Обсъждане на Рамкова позиция относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент /ЕО/ № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия № 502-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.05.2015 г., както и проекта на акта.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 22




На 3 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:





ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на Рамкова позиция относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент /ЕО/ № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия № 502-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.05.2015 г., както и проекта на акта.
2. Разни.






ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми дами и
господа народни представители. Имаме кворум. Откривам
заседанието на Комисията по земеделието и храните със следното
предложение за дневен ред!
Точка Първа: Обсъждане на Рамкова позиция относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент /ЕО/ № 1829/2003 по отношение на възможността на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на своята територия № 502-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.05.2015 г., както и проекта на акта.
Предлагам като втора точка „Разни”.
Ако няма други предложения за дневния ред, моля да гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 14, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Дневният ред е приет и започваме работа.
Днес на нашето заседание присъстват представителите на Министерството на земеделието на първо място заместник-министър Цветан Димитров, както и господин Тодор Тодоров – старши експерт в Дирекция „Политика” в Агрохранителната верига” към Министерство на земеделието и храните, Пламена Грозева – началник отдел в Дирекция „Европейска координация и международни отношения” към Министерството на земеделието и храните, доктор Тенчо Тенев – заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните и Любомира Донкова – главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните.
Давам думата на заместник-министър Цветан Димитров да ни запознае с внесения за обсъждане Регламент в Министерския съвет на 29 май 2015 година.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Няма да навлизам в детайли на позицията, която доколкото знам, Ви е предоставена. Само ще изложа мотивите, които Министерство на земеделието предложи на Съвета по европейски въпроси и съответно беше прието на заседание с пълно мнозинство предложената от нас позиция. За да Ви въведа, съвсем накратко ще кажа, че става въпрос за един Регламент, за едно досие по това генномодифицирани храни, в случая и фуражи, дали държавите членки да имат правата да забраняват или съответно да разрешават. Едно досие, което в продължение на три или четири години, вече не помня и аз, беше замразено от Европейската комисия. Тъй като няколко държави-членки в последните една, две години възобновиха този дебат, Европейската комисия предложи един проект на регламент, в който един от текстовете е, че държавите-членки могат да забраняват съответно или да разрешават използването на храни и фуражи генномидифицирани в съответните държави.
След няколко проведени работни групи, както с представители най-вече на животновъдния бранш, защото той в случая е засегнат, а така също и с представители на съседни държави-членки на Европейския съюз, най-вече визирам румънските колеги, и след консултации в научните среди също така, с колегите от Селскостопанска академия, стигнахме до извода, че най-добре е България да не одобрява в този вид предложения от Европейската комисия текст в Регламент. Защото, за разликата от забраната на отглеждане на ГМО-култури, където държава би могла да забрани и това да няма някакво фатално отражение върху нейните производители, то при фуражите и при храните, особено при фуражите, всъщност там е проблемът, една забрана, приемаме хипотетично, една забрана в България, наложена, каквато очевидно българското общество би подкрепило, тя ще донесе само негативи за производителите на животновъдна продукция. Защото в един момент ще се получи, че българските производители на животновъдна продукция ще изхранват своите животни с едни по-скъпи фуражи, което е доказано, тъй като не ГМО-фуражите са в пъти по-скъпи, докато съседни нам страни ще правят точно обратното. Тоест тяхната себестойност на продукцията би била един или два пъти дори по-евтина. Тъй като няма механизъм, който би възпрепятствал на този етап движението на никакви продукти от животновъдния сектор, в случая било то мляко, месо или яйца, тоест българският животновъден производител по никакъв начин не би могъл да бъде предпазен от това, че продукция с по-ниска себестойност би влязла на българския пазар. Затова в позицията, която Вие имаме, аз просто Ви я преразказвам, ние настояваме Европейската комисия да даде някакви основания, по които българската страна би могла да счита, че нашите производители биха били защитими, ако се наложи съответно забрана или съответно разрешение, давайки си ясно сметката, че поне на този етап при съществуващото законодателство, трудно би се случило, да не кажа, че е невъзможно да възпрепятстваме движението на каквито и да било хранителни стоки от животински произход на територията на Съюза. Именно за това нашата позиция е, обобщавайки, че ако се налагат някакви правила, те би трябвало да бъдат наложени на общностно на ниво, а не ниво държава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Откривам дебата. Аз да попитам Вас или господин Тенев, значи в забраната за разпространение на ГМО в България освен това и Законът за храните мисля, не мога да го цитирам, ще ме извините, бяхме записали, че всички продукти, в които има ГМО-съдържание, трябва да бъдат обозначени. Въпросът ми е, ако фураж бъде използван за отглеждане на животни, после как го обозначаваме този продукт? Нали имаме такава разпоредба, че трябва да обозначаваме продукти, които съдържат ГМО. Как го обозначаваме? Как разбираме, че този фураж е ползван за отглеждането, за угояването, примерно на телета?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Точно това е и един от въпросите, който не е решен с настоящия Регламент. Тоест няма начин, по който трансформирането на фуража да бъде проследено и да бъде запознат потребителят, за да получи вярната представа за това, какво консумира. Тоест затова и ние, някъде по средата на нашата позиция, призоваваме Европейската комисия да даде допълнителни доказателства за това, че – първото, което изброих, че конкурентноспособността на производителите ще бъде запазена и съответно потребителите ще бъдат защитени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, заповядайте! Народен представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, господа експерти, колеги. Разглеждаме един изключително важен въпрос. Първо, аз искам да се произнеса за текста на рамковата позиция, който е предмет на нашето обсъждане в момента. Тези четиринайсет, петнайсет реда мен лично ме удовлетворяват и аз лично ще я подкрепя. Обаче това е само една етапна позиция на нашата страна и този изключително сложен процес може да се развие в различни посоки. Затова трябва с политическа подкрепа и въз основата на експертно становище да се държи една линия, която ще отстоява нашите национални интереси. Понеже заговорих за текста на рамковата позиция, в нея съвсем дипломатично се приветства това усилие на Европейската комисия, обосновано от политическата парадигма на новото мнозинство в Европейския парламент, да се направи преглед на това законодателство с генномодифицираните организми. След това обаче се изказват три аргументирани опасения на нашата страна. И трите опасения – първото беше разяснено от заместник-министър Димитров, това опасение дали мярката съответства на принципа на свободно движение на стоки. Ако го прочетете едностранчиво, може и да отхвърлите това опасение от гледна точка на ристриктивното българско законодателство в тази област. Обаче така, както той го поясни, то е, че когато едни страни са приели свободното движение на фуражи и храни със съдържание на генномодифицирани организми, допуснали са комбинации между живи животни, които са отречени от нашето законодателство и с допускането на тези храни са направили по-конкурентна тяхната продукция, остава открит въпросът как движението на продуктите от тези животни, хранени с тези храни, влизат на територии, на които това е забранено. Този въпрос е открит и ако тази позиция я развиваме и отстояваме, тя ще даде един облик на нашата страна като страна с рестриктивни законодателни мерки и практики.
Второто опасение също така е основателно и това обръщане към правната служба на Съвета за разяснение и даване възможност да заемем по-категорична позиция, също заслужава подкрепа.
Сега обаче да изясним няколко неща. Преди това искам да кажа, че тази дискусия и тази проблематика, макар и в неявен вид, е иманентно присъща на разгарящата се дискусия за трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции. Някои ме успокояват, че там няма да има глава и разговори с специалните технологии на фракинга, няма да има разговори и клаузи за генномодифицираните организми. Да, но ще има много възлова глава за стандартите, за тяхното доближаване и за това, къде ще бъде движението. И вижте тук колко ясно, макар индиректно, са подчертани двата подхода. Какво разглежда този регламент 1829? Материалът, заради който искам също да приветствам тези, които са го подготвили, те са предоставили на народните представители не само позицията, но и достатъчен обем в информация, върху която могат да изградят своята позиция, за което този, който го е приготвил, аз го адмирирам. Значи, този регламент 1829/2003 обхваща храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО. Приложното му поле обхваща и ГМО, предназначени за други приложения, като например отглеждането, ако те се използват като изходен материал за храни и фуражи.
Значи, нашето законодателство има три полета, в които регламентира разрешаването на ГМО. Едното е в Закона за храните, другото е в Закона за фуражите, третото е в Закона за ГМО. И на тези три места се регулират три проблема – пускането на пазара, пускането в околната среда и работата в научните експертни условия. Нашето законодателство е рестриктивно. Пускането на околната среда, провеждайки тогавашната и адмирирана от мен тогава и сега поддържана линия на българската страна, ние използвахме това, че с Испания е на първо и второ място в Европа по територии в „Натура 2000”, защитени видове, места за птиците и така нататък, и очертахме зони, около които да се запази това биоразнообразие, а не може да се съвместява с отглеждането на ГМО-организми. След това очертахме, и то беше при едно изключително съгласие на всички партии, представени в два три парламента напред, очертахме отстоянието между конвенционални и генномодифицирани организми. Тоест, когато имаш конвенционална култура от даден вид, на какво отстояние е, за да не стане смесването на видовете от „Натура-2000” с ГМО, и по този начин пускането в околната среда е регулирано. Пускането на пазара е в другите два закона. И вижте, този регламент е и за отглеждането на онези материали, които влизат в храните. Вижте сега защо и тук си проличават и двата подхода. Този Регламент разрешава пускане и разрешение се издава само въз основа на научни аргументи и доказателства, че не е вредно. Това е европейското ниво. Това ниво, което е достигнало на Европейската комисия за защита на храните EFSA, с помощта на националните организации се търси най-рестриктивното, за да се защити живота и здравето на хората, което е похвално. Дадена е възможност в този Регламент, че ако някоя страна констатира, че въпреки тази висока летва, има опасност за живота и здравето, е подписан Регламент да предизвика спирането на нейна територия и то пак въз основа на научни аргументи. По този механизъм досега не е взето нито едно решение от Европейската комисия. Значи, разногласия, гласуване и така нататък. Ето Ви двата различни подхода, които ще трябва да се доближат до новото споразумението. Отатък океана е точно така – пускаш организма, забелязва някой, че вреди на здравето, на живота и така нататък, и така нататък, и той започва да доказва. Той ако успее да докаже, има този потенциал да докаже, го спираш. Европейският подход е друг. Целият мобилизиращ потенциал се задейства, та преди да го пуснеш на пазара, трябва да разбереш какъв е. Какво признава Европейската комисия, за да търси промяна на този Регламент 1829, който разглеждаме, че досега това е вторият механизъм, но не е проработил. Или няма съгласие, или няма потенциал. Казвам и завършвам, за да подчертая, колко е важно споразумението. Тези два подхода ще се срещнат и трябва да се намери онова, което е в изгода или е срезът между интересите на тези, които преследват печалбата в резултат на научни постижения и тези, които отстояват интересите. Този срез много трудно ще се намери.
Какво намира Европейската комисия като изход от тази ситуация, че не може да постигне по старите правила успех. Предлага това изменение, което Вие внасяте днес. Това изменение предоставя на страните възможността след като е прескочена една висока общоевропейска рамка за сигурност, ти да можеш след нея да забраниш. И тук е големият открит въпрос, който господин Димитров засегна дискретно, но мисля, че в една и съща посока мислим, а именно дали имаме, както сте го записали в становището, всички онези правно разписани инструменти на основата на нашите интереси да проведем онази линия и това е основанието Вие да имате засега тези ограничителни мерки. Предлагам в тази посока да бъдат нашите експерти – общополитическите и национални интереси. Ние няма да можем бързо да спечелим от предоставянето на нашата територия и нашето животновъдство, нашия пазар, нашата трапеза и нашия туризъм на тази експанзия.
Ще завърша с това, опазил ме Бог някой да смята, че съм против науката, научните постижения и генното инженерство. То ще реши много проблеми – и с болестите, и със засушаването, и с много неща. Но ние се намираме на етап, на който са вложени изключително много пари в тази област и когато се търси възвращаемост, тази възвращаемост се търси на територии, на които има платежоспособни земеделски производители. После ще бъдат териториите, на които ще се решават същите въпроси. Някой да търси сега Етиопия, Намибия и другите територии, които страдат? Никой не ги търси. Те се търсят тук, защото ако продадеш на фирмата Х с този срок, хербицидите, там вече не може да се върне конвенционалният сорт, там се завземат едни територии и така нататък. Тоест без да бъдем против това перспективно бъдещо направление, докато се решават обективно, научно границите и вярата на това, което носи дивиденти и това, което носи риск, ние трябва да поддържаме тази разумна, рестриктивна политика, която ще ни даде предимство.
И само две думи. Академик Атанасов беше привлечен за съветник в Комисията по околна среда, когато приемаха първия закон. Бях го привлякъл, защото беше точно обратното мнение, на което бях аз. Скоро го слушах. В неговата позиция има изключителна промяна и предлагам, господин Председател, да поканим този голям учен да развие своите виждания за предимството на българското земеделие или както той казва „от Бога геннонадарено със сортове, с видове и съчетание с природни дадености”.
Адмирирам тази позиция на Министерството. Струва ми се, че е предпазлива, че е разумна, че дава шанс на България да се движи по линия на своите интереси и че това е само етапна оценка и предстои много работа. Извинявайте за много дългото изказване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. Академик Атанас Атанасов да се чувства поканен в Комисията по земеделие в някои от следващите заседания. С удоволствие ще го изслушаме. Наистина мисля, че има какво да чуем от него.
Професор Бъчварова, Вие поискахте думата, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Първо, за мен позицията не е ясна, не е категорична. От това, което каза господин Димитров, Вие не отхвърляте споразумението, Вие го подкрепяте с условности. А че споразумението е важна крачка към това, че всяка една държава трябва да си прегледа законодателството и съответно да направи необходимата експертиза и оценки за това, какво иска да бъде развито не като земеделие, храни, фураж. Защото ние не коментираме въпроса, че при нас има тотална забрана за производство. Това не е предмет на регламента. Предмет на регламента е движението на храни и фуражи. В Европейския съюз не знам колко, 37 – 38 ГМО продукта са разрешени, които са етикетирани, които съответно всяка държава трябва и може, като прием на свободното движение на стоки, да присъстват на нейния пазар. Още 57 мисля, че чакат своето разрешение. Значи, говорим за храните и фуражите. И ако нашата позиция е, че ние не подкрепяме Регламента, означава че отиваме към позиция, в която Европейската комисия ще ни каже какво да правим. А тя ще ни каже, ние сме разрешили 36 продукта и свободно те могат да отидат или реализират във всяка една страна на Европейския съюз. Но ако Европейската комисия с този Регламент ни казва, че ние искаме всяка една държава да си определя кои продукти могат да присъстват на пазар, по Закона за храните трябва на етикета да пише „009” ли, „006” ли, какво беше, което съответно, всеки един производител, купувайки фураж, той знае вътре има ли генномодифицирани или няма. И решава. И сякаш за мен по-логичната позиция е ние да направим нашето законодателство, нашата експертиза, нашите структури, като Агенцията по храните, които са отговорни, така че да защитим интересите си на база именно на достъпа на храни и фуражи. Но от позицията, извинявайте, не останах с впечатление,че ние сме против Регламента. И мотивите, ако сме против, трябва да бъдат по-категорични. Няма как тези 36 продукта да не се разрешат в свободното движение във всяка една страна, ако има рамкова позиция за всички страни. Това е моето опасение, но факт е, че в България по много причини няма научни изследвания. Ние единствено разчитаме на EFSA, да ни каже по анализ на риска как стоят нещата. Само е разрешена царевицата, хибридът 810 в Европейския съюз. Четири или пет държави отглеждат генномодифицирана царевица. Други няма. Това означава, че има потенциален риск да дойде фураж от Испания или Франция, където има такова производство – Унгария, мисля че и Румъния ще се присъедини, винаги е проявявала интерес към съответно тези култури, ако погледнем още отпреди присъединяването, със соя и така нататък. Молбата ми е позицията да е категорична. Не ми стига това като позиция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министъра господин Димитров, заповядайте!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Уважаеми колеги, само искам да поясня някои неща, може би не съм ги казал и заради това така недобре звучи тази позиция. Става въпрос, че Европейската комисия с този регламент отваря дебата, тя не го затваря. Тоест сега тръгва този дебат, както предходният път беше в продължение на четири години и въпреки всичко досието пак беше затворено, сега се процедира по същия начин. Тук в никакъв случай не е поставена гилотината приемаш или не приемаш Регламента. И нашият подход е малко по-различен от приемаш или не приемаш. Ние наистина искаме една обща европейска позиция, защото както преди малко и аз многословно си позволих да обясня, ако ние приемем една позиция, която само касае България, ние няма да постигнем нищо в рамките на Европейския съюз. Ние ще си останем един остров, да ме извините, ама остров от глупаци, тоест не преследвайки собствените си икономически интереси на нашите фермери. Затова нашата позиция е малко по-всеобхватна. Затова с няколко държави-членки сме я съгласували, да търсим общоевропейско решение. Другото, поне нашето мнение е, че другото е неработешо и само ще бъде в ущърб на нашите земеделски производители.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Съвсем накратко. Ние трябва да се произнесем относно това – ще ограничаваме ли или ще забраняваме употребата на генетично модифицирани храни на ниво държава. И аз смятам, че тук нещата вече се изясняват, защото позицията на Министерството на земеделието и храните смятам, че е най-правилна. Ние не можем да спрем, не можем да се затворим, не можем да се ограничим, тъй като дори да кажем, че ние не сме съгласни, не приемаме, аз смятам, че ще бъдем единствените в Европа, ако направим това нещо.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Говорим само за храни и фуражи? Защото засяването… И понеже няма внос, има свободен стокообмен…
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Това е друга тема. Затова смятам, че трябва да подкрепим тази позиция, която изразява Министерството на земеделието и храните. Ще има свободно движение на храни. Това не можем да го забраним. Ние не можем да ограничим нашите фермери да купуват царевица, защото царевицата ние не можем да си я произведем.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как не можем? Ние изнасяме. Два милиона сме изнесли царевица.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Така че аз смятам, че не е необходима кой знае каква голяма дискусия да се присъединим към това, което предлага Министерството на земеделието и храните и да вървим с едно такова общо решение за ниво Европейски съюз.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, искате ли думата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само искам да кажа, че Министерството на земеделието не предлага такова нещо, а има според мен по-предпазлива позиция и пледира да намерят точно текста с необходима юридическа база за налагането на забрана на употребата на генетично модифицирани храни и фуражи на национално ниво. Тоест Министерството не отваря така, както разбирам от Вашето изказване. То се обръща, че ако ще има една летва общоевропейска и след това се дава възможност на държавите да преценяват своите интереси, и понеже ще им бъде трудно да извървят целия път, научно да докажат, ако има риск, затова тук този текст аз го чета, че ще се обърнем към Правната комисия, ще продължи диалога, как да има и солидна юридическа база, когато има аргументи това да се реализира. Аз адмирирам тази позиция. А не че непременно отиваме … ще върви генномодифицирани фуражи, храни, мутанти, които са забранени, и ние ще вдигнем ръце. Аз съм за тази позиция, която е на Министерството.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Кой ще даде научните доказателства в България, когато ние нямаме институти и никаква изследователска работа в България?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Забранено е със Закон да се извършва научно-изследователска дейност в България. Тя е забранена, моля Ви се.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Регламентирана е. За условията, в които се води, регламентирана е.
МАРИАНА ХРИСТОВА, Гражданска инициатива „България свободна от ГМО”: Аз участвах и в предишните дебати в Закона за ГМО и непрекъснато поддържам връзка с колегите, които са зад граница и в Европа. Ще се опитам да бъда полезна евентуално с това, което ни притеснява от чисто регулаторна гледна точка. Когато говорим за регламент, той е с пряко действие. Тоест в момента, в който бъде приет в Европейския съюз, той при нас влиза в сила, независимо от нашето законодателство и е над нашето законодателство. Тук не виждам анализ на Правната комисия или изобщо европейско законодателство, където да покаже, ще има ли противоречие между тези точки, които те са ни дали и това, което ние към момента имаме. Ако има противоречия, къде са те? Защото в противен случай в Европа могат независимо ние дали сме съгласни или не, да гласуват нещо и в следващия момент да се окаже, че нашият закон не работи. Защото на това сме се съгласили.
Това, което ме притесни мен лично, като четох Регламента е, че условията за спиране са изредени да не е това, да не е свързан с безопасност и здраве, да не противоречи на досегашната процедура за прекратяване, да не противоречи на СТО, да не въвежда дискриминационни правила, да не…, да не…, да не…. Някой направи ли анализ кога можем да забраним? Такова нещо аз лично не можах да намеря. Значи, на нас ни казват: Вие имате права да решавате и да забранявате, обаче все едно да Ви кажат – Вие можете да летите, ама с уши. Технологично не видях никъде процес и изобщо дупка, която да кажем, ето намерили сме това, намерили сме това и на основание на него, забраняваме. Всяко нещо беше предварително забранено в Регламента да го ползваме като механизъм. Самата Европейска комисия предварително е казала, че не желае да отговаря за случаите, за които тя би разрешила локална забрана, което означава, че този анализ трябва да бъде направен тук. Вие трябва да го поръчате на съответните ни експерти, които са по Европейско право, които да извършат този анализ предварително, ако трябва да бъдат зададени предварителни въпроси ,и да излязат с адекватна позиция. Защото иначе ние си говорим за нещо, някакво право, което е само на хартия.
Другото нещо, за което искам да Ви напомня. Ние имаме дискриминационни производители, така да ги наречем, като например големи корпорации от типа на Кока Кола, които при нас, за източния блок, влагат суровини, които оттатък не влагат. Говорим за храните. Значи, ако източният блок прави анализ за въздействие върху здравето на хората, това означава, че ние няма да имаме еднакви анализи с една Германия например, защото Кока Колата там има коренно различно съдържание от това, което ние имаме. Да не говорим за това, че глюкозо-фруктозния сироп не се означава, че произхожда от ГМО царевица и това нещо продължаваме да се борим, за да го наложим и въпреки всичко резултатът е никакъв. А ние самите нямаме възможност за скъпи изследвания, изследванията върху хора са забранени, забранени са изследвания, които продължават повече от три месеца и това е заложено в самите патенти, без значение какво е ГМО-то. Тоест там ние имаме едни други договори, които пак са юридически, които ограничават правата на всеки, който би дръзнал да прави проби и експерименти, анализи и така нататък. Значи, ние имаме юридически ограничения.
Така че тук имаме доста въпроси, които са чувствително много специфични още на юридическа платформа, а пък ние, с каквото можем да бъдем полезни като информация, с най-голямо удоволствие ще съдействаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Други колеги, които искат да вземат отношение по разглеждания въпроса. Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми, господин Председател, уважаеми колеги. И а като колегата Божинов много подробно четох всичко до края. Първо, ще си позволя да започна от края. Всъщност промяната в регламента е описан чак в последната страница, където се казва, че се вмъква един чл. 34 а, който не е чак толкова дълъг, колкото са самите обяснения. Но моите притеснения се припокриват в голямата си част с притесненията на професор Бъчварова, защото в самия текст на рамковата позиция, която е на Република България, твърдо неясно е изразено какво точно правим – подкрепяме, не подкрепяме. Ама, ние приветстваме инициативата, което означава, че подкрепяме. Направете сами извода - инициативата, преведено на брюкселски език не означава подкрепяме. Означава… Република България приветства инициативата на Европейската комисия за преглед на законодателството. По-нататък се казва искаме становища от еди си кои. Нали в тази част това са моите опасения, че е неясна формулировката. Другите ми опасения са в рамковата позиция по отношение на приложенията, които са също част от нашата позиция. Отваряме в частта, където е записано очаквано отражение върху бизнеса и/или администрацията и нашият отговор в позицията е „предстои да бъде извършена оценка на очакваното отражение на регламента върху бизнеса”. Което, според мен, такъв отговор ние като страна, няма как да дадем. Трябва да дадем ясен и категоричен отговор. Отражението е един си какво. Следващото -положителни очаквания от приемане на решенията на Европейския съюз. Преценката за това дали даденият проект на регламентите имал положително влияние може да бъде направен едва след ката Съветът и Европейската комисия предостави информация на предоставените от страната ни въпроси. Което пак е едно бля, бля, не се знае какво казваме. Следващото - „отрицателни очаквания от приемането на решенията на Европейския съюз. Предстои да бъде извършена оценка дали приемането на Регламента ще има отрицателно влияние. Отговор. Това не е позиция. Това е отбиване на номер. Следващото. Резултати от публични консултации. Проектът на Регламента е публикуван на електронната страница на консултативния портал. Към момента на изготвяне на позицията не са получени коментари и бележки по него. Същевременно заместник-министърът ни казва ние правихме консултации с животновъди, браншови организации и така нататък.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Това е порталът на Министерския съвет. Две различни неща са.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да, две различни неща са, но когато изразяваме национална позиция, трябва да сме на друго ниво. Отговори от такъв тип в рамкова позиция за мен са недопустими като приложен текст. Ако имаме все още време, не ни подпират някакви срокове, още днес това да се гласува, да се направи, нека Министерството да положи усилия, да се направят нещата така, както трябва. Защото от една страна, България се излага с тази позиция, с която не се знае какво казва.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова. Господин Димитров, дайте да уточним времето, което разполагаме.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Пак повтарям това, което казах преди малко. В момента, с публикуване на този Регламент, се отваря дебат, не се затваря. Това е първият акт от наша страна, първият акт спрямо този Регламент. От тук нататък тепърва предстоят дебати. Именно заради това ние в позицията казваме, че за да формираме по-нататък нашата крайна позиция в един момент, когато аз не прогнозирам да е по-рано от две, три години, ние искаме това, това и това като информация от Европейската комисия и евентуално нейни последващи ходове. Защото давам един обикновен пример. Ако Европейската комисия каже – да, ние ще забраним, нали нещо невъзможно, но хипотетично, ние ще забраним примерно, животни, които са отглеждани с ГМО-фуражи, да отидат в страна, която не отглежда. Тогава нашата реакция, нашата оценка, би била една. Ако ние се придържаме към сегашните правила, оценката ни е друга.
По отношение на самата позиция, пак казвам, това е първата реакция към документа, който Комисията е изготвила. Имаме тримесечен срок. Той изтече, мисля че миналата седмица, в който ние трябва да кажем мнението си по този документ. И от там нататък започва същинският дебат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест ние можем да вземем, да се обединим около едно становище, че нямаме нищо против да започне дебатът, но както се казва, между първо и второ гласуване ще има много предложения. Ние не приемаме това, което предлагате като текстове от регламента, така ли? Те са основно за дебат.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Можем да подкрепим само позицията на Министерството без да гласуваме акта. Или и двете едновременно. Гласуването е Ваше решение. Казвам само че трябва да разделим позицията от акта при гласуването.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Мога ли да задам един въпрос?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, разбира се.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Работна група 7. Постоянно ли имаме участие на български представители в работната група и с какъв мандат е тази работна група? Защото щом сега отваряме дебата, тази работна група и човекът, който присъства, трябва да знае какво защитава и какво трябва да гласува. Аз не си представям, че Вие ще седи в Брюксел и ще обсъжда непрекъснато регламента. Има си съответно хора, експерти, които… Е как?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Не. Работна група 7 е работна група от България. Това са представители на всички ведомства, представители на Министерския съвет, мисля и на неправителствени организации.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, а в Брюксел кой присъства и кой изказва позицията на България във всички срещи?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Зависи от формата. Защото имаме четири нива на формат, включително съвет на министрите. Там са ниво на министрите. След това на долното ниво е шефът на ПП-то, след това са шефове било то Агенцията по храните, било то от Министерството на земеделието.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Димитров, нали за да се формира позиция, извинявам се, на тези хора, които присъстват, на ниските нива, трябва да им кажете, какво трябва да защитават и да гласуват, което означава, че трябва да имате експертиза. И тези хора, докато стигнат Съвет на министрите, да са извървели целия път на работни срещи и групи. Аз не мога да си представя, че един път на Съвет на министри нещо ще се гласува и после… Поне знаете, че до 2007 г. и след нея, колко позиции бяха написани. И се казва на експерта – това поддържаш, това не поддържаш или, или, или. Това питам.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Става въпрос, че ние в момента предлагаме една политическа платформа, върху която експертите тепърва да работят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, поискахте думата, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Въпросът беше дискутиран с ръководството на Парламентарната група на Патриотичния фронт и становището е съвсем категорично. Ние в нашата програма имаме записано абсолютно категорично мнение и смятаме, че откриването изобщо на дебат, вече е в нарушение на досега постигнатото. Смятаме и ще гласуваме винаги срещу, и то крайно отрицателно, срещу всякакъв дебат за това трябва или не трябва. Напротив, получих такова указание, Комисията по земеделие и храни от откриването на този дебат да започне още по-затегнат режим по контрола, защото явно, че международните корпорации показват своя лобистки натиск в централата на Европейския съюз, това е ясно. Ние трябва да отговорим по съответния начин още от сега и да подготвим още по-затегнато законодателство по отношение на ГМО като проблем. Това е нашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз също съм на крайно рестрективни позиции, защото смятам, че това няма да бъде в изгода на икономиката, за здравето, за туризма на България и така нататък. Обаче, ако ние поради тези съображения, се откажем от участие в дебата, той ще се състои без нас, въпреки нас и против нас. Така че едно е да имаш категорична позиция и да я отстояваш, друго е да останеш на страни. Затова като съм съгласен с Вашата обща позиция, Ви предлагам да подкрепите участието в дебата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искате ли думата, госпожо Ахмедова? Заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз имам един въпрос към заместник-министър Димитров. Казахте, че има работна група. Можем ли да се запознаем с експертното становището на работната група?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Разбира се. Работна група 7 се създава с постановление на Министерския съвет във всеки мандат, във всяко правителство, по всички теми на икономиката на Република България. Техните становища, на Работна група 7, те се формират, примерно в момента в който излезе документа, обикновено те работят онлайн на компютрите, след което всичките становища отиват до Съвета по европейски въпроси, което се председателства от член на правителството. Така че предполагам, ако извикаме шефа на Съвета по европейски въпроси или шефа на съответния формат, който се събира в Министерския съвет, той би могъл да предостави абсолютно всички становища на всички ведомства. Най- вече на Министерството на околната среда, което сега би трябвало да е тук до мен, но това е друга тема. Така че възможно е, разбира се.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Мисля, че това ще бъде много полезно за членовете на Комисията по земеделие, за да могат да вземат експертни и информирани решения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Велчева, дайте пак вариантите. Мен ми се иска да подкрепим началото на преговорите, но да заявим категорично, че това, което в момента е предложено, не значи, че се приема от нас, напротив то е дискусионно и предстои да бъде обсъждано в преговорите, които предстоят.
Господин Румен Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Дискусията стана доста обширна тема, от което леко се пообъркахме и аз предлагам, ако може понякога дори да задаваме въпроси и да стане нещо като дебат наистина, за да направим, както каза госпожа Ахмедова, информиран избор. Не че не сме се запознали с материалите.
По принцип ГМО-то в България е забранено, когато става въпрос за засаждане, защото то заразява и почвата. Малко риторични въпроси задавам, но кимване с глава ми е достатъчно. Тук говорим за внос на фуражи и храни. Стана ясно, че нашето законодателство е подвластно на европейското, тъй като сме член на Европейския съюз, така че ние дори да приемем нещо, би трябвало да се съобразим с това, какво е решено в Европа, защо не сме самотен остров в океан, както стана ясно. От друга страна казахме, че не можем по никакъв начин да възпрепятстваме свободното движение на стоката в европейската общност, понеже то няма износ. Не че не го направихме по отношение на дървесината, но това е една друга тема. Нали, защото и там направихме нещо нередно. Даже си мисля тук в един момент, извинете ме за това отклонение, ама може би трябва да забраним износа на месо, защото, ако трябва да направим аналогия, това е едно отсечено дърво. Трябва само във вид на колбаси и луканки да изнасяме, за да има придадена стойност. Ами, едно и също е. Иначе изнасяме суровина. Това беше по-скоро в кръга на шегата.
Сега, ако ще има дебат в Европа, където е важният дебат, по-добре ние наистина да участваме в този дебат, за да изразим там нашето становище, че сме против, отколкото сега да кажем, че сме против и няма да участваме в дебата, където няма да се чуе гласът ни. А иначе категорично, ако трябва лично мое мнение да изразя, съм против генно-модифицираните организми във всичките им форми. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, имате думата, разбира се, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз се радвам, когато един мислещ човек, като колегата, който говори преди мен, лобира позицията си пред очите ни. Вие направихте уговорката, че тази тема е голяма, риторична, Вие навлизате в нея. Така е. Значи, ние разчитаме, аз го наричам високата общоевропейска летва. Обаче тя не винаги може да съвпадне с тази възможност, която ни предоставя промяната на Регламента, ние да вземем като страна своя отговорна и в наш интерес позиция. Тя може да бъде различна. И това, което тук госпожа Мариана Христова много компетентно каза, въпросът е, Вие сте го записали и аз така чета – дали имаме солидна юридическа база за налагане на реална забрана или това ще бъде фиктивна или невъзможна от гледна точка нашите интереси. Защото вижте, тук пак са го казали, аз чета най-позитивно Вашата позиция. Вие се опасявате, че ние налагаме рестриктивни мерки и за фуражите, и за тези комбинации между животни, които сме забранили, и така нататък. Обаче съседната страна е разрешила. По силата на свободното движение на стоки, той влиза на нашия пазар и пребива а нашето национално производство, защото е по-евтино, и по, и по, и по. И тук поставяме открит този въпрос. Той е под формата на опасение, свързва ни с извършването на вътрешнообщностна търговия на тези, тези и тези страни, които са разрешили и които не са. Ето Ви поле за позиция на България. Значи, ние ще трябва, ако ще провеждаме нашата линия, да искаме така да се регламентира, че този, на когото му е разрешено, не може да нахлува на пазара на този, който е решил да не произвежда по този начин. И това е въпрос на борба на мнения. То няма да стане лесно, защото не може и вълкът сит и агнето цяло. Затова аз предлагам да я четем позитивно, да повярваме, че Министерството застава на националната и традиционно отговаряща на общественото мнение и интересите позиция на България. И да се водят преговорите прозрачно и в тази посока. Това е според мен верният подход. Дистанцираме ли се никой няма да мисли за нас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин заместник-министър, заповядайте ни помогнете да дооформим позицията.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Позволете ми да помогна на работата на Комисията. Значи, текстовете, които господин Божинов току-що изрече, са много добри. Те биха могли да бъдат като един вид препоръка на Комисията, който ние като Министерство, като вносител и човек, който е изработил тази позиция, внасяме в Съвета по европейски въпроси и позицията на Република България се коригира съобразно това, което народните представители са препоръчали.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Докладът, който ние ще представим, няма да бъде изпратен в пленарна зала. Ние чрез Председателя на парламента изпращаме този доклад в КЕВКЕФ, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. И те въз основа на нашия доклад и въз основа на доклада на околната среда, ще формират вече някаква позиция. При това дори наши доклади да няма, те отново ще трябва да формират някаква позиция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Опитваме се да формулираме финалния текст като решение на Комисията. Значи, след проведените дебати в Комисията по земеделието и храните Комисията реши…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Следният текст, господин Председател. Комисията приема текста на рамковата позиция и оценява посочените опасения за основателни. Те дават възможност в общоевропейския дебат да се развие и отстоява позиция, съответстваща на националните интереси на България. И след получаване на поисканото становище от правната служба на съвета относно съответствието на предложението за регламент с правото на свободно движение на стоки, България си запазва правото да формира окончателната си позиция. Това вече дава възможности за развитие.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложеният текст на господин Божинов. На мен втора точка ми е малко слаба. Аз мисля, че ако комисията изрази малко по-категорична позиция по отношение на ГМО продуктите, ще помогнем на Министерството на земеделието в преговорите. Малко да засилим втора точка, която прочетохте Вие, да бъдем примерно малко по-категорични, за да помогнем и на Министерството на земеделието, и на България като цяло. Може ли втора точка пак?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз казвам, че дава възможност за отстояване позицията. Но ако искате, това което няколко пъти го цитирах за разрешен вътрешнообщностно движение на животни, хранени с тези фуражи на пазари, които са забранени, тук точно е този конфликт, който ще се срещне с нашите рестрикции и защита на нашите производители на нашия пазар. Но дали да го цитираме след като е посочено като опасение или като сме ги намерили за основателни, възлагаме на текста, че дебатът ще отстоява националния интерес.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Нямам нищо против, да. Да чуя Вашата позиция и на експертите, ако нямате нищо против.
МАРИЯ ХРИСТОВА, Гражданска инициатива „България свободна от ГМО”: Това, което бих Ви посъветвала. Този въпрос към Европейската комисия ще бъде по-скоро риторичен. Отговор няма да получите. Вижда се, че Европейската комисия бяга от този отговор. Затова по-скоро поръчайте си нашите юристи тук да Ви изпълнят те един пакет, в който да Ви кажат, какво се случва, какво може и на основание на него вземете компетентно решение даже от юридическа гледна точка. На всички е ясно, че сме против ГМО. На всички е ясно, че България се стреми да запази страната ни. Но тук има много неща, които са ни проблемни. Наистина в една вътрешна общност, в една част ако е разрешено, другаде ако не е разрешено, ами ние ще разпаднем този Европейски съюз, ако сложим някакви граници. Досега транспортът се движи. Трябва да се даде някакъв адекватен механизъм, но първо нека нашите юристи направят анализ и кажат къде има проблем в това, което са Ви дали, за да може да зададете адекватните въпроси, на които ще получите отговор. Защото на тези въпроси отговор няма да получите. Просто се бяга от него.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вижте, аз мисля, че Комисията по земеделие трябва да си изрази политическата воля като представители на Комисията, а не становището на експертната комисия. Волята е да няма ГМО в България. Това е ясно. Въпросът е как да стане това? Дайте да запишем такъв текст като решение на Комисията, за да стане ясно. Има ли допълнения към предложението на господин Георги Божинов по така наречените три точки, които той съобщи преди малко?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В текста на рамковата позиция казваме, че ще поискаме становище от правната служба на Съвета относно изброеното. Ако в това становище е написано нещо, което не изнася на Република България, ще се съобразим ли с това становище? Нали сега обосноваваме позицията, ще искаме становище и ако становището е противно на нашето мнение… Затова по-скоро подкрепям колежката, това становище или мнението да е формирано тук при нас, а не да чакаме някой да ни каже нещо, което след това ще приемем или ще отхвърлим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, нещо към текста добавяте ли или?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Второто изречения нека така да го формираме. Ние искаме от тази правна служба ясни основания за възможното налагане на национални забрани. Това, което и Мариана Христова говори, че ще ни изведе на другата страна, но няма основанието на това, което можеш да забраниш. Тоест то има становището, но ние да акцентираме, че ще изградим своята позиция върху възможните и ясни основания за налагане на национални забрани.
ПРЕД. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз се връщам на първия Ви вариант, на трите точки, защото е ясно, че няма да можем да кажем всичко, което искаме. Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не разбирам. Това което не разбирам е, Вие казвате сега се отваря дебата, а Вие имате Регламент. Какъв дебат след като имате Регламент, по който трябва да се работи и Вие трябва да се изкажете по този Регламент. А ние казваме в началото, че сега отваряме дебат. Ама, не е така. Вие този документ го имате вече и на негова база работите и казвате - това не ни харесва, онова не ни харесва. Защото още на първата страница Ви казва, че „Комисията предлага да се разшири обхвата на решението и договореностите относно ГМО”. Какво означава да се разшири? Няма как с обща политическа позиция да говорим за нещо, по което вече другите страни конкретно имат предложение какво предлагат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има механизъм, според който, ако една страна има тревога и основание за онова, което е разрешено, да действат чрез него. Констатира се, че този механизъм не е проработил нито един път досега и затова се предлага с това разширение и изменение да се даде право на държавите, когато не могат да постигнат по този спор консенсус в Комисията, сами да наложат забрана. Обаче ние се тревожим от това, че това право е абстрактно и казваме, че искаме да ни разпише тази правна служба тези възможности, които бланкетно ни се дават, какви конкретни основания имат. Така го чета аз този проблем и тази възможност, и затова си заслужава да настояваме да ни бъдат реални възможностите, а не абстрактни. Оттатък имате точно този вариант. Вредно е, ама докажи, че е вредно. И понеже на можеш да докажеш, че е вредно, имаш само три месеца да докажеш, ще си върви тази Кока-Кола, тези пилета, обработени по този начин, всичко обработено по този начин, и ще навлезе. Ето тук е моментът, ако наистина имаме политици, експерти, държавници, които да застанат и да казват само Yes, а да направим нещо, което е в наш интерес, стига да си знаем интереса и да имаме хората. Дай Боже, да имаме такива политици!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Чета документите, които са пристигнали при нас. Говорим за предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент от 2003 г. И после чета писмото за генерален секретар. В настоящето писмо процедурата, изложена в протокола – относно прилагането на принципите, е открита. В срок от осем седмици от датата на настоящето писмо, моля да изпратите на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, мотивирано становище, с което обяснявате, защо считате, че въпросният проект на законодателен акт не е съобразен с принципа на субсидията. Тоест ние в момента коментираме нещо, което не е регламент, а предстои тепърва рамковата позиция да промени регламента от 2003 година. Аз поне така разбирам от документите, които са при мен.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, това трябва да направим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, това трябва да направим.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Моят прочит сега от самия документ, в който пише. Предложение за изменение на регламента. Описано е на какво основание, всичко.
Чл. 1. В Регламент 1829/2003 г. се вмъква следният член. Чл. 34а – ограничения и забрани от държавите членки и вече какво точно ще се промени. А ние откриваме дебат, тепърва не знаем какво ще правим. Това е. Това е изменението, което се предлага и ние, нашето законодателство, трябва да дадем становище и позиция. А ние даваме неясно становище, неясна позиция и искаме резултат. Ясно е записано, какви са целите на промяната на регламента. Искаме да сме ясни и категорични, не нещо друго.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, прочетете отново трите точки и да ги подложим на гласуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първата идея беше, че в текста на рамковата позиция, обоснованите опасения или опасенията заслужават особено внимание. Опасенията са основателни. Те дават възможност на българската страна да развие своята позиция и да отстоява националните интереси. Защото може да тръгне в една посока и в друга посока. И третото, България трябва да формира своята позиция. Ще бъде формирана едва след като получим отговора на правната комисия. И въз основа на възможностите за налагане на национална забрана, ние ще се произнесем след получаване на това становище.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предвид опасенията на метода, значи след като получим становището, ние пак ще заседаваме и отново ще формираме своята позиция. Становището единствено ще ни бъде като справка или пък като нещо допълнително. Мисълта ми е, че това е добра формулировка.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вероятно ще заседаваме по тази точка и друг път, така че ако искате сега да се обединим около това, да гласуваме позицията с тези бележки, които господин Божинов даде, а по отношение на акта се въздържаме от подкрепа и ще формираме позиция по-късно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека трета точка да бъде така. След предоставяне на поисканото становище от правната служба на Съвета относно съответствието на предложенията за Регламента с правото на свободно движение на стоки възможните основания за налагане на национални забрани, или ако искате да пропуснем първото. Само, предоставената служба за възможности…, основание за налагане на национални забрани, България ще формира окончателната си позиция. Тоест след като ни представят възможните основания за налагане на забрани, ние ще формираме своята позиция.
Или казано по-кратко. След като Българската страна получи поисканата позиция от правната служба и конкретно поисканите възможни основания за налагане на национални забрани, ще формираме окончателното си мнение.
МАРИАНА ХРИСТОВА, Гражданска инициатива „България свободна от ГМО”: Уважаеми, господин Божинов, подкрепяме голяма част от предложенията, които Вие правите, но да направим едно уточнение. Ние като Комисия по земеделие към българския парламент нямаме правото да променяме текстове в тази позиция. Ние можем да изразим само нашето становище „За” или „Против”. Това е.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемаме го, но имаме своите условия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: С така предложените три точки последен вариант и след уточнението, че задължаваме нашата изпълнителна власт в лицето на Министерството на земеделието и храните, а не Брюксел, който е съгласен с това предложение, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 11, „Против” – 0, „Въздържали се” – 7.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател. Малко след гласуването, може би трябваше преди това. Като колегата Желев и аз искам, мислейки, да си формирам позицията, до този момент нищо не можах да формирам. И тъй като чета проекта на Регламент на Европейския парламент. Това какво означава? Ние чрез нашите комисии в изпълнителната власт ще ни предложат мнение, кое от проекта да подкрепим или не като Комисия.Това е единият вариант, по който можем да работим и в тази посока е правилно. Казахте, че ще има следващо заседание, на което окончателно да приемем предложението на изпълнителната власт и да го узаконим. Аз мисля, че тук може би ние не трябваше да вземем никакво решение, а трябваше да искаме експертното мнение на тази Комисия по отношение на точките в регламента и да изразим нашата позиция. А сега какво, ние сме в сферата на пожеланията, нещо което мисля че повечето от колегите не разбраха за какво гласуват.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Даваме зелена светлина на Министерството на земеделието и храните да участва.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Няма как да стане, защото са проспали срока. След осем седмици нещо, писано на коляно…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме ли допълнения?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Доколкото аз съм разбрал, прави се втори опит да се направи промяна в Регламента чрез едно мнение. И ни предоставят възможността да участваме в правенето, а не само да гласуваме „За” или „Против”.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, ама с тази позиция какво точно разбра, че ще променим в Регламента? Защото аз не го разбирам какво променяме в Регламента с тази наша позиция.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тази наша позиция казва, че България иска реални правни възможности, когато е в нейн интерес да налага национална забрана. Едно е да декларираме, друго е да имаме правни основания. Нямаме правни основания. Ще откажем, няма да го подкрепим, ако сме последователни. Това е, което тази рамка предполага. Утре, когато е затворена тази опция, аз ще гласувам „Против”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, благодаря за Вашето участие. Обявявам заседанието за закрито.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ


54 292 знака