1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за работа на Комисията по земеделието и храните.
2. Обсъждане не на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, №454-01-61, внесен Димитър Б. Петров и група народни представители на 11.12.2014 г. за първо гласуване.
3. Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно Схема за обвързано с производството подпомагане на производителите на плодове, зеленчуци и картофи в България, както и представители на браншовите асоциации от сектора.
4. Среща с представители на Националния съвет на ловците и риболовците и Българския ловно-рибарски съюз във връзка със законодателни промени в Закона за лова и опазване на дивеча.
5. Текущи.

---

П Р О Т О К О Л

№ 2


Днес, 17 декември 2014 се проведе редовното заседание на
Комисията по земеделието и храните при следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за работа на Комисията по земеделието и храните.
2. Обсъждане не на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултурите, №454-01-61, внесен Димитър Б. Петров и група народни представители на 11.12.2014 г. за първо гласуване.
3. Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно Схема за обвързано с производството подпомагане на производителите на плодове, зеленчуци и картофи в България, както и представители на браншовите асоциации от сектора.

17.00 ч.

4. Среща с представители на Националния съвет на ловците и риболовците и Българския ловно-рибарски съюз във връзка със законодателни промени в Закона за лова и опазване на дивеча.
5. Текущи.

Заседанието бе открито в 15.30 ч. и бе ръководено от
Председателя на Комисията Румен Христов.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по земеделието и храните. Днес наши гости по точка Първа са: доц. Георги Костов – зам.-министър; Васил Грудев – зам. министър; Магдалена Дакова – директор Административно правно обслужване; Янислав Янков – началник отдел „Директни плащания”; Симеон Кузманов – държавен експерт в дирекция „Директни плащания”.
Наши гости са и представители на национални съюзи, асоциации и сдружения.
Заповядайте, професор Бъчварова!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като ние сме правили предложения по Правилника и тези предложения много коректно са предложени като корекция и редакция, желанието ни беше при блиц контрола да бъдат описани правилата, нищо че ги има в големия Правилник. Добре е да се знае всеки какви възможности има и да бъдат описани и в нашия Правилник.
Това за което говорим, за предложението на член 9, по принцип, приемаме предложението на редакцията така, както е направено. Тоест това, което сме предложили, донякъде е отразено в чл. 6 ал. 3. Така че предложението на редакцията за чл. 9 го приемаме, което означава, че предложението се оттегля.
И другото наше предложение за съвместните заседания, държахме да го напишем и да го предложим, защото в миналия парламент имахме само едно съвместно заседание с Комисията по вероизповедания и трябва да Ви кажа, че голям хаос беше - кой ще го води, кой ще говори, какви протоколи ще правим и така нататък. Правилникът е написан вярно, но все пак, в случаите, когато имаме съвместни заседания, да се знае, какви са правата и задълженията, които произтичат след това по отношение на председателстването и от гледна точка на протоколите, които се вземат предвид. Затова е предложено. Ние приемаме и редакцията на Комисията.
Ал. 2, колеги, няколко пъти се опитвам да разбера точно какво казва, как ще процедираме и кой ще го направи. Как се връща в 7-дневен срок. Честно да Ви кажа, опитахме се да разберем смисъла на този текст, който е и в големия Правилник, но лично аз не мога да си представя, при условие че някой народен представител е вкарал законопроект, кой ще реши, че той трябва да бъде върнат и в 7 дена да се… Комисията ли ще бъде, Председателят ли на Народното събрание? Ако може да ми разясните. Затова предложението беше да се махне, предвид факта, че за мен е неработещо като идея, като процедура, а не че съм против да има някаква санкция за внесените законопроекти. Ако може да се разясни как си представяте този член в действие, няма проблем да го оттегля.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По отношение на съвместните комисии, като членове на икономическата, и госпожа Ахмедова знае, двамата председатели стават съпредседатели. Нормална практика, няма проблем да попаднат тук също като…
Заповядайте, госпожо Кирилова.
ПОЛИНА КИРИЛОВА: Този текст, който е предложен в чл. 10 ал. 2, това всъщност е текстът от големия Правилник, който няма как да не го спазваме по принцип. Предполагам, че идеята на вносителите на проекта на Правилника е била всъщност самата Комисия да извършва тази преценка за съответствието с изискванията на Закона за нормативните актове и вероятно с помощта на експертите към самата Комисия. Още с раздаването на материалите за гледане на първо четене на законопроектите да се представя и едно становище евентуално на самите експерти дали отговарят на Закона за нормативните актове и указа за прилагането му. Вече самото решение за съответствието да го вземате Вие като народни представители.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Референтът.
ПОЛИНА КИРИЛОВА: В общи линии това е идеята на този текст експертите към Комисията преценяват заедно с нас - референтите, и правим предложение до Вас, когато има много съществени противоречия на Закона за нормативните актове и указа за прилагането му, съответно ние излагаме мотивите си и Вие преценявате дали да го върнете. Писмено се връща на вносителя да си ги оправи, като съответно се казва, къде и какво трябва да се оправи и кое точно не отговаря. Това е идеята.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА:
Извинявайте обаче, когато се преправя, той става нов законопроект, който отново трябва да бъде входиран, според мен. Няма как нещо, което е входирано като закон, законопроект, ако трябва да се преправи, той отново трябва да мине цялата процедура.
ПОЛИНА КИРИЛОВА: Да припомня, че в Икономическа комисия вече имаше такъв случай.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Бихте ли казали каква е практиката, която имате. Това случва ли се или…
ПОЛИНА КИРИЛОВА: Имаше един конкретен случай - върна се закона на вносителя, съответно Министерския съвет. Много технологично време им отне на тях да го поправят. Отново се внесе. Общо взето се загуби много време, но беше подобрен вариантът, който внесоха впоследствие като нов законопроект. На това основание, на което е върнат, те го вкарват повторно, вече с отстранените несъответствия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Към референта отново въпрос – ако това отпадне като текст в нашия Правилник, проблем ли е или искат синхрон между Правилника на Народното събрание и Правилника на Комисията? Би следвало да го има според Вас, така ли?
ПОЛИНА КИРИЛОВА: Би следвало да го има. Дори и да го няма, в правилата пише, че за неуредените въпроси се прилага Правилникът. Когато има нещо много съществено, пак трябва да го върнете, но това са много редки случаи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако това е изискване за фигуриране в проекта, аз нямам големи притеснения, тъй като ние няма да внасяме противоконституционни закони, противоречащи на отделни групи от населението на България. Така че да остане, ако нямате нищо против, формално.
Аз предлагам да гласуваме анблок Правилника с направените корекции - предложението на професор Бъчварова и на колегата Данев, плюс корекциите, които бяха направени. Разбрах, че вносителите приемат тези корекции. Подлагам на гласуване правилника.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – 0, „Въздържали се” -0.
Благодаря Ви, колеги.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, изчакваме заместник-министрите на земеделието, които ще присъстват на днешното заседание на Комисията по земеделието и храните. Моля Ви колеги, да се представяте, ако нямате нищо против. Ще обсъдим и точката, която отпадна, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури. По-скоро ще обсъдим предложението на Министерството, защото имаше едно предложение да се гледа, после се уточнихме, че няма да се гледа, сега обаче колегите отново смятат, че е спешно. Така че ще изчакаме зам.министър Грудев да докладва по тази точка.
Ще започнем с Точка 3 – изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните относно Схема за обвързано с производството подпомагане на производителите на плодове, зеленчуци и картофи в България, както и представители на браншовите асоциации от сектора.
Бихте ли се представили, кои са представителите на тези организации?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Добър ден, уважаеми колеги.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България: Добър ден на всички народни представители и колеги. Казвам се Слави Трифонов и съм председател на Съюза на градинарите в България.
МАРИАНА МИЛТЕНОВА, Национален съюз на градинарите. В Управителния съвет, организационен секретар.
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите в България. Добър ден на всички.
ДИМИТЪР РАЧЕВ, Съюз на дунавските овощари, представител в управителния съвет. Добър ден, уважаеми колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има ли други представители, които ще вземат участие в дискусията?
Колеги, но приложение, докато изчакваме представителите на други браншови организации, свързани с изслушването днес, да се върнем отново на Точка 2 - обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури.
Господин Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Това е след съгласуване с изпълнителния директор на агенцията по рибарство и аквакултури и групата депутати от Бургас. Касае и рибарите. Има текст, в който се предлагаше, всеки собственик на лодка - било четириметрова или
петметрова, да се регистрира като фирма с касов апарат и така нататък. Тъй като в момента върви работа по изработване на нов проект за рибарството и аквакултурите, има европейски регламент, в който лодки до десет метра не им се налага да правят това. Ние искаме да се отложи с още една година това изискване, за да може вече новите правила да бъдат вкарани в новия документ и да не притискаме рибарите с това изискване, защото те и без това са живия зян. Никаква риба няма в морето. Това е станало като някакво хоби. Малко са останали хората, които си вадят препитанието по този начин и, налагайки им тези допълнителни изисквания, просто ги обричаме на гибел. Това е изискването. Всичко ще бъде регламентирано, направено по-добре. Затова искаме още една година отсрочка за въвеждане на това изискване, за малките лодки пак повтарям, за малкия човек.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим Ви, господин Желев! Колеги, някой друг иска думата по този законопроект?
Професор Бъчварова.

ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо министър, колеги. Ние ще подкрепим предложената промяна. На практика ние за втори път променяме срока. За трети път. Причината е наистина, че това е невъзможно за тези, които имат разрешителни за риболов, да отговарят на изискванията да се юридически лица и съответно да изпълнят тези ангажименти в начина, по който се иска. Доколкото разбирам и от материала, който е представен, близо три хиляди рибари са в ситуация, която не могат да изпълнят тези изисквания. Питането ми е – поне миналия път този законопроект беше приет преди Нова година, сега, ако не се случи това, какво правим? Защото 1 януари 2016 г., както е записано, трябва да бъдат отнети разрешителните. Абсолютно резонно предложение, което смятам, че е важно да го подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Обещавам да пуснем целия си чар пред ръководството на Парламента и да се опитаме да го приемем до Нова година. Що се отнася до мотивите, ние го обсъждахме в Икономическа комисия, дори имаше предложение за съвместно заседание, да ни помогнат. Но ние нямаме нужда от това. Тук идеята за касовите апарати – хванеш три попчета и пускаш касов бон. Никой не коментира промишления улов на риба, те си остават, там всичко е регламентирано. В рамките на една година, госпожо министър, Вие ще си адаптирате законодателството в тази насока.
Министерството на земеделието иска ли да каже нещо? Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Здравейте, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители. Първо, искам да поднеса извиненията си към членовете на Комисията по земеделие за това, че не успях да присъствам на заседанието, в което се дебатираше бюджета. По повод на ситуацията в страната и наводненията ми се наложи пътуване.
По днешния дневен ред на Комисията и обсъжданата точка вземам думата само да изразя подкрепата на Министерството на земеделието и храните по така направения законопроект. Мисля че няма спор между всички присъстващи независимо от кои политически сили са за това, че точно най-дребните рибари никой не иска да ги утежнява, при условие че никой европейски регламент не налага това. Ние сме дали предложения за по-точна техническа редакция. Аз също ще говоря с Председателя на Парламента, така че да успеем да разгледаме законопроекта до края на тази година. И това да не се случи, няма да се стигне до никаква драма относно отнемането на разрешителните. Така че подкрепяме законопроекта. Надявам се редакционните бележки да се отразени и Ви предлагам да го гласувате.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Колеги, който е съгласен с внесения законопроект за първо четене, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Въздържали се” - 0, „Против” – 0.
Приема се единодушно.
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги.
Това, за да се случи до края на годината, след като вече гласувахме седмичната програма, би трябвало Председателят на Комисията утре да поиска точка и предлагам всеки от нас да си говори с групите и да подкрепим внасянето, за да се случи. Иначе няма технологично време да стане това. Петък, събота и неделя ще бъде бюджетът. Може 24 часа да се минали, може би петък сутринта, преди да започнем бюджетите, ще се случи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемам предложението, ще го направим за петък. Уважаеми колеги и гости повечето от Вас се представиха. Да считаме ли, че можем да започнем?
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България: Уважаема госпожа Танева, уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители, уважаеми колеги.
Внесли сме много анализи и в Министерство на земеделието, и в Министерския съвет, и в Народното събрание. Нашият съюз е внесъл 14 страници анализи и бих казал, комплексен анализ, поради което Ви предлагам, директно да пристъпим по същество.
Според мен икономическата страна на нашето искане се свежда до това, че в България се консумират около един милион тона годишно плодове и зеленчуци. От тях до преди няколко години, две да кажем, от българско производство бяха 150 хиляди тона. В момента от месец септември досега на българския пазар са два до три процента български плодове и зеленчуци 97 - 98 процента са внос. Това е един огромен икономически баланс, който не е за българите. Българите берат плодове и зеленчуци в Лондон, Италия, Испания, но не и тук. Ако това нещо стане бизнес и земеделие в България, това означава около 2 - 3 милиарда лева. Това е икономичната страна на въпроса. И ние много държим да се знае тази страна, тъй като това не участва в българския бюджет.
Искаме да кажем за здравословната страна на въпроса, поради което искаме освен пресни плодове и зеленчуци да въведем понятието „свежи” плодове и зеленчуци и да кажем, да са брани най-много 72 часа преди продажбата им. Защо? Защото пресните плодове и зеленчуци масово са третирани с пестициди, с препарати за тяхната издръжливост. Това се налага от супермаркетите, тъй като те искат стоката да стои 30 дни без да се разваля.
Вече имаме американски сайтове, които твърдят, че след като си отидем, няма да можем да се разлагаме. До такава степен ще бъдем консервирани.
Така че пресните плодове и зеленчуци не са равностойни на свежите. Това е здравословната компонента.
Другото, за което настояваме много и се надявам, че ще получим разбиране е, че искаме да получаваме помощта срещу документи. Считаме, че единственият начин да се тушира този сив сектор в нашия бранш - 85 - 90 процента е сивия сектор, това е по стара преценка, защото никой не може да каже, колко е сивият сектор. Считаме че е правилно субсидиите да се предоставят срещу счетоводни документи. Ако това се случи, първо, сивият сектор ще бъде силно туширан и второ, голяма част от субсидиите няма да мога да се усвоят. Но това искаме да се въведе не само за плодове и зеленчуци. Искаме да се въведе навсякъде - за всички, които получават помощи.
Другото, към което предявяване претенции, до момента, откакто сме влезли в Европейския съюз, Министерството на земеделието не предоставя помощи, обвързани с пазара. Такава помощ няма. Всичко се раздава на калпак и по този начин ставаме добрите. Не може. Никъде го няма. Трябва да докажеш какво си произвел и какво си продал. Това също е един много сериозен елемент срещу сивия сектор.
Последният елемент, който искам да изтъкна, е емоционалният. В Европейската комисия беше направено предложение на 31 юли от бившия министър на земеделието, употребявам думата, след груба и брутална лъжа от страна на министъра, тука в тази зала. Той каза, че няма да разглеждаме въпроса с предложението, тука има свидетели, но отиде на 30 юли подписа предложението и го прати в Брюксел.
Никой не му го е искал. Искаше се само концепцията. Аз мисля, че тук в тази зала, в тази сграда, не може да се лъже. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Трифонов.
Други колеги? Заповядайте!
НИКОЛАЙ КОЛЕВ, Съюз на българските овощари. На база всичко казано дотук от моя колега искам да представя фактически, как става разпределението на средствата по специфичното подпомагане. От 102 милиона евро, което е за година за целия следващ програмен период, 38 остават в сектор „Плодове и зеленчуци”, а другите близо 60, остават в сектор „Животновъдство.” Освен това те получават и национално доплащане в рамките на 44 милиона евро на година. Това поставя една огромна неравнопоставеност между секторите, за което заместник-министър Грудев ни убеди, че ще направи всичко възможно да я промени. Защото това съотношение просто не е реално. Това предоставя преимущество на сектор животновъдство пред сектор плодове и зеленчуци. Защото за целия бранш 38 милиона евро, това е загиване на сектора в следващия програмен период.
Също така 19 милиона за протеинови култури, които фактически са косвена подкрепа за животновъдството. Така че ние апелираме да разгледаме това преразпределение. Ние също сме представили анализ на база стандартен производствен обем, който показва, че този начин на разпределение на субсидиите, облагодетелства сектор „Животновъдство” на база сектор „Плодове и зеленчуци”. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Говорите за преразпределение. Някакво предложение имате ли, бихте ли дали някаква статистика по отношение на заетите в тези сектори, за които говорим?
НИКОЛАЙ КОЛЕВ, Съюз на българските овощари.
Специално в нашия съюз ние сме направили анализ на база стандартен производствен капитал, който показва че при така направеното преразпределение сумата за животновъдство е 0,32 лв. на всеки 1 лв. стандартна разлика, докато за секторите „Плодове и зеленчуци” това е между 0,16 цяло до 2 лева единица стандартен производствен обмен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
МАРИАНА МИЛТЕНОВА, Национален съюз на градинарите в България.
Казвам се Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите. Господин Божинов ни зададе въпроса, защо се вглеждаме в животновъдите, а не в останалите сектори. Искам едно пояснение да направя, че конкретният казус, който разглеждаме в момента, касае обвързаната подкрепа, схемата за обвързаната с производство подкрепа и тъй като тя се дава само на сектори, които са в кризисно състояние, каквито безусловно са двата сектора, затова коментираме този въпрос, и разпределението на този бюджет става между двата сектора. Но, разбира се, ние можем да говорим не само за тези два сектора, защото аз искам да се върна малко по-назад във времето. Ние считаме, че секторът наистина, по наши наблюдения и анализи, през последните години, умишлено се води към унищожение и по-специално на сектор „Плодове и зеленчуци”. Този процес се засили изключително много след 2007 г., когато системата за единно плащане на площ беше еднаква за абсолютно всички видове производства, в резултат на което сектор „Зърнопроизводство” получава около 25 - 28 процента, като относителен дял на субсидия в тяхната себестойност на продукцията. Относителният дял на субсидията в себестойността на плодовете около 4 процента, на зеленчуците около 1 – 2 процента. Вие разбирате, че става въпрос за дисбаланс и съотношение, в което колегите от сектор „Зърнопроизводство” получават между 5, за някои култури, в сравнение с някои от нашите култури, и 20 пъти повече от нас, което ще рече, че ако ние, получавайки една субсидия на декар – 25 или 30 лв., умножено по 20 пъти, трябва да получаваме 600 лева, което е невъзможно или по 6 пъти трябва да получаваме 180 - 200 лв. Разбирате по каква причина голяма част от колегите, които произвеждат, и тук имаме големи производители, също членове на управителен съвет, които произвеждаха 6000 декара зеленчуци и се пренасочиха към зърнопроизводство, поради което в момента произвеждат 500 - 600 декара зеленчуци и всяка година този процент намалява.
Аз предполагам, че всички Вие надявам се, сте се запознали с нашите анализи, които сме изготвили на базата на агростатистиката. Виждате че намалението, няма да цитирам, намалението на култури като домати е с 500 процента, други зеленчуци със 700 процента и така нататък. Съвсем тенденциозно вървим към унищожаване на този сектор.
Ние сме тук днес наистина, за да бъдем чути, ако е възможно. Правим последен опит, за следващия програмен период да се направи някаква промяна. Защото освен по тази схема, с която сме ощетени, ние сме ощетени и по схемата на преходни и национални доплащания. Тъй като регламентът на Европейската комисия казва, че тези по тази схема, които не са подпомагани през 2013 г., няма да бъдат подпомагани и в периода от 2015 до 2020 г., което ще рече, че отново остават подпомагани сектор „Животновъдство „, „Тютюнопроизводство” и останалите сектори. През последните години се говори и наистина след много разговори, анализи и писма от наша страна, че ще се въведе приоритет на сектор „Плодове и зеленчуци”.
На практика обаче бюджетите показват съвсем друго този сектор не е приоритетен във визията на правителството дори и настоящето, и служебното, и предишното правителство. Защото миналата година бяха раздадени за сектор „Плодове” 400 хиляди лв., за сектор „Зеленчукопроизводители” милион и половина, другите сектори - предполагам че го знаете, животновъдството е над 100 милиона, тютюнът беше 76 милиона и така нататък. В сектора работят над 200 хиляди, които произвеждат плодове и зеленчуци. Да, голяма част от тях не са регистрирани земеделски производители. Но те не се регистрират, защото нямат подкрепа, защото наистина ще бъдат добре, ако бъдат подпомагани. Те могат да увеличат производството си, могат да излязат на светло.
Друг проблем, за който аз смятам, че е редно да бъде поставен този въпрос, наистина той е малко по-различен от днешната тема, но все пак е проблем в сектора. Това е проблемът с работната ръка и сезонната работна ръка в България в нашия сектор. При този огромен процент безработица, който имаме, в същото време нашият сектор и преработвателният сектор изпитваме остра нужда от недостиг на работна ръка по време на сезона. И тук се сблъскаме отново с проблема на законодателството. Хората, които могат да работят в сектора, за да приберат реколтата, не желаят да подписват договори. Защото, ако те пишат договор, автоматически губят социалната си помощ, която получават. И на практика се получава затворен кръг - ние плащаме на тези хора социални помощи, те не работят, идват при нас, ние сме принудени да ги наемем, да работим, да нарушаваме законите, да работим под угрозата, че всеки момент може да дойде Инспекция по труда и да ни глоби по 15 хиляди лева за един неизправен договор, на човек, работещ без договор, и в същото време, ти си принуден да го наемеш, защото някой трябва да ти прибере реколтата, трябва това, което си работил години наред, цяла година, или за трайните насаждения по 6 години, да прибереш някакъв добив. Така че в тази посока ние апелираме може би от 4 - 5 години да се направи промяна в законодателството, дали сме конкретни предложения и за сезонната работна ръка, и за субсидираната заетост имаше една мярка „От социални помощи към заетост”, която отново отпадна от сектор „Плодове и зеленчуци”. Отидоха и останаха само към общините тези схеми да се прилагат. Има възможност тези схеми да се прилагат наистина. Да речем, тези хора, които получават социални помощи, определени месеци, както е в Германия и други държави - 4 или 5 месеца да работят в селското стопанство или да получават помощите чрез нас или да получават помощи тогава, когато вече се отчели тази работа като обществено полезен труд. Но да не отнемаме повече време. Можем много да говорим. Дискусията е голяма. Надяваме се да ни разберете.
Пропуснах да кажа за работните места. Това, което сме правили като анализи, мога да Ви кажа, че анализи, които почиват отново на цифрите, говорят че, ако плодовете и зеленчуците, които се консумират в България, само 80 процента бъдат произведени в България и се потребяват от българското население, пряко в първичното производство, могат да се създадат 51 хиляди 83 работни места. Ако са 90 процента от плодовете и зеленчуците, които потребява българското общество, могат да се открият 71 хиляди 780 работни места. Не говорим тук за преработвателната промишленост, добавената стойност в преработвателната промишленост, опаковки, анализи и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
КРАСИМИР КИЧЮКОВ, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на производство на оранжерийна продукция: Колеги, аз искам да кажа следното. Една справка показва, че от 317 кг плодове и зеленчуци, преработени месо, млечни и така нататък, 39 процента или 122,8 кг се падат на животновъдството. Останалите 61 процента или близо 194 кг се падат на плодовете и зеленчуците. Само тази справка е достатъчна. Тя е от Националния статистически институт, да се види, че нашето участие – на плодовете и зеленчуците, е приблизително 70 процента, а като се вижда разпределението на парите за обвързаното производство, показва точно обратното, че над 80 милиона отиват за животновъдството и само 39 милиона отиват за плодове и зеленчуци. Според мен това е абсолютно неправилно и това трябва да се промени.
Искам да кажа за нашия сектор. Нашият сектор произвежда 24 процента от пресните домати и краставици, които се предлагат на българския пазар. Реално погледнато досега ние получавахме не повече от процент и половина като помощ от директните плащания, направо в себестойността на продукцията. Дайте си сметка някои други сектори, които получаваха 30 – 40 процента от себестойността на тази продукция. Къде отиваме ние? За производството на един декар съвременна оранжерия са необходими между 150 и 200 хиляди евра. За производството на един декар оранжерия, за да се отглеждат домати или краставици, себестойността излиза в порядъка на 25 – 30 хиляди лв. на декар за година. Как може да бъдем сравнявани с една коза или с една крава? Според мен нашият сектор е абсолютно ощетен и смятам, че трябва да се промени това нещо.
Другото нещо, което искам да кажа е, че тук нашият сектор беше отделен в специална схема и там 24 процента от пресните плодове и зеленчуци като цяло се падат на оранжерийното производство. Това също трябва да бъде записано, защото в началото я постигнахме тази договорка, след това виждам, че от разпределението, което е дадено за обвързаното производство, е различно. Би трябвало да се отбележи също, че ние сме си го извоювали, това е подадено един път в Европейската комисия, ние си имаме там тези 24 процента, които трябва да ни бъдат включени в новия регламент.
Смятам че трябва да се променят тези цени и най-малкото 50 процента от обвързаното производство, което е 118 милиона, минимум 50 процента, трябва да се дадат за сектор „Плодове и зеленчуци”. В противен случай съм убеден, че след няколко години изобщо няма да има българска продукция – нито плодове, нито зеленчуци. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има ли други? Колега, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Аз няма да плагиатствам от всичко това, което казаха колегите, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Танева. Вие бяхте тук в тази зала, а сега сте вече на площад „Македония”. Аз искам да попитам следното, когато обсъждаме създалия се казус. Кой подготви концепцията? Господин Станков, и Вие бяхте там в тези дни. Кой пусна концепцията? Имаше ли в тази концепция повече от 500 забележки? Имаше ли някой виновен за това нещо?
Уважаеми дами и господа, депутати, когато Ви излъгаха тук, излъгаха и нас. Има ли някой виновен за лъжите, които бяха поднесени в тази зала? Нека да обсъдим тази тема и тогава да минем към всичко останало. Защото някой е виновен за всичко, което е създадено и съществува тук сега, и обсъждаме именно този казус.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Каймаканов, Земеделската комисия не е разследваща.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Тя беше излъгана, уважаеми господин Председател на Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, прав сте. Но да се връщаме назад, няма да промени нещата.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Който не познава миналото, не може да пише своето бъдеще.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Прав сте, но няма да има ползотворност в този спор или диалог, който би се получил тук.
Ако няма други колеги, които биха искали да вземат отношение, ще помоля колегите от Министерството на земеделието в лицето на министър Танева или заместник-министър Грудев, да вземат думата.
Да, прощавайте, заповядайте!
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите. Аз искам съвсем накратко да обединя и обобщя всичко казано до тук, защото подпомагането, което се надяваме да получим, това е за спасяване на сектора. И аз мисля, че спасяването на сектор „Плодове и зеленчуци”, пряко и косвено, ще донесе много силен социален ефект. По време на представянето на доклада, аз още тогава в Министерството на земеделието направих една сметка, че не можем да сравняваме биологични единици като животни – било то крава, овца, и декари. Когато загине една овца става голяма трагедия, може би защото е живо или хуманно същество. Докато, когато загине едно дърво или един декар насаждения, го подминаваме с лека ръка.
Да обобщя – относно отглеждането на биологичните единици в двата сектора и социално-икономическия ефект. Да сравним тези биологични единици – ако един пастир или овчар има 50 овце, се справя с тях с помощта на още един или двама човека. Един малък фермер с 50 декара ягоди, трябва да се справи по време на прибиране на реколтата, като използва една формула, която се е доказала в годините – на един декар са необходими пет човека по време на беритбата. И смятаме, че този сектор, ако се помогне и се съживи, с него се съживяват и околностите на тези малки или големи стопанства. Но, ако загинат, ще загинат и последните надежди на тези хора, които вече отдавна, малко или много, си търсят работа в чужбина и още повече ще започнат да обезлюдяват селските райони.
Затова искам да обърнете сериозно внимание и за социалния ефект. Спасяването на сектора е едно с лавинообразното увеличаване на заетостта, което е другия фактор. С това можем да променим обезлюдяването на селските райони. Затова нашата дейност има силен икономически и социален ефект. Имайте го предвид. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да считаме ли, че сме изчерпали презентацията от Ваша страна.
Госпожо Министър, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на браншовите организации. С Вас сме водили този спор и вероятно няма да бъдете изненадани от това, което ще чуете от нас. Аз искам да кажа няколко принципа, по които функционира системата във връзка с работата ни по подготовката и прилагането на общата селскостопанска политика от догодина. Ще ми разрешите, с извинение към останалите, да кажа две думи на господин Каймаканов.
Господин Каймаканов, когато се събираме в такива формати, мисля, че трябва да се търси разумът и справедливото решение, като безспорно осъзнаваме времето, в което се намираме и сроковете, с които разполагаме. Но искам първо да Ви кажа, че професор Станков, който набедихте, че също е част от тази концепция, няма нищо общо с това по простата причина, че той беше служебен премиер преди мандата на Орешарски година и половина. Тогава, когато дебатът по тази концепция изобщо не беше започнал. Казвам го, за да не влагаме никаква политическа емоция в изказването си.
Второ, по отношение на това кой, какво, как е излъгал, вярно е, Вие сте прав, аз бях член на парламентарната Комисия по земеделие в мандата на Орешарски и председател на Комисията в първия мандат на ГЕРБ, в който мандат не се е отварял изобщо дебат по отношение на разпределението на обвързаната подкрепа, тъй като процентът тогава изобщо не беше договорен. След това преминавам към мандата на Орешарски. Да, на 31 юли в последния възможен ден, се изпрати концепцията за директни плащания. Аз не съм присъствала тогава на последното заседание на Комисията, нито съм участвала в дебата между секторите и Министерството на земеделието и храните по повод каква да бъде концепцията. Но винаги съм изразявала мнение, което мога да изразя и сега, че този обществен дебат не беше достатъчен, защото по моя информация, мисля че е имало три срещи, по които се е коментирало това разпределение. Но това време, в крайна сметка, е минало. Аз ще Ви кажа моето мнение. Не беше достатъчен дебатът, но какво от това сега. Тук ги няма хората, които е трябвало да проведат този дебат.
На 31 юли, в последния възможен момент, е изпратена тази концепция. Все пак трябва да отчетем положителния факт, че за първи път такъв процент обвързана подкрепа ще може да се изплати на секторите, които досега не са имали подпомагане. И това е безспорно. Вие като председател и член на Управителния съвет, ще ме извините за точната позиция на картофопроизводителите, ако бъркам нещо, за мен представлявате картофопроизводители, знаете че картофите като вид, да сте в обхвата на подпомагането, за първи път се решава това. Досега дори не бяхте в този обхват, който подлежи на подпомагане. Това само го конкретизирам.
След като тази концепция беше изпратена, както и Програмата за развитие на селските райони, много добре знаете, че получихме бележки и в част от схемите, и в обхвата на директни плащания, които са заявени. Програмата, е коригирана и ресорният заместник-министър Васил Грудев, ще му дам думата, подробно да Ви разясни това, съгласно бележките и коментарите, които сме получили.
Аз считам, независимо от Вашата неудовлетвореност, което е нормално, че нещата са позитивни. Ако питате животновъдите, и те няма да са удовлетворени. Ако питате зърнопроизводителите, и те няма да са удовлетворени. Цените им паднаха сега 30 процента и те биха казали, че не са доволни от зелените плащания, преразпределителното плащане. Вие го знаете този дебат.
Когато водим този дебат, въпросът е, каква е справедливата политика за разпределение на подпомагането.
Първо, трябва да го водим с всички браншове.
Второ, трябва да тръгнем от някаква концепция.
Каква смятам аз, че е справедливата политика?
Отделните сектори, като единодушно е мнението, че „Плодове и зеленчуци”, „Оранжерийно производство” и „Животновъдство”, са сектори, които са несправедливо и по-малко подпомагани, отколкото секторът, който се индустриализира най-бързо и това беше вследствие принципа на прилагане на SЕPA и общата селскостопанска политика от 2007 г.
Възможностите на нашата държава, независимо кой е бил министър и в мандат, говоря за времето от 2007-2013 г., да подкрепя Вашите сектори, е било относително ограничено в рамките на европейските пари. В момента имаме малко по-добра възможност за това.
Първо, към госпожата, която е на градинарите. Много държа да отбележа, за да говорим с факти – и аз пак казвам, един такъв дебат не му е сега времето. До края на годината остават пет работни дни, уважаеми колеги. И трябва да бъдем реалисти какво можем да постигнем. Имаше година и половина време, когато това можеше да се проведе като дебат с много срещи и с принципно съгласие на всички браншове, какъв да е подходът при разпределението – еднакво подпомагане в декар площ. Принцип, който аз смятам, че е относително най-справедлив, в единица продукция. Подход, към който, ако се приеме като единен, ние сме приели такъв. Това че ние сме в нов мандат, в крайна сметка има една приемственост, в която не можем да връщаме всичко назад и да започваме от началото. Пет работни дни до края на тази година. И свършва срокът за това, какво да е разпределението. За това говоря реално.
Уважаема госпожо Председател на градинарите, няма 200 хиляди стопанства. Вие броите и градините по селата. Има заявители, които кандидатстват за подпомагане с 0,5 хектара минимум площ, за да е заета със зеленчуци или трайни насаждения, няма 100 хиляди. Нека знаем, подпомагането и новата обща селскостопанска политика и политиките на подпомагане, са за развитието на сектор „Земеделие” като икономика, като бизнес. Градините ще си останат домашни. Това е манталитет. Но да говорим, че с новата ОСП и по обвързаната подкрепа трябва да решаваме тяхното подпомагане, защото от 200 хиляди стопанства, не знам откъде сте ги взели, регистрираните земеделски производители са още по-малко. Те нямат и петдесет и няколко хиляди. Моля Ви да разграничаваме понятията. Ние в рамката на новата обща селскостопанска политика говорим за подкрепа на различните сектори на производителите, които работят това като занятие, а не като подпомагане на семейните доходи. Защото това са различни неща. Тоест Вие няма как да искате справедливост при това разпределение, ако трябва да бъдат подкрепени 200 хиляди зеленчукопроизводителя.
Ако приемем, че подходът трябва да е принципен по отношение на себестойностите в декар в различните видове производства или единица продукция, да, Вие имате още какво да постигате във връзка с най-развития сектор. Пак казвам, основната причина беше начинът на подпомагане в първия програмен период.
Концепцията е изпратена с определено разпределение, по което ние имаме съответните бележки и корекцията, която сме направили. Всичко подробно. Ресорният заместник-министър сега ще Ви го обясни, е само по отношение на тази бележка. Ако върнем дебата отново в началото, ние нямаме наистина абсолютно никакво време – пет работни дни, да постигаме консенсус по отношение на определен вид принцип, съгласие, между всички ощетени браншове, какъвто са различните видове животновъдства.
Доказателство за тези мои думи е включително и това, че няма представител на нито една животновъдна организация. До края на годината остават пет работни дни. Това, което обаче допълнително бихме направили, увеличената подкрепа, която ще получите в декар и по разпределението, сега господин Грудев ще Ви каже конкретни цифри.
Аз исках да обясня ситуацията в момента такава, пред каквато сме изправени. По отношение на помощите – да, това искане по отношение на документите ще бъде изпълнено. Помощите, които ще се прилагат, ще са с изискване за съответните документи, така че да изсветлим сектора, такова, каквото е мнението на всички представители на различни видове производители. То не е само при Вас.
Второто, което искам да кажа е по отношение на това, че някои от Вас цитират, че на плодовете са дадени подкрепа само 400 хиляди лева. Мисля, че преди две седмици на заседанието на Управителния съвет на фонд „Земеделие”, приехме решение, с което открихме помощ де минимис, седмичен период за прилагане на документи, и за плодовете беше 2 милиона и 200 хиляди. Така че в тази година, независимо чий е бил мандатът, дали на Орешарски в лицето на Гръков, дали служебно, дори сега, ако 400 хиляди лева вземате от предишна дадена помощ, само преди две седмици бе отпусната 2 милиона и 200 хиляди. Аз знам, че тя също е недостатъчна. И тази подкрепа не беше достатъчна не само за Вас, но и за други производители, предвид времето и неблагоприятното климатично време, което се отрази на качеството на всички видове продукти, не само на Вашите. На всичко, което се произвеждаше под небето. Това, което можем да кажем за следващата година, по отношение на заложените средства във фонд „Земеделие”, ние ще успеем да запазим подпомагане с национални средства, колкото и да е малко, но то подкрепя по-малките земеделски стопанства. Тези инструменти, са за малките земеделски стопанства. Основно тези, които са от Вашия сектор.Това е, което можем да осигурим в обхвата на средствата, които са заложени през 2015 г.
Следващият инструмент, по който в момента работим и имаме постигнато съгласие и ще изпратим нотификация заедно с вицепремиера по социалната политика Ивайло Калфин, от когото получихме съдействие, това е за временната заетост при растениевъдството и животновъдството. Надяваме се, че април следващата година по тези схеми, което цитирахте Вие, Председателката на Съюза на градинарите - да, Вие сте права временната заетост изкривява. Помощта е изработена така, че от социалните фондове, да се плаща за работа, за която е сезонна при растениевъдството и животновъдството. Аз се надявам че тя ще облекчи работата на земеделските производители, които са от Вашия сектор. Това беше помощ, която между другото беше винаги искана от секторите във времето, когато съм била в парламента или в различните кампании, които сме имали сред земеделските производители.
Сега искам да дам думата на заместник-министъра да Ви каже с цифри какво означава това разпределение. Като пак казвам, със сигурност то няма да Ви хареса, както и на други сектори няма да им е достатъчно. Да кажем в цифри, какво би изглеждало това подпомагане, при запазване обемите на отделните вид дейности и тогава да продължим дискусията.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги.
Без да влизаме в излишна полемика относно разпределянето на бюджета за обвързано производство, със съжаление мога да констатирам, че идеята за конфронтация между отделните сектори така, както беше пусната в началото на тази година, за да могат да се конфронтират отделните сектори, е за да се постигне един хаос в отношенията между двата бранша. Това беше абсолютно ненужно да говорим за дебат между животновъди и зеленчукопроизводители и производители на плодове и оранжерийни производства. Абсолютно ненужен дебат, който обаче, за съжаление, няма да постигне целта си. Дори днес тук, в рамките на тази зала, ние коментираме това, как единият от двата най-засегнати сектори в българското земеделие да бъде ощетен повече за сметка на другия. Ненужен дебат.
Когато разсъждаваме върху бюджетите обаче, трябва да вземем предвид и моментното съотношение и нивата, достигнати към момента за подпомагане. Разпределението е горе-долу такова – 38 милиона от обвързаното плащане за плодове и зеленчуци и оранжерийно производство, около 60 милиона за животновъдство. Петнайсетте милиона обвързани плащания за протеинови култури в никакъв случай не могат да причислени към помощ за животновъдството. Аз си мисля, че това ще е помощ, която ще е лична за всички наши земеделски производители.
Три са схемите, които ще бъдат използвани за обвързана подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци”. Първата схема е обвързана подкрепа за зеленчуци. Втората схема е обвързана подкрепа за зеленчуци от оранжерийно производство и третата е за обвързана подкрепа за плодове. Няколко са основните елементи, които са сумирани в тези схеми. Първо, добавяме почти пълната палитра плодове и зеленчуци, които се произвежда в страната. Виждам картофите, ягоди и малини. Всички знаете, че тези подсектори бяха изключени от каквото и да било обвързване и подпомагане.
В отделните схеми, нека си говорим конкретно. По Схема № 7 за обвързано подпомагане за сектор „Плодове” индикативната ставка, която би се получила при запазване на настоящите обеми на производство, е от 507 евро на хектар. Това са близо 100 лв. на декар, само за обвързаното подпомагане. Към тях следва да бъдат прибавени по 45 лв. базово плащане плюс по разпределително плащане. Това е компонентата 30 плюс 15. Значи се получава общо подпомагане в размер на 145 лв. на декар. За тази година подпомагането е 30 лв. с преразпределителното - на 45 ще стигне. Сами правете сметка, че бюджетът, който залагаме за следващата година по тази схема, е повече от 4 пъти по-голяма от това, което е производството към момента.
И понеже се връщате към сектор „Животновъдство”, искам да ви уверя, че за този сектор такъв ръст категорично няма. Там нивата за подпомагане са запазване на съществуващите към момента такива. Идеята е за едно минимално увеличение. Ръстът в обвързаното производство е най-голям и най-сериозен за сектор „Плодове и зеленчуци оранжерийно производство”. Съвсем друг е дебатът, че тръгваме от толкова ниска база на подпомагане. Тръгваме от толкова ниско. Тръгваме от едно почти изчезнало родно производство. Вие знаете, че едва ли това е панацеята да си решим проблемите. Но това е първа стъпка за изравняване и за скъсяване на дистанцията между секторите. Приемете го като първа стъпка.
Отивам на втората схема – схемата за зеленчуци. Индикативното разпределение на бюджета би довело до помагане на хектар в рамките на 470 евро само за обвързаното производство като към него следва отново да бъде добавен 30 плюс 15 лв. на декар. Малко смесваме лева-евро, Вие можете да си направите сметката - частта, подпомагане по базовото плащане плюс преразпределителното плащане. Тоест 130 лв. на декар. Отново ръст повече от три и половина спрямо настоящите нива.
Схема 9, последната схема за оранжерийно производство. Това, отварям скоба, беше една от схемите, която категорично беше върната, задраскване на България от страна на Европейската комисия. Двете бяха схемите – едната е за оранжерийното производство, втората беше схемата за дребните земеделски стопани. Схемата за дребните земеделски стопани, която беше абсолютно популистко използвана, за да се насади усещане за възможност от страна на нашите най-дребни производители, че видите ли, те биха могли да вземат 1250 евро на калпак. Това беше широко прокламираната схема 1200 евро на калпак, която е абсолютно невъзможна, но ще се върнем на нея.
По схемата за оранжерийно производство, заложените в първоначалната нотификация индикативни ставки, които биха се получили на хектар, бяха категорично зачеркнати от страна на Европейската комисия, където колегите казаха, че с тези около 7 хиляди евро, които са заложени на хектар, ние подобряваме всички възможни рекорди, записани в нотификации на отделните страни-членки. По максимума, който Европейската комисия би приела е такъв, при който разликата между оранжерийното производство и обвързването с производство на плодове и зеленчуци, надвишават пет пъти единичната ставка. Тоест максимумът, който ние можем да предложим тук и да го изпратим към Европейската комисия, е 2500 евро на хектар за оранжерийно производство. Държа да отбележа следното нещо. Икономията, която ще се получи от намалението на ставката, ще бъде изцяло използвана в увеличение на единичната ставка за плодовете и зеленчуците полско производство. Тя няма да отиде никъде другаде.
Още един нов момент. На база на един от коментарите, които получихме за една от схемите за месодайното животновъдство, нашето предложение е да ни се даде допълнително 1 милион евро от схемата за месодайни животновъдство. Тези 1 милион евро да бъдат прехвърлени към схемата за зеленчукопроизводство, понеже там имаше неточности при подаване на потенциален брой животни. Един милион евро ще отидат към схемата за плодове и зеленчуци.
Това е съвсем дребният луфт на минимално увеличение на бюджета, който ние към настоящия момент можем да си позволим по двете схеми за обвързване с подпомагане на производството.
На база на това увеличаване на нивото, считаме че в края на следващия период, който вече е шестгодишен за съжаление, ние ще сме стигнали до скъсяване на дистанцията в подпомагането между отделните сектори, но не за сметка на животновъдството. Запазването на подпомагането в сектор „Животновъдство” е също толкова важно, колкото удължаване на активната подкрепа в секторите „Плодове” и „Зеленчуци”.
Това са съвсем накратко числата така, както са нотифицирани, така както евентуално предстои да бъдат изпратени към Европейската комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря госпожо министър, господин заместник-министър за изложението. Само две думи по отношение липсата на представители на животновъдния бранш. Не сме ги канили. Просто беше много настоятелно изказването на колегите от браншовете, които в момента обсъждаме. Така че нямаше как да бъдат тук.
Как процедираме? Първо, да дадем думата на членове на комисията, които да кажат няколко думи.
Господин Данев, заповядайте! Да, госпожо Милтенова.
МАРИАНА МИЛТЕНОВА, Национален съюз на градинарите в България: Извинявайте, понеже бях засегната, лично обяснение.
Уважаема госпожо министър, понеже цитирахте моето име, да направя две уточнения. Първо, аз не съм председател на Съюза на градинарите, аз съм член на Управителния съвет.
Понеже прозвуча така, че едва ли не, аз цитирам цифри, а съм некомпетентна или искам да заблудя Земеделската комисия, искам да кажа, аз споменах това и казах, че това са стопанства, които отглеждат плодове и зеленчуци. Не съм казала, че това са регистрирани земеделски стопанства. Защото ние знаем, че намалението, аз се занимавам с анализи от доста години, намалението на регистрираните земеделски производители през годините се движи нагоре и надолу, предвид промените на Закона за осигуровки и така нататък. Аз цитирам цифри от Структури на земеделските стопанства на „Агростатистика България” от юни 2014 г., в която се казва: „Стопанства за 2013 г., картофи 69 хиляди и 500…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, ще си позволя да Ви прекъсна, но това не е основната тема на дебата.
МАРИАНА МИЛТЕНОВА, Национален съюз на градинарите в България:: … зеленчуци 66 хиляди и трайни насаждения 77 хиляди – 212 хиляди.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемаме Вашите аргументи.
Заповядайте господин Станков!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Понеже се цитира моето име, аз искам да започна първи. Малко съм изненадан от това, което казва господин Каймаканов. Явно той бърка понятията концепция и стратегия. Това са две различни неща.
Искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че до миналата година за плодове и зеленчуци никой на говореше в България. Трябва да бъдете напълно убедени в това. Ние с господин Трифонов сме разговаряли по този въпрос и той знае. Когато стана служебното правителство се наложи аз на третия ден да отида и да се хвърля в огъня да защитавам точно новия програмен период за България. И тогава, заедно с румънците, отидохме при Чолош и го молихме много настойчиво този процент за обвързана подкрепа за България да бъде 15 процента, да бъде по-висок и да се включват като слаби производства, именно производството на плодове и зеленчуци на миналогодишното производство и животновъдството. Това са нещата, за които ние много настойчиво поставихме въпроса. Трябва да Ви кажа, че всички стари европейски страни държаха на това да бъде процентът 6, не повече от 6. С подкрепата на Чолош ние успяхме да постигнем 13 плюс 2 процента. Сега аз знам, че не е справедливо отношението към производителите на плодове и зеленчуци, може би дори е пренебрегвано. В резултат на всичко това дойдохме до този хал, когато на България са нужни 2 милиона и 800 хиляди тона плодове и зеленчуци. Нормата е 400 грама на ден - 7 милиона българи - това са два милиона и осемстотин. Какво произвеждаме? По-малко от една трета. Защо? Много по-малко и това, което внасяме достига някъде 1 милион и 700. Значи ние един милион и сто дори с вноса не можем да осигурим на българите. Така че аз смятам, че поощренията, които се дават, при всички случаи ще подпомогнат. Те не са достатъчни. Това не е достатъчно в сравнение с другите страни - това, което вземат те. Но трябва да Ви кажа, не са виновни животновъдите. И не бива да се противопоставяме. Аз само преди няколко дни бях на среща с овцевъдите, на другия ден бях в Добрич с говедовъдите. Цената на млякото е 58 ст., която друга година ставаше 70-80. Положението също е много тежко.
Ние трябва да търсим справедливите решения. Може дори да се подпомогне министерството с една работна група. Ако е необходимо, да попрегледат пак нещата, да говорим за това да бъде справедливо разпределението на тази субсидия, която се дава. И аз Ви казвам, че това е успех за България – 118 милиона и 600 хиляди сме постигнали. Заедно с Вас и за в бъдеще ще търсим решение. Виждам амбицията и желанието на Министерството на земеделието. В парламента няколко пъти съм изразявал мнение и съм казвал, че Комисията и лично аз, и колегите, които са тук, сме готови да подкрепяме Министерството на земеделието и храните, за да излезем от това тежко положение, в което сме затънали. И ще направим всичко възможно. Работата започна и трябва да продължава по същия начин и в същия дух. Сигурно няма да бъдете удовлетворени напълно, но е въпрос на бъдеще и да се надяваме, че ще има по-добри решения по-нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря професоре. Господин Данев!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Председател, уважаема госпожо министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги.
Първо, от информацията, която получихме – аз съм съгласен с това, че размерът на помощите за тези три сектора като абсолютен, е увеличен. Това е в резултат на 13 процента от бюджета, който ще бъде за 2014 г., новият програмен период, до три и половина процента, който беше в предходния период. Съгласен съм с информацията, която зачитам тук. В резултат на анализ бяха определени секторите за страната, които могат да бъдат обект на обвързана подкрепа. До тук принципно в политиката за подпомагане на сектори нямаме различия. Да, така е. Но тези спорове ние ги водихме в предната комисия и всички знаете, миналия месец какви дебати бяха по отношение на разпределението на тези средства. Старите колеги знаят, че имаше проект на едно разпределение, което беше съвсем различно от това, което се получи на практика. Ние като представители в Земеделската комисия не бяхме съгласни с това разпределение. Вярно е, че секторите не са доволни от средствата, които получават, но тогава имаше една идея – да се направи един анализ за тежестта на секторите, за тежестта на подкрепата за секторите, за да може тези средства по обективни критерии да бъдат справедливо разпределени. Мисля, че господин Грудев, като служебен министър, беше в течение на това и беше съгласен с нашето намерение наистина да се направи този анализ и да се оцени тежестта на тези сектори. Ако имаме някаква справедлива оценка, аз мисля, че никой от сектора няма да бъде недоволен, след като му се покажат нещата в реалност. Не може един сектор да демонстрира, да протестира пред Народното събрание, пред Министерството на земеделието, да извива ръцете на министъра и да постига своето си, а друг сектор да очаква справедливо разпределение в министерството и по този начин да се чувства неоправдан.
Съгласен съм, че няма време. Вярно е, госпожо министър, така е, но все пак хората в този сектор остават с мисълта, че се развива другият сектор, че е взел повече средства. Ако Вие успеете да докажете, че не е така на базата на анализ, мисля че няма да има тези коментари и тези дебати, които ги правим тук. Затова идеята ми е, виждам че е късно за тази година, може би влакът е заминал, да се мисли занапред, да се направи такова нещо, за да имаме равностойност в секторите.
Очаквам заместник-министър Грудев за яснота по тази тема.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Грудев!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Искам да Ви уведомя, че такъв анализ беше изготвен от Института по аграрна икономика. Анализът беше представен на колегите от бранша. Това обаче, което показва анализът е, че ние трябва да вдигнем малко подпомагането в сектор „Животновъдство”. При наличието на такива данни, в момента е излишно да говорим. Базовата дискусия е, че ние имаме много малко средства. И методът от кой сектор, в изключително тежко положение, да отрежем повече за сметка на другия, не е продуктивен. Затова нека поне да стъпим на съществуващото към момента подпомагане. Защото при едно различно разпределение на бюджета, то ще доведе до намаляване на нивото на подпомагане в сектор „Животновъдство”. Ръстът в сектор „Плодове и зеленчуци” съществува. Самата истина е, че бюджетът е крайно недостатъчен. Каквото и да се мъчим да направим с него, ние няма как да удовлетворим нуждите на този сектор, който наистина се намира в трагично положение.
Нека правим всичко възможно от тук нататък с косвено намерение за подпомагане, едно от тях е и това, което е обявил министърът, че схемите ще бъдат обвързани с предоставяне на важните счетоводни документи, за да може истинските, реалните производители да бъдат бенефициенти в тази схема. Да може все повече колегите да влязат в светлия сектор. Защото в момента хората, които са с нас на масата, са все хора от бранша, от светлия сектор. И веднъж се борят с тежкото положение в сектора, веднъж се борят и със сивата икономика в него.
Ако трябва да направим и още един допълнителен момент за подпомагане, той е в Програмата за развитие на селските райони. В нея категорично са заложени приоритетните сектори, един от които е сектор „Плодове и зеленчуци”. Най-прост пример – една от първите мерки, които ще отворим - Мярка 4.1 в рамките на март месец следващата година, Мярка 6.1 в последствие за млад фермер. И при инвестиционната Мярка 4.1, и при Мярка 6.1 - един от критериите, които ще дават допълнителен приоритет и преимущество на проекта, това са приоритетните сектори, в това число и плодове и зеленчуци. За мярка 6.1 млад фермер, той пък е критерии за допустимост - да бъде или в сектор „Плодове и зеленчуци”, или в сектор „Животновъдство”, или „Биологично производство”. Така че имаме редица косвени инструменти, с които можем да подпомогнем сектора и дискусията върху бюджета такъв, какъвто съществува. Тя може да бъде отворена оттук насетне в средата на следващия програмен период за прилагане на обвързаното подпомагане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Казвам се Петър Петров, представител в Комисията от Патриотичен фронт. Депутат съм от Сливенския многомандатен избирателен район. Трябва да Ви кажа, че тази събота и неделя, в петък включително, бях на срещи със земеделски производители и в много от тях видях решимост да си изсекат овощните градини, главно праскови. Тук сред нас е един от големите българи за мен в този район, който вече работи няколко години, казва се господин Петров, който е в Съюза на производителите на праскови. Той направи много, за да се обединят производителите на праскови. Но аз искам да обърна внимание на друго. То е, че час по-скоро трябва да има браншова организация. Сега виждам няколко организации, които се представят даже като регионални. Трябва да има браншова организация, за да може да се помага.
Другото, което искам да кажа, господин Грудев ме изпревари, Мярка 121. Имам представа какво значи, когато хората навреме знаят и се възползват от тази мярка. Бях в Ямбол онзи ден, хората нямат понятие за новия програмен период. Трябва да бъдат информирани, а това ще стане от организация, която е създадена да ги обслужва. Няма браншова организация.
Искам да отворя един въпрос, който не е свързан със сегашната ни дейност. Искам да Ви кажа, че аз съм отглеждал билки, сял съм билки, но също съм сял тютюн, брал съм и съм низал тютюн. В момента търсят на 600 евро литър от масло на бял равнец. Има един голям резерв от средства, които под натиска на добре организирана браншова организация на тютюнопроизводителите изисква много средства в тази посока. И ние трябва да помислим как да направим така, че едно умиращо в цяла Европа производство, да бъде запазено. В България продължаваме да го крепим и то по какъв начин. Вие знаете, Шабан в Зимница какво прави, какви субсидии взема от това, че прави листа, големи колкото мен. И в същото време тези, които произвеждат качествения тютюн и се бият от сутрин до вечер, какво получават. Върху това искам да се съсредоточим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, вкарвате ни в един нов дебат.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Той е прав за сдружаването, защото това беше най-сериозната критична бележка.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние сме една новосформирана комисия. От разговорите, които сме имали досега и от настройката в нея,трябва да работим за българското земеделие. Повечето от членовете в тази Комисия са се трудили на полето. Повечето хора, които сме тук в тази комисия, сме твърдо решени да подкрепяме с каквото можем развитието на производството на плодове и зеленчуци. И ако Вие нямате браншова организация, която да си заеме мястото, както във всички останали страни, ние ще продължаваме да бъдем два пъти по-малко производство на плодове и зеленчуци от Малта дори.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Председател, уважаеми присъстващи и колеги, народни представители.
Мисля че тази среща и този дебат ще имат смисъл и значение, ако стигнем до някакъв общозначим извод и някакви конкретни актуални за ситуацията решения, които удовлетворяват моментните искания на тези хора, които работят освен с познания и с любов своята дейност. Ще се абстрахирам за момент от схемите, за които господин Грудев говори, за наличните практики и упорития труд на много хора, които са били в състава на различни правителства. Искам да кажа, че когато беше служебен министър професор Станков направи поредица изказвания, които мен лично силно ме впечатлиха и аз още тогава си мислех как този човек, като министър за кратко време, при сравнително лимитираният ресурс от средства, може да превърне всичко това в реалност. Още тогава си отговорих - с политики.
Политики на други страни и народи, които вървят напред, а ние боксуваме. Ще дам един пример. Нещо, с което не бях съгласен и всички го подчертаха, това противопоставяне вътре в по-малките общности и между общностите. Как може една водеща европейска страна да не изнася нито един килограм зърно и всичко да го превръща в животинска продукция, да го преработва, да го превръща в търсен от цяла Европа продукт, да реализира доходи и приходи. Ние сега не трябва да обвиняваме зърнопроизводителите, които са с много преференции и достигнаха високи технологични резултати и големи социални щети за българското общество. Защото селата се обезлюдиха от тяхното преминаване два пъти – да засеят и ожънат и заедно с това рентата. Затова там вече няма хора. Но, щом имаме това зърнопроизводство, какво - да го стимулираме, да го изнасяме на безценица или с определени политики да отидем към тези животновъди, които се нуждаят повече от нас и от там да дойде ресурсът за тяхното производство? Преработвателната промишленост, която само съжаляваме, че вече я нямаме, от тук на пазара, от тук всичко друго. Ето го полето за политики. Защото колкото и да го разтягаме този ресурс, професор Станков беше прав – и едните, и другите, и третите от тези, които са ни конкуренти, изпитват същия глад. Има образци на добро управление, на добри политики. И не ми казвайте, че Европа не дава. Това е регламентирана, това е държавна помощ. Вземете една Белгия и други страни като Франция и така нататък, които знаете по-добре от мен.
Струва ми се, че освен че се нуждаем от тази помощ, която Вие днес искате, за да оцелеете, ние се нуждаем от една политика, която освен да отчита, че пресните зеленчуци са по-добри, те са и по-вкусни. Нашите внуци няма да опитат български домат вече. Свежите освен че са свежи, са и вкусни. Ами, не може ли това да бъде опорна точка за развитие на туризма в България? Може ли парите за реклама, които харчим за всевъзможни неща, да отиват за това, че е такъв тип поминъкът на масата? Може ли част от парите за научни изследвания да отиват в тези перфектни институти, които имахме и хора, които останаха, да стимулираме това научно изследване? Тази възможност Европейският съюз да финансира. Но това трябва да бъде комплекс от преговори, трябва да бъде политическа воля и не опозицията да пречи, защото ще го правят тези, които са в момента. Дефинирайте го и ще имате нашата подкрепа. Но това трябва да стане. За това трябва хора с широка кройка, с широк възглед, с държавническо мислене.
Аз се надявам, госпожо министър, че Вие сте човек с поглед в земеделието, имате до себе си управляващо мнозинство депутати, които са по природа земеделци и специалисти. Дайте с наша помощ и дефинираните неща от тези хора, които са тук, наистина да започнем от накъде. Ние само се вайкаме. Нямаме домати, нямаме зеленчуци. Е, докога няма да имаме?
ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, земеделска група „Земя”, Петрич: Изслушахме всичко и си говорим, как ние да направим земеделие. Ние без Вас не можем. Просто не можем. Но в интерес на истината, това е нова комисия, виждам няколко души, които са от предишната. Какво се случва? Имам чувството, че всички Вие сте лобисти на някои от кръговете. И ще Ви кажа нещо. Гледайте телевизия. Там ще видите какво се рекламира – месо, мляко. Нашият сектор го няма. Не сме се организирали - от 10 години постоянно съм по срещи и чукам камбаната – дайте за плодове и зеленчуци. Тези 103 милиона декара бяха за плодове и зеленчуци, господа, но Вие се опитахте, и предишните преди Вас се опитаха да ги откраднат, и ги откраднаха. И ние казахме на министърката – готова ли си да направиш реформа? Реформа такава, че да спасим нашия сектор. Нека да намерят на животновъдите 300 милиона, нека намери и на нас това, което ни трябва да оцелеем.
Аз съм в технически фалит. В момента „Булгаргаз” ми изземва дружеството. НЕК не плаща. Водим дела, странни дела. Днес съм платил на адвокат 150 хиляди лева да започне делата. Докъде ще ме докарат, не знам. А всичкото това е, защото някой е решил да намали цената на тока без да знае, какво ще се случи нататък. Енергийните дружества, топлофикациите ще оцелеят. На оранжеристите 10 лева. Една и съща енергия, произведена с наши машини, с кредити. Как ще оцелеем? Това че ни давате някакви пари, на мен тези пари не ми трябват. Аз се отказвам от субсидиите. Аз искам цена, за да може да оцелее моето дружество. Цена поне като на „Топлофикация”-София. Никой от министрите не ме защити. Ние сме единственият отрасъл, който плаща акциз на природния газ. Стъкларите – министърът на икономиката си ги защити и другите отрасли също. Нашият отрасъл никога не е защитаван. Пускаме писмо. Отиваме при предишния министър. Той казва – добре ще намалим цената. След 10 дни вдига акциза от 10 стотинки на 10 лева. Не мога да разбера тази система.
И ако Вие искате да ядете домати, краставици, плодове и зеленчуци, вземете някакво решение. Решение, важно за нас. Ако Вие искате да имате икономика. В момента няма банка, която да даде кредити на двете групи производители. Има усвоени европейски пари, банките в момента се чудят как да откраднат на хората парите, които ги преведоха, в същото време не финансират.
Държавен фонд „Земеделие” миналата година прехвърли 300 милиона в Банката за развитие. Къде отидоха те? При господин Пеевски. ДПС управлява държавата, господа. Наложете се и покажете, че те няма да управляват повече държавата. Не искам тютюн да гледат моите деца, аз съм гледал тютюн. Никой не гледа вече тютюн, гледа се марихуана. Всички имат дела. Не се смейте. До там стигнахме – вместо да си гледаме домати и краставици, ние рискуваме.
А в момента се възражда нещо. Аз ги гледам всички идват и искат нещо да направим. Борим се тук. Миналия ден получавам анекс, да ме анексират за тута абсолюта, че са ми платили под 50 процента. Ама, господа, сверете си часовниците. Дружеството - пак ще тръгнат искове срещу него. Не е така. Аз разбирам хората, които мислят за земеделците. Щом сте станали министри, мислете за нас. Викайте ни, казвайте предварително – няма да Ви платим. Няма да Ви платим, защото парите ги няма. Не да измислите модел, че Вие сте измислили отнякъде някакви пари за нова схема, а старата схема да не си доплащате. Омръзна ми от манипулации.
Искам да ме разберете правилно. Ако имате малко морал, не бъдете лобисти, направете така, че всички отрасли да са добре. И могат да са добре. Има пари, изтичат от държавата за реклама за цифровизацията. Там отидоха едни огромни пари, от които нищо не се видя.
Ние работим в оранжерия три и двайсет. В Европа няма такава. Всичко е подменено с високи. В момента имат свръхпроизводство. Доматите днес там са 30 стотинки, 15 цента.Техните държави си връщат икономиката и пак оцеляват, а ние в момента сме в колапс. Аз не мога да продам на руския пазар нищо. Всички земеделски производители в Европа си получиха парите. Ние какво получихме? От 10 години работим. Преди 2 години започнахте да плащате за качество. Моята оранжерия, по 200 хиляди лева ми се иззема за качество и не ми се плащат. Пускаме жалби. Единствено нашето дружество от групата „Земя” имат осъден Държавен фонд „Земеделие”. Осъдили сме ги и Държавен фонд „Земеделие” не си изпълнява разпореждането на съда. И ми пуска съобщение, че ми отказва плащането за качество.
Миналия път слушаме тук – ще създадем толкова нови стопанства. Защо нови стопанства? За да гласуват за Вас? Не, това е против правилата. Има си земеделски производители. Но се взема от нас и се дава на други. Погрешен модел.
Вие решете какво ще правите – дали ще има земеделие или не, за държавата не е проблем да намери 100 – 200 милиона, тя ги има. В нашия отрасъл няма нито едно преработвателно предприятие. В млекопреработването има над 20. В момента внасят месо. Така че аз съм да не се изнася.
Бяхме в Китай. Китайците искат да купят българските ферми. Господата от ДПС, ако има някой тук да го питаме. Искат да изкупят китайците всички животновъдни ферми и оранжерии в България. И те веднага договориха. На мен ми казват изкупувай оранжериите. Как ще купувам аз на хората поминъка, имането. Ето с това се занимаваме. Затова не можем да мръднем.
В Китай президентът отива при императора и отива сам, а той има по протокол семейна среща и започват вътре между групата да ни събират мъж с жена да отиваме на срещата. Да лъжем китайците, защото те не знаят кои сме и какви сме. И вместо да докарат от Китай 20 – 30 милиарда, както всички държави взеха, България какво, нищо. Откраднаха 300 милиона за ветропарк, който го изпокриха. Ако погледнете протоколите, Вие имате право да ги видите, ще видите, че продадоха ветропарковете на китайците в Северна България за хиляда мегавата. Ние сме втасали с енергията. В момента моето дружество купува 430 мегавата, защото НЕК не може да го плащат и ми продават най-скъпата енергия в Европа. Как ще работим? Миналата година заявих на Комисията – аз не мога да платя на „Булгаргаз”. Сложете управител, който да плати на тази цена. Нищо. Нищо, защото господин Василев, сега е в Сърбия, той Ви редеше картите там. Всички други се съгласяваха с това. Сега друг се появява да реди картите. Не знам, докога ще ги редим картите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова поиска думата.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър. Искам да кажа на господина, който излезе от темата и направи генерализирана политическа оценка. Въпросът ми е кой управлява от 2009 до 2013 г.? Моля да се придържаме към темата и да не правим генерализирани политически оценки.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбирам че сте в тежко положение, но ние сме големи, разумни хора, нека да бъдем прагматични и да търсим решение на въпроса, ако такова може да се намери. Емоциите да ги оставим настрани. Искам да Ви кажа, колега, че 100 – 200 милиона много трудно могат да се намерят. Да Ви упълномощим?
ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, земеделска група „Земя”, Петрич: Трябва само се гласува. Гласувайте и ги вземете. Вчера взехте кредит 4 милиарда, не е трудно да гласуваш 400.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Те са похарчени, няма какво да ги коментираме. Господин Трифонов, заповядайте!
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България: Аз определено искам да Ви кажа, не мога да разбера защо толкова упорито се защитава това разпределение от сегашното правителство.
Първо, искам да разграничим, че на 31 юли трябваше да бъде внесена само концепцията, без разпределението. Тогава станах и се изказах в тази зала и помолих, и попитах: ще се дискутира ли разпределението? Получих отговор „Не”. И че разпределението ще бъде, както казвате госпожо Танева, в бъдеще дискутирано, след което ще бъде направено ново предложение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не съм го казвала.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България:: Тук в тази зала. Уверявам Ви тук има хора, които бяха тук.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но аз не съм била.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България:: Съгласен съм с едно нещо, което се каза, че животновъдите не са виновни. Но виновни има за това разпределение. Има и виновни за това, че се внесе на 31 юли, без да беше необходимо. Не беше необходимо.
И за да изчистим въпроса с крайния срок на промяна на разпределението, Ви моля, господин Грудев, с когото се видяхме за първи път на 13 август, не сме спали. Веднага отидохме на среща при господин Грудев. И той ни увери, че крайният срок, ако аз помня добре, е 31 март, а не 31 декември. Така че аргументът, че нямаме време, според мен не работи. Защото господин Грудев ме уверяваше през цялото време, докато беше министър, че има време да се промени предложението. Наистина не разбирам защо упорито защитавате това разпределение, след като то е несправедливо. Защо искате след една година да няма български зеленчуци. В момента вече няма български плодове и зеленчуци. България е на първо място в света по относителен дял на внос на плодове и зеленчуци от Турция и на трето място в света по абсолютен внос от Турция след Германия и Русия. Цялото производство на плодове и зеленчуци, които ние консумираме, е в тази държава. Защо не идва от тази България. Какъв е проблемът това производство да бъде в България? Наистина не разбирам. До там е стигнало, бях преди три месеца на среща с турския посланик, инвестиционната програма на Турция в България е да се внесат масово производство на турски производители на плодове и зеленчуци. Нима ние не знаем да правим плодове и зеленчуци? Знаем.
Другото, което искам да Ви кажа по отношение на защитата на това разпределение. Един колега преди да влезем тук каза: тези 38 милиона евро по-добре да ги ползваме, за да си изкореним градините и ние да се пренасочим да гледаме животни. И това ще стане. След като е по-изгодно, това ще се случи. Както много хора, колегата Валери Вълев, започна да гледа зърно. Защо не? Естествено. Така ще стане.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони искам да кажа, че отново се прави грешен ход. Пуска се Мярка 4.1, обаче се пуска за земеделска техника под натиска на продавачите на земеделска техника. От това ли имаме нужда? Имаме нужда първо да се пусне мярката за преработка. Знаете ли защо? Защото в Русия вече нищо няма да можем да изнесем не само защото има ембарго, а защото вече 100 рубли са 1 евро. Няма руснак, който да изкара толкова пари, за да ни купи черешите. Няма да има какво да ги правим тези череши. Или ще ги изкореняваме, или трябва да ги преработваме. Затова първо пуснете Мярка „Преработка”. Нищо не Ви пречи.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Стига да имаме възможност и одобрение.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България: Това разпределение подлежи на промяна и ако говорим за политики, аз се радвам, че някой се изказа в подкрепа на професор Станков. Да, тук друго не може да се прави освен политика. Политиката е да имаме ли плодове и зеленчуци или да нямаме. Това е политиката, която трябва да се прави. Тези 38 милиона можем да Ви докажем, че не са достатъчни.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те на никого не са достатъчни. Животновъдите, ако бяха тук, щяха да имат същите грижи.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България: Животновъдите са направо щастливи. Искам да Ви кажем, че тук ръководителите на организациите, не искаме демонстрации. И Ви уверяваме в това. Обаче имахме събиране, имаше представители на министерството, хората, производителите искат протест. Разберете ни. Ако се стигне до протест, ние не сме виновни. Казвам Ви откровено. Ще бъде виновна, определено Ви казвам, тази защита на това разпределение.
Господин Петров, искам да Ви кажа, че 10 години в парламента има Закон за браншовите организации в земеделието. Никой не го приема, защото няма интерес от стабилна браншова организация. Но ние се събрахме и имаме споразумение и правим Конфедерация „Плодове и зеленчуци”. Сполай на Бога!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е добре. Добре е, че се организирате в браншова организация. Ще дам думата и на господин Грудев да ме допълни. Срокът е 31 декември. Категоричен е този срок и това може да Ви се докаже със съответните нормативни документи.
Второ, ние защитаваме това разпределение или по-скоро Ви убеждаваме, че за всеки от тези сектори, които не са достатъчно подкрепени, каквото и да е разпределението, ще бъде недостатъчно като подкрепа. Уверявам Ви, която и да е от общо 62 мисля организации в животновъдството, които аз като председател на комисия съм събирала по списък, за да ги каня, и те няма да бъдат удовлетворени от това, което ще получат по това разпределение.
Какво говорят фактите? В крайна сметка за декар трайно насаждение от 45 лв. на декар без необлагодетелствани райони ще се получава 145 лв. на декар, а средното увеличение на глава животно, плащано заедно с националните инструменти, национални доплащания, е средно 20 процента. Това са фактите. Подпомагането не е достатъчно нито за едните, нито за другите, повярвайте. Какво показва статистиката? За определени видове трайни насаждения имаме дори ръст на тези насаждения. Друг е въпросът, че за някои видове животни също има ръст, за други има намаление. Това са фактите.
Във времето, което остава, Васил Грудев каза, че допълнителните данни, които са представени, наистина няма мотивация, която от тук насетне да правим ново разпределение. Да, това е недостатъчно, но е в повече, отколкото е програмния период, който си отива. И това все пак е крачка напред. Да, на всички ни се иска да е повече. Въпросът е, че сме ограничени в този обхват на пакета „Подпомагане”. Ако Вие достигнете до консенсус с животновъдните организации, ние няма да имаме абсолютно нищо против, но ние нямаме обективен анализ и данни, които по категоричен начин да покажат, че трябва да има преразпределение. Това, което е направено, пак казвам, и в момента от 45 лв. на декар, ще стане 145. Давам думата на господин Грудев по отношение на сроковете за промяна.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Наистина 31 декември е последният срок, в който може да е изпращано нещо за следващата година. Март месец категорично няма как да се случи, защото кампанията започва на 1 март. Още нещо, за да бъдем точни. В потвърждение на тази хипотеза, аз Ви казах, че нотификацията, която ние ще изпратим до 31 декември, ще даде 1 милион повече за Схемите 7 и 8. Тоест 38-те милиона в момента ще бъдат 39 милиона и 800. Знам че е нещо минимално, но дори и това на нас ни коства разговори, посещения при Европейската комисия, за да можем ние да убедим колегите, че трябва да ги прехвърлим тези средства, защото това е на база на нещо обективно, намаление на определените бройки животни в месодайното животновъдство, за да не се загубят тези средства, трябва да бъдат оползотворени в схемата 7 и 8. Така че не е 38 милиона бюджетът, а е 39 милиона и 800. Това разположено в няколко години… Да, знам че е минимално, но се стремим да използваме абсолютно всяко възможно евро, откъдето може да дойде, за да бъдат променени по някакъв начин нещата.
Мярка 4.1 - битува в публичното пространство, че е за закупуване на трактори. Няма такова нещо. Това е, ако щете и старата мярка „Модернизация на земеделските стопанства”. В мярката Вие можете да направите и оранжерия, ако искате и да модернизирате нова градина. Така че не е мярка за закупуване на трактори. В никакъв случай. Да, преработвателната мярка 4.2, 4.3 ще бъдат отворени към втората половина на годината.
Програмата за развитие на селските райони, още една болна тема, знаете беше изпратена в началото на месец юли тази година, последната програма, изпратена от страна-членка. Месец октомври програмата се върна с 426 коментара от страна на Европейската комисия като всеки един от тези 426 коментара е стоп коментар. Тоест неудовлетворението на един от тези коментари води до не приемане на цялата програма за развитие на селските райони. Но в момента да Ви кажа, че правим ежедневни видеоконферентни връзки с Европейската комисия, на която колегите от Европейската комисия дори вече се оплакват, че ги държим по 5 – 6 часа на монитора, за да може да се изчистват най-много коментари, за да може – тук е и министър Танева и ще ви обяви, че в рамките на миналата седмица срещата, която тя проведе още веднъж получихме уверението им, че именно благодарение на работата, която в момента се извършва Европейската комисия е готова да ни изпрати писмо за неформално одобрение на Програмата за развитие на селските райони в рамките на месец март следващата година, за да може ние да стартираме отварянето на мярка 4.1, 6.1, 2.1 и на цялата бивша Втора ос на риск на държавата, разбира се.
Усилията, които се правят в момента, са именно в насока да не бъдете ощетени и Вие като бранш с още една нулева година. Защото при едно нормално развитие на програмата, тя ще дойде одобрена в рамките на месец юли следващата година, най-рано, подготовка на кандидатстване, и може да си представите, че евентуално можем да отворим нещо октомври, ноември, декември.
Обяснявам Ви, че на 1 март отваряме мерките по Програмата за развитие на селските райони. С риск за държавата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам все пак да се върнем към темата, която дискутираме с няколко уточнения, че воденето на диалог от страна на изпълнителната власт с всичките браншове е задължително, за да могат да се вземат решения. Анализи, които трябва да бъдат направени, за да бъдат обективни тези решения, е още по-наложително. Сега чуваме, че има възложено проучване или анализ на Института по аграрна икономика и явно, че никой не е запознат с този анализ. В информацията, която се ползва терминът „ползването на степента на секторите” е категория, понятие, която се отнася спрямо разходите за производство, а не в абсолютни цифри. Предполагам, че колегите от Института по икономика, са работили в тази посока за това да се види животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, каква е степента на подкрепа спрямо разходите. Но тъй като Вие, наистина 31 декември е нещо, което като срок е изключително напрегнато, за да се правят каквито и да било промени, според мен чрез Държавен фонд „Земеделие”, имаме механизми и начини чрез национални средства, да бъдат създадени предпоставки за допълнителна подкрепа, която съответно да се реализира още през 2015 г. За съжаление обаче досега Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” в частност, нямат абсолютно никакъв индикативен разчет за какво ще бъдат изразходвани например тези 300 милиона, които са записани в план-сметката на фонд „Земеделие”. Казвам го защото за миналия бюджет всички, включително и в парламентарната група на ГЕРБ знаеха какво ще бъде разпределението. Ние не бяхме съгласни за средствата, които бяха тогава съответно определени в бюджета.
Затова молбата ми е - има време и възможност, 2015 г. да се направят необходимите стъпки, за да се получи допълнителна подкрепа с национални средства и от националния бюджет. И акцизът, за който говорим, този акциз да бъде нотифициран по начин, по който да е поносим за оранжерийното производство, тъй като оранжериите все пак са на основа на газ, не само производителите, които възстановяват акциза за горивата. И моето желание, ако министерството приема да работи в тази посока, да направи един действителен анализ и да предложи комплекс от мерки в тази посока, защото има какво да се желае. Средствата наистина са малко, но има възможности те да бъдат оптимизирани и да бъдат разпределени. Това е моят призив. Това е начинът да бъдем полезни за тази много късна среща.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Министър, господин заместник-министър, господин Председател, колеги. Разбирам че е много приятно да се говорят хубави неща и да се правят добри пожелания, едва ли не да се дава съвет в посока колко е полезно и удобно да се вадят пари от националния бюджет. Това няма как да стане на този етап и всички сме наясно. Знам че искаме да се харесаме на колегите, които са тук от бранша, но трябва да си говорим истината в очите. Не бива да достигаме до този момент, в който миналата година при заложен бюджет 260 милиона на практика трябваше да се изплатят 350.
Приветствам колегите за това, което казаха, че трябва не да разчитаме на конфронтацията, а да разчитаме на говоренето, на събирането на обясненията. Виждаме, че този момент вече е минал обаче. От тук нататък това са реалните възможности. И това че има завишение от 3 на 13 процента, трябва реално да оценим тази стъпка. Сигурно има и други възможности. Аз виждам, че и министърът, и заместник-министърът са тук, правят всичко възможно, за да се случат нещата. Нека да вкарваме по-малко популизъм, нека да говорим реални неща. Да, нека да се събирам да говорим, но този период безвъзвратно е изтекъл. Това са реалните неща.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз говоря професионално, защото винаги съм работила така и това, което казвам в момента за 300 милиона субсидии, които са предвидени в план-сметката на Държавен фонд „Земеделие”, да бъдат разпределени справедливо. Така че, извинявайте, не е пожелание, това е възможно да се случи при условие, че има такова желание. Иначе няма какво да си говорим.
ФЕРИХАТ АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, след повече от два часа дебат, за да не сме голословни, искам да запитам министерството и ръководството – има ли ефективен начин с какво да се помогне на този бранш и с какво ние, като законодателна власт, можем да бъдем полезни в това подпомагане, защото само да си говорим, няма смисъл. Ако има нещо ефективно да направим, кажете.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Много благодаря на госпожа Бъчварова и госпожа Ахмедова. Като управлявали допреди три месеца се надявам, че този дебат не е изненада за тях, защото решенията за разпределението бяха взети точно във Вашия мандат.
Ние обяснихме съвсем подробно каква е ситуацията и какво предвиждаме да направим. Това, което от парламентарната Комисия бихме поискали като подкрепа, то е във връзка с промените в законодателството, които очакваме да инициираме следващата година по поземлените отношения и хидромилиорациите. И тези законодателни инициативи са свързани с доклада на Световната банка по отношение на сектор „Хидромилиорации”, откъдето ще се определят и дейностите, които ще се подпомагат в Програмата за развитие на селските райони по хидромилиорации. Това е, което очакваме като подкрепа.
По отношение на средствата, Бюджет 2015, средствата във фонд „Земеделие” са ясни. Госпожо Бъчварова, много държа да Ви кажа, че да твърдите, че 360 милиона са били разпределени за бюджет 2014, когато знаете как се наложи актуализация за първи път на националните доплащания на животновъдите бяха платени края на ноември началото на декември, това е толкова безкрайно несериозно, все едно с Вас не сме били в тази зала допреди няколко месеца. Да, имаше разпределения на 360 милиона, което не се гласува и се наложи спешна актуализация и така нататък. Общо взето политическите борби, които бяха в последните месеци, не бяха пример, с който може да се хвали политическата класа. И от това пострадаха хора от сектора. Така че, да, ние какво сме казали: Бюджетът като цяло, заедно с актуализацията, която стана сега и която позволи разплащане на средства на земеделски производители, е намален с 10 процента, което представлява националното доплащане на площ от 1 лев, което Вие върнахте и дадохте по Вашия мандат. И тъй като той отива в зърнопроизводителите, ние няма да го дадем като най-подкрепеният сектор. Това е безпределно ясно. И този дебат е проведен в съответните браншови организации. Останалите средства ще се опитаме, тъй като има една такава ставка, да запазим подкрепата като за това сме инициирали съответните промени в поднормативните актове. А Вашето разпределение, което предложихте за 2014 г. за бюджета, беше безкрайно ясно за министерството, различно от това, което е и трето, различно по това, което се приложи.
КРАСИМИР КИЧЮКОВ, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги и депутати. Искам да кажа, че ние сега разбираме, че ни се намалява бюджета на сектор „Оранжерийно производство”. Те бяха около 6 милиона и 900 сега отиваме на около 2 милиона и нещо, което се равнява за оборудване и подпомагане на биволите. След като се смята, че оранжерийният сектор, който дава 25 процента от зеленчуците на нашия пазар, се равнява със сектор „Биволовъдство”, не знам какво ще се случи след няколко години.
Искам да Ви кажа, че бяхме в Румъния с колегите. Те казаха, че са защитили 460 евро на декар оранжерийно производство. Това беше преди 15 дни. В момента има пет или шест оранжерии, две от тях са над 250 декара и никой не иска да ги купи. Продават ги на безценица. Няма кой да ги купи. Нашите всички оранжерии с изключение на Симитли, която е модерна оранжерия, всички останали са стаи. Себестойността на продукцията е над 40 хиляди лева на декар. Обърнато в процент означава 8 процента от обвързана подкрепа. Ние пак сме на последно място. Предишния път бяхме с процент и половина, сега сме с 8 процента като изчислих това, което ни се полага спрямо декарите, спрямо себестойността на продукцията. И съвсем спокойно мога да кажа, че колегите ми са прави като искат да ликвидират трайните насаждения, така ще искаме и ние да ликвидираме оранжериите. Това е единственото, което е носило много печалба на България. Малко сме тези, които сме на светло и можем да докажем, че над 100 – 150 милиона домати и краставици са вкарани във всички магазини, с документи. Хората са си платили данъците. Имат най-много работни места. Премислете ги тези неща. Обърнете внимание, не знам дали са защитени позициите ни пред Европейската комисия, но смятам, че ако остане тази сума от 250 евро за декар, след пет години няма да има българска оранжерия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Уважаеми господа, уважаеми господин Станков. Когато споменах Вашето име го споменах с удоволствие и уважение. Защото това, което подготвихте Вие, заедно с наша помощ, ако всички след Вас бяха стъпили на тази концепция, това, което беше подготвено след това, щеше да бъде много точно и много ясно.
Искам да попитам, уважаема госпожо Танева, Вашия заместник – 600 хиляди лева за нас – как Вие ги дадохте, уважаеми господин заместник-министър? Някои е казал, че ние сме поискали 600 хиляди лева за предстоящия де минимис. Може би тук е мястото да кажа, как ги измислихте тези 600 хиляди лева.
ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, земеделска група „Земя”, Петрич: Как ги изчислихте от 70 милиона 5 за плодове и зеленчуци, 65 за животни, 13 пъти повече.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са различни разпределения.
ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, земеделска група „Земя”, Петрич: Как от 70 милиона 5 са за нас. Хайде 20 за нас, 50 за тях, как и да е. Но другото как.?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: От началото на дебата ние говорим как зеленчукопроизводителите трябва да се разберат, това беше и предложение на министъра, доколкото разбрах. Аз мисля, че това не е сериозно, защото ние изместихме центъра на дебата. Проблемът е между зеленчукопроизводители и животновъди. Трябва да намерим решение на въпроса. Имаме бюджет, който все още не сме гласували. Бюджетът, за който доста се изговори, национален бюджет, изтървали сме всички останали срокове. Бюджетът, за който много се изговори, че е песимистичен, че ще има възможност да бъде преразгледан. Аз смятам, че може да бъде преразгледан в края дори на тази седмица и по някакъв начин да решим въпроса със зеленчукопроизводителите. Защото в този бюджет наистина можем, че е песимистичен, да се намерят тези 100 милиона, които им трябват.
ФЕРИХАН АХМЕДОВАВ: Тридесет милиона.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Тридесет милиона, добре. Имате анализатори, мисля че ще Ви помогнат и това е начинът да се справите с този въпрос, а не да съберем зеленчукопроизводителите и животновъдите да се разбират помежду си, кой на кого ще отстъпи парите. Това е несериозно.
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите в България: Извинявайте, ако същото предложение сме го казвали многократно. Съжалявам че трябва да се намеся.
Ние никога не сме били в конфронтация между зеленчукопроизводители и животновъди.
Госпожо Танева, Вие за пореден път си позволявате да манипулирате тук присъстващите в залата, извинявайте, ако се обидите от сравнението, сравнявайки ни с китайци. Ако китайците досега са се радвали, че са яли ориз и някой им каже, че в порциона ще им се добави 100 грама месо, те ще викат ура. Не забравяйте, че ние сме европейска държава, цивилизована и знаем, че на един европеец му се падат 17 кг на година. И това, че досега, както казвате Вие и господин Грудев, че досега не сме получавали нищо и сега като сме получили нещо, ние трябва да викаме ура. Ние цифром и словом казахме какво искаме. Получили сме и принципно съгласие с колегите животновъди, че да няма тези безкрайни дебати, от които Вие се възползвате, да бъде просто правилото 50 на 50 и край. Една от причините те да не са тук е, защото те са доволни и предоволни и казват: нека другите да си искат. Ние не искаме нито конфронтация, нито други неща.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Предлагам Ви да дойдете в министерството заедно с тях, както днес сте инициирали среща, инициирайте съвместна и ще видим.
Първо, аз не съм цитирала китайци.
Второ, защо намесвате хора, които изобщо ги няма сега? Моля Ви се по-сериозно. Не казвам, че трябва да се вика ура, не казвам, че някой е щастлив, напротив, всички не са достатъчно доволни, да не говоря изобщо доволни. Но това е пакетът. Това е ситуацията.
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите в България: Когато ни представихте Вашия екип казахте, че имате 40 работни дни. После казахте 20 работни дни. Сега казвате… Не знам колко време трябва да се напише едно писмо.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не става въпрос за писмо, господине, не манипулирайте така залата. Става въпрос за концепция за разпределението на пакета, чието обществено обсъждане като разпределение е приключило с изпращането на 31 юли. Следващото време, в което се отварят дебати по тази обвързана подкрепа е 2016 г., вече чухте.
Ако Вие смятате, че в оставащите 5 дни като дойдете с колегите, с които сте постигнали принципно съгласие и въпреки всички анализи досега, комуникации на база на документи Вие сте виждали много по-добре, защото, ако ние сме от един месец, Вие сте водили с предното правителство този дебат, въпреки всичката тази процедура Вие с Вашите колеги имате съгласие за всичко, ние ще обясним, че въпреки докладите има някаква друга принципна договорка.
Колега, ставаше дума за съвсем други средства по отношение на националния бюджет, правата са Ваши, предложете го, Вие го гласувате, ние няма как да го гласуваме.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Продължаваме да мислим как ще съберем животновъдите и зеленчукопроизводителите другата седмица в министерството и те да се разберат. Знаете че това е невъзможно. Вие втори път го предлагате, госпожо министър. Невъзможно е да се случи. Вие сами казахте, че изтървахме всички срокове за това. Това е гласувано. Нека бъдем конструктивни. Тези хора искат да им се реши въпроса. Става въпрос за 30 милиона. Националният бюджет наистина е единственото спасение. Знаете всички, че е песимистичен и аз предлагам това да бъде заложено, само че трябва да влезе предложение, ако трябва в нашата Комисия, подкрепа от Вас като министерство.
Така че ако смятате, че събуждайки се другата седмица, Вие ще решите въпроса, аз мисля че е несериозно.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Без да влизаме в спорове, нашето предложение е увеличаване на субсидиите на държавен фонд „Земеделие” с 30 милиона. Тоест да станат 330 милиона. Това е направено предложение. И ако имаме виждането, че има възможност с национални средства да има подпомагане през 2015 г. за тези отрасли, би следвало да се подкрепи.
СЛАВИ ТРИФОНОВ, Национален съюз на градинарите в България:: Моля да въведете пазарните принципи за подпомагане във всички сектори. И тогава ще видите, че това разпределение е несправедливо. Ще Ви кажа защо. Защото, ако го въведете за колегите 125 милиона евро годишно, няма да могат да ги усвоят. С една коза, с една крава не може да се усвоят.
И второто, което никой не споменава от Вас, което пак е потвърждение на това, че упорито се защитава това разпределение и също е решение, аз благодаря на господин Каймаканов, също е решение за нас в края на 2016 г. да имаме право по регламент отново да се преработи разпределението. Ако наистина са пет дни и нямате време, въпреки че ще внасяте нотификация, така разбрах, господин Грудев каза, че ще внасяте нотификация, така че ще се пише нотификация до 31 декември, поне поемете ангажимент пред тази зала и пред българския парламент, че ще направите усилия за едно справедливо преразпределение 2016 г. Поне това направете!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, аз предлагам да се ориентираме към приключване.
Обобщавам:
Между първо и второ четене на законопроекта за държавния бюджет, ако има внесено предложение, доколкото разбирам от колегите, поне членовете на Комисията по земеделие, ще се опитаме да направим всичко възможно тези средства да бъдат осигурени. Дали ще мине в пленарна зала, не можем да бъдем сигурни, защото ние все пак сме 20 гласа, но това е една стъпка, една възможност.
И второ, аз ще помоля Министерството на земеделието да има предвид към края на 2016 г. дали не може да се преразгледа съотношението на субсидиите между вашите отрасли, защото те са няколко отрасъла, с отрасъл животновъдство.
Благодаря Ви.

Край на заседанието 17.30 ч.


П О Ч И В К А

Днес, 17 декември 2014 г. от 17.00 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния дневен ред:

ДНЕВЕН РЕД:

Среща с представители на Националния съвет на ловците и риболовците и Българския ловно-рибарски съюз във връзка със законодателните промени в Закона за лова и опазване на дивеча.

1. Кратък доклад за състоянието на ловното стопанство от доц. Георги Костов – зам.-министър на земеделието и храните.
2. Обсъждане на възникналите към момента проблеми по организацията на ловната площ и стопанисването на дивеча.
3. Необходимост от законодателни промени по Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
На тази среща присъстват заместник-министърът на земеделието доцент Георги Костов; директорът на Административно правно обслужване Магдалена Дакова; Национален съвет на ловците и риболовците господин Иван Петков; професор Нино Нинов.
Ще ми бъде приятно да се запозная с някои от колегите, които не познавам. Български ловно-рибарски съюз господин Асен Пиперков; господин Иван Тодоров; господин Румил Лачев; Асоциация „Български дивеч” професор Людмил Бояджиев – председател; Дамян Дамянов – „Български дивеч”; Изпълнителна агенция по горите господин Тони Кръстев - изпълнителен директор; господин Красимир Каменов - зам.-изпълнителен директор; господин Юлиян Русев - началник отдел; госпожа Анелия Василева – юристконсулт и представители на граждански движения господин Даниел Йорданов и господин Светлозар Съев.
С предварителната договорка, която имаме доцент Костов, заместник-министър на земеделието, да направи кратко изложение за състоянието на въпросите, които днес сме заложили в дневния ред за обсъждане.
Заповядайте, господин заместник-министър!
ДОЦЕНТ ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Добър ден господин председател, уважаеми господа народни представители, колеги. Тук съм Ви подготвил един писмен доклад, който, ако го прочета, ще Ви отекча. Затова ще си позволя съвсем накратко да очертая състоянието на ловното стопанство в България, като импровизирам по данните от доклада, които познавам, без да навлизам в числа, които едва ли ще запомните, ако ги прочета в момента.
Винаги, когато се говори за ловно стопанство в България се казва, че то има сериозни традиции. Няма да говоря за ловното стопанство преди десети ноември, тъй като тогава сме били при различни условия. Сега действащият закон за лова и опазване на дивеча е от 2000-та година. Той е променян многократно и допълван. Заедно със Закона за лова е разработен и правилник за неговото приложение, който също многократно, във връзка с изменението на закона, е променян и допълван.
В Закона за лова е казано, че дивечът е държавна собственост и принадлежи на всички. Дивечът обитава държавните дивечовъдни територии. Това са всички територии, включващи горски територии най-вече и в голямата си част и земеделски територии. По сегашната разпоредба тези държавни участъци, държавни територии, в по-голямата си част са отдадени на сдружения на ловци и риболовци, национални сдружения, които са две действащи към момента - Съюзът на ловците и риболовците в България, който е първоприемник на Българския
ловно-рибарски съюз от времето на социализма и сегашният, другият Ловно-рибарски съюз, който се нарича Български ловно-рибарски съюз, който е с относително по-малка структура. Те стопанисват общо около 78 процента от тази държавна ловна територия. Понеже ги стопанисват, те са им предоставени от държавата с определени договори, които се сключват по закона между ловните сдружения по места и държавните горски стопанства, които стопанисват тези територии, за чиято територия фактически става дума.
Другите територии, държавно-ловни, са държавно-ловни стопанства. За по-голямата част от тях в България имаме сключен договор за съвместна дейност с определени предприемачи и около 5 процента от тези държавно-ловни територии, райони, които са към горските стопанства, са отдадени на концесия за стопанисване от отделни предприемачи.
Както чувате, държавата, която в миналото беше монополист върху развъждането на дивеч и инвестирането в дивеча в тези държавно-ловни стопанства и дивечовъдните участъци, се освобождава от тази дейност, отдавайки я на лица юридически и физически, които имат възможност да инвестират в ловно стопанство, защото ловно-стопанската дейност за Ваша информация, е дейност, която е свързана в голямата си част с дългосрочни инвестиции, които са печеливши особено в кратък хоризонт.
Вследствие на промените и, разбира се, на различни такива процеси, които се случиха в нашето общество в последните 25 години, количеството на дивеч в държавните ловни територии вече силно е намаляло след 2000-та година до 2005 г. От там насетне има сравнително устойчив ръст на дивечовите запаси у нас, но те все още не могат да достигнат онези количества, онзи потенциал, който е научно обоснован. Към момента в структурата на Агенцията по горите и държавните горски стопанства, които имат контролни функции върху дейността на отделните субекти, за които вече споменах, върху държавните ловни територии, се забелязват няколко тенденции, да не казвам слабости. Една от тези тенденции е че почти нямаме санкции към държавните горски стопанства, наложени върху задълженията, които стопанисват и с които имат договори. Това означава, че нещата не са много идеални и че не се осъществява ефективен контрол. Както знаем нещата не са съвсем идеални, защото ежегодно се докладват инциденти по време на лов. Следователно една от основните задачи, която произтича от тук във връзка със сегашното законодателство, е засилване на превантивната дейност на тези органи, които са упълномощени да извършат този контрол.
Друга тенденция, която се забелязва е, че във връзка с някои приети промени в Закона и в Правилника за неговото приложение на държавата й е вменена в момента ролята да регулира отношенията между националните ловни сдружения, които на практика представляват браншови организации. Тази регулация винаги би могла да бъде изкривена от този, който я управлява по най-обективни принципи, а когато държавата се опитва да елиминира отношения между неправителствени организации, ние засягаме същността на гражданското общество. В този смисъл са необходими промени както в Закона, така и в Правилника.
На трето място, аз казах не случайно, че законът е от доста отдавна. Той в своята същност представлява едно несистемно четиво и отразява вижданията за ловното стопанство и проблемите на обществото в онзи момент, който минахме в прехода на 90-те години. Според мен в тази връзка, тук ми е подсказано с текста, който имам, непременно трябва да се очертаят стратегическите приоритети, тоест какъв модел на ловно стопанство от тук нататък ще имаме.
На следващо място трябва да се уточни ролята на държавата като каква инвестиция то ще прави в поддържането и опазването на дивечовите запаси, тъй като много популистки е да се говори само за ловно стопанство. Тук става въпрос за дивеч, за биоразнообразие, за природа и екология. В много случаи тясното разбиране за ловно стопанство е едва ли не - хващаш пушката, отиваш и биеш, и така нататък. Това е много грешно разбиране, което за съжаление излиза на преден план вместо онези дейности, които се извършват по опазване на дивеча.
Активната позиция, която имат определени неправителствени организации и сдружения, както виждаме и Асоциация „Български дивеч”, върху процесите, които трябва да протичат в ловното стопанство, и те представляват фактически един силно заинтересован представител на гражданския сектор в опазването на дивеча.
Нещо, което трябва да кажа, че към всеки един устройствен проект това се нарича стопански план на горски стопанства, обикновено е придружен с ловноустройствен проект. В този смисъл всички ловни съоръжения и процедури, които трябва да се извършат в територията на определеното стопанство, са разписани в този ловноустройствен проект, който мина на определено обществено обсъждане. Има процедура. Тази процедура не е съвсем осъвременена, но такава съществува и се прилага. В рамките на тази процедура се изграждат различни ловни съоръжения и биотехнически съоръжения, които са задължени да бъдат изграждани от тези, на които са предоставени териториите. Някои от съоръженията са при заварено положение от социалистическо време, някои са нови, други се поддържат и се използват.
Дивечовъдството е сложен въпрос, специална наука, със специална подготовка и не по-просто от животновъдството, бих казал много по-сложно, защото животните все пак са леснодостъпни. Поради тази причина се налага изграждането на различни заградени площи, които наричаме бази за интензивно раздвижване на дивеча, които трябва да служат за раздвижване и разселване. Поставят и ловни капани, с които този дивеч да бъде обновен, да може да бъде преместен, разселен или прегледан, когато се налага. Знаете, че много от болестите се пренасят чрез дивеча. През последната година имаме много сериозни щети върху дивите овце, муфлоните, над 4 хиляди животни се отчитат по официален път. Неофициално не мога да кажа колко. Трудно се установява се, че всички са болни от син език. Има щети и при някои приплоди на елените, специално на лопатара.
Има напоследък известни напрежения, които се пораждат, по не съвсем ясни причини, между отделните сдружения по места и най-вече ловни дружинки, които, ще изразя мое лично отношение – не са породени от обективни обстоятелства. Често пъти върху тези сдружения и ловни дружинки се оказва някакъв политически натиск или по-скоро малко на селски кой е по, по, най на село. Това нещо се катализира от факта, че държавата трябва да има отношение към решаването на тези взаимоотношения.
Ще приключа – тук има още много препоръки, които са написани, те са конкретно отразени към специалистите, не към политиците и се надявам, че точно силният неправителствен сектор в ловното стопанство и в дивечовъдството в България ще бъде инициатор на онези промени, които са жизнено необходими така че България да продължи да има качествена природа с качествен дивеч, тъй като има много постижения в миналото в тази посока. В тази връзка само ще отбележа, че през тази година България, професор Нинов ме е учил на тази дисциплина, България имаше, държеше няколко световни рекорда за дълго време по някои от основните видове едър дивеч. Продължава мисля, да държи световен рекорд за кожа на дива котка. В тази връзка през април месец следващата година ще се проведе асамблея на Международната организация по оценка за опазване на дивеча, която асамблея е много високопоставено събитие в нашата страна. Преди около 30 години е имало подобна асамблея. У нас ще бъдат представени изключително влиятелни и богати персони от цял свят и това ще е възможност за реклама на нашата страна и нашите постижения. Ако имате въпроси тук с колегите, които са експерти, ще можем да вземем отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Заповядайте, дебатът е открит. Господин Петков.
ИВАН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми членове на Комисията, ние поискахме тази среща с ръководството на Комисията. Аз се радвам, че е в разширен състав, за да Ви информираме по някои проблеми, свързани с развитието на ловното стопанство и на ловното движение в България.
От пет години представител на Националната организация не е посещавал Комисията. Не знам по какви причини. Също така и експертите на Националната организация не са се възползвали през този период. Така че днешното посещение го намирам като знак на възстановяване на един диалог, който е необходим в ловната общност, необходим и за ловното стопанство в страната. Надявам се, че Националната организация има достатъчно капацитет и експерти, които могат да бъдат полезни, когато в Комисията се обсъждат въпроси, свързани с ловното стопанство, а защо не и за горите.
Националната организация обединява 148 сдружения в страната, от които 139 сдружения са ловни, 8 риболовни клуба и три клуба по интереси. Общо в системата на Националната организация членуват 114 хиляди 490 ловци и 9000 чисти риболовци или Националната организация обединява около 124 хиляди български граждани. Сдруженията от Националната организация почти стопанисват 80 процента от ловната територия на страната. Още нещо, с което много се злоупотребява в обществото е , че едва ли не ловците черпят от природата, а нищо не дават. Искам да Ви информирам, че в приходната част на бюджета на всички сдружения в системата на Националната организация за 2013 г. са акумулирани 14 милиона лева. Това са пари само на ловците, от които 8 милиона са дадени за ловно стопанска дейност в това число около 2 милиона за национална програма за разселване на дивеч, която национална програма функционира от 10 години. За 10 години Националната организация е разселила в природата около един милион и 400 хиляди птици. Това всичко е със средства на български ловци, членове на Национална организация.
Заедно с това искам също да ви информирам, че ловците, членове на Националната организация, са внесли в бюджета на държавата четири и половина милиона лева. За съжаление, тези средства не се връщат обратно в ловното стопанство, по мое запитване към бившето ръководство на Министерството за земеделието и храните. Така че българският ловец не взема само от природата, а дава на природата немалко и тук аз не включвам всичко онова, което се извършва с труда на българските ловци, с дарения на приятели и симпатизанти и така нататък.
В този смисъл Националната организация, въпреки трудностите в които живеем, успешно изпълнява своите ангажименти по Закона за лова. Още нещо искам да кажа. Националната организация има много сериозен международен авторитет. Ние сме съучредители на Международния съвет по лова и опазване на дивеча от 1931 г. и досега се ползваме с голям авторитет. Все още представлявали държавата в този международен форум. Това е една световна организация, в която членуват над 100 държави от цял свят и мисля, че преди три години успяхме да убедим министерството, държавата също, да кандидатства, да бъде приета за член на този форум.
Националната организация е член на ловната Асоциация на ловните организации от страните-членки на Европейския съюз от 2000-та година. Седем години преди България да стане член на Европейския съюз ние бяхме приети за членове на Асоциацията на ловците от цяла Европа, където членуват 7 милиона ловци. Така че България трябва да се гордее с Националната организация, с всичко онова, което прави и с международния авторитет, който тя има в Европа и света. Израз на всичко това е и нашето желание, което беше одобрено от Международния съвет по лова. Доцент Костов каза през 2015 г. България да бъде домакин на 62-та генерална асамблея на Световния съвет по лова и опазване на дивеча. Очакваме не по-малко от 300 делегати от 44 държави от 4 континента. Това е един много сериозен форум, все още не е подписан меморандум, доколкото имам информация между CIC
и държавата в лицето на министерството, но това трябва да стане.
Това според мен, е нашият принос България за последните 25
години малко да излезе с по-открито лице пред световната ловна
общност, а това е необходимо на страната. Защото, това което се
случва през последните години, от гледна точка на международния
туризъм и така нататък, е отстъпление от това, което България
имаше преди това. Нашето желание е България отново да стане
една привлекателна дестинация, да популяризираме не само
страната си, не само промените в нашата страна, но да
популяризираме ловното стопанство на страната отново.
Кое ни притеснява? Нас ни притеснява фактът, че имаме едно нетрайно законодателство. Законът от 2000-та година е променян над 25 пъти, това което беше споменато. С една дума, който пожелае, той се упражнява с новото законодателство, което води до нестабилност, води до проблеми, води до криза и форми. Води до някакви опити по някакъв начин да се намеси всеки в този процес. Ние подкрепяме факта, че от 2000-та година имаме един нов субект в стопанисването на дивеча, това е бизнесът, който получи управлението на дивечовъдните участъци и някои от ловните стопанства в страната, което е държавен въпрос, разбира се. Подкрепяме го, защото в тези трудни моменти бизнесът може и трябва да инвестира в ловното стопанство. Това е първият въпрос.
Второто, което искам да поставя на Вашето внимание е, че новият закон създаде представки в организационния живот на структурите на Националната организация да има административна намеса и политическа намеса. Това нас страшно много ни притеснява. Не може никой с никакви средства, по моя преценка, да се опитва да разбива ловното движение в България за което тази година отбелязахме 130 години. Ловното движение на България не е на Иван Петков, не е и на предишния председател, то е на България. И то е създадено непосредствено след освобождението на България. Няма да Ви казвам от кои велики личности българи е създадено с единствената идея за опазване величието на българската природа. Всички начинания в лова са дело на ловното движение в България. Дори първите залесявания 1936 година в България са дело също на ловци. Всички развъдници в България, днешните ловни стопанства са дело на Националната организация.
В тази връзка за всички членове на Комисията ние сме подготвили един пакет от материали, които ще Ви бъдат раздадени, в който включваме структурата на Националната организация, националната програма - какво работим за опазването на българската природа, включване и един текст с дати и събития от историята на ловното движение в България. Съвсем определени дати и събития, с които искам да се запознаете, защото в обществото се пуска информация, която не отговаря на истината.
Успехите, които постигна Националната организация през последните години в стопанисването на дивеча в определени райони на страната са значими. Особено при стопанисването на дивата свиня в Стара планина, особено при стопанисването на едър дивеч. Може би знаете, че Националната организация има две ловни стопанства. Едното е Студен кладенец, което е създадено от Националната организация, то не е държавен район. С решение на Общото събрание тогава и Националната организация площите от дружините се вземат и се създава едно от най-добрите стопанства в Европа. Другото стопанство е Еледжик, което е на 60 километра от София и го стопанисваме 70 години. Разбира се, там държавата ни е помогнала, но в момента то е едно също много добре развито ловно стопанство. Националната ловна организация има своя потенциал да стопанисва и управлява тези природни ресурси, които са й предоставени. И още нещо, което много малко се знае. От 2000-та година, ние го започнахме този път малко по рано, но от 2000-та година ние работим в нова правна организационна среда. До 2000-та година организацията беше сдружение на физически лица след това тя е сдружение на юридически лица. По същество в системата на Националната организация има абсолютна алтернатива на самостоятелни и независими ловни структури, самофинансиращи се, самоиздържащи се, самоуправляващи се. Всъщност ние по същество сме една федерация.
И в контекста на това за нас е непонятно, че единствената държава в Европа, която има опит и има алтернативен съюз е България. Никъде в европейска държава няма алтернативен съюз. Какво има да дели на национално ниво между съюза при тази ситуация при положение, че функциите на Националната организация, които до 2000-та година имаха по закон пряко да стопанисват дивеча в България, а сдруженията бяха поделения на Националната организация, ние взехме това радикално решение като изключително голямо постижение на Националната организация, стопанисването на дивеча да отиде директно в структурите. Да станат те самостоятелни субекти, правни, които да могат да се самоуправляват и да могат да осъществяват тази дейност. Това наше решение беше изключително правилно. И сега ние виждаме, че за 10 години нашите структури организационно са добре, укрепнаха и всъщност изпълняват съвсем отговорно своите функции към държавата. Разбира се, много фактори влияят върху всичко това, което се случва в ловното стопанство, демографският проблем, Вие знаете за какво става дума в Северна България, тя обезлюдява. Няма да Ви говоря за урбанизацията покрай морето, където намаляват ловните площи, няма да Ви говоря за активни такива корпоративни интереси като примерно, Карнобатска, където са заградени 14 километра с лозя, които намаляват площите ефективно за стопанисване, няма да Ви говоря за арендаторите, които в Североизточна България са унищожили дивеча. Това са все проблеми на ловното стопанство. В Североизточна България няма къде да се скрие дивеча. Всичко е изорано и е опоскано до последно. Това са сериозни проблеми. Схемите за прибиране на реколтата са ясни как става - отвънка навътре, иначе каквото остане с пушките и се стреля. Това са подробности, с които не искам да Ви занимавам. Има и други сериозни проблеми.
България е един уникален оазис на дивеч. Мисля че видовете по закон са около 32, разрешени за лов в България, в това число и около осем вида хищници, нещо което в Европа въобще го няма. В Западна Европа няма нито вълк, нито чакал, нито мечка. Въобще те такова нещо не се виждали. Трябва да отидат да ги видят в зоологическата градина.
В натиска, който се упражнява в момента върху ловното стопанство в България с различни проекти за управление на отделни видове, меко казано, ние сме притеснени. Все още Националната организация държи сериозно на тези въпроси, но в някои съседни държави тези въпроси са в известно отстъпление, имам предвид на Балканите. Не може да се прокарват определени интереси в тази област за ограничаване ловуването на определени видове, които влияят и са решаващ фактор за полезния дивеч в България. Така например за вълка сега се опитват да прокарат план за управлението му и казват, че в България сега има 500 вълка. Пълен абсурд. Ние годишно стреляме около 300 вълка, 330. В България има не по-малко от 1200-1500 вълка. Така че това са проблеми, които показват влияние, натиск върху управлението на ловното стопанство на страната.
През тези години ние успяхме, за Ваша информация и ще искаме всъщност подкрепата Ви, защото и там имаме натиск, ние успяхме в „Натура 2000” да се ловува, спазвайки стриктно всички изисквания на „Натура 2000”. В момента се прави опит и се прокрадва идеята буферната ивица около важните зони – става дума за Дуранкулак и други, които в момента по „Натура 2000” имат 100 метра, да се увеличи на 1000 метра. В момента се прави опит да се ограничи територията на ловците, като се прави опит да се забрани лова в тази зона. Никой ловец не е отишъл точно в езерото да ловува. Това обикновено става в страни от водните площи. Но там се печелят проекти, по всяка вероятност добре финансирани, и там се прокрадват определени интереси. И тук възниква много голям въпрос за сроковете на ловуване на водоплаващия дивеч. Ние не успяхме да решим този въпрос. Виждате промяната на климатичните фактори и други, почти изместват сезона на лова на водоплаващ дивеч много по-късно, отколкото е предвидено в закона. Така че това е един също много сериозен въпрос за ловците. Много сериозни въпроси за ловците са свързани с организацията на ловната площ. Ние вчера в ловния съвет го коментирахме. Има все още Регионални управления на горите, които не желаят да преведат границите на ловностопанските райони в съответствие със землищните граници. И аз дадох пример в Нова Загора, как в едно населено място, където знаете по закон в едно населено място не може да има повече от един ловностопански район, са стъпили четири ловни дружинки. Ще се изтрепят, което е недопустимо. Това е сериозен въпрос.
Сегашният закон за лова дава страхотно големи права на дружинките, което е недопустимо. При положение, че има правен субект – сдружението, сме дали едни права на дружинките, които права, по моя преценка, са вредни не само за ловното движение, а и за ловното стопанство. Примерно, ако едно ръководство на ловно сдружение не натисне дружинките да си вършат работата, както трябва, те са готови да се вдигнат, да направят ловно събрание да го сменят и да си замине ръководството. Всъщност какво правим и какво печелим? Или, ако примерно в една дружинка 4 – 5 човека не са доволни от председателите си на дружинките, също са в състояние да съберат още 15 човека по някакъв начин, да получат съответната подкрепа, да се издаде заповед за нов ловностопански план, както има примери в Своге и на други места, и няма никакъв проблем. Но има случаи, когато заповеди на ловностопански райони се сменят за 24 часа от един и същ министър. Тази нормативна уредба създава, по моя преценка, известни предпоставки за дестабилизиране на структурите на ловното движение.
И другият въпрос е свързан с последните протести. Има много недобросъвестни арендатори, които си позволяват да улавят дивеч с капани, пренебрегвайки закона, дори на някои места ги слагат на границата на ловно-рибарските дружини. Слагат се така наречените касетъчни капани на границите на ловностопанските райони с цел вкарването в оградените площи и ловуване. Вие знаете по закон, че дивечът, който е закупен от собствениците от стопанисващите райони и вкаран в оградените площи става тяхна собственост и те се разправят с него. И аз питам, къде е контролът? Дивечът, който се хваща от природата, вкарвайки се в оградената площ и става частна собственост, какво е това. Откъде накъде и защо, когато е държавен? Има проблеми с контрола на дивеча, който се закупува и се вкарва в оградената площ. В някои райони на страната възниква страхотно огнище на трихинелоза. Вкарват се дивите прасета без съответната проверка и така нататък. Нещо, което е много страшно за българското ловно стопанство. Чужденец в България трудно ще дойде да ловува в оградена площ. Това трябва да го знаете.
И нещо, което е много страшно. Само миналата седмица в един участък са избити само за една събота и неделя 58 прасета. Известен Ви е случаят миналата година в един нает район са избити близо 300 прасета за една събота и неделя. Това няма нищо общо с морала на ловеца. И възниква въпросът в оградените площи ще оставим ли да се правят гонки или не? Този въпрос поставят българските ловци. Това е сериозен въпрос. Не сме против оградените площи, защото оградените площи са по закон за оптимизация, за опресняване на кръвта, за разселване. Не сме против в оградените площи да има капани за реализирането на тези цели, но някои неща трябва да се спрат. И оттук възниква големият въпрос. При положение, че имаме вече нови субекти, при положение, че имаме различни субекти за стопанисването на дивеча, как ще става контролът. Контрол и пак контрол, който е много, много важен. Иначе в противен случай ще стигнем до момента, когато процесите за ловците ще бъдат неуправляеми. Което не е желателно. Не стига че в някои райони в следствие на това дивечът намалява, но процесите ще станат неуправляеми.
В този контекст на проблеми възникват още много въпроси. Ние подкрепяме асоциация „Български дивеч” след 31 декември да няма групово ловуване на дива свиня. Това, което се прокара е твърде опасно, защото се избиват много женски, бременни и майки и това е нещо много страшно. Не е морално за ловното стопанство. Поставят се още много въпроси свързани с груповото ловуване на дива свиня всяка събота и неделя, което става в момента в страната.Този въпрос предстои да бъде дискутиран, защото в някои райони на страната не е необходимо ловът да се превръща в ловен туризъм при състоянието на дивечовите запаси.
Има много други въпроси, които също третират управлението на ловното стопанство и са свързани със стопанисването на дивеча в определени местообитания. В някои райони на страната, съобразно местообитанието, основният вид дивеч е сърна, а всъщност ловците ходят и ловуват на дива свиня. И питаме ще зададем ли сериозно този въпрос – районите, в които има основен вид дивеч от дадените местообитания, това да стопанисват ловците. Това са също сериозни неща.
И накрая искам да кажа нещо, че 25 години ние работим без стратегия за развитие на ловното стопанство. Много сериозен въпрос е това, който поставям на вниманието, каква ще бъде политиката в тази област, ще имаме ли в близко време стратегия? Защото в крайна сметка, след стратегията се нуждаем от един нов закон за лова. Всички тези отношения вече да бъдат ясно сложени в рамката и всеки, който отговаря за нещо, да си носи отговорност в изпълнението на този закон. Ще дам малко в аванс – Националната организация е за това да се запази дивеча като държавна собственост, така както съществува в българската държава. И вторият основен принцип е правото на лов в България да бъде свързано с правото на стопанисване. Ловува този, който стопанисва. В този смисъл имаме претенциите, че неправителственият сектор и сдруженията имат една много по-добра и стегната система на организация и управление. Готови сме да претендираме да стопанисваме дивеча в тези райони. Защото има нещо много изконно – българският ловец ловува върху собствената си земя. Той ловува по земите на своите деди и бащи. В този смисъл ще бъде много трудно, ако се опитаме да променим системата в страната, още повече знаете, че една голяма част от арендаторите закупуват огромни площи и земи и така нататък. На този етап ние считаме, че това трябва да се запази, това е българска традиция, това е българският принос в европейското ловно пространство и в този смисъл мисля, че съвместно с политиците трябва да се опитаме да убедим всички, че това е правилният път. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Много въпроси нахвърляхте. Заместник-министър Костов и неговите колеги ще отговорят. Аз предлагам да изслушаме всички и после да Ви дадем думата на Вас.
Господин Пиперков, заповядайте!
АСЕН ПИПЕРКОВ, Български ловно-рибарски съюз: Уважаеми колеги, тук бе отбелязано от колегите, че има алтернатива в ловното движение в България. Доколкото чух колегата Петков, доста сериозни са намеренията да има монополна организация в страната, една единствена, стогодишна и така нататък. Искам да Ви кажа, че сдружаването на българските граждани е гарантирано от конституцията и то на доброволен принцип. Двете организации, които тук сме представени, не сме вносни ловци, не сме от друга планета, ние сме ловци на България. Както господин Петков казва – едните са лоши, другите са добри. Няма такъв момент и това категорично искам да го опровергая. Колкото едната организация стопанисва дивеча, толкова и другата. Контролните функции са на държавата. Всеки има право на избор да избере по-добрия и в случая хората решават къде да членуват и как да членуват. Никой не ги изоставя, никой не ги пресира под никаква форма. Хората излизат от едно сдружение, отиват в друго. Тук е въпрос на платформа, въпрос на виждане, въпрос на различна визия по управление на ловното стопанство.
Понеже каквото и да говорим винаги става въпрос за пари, в кулоарите всички изказваме много обединени мнения, но когато сме на публични дебати, нещата са по друг повод. Ще поставя нещата с истинските им имена. Може би едно радио, една телевизия са една система. Това са отминали времена. Ние сме членове на Европейския съюз. Не може държавата да дава пряка държавна помощ по отношение на неправителствени организации. Колкото и колегите да го искат това, това е невъзможно, защото няма да бъде допуснато от европейските ни партньори. Кой е по-добрият и кой е по по най, ще го определят хората, както при нас изборите определят кой да бъде и кой да не бъде. При нас е демократичен изборът. Решава дружинката, че ние предлагаме по-добри условия на защита на техните интереси, на техните права и на всичко, което касае лова. В миналия мандат беше направено да се промени закона, да се възстанови със закон единна монополна организация. Мисля, че това е недопустимо към днешна дата. Вие сами ще прецените дали може със закон да въведем неправителствена организация да бъде обединител на всички интереси. Това по повод организационните проблеми.
Не мисля че трябва да Ви занимаваме с подробности за проблемите, които съществуват, те са безкрайно много. Проблемите ще продължат да съществуват, ако държавата по-малко администрира процеса. В момента тя администрира на сто процента и оттам идват всички главоболия. Ние не можем да променим закона юридическите лица с нестопанска цел, защото основното, което тук не се споменава, основният проблем е, че ние сме регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Ние сме с абсолютно равни права с всички сдружения. Никой не дава повече права на един или друг. И тук съм абсолютно категоричен и по никакъв начин няма да се съглася с делението, което се опитва да се наслои. Ние не сме внос. Тук членуват 70-годишни ловци. Наши бащи и дядовци, които също ловуват в друга организация и аз не виждам проблем тук.
Съгласен съм, че по отношение на законодателството трябва да се променят само няколко неща, които биха обвързали така нещата, така че ние няма да Ви занимаваме с нашите проблеми. Ако всяко едно правителство или организация дойде в Комисията да Ви плаче, аз не знам Вие с какво друго ще се занимавате. Ако нещата са сложени на принципна основа и се избегнат тези капани в правилниците, които са поставени, ние сме го цитирали онзи ден на ловен съвет беше поставен въпросът за един член, който се тълкува двуяко от държавната администрация, нещата ще си улегнат и никога тези разправии, които са между неправителствените организации не трябва да се пренасят на държавно ниво.
Достатъчно напредна времето, не искам да Ви занимавам с подробности. Предполагам че това е само едно предварително запознаване с нещата. Нещата трябва да се решават на експертно ниво. Всички в своите редове имат експерти. Искам да напомня само, че преди 2000-та година председателят на Националното ловно сдружение тогава раздаваше ловните площи. Ако това го мислите за нормално, неправителствена организация да се разпорежда с държавни функции, ние не считаме, че това е така. Тогава определението на държавните райони се извършваше от Националното ловно сдружение и тогава възникваха конфликтите и проблемите, които доведоха до възникването на алтернатива в това направление. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам да изслушаме колеги, да няма реплики. Кой ще вземе думата от Асоциация „Български дивеч”?
……..БОЖИЛОВ: Вижте, аналогията с една единствена телевизия и така нататък не е уместна, защото не субектът, а обектът е един, единен и единствен компонент на средата, в която живеем. Той е бил за предците, сега и за поколенията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бояджиев, имате думата.
ПРОФЕСОР ЛЮДМИЛ БОЯДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин Хростов. Благодаря Ви за това, че се отзовахте на предложението ни да организирате тази среща. Уважаеми членове на Комисията. Ние когато се обърнахме към Вас да Ви помолим да организирате тази среща, идеята беше, че върховенството на закона е това, което трябва да бъде, лампата, която трябва да освети всички тъмни места на закона за лова и опазване на дивеча и стопанисването на един изключително важен национален ресурс част от българската природа. Защото българският дивеч не е само предмет за ползване. Българският дивеч е част от нашата екология, част от нашата екосистема, част от нашето ежедневие. Обръщайки се към Вас идеята беше, че българското дивечово стопанство и българският дивеч катастрофално пропада и то е в една ситуация, която почти – както е казал поетът, надежда нигде взор не види.
Искам да Ви кажаq че аз лично се срамувам от поведението на представителите на двете организации, защото ето това е явно ябълката на раздора –кой да ползва. И трябва да Ви кажа,че не е проблемът в капаните, не е с границите и така нататък, проблемът е, че нещата са излезли отдавна концептуално от управлението на държавата, която трябва да каже – може ли Вие да смените знака за еднопосочност във Вашата улица. Единият да каже не аз ще влизам от тук или от тук, дайте да обърнем улицата обратно. Като затворихме „Цариградско шосе” всички спазвахме условията. Това, което ние искаме да Ви кажем е, че по-голямата част от изказаните приказки са демагогия, не отговарят на истинността, в която се намира българското ловно стопанство, което пропада. Проблемът с търканията в отношенията между ползвателите било то в най-ниските структури, било то управляващите структури, ползвателите или други членове показва, че нормативната уредба е тотално изхабена, тя вече не казва кой, кому, какво трябва да прави, как да се санкционира, какво да се случва.
Другото, което трябва да се обсъжда е бракониерството. Българският дивеч и българското ловно стопанство се нуждае изключително бързо от една нова адаптирана към европейското законодателство реформа, което значи култура, цивилизация, нормално използване и доказване, че хората, които практикуват ловния спорт, са наистина достойни да правят това нещо. А не да се разправяме кой, какво прави. Защото, цялата национална пътна мрежа е държавна и общинска, но никой не си позволява да променя пътищата. А държавното ловно ръководство в България е обект на кому, колко да се вземе повече. И това се случи, защото се допуснаха прекалено много полемики стопанството да се политизира. Защото всяко нещо носи привилегии за ползване и
неплащане. Това е цялата работа. Това, което ние искаме да кажем е, че ако искаме да помогнем за възстановяването на славата на България, каквато тя беше по време на ловното изложение 1981 г. в Пловдив, а именно във връзка с предстоящата конференция на CIC. Ние трябва да покажем, че България е излязла от летаргията и че се е събудила и вече вижда как да оправи пропуските, както каза господин Иван Петков, поправките. Отваряш един закон, гледаш една страница с поправки. Трябва категорично ново законодателство.
На първо място, интересът на българската природа, част от която е дивечът.
На второ място, стопанисването, ангажиментът – кой ще го стопанисва и как, какви отговорности ще поеме. Вие ако видите закона ще видите – не може в стопанисването на държавна собственост да има 10 вида отговорности.
Отчетността – отговарям на господин Иван Петков. В България се въведе преди 10 години марката за отчитане на разселения дивеч. Обърна се земята да се махне тази мярка. Сега се хвалим, Министерството на земеделието, че имаме марка на елхичките, а на елените нямаме марки.
Другото хубаво нещо е, че дискусията се води тук и Вие имате възможност да повлияете на органите, опазващи обществения ред и на органите, които се занимават с правосъдие. Ние трябва да въведем същите мерки на отговорност и критерии и наказания точно, както в Наказателния кодекс за хората. Защото иначе няма оправия. До 3 – 4 години България ще бъде една пустиня. И тогава ще видим, какво ще разпределят и какво ще правят после.
След това, вчера го казах и на Народен съвет, българинът обича животните, обича природата, обича дивеча, но не обича ловците. Защото ловците излязоха от рамките на това, което представляват и започнаха да налагат обществени норми. Днес ще затворим този път, утре ще легнем на пряко, друг ден ще източваме този язовир и така нататък. Това е абсолютна проява на незачитане на законодателството и съобразяване с обществения ред. Необходими са много сериозни мерки и аз бих оценил по достойнство, както и колегите, с които обсъждаме това нещо, ако Вие поемете инициативата и възложите веднага да се започне работа. Да има обществено обсъждане на закона – ама имаме ли обществено обсъждане на цената на парното и тока? Колкото наложат толкова плащаме.
Миналата година съвсем неправомерно Агенцията по горите намали таксата, която се внася за стопанисване 50 лв. на определена категория, която даже не отговаря на категорията, която има правото на лов, просто защото е популизъм. Държавен дивеч, държавно стопанисване, ще намалим таксата, която е единственото постъпление за стопанисване на дивеча. Ето това са прояви, които показват, че отиваме към много тежка форма на самоуправство, с нещо, което не ни принадлежи.
Затова апелирам към Вас станете инициатори на действия, които да доведат до коренно различна обществена концепция и отношение към дивеча, който е неразделна част от природата в страната и неговото ползване е важно за културата на нацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бояджиев за емоционалното и точно изказване. От гражданските движения ще вземе ли някой думата? Аз предлагам да процедираме така – първо, членовете на Комисията, ако имат изказвания, становища, предполагам, че ще имат, по-голямата част от тях са ловци. Така че да дадем думата на колегите от Комисията. Господин Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Само с едно изключение, с всички тук присъстващи колеги, вчера бяхме заедно на ловен съвет и дебатирахме по същите теми. За кой ли път? За съжаление, защото професор Бояджиев направи много емоционално изказване, каза тежки думи, и аз за съжаление трябва да се съглася с всичко казано от него. Защото е прав. В България заверяват ловни билети около 130 хиляди ловци. Притежават билети 133 хиляди човека, обаче ловците са много по-малко. Защото притежанието на ловен билет не те прави автоматически ловец. Ако трябва да перефразирам един писател, който беше казал „Човек, това звучи гордо”, аз мисля че Ловец това звучи гордо. Ловецът е стопанин, грижовен стопанин. Той обича дивеча, грижи се за него и само в малка степен го ползва. Всички тези райони, за които говорихме, предоставените ловностопански райони, стана вече ясно 87 процента от територията на страната е предоставена на ловните сдружения, респективно дружинките. Съгласен съм с много от нещата, които казаха и господин Петков и господин Пиперков. Подарени са им от държавата. Е, това било земята на техните деди. Не само на техните и на дедите на тези, които не са ловци. Тези територия е предоставена за стопанисване и ползване. Аз от опита си който имам на терена, а той е над 30-годишен, убедено Ви твърдя, че с ползването се справяме доста успешно, даже по-успешно от разрешеното. Със стопанисването се справяме слабо, някъде по-добре, някъде никак. Тоест българският ловец или притежател на ловен билет е абсолютен длъжник на българската природа и на българския дивеч.
Почти винаги в качеството си на най-различен служител на различен ранг съм се сблъсквал непрекъснато с проблемите на организираните ловци и почти винаги е станало въпрос за някакви техни още права – за увеличаване на територии, за допълнително създаване на ловища, за увеличаване на ловни излети, за увеличаване плана за обстрела и почти никога за отговорности. Нещата са много едностранчиви. Но никого не упреквам, включително и себе си, и аз съм ловец. Но трябва много сериозно да си дисциплинираме членската маса. Да научим тези хора, че ловът е преди всичко отговорност. В противен случай съм напълно съгласен каквото и да правим истината е, че състоянието на българската природа, респективно на дивеча, който е живата украса на природата, не е добро. Поне в региона, който добре познавам и обитавам. Доколкото съм чувал на други места, нещата са много по-зле и почти не съм чувал за места, където са по-добре. Защото цяла България се изсипва да лови на дива свиня в Странджа. И като отидеш събота и неделя там, ако се качим на някои по-висок връх там, който ще е по-нисък от Софийското поле, ще помислите, че сме някъде в Афганистан. Никакви отстрелни норми, никакви правила на етика и поведение, да се пазят майки – всичко се стреля. Там играта е „всичко коз”. Осъдени няма. Лишени твърде малко. Тук сдруженията не помагат, независимо от решенията на съда, който решава кого да изключат. Да не отваряме темата какво се случва на служител на горите, ако си позволи лукса да залови бракониери. Телефонът му става на ютия. Започва се с хубавото, минава се с лошото и има директори изхвърлени от работа и в момента невъзстановени, само защото не са реагирали на обажданията, не са пуснали бракониерите и не са покрили случая. Това е сигурен начин да бъдеш уволнен. И тук вече отиваме към генералния въпрос. В що за държава живеем ние? Аз съм в политиката от един месец и виждам, че този, който си гледа работата, си отива, и това е най-малкото, което му се случва. Защото след това се започва допълнителен тормоз. Той си е позволил лукса да се противопостави на властимащите и да си гледа работата, забележете. Това е театър на абсурда, това не е държава. И ако ние наистина искаме да остане природа в България, трябва да вземем много сериозни мерки. Имаме потенциала да го направим, воля не ни е липсвала никога и височайша подкрепа. Ако не го направим, нищо не правим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господа заместник-министри. Господин Председател, аз може би трябва да обявя конфликт на интереси, понеже съм член на Управителния съвет на БЛРС. Няма да говоря пристрастно, ще говоря принципно. Аз съм за алтернативите и за това, че всеки български гражданин има право да се сдружава, за това, че хората трябва сами да избират да преценяват, къде да отидат и какво да правят. Затова толкова.
Искам да продължа темата на господин Желев. Когато някой се опита да възпре нещо, което не е добро, бива прогонван по политически принципи. Аз смятам, че на това нещо трябва да се сложи край. Подкрепям заместник-министър Костов за това, което каза, че трябва да изкараме държавата от отношенията между отделните сдружения. Защото винаги, когато държавата се намеси, когато една или друга партийна структура е на власт, може да се окаже, че тя въздейства политически. Затова трябва да има принципи, трябва да има много желание, за да се променят тези неща и аз мисля, че това, което предложи министър Костов, трябва да бъде подкрепено и трябва да влезе в зала. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на госпожа Караянчева.
Господин Костов заповядайте!
ДОЦЕНТ ГЕОРГИ КОСТОВ зам.-министър: Аз ще бъда кратък. Впечатлен съм от емоционалните изказвания на всички, взели участие. Това е нормално, защото ловът предполага наистина силни емоции, независимо че аз не съм ловец, но съм свидетел на тези емоции. Бяха казани много неща. Аз ще продължа само част от мисълта на господин Румен Желев, че на практика тези, които понасят наказание за това, че са упражнили правото на контрол, понасят наказания не само по линия на преките си отговорности от страна на горското стопанство, а често пъти и от властимащи в другите власти – говоря за съд и прокуратура. Много престижно е да се чувстваш голям мъж, голям началник и няма начин да не си велик ловец. В това начинание се включват също така представители на силовите ведомства. Господин Бояджиев си го спести това, но мисля, че ще ме подкрепи. И тогава тези хора, улеснени с определени силови правомощия, когато бъдат установени нарушения, те често пъти пряко или косвено, могат да упражнят тези си правомощия да укажат влияние върху контролния орган. Това трябва да се знае, че е проблем. Аз вчера пред пленарния съвет казах следното изречение. Не може в България да не се уважаваме като хора, а да искаме като хора да уважаваме животните. Ние помежду си не се уважаваме. Това обаче е проблем и продукт на един дълъг преход и много проблеми, които сега не можем да анализираме. В голяма степен това не се изтъкна, че има проблеми между стопанисващите дивеча, независимо кои са – сдружения, юридически лица и така нататък, и собствениците. Тъй като дивечът е държавен, собствениците на определени територии нямат никакви права да спрат едно или друго дружество или сдружение да нахлуе да извършва някакви мероприятия, да се разхожда по тяхната територия. Такива проблеми подлежат на разискване и категорично обсъждане. Този проблем съществува, защото, за разлика от Закона за горите, който аз имах възможността да се занимавам през предишния мандат на управлението, Законът за лова и запазване на дивеча, не е преминал през тези обществени обсъждания. Той най-често е налаган и променян много набързо, искам да кажа изцяло на тъмно. Това още повече засилва в мен убеждението, тъй като живеем във века на информацията и знаейки, че единственият начин да се борим с лошите практики, да не ги казваме само корупционни, извършването на всичко да е все по-прозрачно. Ние се нуждаем от промяна на нормативната уредба, но това не може да стане – сега започваме да правим нов закон. Най-напред трябва да се определи накъде отиваме. Каква трябва да бъде стратегическата рамка и модела на развитие на нашето ловно стопанство, а това изисква сериозен дебат и то добронамерен, смислен. И аз много се надявам точно този дебат да тръгне от заинтересованите страни, от сдруженията в системата на дивечовъдството и ловното стопанство. Най-напред трябва да знаем къде отиваме и какво правим, а не да седнем една работна група и да правим нещо, което ще изглежда политическо. И като започнем да го защитаваме пак ще се разделим на управляващи и опозиция и все едно нищо. Това ще ни отнеме време. Като оперативна информация мога да кажа, че наистина има двуяки членове в сега действащия Закон за лова и в Правилника на приложение, които позволяват субективно тълкуване. Ще направя необходимия анализ, за да можем да променим тази ситуация и да няма възможност поне за субективизъм по сега действащото законодателство. И затова съм включил и Законът за лова и опазване на дивеча на първото полугодие на законодателните промени, които изискваше Министерския съвет. Не знам дали ще успеем за първото полугодие, но съм записал тези закони. Говорим само за промени в досега съществуващия закон. Успоредно с това ДАНС с помощта на неправителствени организации ще започнем този дебат. Имаме подкрепата на ДАНС. Трябва да определим накъде отива нашето ловно стопанство и какъв трябва да бъде моделът като стратегия. На трето място ще кажа изключително засилен контрол върху дейността на ловното сдружение и на всички други участници в стопанисването на държавните ловни територии. Имам някои предварителни информации, които хич не ме радват. Особено за договорите за съвместна дейност в ловните стопанства. Там резултатите за държавата са не добри. И аз не знам държавата трябва ли да продължи да развива този модел в този му вид, в който държавата не получава съответната такса от земята, която трябва да получава всеки собственик. Във всички случаи в този дебат, който е иницииран и в контрола, дейно участие вземат собствениците. Земеделските земи вече не са държавна собственост и да се разпореждаме там някакви дружинки, хей така по силата на традицията.
Едновременно с това казах, че ще засиля и контрола на терена. Аз мога сега да ви заявя, че ако сегашното управление и държавата има дългосрочна подкрепа във всички случаи това ще е последният ловен сезон, в който груповият лов ще се извършва след Нова година. Това е абсолютно нехуманно да гоним бременни животни. Дори да не ги убием, само тяхното прогонване, не е хуманно. Всички сме родители, знаете за какво говоря. Аз заявявам пред Вас, ще го изискам от всички мои подчинени и ще обявим награда за уловен най-висшестоящ бракониер. Надявам се ловните сдружения и тук присъстващите да дадат своя дан в тази награда. Можем да я направим многопластова.
И накрая ще кажа нещо по отношение на административните наказания. Опитваме се, колегата Иван Недков, да въведе електронна система за отчитане на отстрела. В бележката пише едно, стреля се на всичко коз, и се отчита това, което е написано. Прав е господин Желев, че не може една елхичка да я маркираме, да я проследяваме, а едно голямо животно да не му обръщаме внимание. Разписаните мерки в Наказателния кодекс за тази цел са сериозни, но аз не знам някой да лежи в затвора за това нещо. Това е именно поради ненаказуемостта, тъй като, когато големият прави нарушения и малките са покрай него в груповия лов, виждайки че големият е ненаказан, и малкият го прави. Както е казано, рибата се вмирисва от главата. Затова ще предприемем и сме предприели вече сериозни мерки за осъществяване на контрол по извършването на мероприятията, залегнали в договорите на всички правоимащи, така също и по време на извършването на лов. Тези мерки са съгласувани вече в рамките на изпълнителната агенция по горите и държавните горски предприятия, но веднага ще кажа, че не са толкова лесно приложими в някои територии на хора със сериозни влияния. Не искам да конкретизирам, но това нещо мисля, че е публична тайна. Заявявам воля да го направим. Имаме обективна информация. Никого предварително не обявявам за виновник. Благодаря за вниманието на Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, господин Петков.
ИВАН ПЕТКОВ: Извинявайте, че взимам втори път думата. Първо, всеки ловец има право да избира къде да членува. Той членува в сдружения, не членува в национална организация. Трябва да се знае. И този ход, който ние направихме 2000-та година е именно затова, да дадем право на ловеца да си избира къде да членува. При нас може да членува в 139 самостоятелни ловни организации. Не случайно аз казах, че националната организация по принцип е сдружение на юридически лица. Другият въпрос, на национално ниво не може да има монопол. По този въпрос се е произнесъл Конституционният съд. Има специално решение по този въпрос. На национално ниво държавата е в правото си, особено когато се говори за екологични ресурси и за ресурси изобщо, тя да прецени по какъв начин да предостави управлението и на кого. Така че няма монопол в това отношение. Практиката в Европа е, че не на националните организации се дават функции. Ние никога не сме разпределяли площи. Функцията ни беше дадена на определена районна дейност. Това е съвършено различно. Площите се дават от държавата със заповед на министър и така нататък. Практиката в Европа, както и в европейските структури е, че Европейската комисия припознава, запомнете – не организацията е партньор на държавата, а Европейската комисия припознава Асоциацията на ловците на Европа, както и Бъртлайн интернешънъл дружеството на птиците, като партньор на Европейската комисия за опазване на природата и дивечовото стопанство на Европа. Няма претенции Европа да даде на национално ниво някой да стопанисва, да ръководи структури и друго. Става въпрос за единен подход, единна политика на национално ниво в управлението на всички структури и субекти, свързани с развитието на ловното стопанство. Ние говорим за принципи, които са важни и които са свързани със стабилитета на ловното стопанство и движение. Това е предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища? Заповядайте!
ИВАН ТОДОРОВ: Господин Председател, така като гледам може би съм един от най-възрастните и затова искам да обърна внимание на нещо, което е много важно. През цялото време се говори за ловно стопанство. Тук има колеги, които са от системата на горите и реално ловното стопанство, когато се заговори за него, веднага се асоциира стопанска дейност и това е нещо, което беше създадено в рамките на 20 – 30 години. Според мен е хубаво да се обсъди на експертно ниво, може би и в самата Комисия, какво представлява ловно стопанство. Поставям го този въпрос, защото не бива да се спекулира с това, кое ловно стопанство и кое не. Цялата държава стана ловно стопанство в един момент.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Само няколко думи като обобщение. Безспорно че това, което е заложено като амбициозна програма, няма да стане толкова лесно, толкова бързо. Обществено обсъждане е необходимо. Ние ще подкрепим промените в Закона за лова, които ще бъдат внесени от Министерството на земеделието. Господин Костов можете да разчитате на Комисията особено за мерките за противопоставяне на бракониерстването. Тази природа, в която живеем и ние в тази държава, е важна за всички.
Добронамерен тон и добронамерен разговор се получи, така че благодаря за Вашето участие. Чукайте на отворени врати за всякаква подкрепа от наша страна. Хубаво е, както казахме,да осъществим тези промени, които касаят само закона. Голяма част от Комисията не сме специалисти и ще разчитаме много на Вашата помощ за приемането на нов закон, тъй като виждам нагласата я имаме, за да се избегнат многократните проблеми. Макар че 25 в сравнение с други закони, е нищо като промени.
Да, господин Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Това ще бъде по-скоро като въпрос към колегите от ловния съвет. Законът и другите неща вече е ясно натам вървим. Става въпрос, че е необходима национална стратегия за развитие на ловния отрасъл.
Аз мисля, че приехме такова нещо на Ловния съвет и поехме ангажимента, ако не ми изневерява паметта.
АСЕН ПИПЕРКОВ: Част приехме.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Дори и част, точно за това говорим, че говорим на парче днес изскочи този проблем, утре онзи, тръгваме да го решаваме, а пък нямаме посока, нямаме цел. И тогава решихме, че естествено кой друг, ако не шефът на катедра „Ловно стопанство” към Лесотехническия университет. Той беше също член на Ловния съвет.
ИВАН ПОПОВ: Тя е възложена и е изпълнена, този проект е изпълнен.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз понеже дълги години не съм член на този съвет, сега съм пак и виждам, че нещо е станало, така че трябва да катализираме нещата да се случат. Наистина без перспектива, така, на парче, не бива да се работи.
ПРЕД. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем накратко в Ловния съвет след приключването се разбрахме, че първият съвет след Нова година, в началото на февруари, ще бъде на тема точно тази национална ловна стратегия, като идеята на ръководството на агенцията е първо, националната стратегия да бъде приета и на основата на стратегията да бъде разработен законът.
ФЕРИХАД АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, всички говорихте много загрижено за лова и проблематиката обаче ние като законодатели, нашата работа е да направим така, че да се случват нещата така, както трябва. Ако Вие се обедините от нещо общо и кажете – ето това ще гласуваме, няма да има опозиция и управляващи. Обаче ако излезете с няколко мнения, тогава залата ще се раздели не на политически признак. Казвам го като ловец, защото това – аз съм от еди си коя политическа партия и моето мнение е различно, моето мнение е вече като ловец, отколкото като политическо мнение. Така че най-важното за новия закон освен стратегията, освен модела на ловното стопанство е, Вие да сте единни като хора от бранша. Ако не сте единни, нищо няма да се случи.
Възползвам се от това, че взех думата и пожелавам весели празници на всички. Бъдете живи и здрави!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря. По-скоро като препоръка към колегите от Министерството на земеделието – трябва изключително отговорен диалог със съдебната система. Защото, каквото и да направим, нашите добри пожелания ще си останат просто като една нула в пространството, ако там нещата не тръгнат. Говорихте преди малко за представители на определени структури, които участват в разни неща. Аз мога да дам пример от моя регион, мога да кажа имена, разбира се, високопоставено административно лице с доказано отношение срещу горски надзиратели и така нататък, в момента е оправдан. Така че това е моята препоръка.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Колеги, благодаря.
Заседанието бе закрито в 19,30 ч.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ


Стенограф:
Маргарита Крачунова


157791 знака