1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 554-01-31, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 12.02.2015 г. на първо гласуване.
2. Обсъждане на проект за решение за спиране на износа и изпращанията на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по Комбинираната номенклатура, съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1101/2014 на Комисията от 16.10.2014 г. за изменение на приложение І към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура на Общата митническа тарифа /OBL 312/І от 31.10.2014, № 554-02-8, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 12.02.2015 г.
3. Обслужване на проект на решение за налагане на мораториум върху износ на необработена /обла/ дървесина № 554-02-7, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 11.02.2015 г.
4. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС /2015/ № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ









П Р О Т О К О Л

№ 9


На 24 февруари 2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 11.10 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:






ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 554-01-31, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 12.02.2015 г. на първо гласуване.
2. Обсъждане на проект за решение за спиране на износа и изпращанията на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по Комбинираната номенклатура, съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1101/2014 на Комисията от 16.10.2014 г. за изменение на приложение І към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура на Общата митническа тарифа /OBL 312/І от 31.10.2014, № 554-02-8, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 12.02.2015 г.
3. Обслужване на проект на решение за налагане на мораториум върху износ на необработена /обла/ дървесина № 554-02-7, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 11.02.2015 г.
4. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС /2015/ № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
5. Текущи.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем работа.
Гости на днешното заседание са Десислава Танева - министър на земеделието и храните; Доцент Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните; Виржиния Хубчева – директор Дирекция „Развитие на горския сектор”, МЗХ; Магдалена Дакова – директор Дирекция „Административно и правно обслужване, МЗХ; Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите; Красимир Каменов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите; Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите; Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителна агенция по горите; Пламена Грозева – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, МЗХ; представители на Националната асоциация за семена в България.
Първо, да приемем дневния ред на днешното извънредно заседание.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 554-01-31, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 12.02.2015 г. на първо гласуване.
2. Обсъждане на проект за решение за спиране на износа и изпращанията на стоки с кодове 440110, 440320, 440391, 440392 и 440399 по Комбинираната номенклатура, съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1101/2014 на Комисията от 16.10.2014 г. за изменение на приложение І към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура на Общата митническа тарифа /OBL 312/І от 31.10.2014, № 554-02-8, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 12.02.2015 г.
3. Обслужване на проект на решение за налагане на мораториум върху износ на необработена /обла/ дървесина № 554-02-7, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 11.02.2015 г.
4. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС /2015/ № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
5. Текущи.
Към тази точка предлагам изслушване на Националната асоциация за семена. Това беше включено като допълнение, но не заявено в съобщението, за което се извинявам. Представителите на асоциацията са тук. Ако нямате нищо против по така предложения дневен ред, предлагам да гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, Въздържали се” – няма.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Във връзка със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заявявам още от самото начало, че няма да участвам в гласуване, предвид на потенциален конфликт на интереси, като собственик на дървопреработвателно предприятие. Моят глас няма да го има нито в „За”, нито в „Против”, нито във „Въздържали се”. Подготвил съм декларация, която ще внеса още днес в Народното събрание.
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Преди да започнем по същество работата на Комисията и да тръгнем по дневния ред, искам да поставя един въпрос, който касае дейността на Комисията. Ние сме „За”, разбира се, и смятам че нито един от колегите не е против да има извънредни заседания, защото осъзнаваме, че проблемите, които касаят земеделския сектор, са много и не търпят отлагане понякога, но да получаваме материали по съществени теми, становища и доклади в деня на заседанието, според мен е малко несериозно, защото народните представители нямат възможност да се запознаят с тях в дълбочина.
Ние сме приели вътрешните правила на Комисията – чл. 7, ал. 6. Там пише, че своевременно народните представители трябва да бъдат информирани и че може в деня на заседанието да се предоставят материалите. Направих си труда да проверя какво са приели другите комисии. Ще дам пример с Комисията по отбрана. Там има условие поне 24 часа преди заседанието материалите да бъдат предоставени на народните представители.
Поставям тази тема не за нещо друго, а наистина бих искала работата на Комисията да е добра и решенията, които ще вземем тук да са в полза на обществото. Тези теми наистина са важни и са в интерес на обществото. Не ми се иска точно в един такъв момент набързо да четем материалите и да се чудим какво да правим. Давам пример с доклада за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. И тогава бързахме на второ четене, също тогава в деня на Комисията ни бяха раздадени материалите и сега в момента виждаме, че сме пропуснали съществени моменти в този закон.
Аз като народен представител ще си позволя да направя промени във вътрешните правила, с които да бъде по-добре свършена работата на Комисията. Затова моля тези материали да бъдат получавани своевременно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Емин. Аз споделям казаното от Вас. Между впрочем не само Вие, и други народни представители, членове на Комисията по земеделие повдигнаха въпроса с извънредните заседания, които провеждаме. Аз ще помоля всички колеги и най-вече Министерството на земеделието – да, ние имахме два много важни законопроекта и Закон за подпомагане на земеделските производители, и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Те бяха спешни от гледна точка на кампанията, която започва на 1 март. Но нормално е един път месечно да допуснем, че ще ни се наложи да имаме извънредна комисия, но това да не става практика, защото народните представители на Комисията по земеделие, така се е случвало, че са от много далечни краища. Там са им избирателните райони и трудно пътуват. Така че приемам направената от Вас бележка и ще се постараем заедно с Министерство на земеделието да си провеждаме комисията в сряда, 15.30 ч., както е регламентирано и само по изключение, като казвам, че изключенията не трябва да бъдат повече от един път месечно, ще прибягаме до извънредни заседания. Днес наистина становищата пристигнаха в последния момент, за което се извинявам. Но така или иначе днес заседанието е свикано, така че караме по точките от дневния ред.
Точка първа, моят колега господин Делчев е тук. Той ще изложи предложението си за изменение на Закона за горите.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, това е законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Реформаторския блок, като основната идея на законопроекта е да се забрани със закон износът на необработена дървесина за трети страни, подчертавам страни, които не са членки на Европейския съюз и да се даде правомощие на Народното събрание, каквото има в момента министърът на земеделието и храните в случай, че прецени, че за определени дървесни видове, може да се забрани износът на необработена дървесина към всички държави. Това да бъде направено с някакъв срок.
В мотивите ясно сме описали каква е целта и каква е идеята на нашия законопроект. Ще ви кажа накратко, вероятно всички Вие знаете за проблема. Съществува сериозен проблем с незаконната сеч и с масовата сеч. Аз лично съм народен представител от София-област и провеждам много срещи в областта. Както знаете на територията на София-област има планини като Рила, като Стара планина, които са със сериозно горско залесяване. Проблемът е, че всеки средно статистически турист или неправителствена организация става свидетел на истинска сеч като на година, по свидетелства на неправителствени организации се твърди, че тази сеч достига между 300 хиляди кубически метра дървесина на година до 1 милион незаконна сеч. Очевидно е, че има проблем с контролирането на тази сеч. Очевидно е, че има проблем с налагането на иначе добри мерки, които са предвидени в Закона. Аз не искам да казвам къде е този проблем. Този проблем е всеобщ, тъй като в борбата с незаконната сеч участват както горската администрация, така и полицията. А когато говорим за износ, а ние трябва да говорим и за износ, защото около 1 милион кубически метра дървесина се изнася всяка година в държави около България, необработена дървесина, тогава и митническите власти би трябвало да участват в този контрол. На този етап този контрол не се случва ефективно. Доколкото знам Министерството на земеделието и храните имат идея по какъв начин да подобрят контрола и са предприели конкретни стъпки, за което ги адмирирам. От нашите срещи мисля, че можем да дадем и много полезни други идеи, свързани и с маркирането на горите, и с начина по който действа горската администрация, и много други идеи. Така че ще приветствам всякакви разговори. Но смятам че до момента, в който ние не можем да се похвалим с истински добър контрол на незаконната сеч, ние трябва да направим всичко възможно да намалим търсенето.
Разбира се, че сме запознати с аргументите за реекспорт и за това че държави-членки на Европейския съюз могат да бъдат използвани за реекспорт в трети страни, но всички разчети показват, че една такава законодателна забрана, би ограничила търсенето за износ на необработена дървесина.
Колеги, дърветата в България, гората в България е национално богатство. Има държави, които имат петрол, има държави, които имат злато, ние имаме хубава, здрава гора, която се използва за строителство, за огрев и за много други неща. И според мен, ние трябва да сме много чувствителни към темата за защита на националното си богатство и да направим всичко възможно тези обезлесявания, които се случват на места и се показват по медиите, да бъдат спрени и Ви призовавам да мислите върху проблема и да обсъдим този законопроект внимателно. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, колега Делчев. Само да попитам, понеже не виждам в предложението за законопроект, имате ли идея временно ще се фиксира ли срок или няма?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Смятаме, че ако сложим срок два, три или пет месеца, то той би бил недостатъчен, с оглед на това, че борбата с незаконната сеч продължава вече с години. Тъй като е със законопроект, не даваме срок за забрана.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест Ваше право на избор е да прецените.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: По-скоро на Народното събрание. Тази забрана ще бъде постоянна, поне до момента, в който ние не видим, че има реален резултат и той е описан в мотивите. Тогава съвсем спокойно можем пак да се съберем, да видим данните от Министерството на земеделието и храните, и да отменим забраната.
Пак подчертавам – износ на необработена дървесина. Това е дървесина без каквато и да е добавена стойност. Обработена, греди и така нататък, могат да се изнасят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Имате думата, колеги.
Господин Йончев, искате процедура, добре.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, ако са съгласни колегите, първите три точки да ги разгледаме в един дебат, защото са аналогични трите предложения. Нека да бъдат представени трите едно след друго и тогава да направим общ дебат върху трите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги. В нашето предложение за решение ние предлагаме временна забрана от три месеца за износа на дървесина, необработени дървесни продукти. И ще Ви кажа откъде идва това наше решение за такова предложение. Първо, във връзка с констатирани нарушения, които в продължение на много време не са отстранени. Също така обществената нагласа, че се изсича българската гора и износът на необработена дървесина е много сериозен, а контролните органи не съумяват да си свършат работата. Третият основен мотив е това, че предни управления не са успели да има контролирано изсичане, контролиран износ и това е дало възможност на определени фирми, така наречени обръчи от фирми, да направят такъв незаконен износ. Всичко това води до една ясна позиция и тя е позицията и на партия ГЕРБ, в нашата предизборна програма имаше такива заложени точки, които касаят опазването на българската гора, а съответно и на задачите на правителството за опазване на българската гора.
В решението ние предлагаме много конкретни и ясни неща, които трябва да се случат, за да може наистина да има някаква светлина в тунела. Първо, обхващаме не само общото понятие „необработена дървесина”, а даваме кодифицираните наименования на тази дървесина. Както виждате в предложението са написани пет кода на дървесина по начина, по който тя е написана в Националния статистически институт. Това дава една всеобхватност на забраната. Знаете че министърът на земеделието има право според чл. 126, ал. 6 да забрани износа към страни, които не са членки на Европейския съюз и към трети страни. Но ние даваме и една допълнителна възможност за забрана, в която се казва, че забраняваме и изпращането на необработена дървесина, защото, както и колегата каза преди това, много лесно се заобикаля тази забрана като през страни-членки на Европейския съюз правят доставки към страни, които не са членки на Европейския съюз.
Защо го правим всичко това и тези три месеца защо са ни необходими? Необходими са за това да се направят законодателни промени в Закона за горите, в Наредбата за сечищата и в подзаконови нормативни уредби, които ще дадат възможност наистина да се повиши опазването на българската гора, да се регламентира ясно кой има право да сече, кой има право да продава и да изкупува дървесина. Има много законодателни пропуски, които ние считаме, че за тези три месеца ще бъдат наистина изчистени.
Мораториумът също така от своя страна следва да подпомогне българското производство на тези предприятия, които използват така наречената технологична дървесина, защото знаете, че има и предприятия, които в момента не могат да осъществяват дейност, тъй като нямат необходимата суровина. Това ще доведе и до повишаване на заетостта и започване на работа на тези предприятия.
Другият основен мотив, който ние ще заложим и точно в тези три месеца трябва да се направят нещата, е правила за стимулиране на нашите истински производители и на фирмите, които работят с тази технологична дървесина като се разпише ясно в тези подзаконови нормативни уредби, че имат право да работят и да изкупуват фирми, които наистина имат технологичен потенциал за това, имат технологична база за обработка. А не фирми, които са прекупвачи или хора, които единствено се занимават с търговия.
Също така трябва да се отбележи, че този мораториум през тези три месеца трябва да се следи както от горските власти, така и от митниците и от НАП. За тези три месеца мерките, които Министерството на земеделието е започнало да прави в периода в който то е сформирано, аз успях набързо да се запозная с това, което те предлагат и вече прилагат. За тези три месеца ще има възможност да се видят реалните резултати от това, което те са направили и при едно следващо събиране ще имаме възможност да отчетем и ние както законодателно какво сме постигнали, вследствие на тези законодателни промени, така и заедно с Министерството това, което те са приложили като конкретика и като практика за опазване на българските гори. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Патриотичният фронт, бидейки около тази маса, е инициаторът на цялата тази полемика. Аз, като народен представител от Сливенски избирателен район, съм непрекъснато атакуван в Котел, в Сливен, в Твърдица от хора и то преки свидетели на това, което се случва в българската гора. Нашите мотиви са обосновани с нашата програма. Може би тези, които са се запознали с нея знаят, че едно от основните направления в нашата програма е опазване на българската природа, българските гори.
Предложението, което внесохме беше за решение на Народното събрание да се гласува тримесечен мораториум върху износа на обла дървесина, включително това, което не виждам в решението като понятие на това, което преди мен бе прочетено, но това няма значение. Нещата могат да бъдат уточнени. Нашият основен мотив да внесем това предложение за решение, се основава на това, че в последните години, по сведенията на нашите експерти, 70 процента от дървесината, която се изнася от България, е под формата на „дърва”. Очакваме че сега като махнем „дърва”, ще започнат да пишат „дънич” – укрепващи дърва за кораби, за товари, мини.
Ние тук сме се събрали и поначало като Комисия досега винаги сме демонстрирали единомислие, когато става въпрос за националните ценности, които трябва да защитаваме. И го правим. Така че и в този случай имаме нюанси, което не е чак толкова важно, важното е, че целта, която преследват и трите проекта, е една и съща. А тя е да се запази българската гора и в това няма никакво съмнение.
По-скоро искам да наблегна върху това, което ние предлагаме. Не само да се наложи един мораториум, да минат три месеца с много приказки, с много телевизионни изяви, а през това време наистина да се затегнат още повече нещата. Аз мисля, че сега и господин Костов ще каже, че те са достатъчно затегнати, достатъчно се следи, обаче така или иначе виждаме, че резултатът, въпреки усилията на всички, е незадоволителен. Всички знаем, че е така. И трябва да се вземат съответните законодателни мерки допълнително да се стимулира производството на обработена дървесина в България и да се търси максимално и добре организирано излизане на външни пазари, за да може дървесината, която се изнася от страната, да носи достатъчно доход на националното ни стопанство.
В общи линии това е нашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров.
Чухме докладите по трите точки. Започваме дискусията. Заповядайте, госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, господин заместник-министър, колеги. Аз мисля, че и в трите предложения, които ние направихме, има смисъл и ако ги допълним взаимно, може да се получи нещо добро. Искам да кажа на колегата Петров, че нашето предложение за решение, което внасяме, ще започне да действа веднага след като бъде обнародвано в „Държавен вестник” и то много преди 6 април, което Вие внасяте. Пълнотата на нашето предложение също е по-всеобхватна. Ние работим с кодовете, изброяваме кодовете, които ако ги прочетете в нашето предложение, ще видите че тези пет кода обхващат абсолютно всичко. Това е много важно като пълнота, като допълнение.
Втората точка, която Вие предлагате, е малко в разрез с пазарната икономика, защото няма как да накарате големите фирми, според мен, няма такъв механизъм, който да накара да се сключат дългосрочни договори. Точно в тази законодателна част, която ние предлагаме, подзаконовата уредба ще има наредба за възлагане на дейности за работа в горите и там се казва на кого и как се продава тази дървесина. И всъщност три месеца дървесината да не се изнася ще даде възможност на предприятията малки, средни, големи да имат възможност да запълнят със суровина капацитета и да започнат да работят, за да дадат възможност на българските работници да се повиши заетостта. Така че с тези забележки, тези допълнения, аз мисля че имаме какво да направим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колежке, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Извинявайте колеги, че закъснях. Искам да изкажа своето мнение, тъй като днес имам кръгла маса, която съм организирала преди един месец и ще трябва да се върна там, затова така настоятелно Ви моля да ми дадете думата, господин Председател.
Моите виждания. Предложената промяна в законопроекта на господин Димитър Делчев за допълнение на чл. 126 от Закона за горите според мен е пресилена и ще създаде проблеми при нейното изпълнение от Народното събрание за сметка на изпълнителната власт. И без тази промяна Народното събрание може да взима решение.
Относно предложението за нова ал. 7 – според мен тази забрана е крайна мярка за разлика от мораториума, който ние предлагаме. Разрешителният режим, който предлагаме да се въведе след осигуряване на ресурс на националната дървообработваща промишленост, е достатъчен и при него може обективно да се обсъждат различни възможности за изгодна реализация на дървесината в Европейския съюз.
Относно проекта за решение на госпожа Цвета Караянчева имам няколко неща, които искам да споделя с Вас. Първо, предложението обхваща част от така наречената необработена, обла дървесина, като дървесни видове и като категория дървесина. В предложението на Патриотичен фронт се изисква компетентните органи да определят понятието ”необработена дървесина”, което, разбира се, трябва да бъде съобразено съгласно цитирания регламент. Предложението е частично, с малък обхват и дори практически неизпълнимо поради това, че тази номенклатура не е позната нито на дървообработващите фирми, нито на преработвателите. Забраната за износ е несериозна, защото голямо количество дървесина от категория „дърва”, в това число и дървата за горене, се изнасят обли, на секции от един, два метра, без никаква последваща обработка. Ако се спре износът на дървата за огрев, защо не се предлага спиране и на дървата за технологична дървесина? Ако се приеме това решение, веднага съпътстващите документи за дървата за огрев от търговците, ще се оформят като дърва за технологична дървесина и износът ще продължи. Затова предлагаме да се обсъдят нашите решения, на Патриотичен фронт, защото те са далеч по-обхватни и прецизни. По същество включват предложенията, направени от госпожа Цвета Караянчева и сроковете, които ние сме предложили, съвпадат.
В защита на това предложение, което ние сме направили, има един много подробен материал, който е представен от организацията на природозащитниците за размера на незаконния добив в България през последните десет години, в който се казва, че този добив е между 2 милиона и 400 хиляди квадратни метра годишно. Анализът на тази природозащитна организация публично е признат от компетентните органи от Министерството на земеделието и храните за професионално издържан и коректен.
Безусловно в Република България има незаконен дърводобив в много големи размери. Въпреки това ние се позоваваме и на Регламент 995, който е влязъл в сила през май 2013 г. и който е задължителен за всички страни-членки и забранява търгуването и операциите с незаконна дървесина.
С този мораториум, който ние предлагаме, бихме искали времето за него да се използва от държавната горска администрация, за да се отчете колко е незаконният добив на дървесина, къде се намира той, как компетентни органи биха се справили с този проблем. И според нас, предложението за решението за мораториум на Патриотичния фронт е комплексно, мотивирано, национално отговорно и, разбира се, наложително.
Затова аз Ви моля, колеги народни представители, да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колежке Петрова. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не мисля, че трябва да спорим за всеобхватността на двете предложения. Аз преди малко добронамерено казах, че ако се базираме и на трите предложения, можем да направим нещо добро. Относно това дали е позната или не номенклатурата, това е по Регламента на Европейския съюз и мисля, че някак си несериозно звучи точно тази номенклатура да не се познава. Дори и да не се познава, по така изброените кодове има точно написани какво представлява съответната необработена дървесина. Тук имаме „необработен дървен материал” – обелен, двустранно, четиристранно и така нататък. Ако си направите труда да прочетете всичките кодове, ще Ви стане ясно за какво става дума. Другото което е – срокът. Началото от 6 април, аз мисля, че ще е много по-добре срокът да бъде от 15 март. То е решение, минава на едно четене, така че ако ние днес се обединим и направим един добър дебат, можем утре да имаме такъв мораториум. Всъщност печелим цял месец. Законодателните намерения, които ние имаме, сме ги отбелязали ясно и точно и те са конкретни. Едновременно, заедно, паралелно ще работим с Министерството на земеделието, защото трябва да оценим това, което те правят за опазване на българската гора и за начина, по който са въведени абсолютно всички санкции. Естествено не може с магическа пръчка тези неща да се случат, но износът към трети страни и Европейския съюз, мисля че е наложителен.
Пропуснах да направя една бележка към колегата Делчев, че ако вкараме нещо без срок, ние все пак ще влезем в разрез със задължението, което България е поела към Европейския съюз, към Световната търговска организация. Все пак трябва да имаме определени срокове, за да свършим нещо, да отчетем резултати и, ако се налага след това да направим допълнително удължение във времето. Благодаря.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Ние точно това искаме. Да направим този мораториум и да вървим в тази посока, за което Ви благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доколкото разбирам датата 6 април е символична, защото това е Денят на гората. Господин Андонов, имате думата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, господин заместник-министър, уважаеми гости.
Колеги, мисля че важното на този дебат е да го върнем там, където му е мястото и същността на идеята за трите законопроекта и трите проекта за решение. А тя не е в техническата част, защото дебатът се върти около техническата част - кой е по-верен и кой е по-неверен. Проблемът в дебата е, че трябва да се концентрира вниманието именно върху незаконната сеч, огромният национален ресурс и за мен, неефективното управление на този национален ресурс. Това е основната тема. Ако трябва да съм честен, аз ще подкрепя желанието на колегите да вкарат този мораториум, но това е една пълна демагогия. Пълна демагогия. Това не решава проблема. Напротив. Дава много въпроси, които остават без отговор. И аз искам да попитам. Днес ще вземем това решение. На базата на какви икономически данни ние ще вземем това решение? Какво ще постигнем? С две думи казваме, не можем да съберем ДДС-то от зърнопроизводителите, затова забраняваме износа на зърно за трети страни. Нямаме държава, която да оказва контрол, затова забраняваме износа на този голям национален ресурс, всички го казаха в изказванията си, всички групи. Аз искам да попитам, знаем ли ние какво е отчислението на всички горски предприятия, те са шест, към държавата по отношение на промяната на този ресурс? Колко пари печели държавата от това нещо? Знаем ли ние, че естественият прирастът на нашия лесофонд, това ще го кажат специалистите, е 16 милиона кубика на година, а това, което в момента горските стопанства управляват, са между 6 и 7 милиона. Господин Костов, ако не се лъжа, мисля че съм близо до данните.
Проблемът за мен лично в незаконната сеч идва от факта, че ние, когато приехме Закона за горите, създадохме една много добра правна основа за отчисляване на част от държавните такси - в един период беше на сто процента държавните такси, които да отиват за инвестиции, Фонд „Инвестиции” в гората. Тези инвестиции в гората трябваше да докарат до такава степен управлението на този национален ресурс, че самите приходи към държавата да бъдат огромни, много по-големи отколкото са сега, незаконната сеч да бъде сведена до нула и да бъде създадена реална конкуренция. На мен ще ми е много интересно Министерството на земеделието да предостави информация на Комисията колко пари са събрани в този Фонд „Инвестиции в гората”, откакто създадохме Закона за горите. Сега действащият закон, мисля че вече четвърта година работи, какви инвестиции са се направили, какво се е постигнало с тези инвестиции? Колеги, това ще е по-важната тема от въпросния мораториум, който ние предлагаме. Ще бъдат издадени, изведени пред нас едни много интересни факти.
И моля, господин Председател, в едно последващо заседание наистина да бъде обърнато внимание на тази тема. Тогава вече ще можем да направим един сериозен анализ, уважаеми колеги, дали ще има смисъл от този мораториум. За мен лично смисъл няма да има. Този който краде, той си краде. Там където няма контрол, няма контрол. Дали ще има мораториум, дали няма да има мораториум, това е едно и също. Дали ще го преработва или ще го изнася объл, краденият материал си е чиста печалба. За мен лично трябва да се концентрираме повече именно върху икономическата част на този проблем, който не е никак малък, а е много сериозен. И да направим всичко възможно така че контролът да бъде на ниво, прозрачността да бъде на ниво, и от там приходите за държавата. Защото аз искам да печеля от този продукт, защото това ни е богатство на нас. Искам моите деца да се ползват от този ресурс, социалните придобивки, за които всички говорим, да идват от този социален ресурс. Това е целта на цялата работа, а не да постигаме някакво политическо говорене, независимо от кои политически партии, да се изказваме кой колко милее за гората, а реално, същевременно, да не взимаме решения на някаква икономическа основа. Благодаря Ви много.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Колеги, тук имаме да решим два принципни въпроса.
Единият принципен въпрос е подкрепяме или не подкрепяме забраната на износ на необработена дървесина. Аз няма да се съглася с преждеговорящия, че това е един чисто икономически въпрос. Да, той съдържа икономическа тематика, но доколкото ние имаме проблем с изключително голямо количество незаконна сеч, смятам че това е и чисто правен и административен въпрос. И всъщност това е по-големият проблем. Може ли администрацията и съдебната система да се справи с така наречената „дървена мафия”? Защото такъв проблем има. И не знам кой ще го отрече, при положение че всеки е влизал и по селата, и по градовете, и знае по какъв начин се правят разрешения, по какъв начин се дават превозващи протоколи, и разрешителни, и позволителни, и така нататък. Колеги, това е проблем, който трябва да намери своето решение и решението, което ние предлагаме е ограничаване на търсенето. И тук вече идва икономиката. Като ограничиш търсенето под някаква форма, няма да кажем, че ще спре търсенето, но като ограничиш търсенето в чужбина, където по-скъпо се изкупува дървесината на този етап, ще се ограничи и предлагането.
Вторият принципен въпрос е дали мораториумът да е със срок или да е без срок. Аз лично смятам, че срок от три месеца няма да е достатъчен. Нашите разчети показват че законодателството е относително добре написано, в закона има добри санкции, има санкции за отнемане на средствата, с които са извършени нарушенията, има санкции и за нарушителите, има и наказателна отговорност за тези, които секат незаконно. Проблемът е, че те не се изпълняват. Контролните органи не успяват да си изпълнят правомощията по закон. И затова се получава в крайна сметка осем декара абсолютно изсечена площ в Рила, затова се получава шест камиона преди две седмици, видени от свидетели с незаконна сеч, с незаконна дървесина, с марки, на които не им се виждат номерата, вика се прокуратурата и всичко се потулва и в крайна сметка няма данни за извършено нарушение. Ето с това трябва да се справим. И може би, ако мобилните екипи от Ловеч идват и проверяват в
София-област, а от София-област отиват и проверяват в Ловеч, ще бъде различно. Но това е въпрос на организация и въпрос на взимане на решения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте, колега!
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министър, колеги. Първото разумно нещо, което чувам от няколко седмици насам, беше казано от колегата Андонов от ГЕРБ. Наистина прекалихме както ние, като народни представители, така и доста политици, включително и част от медиите. В крайна сметка когато правиш политика, трябва да намериш проблема, да оцениш каква е реакцията и да дадеш някакво решение. Но това решение, което се предлага вече от три парламентарни групи, няма нищо общо с проблема. Проблемът е липсата на контрол. Кога е зароден този проблем? Аз, колега Андонов, още утре ще Ви дам тези данни, които искате. Аз ги бях поискал от министъра на земеделието преди два месеца и от 2007 г. досега имам всички данни, предоставени от Министерството - какви са приходите, как 2009 г. 6 – 7 пъти пада печалбата, която влиза в държавата и после постепенно расте, как миналата година са изхарчени два милиона и половина за проектиране на горски пътища, при положение че същата година са изхарчени два милиона само за 20 километра горски път. И защо проектираш 200 при положение че правиш 20 на година? Това ли е необходимата инвестиция в горите? Такива неща.
По отношение на контрола. Липсва контрол. Липсва контрол, защото явно системата от 2011 г. е неефективна. Създадоха се две успоредни структури едната за управление, другата за контрол. Успоредната структура за контрол получава два пъти по-ниски възнаграждения, отколкото другите. Или един горски стражар е с 400 – 500 лева заплата, контролира един държавен лесничей, който е с двойно по-голяма заплата и с много по-голяма заплата частният лесовъд, който упражнява лесовъдска дейност. Там се губи нишката. Съдействието между органите на МВР и горските служители също не е на ниво. Докато аз работех в горския сектор имаше много по-чести съвместни акции с жандармерията и се помагаше на така наречената „циганска сеч”, която се описва в част от документите. Като понятие на висока сеч говоря, не като извършено от определения етнос.
Аз считам, че контролът трябва да премине в една държавна агенция, която да е подчинена на Министерския съвет и да си оказва функциите, каквито бяха преди.
По отношение на господин Делчев - износът на обла и необработена дървесина, за мен остават неясни понятията износът на дървесина, дърва за огрев, екологична дървесина. По отношение на тях какво правим – теглим ги и ги правим на цепеници в България, така ги изнасяме или не? В крайна сметка трябва да видим какво изнасяме. Ние изнасяме, доколкото разбирам от министъра на земеделието, 16 процента от това, което отсичаме годишно. Но всички говорим за износа към Турция. Като погледнем положението, нас ни притеснява основно износът към Турция. Въпросът е какво изнасяме за Турция? Изнасяме дърва за огрев от габър, от бук и нискокачествена иглолистна дървесина, които, забележете, нямат пазар в България. Или ние изнасяме негодната за българския пазар стока в момента за Турция. И ще си спрем кранчето, през което реализираме тази продукция. Защото висококачествените дърва за огрев от дъб, които изнасяме за Гърция, те остават пак предмет на износ в момента.
По отношение на заговорилото се за горско стопанство. За горското стопанство е крайно време държавата като национално благо да се грижи за него като за икономически отрасъл. Наистина да се направи едно по-добро планиране и реалните инвестиции да отиват в залесяване, а не в 10 хиляди декара годишно, а отчисленията да отиват там, където им е мястото.
По отношение на предложението, което представи колежката Караянчева. Защо три месеца и защо сега? Защо в началото на годината? Защо не направим тази забрана за износа, когато е есенният сезон и снабдяваме местното население с дърва за огрев, когато има работа. В момента горският отрасъл няма работа. След като мине зимата кой нормален българин си купува на пролет дърва? Никой. Единственият начин тези фирми да оцеляват в момента и да си поддържат и изхранват семействата е като секат някакви дърва и ги изнасят през пролетта. Те ще имат тази работа през есента. Ами, като искате тримесечен мораториум, дайте да го направим през есента, когато има работа за всички, има вътрешен пазар, тогава да забраним износа.
По отношение на реекспорт. Реекспортът няма как да бъде спрян. Ще докараме до там, че гръцки фирми да товарят наши дърва на пристанище Бургас. Като тръгне от нас корабът за Атина, кой гарантира, че няма спре в Истанбул? И вместо по това предложение, както каза колежката Караянчева, вместо да дадем пари за опазване на гората, за контрол вътре в страната, за залесяване, ще дадем пари за охрана на границите и да следим кой колко камиона изнася и какво изнася, дали изнася дръжки за бастуни, както е по кодовете, или изнася дръжки за мотики. Какъв е този ангажимент ми е въпросът към групата на ГЕРБ, европейски ангажимент, който ни позволява да забраним износа за три месеца, пък не ни забранява да го изнесем за по-дълго време, което наистина остана така във въздуха.
По отношение на предложението на Патриотичния фронт, видях че там Ви подкрепят някои организации. Говорих с КНСБ за сектор „Гори” и „Горска промишленост”. Те нямат такова мнение, че трябва да се забрани износът. Те удрят пряко по фирмите и служителите в държавните горски стопанства. Същата е и позицията, между другото извинявам се от името на професор Палигоров, който е председател на лесовъдите в България, който не е тук поради заболяване и няма да може да дойде, може да се включи в дискусията на някакъв по-късен етап.
Като обобщя това, което искам да кажа е, че за мен несправедливо бяха обвинени българските лесничеи, които работят в държавните предприятия, българските лесовъди, които работят в охраната, опазването и контрола в Изпълнителната агенция, частните лесовъди. Беше създадена някаква масова психоза, че всички работници в горите са част от някаква мафия. Ако е така, какво, шеф на тази мафия е всеки път министърът на земеделието ли? Значи, уронихме престижа на цяла група от населението, което през годините работеше за ниски възнаграждения, без нормиран работен ден, без да им се плаща извънреден труд. Орезилихме ги тотално и в крайна сметка вместо да търсим решението, че няма контрол в горите, защото не стигат хора, малки са им възнагражденията, няма материална база, не получават подкрепа от органите на МВР, бити са горски стражари, няма никакво правосъдие по отношение на това. Вместо да наблегнем на тези процеси, ние ще ограничим работата на българските фирми и на българските държавни горски стопанства в рамките на три месеца, просто ако може да ги фалираме, ако трябва. Или, позволявам си да кажа една реплика от един инженер лесовъд, с когото говорих, или се опитваме да сменим сега работещи фирми, с други фирми, които са ни удобни на нас. Не влизайте в този цирк. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Винаги, когато се смесват две различни принципни тези и различни разсъждения, се стига до еклектика. Така е в мотивите на вносителя и затова Министерството е толкова затруднено в своя отговор, който е пропит от еклектика. Той отрича предложените мерки и на края обаче, завършва с изречението, че подкрепя законопроекта. Ако чете човек внимателно ще разбере, колко трудно е било на хората, които пишат това. Защо? Става дума за два големи, но трудно препокриващи се проблема. Единият е незаконната сеч. Голям проблем. Обаче цитираният регламент не позволява незаконно отсечено дърво да бъде изнесено. Ако има работеща система, такава незаконна сеч не може да мине границата. Второ, проведох разговори с действащи лесничеи, които ми казват – на територията, на която се спазват регламентите и се действа в съответствие с правилата, не може камион даже каруца с незаконна сеч, да напусне нашата територия, където обаче се спазват. И сега ние, където нещо не се прави в съответствие с регламентите, го смесваме с това, че са ни виновни регламентите. За незаконната сеч трябват действия от един порядък. Другото, което прозира в законопроектите и в мотивите – ние искаме принадения продукт от това природно богатство в по-голяма степен да остава в България. Ама, това няма да стане със забрани, а с политики. Когато стимулираш преработвателната дейност тук, на територията в България, и то е в състояние да плати онази цена, която да удовлетвори производителя и този, който управлява от името на държавата и на собственика тази собственост, и с добри политики, остави принадения продукт в България, това са верните решения. Иначе, когато го правиш напук на пазарната икономика, няма да стане резултат. Това е. Завърших.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. Аз няма да гласувам, както казах преди малко. Но ние се опитваме да решаваме условия на пазарна икономика с непазарни механизми и въпроси. Но няма да вземам отношение. Професор Бъчварова, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, заместник-министър. Искам първо, да припомня, че има четири законопроекта, които касаят или уреждат тази материя. Искам да кажа, че ние преди две или три седмици гледахме Закона за горите, който ние сме внесли през месец ноември. Там въпросът е решен законодателно с промяна в Закона за горите в чл. 126, който предвижда по изключение министърът на земеделието в рамките на три месеца да разрешава износа на дървесина. Вашето предложение, на Реформаторския блок е в същата посока, тоест касае промяната на Закона за горите. Другите два законопроекта касаят мораториум върху износа на дървесина за определен период от време. Желанието е като цяло с тези предложения да се внесе някакъв ред по отношение на добива на дървесина и контрол. Само че това няма да стане с мораториум. Аз приемам предложението на ГЕРБ като част от един въпрос, който трябва да бъде решен законодателно. Вие казвате, но от Вашите думи не си пролича начинът, по който е записано тук, че три месеца ще видим какво ще става. Не, няма да гледаме какво ще става. Ние в тези три месеца трябва да направим определени законодателни промени в Закона за горите. Защото Законът за горите не решава въпроса с контрола.
Искам да кажа, че Министерството на земеделието сега, както казва господин Божинов подкрепя едва ли не тези законопроекти, но мога да им дам становището на законопроекта на БСП, който те категорично ни обвиниха, че едва ли не спираме европейското развитие на България и такива забрани в закона са неефективни, невъзможни и бяха сведени абсолютно всички европейски регламенти на познанието ни, които показаха, че това е неразумно решение. И много моля Министерството на земеделието да има принципна позиция по въпросите, а не според това коя политическа партия предлага тези промени, за които става въпрос.
Подкрепата в позицията, че ние ще направим необходимото в промяната на Закона за горите, ще се срещне нашата подкрепа и ние ще подкрепим такава по-нататъшна работа в Комисията, чрез парламентарните групи или на Министерството на земеделието. Но за съжаление аз не виждам сега Министерството на земеделието да има намерение да променя Закона за горите. По-скоро се говори, че пакетът от мерки, който е приет, е достатъчно основание да се счита, че има достатъчно контрол и този контрол ще бъде изпълнен именно с този пакет от мерки. Да, но това не е достатъчно, не може да работи и не осъществява, и не решава основният проблем как ще контролираме горите.
Искам да задам един въпрос. През 2009 г. колко горско-пропускателни пунктове имаше и камери, които показваха във всеки един момент какво излиза от тези пунктове, какви количества и къде отиват. Съществува ли сега тази система? Не съществува. Как маркираме в горите? Едни и същи хора и маркират, и в същото време осъществяват сечта, и контролират. Нали трябваше да разделим контролните функции и те да бъдат в управлението на горите, държавното управление, и в горските предприятия да няма контролни функции. Защо ги смесихме? Така че подкрепата от наша страна ще бъде принципна. Не може да стане с едно гласуване, тъй като общо взето мораториумите в двете предложения са доста различни и няма как да се случат в едно гласуване за един ден и един час, този дебат трябва да продължи, но през това време ние не направим ли стъпките с промяна в Закона за горите, няма да има абсолютно никаква ефективност в каквато и да било посока.
Държим обаче и на нашето становище, което ние сме предложили, че министърът на земеделието има възможността да осъществява временни ограничения по отношение на търговията, в това число и търговия към трети страни или страни от Европейския съюз, вътрешнообщностни доставки, когато те са мотивирани. А мотивацията ни е именно такава, че ние трябва да направим необходимите стъпки в тази посока. И понеже стана въпрос, че гората е преобладаващо държавна собственост. Държавата почти нищо не получава. Защото по закона от 2011 г. държавните предприятия трябваше да отчисляват едни суми. След това има ли данни въобще в Министерството какво отчисляват държавните предприятия към държавния бюджет? Мисля, че нищо. След категоричното искане – 90 хиляди или 100 хиляди, имаше там записано за горите, че три години те ще отчисляват определена сума. Говоря по закона 2011-12-13 г. има конкретизирани суми в закона какви трябва да бъдат, това ми се струва, че е малко прекалено, което… А от тук нататък, те трябва да бъдат като търговски дружества - отчисляват корпоративния данък, мисля, че нищо не внасят. Досега Министерството не се е похвалило с каквито и да е било приходи. До 2009 г. обаче имаше приходи. Дали са 130, 140, 160 милиона, това е друга тема. Различна от тази.
Така че нашето становище е, че принципно трябва да се работи в тази посока и бихме подкрепили всички усилия в решаването на въпроса, но наистина трябва да има темпо за неговото решаване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Преди да дам думата на колегите, от кабинета на председателя Цачева ми донесоха Закон за изменение на Закона за горите, внесен спешно от народните представители Волен Сидеров и Калина Балабанова, който трябва да разгледаме днес. Ще го докладвате ли?
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Ще го разглеждаме ли?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще го разгледаме, да. Пратен е спешно да го разгледаме.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Господин Председател, аз даже мислех процедурно да изчакаме с гласуването идната седмица, но ако може да влезе днес за разглеждане, ще е супер, защото мисля, че…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако го вкараме като допълнително предложение, и ако го гласуваме…
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Ако искате, можете да го подложите на гласуване. Но мисля, че колегите ще могат да се запознаят, кратко е, всъщност те са две предложения. Аз не знам кое Ви е изпратено.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: За изменение на чл. 126, ал. 6 думата „временно отпада”.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Това е в законопроект за изменение на Закона за горите и сме внесли допълнително мораториум за забрана на износа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Процедура, какво правим с внесените току-що законопроект, мораториум, внесени от народните представители Волен Сидеров и Калина Балабанова? Господин Йончев, имате думата.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз принципно възразявам, уважаеми господин Председател, срещу този подход. Следващата фаза ще бъде вероятно някой колега тук на коляно да напише един законопроект и да го разгледаме веднага. Трябва да уважаваме работата на Комисията и реда, който сме възприели за работа. Предлагам да бъде гледан на съответното следващо заседание по съответния ред. Нека да се запознаем с него. Наистина не е сериозно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен внесеният законопроект и мораториум да бъдат гледани на днешното заседание, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 1, „Против” – 10, „Въздържали се” – 7.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Предлагам тогава внесените законопроекти и проекти на решения, които разглеждаме днес, да бъдат гласувани заедно с внесените от нас законодателни промени, на веднъж да бъде гласуването. Утре или другата седмица, когато определите заседанието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Процедурно предложение. Длъжен съм да го подложа на гласуване. Предложението на госпожица Балабанова е всички предложения за изменения на Закона за горите и мораториумите, които са внесени към настоящия правилник, да бъдат…
Обратно предложение, слушам Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Обратно предложение – да не търсим вратички, за да вкарваме законопроект, който са се почесали по врата вчера и са решили да го вкарат. Затова да не продължаваме да търсим вратички за този закъснял законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Господин Председател, по начина на водене. Смятам за недопустимо да давате думата на народни представители, които да квалифицират труда на други народни представители. Това е обида към народното представителство и след като госпожа Цачева го е изпратила… Трябва да Ви кажа, че никой от партия Атака не е молил госпожа Цачева да внася на днешното заседание нашите промени. Нека да си уважаваме взаимно труда и ако някои от колегите нямат елементарно възпитание как да се изказват, по-добре да не взимат думата. Или съответно Вие им правете забележка, когато злоупотребяват с това, че сте им дали думата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, правя Ви забележка.
По-отдалеченото предложение на господин Петров беше да гласуваме внесените към настоящия момент Закон за изменение на Закона за горите и двете предложения за мораториум, а останалите, които бяха внесени в последни момент, тоест току що, да ги отложим за следващото заседание на Комисията.
Да, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, колегата Петров направи обратно предложение. Първо, трябва да подложите на гласуване основния текст на гласуване, предложението на госпожа Балабанова.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Гласуваме предложението, внесено от госпожа Балабанова, всички предложения, които са постъпили в Комисията до този момент, да се гласуват заедно, но не днес. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 9, „Против” – няма, „Въздържали се” – 7.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гледаме ги на следващото заседание. Господин Байрактаров, имате думата. Заповядайте!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Председател, аз искам да кажа, че като народен представител приветствам всички внесени народни предложения, решения, законопроекти, защото най-малко обществото има нужда от такъв дебат, а и самият парламент е длъжен да проведе такъв дебат. Затова Патриотичният фронт ще подкрепи всички решения, тъй като същинският дебат на всички е ясно, че ще се състои в пленарна зала. Бих апелирал към колегите, също да ги подкрепят, защото няма по-добро нещо от това да има в пленарна зала сблъсък на идеи и сблъсък на виждания, чисто в позитивния смисъл го казвам.
Искам да обърна внимание върху няколко основни момента. Първо, като човек, който има сериозен принос за опазване на българската гора, за да може днес тя да се сече. Второ, като човек, който е преработвал дървесина. Трето, като човек, който е обучавал не малко кадри за нуждите на горското стопанство. По стечение на обстоятелствата съм от град Велинград, а там са и легендите в сферите на горското стопанство, включително и уважаваният от мен професор Палигоров.
Всъщност първият момент, на който искам да Ви обърна внимание колеги, е че дървесината не е просто богатство, тя е стратегическа суровина. И това трябва да се знае и да не се забравя. Второ, не е вярно, че няма икономически анализи и цифри. Искам да Ви обърна внимание, че това, което ние предлагаме - датата 6 април, не е случайна дата и тя не е само символична дата, защото 6 април е Денят на гората. Хубаво е младите колеги, а и тези, които не са специалисти по горско стопанство, да знаят самият процес. Защото първо, има технологичен процес от добива на дървесината до нейното складиране.
Какви са основните проблеми, които – и затова ние поискахме тримесечен мораториум. И до ден днешен аз ще подкрепя господин Божинов, че не може да излезе нито едно дърво, ако се спазват законите, ще ви цитирам думите „незаконно добито”. Всъщност, уважаеми колеги, първият голям проблем е, че в българското законодателство не фигурира терминът „незаконно добита дървесина”. Иначе казано и към днешна дата, цялата дървесина, колкото и парадоксално да Ви звучи, е законно добита, което наистина е страшно явление. Вторият момент, който за съжаление не е от вчера, не е от днес, той е от 1999 г. За първи път този дебат започна 1999 г. и това е дебатът „Що е това преработена дървесина?”. Сега хора, които не са се занимавали с износ на дървесина, няма как да знаят, че така нареченият Единен административен документ, е няколко хиляди страници. В този Единен административен документ, повярвайте ми, казвам Ви го от опит и от практика като икономист, има хиляди подводни камъни. Ще Ви дам един банален пример. Абсолютно съм съгласен с колегата от ГЕРБ, с колегите реформатори, с колегите от БСП, ние вече сме го правили този коментар, че ние на първо място трябва да защитим държавния интерес. Държавата е тази, която трябва да тропне по масата и ако се наложи, да наложи административен регулаторен режим. Не някой друг. Никой няма да го направи.
Иначе казано, ще ви дам един банален пример. Колко от Вас могат да различат паркет от паркетина. Сигурно много малко. Но ще Ви обясня нагледно каква е разликата. Разликата е в стотици хиляди, да не кажа милиони, загуби за България. Защото паркетината е полуфабрикат, на който му липсва само една операция, за да се превърне в готов продукт. Операцията се нарича шпонтиране на полуфабриката, за да се превърне в паркет. Само че добавената стойност отива именно в тази операция, а тя в повечето случаи се извършва в Турция, колкото и странно да Ви звучи. Нещо повече. Много по-малко хора, давам Ви го като пример, за да разберете колко много губи България от липсата на административно определена формулировка що е това готова продукция и обработена дървесина. Ще Ви дам и няколко примера, които, пак казвам като човек, който познава процеса от залесяването, през отглеждането на дървото, през отсичането му, превоз и така нататък, всички операции, много малко хора знаят и забравят по-скоро, че сечта на българската гора стана възможна благодарение на това, че години наред България беше вносител на дървесина. И една огромна група български граждани, над 300 хиляди души работеха в тайгите на Коми, за да може да бъде стабилизирана българската гора и днес тя наистина да носи едни добри приходи на България. Не го забравяйте това нещо, колеги. Нещо повече, българската гора в основния си фонд е млада гора.
Какви са проблемите обаче произтичащи от това, колеги?
Първият проблем е, че и до ден днешен Министерството на земеделието и горите, както и Агенцията нямат единна система аз отчитане на горите. Все още се работи с така наречените мерни единици пространствена кубатура и плътна кубатура, което е недопустимо. Ще Ви дам един банален пример, който няма как да го отрекат колегите от Министерството на горите. Трудно се различава технологичната дървесина, а вярвайте в момента там има една огромна пробойна. Знаете че се въведоха изисквания за възобновяеми енергийни източници и така нататък, и никой в момента не може да каже дробилните машини в горите какво творят. Нещо повече, каква дървесина тези машини дробят. Защото има огромна разлика между технологична дървесина и, ще кажа по-правилното понятие, което за съжаление забравиха да го използват много от горските ръководители, то се нарича делова дървесина. Тази дървесина, която дава възможност за създаване на готов продукт с добавена стойност. Защото технологичната дървесина на първо място представлява дървета, негодни за използване в производството. Това са изгнили дървета, това са клоните, това са поразените от различни болести дървета. Но тези дървета имат много ниска калорийна ефективност, те не носят калории. За да могат да носят калории, тези дървета, така наречените дробилни машини похабяват редовна хубава дървесина, забележете тя не е незаконно добита. Иначе казано, тук е първият проблем.
Вторият проблем е в това, че към ден днешен, ние нямаме точна инвентаризация на горския фонд. Мога да споря с всеки един и ще му е трудно да ме обори, защото така наречената инвентаризация се извършва на око, а от тази гледна точка и самият прираст се извършва на око, но са видни оголелите хребети, да не говорим, че южното било на Стара планина е практически вече застрашено, защото гората не може да се възстановява по естествен път.
Трети проблем – и към днешна дата 16 години ги коментираме тези неща. В горите няма изградена инфраструктура. Няма пътища и никой не желае да работи по този въпрос. Това довежда до неправилно изсичане на горите. Горските работници знаят, че за да се възстановява от само себе си гората, тя трябва да се изсича в така наречения шахматен формат, за да може да се получава естественото възстановяване на горите. Липсата на пътища не дава възможност дори и това да се случи. От там нататък ще Ви дам няколко примера – ние в момента не знаем каква е инвентаризацията на добитата дървесина един път, която е на склад в горите, втори път, която е на склад в съответни складове на държавни горски предприятия и в частни горски предприятия. Именно затова Патриотичният фронт постави началото на мораториум 6 април, тъй като всеки, който се е занимавал с добив на дървесина знае, че в момента поради метеорологичните условия такъв практически не може да се осъществява. Обикновено добивът на дървесина започва в средата на май, тъй като не може да се влезе в гората на повечето места. Даваме възможност един месец за отрегулиране на търговските отношения и най-важното, не случайно сме залоили срок три месеца. Защото ако на администрацията й заложиш по-дълъг срок, тя обикновено не върши нищо. Но ако й наложим един тримесечен срок, поне ще се потруди. Ние знаем, че няма да го решим проблема. Не знам дали има тук наивници в тази зала, които да мислят, че със законопроект и с мораториум за забрана на износ, ще го решим. Но ние поставяме началото на решаването му. И това е много важно, защото колеги, в българската горска промишленост към този момент работят около 40 хиляди души, повечето от тях забележете, са с граждански и временни договори. Министерството на земеделието и горите обаче години наред си затваря очите пред един друг сериозен проблем. И този сериозен проблем е, че всеки втори банциг, всеки втори гатер, е незаконен. Незаконен. В горските населени места, във всеки гараж има такава машинка, която започва да реже дърветата. Всеки има брадва в къщи, която също е инструмент за добив на дървесина, но по-интересното е, че в тези горски населени места денят започва след 22.00 ч. вечерта. И това е факт. Мога някой ден да Ви заведа. Аз имам и филмови кадри. Особено показателен е случаят в новосъздадената община град Сърница. Там всеки знае, че денят започва в 22.00 ч. и завършва в 5.00 ч. сутринта.
Затова Ви приканвам да подкрепите всичките внесени законопроекти, включително и на колегите от Атака, и на БСП, защото на БСП сме го разглеждали. Колегите разбраха какви са Ви пропуските, и сме се уточнили че между първо и второ четене ще ги изчистим. За да може наистина да се случи една полезна дискусия, в която, съвместно с администрацията и Народното събрание, да намерим възможно най-правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Давам думата на господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Господин Председател, господин заместник-министър. Аз съм много доволен от днешния дебат. Първо съм доволен, защото всички политически сили се убедиха, че има проблем в този сектор. Доволен съм също, защото преди месец БСП Лява България сподели за този проблем чрез внесения законопроект и съм доволен, че за краткото време успяхте всички Вие да споделите нашето мнение, разисквайки днес този проблем с предложените мораториуми и забрани. Но аз мисля, че в желанието си така управляващите партии да решат проблема, приветствам го това желание, те отиват в една крайност, подобна на крайността, с която направихме промените в закона за ДДС в края на миналата година. Всички знаем какъв отзвук имаха те. Защо изпадаме в тази крайност? С риск да се повторя, аз споделям мнението на много от колегите, а и живо очаквам мнението на колегата Желев последно да се изкаже като специалист в тази област. Защото проблемът, потвърждавам, е в контрола. Ние обаче се стремим с едни административни мерки да решаваме контрол, който трябва да се решава по друг начин, а именно чрез съвсем крути мерки в този сектор.
Становището на Министерството на земеделието и храните по нашия законопроект беше отрицателно. Тук повтарям, те подкрепят промените, но смятат че няма да доведат до търсения ефект. Аз го приемам като един интелигентен отказ или едно интелигентно отрицателно становище на тези предложени мерки. И лично смятам, че хора като нас, членове на Комисията, но не специалисти, за да вземем правилното решение, трябваше Министерството на земеделието да ни представи един анализ. Аз го разбирам по следния начин – какъв е износът спрямо общия добив и как той ще повлияе в икономическия климат на страната? Тук колегата вносител на Реформаторския блок споделя, че ограничаването на износа ще стопира цените, което ще помогне пък на вътрешната промишленост - с по-ниски цени да създава по-конкурентна продукция. Съгласен съм с това, но това е едната страна на положителния момент. Тази мярка има обаче и отрицателен ефект. Вие чухте господина, как за хората в държавния сектор ще има и съкращения на работни места в държавните горски стопанства.
Така че за мен, за да не ме обвинят, че вземам лобистко решение в подкрепа или против мораториума, аз трябва да съм напълно запознат, как ще повлияе това решение на икономиката с положителните и с отрицателните моменти. И тогава разумно да го подкрепя. Лично аз също смятам, че трябва да се вземат мерки, но след едно разискано, задълбочено дебатиране на база на анализа от Министерството, тъй като хората, специалистите, знаещите са там и те трябва да ни предоставят тази информация и да ни подскажат, кое е правилното решение. Не бива да внасяме едни такива предложения под натиска на медиите, не неправителствени организации и други субективни фактори и сега в момента тук да става един дебат, който е смислен, но не е на базата на необходимата информация, за да вземем правилното решение. Така че апелирам Министерството на земеделието и храните наистина да се намеси, за да ни помогне в случая да вземем правилното решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ферихан Ахмедова, процедура ли имате? Да, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ще изчакам колежката.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Данев, аз мисля че Вие не сте слушали добре моето изложение и мотивите, които излагам за тази забрана, която предлагаме, но тя не е събрана самоцел за това, че три месеца спираме, три месеца няма нищо да правим, седим и чакаме. Не, ние ще предприемем законодателни промени както в Закона за горите, Наредбата за сечищата заедно с Министерството на земеделието, всички се обединихме за това, че трябва да се увеличи контролът. И вие сте прав, че компетентните органи в тази част наистина са служителите на Министерството на земеделието, хората които работят в горския сектор. Но ние трябва да предприемем някакви мерки в рамките на тези три месеца. Ние като законодатели също трябва да дадем своя принос. Защото в крайна сметка трябва да се започне отнякъде. Защо сега, а не септември месец? Трябва да се започне отнякъде. Ще Ви дам само един пример – в Наредбата за сечищата, ако имаш частна гора можеш да я изсечеш до нула, до голо. Това нещо касае, дори само една такава точка в тази наредба да бъде променено или по някакъв начин да се обединим заедно със съвместната работа на Министерството на земеделието, има смисъл да се работи. Но в никакъв случай, още веднъж повтарям, не сме казали стоп, три месеца нищо не правим. Аз много ясно казах законодателни промени в Закона за горите, Наредбата по чл. 18, Наредбата за сечищата. Всичко това е в подзаконовите нормативни уредби, трябва да се види, за да има съответния ефект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. И аз бих искал да кажа нещо, като не специалист, макар че след лекцията на господин Байрактаров се чувствам дълбоко подготвен – за разликата между паркетина и паркета. Според нас, аз изразявам мнението на нашата парламентарна група, не може с икономически регулации, да решаваме един проблем чисто криминален. С други думи аналогично би било да забраним търговията с крадени вещи за три месеца и след това да кажем, че отпада мораториумът. Доста аналогичен е проблемът. Така че, не приемаме принципът на тази регулация, принципният подход, който са избрали вносителите, затова няма как да подкрепим такова предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Станков, имате думата.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги. Мога да изразя задоволство от дебата, който се провежда в момента. Защото наистина проблем има. Но аз смятам, че не трябва да политизираме проблема, а всички тук най-отговорно да търсим разумните решения. Правилно беше това решение да изслушаме предложението на Атака и след това да се вземе решението за отсрочване или налагане на мораториум в продължение на три месеца. Аз съм за това, нека да се наложи този мораториум. През това време обаче трябва да се свършат много, много неща. Този мораториум няма да реши проблема. Но ние имаме възможност известно време да поработим. Най-напред трябва да се поработи в тази насока ние как ще интегрираме хоризонтално и вертикално лесовъди, дърводобивници, дървопреработватели. Няма синхрон в техните дейности. И това го казвам с цялата си убеденост, защото когато бях в служебния кабинет, ние направихме един консултативен съвет, който по-нататък не проработи, не знам по какви причини. Но там много ясно и точно се поставяха тези проблеми, които сега обсъждаме с много голямо закъснение. Така че трябва да се възстанови този консултативен съвет. Необходима ни е повече информация. Министерството на земеделието трябва да подготви наистина един доклад, да каже какви ще бъдат ползите, какви ще бъдат загубите, ако по-нататък наложим много сериозни ограничения.
Истината е, че проблем има. Аз не съм съгласен, че някои от лесовъдите не съдействат за това, което се получава. Такава информация беше дошла и до нас. Не казвам, че всички са в този кюп, но има такива хора. Така че нещото, което трябва да се направи, всички го казаха, аз ще го повторя – това е да се върви към един много по-сериозен контрол, към едно обединяване на усилията не само на Министерството на земеделието, а също така и на Министерството на вътрешните работи, и Министерство на икономиката, и тогава вече да се търси решение на проблема. Аз смятам, че утре трябва да се отиде към вземане на едно решение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков. Народният представител Румен Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми присъстващи. Аз съм инженер лесовъд по професия. И допреди два, три месеца, преди да стана народен представител, винаги съм работил в горите. Така че имам претенции що годе да познавам техните проблеми. Преждеговорящите казаха много неща, голяма част от които бяха и верни, друга част от които бяха неверни. В едно съм съгласен с Вас и наистина, ама много искрено се радвам, че най-после гората, която не е един от най-големите, а най-големият национален ресурс, най-голямото национално богатство - българската гора, най-после попадна там, където отдавна й е мястото, а именно в обсега на общественото внимание. Много дълги години гората, работещите и свързаните с нея хора, бяха абсолютно и незаслужено неглижирани и забутани някъде в ъгъла там на обществото. И като отношение, и като заплащане, и като всичко. В някаква степен може би сами си го заслужихме. Сега обаче обществото явно узря и започна да обръща сериозно внимание на този най-голям национален ресурс. А защо е най-голям? Защото и към момента разполагаме с около 700 милиона кубика дървесина, която по пазарни цени е сигурно около 50 милиарда лева. Освен това тази българска гора произвежда въздух за дишане, вода за пиене, тя прави почвообразувателния процес, тя има такава силна екологична роля и е толкова важна за живота, че де факто я прави безценна, тя няма цена. Но това не е съкровище, на което трябва да се любуваме и да се радваме, никой по света не си позволява да го прави. Това е един ресурс, с който трябва да се оперира. И на всичко отгоре този национален ресурс не стига че е толкова ценен, но е и възобновим. И то не чак в толкова далечни граници.
Не можем днес да решим проблемите на гората. Много са. И тя заслужава много внимание и много дълги дебати. И тук не става въпрос за проблем, а за редица проблеми. Естествено в българската гора и в начина на нейното стопанисване съществуват редица проблеми. Добре че са само там. Всичко останало – здравеопазване, образование, там поне нещата са наред. Много Ви моля само за едно. Повярвайте ми. Не знам хората, с които се консултирате кои са и какви са. Не искам да се изживявам като последна инстанция, нито на човекът ментор. Консултирайте се с по-голям кръг от специалисти. Вслушвайте се в повече съвети. Защото вярвайте, тук се наговориха такива неистини, такива манипулативни внушения и напоследък всичко това цари навсякъде, колегията е абсолютно омерзена. Добре че господин Кемов каза няколко думи по отношение на това. Разбира се, че имаме грешки. Аз самият съм бил там. Години наред сме били оставяни абсолютно сами да се борим с нарушенията в горите. Не е лесна работа да стопанисваш един ресурс, пръснат на цялата територия на страната, с изключително ниско платени служители. Само при бума на строителство останахме без хора. Всички напуснаха. Отиваш в МВР – никакво съдействие, отиваш в Прокуратурата – никакво съдействие. И сега изведнъж, ние сме горската мафия. Да не говоря за себе си, че са ми палили коли, че са ме причаквали, излиза че съм жертва, не се изживявам като такъв. Къде беше обществото? Най-после се сети, че имаме и гора, и тя е много важна. Добре, хайде да я опазим. Считам че не е начинът този, по който го правим сега. Няма как с непазарни мерки, да налагаме пазарен механизъм.
И понеже господин Байрактаров, съжалявам че не е тук, даваше примери, ще дам и аз един пример. Да вземем моя край – Югоизточна България, Странджа. Осемдесет процента от придобитата дървесина, гората трябва да се сече. Трябва да осъзнаем една азбучна истина. Гората се отглежда със сеч. Да плачем, че сечем гората е все едно да плачем, че подрязваме лозята или че ходим на фризьор. Въпросът е колко и как. Лесозалесяването е едно скъпо струващо лесовъдско мероприятие, което не се прави в нормалните лесовъдски държави почти никъде. Стига с манипулативни внушения и евтин популизъм от рода дайте да залесяваме. Гората се самовъзобновява. Ако си взел правилно предходните възобновителни сечи, няма нужда да залесяваш. В Странджа няма място за залесяване. И стига са твърдели евтини неща. Искам този който го твърди да дойде на мои разноски да ми покаже къде да залесим. Не знаят хората, но не искат и да знаят. Дайте да отсеем зърното от плявата. Всички ни боли за гората. Внушения, внушения, внушения – едно нещо, повторено сто пъти, става истина. Вече не се вярва, направихме брифинг на кмета на Малко Търново и им казах, тъй като не се вярва на нашите хора, никой не вярва на нашите експерти, добре тогава, ще направим международно жури. Нека то да прецени. Но някак си е несериозно хора, които не разбират нищо от гора, те са в правото си да задават въпроси и дори е редно да го правят. Само много моля, нека да не дават отговорите. И да не изхождаме от тясно партийни интереси, защото тази гора наистина сме я взели назаем от нашите деца. И на мен ми пука за нея не по-малко от всеки един от Вас. Защото истински съм я защитавал.
Добре, решили сме в момента, ще въведем мораториум. Това значи, че цялото население на страната остава без работа. Социалният ефект от тази работа ще го сърбаме ние. Там друго не работи.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Странджа няма ли защитени гори?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Защитена е. Цяла Странджа, не цялата – 116 хиляди хектара от Странджа са природен парк, който същевременно е и в Натура 2000. Това е един вид защита. По Закона за защитените територии, това е защитена територия, както има резерват поддържа се, национални паркове и така нататък. Какво от това, има си режими на ползване. Няма страна, която да си е позволила да гледа на гората и само да й се любува. Това абсолютно неефективно и глупаво. Швейцария, Германия, Австрия не го правят. Те я ползват два пъти повече от нас. Въпросът е, че го правят регламентирано. Само че имат политика и хората са наясно какво правят лесовъдите в тези страни. И независимо, че в Австрия секат два пъти повече от нас, никой не скача от обществото да ги осъжда, независимо че правят голи сечи, нещо което при нас е забранено, с изключение на тези два хектара в частните гори. Повярвайте ми, проблемите са много и ние ги знаем. Но положението не е чак толкова страшно, колкото се представя. Не сме ангели, но не сме и сатани. И категорично се противопоставям против масовата психоза, която се създава и сатанизирането на цялата колегия и обявяването й за горска мафия. Това противоречи с обективната истина. Много щеше да ми бъде лесно и аз да стана участник в общий хор и колко щеше да е нечестно спрямо мен, колегите ми, спрямо гората.
Извинявайте за емоционалното изказване. Искам просто, когато взимаме решения по отношение на гората, както и по всяко друго, много сериозно да се консултираме, добре да го обмисляме, да не избързваме с някакви популистки решения и да не правим политика, водени от заглавието на вестниците. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колега Желев. Колеги, нямам право да ограничавам народните представители, но да приемем, че сме изчерпали темата. Госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Моята процедура, ако приемем че сме приключили с изказванията.
Уважаеми господин Председател, имам няколко процедури. Първата е, да изискате от вносителите Красимир Каракачанов и група народни представители документите, които са написали в техните мотиви, а именно четирите становища на браншовите организации, защото те ги цитират, но ние не знаем какво пише в тях. Днес станахме свидетели, че част от тези становища имат и съвсем различни становища, така че моля да ги изискате и да ги приложите за утрешното заседание.
Второто ми предложение е, тъй като аз по същество утре ще се включа в дебата, да направим опит по някакъв начин да видим какво е решението на правната комисия, защото същевременно са разпределени и на правна комисия. Аз имам едни опасения по отношение на правните основания, на които ще се вземат тези решения и промени в законите. Имам дълбоки опасения, ще ги коментирам, ако правната комисия няма някакво становище, казвам предварително, че не съм юрист, но съм се консултирала с юристи.
Третото ми предложение е, ще помоля заместник-министър Костов да ни изготви някакъв анализ, на база на който да ни улесни при вземането на решенията ни. Защото становищата на Министерството на земеделието ни трябва написано. Четем как това противоречи на еди си какво, онова противоречи на еди си какво, в крайна сметка подкрепяме, а за нас не става ясно. Защото така предложени три варианта на решения, в които Народното събрание трябва да реши нещо, което е в задълженията на изпълнителната власт, означава че Народното събрание няма никакво доверие на Министерство на земеделието, респективно в Изпълнителната агенция по горите и ние не се явяваме органът, който оперативно трябва да решава тези проблеми. Според мен това задължение законодателят е вменил на изпълнителната власт. Защото, ако сега в част от този проектозакон променим и Народното събрание да взема решения, тогава министърът какво прави.
И затова моля тези три предложения, които отправих, да се имат предвид.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Делчев, Вие сте член на Правната комисия. Гледахте ли го този законопроект?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Не е минавал през Правна комисия. Подозирам, че и до утре няма да бъде гледан, тъй като имаме в четвъртък заседание. Но като юрист ще имам ангажимента да се изкажа по юридическата част, тъй като и за юридическата техника има договорено. Днес по-принципен беше диалогът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Още една процедура има.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател аз мисля, че тук ние на това заседание или на следващо заседание, трябва да излезем с една обща позиция, защото и четирите предложения, когато гледаме и предложението на Атака, те са в една и съща посока и може би дебатът трябва да мине вече във фаза, в която да имаме общи предложения, решения, може би за утре вече ще трябва да имаме общ текст за решение. Решение трябва да имаме, докладът трябва да бъде готов.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Караянчева, права сте. Има два варианта. Единият вариант е утре да разгледаме всички предложения, да ги гласуваме в Комисията и да влезем с предложения в парламента, подкрепени или неподкрепени от Комисията или да търсим обединение на становищата ни. В този смисъл съм съгласен с това процедурно предложение. Или излизаме с общо предложение за мораториум или ги гледаме и внасяме в парламента, подкрепени или отхвърлени от Комисията. Колегите, доколкото знам, сте ангажирани. Предполагам че народните представители повече няма да искат думата. Искам да дам думата на представители на бизнеса и на Министерството на земеделието. Защото имаме още точки, свързани с изслушването на Националната асоциация на семевъдите.
Заповядайте господин Иван Пенков.
ИВАН ПЕНКОВ, Асоциация на горските фирми в България: Благодаря, господин Председател. Всичко, което се каза до тук, колкото и емоционално да беше, за мен бяха повече емоции, тъй като специалистите са доста малко. Това, което се създаде от пресата не знам и с каква цел, явно повлия на обществото. Обществото е, говоря от името на бизнеса, обществото ни е бедно, няма откъде да получава пари, чува за някакви огромни богатства, чува за някакви пари, които се разнасят едва ли не с милиони на ляво и на дясно, кораби товарят дървесина, откраднаха, отсякоха, плюс това наши хора интелигентни, които също подклаждат това общество и стигнахме до една задънена улица да не вярваме на Министерството на земеделието и горите. Сегашното ръководство, миналото ръководство, всички са се грижили за горите и са правили всичко възможно да можем ние да имаме тази гора, която имаме в момента. Аз като специалист Ви казвам целият ми живот е минал в горите и от държавната, и от частната страна, мога да Ви кажа, че такава гора не сме имали и ние трудно ще имаме за в бъдеще. Нашата гора всяка година става все по-зряла и все повече прави прираст. Както казаха и колегите от държавата, 55-годишна е нашата гора, средна възраст. Това значи, че ние трябва да правим изключителни усилия в този момент ние да създадем нейното здравословно състояние, за да прави дървесина, която да донесе приходи на тази държава и на този народ. И когато ние говорим и продължаваме, и се впускаме във варианта за мафия, първата мафия бяхме ние фирмите, които добиваме дървесина, ние фирмите, които бяхме абсолютно изоставени от държава, от общество, мъчихме се да дадем и даваме доста средства и изхранваме една немалка част от нашето население, което е с ниско интелектуално ниво и култура. Тези хора са нашите работници. Но ние чрез тях постигаме и сме постигнали огромни резултати в годините. Това че се сече дървесина, това е правилно и е хубаво, и трябва да се сече дървесина и даже трябва да се сече повече от този прираст. Това се говори и стигнахме до 2 милиона и 400 хиляди чувам, започнахме от 10, 20 хиляди, сега сме 2 милиона и 400 хиляди незаконно изсечени. Не е вярно това нещо. Има незаконна сеч. Сигурно има, но тя се прави изключително от населението, което е в Балкана. Там са нещата, трудните неща, там не може да се справи полицията, там не може да се справят политическите партии, там не може да се справи и Министерството на земеделието и горите. Тук обществото чака от някого, сега в момента отидохме чак до Народното събрание. Защо трябва да стигаме до там?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Само кажете защо 16 милиона е прирастът, а добиваме 6 милиона?
ИВАН ПЕНКОВ, Асоциация на горските фирми в България: Това е практиката в България. Ние никога не стигаме нормалното да постигнем половината от ръста. Никога в България от нейното съществуване не е сечена половината. Винаги сме били много по-ниско. Със създаването и връщането на частните гори, там се увеличи малко повече сечта. Там се дадоха възможности на собствениците, пак заради нашата бедност и те изсякоха горите си, предадоха ги, продадоха ги и такива глупости станаха. Но там имаха някъде около половин милион кубика на година. Това беше в пиковите години преди една, две, три. В момента и това нещо го няма. В момента и частните гори не се секат по този начин.
Така че за мен е важно, Вие като народни представители, независимо дали сте компетентни или не, независимо от коя страна сте от частната или държавната структура, да бъдете така добри да не отивате в крайности, да не стигаме това, което го пише по вестниците. Да не направим тази грешка, защото с един такъв мораториум, с една такава забрана два, три, пет или не знам колко месеца, ние хората, които плащаме на работници, трябва да ги освободим. А освободим ли ги, после трудно ще ги наемем наново. Тази сила замина и досега ние вече нямаме работници в горското стопанство. Това също е хубаво да го знаете. Нямаме работници, които желаят, нямаме готови фирми с достатъчна техника и специалисти, които да ги заместват. Много е труден секторът в момента. И тук са прави колегите, които казаха, че има скъсване на връзката – държава, добивници и преработватели. Преработвателите в момента се радват, щастливи са - можем, най-накрая ние постигнахме, ще остане дървесината тук, ще я преработим. Държавата каза - ние ще си вземем нашето, което ни се полага и което трябва да върнем в бюджета или не знам къде. И остава един сектор, който е наникъде. И тази връзка е скъсана, а ние сега ще я скъсаме още повече. И това ще се отрази за съжаление на Вас, на народните представители, защото Вие ще вземете решение. Затова трябва да бъдете много внимателни при взимането на това решение, как да го поставите. Или върнете топката, което за мен е по-правилно, в Министерството на земеделието, задължете ги тях, в някакви нормални граници, задължете Министерството на вътрешните работи, и другите - икономическите, съда ако трябва, за да може да помогнат на този сектор, да се спре тази незаконна сеч по някакъв начин, но не да се обвинява цялата моя колегия, която за мен е прекрасна и върши много добре нещата. И аз се изказах емоционално, но хубаво е да го знаете. Ние бяхме престъпници, сега цялата колегия станаха престъпници, което не е нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин Пенков. Министерството на земеделието и храните, искате ли думата – заместник-министър Костов, моля.
ИВАН КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми присъстващи. В началото на Великденския пост сме всички, да не забравяме. Това би трябвало да ни кара да бъдем малко по смирени, малко по-разумни и да се опитаме да гледаме позитивно дори върху неща, които изглеждат на пръв поглед негативни. Защото идеята за този дебат е едно много негативно явление, което е известно в нашата държава и то е свързано с това, което наричаме незаконна сеч. Казвам това, което наричаме, защото практиката, непрофесионалната практика, обиграната кражба или принудителното ползване даже и най-редовното ползване на горската дървесина, също започна да се нарича незаконна сеч. Хората като видят един камион с дървесина и казват „незаконна сеч”. Тази истерия на практика трябва да бъде използвана максимално креативно. Аз се радвам на възможността и в медиите да се намира изява, още повече в Народното събрание, защото това е най-висшият орган.
Не искам да коментирам някои от изказаните тези, които са по-скоро взети от медиите. Но много се радвам, че се разбира от народните представители, че проблемът не е проблем на Министерство на земеделието, на Костов или Румен Желев, или на някого от Изпълнителната агенция по горите. Това е наш държавен проблем и благодаря на професор Станков, той като опитен вече, преминал през Министерството, знае, че проблемът не е проблем на една институция, а на всички институции. И особено на онези, които се занимават с незаконните, с криминалните практики. Онзи ден чух един политик, който каза съдебната система е пред скоби, защото ако съдебната система е нула и умножаваш каквото и да е в скобите по нула, получаваш пак нула. В този смисъл ние вече докладвахме на обществото по различни начини какви мерки сме предприели. Аз отново ще потвърдя думите на министър Танева, че надали последните 20 години от прехода може да се посочи правителство, което в първите си сто дни, обърнете внимание, е взело толкова наред мерки – административни, чисто експертни лесовъдски, а също така и нормативни за промяна на подзаконовата разпоредба, касаещо защитата на държавния интерес, на обществения интерес спрямо това негативно явление на незаконната сеч. Не е нужно да ги изреждам, за да Ви спестя време. Знаете ги.
За съжаление в нашето общество продължава да доминира желанието за жълти новини. Тук отварям една скоба и казвам, как се отрази в медиите примерно, че имаме още четири и половина процента държавни защитни гори, които пазят хората, инфраструктурата в населените места и вече ще се стопанисват като такива след решението на Министерския съвет. Никак. Може би за някои от Вас сега това е новина. Но някъде някакво отсечено дърво, това е вече новина. Трябва да намерим баланса. Няма да Ви чета лекции, но ще кажа следното. Като експерт, аз все пак не искам да се изказвам като политик тук на това място, моята работа е експерт в Министерството. Ако приемем, че гората е в центъра, нейните функции, тоест отношението на хората могат да се разделят на три. Едната функция е икономическата функция. Втората функция е екологичната тази, която е свързана с период. Третата функция е социалната. Трябва да има баланс. Тези функции са свързани помежду си. Ако искате да доближите социалната функция, отдалечавате икономическата и екологичната, ако доближите друга функция, отдалечавате друга. Те са свързани. И намирането на баланс е мъдростта на политиката. Политиката на Министерството се базира на истински анализи, на научни знания и, разбира се, трябва да бъде отговорна към очакванията на обществеността.
Аз се радвам, че това, което се обсъжда днес е в отговор на очакванията на обществеността. Но искам също така всички решения, които се взимат да бъдат достатъчно мъдри и прецизни. Министерството по принцип подкрепя и ще подкрепя всички обществени настроения и мерки, в това число още повече на народните представители, които са насочени към опазването и преодоляването на незаконните практики в горите. Министерството на земеделието ще изпълни всяко решение на Народното събрание, защото няма как да не го изпълни. Това е абсурдно да си го помисляме. Министерството на земеделието ще съдейства изцяло на народните представители с всякаква допълнителна информация, от която те се нуждаят, с всякакви анализи, данни и така нататък. Това, което беше казано, че на народните представители липсва. В крайна сметка ние не можем да не подкрепим Комисията по земеделие и храни, тъй като виждаме, че четири парламентарни групи вече представят законопроект в една и съща посока и силно се надявам, че това е само една стъпка, временна, съвсем временна, да си подредим къщичката.
Искам да Ви кажа нещо фактически. Миналата година по това време, преди четири месеца на годината, България беше в мораториум. Нямаше такъв гласуван, но беше фактически. Първите четири месеца на миналата година пазарът на дървесина беше така стагниран, сринат, че може би за четири месеца се продаде една двадесета, двадесет и пета от миналогодишната търговия с дървесина. Това се отрази изключително негативно на сектора, защото все пак той не можа да навакса, поради лошото време. Ако си спомняте миналата година беше суха, много суха и не можеше да се работи. Това показва, че секторът е пазар, че на практика подобряването на пазара в някакъв смисъл действа в момента и затова още веднъж казвам, че един кратък мораториум няма да се отрази фатално на системата, няма да ликвидира изцяло системата. Тя има вътрешни резерви и баланси, които да оцелее, но за кратко. За дълъг период това според мене е неработещо, казвам го като експерт, не като официална позиция на Министерството.
Тук ми подсказват две неща. Аз не искам да правя реклама на това, което правим. За мен е много по-важно нашето общество като цяло да постигне някакво съгласие и да престанем да се обвиняваме едни други, тъй като сме малка държава, с не много ресурси. Има вече мобилни групи, които са към горските стопанства, държавните, защото Изпълнителната агенция по горите с нейните контролни инспектори, не може да смогне. А и освен това не й е работа да гони бандитите в горите. Това е работа на стопаните. Всеки стопанин да си пази гората от тези, които искат да му я откраднат. Имаме страшно много резултати. Затова че има резултати видяхте какво се получава с колегите в горите. Запалена онзи ден поредната вила-фургон на един колега – това е като предупреждение. Онзи ден също имаше опити, сблъсъци с бандити в района на Гоцеделчевско. Снощи задържана 50 кубика дървесина отново там в онзи край. Има постоянно в част от районните медии, но не се отчита от големите медии, колко горски са заплашвани, колко счупени гуми, счупени стъкла, счупени прозорци на къщи, колко заплашвани хора има. Ето защо казвам, че това е работа на всички ни. Ето защо казвам, че Министерството е взело мерки да работим заедно с Министерството на вътрешните работи и с Министерството на правосъдието, за да може да се прилага законът. Никъде в Закона за горите и в подзаконовата нормативна уредба не се казва, правете незаконни сечи. Няма такова нещо. Няма такива вратички. Това е криминално деяние. Аз съм преподавател в Лесотехническия университет, някои са завършили Лесотехническия университет. Там не се изучават бойни изкуства, криминално разследване и така нататък, за да можем да се справим. Затова Ви казвам като общество трябва да се съберем всички заедно, да си повярваме.
И на края нещо за изнасяните данни. Моля, господа народни представители, когато Ви кажат, че се секат 3 – 4 милиона незаконно, просто не вярвайте, защото трябва да си ги представите тези милиони кубика дървесина как изглеждат. Аз ще Ви кажа с конкретен пример. Един кмет на едно малко градче, който, докато е бил кмет и гората била общинска, отсякъл 160 хиляди кубика. Ако ги подредите в ТИР-ве тези 160 хиляди кубика, по 30 тона в ТИР, това са около 1200 км ТИР до ТИР. Така че, когато се използват числата, трябва да внимаваме как ги използваме. И затова аз Ви моля, когато имате нужда от информация, Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция са отворени за тази информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, заместник-министър. Колеги да се ориентираме към приключване на първите точки. Има процедура от госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги. Доколкото разбирам от колегата Делчев, тази наши предложения ще минат на правна комисия в четвъртък, предлагам другата седмица в сряда да бъде заседанието за разглеждане на точката и на Атака, и за гласуването, както беше предложена за утре. Така ще имаме становище на правната комисия, ще можем още малко да поработим, за да можем да получим необходимата информация от Министерството на земеделието. Така че ако нямате нищо против, това е моята процедура, да отложим заседанието за другата сряда, когато ни е редовното заседание на Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Абсолютно логично. Аз смятам, че и становищата, които бяха получени от Патриотичния фронт, анализите, които трябва да предложат от Министерството на земеделието и храните, както и да изчакаме разглеждането на нашите предложения в Правната комисията, са изключително важни. Имате ли някакво обратно становище, направено от народния представител Цвета Караянчева? Това означава, че утре няма да имаме комисия, а ще разгледаме всички предложения за мораториум и за законопроекти следващата сряда в 15.30 ч. Съгласни ли сме с това предложение? Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 17, „Против” - няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да благодарим на представителите на Министерството на земеделието.
Сега да разгледаме Годишната програма и след това минаваме към точка „Текущи”.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, минаваме към Точка 4 – обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения в Европейския съюз /2015/ № 502-00-5, внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г.
Колеги, сега ще Ви прочета Приложение 3 на Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения. Ние трябва от тази програма да приемем една точка, по която да следим, трябва да гласуваме програмата на Министерския съвет и да предложим в програмата на Народното събрание за тази година да бъде включена една от тези точки, които ще Ви прочета и ще Ви кажа коя е най-логичната според юристите.
Действия по програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка. Предложени са три точки.
Първата е – хоризонтално действие за обявяване на редица неприложими актове в областта на общата селскостопанска политика за остарели. Видът на инициативата е законодателна инициатива и тя е отмяна. Описанието – целта на действието е да се обяви официално, че актовете, които са изчерпали своето действие, са остарели, като същевременно те не могат да бъдат отменени, поради липса на правно основание.
Втората точка е № 27 – Регламент за разрешение на риболова. Законодателната инициатива е преработка. Описание: Предложение за регламент за замяна на регламент /ЕО/ № 1006/2008 за разрешение на риболова, преработване на действащия регламент за разрешение на риболова с цел опростяване на настоящата система, хармонизиране на различаващите се изисквания за данни на държавите-членки и подобряване ефективността на санкциите.
И третото предложение е, опростяване на технически мерки за защита на морските организми. Законодателната инициатива е опростяване. Описанието е предложение за опростена рамка на техническите мерки, която изменя регламент /ЕО/ № 850/98 относно опазване на рибните ресурси, посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми.
Най-логично е втората точка Регламент за разширяване на риболова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като получихме късно този материал, сега ни е раздаден, аз се опитах да го прочета. Доколкото разбирам тази Годишна програма ще мине през пленарно заседание, ще бъде или не, първо. Второ, това което четете, те са много регламенти, които съответно или отпадат поради новото ОСП, или ще бъдат приети наново. Но на мен това, което ми направи впечатление в общия доклад, беше една от темите генномодифицирани организми и съответно всяка от една от държавите, как се справя. Вие не го казахте, но ние като Комисия по земеделие правим нещо, което следва да наблюдаваме. Защото иначе рибните ресурси и риболовът, сигурно регламентите ще се променят всичките, предвид че имаме нова програма и по-скоро изпълнителната власт е тази, която трябва да реализира или прилага тези директиви и регламенти, които ще се променят. И моето предложение е, това е много сериозна тема, която в последния момент беше включена и се разисква, но трябва може би нашата Комисия да заяви един глобален приоритет и той за мен е законодателството в ГМО.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е приоритет на Екологичната комисия и там може би ще влезе. Но ние можем също да го предложим и да го приемем като втора точка.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз не знам точно за какво говорим. Имаме промени, имаме различни квоти, различни системи, но е нещо, което е технически въпрос и се обсъжда на ниво изпълнителна власт.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ: Аз смятам, че това е въпрос от изключителна важност. Ние разполагаме с пространното Решение на Европейската комисия за план, работна програма на Европейската комисия, разбита детайлно. Освен това, доколкото разбирам, четвърта точка, както е дефинирана, това е обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения. Там има съдбоносно за конкурентоспособността на европейското производство решение. Например, ако видите как е предефинирана политиката на Европейския съюз спрямо споразумението за търговия и инвестиции в Съединените щати, ами ние ако не обсъдим текстове, отражение върху националната икономика, позиции на България, в това число и ГМО, ама то вече не е ГМО като технология, а като промяна на политиката за предоставяне на националните правителства на по-голяма степен на свобода при вземане на решенията. И въпросът е България в каква посока ще се движи – рестрективната, която поддържаше досега или по-либералната. И ако споразумение доведе до либерализация на европейския пазар за ГМО, нашата конкурентоспособност като територия, запазена за природосъобразно производство, няма ли да е по-изгодно като управленско…. Това е същността на политиката. И ако ние го претупаме точка последна в този състав и запишем какво са ни подсказали няколко експерта, където е техният поглед, ще бъде грешка. Това е най-сериозният въпрос. Как Република България ще участва в процеса на вземане на решения при една рамка, защото там има две неща, които са между редовете. Значи, говори се, че ресурсът трябва да отива директно към производителите, за да има конкурентоспособност и другото е оптимизиране на управлението на публичния ресурс с цел конкурентоспособност. И това са съдбоносни неща. Ние с парите за конкурентоспособност правим София техпарк - цимент, бетон и ала бала. Вместо това, за което говорихме преди малко – стимулиране на преработващата дървесинна индустрия, за да остане продуктът тук. Пътуват блоковете с врачански камък към Гърция на блокове. Ами, ако има политика и е в тази насока, ще стимулираме преработвателната промишленост и така нататък, да не говорим повече. Въпросът е изключително сериозен, за да го решим в тази минута.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всяка комисия ще си избере и ще предложи на Комисията за европейските фондове точки, по които ще следим в съответния период. Те ще изготвят доклад и ще го предложат. Като цяло ние тази стратегия трябва да я гласуваме сега. Тази Годишна програма трябва да я гласуваме сега, като си изберем точки, по които наистина да следим изпълнението. Понеже тази точка, която е за рибите и това, което каза госпожа Бъчварова за тази нова инициатива, която е от Приложение 1 за ГМО-то, е с отношение към нашата Комисия, затова е и предложението да приемем тези точки да ги наблюдаваме. А като цяло вече всяка една комисия като конкурентоспособност ще си отиде в Икономическата комисия, в другата комисия…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак още една тема е засегната – вътрешен пазар и конкурентоспособност. Това означава, че Европейският съюз вече обръща внимание, че вътрешният пазар, европейският пазар, в много голяма степен е подложен под натиск и трябва да има механизми и мерки, които съответно да няма тази инвазия както е от американски или от други стоки, които заливат пазара. Това касае и нашето законодателство, касае и нашата политика. Защото в края на краищата с национални средства или със средства, които идват от Европейския съюз, ние не можем да достигнем конкурентоспособността, за която се говори и да поддържаме една устойчива фермерска класа, която да успява да се справи в тежката ситуация. Виждате какво става в момента с основните изкупни цени на земеделска продукция. Това е точно именно от пазар, който идва и присъства в нашата страна. Това са част от предложенията и там може би всяка комисия трябва да вземе мерки, които законодателно да бъдат разгледани и ако има възможност да бъдат прилагани в страната, за да се осъществи такава политика.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът е, че за въвеждането на този регламент имаме само три седмици. Срокът е много кратък и ако примерно го отложим за следващото заседание, те служебно ще направят доклад без наше становище. Така че ако се обединим зад една или три точки, изпълними, на практика няма да има проблем. Дори и това, което предлагате Вие за вътрешните пазари, също може да влезе в нашата комисия, но то не ни е в ресурса все пак. Ние сме една част от тези пазари, но тази всеобхватност, която е, няма да бъде покрита. Все пак има неща, които са от компетенциите на другите комисии и ние трябва да предложим, защото без наш доклад служебно ще преценят и ще входират.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не става въпрос да не се гласува. Става въпрос, че имаме много допирни точки по почти всички политики в Комисията по земеделие и би следвало да си ги поставим. Друг е въпросът доколко имаме възможността да влезем в дълбочина на целия процес, но в частта „Земеделие” имаме този ресурс и възможност.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ: Да се разгледа регламентът за Натура 2000. Аз бях тогава председател на Комисията по околна среда, в която приехме правилата и утвърдихме най-големият процент от територията на България от всички страни да има този статут. Добре. Обаче сега се предлага да се направи оценка и да се направят корекции. Ние този вид дейности ли ще оставим земеделски, туристически, други, които са съвместими и така нататък. Изобщо става дума за много сериозни неща, които не трябва и не бива формално да минават покрай нас. Защото администрацията, като не я задължиш, ще направи онова което знае и което е в нейн интерес.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има нещо, което не е отразено и няма да отразим сега. Има винаги възможност да се включи в пленарна зала, когато се прави обсъждане, така че предлагам да минем към гласуване. Предлагам да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз 2015 № 502-00-5 внесен от Министерския съвет на 29.01.2015 г. Който е „За”, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагам в програмата на Народното събрание да бъдат включени следните две точки, като оставяме възможност в процеса на дебата в пленарна зала към доклада на КЕВКЕФ да се направи допълнение от наша страна.
Първата точка е, регламент за разрешение на риболова. Това е от Приложение 3. От Приложение 1 това е, Нови инициативи – преглед на процеса за вземане на решения относно ГМО. Инициативата е законодателна. Описание на обхвата и целите. Ще го изчета: „В рамките на прегледа ще се разглежда как биха могли да бъдат изменени правилата, за да се гарантира по-добре, че се вземат предвид възгледите на мнозинството от държавите членки”.
Който е съгласен с така дадените предложения, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към последна точка „Текущи”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Давам думата на представителите на Националната асоциация за семена. Моля да се представите за протокола. Заповядайте!
ТОДОР НАТОВ, Председател на Националната асоциация за семена: До мен е професор Николай Ценов, който също е член на Асоциацията за семена. И Сергей Влахов. Ние сме част от членовете, като всички останали няма как да бъдат тук и да присъстват.
Поводът да потърсим среща и да изложим нашите желания и искания е това, че след като беше сформирано правителството в началото на декември ние направихме едно изложение до Министерството на земеделието и храните и до Държавен фонд „Земеделие”. Не искам да Ви зачета отговора, който сме получили, защото той не е диалогичен и изобщо не е полезен. След това ние преценихме, че ще бъде по-добре, ако потърсим подкрепата и в Комисията по земеделие като се надявахме, че и министър Танева ще бъде тук. В интерес на истината няколкото срещи, които сме имали с нея, бяха много полезни, но все още нямаме резултати.
Нашето желание да направим това изложение и молба към Вас, е продиктувано от това, че на Добричката борса за семена, на която присъстваше министър Танева, после и на другите форуми, които тя е имала с представители на земеделския бранш и на въпросите, които са поставени във връзка със семената, въпросите за производството и заготовката на семената в България, не сме получили до този момент абсолютно никакъв отговор. Ние присъствахме на Вашите дебати и дискусии, свързани с гората. Гората също е проблем, производството на залесителен материал е част от тези неща, свързани със семепроизводството и семената, така че се радвам, че ще имаме повече съмишленици. Защото няма производство в земеделието, което да не ползва семена, каквото и да било то, или семенен материал. Не искам да кажа, че ние тук трябва да разгледаме въпроса яйцето или кокошката, но така или иначе семето или растението съществува като въпрос. Защото семената само и единствено са ключ към успеха в агробизнеса. Няма група култури било то полски, зеленчукови, овощни, фуражни, украсни или екзотични, които да не ползват семена. Нашето притеснение е от това, че следвайки изискванията на европейската общност, се създадоха абсолютно всякакви регулации, регламенти и нормативна база, която заедно с това, че има много силна държавна обезпеченост, имам предвид като специалисти, които се намират в Агенцията по сортоизпитване и семеконтрол., застават срещу този крехък бизнес и хората, които се опитват да произвеждат семена.
Истината е следната. През първия програмен период България загуби над половината от всички семена, които произвеждаше в страната си и те в момента са внос. Нашето притеснение е, че през този програмен период ще загубим и останалата половина от семената, които се произвеждат. Тоест, тъй като България като аграрна страна ползва между 350 и 380 хиляди тона семена всяка година, това обхваща абсолютно всички култури. Цената на тези семена по осреднени стойности е над 500 милиона лева. За първия програмен период от 7 години България загуби половината от тези пари. Или казано с други думи, всеки един фермер, който трябва да отгледа земята си, трябваше 50 процента от тези семената да ги купи от чужбина, другите да бъдат купени тук, произведени и съответно направени в тази страна. Имаме притеснението че, тъй като този отрасъл не е включен в абсолютно никаква директива, в никаква европейска програма, най-вероятно ще загубим останалата част и до 2020 г. няма да има нито едно българско семе. В този аспект искам да кажа, че така както вървят нещата, се обезмисля напълно съществуването на земеделските институти, обезмисля се и съществуването на всички земеделски производители и фирми, които биха желали да се развиват в този интелигентен бизнес. Той малко или много е интелигентен. Още повече Вие сте запознати по-добре от мен с изискванията за органично или биологично земеделие Там всички семена трябва да бъдат доказано сертифицирани, не могат да бъдат засети семена, които просто така някой е решил да си купи от някъде. Какво се прави – там сто процента от семената, които се произвеждат са внос. Какво значи това? Ако някой земеделски производител, който желае да произвежда органична продукция и не е в състояние да си намери семена, които да отговарят на тези изисквания, а такива в България няма, той трябва да ги купи от чужбина, като първата година ги губи като органичен производител по закона, който съществува.
И второ, не на последно място, да произвеждаш семена е много сложно мероприятие, много сложна дейност, за нея се изисква не само земя, не само машини, но и много наука. Много трудно се произвеждат семена. Ако някой си мисли, че това е много лесно начинание, бихме желали да видим как точно ще стане. Което значи, че това е друг елемент от възможността да се вкарат малко повече иновации в българското земеделие.
Всички тези неща Ви ги казвам без да се спирам на историята, защото изложението, което сме направили, искаме да Ви го предоставим. Вие сте специалисти, така че може би ще вземете правилно решение. Преди 90-та година в България имаше 8 завода за производство на царевични семена. В момента нямаме нито един. Тези 8 завода произвеждаха семената на цялата държава, които бяха над 6 милиона декара. В момента България гледа по-малко от 4 милиона декара царевица, а нямаме нито един завод. Отделно имахме над 150 предприятия, пръснати на територията на цялата страна. Само за производство на пшеница и ечемик над 150 предприятия.
Искам да обърна внимание, че ангажираността на хората в тези предприятия беше изключително голяма. Да те са сезонни предприятия, но те извършват и други дейности, осигуряваха препитанието на много хора. Тези предприятия ги няма, частните фирми в момента или земеделски производители се опитват всячески да си изградят техни мощности, с помощта на които да успеят по някакъв начин да отговорят на изискванията. Едно искам да Ви кажа и да знаете. Използването и производството на семена е добра земеделска практика. В цяла Европа това е регламентирано и има държави, мога да ги кажа, ние имаме направен и икономически правен анализ, цели държави има, една от тях е Германия, където не се засява един квадратен метър без семената да бъдат сертифицирани. Това не значи, че хората трябва да си купуват семена. Тези 380 хиляди тона да ги купят. Не. Те могат сами да си ги произведат, но трябва да бъдат сертифицирани и контролирани.
Вторият въпрос, на чието обсъждане ние присъствахме на това Ваше събрание беше, че Вие говорите за контрол на незаконната сеч на горите. По същия начин трябва да има контрол на незаконното производство на семена в България. Затова защото в момента всеки може да си произведе семена и е логично така да бъде, за да не дава пари да ги купува и от там нататък без да ги сертифицира да ги ползва. Но това не е добра земеделска практика. По този начин това, което ние искаме да бъде реализирано, държавата да има възможност да контролира абсолютно всички производители на семена и те ще излязат на светло. Тази незаконност, която съществува в момента, ще бъде преодоляна много бързо и с много малко средства. Достатъчно е само да се обърне внимание на този сектор.
Искам още нещо да Ви кажа. Преди години, а и сега също, България изнасяше не само зърнена продукция от основните култури пшеница, царевица и ечемик. Не казвам слънчоглед, защото той беше беззаконно спрян като култура, която се изнасяше. Той се преработваше на сто процента в България и се изнасяха само продуктите. Но още нещо, което по-старите хора знаят, България изнасяше и фасул и леща. Ние изнасяхме, защото имахме над 450 хиляди декара засети с фасул и леща, български фасул и леща. Значи, ние сме си задоволявали потребностите и сме изнасяли фасул и леща. Не говоря за нахут и други култури, защото тях също ги имахме. В момента с новите директиви, с новите изисквания, които съществуват към земеделците, всеки български земеделски производител трябва да направи всичко възможно и да осигури 5 процента от площите, които обработва да бъдат засети с такава енергийна азотна култура, хем да бъде оставена на угар Тази година ще бъде първата и единствената, може би последната, която българските земеделски производители ще оставят част от земята на угар. Защото нямаше подготовка и готовност този въпрос да бъде решен. Това оставяне на угар значи, че те ще загубят много пари, защото така или иначе те трябва да направят задължителните обработки и да платят рентите на собствениците на земите. Една голяма част от хората ще потърсят решение на въпроса като успеят и намерят някакви семена фасул, леща, грах, соя, люцерна, каквото вие се сетите, за да може примерно тези пет процента да бъдат засети с част от тези култури като това няма да доведе до редукция на европейските субсидии. Или казано с други думи, ние се връщаме там, където сме били преди двайсетина години, тоест отново ще гледаме и фасул, и леща, колкото и банално да звучи, само че вече под натиска на европейските изисквания.
Какво всъщност е това, което ние искаме, какви са нашите отговорности като членове на тази асоциация?
Първо, ние осигуряваме сертифицирани семена за посев като даваме възможност на земеделските производители да реализират по-добри приходи, по-високи добиви, като произвеждат повече и по-качествена продукция.
Второ, осигуряването на качествени семена е една гаранция за производство на качествена суровина, необходима при производство на хляба, хлебните изделия или други земеделски производни, от които зависи здравето и бъдещето на народа ни. Това са нещата, които се говорят всеки един ден.
Трето, всички производители, заготвители и окачествители или други заети в производството на семена или семенен материал, ще осигурят на бизнеса си възможност за развитие, създавайки така наречените улеснени работни места, подкрепени от държавата. Това е един термин, който малко се използва, но в последно време ще започне да се използва повече – улеснени работни места. Едно пояснение – това значи, че ако аз нямам възможностите, предоставени ми от държавата, няма как да назнача работник или работници. Но ако аз имам предоставени тези възможности от държавата, в случая да ползвам по някаква алинея европейските програми или подпомагане, аз ще мога по-лесно да назнача такива работници – един, два, пет, десет или колкото ще бъдат те, затова ние ги наричаме улеснени работни места. Благодарение на условията, които държавата ни създава, ние създаваме съответно работни места.
Предвид на това, което изложих тук съвсем накратко, разбира се, без да влизам в подробности, искам да кажа, че семепроизводството и сортоподдържането следва да знаете, че то има нужда от инвестиционни потребности, а те най-общо казано са три. Това са принципни предложения, групирани, те могат да бъдат приети от Вас или да бъдат отхвърлени, това е Ваше решение.
Първо, да се даде възможност да се изградят такива заводи или линии за почистване, заготовка и окачествяване на семена. Това да бъде включено за равностойно европейско подпомагане с преференциални субсидии по програмите, свързани със земеделска дейност на малките и средни предприятия, както това е предвидено в другите дейности от сектора. Изграждането на подобни обекти да се разглежда като дейност по Точка 4-2, новата която ще бъде, а именно добавяща стойност към земеделски продукти с лимит на изпълнение от три милиона евро и не по-малко поради спецификата и високите цени на използването на машини за производство на семена. Тук има две приложения, които ще Ви предоставим да се запознаете с тях, да видите за какво става въпрос, кои са машините и какви цени имат те. При реализирането на проекти от Точка 3, при реализирането на проекти от такъв характер, да се предвиди включването или самостоятелно изграждане на лаборатории за анализ и окачествяване на семената. Необходимата лабораторна техника и пособия са с изключително високи цени и не са по финансовите възможности на земеделските производители.
Всичките тези думи, които казах, те ще доведат само до следните няколко неща. Това ще доведе до развитие на този земеделски сектор като цяло по отношение на производителите и произвежданите семена в страната и на всички държавни и земеделски институти, включително ще облекчи работата на фермерите, няма да има тази сивост в икономиката, която в момента толкова много се търпи, ще повиши тяхната конкурентоспособност. Хората ще могат спокойно да реализират повече приходи и печалби от това, ще бъдат по-евтини продукти. Ще даде възможност за реализиране на по-качествена продукция, по-високи доходи за населението. От качествените семена се произвежда качествена стока. И не на последно място ще доведе до подобряване на качеството на произвежданите храни, които са предназначени за крайния потребител или за износ. Защо е всичко това, което ние правим? Затова защото производството на семена, заготовката на семена не е предвидено по абсолютно никаква европейска програма. Това беше през първия програмен период, това е и сега в момента през втория програмен период. Ние искаме Вашето съдействие, за да може това да бъде включено от Държавен фонд „Земеделие” и тези хора, които искат да си направят такива заводи и линии за заготовка на семена, да бъдат официално признати техните искания и да имат възможността да ползват субсидии.
Да Ви кажа каква е практиката в момента в България. Като всяко нещо, от което има нужда и е потребно, то намира начин да заобиколи съществуващите правила и закони в момента. Аз например, като човек, който бих желал да си направя завод за производство на семена, тъй като няма форма, под която да го направя, си правя завод за белене на слънчоглед. Правейки този завод за белене на слънчоглед, аз купувам две допълнителни машини, които никога в живота си няма да ги използвам, защото всички останали машини са такива, и тогава моят проект във Фонд „Земеделие” ще бъде приет, ще бъде одобрен. Или трябва да си направя фуражен завод. По същия начин има няколко машини, които не ползваш. Какъв е проблемът в момента, защо това не се включва? Защото тази дейност се смята от специалистите, които се намират във Фонд „Земеделие”, че това е маркетингова дейност. Тоест всеки един, който желае, може да е търговец, подавайки си документите, реализирайки такъв проект, примерно ще си направи силози за търговия със зърно. Ами, то и сега има възможност да се направят, ако някой иска да го направи, го прави по другите програми. В случая тук не е маркетингов моментът и тук голямото опасение е, че Европейската комисия може да има упреци към българските представители на Фонд „Земеделие”, че не изпълняват правилно това, както трябва да бъде. Не само че в европейските държави това е изпълнено, ами субсидирането на всички, които искат да направят подобни линии, или подобни заводи, до 85 процента е европейска помощ. Така е в Германия, така е във Франция, така е в Австрия – 85 процента. Тоест дава се възможност на всички земеделски производители, фермери или други, които са обаче семепроизводители и са регистрирани като такива, да имат правото да си изградят такива заводи или лаборатории, съответно да произвеждат продукт, който да могат да го реализират на доста по-ниски цени на българския пазар.
Това е накратко, което искам да Ви кажа. В научен аспект професор Ценов ще Ви каже как стоят нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз поемам ангажимента да разговарям лично с господин Порожанов и господин Грудев. Аз мисля, че по Програмата за развитие на селските региони, това може да се осъществи. Сега, 80 процента субсидия, при положение че всички програми са с 50 процента субсидия, не знам дали ще може да се постигне. Седемдесет процента вземат само тези, които са млади фермери и които отговарят на изискванията – 50 плюс 20. Проблемът според мен е, че в програмата е записано, когато става дума за техника, която касае земеделските стопанства, че имате право на капацитет равен на стопанството плюс 30 процента резерв ли беше, професор Бъчварова, нали. И за силозите, и за техниката, която преработвате. А Вие искате в момента да се разреши – примерно Вие имате хиляда декара, така разбирам аз, за да знам какво да говоря с Порожанов и с Грудев. Имате хиляда декара, но искате да обработвате семена от 15 хиляди декара. Което означава, че Вие не можете да отговорите на онези критерии собствено стопанство плюс 30 процента резерв и по отношение на силози, и по отношение на техника. Така ли да го разбирам? За да направите завод, вие ще обработвате произведена продукция да речем, от сто хиляди декара.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин Председател, може ли?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първо, искам да Ви благодаря, че сте тук и че провокирахте нашето мислене в посоки, които сме търсили, но не сме намирали, поради ограниченото ни познание и опит, решение. Така искам да се изкажа, че да не настроя никого срещу идеята, но Вие видяхте колко формално преди малко взехме решение относно участието на България по общо европейската програма.
Сега, Вие се вгледахте в това, което ни е дадено и в тази рамка, която съществува и искате да видите как да го паснем. Спомняте ли си в началото на месеца на първия блицконтрол какъв въпрос зададох на министъра на земеделието и тя какъв искрен отговор ми даде. Моят въпрос беше – какво е участието на Министерството на земеделието в индикативната програма на нашето правителство, представено в Брюксел за участие в тези 315 милиарда по плана „Юнкер”, десетте му принципа, които са залегнали в тази работна програма. Ако ме разберете детайлно и ако тя не бъде провалена от европейската бюрокрация и от нашата управленска немощ, това е един чудесен ресурс за един истински проект за коркурентоспособно, органично, биологично земеделие в освободената конкуренция с ГМО под натиска на партньорите на Европа. Там има процент определен за наука, процент за природните дадености и така нататък, които да стигнат до конкурентно европейско производство в този пазар, който не може да бъде затворен както искаме, там да можем да се функционираме.
И затова аз Ви предлагам, господин Председател, с тези компетентни хора и с такива от Министерството да се помисли, вместо България да участва и да ни се смеят за закриване на депа в Европейската програма за конкурентоспособност, един мащабен проект в основата, на който да стоят принципните ни предложения, обхванати в национална програма, грандиозен проект да решим този проблем. И ако вземем други природни дадености, които тук не искам да споменавам, и ако съчетаем принципите на плана „Юнкер” публичните пари, частните финанси, това което дават оперативните програми, плюс тези 315 за такива интегрирани проекти, и ако това е основата и началото на органично и биологично земеделие, нашият проект да е за конкурентоспособно, природно, биологично земеделие на основата на това семепроизводство, което е фундамент. И един такъв проект да го включим към отворената програма.
Аз тогава Ви казах, че премиерът има по-голяма интуиция от всички тук, които сме. Защото когато му поставих този въпрос той каза, по всяко време на денонощието ела да разговаряме за това. А другият човек, знаете какво ми отговори – не съм очаквал, че за това ще ми зададете въпрос. Аз говоря чисто човешки, никой да не се обижда. Вие ме провокирахте в тази посока. Затова дайте да мислим там, където казва Председателят в рамките на европейските регламенти, но там всичко е наместено по интересите на вече онези, които вземат решения. А тук има една възможност – да го развием, аз отивам дори по-нататък. Защо да не търсим геотермалният потенциал на страната, оранжерийно производство, охладеното за СПА, от там за елементите, които минерализират. Това ще е един проект, който да е от 5, 10, 15 милиарда, както казват, че разглеждат такива проекти. Иначе едно депо за 170 хиляди лева да го закрием, шегували са се с нас, като са ни видели програмата.
Много Ви благодаря. Поне в мен провокирахте нещо, което съм си мислил, че трябва да му се обърне внимание. Институтите, БАН, сортовете, традиционните, можете да го разгърнете. Българският проект става в основата на биологичното земеделие. Оттам прави туризъм, който да почива не на ГМО, а на българския домат, на розата и така. Трябва да направим нещо мащабно за България и да знаем, че сме помислили нестандартно. И няма БСП, няма ГЕРБ, няма този и онзи. Тук знаещите хора да седнат и да излезем с един друг тип проекти по Програмата „Юнкер”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. В интерес на истината за втори път повдигате този въпрос, обаче ние като си представим големи проекти за плана „Юнкер” винаги ги свързваме с мостове, пътища и така нататък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е истината. Защото те са две неща – конкурентоспособност и заетост.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Можете ли да помислите в тази посока. Както каза господин Божинов, да се разработи нещо много сериозно и голямо и да се опитаме да кандидатстваме, защото това е свързано с профила на България като земеделска страна от една страна и от друга страна, колкото повече проекти подадем по Програмата на „Юнкер”, бихме имали шанс нещо да ни отделят, в крайна сметка. Колкото по-мащабен, толкова по-добре обаче.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Те говорят за големи проекти, малките няма да ги гледат.
СЕРГЕЙ ВЛАХОВ, агроном-специалист: Провокиран съм от Председателя да го подкрепя, защото зададохте към него въпрос във връзка с това, как искаме да направим нашите заводи. Аз накратко ще се представя за какво съм поканен точно аз, а не някой друг, тъй като смея да твърдя, че сме единствената фирма, която знае толкова много за царевицата. Аз винаги съм свикнал нещата да ги правим както трябва. Въпреки че съм малка фирма, моите клиенти предполагам почти всички ме уважават.В тази връзка искам да предложа, тъй като ние не сме събирали да обсъждаме, инцидентно възникна тази среща, на която трябваше да дойдем, аз предлагам не на всеки да се дава да прави такъв завод. Само на тези, които са утвърдени специалисти и ще гарантират качество, те трябва да имат правото. Има едри земеделци, които гледат по един милион декара, по 150 хиляди декара, те веднага ще кандидатстват за тези пари, ще им се разреши и ще направят тези заводи. Аз нямам възможност. Концепцията на нашата фирма е била изключително семепроизводство и в тази връзка през 1999г. създадохме дъщерна фирма, която се занимава само със селекция и сортоподдържане на царевица. Мога да се похваля, не знам за други фирми, но нашата фирма има собствен признат хибрид. Надявам се, че интересът ще расте. От две години хибридът е на пазара, добре се държи на пазара.
Моето конкретно предложение. Тъй като съм връзка между заготовката и науката, тъй като нямах подкрепа досега за сортоподдържането в България, за частното сортоподдържане и селекция, да се помисли и по този въпрос. Тъй като гледаме малко декари, нямам такъв ресурс, с който да създам изведнъж такъв голям завод. Но работя с фирми, чийто интерес расте всяка година. Едната фирма се казва „Малтери Суфле”, втората по производство на малц в света. Другата, с която съм започнал отскоро работа фирма „Каргил”. И сега, ако растат тези обеми, аз мога да произвеждам десетки пъти над това, което лично на мен ми трябва. Така че трябва да се измисли за някакъв различен подход, не този, който е залегна точно по това колко земя обработваш и какво ти трябва. Аз не мога да го измисля, но сигурно има специалисти, с които заедно можем да го измислим това нещо.
Има много други работи, но тъй като времето напредна, нека и другите да се изкажат. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Цвета Караянчева поиска думата.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, колеги, уважаеми представители на асоциацията. Аз мисля, че наистина има смисъл в това, което обсъждаме днес и това, което каза и господин Божинов, и господин Председателят. И това е може би е само една първа стъпка на среща, защото в тази среща, която трябва да направим и това заседание на Комисията, може би тук трябва да присъстват представители на Министерството, заместник-министър Грудев, може би господин Порожанов, за да може точно да изчистим детайлите. Ние тук можем да поемем ангажименти да направим това или онова, но трябва да видим дали наистина всичките предложения и системата така да ги обсъдим със специалисти, защото само едно приказване на добри намерения, няма да ни доведе доникъде. Може би да насрочим една следваща среща. Първо, Вие да направите една среща в Министерството, да заявите този доклад, който сте ни представили и на нас, идеите, които имате и от там нататък да започнем да направим една или две срещи, с които да направим ако трябва и законодателна работа, ако трябва да направим така че това нещо да се реализира.
Изхождайки от позицията на Фонд „Земеделие”, както и Вие казахте, там винаги има един момент, в който нещо е изтървано, ще си направя завод за белене на слънчоглед, пък той може да ми служи за еди какво си. Точно такива практики трябва да избегнем и съчетавайки Вашия опит, нашата възможност и възможностите на Министерството, не да оставим това нещо да отече в канала, тази Ваша идея, а наистина да бъде реализирана и то реално да бъдат направени нещата. Чудесно е че сте тук, чудесно е, че сте имали разговори с министър Танева. Трябва да направим следваща стъпка на базата на компетенция, на присъствие на компетентни хора, които са запознати и с европейското законодателство. Защото, доколкото знам сега, ако трябва да се направи нещо в тази посока, трябва да се иска нотификация или нещо такова. Защото не можем на своя глава да променяме рамката, която ни е дадена от Европейския съюз.
Ако всичко това го анализираме и поканим съответно компетентните лица, като Вие преди това сте направили съответния разговор и те да бъдат запознати и подготвени, ще има смисъл.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това предложение на госпожа Караянчева е много разумно. Аз предлагам следното. Изложението, което Вие ни представихте в момента. Дайте ми в рамките на страница, страница и нещо изложението, което Вие направихте, мотивирано искане за включване на Вашата дейност в програмата. Заедно с Вашето становище, аз ще ги изпратя от името на Комисията до заместник-министър Грудев и до господин Порожанов и на една следваща среща ще ги поканим тук. Това предложение е много разумно. Да дойдат тук, но те да бъдат предварително информирани за какво става дума. Да могат да си погледнат регламентите, да видят дали трябва да се прави допълнителна нотификация и така нататък.
Затова Ви моля в рамките на страница, страница и нещо искането плюс цялата тази обосновка, която в момента сте ни представили и зависимост от това кога е възможно, хубаво е да бъде тук и министър Танева, в зависимост от нейния график, или следващата седмица, или по-следващата седмица, да могат да поработят експертите, да поканим министъра господин Грудев и господин Порожанов, за да можем да коментираме възможностите за включване…
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Господин Председател, аз смятах да предложа същото, което предлагате Вие. Аз смятам, че в присъствието на министър Танева, на господин Порожанов, Цветан Димитров, останалите министри да направим едно сериозно обсъждане, когато присъстват и всички представители на нашата Комисия тук и това да стане в едно по-следващо заседание, където наистина ние да се произнесем по този изключително важен въпрос. Това, което се направи в животновъдството, животните под селекционен контрол, и това което продължава да се прави, тук по отношение на семепроизводството има известно подценяване. Загубихме много наши сортове и продължаваме. Има опасност да ги изгубим изцяло. Така че да направим едно детайлно обсъждане, като основна точка да бъде това, за което говорихме до момента.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря професоре.
Колеги, обединяваме се около това становище.
ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ ЦЕНОВ: Ще бъда кратък, господин Председател, уважаеми народни представители. Аз искам да Ви кажа два акцента, като допълнение на това, което се изприказва. Колегата беше достатъчно изчерпателен. В България семето е плод на селекция. Селекцията е науката, която и в животновъдството, и в растениевъдството, и въобще в земеделието, обединява всичкото човешко познание и го прави в продукт, който чрез семето дава храната на хората. И не само храната, а и красотата – цветята и така нататък, тоест растенията. Селекцията е, която през последните 20 години е силно подценявана, благодарение на това сме на това дередже, в което сме в момента не само в растениевъдството, в известно отношение и в животновъдството. Затова в пазарната икономика, в която се намираме и сме в пределите на Европа, няма как да ограничим чуждестранните продукти.
Ще Ви кажа само две неща, които са изключително важни. Това са две ключови думи – глобална промяна на климата и почвено-климатични условия. Те са изключително важни за продуктите, които чрез семена отглеждаме, от храната до красотата. И още една ключова дума, която напоследък е изключително важна в последните години и е обект на много внимание в пресата и научната общност, и не само на нея, това е биологичното разнообразие. Биологичното разнообразие, което ни е дала планетата като растения и част от растенията, които служат на хората в различна степен и в различни цели, трябва да бъде съхранявана. Всяка държава си пази нейния генофонд. Селекцията е науката, която чрез човешката дейност пази този генофонд. Силното подценяване на тази дейност в България, доведе до трагичното състояние на земеделските институти. Защото една много голяма част, да не кажа повече от 90 процента от тяхната функция и тяхната дейност, е точно от семето. Те затова са създадени. И всичко около семето. Като го вкараме това семе в земята, какво става и защо става, и как можем да го променим, за да бъде в наша полза. Другото, което е много важно, селекцията трябва също да бъде субсидирана. Независимо дали е частна или държавна. Общественият сектор, в който се намираме, от гледна точка на семето, всички сме важни за тази държава, защото работим в нея и създаваме благата за нашите граждани.
От друга страна чуждестранните продукти, които ни заливат, вече ни създават, а в дългосрочен план ще ни създават още по-големи проблеми от гледна точка на това, че те вкарват нови болести и нови неприятели, нехарактерни за нашите земи проблеми, които ние като селекционери, в продължение на последния половин век сме ги избегнали с някаква степен, справили сме се с тях. И създавайки устойчиви сортове от различни култури, с ясната цел и с ясното съзнание, че ние помагаме на фермерите те да получат по-евтина и по-качествена продукция, сега в момента всичко отива по дяволите. Защо? Защото химизацията става толкова страшна, че вече никой не обръща внимание на тези неща, а трябва да им бъде обърнато внимание. И родната селекция е тази, която дава отговор на това.
Ще дам един пример. Затваряте очите и си купувате ягоди, започвате да ги ядете, ако някой от Вас познае, че това са ягоди…
По-хубав пример от това няма. Това е изкривяване на културата. Това, което се отглежда и се формира в нашите родни условия, е най-доброто за нас. А когато е продукт на родни усилия на хората, още по-добре. Защото има растения, които имат биохимични комплекси, които имат такова съчетание при нашите почвено-климатични условия, че то е уникално и неповторимо. Трябва да сме много некоректно мислещи за бъдещето на нашите деца, затривайки по този начин усилията на няколко поколения хора.
Затова семето, ключовата дума на нашето изказване като цяло, е важно, но то започва от селекцията, минава през биологичното разнообразие и всичко това е в контекста на нещата. Така че ние можем да развие и направим много голям проект, защото имаме познания в целия този процес. Защото това е процес. То не е еднократен акт. Един сорт на някои от растенията се прави в продължение на 12 – 15 години. Подробностите са много. Но важното е да се разбере, че нашите продукти за нашите условия са най-добри. Това искам да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ТОДОР НАТОВ, Председател на Националната асоциация за семена: Аз съм много приятно изненадан от това, че Вие приехте нашите тревоги. Четно казано аз съм много изненадан, защото тук наистина има много малко растениевъди, много малки земеделци. Не искам нищо лошо да кажа за всички останали. Искам да кажа, че земеделието е малко по-далече от тях. Но така или иначе изключително много Ви благодаря за разбирането. Ние това изложение ще Ви го направим. До края на тази седмица ще го получите на имейла плюс това, което имаме, ще го входираме. Дано да се запознаят или Вие да помолите Министерството на земеделието и Фонд „Земеделие” да се запознаят и се надяваме през по-следващата седмица да ни кажете кога да присъстваме тук отново, за да решим този дебат.
Нашата цел е една – да не изпуснем срока за одобрението от Европейската комисия за Програма 4-2, която все още България не е пратила. Това нещо, за да стане мотивирано, трябва да бъде направено така, че Европейската комисия да не го откаже. Така че ще бъде много изпипано. Благодаря Ви още веднъж. Успех Ви желая по-нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим и ние. Закривам заседанието.


Закриване на заседанието в 14.30 ч.







ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ

136 117 знака