1. Представяне, обсъждане и приемане на първо четене на:
• Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
2. Изслушване на представители на Националния институт по метеорология и хидрология на тема: „Национална агрометеорологична мрежа – перспективи”.
3. Текущи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните







П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 15 юли 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на първо четене на:
• Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.
2. Изслушване на представители на Националния институт по метеорология и хидрология на тема: „Национална агрометеорологична мрежа – перспективи”.
3. Текущи.

На заседанието присъстваха:
От страна на Министерството на земеделието и храните: заместник-министърът на земеделието и храните – доктор Цветан Димитров, главният секретар на Министерството на земеделието и храните – господин Георги Стоянов, господин Георги Ралчев – началник на отдел „Дирекция пазарни мерки и организации на производителите” в Министерството на земеделието и храните.
От страна на Министерството на икономиката: госпожа Симонета Бонева – началник на отдел „Търговски механизми” в дирекция „Външноикономическа политика”, госпожа Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”, госпожа Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика”.
От страна на Министерството на финансите присъстваха: госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, и госпожа Светла Генова от Агенция „Митници”, както и гости от асоциациите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден уважаеми колеги, предлагам да започваме, имаме необходимия кворум.
Имаме три законопроекта, натоварена програма, така че моля да бъдем експедитивни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, гости на заседанието на Комисията по земеделието и храните по точка 1 са: Заместник-министърът на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, главният секретар на Министерството на земеделието и храните г-н Георги Стоянов, г-н Георги Ралчев – началник на отдел „Дирекция пазарни мерки и организации на производителите“ в Министерството на земеделието и храните, а от Министерството на икономиката - г-жа Симонета Бонева – началник на отдел „Търговски механизми“ в дирекция „Външноикономическа политика“, г-жа Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“, г-жа Дияна Найденова – директор на дирекция „Външноикономическа политика“ от страна на Министерството на икономиката и от Министерството на финансите: г-жа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” и г-жа Светла Генова от Агенция „Митници“.
Присъстват и още гости от почти всички асоциации, които няма да Ви прочитам.
Добре дошли!
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.



Точка 1 - Законопроект за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По реда на постъпване на законопроектите първия законопроект е с вносител господин Лютви Местан и група народни представители.
Давам думата на представителите на вносителите да обосноват мотивите, с които е внесен законопроектът.
Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа гости, закона, който беше подготвен и внесен от Парламентарната група на Движението за правата и свободи беше внесен още на 28 януари тази година, като идеята на нашата парламентарна група тогава беше всички тези проблеми, които обхващат сектор „Тютюн“ да бъдат засегнати в един основен закон, защото ние всяка година сме свидетели на протести, на разногласия в сектора, и идеята беше да се регулират тези въпроси.
Позволете ми да представя мотивите към предложения проект на Закон за тютюна и тютюневите изделия. Той е разработен въз основа на някои от основните принципи залегнали в протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към чл. 14 от Рамковата конвенция за контрол над тютюна на Световната здравна организация. Тези принципи са насочени към премахване на всички форми на незаконна търговия с тютюневи изделия.
Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2001/37 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия.
Една от основните цели на предложения проект е да ограничи формата на незаконна търговия с тютюн и тютюневи изделия чрез приемане и прилагане на ефективни мерки за регулиране на веригата на доставки на тютюн и тютюневи изделия.
Чрез предложените текстове се цели осигуряване на пълна проследимост на всички количества суров и промишлено обработен тютюн, произведен или постъпващ в страната, като превенция на нарастващата международна незаконна търговия с тютюн и тютюневи изделия. Незаконната търговия подкопава политиката за контрол над тютюна и води до значителни загуби за държавата и за лица осъществяващи своята дейност в съответствие със закона и допринася за финансирането на престъпни дейности.
Действащата нормативна уредба в областта на тютюневите изделия, включително и акцизното законодателство, осигурява пълен контрол, както върху готовите тютюневи изделия, така и по отношение на отпадъците от тютюн.
В същото време такъв механизъм не е предвиден по отношение на суровините за производство на тютюневи изделия – суров тютюн и промишлено обработен тютюн, които имат далеч по-голямо значение за контрабандната употреба на тютюневи изделия отколкото са отпадъците от тютюна.
В Република България ежегодно се произвеждат средно 30 хиляди тона тютюн, което поставя страната сред първите места в Европейския съюз по производство. Същевременно България е страната в Европейския съюз, в която облагането на тютюневите изделия има най-голямо значение за изпълнението на държавния бюджет, но и също така и страната, която губи относително най-много приходи заради контрабанда от всички страни в Европейския съюз.
Също така искам да подчертая, че тютюнът осигурява заетост на над 50 000 човека и поминък на семействата им в планински и полупланински региони, където алтернативите за препитание не са много, поради което не може да се пренебрегне и социалният и демографски мотив.
Предвид на факта, че суровият и промишлено обработен тютюн не са акцизни стоки контролът относно количествата и съответствието с качествените изисквания на тези суровини, следва да бъде регламентиран в Закона за тютюна и тютюневите изделия.
За целта законопроектът предвижда въвеждане на следните мерки:
Първо, създаване на регистър на тютюнопроизводителите, в който следва да бъдат вписани всички лица произвеждащи суров тютюн.
Второ, освен това се предвижда и създаване на регистър на лицата изкупуващи суров тютюн при добиването включително чрез изкупуване на тютюни местно производство. Въвеждането и вноса в страната на суров тютюн се извършват само от вписани в регистъра лица.
Трето, създаване на регистър на лицата търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Целта, както и при другите въведени регистри е да се осигури проследимост на количествата промишлено обработен тютюн, основна суровина за производство на тютюневи изделия.
Действащата нормативна уредба е регламентиран разрешителен режим за промишлената обработка на тютюн със стриктни изисквания спрямо лицата извършващи такава, но не осигурява необходимият контрол на движението на произведените в страната количества, както и на внесения или въведен промишлено обработен тютюн предвид и факта, че той не е акцизна стока по българското законодателство.
Освен воденето на посочените по-горе регистри и осъществяване на контрол по отношение на количествата суров и промишлено обработен тютюн Министерството на земеделието и храните, това е заложено в нашия закон е, да одобрява лаборатории осъществяващи контрол на измеренията на съдържанието на катран, никотин и въглероден оксид в емисиите от цигари. Също така да уведомява Европейската комисия за съставките на тютюневите изделия в изпълнение на изискванията на действащата до 20 май 2016 година директива и да издава разрешения за извършване на промишлена обработка на тютюн, като към настоящия момент това разрешение се издава от Министерския съвет.
Министърът на земеделието и храните или упълномощено от него лице одобрява независими експерти по окачествяване на тютюна. Това е много важен и съществен въпрос въвеждането на дейността на независимите експерти определени с наредба на министъра ще даде арбитражно мнение и оценка на качеството на предоставения от производителя тютюн. Ние всяка година сме свидетели на разногласия между продавачи и купувачи, уважаеми колеги.
Освен това е предвидена и възможност за съвместно извършване на проверки от службите на Министерството на земеделието и храните, от Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”.
В закона, който е представен от страна на Движението за права и свободи се предвиждат също така и условия и ред, при които юридическо лице може да придобие статут на Национална тютюнева камара.
Целта на разпоредбите регламентиращи камарата е да се подпомогне създаването на организация обединяваща основните категории участници в секторите „Тютюн” и „Тютюневите изделия”.
Предвижда се организации на производители на тютюн да бъдат признати за представителни, ако обединят повече от 50 на сто от производителите на тютюн вписани в регистъра на производителите на тютюн.
Това са мотивите към закона, който внесохме.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Емин.
Колеги, имате думата за становища по Законопроекта и за изказвания.
Получени са седем, осем на брой становища, може би са с малко остарели дати, но това е така, защото късно разглеждаме законопроекта. Има становища от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката и от Министерството на земеделието и храните. Не знам дали да ги четем всички или да ги резюмираме. По-добре да ги резюмираме тези становища, като по-голямата част от тях са отрицателни и са предоставени на всички вас по електронен път. Най-вероятно ги имате и на хартиен носител, не съм сигурен в това.
Моля представителите на отделните институции, ако могат да направят резюмирано становище по законопроекта, а не да прочита цялото становище, тъй като са три законопроекта и доста време трябва да работим, което не е проблем, но все пак да бъдем по-експедитивни.
Народният представител Румен Йончев поиска думата.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Моето предложение е, тъй като все пак законопроектите третират една и съща материя да ги разгледаме паралелно, тоест да чуем становищата на вносителите, за да можем да правим сравнение и в подхода, след това становищата на министерството и на останалите институции, които са представени тук.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йончев.
Колеги, имате ли нещо против да процедираме така?
Господин Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Извинявам се, обаче от това, което имам не ми е ясно каква е разликата след като ще ги разглеждаме паралелно. Казахме, че има три постъпили законопроекта. Първият, който е от господин Лютви Местан и група е – Законопроект за тютюна и тютюневите изделия.
РЕПЛИКА: Изцяло нов закон.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: А вторите два са вече само Закони за изменения и допълнения.
РЕПЛИКА: Това са ЗИД на съществуващи.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Исках да съм сигурен, че правилно съм разбрал, благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев, може би да ги разделим на две. Цялостно новият закон и другите два, които са Закон за изменение и допълнение. Нека по първия тогава становища, но резюмиране, като започваме от заместник-министър Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще се спра на административните и пазарни наши пречки, които считаме да съществуват, за да подкрепим този закон, тъй като с предложените промени се създават предпоставки за значително увеличение на административната тежест спрямо операторите в сектора. Следователно значителен ще бъде и обемът от финансовите средства необходими за създаване и поддържане на подобна структура.
Предвидените за осъществяване контролни механизми по закона и актовете по неговото прилагане по длъжностни лица на Министерството на земеделието и храните са несвойствени по своята същност и включват контрол на обекти, търговията с преработен тютюн на територията на страната чрез проверки, документи, данни, събиране на сведения, обяснения, изземване на количества тютюн и всякакъв род оперативна операция свързана със спазване на закона.
Основното противоречие е, че Министерството не осъществява стопански функции. То само създава условия и подпомага тяхното извършване.
Подчертаваме, че с този законопроект се възлагат на министерството функции, които не са част от неговата компетентност. Това са накратко нашите мотиви да не подкрепим и още един мотив в задължителните договори, които се вменяват по-надолу в закона има задължителни минимални изкопни цени нещо, което в ролята на пазарна икономика няма как да подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги от Министерството на икономиката и от Министерството на финансите, заповядайте.
ДИЯНА НАЙДЕНОВА: От името на Министерството на икономиката ще повторя основните неща по депозираното още през месец февруари писмено становище.
Напълно подкрепяме изложеното от Министерството на земеделието и храните, което също присъства и в нашето становище.
На Министерството на земеделието и храните се възлагат, както регулаторни, така същевременно и контролни функции, както и редица други нови дейности, които не са специфични за министерството плюс капацитета това ще означава значително увеличаване на нова администрация и съответно осигуряване на финансов ресурс.
В закона е визирано прилагането на разрешителен режим за промишлена обработка на тютюн, както и за производството на тютюневи изделия. Съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административен контрол е ясно, че разрешителен режим се прилага само за еднократни сделки, така че в случая тези дейности, следва да са предмет на лицензионен режим.
Отделно при предвидения разрешителен режим за производство на тютюневи изделия тази част, която повече ангажира Министерството на икономиката, в случая липсват всякакви основания за отказ и особени правила при издаване, спиране, прекратяване или отнемане на предвиденото разрешение, което значително ще затрудни предлагането на този закон в този вид.
Също така предвидени са значителни на брой регистрационни процедури, които по наше усмотрение, следва да се прецизират с оглед да не се доведе до прекомерна тежест на операторите в сектора, включително и селскостопанските производители на суров тютюн.
В законопроекта и в мотивите е посочена целта за частично въвеждане на новата директива, директива № 40/2014 година, която заменя действащата до момента директива № 37.
Първо, считаме, че частично въвеждане на директива със законопроект не е възможно. Тя трябва да бъде въведена изцяло. За целта по искане и на икономическите оператори, в смисъл производителите и вносителите, Министерството на икономиката разработи изцяло нов законопроект, който има за цел постигане на съответствие с директива № 40, която е предмет на публично обсъждане в момента и в най-кратък срок законопроекта ще бъде финализиран и внесен в Министерски съвет, надяваме се и в Народното събрание. Това е накратко.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по принцип няма да коментирам самите разпоредби, които са на законопроекта и например дали е необходимо някъде правно-технически да се коригират. По принцип, бих искала да отбележа, че в законопроекта се въвежда една концепция, която Министерството на финансите подкрепя и това е за въвеждане на цялостен контрол, като се започне от производството на суров тютюн до търговията с тютюневи изделия, включително и контрол върху машините и съоръженията, които се използват за производство на тютюневи изделия.
По принцип действително в рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол върху тютюна и тютюневите изделия в чл. 15, т. 7 се казва, че всяка страна, България е страна по конвенцията, ще положи усилия за приемане и прилагане на по-нататъшни мерки, включително лицензиране там където е възможно за контрол или регулиране на производството и разпространението на тютюневи изделия с цел предотвратяване на незаконната търговия.
В момента по Закона за акцизите и данъчните складове контрол се осъществява върху производството, складирането и търговията на тютюневи изделия и отпадъците от тютюн като липсва контрол върху производството на самата суровина. И тъй като тютюна не е акцизна стока. Тя не е обект на контрол по Закона за акцизите и данъчните складове, но е суровина за производство на акцизна стока и всъщност крие много голям риск тази суровина при една нерагламентирана обработка, говорим не промишлена обработка да стане фино нарязан тютюн за пушене, да се пуска незаконно на пазара и съответно да не се плащат акцизи и данък върху добавената стойност, както и другите данъци.
Така, че по отношение на контрола Министерството на финансите подкрепя тази концепция, тъй като на много заседания на Комитета по акцизите към Европейската комисия действително непрекъснато се подчертава, че държавите членки трябва да въведат контрол върху суровия тютюн.
Има редица държави, които ще ви кажа и това са: Великобритания, Дания, Ирландия, Италия, Малта и Холандия, които са въвели контрол върху търговията със суров тютюн, като датският режим предвижда само производители на акцизни стоки да могат да придобиват, внасят или продават суров тютюн и промишлено обработен тютюн.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които имат становища и биха решили да резюмират становищата? Няма.
Народните представители – имате думата за дебат и дискусия.
Господин Каймаканов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, ще започна оттам, защо Движението за права и свободи предложи изцяло промяна на закона и внасяне на нов закон като цяло, а не изменение в стария.
Ние смятаме, че това е един отрасъл, тоест една стока, която произвеждаме и охраняваме практически, защото за него създаваме закон, който влияе върху по-нататъшното събиране на пари в бюджета.
Смятам, че този закон трябва да бъде приет и променен като цяло, защото във всяко едно правителство без значение кой е управлявал досега – вие, ние или някой нов субект, или те, винаги когато дойде време за изкупни кампании има непрекъснато недоволни в годините назад, може би двадесет години назад. За това смятаме, че изцяло трябва да бъде променена философията на изкупуването на тютюна.
Колежката много точно и правилно в мотивите си обясни какво представлява. Може би някой от колегите не се е запознал в детайли с този закон, но в подкрепа на това, което каза и Министерството на финансите, искам да отбележа само, че ние предвиждаме не регулации, а регистрации. Тук са представителите на Министерството на земеделието и храните, които го отхвърлиха, но те не могат да ми отговорят – знаят ли колко тютюнопроизводители има в момента и защо са против тези регистрации?
Знаят ли колко търговци на тютюн има в момента и колко са те? Всъщност суровия тютюн е базата, на която започва контрабандата. Спомняте си какво се случи когато рязания тютюн започна да се произвежда в мазета и гаражи и Министерството на финансите тогава имаше сериозни проблеми.
За това се наложи, ако си спомняте, тогава някаква промяна във връзка със закона и производството на гилзи на празните цигари.
Нашият закон не предвижда никакви регулации и мислим, че не противоречи на Конституцията, защото ние много внимателно прочетохме аргументите на Министерството на земеделието и храните и аргументите на Министерството на икономиката, но регулации не внасяме. Ние внасяме само регистрации, не бъркайте двете думи.
Смятаме, че трябва да има регистър, в който да знаем кои са тютюнопроизводителите, както има регистър, в който знаем кои са земеделските производители. Има определен ред за това как да се регистрират тези хора. Няма никаква пречка и никакво ограничение на свободния пазар. Регистрационният режим е уведомителен, а в нашия закон не залягаме на разрешителен регистрационен режим. Тоест в този ред на мисли мисля, че изцяло ние трябва да подкрепим влизането на този закон в зала и там да продължим с дебатите.
Разбира се всички тук, които сме се събрали знаем, че няма абсолютно идеален закон, но целта да влезе в зала е за да го обсъдим и добавим. Със сигурност има противоречие с други закони, но те трябва да бъдат изчистени точно в този формат и отделно след като приключим с Комисията в парламентарна зала.
Другото, което ме учудва господин председател е, Вашето предложение за изменение в закона, който сте внесли в тази си част, която Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и храните отрича в нашия почти съвпада. Тоест имаме някакво противоречие и бих искал представителите на двете министерства да го обяснят, защото в частта, в която те твърдят, че ние противоречим на някои европейски или други норми всъщност във вашето предложение го подкрепят. Само защото сме опозиция или защото имат други аргументи? За това ще помоля колегите народни представители да прочетат и да се запознаят внимателно с нашето предложение и да приемем тази стратегия за изграждането на изцяло нов закон, защото ще ме поправят вероятно от Министерството на финансите, но годишно държавата отпуска в този сектор над 100 милиона или около, не искам да се ангажирам с цифри, а и ефекта върху фиска от този закон също е огромен. Тоест ние трябва да сме изключително внимателни, когато правим допълнения, разяснения и какво ли не.
Предлагам да подходим отговорно и да подкрепим влизането на закона в зала. Там ще имаме време да дебатираме, да се срещаме и да говорим, включително да получаваме нови становища, защото тези да ви кажа честно са най-малко противоречиви съгласно това, което подкрепяте или не подкрепяте в двата закона, в законопроекта за изменение и законопроекта за нов закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Каймаканов, 107 милиона е това, което заделяме за тютюнопроизводителите в настоящата година - догодина не знаем.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Обърках със седем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Нормално е когато говорим за дейност производство на тютюн и преработка на тютюн някои от нещата, които присъстват във вашия законопроект да ги има като текстове и на другото място. Тук говорим за концептуално разглеждане на първо четене. Единият е закон, който отменя стария и въвежда съвсем нови или различни разпоредби. Вторите два законопроекта променят – Закони за изменение и допълнение на закон и за това ние трябва да се произнесем като народни представители коя концепция избираме – тази за отхвърляне на съществуващия закон и приемане на изцяло нов закон внесен от Вас или на този етап изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, каквото беше предложението на Министерството на икономиката и предложението на група народни представители.
Давам думата на други колеги.
Искате реплика, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Да прав сте, че едното е различно. Внасяме изцяло нов закон и вашето предложение е за изменение и допълнение на стария закон.
Становищата на министерствата подкрепят вашето становище, което в същото време е в противоречие с това, което ние сме предложили, разбирате ли проблема?
Вие коментирате точно частта на нашия закон и отхвърляте в частта регулации, а в същото време вие във вашето изменение, което предлагате подкрепяте точно тази инициатива. Това е разликата. Запознайте се внимателно с вашите мотиви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Каймаканов.
Ако бъдат приети на първо гласуване и трите законопроекта те ще бъдат интегрирани. Те не могат трите, а двата защото единия е отклонен.
Госпожа Петкова поиска думата, заповядайте.
Народните представители не сте активни, имате ли желание да се изказвате или дави давам думата на един по един.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин председател, тъй като преди заседанието говорих и с финансовия министър, вие знаете, че се подготвя още един законопроект, с който се въвежда директива № 2014/40.
Ние във финансите по принцип гледахме и четирите проекта, като във всеки има много хубави неща и много добри като концепции. Отделно в закона, който е на икономиката, това е директива, която е задължителна да се въведе и по принцип като препоръка от страна на Министерството на финансите, която бих могла да изразя е действително да се направи един нов Закон за тютюна и тютюневите изделия, в който да се включат всички тези хубави идеи, ако е необходимо съответно разпоредбите да се прецизират. Например, ако един регистрационен режим ще създаде допълнителна административна тежест, би могло например на уеб базирано приложение например в министерството да се подава информация от самите тютюнопроизводители например каква площ обработват, какъв добив се очаква. Просто да не е регистрационен, а да се съдържа информация.
За Министерството на финансите е важно, тъй като това са и приходите за бюджета. Важно е да има цялостен контрол върху целият процес от производството до продажбата на тютюневи изделия. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин заместник-министър, гости, ако трябва да поспоря или по въпроса между вас и господин Каймаканов, противоречат ли си двата законопроекта основните, които са на народните представители за допълнение и изменение и сега действащия закон и на колегите от ДПС, които вкарват изцяло нов закон.
Мисля, че след като направихме промяната от един напълно контролиран режим на изкупуване на суровината през 2011 година към един напълно либерализиран пазар даде много положителни неща по отношение на формиране на цената, по отношение на конкуренцията, но същевременно даде и много дефекти в целия този процес и дефектите се наблюдават в предложенията и на двата закона и в предложението на народните представители, в които участвам и самия аз и в предложението на изцяло новия закон, който вкарват колегите от ДПС.
Проблемите бяха най-вече в това, че държавата няма база, на която да стъпи, за да може да направи своя анализ по отношение на целия процес по отглеждане на суровината. Текстовете, които се дават и в двата закона категорично показват именно това твърдение.
Мисля, че и в двете посоки за създаване на регистри към Министерството на земеделието, в които да се регистрират тютюнопроизводителите, в които да се регистрират и фирмите, които участват на пазара напълно на базата само на законодателство без допълнителни изисквания е една добра практика и ще даде до някаква степен една голяма база за това Министерството на земеделието и храните да направи своите анализи по отношение на цялостното управление на производството на тютюн.
Само една бележка към господин Каймаканов. Много пъти когато се говори за тютюн и тютюнопроизводители се започва да се говори за една контрабанда, за едни загуби, за един огромен ангажимент на този сектор към фиска на държавата. Искам да ви кажа, че това не е така.
Едва 5 % от тютюна, който се произвежда в България отива за производство на тютюневи изделия в България, а 95 % от тютюна е за износ. Това са около 100 – 120 милиона долара във външнотърговския баланс.
Тютюнът, който се преработва не като тютюневи изделия, а като манипулиран зелен тютюн, на него не се добавя никаква добавена стойност с изключение на ДДС, ако е за вътрешния пазар.
Така, че свръх регулацията на целия този пазар би изкривила реалността. Това върху, което трябва да се концентрират органите отговарящи за събирането на акцизите е именно в разпространението на нарязан тютюн, но това не е ангажимент на тютюнопроизводителя. Не е ангажимент на Министерството на земеделието, а това е ангажимент на правоохранителна система и на контролните органи в лицето на НАП, „Митници“, ДАНС, прокуратура и полиция. Така, че не трябва да заангажираме един нов орган с едни регулационни дейности, които не са присъщи на тях. България мисля, че си има достатъчно перфектно законодателство по отношение на контрола за разпространението на нарязан тютюн, въпроса е да си вършат работата.
Аз мисля, че на този етап наблюдаваме една доста силна и сериозна заангажираност и в лицето на Агенция „Митници“ и в лицето на Министерството на вътрешните работи по отношение на събираемостта на акцизите и това е видно в резултатите, които получаваме.
За мен лично мисля, че има добри неща и в двата закона, това което е като предложение на Министерството на икономиката, трябва да бъде подкрепено и на първо и второ четене разбира се не с нов закон, а по текстовете, които сме вкарали ние като народни представители да се обединим и да направим нещо, което е важно за предстоящата изкупна компания, а именно кампанията след месец октомври.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Андонов.
Господин Каймаканов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Аз съм абсолютно съгласен с господин Андонов и това не е в противоречие на това, което казах, но той продължава да говори за регулации. Нашият закон към този момент не променя регулациите, които съществуват в момента. Ние говорим отново казвам колеги за регистрации. Хубаво е, да се запознаете не с мотивите и обсъждането на мотивите от страна на министерствата, а да се запознаете със самия закон. Явно не сте го прочели. Там ние предлагаме да бъде създаден регистрационен режим. Ние не можем да не знаем в България колко човека произвеждат тютюн, както е и до момента, и това министерството ще го подкрепи – какъв сорт тютюн произвеждат и в кой район го произвеждат. Това не е регулация и не пречи на пазара.
Що се отнася до това колко български тютюн не участва в производството на изделията в България, в производството на българските цигари, аз нямам статистика и вероятно сте прав господин Андонов, но всички вие се съсредоточавате върху това да говорите за регулации. Няма никакви регулации в закона, който предлагаме.
Приемам тезата ви, че и двата закона имат нещо хубаво. Естествено е, че всеки закон може да има недостатъци и за това сме тук за да ги обсъждаме, но регулации нашия закон не предвижда нови. Предвиждаме регистрации откъдето да може Министерството на икономиката, Министерството на финансите и Министерството на земеделието да правят анализите си, за да знаем колко тютюн ще бъде произведен и къде отива този тютюн. Това са анализи. Тук не става въпрос за регулации и контрол.
Все пак държавата отделя над 100 милиона, както каза господин Христов и ме поправи – 107 милиона само за този сектор, отделно са акцизите. Ние за това правим Закон за тютюна. Няма Закон за млякото, няма Закон за доматите. Има Закон за тютюна и точно поради тази причина.
РЕПЛИКА: Защо трябва да има?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Ако аз трябва да ви убеждавам защо трябва да има закон, Вие явно въобще не ме слушате, така че регулации няма. Забелязах, че във всички становища на министерствата говорят за регулации. От нашия закон не произлизат нови регулации освен регистрации.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Каймаканов.
Народният представител Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, първо аз не мога да разбера кое налага да има нов закон, след като закона, който в момента действа е доказал, че има много добри страни. Този закон, който е предлагате има ли обществено обсъждане, има ли мнения и идеи и допълвания към този закон на организации, които са пряко свързани с тютюнопроизводителите? Все пак разбирам, че това е идея на парламентарната ви група, но мисля, че всеки един закон, когато влиза за обсъждане и когато е нов закон трябва да има всички тези неща след себе си.
Другото, което е, вие казвате, че не се налага регулация…
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Не се предвижда.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се предвижда регулация, тогава няма причина между първо и второ четене да направите вашите изводи и идеи и да ги вкараме в закона, който в момента съществува.
Вие казвате, че не сме прочели, но аз прочетох някои неща. Не можем в 28 области да вкараме комисии по тютюна при положение, че има само в определени области производство на тютюн.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Вие го предлагате.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сте прочели в нашия какво се предлага така, че там където има производство и то комисията се събира само, ако има някакви проблеми за да може да реши споровете между производителите.
Другото, което е, тук не става ясно точно по какъв начин ще се използват специфични семена с доказан произход. Това означава, че ще се забрани използването на друг вид семена или какво правим монопол върху семепроизводството.
Нещо друго, което не ми харесва във вашия закон е това, че се вкарва задължителна минимална изкупна цена, което е абсолютно недопустимо. Вкарването на тези нови комисии въобще не е съобразено със сега действащия бюджет и откъде ще се намерят средства за тези комисии?
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този закон и ви предлагаме, ако имате някакви идеи и конструктивни решения ние ще ги подкрепим на първо и второ четене да ги предложите да ги включим към така действащия закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Господин Каймаканов, искам да попитам Министерството на земеделието, тъй като имахте въпроси към тях дали искат да ви отговорят.
Заповядайте, господин Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Ще бъдат съвсем кратък. По отношение за това - защо, тъй като господин Каймаканов ми зададе въпроса – защо подкрепяме едното, а не подкрепяме другото? Защото проведените от Нова година насам може би пет Консултативни съвета по тютюна в Министерството на земеделието и храните по цялата верига на тютюна, така да се каже изкристализираха два проблема в този сектор.
Единият проблем е в началото на веригата – производство и изкупуване.
Вторият проблем е търговията и тъй като втората част не е от компетенциите на този закон и на нашето министерство за това ние подкрепяме частта „Договориране” и взаимоотношения производител и изкупвач. За това ние подкрепяме това, което народните представители са представели, защото считаме, че тази част на веригата е възможно да бъде подкрепена.
Второ, има практика в други сектори на земеделието – европейска, в която договорните отношения могат да станат задължителни. Това не е повсеместна практика в Европейския съюз. Има засега само два сектора и това е млякото, а тютюна е вторият.
Позовавайки се на тези аргументи считаме, че по този начин по бихме решили проблемите на тютюнопроизводителите отколкото ако започнем по цялата верига да се намесваме включително и с регистри.
По отношение на това, че министерството не знае какви тютюни, къде и как, има го това нещо. Разбира се, че го има и мога да ви го предоставя стига да кажете кога и как.
Отделно за семената има Закон за семената и посадъчния материал, които също са регламентирани там. Регламентирани са голяма част от процедурите, но очевидно това, което казах за крайната част на веригата на тютюна е продажбата. Тук има хора от бранша, които ще го потвърдят.
Един от проблемите е, че онази част на веригата, която ни създава на всички проблемите, но не е тук въпросът да се говори, е свързана с качеството на тютюна.
Именно за това е хубаво, че и в двата проекта е засегнат този въпрос за качеството и за семената. Това е вторият проблем, но той не е толкова свързан с взаимоотношенията и с обществените отношения производител – преработвател.
По отношение на информацията има я, но не е тази действително, която всички биха искали да имат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Каймаканов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Ще започна първо с реплика към госпожа Караянчева.
Сигурно сте го попрочели, както казахте госпожо Караянчева, защото твърдите, че ние искаме в нашия законопроект да създадем някаква страшна администрация, която откъде ли ще бъде финансирана и какви са тези комисии и как те ще оценяват тютюна.
Искам да ви прочета само Вашето предложение, което надявам се ще подкрепите на господин Христов.
„Чл. 2б. Комисия по тютюна:
1. разглеждат молби, жалби и сигнали във връзка с окачествяване и изкупуване на тютюн”.
При вашия също го има това нещо и не е една, прочетете го внимателно. Има представители на бранша и те ще си направят анализа. Това, което предлагаме и обсъдено с всички браншови организации ние не сме си измислили нашата парламентарната група, направили сме една среща и виждате ли дайте да направим един Закон за тютюна.
Започна оттам, както казах в самото начало, че наистина без значение дали вие сте на власт или кой този проблем съществува вече двадесет години и никой не е обърнал внимание на това или не обръща, минава ден за ден и заминава.
Би трябвало, да се създаде нещо ново, защото в този отрасъл това е изключително важно и затова решихме да предложим изцяло нов законопроект, пак казвам няма съвършен закон, участвайте, пуснете го в зала, съгласете се с това. Давайте да го добавим, дайте да създадем нещо ново. Министерството на финансите даде идея за промяна в изискването на европейското законодателство. Разбирате ли, че само с изменение и допълнение и то в някакви части нашето предложение е да работим по цял закон. Става въпрос за много пари тук и специално в този отрасъл за отношение на държавата към това изделие.
Господин заместник-министър, след като вече няма фонд „Тютюн” аз не знам каква информация има, сигурно има откъслечна информация, но с нашия законопроект ние искаме да изградим ред в този сектор.
Аз съм сигурен, че в момента в Министерството на земеделието и храните, ето заявявам го съвсем отговорно, няма информация колко тютюнопроизводителя има на територията на нашата страна – няма и какви сортове тютюн отглеждат и в това ще ме подкрепят и браншовите организации.
Не само това, на срещите, които правихме с тютюнопроизводителите голяма част от идеите в нашия законопроект са предложени от тях и те ги одобряват. Така, че не сме си го измислили ние. Обърнете внимание и пуснете закона в зала, ще имаме време да дебатираме.
Това е молба към колегите, които днес ще гласуват.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, само една дуплика от страна на госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само ще ви прочета чл. 2а. Към Областните дирекции „Земеделие” в териториалния обхват, на които се извършва производство и търговия с тютюн, се създават комисии по тютюна, като постоянно действащ орган по въпросите, свързани с производството, окачествяването и изкупуването на тютюна. Комисиите се назначават със заповед на съответния директор на областната дирекция и могат да се включват експерти, както и научните институти.
Това е от законопроекта предложен от господин Румен Христов.
Така, че само там където има нужда и там където има тютюн и те не са постоянно действащи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В законопроекта, който ни беше представен като нов закон липсва едно основно изискване на Европейския съюз, а то е не е отразена затихващата тенденция в това производство. Европейският съюз ясно и точно е казал, още през 2004 година, че производството на лека дрога, какъвто е тютюнът е нежелателно на територията на Европейския съюз. Това нещо не е отразено в проекта на закон, имайки претенции за нов закон, който съблюдава този закон. Този закон не съблюдава европейските изисквания за това ние няма да го подкрепим. Ние имаме засега представен един закон и законопроекти, като говоря за проекта за закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ще използвам възможността в присъствието на представителите на Министерството на земеделието и Министерството на финансите и на представителите на бранша от страна на изкупвачите и на производителите.
Това, което наблюдаваме като проблем в последно време след приемане на пълната либерализация на сектор „Тютюнопроизводство” през 2011 година е тенденцията за това да се откриват по-добри възможности за зелен неманипулиран тютюн в страни извън Европейския съюз.
Наблюдавате ли като представители на двете институции, които се занимават пряко със сектор „Тютюнопроизводство” – Министерството на земеделието и Министерството на финансите такава тенденция и мислите ли, че би било добре между първо и второ четене да се помисли за текстове, които да забранят износа на зелен неманипулиран суров тютюн в страни извън Европейския съюз?
Износът на зелен неманипулиран суров тютюн за страни извън Европейският съюз, дали е възможно, как мислят от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на финансите?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Мисля, че за това все пак трябва да се консултираме с хората занимаващи се с европейско право, но принципно в това предложение има голяма логика.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да остане на преработката на Европейския съюз.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Точно така да остане на преработката на Европейския съюз, така да се каже, принадената стойност също да остане тук. Това би била логиката, която ние виждаме, но пак казвам трябва да се направи консултация с правото на Европейския съюз.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Може би не бях достатъчно ясен, логиката на едно такова предложение е, след като се произведе тютюна и бъде изкупен от фирмите, изкупвачите основно на българския пазар, то бива подготвен и манипулиран производителите на тютюневи изделия, в големите компании.
В момента със сега действащия закон тютюнът може да се изнесе, манипулиран, неманипулиран в суров вид в балите, ако мога така да се изразя или в кашоните от самите тютюнопроизводители във всяка една страна независимо дали тя е членка на Европейския съюз или на някоя друга общност. Това, което целя в логиката си за да задам този въпрос е манипулацията на тази дейност е свързана с инвестиции в база, в работна ръка и за ангажираност на една не малка част от хората. Ако се постави една забрана или ограничение на износа на суров неманипулиран зелен тютюн в страни извън Европейския съюз добавената стойност ще остане на територията на Европейския съюз, това ми е логиката и за това задавам този въпрос към двете институции – каква е тяхната позиция?
Има много логика в това нещо и аз го наблюдавам. Преди да бъде променен текста, в който участвах и аз имаше тотална забрана за такъв тютюн не само за територията на Европейския съюз, но и за територията на всяка една държава извън България. Тотална забрана за износ на зелен неманипулиран тютюн.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви , господин Андонов.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложен е нов Закон за тютюна и тютюневите изделия.
В Четиридесет и второто народно събрание беше внесен също нов закон за тютюна и тютюневите изделия, но за съжаление не достигна време да достигне даже и до зала, но смея да твърдя, че тогава законът според мен беше по-подреден, по-ясен и общо взето неща, които сега ме притесняват в този закон, които са внесени не присъстваха. Аз ще кажа и конкретно, тъй като съм чела закона, но така или иначе въпрос на целесъобразност е дали сега да форсираме нов Закон за тютюна, тъй като има и нови изисквания в общата селскостопанска политика в сектор „Тютюн”, има нови регламенти и така или иначе в някакъв момент ще бъде наложително нов Закон за тютюна и той ще касае по-скоро следващите от веригата не производителите единствено на тютюн, тъй като регламентите не касаят или не засягат толкова много как произвеждаме тютюн, какви сортове и съответно каква ни е системата на регулация. Това е въпрос на целесъобразност, но съгласете се, че налаганите по-големи промени ще изискват нов Закон за тютюна.
Предложен е нов Закон за тютюна, в който лично мен ме притесняват няколко насоки и в Четиридесет и второто народно събрание, категорично не мога да приема създаването на Национална тютюнева камара.
Първо, защото ние нямаме Закон за браншовите организации. Система, в която в един Закон за тютюна правим камара, в Закона за общата организация на пазарите припознаваме втори, трети и четвърти и всеки път ги казваме национални признати това най-малко не е честно към група производители, които няма да бъдат национално признати например, животновъдите, защото те няма как да бъдат национално признати, кои са представители и кои работят с министерството. За това може би идеята и предложението ми е наистина да се върви към Закон за браншовите организации, в който да се обясни и да се потвърди начинът, по който ще бъдат признати тези, които са национално представени и начинът на тяхното функциониране, но отделно в Националната тютюнева камара изведнъж и се възлагат страшно много административни функции. Тук със заместник-министъра не съм съгласна, защото извинявайте, ама камарата ви поема всички функции и регулации. Тези 107 милиона вие няма да ги управлявате. Тези 107 милиона камарата с представителите ще определят начина и реда, по който те ще се разпределят.
Освен това в тази камара има само по един представител. Когато вие казвате, че над 50 % от тютюнопроизводителите влизат повече от една организация не може да има. В 50 %, 49 няма да влизат. Добре така е записано. Аз съм категорична, че вие ще имате една организация, не повече, което създава проблем, защото вие насила трябва да накарате всички да влязат в една организация и кой на кого ще защитава интересите и как ще се съгласуват тези интереси. Знаем ветеринарните лекари. Хуманните лекари ги знаем. Знаем и ловните лекари и т.н., две, три, четири и започва една битка, кой е представител и кой какви права има.
Да, организацията на преработвателите на тютюн повече от 50 на сто. Организациите на производителите повече от 50, организацията на тютюневи изделия повече от 50. Това е, ако трябва да бъдем коректни чл. 12, в който е описано и в чл. 12а се казва, кои участват в камарата, а сега регистъра.
Имаше фонд „Тютюн”, грешка беше, че фонд „Тютюн” се закри. Закри се тотално, напълно и наистина Министерството на земеделието много трудно може да установи кои са тютюнопроизводителите, какво произвеждат, колко произвеждат и от пълната либерализация сега минаваме към пълен контрол, което за нито един бранш не е добре. Такива лашкания през няколко години създават обикновено проблеми и за администрациите и за тези, които трябва да изпълняват тези регламенти.
Регистърът на тютюнопроизводителите е описан. Ако може от министерството да ми кажат преди две години отново правихте регистър на тютюнопроизводителите. Започна се, обещаха се, излезе там един регистър какво стана, какво не стана, а сега отново ще правим и той ще е друг, защото ще искаме други данни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По-хубав.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По-хубав, може. Въпросът е, че искат още повече, са искали преди малко да се регистрират, а сега два пъти повече информация ще се иска. Няма лошо нали така или иначе получават се субсидии трябва да има достатъчно информация за да могат тези, които наистина произвеждат. Сега тук за 2009 година нищо не казваме, че си оставят квотите и там нямаме стъпка към тази посока, че се плаща.
РЕПЛИКА: Може ли по-накратко.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, ако не искате да ме слушате, но аз смея да твърдя, че сектор „Тютюн”, ако няма експертно и класифицирано становище по него няма как да се говори политически само.
Притесняват ме изключително много основно изискванията за лицата изкупуващи суров тютюн. Регистрираме договорите. Тези договори регистрирайки ги искам да задам въпроса към вносителите – 30 хиляди тона тютюн произвеждаме, имаме договор за 10 хиляди, но ние след като сме ги регистрирали веднъж в годината повече никой не можем да регистрираме – какво правим с другите 20 хиляди тона, къде отиват? Защото това е все пак договаряне. Вие казвате няма регулация, но това е договаряне. Аз не искам да изкупувам тютюн тази година, но съм регистриран. Забраната въобще да се регистрира или един път в годината на тези, които искат да изкупуват създава проблеми. Защо да не си регистрирам. Мога да си регистрирам, ако дойда от Гърция и имам банкова гаранция и мога да изкупувам и в момента ми трябва такава е пазарната конюнктура, но в този раздел, който касае този въпрос нещата се препотвърждават от гледна точка на това, че вие имате регистър и този регистър не може да се променя включително и по време на изкупуването, което създава предпоставки да не се изкупува тютюна толкова, колкото е произведен, просто се забранява в целия раздел първи на Глава пета, сроковете за изкупуване защо са до 1 март?
Бях в Управителния съвет на фонд „Тютюн” извинявайте декември и януари е срокът. До януари вие не знаете ли кой ви изкупува тютюна март е прекалено късно. Оттам нататък премиите, които се даваха е друга тема.
Развалянето на договорите, окачествяване при изкупуване. Един много важен въпрос за окачествяването и в другия законопроект го има. Повече въпроси има отколкото дава решения. Какво от това, че вие окачествявате тютюна и двете страни не го приемат. Това означава, че и двете страни неприемайки окачествяването развалят договора, който става задължителен и т.н.
Много технически са въпросите, но не се ли погледне цялата процедура и схема, в която тютюнопроизводителите произвеждайки качествен тютюн, определена сортова група ще са защитени и ще знаят кой ще им го изкупува, съответно ще знаят своите права за арбитраж и т.н., ние може би отново можем да създадем така предпоставки за трудности в изкупната кампания.
Аз оттук нататък не се наемам това, което касае Министерството на икономиката и Министерството на финансите свързани със Закона за тютюна и тютюневите изделия, тъй като те са водещи, и може би при тяхното становище по отношение на предложените промени ще са изключително важни, за да може наистина да има по-добра не само информация, но и контрол по отношение на целия сектор, но по-скоро ми се струва, че темата за тютюна и тютюневите изделия е изключителна важна, че с тези законопроекти и с новия закон се поставя, за да могат да бъдат решавани проблемите. Старият закон или промените в закона не създадоха такива предпоставки и създадоха изключително много трудности.
Становището ми е, че трябва да се подкрепи приемането на нов закон и това, което предлагат колегите, като съответно нещата, които притесняват да се консултират, не само в Комисията по земеделие, но и с по-голяма група представители от бранша, от всички от производители, от преработватели и търговци, за да може да се намери някъде пресечната точка, която да отприщи наистина тези проблеми, на които сме свидетели ежегодно.
Благодаря Ви.
Извинявам се, ако дълго се изказах, но мисля, че е важно да обсъждаме законопроекта по същество, а не в неговите най-общи политически измерения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Права сте, направихте професионално, а не политическо изказване, за което Ви благодаря. Предполагам, че и колегите ще се присъединят към това.
Заповядайте, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Права е госпожа Бъчварова, че трябва да се премине на експертно ниво да се обсъжда този закон и оттам да спрем с политическите говорения за тютюна, но ще отговоря първо на първия поставен въпрос, който беше за представителните организации. Не е вярно, че само една ще стане, защото има 50+1%, българската Конституция разрешава да се сдружават хора и юридически и физически лица без никакви ограничения и за това ще има много организации, които ще се борят за членовете, за да имат 50+1%.
Може да има и две организации, и три, и повече с 50+1%, тоест всеки един производител може да участва в една, втора или трета организация стига той да желае. Друг е въпросът на устав, което е една от организациите може да го забрани. Не е вярно, че ще е една и за това сме написали организации в закона.
Що се отнася до изкупуването на тютюна и сроковете, които сме поставили ние сме ги съобразили точно с тютюнопроизводителите и с фирмите, които изкупуват тютюна, а регистрации за това вече няма. Не се регистрират фирмите, които купуват и търгуват с тютюн. С промяната на закона с 2 лева капитал се прави една фирма и започваш да изкупуваш и да продаваш тютюн. Това също сме го направили в регистрацията.
Другият ми въпрос, който беше свързан с това защо се получава така, че производителите трябва да подпишат договори, за да останат в част от тютюна, защото има две страни медала. Едната е търговецът, а другата е производителят. И двете страни, колегите които се занимават с това знаят, винаги като дойде време за изкупуване се надлъгват. Има семейства, които произвеждат тютюни и фирми, които произвеждат. Тук говорим основно за ориенталския тютюн, защото там е най-голямата болка, ако колегите знаят разликата между „Ориенталски”, „Вирджиния” и „Бърлей” сигурно ще направят тази разлика.
Проблемът е най-много в ориенталските тютюни. Като дойде време за подписване на договори има семейства, които произвеждат и подписват с по три или четири фирми договори.
Тези производители подписват с три или четири фирми, които купуват, договори. Като дойде време за изкупуването зависи от това коя фирма какви пари дава за изкупуването и с две стотинки и с по една стотинка разлика започват да продават само на тази фирма. По този начин създаваме проблеми и на едните и на другите. Създаваме проблеми на тези, които отглеждат тютюна, защото не знаят колко да засадят и на тези, които изкупуват защото не знаят дали ще купят суровината. И тази каша идва точно от това непрекъсната промяна, изменение, допълнение на закона. За това предлагаме тези регистрации, за да може това да бъде не регулирано, а следено, да бъде осветено. За това искаме земеделските производители и тютюнопроизводителите да кажат къде ще гледат земята, коя земя ще гледат и колко ще произведат. Няма как един производител, който има пет декара да произведе примерно и от пет декара трябва да произведе пет тона тютюн, той да сключи договор за петнадесет тона. Това е проблемът и това е решено в нашия законопроект. Понеже минахме в експертната част на въпроса. Така, че сключването на тези договори и регистрацията. Същото е и с търговците. Пристигат, обещават едни пари даже трябва да ви кажа колеги, че има случаи и това е непрекъснато в последните двадесет години, търговеца пристига и започва да обещава много високи цени за изкупуването на тютюн. Всички спират продажбите на тютюн, а той изчезва, защото не е регистриран. Той е една фирма регистрирана с два лева. Не е фантом. Напротив регистрирана компания, която не поема никакви ангажименти срещу това. Когато се създаде тази камара, когато се опишат тези хора и се знае в следващата година това ще бъде избегнато и той няма да е човекът, който въобще ще обещава и ще ходи в пазара, но това наистина са експертни теми, които трябва да бъдат обсъдени в детайли. Пак ви съветвам да прочетете добре този закон и да вникнете в него. Всички тези неща са урегулирани с нашите предложения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Каймаканов.
Господин Мартинов, заповядайте.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Господин председател, господин заместник-министър, колеги, предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване, защото до осем часа можем да си говорим за тютюна и за търговците на тютюн, защото това са търговски похвати за търговия с тютюн и всеки нормално е да си търси по-голяма реализация.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, който е съгласен с направеното процедурно предложение от народния представител Живко Мартинов, да прекратим дебатите по законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против – 2, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на законопроект № 550-01-32 от 29 януари 2015 година за Законопроект за тютюна и тютюневите изделия № 554-01-16, внесен от народния представител Лютви Местан и група народни представители на 28 януари 2015 година.
Колеги, който е съгласен законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване от Комисията по земеделието и храните, моля да гласува.
Гласували: за – 5, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
Уважаеми колеги преминаваме към втория законопроект.



По точка 1
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля Министерството на икономиката да представи този законопроект.
ДИЯНА НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм директор на дирекция „Външноикономическа политика” в Министерството на икономиката.
През месец юни 2012 година Народното събрание прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен по инициатива на народни представители, с който закон беше създаден чл. 30, ал. 4, който въвежда забрана за производството и продажбата на заготовки за цигари с филтър на територията на Република България и съответно беше въведена и глоба и имуществена санкция за неизпълнение на тази разпоредба.
В резултат на получени оплаквания в рамките на тези две години имаше процедура инициирана от Европейската комисия по становища и обмен на мнения.
През месец ноември Европейската комисия изпрати официално уведомление за предприемане на действия за нарушаване на договора. Счита се, че е нарушен в случая принципа на свободното движение на стоки, който е ключов елемент и основна свобода заложена в Договора за функциониране на Европейския съюз. Нарушението, което се твърди е по-конкретно на чл. 34 от договора, който предвижда забрана на всички количествени ограничения и мерки с равностоен ефект.
Счита се, че приложената забрана от страна на България е непропорционална и не съответстваща като мярка и не препятства свободното движение в рамките на вътрешния пазар, поради което България, следва да предприеме действия за отмяна на действащата забрана.
С представения законопроект е предвидена отмяна на чл. 30, ал. 4, и във връзка с това предлагаме Комисията по земеделието и храните на Народното събрание да разгледа и подкрепи представения законопроект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Искам да кажа, че Комисията по земеделието и храните фатално закъсня с разглеждането на този законопроект, ръководейки се от желанието да гледаме законопроектите заедно. Икономическата комисия, на която съм член, днес обяви официално, че следващата сряда първа точка са законите за тютюна и тютюневите изделия от гледна точка на изискванията, които трябва да спазим спрямо Европейския съюз.
Моето категорично мнение е, че трябва да бъде подкрепен законопроекта, но имате думата, заповядайте.
Изпълнявам едно изискване на Европейския съюз, наистина е така.
Колеги, който е съгласен предложеният законопроект да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против - няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към разглеждане на третия законопроект.

По точка 1
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, по този законопроект давам думата на проф. Станков, като съвносител да изложи мотивите за този законопроект.
Заповядайте, професоре.
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия се постига значителен напредък при установяване на подобен подход на работа със сектора и до голяма степен отговаря на обществените очаквания за по-голяма предвидимост без да се разписват конкретни функции за намеса на държавните органи.
На първо място, създават се два нови регистъра по отношение на производителите, като се имат предвид площи, договори и търговци в сектора с минимум критерии за включване в тях.
С тяхното въвеждане на практика се запълва празнотата по отношение на информацията за текущото състояние на сектора. Акцентира се реално на слабостите в производството. Осветляват се лицата заминаващи се с производство и търговия на суровина, предназначена на производство на акцизни стоки и минимум изисквания към тях за подобен род дейности на територията на страната.
Успоредно с това се създават Комисии по тютюна към ОД „Земеделие”, които на регионално ниво ще запълнят липсващото звено към момента за наблюдение на сектора и управление. За същите се предвижда да имат компетенции и по отношение независимото окачествяване на тютюна при евентуален спор при изкупуването между производител и търговец, което се явява единствено и само независима референция по отношение актуалното качество на суровината.
С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия за първи път се въвеждат основи за създаването на представителни организации за сектор „Тютюн” по модел на повечето европейски страни, които на вертикален принцип да обединят всички нива от производството до крайния продукт в сектора и поставят отношенията в сектора на ниво отговарящи на тенденциите в него.
Въвеждането на критерии за представителност на подобни организации създават и непосредствена възможност за създаване на над браншови орган, който да обедини интересите на страните и се яви платформа за управление на отношенията в сектора, включително и по отношение на изкупните кампании на тютюн, срокове за изкупуване, ценови равнища, без това да противоречи на каквито и да е било поети държавни ангажименти за пазарно функциониране на сектора.
Не на последно място, в предлагания законопроект се разграничават ясно функциите и правомощията на компетентните ведомства, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и Министерството на финансите. Адаптират се механизмите за контрол при производство и търговия с тютюневи семена към единствения официално акредитиран орган на страната, а това е Изпълнителната агенция по апробация и семеконтрол.
Въвежда се изискване производството на тютюн да се извършва съгласно технологични инструкции за производство, бране, сушене и производителска манипулация, което до голяма степен ще позволи произвеждания у нас тютюн да отговори на търсенето на качествена суровина, което е основа за пазарно функциониране на сектора.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Колеги, преди да започнем дискусията искам да кажа няколко думи, като вносител на този законопроект. Имаше коментари в различни масмедии и в сайтове за това, че с промените, които правим в този закон едва ли не отменяме бандеролите и разрешаваме безконтролно да не се внасят акцизи и да се извършва контрабанда. Водехме се от обстоятелството, че едни и същи обществени отношения не следва да бъдат уреждани в различни нормативни актове, както в случая става дума за Закона за тютюна и тютюневите изделия и същевременно в Закона за акцизите и данъчните складове.
Искам да ви уверя, че всички текстове на действащия чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, който е предложен да бъде отменен, са уредени в акцизното законодателство, даже там са разписани много по-точно и много по-ясно.
Госпожа Петкова също ще вземе отношение, но аз смятам, че там е мястото им систематично, а да не говорим, че в крайна сметка това са техни задължения. Законът за акцизите и данъчните складове действа и в момента начина на уреждане на бандеролите, поставянето, размери и всички тези неща свързани с тази държавна ценна книга са урегулирани в този закон. Водехме се желанието да избегнем двойно записани текстове от една страна.
От друга страна знаете, че когато започнат да се осъществяват промени, ако имаме промени в Закона за акцизите трябва непременно да направим и промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Не сме пуснали контрабандата, не отменяме бандеролите. Това е спекулация, нека да четат тези, които пишат и Закона за акцизите и данъчните складове.
Благодаря Ви.
Госпожо Петкова, ако искате да коментираме този нашумял в сайтовете текст и отмяната му, имате ли притеснения?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател, действително прегледахме предложените разпоредби на чл. 25, това което предлагате сега със законопроекта.
В Закона за акцизите и данъчните складове се съдържат разпоредби, както за определение за бандерол, така и по отношение на облепването на акцизни стоки с бандерол. Така, че действително е коректна разпоредбата по начина, по който е разписана и препраща към Закона за акцизите и данъчните складове.
За съжаление не мога да представя официалното становище на Министерството на финансите, тъй като получихме писмо от Вас преди няколко дни по този законопроект.
Може би, ще бъде представено до първо четене или между първо и второ четене, ако има някакви предложения от правно технически характер по отношение на разпоредбите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Народните представители имате думата за дискусия по внесения законопроект от група народни представители.
Господин Каймаканов, искате ли думата?
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
И аз внимателно чета, а не препрочитам оттук и оттам, закона почти съвпада с това, което ние предлагаме в тази част, която вие сте написали. Не знам защо не пуснахте нашия закон в зала и защо бяхте против и аргументите, които изкарахте са в пълно противоречие с това, което вече предлагате и подкрепяте – ето: „Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен регистър на лица, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн”.
Аз не виждам разлика, едното го отхвърлихме, а другото ще го приемем – ОК.
Дебатите досега бяха върху това, аз не виждам защо водим втори път дебати. Досега бяха дебати и гласувахме – против, а сега имаме дебати и ще гласуваме – за, върху същото.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Към гласуване ли да преминавам, след като няма смисъл от дебати?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Законът е за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, защото и с него се прави опит да се създаде повече ред в производството на тютюн, включително и с регистри, но не получих отговор за регистрите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще ви отговорят.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, трябва да ми отговорят – имат ли регистър или ще правят нов регистър независимо от това има или няма закон, защото преди беше направен един регистър без закон.
Господин председател, към вносителите имам две констатации, които лично мен ме притесняват в предложените промени.
Първо, за представителни организации на сектор „Тютюн” няма да си повтарям становището, че трябва Закон за браншовите организации. При вас са в три, едно, едно. Представителството е: три на производителите и едно на останалите на браншове.
Двете неща, които ме смущават са първо, това окачествяване. Изключително е важен този арбитраж, защото има проблеми и противоречие между тези, които предлагат тютюна и тези, които изкупуват.
Вие казвате в ал. 4, че при оспорване се извършва повторно окачествяване. Повторното окачествяване е окончателно. Аз питам какво следва от това? – Не пишете. Поне в предишния законопроект пише, че договорът се прекратява макар, че и той не може да се прекрати, защото това е договор. Служебно как ще се прекрати договорът, няма как да се случи, но така или иначе.
Ако казваме, че се окачествява трябва да кажем какво става, ако едната страна не е съгласна, дали експертите и т.н. Тази процедура е изключително важна и за нас е важно тя да бъде разписана по начин, по който да създаде правила.
Другото нещо, което също ми е изключително интересно какви са били мотивите, това е свързано с изискването за съхранение на тютюн, в чл. 44б.
Вие казвате, че предвиждате санкции за тези, които съхраняват тютюн без регистрации. Само, че има случаи, в които вие не съхранявате тютюн, а вие сте произвели тютюн и една година може да го държите в складовете си като „Вирджиния”, тях какво, ще ги санкционираме ли тези производители?
Поне трябва да бъде написано какво означава съхраняване. Едно е търговецът да изкупи и да съхранява, друго е когато съм производител и съхранявам тютюна. Така е записано, че има санкция, ако не са в регистъра за съхранение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест предложението е за изключение за производителите, права сте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има и други неща, които съответно са независимите експерти, къде ще ги намерим. Министерството знае, че има само един специалист, който работи в сектор „Тютюн”, а преди това беше фонд със специалисти по окачествявания и арбитраж, а сега е един. Не знам дали има въобще във фонд „Земеделие”, а как ще се намерят в областните служби е въпрос с повишена трудност.
Благодаря Ви, ще подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Работим върху Закона за браншовите организации и аз се надявам, че вие ще ни подкрепите и ще бъдете един от вносителите, ще ви поканим да бъдем съвносители.
Представителите на браншовите организации имате думата.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ (БАТИ): Добър ден, ще направя много кратко изказване от името на Българската асоциация на тютюневата индустрия. Това е асоциация на производителите и вносителите на тютюневи изделия в България.
Това, което съвсем накратко бих искал да изложа и благодаря за това, че ни давате тази възможност са няколко чисто принципни положения свързани с регулацията в сектора.
От една страна България като традиционен производител на тютюн безспорно статистиката и официалните данни показват, че има сериозен и значителен проблем свързан с незаконната търговия с рязан тютюн за пушене.
В Интернет дори и в печатни издания могат да се видят много обяви за нарязан тютюн в незаконни условия, който се продава за цена около 30 – 35 лева на килограм при положение, че легалният такъв продукт се облага с акциз от 152 лева на килограм.
За последните две години статистиката, която е публична от Агенция „Митници” и Министерството на вътрешните работи показва, че само заловените количества нарязан тютюн предназначен за пушене и за незаконна продажба са близо два пъти над обема, който се облага с данъци в България – акциз и ДДС, тоест това мисля, че казва достатъчно за пропорциите на проблема.
Така, че ние вярваме, че трябва да има адекватни механизми за контрол и за регулиране на цялата верига на продажбите. Примери за това от други държави, които успешно са ги въвели са въвеждане на регистри с максимално опростени административни процедури, както за производителите на тютюн така и за купувачите и преработвателите. Въвеждане на изисквания и ред, по който тютюна да бъде купуван, продаван и транспортиран до определени съоръжения, така че да има ясна проследяемост по цялата верига.
От друга страна, регистрите дават възможност и за по-голяма яснота в статистиката за сектора, прогнозирането и въпросите, които тук бяха коментирани колко точно тютюн се произвежда в България, на какви площи и т.н. Тези въпроси ще получат своя отговор трайно. Така, че от тази гледна точка регистрите при наистина опростени условия смятаме, че са едно добро решение, както и добри примери от Полша и Румъния, които ние сме споделяли и преди и пак можем да споделим в официално писмо до Комисията.
По отношение на директивата за тютюневите изделия, директива № 40/2014 г., която няколко пъти беше спомената, в момента има законопроект, който тече или наскоро е приключила публичната консултация по него, който е публикуван от Министерството на икономиката. Този законопроект много подробно и изчерпателно транспонира цялата директива. Това е действително много сложен и много комплексен нормативен акт на Европейския съюз.
С цел да има наистина предвидимост на средата и изчерпателна регулация вярваме, че това дори ще улесни и вашата работа като народни представители. Смятаме, че е по-добре този законопроект да се разглежда, когато става въпрос за директивата, защото той транспонира всички налични в момента изисквания, а не отделни парчета и части.
България има краен срок да въведе всички тези изисквания в българското законодателство, както и всяка друга държава в Европейския съюз и този срок не е толкова далеч във времето, така че призоваваме наистина и този законопроект да бъде разгледан и директивата да бъде взета оттам, тъй като там е всичко, което тя съдържа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Мога ли да си позволя нещо да попитам? Говори се, че влошеното качество на тютюна през последните години, което се изкупува от изкупвателните организации се преработва е много влошено и обяснението е, че качественият тютюн отива за нарязан тютюн, който се продава контрабандно – има ли такава зависимост или няма?
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ (БАТИ): Благодаря Ви за въпроса.
Трудно е да се отговори изчерпателно, защото ако при циганите има емпирични изследвания за тенденциите дали незаконната търговия расте или намалява то при рязания тютюн няма такива изследвания. Факт е, през месец март имаше един много сериозен международен форум на тема „Българският тютюн”, който се проведе в София.
Един от въпросите, който беше засегнат там беше точно за качеството и за устойчивите качествени параметри на българския тютюн. Така, че и този проблем, за който споменавате съществува също. Това мога да отговоря на този етап.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Има първо един въпрос към господина и след това едно изказване.
Понеже аз не съм вещ в материята и за това тактично си мълча. Обаче преди години всички знаехме, че българският тютюн, поне така се твърдеше, че е с едно от най-високите качества в света. Говоря за сортовете дребнолистните „Джебел”, „Басма” и т.н., когато се изкупуваха от държавата и тогава предприятието, което го изкупуваше всички му казваха „Монопола”, в Кърджали и до ден днешен така му казват.
Напоследък чуваме, че това качество силно се е влошило. Преди години се говореше, че най-реномираните марки на „Филип Морис” произвеждащи цигари гледат да вземат български тютюн едва ли не както високо реномираните козметични фирми, купуват розово масло. Доколко това е било мит и легенда, извинявам се, че малко е от общ характер, и защо, ако тогава е било толкова добро качеството сега се е вложило?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ИВАНКА ВАРКОВА (АБТ): Представител съм на членовете на Асоциацията на българските тютюнопроизводители, които сме фирми извършващи промишлена обработка на тютюн.
Може би ще е най-добре да започна с отговор към господин Желев – да, така е.
Ориенталският тютюн по принцип се произвежда в Турция, Македония, Гърция и България, класическия, ароматичния ориенталски тютюн.
Най-качественият тютюн, който е произвеждан на територията на страната респективно най-скъпия е „Джебел”. Обаче, тъй като той има нисък добив, респективно цената му е много висока, не става конкурентна на пазара и на практика се произвежда в съвсем минимални количества, които са смешни, в промили от годишното производство, ако въобще го има.
Сега са се наложили други сортове ориенталски тютюн, предимно в Южна България и основно в Крумовград, защото е най-търговски ориентиран.
Проблемът е такъв, че голяма част от производителите ползват собствени семена и на практика сорта се разпада и променя класическите си качества. Това е в частта на ориенталския тютюн накратко.
Оттук продължавам по принцип да пледирам и да благодаря на всички Вас, които сте направили труда да вникнете в проблемите, които наистина ги има в сектор „Тютюн”. Производителите имат проблеми и фирмите, които изкупуват тютюна имат проблеми.
Приветстваме въвеждането на регистрите. Трябва да има яснота. Защо трябва да знаем колко договора са сключени? Защото фирмата денонощно през цялата година е с производителите и прави разходи, и в един момент, когато имаш три сключени договора на едно и също лице на единия поне една от фирмите изгаря, тоест 70 % от разходите, които правиш по отглеждането и контрола върху производителите отиват „на кино”, и то е защото производителят има една стотинка.
В други държави има практика три годишни договори. Минава годината, ако не ти хареса, другата година отиваш при друг.
Проблем, който ние виждаме в предложението, което има са областните комисии, където лицата, които изкупуват тютюн се регистрират. Означава ли, че ние отиваме в осемте областни комисии и се регистрираме ли и защо лицата, които притежават лиценз за промишлена обработка трябва да се регистрират, че имат складове за изкупуване? Ние сме минали един много по-тежък режим за лицензиране за самата промишлена обработка, на която първата точка е условия за съхранение на изкупения тютюн.
Предлагаме тук това нещо да се случва служебно, що се отнася до лицата, които притежават разрешение за промишлена обработка.
Другите, които са само търговци – да, те нека да излязат на светло и да бъдат регистрирани за да знаят и производителите на кого си продават тютюна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявам се, че ви прекъсвам, но понеже текста в § 13, чл. 16 е много общ: „Изкупуване на суров тютюн се извършва от физически и юридически лица” ние не обясняваме,че юридическите лица са тези, които се занимават с преработка и за това притежава разрешение за изкупуване на тютюн, разполага с подходящи обекти и съоръжения. От тази гледна точка е вкаран по-общ текст.
ИВАНКА ВАРКОВА: Аз говоря принципно. За да се изкупува тютюн ние сме задължени да се регистрираме в комисията и да искаме разрешения от тази комисия, така го разбираме. Подкрепяме тази част на вашия закон.
Другото нещо, което ни озадачава безкрайно много и до голяма степен подкрепям мнението на проф. Бъчварова е в частта на окачествяване. Тези държавни експерти ги имаше когато го имаше фонд „Тютюн”. Идваха окачествяваха и неокачествяваха.
В момента това е намеса на държавата, защото този държавен експерт, какъвто и да бъде, той не може да бъде толкова адекватен на пазара. Пазарът определя каква е цената на тютюна спрямо неговото качество. Тази година имаме свръх производство и цената ще бъде съответно и по-ниска. Нямаш свръхпроизводство – има търсене. Като дойде той да го окачестви, не двете страни, а едната страна ако не е съгласна какво става? Нищо не се случва.
Категорично сме против тези държавни експерти за окачествяването. Това е един нормален търговски договор. Всяка страна има право както да подпише договора, така и да не го подпише и да излезе от него съобразно клаузите му.
Това са най-съществените ни забележки по принцип в идеите, които има.
Конкретни становища в най-кратки срокове текст по текст ще внесем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Само по отношение на § 16 от законопроекта, тъй като съгласно сега действащата разпоредба разрешението за производство на тютюневи изделия получава лице, което е регистрирано по Търговския закон и е получил разрешението от Министерския съвет.
По начина, по който е предложена разпоредбата това означава, че първо, лицето трябва да е лицензиран складодържател по Закона за акцизите и данъчните складове и след това да му се даде лиценз за производство на тютюневи изделия, но водещото е той да е получил разрешението за производство на тютюневи изделия и след това вече да се лицензира като складодържател, тъй като там е вече за прилагане на режим отложено плащане на акциз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, основателна е забележката, ще я имаме предвид.
Заповядайте, господин Ралчев.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа, относно въпросната оценка качеството, която беше спомената много пъти и така наречените експерти по окачествяване на тютюна, идеята на тази оценка и наблюдението на качеството на суровината „тютюн” е свързано с много широки обществени нагласи да се извършва като процес и наблюдение от страна на държавата.
Истината е, че такова наблюдение към момента се прави само на насажденията с тютюн от областите и общинските служби „Земеделие” към министерството, но не и по отношение в процес на изкупуване. Това, което със сигурност мога да кажа е, че тази оценка ще служи единствено и само за референция и тя по никакъв начин няма да ангажира нито една от страните към последващи действия и по налагане на допълнителни ангажименти по отношение на формиране на качество, което е свързано с изкупната цена, но тъй като всяка една изкупна кампания във времето се съпътства преди всичко с много големи напрежения по отношение на това – кой, как и на какъв принцип и на какво основание окачествява тютюна от земеделските производители. Въвеждането на такъв текст беше широко поискан от всички браншови организации производителки на тютюн, това нещо да се случва по време на изкупната кампания единствено при спор и тази оценка, втората, за която се каза окончателна и защо не се случва нищо, след като е окончателна, няма и как да се случи именно с тази презумпция, че тя не ангажира нито една от страните императивно към последващи действия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Адемов.
АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам да прекратим дебата и преминем към гласуване, доста неща се казаха, така че всеки е формирал своето мнение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адамов.
Господин Адамов, малко ще забавим процедурното предложение.
Заповядайте.
ПРОФ. ХРИСТО БОЗУКОВ: Аз не съм производител, а представлявам мнението на известна група тютюнопроизводители. Тютюнопроизводителите смятат, че действително е необходимо да има вече ред в сектора и приветстваме измененията в Закона за тютюна и тютюневите изделия обаче имат някои опасения от определени текстове, които са заложени в закона.
Ние смятаме, че Вашето предложение за 30 % участие на тютюнопроизводители за представителност е по-добро решение, отколкото 50 и над 50 %, защото дава възможност да влезнат няколко браншови организации.
Знаете, че към момента в България има няколко браншови организации, вече не ги знаем десет или дванадесет са, но както и да е, аз се учудвам, защо колегите нямат представители тук, защото е важно да изразят мнението си по въпроса.
Притеснението на тютюнопроизводителите е, че в ситуация на все по-понижаващо се производство на тютюн ако се поставят допълнителни утежнения това ще се окаже фатално за сектора.
В тази връзка искам да не се съглася с господин Петров, който изрази, че в Европа имало мнение, че тютюна е лека дрога и не трябва да се произвежда. Аз твърдя, че тютюна е легална култура, няма никаква забрана за производството и.
Решението на Световната здравна организация за намаляване на тютюнопушенето е съвсем друго и се различава от това за забрана на самото тютюнопроизводство.
Какво е притеснението на тютюнопроизводителите.
Те се притесняват най-вече от регистрационния режим на изкупуващите фирми. Те нямат нищо против и смятам, че е редно да има регистрация на тютюнопроизводителите. Редно е да има и регистрация на договорите. Когато има регистрация на договорите ще има информация и на кого са продадени тези количества тютюн и отпада необходимостта от регистрация на изкупуващите фирми – защо? Къде е тук опасността?
Ако се вземе решение за регистриране и то с определен срок на изкупуващите фирми, това е даде предимство на фирмите, които са ситуирани в България. Тоест с уседналост в България.
През последните години се вижда,че основната част от едролистните тютюни произвеждани в България се изкупуват от външни фирми, които не са с местно представителство, дали са полски, дали са украински или други, те в определен момент идват и купуват значителни количества тютюн.
Ако се внесе регистрационен режим те няма да могат да се включат или обикновено се явяват фирми, които за определена година или за определен период имат намерение да купят определено количество – дали ще купят 500, 1000 или 2000 тона тютюн решават на момента. Ако трябва да се регистрират те са изпуснали срока и ние ги изпускаме като възможност да изкупят този тютюн и след това производителите се чудят как да го пласират. Знае се, че към едролистният тютюн в България няма голям интерес от ситуираните фирми и имащи представителства на територията на България.
Може да се опрости тази процедура, вместо регистрация да е със заявка за количество, сортова група и задължително банкова гаранция за такива фирми, защото има случаи, когато те изкупуват тютюна, отиват си и след това няма кой да плати. Когато има банкова гаранция евентуално може да се разплати за взетите количества от тях.
В закона действително има много неща, ако държите ние можем да ви ги опишем и да ви изпратим писмено становище.
Много е тревожен един факт, който е заложен, не си спомням в кой член, трябва да проверя, в който е заложено, че предварително се договаря неплатимото количество тютюн - това е смешно.
Това означава, че си тръгва с едно на нула за изкупуващите фирми, и когато се сключват договори се договаря и неплатимото количество.
(РЕПЛИКА): Ние го отхвърлихме.
ПРОФ. ХРИСТО БОЗУКОВ: Има много положителни неща, но има и много неща, които са излишни. Например, чл. 12, в който се описва как една представителна организация може да стане член на европейска и т.н.
Мисля, че това не е предмет на един закон. Има доста неща, които ние ще опишем и ще ви ги предоставим, ако трябва.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Бозуков.
Искам само да ви кажа, че всички представители на браншовите организации бяха поканени и които са имали възможност са дошли. Така, че ние коректно поканихме всички представители на бранша.
Господин Желев искаше думата, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, ще бъда кратък.
С интерес проследих дебата по законите, които се предлагат за тютюна и тютюневите изделия. В тях се чуха много рационални предложения, включително и на колегите от ДПС, за това и ние се въздържахме и не бяхме против. Може би на един по-късен етап ще бъдат включени и те в дневния ред, но аз не мога да не изразя възхищението си от текстовете, които вие и уважавания от мен проф. Станков предлагате за промяна на закона, тъй като в предложените от вас изменения с хирургическа точност са посочени слабостите на досега действащия закон, които с предложените текстове са отстранени с вещина и професионализъм граничещи с перфекционизъм, поради тази причина предлагам да прекратим дебатите и изгарям от нетърпение да подкрепя текстовете с вдигане на ръка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Последно изказване.
Заповядайте, господин Каймаканов.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: По повод изказването на господин Бозуков, аз съм доволен, че и Министерството на финансите вече са тук относно регистрацията, понеже това е залегнало в нашия закон, той приключи, но и тук го има, ние подкрепяме тази част на предложението фирмите, които търгуват да бъдат регистрирани.
Това не създава проблеми на търговците, разбирам вашето притеснение, че тази година ще дойдат да се регистрират, а догодина може и да не могат, могат да изтърват срокове и т.н., обаче Министерството на финансите мисля, че ще ни подкрепи точно в тази точка.
Знаете ли, колко фирми дойдоха без да са регистрирани купиха тютюн и излезнаха оттук. Оказа се, че са фантоми и ДДС-то сега го вземат от фирмите, които произведоха тютюна.
Мисля, че вие имате такава статистика и можете да я предложите. Така, че този регистрационен режим според мен трябва да остане, защото фиска си е фиск.
ПРОФ. ХРИСТО БОЗУКОВ: Аз споменах, че трябва да бъде по-улеснен за тези фирми, за да не ги гонят, защото те са основните изкупуващи едролистни тютюни. Да бъде улеснен с банкова гаранция и заявка, не е нужна регистрация.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: По-улеснено от това, което предложихме ние в закона няма. Това е регистрация с уведомителен режим, нещо повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, след този интересен и ползотворен дебат преминаваме към гласуване.
Преди да гласуваме искам да ви кажа, че следващата сряда Икономическа комисия гледа тези три законопроекта или тези, които ще бъдат одобрени, ще видим какво ще стане с гласуването. От сега ви предупреждавам, че предвид на сроковете, които притискат Министерството на икономиката и обстоятелството, че двата законопроекта най-вероятно ще бъдат разглеждани заедно ще имаме извънредна комисия в някои от почивките на заседанието на Народното събрание и ще поискам, моля ви от опозицията ме чуйте, ще поискам съкращаване на срока между първо и второ гласуване от гледна точка на кратките срокове, с които разполагаме, така че всички ваши разумни предложения моля ви подгответе ги и имайте готовност да ги внесем не в седем дневен срок, а в три дневен срок, защото имаше много рационални предложения. Нека те да намерят отражения между първо и второ гласуване и да подобрим дейността на този бранш.
Колеги, който е съгласен със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 година, да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против - няма, въздържали се – 2.
Благодаря Ви, колеги.
С това точка първа от дневния ред се изчерпва. Имайте предвид кратките срокове, с които разполагаме между първо и второ гласуване.
Благодаря на всички гости по точка 1 от дневния ред.
Преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.


Точка 2
Изслушване на представители на Националния институт по метеорология и хидрология на тема: „Национална агрометеорологична мрежа – перспективи“.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По точка 2 от дневния ред в залата от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН присъстват:
Проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, доц. Таня Кирилова – ръководител на Департамент „Климатология и агрометеорология” към БАН, проф. Валентин Казанджиев и Николай Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките”.
Уважаеми колеги, няколко пъти отлагаме тази среща предвид на натовареността на комисията, както виждаме не свършваме навреме, но добре дошли сте в Комисията по земеделието и храните, тук е заместник-министър Цветан Димитров.
Искаме да чуем вашите проблеми, защото от вашите точни предвиждания и прогнози зависи целият отрасъл, заповядайте да чуем вашето становище.
Заповядайте, проф. Брънзов.
ПРОФ. ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Уважаеми народни представители, ще се опитам да бъда много кратък. Това, поради което поискахме тази среща е един проблем, който стои пред нас и е свързан с агрометеорологията.
Националният институт по метеорология и хидрология освен с метеорология и хидрология се занимава повече от сто години и с агрометеорология и това е единствената структура в страната, която има такава мониторингова система, с която се следят агрометеорологични параметри.
Проблемът е, че до 1990 година, това беше регламентирано защото земеделието беше ТКЗС-та и АПК-та, тоест държавно и Министерството на земеделието тогава, след това НАПС и всички тези структури, бяха възложили на нашия институт поддръжката на тази мрежа и обслужването на земеделието.
След 1990 година с течение на времето в момента в България няма абсолютно никакъв нормативен акт, който да ни задължава да се занимаваме с такава дейност и тъй като знаете, че има понятие бюджетна дисциплина, аз като ръководител на института непрекъснато извършвам нарушения, защото в цялата ни колегия оставаме с впечатлението, че това все пак е дейност, която е важна за държавата и продължаваме така да се каже на своя глава да я поддържаме.
Основното може би, които не са запознати в детайли освен това, че се следят тези агрометеорологични параметри един от сериозните проблеми, които знаете е свързан да кажем с адаптацията на земеделието към климатичните промени.
За да може да се направи една такава адаптация за очакваните промени, което ще се изразява да кажем с прерайониране,с промени в структурата на земеделието тези данни са необходими и с тези данни се правят едни модели, които дават връзка между добивите от различни култури в зависимост от климатичните условия, които са в тях и за това тези измервания са необходими, както и поддържането на такава дейност.
В момента ние издаваме такива седмични и месечни прогнози, които са свързани с агрометеорологични прогнози и продължаваме да поддържаме тази мониторингова система.
Както ви казах адаптацията, районирането и преориентирането на земеделието това са едни от нещата, които са важни и това, което ни накара да се обърнем към комисията е липсата точно на такава нормативна уредба. Това не е прецедент, такъв проблем имаше с Министерството на околната среда и водите когато създадоха т.нар. „Басейнови дирекции”, имаше един момент, в който ние нямахме никакви задължения. След това с последните изменения в Закона за водите те върнаха цялата мониторингова дейност към нас, остана при тях само управлението на водите, като в този Закон за водите, в чл. 175, ал. 6 много точно са разписани задълженията на Националния институт по метеорология и хидрология, какво точно трябва да правим по този мониторинг и в ал. 8 е написано, че това се прави, ако искате мога да ви дам и точен текст, но идеята е тази, че в бюджета на Министерството на околната среда и водите всяка година се отделят средства, които след това с трансфер по конкретното споразумение какво трябва да правим с конкретни задачи се дават на Националния институт по метеорология и хидрология.
Освен, че дейността е регламентирана точно и ясно, какво трябва да направи института и да го предаде на държавата, са осигурени и средствата, защото както знаете НИМХ е към Българската академия на науките и не може една национална хидрометеорологична служба да се финансира като научен институт, защото тя освен, че прави научна дейност тя е и цялата мониторингова система, за ваша информация това са около 1080 пункта за измерване на територията на цялата страна – хидрологични, метеорологични, агрометеорологични.
Това е съвсем накратко проблемът, за да не ви отнемам време, защото напредна, който е пред нас и смятам, че е редно преди ние да пристъпим към ликвидиране на тази дейност да чуем мнението на хората, които отговарят на държавно ниво за тези неща. Необходима ли е тя на държавата или не е необходима. Ако решат, че не е необходима означава, че всичко е ясно. Ако решат, че е необходима тя по някакъв начин трябва да бъде регламентирана и осигурена със средства. Това е в резюме най-накратко, мога да отговарям на всякакви въпроси и колегите също да помагат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Брънзов.
Тоест вие давате една насока на това, което се е случило с водите, да потърсим нещо подобно в някои от законите на Министерството на земеделието и храните, да потърсим регламентация на дейността, която касае земеделието като цяло най-общо казано.
ПРОФ. ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Да например, има Закон за подпомагане на земеделските производители и вътре в този закон да кажем както е в Закона за водите се един член да се изредят всички задължения, които българската държава иска да възложи на националния институт продукта, който иска да получи от нас, който е необходим за управленските й решения и за стратегията в земеделието, за всички тези неща и съответно, за да бъде обоснована с една алинея, която върви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Очевидно колеги, това е един проблем, който стои вече през последните поне петнадесет години в погледа на различните управления на Министерството на земеделието, включително и в момента сме на прага за създаването на една нова административна структура, която да разглежда различните и европейски политики от този нов програмен период, свързани с решението на проблемите при най-различни кризи от най-различен характер, където влиза и вашата дейност като един компонент.
На дали въпроса да бъде решен в Закона за подпомагане на земеделските производители. Не е така очевидно, смисъла и целта му е съвсем друга.
Проф. Бъчварова, би могла да ми помогне дали по отношение на Селскостопанска академия…
Тук до мен е директорът на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Нормално би било вие да имате с него пряка връзка. Вие имате доколкото знам, но тук стои въпроса, че ние като потребители на услуги подобни, на които вие представлявате, ние имаме система, която ни доставя тази информация. Въпросът е кой би бил потребителят, за мен това е интересното. Дали може с Агенцията по градушките съвместно да работите или някаква друга схема, по която земеделския производител да бъде пряк или косвен потребител на тази услуга. Ако намерим отговор на този въпрос, поне аз в момента нямам този отговор, мисля че ще стигнем до нещо национално. Тоест да се използва този труд и това знание, което е и натрупана най-малкото предполагам в годините, не знам колко са те.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Проф. Казанджиев, заповядайте.
ПРОФ. ВАЛЕНТИН КАЗАНДЖИЕВ: Това, което бих искал да добавя е всъщност какво бихме могли ние да предоставим като информационен продукт, който информационен продукт да се ползва от съответните фермерски сдружения, земеделски производители чрез структурите на Министерството на земеделието да достигат до регионалните структури на това министерство.
Имам предвид специализираните агрометеорологични прогнози с различна периодичност – седмични и месечни, както и ранно предупреждение за очаквани неблагоприятни условия, а също така и предупреждения за критично ниски стойности на водните запаси в почвите, ето защо казах Закона за опазване на почвите, защото тук се преплитат няколко съществени стратегически бих казал момента в земеделското производство.
От една страна, загуба на прираст на посевите, ако почвените влагозапаси са под критичния минимум.
От друга страна, има опасност от наводнения, каквито ние през последните няколко години също така наблюдаваме.
Така, че една предварителна такава информация, която би могла да ползва, а вече как ще се действа, това е друга тема и друг въпрос, не е излишна и смятам, че би подобрила условията за производство на земеделска продукция у нас.
Също така ние сме в състояние да даваме прогнози за очакваните добиви от основните зърнени култури на базата на метеорологичната, почвената информация и използваните сортове и хибриди зърнени култури, имам предвид пшеница, царевица, ечемик, соя, рапица, слънчоглед, за тези култури би могло да се работи в по-дълъг мащаб от време и да се сключват сделки на борсите, както се казва на червено. Това не е никак без значение за развитието на българското земеделие, тъй като за никого не е тайна, че България през цялата си история е била аграрна страна и ние трябва да разчитаме именно на българското земеделие, което да събуди и българската икономика като цяло.
Аз бях приготвил и една презентация, с която ми се искаше да покажа пред вас какви са основните параметри на изменението на климата у нас. Разбира се, пропуска не е кой знае колко голям. Освен това ние сме донесли тук едни брошури, които ще ви оставя, за да има възможност всеки един от вас да се запознае с тях, които са за климатичните промени и за сушата в България. Би било полезно и добре, ако тази наша среща се явява навременна и успеем да направим съвместно нещо, което да бъде полезно, както за земеделието, така и за науката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Работил съм с някои от институтите в БАН и имам представа за това колко добри продукти разработвате и колко лоши търговци сте на продукта, който произвеждате.
В тази връзка, тъй като в България всеки иска да дава акъл на учените хора и аз ще си позволя да бъда следващия, да ви препоръчам, а може би ги имате, добри практики в законодателството на Източноевропейските страни, които да предложите на вниманието на Народното събрание, на Комисията и предполагам, че от това може да се получи добър резултат. Начинът, по който те се финансират в Източна Европа.
Второ, просто да направите това, което вие наистина не правите, а това е, да имате поне един, двама души млади момчета, които трудно ще ги назначите с тези заплати, които трябва да установят връзка с „Каргиус“ с „Драйфус“ се тези, които биха желали да купуват вашия продукт, но на вас там ви е забранено да сключвате частни договори доколкото знам.
Така, че това, което мога да ви кажа е, да очаквате Закона за браншовите организации, защото тези организации липсват много на българската конюнктура в земеделието. Вие нямате сега големи крупни обединения на земеделски производители от даден тип, с които да разговаряте. Следете просто този процес и мисля, че това също ще ви даде една възможност, когато се приеме и започнат да се образуват, вие да имате на кого да предоставите продукта си.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Проф. Бъчварова, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така, както аз разбирам срещата е да се намери начин и възможност българската държава в частност Министерството на земеделието и храните да припознае функции, които са и необходими, и които се изпълняват като дейност в Българската академия на науките, защото те са необходими на държавата от гледна точка на управление на риска.
Записването в закон е предпоставка, че тези, които работят в тези системи ще имат ангажимент да подпомагат сектора и държавните структури за вземане на навременни решения.
Искам да припомня 2008 година, която ми се струва, че беше една от най-ужасните суши, които в България е имало, а за сушата няма застраховка, нали това е ясно. Всеки ден ние искахме информация от БАН, и тогава им благодарихме, защото по-късно оформихме някакви договори з предоставяне на тази информация, защото тя е платена, специфична и необходима за вземане на решения какви мерки трябва да се вземат в следващия момент. Тогава получавахме информация наистина за възможностите или въобще очакванията за валежи в България.
За Министерството на земеделието и храните е необходимо да има такива бази данни, официализирани в закон, защото по този начин ще си спестим много разходи свързани след това с прилагането на директиви и регламенти, които изискват плащането на земеделските производители и при неблагоприятни климатични условия.
Знаете, че държавата тогава през 2008 година, отпусна някъде около 60 милиона лева за сушата за неблагоприятните климатични условия. През 2011 година мисля, че сушата не беше в такъв мащаб и в такива обеми и не засегна цялата страна, но факт е и аз приветствам такова решение. Готовност едва ли имаме да кажем в кой закон, но въпроса е, че министерството търсейки или разписвайки изискването за такава информация следващите стъпки ще бъдат възможни от гледна точка на това как ще се регламентира процеса, но законово е добре да бъде разписан. Това е моето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Искам да кажа само две думи и те ще бъдат в продължение на изказването, което направи проф. Бъчварова.
Колеги, аз се чудя досега защо вие като научен институт, защото имам информация, че там първо имате много апаратура, много кадри, които са добре подготвени. Защо наистина липсва тази връзка между БАН и между министерствата, не говоря само за Министерството на земеделието и храните. Вие се опитахте да ни убедите за това, че селското стопанство в България трябва да бъде номер едно. Да, ние сме тук, защото искаме да го направим такова, но ние сами няма да можем, за това си мисля, че точно вие като Българска академия на науките, включително Селскостопанската академия, включително и институтите, които наистина трябва да бъдат активни, ако всички тези сили се обединят мисля, че ще бъдем много по-актуални и много по-решителни за да направим тези промени.
Така, че посоката, в която вървим е добра. Мисля, че стъпките, които ще направим ще бъдат добри. Мисля, че трябва по-често да присъствате на нашите заседания, за да можем да поддържаме този контакт и наистина да намерим допирни точки, защото ние имаме нужда от вашата помощ и ако наистина се достигне до вкарване в законодателството на вашите предложения ще бъдем много доволни, защото аз например, за първи път чувам, че вие бихме могли да правите някакви проучвания, което е страхотно за България, това нещо да го знае.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, професоре.
ПРОФ. ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Тъй като се постарах да бъда кратък може би не съм бил напълно ясен. Ние с научната дейност проблем нямаме. Там има проекти, по които ние кандидатстваме и развиваме тази научна дейност и върви.
Националният институт по метеорология и хидрология в него има само 100 души учени от 1300 души, които работят. Това е националната хидрометеорологична служба на Република България, друга няма и в нейния състав има 27 агрометеорологични станции, които са специализирани и са на територията на цялата страна, в които денонощно работят хора, които събират тази информация. Това е чисто оперативна дейност. Без тази информация никаква наука и нищо не може да се прави, защото ние трябва да имаме информация – данни, какво се случва, за да можем да правим каквото и да било. В това е проблемът. Това е оперативна дейност ежедневна, която няма нищо общо със самата наука. Тя захранва и науката, захранва и държавата с информация, която трябва да я има. И това беше проблемът, че тази дейност в момента не е регламентирана. Това е все едно да поддържам автобус 306, защото минава покрай нашата служба. Аз нямам никакви основания да харча средствата от държавния бюджет, които са ми дадени за тази дейност, след като самата държава на мен като ръководител не ми е възложила да правя тази дейност. Това е сериозният проблем, иначе ние с науката се оправяме.
За това апелирах към вас, ние не сме специалисти по законите, ние сме хора физици, математици и всякакви други, но не и законодатели. Апелирах да ни помогнете първо, като хора отговарящи и да кажете наистина това необходимо ли е, защото ние живеем с това чувство, че това е необходимо на българската държава, но може би сме пристрастни.
Вие да кажете необходимо ли е и ако кажете, че е необходимо да намерите подходящия под и начин тази дейност да продължи. Разбира се, да кажете точно какво е необходимо на българската държава, защото ние също сме само едната страна, а другата страна сте вие – представителите на тази държава и да кажете какво точно ви е необходимо. Ние ще кажем можем ли и кое знаем да правим и кое не знаем да го правим. Може ли да се прави или не. Това да се регламентира и да се осигури със съответния ресурс за да може да върви за това ви дадох пример със Закона за водите където 15 години се лутахме, разрушихме нещо, което съществуваше, а после го върнахме, но връщането на нещо, което един път е разрушено всички знаете, че става много по-сложно и много по-скъпо. За това мисля, че в момента ние не сме успели да разрушим тази система, но сме на път да го направим, поради липсата на този ресурс, за който ви казвам. За това поискахме тази среща, за да изясним позициите и ако вие решите ние естествено знаем, че ви трябва време за тази дейност,ще продължим по нея с чиста съвест да я поддържаме с други средства, които имаме. Но ако кажете, че не е необходима просто ще тръгнем, имаме си процедури с ликвидиране на тази дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Ние сме с ясно съзнание, че се изправяме пред предизвикателствата на климатичните промени. Няма колега, поне така предполагам, от Комисията, който да счита, че вашата дейност не е необходима. Въпросът е сега да намерим място където да я регламентираме, както се казва, но не можем сега да дадем отговор. Ще има дискусии в Министерството на земеделието. Очевидно е, че този въпрос трябва да бъде регламентиран и трябва да се помисли и за начина на финансиране, но не можем да си позволим лукса особено при тези екстремни климатични промени, които се случват, необичайни климатични промени. Тук е и директорът на Изпълнителната агенция по градушките. Също знаем какво се случи през последните години не само по отношение на реколтата, но и на имущество, което касае гражданите като цяло. Така, че трябва да мислим в тази посока.
Благодаря Ви за тази среща.
Колеги, имате ли нещо да допълните?
Може би през ранна есен да се видим отново след като обсъдим въпроса и потърсим някакви резерви и най-вече къде систематично да ви отнесем като регламентация на дейността.
Заповядайте, проф. Брънзов.
ПРОФ. ХРИСТОМИР БРЪНЗОВ: Само мога да ви благодаря за разбирането и доколкото разбирам ние продължаваме да се опитваме да запазваме тази дейност с това, което имаме, защото доколкото разбирам и вашето мнение е, че това е необходимо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате нашето разбиране и ние ще се опитаме да видим как да регламентираме дейността и да потърсим начин за нейното финансиране.
Благодаря Ви за срещата.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 17.55 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/