1. Представяне, обсъждане и приемане на допълнение към доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен на 04.06.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 26




На 8 юли 2015 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:




ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне, обсъждане и приемане на допълнение към доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 май 2015 г., приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за закриване на Националната служба по зърното № 502-01-44, внесен на 04.06.2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги, добър ден, уважаеми гости. Започва заседанието на Комисията по земеделието и храните. Имаме кворум. Моля да бъдем експедитивни защото дневният ред е доста тежък. Подлагам на гласуване дневния ред в следния му вид.
1. Представяне, обсъждане и приемане на допълнение към
доклада за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на
Закона за горите № 502-01-40, внесен от Министерския съвет на 28
май 2015 г. , приет на първо гласуване на 10 юни 2015 г.
2. Обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване
на Законопроект за закриване на Националната служба по зърното
№ 502-01-44, внесен на 04.06.2015 г.
3.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6
юли 2015 г.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приема се единодушно.
По точка Първа наши гости днес са доцент Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, инженер Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Виржиния Хубчева – директор Дирекция „Развитие на горски сектор” в Министерство на земеделието и храните, Ценко Ценов – директор Дирекция Изпълнителна агенция по горите и Даниела Ангелова – началник отдел в Изпълнителна агенция по горите.
Нашите гости днес са тук, защото ще разгледаме отново допълнителни предложения на природозащитници, на самата агенция, няколко текста, които, ако Вие одобрите, ще включим към Доклада по Закона за горите, който изработихме предишния път в едно много тежко заседание, за което Ви благодаря още веднъж, но който не е внесен в парламента, и тези текстове могат да бъдат включени, разбира се, пак казвам, ако Вие ги гласувате. В началото на заседанието обявявам, че заради евентуален конфликт на интерес, аз няма да гласувам. Давам думата на представителите на Изпълнителната агенция по горите по тези няколко предложения. Инженер Тони Кръстев, заповядайте!
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа. Предлагаме следните промени. Предлагаме в § 6, който би трябвало да стане § 8, да се направи следното допълнение: „В чл. 84, ал. 1 след думата „когато” се добавя думата „физическо или юридическо лице”. Това предложение създава възможност само физическите и юридическите лица да правят предложения техните самозалесили се територии да бъдат върнати като земеделски земи. С този текст държавата и общините губят правото, когато територии, тяхна собственост са се самозалесили, да бъдат изчиствани, да бъде изсичана растителността и да бъдат връщани като земеделски земи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Една справка, която беше направена в Министерство на земеделието и храните, показа че ако прегледаме всички такива общински и държавни земеделски земи, които потенциално са придобили характер на гора, ние не ги знаем всичките, може да се стигне до числа от порядъка на осем милиона декара. Ако ги заявят собствениците, общините и държавата, ще трябва да проведем гола сеч на осем милиона декара или осемстотин хиляди хектара, което е много голяма площ.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, имате думата за становища. Ако нямате такива, предлагам на гласуване параграфа. Имате ли становища? Инженер Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Подкрепям предложението на Министерството на земеделието и горите. Важно беше да се защити интереса на физическите и юридически лица. Когато става въпрос за държава и общини, интересът е да имаме залесени територии.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Същевременно с отказа на общините спасяваме едни осем милиона декара, които потенциално могат да бъдат изсечени. Инженер Желев, припознавате ли този текст на базата на чл. 80, ал. 4?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да, припознавам го.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Считаме за вносител на предложението инженер Румен Желев на основание чл. 80, ал. 4 по § 6, който става § 8, и се прави следното допълнение. „В чл. 84, ал. 1 след думата „когато” се добавя „физическо и юридическо лице”. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Инженер Кръстев, следващото предложение за създаване на нов § 27. Заповядайте!
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Предложението е следното. Предлагаме да се създаде § 27 с чл. 213а.: „Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите определя със заповед обема на информацията относно добива и транспортирането на дървесината и недървесни горски продукти, когато е публична. Изпълнителна агенция по горите осигурява свободен достъп до информацията.”
Искам да кажа, че този текст е по инициатива на „За да остане природа в България”. На практика Изпълнителната агенция по горите и Министерството на земеделието и храните имат такава политика. То е само обличане в законна форма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Преди да Ви дам думата за дискусии, инженер Желев на основание чл. 80, ал. 4, припознавате ли текста, предлагате ли го?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да. Отговаряме на общественото настроение за повече светлина, повече публичност във всички дейности в горите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, инженер Желев. Имате думата за разискване. Няма желаещи. Който е съгласен да се създаде нов § 27 по доклада, останалите се преномерират. Създава се чл. 213а с текст.: Изпълнителният директор на Агенция по горите определя със заповед обема на информацията относно добива и транспортирането на дървесината и недървесни горски продукти, когато е публична. Изпълнителна агенция по горите осигурява свободен достъп до информацията.” Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Гласуваме по принцип, защото може да се наложи промяна на систематичното място.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Инженер Тони Кръстев има думата за § 25 по вносител и § 48 по доклада.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Благодаря. Предложението ни е следното. Ал. 4 придобива следния вид. В списъците на ал. 3 се включват:
1. Имоти или части от тях, собственост на физически или юридически лица, които към 1 март 1991 г. са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения, но не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост;
2. Имоти, които са възстановени или придобити по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и отразени върху кадастралната карта или върху картата на възстановената собственост като земеделски територии, но са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения преди 1 март 1991 г.;
3. Имоти държавни или общинска собственост, придобили характеристиката на гора”.
Това предложение е в един и същи дух с първото
предложение, което направихме. Тоест всичките имоти, които са държавна и общинска собственост, придобили характеристика на гора, се включват като горски територии, независимо кога е възникнала гората преди 1991 г. или след 1991 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Дискусии, становища, мнения? Заповядайте, господин Данев!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Ако може експертите да дадат малко повече информация за естествено и изкуствено създадени насаждения.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз мога да отговоря. Естествените насаждения, господин Данев, са създадени по естествен път, а изкуствените – по изкуствен път. Шегувам се. Естествените са самозалесили се територии. Изкуствените са създадени за засаждания, това са така наречените горски култури.
ДОБРИН ДАНЕВ: Върху земеделски земи създадени?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Станали земеделски земи. Това е създадено примерно по времето на един друг режим, по времето на социализма масово са се създавали такива.
ДОБРИН ДАНЕВ: В смисъл, че те когато са влезли в плана за саморазделяне, те са се водили като земеделски земи до 1991 г., а са били изкуствено създадени гори. В смисъла, че когато те са влезли в плана за земеразделяне, те са влезли като земеделски земи, а са били изкуствено създадени гори.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Двайсет години, трийсет години дори преди това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Данев, удовлетворява ли Ви отговорът? Благодаря. Други изказвания? Няма.
Който е съгласен в § 25 по вносител и § 48 по доклад ал. 4 да се измени така: „Ал. 4. В списъците по ал. 3 се включват:
1. Имоти или части от тях, собственост на физически или юридически лица, които към 1 март 1991 г. са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения, но не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост;
2. Имоти, които са възстановени или придобити по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и отразени върху кадастралната карта или върху картата на възстановената собственост като земеделски територии, но са представлявали естествени или изкуствено създадени насаждения преди 1 март 1991 г.;
3. Имоти държавни или общинска собственост, придобили характеристиката на гора”.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И последна, четвърта точка, която съгласно договорката или ангажимента на народния представител Румен Желев, съгласно чл. 80, ал. 4 е подкрепена и внесена от него, инженер Тони Кръстев за разяснение.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Благодаря. Направеното предложение урежда въпроса с горите, собственост на физически или юридически, които са собственост на повече от едно лице. Тоест за тези насаждения, за които има издадени позволителни за сеч към момента на влизане на Закона в сила, продължават да бъдат гледани по досегашния ред - няма да бъдат прекратявани договори, няма да бъдат прекратявани позволителни за сеч.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, инженер Кръстев. Колеги, който иска да вземе думата по така прочетения текст, моля. Няма. Който е съгласен да се създаде нов § 50 по доклада, а досегашният да се преномерира, а именно § 50: Разпоредбата на чл. 111, ал. 8 не се прилага за ползването на дървесина от имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има издадени позволителни за сеч преди влизането в сила на този закон”. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ВЕРОНИКА ФЕРДИНАНДОВА, Българско сдружение за защита на птиците: Добър ден на всички. Представлявам Коалиция „За да остане природа”. Благодаря за поканата и дадената дума. Искахме да повторим две от предложенията, които са разглеждани вече, но мислим, че е много необходимо те да се прегласуват и да се преосмислят. Едното от тяхq е свързано със създадена административна отговорност на юридическите лица. Тоест фирмите, които наемат работниците, които извършват сечта в горите, също да бъдат административно наказвани, когато се извършва нелегална сеч и това да стане в нов чл. 269а за нарушения, извършени от физически лица в рамките на изпълнение на трудови и други договори, наказуеми по чл. 256, 258, 260, 261, 263, 265 и чл. 266, се наказват с глоба и юридическото лице, с което е сключен договора, в размер двойно по-голям от глобата за физическото лице. Значи, тук можем да направим аналогия със Закона за устройство на територията, където строителните фирми също носят отговорност за незаконното строителство, не само техните работници. Ние имаме информация, че от всички актове, които са извършени до момента, 1439 акта са за физически лица и само 64 са тези на юридическите лица. Ние много добре знаем, че физическите лица са малоимотни работници, които не могат да бъдат глобени, защото те всъщност нямат имущество. И всъщност отговорността е на тези, които ги наемат и които трябва да контролират каква дейност и как я извършват по договорите. Това е моето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, чухте предложението. Имате ли становища, желание за изказване? Инженер Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Ние вече сме го гледали това предложение. Идеята на колегите е добра, ясно е какво се търси. Обикновено ние говорим, те са го написали и в мотивите си, обикновено нарушенията се извършват от резачите с моторни триони, които са бедни, малоимотни, малограмотни и така нататък и после, когато им съставиш наказателно постановление впоследствие, се оказва, че то не може да бъде събрано. Но не знам, аз и миналия път си говорихме с тях, едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш. Аз по принцип съм склонен да отиваме и към утежняване санкциите и тези истинските хора, които стоят зад извършителите с нарушенията, да си получават заслуженото, но опрем ли в юридическата материя, става объркване. Миналия път имахме лек спор, аз направих консултация с юристи и се оказва, че не може да се наказва с глоба юридическото лице, а само с имуществена санкция. Така че има неиздържани неща. Иска ни се да бъдем много по-категорични, но трябва според мен, да се огледат и да се прецезират много добре текстове, защото иначе изпадаме в безтегловност и олекваме. Така че в този вид, колкото и да ми се иска, някак си в момента не съм готов още да го подкрепя, независимо че като цяло те са прави. Не можем да хващаме най-накрая последния, а другия, истинския подбудител на нарушението, да стои в сянка. Но пък и, както си говорихме и преди това, когато хванеш един пиян шофьор да шофира автобус, не му отнемаш автобуса и не наказваш шефа на фирмата. Носи си той персонална отговорността. В крайна сметка отговорността е персонална. Пак казвам, колегите по никакъв начин да не ме считат за противник на тяхното предложение. Аз съм „За” колкото се може повече ред да има в горите, но все пак трябва да се разпростираме н рамките на възможностите, които правото ни дава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев. Народен представител госпожа Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Колеги. Наистина тези предложения са доста разумни, но тъй като ние в момента правим едни козметични промени в Закона за горите, предстои ни тепърва да се разработи стратегия и нов Закон, аз предлагам тези предложения да ги преговорим, да ги обмислим и евентуално да се включат в следващите наши предложения за Закон за горите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петрова. Други становища? Инженер Кръстев, моля.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Благодаря, господин Председател. Да, този текст го обсъждахме, но да напомня какво се крие зад този текст. Искам да Ви кажа, че една част от актовите, които се създават по Закона за горите, се създават от лицензираните лесовъди на юридическите лица. Представете си какъв ще бъде този лицензиран лесовъд, който ще състави акт на физическото лице нарушител и същевременно ще състави на самото си предприятие, ще наложи двойна глоба. Тоест това е един от начините да накараме лицензираните лесовъди на фирмите да не правят актове.
Второто, и сега съществува текст в ЗАНН и Закона за горите, в който е казано, че се наказват ръководителите на юридическите лица. И затова, когато се гледа справката за актовете се виждат повечето физически лица, защото актовете по този ред са на физическите лица, ръководители на фирмите. Така че там не можете да го отделите. Затова нашето предложение е на този етап този текст да не бъде приет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам на гласуване направеното предложение. Няма народен представител, не са Ви го припознали, за съжаление. Дайте Вашите други предложения да чуем.
ОТ ЗАЛАТА: Беше внесено от Велизар Енчев предишния път.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: То е отхвърлено. Сега, трябва по чл. 80, ал. 4 да го припознае народен представител. Имате думата, дайте вашите допълнителни предложения.
ВЕРОНИКА ФЕРДИНАНДОВА, Българско сдружение за защита на птиците: Аз имам още едно предложение, то е свързано и се отнася за конфискацията на всички средства при незаконния дърводобив. Има предложение да се промени чл. 273, като се заличи израза „освен, ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им”. Това е нещо подобно. Значи, извършват се престъпления с някакви моторни превозни средства, които не се конфискуват, защото собственикът им не ги е използвал лично.
ОТ ЗАЛАТА: Това е гласувано миналия път.
ВЕРОНИКА ФЕРДИНАНДОВА, Българско сдружение за защита на птиците: Да, знам че е гласувано миналия път.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да, ясно е, но всичко, което се предложи, да го чуем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, да, нека да го чуем. Имате думата.
ВЕРОНИКА ФЕРДИНАНДОВА, Българско сдружение за защита на птиците: Това е предложението ми – чл. 273 – да се конфискуват моторните превозни средства и да се премахне текста, който е „против волята на собственика им”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате думата. Професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние това предложение сме го направили. Комисията го отхвърли, но ако трябва да се гласува пак, го препотвърждаваме. Защото наистина има ситуации, в които зад хора, които съответно нямат нищо общо с извършването на каквато и да било нерегламентирана дейност, стоят други. Това са собственици на транспортни средства и така нататък. Такова предложение мина миналия път пред Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Припознавате го на база чл. 80, ал. 4. Добре. Доцент Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, приятели от Коалиция „Да остане природа в България”. Това предложение периодично влиза в парламента. Независимо кой го предлага, парламентът го отхвърля и аз се радвам, че парламентът го отхвърля, защото независимо от проблемите, които имаме в държавата и в нашето общество, ние трябва да запазим едно ниво на демократично мислене, на справедливо мислене, в което не можеш да отнемеш нещо, което не ти принадлежи. Само Ви давам алтернативата какво би се случило в една доста незряла среда на лични взаимоотношения, когато започнеш тенденциозно да предлагаш подобен текст. Обявявам по някакъв начин от силата си на горски на място, че тук в товара има нещо нередно. Хайде, камиона се отнема. Обявявам че е откраднато. Могат да се извършат конкретни саморазправи с неудобни по места. Подобно нещо вероятно работи в свръхразвити демокрации, каквато нашата не е. Затова Ви призовавам, всички народни представители, да останем на земята, да останем верни на принципите и на традициите, които имаме в нашата държава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предвид на това, че народният представител професор Светла Бъчварова припозна това предложение, подлагам на прегласуване текста, който беше внесен преди малко. Моля, който е съгласен с така направеното предложение, което съществува в стария доклад, но е отхвърлено, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” – няма, „Въздържали се” – 10.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението е отхвърлено. Резултатът го чухте. Благодаря на представителите на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителна агенция по горите. Благодаря на нашите приятели от организация „За да остане природа в България”.
Преминаваме към втора тока от дневния ред. Гости по нея са: доктор Цветан Димитров – заместник-министър на Министерство на земеделието и горите, господин Георги Стоянов – главен секретар на Министерството на земеделието и храните, господин Слави Кралев – директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите” към Министерство на земеделието и храните.
Повечето от Вас бяха в зала, участваха в гласуването.
Колеги, за по-експедитивно – Доклад относно законопроект за закриване на Националната служба зърното № 502-01-44, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2015 г., приет на първо гласуване на 26 юни 2015 г.
Подлагам на гласуване на първо място, предложението за наименование на Закона – Закон за закриване на Националната служба по зърното. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 1, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Предложението за наименование на Закона се приема.
Член единствен – Закрива се Националната служба по зърното, специализирана административна структура към министъра на земеделието и храните. Предлагам да гласуваме този единствен член по вносител. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 1, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преходни и заключителни разпоредби. Преди да го подложа на гласуване, имате ли някакви становища? Предлагам първо, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, да бъде подложено на гласуване. Моля който е „За”, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” - няма, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приема се. Параграф 1. Предлагам, ако няма становища по този параграф, да гласуваме по текста на вносителя. Който е съгласен § 1 по текста на вносител да бъде подкрепен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” - 1, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 1 се приема.
Параграф 2. Няма направени допълнителни предложения. Предлагам да гласуваме текста на § 2 по вносител. Моля, който е съгласен § 2 по вносител да бъде приет, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” - 1, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 2 се приема.
Параграф 3. Има предложение на народен представител Светла Бъчварова. Заповядайте, професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.Става въпрос за следното. В § 3 предложението на Министерството е трудовите и служебни правоотношения със служителите в централната лаборатория за окачествяване на зърно да се уредят по реда на чл. 123. Тоест те не се прекратяват, а се преназначават съответно в Българската агенция по безопасност на храните. Предложението което правим към тази група от заети в Националната служба по зърно, това е главна дирекция „Зърно и зърнени продукти”, които са съответно заети в териториалните поделения на агенцията, по същия начин да бъдат преназначени в областните служби „Земеделие”. Причината да го предлагаме. Смятам, че там има достатъчно специалисти, които познават естеството на работата. Защото съгласете се, че в областните служби „Земеделие”, общинските служби едва ли могат да бъдат намерени такива специалисти, които да знаят наистина как се осъществяват проверки и какъв съответно е редът и начинът, по който те ще изпълняват своите задължения. Затова предложението е само за Главна дирекция „Зърно и зърнени продукти” на секционните поделения, да бъдат съответно уредени техните трудовоправни отношения по чл. 123 и съответно тези, които остават специалистите – счетоводство, юристи и така нататък, които са в централно управление, да вървят по начина, по който е записано в § 3, по ал. 2 на чл. 328. Това е предложението. Смятам че по този начин поне може наистина да се очаква една експертно квалифицирана работа на дейностите, които трябва да се изпълняват на това ниво, което е важно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви професор Бъчварова. Министерство на земеделието, заповядайте. Георги Стоянов, главен секретар.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ, главен секретар на Министерството на земеделието и храните: Уважаеми господин Председател, дами и господа нарои представители. Ние сме внесли становище по отношение на тези предложение. Разбира се, при извършването на една административна реформа, най-важен е експертният потенциал. За Министерството е много важно да бъдат запазени експертите и специалистите в тази област. Въпросът е, че след като се прави тази административна реформа, една част от функциите, които досега са изпълнявали тези експерти по места, отпадат по простата причина, че се закриват определени режими и се прекратяват. Така или иначе нашите анализи са показали, че в 18-те териториални звена, в някои от тях има повече от един експерт. Нашият анализ е показвал, че във всяко едно от 18-те териториални звена е достатъчно, поради това че намаляват функциите, да остане само по един експерт. Тези експерти сме планували да бъдат освободени и след това назначени в областната дирекция „Земеделие” по простата причина, че от правна гледна точка няма как да се направи подбор, кой да бъде този човек, който да премине в службата. Защото те в някои от звената са с еднакви длъжности, в някои от звената са с висше образование, в някои от звената са със средно образование. И поради тази причина ние считаме, че няма как да се случи това като промяна. И, разбира се, има и още един мотив, който не сме го записали. Тези хора, които бъдат освободени и след това назначени, ще им се вдигнат заплатите. А пък, ако са с преминаване, няма как да се вдигнат, защото сега са им ниски заплатите, в областна дирекция „Земеделие” по принцип ще бъдат по-високи. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища? Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това няма как да е. Кажете, че не искате. Освен това 18 човека става въпрос за териториални звена. Хора, които са работили и работят със зърнопроизводители, с търговци, със складове. Освен това, ако имате някъде двама човека, това е защото районът е зърнопроизводителен, а някъде може да нямате и въобще, ако няма нужда. Така че подборът… Или пък заплатите ще им увеличим. Ние ще ги уволним, после ще ги назначим, това е несериозно. Нали трябва да промените устройствения правилник на Министерството с численост. Не приемам Вашите разсъждения. Казвам, това е специфична работа. Областните и общински служби ги направихте за абсолютно всичко да отговарят по документи, а тук става въпрос, че на място трябва да се отиде, да се направят проверки и да се знае какво да търсите там. Има ли подготвени хора в областните служби за тази дейност. Независимо че са само декларации, има проверки.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря професор Бъчварова. Аз не смятам, че Министерство на земеделието ще тръгне да уволнява добри специалисти. Имаме предложение на народния представител Светла Бъчварова. Моля първо, да гласуваме него. Моля, който е съгласен с направеното предложение от народен представител Светла Бъчварова, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” - няма, „Въздържали се” – 11.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам на гласуване текста на § 3 по вносител. Който е съгласен предложението на § 3 по вносител да бъде подкрепено, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” - 4, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 3 се приема.
Параграф 4. Няма направени предложения.
Параграф 5 също няма направени предложения.
Предлагам, ако нямате коментари по тях, да ги гласуваме заедно по текста на вносител. Няма предложения. Моля, който е съгласен, да гласува § 4 и § 5.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” - 4, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Параграф 4 и § 5 се приемат.
Параграф 6. Има предложение по чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Подкрепено. То е на Цвета Караянчева и е отразено.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България: Да го оставим в Преходните и заключителни разпоредби, моля.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да го оставим. Професор Бъчварова поиска думата. Заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Предложението на Цвета Караянчева. Ако можете да ми разтълкувате, може би от Министерството, тъй като са го подкрепили, актуална обобщена за страната информация, като първо - местонахождение, второ – количества. Кое е актуалното и кое обобщеното, като имаме и месторазположението, и наличните количества, и качеството. Просто има някаква – тя няма да е обобщена, тя ще е подробна, след като ще имаме местонахождението. И е добре да има. А съм „За” такава информация да има. Но така както е записано, няма да има никаква информация според мен. Тоест на края Министерството ще каже имаме вместимости 400 тона, запълнени са 300 тона без нищо повече да ни казват с публичността им.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерство на Земеделието. Господин Слави Кралев, заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ, директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите към Министерството на земеделието и храните: Благодаря Ви. Действително такъв текст е малко труден за редакции. Какво означава „актуална информация”? Информацията по някои от точките се събира веднъж годишно. По точка 4. Тоест тя ще се актуализира веднъж годишно, за качеството. Наличното съхранявано зърно се актуализира всеки месец. Произведеното зърно се актуализира на три месеца. Сега, обобщена. Обобщена ще бъде по т.2, т.3 и т.4, защото няма как да не бъде обобщена. Това ще бъде количеството, съхранявано в момента в страната. Това, което докладваме всеки месец на Европейската комисия. Ние даваме едни обобщени цифри. Естествено, че местонахождението няма да е обобщено, то ще бъде конкретно, съгласен съм. Може би, ако искате, държите да подобрим редакцията, във всяка от точките трябва да кажем къде е обобщено и на какъв период се актуализира. Но текстът ще стане много, много тежък.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, то е записано коя информация кога се подава. Но актуална и обобщена означава, че местонахождението няма да го има, количеството произведено зърно ще е на три месеца, така че актуална информация по т.1, обобщена т.2, т.3, т.4. Някак си, нищо няма да излезе като информация от това, което търсим. И просто текстът няма смисъла, който влагате, да има тази публичност.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кралев, моля.
СЛАВИ КРАЛЕВ, директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите към Министерството на земеделието и храните: Бъдете сигурна, че тази информация ще я има. Ние няма да я крием. Веднага искам да кажа, че освен тази информация, ние смятаме и много друга информация да публикуваме, например за състоянието на пазара в Европейския съюз на зърно. Нещо, което досега никъде не се публикуваше. Но, ако смятате, че с промяната на една дума, текстът ще стане по-добър, аз съм склонен да го приемем. Съгласен съм.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подложете подходяща дума, професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Актуална информация по т. 1 и обобщена по т.2, т.3 и т.4.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Актуална информация по т. 1 и обобщена по т.2, т.3 и т.4. Това е на Цвета Караянчева.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, иначе сроковете са описани преди това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Актуална информация по т. 1 и обобщена по т.2, т.3 и т.4.
МАГДАЛЕНА ДАКОВА, директор Дирекция „Административно и правно обслужване”, към Министерство на земеделието и храните: Предлагам да стане така: Министерството на земеделието и храните публикува на интернет страницата си актуална информация относно местонахождението и капацитета на обекти за съхранение на зърно, както и обобщена за страната информация относно т.1, т.2, т.3. Става ли?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля изчетете го за протокола. Това, което ще гласуваме, в момента го редактираме за последно.
МАГДАЛЕНА ДАКОВА, директор Дирекция „Административно и правно обслужване”, към Министерство на земеделието и храните: Точка 2: Създава се ал.2.
Ал.2: Министерството на земеделието и храните публикува на интернет страницата си актуална информация относно местонахождението и капацитета на обектите за съхранение на зърно, както и обобщена за страната информация относно:
1.Количеството произведено зърно.
2. Наличното съхранявано количество зърно.
3.Качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед , царевица и ориз.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Чл. 29, заповядайте. Ще го припознаем.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България: Изразявам общото становище и на Съюза на производители на комбинирани фуражи с молба в т.4, там където коментираме количеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и ориз, да добавим „и соя”, както и в обясненията „Що е зърно?” в чл. 29. „Зърното е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, третикале, слънчоглед, рапица и оризова арпа” с предложение за допълнение „и соя”.
Аргументите за това предложение са следните. Както знаете, в новия програмен период соята е една култура, която ще бъде премирана и съответно предпочитана като азотсъдържаща култура. За Ваша информация страната ни внася годишно около 100 до 150 хиляди тона соев шрот, който сме в състояние да произведем в наличните производствени мощности и при наличните площи, които има в страната. Също за Ваша информация ще кажа, че тази култура не е непозната за България. В периода 1931-32 г. са произвеждани над 100 хиляди тона, а в период от 1990-98 г. са произвеждани около 20 хиляди тона соя. Това е една перспективна култура, която се развива в световен мащаб много динамично и аз съм сигурна, че България ще се включи в този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, професор Станков.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз приемам това предложение и считам, че е много уместно, тъй като всички знаем каква е ролята на соята, колко много проблеми имаме с белтъчните компоненти в животновъдството, така че приемам това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: На основание чл.80, ал.4 Вие внасяте това предложение. Благодаря Ви, професоре.
Други изказвания по § 6. Имаше предложение от главния секретар господин Георги Стоянов за две кратки промени, които ще
припознае предполагам някой от нашите колеги. Заповядайте!
ГЕОРГИ СТОЯНОВ, главен секретар на Министерството на земеделието и храните: Благодаря Ви. Нашите предложения са, четейки закона, че с два съвсем козметични текста, бихме могли още да го подобрим. Става въпрос за чл. 58п, ал. 1. Текстът в момента е „Областните дирекции „Земеделие” в момента извършват проверки за дейността на данните, вписани в декларациите по чл. 58о. Тук , ако може да бъде добавено, че извършват проверки освен за достоверността, така и за подаването на декларациите. Така че текстът да стане: „Областните дирекции „Земеделие” извършват проверки за подаването и достоверността на данните, вписани в декларациите по чл. 58о”. Смятаме, че така ще дадем възможност да осъществяваме по-добре контролните механизми, с цел събирането на обективна информация.
Това е едното. И другото е, в т.2 на същия параграф, която се отнася до чл. 63а, който се създава по отношение на санкциите, в ал.1 сегашният текст е „който не изпълни задължение по чл. 58н, чл. 58о или чл. 58п ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.” Тук нашето предложение е да бъде добавен един текст по отношение на декларирането на неверни данни, така че текстът да стане: „който не изпълни задължение по чл. 58н, чл. 58о или чл. 58п ал. 3 или декларира неверни данни, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.”. Въпросът е да включим в санкцията и декларирането.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мария Белова, заповядайте!
МАРИЯ БЕЛОВА: Напълно подкрепям казаното от господин Стоянов. Да, така е. Резонни са предложенията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: На базата на чл. 80, ал. 4 предлагате от Ваше име тези предложения да влязат в § 6. Параграф 6 с така направените предложения: Първото, което беше уточнено от госпожа Дакова е внесено от Цвета Караянчева. Професор Бъчварова, промяната, която беше направена по чл. 80, ал. 4? Значи, първото предложение, което е на Цвета Караянчева, но беше формулирано от юриста Дакова, е припознато и внесено от професор Бъчварова на основание чл. 80, ал. 4. Моля да го гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” - няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Второто предложение, направено от професор Станков на основание чл. 80, ал. 4, текстът, касаещ соята. Който е съгласен т. 3 и т. 29 при обяснението за зърно. Който е съгласен с тези допълнения на професор Станков, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” - няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И двете предложения, направени на основание чл. 80, ал. 4 от Мария Белова, касаещи от 58п, ал.1 и 63а. Който е съгласен с така направените предложения от госпожа мари Белова в § 6, 58 и 60п и 60а, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” - няма, „Въздържали се” – 3.
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Току що го виждам в текста, където гласувахте току що за информацията, написано е в т. 4 „качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и ориз”. Оризът обаче не е реколта. Оризовата арпа е реколта. Оризът е вече готовият преработен продукт. Тук има просто неточност на израза.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кралев.
СЛАВИ КРАЛЕВ, директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите към Министерството на земеделието и храните: Това, което докладва България на Световната организация по прехраната /FAO/, са крайните количества ориз. Не арпата, а когато вече бъдат преработени в ориз, докладваме крайните количества на ориза. Естествено не съм специалист, не знам доколко може да се определя, предполагам, че качеството на ориза може да се определя, но ние това докладвам.
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Ще си позволя да направя коментар. Когато говорим за количество зърно, защото т. 3 е „налично количество зърно”. Когато говорим за количество зърно, това е непреработената суровина, оризова арпа по българската терминология. А относно международните статистики и информации, които вървят, там се казва „на преработена база”, но не се има предвид количество ориз, а е на преработена база. Пак е количество суровина на преработена база. И тук, когато ние говорим за количество, реколта, трябва да имаме предвид категорично суровината оризова арпа. Оризовите мелници декларират налични количества ориз. Да, знам тези регламенти и постановки, но когато говорим за обобщаване на реколта, е оризова арпа. Решението е Ваше.
СЛАВИ КРАЛЕВ, директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите към Министерството на земеделието и храните: Естествено не можем да бъдем специалисти като госпожа Влахова. Ако е наистина така, нека така да бъде.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Става въпрос, че информацията, която Министерството ще предоставя на своята интернет страница. Кой ще се интересува от арпата. Тук става въпрос за ориз.
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Вие знаете ли какво значи качество на ориз? Сега ще го превърнем в дебат.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Имате наредби, които определят кое, какво и как. Така ли е? Там, ако трябва да се конкретизира какво ще се събира, кога ще се прави, както говорим, че на страниците на Министерство на земеделието каква информация ще излиза. Нито повече, нито по-малко. Иначе в наредбите си определяйте арпата, коя реколта, как и всичко останало.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Благодаря. Връщам се на чл. 58о, мисля че се пада ал. 4. Чета от документа: „Оризовите мелници подават ежегодно до 30 септември в съответната областна дирекция „Земеделие” декларация по образец за запасите ориз по видове, които са в наличност”. Тук категорично говорим за ориз и това съвпада с тези изисквания от Европейската комисия по даване на данни, които цитира току-що господин Кралев. Така че там говорим за ориз. А когато земеделските производители подават за наличното зърно, това е третата алинея: „Земеделските производители подават ежегодно до 30 септември в съответната областна дирекция „Земеделие” декларация по образец за произведените количества оризова арпа”. Там говорим за оризова арпа, суровината оризова арпа. „и запасите от ориз по видове към 31 август”. Искам да бъде ясно, че са две различни неща. За качество на ориз, това което преди малко направих като забележка по т. 4 за страниците на Министерството на земеделието, оризът по качества, не може да даде Министерството какво е качеството на ориза, защото той по спецификация може да бъде произведен на два процента начупено, на пет процента, на десет процента, само начупен, тоест качеството е нещо, което се произвежда по спецификация. А качество на оризовата арпа – да, влага начупеност и така нататък на самото земеделско производство. Абсолютно точна съм във формулировката.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Чл. 58с, ал. 2 т. 4, която става т. 3 – вместо ориз записваме оризова арпа по предложение на народния представител професор Станков на базата на чл. 80, ал. 4. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” - няма, „Въздържали се” – 3.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България: Мога ли да Ви помоля за едно изменение? Точка 4. „качеството на добитата реколта. Записано е пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и ориз”. Липсва рапицата и соята. Рапицата липсва, това коментираме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Димитров правилно отбеляза, че говорим за икономически значими и важни култури, а не всички, защото ако вземем да ги изброяваме, сигурно ще има и други продукти, които не сме споменали.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България: С термина „зърно” определяме значимите продукти на страната. Нали това направихме в понятието „зърно”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Къде искате да бъде „рапица”.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България: В т. 4 – качеството на добитата реколта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: 58с, ал. 2 „ в качеството на добитата реколта от пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, оризова арпа” – искате да запишем „оризова арпа, рапица и соя”.
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Другият вариант е да бъде количеството произведено зърно по смисъла, който зърно е определен …
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не, чак толкова не. Значи, добавяме само „рапица”. Отново предложението е от професор Станков. Връщаме се преди да гласуваме текста, добавяме и „рапица” в т. 4, която ще стане т. 3 на 58с, ал. 2. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 14, „Против” - няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Цялата редакция с всички промени, които коментирахме досега, който е съгласен § 6 с всички отразени промени, които бяха дискутирани и внесени от народни представители, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 14, „Против” - няма, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 7. Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В Закона искам да ми обяснят, защо Министерството или който и да било, бяга от този ангажимент. Променя се Закона за държавния резерв и военновременните запаси, в който закон се казва, че Националната служба по зърно носи отговорност аз количеството и качеството на зърното, което се съхранява в резерва. Тъй като се закрива Националната служба по зърно, все пак някой трябва да носи отговорност, че това зърно го има и е качеството, което отговаря на изискванията за хлебна пшеница или зърно. Затова ние предлагаме да бъде министърът на земеделието и храните. Ако предложите някой друг също, но трябва да има отговорност. Иначе какво става? Там си има стандарт, по който държавният резерв трябва да си съхранява зърното и той трябва да се спазва. Някой трябва да контролира има ли го или го няма, знаете ситуациите. В годините дори се правеха проверки дали го има въобще зърното в складовете. Говоря за след 2000-та година. И тъй като това е все пак някакъв резерв на държавата, може да е минимален, може да няма такива функции като преди години, но е важно. И в тази връзка искам да Ви кажа, че днес с интерес прочетох, че в Европейската комисия предишният водещ темата „Земеделие” е назначен за съветник по продоволствената сигурност на Европейския съюз. Ние изобщо отказваме това понятие в България. Така е записано, че той е назначен за съветник в тази дирекция и това ще управлява. Продоволствената й част е сигурността на всяка една държава. Държавният резерв е един от тези елементи. Пак казвам, колкото и да няма такива функции, каквито имаше преди време, но все пак този Закон съществува, има такива възможности. Това е предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Господин Георги Стоянов на въпрос на професор Бъчварова и предложенията, които е направила.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ, главен секретар на Министерството на земеделието и храните: Министерството е представило своето становище. То е на Вашето внимание. Каква е позицията? Контролът върху качеството и съхраняваното зърно от Държавната агенция Държавен резерв и военно временни запаси досега се осъществяваше въз основа на възмезден договор с Националната служба по зърното. Няма аргументи, които да обосновават задължения на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси да договаря измерване и окачествяване на съхраняваното от нея зърно само с Министерството на земеделието. Считаме, че е по-уместно, да се даде възможност на агенцията да избере икономически най-изгодното предложение за извършване на тази услуга – дали ще бъде частна или държавна организация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз съм разколебан за държавния резерв. Становища и мнения.
ДОБРИН ДАНЕВ: Частна агенция? Национална сигурност. Да не се променя.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е държавен резерв.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Димитров, може ли предложението на госпожа Бъчварова, аз си позволявам да го интерпретирам, „Националната служба по зърното и феражите” да се замени. Вместо „министърът на земеделието” да стена „министерството на земеделието и храните”. И аз имам съмнението за допускането на частни структури, които ще определят държавния резерв. Браншът, искате ли думата? Заповядайте!
САВИНА ВЛАХОВА, представител на Съюза на българските мелничари и Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Само мнение, без да ангажирам никого с него. В текста се има предвид, който е предложен от Министерството, че окачествяването може да се направи от международни признати контролни организации. Те са в свободно договаряне относно цени. Тоест те могат да се договарят с държавния резерв. Отговорността за съхранението си е на държавния резерв. Нека да не забравяме, че в миналото всичките злоупотреби бяха скрепени с подписи на държавни контролни органи, които констатират, че нещо го има, което го няма. Така че всъщност, за да се избегне точно такава констатация, примери има колкото искате, в този смисъл аз разбирам предложението да бъде от международно признати контролни организации. В това число може да бъде и БАБХ, разбира се.Аз не ангажирам никого с мнение, изказвам становище. Решението е Ваше. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, моля.
ДОБРИ ДАНЕВ: Благодаря. В такъв случай от Вашето изказване разбирам, че държавните контролни органи не е възможно да контролират на територията на страната качество и количество на зърно, което мисля че е просто неуместно и не подлежи на коментар. Ако ние сами не можем да контролираме себе си, да търсим международни органи, какво става. Така че аз пледирам, това което предложихте, господин Председател, или Министерството на земеделието, или държавен орган. Очаквам предложение от експертите на Министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, ориентираме се към промяна на предложението Ви, вместо „Национална служба по зърно и фуражи” да се замени с „министърът на земеделието” да запишем „Министерството на земеделието и храните”.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Подкрепям по принцип.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подкрепяте по принцип, но вместо „министър на земеделието и храните” записваме „Министерство на земеделието и храните”. Колеги, който е съгласен с така направената трансформация на предложението на професор Бъчварова, което е подкрепено по принцип „министърът на земеделието и храните” да бъде подкрепено с „Министерство на земеделието и храните”, моля да гласува. Благодаря Ви.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” - няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Единодушно е прието предложението по § 7. Параграф 7 с направената редакция, внесена от професор Бъчварова и направеното предложение в хода на дискусиите, целия параграф с изброените горе държавни вестници и така нататък, моля да го подкрепим, който желае, разбира се.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” - няма, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приема се.
Отиваме на § 8. Не се налага редакция на § 8, моля да го гласуваме по вносител. Предложеният § 8 по вносител, без редакция, моля да бъде гласуван.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” - няма, „Въздържали се” – 4.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 9 и § 10, които нямат направени предложения, както са по вносител. Моля да ги гласуваме.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” - няма, „Въздържали се” – 4.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемаме предложенията и поправките между първо и второ гласуване на Закона и целия Доклад. Благодарим на представителите на Министерството на земеделието по т. 2.
Минаваме към т. 3 от дневния ред.
По точка Трета наши гости днес са заместник-министър Цветан Димитров, господин Стилиян Митев – директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните, Кирил Стоянов – началник отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация към Министерство на земеделието и храните, Лилия Стоянова – началник отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните. Тук също са и госпожа Магдалена Дакова и Ивелина Колева от Дирекция „Административно и правно обслужване”.
Колеги, разполагате ли с внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който беше предоставен на Вашето внимание. Започваме като даваме думата на вносителите за представяне на промените.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Основната цел на предложените изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи е да се допълни и прецезира създадената със Закона за изменението и допълнението на 20 февруари нова процедура относно даване за ползване под наем или аренда на пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд и от Общинския поземлен фонд, съгласно която е да се разпределят само на животновъди без провеждане на тръжна процедура. Предложените изменения и допълнения в законопроекта, свързани с ползването на държавните общински пасища, мери и ливади, целят разрешаване на проблема с дългосрочните договори до пет години, при които пасища и мери от Държавния и Общински поземлен фонд са отдадени чрез търг освен на животновъди, така и на лица, които не притежават животни, но са поели ангажимент да ги поддържат в добро земеделско екологично състояние.
Предвид постъпващите в Министерството множество сигнали и жалби от животновъди, в които се изразява недоволство, че големи площи от землищата, които са разположени животновъдните им обекти, се ползват от лица, които нямат животни, за фермерите практически не остават свободни терени за разпределение от общините, в това число и от държавата. В тази връзка Министерството на земеделието и храните инициира нови промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с цел подкрепа на сектор „Животновъдство”. С оглед на това, че бройките животни ежегодно от някои категории или намаляват, или не се увеличават, тоест трендът на исканото от нас като политика увеличение, все още е незначителен.
С цел пасища, мери и ливади от Държавни и Общинския поземлен фонд да се предоставят само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасища и селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ, в законопроекта е предвидено всички ползватели на постоянно затревени площи, включващи пасища, мери и ливади от Държавния поземлен фонд и от Общинския поземлен фонд, които не притежават животни или техният брой не отговаря на ползваните от тях площи, в срок до 1 февруари 2016 г., да се снабдят с животни – да ги закупят или придобият по друг законен ред, чийто брой и вид да съответства на наетите от тях площи. В случай, че до определения срок лицата не изпълнят тези изисквания, договорите им следва да бъдат прекратени от кметовете на общини или от директорите на областни дирекции, като и при неизпълнение на това задължение е предвидено на длъжностните лица да се налагат глоби.
В Закона също така е предвидено при разпределение на земите от Общинския и Държавния поземлен фонд да се запази по възможност правото на ползване върху имотите по изтеклите договори, тъй като лицата са полагали грижи и са вложили средства да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. В изготвения законопроект са направени изменения относно реда на плащания на суми за ползване на прилежащите площи към сгради или съоръжения от имуществото на прекратени организации по § 12 на ЗСПЗЗ – бившите ТКЗС, които се дължат от 09.02.2011 г. до момента на придобиване собствеността върху земята. Предложените изменения са продиктувани от постъпващи жалби от собственици на сгради и съоръжения, придобити след определената в Закона дата, които считат, че не следва да дължат суми за времето, през което те реално не са ползвали имотите. Предвид основателността на възраженията, че новите купувачи плащат дълг на предишния собственик, да когото не са били уведомени, в законопроекта са уредени различни хипотези а периодите на плащане, които се отчитат в момента на придобиване на собствеността върху сградите или съоръженията. Предвиден е предварителен административен контрол върху решенията за възстановяване правото на собственост, който ще бъде осъществяван от определена заповед на министъра с длъжностно лице на Министерството на земеделието и храните, което ще участва в състава на съответната общинска служба по земеделие и ще подписва същото решение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин заместник-министър. Представител на Националното сдружение на общините в Република България господин Пламен Петров, който е юристконсулт, също и е при нас. Откривам дискусията по внесения законопроект. Заповядайте, професор Бъчварова:
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да Ви кажа, че тази промяна в Закона е очаквана и ние я подкрепяме. Това на практика е втора година опит да се направи наистина една система, в която приоритетни да са тези, които притежават пасищни животни, да имат възможност да разполагат с ливадите и пасищата. И от тази гледна точка предлаганите промени ние ги подкрепяме и ще гласуваме на първо четене, като съответно между първо и второ четене ще си запазим възможността в някои от текстовете да предложим промени.
Имам два въпроса, на които моля да ми се отговори. Говоря за § 6 ал. 8. Текстът, както е записан, аз разбирам следното: този, който е наемател или арендова пасища и ливади, но не отговаря на изискванията да ги притежава, това няма да му се зачете за правно основание или той няма да получи европейски субсидии за единица площ. Ако е така. Така го разгадавам. Много сложно сте го написали.
И още един текст, който е в Преходни и заключителни разпоредби, който ме притеснява. Това е § 23. Говорим за следното: мерите и пасищата са публична собственост. По принцип е забранено да се сменя предназначението. Досега, ако се променя предназначението, общинските съвети гласуват с две трети от квалифицирано естество за промяна на предназначението. Но сега според мен процедурата много се облекчава, защото всички общини трябва да имат съответно устройствени планове за съответната територия, мисля че срокът е 2016 или 2017 г. Това означава, че с един такъв устройствен план много ливади и пасища могат в някакъв момент да влязат в процедура на преобразуване и съответно като цяло да намалее площта, заета с ливади и пасища. По-скоро питането ми е, защо старата процедура не върви, а търсим тази, която съответно улеснява значително и може доста грешки да се допуснат с тези устройствени планове. Това са двата ми въпроса, на които бих желала да получа отговор. Иначе по същество приемаме промените в Закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това, което подозира в текста професор Бъчварова е така. Въпросът е дали да го напишем по-ясно ли? Отговорът е „Да”. Господин Петров, искате ли думата, защото става въпрос за общоустройствени планове?
ПЛАМЕН ПЕТРОВ, юристконсулт към Националното сдружение на общините в Република България: Става въпрос за обекти от първостепенно общинско значение. Само тази вметка бих направил. А това са улици, мостове, нали разбирате, за такъв тип инфраструктурни проекти става въпрос и няма да е толкова масово, колкото изглежда на пръв поглед. Има легална дефиниция на тези обекти в Закона за устройство на земеделските земи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Стилиян Митев, заповядайте!
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Идеята на § 23 е промяната на тези пасища, мери и ливади да се допускат само, когато трябва да се изградят инфраструктурни обекти от национално значение, когато са важни за общината и са от първостепенно значение. Само в тази хипотеза при влязъл в сила ОУП, който евентуално ще влезе в януари 2016 г. Евентуално казах. Само при тази хипотеза да се допуска промяна по предназначение на публичните ресурси пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ, юристконсулт към Националното сдружение на общините в Република България: Тоест стесняват хипотезата само до първостепенни причини.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Ограничаваме ги още повече да променят предназначението на тези публични ресурси.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ, юристконсулт към Националното сдружение на общините в Република България: Защитават публичния интерес.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Абсолютно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, доволна ли сте?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Трябва да съм доволна, щом казвате. Така или иначе това означава, че досегашният режим не е работил, щом се предлага. Аз така го разбирам. Досега, независимо от всичко, трябва да имаш две трети гласуване в Общинския съвет, за да преминеш предназначението. Но, добре.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Тези текстове към момента с ограниченията съществуват и в Закона за опазване на земеделските земи, които са действащи. За да сме още по-прецизни и за да сме по-конкретни, влизат и тук, за да сме сигурни, че публичните ресурси са защитени, общинските съвети по места няма да променят предназначението, ще я ползват само и единствено за пасища, мери и ливади за нуждите на животновъдите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, професор Станков!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е най-дискутираният закон. Аз имах възможност да посетя много области – Русе, Плевен, Добрич. Навсякъде отново се поставя въпроса за ползването на пасищата по предназначение. Аз смятам, че много добре са представени нещата и ние ще ги подкрепим. Но имам една тревога за това. Последно бях в община Шабла. Казват, че няма неразорано местенце там. Същото го казват и в Братя Даскалови. Не е само пасищата, дори и гробищата са разорани. Какво ще правим с тези земи, при които неофициално е изменено предназначението? Някъде може би трябва нещо да запишем какво ще стане. Аз сега не можах да го измисля, блъсках си главата върху това. Но тези, които са изорали пасищата и мерите, как, по какъв начин трябва да ги преобразуваме?
ЖИВКО МАРТИНОВ: В община Шабла са най-многото ограничения. В никоя друга община няма толкова много ограничения, колкото има в община Шабла за тревички и птички, за каквото се сетите. Тази Натура 2000 направо я разсипаха.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков пита разораните мери и пасища, които са със статут на мери и пасища де факто, но де юре се ползват за друго, какво правим с тях?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние приехме миналия парламент, че трябва да се възстановят, разбира се. Те са публична собственост и няма друга система.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев ще отговори на професор Станков.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Самият собственик следи за имотите си какво НТП трябва да имат. Мога да споделя практика от една община пак в Добричкия край, община Крушари, където по инициатива на кмета на общината им предоставихме КВС-то безвъзмездно, както е по Наредба 49. Те си имат софтуер, с който гледат кой го е разорал, кой го е очертал, след което те го санкционират и тези имоти, които са с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, ги принуждават да ги възстановят в първоначалния им вид. Така че има добри практики по места. Да, това е така, наистина се нарушава, разорават се, но това не е неконтролируем и необратим процес. Има практики.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз ще се върна малко назад, защото дебатът премина в следващ етап. Аз се присъединявам към становището на Министерството по отношение промяна предназначението на земеделски земи с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд, което ще се разрешава, само когато това е предвидено по влезлия в сила общ градоустройствен план. Така беше досега, даже и друг път е ставало въпрос. Ние казахме, че земите, които са в горските територии, по-трудно им става промяна на предназначението, отколкото земеделските, защото имаше изискването за това, което влезе сега тук – да са в общ устройствен план. Общият устройствен план не е лесна работа.Той минава през широки кръгове обществено обсъждане и така нататък и касае развитието на общината и организираните територии, не обхваща кой знае какви големи площи. Така че мисля, че вкарвайки по този начин промяната в предназначението ще стане по-трудно, отколкото е било досега. Значи, би трябвало, ако имаме някакви опасения, че ще се посегне на мерите и пасищата, да бъдем по-спокойни. Защото новият режим, който се предлага, е по-тежък. Когато става въпрос за обекти с национално значение, то е ясно, там винаги всеки Закон отстъпва.
А по отношение на, понеже се разви по-нататък дискусията за защитените територии, аз съм съгласен с професор Станков, много често пасища, мери и ливади се разорават. То е ясно защо и как. Това е било прието. Значи, контролните органи да си извършват правата. А по отношение на екологичната европейска мрежа Натура 2000, от която ние вече сме част, като част като членове на Европейския съюз, наистина при нас процентът на защитените зоните, а не територии, както е по Закон за защитените територии, е много висок – 34 процента е от цялата територия на страната. Има някои общини, особено крайморски, както каза и колегата Мартинов, където процентът е много по-висок. В Приморско е 43, в Шабла надвишава 60 процента, мисля. Но там нещата са приключили. От тук нататък излизат само заповедите. И там няма птички, тревички, имаш си много точни правила по директивите. Едната е директивата за птиците, другата е директивата за хабитатите. Ние сме приключили по този въпрос. Някъде двете се припокриват. Пък и не виждам нещо страшно в това да има Натура 2000. В началото много от хората се опасяваха, че като има някъде Натура 2000, спира всякаква стопанска дейност. Напротив, нещата си имат правила и даже субсидията там е много по-голяма в пъти, понякога надвишава другите територии. В Странджа, където е природният парк, освен че е природен парк е защитена зона по Натура и по птиците, и по хабитатите, се търсят със страшна сила да се изкупуват земи, защото там като окосиш една поляна, взимаш три пъти повече от другия, който я коси на друго място. Това е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Емин!
САЛИХА ЕМИН: Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Ако си спомняте, когато обсъждахме законопроекта на 20 февруари в пленарна зала, лично аз Ви предупредих, че в най-скоро време ще настъпят нови промени. Защото, именно притиснати от кратките срокове, от липсата на време, текстовете които се предложиха, не бяха догледани и, разбира се, голяма част от тях не бяха в интерес на земеделските производители. Въпреки всичко ние, парламентарната група на Движението за права и свободи, подкрепихме всички предложения, които са в интерес на земеделските производители.
Конкретно за този законопроект, който се внася от Министерския съвет и от Министерство на земеделието и храните, нашата парламентарна група отново ще подкрепим онези текстове, които ще бъдат, пак повтарям, в интерес на земеделските производители от различните сектори.
Но има някои неща, които бих искала да споделя с Вас, колеги. Например приветствам предложението на Министерството по отношение на контрола при провеждането на процедурите за отдаване на държавни и общински пасища и мери. Наистина трябва да има сериозен контрол. Ние сме държава-членка на Европейския съюз и тези процедури трябва да бъдат по-прозрачни и да има равен достъп абсолютно на всички земеделски производители. Това, което ме притеснява е следното. Даваме възможност на онези, земеделски производители, които не са собственици на пасищни животни до февруари 2016 г. да се сдобият с такива. Моят въпрос към Министерството на земеделието е, какъв ще бъде контролът, да не се окаже да сме свидетели отново евентуално на едни виртуални животни и после да се чудим как да излезем от тази ситуация. Това ми е притеснението.
Другото нещо, за което говорим, разбира се, абсолютно за всички, които са заинтересовани, имам предвид тези земеделски производители, които работят по Мярка „Биологично земеделие”, „Агроекология и климат” и са изпълнили абсолютно всички ангажименти по регламент и по Закон, изчистили са тези мери и пасища, имат някакви задължения. Може би предложението ми е следното. За да не допуснем тези грешки, които ги допуснахме в началото на годината, молбата ми е към Вас, господин Председател, като Председател на Комисията по земеделието и храните, този път да не бързаме много, да поканим заинтересованите страни, включително и представителите на Националното сдружение на общините, да седнем заедно с колегите от Земеделската комисия, не искам да ползвам думата работна група, но да намерим подходящия формат, да ги чуем абсолютно всички и да вземем този път разумни решения. Уверявам Ви и Вие всички колеги, когато обикаляте около избирателните си райони, земеделските производители са притеснени от това, че през определен период от време постоянно настъпват промени законодателни и нормативни и те се чудят какво да правят. И наистина ако работим, трябва да работим както трябва, но много добре трябва да ги огледаме нещата. Министерството на земеделието и храните мисля, че са направили анализ за сегашната ситуация и затова моят въпрос към тях е, всъщност те са няколко, господин Димитров, ако можете да ми отговорите. Към днешна дата колко от земеделските производители, които нямат пасищни животни и ползват мери и пасища? Освен това Вие казахте, че сте получили достатъчно жалби от цялата страна. Тези жалби колко са на брой, от какво естество са, от кои региони са? Това мисля, че ще ни помогне да намерим правилния път, изхождайки от проблемите на хората от практиката.
Пак повтарям, всичко това, което е заложено в законопроекта на Министерския съвет и ще бъде от полза за българското земеделие, ще бъде подкрепено от парламентарната група на Движението за права и свободи. Призивът ми е наистина да се обърнем абсолютно към всички заинтересовани страни, да ги чуем тях и да излезем с разумни решения и да не се повтарят повече от тук нататък тези грешки, които допуснахме във времето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Емин, за балансираното и много конструктивно изказване. Аз ще се присъединя към Вашите опасения най-вече по отношение на тези животновъди, които отглеждат биологично своите животни. Значи, те имат опасение, че това което трябва да изпълнят като задача до 2016 г. , може да се окаже финансово неизпълнимо от тяхна страна. Това, което мога да обещая е, че няма да има съкращаване на срока между първо и второ гласуване, така че да можем да приемем всички предложения и от страна на Асоциацията на общините в България, и изобщо на земеделските производители, включително и тези, които се занимават с биологично отглеждане на животни. Що се отнася до първата категория, ще дам думата на Министерството на земеделието, защото нямам представа какъв е процентът, но такива има, които нямат такава дейност и които трябва да изпълнят критериите, иначе трябва да освободят най-общо казано пасищата. Господин Димитров, заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Директно отговарям – 27 процента са площите, заявени за подпомагане към днешна дата. От заявените 4,76 милиона декара пасища, 27 процента от тях, нямат животни. Това е цифрата. Това е един възможен резерв, който животновъдите биха могли да използват. Към днешна дата, други цифри Ви казвам – всички животни, които имаме в България, говоря за пасища и това са овце, кози, крави, биволи, коне, ако сметнете това което е предоставено, горе-долу се пада на животинска единица около 4 декара. При норматив общоприет в цяла Европа, 10 декара. Тоест виждате още колко имаме да наваксваме.
Само ще кажа нещо друго. Не считам, че Законът, който е бил февруари месец, е с някакви недостатъци. П-скоро в момента госпожо Емин, надграждаме това, което направихме. Защо го направихме малко по-предпазливо? Това именно обяснява и Вашето опасение. Тази зима за първи път вързахме системата на Агенцията по храните, най-вече във връзка с обвързаната подкрепа, директно със системата на Държавен фонд „Земеделие”. Откровено казано, поради късите срокове, отделно знаете и правни основание и така нататък, имахме основание да се притесняваме как ще сработи системата. Оказа се, че заявените животни слава Богу, тази година дори са малко повече, отколкото предходната година, което ни дава една увереност вече да минем към следващата крачка. Това, което ние всички виждам, че тук приемаме. Затова беше така малко по-предпазливо. Дори още февруари месец, господин Митев ще Ви каже, имахме варианти на това. Аз бях един от противниците да преработим степ бай степ, тоест да видим какво ще се случи. Има грешки, да, отчитаме някой грешки в системата. Отстраняваме ги в момента. Затова считам, че на този етап, предлагайки тези промени, те ще сработят пак донякъде. Абсолютна истина няма, както се казва.
Второто, по отношение на биологичните производители. Да, права сте, в края на краищата, никой не твори, и ние в това число в Министерството, съвършени текстове. Разбира се, че си има казуси, които биха могли да бъдат решени. Може и в Закона, може и в правилника, вече Вие сте хората, които ще прецените по какъв начин да бъдат решени. Но пак казвам, тъй като се появиха най-различни тълкувания от всякакви научни и ненаучни институти, че видите ли, засягали сме интересите на хората, които може да ползват пасищата за други нужди. Нали глаголът е „паса”. А кой ще пасе? Така че с нашата политика европейското законодателство дава две възможности. Едното е, животните да пасат пасищата, друго е някой да се разхожда и да ги поддържа. Ние като държава в нашата политика избираме животните да пасат пасищата. Опитваме се по този начин индиректно да стимулираме увеличаване на животните. Не съм убеден, че до 1 февруари тези хора тук могат да осигурят, тези които имат милион и триста хиляди декара ще осигурят, това значи към 130 хиляди крави изведнъж да се появят. Едва ли ще се появят. Една трета от тях ад се сдобият с животни, пак е една крачка напред. Това е философията и визията, която преследваме с тези мерки.
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин заместник-министър, благодаря Ви за информацията. Искам да споделя с Вас, че аз също съм „За” да направим всичко възможно да подпомогнем сектор „Животновъдство”, защото старият програмен период, знаете, сектор „Животновъдство” и „Растениевъдство” бяха, изключвам в „Растениевъдство” „Зърнопроизводство”, бяха ощетени в тази посока. Наистина това са добри крачки по отношение на развитието на сектор „Животновъдство”, но добре е да се изпишат правилата, за да не създаваме смут, напрежение сред земеделските производители, защото знаете каква е ситуацията в едно село в една малка община. Добре е тези правила да бъдат изписани. Брлагодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря, господин Председател. Колеги, господин заместник-министър. Категорично Законът отговаря изцяло на нуждите на земеделските производители и в частност на животновъдите.
Имам два въпроса и по-точно като коментари с въпроси. Първо, по отношение на първата част от Закона, където касаят прилежащите земи на сгради, придобити от предприятия или структури по § 12 бившите кооперативни земеделски съюзи. Идеята е много добра. Категорично отговаря на реалността, но аз искам да задам един въпрос като народен представител на Благоевградски избирателен район, където кооперативните съюзи са много по-малки от това, което е в Северна България, централната част на България и самите сгради и стопанства са много по-малки като мащаб. В момента голяма част от тези сгради се ползват с неустановени собственици. Земята, която е прилежаща към тези сгради бих казал се ползва по един незаконен, нерегламентиран начин. Голяма част от тези сгради и тези имоти дори Министерство на земеделието не е като собственик на този фонд, дори няма анализ за това какъв обем са, колко са на брой, какво представляват. Реално в новата Програма за развитие на селските райони, където приоритет е животновъдството и където Мярка 4.2 и Мярка 4.1 се дава приоритет на инвестиции, свързани с развитие на животновъдството, точно тези сгради, точно тези имоти, представляват голям интерес за реалните фермери, за реалните земеделски производители.
Това което искам да кажа е, има ли възможност между първо и второ четене да се вкарат текстове, които да задължат ползвателите на такъв тип съоръжения, на такъв тип имоти в определен период от време легитимно, по надлежния начин, през съответния орган да заявят своето правно основание за ползване, а съответно от там да бъдат ангажирани да си плащат и данъците, които са залегнали след 2011 година. Тогава наистина ще се види нагледно тази собственост, Министерството като собственик на тези имоти да си влезе реално във владение на тези имоти и да бъдат предоставени на заинтересовани лица, каквито неминуемо има. Това което казвам за Северната част на България, там са други, там са по-големи, там са отдавна с изяснена собственост, там интересът е много по-голям. Докато в Южна България, особено в нашия район, дори и в Родопите, се ползват без да се знае по какво равно основание се ползват. Деветдесет процента не се ползват по предназначение. Това ми е по първата част на законопроекта.
По втората част, където касае животновъдите, пасищата и мерите, идеята наистина е перфектна и отговаря изцяло на нуждите на земеделците. Но това, което мен ме интересува – как ще повлияе и има ли анализ тези близо милион и триста хиляди декара, каква част от тях ще попаднат като възможност една част за предоговаряне, една част за финансиране и ще повлияе ли на индикативните стойности в следващата селскостопанска година за подпомагане на единица площ тези текстове в закона, тези промени? Или те ще са плюс или ще бъдат в минус.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Директно на втория въпрос. На първия ще отговори колегата. На втория въпрос категорично хората, които нямат животни, няма да получат подпомагане. Това е идеята. За да може все пак ресурсът, който се кумулира, да остане в повече на животновъдите. Така че по втория въпрос толкова.
По първия въпрос колегата юридически ще Ви отговори, аз ще Ви отговоря малко по-професионално. Недейте да ги издигате в кой знае какъв вид сгради, построени 60-те, 70-те и 80-те години. В 99 процента те не отговарят нито на хигиенните норми, нито на технологичните изисквания, нито на изискванията, доктор Василев ще ме подкрепи, за хуманно отношение към животните. Нито за микроклимат и така нататък. Може би ще решим този въпрос юридически, но надали той професионално ще спомогне браншът да тръгне напред. Не съм голям оптимист, че това е резервът за развитието на това. За юридическия въпрос, моля господин Митев да отговори.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Благодаря. Тук хипотезата на § 12 е, че сградата е водеща и на базата на сградата принадлежи собствеността. Проблемът е, че самата реформа е започнала от 1991 г. някъде, до 1996 г. са продавани сградите със земята. Реално такива регистри на сградите при кого са отишли, може и да са в общината. Има един текст в Закона, който коментираме в момента, в който казва че след ликвидацията в петгодишен срок се предават на общините, след което се актуват с акт на общинска собственост, общината ги продава на търг, има много хипотези. Това е едното. Такъв регистър реално няма съставен. Не е лошо. Можем да го мислим, за да влезе в закона. По-сериозен момент е, тези хора, които ще пропуснат срока и в същия момент притежават документ за собственост на тези сгради, тях какво ще ги правим. Защото това е правна собственост.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Те не си плащат данъците.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерство на земеделието и храните: Те имат и актове за собственост, имат и фактури, което също е някакъв първичен документ. По-скоро вторият момент е по-сериозен. Добре, както вкарахме за наема от 2009 до 2011 г. всички собственици трябва да си подадат заявление. Ако си подадат в този двегодишен период, те не дължат наем. След 9 февруари 2011 г. те дължат наем. Същият момент е и тук. Ще дадем двегодишен срок да си регистрират документите за собственост, а тези които евентуално по някакъв начин няма да ги регистрират и после се появят с тези документи? Тук по-скоро е конфликтният момент, получава се колизия. Иначе аз съм правил такива проби, за да можем да създадем регистър. Ние сме го коментирали и с Вас, между другото. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Доктор Василев, заповядайте!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Благодаря. Искам само да подкрепя казаното от заместник-министър Димитров с едно малко уточнение. Направих си труда преди два месеца да поискам една справка от нашите кметове в какъв обем и какви количества са раздадени пасищата и мерите. Оказа се, че в Разградско може би процентът е по-висок. При нас имаше един такъв феномен. Създадоха се едни сдружения с много интересни лица вътре в тях. В голяма част са кметове на малки населени места, където усвояваха безпроблемно тези пари. Имаше много съдебни дела, но сега се надявам с промяната в Закона, категорично да отстраним възможностите за такъв тип злоупотреби. Това ще даде възможност включително на хората, които имат малко животни, също да могат да участват в преразпределението. Досега явяваха се големите ферми, съответно те изпълняват условията, вземат огромен брой като декари и малките оставаха в страни. Сега тази справедливо ще бъде решен този въпрос. Това е страхотно.Трябваше отдавна да го направим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Председател, господин заместник-министър. Наистина колежката Бъчварова изрази подкрепата си, както и аз, за този Закон, но ние като опозиция не само трябва да подкрепяме, но и трябва да кажем някои неща, които бяха реалност и февруари месец. Това което изнасяхме като данни, като информация тогава, за тези 4,76 милиона заявени и 1 230 000, които както Вие отчетохте тук, са пасища и мери на собственици, които не притежават. Ако още тогава бяхме прозорливи и надграждахме, тогава още, а не сега, може би нямаше да се получи днешният коментар. Ние тогава предупреждавахме. Интересното е, че едно твърдение, което Вие изразявате в момента, че 30 процента от тези собственици, както колегата каза кметове, адвокатски кантори, закупят животни, мисля че е малко несериозно такъв тип животновъди да развиваме, тъй като истинските животновъди искаха тези пасища още тогава. Може би животновъдите нямаше да бъдат в това състояние, ако тези пасища им бяха дадени и те като специалисти, щяха да развиват животновъдството и увеличат бизнеса много повече, отколкото тези на книга животновъди.
По отношение на предложението за придобиването на собственост и дължимите суми за ползване върху стопанските дворове, предложението наистина е удачно, полезно е и ако може в много по-бързи срокове това нещо да се случи, тъй като много от тези собственици разчитат на кандидатстване по мерките. Това нещо, аз си спомням министърът как изрази увереност и желание много по-бързо като процедура да приключва, за да можем да дадем на животновъдите възможност да кандидатстват. Подкрепям колегата Георги Андонов за неговото предложение, аз неговата идея я коментирах и преди комисия. Ние трябва да намерим някакъв механизъм тези собственици, които са придобили чрез дялове от кооперации имоти, които в момента не ги развиват, а ги ползват като някаква база, съвсем различна от животновъдство или от нещо, което е свързано със земеделие, по икономически път да ги принудим или да развиват такава дейност, или да се освободят от собствеността и да я дадат на хора, които имат инициатива и желание да правят това. Мисля, че си заслужава експертите да помислят в тази посока. Не е важна сградата. Ясно е, че тя не представлява никаква стойност. Стратегически мястото нашите предшественици са го избрали и не са по-глупави от нас да направят там тези дворове. Мястото е важно и по този начин пак да помогнем на хората, които развиват бранша да правят нещо – да го купят, да кандидатстват по проекти и да го развиват. Освен това искам да кажа, че ще се запазя правото да направим между първо и второ четене предложение извън тези, които са направени в други текстове – за офшорните компании, за идеята там да има някакъв минимален праг, който коментирахме за тези компании, все пак да не бъдат изцяло освободени. Коментирахме го това февруари месец. Така че има доста сериозна работа и мисля че между първо и второ четене до края на месеца би трябвало да вземем това решение. В правилната посока мислим, че вървим. В много аспекти идеите са и наши идеи отпреди и се радваме, че се реализират и се е намерил консенсус в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин Данев. По отношение на последната Ви забележка, Вие знаете, че Европейският съюз към няколко страни-членки предприе нещо като наказателна процедура или по-скоро първата стъпка. Министерството на земеделието са поели много сериозен ангажимент и проучват каква е практиката в Европейския съюз и най-вероятно по тези текстове ще имаме нови промени в Закона за собствеността и воденето на земеделските земи наесен, защото там имаме една дата 1 октомври, която аз лично нямам никакво намерение да удължаваме, поне засега. Казахме че през този период ще решим въпроса и не знам дали сега е моментът, при положение че нямаме крайната информация. Имам предвид за свободната търговия, съгласно изискванията на Европейския съюз за земята, офшорните компании, дали да ги правим тук предложенията или да оставим Министерството да направи един анализ и тогава да преминем към другите промени.
Само един въпрос има към професор Станков. Това означава ли, че ограниченият, лимитираният размер на пасищата лимитира и броят на животните, които могат да се отглеждат в България.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Вижте, проблемът е в това, че в България е прекалено голям процентът на обработваемата земя. Аз съвсем наскоро вадих данни и трябва да Ви кажа, че дават някъде около 93 процента от нашата използваема земя, е обработваема. Пасищата са под 10 процента. Докато за Европейския съюз са над 20 процента, в Гърция са 16 процента. Това което каза заместник-министърът, че ние осигуряваме около 4 декара на една животинска единица. Това е много малко. Защото ние тази земя сме я превърнали в обработваема вместо пасища. Аз не знам по какъв начин е станало това, по каква линия, но истината е такава. Може би знаете. Ние трябва да помислим какво можем да направим. Може би някакъв текст. Ще го помислим това, който да вкараме тук между първо и второ четене, за да можем наистина да направим тази корекция. Да се направи проверка, да се види по места, може би трябва областните служби по земеделие да се задължат.
А това, което каза заместник-министърът, около 30 процента. Ние направихме проверка по време на служебния кабинет на Марин Райков и трябва да Ви кажа, че този процент беше над 40 процента. Дирекцията тогава не направи пълна цялостна проверка, частична направи. Над 40 процента от пасищата се ползват от хора, които нямат животни. А сега е 27 процента. Една от част от пасищата, и аз не знам дали я слагате в сметката, тези които се водят като недопустими, слагате ли ги тях? Голяма част от пасищата не се използват по предназначение. Те не са почистени. Трябва да се мисли и за това как да се усвоят с оглед на това ние да увеличаваме броя на животните, каквато тенденция налагаме. Така че има много неща, които трябва да се правят. Но аз смятам, че за момента, това което е направено, е добро. Мисля, че и за земята в стопанските дворове, и за пасищата това, което се предлага, е много удачно, навреме и ние трябва да подкрепим за етапа този проект за закона. Оттам нататък вече ще работим и ще търсим решение. Ние непрекъснато ще го променяме този закон, защото аз, както казах в началото, това е най-дискутираният закон. Благодаря.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Първо, искам да подкрепя това, което каза професор Станков. Имам една таблица, по която съм работил за начина на използване на стопанисваната земеделска земя в някои страни от Европейския съюз. Тя би била интересна. Мога да Ви я дам. Само ще Ви кажа, че в Европейския съюз средно земя за пасища са 32,9 процента, 6,4 процента са за трайни насаждения и 60,5 процента е за растениевъдство. В България имаме 9,2 процента пасища, 2,9 процента за трайни насаждения и 87,3 процента са за растениевъдство. Има и други данни, но това не е въпросът, който искам да задам.
Въпросът, който искам да задам е общ, защото аз се обезпокоих, когато прочетох становището на един бивш заместник-министър госпожа Боянова, където тя предвещава хаос след въвеждането на тази мярка от 1 февруари. Това не ме учудва, тя по принцип е опортюнистично настроена. Но какво казва тя? Тя казва, че ще бъдат оспорени правно отнемането на земята по Закона, който дава първо, на тези които имат животни, второ, пак на тези които имат животни, но те надхвърлят една животинска единица, след което те се изправят в една и съща правна ситуация с хората, на които им се отнема земята. Тези хора, на които им се отнема земята нямат животни и се дава на други, които имат животни, но им се дава вече свръх това, което е казано като декари. И тогава те могат да оспорят. Тя твърди, аз чух тук други данни, но един заместник-министър като казва данните, аз пък съм склонен на него да му вярвам, така че ще бъдат около два милиона тези спорни декара, които надхвърлят всичките крави и дребни животни, по нейни изчисления. Разпределя на всичките съответно пасища, платени неплатени, общински и други и се оказва, че има два милиона декара, които ще останат в това състояние. И другото, което тя казва е, че би могло да бъде оспорено от хората, които сега вземат огромни суми и те могат да платят разбира се, това го знаем на скъпо платени юристи, това че част от хората, които притежават земи или ги използват като пасища, всъщност не пасат там животните си, защото в техните кравеферми не се изкарват по технология кравите навън. Това нещо исках да го съобщя като едно сведение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, реплика.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Господин Петров, исках само една малка информация да съобщя. През 2007 г. България е влязла с 6 милиона и 700 хиляди декара пасища, които съответно трябва да се поддържат в това количество, защото в противен случай ще имаме санкции. Сега доста са намалени. Предполагам, че в някакъв момент ще се направи ревизия на законодателството на всяка една от страните как поддържа пасищата си. Надяваме се през това време наистина да има интерес към пасищата.
Господин Петров, на Вашия въпрос Боянова казва договорите ще ги оспорват, в момента в който те не получават европейски субсидии, както е писано в Закона, няма да имат никакъв интерес към пасищата, ще ги подарят и сами ще искат да си развалят договорите, защото ще трябва да плащат наеми без да имат съответно насреща два пъти и половина, три по-големи приходи от това, което са направили. А пък тези оборите и животните, които не се отглеждат пасищно, на тях им трябва груб фураж. Те трябва да го осигурят чрез косене от пасищата им.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Реплика. Това, което изложих от становището на госпожа Боянова е в случай, когато двете страни се озоват в едно и също състояние. И двете нямат животни за тази част, която е над нормата, която е за животни. В този случай тя казва, че може да се оспори. По Закон Вие си имате десет декара. Законът Ви дава да вземате, но на какво отгоре, като Вие нямате животни. Нали си спомняте ние спорихме дали да бъдат 10 или 20 декара. И тя казва, ето това може да бъде. Другото, в Крушари, край Сливен, този има 200 крави, стоят сам вътре, а пък той ползва 200 декара без да изкарва животните си да пасат изобщо. Ние трябва да го имаме предвид, съответно Министерството, за да може да го оправи, защото това което ще остане и това което няма, и което се даде на тези хора е, да могат да развиват стопанството си. Нещо, да има смисъл. Но така, както е записано, не го казваме. Този излишък, той даже ще се окаже в известно бъдеще недостатъчен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз благодаря, господин Петров, че обръщате внимание на Министерството на земеделието, защото тези неща като се пишат, явно че се мисли да се правят. Те не се пишат така без да имат някакви намерения за бъдеще. Народен представител Мария Белова, моля.
МАРИЯ БЕЛОВА: Аз по-скоро като отговор на господин Петров. И аз се запознах със становището на някакъв институт, за който после проверих, че е дружество с ограничена отговорност. Интересно е Петров, как бивш заместник-министър на земеделието има такива опасения. Това което чух в момента от заместник-министър Димитров е, че всички опити да се обясни на обществото, че животните са много по-малко от пасищата, с които разполагаме, са напълно безпочвени. Така ли е, господин Димитров? Или оказва се, че ние като държава осигуряваме на нашите животновъди почти три пъти по-малко пасища мери и ливади, за да осъществяват те ефективно животновъдство, а в тази статия, която беше разпространена в почти всички земеделски сайтове и от вчера има страшно много коментари и притеснения на хора в сектора, се цитират съвсем различни цифри. Аз си позволих да взема думата, защото и аз бях цитирана, че съм била интересна. Да, аз посочих 35 процента, но за човек, който се е занимавал в сектора – около 35, радвам се, че съм долу-горе близо до официалните данни, които цитираха днес от Министерството. Така че абсолютно не се притеснявайте, господин Петров, че това, което е посочено в това становище на това дружество, може да се случи. Още повече, че ние февруари месец гласувахме, че разпределението на пасищата, мерите и ливадите става пропорционално на броя на животните. Няма как да се получи нито една хипотеза от визираната, поне според мен, заместник-министър Димитров може и той да потвърди, нито една от цитираните хипотези. Най-малкото, визира се един доклад от 2013 г. Лично аз не можах да разбера, още повече че цитираните данни не съответстват дори в интернет да ги провериш. Така че не виждам… Аз не оспорвам компетенцията на никого. Просто фактите, които бяха цитирани днес, говорят точно обратното. Дори и всички тези, да кажем, че половината от животните, които са регистрирани в Кампания 2015 г. не са пасищни, а се гледат в обори, за останалата част също не може да се осигурят необходимите декари пасища, мери и ливади. Така ли е, господин заместник-министър?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Белова. Народен представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Виждам, че колегите вече са изнервени, много удължихме във времето. Ще започна със следното. Някъде чух твърдението, че в България гражданска война не може да има, защото всички сме селяни. Професор Станков каза нещо, за което сега се сещам. Защо не стигат мерите? Аз сега разбрах, че при нас са много по-малко, отколкото в други държави. Давам конкретен пример. Моите родители и аз съм от едно село Ливада, Бургаско. Двайсет хиляди е била обработваемата земя и три хиляди декара около селото са били мери и пасища, които са се ползвали от всички за паша на животните. Законът се приема 1991 г. Ликвидационни комисии, поземлени комисии, започна се едно връщане в реални граници. Разораха цялата мера до плетищата по такъв начин, че няма откъде да се мине. Трите хиляди мери изчезнаха аламинут и земята пак не стигна, защото кой с клетвени листи, кой с измислени свидетели на по 80 години, които и да ги осъдиш, няма кой да ги лежи, върнаха си и се оказа ,че хора, които са имали земи, не можаха да си ги върнат, пък такива дето всички ги знаят, че са имали по 50 декара, изведнъж станаха собственици щастливи на по 500, за сметка на мерите и пасищата. Защото в България, каквото и да се приеме, аз Ви го казах и за Закона за горите от 1997 г. Като тръгна едно възстановяване на гори… Общини, манастири, собственици, измислици, безобразия и какво от това. Някой да има наказан за тази работа, за тази злоупотреба? Аз не съм чул. Затова няма мери и пасища.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няколко думи по отношение на историята на българските мери и пасища. Ние сме уникални в Европа с тях. От Първото българско царство общинските, говоря, те са в Западна Европа има, но са частни и се ползват като такива, а българските са общински, обществени и така нататък за малоимотните и безимотни. От Първото българско царство съществуват. Колегата Желев е абсолютно прав – изорахме ги и изчезнаха. Сметнете исторически колко време са съществували, ние накрая ги направихме ниви. Заповядайте, господин Петров.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ, Благодаря, господин Председател, уважаеми народни представители. Да споделя и аз тревогите на общините във връзка със законопро екта. Направихме едно проучване сред общините и резултатите са следните. Изникват два основни проблема. На първо място вносителят не е направил оценка на въздействието и по-точно финансовото въздействие и отражението върху общинските бюджети. Говорим, по наши груби изчисления, защото не е работа на сдружението да прави оценка на финансовото въздействие, това е работа на вносителя. Но по наши груби изчисления, говорим за 60 милиона лева загуба на общински приходи. Което поставя на следващо ниво въпроса…
МАРИЯ БЕЛОВА: Откъде идват тези загуби?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Една разбивка може ли да направите?
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Нали Ви казвам, че това са ориентировъчни наши изчисления на базата на тези, които са отдадени в момента площи, пасища за ползване на агроекология, по тази мярка.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Вие по 60 лв. на декар ли ги давате.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Средна цена е взета, не е 60 лв. на декар. Кой ги дава на 60 лв. декар? Ние говорим за 265 общини в България.
МАРИЯ БЕЛОВА: Те нали ще бъдат отдадени, когато се прекратят договорите на ползвателите, които нямат животни, ще се наемат от животновъдите. Откъде идва тази загуба 60 милиона?
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Прекратяването на тези договори, не означава автоматично, че те ще бъдат давани занапред по същия ред. Това не е сигурно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз от целия дебат разбирам, че пасищата не достигат. Вие се притеснявате, че няма да има кой да ги наеме. Аз това разбрах от професор Станков, който е специалист, от другите колеги, че имаме недостиг на пасища и че едно животно условно се падат 4 декара. В това отношение нямайте притеснения. Значи, просто няма достатъчно мери.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Говоря за ефекта, който ще порови прекратяването на самите договори. Говоря само за това. Не говоря за в бъдеще как би се сключил последващият договор.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор Дирекция „Поземлени отношения и комасация” към Министерството на земеделието и храните: Аз само ще направя едно разяснение. Ние също си направихме труда да направим справка, защото тази цифра наистина е смущаваща. Тя обаче мога да заявя смело, че няма нищо общо с реалността. Договорите за мери, пасища и ливади от ОПФ с лица, които са без животни, общият брой – това е справка от общините, е 5556 за 540 хиляди декара, от които приходите за тези декари са на годишна база са 3 милиона 905 хиляди лева. Така че тези 60 милиона, просто, тази цифра аз не я виждам в годините.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Пак казвам, че тези изчисления бяха груби и работа беше на вносителя да…
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Е, манипулирате ни.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Аз Ви казвам, защо не се посочи като притурка и като обосновка към нормативният акт. Добре, това го оставяме настрани.
Следващият въпрос касае предвидените в Законопроекта санкции за кметовете на общини. Порядъкът е от 5 до 10 хиляди лева. Първо, за нас не е ясно как е определен този размер като минимална и максимална граница. Нямаме в мотивите обяснение към законопроекта за това. И второ, в Преходни и заключителни разпоредби е предвидена санкция спрямо заварени действащи договори. Това според нас противоречи на Закона за нормативните актове, за заварените договори говоря. За тези, които са уредени като санкция в същинското тяло на закона добре. Говорим за § 8, ал. 4 от Преходни и заключителни разпоредби. В § 7 са санкциите за кметовете и в § 8.
МАРИЯ БЕЛОВА: Параграф 8 касае закупуването на прилежащите терени и на сградите. Не касае…
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Няма нищо общо § 8.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Значи, аз разполагам с вариант, в който § 8, ал. 4 касае въпроса.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Нещо грешите. Може ли една процедура. Уважаеми господин Председател, ако ми позволите процедура. Мисля че по законопроекта се получи един доста широк консенсус, получи се един доста добър съществен дебат и предлагам процедура по преминаване към гласуване.
ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Параграф 9, извинявайте.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има постъпило предложение за прекратяване на дебата. Който е съгласен с това предложение на народен представител Георги Андонов, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 14, „Против” – няма, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам на първо гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Министерския съвет с входящ номер 502-01-55 на 6 юли 2015 г. Който е съгласен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да бъде подкрепен на първо гласуване от Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, бяхте активни. Закривам заседанието.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ





100 639 знака