация като карта. Какво точно искате да правите? Знаете ли какво точно предлагате с този закон? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз знам, господин Янков. Не знам защо подозирате, че много неща не знам, а ги знаете повече от мен. Обикновено така са формулирани Вашите въпроси.
С този закон ние уреждаме законодателно този въпрос с всичките му възможности за приложение. Вие го наричате „гражданска карта”. Може да бъде наречен по всеки друг начин, за да можем да осъществим контакта между гражданите и административните услуги, които държавата предлага. Ние нямаме друг начин да направим това.
А предложението, което се съдържа в този законопроект, ние сме го разгледали и предоставяме различни възможности. Те могат да бъдат в личната карта, както ви казах, както заместник-министър посочи – на различен тип носители. Но най-важното за нас е ние да сме сигурни, е лицето, което ползва тази услуга, кандидатства, иска да получи определени документи, информация и т.н., е точно това лице. Или пък в някакъв обозрим период от време да гласува. Тоест, сигурността, че точно това лице ползва тази услуга.
Затова секторните идентификатори са с по-ниска степен на сигурност. Те не гарантират точно това ниво.
Аз не знам дали сега да започваме този дебат за държавното предприятие, той ще бъде дълъг и труден. Обмислили сме изцяло този въпрос, мога да Ви уверя и да заключа този разговор, за да не влизаме в друга дискусия – предприятието, което предлагаме, е под шапката на министерството, няма никакво противоречие в отговорностите, дори те стават повече. Но пък гарантират на гражданите тази сигурност за ползването на електронните услуги.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Колеги, ако искате нещо да допълните?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нищо не казахте за практиката, каквато я има в европейските страни.
Всъщност на мен не ми е ясно с приемането на този закон какво целите. Защото Вие давате няколко варианта. Имате ли яснота като управление какво точно ще се постигне, след като приемем този закон – ще има чип на личната карта, ще има гражданска карта, ще има секторни карти? Какво точно предвиждате като управление?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз няколко пъти го обясних, ама сега ще дам възможност някой друг да Ви го обясни, ако нещо мен не ме разбирате, или имате специално отношение.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
Ако обичате да се представите.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Професор Георги Димитров, участвах в разработването на законопроекта още в първоначалната му фаза преди няколко години.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, съвсем накратко, в хартиения свят има един инструмент с който гражданите удостоверяват тяхната самоличност – това е личната карта, или друг документ за самоличност, който е по Закона за българските документи за самоличност. Във физическия свят установяването дали този документ е твой, се удостоверява чрез персонална идентификация – преглед дали снимката отговаря на това и дали другите данни: ръст, цвят на очите и т.н., дали съответстват на това лице.
В електронната среда такъв инструмент няма засега.
Тоест не може лице, което ползва интернет, да се удостовери по уникален начин дали то наистина е то, което се твърди, и кое наистина е това лице. Тоест, няма начин, първо, да се удостовери неговата самоличност. И второ, да се установи неговата идентичност между лицето, което твърди, че е, и това, което е.
В този ред на мисли удостоверението за електронна идентичност на практика е аналогът на това удостоверение, само че в електронната среда, с много по-малко данни, които се удостоверяват в него. Така че то решава проблема със създаването на универсален национален инструмент за установяване на електронна идентичност, каквото е изискването на Регламент № 910 на Европейския съюз: всеки гражданин на страна – членка на Европейския съюз, всички страни членки трябва да обезпечат такъв механизъм с високо ниво на сигурност, с което да се създаде възможност за използване на публични услуги да се извършва онлайн идентификация на лицата.
Всяка страна членка, която изработи собствен национален модел, трябва да го нотифицира пред Европейска комисия, така че да може да се обезпечи трансграничното удостоверяване на идентичността между различните държави, тоест от България да могат да се идентифицирам пред белгийска администрация и тя да може да знае кой съм, според националното, местното законодателство. Това е моделът.
Този модел е плуралистичен по отношение на технологиите. Това означава, че той може да се персонализира върху всякаква технология, която отговаря на това високо ниво на сигурност. В случая, ако си изберем моделът да се персонализира върху документите за самоличност. Ако има документи за самоличност, които са с чип и отговарят на това високо ниво на сигурност – няма проблем. Няма проблем гражданинът да каже: искам върху тази карта, искам върху мобилния телефон, а защо не и върху банковата ми карта, която стои в джоба ми, да имам няколко такива и в зависимост от развитието на технологиите, всяко едно устройство, което отговаря на изискванията, поставени в закона, ще може и върху него да се персонализира. Затова заместник-министър Борисов показа и мобилния си телефон, защото новите телефони поддържат такива чип сетове, които дават възможност с високо ниво на сигурност да се персонализира тази информация.
Оттук насетне с този инструмент всеки гражданин пред всяка една институция, без да ходи при нея лично, ще може да удостовери своята самоличност, за да може институцията да му предостави съответната услуга.
Това е най-общо казано. В момента няма друг вариант, освен лично да ходи. Така че това е смисълът.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Янков, днес няма да изнасяме лекции за депутатите да разберат какво е написано в законопроекта. Нека да спрем дотук, зададохте два въпроса.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин председател, не съм получил отговор на нито един от въпросите.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, господин Янков. Питате в рамките на половин час, а можеше да го прочетете.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Какво се предвижда в последствие, защото не става ясно какво точно цели този законопроект – дали физическото удостоверяване на личната карта ще бъде заедно с електронната идентификация, или отделна гражданска карта? Аз съм наясно, че има предимства и в единия, и в другия случай. Какво точно целим с приемането на този закон?
Казвате „и лична карта”. Ще има ли, предвижда ли се личните карти, които ще се издават в бъдеще, да бъдат включени с такава електронна идентификация?
И по-важното е: за чия сметка? Защото аз Ви дадох пример с две европейски страни. И Ви дадох примера, че от бюджета в Испания тази електронна идентификация е получил всеки гражданин. Моят въпрос е съвсем конкретен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако трябва да разтълкувам въпроса Ви: защо предлагаме този Законопроект? За да уредим законодателно ползването на електронната идентичност и да гарантираме сигурността й. Затова го предлагаме.
Ако Вие случайно питате как ще го направим, ние го обяснихме три пъти. Ако го прочетете, ще го разберете. Понеже не сте го чели, ще Ви го обясним за трети път. И на тези, дето са го разбрали, мога само да им се извиня.
Ще имат няколко възможности да имат такава идентификация на различни носители, тоест ще имат най-голямото удобство, което ние можем да им предложим, за да насърчим ползването на електронните услуги. Можеш да имаш само на едно място – на личната карта, можеш да имаш на четири места. Въпрос на избор. Даваме го този избор.
И нашата отговорност е да гарантираме, че на всеки един от тези носители той ще бъде един и същи и ние ще защитим неговата информация.
Какво не разбрахте – не знам.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Тоест за сметка на всеки български гражданин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Въпрос на избор е. А за кого да бъде? За сметка на Европейския съюз ли да бъде?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз Ви дадох пример, че в Испания е за сметка на бюджета.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това не го предлагаме по обясними за всички причини. Освен това не мислим, че таксите, които така или иначе в момента се ползват за всички бланки, услуги и т.н., са по-малко натоварващи от това, което ние предлагаме за гражданите.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Мисля, че този въпрос се изясни изчерпателно.
Друг иска ли да вземе отношение?
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Министър, аз знам какви са целите на Закона, тъй като ги пише в началото на самия закон и това е първото нещо, което човек прочита.
Аз се радвам, че ще имаме най-накрая такъв законопроект и дай Боже да го приемем, тъй като, ако искаме в България да има административни услуги, представени по електронен път, ние трябва да сме сигурни, че съответният гражданин може да се идентифицира и да получи тази електронна услуга. А електронният подпис, за жалост, е доста тежка система, доста ограничителна, свързана с пароли и най-вече с много разходи. Така че това е една добра стъпка напред към електронните услуги, които, както знаем, ще намалят и бюрократщината, ще намалят дадени разходи и – дай Боже – корупцията.
Това, което аз искам да питам, е какви са гаранциите за сигурността на тези чипове и на съответните електронни идентификационни документи, и по какъв начин ние ще можем да ги осигурим така, че те да не бъдат откраднати, или поне като бъдат откраднати да не могат да се използват лесно от злонамерени лица? Мерси.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте и ако обичате да се представите.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Божидар Божанов – съветник на госпожа Бъчварова.
Сигурността се гарантира по няколко начина. Единият е чисто технологично – от самия чип. Тоест това, което уникално идентифицира даден гражданин, се генерира на самия чип и няма как технологично да бъде изваден оттам. Тоест, никой не може да ви открадне по технически начин идентичността.
Другият начин е ако някой ви открадне целия носител. Тогава има два механизма. Единият е, че, за да бъде отключен той, трябва да бъде използван ПИН. Тоест, когато някой ви открадне носителя, трябва да ви открадне и ПИН-а. В зависимост от критичността на услугата, която се използва, например, ако става въпрос за банкови услуги, тогава към тази идентификация може да бъде добавен така наречения втори фактор, тоест чрез мобилен телефон да потвърдите, че Вие наистина искате извършването на тази услуга.
И последната стъпка, която е разписана в Законопроекта, това е, че гражданинът, когато му бъде откраднат носителят, примерно личната карта, той при обаждането си в МВР, за да каже „Откраднаха ми я”, тогава автоматично се спира действието на този идентификатор и повече нищо не може да е направено с него.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и Министър на вътрешните работи, уважаеми господин Заместник-министър, колеги депутати, и разбира се експерти, които днес присъстват!
Аз смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, защото целите, които са заложени в него, са изключително важни за това, което имаме като предпоставка за повишаване на нивото на сигурност и възможността на гражданите да ползват услуги. При мен обаче възникват няколко въпроса, които смятам, че са важни да бъдат уточнени.
Първо, с тази идентификация ще може да се прилага с лични документи за самоличност, с банкова карта, със смарт карта и с мобилен телефон, което означава, че ние ще предлагаме тази услуга на четири носителя. Нали така?
Това, което мен ме интересува във връзка с така предложените нови въведения, които трябва да бъдат направени, налице ли са прогнозни данни каква част от тези, които ще искат да имат тази идентификация в личните си документи за самоличност, защото ние говорим за над 14-годишна възраст? Направен ли е анализ на прогнозите колко са тези, които ще се възползват от тази услуга? Това, което тук се каза, е, че ще бъде по желание на клиента. Това означава ли, че тези, които ще имат това желание, ще оскъпим тяхната услуга? Защото сами разбирате, че трябва да има въвеждането на допълнителни възможности да бъде проверена тази идентичност. Нали така? Това е в дадената институция или административна организация, в която трябва да бъде извършена тази услуга, трябва да има някакво разпознаване на тази идентификация, което означава, че ние трябва да заложим себестойност на тази услуга в личните документи за българските граждани. Нали така?
Това автоматично означава, че ако от тази услуга приемем хипотетично, аз не виждам да има анализ в тази посока, ще се възползват не повече от 10-15%, това означава ли, че всичките останали 85% ще трябва да платят и за тези, които ще ползват тази услуга, за да може действително да имаме възможност да имат въведени съответните устройства, които трябва да бъдат закупени и и трябва да бъдат оборудвани съответните администрации.
Това, което също е изключително важно да се знае, е какви електронни услуги ще могат да се използват чрез този електронен идентификатор. Към настоящия момент никой не знае. Това е нещо, което хипотетично ще стане във времето. Нали така?
РЕПЛИКА: Има правителствена програма.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Момент! За мен е важно, когато се въвежда, да знаем какви са досиетата, от които можем ние да се възползваме било аз като физическо лице, или като юридическо лице, защото имаме възможност и физическото лице, и юридическото лице да ползва тази услуга. Нали така? Ние в момента имаме ли електронно здравно досие, което да е в експлоатация? Мисля, че нямаме. Имаме ли електронно социално-осигурително досие? Мисля, че нямаме. И ако говорим за тези, които биха могли да бъдат направени, кои са те в краткосрочен и в дългосрочен план как ще бъдат реализирани? Защото предполагам, че хората, които работят с информационни технологии знаят, че на първия етап трябва да се направи една стратегия, за да можем действително да знаем какви са заложените цели към съответните министерства или администрации, които ще могат да дадат тази услуга на гражданите, когато имат този идентификатор. И в момента, когато ние не знаем какъв е този идентификатор, ние само говорим, че е добре той да бъде въведен, защото това е част от въвеждането на новите технологии и смятам, че всеки един от нас ще го подкрепи. Въпросът обаче е, че когато ние застанем и отстояваме, и защитаваме един такъв проект, ние трябва да знаем какви са очакваните резултати и какви са краткосрочните и дългосрочните периоди, в които ще могат да се въведат в експлоатация.
Защото аз задавам хипотетично следния въпрос: това, което прочетох в закона, е те да бъдат за пет години, а българските документи за самоличност се издават за срок от десет години. Това означава ли, че на петата година лицето Х, което използва тази услуга, трябва да отиде да си поднови отново личната карта? Което означава, че за него това е една допълнителна услуга. При положение, че във всичките други носители, за които говорихме – смарт карта, мобилен телефон и съответната кредитна карта или това, което имаш като банкова карта, можеш да извършиш тази услуга?
Според мен това, което също е изключително важно – ние трябва да създадем действително такъв софтуер и такава възможност на тази платформа да се въведе в експлоатация, но да сме коректни и към гражданите, на които просто ще им кажем, че ще се въвежда подобна идентификация, но те трябва да знаят кога ще могат да очакват тази услуга. Защото представете си в момента това, което каза господин Янков – договорът за българските документи за самоличност изтича април 2016 г. Ние, когато кажем на българските граждани: Вие вече може да имате вашата идентификация в личния документ, той ще бъде по-скъп, той ще бъде по-съвременен и той ще бъде много по-добър, за да можете вие да се възползвате от тези услуги, които ще получите от съответните администрации. Но следващия въпрос е: каква услуга ще получим, като ние в момента не знаем каква услуга ще получим?
Приемете хипотетично, че това нещо започне да влиза в експлоатация след петата година. Това означава ли, че този личен документ, който ние сме издали на българския гражданин и ние сме му казали, че той трябва да си плати за тази услуга, всъщност не може да получи такава услуга с такъв предмет на дейност.
Това са въпроси, които смятам, че са важни, защото на нас ще ни ги задават, когато се срещаме в избирателните райони. И аз съм убеден, че е много важно да кажем принципно, смятам, че тук няма депутати, които да са против, мога да ви гарантирам, че ще подкрепя с две ръце този законопроект, въпросът обаче е, че имаме само декларативни послания в закона, без да имаме нищо, което да ни води до това, което може действително да даде тази ефективност, която предполагам, че е целта на всичко това, което е представено от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на транспорта. И това, което искаме да бъде въведено, действително трябва да вървим към тези технологии и трябва да отиваме към тази възможност за въвеждането и да се възползваме от тези услуги.
Каква е степента на готовност към момента на административните органи и организациите, предоставящи обществени услуги? Към настоящия момент единственото, за което аз се сещам, е, че може би НАП предлага тази услуга и тя е предимно за юридическите лица и за физически лица. Нямат този капацитет, за който говорим. И ние, когато предлагаме на гражданите евентуалната услуга, ние трябва да кажем: тази услуга ще струва толкова, ако вие се възползвате от нея, защото ще получите тези, тези, тези и тези услуги. А на другите граждани трябва да им кажем: господа, вие бихте получили българските документи за самоличност, които ще покрият изискването на ИКАЛ – това е изискване, което трябва да има заложено във всеки един документ за самоличност, когато преминаваш територията на страната или се идентифицираш с него, което означава, че тогава, когато не се възползвате от този идентификатор, услугата, която ще получите, ще бъде, примерно 5 лв., другата ще бъде 25 лв. Мисля, че трябва да бъдем коректни към гражданите да могат те да си направят равносметка от коя услуга те биха се възползвали и дали това би могло да им свърши някакво полезно действие от тяхната ежедневна работа и сблъсъка с администрацията.
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Само да отбележа, че електронният идентификатор е уникален идентификатор само за физическо лице. Това е от коректност.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Цветанов, много Ви благодаря за въпросите, които поставихте, защото те отварят една много важна тема – защо до момента електронните административни услуги, които се предоставят на физически и юридически лица, не позволяват идентификация по такъв удобен начин. Защото нямаше правна рамка.
Пак ще се върна на пилотния проект, който приключихме в края на миналия мандат. В рамките на този проект беше подготвен първият вариант на този законопроект. Година и половина нищо не се случи. През м. декември миналата година със заповед на министър Московски беше създадена тази работна група, която произведе проекта на закон, който е пред вас.
Това е краткият отговор защо днес няма възможност.
Между другото, още един проект, който реализирахме предния мандат – 50-те услуги за общинската администрация. Там предвидихме тази възможност и с тези пилотно издадени електронни идентификатори човек може да се идентифицира. Проблемът е, че са 5000 души.
Какви ще бъдат ползите за различните сектори? Вие споменахте електронно здравеопазване, социалния сектор и т.н. Всичко това зависи от конкретната администрация. В случая с електронното здравеопазване Петър Москов преди една година постави много остро въпроса на масата: „Аз имам нужда от електронен идентификатор, за да мога да си развържа ръцете в сектор „Здравеопазване“.
Нямаше закон, който да ни позволи на нас, като държава, да развиваме по този начин услугите. Всяка администрация, която днес предлага електронни административни услуги, с много малки доработки на системите, които предоставят тези услуги, ще има възможност при малка доработка на информационните системи, които предоставят тези услуги, ще има възможност да ни предлага този удобен начин за идентификация.
Що се отнася до цената на електронния идентификатор в личната карта, аз мога да ви отговоря със следния пример, понеже Вие споменахте за примери, в Словакия как са решили проблема. С издаването на нова лична карта със смарт чип върху нея, автоматично на лицето му се издава и електронен идентификатор. И цената е една и съща, защото практически цената за запис на парченце информация върху този чип е никаква – стотинки.
Така че каква ще бъде цената на новите документи за самоличност с чип с електронен идентификатор е въпрос на решение на МВР, но практически това не би трябвало да е аргумент за повишаване на цената на личните документи.
Ако стъпим на добрия модел, който споменах – Словакия, при подновяване на лична карта или при издаване за първи път на лична карта с чип, по подразбиране човекът да получава и електронен идентификатор, според мен е добър работещ модел. Ако аз не искам да имам електронен идентификатор, би трябвало изрично да заявя пред МВР: „Аз не желая да имам електронен идентификатор върху картата с чип“ и тогава няма да му бъде записван.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И няма да има повишение на цената?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: А тези, които ще искат на телефоните си?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: От потребителя зависи да каже на какво устройство иска да има – коректният израз е – удостоверение за електронна идентичност. Аз може да искам да го имам на телефона си, а не на личната карта, защото телефонът ми е в джоба, или на банковата ми карта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Или на отделна карта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Или на някаква друга карта. Макар че моето мнение е, че не би трябвало да издаваме поредната карта с чип върху нея, която да ни пълни джоба.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: И може би да уточним, че става въпрос за електронната идентичност, а не за всички данни, които са задължителни за документите за самоличност. Това е допълнително устройство за ползване на електронни услуги, а не за идентификация на личността.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Министър Москов поиска да има дактилоскопни отпечатъци.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: С този закон уреждаме само начина, по който да регламентираме електронната идентификация, защото това беше звеното, което не позволяваше да се развият секторните стратегии и услуги, които ще бъдат предоставени. Тоест ние сме в една ситуация на взаимна обвързаност. Този въпрос зависи от развитието и готовността да се предоставят електронни услуги, обаче те зависят също и от решението на въпроса за идентификатора.
Затова решихме, че това е първият въпрос – самото даване на тази възможност. И пак казвам – това не е за идентифициране на личността, както се прави от личните документи, а само по отношение на електронната услуга. Самото разрешение на този въпрос ще стимулира развитието на секторните стратегии, секторните програми, секторните услуги. И така ще се получи един цикъл, който взаимно ще индуцира едното решение и другите решения.
С този закон ние не можем да предопределим какво ще бъде развитието на електронните услуги в отделните сектори. Това е нещо съвсем друго. И това е един от проблемите, който до този момент идентифицирахме, че съществува. Всяка секторна стратегия се бази на различен тип идентификация, което допълнително изисква средства, устройства за ползване и т.н. И оскъпява всеки един от тези проекти. Ние, приемайки този стандартен модел, на практика улесняваме, даваме възможност да се развиват напред и да ползват тази система без да влагат допълнителни средства при разработване на собствените… Аз не знам колко ще струва това с пръстовите отпечатъци, но този закон не забранява на министър Москов, ако реши, да си въведе и такава идентификация.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нали говорим за Министерския съвет и за държавна политика, а не за всеки един какво решава.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Само едно допълнение на въпроса на господин Цветанов.
Доколкото Регламент № 910 на Европейския съюз изисква от страните членки да въведат национална схема за електронна идентификация за онлайн публични услуги, на въпроса какви онлайн публични услуги ще могат да се ползват с тази онлайн идентификация, отговорът е: на всички. Тук не е въпрос на избор. Въведе ли се такава национална схема за електронна идентификация, тя е универсалният модел за онлайн идентификация. Така че и текущите услуги, които сега се предоставят, част от тях, да кажем 50 услуги, които са въведени на общината, те вече още към момента на разработването на пилотния модел са били тествани и могат да работят.
Ако има някакви други допълнителни услуги, аз не знам колко в момента са налични, те лесно могат да се преработят, както казва министър Борисов, но всяка една нова услуга, която се пуска оттук насетне, в зависимост от плана за развитие по отделните сектори, тя просто трябва да допуска възможността за онлайн идентификация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Въпросът е решен предварително.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз съм много благодарен за всички тези уточнения и задавам пак следния въпрос. Първо, принципно съм „за“ и предполагам, че колегите също имат подобна визия за гласуването, което ще направят след малко. Въпросът е: какви са краткосрочните и дългосрочните периоди за въвеждането на тази услуга след въвеждането на тази идентификация. Защото, ако нямаме тези срокове – краткосрочни и дългосрочни… (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Не, не, тук е друг въпросът. Вие знаете много добре, че всяко едно от министерствата в България има изграждане на някаква рационална система ,която не кореспондира и не може да си говори с другата система от другото министерство. Нали разбирате, че това не е процес, който може да стане механично – да ги съберем и да ги сложим на една платформа. Всеки продукт, който е разработван, е със съвсем друга операционна система. И аз смятам, че трябва да бъдем коректни. Точно тази точност на мен ми е изключително важна, защото, когато влезем в залата, ние трябва да можем да имаме съответната позиция, която да противодейства на колегите от опозицията. И точно в тази посока аз искам да знам краткосрочните и дългосрочните периоди за въвеждането и възможността гражданинът Иван, или Петкан, или който и да било, кога ще може да се възползва от тази услуга, когато ние му дадем тази идентификация. Защото това, което казахте, Вие, е, че в момента ние трябва да го въвеждаме и да дадем такава прозрачност за всички услуги.
Да, но какви са периодите? Защото това е изключително важно. От тази гледна точка не смятам, че законодателството е най-големият проблем. Ние приемаме законодателството сега, влиза в сила и ако кажем, че след четири години ще можем да дадем услуги, в които ще можем да интегрираме съответните системи, за да дадем тази публичност и тази възможност за тези услуги, това означава, че всъщност не в законодателството е проблемът, а трябва да има стратегия за интегритет на информационните системи и ползването на тези услуги от гражданите във всяка една от секторните политики. Нали така?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
БОЖИДАР БОЖАНОВ: Благодаря, господин председател.
Да, такава стратегия наистина има и сте много прав, че ние не можем да въведем нещо, което после няма как да се използва. По-миналата седмица Съветът за електронно управление прие пътна карта за развитие на електронното управление, където приоритетно за следващата година има около 30 проекта и изискването към всеки от тях е да поддържа националната схема за електронна идентификация. Тоест пътната карта предполага, че вече всяка нова система, която се разработва, в следващата една година ще поддържа тази система, а в 20157 г., когато целият софтуер за поддръжка на самата електронна идентификация бъде изградена, тогава гражданите ще могат да си получат съответните карти и да ползват тези услуги.
Още едно нещо искам да добавя – дори нашата държава да не предоставяше нито една електронна услуга, българските граждани с тази идентификация, благодарение на регламента, ще могат във всяка една друга европейска държава да ползват всички услуги там.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Димитров.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Само на още нещо искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че влизането в сила на закона е предвидено да става поетапно. Част от разпоредбите ще влязат в сила седем месеца след обнародването, друга част – 12 месеца, а трета част – 18 месеца след обнародването в „Държавен вестник“, така че да има достатъчно вокацио легис за отделните групи разпоредби, за да може, първо, текущите администрации да се приготвят, второ, по отношение на новите проекти, които се разработват, да бъдат съобразени. И трето, да има достатъчно време, за да може всички адресати на закона, включително и гражданите, да могат и те след влизане в сила на закона да се ползват от неговите привилегии и разпоредби.
Предвиден е такъв модел. Той е достатъчно дълъг. Последните норми влизат в сила 18 месеца след обнародването, което и според мен е достатъчно дълъг срок.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Но ключов момент е изграждането на Центъра за идентификация, който също е включен в тази поредица от събития и за който е осигурено финансиране по Оперативната програма. Тоест, ние за това няма да даваме средства от националния бюджет. Планирано е в цялата последователност, по която трябва да се осъществи.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Все пак тук говорим за национални системи на българските министерства и общини, което означава, че имаме боравене с лични данни. И мен ме интересува кои са хората, които се занимават с реализирането на този проект, защото, поглеждайки нещата от защита на националната сигурност, за мен е изключително важно кои са хората, които са работили досега. И тези, които са работили, дали имат допуск до класифицирана информация. Защото, ако в момента говорим за национални системи, които са от национално значение и ако действително през този период е имало някой, който няма допуск до класифицирана информация, ние сме в сериозен проблем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Цветанов, работата по този законопроект не изисква допуск до класифицирана информация, защото не работи с такава, нито с лични данни. Този, който след това ще оперира с центъра и ще работи по неговото разработване, той би трябвало да има такъв допуск. Става въпрос за законодателна дейност и тук на нито един етап не е ползвана лична информация, която да бъде защитена. Няма нужда, не се изисква.
Законодателният процес и по други теми не го изисква това. Това е законодателно уреждане. Оттук нататък хората ще се подбират по този критерий, ще се спазват всички законови изисквания. Няма никакво колебание по този въпрос.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз смятам, че няма никакъв проблем все пак да видим кои са хората, които работят по реализирането на този проект.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Имаме заповед, ама не я носим.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, хубаво е да я видим все пак. Защото и за нас е важно да видим хората, които работят, дали са…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако и в законодателството трябва да слагаме такива рестриктивни…
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не, не рестриктивни. Просто за наша информация все пак.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Той е публичен документ, ама никой досега не го е искал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Господин Председател, ако позволите, аз вече казах, че от декември миналата година министър Московски с негова заповед сформира междуведомствена работна група. Няма никакъв проблем да ви предоставим копие от тази заповед. И там ще видите представителите, които са участвали в подготовката на законопроекта. Аз поемам ангажимент да Ви я изпратя.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Препоръка – за всеки законопроект да изисквате същия списък. За всеки законопроект. Това е свързано с националната сигурност. Изисквайте го. И ако приемете като решение ще ви приветствам много, защото, ако има имена, които могат да се подпишат за всеки един законопроект, това ще бъде голям пробив в демокрацията. Нашите имена ще ги имате.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз мога да кажа, че като вносители на законопроекти ние слагаме подписите си като народни представители. Те са публични за всички. Надявам се, че в това няма абсолютно никакъв проблем. Мисля, че всичко, което се прави, е прозрачно. Надявам се, че трябва да отхвърлим всякакви потенциални съмнения, които биха могли да възникнат. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Мисля, че се изясни този въпрос. Благодаря Ви.
Понеже няма други изказвания, аз си позволявам да взема думата.
Първо, искам да направя две бележки и след това имам един въпрос.

Не си спомням кой тук говореше за таксите, но не беше коректен отговорът. Искам да ви посоча чл. 18, чл. 24, ал. 3 и чл. 33, където се предвижда събиране на такси, първо, за заявлението… Погледнете ги. Тук аз съм солидарен с това, че ние трябва да си изясним този вид услуга какво струва на гражданите, защото това е сериозен въпрос. И не може да се твърди, че това е безплатно. В чл. 18 за самото разглеждане на заявлението за регистрация се плаща такса. В чл. 24, ал. 3 – за проверка на електронната идентичност се плаща такса. И в чл. 33 – това е такса за услуга в този регистър за овластяването. Така че такси се събират.
Още една бележка искам да направя. Нещо много важно, то трябва да бъде поправено между първо и второ четене. Става въпрос за това, че в предмета на Закона не се споменава, че целта на получаването на тези електронни услуги включва и електронни услуги от държавни органи и институции. Това трябва да е ясно. Основно от държавни органи и институции се получават тези услуги.
Това ми бяха бележките.
Въпросът ми е свързан с тези администратори. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи ще е орган за електронната идентификация, пък в Министерството на транспорта се създава центърът. И е ясно, че министърът няма физическа възможност да извърши цялата тази дейност. Затова в законопроекта е предвидено да се подпомага министърът от регистрирани администратори на електронна идентичност – това е чл. 8, както и да упълномощава и други лица, които да осъществяват функциите в центъра, което, според мен, включва и сключване на договори с физически и юридически лица. Според мен трябва да бъдат основно юридически.
Искам да попитам как ще се извършва подборът на всички тези лица – било то физически или юридически, които искат да бъдат регистрирани като администратори. Виждам, че в Закона има много детайлни изисквания, на които трябва да отговарят, но режимът чисто регистрационен ли ще бъде? Това ми е въпросът и искам да се изясни.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Много важен въпрос поставяте. Искам да Ви кажа, че голяма част от времето, през което работеше тази работна група, отделихме на този въпрос.
Ясно е, че администратор на електронна идентичност трябва да е такава структура, която да дава увереност на всички нас като потребители, че нашите данни се обработват надеждно и се съхраняват надеждно. Затова отговор на един от въпросите Ви: Да, режимът е регистрационен, министърът на вътрешните работи поддържа регистър на администраторите на електронна идентичност.
На какви условия трябва да отговаря администраторът на електронна идентичност? Вие казахте, че е разписано в Закона. Ние се опитахме да напишем в Закона някакви минимални изисквания с ясното съзнание, че конкретните изисквания и много подробно разписаните изисквания ще бъдат предмет на подзаконовия нормативен акт, който трябва да бъде приет от Министерския съвет. Предвидена е специална Наредба към този Закон, която регламентира подробните изисквания, на които трябва да отговаря администраторът на електронна идентичност.
На въпроса: „Кой може да е администратор на електронна идентичност?”, отговорът е: „Всеки, който отговаря на тези наистина тежки изисквания.”
Ще Ви кажа в работната група какво си представяхме ние като потенциален администратор на електронна идентичност. Една банка, която така или иначе днес работи с информационна система, която в пъти е по-защитена от някои информационни системи, които предоставят електронни услуги в момента. Банки, доставчици на комунални услуги, които също разполагат със сериозни информационни системи.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Пазарът ще бъде отворен за всички, които отговарят на тези тежки изисквания, но аз отново питам: всички ли ще регистрираме? Всеки, който поиска и отговаря?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Точно така. Това е поне философията, която е залегнала в проекта на закон.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Господин председател, безспорно идеята е да може да се улеснят гражданите, в смисъл гражданинът да отиде зад първия ъгъл и да може да си изправи в първата банка, която види, която, разбира се е регистрирана като администратор на електронна идентичност, да влезе, а не да ходи да се реди по опашките в МВР. Това е смисълът.
Това е въпрос на политика на съответните лица – кой иска да кандидатства и да стане администратор на електронна идентичност. Трябва да отговаря на тези тежки изисквания. Ако успее да отговори на тях – няма проблем да бъде регистриран, но така или иначе върху неговата дейност ще има контрол от страна на МВР през цялото време. Той на практика играе ролята на едно лице, осъществяващо публични функции.
Този въпрос всъщност е свързан с втория въпрос, който поставяте – таксите. Тъй като такси по този закон, когато издаването на удостоверението за електронна идентичност става от такъв администратор на електронна идентичност, както, като отидете при нотариус нормално е да има такси за нотариалната дейност, или при частен съдебен изпълнител има такса за тази дейност. Понеже администраторите на електронна идентичност са частни лица, ако се отиде при администратор на електронна идентичност за изваждане на удостоверение за електронна идентичност, тогава няма как да няма такса, която да се събира. Когато си заявява човек личната карта няма да има такса, защото няма проблем да отиде гражданинът в МВР. Въпросът е, че това е за удобство на гражданите, когато една дейност се осъществява от частни лица – проверката на неговата самоличност, персонифицирането върху някакъв носител и т.н. Затова няма как да няма такса.
По отношение на центровете за електронна идентификация – втория текст, който споменахте, там е същата логика. Центърът за електронна идентификация, който се изгражда към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – там няма такса за държавните органи, когато проверяват електронната идентичност. Но ако едно частно лице желае да стане център за електронна идентификация и бъде регистрирано като център за електронна идентификация, отговарящо на изискванията на Закона, на тежките изисквания да бъде регистрирано като Център за електронна идентификация, нормално е тази частна дейност да си има такса за това да се събира.
Така че такси наистина има, но те са, когато се издават удостоверения или се проверяват такива от регистрирани центрове за електронна идентификация, или администратори на електронна идентичност. Това е.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Аз направих тази бележка, защото не бива да се заблуждаваме, извинявайте за израза. Може документът Ви за самоличност да няма друга стойност, но косвено му се увеличава цената, когато Вие си платите преди това, за да ви се издаде удостоверението. Нали така? Така че такси има. И правилно разбирате какво Ви казват народните представители – когато трябва да убеждаваме обществото, че това е нещо полезно, за да си вършат работата, трябва да е ясно колко ще струва в крайна сметка. Затова отбелязах това нещо, а не заради нещо друго.
Знаете, че между първо и второ четене всеки народен представител има право да прави предложения по текстовете. Аз лично ще седна внимателно да се замисля върху тези администратори – дали трябва да е толкова либерален този режим и всеки, който поиска и отговаря на някакви условия да се регистрира. Това е аутсорсване на дейност, разбирам го, но тъй като тук правилно беше поставен въпросът, че в крайна сметка в зависимост от действащите информационни системи ще се ползват лични данни и друг такъв тип данни, според мен тези администратори не може да са всеки който реши и събере документи. Не знам дали не трябва да се помисли тук за някакъв тип конкурсно начало. Нямам готов отговор и на този етап само поставям въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако е ограничен ресурсът, който ще се ползва, има логика, ама в случая…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Според мен в крайна сметка конкуренцията изисква да има такъв тип състезателност.
Аз нямам други въпроси. Благодаря Ви много за изчерпателните отговори. Явно тепърва ще се занимаваме с този тип материя.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Само да уточня, че под проекта сме се разписали двама министри.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Госпожо Бъчварова, аз виждам, че под проекта се е подписал министър-председателят, което е достатъчно.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това, което каза госпожа Бъчварова – двама министри, но ние говорим за административни услуги, които ще предоставят и другите министерства.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Съгласувателна процедура по правилника.
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Понеже става въпрос и за средства, които са на българските граждани, може ли да ми отговорите на въпроса дали служителите, които са съгласно заповедта за работна група, са получавали възнаграждения и общия обем на възнагражденията за работата на работната група, тоест колко ни струва подготвянето на този законопроект, който гледаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Не се притеснявам от отговора на този въпрос. Всички служители, които са експерти в някаква администрация, са получавали възнаграждение и това е тяхната заплата. Нито една стотинка върху тяхното месечно възнаграждение за това, че са участвали в тази работна група, не са получили. И това е практика от четири години. Държавни служители, които участват в комисии – било оценка на тръжни процедури, било подобни, не получават възнаграждение за тази си работа.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Мисля, че беше изчерпателен и точен отговорът. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Както и хората, които участват в обществените обсъждания. Те също дават предложения, но не получават пари.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Смятам, че изяснихме всички въпроси, включително и последния.
Има ли някой друг, който да иска по същество да зададе въпрос или да вземе отношение? – Не виждам.
Закривам дебатите.
Който е за гласуването на първо четене на Законопроект за електронна идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г., моля да гласува.
Бройте и един глас на Нунев, който го заяви.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
След това гласуване Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря на Комисията.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли да поставите някакъв въпрос или да вземете отношение т. „Разни”?
Искам да използвам, че сме заедно, за да ви уведомя, че следващата седмица ще предложа в дневния ред първо четене на внесения Законопроект за изменение на Закона за МВР.
Тъй като Законопроектът е доста обемист и бих казал сложен, много ви моля да погледнем сериозно върху него.
Ако другата седмица нямаме възможност и време, заради гледането на бюджета, ще остане за следващата седмица.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин председател, днес на Председателски съвет стана ясно, че се предвижда във вторник да имаме извънредно заседание за малките бюджети. След това евентуално да започнем с големия бюджет. В сряда съм убеден, че ще има отново удължаване на работното време. Изместихме в четвъртък да бъде блиц контролът във връзка с тази натовареност, която ще имаме по бюджета. Отсега мога да кажа, че в сряда няма да има възможност за заседание на комисиите.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: В такъв случай – по-следващата седмица.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Този законопроект е сериозен и трябва действително да го гледаме спокойно.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не може да се гледа в почивката, не е такъв проект.
При това положение ще го гледаме не следващата, а по-следващата седмица. Това имаме постъпило за гледане. Просто искам да знаете, че при следващото заседание ще гледаме Законопроекта за МВР.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Днес трябваше да гледаме Законопроекта за МВР, а не този, който гледахме сега.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Първият по време е първи по право. Както са постъпили, така съм ги включил в дневния ред.
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)