Разглеждане на доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





П Р О Т О К О Л


№ 25



Днес, 1 юли 2015 г., се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:





ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.
2. Разни.




ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Имам кворум. Откривам днешното заседание. Като дневен ред имаме една единствена точка, а именно Разглеждане на доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г. и, разбира се, точка Разни.
Гости на днешното заседание от Министерството на земеделието и храните доцент Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните, инженер Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Виржиния Хубчева – директор Дирекция Изпълнителна агенция по горите, Ценко Ценов – директор Дирекция Изпълнителна агенция по горите, Даниела Ангелова - началник отдел Изпълнителна агенция по горите и Валентин Чамбов – началник отдел Изпълнителна агенция по горите.
Присъстват още: Калин Симеонов – председател на Консултативния съвет към Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Кемал Тинев – член на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Тома Белев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на парковете в България, Александър Дунчев – към същата асоциация и Нели Дончева – WWF България.
АЛТИМИР АДАМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Аз не мога да остана тук, понеже имам ангажименти и в Правна комисия. Надявам се, че ако тя свърши преди това, с оглед обсъждането на въпроси свързани с референдума, ще се върна. Но дотогава, моля да приемете моя глас така, както гласува господин Желев, моят колега от ГЕРБ. Същата молба е и от господин Валентин Василев, когото също го няма в момента, но моля да считате гласа му така, както гласува колегата Желев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.
Първо, предлагам да гласуваме наименованието на закона - Закон за изменение и допълнение на Закон за горите. Който е съгласен това заглавие да бъде подкрепено, моля да гласува. Още в самото начало на заседанието искам да информирам Комисията, както и друг път съм го правил, че предвид евентуален конфликт на интереси между мен и Закона, аз ще участвам в дебата, ще водя заседанието, но няма да гласувам. Попълнил съм декларация.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 16, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Всички имате текстовете. Промените, които са предложени са пред Вас. Няма да чета всичко. Ако имате забележки, изказвания, допълнения, обструкции, казвайте!
Параграф 1. Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаме предложение по § 1, което не е подкрепено от Комисията. Става въпрос за изработването на горскостопанските планове от държавни предприятия и възможността собственост на физически или юридически лица или техните обединения, да се финансират, тези горскостопански планове от държавния бюджет. И затова има едно допълнение обаче, че преди използването на дървесина и недървесни горски продукти, съответно тези средства се възстановяват в бюджета. Причината да го предложим е фактът, че ако искаме да направим горскостопански план за цялата територия, което ние го подкрепяме, че наистина трябва да има такива планове, представете си ситуация, в която няма възможност тези разходи да бъдат заплатени. Затова искането да има такъв план е свързано и с възможността да се заплаща. Предлагаме тази процедура и възстановяване на средствата в бюджета. Ако кажете, може и държавните предприятия да го приемат, да се възстановяват държавните мероприятия, ако считате, че е резонно. Но целта е наистина да имаме план за собствеността – държавна, общинска и частна, цялостен план.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Ще дам думата на доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Добър ден на всички. Защо смятаме, че това предложение да се изготвят селскостопанските планове е задължително за държавния бюджет на частните територии е неправилно? Не може да се използва гора без да има селскостопански план. Това е принципно положение и затова всички искаме да се върне тази точка. В малките поземлени имоти горски територии, ползването е много на рядко. Държавата може да се случи 50, 60, 70 години да прави горскостопански план на един частен имот, без никой да се ползва от него, да харчи пари от държавния бюджет.
Има и втори момент, госпожо Бъчварова, с който Вие също трябва да сте наясно. Ако държавата извършва това чрез осемте, има осем фирми, които го извършват това на големи територии, така нареченото лесоустройство по старо наименование. Докато, когато става въпрос за горскостопански програми на малки частни собственици, тогава имаме стотици малки лесовъди, които извършват тази дейност. В противен случай ще ликвидираме този малък, дребен бизнес, който е свързан с физическите и юридически лица с малка собственост и фирми на частна практика, които в провинцията в най-общи линии, създават бизнес и работа, макар и непостоянна.
Така че веднъж спестяваме пари на държавния бюджет, тъй като собствениците, когато да ползват, те така и така ще направят програма и втори път, даваме възможност да се развива дребният частния бизнес на място. Затова ви моля да си оттеглите предложението, ако нямате нищо против.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Костов. Колеги? Да, професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да попитам, това ще попречи ли на общия план на територията, ако собственикът не се съгласи, ако нямаме тази хипотеза?
Ако частният собственик не се съгласи, няма възможност да заплати план, дали това ще попречи на общия план на територията?
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Частният собственик може и да не приеме плана, който му изготви държавната фирма, финансиран от държавния бюджет, и да поиска да си изготви собствен план, което много често се случва. Но защо един път да се плаща от държавния бюджет и то постоянно да се плащаме от държавния бюджет. Искам да кажа на всички народи представители. Тук става въпрос за гарантиране на мероприятия. Инвентаризацията на което, тоест проверката каква ти е гората, какво има в нея, това се извършва от държавния бюджет, така или иначе. Но въз основа на тези данни, какво да ти бъде направено в гората, само за него става дума. Сега аз Ви предлагам, да Ви кажа госпожо Бъчварова, малко са Ви подвели според мен с този текст. Осемте фирми, които единствени в България извършват тази дейност, да вземат още малко пари от държавния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Добрин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Получихме достатъчна информация. Оттегляме нашето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме § 1 от текста на вносителя.
Който е съгласен § 1 от текста на вносителя да бъде приет, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 2. Има направено предложение от народния представител Румен Желев. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Искате ли думата, господин Желев?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Не.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако няма други колеги, които искат да вземат отношение по това предложение, да го подложа на гласуване с Ваше съгласие?
Параграф 2, заедно с отразените по принцип редакционни бележки, внесен от народния представител Румен Желев, който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 3. Моля да гласуваме § 3 по вносител и след това ще разгледаме предложението на госпожа Дора Янкова. Който е съгласен § 3 по вносител да бъде подкрепен, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Извинявайте, че взимам думата. Аз Ви благодаря за това, че гласувате всички. Искам да обърна внимание на всички тук присъстващи, че този параграф, който току-що гласувахте, достъпът до цялата информация за горите е получена и нейното ползване е безвъзмездно. Това е нова крачка, която много други системи не са направили. По-нататък ще стане дума отново по този параграф, че вече е гласуван и че имаме достъп до информацията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме ли колеги, които се изказват или гласуваме по вносител? Кой ще го докладва? Професор Бъчварова, заповядайте да защитите предложението на Дора Янкова!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Тъй като госпожа Янкова не може да присъства в момента на това заседание, аз ще обясня. Предложението на госпожа Янкова е, когато се признава собственост върху горите, имате три опции, от които документите за собственост – това е ясно. Обаче, когато имате удостоверение от общинската служба, заедно придружено със скица, не знам какъв документ може да бъде това. То трябва да излезе отнякъде, трябва да излезе от някаква собственост. Защото общинската служба може да предоставя каквито си иска документи. Защо е сложено като опция. И предложението на госпожа Янкова е удостоверенията да отпаднат. Защото, Вие ако нямате собственост, не можете да възстановите собственост. Общинската служба какво повече ще има като документи от това, което има в архивите за собствеността? Това е предложението. Между другото, в Закона за собствеността няма такава опция, че може да си възстановявате земи с предложения. Не, няма. Аз съм направила справка – общинската служба да Ви възстанови собствеността, без да имате съответно документи за плащане на данъци или вкарана земя в ТКЗС и така нататък. Чл. 27 започва: „собствеността върху горите се удостоверява”.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Тя не се възстановява, тя само се удостоверява. Актът за държавна собственост по принцип не поражда, а само удостоверява собственост. И тук говорим за удостоверяване. Той удостоверява, че това е държавна собственост.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Министерство на земеделието?
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-председател: Искам пак да Ви помоля, госпожо Бъчварова. Вие няма как от името на Дора Янкова да оттеглите предложението, но ще Ви кажа, че макар и малък брой проекти, държавните предприятия са бенефициенти. Когато имаш бенефициент от европейски проект, ти се иска собственост. Там не се казва „акт за собственост”, а да удостовериш, че тази собственост е на съответното предприятие. Често пъти за една част от проектите, Вие знаете, че за съжаление, държавните горски територии – частните или общинските, все още нямаме актове за собственост на всички територии, така както трябва – някъде имаме, някъде нямаме. И докато извадим актове за собственост на всички територии и скици, засегнати от проекта, често пъти минава времето на проекта. По този начин ние можем да удостоверим собствеността и проектът да върви спокойно с този акт. Той не поражда собственост, той само удостоверява.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Румен Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Конкретен пример – Бургаска област, град граничен с Турция, използване на програмата за трансгранично сътрудничество. Тръгваме да правим проект. Искат ни актове за държавна собственост. Отиваме в крайобластен проект – месеци. И започват: какви са тези - защото те са десетки хиляди – изпускаме проекта. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако няма други, желаещи да вземат отношение, предлагам да гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова за създаване на нов параграф 3. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 3, „Въздържали се” – 9.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Румен Желев и група народни представители за създаване на § 3а, със следното съдържание. Всички го имате пред Вас, няма да го чета. Предложението е отразено по принцип. Искате ли да го защитите, господин Желев? Заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Предложението е редакционно по-скоро. Чл. 35, ал. 5, т. 1. Не се допуска замяна на поземлени имоти в горски територии частна и държавна общинска собственост, когато:
1. „върху имотите, собственост на трети лица, са учредени ипотека или
други вещни права.” Тук редакцията е „физически и юридически”, защото това „трети лица” е имагинерно понятие.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мисля, че е разумно. Колеги? Който е съгласен с това предложение на колегата Румен Желев, да се създаде нов § 4, чл. 35, ал. 5, т. 1, текстът се изменя така. „Върху имоти, собственост на физически или юридически лица, са учредени ипотека или други вещни права”. Който е съгласен с този текст, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отново предложение на народен представител Румен Желев и група народни представители за създаване на § 3б, със следното съдържание. Няма да го чета, пред Вас е. То е отразено по принцип. Господин Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Колеги, аз само на кратко. Виждате текста. Това предложение е само опит за синхронизация на Закона за горите със Закона за собствеността и ползване на земеделски земи. Там гласувахме подобни текстове.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам въпрос. В Закона на собствеността пише кой ги отдава. А тук, по-скоро трябва да има някаква конкретизация. Там писахме общински служби, общини и така нататък. Просто трябва да се знае кой ще отдава под наем ливади и пасища. Дали ще бъде на ниво община, дали ще бъде на друго ниво. Някак си трябва да бъде малко конкретизирано.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Държавните горски предприятия. Това е по Закон.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А общините няма да ги включваме?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Тук става въпрос за държавен горски фонд, за държавни територии, не за общински.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Собствеността вървят общински ливади и пасища. Затова питам. Само за държавните субсидии.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Само държавни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Предложението, което имате Вие като нова редакция, то е съгласувано с Министерство на земеделието и дирекции, които се занимават с животновъдство, е свързано с разглеждането на онези държавни горски територии, които по своя характер представляват трайно затревени площи и традиционно те не се използват от животновъдите. Вие знаете, че в Закона за стопанисването и използването на земеделските земи, Вие създадохте правила, при които тези трайно затревени площи, да се раздават по обективни критерии на хората, които имат животни. По подобен начин е и направеното предложение, което господин Желев спомена, ние сме предложили нова редакция. Ще Ви я изчета и ще Ви помоля да я приемете, когато се дава подобен ред за държавните горски територии. Защо не за общинските? Първо, ще кажа, че съществуващите общински такива са много малко по площ и не е сигурно, че всичките държавни горски територии са от значимост. Да кажем, като информация са над 500 хиляди декара в България, с площи от парцели по-големи от 10 декара. Ако включим и тези, които са под 10 декара, вероятно площта ще се удвои. Тези под 10 декара не ги смятаме като атрактивни. Но тези над 10 декара са достатъчно атрактивни. Предлагам следното съдържание: „Създава се § 3б със следното съдържание: § 3б: Създава се чл. 43а. Чл. 43а, ал.1 „Когато под наем се отдават имоти в горски територии държавна собственост, които съгласно горскостопанския план, са пасища, ливада или поляна, срокът на договор за наем е не по-малко от пет години.” Обяснявам, за да могат да участват в агроекологията, където се изисква петгодишен договор. Иначе общият принцип е до десет години, а тук се искат не по-малко от пет.
„До участие в търг се допускат кандидати, които отговарят едновременно на следните условия.
1. Съсобственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни или селскостопански животни по смисъла на Закона за собствеността и ползване на териториите”.
2. Обектите са регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.
3. Обектите са регистрирани на територията на общината, в която попадат имотите, предмет на търга.
Ал. 2: Областната дирекция на БАБХ представя служебно извлечение от интегрирана система на животновъдните обекти за територията на съответната община.
Това само по себе си показва, че ако се издаде такова удостоверение на БАБХ, обектите са постоянни, тоест не са сложени там временно.
Ал. 3: Останалите свободни площи се отдават под наем по реда на чл. 43. Което означава, че по реда на чл. 43 те могат да се отдават до една година.
ПРЕДС. РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, доцент Костов. Сега аз само ще попитам. Това, което повдигна като въпрос професор Бъчварова, беше горски територии във Вашата редакция, която сигурно ще подкрепим. Не включвахме ли общинските гори по този начин горски територии? Защо искате само да коментираме държавните горски участъци, държавните горски територии? Не може ли през този Закон, както в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи вменихме задължения на кметовете, така и по същия начин да поставим горските територии? Възможно ли е това? Първо, да ни отговорят юристите. И дали не можем да решим въпроса с едно изменение? И второ, ние го коментирахме и пак е пропуснато, но сигурно ще има нови изменения на Закона. Аз много държах да има възможност да се отдават земи в горските територии на пчелините, но е пропуснато тук. Професор Бъчварова, искате ли думата? Заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Като махнеш „пасищни” остават само „животновъдни обекти”. Щом е животновъден обект, това значи, че могат да бъдат и пчели, и всички други животни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако така става. Искам да чуя юристите. Да премахнем „пасищни”. Професор Бъчварова, професор Станков, един от двамата по чл. 80 не може ли да направи предложение за пчелите и да го включим сега?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Прочетоха друг текст на ал.1, който го нямаме. Отпадайки „пасищни животни” и се слага „собственици на животновъдни обекти”. Защото пчеларите също са собственици на животновъдни обекти.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Позволявам си само да припомня, че съгласно чл. 69 „право на ползване върху поземлени имоти и горски територии може да се счита безвъзмездно за пчелини”. Чл. 69, ал. 3 – безвъзмездно се дава за пчелини по Закона за пчеларството.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не го правят.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Вижте, това е въпрос на политика. Законът разрешава. Ако някой не го е направил …Аз много подкрепям пчеларите, защото знам колко са важни. И повече от това да им го дадеш безвъзмездно, доколкото тук става въпрос за търг, който е възмезден спрямо другите животновъди.А те го имат безвъзмездно.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Ние можем тук да го запишем и пак да не го правят. То го има като възможност в Закона.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря. Аз искам да се върнем на Вашето предложение, което казахте за такива имоти в горските територии, които са общински. Няма ли да има възможност да ги включим и тях, тъй като знаем, че пасищата, мерите и ливадите са много ограничено количество, а интересът на животновъдите е огромен. Така че, ако можем едновременно с това да включим и общинските ливади в горските територии, пасища и мери, за да можем наистина да откликнем на отзива.
Подкрепям вашето предложение и нека юристите да кажат възможно ли е сега да направим корекцията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, Министерството на земеделието се съгласи и каза, че след „държавни” ще запишем и „общински”, за да можем да решим въпроса. Заповядайте, доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Да прочета текста.
Чл. 43а: Когато под наем се отдават имоти в горски територии държавна – добавяме и „общинска собственост”, които съгласно селскостопанския план са пасища, ливади или поляни, с оглед на договора за наем не по-малко от пет години.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тази редакция, която беше прочетена от заместник-министър Костов се предлага и припознава от народен представител Цвета Караянчева, така че можем да се възползваме от процедурата на чл. 80, ако не се лъжа и в този смисъл предлагам на членовете на Комисията, така направената редакция, която е предложена от народен представител Цвета Караянчева, да бъде подкрепена. Моля, който е съгласен, да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за създаване на нов § 5. Професор Бъчварова, имате предложение по § 4. Заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз и в зала се изказах. Става въпрос за съоръженията за опазване на горите от пожари. Първо, има много изключения, когато Законът за устройство на територията не действа. Сега се добавят и тези съоръжения, които, доколкото разбирам, са някъде от порядъка на шест, седем декара площ. Първо, ще направим за пожари, после, се направим за охрана, после… Разбира те ли? Натоварваме непрекъснато неприлагането на Закона за устройство на територията с изключения. И даже предложих, ако си спомняте в зала, кажете кога трябва да има изисквания по Закона за устройство на територията. Толкова неща има в този член, който е свързан с изключенията, че просто ми се струва, че всичко може да се направи без да се изисква…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вярно, че при първо гласуване развихте тази теза. Професор Бъчварова, ще кажат от Министерство на земеделието, но тези съоръжения се изграждат за две неща. Първо, да опазим горите от пожари и от други бедствия. И второ, да ги използваме за проследяване на незаконна сеч. Значи, те до голяма степен могат да се ползват с това дали смисълът на промените е тръгнал от това, че искаме да ограничим сечта, но Министерство на земеделието твърди, че далеч по малко е територията, която се ползва. Доцент Костов сигурно ще даде точен отговор.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре де, тогава пожар и охрана. След известно време ще има предложение и за охрана, което означава нови съоръжения. Тези са за пожар, не са за охрана.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Данев поиска думата, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Понеже имахме съмнения за размяна на площта, ние се интересувахме и намерихме такива проекти по общини, които са правени. Наистина е така. Около 6 – 7 декара е по проект и обяснението беше, че квадратурата е много малка за самата кула, но тъй като тя е висока и трябват укрепителни въжета, които да бъдат разположени по проект в под голям ъгъл, точно заради това били необходими такива площи. Което мен ме учуди и затова ние направихме това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз само искам да обърна внимание на народните представители, че когато тръгваме в ЗУТ, това значи първо, оглеждаме територията. И едва ли като горска територия това е организирано. Заради една противопожарна. Защо? Мисля че не трябва да обсебваме горска територия за противопожарни кули.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Това, което каза господин Желев, е много важно. Ние разглеждаме сега Закона горите с оглед опазване от всякакви неща, в това число и пожари, които са огромен бич. Има Програма за развитие на селските райони. Противопожарната мяркаа, която се разглежда е за изграждане на кули, които са за регистриране на пожари и бенефициенти са регионалните дирекции по горите с общата идея да се изгради национална система. В момента няма такава визия за изграждане на национална система. Всеки собственик си правеше кула само за неговата гора, което не е много правилно. Необходимо е да изградим такава национална система, която да оптимизира и местата на тези съоръжения. Неотдавна във Врачанския Балкан бяха открити три кули и целият парк се наблюдава от тях. Разделителната способност, на която бяха разположени е такава, че може да види от осем километра номера на даден камион, примерно какво пише. Записва повишаване на температурата в рамките на няколко минути и сигнализира с централно управление.
Сега, аз мисля че трябва да направим всичко възможно това нещо да се случи по най-бързия възможен начин, за да наблюдаваме горите, да ги опазваме не само от пожари, но разделителната способност позволява и всичко друго да се наблюдава, в това число и кой какво прави вътре. В крайна сметка всяка кула има някакъв живот. Ако сменим предназначението на тази малка площ, след 20 години, когато изтече срокът на годност на кулите, това ще остане организирана територия в средата на нищото. А ще направим процедура за изключване и поне със 6 – 7 месеца ще се бавим. Ще я утежним.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за разяснението, доцент Костов. Който е съгласен предложението на госпожа Бъчварова § 4 да отпадне, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 2, „Против” – няма, „Въздържали се” – 13.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Предлагам на Вашето внимание § 4, както е по вносител. Няма да го чета, той е пред Вас. Моля, който е съгласен § 4 по вносител, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” – 2, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Борислав Миланов и група народни представители. Това беше дискутирано, доколкото знам, между Министерство на земеделието и Министерството на културата. Давам думата на заместник-министър Костов. Оказа се, че с този текст не можем да решим въпроса, при това сме на средата на годината. Заповядайте, доцент Костов!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Да поясним, че исканията на Министерството на културата са основателни, тъй като средствата за археологически разкопки са малко. Те се дават по една процедура, която приключва в началото на май месец и е година за година. С други думи, за тази година нещата са приключили. Тъй като текстовете обаче, които се предлагат, не са достатъчно ясни и ни бяха предоставени в последния момент, ние предлагаме сега да не ги гласуваме, а да ги оставим при една следваща промяна чрез Закона за археологията или чрез друг закон, който се разглежда в нашата Комисия и ще засегне Закона за горите. В преговори сме с Министерството на културата по този въпрос. Така че за следващия археологически сезон да са направени вече промените, за да излиза по-евтино и тези държавни такси да не се плащат от проучвателите, с идеята да останат на терен, а не държавата дава веднъж, след това се иска държавна такса. Преди май месец трябва да се реши този въпрос, тъй като в момента не можахме да се справим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли колеги, които искат да вземат отношение или да вървим към договорения вариант между Министерството на културата и Министерството на земеделието. Аз видях това, което разработваме. То е доста страници, няма как да влезе между първо и второ гласуване. Така че предлагам да гласуваме предложението на народен представител Борислав Миланов. Който е съгласен то да влезе в този си вид, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 1, „Против” – 1, „Въздържали се” – 13.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващото предложение отново е на колегата Борислав Миланов. То е свързано с това, което гласувахме до голяма степен. Моля да гласуваме второто предложение за създаване на нов § 4б, като мотивите, които бяха изтъкнати от заместник-министър Георги Костов, важат и за този текст.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 1, „Против” – 1, „Въздържали се” – 13.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев. Господин Енчев, заповядайте!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Става дума за публичност на пазарните оценки при продажба на публични гори. Предлагам чл. 79, ал. 3 да се допълни със следното изречение: „пазарната оценка е публична и се вписва в информационната система по чл. 213а”. Мотивите са много кратки и ми се струва, убедителни. Целта е увеличаване на информираността, публичността при разпореждането с държавни гори, с което трябва да се ограничат корупционните предпоставки за манипулация при изготвяне на пазарните оценки, което води, както знаете, до занижаване многократно на пазарната цена. Такъв бе и случаят в казуса Дюнигейт. Тук трябва да уточня и ще завърша, че подробен анализ с доказателства за манипулиране на пазарни оценки при продажба на публични имоти е предоставен от Коалицията да остане природа в България на Министерството на земеделието и храните на 2 февруари 2015 година.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев. Предложението е отразено, но систематичното му място е § 9, където ще бъде подкрепено, така че тук няма да го гласуваме. Само да знаете, че е подкрепено и ще му намерим място в § 9. Имате думата, доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Подкрепям това предложение. Тематичното му място е в § 9, чл. 85, който гласи към момента и го променяме с Вашето предложение чл. 81 и чл. 85. Авторът на чл. 56, ал. 3 „както и стойността на оценките се публикуват на интернет страницата на издателя на акта и спазване на Закона за защита на личните данни”. Това е важно. Докладът най-често е над 40 – 50 страници. Той има автор, има оценка, има експерти, които го приемат, така че за Министерството и за Вас е важно да се публикува, на каква цена. Който има възражение върху цената, има начин да оспори по други начини и да се публикуват оценките в страници от рода на 40 – 50 или повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Костов. Параграф 5. Има предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители. Заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз ще се изкажа по отношение на този параграф и всички следващи, касаещи процедурите по възможността земя, която е възстановена като земеделска, да придобие статут на горска територия. Аз мога да приема, че когато има изрично желание земята да бъде превърна в горска територия е едно, и трябва да се уважи мнението на собственика, при условие, че има някакви данни, че това е гора. Доказано с фотокарта, доказано с посещение на място, с теренни проверки и така нататък. Но когато принуждаваме този собственик, на когото е възстановена земята като земеделска през 1991 г., да направи крачката да стане непременно горска територия и му обясняваме, че в рамките на три години, ако не го направи, той съответно ще бъде санкциониран, защото може да няма възможност или не желае, съответно промяна на статута на земята. С това не мога да се съглася. Освен това си направих труда да погледна Закона за горите какво е определението за гора. Според мен много субективно ще подходи Министерството, ако това е определението, какво е гора. Дали три дървета, пет дървета, които са на десет години, ще са гора или цялата територия, защото знаете, в подпомагането на земеделските производители, когато имате изключения, кога една територия се приема за подпомагане. И там имате изисквания, че трябва да имате пет дървета, пет храсти и така нататък. Даже условията са по-облекчени в този програмен период от предишния. И заради това категорично възразяваме върху тази възможност по административен ред собствениците на земеделски земи да придобият в някакъв момент гора. Мисля че нарушаваме и доста други закони, които защитават правото на собственост и съответно възстановяването на тази собственост. Затова поначало, всички предложения, които са свързани с отпадните параграфи, в преходни и заключителни разпоредби, никаква възможност след това определено нещо като гора да се върне в категорията „обработваема земя и ниви”, ми се струва че нарушаваме правата на собствениците. Само ако имат изрично желание добре, да го направят, но в обратния случай ми се струва, че престъпкваме доста правото на собственост.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Инженер Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря. Сега, мисля че стана въпрос и на първо четене в зала, радвам се че има тук представители на Министерството, ако бъркам нещо, да ме поправят. По принцип точно собственикът пожелава да остане гора или да остане земеделска земя. Само че има една дата, която в случая е сакрална – 1 март 1991 г. Защо е точно тя, вече стана въпрос. Тогава се е приел Законът за възстановяване на земеделски земи. Ако преди тази дата се установи на терена че – между другото ал. 2, доста ясно е описано какво е гора – има си проекции на короните, ширина и така нататък. Досега никой не е задавал въпроса Що е то гора? Няма такъв въпрос. Ясно е що е гора. Въпросът е на колко години е тази гора. И по сега предложения текст, ако тази гора е по-възрастна от 25 години, а това е лесно установимо, тя си остава гора. Ако обаче е след тази дата, вече собственикът пожелава какво да прави с нея и се оказва много точна и хронологична последователност, какви стъпки трябва да предприеме. Никой не може да го наложи от там нататък дали да е гора или не. Само че ако е възрастна 35 – 40-годишна гора, вече е грехота да й посягаме и да я правим земеделска земя. Защото много лесно е да си кажем – ама, той ако пожелае. Ама, как става това? Как се изрязва тази гора и как се изкоренява, имате ли представа. Плюс това мисля че доста дебати имаше по този член и имаме нещо постигнато като консенсус, защото все пак трябва да запазим и горите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Донякъде съм съгласен с начина на регламентиране на промяната за земеделските земи, които предлагате в промяната в горската територия, но тъй като балансът на земеделска земя е горска територия, в настоящата ситуация е един, ако приемем този подход и например собствениците на земя, които отсъстват от държавата и поради тази причина, тяхната собственост ще бъде принудена със заповеди и комисия, да бъде превърната в земеделска. Възможно ли е да приемем за тези собственици, които земята ще се превърна в горска, да има някакъв облекчен режим на обратно връщане при изразено тяхно желание в един по-късен етап. Тъй като считам, че след като е била земеделска, ние по този начин, променяйки и баланса, както казах в началото на земеделска и горска, везните натежават в полза на горската територия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, имате думата.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Да се върнем на това защо обсъждаме Закона за горите. Обсъждаме го защото имаше реакция на обществеността по повод на това, че имаше много голяма сеч, вандалска, изсичане на незаконна гора и така нататък. Най-интересното е, че ако има някъде незаконни сечи и се извършват в масови мащаби, незаконни това означава сечи, които не са съпроводени с документи по Закона за горите. Това са точно изсичания на горски площи и гори по различни причини. Преди 10 ноември 1989 г. огромна част от земеделските територии на страната, които попадат в териториите на язовирите, са залесени, за да се намали ерозията. Казахме че тези язовири имат 500 години живот благодарение на залесяването на около 500 хиляди декара около тях върху земеделски земи. Ако, госпожо Бъчварова, приемем Вашето предложение, всички бивши земеделски земи, за които собствениците ще си извадят документ за собственост, че това са били ниви, които са залесени през 1958 година, придобива характер на гора, сега има 70-годишна гора там, ще могат да я изчистят до голо.
Ако приемем предложението, което ние правим, имаме следните аргументи. Сакралната година е 1991 г., когато е възстановена реституцията на земеделската земя. Поземлените комисии са връщали на собствениците земеделска земя, която е била земеделска земя. Тоест тя е била в този момент земеделска земя. И тогава балансът гора – земеделска земя, за който говорим сега ние, е съществувал. В изминалите години след 1991 г. някои земеделци си я ползват тази земя, но идва един момент, когато земята не се ползваше. На всеки десет години се извършва така нареченото лесоустройство, инвентаризация. Лесоустройствените комисии описват всяка една земя, която е станала гора. Това им е задачата. По досегашните разпоредби на Закона, когато такава земя бъде описана като гора, собственикът има много малко време, за да реагира. Комисията му разрешаваше директно – това е гора и той няма време да реагира. Сега му даваме възможност на собственика да може, ако се опише като гора тази земя, която е била върната 1991 г. като земеделска, сега е станала гора, той в рамките на един период от три години да вземе решение, да декларира че ще бъде земеделска земя този терен и в рамките на три години да го почисти.
Втора опция. Собственикът отива при своята земеделска земя и тъй като инвентаризация не е имало през последните осем години, той не знае, отива и установява, че е гора или нещо като гора. Иска да почисти. Тогава той трябва да предизвика комисия, това по-нататък е разписано в Разпоредбите на Закона от общинската служба по земеделие и Регионалната дирекция по горите, той също да може да участва в тази комисия, която е на терена, тя да му напише, да това е гора, той да заяви след това, че иска да я почисти и да получи разрешение а я почисти. По този начин, когато се чистят такива земеделски земи по желание на собствениците, това ще става в определен ред, с определени документи. Защото иначе, това почистване на обикновен език, това е гола сеч, която ние поначало сме забранили. Тук сме запазили правото на собственика да си определя земеделската земя. Мисля, че много справедливо е решено.
Това е едно от достойнствата, една от промените на Закона и Ви призовавам всички да подкрепите този ред. Ако видим, че наистина този ред не работи по-нататък, може пак да се наложи да разгледаме, но смятам, че опитът, който е натрупан в последните пет години, е достатъчно добър.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря. Аз се опитвам да бъда лаконичен, за да пестя времето на всички. Само искам потвърждение на това, което каза господин Костов, да кажа, че считам, човек който години наред е работил в практиката и се е сблъскал с проблемите, че това от всички промени, е най-добрият и най-работещият текст. Много моля да се подкрепи, защото опасенията на професор Бъчварова и господин Данев мисля, че не са основателни. Много точно и ясно са посочени всички действия, които трябва да извърши един собственик на земеделска земя, превърнала се в гора. Има точна дата, има точни начини на принципа – стъпки едно, две, три. До момента тези текстове, касаещи точно тези земеделски земи, придобили характеристика на гора, бяха много неясни и това водеше до страхотни нарушения и масово изсичане на територии, които после дори не можехме да санкционираме както трябва, защото всички бяха обтекаеми и някои отпадаха в съда. Знам го от опит. Този текст ще работи.
ПРЕДС. РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря. Действително, това което каза господин Желев, е прав. Хващат камион с добита дървесина по незаконен начин, от уж изсечена да се изчисти земята, отиват в съда като земеделска земя и въобще не може да се санкционира по никакъв начин. И тук сте прави, че голата сеч е точно там. Народният представител Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да попитам присъстващите дали не е разумно да помислим върху следната хипотеза. Законът е добър. Той казва на човека, който иска да се ползва създалата се гора като земеделска територия, и той я изчиства. Ако го напишем сега в Закона „и да продължи да я поддържа като такава”. Защото няма ли да се натъкнем след още няколко години пак на гора на същото място, след като той е изпълнил закона, почистил е веднъж и после пак е създал гора.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест ние да задължим той да я изсече, изкорени и поддържа след това.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Интересът, господин Петров, към тези земеделски земи и тяхното почистване е да бъдат преведени в добро състояние, за да може като се снима отгоре фотокартата, да вземат субсидии. Това е идеята. Иначе това, което се придобива като материал от тях, в повечето случаи разходите не се покриват. А субсидии след това в годините, които се взимат, знаете, са доста атрактивни. Така че такава добавка е икономически необяснима.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Предлагам да гласуваме предложението първо, на народния представител Светла Бъчварова. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 7, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сега предлагам да гласуваме § 5 по текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 10, „Против” – 1, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 6. Има предложение на професор Иван Станков. Заповядайте, професоре!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги. Съображенията за това предложение са, че както се предлага експертната група, там има представители на Регионалната дирекция на горите, има представители на общинската структура по земеделие. Така че логично е да има и представител, собственик, който да изрази там своите съображения. Но това, което дава като съображение, като мнение Министерството на земеделието, мисля че е интересно и аз споделям, че има множество наследници, които ако се включат, могат да затруднят работата. Аз имам определен опит в тази насока. Така че аз ще оттегля това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков. При оттеглено от Вас предложение, то няма да бъде гласувано.
Подлагам на гласуване предложението на народен представител професор Светла Бъчварова § 6 да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 9, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да сме гласували отразеното предложение на Румен Желев и текста на вносителя, доцент Костов иска да добави.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Коментирахме с експерти. Предложението на професор Станков има голяма доза логика. Той го оттегля. Аз благодаря. Но предлагаме да влезе едно изречение като последна буква в § 6 в редакцията на народен представител Румен Желев да има следното изречение, последно. „Комисията уведомява заинтересованото лице или упълномощен негов представител за датата и часа, в които ще бъде извършена теренната проверка на имота.” Идеята е заявителят да бъде уведомен.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Колеги, първоначалната идея беше, че в тази комисия участва Регионалната дирекция по горите и Областна служба „Земеделие и гори”. Бяха включени държавни и горски ловни. Аз считам, че това е едностранно и предложихме да отпаднат те, тъй като те са заинтересована страна. Но това собственикът да бъде уведомен и той да отиде и да види какво става, мисля, че е абсолютно правилно. Подкрепяме това предложение.
РУМЕН ЙОЧЕВ: Трябва да се припознае. По-скоро в доклада на Комисията го допълнете като окончателен текст. Защото предложението на колегата Желев е друго, професор Станков оттегли неговото. Така че по-скоро като част от доклада на Комисията да бъде.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще го приемем като редакция на Комисията, но предлагам Цвета Караянчева да го прочете още веднъж.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Комисията уведомява заинтересованото лице или упълномощен негов представител за датата и часа, в който ще бъде извършена теренна проверка на имота”. Предлагам редакцията на Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Минаваме към гласуване предложението на редакцията на § 6, който става § 8 с направеното допълнение като редакция на Комисията в ал. 3, а именно допълване на изречението, прочетено и от народен представител Караянчева,и от доцент Костов. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” – няма, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сега да гласуваме предложението на народен представител Велизар Енчев, което беше подкрепено по принцип. Предложението е за създаване на нов § 9. Вие чухте преди малко коментирате. Предлагам да го гласуваме. Който е съгласен § 9 така, както е предложен от народен представител Велизар Енчев и под редакция на комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на професор Бъчварова. Създава се нов § 6. Отразено е по принцип.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Понеже получихме преди един час материала, аз още не мога да вляза.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искат да обяснят от Министерството на земеделието. Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: През 2012 г. имаше един гласуван текст, който искаше да даде всички тополови насаждения на хидромилиоративните съоръжения, на Напоителни системи, те го изсекат тополите, да вземат едни пари, след което да ги изостави тези площи. Става въпрос за десетки хиляди хектара гори. Смятаме, че това не е и държавно. Традиционно тези територии, които са поддържани от горските стопанства за създаване на различни дървесни видове, тополови култури най-често, на всичко отгоре не затрудняват проходимостта на речните корита, като се използва пълноценно земята и се поддържа – не се замърсява съседната растителност и това е нещо много важно в националното стопанство. Затова смятаме че този нов през 2012 г. гласуван текст, че не се ли стопанисват като гора и чета това, което предлагаме да отпадне „площите в границите на сервитутите на хидромилиоративните съоръжения, за които, съгласно разпоредбите на специален закон, не се допуска наличие на дървесни храсти и растителност”. Значи, когато има специален закон, с който не се допуска, е ясно, че не се допуска. Но Вашето предложение е свързано по-нататък с едно друго предложение, че когато се изсичат такива гори, не се отнася за гола сеч. По-нататък, ако приемем Вашето предложение, ще трябва да приемем по-нататъшното Ваше предложение, ние подкрепяме.
ПРЕДС. РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, доцент Костов. Всички подкрепяме това предложение. Който е съгласен с предложението за създаване на нов § 10, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за създаване на § 11. Имаме ли нещо да добавим от това, което е направено като предложение от Румен Желев? То е техническо, редакционно. Моля така направеното предложение, който е съгласен, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за създаване на нов § 12. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 7 по вносител. Който е съгласен с предложението на § 7 по вносител, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Енчев, имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Става въпрос за повишаване възрастта на горите при провеждане на възобновителни сечи. В ал. 1, т. 1 числото „60” се заменя с числото „120” и се създава нова алинея, която гласи „Конкретната възраст на насажденията, при която се провеждат възобновителните сечи, се определя в зависимост от зрелостта на насажденията, която отговаря на функционалното им предназначение, посочено в Областните планове за развитие на горските територии.”
В конкретния случай мотивите са прости от няколко изречения. Трябва да се завиши възрастта за провеждане на възобновителната сеч на 120 години, каквато е минималната възраст за количествена зрялост на насажденията със стопанска цел, като допълнително се създаде нова алинея 2, която уточнява, че конкретната възраст на насажденията, при която се провеждат възобновителните сечи, се определя в зависимост от зрелостта на насажденията, която отговаря на функционалното им предназначение, посочено в Областните планове за развитие на горските територии. Мотивите за това са, че повечето гори се считат за зрели на възраст над 120 години, с което се насърчава възобновяването на гората на по-млада възраст в гори със защитни и специални функции. Знаете, зрелостта на гората може да бъде и още по-висока в зависимост от тяхното функционално предназначение. В крайна сметка, това би гарантирало изпълнението на екосистемните функции на горите и би осмислило плащанията за екосистемни горски услуги. Това са мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искате ли думата, доцент Костов или Вие, господин Желев?
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Съвсем накратко. Господин Енчев, имайте предвид, че задължително в специалните гори, защитните гори, трудно се постига. Тяхната възобновителна зрялост е много по-висока, даже повече от тези 120 години. Също така в Наредбата, която е приета, там където има функционални областни планове, там където има функционално предназначение гората да бъде специална, няма да се води никаква сеч. В случая ние правим нещо също много лесовъдско, като казваме, че минималната възраст, на която може да започне възобновителната сеч, е 80 години. Това ще се отрази веднага на всички гори. Голата сеч по принцип е забранена. Така че смятам, че не е необходимо излишно ще пренатоварим системата да заменим това нещо. Даже Ви моля да оттеглите Вашето предложение и да не се гласува.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Не, не го оттеглям.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме предложението на господин Велизар Енчев от 60 на 120 години. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – няма, „Против” – 12, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за редакция на § 8, който става § 14. Няколко предложения. Те са пред Вас. Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря. Възобновителните сечи се провеждат при възраст не по-малка от 80 високостеблените, 50 издънковите и трета точка е 15 години за акациевите гори и допълваме „и 20 години за останалите нискостеблени гори.”
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението е отразено в редакцията. Моля с така направеното отразяване в редакцията на Комисията, който е съгласен, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има предложение за § 9, който става § 15. То е отразено. Има предложение на народен представител Велизар Енчев, то не е отразено в редакцията. Имаме и предложение на професор Светла Бъчварова, което е отразено по принцип в редакцията. Говорим за часовите пояси. Искате ли думата, господин Енчев?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Кой член?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Става дума за чл. 104.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Става дума забрана за превишаване на средногодишното планирано ползване. Чл. 104, ал. 2 следва да се измени, предлагам по-точно: „Забранява се превишаването на средногодишното планирано ползване по площ от възобновителни сечи за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии”.
Мотивите за това предложение са следните. Предлагам в чл. 104, ал. 2 от Закона за горите да се уточни, че забраната за превишаване на планираното ползване не се отнася само за срока за действие на горскостопанския план и програма, а до средногодишния размер на планираното ползване. С тази промяна ще се премахне изкушението да се увеличава ползването на публичните гори за определени гори с цел постигане на по-високи приходи и поставяне на заграждения в краткосрочен аспект, например в рамките на един управленски мандат четири години.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Енчев.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един въпрос към вносителя. Под бедствия може ли да разбираме необратимо заболяване на гората?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, моля.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми дами и господа народни представители, господин Енчев, то и сега е така. Само че не е записано в Закона. Не се разрешава. Сега да кажа за какво става дума. Във всеки горскостопански план, съставен от 10 години, има разписано колко е ползването на възобновителни сечи по площ и колко е отредени сечи по площ, съответно по запас. В рамките на 10-годишен период е забранено да се ползват повече, отколкото е разписаното по площ. Седемгодишното може да варира. Защо може да варира? Защото може да има редица причини – икономически, социални, демографски, климатични и други. Ако сега, както ние сме принуди да отсечем падналата маса и я увеличаваме средно годишно тази година, то се начислява в този десетгодишен период и през следващите години, докато завърши десетгодишния период, ние трябва да сме под досегашното ползване, за да може в рамките на седемгодишния период пак да сме навреме. Имаме едно горско стопанство, там паднаха осемгодишни ползвания. Ако трябва да завърши този период ние няма да ползваме нищо от възобновителните сечи през следващите осем години. Може да се надвишава седемгодишното ползване от отгледна сечта, но това е грижа за гората. Иска повече инвестиция в гората.
Този текст, ако влезе в действие, това в голяма степен, ще сложи рамки на дейности, които не винаги могат да бъдат формулирани, рамкирани и така нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народен представител Велизар Енчев. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – няма „Против” – 7, „Въздържали се” – 5.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме § 9, който става § 15 по вносител с направените корекции, които отразяват по принцип и предложението на професор Бъчварова. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15 „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова има предложения за създаване на § 9, отразено е в редакцията. Предложението на народния представител Румен Желев, отразено е по принцип в редакцията, като в частта си по § 9в и § 9б е отразено на систематичното му място съответно в § 17 и 18.
Предложение за създаване на нов § 16. Предложението е на народния представител Иван Станков.
Първо, гласуваме създаването на нов § 16. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението на професор Станков е отразено. По принцип предложение на народен представител Велизар Енчев не е отразено. Искате ли думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, разбира се. Благодаря. Става въпрос за понижаване срока за позволителната сеч в горите. В чл. 108 се създава нова алинея, гласяща: „Срокът, за който действа позволителната сеч, не може да бъде по-дълъг от:
- Три месеца за количества добивана дървесина до 1000 плътни кубически метра;
- Шест месеца за количества добивана дървесина до 2000 плътни кубически метра;
- Дванадесет месеца за количества добивана дървесина над 2000 плътни кубически метра.”
Мотивите: Предлагам срокът, в който се позволява дърводобив в
дадено насаждение да се определя чрез дефинициран подход, съобразно обема на предвиденото ползване. Мярката цели да бъде ограничено във времето и пространството ползването на отделните насаждения, с което да се повиши ефективността на контролната дейност на горските инспектори и съответно да се намалят възможностите за широко практикувания незаконен дърводобив. Това са мотивите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Доцент Костов има предложение за редакция.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: По принцип също обсъждахме тази възможност. Аз подкрепям също така да имаме много строги санкции. Много можем да говорим защо точно тези три месеца, шест и дванайсет месеца не са подходящи. След три месеца, ако падне сняг, какво правим? А имаме такива случаи. Затова Ви предлагаме това ще се изиска по-сериозен дебат, предлагаме да се редактира чл. 108, ал. 3 на края да се добави: „При условия и ред, определени от Наредба чл. 101, ал. 3”. Това е Наредбата за сечите. Там се казва как се издават позволителните, защо се издават, за колко време, кой ги издава. Затова Ви предлагаме този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Караянчева, моля.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Припознавам предложението. В чл. 108, ал. 2 на края се добавя „при условия и ред, определени от Наредбата в чл. 101, ал. 3”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Първо гласуваме предложението на народния представител Велизар Енчев. Ако искате можете да го оттеглите, или? Не го оттегляте. Моля, който е съгласен с така направеното предложение от народния представител Велизар Енчев, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 0, „Против” – 1, „Въздържали се” – 14.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме § 17 с ал. 2, която беше внесена от народния представител Цвета Караянчева. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението за създаване на нов § 18. То е отразено по принцип в редакцията. Предложение на професор Бъчварова не е отразено и предложение на народния представител Велизар Енчев. Предложението за нов § 18, който е пред Вас като текст, и предложението на господин Желев, което е отразено. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 10, предложение на народен представител Румен Желев, което е отразено по принцип в редакцията. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители, не е отразено и господин Велизар Енчев, също не е отразено. Има предложение за допълнителен текст и аргументация. Заповядайте Министерство на земеделието за коментар.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Много внимателно прегледахме предложения текст на професор Бъчварова, засягащо следното – ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо или юридическо лице може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота”. Досега това не беше така, беше достатъчно съгласието на един собственик само да го има. И след това съсобствениците на имоти се оправят помежду си по Закона за собствеността. Това доведе до масово продаване за изсичане на имоти, малки частни имоти, от цяла Северна България от един собственик, който след това дори не информира останалите. Става вземи парите и бягай. Затова Министерството подкрепя това предложение и смятаме, че това ще доведе до намаляване сечта в частните горите, доколкото те са останали.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, трябва да има корекция, че по принцип се подкрепят предложенията – това, което ние сме предложили и това което е предложил господин Енчев, за да могат да се включат в редакцията. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложенията на професор Бъчварова и на Велизар Енчев казваме, че са идентични и искате да отразим в редакцията, че се подкрепя по принцип? Добре.Отразени са предложенията на професор Бъчварова и на Велизар Енчев. Редакцията, която е пред Вас плюс допълнителните предложения, които казахме, че ги подкрепяме, гласуваме. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
ДОБРИН ДАНЕВ: Параграф 10 става 19 и го гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо гласуваме отразените предложения, отразените текстове, които бяха предложени, плюс допълнително подкрепените на професор Бъчварова и господин Енчев, които първоначално не бяха подкрепени за създаване на ал. 8. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Формулирано от тук нататък, че Комисията приема по принцип и предлага текстът, който е. За да няма конфликт с хората, които са се постарали, нещо са допринесли и казваме „отхвърлен” или „отразен”. Приемаме по принцип идеята на предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев за чл. 112 и създаване на нова ал. 3.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: В случая визирам добива и продажбата на дървесина от централни складове. В чл. 112 предлагам нова ал. 3 Тя гласи: „Минимум 50 процента от продажбата на дървесина по ал. 1 т. 2 от горските територии държавна собственост се извършва чрез продажба от централен склад”. Чл. 165, ал. 5, т. 4 предлагам да се измени както следва: „Добив на дървесина в размер до 25, но не по-малко от 10 процента от годишното ползване на съответното териториално поделение, при условия определени в Наредбата по чл. 95, ал. 1 и след съгласуване с министъра на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице”.
Какви са мотивите? Те целят да пресекат възможностите за корупционни схеми, водещи до незаконен дърводобив и да се раздели дърводобива от търговията с дървесина. Към настоящия момент Законът за горите дава възможност за държавните предприятия да добиват до 25 процента от годишното ползване със собствени работници. Но, за съжаление, все още има държавни предприятия, в които няма нито една преграда, което позволя на търговците да изнудват предприятията, а последните да се чувстват като рентиери, изкарващи своите заплати от ползването на държавните гори.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Енчев. Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Енчев, уважаеми дами и господа народни представители. Какво означава минимум 50 процента продажба на дървесина на централен склад? Централен склад го няма в Закона за горите, но има такова понятие в Наредбата за горите. Това означава на някоя гара, на някое място да се събира всичката дървесина, а след това тя да се продава на търг. Това нещо е правено преди години. Ще Ви кажа какъв е резултатът. В пазарджишко предприятие тогава, в Сърница, Широка поляна Батак, сечите, се караше дървесината долу, правеха се търгове, след което се тръгваше обратно нагоре към цеховете на малките предприятия към Сърница и Батак, към селищата. Продажбата на централен склад само по себе си означава и се практикува за скъпа дървесина. Малки количества скъпа дървесина. Това не е забранено от Закона и се практикува и сега от някои предприятия, от някои търговски поделения, най-вече от черните стопанства, които имат скъпи асортименти. Ако направиш един търг, те могат да са и малки количества. Не е забранено от Закона и се практикува, но само там, където му е пазарно мястото. В България произвеждаме около 75 процента технологична дървесина и дърва за горене. Това произвеждаме за съжаление. И ако ги събираме на централен склад и от там да ги препродаваме, много лошо.
Що се отнася до това 10 процента да задължим горските стопанства да извършват самостоятелна дейност. Това означава, дами и господа, да отнемем 10 процента от частния бизнес, за да го направим държавен, без това да помогне пазара. В момента има някакъв баланс между частния бизнес и държавата по места и регионално. На сили да го направим? Аз мисля, че промените в Закона не са в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други колеги? Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имаме предложения, които не са подкрепени. Първо, дългосрочните договори господин Енчев въобще предлага да отпаднат. Ние предлагаме 15 или 10 години, защото горският сектор не може да бъде извън света. Значи, когато имате до 10 години, си е договор, обаче над 10 години то си е концесия. И да си вървят като концесия ще бъдат 15 години. Това 15 години, ако ми обясните как е отсечено, сигурно, не знам. То 15 години е концесия по всички закони. И процедурата трябва да е по-друга. Като на концесия. Процедурата да се изключват от съответните държавни, горски и ловни стопанства. В Закона не е дефинирано кой ги провежда процедурите и затова всяка година един път големите предприятия, държавни сключват, друг път се дават на малките. Защо държавните горски стопанства не могат да провеждат процедурите, а трябва голямото предприятие да провежда? Нямам обяснение.
Параграф 10б, чл. 126 – предлага се по изключение министърът на земеделието да разрешава износ на дървесина, което ние го предлагахме да няма мораториум и други системи, а в рамките на определени месеци да имаме разрешение за износ, когато се прецени и това стане със заповед на министъра. Това е някакъв начин, по който все пак може да се решава въпросът, защото всяка година не може да се гласува мораториум върху износ на дървесина. Тежка е процедурата.
Предлагаме и чл. 147 да се отмени. Става дума за наемателите и арендаторите, които имат възможност да забранят достъпа до площите, когато е необходимо. Такъв текст „когато е необходимо”, ако това бъде съответно в интерес на техните договори. Аз поне в текст на Закона не видях кой ще определи под някаква форма. Те в интерес на договорите си трябва да направят тези обръщения и съответно, създавайки проблеми. Затова предлагам въобще да се отмени такава възможност. Имате си договори. Тези договори трябва да се изпълняват. В някакъв момент решавате, че няма да направите ограждане на територията, и това да Ви бъде достатъчно основание, защото Вие сте преценили. Контрол никъде видях. Ако ми отговорите, сигурно мога и да го оттегля, но това са мотивите ми.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вие минахте малко по-напред.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, всичко понеже сте го отхвърлили анблок, затова ги изказах.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Давам думата за отговор на доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. За какво става дума? Даваме правото да се оградят териториите, които сме дали под наем. Най-често това не са териториите по Закона за лова и опазване на дивеча. Става въпрос, че сте отдали под наем някои примерно да отглежда нещо, примерно бостан. И му даваме право три месеца да си огради бостана. Или пък, ако гледа някакви животни, му даваме правото да си огради. Ние по този начин трябва да разрешим използването и на тези пастири, като им даваме територията, на която извършват паша животните. Така че тук става въпрос за такова ограждане, а не за Закона за опазване на лова и дивеча, където знам, има протести, някои от тях са основателни.
Що се отнася до дългосрочните договори. Започвам с това защо са 15 години, а не са 10 или 5? Нашето разбиране е малко изкривено. В България, ако 15 години се смятат за дълъг период, в Америка 15 години е краят на краткосрочните договори. Те са казали до 15 години, не са казали 15 години. А защо 15 години? Когато се писа закона 2011 г. и се приемаше, тогава беше обяснено, че е така, защото в повечето случаи, когато теглиш кредит от банка за някои видове дейности, които можеш да извършиш в горите, ти трябва договор, който трябва да бъде със срок до 15 години. Това е изискването. И мисля, че досега нито един договор не е направен за 15 години. За първи път пуснахме до петгодишен договор. С малки обеми, за да има за повече фирми. Дългосрочните договори са едно от основанията за този закон, доколкото трябва да дават сигурност на бизнеса при определени поставени условия да инвестират в дърводобив, който е изключително слаба страна на нашия селскостопански отрасъл. Вече не смятам, че с промяната на намаляване на дългосрочните договори нещо ще постигнем. Ние досега не сме пускали нито десетгодишни, нито петнайсетгодишни. За първи път имаме петгодишен договор. И бизнесът е доволен.
Що се отнася до износа да бъде окончателно забранен, това може да се разглежда като корумпиращо. Защото, представете си, министърът да може да разрешава на определени обекти износа. Аз смятам, че министърът има право да забрани. И в момента той може да забрани износа. Но конкретно за износа към европейски държави. Това значи и за нашата. И смятам, че една такава политика на Министерството, това ще бъде взето под внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да изкажа мнението си, което съм правил и в други случаи, за 15-годишните договори. Те са добри, ако са в нормални държави, с нормално действаща пазарна икономика. В България, за съжаление, се намираме в преходна фаза и нямаме тези условия. От районите, където посещавам, имам оплаквания и то постоянни, че хората, спечелили тези дългосрочни договори, започват да злоупотребяват. Започват да душат местното население, те започват и се превръщат там където… Ще Ви кажа – Твърдица, Котел. Давам тези примери, които не са хей така случайно извадени. Хората реват от това, че там се появяват едни феодални собственици с такова поведение на феодал. Затова аз настоявам да се продължи тази линия, която Министерство на земеделието и храните започна тази пролет. Да се дава на повече желаещи пакетите, да бъдат до 5 години. Моето мнение е до 5 години и не приемам това, че банките в България ще диктуват как да се правят договорите. То по тази логика не бива да се дават никакви пари на тези, които строят автомагистрали в рамките на една година. Много малко, а пък ние искаме да сключват договори за 15 години да строят магистрали, защото парите там са огромни, които са влагани. По същата логика. Значи, нека да се замислим като народни представители, няма ли с този чл. 116 ние да позволим феодалното право в 21 век в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров. Господин Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Всеки подобен казус може да има „За” и „Против”. Само че, ние го говорихме преди това с господин Петров, той си има своите основания да се притеснява, но фактите не го подкрепят. Законът дава възможността да се сключват дългосрочни договори, според нашето разбиране за дългосрочен. От 2011 г. е в сила законът. Тази година за първи път се сключиха експериментални дългосрочни договори за пет години, развитие на малко пакети, за да могат да участват много фирми. Защото идеята е като направиш голям пакет, игнорираш автоматично малкия и средния бизнес. И не знам къде са тези залитания и тези феодали, ако някъде се е случило това в някои общински гори, там общинският съвет си е принципал и си взима решение и така нататък. Моето мнение по този въпрос е ясно, няма сега това да го дискутираме. Така че, това че е написано 15 години, то все някой трябва да им го разреши. Тези три, четири години нямаше изработена методика, нямаше нито едно разрешение да се сключи такъв дългосрочен договор. Всички сме здравомислещи, защо да не стои като възможност?
За износа – моето мнение е ясно. Аз винаги съм бил против мораториума, тъй като не считам, че с мораториуми трябва да си коригираме отношенията. Малко, ако искате го приемете като в кръга на шегата, за мен обаче си кореспондират нещата, ние забранихме износа на необработена дървесина като се обосновахме с факта, че се изнася суровина, а ние не сме толкова богата държава, че да изнасяме суровина. Втората част от износа, че там се изнася незаконно придобита дървесина, не е възможно. Защото точно там не може да се изнесе незаконно дървесината. И в този ред на мисли бих направил предложение тогава да спрем износа на зърно и на агнешко, а да изнасяме само юфка, козунаци, салами и луканки, за да има придадена стойност. Абсолютно същото е. Казват – ние не можем да обработим всичкото зърно. Ами, ние не можем да обработим цялата дървесина. Това беше малко лирично отклонение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Аз предлагам да се върнем на нашето предложение по ал. 4 относно процедурите за сключване на договори за продажба. Нашето предложение беше да се провеждат и в държавните предприятия, тъй като след разговори с фирми от бранша, централизираните търгове се печелят от фирми, които после търсят подизпълнители по места и на практика местните фирми работят на границата на разходите, а печалбите остават в централизираните фирми. Според мен хубаво е да чуем мнението на Министерството. Съмняват ли се в прозрачността на търговете, ако се провеждат в държавните предприятия и затова го правят централизирано?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Държавните ловни и горски стопанства.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Данев, Законът за дългосрочните договори и процедури за тяхното сключване при провеждане на конкурса и самото сключване на договора се извършва от централата на държавното предприятие. Те са шест. Значи, ако искаш повече от един договор за един обект примерно за две, три четири или петнайсет години, те задължително се провеждат в централите на държавните предприятия. С идеята, че когато са дългосрочни договори, на централно място администрацията на държавните предприятия има по-голям капацитет и се избягват всякакви местни влияния по места, на селищата. Знаете, че местните влияния са доста сериозни.
Що се отнася до останалите процедури, нормално те се провеждат на териториалните поделения, тоест по горските стопанства по места. Това не пречи министърът със заповед, както се случи през миналата есен, да премести провеждането на процедурата на друго място, ако има основание за това. Едно от посланията може да бъде именно наличието на някакви нерегламентирани местни влияния и въздействия. Това е управленско решение, което всеки управител на фирма би могъл да вземе – къде ще проведе съответно процедурата.
Поначало подобни действия обаче не са за предпочитане и не се провеждат масово, защото това натоварва бизнеса с транспортни разходи. Като отидат да участват примерно, както беше в южно централно предприятие примерно Доспат, Чепеларе, Девин, всички трябва да имат основание. Можеш да си отидеш в съответния град. Така че това са въпрос на управленски решения. Мисля че тези управленски решения са правилни, те са традиционни и досега може би бизнесът ще се изкаже, нямат проблеми с тях. Сега, местните влияния -това са неща, които можем да ги решим със закона. Никъде в Закона не се пише да се краде, да не се спазват правилата и така нататък. Те са по-скоро криминални явления.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Джоков, заповядайте!
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Темата за дългосрочните договори е много болна тема. Ние сме я коментирали в няколко парламента. Радваме се, че до момента няма все още сключени такива за периодите, за които бяха предвидени. Бяха подготвени такива няколко предприятия малко преди да падне предишното правителство на ГЕРБ. Чрез пресата и други начини успяхме да ги предотвратим като целта на тези договори беше да се възползват, да се облагодетелстват няколко огромни фирми в България. Аз мога да Ви ги назова, но това вече е история. По принцип ние приветстваме идеята за дългосрочните договори и възможността бизнесът да инвестира както в дърводобива, така и в дървопреработката.
Всички европрограми искат минимален период на договор от пет години. Този срок, който се предлага – 5 години, той е недостатъчен. Трябва да се сключи договора, да се изготви проекта, след което да се участва по европроектите, да се защити проекта и да се осъществи. Затова минималният срок, който би трябвало да бъде, е десет или петнайсет години, за да може след това с тази дървесина да се изплатят вложените средства. Така че относно сроковете, смятам, че тези срокове, които са в закона, са нормални.
Другият проблем е, не къде се провежда търгът за дългосрочен договор. Проблемът е как се формират обектите за дългосрочни договори. Значи, нашите идеи и нашите предложения бяха обектите за дългосрочните договори да се формират по държавни и ловни стопанства, като само за технологичната дървесина се формират на територията на цялото предприятие. Тоест колкото повече пакети има всяко едно горско и ловно стопанство, могат да участват повече фирми, които имат някаква сигурност да инвестират в бъдещето. Това мисля, че е вписано в Наредбата за добавяне на дейности, ако нещо не е променено в нея. Така че ние искаме да се провеждат по ловни стопанства и по горски стопанства, да са малки пакетите, да участват повече фирми, а това че ще се проведат един път на 15 години в предприятието, не е проблем да се отиде до предприятието и да се участва. Смятаме, че процедурите в предприятието към момента се провеждат коректно и лоялно.
Относно забраната за износа. Понеже се предлага държавните предприятия да изнасят дървесина. Сега, не знам дали искате да върнете социализма. Това е предложение на Велизар Енчев, че дървесината може да се изнася само от държавните предприятия. Ние тогава, частният бизнес, какво да правим?
Относно мораториума, който приехте, да Ви кажа, този мораториум се оказа един сапунен мехур. Точно до две седмици всички турски фирми докараха дробилките на Варна и на Бургас, облата дървесина се раздробява и отново заминава за Турция. Купувачите на дървесина от Гърция, Италия и други страни, те изпратиха техни представители в България, които купуват дървесината в България, тя става тяхна собственост и те вече не я изпращат, а просто я носят през граница. Така че мораториумът много бързо бе заобиколен и, както виждате, вече няма и протести, работата си върви. Това стана просто един повод малко да се избърза с тези промени в Закона, които смея да кажа, че по тях нямаше обществено обсъждане. Но това е друга тема. Ние сме дали нашите предложения като браншова организация. За съжаление, не са качени даже и на сайта на Народното събрание на Комисията. Но това е отношение вече към бранша. Ще го коментираме допълнително в друг формат. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Джоков. Господин Белев, искахте думата, заповядайте!
ТОМА БЕЛЕВ, председател на Управителния съвет на Асоциация на парковете в България: Благодаря, господин Председател. Говорим за тези промени в Закона за горите, а именно намаляване на незаконната сеч. Дали ще коментираме как бизнеса ще му е по-добре или по-зле с пет, десет или петнайсет години договор, това няма никаква връзка с незаконната сеч. Естествено, че бизнесът ще настоява и а 50 години, ако може. Ако може да го решават на най-ниско ниво. Но това няма връзка с незаконните сечи. Предложенията примерно за централен склад е свързано с това, че голяма част от дървесината, когато се търгува в гората, много трудно подлежи на контрол. И когато го изнесеш на склад пред очите на всички, където се заснема с камери, където е ясно видимо какво се търгува, тогава се предотвратява износа на незаконна дървесина. По същия начин стои и въпросът с дългосрочните договори. Дългосрочните договори не е проблем дали са пет, десет или петнайсет години. Естествено че колкото са по-дълги в България, толкова по-зле става. Примерът с концесиите в защитените територии, с концесиите с полезните изкопаеми е много ясен. Там интересът на държавата го няма. Но тук поставяме въпроса изобщо за необходимостта от дългосрочни договори, защото всъщност дългосрочният договор извършва феодализацията на една територия. Ако в момента погледнете в Банско, ще видите, че концесионерът там в момента определя кой ще е кмет, вече два местни избора и то участва с по три кандидат кмета, за да е сигурен. Това което е проблем с дългосрочните договори и аз съм съгласен с господин Иванов, е че когато създаваме възможност да имаме едно дългосрочно ползване, трябва да е по-ограничено, защото ние към настоящия момент нямаме проблем с добива на дървесина или с продажбата на дървесина, без да имаме дългосрочни договори в България. От 2008 г. досега сме увеличи добива с 40 процента. Част от тези 40 процента са износ за Турция, където българската гора отива веднага в предприятията за пелети или за целулоза. Ако считаме, че бъдещето на нашата гора е да отива в Турция за пелети или целулоза, нека да си го кажем. Но според нас има много по-основни функции на гората, каквито са екологичните функции. Мога да Ви кажа, не знам как е при Вас, вероятно и на Вас Ви се обаждат, но всеки ден при нас имаме сигнали, последният сигнал беше преди два часа за сечи в Странджа. Явно е липсата на информация да притеснява хората, затова са предложени повече мерки за повече информация и включване на граждани., но колкото е по-прозрачна една процедура, колкото по-независими от политически въздействия, толкова по-добре за гората.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Народният представител Петър Петров, моля.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Съвсем накратко. Това, което каза господин Джоков за сроковете на европейските програми не е вярно. Аз самият съм разработвал програми, това не е вярно. Изобщо не бива да се свързва дългосрочността на договорите с европейските програми. Няма нищо общо. Значи, там се прави бизнесплан, с който трябва да си откупиш инвестицията, и от този бизнесплан зависи дали ще бъде за пет, десет години, може да бъде за шест и така нататък. Но това няма нищо общо с европейските програми. Това е съвсем различно. Не бива да се обвързваме с всяко нещо – Европа каза така. Европа казва трябва да има пазарна икономика, в случая имаме феодална икономика и затова съм против.
Що се отнася за износа, само две думи. Износът на България и хората протестират срещу него е, защото България изнася дърва за огрев, които съответните хора купуват по 10 лева кубика, Вие го знаете. Ако не се внасят дърва за огрев, се изнасят трупи. И затова Патриотичният фронт скочи, защото тази цялата верига, която е въвлечена в тези истории, това е факт. Ние не сме против това България да не печели от горите си. Напротив, ние искаме България да печели от горите си. Обаче не по този разбойнически начин, с който се изнасят дърва за огрев, а пък те са едни трупи дебели и големи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Енчев, заповядайте!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: И като реплика, и като представяне на чл. 126, където предлагам да се създаде нова ал. 7, визираща ограничаване износа на незаконна дървесина, като реплика на господин Петров, текстът който предлагам, гласи. „Износът на необработен дървен материал, добит от гори, собственост на държавата, може да се извършва само от предприятията по чл. 163”. И какви са мотивите? Да се въведе изискването необработената дървесина, която е добита в държавни гори, подчертавам, да се изнася в чужбина единствено от държавни горски предприятия. Упражнявайки своето конституционно право на собственост, държавата ще увеличи не само своите приходи, на първо място, но ще ограничи масовата корупционна практика, незаконна, която придобитата дървесина се транспортира от покровителствани дърводобивни фирми и прекупвачи директно от границата. Така че говоря за държавни гори, от държавни предприятия, които работят в дърводобивния сектор.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други становища? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народен представител Велизар Енчев чл. 112 да се създаде нова ал. 3. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 1, „Против” – 9, „Въздържали се” – 4.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващото предложение на народен представител Велизар Енчев предлага чл. 116 да отпадне. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Нека да поясня. Да отпаднат дългосрочните договори.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” – 8, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител професор Бъчварова за създаване на нов § 10а, 10в. Създава се нова ал. 4. Трите предложения, който е съгласен с тези предложения на професор Бъчварова, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” – няма, „Въздържали се” – 11.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Велизар Енчев. Който е съгласен с предложението на народен представител Велизар Енчев касаещо чл. 126 – износът на необработена дървесина, моля да гласува.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Пояснявам само държавни предприятия.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 1, „Против” – 8, „Въздържали се” – 6.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 11. Предложение на народен представител Иван Станков. Предложение на Борислав Миланов и на Румен Желев.
Професор Станков приема направената редакция и няма да гласуваме неговото предложение.
Второто предложение беше на Борислав Миланов, което казахме, че ще го гледаме заедно с по-подробно разработените предложения за изменение Закона за горите и Министерство на културата. Предложението на Борислав Миланов, което не може да се оттегли, го предлагам на гласуване.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – няма, „Против” – няма, „Въздържали се” – 15.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме само краткото предложение на народен представител Румен Желев, в което „Моторните” се заменя с „Товарни”. По-нататък предложението на народен представител Светла Бъчварова, не е отразено в редакцията. Искате ли думата?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип аз виждам, че има някакво взаимстване в предложението. Аз си представям, че трябва да има проследяемост на движението на превозните средства, което под някаква форма, както и в други сектори, особено в земеделието, тази информация да е налична. Тоест тръгваш от точка А, до точка Б стигаш. И затова наистина има някаква идея, че GPS-те са нещо важно. Въпросът е, че не се приема, първо пише. Сега, кое точно не се приема – това, че трябва да се проследява ли? Но как без проследяване ще стане и Вие ще знаете държавните…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, действително сте права, че голяма част от това, което предлагате Вие има отражение в редакцията и аз предлагам да запишем като подкрепено по принцип и отразено в редакцията.
Заповядайте, господин Джоков.
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Ще бъда много кратък. Това предложение ние го правим в три последователни парламента и на всички кръгли маси и на всички форуми. Радвам се, че вносителите този път са го подкрепили. Може би госпожа Бъчварова има основание, че тези автомобили трябва да отговарят на изискванията на Закона за автомобилите и превоза и Закона за движение по пътищата. Искам едно допълнение да направя. Аз ще Ви кажа от практиката какво се получава. Много от товарните превозни средства, превозващи дървесина, ще Ви кажа защо – идва един дядо с един „Москвич” на 30 години от моя цех да си купи две греди да си подпре плевнята, която е на 50 години. И сега по този член той трябва да има GPS на „Москвич”-а, за да превозва този материал. Предложението ми е следното. Това се отнася само за горските територии. Тоест тези устройства, тоест автомобилите, които обработват дървесина. Сега, извън горските територии става много общо това понятие. Аз не мога да задължа моите клиенти колко пъти купуват дървесина, толкова пъти да имат GPS-устройства на техните камиони и да продават дървесина от склада до съответното населено място. Значи, идеята е този GPS да е регистриран в съответното регионално управление по горите и да се проследява движението на автомобила в горските територии и извън това. Но тази дървесина, която излиза от горските територии. Това, придружено с електронния превозен билет и онлайн връзката със системата, която предлага господин Енчев, би решил тотално проблемите с контрабандната дървесина и евентуални проверки от различни звена от цяла България.
Затова предлагам това да се отнася за горски територии и дървесината, която се превозва по републиканска пътна мрежа да има, за другата дървесина не е необходимо да има такива устройства.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми дами и господа, аз се радвам, че имаме еднакво мнение за опазване на горите. Предложението за GPS не е от вчера. Когато обаче говорим това нещо, трябва да имаме предвид, че операторите на транспортните фирми, прекупвачите са основно частни. И ние, когато взимаме решения, трябва да ги имаме предвид все пак и да се съобразим с тях. Те имат транспортни средства, на които ние ги задължаваме да сложат GPS. Тези GPS-и не са, за да ги следим ние с нашите сървъри, да ги гледаме постоянно, а те да имат GPS -и, които се следят от системата GPS и в случай на нужда, при проверка, да ни предоставят информация. Ако видим че нямат GPS-и, можем изобщо да не ги допуснем, защото тогава те не подлежат на контрол. Това което може да направи държавата, което е в нейните правомощия, е да направи актуализацията на електронния превозен билет, който да е задължителен атрибут. Това вече държавата ще го прави и ще предостави. И сега, за да се създаде цялата философия на това, което обсъждаме, защото ще има спорове и за камерите, това е, че когато от едно място тръгва една дървесина, трябва да има превозен билет. Когато стигне на друго място, превозният билет се прекратява. Това е електронно и това се предоставя и се следи от държавата. Обаче ако има съмнение, че този камион, който превозва и нещо е направил на ляво, на дясно, ние можем да го контролираме като изискваме GPS. Ако преценим че в този склад или в някое предприятие имаме сигнал, че нещо се случва, че излиза повече дървесина, отколкото е по фактура, имаме възможност да изискаме записа от камерата, която е собственост на обекта, а не наша собственост. Защото ние нямаме право. Иначе се превръщаме в Биг брадър. Искам това да се разбере, защото все пак живеем в европейска държава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други мнения? Господин Джоков, понеже сте имали допир до тази дейност, значи ако ние сложим GPS само на автомобилите и превозните средства в гората, какво правим. Няма нямаш реализация. Там можеш да преместваш от едно място на друго. Тя реализацията става в гората. Обезсмисля се. Може би транспортните фирми ще реагират първоначално, ако някои искат да превозват дървен материал, ще трябва да плащат. Заповядайте, господин Кемал. Значи, или слагаме на всички, или не слагаме, а е хубаво да се сложат, така мисля аз.
КЕМАЛ ТИНЕВ: Добър ден и от мен, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър. По принцип, това което предлага Джоков, има логика и къде е тя. Във всеки един склад за дървесина, във всяко едно преработвателно предприятие, ние имаме правото да извършваме продажба на крайни клиенти. Така наречените частни клиенти, които идват при нас да закупят определена дървесина за ремонт на къщи или за строеж на нова къща. По какъв начин ние ще задължим тези хора да идват при нас с автомобили, които имат GPS. Това е невъзможно. Когато ние тръгнем да влизаме в гората нашите камиони се нуждаят от едни разрешителни за достъп до горски територии. Този GPS може спокойно да бъде вързан с това разрешително. И тогава да се изисква само разрешително. Тоест разрешителното да се издава на база на това, че нашите камиони имат GPS. В противен случай нашите камиони не могат да влязат в гората и да извършат транспорт на обла дървесина. Помислете, че ще осмислите, че няма как ние да задължим частниците да си сложи GPS на бусчето, на леката кола или на една газка, която той има и я ползва само за собствени нужди. Няма как да се случи това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Промяната на народен представител Румен Желев е от „Моторни” да станат „Товарни”. Ако искате да пишем колко тона.
КЕМАЛ ТИМЕВ: Според бизнеса ние сме наясно, че сивата икономика и така нареченият добив и транспортиране на незаконна дървесина, се извършва тогава, когато дървесината е обла. Замислете се. Просто може да се каже „транспортни средства, които извършват превоз на обла дървесина”.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Вижте, това което казвате е много опасно. Защото незаконната дървесина, като има добита такава, тя като мине през цеха, тя много бързо ще се узаконява. Това прави ли я по-законна. Ако имаме едно трупче незаконно в цеховете, отива избичва се и става законно. Така ли? Така излиза. Не, не е така. Затова представете си следното. Има много такива случаи и вие ги знаете. Има много цехове, които купуват 50 кубика дървесина и след това от тях започват да излизат десетки камиони, които ние не можем да проследим. И ако направим сметка излизат 500 кубика. Той купува 50 кубика и изкарва 500 кубика преработена дървесина.
Що се отнася до дребните продажби, мисля че тук никой няма да тръгне да преследва. Тук има и Наредба, в която са разписани тези неща.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Пише се „за собствени нужди”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо, започваме от предложението на господин Желев. Професор Бъчварова, да не го гласуваме Вашето отделно. Да кажем, че е прието по принцип и е отразено. Добре. С тази формулировка предлагам редакцията на § 11, който става § 20 да бъде гласувано от народните представители. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 12. Предложение на народен представител Светла Бъчварова да отпадне.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: С това предложение – значи, § 12 се предлага устройствените правилници да определят кой може да бъде избран в специализираните териториални звена за директор. В Закона е записано, че трябва да бъде магистър, със седем години стаж. Ние ще стесним още хората ли, които могат, защото устройственият правилник освен да стесни тази граница, друго не може. Да каже професия, какво – горско стопанство. Защо с устройствения правилник да определяме какво може да бъде. Достатъчно ясно е дадено в Закона - магистър със седемгодишен стаж. Аз приемам, че законът трябва да е общ, ако не да има изискване. Защо трябва да сложим устройствен правилник тук. Затова предложих да отпадне това устройственият правилник да бъде водещ.
ТОМА БЕЛЕВ, председател на Управителния съвет на Асоциация на парковете в България: В момента нямаме висше образование, което отговаря примерно за управление на защитените територии. Защото в момента тези специализирани звена са няколко типа – дирекция на природни паркове, тоест дали имаме висше образование за управление на защитените територии – в България няма. По същия начин правозащитните станции. За съжаление, специалностите в Лесотехническия университет не са за защита на горите. Тоест трябва да е ясно, какви хора могат да заемат такава длъжност. Ще дам един пример. В момента днес директор на Дирекция „Биоразнообразие” в Националния парк Рила започва един специалист по маркетинг и управление на търговията. Точно защото не е разписано какво е. Тоест някъде трябва да е разписано. Дали в Закона или в Правилника, някъде трябва да е записано.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, оттеглям го.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме предложението на § 12 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Единодушно се приема. Благодаря Ви. Предложение на народния представител Велизар Енчев – чл. 165, ал. 5, т. 4. Това го коментирахме. Не е отразено предложението. Моля да гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 0, „Против” – 9, „Въздържали се” – 6.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме на предложението на професор Светла Бъчварова. Създават се § 12а и § 12в. Искате ли да кажете нещо?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Промените в районите на дейност на държавните предприятия и териториалните поделения стават с решение на управителния съвет. То е ясно кой назначава управителния съвет, министърът решава. Предлагаме това да става със съответните обосновки и съгласуване с Министерски съвет, защото в противен случай има странни сливания, разделяния в много райони на страната. Сега мога да кажа Сунгурларе и Карнобат. Защо ще се сливат? Сунгурларе си е Сунгурларе. Как така Карнобат ще го взима.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И предлагате да се съгласува с Министерски съвет?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам наистина за териториите да решава Министерски съвет. Извинявайте, но то може да пита Министерството, но има съгласуване, има обосновки. Защото сега управителният съвет може да е за всяко едно предложение и министърът трябва да приеме, че Сунгурларе и Карнобат се обединяват. Затова предлагам Министерски съвет, тъй като нивото създава по-сериозна обосновка за вземане на решения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз апелирам да отпадне това предложение, госпожо Бъчварова. Става много тежка процедурата. И без това министърът, ако в момента тръгне да прави нещо по-сериозно, ще го съгласува с Министерски съвет. По отношение защо има сливания, сега да занимавам цялата аудитория, няма смисъл. Използвайки икономическия анализ ще обясня на госпожа Бъчварова, защо трябва да се слеят двете стопанства. Защото по силата на икономическата логика няма ресурси да се издържат като самостоятелни единици. Просто реанимацията свърши, банката с глюкоза също и гората свърши.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Джоков, заповядайте!
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: По това предложение аз искам да попитам доцент Костов, защо Тетевен и Черни Вит от Северна България са към Югозападно държавно предприятие Благоевград? Той понеже знам че е свързан с Черни Вит, неговата съпруга е от Черни Вит, и ако той не отговори, аз мога да му помогна. Отговорът е следният. За да може да бъде удобно на Емил Димитров впоследствие да слее Черни Вит и Етрополе и да си направи едно огромно ловно стопанство. Това е принципът, по който се разпарчетосва България на държавни предприятия и горски стопанства. За всяко едно такова разпарчетосване стои един олигарх. И да си го кажем направо в очите. Затова това предложение ние го направихме още с Димчо Михалевски още в предишния мандат и сега госпожа Бъчварова го е съживила, за да има някакъв ред в определяне на териториите на предприятията и на горските и ловните стопанства. Мога да Ви дам десет примера още такива. Ако искате и за Бургас ще Ви дам един пример или за Варна. Сега се сетих за Варна. Значи, Шерба се обедини със Старо Оряхово. Мога и други да Ви кажа – и за Нови пазар, и за Тракия, и за кого ли не.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Какво ще промени това?
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Ами, значи, не може определени хора да са над държавата и да си правят каквото си искат и да обединяват територии и да разделят територии. Ако решите че може, гласувайте и го приемете. Благодаря Ви.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Много е лесно с решението на управителния съвет. Управителният съвет го назначава министър. Тоест каквото му каже министъра това ще прави.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Решението е на министъра, не на управителния съвет. Управителният съвет предлага на министъра.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Е, да де. Този управителен съвет кой го назначава?
ПРЕДС. РУМЕН ЖЕЛЕВ: Предлагам направените от професор Бъчварова предложения да бъдат гласувани. Не Ви давам думата, господин Костов, да отговаряте на тези въпроси. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 7, „Против” – няма, „Въздържали се” – 10.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме на предложението на народен представител Велизар Енчев. То не е отразено в редакцията на Комисията. В чл. 172, ал. 1 се създава нова точка 10 и се допълва „носи отговорност и”. Предложението на Министерството на земеделието е да бъде подкрепено.
След като го подкрепяме, предлагам да гласуваме направеното от господин Велизар Енчев предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предвид на приетото предложение, създаваме нов § 22. Моля, който е съгласен във връзка с предното предложение на народния представител Велизар Енчев да създадем § 22, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 13 по вносител, който става 23. Който е съгласен с предложения параграф по вносител да стане 23, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 14 по вносител. Предложение на Дора Янкова. Кой ще го предложи?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не мога да го оттегля, но не мога да го обоснова.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме предложението на Дора Янкова. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 10, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме § 14 по вносител, който става § 24 по вносител. Който е съгласен с това, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Велизар Енчев. Чл. 198 се създава нова ал. 4. Подлагам на гласуване предложението.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Става дума да едно изречение. „Договорите за назначаване на горски инспектори се сключват с възнаграждение не по-малко от три минимални работни заплати”.
Мотив: Предлагам горските инспектори да получат три основни заплати и допълнително материално стимулиране съобразно ефективността на контролните им дейности, тъй като в момента лесовъдите в стопанствата получават двойно по-високи месечни приходи, отколкото инспекторите. Става дума за много важно нещо – материално стимулиране на хора, от които зависят милиони.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам предложението на господин Енчев „не по-малко от три минимални работни заплати”. Който е „За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –няма, „Против” – няма, „Въздържали се” – 17.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Това предложение засяга движенията на хорайд, които постоянно се гонят и биват преследвани в еди какви си случаи. Трябва да бъдат мотивирани. Ние с този най-лош бюджет, който сме имали през годините, все пак стана нещичко и се увеличиха заплатите на нископлатените горски инспектори. Сега се опитваме да осигурим работните униформи да бъдат нови. Това е доста трудно при сегашния бюджет. Затова умолявам всички, дойде ли бюджетът за следващата година, за тези хора да има повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 15, който става § 25 по вносител. Предложение на народен представител Светла Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението е да няма видеонаблюдение. Но ако все пак аз, четейки текста, който предполагам, че трябва да приемем § 15, така както е записано, на практика ще се изисква видеонаблюдение, което е доста скъпо навсякъде и по всяко време. Имаме Наредба – да се изгради и поддържа система за постоянно на обект. Какво значи обект? Обектът може да е всичко. Вътре имате администрация, имате анализи, имате всичко. Както и да предостави достъп до информация. Отделно че е изключително скъпо начинание. Причината е, че текстът не е добър, за да може да се конкретизира. Само където е складът ли ще бъде? Би следвало да е там. Вижте, така както е записано, навсякъде може да се искат камери. Ако се прецезира текстът в тази посока, за да е ясно къде и за какво, добре.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Благодаря за бележката. Ал. 2 на предложения текст казва: „Условията и редът по изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят върху чл. 148 ал. 11, това е Наредбата за контрол. Там са разписани всички неща – къде и как. Тази Наредба е готова, качена на сайта, съгласувана е. Там е казано, че на входа и на изхода на предприятието, ще има камера, която е собственост на предприятието. И ние няма да се превръщаме в Биг брадър, а при нужда ще изискваме диска.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Значи, Наредбата казва.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За мен т. 3 е много обща. Тя Наредбата си е хубава, но т. 3 в много общ текст…
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Мисля че текстът е достатъчно ясен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Джоков, заповядайте! ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Както казваше един от стратезите на този Закон Мирослав Найденов, Законът е направен без правилник, за да може Наредбите много лесно да ги променяме. Решавам, подписвам и готово. Така че тези наредби те са нож с две остриета. Лесно се променят и се променят в услуга на определени интереси. Точно срещу този текст скочи целият бранш. Ние сме написали писмено възражение, цитирали сме Биг брадър, понеже в тази Наредба е написано следното. Тези видеокамери трябва да са постоянно с онлайн връзка с регионалното управления по горите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не го е имало това нещо.
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Може би е отпаднало впоследствие. В първия вариант го имаше, даже имаше едни дигитални фотоапарати през половин час да пращаме снимки и така нататък. Но тук самое спомена следното. Господин Кръстев може пак да ме поправи, ако греша, но аз нямам такава точна цифра. Цеховете за продажба на дървесина и складове в България може би са над 10 хиляди. Значи, тази инвестиция, с която се натоварва бизнеса, е в порядъка на 500 хиляди лева.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Три хиляди склада 500 лева.
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Исках да кажа, че ако решат предприятията да си контролират дървесината, нека си сложат видеокамери на временните складове, на централните складове, на пътищата, да си охраняват, да си ги наблюдават. Смятам, че не е редно да се натоварват съвсем малките складове за продажба на дърва например или на някакви други продукти с такова наблюдение, след като не може да се реши проблемът с контрола в гората. И нарушение и на Конституцията е, че това е частна собственост. Значи, частната собственост е неприкосновена. Ние имаме търговски тайни, търговска информация, клиенти, доставчици, контакти, които не могат да отиват в регионалното управление по горите, след което може да се злоупотреби с тях. Така че ние така остро реагирахме против тези текстове от тази гледна точка. Даже ще Ви кажа. Вие сте публични личности депутатите. Защо не сложим пред дома на всеки депутат по една камера и после да го пуснем в интернет. Нали, не е логично контролът на дървесината и движението на дървесината да става за сметка на частния бизнес.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Джоков, разходите, които трябва да направят дървопреработвателните фирми, търговците не са нищо в сравнение с това, което излезе като наредба за 35-те хиляди тъй наречени ведомствени бензиностанции, където … Както и да е. Ще ги преживеем тези 500 лева, както се казва. Искате ли думата, господин Кръстев?
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Ще се върна малко в предисторията. Първа стъпка към тези хиляди обекти беше преди години, когато поискахме чрез Закона обектите да бъдат узаконими по ЗУТ. Тогава отпаднаха над 30 – 40 процента от тогава работещите цехове в така наречени цехове, плевни, гаражи, обори. Тогава имаше същите приказки – спираме бизнеса. Оказа се, че законният бизнес не е в тези бунгала. Сега същото. Първо, никъде не е Биг брадър.Тези наблюдения са на входа и изхода. Те не гледат счетоводни записи, не гледат фактури. В момента вероятно на всички Ви е известно, че узаконяването става с превозни билети и с цехове и складове за преработка на дървесина. Така че лично моето мнение е, и с колегите, с които сме говорили е, че това е една от най-добрите стъпки, защото ще може да се докаже законността на автомобилите, които влизат и излизат от тези обекти за преработка и да ги свържат с превозните билети. Действително че тук се казаха 2000 лева, а те са под 500 лева разходите. Казаха че ще има онлайн връзка. Няма да има такава. Това си е видеонаблюдение на самите собственици на обекти. И мога да Ви кажа, че голяма част от истинските обекти вече ги има от години. Така че това не е кой знае какво. Това е една стъпка, която между другото се очаква от всички, които правят законен бизнес. В момента освен защитата на природата, ние трябва да защитим и законно работещите – белия бизнес. Така че тук това, за което говорим, е един двубой не толкова за законна и незаконна дървесина, колкото между тези хора, които имат законен бизнес и легитимират бизнеса и тези, които не искат да го легитимират. Аз ви призовавам да подкрепите предложението.
РУМЕН ХРИСТОВ: Като дървопреработвател категорично го подкрепям. Господин Белев, заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Управителния Съвет на Асоциацията за парковете в България: Моля Ви, тъй като е записано само да предоставят достъп до информация, става дума за последващ контрол, да предвидите „да съхраняват и предоставят”. Тук го няма в текста. Това че го има в Наредбата, може да падне много лесно, след като го няма като съхраняване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В Наредбата, доколкото знам, е разписано и колко време – 45 или 30 дни, дисковете и така нататък. Не можем, господин Белев, извинявайте, в един закон не можем да изпишем всичко и затова се опитваме част от нещата, които са по-подробни, да ги прехвърлим в наредба. Кемал Тинев, заповядайте!
КЕМАЛ ТИНЕВ: Искам да кажа, че наистина всички уважаващи себе си бизнесмени и добри предприятия, дори и в момента имат изграден видеоконтрол. Аз имам два цеха и двата са снабдени с камери. По принцип това, което казваме в момента, не би трябвало да представлява проблем за никого, защото ако вариантът е наистина да се следи през някъде всичко, което се случва в предприятието, е неприятно. Но по този начин записите си ги има винаги. Снима се постоянно, не би трябвало никой да се притесни от това нещо. Голямото притеснение на по-голямата част от бизнеса е това, което казва господин директорът на Изпълнителна агенция по горите. Все още голяма част от предприятията в този сектор не са на светло. Нека в чл. 206, умоляваме Ви, голяма част от предприятията Ви умоляваме, разпишете критерии, на които трябва да отговарят тези предприятия. Това да има производствена марка и да водиш дневник, е нещо смешно. Казваме не се работи в навеси. Не, работи се в навеси. ЗУТ не действа. Кметовете на населени места има общини, в които издават разрешителни на общо основание. Въобще не ги интересува предприятията пригодени ли са за тази дейност, отговарят ли за тази дейност. На каква основа се издават тези разрешителни? Разпишете го някъде това да го има. Чистият бизнес страда от това. Сивата икономика е точно в тези предприятия, които не са на светло. И те се възползват от това, че се издават разрешителни на килограм, без да се съобразява никой с нищо. Плевни стават дървопреработвателни предприятия. Навеси бичат. Няма как това да продължи вечно. Ние, хората които искаме да работим на светло и работим на светло, страдаме от това нещо. Ние поддържаме един постоянен персонал, голяма част от фирмите не поддържат дори и постоянен персонал. Назначават работници преди процедура и ги уволняват след процедури.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Инженер Кръстев за отговор.
ТОНИ РЪСТЕВ: Искам само да напомня, че такъв разговор е воден между нас двамата и в резултат на разговора в проект за наредба има един текст, който изисква съответните документи, изискващи се по ЗУТ за узаконяване, за предоставяне. Така че това нещо сме го предвидили в проект за Наредба. Може да го видите там.
КЕМАЛ ТИНЕВ: Това до което аз съм стигнал през определено обсъждане е, че това трябва да стигне по някакъв начин и до самите районни кметове. Хората, които издават разрешителните, да се съобразяват с това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо, гласуваме предложението на народния представител Светла Бъчварова за отпадане. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – няма, „Въздържали се” – 14
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението за това § 15 да стане § 25 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –14, „Против” – няма, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Чл. 211 предложение на народен представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Няма да чета, пред Вас е текстът. Само ще дам мотивите в няколко изречения за това, което предлагам. Предлагам Законът за горите да задължи при експедицията и транспортирането на дървесина в България да се използват единствено електронни превозни билети, които да бъдат обвързани с информационната система на агенцията. Така ще се прекрати използването на хартийните превозни билети от частните горовладелци и от търговците, който на практика, знаете, позволява извършване на манипулации и представлява основно средство за „узаконяване” произхода на незаконно придобитата дървесина. Срокът на действие на превозния билет трябва да е съобразен с разстоянието, на което става превоза и такъв успешен пример за борба с незаконния дърводобив има в Румъния. Това са мотивите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Принципно разпоредбата, която е политика, която води Министерството, за въвеждане на пълна електронизация. Има процедури, които се водят по ЗУТ. Да Ви кажа, че самата система на превозния билет е готова, остава да й направим малко електронна защита, за да можем да я пуснем. Така че наесен тя ще бъде в сила. Ще бъде факт. Що се отнася до Вашето предложение за срока на действие на превозните билети. Принципно Министерството подкрепя подобен подход. На мястото на нея в Закона, защото много са различни нещата. Примерно за 50 км два часа могат да стигнат, но могат и да не стигнат в зависимост какво е времето, какво е превозното средство и така нататък. Какъв е теренът и много други. Затова Ви предлагаме и смятаме, че е правилно, срокът за действие на превозните билети да се определя с Наредбата за контрола, където е разписано изобщо за превозните билети. Да има такива срокове в тази наредба, но не в Закона.
Осмелявам се да кажа нещо, господин Председател, извинявайте. Когато господин Петров, също искам да обърна внимание. Много трябва да сме внимателни по принцип в бъдещото управление на горите. Казано е от учените, професор Бъчварова предполагам ще ме подкрепи, че адаптивното управление на природните ресурси, гъвкавото управление, е задължително. Да бъдем гъвкави не трябва да имаме категорични забрани, които ограничават, тесни рамки. И затова Ви моля да не отиваме към крайни действия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: След обяснението на заместник-министър Костов предлагам предложение за нов параграф 26.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагам нов § 26, чл. 211 се създава нова алинея 5.
Ал. 5: Срокът на действие на електронните билети по ал. 1 се определя от Наредбата по чл. 148, ал. 11.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Енчев, това удовлетворява ли Ви?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да приемем, че отговорът е „Да”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тогава няма да подлагам на гласуване Вашето предложение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Съгласен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Оттегляте го, така ли? По принцип приемаме предложението на господин Енчев и то придобива следната редакция, прочетена от госпожа Цвета Караянчева.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да кажа, че нашето предложение е общо взето едно и също почти, което означава, че по принцип и то се приема. А чл. 236 – лесовъдските практики го оттегляме, тъй като някак си мястото му не е тук.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Значи, след оттеглянето на текстовете, които нямат пряко отношение към текста, който преди малко гласувахме. По принцип подкрепяме предложението на професор Бъчварова и господин Енчев. Текстът беше прочетен. Моля гласувайте това предложение.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –16, „Против” – няма, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на господин Енчев. Създаване на нов чл. 213.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: По принцип логиката на това, което е политика на Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция, е точно така. Но един такъв текст води до много неясни неща. Първо, всички документи по ползването и транспортирането на дървесина са публични. В тези документи се съдържа и информация, която по други закони не трябва да бъде публична. Тоест, както Ви казах, и в момента е така, не всичко публикуваме от документите. Второто е, че това нещо се прави за изпълнение на контрола. На практика самите ние, които защитаваме контрола, определяме режимите, по които се издават документи, как се издават, и имаме достъп до абсолютно всички документи. Така че считаме, че това нещо в този вид, няма да помогне и да осигури по-добра възможност за контрол от страна на Изпълнителна агенция по горите. Поради което смятаме, че на този етап този текст би трябвало да не бъде приет. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСОТВ: Други изказвания?
ТОМА БЕЛЕВ, председател на Управителния съвет на Асоциацията на парковете в Бъэлгария: В момента има 450 горски инспектори за цялата територия от 4 милиона хектара. Те получават по 500 лева заплата и 50 може би, вече с увеличението. Тази информация би позволила за включването реално на обществото на гражданите в този процес на контрол. Тоест, когато е публично как и кой придвижва и накъде се превозва един дървен материал и кой има разрешение за сеч, няма да се предизвикват постоянни изисквания за проверки. Човекът ще си провери в мрежата, че това е законно и няма да изисква. Защото в момента тези малко на брой горски инспектори, извършват контрола както върху незаконното, така и върху законното, което се добива, но тъй като гражданите нямат възможност сами да го проверят. Това е. Дайте възможност на гражданите да участват в контрола.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Инженер Кръстев, моля.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Веднага искам да отговоря. Може би не съм бил достатъчно ясен. Информацията, която се предоставя на гражданите, е ограничена от други закони. Изпълнителната агенция по горите и нейните служители имат оператор с лични данни. Така че ние имаме възможност да работим с личните данни, които съдържат и други данни в документите. Това което го поставяме на свободен достъп на гражданите, е изчистено от тази информация, както например е с позволителните сечи, които са на свободен достъп, са изчиства от информацията, която по закон не трябва да е достъпна за всички. Същото важи и за старите позволителни за сеч, за всякакви други. Същото ще бъде и за превозните билети.
ТОМА БЕЛЕВ, председател на Управителния съвет на Асоциация на парковете в България: Напротив, позволителния билет няма лични данни.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Три имена има.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народен представител Велизар Енчев. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –няма, „Против” – 1, „Въздържали се” – 16.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващото предложение е чл. 234 за създаване на нова алинея на господин Велизар Енчев. Направо я чета, защото е кратка. „Лицата по ал. 1 са длъжностни лица в рамките на дейността си по настоящия закон.” Имате ли изказвания? Господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз искам да направя кратък коментар. В чл. 234 се създава нова ал. 7, която сега я няма. Лицата по алинея са длъжностни лица в рамките на дейността си по настоящия Закон. По-нататък аз имах едно предложение за промяна в НК. Предложението е много добро това тук и аз мисля, че ще го подкрепя. Ще Ви кажа защо. Досега лесовъдите, упражняващи лесовъдска практика бяха частни лесовъди на свободна практика, вписани в публичния регистър, както е написано в ал. 1, а другите, които бяха на работа в държавни горски ловни стопанства или в общински стопанства, са длъжностни лица по смисъла на Закона и носят, освен административна, и наказателна отговорност. Докато тези, които са на частна практика не носят наказателна отговорност. И моето предложение беше да промени НК и както един лекар, хуманитарен или ветеринарен носи такава отговорност, да го носят и лесовъдите. Но след консултация с Правната комисия се оказа, че промени в НК ние трудно ще направим и ги отлагаме във времето. Днес говорих с представители на тази комисия. Така че ако тук мине този текст, това е друга форма. Но все пак да си кажат думата изпълнителната власт, но на мен ми се струва смислено. Нали идеята е точно това - да носят наказателна отговорност и частните лесовъди, които до момента те не са някакъв по-особен случай от останалите и са облагодетелствани. Така че мисля, че това ще е добре в полза засилване контрола и превенцията.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Това е принципна позиция, която е обсъждана в Министерството. Това което каза господин Желев, няма да го повтарям. Лесовъдите на частна практика, които могат да нарушат Закона, не може да им се прецени отговорност по смисъла на Наказателния кодекс. Само че това е Наказателен кодекс. Със Закона за горите да промениш Наказателния кодекс не е толкова лесна работа. Не е невъзможно, но не е и лесна работа, тъй като Наказателният кодекс е цялостна система и знам, че в момента се изработва нов Наказателен кодекс. От тази гледна точка аз се солидаризирам с мнението, което предполагам ще изрази и господин Румен Христов, че може би, когато народните представители разглеждат сега новите текстове на Наказателния кодекс, директно там трябва да го вкарат на системното му място.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така е, доцент Костов. Аз имах разговор с ръководството на Комисията по правни въпроси, които много настоятелно помолиха този въпрос да не го обсъждаме и това предложение да не го приемаме в Закона за горите. Предстоят промени, господин Енчев, на Наказателния кодекс. Внесете го, поне членовете на Комисията по земеделие в пленарна зала ще го подкрепят. Така че какво правим – отхвърляме ли го или го оттегляте?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Оттеглям го, господин Председател.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Енчев. Параграф 16, който става § 27. Той е по вносител. Който е съгласен с текста в § 27 по вносител, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 17, който става § 28 е по вносител. Който е съгласен с текста в § 28 по вносител, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Предложение на народен представител Румен Желев. Отразено е по принцип. Предложение да се създаде нов § 29. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” –17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 18, който става § 30. Има предложение на народен представител Румен Желев. Предложението е отразено по принцип в редакцията и предложение на народен представител Дора Янкова. Предложението не е отразено. То е за създаване на нова т. 9 и отпадане на буква „д”.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Две думи да кажа. Това, че тук се създават на практика за кои нарушени, това е много важно от гледна точка на това, което ще изговорим – за кои нарушения става въпрос. Едно нарушение и се взима регистрацията или, както го наричаме лиценза на лесовъда и той вече не е лесовъд с лиценз, тоест не може да упражнява практика. И госпожа Дора Янкова казва да не се взима лиценза за следното нарушение – издаден е превозен билет от временен склад не е посочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Сега, такова нарушение в района на Смолянско, няма. Наистина такива нарушения не се извършват в този район. Той си има по-добри традиции. Това не означава, че другаде го няма. И Дора Янкова го предлага по тази причина, предполагам.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доцент Костов. Който е съгласен с предложението на госпожа Дора Янкова за отпадане на буква „д”, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 11, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме на § 30 с предложенията на Румен Желев, които са отразени. Който е съгласен с редакцията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение § 19, който става § 31 след редакцията моля да го подкрепим. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 20 по вносител да стане § 32. Предложението е отразено по принцип. Моля да гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение да се създаде нов § 22 на Румен Желев и има предложение за създаване на § 31, който става § 33. Минаваме направо на предложението на текста на Комисията. Който е съгласен § 33 с това предложение в текста, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Предложение на народен представител Румен Желев да създаде нов параграф, той е редакционен, отразено е предложението - § 32 става § 34. Предложение да гласуваме анблок § 34 и § 35. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 21 по вносител, § 36, предложението е отразено по принцип в редакцията. Предложението на народен представител Желев е отразено и предлагам да гласуваме § 36.
Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Предложение на народния представител Румен Желев - § 21 отразено е по принцип. Предложение за редакция на § 21 по вносител, който става § 37. Който е съгласен с редакцията § 21 да стане § 37, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има предложение § 22, който става § 25, който става фактически § 38. Техническо. Предложението е отразено. Виждате текста. Който е съгласен с тази редакцията § 38 да бъде приет, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Румен Желев. Да се създаде § 36, който става § 39. Виждате текста долу, който е технически. Моля да гласуваме § 39.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Румен Желев за създаване на § 40. Виждате, съвсем кратко е предложението. Текстът е отразен. Който е съгласен § 40 да бъде подкрепен от Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Румен Желев да се създаде нов § 41. Виждате текста долу. Който е съгласен § 41 с тази редакция да бъде подкрепен от Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Велизар Енчев. Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Вие четете текста, аз само ще дам мотивите. В момента основен проблем е липсата на събираемост на глобите от нарушителите, поради факта, че тези нарушители са малоимотни. В същото време фирмите, в които те служат, се облагодетелстват от техните нарушения. С тази поправка в Закона за горите, ще се даде възможност на районните директори да възложат административно-наказателни производства по отношение на дружествата, които са се обогатили или биха се обогатили от нарушенията и престъпленията в горите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерство на земеделието, моля.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Благодаря, господин Председател. Министерството на земеделието и горите и Изпълнителна агенция по горите не подкрепяме този текст по следните причини.
Първо, на юридически лица не могат да се налагат глоби, а се налагат имуществени санкции, което е различно от този, който е внесен. Второ, и в Закона за административните нарушения и наказания и в Закона за горите има текст, който позволява на ръководителите на юридическите лица да бъдат налагани глоби за неупражнен контрол, съответно на физическите. Трето, ние никога не сме се стремили в тези разпоредби да търсим виновен, а да наказваме виновните. Виновните са физическите лица, които са допуснали нарушенията. Ако трябва да търсим виновен, за да наказваме, това е друг подход. Причината за ниската събираемост не може да бъде основание за наказване на юридическото лице. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на народен представител Велизар Енчев, след като чухте обосновката и становището на Министерството на земеделието. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 0, „Против” – 1, „Въздържали се” – 16.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отново предложение по вносител - § 23. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Велизар Енчев за чл. 273.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да го аргументирам в едно изречение. Става дума за конфискацията на всички средства при незаконен дърводобив. Предлагам да се разреши конфискацията на всички средства, използвани за незаконен дърводобив и транспортната дървесина, независимо от това, чия собственост са тези средства, тъй като собствениците са длъжни да носят отговорност за управлението на тези средства от трети лица.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля Ви, пак опираме до Наказателния кодекс.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, Наказателния кодекс. Това е предложението, което ние имаме също, само че по друг начин изписано. Тоест в разпоредбата на чл. 273 да отпадне точно това, което е свързано с използване независимо или против волята на собственика. Едни и същи са предложенията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Румен Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Това предложение го коментираме тук може би за трети път, ако не и повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаше законопроект на Волен Сидеров.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да. Всъщност законопроектът беше точно това. Всички казахме, че текстът е чудесен и ни харесва. Имахме само леки уговорки, че ако не бяхме демократи и живеехме в демократична страна. Изказахме съмнение. Аз самият съм много за този текст, защото в качеството ми на някакво длъжностно лице, преди да съм народен представител, ми се е налагало да връщаме камиони против волята ми, дето се казва сърцето се е късало. Обаче след много разговори с юристи ми казаха, че този текст не е правно издържан, поради несъответствие съизмеримостта на деянието и така нататък. Понякога за един, два кубика дърва, които струват много малко, се отнема цял камион. Много добри би действало наистина. И много проблеми би разрешило. Ако мислите, че е правно издържано, аз съм „За” да мине. Обаче ми се струва, че няма да стане работата, защото тук изхождаме малко от една презумпция, както и друг път съм казвал, виновен до доказване на противното. А би трябвало, като живеещи в правова държава, да изхождаме от презумпцията невинен до доказване на противното. Сега, на всички ни е ясно колко собственици на превозни средства си измиват ръцете, казвайки: ами, аз не знаех, аз му го дадох за друго и така нататък. Но наистина има и такива случаи. И някак си, много е важно да не оставим ненаказани виновни, но не по-малко важно е, да не накажем невинни, което е ужасно. Така че тук съм силно разколебан и по-скоро не, въпреки че ми се иска да е да.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерство на земеделието. Даниела Ангелова, заповядайте!
ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА, началник отдел в Изпълнителна агенция по горите: Благодаря, господин Председател. По принцип звучи добре като предложение, но от правна гледна точка има немалко тълкувателни решения на съдилищата, които казват, че не може с административни наказания, да се налагат по-тежки наказания от тези, предвидени в Наказателния кодекс. Общият принцип за наказанията трябва да бъде съразмерно с извършеното нарушение. И не на последно място се засягат права на трети лица, които нямат никакво отношение към нарушението. Административно-наказателната и наказателната отговорност е лична. Така че решението е Ваше, но това е чисто правният коментар.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Първо, присъединявам се към чувствата на всички тези, които са предложили и вътрешно подкрепям подобно предложение. Все пак искам да кажа следното. Няма смисъл да си изнасяме тук лекции за демокрация. Но моля всички тези, които дават това предложение, Наказателният кодекс сега се приема, много Ви моля да засилим санкциите по чл. 235, сегашният чл. 237, които са престъпления срещу горското стопанство. И там е мястото на тези предложения. В цялостната система, за да можем наистина да имаме решение. Освен това Вие всички знаете, че може да се пише всичко на хартия, въпросът е какво се предлага след това и от съответната независима съдебна власт. И тук да създаваме допълнително почва за практики в съдебната власт, които не ни харесват, няма смисъл.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ, председател на Управителния съвет на Асоциацията по парковете в България: Масовата практика в момента е тези кражби и незаконен износ да се извършват изключително с автомобили на служители от държавните предприятия. Мога да Ви дам пример и със съдебна практика. Един директор на природен парк има няколко автомобила на неговата фирма, само че се ползват и от трети лица на територията на този парк. Той вече не е директор, бивш. В момента това е – едни и същи нарушители, с едни и същи средства, само дето не са техни, а са на някого в съседната кола. Взаимоотношенията между две частни фирми - едната предоставила стока, другата извозвала неправомерно съответните средства. Това са си техни проблеми. Те могат да си ги изчистят в други закони. Преди малко стана същото и за при частната собственост. Между другото това сме го дискутирани точно с прокурори и със съдии преди един месец, няма и толкова.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Аз апелирам народните представители, участващи на това събиране, да бъдат по-активни при промените в Наказателния кодекс, които предстоят. Благодаря. Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА. Щом всичко прехвърляме в Наказателния кодекс, все пак в основния закон е записано, че „вещите послужили”. Но този текст, както е записан, няма да има нито един санкциониран. За какво е вкаран този текст в закона през 2011 г., след като сега казваме, всичко в Наказателния кодекс. Значи, Вие самите разбирате, че тези „вещи”, както е записано „послужили” и така нататък, се отнемат. Това е записано. „В полза на държавата, независимо от това, чия собственост е, освен ако се установи, че се използват независимо или против волята на собственика”. С това допълнение на практика този текст няма абсолютно никакво значение, че съществува. И по-скоро като е приет Закона тогава да прехвърляте в Наказателния кодекс всичките неща. Ако не съществуваше, ние нямаше да предложим да го променяте в момента. Той не работи. Просто винаги ще има случаи, в които винаги ще се облагодетелства някой.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искате ли думата, господин Кръстев
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Само искам да кажа, че почти всеки месец всяка регионална дирекция провежда търгове за продажба на конфискувани средства включително камиони и леки коли, така че този текст работи в тази част за конфискацията. Не работи, както казвате, в тази част, когато е примерно един ТИР. Ние имахме такива случаи. Шестнайсет ТИР-а закараха на Витиня и 16-те ТИР-а, искаха да ги върнат, защото те бяха на транспортна фирма. Нарушението беше извършено от някакъв шофьор.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на народен представител Велизар Енчев. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 1, „Въздържали се” – 13.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на народен представител Светла Бъчварова. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – 1, „Въздържали се” – 13.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По вносител § 24, няма да Ви казвам кой е пореден след промените. Който е съгласен § 24 по вносител да бъде подкрепен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Румен Желев. Предложението е отразено по принцип. Предложение на народен представител Светла Бъчварова. Също е отразено по принцип. Предлага се редакция за създаване на нов § 41.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип е прието предложението, но е изпуснато възможността да се закупува тази земя.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Говорим за часовете – тъмната част и светлата част.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: То понеже е предложение за един параграф. Параграфът е 41, който е на редакция на Комисията. Всичко е обединено, затова говоря, че нашето предложение…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Само секунда. Частта, която касае светлата и тъмна част, нямаме проблеми. Отиваме на 1а.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Параграф 1а означава стопанските дворове на горски територии на ТКЗС-та, които съответно в Закона за собствеността имаме процедура, в която има възможност те да бъдат ползвани или закупени прилежащите площи, докато в горските територии това не е осъществено. И аз не го виждам, като говорихме с доцент Костов преди това, възможността те да бъдат закупени. Защото това е прилежаща площ на земеделски…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Права сте, госпожа Бъчварова. Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: В Министерството работихме по тази тема, тъй като предложението е логично. Аз ще си позволя да прочета редакцията по отношение на възможността да се закупят тези територии, но ще прочета цялата редакция на Вашето предложение, то не е толкова дълго.
„§ 1а. (1) Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на организации по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, намиращи се в горска територия – държавна собственост, могат да ползват възмездно прилежащата незастроена част от земята.
(2) Ползването на прилежащата незастроена площ по ал.1 се осъществява след сключване на договор за отдаване под наем по реда на чл. 41-46 без провеждане на търг.
(3) Лицата по ал.1 в срок до три години от влизане в сила на този Закон, могат да подадат заявление за закупуване на прилежаща незастроена част от земята до министъра на земеделието и храните, придружено с:
1. Копие от документ за самоличност и удостоверение за актуално състояние и код по регистър БУЛСТАТ.
2. Документи, удостоверяващи собствеността върху сградата.
3. Скица на имота с обозначени координатни точки.
4. Документ, определящ нормативно прилежащия терен.
5. Доклад и удостоверение за оценка по реда на Наредбата по чл. 86.
Ал. 4 Министърът на земеделието на храните издава или отказва да издаде заповед за продажба. В едномесечен срок от влизане в сила на заповедта лицето заплаща цени, такси, данъци, разноски.
Ал. 5. Въз основа на заповедта и надлежен документ за платени суми по ал. 4, представени от купувача, министърът на земеделието и храните сключва договор за покупко-продажба.
В случая разликата от Вашето предложение, професор Бъчварова е, че тук не се подкрепя плащането с компенсаторни бонове и замените. Става въпрос да си го изкупят по нормални цени.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, аз нямам нищо против, това е една възможност, която досега не съществуваше. Само че в Закона за собствеността сме изписали, че всички възможности съществуват. И някакво противоречие ще се получи между двата закона, става въпрос за стопански дворове на бившите ТКЗС-та. Иначе това че съществува процедура, добре. Нямам против.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Аз Ви моля все пак да се съгласите, защото това все пак е едно изключение, тъй като сроковете са изтегли отдавна и тъй като в Закона за горите имаме и други случаи.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А как ще оцените тази земя? Защото има една Наредба от деветдесет и някоя година.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Имаме наредба за горските територии и я оценяваме като горска територия и като земя, която ще се изкупи. Тя е от 2011 г.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото земите са по друг начин. Това е прилежаща земя.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Но тя се води горска територия и там има такива случаи. Само да кажа защо не искаме да бъде по друг начин. Все пак това са горски територии, независимо че са стопански дворове. Имаме и други случаи в горски територии, така наречените вилички, които са построени по § 123. За тях е изтекъл всякакъв срок за подаване на документи. В случая също е изтекъл всякакъв срок. Ние обаче казваме, че отваряме срока за тези, които са стопански дворове. С аргумента, който имаме в Министерството, че това са все пак територии, в които се произвежда нещо, а не са виладжийски истории. И затова Ви моля да подкрепите тази редакция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложената редакция, прочетена от Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Припознавам редакция на § 1а така, както я прочете заместник-министър Костов.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, по първата част нямаше оспорване, втората част беше подкрепена, поне привидно, сега моля да подкрепите и с гласуване промените в § 43. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за създаване на § 44 и § 45, които са технически до голяма степен на Румен Желев, отразени са предложенията. Моля да бъдат подкрепени.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 26 по вносител. Има предложение от народен представител Светла Бъчварова за отпадане. Предлагам внесеното от народен представител Светла Бъчварова предложение § 26 по вносител да отпадне. Който е „За”, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3 , „Против” – 12, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението на народен представител Дора Янкова. Имате ли изказване?
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Искам да попитам, знаете ли какво гласувате в момента?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожа Янкова беше възпрепятствана да присъства. Предполагам, че ще го защити в зала. Аз съм си писала въпросителна, ако трябва да бъда честна.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Защото го гласувате и все пак не знаете какво гласувате. Веднъж да се извърши сечта на пет и десет години в частните имоти. Тоест аз имам един частен имот и примерно от него мога да си добивам по пет кубика дърва всяка година а мои нужди, обаче не ми дава Законът веднъж на пет или на десет години.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предполагам, че ще има мотив, който ще иска да изложи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен с предложението на народен представител Дора Янкова за пет и десет години, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3 , „Против” – 12, „Въздържали се” – 2
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Връщаме се на § 26 по вносител. Който е съгласен § 26 по вносител да бъде подкрепен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 14 , „Против” – 3, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 25 по вносител. Имаме предложение на народен представител Светла Бъчварова да отпадне. Моля, който е съгласен, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 6 , „Против” – 2, „Въздържали се” – 9.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 25 по вносител. В редакция на Комисията. Който е съгласен да го подкрепи, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 6 , „Против” – 2, „Въздържали се” – 9.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за редакция на § 25, който става § 47 по новата номерация. Има предложение на народен представител Желев. То е отразено по принцип със систематичното му място в § 43. Гласуваме предложението за редакция на § 25, който става § 47 по новата номерация, на предложението на Румен Желев, което ще намери систематично място. То е отразено. Параграф 26б. Наказателният кодекс. Оттегляте ли го, господин Желев? Оттегляте го, няма да го гласуваме. Предложението на професор Бъчварова за отпадане на § 27 по вносител. Гласуваме.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Ако искате да знаете какво гласувате. Знам че се изморихте всички и аз се изморих, но все пак да кажа. Издават се регистрации на завършилите лесовъди. Ние казваме, че предлагаме на вносител тези, които в момента са си подали документите и чакат регистрацията да потече, процедурата до влизане в сила на този Закон да завърши по стария ред. Като влезе в сила новият закон, тези които след това подадат документите за регистрация, по новия ред. Заварено положение.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Оттеглям.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова оттегля предложението си.
ИНЖЕНЕР ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР, Браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи: Извинявам се много, но има един § 26а на господин Желев. Гласуван е по-рано. Понеже тук при нас са малко по-стари предложения значи, аз ще Ви кажа, че се променя срокът на сертификация на фирми от 1.1.2016 на 1.1.2018 г. Тоест нали ще се борим със сивата икономика, а тези между нас сертификации са свързани с фирми и те всички имаха петгодишен срок да се сертифицират. Сега изведнъж им се удължава този срок.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, моля.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Сертификацията на фирмите по системата ИСО е дейност вътрешна на фирмите, тя подобрява организацията на работата, но не гарантира нищо за произхода на материалите. Тук не говорим изобщо за сертификация. Сертификацията на фирмите по ИСО-стандарти подобрява организацията на работа, тя няма придадена стойност към продукта за горите и не се бори с незаконната дървесина, не проследява движението. Проблемът освен всичко това е, че такава сертификация доста пъти натоварва по-слабите фирми. Поради тази причина предложението на господин Желев е това да не е 2016 г., понеже сега натоварваме фирмите, вие казвате с GPS-и, с камери и така нататък, да се отложи за 2018 г. това изисквана. По-нататък трябва да се мисли как сертификациите по ИСО-стандарти, макар че политиката на Министерството е да подкрепя това нещо, евентуално да станат по-задължителни и за преработвателите. Защото ако и преработвателите не са по тази верига, само горските стопанства, тогава продуктът излиза всъщност без сертификат и няма придадена стойност за държавата и за производителите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласували сме го вече. Доцент Костов обясни за какво става дума. Предложение за редакция на § 27, който става § 48. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 28 по вносител, който касае Закона за лова. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Дора Янкова за създаване на нов § 28а.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Става въпрос за, преди всичко в Родопите разбирам, че е този проблем, със заварени действащи или възстановили дейността си горовладелски кооперации, които се претендира да бъдат първоприемник на кооперациите, на които им е отнета дейността през 1947 г., тъй като явно в горския сектор не е имало процедурата подобна, както е при земеделските кооперации. Предложението е те да бъдат припознати като правоприемници съответно на това, което притежават като собственост в идеални части. Това е предложението. И разбирам, че в Родопите има доста такива горовладелчески кооперации, които не са признати като първоприемници.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние водихме разговор с народен представител Дора Янкова, със заместник-министър Костов и с потърпевши, така да се каже, от Родопите. Аз мисля, че доцент Костов има предложение в тази посока, но не тук, защото няма готовност Министерството. Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Това касае Закона за кооперациите. Към този момент тези случаи, които в общи линии не са достатъчно добре документално подкрепени, затова техните претенции падат в съда и то на няколко пъти, сега можем единствено да ги удовлетворим с промяна в Закона. Тук е по-правилно да се спомене Законът за кооперациите. Ние сме се събрали да обсъждаме не как да реституираме гори. И Министерството на земеделието и храните предложи на Министерски съвет мерки за опазване на горите и да изчистим някои редакционни неща, които са лесни. Сега, ако трябва да говорим за регистрация на горите, Министерство на земеделието и храните не е подготвено в момента за това нещо. Още повече, че достатъчно много гори бяха реституирани по начини, които са спорни. И тъй като имаме съдебни решения, които на няколко пъти им отказват на тези хора признаването на собственост, в момента нямаме юридическа готовност да припознаем това решение. Затова предлагаме то да отпадне и да не се разглежда.
ППРЕДС. РУМЕН ЖЕЛЕВ: Подлагам на гласуване предложението на Дора Янкова народен представител. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 5 , „Против” – 3, „Въздържали се” – 9. ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Велизар Енчев. Чл. 83а от ЗАНН. Предлагам направеното предложение да бъде гласувано от Комисията. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – няма , „Против” – няма, „Въздържали се” – 17.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 29. Има предложение на народен представител Светла Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук става въпрос за GPS-те да бъдат от 2016, а не от 2017 година, както е записано след две години. И какво стана с камерите? Ако все пак се приеме, както и ние гласувахме, това означава т.2 да отпадне. От 2016 г. и двете да влязат. Това е
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Костов, аз предлагам да подкрепим предложението на госпожа Бъчварова.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Министерството на Земеделието и храните имаше в началото тази идея да бъде от 2017 г., защото това нещо изисква нотификация наистина пред Брюксел. Ние сме изпратили съответните документи. Нормалната нотификация е обикновено шест месеца. Това означава, че от 2017 г. може би ще сме ОК с нотификацията. Така че да смятаме, че Вашето предложение, професор Бъчварова, въвеждането на GPS-те да бъде от началото на 2016 г., е ОК.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: С подкрепената т.1 и текста, който имаме като предложение горе в редакцията, моля да гласуваме. Гласуваме § 25 и § 27 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:Благодаря Ви, бяхте експедитивни. Обявявам заседанието за закрито.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ


149 040 знака