1. Обсъждане на законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен от Министерски съвет на 04.06.2015 година.
2. Изслушване на неправителствени организации в сектор пчеларство и обсъждане на законодателни предложения относно изменение и допълнение на Закона за пчеларството.
3. Обсъждане на предложение от страна на производителите на биологична продукция и изслушване на академик Атанас Атанасов във връзка с предишния ни ангажимент да коментираме ползването на ГМО продукти в България.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





П Р О Т О К О Л


№ 23





10 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:








ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен от Министерски съвет на 04.06.2015 година.
2. Изслушване на неправителствени организации в сектор пчеларство и обсъждане на законодателни предложения относно изменение и допълнение на Закона за пчеларството.
3. Обсъждане на предложение от страна на производителите на
биологична продукция и изслушване на академик Атанас Атанасов
във връзка с предишния ни ангажимент да коментираме ползването
на ГМО продукти в България.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа
народни представители, гости. Имаме кворум. Предлагам да започнем, защото имаме три точки за обсъждане днес. Комисията по земеделието и храните ще проведе заседанието си днес при следния дневен ред.
1. Обсъждане на законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на
04.06.2015 г.
2. Изслушване на неправителствени организации в сектор пчеларство и обсъждане на законодателни предложения относно изменение и допълнение на Закона за пчеларството.
3. Обсъждане на предложение от страна на производителите на
биологична продукция и изслушване на академик Атанас Атанасов във
връзка с предишния ни ангажимент да коментираме ползването на
ГМО продукти в България.
4. Текущи.
Който е съгласен с така предложения дневен ред от Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” 20, „Въздържали се” - няма, „Против” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По Първа точка от дневния ред гости на заседанието са министърът на земеделието и храните Десислава Танева, Георги Стоянов – главен секретар на Министерството на земеделието и храните, Магдалена Дакова – дирекция „Административно и правно обслужване” и Десислава Стоянова – дирекция „Финансово управление”.
По точка Втора гостите са: Дора Ненова – дирекция „Държавни помощи и регулации”, доктор Златка Възелова – директор Дирекция „Животновъдство”, Диана Филева – главен юристконсулт, Мариета Нейкова – държавен експерт в Дирекция „Животновъдство” и Георги Чобанов – директор Дирекция в БАБХ.
Представителите на неправителствените организации списъкът
е много голям и ще ми позволите да не го прочета. Когато стигнем до точките и дадем думата за изказванията, ще Ви помоля да се представяте за протокола.
Госпожо Министър, по точка Първа, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, уважаеми колеги,
гости. Първо, искам да благодаря на всички народни представители, които днес в парламента са приключили дебата и приели Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. Предполагам, че в зала е станало ясно, че до окончателното приемане на този Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, остава в сила мораториумът за износ на необработена дървесина, така както още в началото го въведохме, взехме решение и казахме мотивите за това.

Преминавам към представянето на Закона за закриване на Националната служба по зърното. Започвам от това, че тук са експертите на всички въпроси, които имате. Те ще Ви отговорят.
Първо, искам да започна от това, че представеният законопроект
е част от административната реформа в системата на Министерството на земеделието и храните, съгласно която областни дирекции „Земеделие” следва да бъдат звената към Министерството на земеделието и храните, които прилагат всички земеделски политики на регионално ниво, на ниво област. Националната служба по зърното е създадена през 1998 г. по реда на Закона за съхранение и търговия със зърното. Време, в което все още не сме били пълноправен член на Европейския съюз. За времето си тя безспорно изиграва своята роля. Към настоящия момент обаче категорично считам, че съществуването й такова като звено е с отпаднала необходимост. С този закон ние на практика я закриваме, като част от нейните функции относно статистиката, контрола върху лицата, които оперират със зърно, остава в областните дирекции „Земеделие”. Специализираният състав или представителите, които са на областно ниво, ще бъдат част от областни дирекции „Земеделие”. Премахват се режима на публичните складове. Публично известни са и злоупотреби, които се извършиха там, поради неизпълнение на задълженията от някои лица. Премахват се и такси, и административни тежести за бизнесоператорите, тъй като не се изисква към момента те да се извършват, по който и да е регламент или извън специализирания закон. Това облекчава и ще облекчи операторите. Цялата информация, статистика, доклади, които трябваше и е изготвяла досега Националната служба по зърното ще бъдат правени чрез областни дирекции „Земеделие”.
Освен това с направената промяна ние ще оптимизираме и натоварването на персонала и ресурсите, с които разполагат съответните служби. Какво имам предвид? Много е важно не в контекста на бюджетните съкращения, а по принцип за ефективното управление, персоналът да има съответната квалификация и да е оптимално натоварен целогодишно. Аз считам, че с тази промяна, тъй като част от функциите по отношение на контрола на складовете за зърно ще бъдат извършвани от служители на общинско ниво, разходите по тези дейности ще бъдат значително по-малки. За всичко останало, няма смисъл да утежнявам разговора със статистика, която я имате и която е раздадена в мотивите. Искам просто да кажа, че това е част от нашата визия за административна реформа, където областни дирекции „Земеделие” не са поземлени органи, а това е органът на областно ниво за провеждане на земеделската политика на ниво област сред лицата, които се занимават със земеделие. Ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, народни представители,
имате думата. Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости.
Искам да кажа, че партия АБВ има някои възражения относно закриването на дирекцията. Написани са на няколко страници, които аз ще Ви ги дам, госпожо Министър. Заключението е, че се прибързва с това, че не бива това да се случва. Какво ще стане с проектите ПУЛПАК, кой ще ги поеме? Другото, на което искам да обърна внимание е, с предприетите действия за ликвидиране на Националната служба по зърното, съгласно чл. 71 от Регламента, ще отговаряме ли за тези пари, които са дадени като заем от Европейската и Световната банка? Това са моите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков. Други
становища и мнения, колеги?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, господин Председател,
може ли да взема думата? Госпожо Министър, поздравления за проектозакона. Поздравления за смелостта, която сте подели като политическото ръководство по отношение на преструктуриране на цялата дейност на двете служби. Едната, която е по зърното, и другата, която ще е по техническия контрол. Отдавна земеделските производители чакат именно тази реформа и това преструктуриране в сектор „Земеделие”. Защото се получава така, че едно министерство е с 15 представителства в отделните областни служби, центрове. Сега това, което предвиждате, да централизирате всичко в една служба, налага земеделският производител да бъде обгрижван изцяло на едно място, отговорностите да минат изцяло в политическото ръководство, да имате цялостен контрол, защото досега имаше едно размиване, едно редуване. Аз лично, предполагам че и другите колеги от ГЕРБ, ще подкрепим тази инициатива и мисля, че законопроектът е в правилната посока, а именно земеделският производител да се чувства обгрижван и да се чувства ползотворно обслужен от всички инстанции на областните дирекции „Земеделие”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги? Професор Бъчварова,
заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Министър,
уважаеми господин Председател. Както имахме възможността и миналата седмица да обявим, ние сме категорично против закриването на Националната служба по зърно, а също така и отмяната на Закона за търговия и съхранение на зърно. Колегата каза, че земеделските производители ще са облекчени. Извинявайте, този Закони и тази дейност касае търговците и съхранителите на зърно. Под никаква форма не касае земеделските производители. По-скоро този Закон ще създаде проблеми при земеделските производители. Започвам от там, че има 2600 склада. Те са в различна категория – имате публични складове, имате лицензирани зърнохранилища, имате и складове за съхранение на зърно. Те са 2600 на брой. Имате насреща 52 хиляди земеделски производители, които нямат складове. Тоест те дават на блок своето зърно в тези обекти, като съответно на тях им е гарантирано качеството и количеството на зърното, което съхраняват. Ние казваме, че държавата абдикира от тази дейност и повече няма да я изпълнява. Петдесет и две хиляди са, което означава, че ние ще принудим земеделските производители веднага да продават зърното. Но извинявайте пшеницата, особено зърненият баланс, е най-главната част на една държава. Защото Вие произвеждате през юли и цяла година трябва да го ползвате. И тези които помнят и знаят за какво ставаше въпрос като кризи, мисля че трябва да имат едно на ум, какво се случва с държава, която не знае колко произвежда, не знае къде е зърното, колко е изтъргувано, колко са вътрешнообщонстните доставки, какво количество зърно е за износ, колко има в хранилищата и може да си направите съответно сметки, какво е очакването. Кризата 1998 г. беше така, следващата 2001 г. Знаем за какво става въпрос. Да ми казвате, че няма да има криза, защото сме в Европейския съюз, е меко казано нелогично. Криза не е само поради липсата на зърно. Криза е, когато цената е висока. Защото, ако вие имате проблем с баланса си, Вие ще купувате зърно и това зърно ще го купувате на цени – нека си спомним полското зърно на каква цена го купихме или канадското зърно и така нататък, което оказва влияние върху функционирането на държавата. Няма държава в Европейския съюз, която да не си следи зърнения баланс. Това нещо се отказва въобще като възможност.
Променя се Закона за общата организация на пазарите, където ние
вкарваме един текст, как обект на внимание сектор „Зърно” ще бъде на дирекция и ще бъде на областните служби „Земеделие”. Появява се едно удостоверение. Това удостоверение никъде не е описано какво ще съдържа. Защото освен собственика, нека да кажем, че има и много наематели. Проблемите, ако досега са идвали в зърнения сектор от някъде, то те са от наемателите, които не са известни или изчезват по някое време. Количествата зърно също изчезват. Те са два или три случая през този период. Тоест това удостоверение не може да замести контрола, който се осъществява за наличните складови количества, за това което се осъществява по съхранението на зърно и движението на зърното. Това обаче не е държавно регулиране, както пишете в мотивите си. Няма държавно регулиране по простата причина, че кой на кого продава, къде съхранява, никой не задължава никого да го прави. Просто има информация за това, какви са количествата зърно в страната, какво остава и съответно как и по какъв начин ще се развива пазарът. Пет милиона тона зърно ние произвеждаме, може и повече. Досега сме изнесли три милиона тона пшеница, 500 хиляди тона ечемик. Ще ми кажете, че от тук нататък няма да се интересуваме какво се случва?
Господин Христов, може би си спомняте 1998 г., за 22 дена се
изнесоха милион и половина тона зърно. А Вие ми казвате, че на тримесечие ще събираме информация или на месеци. Няма да Ви помогне, ако има някакъв проблем.
По отношение на дейностите, които изпълнява досега службата,
според мен те са полезни, необходими и съответно създават именно този ред, който не позволи след 1998 г. да се създадат каквито и да било сериозни проблеми по отношение на продоволствените баланси в страната.
Казва се, че се намалява административната тежест. Искам да
отбележа, че през 2007 г., съгласно общностните цели, всяка една държава трябва да предприеме мерки за намаляване на административната тежест. През 2012 г. Всяка една от страните трябва да направи преглед на законодателството. Такова начинание, такава дейност е изпълнена и по отношение на Националната служба по зърното, когато е направен мониторинг от фирма „Делойт” България за това, какво трябва да се промени в Националната служба по зърното. Препоръките ги има. Те са свързани с мерки, които касаят премахването на изискванията за някои документи и съответно е започнато да се работи включително и по този проект ПУЛПАК, за който говорим. Никъде в тези документи не е казано, че трябва да се ликвидира тази структура.
По отношение на гаранционния фонд. Кашата според мен ще
Ви бъде пълна. Гаранционният фонд беше създаден 1998 г. Част от тези, които са вложители, ги няма. Кой какво ще получи, как ще получи, според мен така, както е записано в закона, нямате идея какво ще се случва. Значи, по Търговския закон някъде отиваме, но според мен Вие не знаете какво представлява Гаранционният фонд. А кой защитава под някаква форма малките средни вложители, които са си служили на влог зърното и ако в някакъв щастлив момент от рода на Филчо Колев, той изчезне, както изчезна на фонд „Земеделие” зърното, да има възможност да се реагира. Ние нямаме Гаранционен фонд. Как тези 52 хиляди човека, които ще си съхраняват зърно, ще им гарантирате този влог на зърно. А това е зърно, това не е все пак нещо по-различно от каквато и да било друга продукция. Че прекупвачи ще има, ще има. Досега те изчезнаха, но сега ще се появят. Нямат складове, нямат нищо. И тези фиктивни фирми, ще се появят. Защото прекупвачите са фиктивни фирми, които са и при производството, и при търговията. Този проблем досега беше решаван в Националната служба по зърно и НАП. Стоковите запаси се контролираха от службата по зърно, НАП следеше финансовите процеси. Всички знаете, че този сектор има най-големи проблеми с ДДС. Добре че Законът беше приет за обратното начисляване. Но това не може да стане автоматично. Обратното начисляване няма да реши въпроса и повярвайте ми, ще имате казуси, в които отново тези кухи фирми ще се появят на пазара.
Не приемате изобщо сериозно, че България трябва да има гарантиран
зърнен баланс. Който смята, че в Европейския съюз, в международните пазари, това е нещо, което не си заслужва вниманието, трябва да ви кажа, че изключително много бърка.
Със сигурност мога да кажа много други неща.
Намаляването на администрацията. Сега в мотивите пише едно, в
Закона е друго. Значи, от 54 човека, 14 отиват в лабораторията, 40 се освобождават тотално. Поне така е записано в законопроекта, не както в мотивите, че се преназначават, ама няма да се преназначават тези хора. Другото нещо. Искам да попитам. Имаме Закон за държавния резерв. Вие казвате в законопроекта, че досега количеството и качеството на зърно в държавния резерв се контролира от службата по зърно. От тук нататък казвате, че няма да има контрол. И никъде не е записано въобще какво ще правим. Този резерв е създаден с цел да бъде буфер за известен кратък период от време, когато има някакъв проблем на пазара. Какъвто и да е проблем. Когато беше 2008 г. кризата, в кавички, с високите цени на зърното, поради климатичните условия, тогава например, от резерва излязоха едни количества царевица, които временно направиха, нещо решиха, докато се намери възможност Европейската комисия, европейските страни да освободят интервенционните си запаси. Но те бяха също с търг, и цената стана някъде около 700 – 800 лева на тон царевица в 2008 г. Това е за сведение.
Сега ние изведнъж казваме държавният резерв дали ще съхранява, няма ли да съхранява. Има го, има Закон, но няма кой да контролира под никаква форма, какво количество и качество има в този резерв и въобще става ли за нещо. Това което предлагате, да се поемат
функциите, няма да се случи. Няма да стане чрез областните служби. Когато искат да влязат едни удостоверения, да се предоставят он лайн или както и да било, ами те могат да се пишат каквото си искат в удостоверенията за складови наличия, количества, движение, качество и така нататък. Как ще стане - анализ на риска ли, на всичките ли две хиляди ще се осъществява, един път ли в годината, периодично ли? Просто я няма системата, която досега функционираше. Показателите, че не можете да ги съберете, както досега се събират, това също личи от проекта. Значи, около 20 показателя се събират, които са докладват от Европейската комисия, свързани със сектор „Зърно”. С това удостоверение няма как да съберете и да предоставите тази информация периодично, още повече в някакъв период от време, информацията е на три месеца, а не всеки месец.
Аз се извинявам, че много от нещата, които ги казвам, понеже
всичко това, което казвам от 1992 г. съм свидетел на проблеми, подценяването на проблема „Зърно” в България, е много лош сигнал. Много страшно изглежда картинката, ако имаме проблеми за държавата. Защото всички ще се обърнат към държавата. Как ще реализира и какво ще направи. Сега, търговците на зърно, знам в България, те имат опит и възможности да изнасят зърно. Доказали са го, имаме пазари. Не могат да внесат зърно и в двата или трите случая, когато се е налагало внос на зърно, се е намесвала държавата. Мисля, че можете да извадите други примери, ако можете, ще съм доволна. Но е факт, предвид наистина битието ми на човек, който се е занимавал с този сектор от 1992-1993 г. Благодаря за вниманието. Ако някъде не съм се изразила правилно и точно, мога да дообясня.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Аз рядко си позволявам да говоря политически, но искам да Ви напомня, че това не беше 1998 г., понеже няколко пъти я споменахте 1998 г., това беше 1996-97 г., тежката зърнена криза, която на мен ми се наложи да решавам след Вашето управление. След Виденовата зима. Така че не е 1998 г.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тази година – 1998 г., е вносът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не е 1998 г. вносът. Първо. И второ,
две думи, понеже споменахте полското зърно. Полското зърно не беше плащано. То беше взето заемообразно и беше докарано тук. После вече се реши, че транспортът обратно е доста скъп и ще се плати. Вината не е наша.
Други колеги по законопроекта, които искат да се изкажат. Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само къса реплика. Ако се върнем обективно
към този случай, кризата беше използвана за тенденциозни политически цели. Първо, поиска се извънреден мандат за президента, понеже се разпусна Народното събрание, да може да подписва договори. Това зърно септември, когато Вие бяхте министър, изразходвахте ли го? Не.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: А кой направи тези опашки по улиците?
Ние умишлено държахме… Вие бяхте на власт, не пуснахте зърното по мелниците, станаха опашките, за да паднете от власт, така ли да разбирам? Да не влизаме в спор.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Исках да кажа само, че със зърното шега не бива.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, тук сте прав.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да кажа, че делото
приключи преди две години, същото дело, за зърнената криза и можете да прочетете за какво става въпрос и какви са крайните резултати. Така че… Целият процес го минахме 12 години плюс Филчо Колев. Но Филчо Колев е друга тема, нали? Там изчезна зърното, включително и на фонд „Земеделие”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да не се връщаме 1996-97 г., уточнихме
датите. Госпожо Министър, искате думата, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз се извинявам, че пак ще
взема думата обаче не искам да се създава впечатлени, че ако не я взема, съм съгласна с някои тези на уважаваната от мен професор Бъчварова.
Уважаема професор Бъчварова, категорично възразявам срещу
тезите, които искате да прокарате, че едва ли не Националната служба по зърното е регулатор, държавен, по държавни регулаторни режими да пази зърнения баланс на държавата. Абсолютно грешна теза. Да, тя е изиграла функцията си 1998 година. Националната служба по зърното провежда общо взето статистическа информация с докладите, които предава и на Комисията, които сега ще се правят чрез областни дирекции „Земеделие”. Национална служба по зърното нито участва на пазара на зърно в България, в която и да е посока, нито купува, нито продава зърно, нито казва какви са цените. България е голям производител на зърно. Повече от половината от зърнената продукция зърнотърговци, мултинационални, местни я търгуват. Съгласно общата организация на пазарите има европейски интервенционен механизъм относно кризи по отношение на снабдяването със зърно. И те са част от общия европейски механизъм. Държавен резерв отделно за България. Него и сега го има, отново с правата, които е имал, и представеният законопроект по никакъв начин не касае Държавен резерв. Неговата дейност е регулирана от съвсем друго законодателство. Единственият орган, който контролира качеството на каквито и да е храни, е Българската агенция по безопасност на храните и лабораторията по службата на зърното ще мине към нея. Това е най-нормалното. Цялата информация, която в момента се събира в докладите на службата по зърното, ще се събира чрез областни дирекции „Земеделие”, където функциите по отношение на статистиката ще се запазят по служители. В Националната служба по зърното има 18 дирекции, имаме 28 области. От тези 18 служители един например отговаря за две области, има такива случаи, кола си има човекът и си обикаля по складовете. Не е ли по-нормално да натовариш със същите функции на контрол и статистика човек, който е в Общинската служба по земеделие и изразходи пет пъти по-малко гориво за месеца? Тук говорим за ефективно използване на администрацията. Да, Вие сте права, че вероятно целият персонал на Националната служба по зърното няма да може да се запази такъв, какъвто е бил. Е, нормално е. Да, няма да има главен секретар, не знам кой е в момента главният секретар, но няма да има служба „Главен секретар” за функции „Зърно” към областни дирекции „Земеделие”, като регионален орган за провеждане на политиките. Но да говорим, че тази служба в момента изпълнява държавна регулация за зърнения баланс на страната, е абсолютно невярно твърдение. Целият информационен поток относно наличностите и движението на зърното, се запазва. Той в общия случай половината от лицата, които сега ще го извършват, ще са същите, каквито са го извършвали. А по отношение на системата на публичните складове, имаме вече две или три получени преписки, искания към държавата относно това, което Вие като риск изразихте, че го има и сега. Издадени записи за зърно, което на практика го няма и под това са положени подписи, но други са органите които ще установят това. И когато говорим за субективен елемент кой как изпълнява административните си задължения, рискът от това служителят дали ще бъде добросъвестен, е еднакъв независимо дали органът се нарича Национална служба по зърното, областна дирекция „Земеделие”, Държавен фонд „Земеделие” или който и да е друг административен орган. И в момента има, пак казвам, към нас има искане по дадени три случая, те се разследват на публични записи, издадени от лицензирани публични складове, от Националната служба по зърното, дето го няма. Така че рискът в това отношение е абсолютно един същ. Ние сега тази система я премахваме по простата причина, че има общо търговско право, облигационно, стопански риск и тази системата очевидно… В началото да, тя е била новост, имала е положителен ефект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Други становища?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не искам да влизам в
противоречие. Вярно не вярно, нали аз това, което казвам, си гарантирам за себе си, кое е вярното. Но Вие в § 7 казвате, че променяте закона за държавния резерв, където отпада ал. 4. Освен това в мотивите казвате, че никого не съкращавате, но всъщност не е така. Това са неща, които не са изчистени явно, от бързане, а не че нещо друго. Вие променяте Закона за държавния резерв.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Ферихан
Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател,
уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър. Според мен и според представителите на Движението за права и свободи в този законопроект има мотиви и в двете посоки. Първо, в посока към закриване, както е предложено, така и в посока, която не би трябвало да се закрива. Права е министърката като казва, че в момента няма зърнена криза и няма нужда от тази служба в този вид. Но същевременно нещо, което е постигнато и в момента това, че няма криза, с нищо не може да ни гарантира, че няма да има такава в бъдеще. Мотивът, заради който ние се опасяваме да гласуваме „За” този закон и ще се въздържим поне на този етап на това заседание на Комисията е, че според нас административният капацитет на областни дирекции „Земеделие” и общински служби „Земеделие” не е достатъчен да реализира точно тези цели. И за да не съм голословна, искам да Ви кажа, че съм работила дълги години в Областна дирекция „Земеделие”, била съм човек, който е контролирал общинските служби „Земеделие” и познавам капацитета на службите. Ако Вие направите така, че от Националната служба по зърното, хората които имат тази квалификация, по някакъв начин бъдат полезни в областни дирекции „Земеделие” и се запази този административен капацитет, някак си нещата ще се наредят. Но ако няма такава гаранция, не се случи това и изгубим този капацитет, всичките Ви усилия ще бъдат напразни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:Благодаря, госпожо Ахмедова.
Други становища? Заповядайте, госпожо Министър!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема, госпожо
Ахмедова, по отношение на областни дирекции „Земеделие” и капацитета искам да информирам за нашите намерения, което включва и Вашия въпрос. Знаете че сме пред приключване на кампанията по директния плащания, която кампания, разбира се, беше много затруднена. Нашите намерения са след кампанията веднага в едномесечен срок, ние ще оценим работата на съответните ръководители – областни и общински, ще направим промяна в структурата и в разпределенията на задълженията и на функциите, включително ще засилим капацитета към самите общински служби, ще минимизираме общата администрация на ниво област, за да получат земеделските производители, разбира се, по-добро обслужване. В тази връзка там, където има изграден капацитет и добри професионалисти, след приключване на тази реформа, разбира се, ако тя се приеме, ние ще изберем тези лица като субективни лица, които са се справили най-добре със задълженията си.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други колеги? Очевидно се ориентираме към приключване. Аз ще кажа само няколко думи. Реформаторският блок ще подкрепи така направеното предложение за закриване на Националната служба по зърното. От една страна ние дълги години настояваме администрацията в България да бъде съкратена, по-скоро виждаме за в бъдеще една по-малка, по-добре платена и обслужваща по-добре потребителите и тези, които се нуждаят от тези служби администрация. По отношение на опасенията, че това, което се е вършило досега, няма да се върши. Напротив, функциите се прехвърлят в дирекция на Министерството на земеделието, а долу в областите те си остават. Цялата лаборатория отива км БАБХ, където й е мястото категорично. Мисля че с този законопроект и преходните и заключителни разпоредби, които са към него, съкращаваме четирите лаборатории Плевен, Бургас, Варна и още коя беше не се сещам, които досега играеха службата на куриерски служби. Те там не извършваха анализи, играеха ролята на куриерски служби. А по принцип идеята, която беше подкрепена от народният представител Андонов в самото начало, да се опитате на областно ниво да съберете службите под един покрив, както се казва, и хората да бъдат обслужвани от едно гише и да съкратите безкрайно много директори на дирекции, по 10, 15 в области, е стъпка в правилна посока. Имате само нашите адмирации и нашата категорична подкрепа. Аз нямам опасения за това, че функциите ще бъдат по някакъв начин загубени и че това, което в момента се получава като статистика, няма по никакъв начин да се отрази, според мен. Професор Бъчварова, разбира се, Вашите опасения са си Ваши, но аз не се притеснявам от това, което казахте по отношение на целия законопроект. Така че, ако няма други становища, уважаеми колеги, предлагам да се ориентираме към приключване. Господин Георги Стоянов, главен секретар на Министерството, заповядайте!
ГЕОРГИ СТОЯНОВ, главен секретар на Министерство на
земеделието и храните: Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа, народни представители. По отношение на въпросите, зададени от професор Станков. Финансирането на Националната служба по зърното е от държавния бюджет и има такива проекти ПУЛПАК. Досега службата е имала четири проекта ПУЛПАК. Два от тях са приключили, два от тях все още не са. Има механизъм, когато има законодателно изменение, евентуално да има анексиране на договорите ПУЛПАК. Така че на нас ни предстоят срещи с управляващия орган на ПУЛПАК, за да уговорим такива промени и доколкото е приложимо, проектите да бъдат изпълнени в частта, в която е подходящо да бъдат изпълнени. Категорично не се отказваме от проектите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Народен представител Живко Мартинов.
ЖИВКО МАРТИНОВ: В края на годината всички земеделски
производители декларират складовите наличности, които имат като зърно в складовете. Така че и общинските служби спокойно могат да направят същото нещо. Знаят какви са складовите наличности на зърно, които има по складовете. Така че никакъв проблем не е това, което драматизирате. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Извинявам се, само да
допълня и втората реплика, която имах по отношение на измамите в зърнотърговията. Категорично националната служба по зърното само е могла да подпомага органите като НАП, МВР да разследват измамите на границите. Но в никакъв случай това не е орган, който може да предотврати тези измами или да се бори с тях по отношение на правата, които има. Измамите със зърно спряха, след като се въведе дерогация на ДДС-то и изчезнаха веригите и това абсолютно всеки от сектора може да го потвърди. Ние в момента сме поискали удължаване на тази дерогация. Получихме от Министерството на финансите отговор, вчера ме уведоми Иван Капитанов, съветник по финанси на Министерство на земеделието и храните, че го предвиждат да го включат в законодателството и законодателния пакет за следващата година. Тоест този режим на зърната ще продължи. И това е инструментът, който спря измамите и точенето на ДДС. Абсолютно нищо друго.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Влахова.
СЪБИНА ВЛАХОВА, председател на Съюза на мелничарите в
България и Съюза на оризопроизводителите. Искам да направя изрично изявление, че средите на търговия, съхранение и преработка на зърно в България изцяло приветстват и подкрепят законопроекта по много причини, които вече бяха изложени тук от министър Танева. Аз изрично ще се спра на някои от тях. Първо, службата никога не е имала възможностите за превенция на измамите. Преди около може би 2000-та година, не си спомням точно кога, специално за мелничарството и оризопроизводството, бяха въведени такси, сертификат за съответствие, които бяха единствените такси, които облагат легалното производство в страната. Най-малко пет пъти сме алармирали, сезирали за незаконосъобразността на тези такси и липсата на всякакво съответствие с европейските правила относно събирането на тези такси. Така че от тази гледна точка най-малкото изцяло сме „За” този законопроект. Презумпцията, когато се въведоха таксите, защото аз съм участвала и тогава в работни групи, презумпцията беше, че чрез тези такси службата ще съдейства за намаляване и изчезване на сивия сектор и черната икономика. Нищо подобно не се случи. Таксите се плащаха от легалното производство, за легално произведените количества брашно и ориз, а нелегалното производство и търговия си продължи, независимо от наличието на службата по зърно. Същите такси за съответствие бяха и при износа. После стана само за трети страни. Там от Асоциацията на търговците на зърно също многократно бяха внасяни становища за премахването на тези такси, защото най-малкото тези такси правеха нашия износ неконкурентно способен спрямо този например в Румъния, където не се събират такива такси.
Минавам по-нататък – зърнен баланс. За зърнен баланс в страната
отдавна не можем да говорим. От присъединяването към Европейския съюз. Службата по зърното, която събираше данни относно наличието на зърно в складовете, по никакъв начин никога от 2007 г. насам, от датата на присъединяването, не е била във функция и състояние да предотврати износ на зърно, тъй като ние сме в Европейския съюз и спазваме тези правила. Тоест това, че службата ще констатира дали има достатъчно или недостатъчно зърно, тя не може да повлияе на правилата за износ, нито да наложи износни мита, квоти, режими и така нататък. Така че да говорим за зърнен баланс просто, както вече беше казано, е абсурдно, но аз искам да го кажа и от гледна точка на бизнеса. Никой не може да спре износа в страната, ако пазарите изискват този износ и цените го позволяват. Това може да стане само в рамките на Европейския съюз по интервенционните механизми, както вече беше казано. Така че да говорим за зърнен баланс и функциите на службата в този аспект, просто е безумно.
Относно статистическите данни и данните, които службата
събираше и докладваше евентуално на провежданите в някои от последните мандати по веднъж годишно консултативни съвети, то тези данни са изключително недостатъчни за нуждите на бизнеса и за статистиката на страната. Да, ние смятаме, че трябва да има данни и информация, да се събира надлежно от службите по земеделие, но тези данни, уважаеми дами и господа, трябва да бъдат качени своевременно на интернет страницата на Министерството, така че те да са валидни. Тоест, когато се качва за предходен месец, да се качат до 10, 15 число на текущия месец за предходния, така че и бизнесът, и администрацията, да се възползват адекватно от тези данни и тази статистика. Така както искам да кажа, това е в останалите страни и всички наши сродни бизнес асоциации от европейските страни, където ние членуваме в европейските организации, разполагат с такива статистики за техните страни. И ако погледнете статистиките, които се разпространяват в рамките на Европейския съюз, колонките на България са празни. Защото няма кой да подава адекватна информация. Така че службата не е вършила работа и в това отношение.
Що се отнася до измамите, измамите и липсващото зърно,
службата също не е могла да предотвратява, каквито случаи има в последните няколко години. Тук опираме до едни други много големи теми за държавата и до ефективността на едни други органи, които не са предмет на днешната дискусия. Така че отговорността по съхранението на зърно е на търговците, по смисъла н Търговския закон всеки един склад е търговец, отговорността за наличието на зърно е на търговците и тя трябва да се осъществява по общия ред на държавата за измами – тоест измамите не са по реда на Закона за зърното на вече проекта на закона, който ще се отмени.
Що се отнася до публичните складове, тук искам да внеса едно
уточнение. Публичните складове са регламентирани по търговския закон. И публични складове ще продължи да има в страната, включително публични складове за съхранение на зърно, но тяхната дейност ще бъде изцяло подчинена на Търговския закон, на търговските правила и на общото законодателство в страната. Държа да отбележа, че складовите регистри на публичните складове се заверяват в служби към Министерството на правосъдието и нищо там не се отменя, заверката на складовите регистри, а не в Министерството на земеделието. Така че да, публични складове, действащите складове ще продължат да съхраняват зърно и ще отговарят за него по общия законов ред в страната.
Не се сещам дали пропускам нещо от записките, които съм си направила. Мисля че казах поне по-важните неща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Колеги, предлагам
да преминем към гласуване. Който е съгласен така внесения от Министерския съвет законопроект за закриван на Национална служба по зърното, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 3, „Въздържали се” – 6.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Точка първа приключи.
Преминаваме към точка втора от дневния ред. Срещата днес с представителите на пчеларските асоциации, съюзи или както и да ги наречем, е по инициатива на Комисията по земеделието. Радвам се, че имаме възможност да се видим и да поговорим. Аз бях на протеста и с някои от Вас разговарях. Моля не бъдете обстоятелствени. Ограничения за изказвания на народните представители няма. Бих Ви помолил по-стегнато и по три минути изказване от Ваша страна. Иначе всичко що се касае до пчеларството, тази папка пред мен съм я прочел много подробно. Не е нужно да ни обяснявате част от технологията наример или това, което се случва по света. Членовете на Комисията също се запознаха с този обстоен материал, изготвен от Министерството на земеделието, за което им благодарим. Идеята е, слушайки Ви днес, да видим по какъв начин можем да подпомогнем Вашата дейност, да видим докъде са стигнали в напредъка по промените на Закона за пчеларството преговорите с Министерството на земеделието и храните. Те са от няколко години и няколко ръководства на Министерството на земеделието и храните, то не е прекъснато и продължава. След това да ми кажете съвсем добронамерено, какво става с идеята да постигнете някакво съгласие, да се обедините, да имате една национална представителна организация, която по-лесно да контактува най-вече с министъра на земеделието, защото той е ресорният пряк отговорник, пък и с Комисията по земеделие. Кой иска думата? Професоре, заповядайте! Молбата е да бъдете конкретен и кратък.
ПРОФЕСОР ЛОЗАН СТОИМЕНОВ, Асоциация на професионалните
пчелари: Първо, се обръщам към колегите, тъй като ние започваме с тази книжка, която беше направена 2003 г. с цел да се предотвратят онези проблеми, които се създадоха в Закона за пчеларството още преди години. Да мина на още по-широка тема. Проблемите с браншовите организации и Министерството на земеделието и връзката на Министерството на земеделието с всички категории, се нуждае от сериозно преразглеждане и ремонт и, разбира се, организация, която да създаде връзка между отделния земеделски производител и министъра. Такава степен трябва да имаме на отговорност. Аз ще Ви дам конкретен пример, за да разберете за какво става дума. Моят пчелин е на границата на Софийска област - Елин Пелин и град София. Ако пръскат в Елин Пелин моите пчели ще отидат на отровата, но аз нямам никаква връзка с това, което става в съседната област. Значи, ние имаме нужда от една сериозна организация при съвременните условия на комуникация. Това е първото.
Второ, не бива да вменяваме отговорността на Министерството на земеделието като организатор на цялата селскостопанска дейност. Така както беше приет закона, се даде възможност за няколко браншови организации, създадоха се Н-браншови организации и много лидери, малко индианци. Значи, ако същевременно всеки един от нас регистрира всеки кошер, в общината има регистър на всички пчелари и следователно този регистър може да се използва за създаване на една организация както за комуникация, така и за обсъждане на всички тези въпроси. Ние имаме стогодишен Български пчеларски съюз, който беше разтурен.
Конкретно за Закона. Всички тези подробности, които стават,
когато се прави нов закон, сигурно ще може да стане и това предложение, този свободен процес, който върви в Министерството трябва да продължи. Но там има два проблема, които са остри, които между другото ги засегнахте с това предложение, което внесохте. Предложението беше за това, че пчелите хапят. Това е съвсем несериозна история. На някои някъде не му харесва, че пчела ухапала някого някъде си. Пчели има навсякъде и това да се ограничава с три, пет, десет кошера е неправилно. Самият подход е неправилен. С един кошер мога да разсърдя комшиите и да стане война. Десет кошера ,както го бяхте записали, правя една отводка, стават 13…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Днес бях при Вас и казахте, тази тема няма да се обсъжда.
ПРОФЕСОР ЛОЗАН СТОИМЕНОВ, Асоциация на професионалните пчелари: Да, така е. Проблемът е с чл. 11, в който има редица неща, които са абсурдни. На това място, което е допуснато за ползване, не се позволява да се изгради сграда. И ако трябва да прочета становище на Министерството на земеделието от преди две години, което аз съм получил, там е казано така: „Законът предвижда да се поставят на дадени места кошери с пчели, но на друго място да се обработва”. Това е отговорът на министър Димитров преди две години. Значи, да се обработва на друго място. Какво означава това? Аз ще извадя пчелите, ще извадя питите, ще ги карам в апартамента си, след това ще ги връщам обратно и така. Или другият вариант – слагам центрофугата пред кошерите и започвам да работя там. Това е абсурдната част на този закон. Вашите колеги, когато са приемали този закон, Вие сте го видели, Венцислав Върбанов и Костов, които са пчелари, които предлагат при тези условия да се създаде възможност на пчеларите да изградят къща на пчеларя или нещо подобно.
Така че моето предложение колеги, аз съм го внесъл с конкретни текстове, предлагам следващата промяна на Закона да остане и да се работи, но тези два текста – единият, който е свързан с чл. 11, така че да се даде възможност на пчеларите не да получават правото на ползване, а право на собственост, за да е в синхрон с цялото останало законодателство. Това е първото. И второто ми предложение, което съм внесъл при Вас, във всяка община условията са конкретни за настаняване на пчелните семейства. Това, което преди малко говорихте и в предния закон, ами дайте наистина общините и областните дирекции да се занимаят с въпроса за разместване на пчелите по бройка, ако искате, по разположение на всяка конкретна община и така нататък. Вие тук в Народното събрание и Министерството този въпрос не можете да го решите. Това е свързано с чл. 11. Там където има възможност да се разместят пчели, да се направи. Тук ще ме подкрепи Кожухаров по темата - в страната очевидно вече трябва да се въведе регистър, по общини и в страната като цяло, къде могат да се разместват пчелини, как да се използват те и така нататък. Тоест една национална програма за развитие на пчеларството е крайно необходима. Това е моето предложение. Аз смятам, че инициативата, която Вие сте поели за частични промени в Закона, да се запази, да се обсъдят тези предложения, които са внесени тук, колегите същото ще направят и да направим една работна среща по тези няколко члена от този закон. А що се отнася до цялостния закон работата ще продължи съвместно с Министерството, може би и с Вас. Бихме участвали активно в обсъждането на тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Стоименов.
Действително това, което предложихте, четох го много внимателно и много конкретно, аз сутринта с господин Михайлов, разговаряйки по националното радио казах, че и Министерството на земеделието, и Комисията по земеделие коментира възможността при раздаване на държавни общински мери и пасища Вие да получавате с предимство площи, върху които да разполагате пчелини. Казах Ви, че в момента търсим възможност чрез Закона за устройство на територията да бъде допуснато строителство, което същевременно да бъде по някакъв начин регулирано. Така че Вашето предложение е в синхрон с това, което Министерството на земеделието и храните и Комисията мисли. Ще ги уточним позициите си. Заповядайте!
ИЛИЯ ЦОНЕВ, Конфедерацията на българските пчелари. По повод
внесения законопроект ние също сме приготвили декларация и мотиви към нея. Ще я внесем. В нея обясняваме защо не е подходящо да се изнасят силово, така да се каже, кошерите навън. Има достатъчно мотиви. Ето днес на митинга, на който бяхме, на паметника на Цар Освободител, по цветята имаше пчели. Има ги навсякъде. Снимахме ги дори. Има ли цветя, където и да сложим кошерите, те ще са по цветята.
Вторият материал, поводът по който се срещнахме. Подготвихме от Конфедерацията малко претенциозна реч, набързо приготвена стратегия за опазване основното обезщетение на природата пчелите и устойчиво развитие на пчеларството. Мотивите, които са залегнали, изброяваме основните проблеми на пчеларството, тъй като те са много и от много години стоят нерешени. Крайно време е да започнат да се решават. Главно наблягаме на един може би иновационен въпрос или на това да се търси заплащане на опрашителната дейност. Направили сме разчети. Заплащане, не субсидии. Заплащане на реално извършена работа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Как си го представяте, кажете!
ИЛИЯ ЦОНЕВ, Конфедерацията на българските пчелари:
Представяме си го като подпомагане със средства. Описали сме го в нашия материал, но да се започне с български средства, както си е по програмите от Европейския съюз и от Европейския съюз да се подпомага. Приносът на пчелите е около един милиард лева в икономиката. Искаме някъде около 3,6 процента от нея след двадесетата година. А за първата година искаме 1,2 процента. По 20 лв. на регистрирано пчелно семейство. Това не е подпомагане, а е за реално свършена работа. Отделно направихме справка в околна среда и гори. Там има около 250 застрашени растения от изчезване. Те също имат програми, имат много неща и за пчелите никъде не се казва нищо. Говоря само за ентомофилни растения. Предлагаме да се положат усилия да се обърне внимание на опрашителната дейност. Дейността е основната, а не получаването на пчелни продукти. Върху нея трябва да се концентрираме и да бъдат стимулирани пчеларите да отглеждат пчели преди всичко за опрашване. Пчелните продукти са бонус.
Вторият основен проблем, който поставяме и предлагаме решения, това е свързано с пръскането на площите и липсата на санкции за тези, които третират. Направили сме предложение. Основното е има ли установени пчели, фермерите, ако не се знае кой е, тогава солидарно да заплатят. Тогава те ще помогнат да открием кой точно е пръскал, за да не плащат солидарно стойност между 150 и 200 лева за отровено семейство. Агростатистиката показва всяка година шест, седем хиляди отровени семейства. Това е труд, това са пари на пчеларите и никой не ги компенсира по никакъв начин. Дори да се установи нарушителят, така е направена наредбата и закона, че той си плаща, а парите отиват в бюджета. За да бъде овъзмезден пчеларят, той трябва да води дела. Нещо, което е непосилно. Няма случай да е печелил пчелар, а губи време и пари.
И третият основен проблем, който поставяме, това е масовото
осъществяване на кражби в последните години на пчелни семейства Трябва да се криминализира, защото е бедствие вече. Това е и една от причините да не изнасяме кошерите си навън. Това означава да изнесем имуществото си. Сто кошера по 300 лева, това са 30 хиляди лева и като отида утре ги няма. Така че трябва да се вземат много сериозни мерки срещу кражбите.
Другите проблеми сме ги описали, за да се знаят. Там сме се
спрели подробно. Основното е да се търси начин да се помогне на пчеларството в опрашителната дейност. То не се подпомага по европейски програми, няма субсидии, няма нищо. Има едни тригодишни програми, които не стигат до пчеларите. Човек трябва да е регистриран, много разходи са направени. Вижда се, че пчеларството е на ръба на печалбата. От 150 кошера нагоре, човек заработва някъде малко повече или около минималната работна заплата. Това ще го предоставим да се види. Това са накратко нещата. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Доктор Възелова,
няколко думи във връзка със зададените въпроси.
ЗЛАТКА ВЪЗЕЛОВА, директор Дирекция „Животновъдство”:
Първият въпрос е относно промяната на Закона. Тук са по-голяма част от участниците, които са в работната група. В 2013 г. се прие промяната на закона, пет заседания проведохме по настояване на членовете на работната група. Стигнахме до консенсус по въпросните членове 5 и 11 и замразихме работата до приключване сега на сезона до септември месец. Септември месец ще продължим отново.
По вторият въпрос за отравянията в момента Наредба 15 се променя. На 5 май започнахме нейната промяна. До няколко дни ще приключи. Всички са запознати. На всички браншови организации ще бъде изпратен крайният вариант. Преди да вземем Вашето мнение, няма да бъде публикуван.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ИВАН КОЖУХАРОВ, заместник-председател на Българска
пчеларска развъдна асоциация на Конфедерация на българските пчелари: Вярно е, че със заповед, държа я в ръката си, имаше работна група към Министерството на земеделието и храните по повод проблема на Закона за пчеларството. Лошото е, че боксувахме година и половина и нищо не сътворихме. Всички проблеми, които формирахме досега, са правилни, но не можем да ги облечем в законова форма. Ето примерно, организацията, която тогава съм представял, по отношение на настаняване на пчелите сме искали да се изготви национална карта на местата, където да се разположат пчелните семейства. Високо развити в пчеларско отношение държави, аз съм виждал на практика как е направено това в Словения, Хърватска, Израел и други държави, просто е изготвена национална карта на местата, върху които могат да се разполагат пчелини. На мястото, където може да се разположи пчелина, се определя особен статут. След това то трябва да се защити и от кражби и посегателства. Денонощно се краде. Всяка седмица имам опити или кражби аз лично. Миналата година имам четири случая, където съм заловил крадците. Имам дела, но те боксуват, защото в нито един съд няма дадени експерти, които да направят елементарна оценка. Закупени са ми по Програма САПАРД срещу фактури, банкови преводи, обаче няма лицензирано вещо лице по проблемите на пчеларството, което да направи една проста сметка. Спират делата и след това изтича давността, няма наказани. И така от осем кражби, има един пчелин в горското в Карнобат, който е с мои семейства, не мога да си ги прибера, защото боксуват нещата. Просто трябва на много места да се погледне нормативната уредба. Освен това, ако се вземе политическо решение, това сме го предлагали в Министерството. Подкрепят ни, но за да стане трябва да се направят промени в няколко закона и трябва един много сериозен екип да се заеме с това нещо. Това ще постигне огромен ефект най-вече в пчелоопрашването, ще се разпределят върху цялата територия пчелните семейства. Ползата от опрашването знаем, че е милиарди и в този случай ще нарасне два, три пъти, защото има огромни територии, които в момента не са покрити от пчелни семейства. Ефектът ще е и за самите пчелари. Но трябва самите тези места, ако са пасивни, да се изготви такава карта, да бъдат обвързани с видеонаблюдение, сигнализация против кражбите. Това го видяхме още 2003 г. как са го направили в Хърватска чрез мобилни оператори, денонощно за цялата страна всяко едно семейство е защитено. Можем да го направи и ние. Не се изисква много средства, иска се разбиране.
По всички останали проблеми също можем да намерим решение. Освен кражбите проблем са и отравянията. Миналата година съм присъствал на две заседания на тази комисия и съответно искахме да има проследяемост поне за 6 месеца на това, с което пръскат всички арендатори. Това разбира се, в закона не беше постигнато. Отделно в областните дирекции нямат законовите комисии, които трябва да извършват при отравяне констатация. Да се установят тези отравяния, да се съставят протоколи, те не са отдадени такива комисии. Ако тръгнем да ги търсим минава седмица, а то в рамките на 24 часа трябва да се отиде, да се вземат проби. После, ако в някои от моите пчелини имам около 30 арендатори, защо трябва да ходим от 30-те да взимаме проби, аз да плащам 30 скъпоструващи проби, ако всеки един от тях е заявил примерно, по електронен път, че днес пръска и е взел проби от течността, с която пръска и то по такъв начин, че да не може след това да я фалшифицира и да я подмени. Има как да стане и по този начин. Директно може да се установи и да се вкара някакъв ред в пръсканията. Защото в определени области това е просто бич. Унищожават се хиляди семейства в рамките на няколко седмици. Това е многогодишен труд, кървав труд и на края хората остават без препитание.
За всички други проблеми можем да намерим решение и аз имам една молба. Тук е и министърката. Миналата година, доколкото си спомняме, този въпрос беше повдигнат и в рамките на другата работна група и се разбрахме, че промени ще правим след като седнем в рамките на всички браншови организации. Обаче този проект, който беше внесен за промяна, не стана по този начин. Освен това миналата година юни месец бяха направени много сериозни промени в Закона за пчеларството, пак чрез тази комисия, пак зад гърба на действащата работна група, пак зад гърба на пчеларската общност. Вносителите са тук при нас, всички ги знаем кои са и беше направено в интерес на много тесен кръг от хора, което възмути много пчеларите. Молбата ни е, ако се правят някакви промени, просто да не става по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, Господин Кожухаров.
По отношение на кражбите иска да кажа само две думи. Проблемът не е само при Вас. Той е и при горското стопанство. По принцип кражбите, които се осъществяват са на много ниска стойност, много са на брой и от тази гледна точка МВР отказва и прокуратурата също да се занимава, защото става дума за 20, 50, 100 лева и така нататък. Има предложение от Ваша страна за промени на НПК, но аз не знам дали това ще бъде подкрепено от вътрешната комисия и изобщо от депутатите, защото ние прехвърляме в един определен момент към следствие, МВР, прокуратура и така нататък, много на брой сигнали с малък материален интерес и може би това е причината да не се обръща такова внимание. Това е масово, не е само във вашия отрасъл. Казват тук някъде една кражба от 50 или сто лева, а те за Вас са много, разбира се.
ИВАН КОЖУХАРОВ, заместник-председател на Българска
пчеларска развъдна организация към Конфедерация на българските пчелари: Няма такова нещо. Пет кошера са минимум хиляда лева. А те денонощно ни крадат. Никога не става въпрос за маловажност.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Нали знаем кой ги краде кошерите,
не са малцинствата.
ИВАН КОЖУХАРОВ, заместник-председател на Българска
пчеларска развъдна организация към Конфедерация на българските пчелари: Не, не са малцинствата. Организирано е. По канален ред си отиват в определени програми със съответния комплект документи. Всичко се прави много организирано.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, да покрием изискванията на
Програмата. Тоест колеги.
ИВАН КОЖУХАРОВ, заместник-председател на Българска
пчеларска развъдна организация към Конфедерация на българските пчелари: На територията на цялата страна вече има разгърната структурна мрежа, със специализиран транспорт се краде.
ГАНЧО ГАНЕВ, председател на Националната браншова
организация към Българския пчеларски съюз: Първо, искам да Ви поздравя за оттегления законопроект, който явно е едно недоразумение. Затова, защото 550 хиляди регистрирани, но още 250 хиляди нерегистрирани пчелни семейства няма къде да се разположат на територията на страната. Въпросът със законодателството би следвало да се разгледа някъде от октомври, ноември месец на тази година и то бавно, стъпка по стъпка.
Три до четири са основните проблеми в българското пчеларство. Те не са по-различни както в световното пчеларство с техните три, четири подпроблема. Първият проблем това е опазване на пчелните семейства и включва здравеопазване на пчелните семейства, отравянията и кражбите. В здравеопазването в проблема участват както законодателната, така и изпълнителната власт, така и пчеларите. В отравянията това е приоритет на цялото земеделие. Като се започне от арендаторите, от тромавите функции в службата за растителна защита, която дори и няма физическата възможност да оправя уведомителните писма в компютъра, какво остава да се създаде електронен регистър, което е заложено в Закона за защита на растенията. Официалният контрол донякъде може да се докара, но физическият контрол върху отравянията, няма как да предпази пчеларите.
Кражбите. И сега в Наказателния кодекс има един чл. 194, свързан с посегателствата и там законодателят е предвидил от една до десет години. Едно пчелно семейство не е по-малко от 250 лева. Изучиха се обаче тези, които от две, три години крадат кошерите, хващат си вещи лица и оттам нещата се размиват.
Вторият основен проблем това е наистина с настаняването на пчелните семейства и аз не виждам защо в българското население трябва да се всява страх сред хората и децата, че пчелите са нещо страшно, след като пчеларството е по земите ни от времето на траките. Има такива проекти във Франция отпреди пет години и сега се изнасят резултатите на лица, отровени от пестициди, и се оказва, че в големите градове, примерно в Болонския лес на Франция, така е озаглавен и проектът на Европейската комисия „Пчелата - страж на природата”, се оказва, че медът е по-чист по летищата, по градовете, отколкото в самите поля на Франция.
По въпроса за настаняването трябва да се пипнат няколко закона бавно, стъпка по стъпка, от наесен нататък. И то да се разсъждава наистина в правилната посока, защото Регламент 852 на Европейската комисия в анекс 3 казва, че медът е храна от животински произход и той трябва да бъде проследяван от производителя до трапезата. България е отговорила на този стандарт. Пчелните семейства са регистрирани като животински обекти. Наредбата казва пък, че това което и вие сте засегнали в радиопредаването, само пасищата и животни могат да ползват мери и пасища. А пък самата наредбата казва „независимо от броя и вида на селскостопанските животни”. Това го гледахме някъде декември месец беше на един от консултативните съвети. Така че има разминаване някъде. Трябва наистина да се решат проблемите. Не може да се изнесат пчелните семейства извън населените места, защото България е на трето място в Европа по брой пчелни семейства на глава пчелар. Те са вече някъде около 18 хиляди пчеларите, които са регистрирани. На първо място е Франция. Няма как на територията на страната да се изнесат тези пчелни семейства. Пашите са от най-отдалечени места. Ако тази година на 200 – 300 метра, догодина са на два километра и половина. Няма кой знае колко много жалби. На 4 декември имах среща с омбудсмана и попитах колко са жалбите. Половината са от завистливи хора. Кога жилят пчелните семейства и защо трябва да бъдат изнесени? Тогава, когато няма култура на земеделието. Тогава, когато те пръскат с нетолерантни препарати, с най-различни отрови, и то точно, когато има цъфтеж въпреки че не спазват закона или наредба, и тогава пчелите са най-агресивни. Затова се пита контролните функции на държавата кой какво внася, как, кога го внася и защо го внася. Това е, разбира се, една система, която има много голямо лоби в Европейската комисия - производителите на ветеринарни растителни препарати. България не може да се пребори с тези неща, но има начин да се въздейства. Значи, в бедните страни казват: пръскаш с толерантни препарати, доказваш какъв процент имаш загуби от тези толерантни препарати и след това държавата ти дава парите. Ама за това трябва да има предварителен бюджет, да има специалисти, оценки и тогава всички е бъдем доволни.
Другото, което е важно. В България вече се сее рапица, ечемик, пшеница и един слънчоглед. Няма ги овошките, няма я ливадната паша, няма я акацията, няма я и липата. Тогава къде да ги изкарам тези пчелни семейства и какво да ядат? Липсата на разнообразен пчелен прашец разваля имунната система и затова умират пчелните семейства. Те са неадекватни да се преборят с болестите, които има. А какъв е проблемът примерно, че могат ливадите, хайде да оставим ливадите, пасищата или мерите. Защо не се засяват примерно с протеинови култури, за които ще получат трите процента допълнително при плащания, тези които ги стопанисват, а половината протеинови култури, са медоносни. Няма да внасят фураж примерно от Австралия лупина за 521 долара тона, ами ще си ги използваме ние за засяване на протеинови култури. И всички ще бъдат доволни. Само че това законодателят трябва да го реши как този закон да подпомага земеделския производител, така и с мерите по него.
Затова Ви предлагам по-сериозни да се отнесем с въпроса от есента нататък. Като свърши сезонът, да направим съответните организации и така да подредим нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Министър Танева, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми пчелари, ръководители и всички, които присъстват. Аз се извинявам, че трябва да изляза от заседанието. Просто днес и на Министерски съвет бяхме по-дълго и трябва в работно време да стигна до Министерството по повод ежедневния оборот, който имаме. Искам да кажа пред всички Вас, че не следва да имате притеснения и искам да заявя най-отговорно, че всички промени, които се налагат, ще ги направим след широко обсъждане със знанието до Вас на всичко, което се готви. Колегите от Министерството ще останат тук. Доктор Златка Възелова вероятно всички я познавате. Така че в никакъв случай не следва да имате притеснения за изменения, които по някакъв начин няма да са обсъдени с Вас. Единствената ми молба е нека да се опитаме в хода на този дебат, а ние наистина имаме поне пет законопроекта, които трябва да приемем до есента, за да си проведем организацията така, както е нашата програма. За нас също е по-добре, че след Вашия сезон ще обсъждаме съществените изменения. Нека да се опитаме да погледнем въпросите от гледна точка на всички в обществото и с консенсус да приемем решенията, които са приемливи за всички, които помагат и на Вас да развивате стопанството си. Отрасълът е интересен и към него има все по-голям интерес и Вие го знаете. Така че благодаря на Председателя на Комисията за инициативата. Мисля че ще продължим в режим на открит диалог.
ПРОФЕСОР ЛОЗАН СТОИМЕНОВ, Асоциация на професионалните пчелари: Колеги, нека не забравяме, че в крайна сметка пчеларството обслужва не само нас, не само Министерствата, а и грамаден проект потребители на пчелни продукти. Мисля че с обсъждането на всички тези въпроси, трябва да вземат участие и хората, които са потребители на пчелни продукти.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ, Сдружение „Съюз на българските пчелари: В края на тази година изтича двугодишният мораториум върху забрана на три опасни за пчелите пестициди. Тъй като преди две години дори направихме един протест срещу две четения в Европейския съюз, Комисията по земеделие, тъй като действително изтича този период, искаме от правителството, от съответно Министерството, да бъде внесено искане този мораториум да продължи. Значи, три наистина опасни за пчелите пестициди, някои от тях дори са канцерогенни за хората, това са го установили експерти, трябва да бъдат забранени. Този мораториум трябва да продължи. Това ни е едно от основните искания дори днес бе споменато на протеста. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Благодаря. Довиждане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър. Продължаваме, колеги.
ПЕТКО СИМЕОНОВ, Сдружение за биологично пчеларство: Благодаря Ви още веднъж за поканата и възможността да изложим все пак нашите проблеми пред Вас. Господин Ганев преди мен много точно и ясно дефинира основните и най-важни проблеми, които ни притесняват. Друг проблем за мен е, че обсъждането на сектора, от гледна точка на науката, от гледна точка диагностика на болестите на пчелите, просто липсва. Това е много сериозен проблем, който рано или късно ще покаже своите последствия.
Другото. Ние освен че сме на трето място по брой пчелни семейства, ние сме на първо място в Европа по брой биологични пчелни семейства в цяла Европа. И тук ние трябва да обърнем много сериозно внимание върху качеството на продукта, който ние предлагаме. Факт е, че български мед в Европа няма. Няма го като етикетиране, няма го като продажби. Дори и Комисията по земеделие си зарежда всякакъв изкуствен подсладител вместо пчелен мед за подслаждане на чая. И трябва да обърнем много сериозно внимание на това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не сте ни почерпили.
ПЕТКО СИМЕОНОВ, Сдружение за биологично пчеларство: Знаете ли, че не можем да Ви почерпим, защото Наредба 26, която не ни позволява фермата да продава и забранява дори да Ви дадем мед, защото нямаме достъп до заведения за публично хранене. Ние можем да зареждаме само някакви малки магазини. Това също е проблем, който трябва да се разгледа и да се работи върху него, за да се стимулира не само пчеларството, но и целия сектор „Земеделие”. Това е глюкозо-фруктозен сироп, който много прилича на мед. Деветдесет процента от потребителите са заблудени, че взимат пчелен мед, а то реално не е така. Нищо не правим българските производители да си представят качествения продукт. Защото аз претендирам, че ние произвеждаме много качествен продукт и то в цяла Европа. Няма никакъв контрол на вноса на китайски мед, включително в България, който от тук дори излиза като български. И нищо не се прави по този въпрос. Медът се изкупува на смешни стотинки директно от българските производители. И на края едни преработватели, след като го изнесем във варели, вече се препакетира в Европа като европейски. Но никъде няма България, никъде няма добавената стойност на продукта. И това не е вярно, че пчеларството не може да бъде печеливш бизнес. Той дори може да бъде алтернатива на безработицата особено в по-изоставените й селски райони. Защото масово в момента пчеларството е допълнителен доход на по-възрастни хора, на хора, които живеят в слабо населените райони. Биологичното пчеларство само с възможностите за подпомагане за новия програмен период биха дали възможност за едно икономическо съживяване на изоставените региони. За съжаление, трябва да имаме целенасочена политика. Миналият петгодишен програмен период, говоря за Програма за развитие на селските райони, превърна България в зърнопроизводител, огромен. Няма нищо лошо в това нещо. Само че трябва да обърнем внимание, че неинтелигентното използване на земята всъщност убива пчелите, защото един огромен масив от зърно, жито или ечемик това е една зелена пустиня за пчелите. Те нямат никаква медоносна паша, растителност. Имат еднообразно хранене и еднообразен прашец. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Възелова иска да отговори.
ЗЛАТКА ВЪЗЕЛОВА, директор Дирекция „Животновъдство”: Искам да отговоря във връзка с Наредба 26. В момента върви промяна на Наредба 26, има създадена работна група. Мисля че има представители от пчеларския бизнес. Ако няма представители, то ние веднага ще дадем наш представител съответно за кореспонденция с Вас, да включим промяната за това.
ПЕТКО СИМЕОНОВ, Сдружение за биологично пчеларство: Бих искал да ни включите, защото ние като организация, която участва активно…
ЗЛАТКА ВЪЗЕЛОВА, директор Дирекция „Животновъдство”: С теб поддържаме доста добър контакт и не само по Наредба 26. Утре ще решаваме въпроса за промяната на Наредба 26 за директните продажби от малките стопанства.
НИКОЛАЙ КУМАНОВ, Федерация на българските пчелари: Интересува ме точно към кого трябва да се обръщат обикновените пчелари при нерегулирано пръскане? Защото фактически топката в момента се прехвърля. От растителна защита казват на РИОКОЗ да се звъни, РИОКОЗ казват да се обръщаме към Министерството на земеделието. Дори има колеги звънят и на 112 и никъде няма точно кой за какво има отговорност. Кой ще осъществи този контрол на това пръскане и кой ще дойде да види как се пръска?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбрахме въпроса. Поради това, че няма специалист от основната служба за растителна защита, която се отнася към Българска агенция за защита на храните, ще отнесем въпроса към тях. На кого да се обадите при нарушение на пръскане с пестициди.
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Ще Ви отговоря. Към момента какъв е режимът - при установяване от Ваша страна на неправилно пръскане и масов мор на пчелите, първото нещо, което трябва да се направи, е да се вземе проба от умрелите пчели и да се даде на лабораторията. След това се подава жалба до областна дирекция „Земеделие”, която спешно трябва да сформира тази общинска комисия да дойде на проверка на място в пчелина Ви, в която комисия има включен представител на ветеринарната служба и на растителна защита. Тази комисия взема проби от растенията, като междувременно пробата от пчелите се изпраща, ето къде е проблемът, че в момента в страната няма лаборатория, която да изследва всички пестициди, целия спектър. Ето такъв е проблемът, а не че няма кой да обърне внимание.
НИКОЛАЙ КУМАНОВ, Федерация на българските пчелари: Проблемът е в това, че примерно самолет минава над пчелина и напръска, на кого да се обадя, за да дойдат да констатират с какво се пръска?
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Първо, да дойдат да Ви вземат проба и областна дирекция „Земеделие” и трябва да дойдат от Растителна защита. Наредбата ще бъде пусната на сайта. Там може да дадете предложения.
ИВАН КОЖУХАРОВ, Конфедерация на българските пчелари: Като един действащ голям пчелар с 2100 кошера и най-модерното предприятие за преработка, искам да задам един такъв въпрос – счита ли някой, господин Христов, че тук от този разговор може нещо да последва. Според мен няма да последва нищо. Знаете ли защо? Защото ние водим вече две години с Министерството на земеделието има представители, четири, пет години борба, за да започне да се прилага този закон, който има положителни неща. Може да има нещо за промени, но той въобще не се прилага. Според мен, ако така продължи, както сега, а не виждам никакъв смисъл, тъй като няма да има полза от тези наши срещи. Преди една седмица се проведе една среща в Министерството на земеделието по инициатива на професор Цанков. Там се обсъдиха едни такива въпроси. Наистина трябва да има един център, не на пчеларските организации и аз съм представител на една такава пчеларска организация. От тях няма никаква полза вече. Едно време беше, друга беше обстановката. Сега тези организации щели да се обединяват, чух в Бургас преди няколко дни. Като се обединят аз ще отива и ще ги поздравя. Никой няма да се обедини. Те имат различни интереси и личностите имат различни интереси. Какво предлагам?
Уважаеми господа депутати, Министерство на земеделието има тук представители, помогнете да се създаде един научно-координационен център в България. Едно време беше опитна станция. Сега не можем да говорим за опитни станции, защото няма кой да финансира. Но един научно-координационен център към Селскостопанска академия. Нека институтът в Костинброд, ако трябва да послужи като основа. Този научен център трябва да разработи няколко неща. Първото, което е извън стратегията. Как да се развива пчеларството в България. Откъде ще се финансира? Има толкова много програми и задачи, откъдето може да се намерят пари за разработка на една програма. Второ, пашата – давам за пример съседна Турция, имаше конгрес преди един месец. Осемдесет процента от шестте милиона са на колела. Значи, трябва да се види каква стратегия може България да предложи за развитие на пчеларството. Но някой трябва да има, който да работи по този въпрос. По-нататък ние нямаме карта, нямаме наука, нямаме система, която да подготвя кадри за пчеларството. На всички нива, не само пчелари. Ние сега сами обучаваме пчеларите. Но да оставим всичко друго, нямаме средно ниво, нямаме висше ниво, а всичките ни съседни държави имат. Значи, трябва някак да се помисли как да се справим. По-нататък има някои прекрасни региони на България за тази работа. Ние сме полупланински региони. Примерно Родопите са център на тютюнопроизводството, а защо да не са център за производство на пчелни продукти. Само че трябва да има стратегия. Каква да е тя? Родопският мед ще бъде по качество пет пъти по-добър от равнината, но трябва някой да дотира този качествен мед. И там хората ще се заемат да се занимават с тази работа. Няма да се занимават с производство на тютюн примерно. Но някой трябва да подкрепи тези хора, за да тръгнат. Примерно казвам.
В момента в България навлезе една болест, навлезе масово. И знаете ли какво става. Има 60 хиляди пчелари. Петдесет и девет хиляди технологии за лечение. И няма кой точно да каже как да стане. Някой трябва някъде да се заеме, да изследва и да каже – уважаеми пчелари, това е препаратът, така трябва да се направи. Моята идея е – депутатите и Вие, господин Христов, Министерството по земеделието и храните, трябва да ни окажете съдействие да се създаде един център, който, както казва колегата, да мога аз като пчелар да отида и да кажа този въпрос е голям, дайте да потърсим отговор. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, колега.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Искам да попитам с промяната, която мислите с няколкото закона за настаняването на пчелите, визирам ЗУТ, няма ли да се навъдят много пчели на морето и Натура 2000? Задавам го риторично. Дали няма да се използва сектора за тази цел.
Конкретни предложения имам. Вторият ми въпрос е Наредба 15. Промяната от миналата година за пръсканията, режимът вече не е оповестителен, а е разрешителен. След промяната един арендатор, когато вземе разрешение от Растителна защита, никъде не е упоменато начинът, по който той трябва да ме оповести като пчелар. Лоша практика. Преди това оповестяване към кметовете беше много конкретно, перфектно беше. В момента идва някой устно да ме предупреди, че ще пръска някъде. А къде, кога и най-вече с какво ще пръска, аз не знам. Това мисля че трябва да се промени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагате да се върне старият начин на работа.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Напротив, На оповестяване, да. Да не са длъжни арендаторите директно да ни оповестяват. Да оповестяват кметовете и общините.
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Ама те не ги уведомяват и няма как да ги санкционираме кметовете. Как ще санкционира Министерството един кмет, който не ви е уведомил. В момента даже имаме една жалба от Балчик на пчелари, при които какво се е получило – възложителят е уведомил кмета на конкретното населено място, кметът не е съобщил, както в Наредбата пише, кметовете на съседните землища. И в момента пчелите от съседните землища са отровени. Тоест този който на място е уведомил, си е свършил работата и те не са потърпевши, съседите са. Как да санкционираме кмета?
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Питам Ви как ще санкционирате арендатора, който пръскаше в 11.00 ч. на обяд?
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Идеята на Закона за растенията е лично да Ви уведомява как. Вие ще си дадете координати в БАБХ, възложителят ще е длъжен да си ги вземе от там и лично да Ви уведомява. Това не е пробвано, не знаем дали ще стане.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Това го няма никъде в Наредбата и аз предлагам да го запишем.
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Прочетете я хубаво и ще коментираме.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: На протеста на 15 март пред Министерството на земеделието на срещата с госпожа Силвия Василева ни беше казано, че държавата няма как да се намеси в сключването на договорите между арендатори и пчелари по отношение на опрашването. Ние имаме едно предложение, тъй като всеки арендатор, когато си очертава земите, Министерството на земеделието знае много добре, какво се произвежда на тази земя тази година. Когато се очертават площите и ако площите са такива, че трябва да се опрашват от пчелите, като изискване да се внесе договор – на еди колко си декара, трябват еди колко си кошера, да има този арендатор договор с местен пчелар или който и да е за опрашването, за да не се натоварва държавния бюджет и по този начин държавата да се намеси в спазването на закона.
Другото, което предлагаме специално от федерацията, за съвместна дейност с полицията в преследването на кражбите на кошерите. Тъй като в повечето населени места няма специалисти, които директно да бъркат кошерите, да установяват кражбите, предлагаме на доброволни начала да помагаме в тази дейност.
И последно с регистрацията на нерегистрираните пчели. Тъй като много от пчелите в България не са регистрирани по причини, че осигуровките, които трябва да плати един пчелар като земеделски производител не покриват помощта, която давате единствено по програмата Де минимис, много хора отказват да се регистрират по тази причина. Значи, според мен има начин тези хора земеделските
производители да не плащат осигуровки за дванайсет месеца и смятам, че това трябва да се прокламира, не знам дали от Комисията или от Министерството на земеделието, с пускането на декларация за започването на дейност и спиране на дейността, тъй като работата по пчелините, всички знаем много добре, че не е целогодишна. Имаме работа, която е извън пчелина, така че да може да се плащат осигуровки само по време на работа в пчелина.Това са около шест, седем месеца. Това мисля, че ако се разясни на всички пчелари, ще имаме доста повече регистрирани пчелини, съответно мисля, че ползата ще бъде взаимна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И аз благодаря. Имате ли тези предложения в писмен вид?
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Нямаме ги в писмен вид, можем да ги формулираме и подготвим. Специално това с договорите го предложихме още на 15 март в Министерство на земеделието.
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Ние имахме идея дирекцията да говори многократно с Дирекцията по директни плащания още преди време във връзка със зелените плащания да задължим арендаторите при отглеждането на такива култури да сключват договори. Беше казано, че юридически не е издържано. Не можем да ги задължаваме.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: В Закона изрично пише, че той трябва да сключва договори.
МАРИЕТА НЕЙКОВА, държавен експерт в Дирекция „Животновъдство”: Не, пише „може”. Няма задължителен характер, доброволен е. В чл. 17 от Закона за пчеларството.
ИВАН КЪНЕВ, Федерация на българските пчелари: Ето Ви възможност да променим Закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Само като един съвет към колегата по отношение на режима за уведомяванията за пръсканията. Бих могъл да Ви подскажа, че въпреки всички неясноти в Закона и в Наредбите, имаме места където това се прави. Използвайте функциите на областните и общинските епизодични комисии. Там на едно място са концентрирани много организации, като започна с БАБХ, като започна с областните управители, с кметовете, с други инстанции, които отговарят, с местните представители на сдруженията на зърнопроизводителите и така нататък. Аз смея да твърдя, че в Разградска област има добра съгласуваност по отношение на тези въпроси и проблемите при нас са доста по-малко. Пак казвам, това е въпрос на комуникация, въпрос на контакт. От БАБХ, областна дирекция „Земеделие”, областен управител, кметове и други инстанции, нещата се получават. Има списъци, има регистри, има телефони и при добра воля нещата могат да се случат. При нас работим сравнително добре.
ИВАН КОЖУХАРОВ, Конфедерация на българските пчелари: Една реплика ще ми позволите ли? По отношение на тези комисии, които са уредени в Закона за пчеларството, проверете, поискайте им заповедите за учредяване на тези комисии и ще видите, че 90 процента от областите нямат такива комисии и когато законно отиде пчелар да поиска свикване на комисия, те му казват, няма какво да се занимаваш отивай в Агенцията по безопасност на храните. Пред очите ми е ставало това десетки пъти. Отиди, те от там ще те оправят. От там казват – а, тук дай едни пари, да ти направим пробата и на края установяват, че пчелните му семейства са отровени с еди какво си и какво произтича от това – нищо. Значи, не може да стане, ако няма проследяемост и запазване на част от това, с което се пръска в следващите три или шест месеца примерно. Може всеки един арендатор по електронен път да въвежда в регистър с какво пръска и съответно да вземем проба, така че след това да не може да се подменя. В другите страни го правят и по този начин ще се реши изцяло въпросът. Елементарното не е направено, няма комисии.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да дадем думата на още един Ваш колега последно, защото предстои ни изслушване на производителите на биологична продукция. Заповядайте, професоре.
ПРОФЕСОР ГЕОРГИ ЦАНКОВ, председател на Национална научна асоциация по пчеларство. Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати. Някой казва, че в началото като се изкаже човек, било по-добре и по-ценно, но може пък и по към края нещо да се чуе и да се разбере. За какво става въпрос? Още в дълбока древност човекът се е интересувал и до наши дни и от науката, и от научните постижения и е търсил помощта на науката. За голямо съжаление, в областта на пчеларството след промените ние си имахме една национална хубава опитна научна станция, в която бяха повече от 40 научни сътрудници и служители. Те осигуряваха научното обслужване на пчеларството. След това по неведоми причини сложихме кръст на всичко това и казахме, че с наука няма да се занимаваме, ние ще вървим само по практически решения на въпросите. Към тази станция също така имаше научно координационен съвет, който обединяваше всички научни проблеми, свързани с пчеларството за страната. Сегашното наше предложение в тази връзка е или да се създаде, да се възстанови тази инстанция или някакъв център. Но този център трябва да бъде към Селскостопанска академия, към Института по животновъдство. Това не е провалена дискусия, която водихме в Министерството. Но такъв един научен център, с един научно-координационен съвет би могъл да обедини проблемите на науката в областта на пчеларството.
На второ място на тази дискусия, която стана в Министерство на земеделието и храните, стоеше въпросът и за управлението на пчеларския отрасъл. Не е тайна, че всяко предприятие може да бъде печелившо или да напредва, ако добре се ръководи. За голямо съжаление след промените в областта на пчеларството дойдоха такива проблеми – не една, не две, над десет организации пчеларски. Също така в Министерството, ние имаме добри отношения и контакти с дирекция „Животновъдство”, но в същото време нямаме форум, няма място, при което периодично на два, три месеца, проблемите на пчеларството да бъдат обсъждани, ето както сега. Поздравления за това обсъждане, което Вие сега организирате. Действително от такова нещо нашето пчеларство се нуждае. Веднъж да се решават научните проблеми на научно ниво и на второ място, ръководството да се подобрява така че или министърът, или упълномощено от него лице на два или три месеца, хей така да събере пчеларската общност. Тя винаги има проблеми. Да се дискутират тези проблеми и да се търси тяхното решение.
И на края ще Ви кажа, че ние сме изключително богати хора, но често пъти не си знаем богатството. Един обикновен разчет. Пет, шест милиона са декарите със слънчоглед, които ежегодно се засяват у нас. Така по статистически данни след зърното слънчогледа бил на второ място. По научен път е доказано, че от един декар слънчоглед могат да се добият десет килограма пчелен мед. И сега може да се изчисли от тези пет, шест милиона какво губим от това, че на всичките тези площи, заети със слънчоглед, много рядко може да се види пчелно семейство. Често пъти не съзнаваме обективно условие за развитие на пчеларството, което да може да съществува не само при слънчогледа. Толкова е богата страната ни с медоносна растителност, която ние усвояваме, а това е богатство. В тази връзка още веднъж поздравления и се надявам се, че занапред ще вървим по-добре заедно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професоре. Можете въпросите да ги решавате Вие, научните работници и професорите. Комисията се опитва да бъде един проводник на интересите, които имате Вие и помощен орган на Министерството, разбира се. Диалогът, който започнахме най.вероятно есента ще продължи с Министерството на земеделието. В крайна сметка, както казахте Вие, да не обобщавам аз, защото Вие сте много по-големи специалисти от мен, това е една ниша за България, която трябва да се използва. Интересно е и това, което каза младият колега за биологичното производство на мед и това, че България няма име на европейския пазар. Но аз, доколкото знам, нито една източноевропейска държава няма име. Общо взето медът го водят Източна Европа, източноевропейски мед. Значи, няма друга държава, която също да има име на пазара, за съжаление.
ПЕТКО СИМЕОНОВ, Сдружение на биологичното пчеларство: Няма обаче съседните държави имат запазени географски обозначения. Примерно визирам една Сърбия, която дори още не е член на Европейския съюз, има три броя. Една Полша е основният износител за Щатите. Най-големият вносител на мед са Щатите, така че има къде да се развиваме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Последно давам думата на професор Станков, ректор на Тракийския университет, професор по животновъдство, бивш министър на земеделието, авторитет в сферата на животновъдството и пчелар.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа, последната ни среща може би си спомняте къде беше. Тя беше 2013 г. точно пред Партийния дом, когато донесохте кошерите с умрелите пчели и аз тогава имах нещастието да бъда служебен министър, когато ме освиркахте. Но аз мисля, че тогава взехме мерки и това, което беше допуснато като грешка за неоникотиноидите смятам, че това се оттегли и този проблем донякъде се реши. Сега се направиха много добри предложения. Аз слушах много внимателно. Протокол се води. Но аз Ви предлагам в писмена форма да ги предадете в Министерството на земеделието в дирекцията по животновъдство. Предлагам Ви още есента да се съберем, да направим една кръгла маса. Нека домакин да бъде Тракийският университет. Да седнем, да обобщим всичко, да не се избързва, както стана сега с този закон, стана дума, че той се оттегли. След като ги обсъдим всички тези неща, тогава да се направи един наистина действащ работен закон. Аз Ви каня да го направим в Тракийския университет. Там имаме добри специалисти. Всички познавате Първанов, Иванка Желязкова, Петър Нейчев. Те са колеги. Те сега обучават кадри в Костинброд, наши докторанти на Тракийския университет. Така че заедно можем да направим нещо много добро и нека да се ориентираме към приключване. Смятам, че ползата от днешната среща е много голяма, защото много истини се казаха. Буров е казал, че има три валутни животни за България. Това са овцете, биволите и пчелите. Всички са в окаяно състояние, виждаме. Значи, трябва да направим така, че ние да възобновим нещата и както говорим за зеленчуците, така да говорим и за тези три направления. Аз смятам, че ние имаме реалната възможност да направим това. Но заедно, ако се обединим. И приключвам с това. Толкова много съюзи, толкова много асоциации. Трябва да Ви кажа, че и в животновъдството, и в говедовъдството, навсякъде е така. Страшно много пречи на работата. Добре, нека да се запазят, но нека да направим една обща федерация, един да застане най-отпред. Това се отнася и за ветеринарите. За да има един човек, който да комуникира с директора на дирекцията и с министъра на земеделието. Иначе другото е – много народ, не се получава добре. Така че аз Ви благодаря за това, че Вие сте активни към нашето земеделие, към най-древната част - пчеларството. Аз смятам, че с общи усилия, можем да постигнем ефект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков, за поканата за кръглата маса. Аз съм сигурен, че колегите ще се отзоват и че тези проблеми, когато им мине сезона и когато те са по-спокойни, че намерят най-правилното решение. Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Една деликатна тема, която не засегнахме тук, но предлагам да я включите в този форум, който професор Станков предложи да се състои. Това е темата ефективното действие на ГМО забраните в България. Защото на времето, когато се правеше законът за ГМО организми, Вие бяхте наши консултанти и ние очертахме зони и около пчелините, и около защитените територия и така го рисувахме, че в България не остана територия. Сега, ако това е законодателната рамка, добре е на този форум да видите има ли прояви на поява в произведения мед на генномодифицирани компоненти и това да го обсъдите отделно откъде може да идва, кой нарушава, какво губим и да видим как стоят нещата.
ИВАН КОЖУХАРОВ, Конфедерация на българските пчелари: ГМО-то се ползва и пред очите ни става ежедневно, но няма организация, която да го контролира това. Няма на кого да се оплачем.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защото ние гледахме онзи ден рамковата позиция на България по предложението за сменянето на един регламент. Там похвалихме Министерството, че е изказало няколко тревоги, които казахме, че не са основателни, дадохте мандат на преговорите, но от Вашата камбанария тази позиция ще бъде интересно да я наложите и обосновете. Благодаря, господин Председател
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Последна точка, колеги. Господин Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, предлагам по-строг регламент да въведем оттук нататък в заседанията на Комисията по земеделието. В стремежа си да чуем всички заинтересовани страни, това не е за първи път, всички знаем, че работим с много браншови организации и закони, и понеже сме много либерални и искаме да изслушаме всички, се получават заседания като днешното, при което малко преекспонирахме. Не че пчеларството не е изключително важно. Важно е. Обаче малко стана така, че подадохме пръста и ни отиде ръката, верба волант скрипта манент. Всички сме грамотни, можем да четем, давайте нещата в писмен вид, недейте да мислите, че това тук е някаква трибуна – намерихме аудитория, дайте да се изявяваме какви сме ритори и оратори.. Всичките в някаква степен можем да говорим. Аз лично след третия и четвъртия вече ми стана скучно.Това е първото.
Второто, имам молба, ако другите колеги ме подкрепят, да променим часа на заседание на комисията от 14.30 ч.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Залата е заета в този час. Давам думата на представител на този интересен бранш.
СВИЛЕН БРАТАНОВ, Асоциация на биопроизводителите: Добър ден на всички. За радост и Ваше облекчение, ние сме една асоциация. Имахме търпение да изчакаме реда си, за което благодарим, че все пак ни давате думата. Тук съм с мои колеги, които ще изложат наши позиции и виждания по ред въпроси. Колеги, да се представите и да бъдем по-делови.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате думата.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Може би защото сме единствена асоциация, затова сега чак се явяваме при Вас, защото много често решаваме нещата на ниво Министерство на земеделието и храните. Имаме диалог. Сега сме тук при Вас, тъй като в момента са внесени в Народното събрание редица закони, които дори и сега виждам не са разпределени към Вашата комисия, а всъщност касаят сектор „Земеделие” и нас пряко като биоземеделци. Смятаме, че трябва да ви кажем съвсем накратко нещата по тези закони, които ни притесняват и по които ние ще имаме естествено, предложения до водещите комисии, към които те са разпределени. Другите два закона пък са на път да бъдат внесени при Вас, защото от Министерството ни казаха, че вече са в Народното събрание като Закона за браншовите организации например или Законът за ползването на собствеността и ползването на земеделски земи, на който предстои нова поправка. Ще бъдем много кратки и след това по-подробни в писмените си позиции.
Започвам от два закона, които в момента се обсъждат. Единият е законопроект за изменение на Кодекса на труда. Знаете, че в него една съществена част е предвиждането на еднодневни трудови договори за работници, заети с прибиране на реколтата в земеделието. Нещо, което ние приветстваме и нееднократно сме искали да се въведе някакъв начин да се работи на светло в земеделието. Имали сме две срещи с министъра на труда и социалната политика. Това, което ни притеснява във внесения законопроект е, че се предвиждат тези ежедневни трудови договори единствено за прибиране на реколтата в сектор „Земеделие и зеленчуци” и след моята среща с колеги и с министър Калфин, се добавиха и розите. Явно това е запомнено от примерите, които дадохме за други сектори. Но с това не се изчерпват секторите в земеделието, които имат нужда от много и за кратък период работна ръка и затова нашето предложение е, тези еднодневни трудови договори да се прилагат за всички сезонни работници в земеделието. Предполагам че на Вас не е нужно да Ви давам примери колко ароматни медицински култури освен розите се прибират ръчно, технически лозя също, а да не говорим, че и животновъди и всякакви земеделци имат в определени моменти на годината, когато трябва да се прибере реколта, сено, имат нужда от много работна ръка, за която няма как да бъдат пускани договори за три дни, за пет дни или за десет. Още повече че това са хора, при които има сериозно такучество. Нашето предложение ще бъде в тази посока и се надяваме Комисията по земеделие да ни помогне. За съжаление, виждам че този закон не е разпределен към Вас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Той днес влезе в пленарна зала. Утре продължават дебатите.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Това е за първо четене.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: За първо, да.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Значи, ние между първо и второ можем да направим нашите бележки. Надявам се да бъде подкрепен и от Вас.
Вторият закон, за който ние имаме предложение, той може би логично не е разпределен към Вашата комисия, тъй като така както е внесен, той не касае земеделието, но има внесено предложение в него. Ще дам думата на колегата, който е най-запознат с него. Законът за водите. Имаме едно предложение там, да се допълни възможност за безвъзмездно вземане до 10 кубически метра на денонощие, така както е разрешено на домакинствата на регистрирания земеделски стопанин. Колегата ще обясни конкретно.
ДИМИТЪР МИТЕВ, Асоциация на биопроизводителите: Става въпрос за следното. Към момента е разрешено такова водоползване за парцелите, които са в регулация. Ние искаме такова ползване да бъде разрешено и за стопанствата, и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани за парцелите, които са извън регулация, тъй като има големи, бюрократични спънки към земеделския стопанин, когато той трябва да получи едно разрешително за водоползване за малко стопанство. Да кажем, че има форсмажорни обстоятелства било то наводнение или засушаване, той трябва да подаде съответно проект, да иска разрешение, а ние имаме и членове на нашата асоциация, които две години не са получили такива разрешения. ОВОС да се иска такова нещо, а за малките стопанства според нас, не е необходимо. Така както е аргументирано в чл. 43 на сегашния Закон, чрез професор Станков сме внесли Закон за изменение и допълнение в Закона за водите, с който предлагаме създаването на нов чл. 43а, който да разреши това водоползване и за парцелите извън регулация. Пак до 10 кубика, пак със същите процедури. Водата да се взима от съответните кладенци, реки и водоеми. Там където няма, няма. Само там, където има възможност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това ще го поддържаме по принцип. Условието е да се ползват десет кубика на денонощие беше да бъдат регистрирани. Вървите по този ред и мисля, че няма да има проблеми.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Мисля че това е достатъчно. Няма нужда сега да влизаме в по-големи подробности. Освен бюрократичните спънки за регистрирането след това има безкрайно много още неща за вършене – с водомерите, с проверките и така нататък. Когато става дума за малки количества действително, това ще ни облекчи доста.
Следващият закон, който споменах, за браншовите организации. Не знам може би господин Христов ще каже.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Взел съм предвид Вашето изказване.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Надяваме се, но все пак да си го поставим. Надяваме се, че ще бъдем включени, нещо сме изпуснати пак за пореден път като възможност. Логично е всички останали да вървят по сектори, но специално биоземеделието има специфични проблеми, да може да има такава национално представена браншова организация, да се предвиди.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Категорично ще се случи.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Ще направим съвсем кратки бележки за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предполагам знаете, че предстои той отново да бъде променян. Предполагам знаете, че в момента той е на страницата на Министерството на земеделието и храните. Ще представим и там нашите бележки.
Искаме да кажем две неща. Едното е, нашето желание в чл. 37в, който урежда доброволните споразумения и Вие приехте преди два месеца, когато земеделските производители имат приети ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания” те да се ползват с предимство при разпределяне на същите масиви, за да могат да си изпълнят ангажиментите. Бихме искали сега към това да бъдат включени новите две мерки, които са наследник на старата мярка 214, Мярка 10 „Агроекология и климат” и Мярка 11 „Биологично земеделие”. Всъщност те са съвсем аналогично и по същия начин се прилагат. Просто в момента, в който приключат ангажиментите по старата мярка, земеделските стопани вече поемат ангажименти по новите мерки. Молбата ни е да бъдат записани и те и ще го внесем като наше предложение.
ДИМИТЪР МИТЕВ, Асоциация на биопроизводителите: То е внесено от Асоциация на агроекоолоичните земеделски производители. Внесено е при Вас като предложение с входящ номер.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз го четох, да.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: То е същото.
ДИМИТЪР МИТЕВ, Асоциация на биопроизводителите: Абсолютно същото е, да.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Четейки Вашия протокол, аз дори видях че е обсъждан този въпрос, но когато сте го осъждали, все още не е била приета Програмата за селските райони и затова не е имало как да се цитират мерките от програма, която все още не е приета като наименование и като мерки. Но сега вече предстоят новите доброволни споразумения през месеците август, септември и е важно да можем да имаме някаква гаранция за нашите биопроизводители, че след като сертифицират определени масиви в много случаи става дума за много малко бели петна и дупки, които не успяваме да намерим собствениците. Важно е да се гарантира, че те няма да бъдат рекетирани от останалите хора от съответното землище, знаейки че те има много какво да губят, ако не им бъде разпределен съответния масив.
И другото ни притеснение е относно този текст, който в момента е качен на страницата на Министерството на земеделието и храните, касаещ пасищата, които се дават от общинския държавен и поземеделски фонд и идеята със стара дата да се развалят договори при определени обстоятелства. Трябва да кажа, че подкрепяме желанието да бъдат дадени пасищата на животновъдите, но по начина, по който са написани нещата, смятаме, че ще има доста сериозни проблеми за биологичните животновъди конкретно и за хората, които са поели определени ангажименти. Тъй като там се прави една препратка към чл. 37и, ал. 4, която гласи, че на животновъд трябва да има по десет декара и то при животновъден обект в съответното землище. Естествено много наши колеги, биоживотновъди нямат обекти точно в същото землище, в което са взели пасища, сертифицират ги като биологични, поели са ангажименти и към този момент този закон не е действал и няма как сега тези договори да бъдат развалени. Още повече, че този чл. 37и, към който препращат заключителните разпоредби, той има много подточки. Тоест ако не достигат земите в съответното землище, се дават в съседното, ако и там не достигат, добавят се от Държавен поземлен фонд. Тоест ние трябва да развалим едни договори за едни пасища, които вече са изчистени и в много случаи са вкарани в ангажимент.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Защо трябва да ги развалим?
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите:: Така предвижда този член на преходни и заключителни разпоредби. Написано е, когато са сключени договори, до 2 февруари трябва животновъдите да приведат стопанството си в съответствие с чл. 37и, ал.4.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Вижте, до 2 февруари е срокът, до който хората които нямат животни, са длъжни да си осигурят такива съобразно площите, които ползват или да ги освободят.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите:: Това, което се говори, е така, но това, което се чете, е друго. Да ги приведат в съответстиве с чл. 37и, ал. 4.
ХРИСТО ТОДОРОВ, Асоциация на биопроизводителите: Там има нещо друго, има разделение на категории. От първа до седма се предвиждат десет декара на животинска единица. От осма до десета категория стават двадесет. Когато преди години хората са сключвали договори и ангажименти с Държавен поземлен фонд…
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Това беше направено на база на хранителната стойност на земята за категориите, които казвате. Затова на едните са десет декара, а на другите са двадесет. Защото се смяташе, че хранителната стойност не е една и съща.
ХРИСТО ТОДОРОВ, Асоциация на биопроизводителите: Добре, но има национален стандарт 4-1, който връзва 0,15Ж хектара, животински единици хектара, с които се дава възможност за 66,6 декара на животно. По новите условия става шест пъти по-малко. Тоест, ако ние искаме да стартираме новия закон за шест месеца, в много случаи трябва да увеличим животните точно шест пъти. Няма такъв ръст никъде. Това е невъзможно просто. Тук не говорим за хора, които са наели пасища и не са редовни, а говорим за хора, които са животновъди, които имат обекти, имат животни, отговарят на сегашните условия с 0,15Ж хектара, но въпреки това, когато станат 1Ж хектара, както в момента е проектозаконът, от доста време вече се говори по този въпрос, за шест месеца, шест пъти, е просто абсурдно, да не говорим само невъзможно. Да не говорим че става дума не само за животни. Става дума за промяна и на самия животновъден обект. Той няма този капацитет да си увеличи животните шест пъти. Няма животновъд, който е предвидил обекта си да му бъде шест пъти по-голям. И става нещо невъзможно. Договорите ще бъдат развалени. Хората, които са поели ангажименти, ще връщат пари. До третата година връщането е сто процента. По старата Мярка 214, която има много направления в това число биологично растениевъдство, петгодишен ангажимент и ВПС, старите 1 и 2 вече ги няма. Значи, те са били допустими към момента и в момента са допустими. Имат животни, имат обекти, но в един момент става така, че някои хора имат пет хиляди животински единици, които дори са в съседна област, в съседна община и на тях им се дава от съседната област да дойдат, да вземат едни 10, 20, 30 или 100 хиляди декара, с тези пет хиляди животни, толкова е, математически като се сметне. И дори няма да се знае къде са площите. Тук говорим за хиляди площи. Не като декари, като бройки. Да не говорим, че в новия закон не се предвиждат нито пътни листове за животните, нито отстояние на обекта. Е, то реално ли е да имаш хиляда животни за мляко на сто километра и да вземеш 10 хиляди или 20 хиляди, зависи от категорията на различните землища, и в един момент става следното нещо. Тези животни как физически, за да спазят условията за допустимост от 0, 15Ж хектара, които са на ДФЗ, да отидат на тези пасища. Няма такава възможност. На нас животновъдите, които в момента имаме животни, които имаме обекти, които си изпълняваме задълженията, ако не си увеличим животните между един, два, три пъти, зависимост кой колко има, ни се развалят договорите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков сигурно ще вземе отношение. Целта, която беше в основата на това предложение за промяна, беше най-вече за хора, които въобще не са се занимавали с животновъдство, но вземаха субсидии за поддържане на пасища. Не знам защо се е получило така при Вас, но ще го погледнем. Съвсем обосновано професор Станков предложи, той е автор на това предложение, как да окуражим раздаването на пасища и мери с броя на животните. Но дайте едно писмено предложение, ще го коментираме.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Ние коментар на това нещо не сме правили тогава. Може би това беше грешката, защото десет декара е само пасище, а на една животинска единица, една крава, й трябва доста повече, за да си осигури и другия фураж. Така че ние тогава говорихме само за пасищата.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите:: Този член е направен при условията на недостиг на пасища.
ХРИСТО ТОДОРОВ, Асоциация на биопроизводителите: Ние сме животновъди, имаме обекти, имаме животни. Но утре какво ще стане, ако някой каже, ами не са десет декара, пет декара. Дайте наново да развалим договорите. Да не са пет, да са два декара. Само защото някой е подготвен с пет хиляди животни които дори не знаят вън дали е ден или нощ. И още нещо само искам да подчертая. В Закона ясно е казано „Пасища и животни”. Значи, тези ферми с по хиляди и пет хиляди животни, кражби на кравите, не знаят вън ден ли е или нощ, буквално. Никога няма да стъпят, където са нашите животни, никога.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тук ще има колизия с производителите на отглеждащите животни, най-вече крави, от гледна точка на това, че те се надяват, вземайки определени мери и пасища, да получават допълнително по някой лев.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите::То няма лошо. Нека първо, да се приравни към нещо нормално. Националният стандарт при мерно– шест декара на животинска единица. Още повече, когато говорим…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това означава, че този който има пет хиляди крави, както казахте Вие, трябва да получи, ако приравним…
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите:: Ние говорим за разваляне на стари договори. От тук нататък, което се дава то си е разписано.
ХРИСТО ТОДОРОВ, Асоциация на биопроизводителите: Идеята е един човек, който няма животни, да няма повече пасища. Нека всеки един, който има пасища, да бъде животновъд с единствен обект и да отговаря на всичките условия. А не да бъде изкривено.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: И не само за земеделските земи, ами и за горските пасища. Това влиза сега тази седмица в Закона.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може би тълкуванието не е много ясно.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: То ще си върви всичко по Закона. Въпросът е, когато се развалят договори, все пак да има някакви нормални условия. От тук ще си върви раздаването по Закона. Въпросът е, когато се развалят договори, все пак да са при някакви нормални условия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Целта не сте били Вие, повярвайте ми.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Целта въобще не сте били Вие.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите Да, но така се получава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Ралчева, член по член, мотиви, предложения. Дайте ги. Права сте.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите Да, така ще направим.
ХРИСТО ТОДОРОВ, Асоциация на биопроизводителите: Значи, има проблем в това, че паднаха цените на млякото. Но има хора, които са в края на бариерата, тези, които също са животновъди, но са и млекопреработватели. Те самите свалят цената на млякото и в крайна сметка те са в момента единствените допустими бенефициенти по новосъздадените условия. Примерно аз имам 200 животни пасищни, но по никакъв начин не мога да се меря с някой, който има пет хиляди животни, или две хиляди. Това е невъзможно. И няма как за шест месеца да си увелича моите животни шест пъти, просто е невъзможно, няма откъде да ги взема, нямам този капацитет, това е нереално.
АЛБЕНА СТОИМЕНОВА, Асоциация на биопроизводителите: А само трябва да добавим, че има и мерки, които искат и максимална гъстота. Тоест не може да имаш прекалено много животни на малко площ. Трябва да се съобразят с тези условия.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз мисля, че губим време вече. Направете Вашите предложения. Когато месец септември или октомври, или по-рано, да можем да знаем до тогава и да направим корекция. Направете го това. Другото което казахте, аз смятам, че то е много важно, не само розите, за които става дума и плодовете, а трябва да включим и останалите, и животните да включим. Това също, но трябва много бързо да стане, защото сега се гледа.
АЛБЕНА СТОИМЕНОВА, Асоциация на биопроизводителите: Сезонен работник в земеделието, така трябва да се казва.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: И третото нещо, което искам да Ви кажа. Това, което направих като предложение, аз съм го внесъл само че ние сме изтървали срока и господин Иванов ми предложи,
тъй като не мога да го включа в корекциите сега, ми предложи го в парламентарна зала да стана и да го докладвам там с молба да съдейства парламентът да се приеме това предложение. Така че така стоят нещата.
Другият вариант е ново предложение и даже ако можете да ми го дадете още утре това предложение, ще бъде чудесно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова, моля заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, мисля че проблемът в изменението на Кодекса на труда е още по-голям, не само с това, което вие казвате. По-скоро срокът, който е фиксиран до края на 2015 г. И ако това е до 2015 г. и тепърва се разработва, срокът просто няма да стигне, за да може да се види ефективно ли е това или не. Специално отидох в Социалната комисия на тяхно заседание да кажа на министъра лично, че от земеделците искат по-дълъг срок за тези еднодневни договори, за да се види тяхната ефективност. Не стига, че сме изтървали срока за беритбата на череши и така нататък, докато се въведе това, толкова кратък период на ангажимент на земеделците по Програмата за развитие на селските райони, ако сега се засадят овошките при тези условия и след това отпадне този законопроект или промяната в кодекса, тази инвестиция, какво става с нея? Казаха, че ще помислят, това беше отговорът на министъра.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Ние от нашата парламентарна група го обсъждахме и правихме предложение за удължаване на този срок. Обаче ако се удължи, така ни поясниха на нас, те трябва да плащат осигуровки и се губи ефектът, те няма да имат интерес да го направят. Потребителите, хората които ползват тези еднодневни договори, нали за това става въпрос?
АЛБЕНА СТОИМЕНОВА, Асоциация на биопроизводителите: Така е да. Но разберете, че наистина става въпрос за дискриминация. Аз не се различавам от колегата, който има десертно грозде, аз имам 80 декара винено грозде и не съм подходяща. Постоянно ползва, да речем в община Никопол, временно наети работници, включително регистрирани на борсата, което ме прави престъпник. Аз също искам да си плащам осигуровките, аз искам да съм редовен работодател за един ден, за пет дни или за десет дни, защото и аз режа, копая и бера на ръка гроздето. Така че искаме да се избегне дискриминацията между земеделските производители и да не са само плодове, зеленчуци и рози, колегите с лавандулата, дори и един малък зърнопроизводител винаги има нужда някой да му насипва на сеялката или животновъдите да им се помогне в косенето на пасищата, но все пак искаме това да бъде регламентирано. Защото ние сме четири хиляди биопроизводители, почти всички сме с висше образование. Отишли сме да работим в селата с удоволствие, а по този начин, тази дискриминация и това, което нас ни прави наистина престъпници на закона, не е особено положително за нас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Значи, решението е възможно. Ние ще пледираме в тази посока. Аз разговарях за удължаване на срока. Първо беше, както и госпожа Ахмедова и професор Станков казаха, говорихме да бъде до края на тази година, до лятото. После казахме до края на 2016 г. Обаче тогава и на мен ми обясниха, че ако се натрупан много единични дни отиваш в режим на плащане на осигуровки за цяла година, а това дава възможност, когато е половин година или една година, нещо от този род ми беше обяснено…
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Нищо общо няма. В законопроекта е предвидено в рамките на една календарна година 90 дена да бъдат наети тези хора. Така че всеки един работодател може да си направи сметката как да ги наеме и какво да прави.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Самите работници също трябва да си правят сметка, защото те вероятно ще бъдат при различни работодатели, няма да са при един и същ. Ние ако имаме хора, които да са три месеца постоянно при нас, няма да си играем всеки ден да пишем кочани. Ще си ги наемем на трудов договор и всички имаме такива наети. Въпросът е, когато дойде момент нещо да се направи кампанийно, да се изкопаят трайните насаждения, да се прибере реколтата, тогава идват страшно много хора и различни всеки ден.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колко дена трае гроздобера?
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите: Гроздоберът тази година беше 20 дни. Обикновено е около месец. Лоша година. Но страшно много хора са заети в него и явно това се запълва от моите примери, които давах, но не са само розите. Сега започва лавандулата, после са култивираните шипки, салвията, ментата, много са културите. И няма логика едни да могат да ползват ваучери, други да не могат. Никаква логика. Първо, там се внасят осигуровки. Единствено не се признава за трудов стаж, иначе се внасят осигуровки, здравни. Никой работодател няма да си замени трудовият договор с еднодневен, защото това е натоварване. Писане на един ваучер с три части от кочана, имена, адреси, ЕГН-та, работно време, месторабота и така нататък. Ако този човек ще го ползваш по-дълго, ще му пуснеш трудов договор или граждански, както досега. Въпросът е тези, които са в сивия сектор и тези, които не искат да си дадат личната карта посмъртно, защото ще им се спрат помощите, тях да ги вкараме в тези еднодневни договори. Те така или иначе работят, но на черно по неволя и тяхна, и наша.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбрахме. Да попитам по отношение на изреждането. Значи, когато тръгнем да изреждаме култури, винаги можем да пропуснем нещо.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА, Асоциация на биопроизводителите Сезонен работник в земеделието. Има такава класификация в НКИД. Даже по-интересното е, че то няма квалификация „работник прибиране на реколта в сектор плодове и зеленчуци”. Няма такава. Те трябва да създадат нова номенклатура. Има си сезонен работник в земеделието. Има и общ работник в земеделието. Има и отделна графа „езонен работник в земеделието”, извоювана преди години.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Чакаме писмени предложения.
В Благодарим. Надяваме се, че бяхме експедитивни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря колеги, гости. Закривам заседанието.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ



114 363 знака