1. Обсъждане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1.02.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване.
3. Среща с гъбопроизводителите.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 43

Днес, 17 февруари 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1.02.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване.
3. Среща с гъбопроизводителите.

На заседанието бяха поканени:

По т. 1 и т. 2 от Министерството на земеделието и храните:

- Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”, Министерство на земеделието и храните

По т. 1 – Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 01.02.2016 година:

- д-р Илиян Костов – съветник на министъра на земеделието и храните;
- Лора Джупарова – директор на дирекция „Политики в агрохранителната верига”, Министерство на земеделието и храните;
- Тодор Тодоров – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, Министерство на земеделието и храните;
- Анита Пашова – юрисконсулт в Център за оценка на риска.

По т. 2 –Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване, от Министерството на земеделието и храните ще вземат отношение:

- Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Министерство на земеделието и храните;
- Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерство на земеделието и храните;
- Юлия Илиева – младши експерт в дирекция „Животновъдство“.


По т. 3 – Среща с гъбопроизводителите.

От Министерството на земеделието и храните:

- Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните;
- Добринка Павлова – директор дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерство на земеделието и храните;
- Слави Кралев – директор дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Министерство на земеделието и храните;
- Дора Ненова – директор дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерство на земеделието и храните.

Представители на Съюза на гъбопроизводителите:

1. Иван Колев Иванов – представител, град Кърджали;
2. Вилиян Николов Трендафилов – представител, град Монтана;
3. Благовест Ангелов Митков – представител, град Пазарджик;
4. Заприн Ангелов Митков – представител, с. Варвара;
5. Иван Георгиев Костов – представител, град Берковица;
6. Десимира Борисова Костова – представител, град Берковица;
7. Йозал Исмаил Селим – представител, с. Нова Махала;
8. Илхан Исмаил Селим – представител, с. Нова Махала;
9. Исмайл Енвер Салим – представител, с. Нова Махала;
10. Ангел Асенов Шопов – представител, град Стамболийски;
11. Борис Николов Петков – представител, с. Ново село;
12. Анатоли Димитров Георгиев – представител, град София;
13. Атанас Енев Димитров – представител, град София;
14. Димитър Димитров Керелов – град София.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Имаме кворум. Шестнадесет души са днес на заседанието на комисията. Можем да започнем.
Предлагам дневния ред на днешното заседание, а именно:
1. Обсъждане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1.02.2016 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване.
3. Среща с гъбопроизводителите.

Имаме ли допълнителни предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.

Гости на редовното заседание на Комисията по земеделието и храните днес са:

По т. 1 и т. 2 от Министерството на земеделието и храните:
- Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване” към Министерство на земеделието и храните.

По т. 1 – Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 01.02.2016 година:
- д-р Илиян Костов – съветник на министъра на земеделието и храните;
- Лора Джупарова – директор на дирекция „Политики в агрохранителната верига”, Министерство на земеделието и храните;
- Тодор Тодоров – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, Министерство на земеделието и храните;
- Анита Пашова – юрисконсулт в Център за оценка на риска.

По т. 2 – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване, от Министерството на земеделието и храните ще вземат отношение:
- Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Министерство на земеделието и храните;
- Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерство на земеделието и храните;
- Юлия Илиева – младши експерт в дирекция „Животновъдство“.

По т. 3 – Среща с гъбопроизводителите.
От Министерството на земеделието и храните:

- Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните;
- Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерство на земеделието и храните;
- Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Министерство на земеделието и храните;
- Дора Ненова – директор дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерство на земеделието и храните.

Точка 1 - Обсъждане на Законопроект за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2016 г. – първо гласуване.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гост е и заместник-министър Цветан Димитров, който ще представи мотивите по отношение на законопроекта.
Думата има заместник-министър Цветан Димитров.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Необходимостта от създаването на отделен закон е свързана с гарантиране на независимост и безпристрастност на оценката на риска по цялата хранителна верига. Това разграничение е извършено на ниво Европейски съюз със създаването на Европейския орган по безопасност на храните съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002.
Следвайки този модел на Европейската комисия, в много държави е създаден подобен орган за оценка на риска, който дава безпристрастно научно становище, което е основа за взимане на управленски мерки от компетентните органи по отношение на безопасността на хранителната верига на национално ниво.
Такъв модел е възприет и в Република България, като през 2011 година е създаден Център за оценка на риска със Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
Сега съществуващият Център за оценка на риска извършва анализ и предоставя научни становища само в тези аспекти от хранителната верига, които са под контрола на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обачесъществуват аспекти в хранителната верига, които се контролират от други ведомства – регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването, редица агенции към Министерството на земеделието и храните, в това число Изпълнителната агенция по лозата и виното, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, които не са обхванати от дейността на сега съществуващия Център за оценка на риска.
От друга страна, директорът на Центъра за оценка на риска е на пряко подчинение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, което затруднява понякога независимостта при извършването на оценка на риска и пълното разграничение на тази оценка от контрола.
Съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 „за да се гарантира безопасността на храните, е необходимо всички аспекти на хранителната верига да се разглеждат като един непрекъснат процес, започващ от и включващ първичното производство и производството на фуражи до продажбата или доставката на храни до потребителите, тъй като всеки елемент може да има потенциално въздействие върху безопасността на храните“.
Съгласно представения законопроект Центърът за оценка на риска по хранителната верига няма да има контролни функции върху бизнес операторите по хранителната верига, няма да взима управленски решения и няма да провежда законодателната политика, а ще предоставя по обективен и безпристрастен начин научнообоснован анализ, който да е основата на осъществяването на посочените процеси от компетентните органи, на национално ниво.
В 16 от 28-те държави – членки на Европейския съюз, този тип център е в системата на Министерството на земеделието. В настоящия законопроект също се предвижда Центърът за оценка на риска по хранителната верига да е на пряко подчинение на министъра на земеделието и храните и се цели постигането на следните цели и резултати:
- разширяване на научния анализ и оценка върху цялата хранителна верига, които са основа при взимането на управленски решения от органите, осъществяващи държавната политика в областта на хранителната верига, и от органите, осъществяващи официалния контрол;
- гарантиране на безпристрастност, обективност и прозрачност при извършването на научните анализи и предоставяне на научни оценки по безопасността на хранителната верига за взимане на съответните управленски решения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
Аз искам да кажа само няколко думи. За кратък срок беше свършена много работа. Може би има неща, които ще бъдат споделени от колегите като допълнителни предложения към закона, но това, което се постига, е да извадим този научен анализ, както каза заместник-министъра, от системата на Българската агенция по безопасност на храните. Да, новият Център за оценка на риска по хранителната верига е на методично подчинение при министъра на земеделието и храните, но предложението в закона е директора на този център да бъде назначаван от министър-председателя, който дава една по-голяма тежест на структурата.
Другото, което прави добро впечатление, е, че за баланс между двете ведомства – най-вече здравеопазване и земеделие, има предложение в законопроекта – предполагам, че ще бъде подкрепено, за членове на управителния съвет по право да влизат двама - посочени от министъра на здравеопазването, заместник-министри и двама - посочени от министъра на земеделието и храните, заместник-министри.
Виждате, че нивото, което се определя е много високо. Целите са много амбициозни, първо, и второ, другото, което пак сподели заместник-министър Димитров, е, че ние следваме европейската практика, а именно това да бъде към Министерството на земеделието и храните, но обособено от другите структури, работещи в тази насока, а именно Българската агенция по безопасност на храните.
Имате думата, проф. Станков. Заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ:Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Господин Христов каза с няколко думи всичко най-важно по този законопроект. Аз искам просто да подкрепя това, което каза той. Аз намирам този законопроект за много интересен.
Първото, това е, че той излиза от структурата на Българската агенция по безопасност на храните и става вече независим орган към Министерството на земеделието и храните. По този начин тази структура, този Център за оценка на риска по хранителната верига разширява своя периметър. Той обхваща вече много повече дейности, нещо което досега не се контролираше в Българската агенция по безопасност на храните. Ето, растителната защита, много неща от растениевъдството. Тук се включват и други структури – Министерството на здравеопазването и други министерства и ведомства, които имат отношение към тези проблеми. Обхвата вече се разширява и то в няколко посоки, което е много важно.
Това, което намирам за много интересно, трябва да Ви кажа, че това беше моята мечта като ректор на Тракийския университет, аз да обхвана с нашите лаборатории, с нашите преподаватели всичко – от земята до крайния продукт. Ние създадохме много такива лаборатории, защото Тракийския университет има от всички тези специалности, като се започне от аграрни специалности, ветеринарна медицина, хуманна медицина, защото всичко отива в човека в края на краищата и съответните лаборатории.
Ето това, което ние много пъти сме приказвали, да обхващаме всички тези процеси – земя, фуражи, животни, растения и достигаме до крайния продукт. Това, че се поставят научни основи и се разчита на науката, защото тук говорим за оценка на риска. Тук трябва да се прави наука, а науката, и образованието ако включим, има няколко основни задачи – да обучава, да експериментира и най-важното да популяризира, нещо което ние не правим много уместно и сполучливо. Това, което се случва в Европа и в света, този Център за оценка на риска по хранителната верига ще предоставя тази информация.
Аз подкрепям това предложение. Вероятно ще намерим слабости и ще имаме критични бележки. Ще работим и за второ четене ще предоставим това, което трябва при всички случаи да се коригира, но на този етап като философия, като постановка това, което се представя, е много интересно за мен и аз го подкрепям. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми професоре.
Други колеги?
Госпожа Селиха Емин – народен представител от Движението за права и свободи.
СЕЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги, господин заместник-министър, уважаеми гости! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона за оценка на риска по хранителната верига на първо четене. Разбира се, както каза и проф. Станков след като се запознаем по-сериозно с текстовете.Ако има някакви пропуски, ще направим нашите предложения.
Поздравявам абсолютно всички колеги, които са работили в тази посока и са работили върху този закон. Ние имахме такава практика от 2011 година, както изтъкна заместник-министъра, но за съжаление това, че тази структура беше на пряко подчинение на директора на Българската агенция по безопасност на храните поставяше под въпрос всички анализи, оценки, препоръки. Хубавото е, че тази структура вече се извежда извън Българската агенция по безопасност на храните и е на пряко подчинение на министъра на земеделието и храните. Това ще даде обективна и независима оценка. Ние имаме нужда, като страна в тази посока.
Няколко въпроса имам към колегите от Министерството на земеделието и храните. В 16 от европейските държави тази структура е на пряко подчинение на министъра на земеделието и храните, имате ли информация каква е практиката в останалите 12?
Другото нещо, което ми направи впечатление, че управителния съвет е с мандат три години. Защо е точно три години? И защо управителния съвет заседава само два пъти в годината?
Ако е възможно, ако Вие, колеги народни представители, сте съгласни в тази посока, моята препоръка е поне на всяко тримесечие управителния съвет да има задължителен характер да провежда заседание и да даде информация за работата на самата структура и работата на управителния съвет. Това е от мен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Емин.
Господин заместник-министър, искате ли да отговорите? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Разбира се, че практиката във всички държави не е хомогенна и действително в 16 държави, както Вие споменахте, този център е към министъра на земеделието, в другите практиката е различна – има директно на подчинение на министър-председателя, има също на смесено подчинение – здравеопазване и земеделие, но в почти 90% от случаите Министерството на земеделието е преимуществено управляващо, без да си вменяваме каквито и да е неща, които заслужаваме, така да се каже.
По отношение на управителния съвет, тези две заседания – да Ви кажа честно, аз от 2011 година съм член на управителния съвет, даже по времето на господин Орешарски пропуснаха да ме сменят, нищо че не са ме канили, но тогава практиката беше, че тези две заседания са напълно достатъчни, за да се решават глобалните въпроси – в края на краищата този център си има достатъчно добра административна структура, за да решава по-скоро политически неща, но Вие сте в правото си да интензифицирате тази работа и, разбира се, бъдете сигурни, че ще се съобразим с всички Ваши препоръки.
Също и за тригодишния мандат. Всъщност Народното събрание го прие този тригодишен мандат още, когато приемаше Закона за Българска агенция по безопасност на храните, така че Ваша е волята, правото да решите колко да бъде. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Емин, вероятно между първо и второ гласуване ще направите предложения, не давам съвет, но примерно не по-малко от два или три пъти, а те могат при нужда да заседават и повече, тоест ние да ги задължим поне два-три пъти да заседават, а при нужда не се и съмнявам, че ще заседават повече.
Професор Бъчварова има думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин заместник-министър, колеги! Според мен с този законопроект всъщност нещата си идват на правилното място по простата причина, че досега този Център за оценка на риска по хранителната верига в структурата на Българската агенция по безопасност на храните не му беше мястото – не може и да се оценя риска и да се извършва контролната дейност на едно и също място.
Между другото аз си направих труда да погледна стенограмите, когато е приеман Закона за Българска агенция по безопасност на храните, тогава моите колеги от БСП са поставили този въпрос, че така или иначе се получава някакъв конфликт и той не може да бъде изгладен в рамките на каквато и да е било административна структура, както в случая се показа като проблем и към работата на Българската агенция по безопасност на храните към настоящия етап, затова от тази гледна точка ние ще подкрепим законопроекта.
Между първо и второ четене ще имаме желание да се проведе дебат в няколко насоки свързани с предложенията, които се правят. Добре е Министерството на земеделието и храните да участва в този дебат с конструктивен диалог, защото виждате ли както и в следващия закон ще видим някакви предложения се дават от народни представители, подхвърлят се без никакви обяснения, предполагам, че и в следващия закон така ще стане, без да има достатъчно добра мотивация. И тъй като искаме да имаме един наистина добър орган, който да осъществява методическо ръководство, научна дейност ми се струва, че трябва малко по-задълбочено и в посоките, в които са важни за това, той да бъде добре работеща структура.
Въпросите, които задавам, са в няколко насоки.
Първо, този център има доста широко поле за научни изяви, за научни оценки, за научни анализи, събиране на научна информация и в същото време не виждам научен съвет, защото досега действащия Център за оценка на риска по хранителната верига има консултативен съвет, в ЕФСА имате научен съвет, заедно с подбор на специалисти по определени области, които задават своето становище и вместо да направим такъв съвет тук, който съответно да поеме своите ангажименти, да няма конфликт на интереси в хората, които участват, ние казваме в чл. 9, че ще наемаме външни експерти, когато имаме нужда. Е, така не може, според мен! Защото и ЕФСА има достатъчно добри традиции как трябва да бъдат осъществявани научните анализи и изследвания, за да бъдат те безпристрастни или методиките, които се предлагат да бъдат в съответствие с това да бъдат под някаква форма приложими в законодателството.
Отделно от това ме притеснява избора за директор. Казва се „10 години стаж в областта на безопасността по хранителната верига”. Всички университети в България имат магистратури, които съответно Ви казват, че могат да излязат като магистри по хранителната верига. Вижте, като почнете Русенски, Софийски, всички имат. Това означава, че аз съм завършила икономика в УНСС, отивам и се записвам в Тракийския университет, след две години ми давате диплома, но това не ме прави специалист по оценката на риска или по хранителната верига. За мен тук изчезват ветеринарите например, а без ветеринарна подготовка как оценявате цялата верига? (Реплики.) Те не изчезват обаче не могат да бъдат ръководни фактори. (Реплики.) Казах Ви: „10 години стаж в областта на безопасността по хранителната верига”. Не са включени! Така, както излиза има такава магистратура, която точно това казва, че завършвате такава магистратура в УХТ.
Аз казвам, че така разписано е точно дисциплината и специалността, която завършват, а това означава, че другите отпадат по правило. Ако греша, ме поправете, но вижте практиката в университета. (Реплики.)
Разбира се, защото в противен случай само тези, които са завършили такава дисциплина, ще имат право. По-нататък също има изисквания за ръководния и така нататък персонал, пак същите изисквания.
Може би последното, което ми прави впечатление и е недоизяснено, защото самия закон казва, че ще има правилник и той ще определи – горе долу за каква численост говорим като структура, 34 човека са сега доколкото видях в страницата на Българската агенция по безопасност на храните, като там научната дейност е сведена до няколко човека – по-голямата част са дирекции, свързани с отделните направления. Все пак предполагам, че когато се прави този закон има някакви разчети каква ще бъде ангажираността. Пак искам да обърна внимание – без научен съвет тези функции, които са изписани на първа и втора страница, не могат да се изпълнят, не трябва да се изпълняват от външни експерти, които ще бъдат наемани при нужда, което ще създаде според мен някакъв проблем за добрата иначе основа, която е поставена с този законопроект. Това ни са възраженията.
Казах, че ние ще го подкрепим със съзнанието, че се върви в правилната посока, която Министерството на земеделието и храните е избрало чрез този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Господин Димитров, няколко въпроса към Вас.
Заместник-министър Цветан Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Действително, госпожо Бъчварова, по отношение на научния статут, защото Вие очевидно този въпрос повдигате, вече и с проф. Станков между другото имахме разговор във вчерашния ден в това отношение, назрява един дебат, за който аз ще бъда благодарен с Вас и с професора, и с хората, които мислят, че е необходимо да се включат, да развием тезата дотолкова, доколкото този център добре ли би било – според мен да, да бъде с научен статут. И тогава всичките атрибути на едно научно заведение, както Вие посочихте, биха могли да присъстват вътре.
Отговаряйки на следващия въпрос – казвате 34 човека е числеността, да, така е. Към нея би следвало да се добави необходимата административна численост за един второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, какъвто става вече Центърът за оценка на риска по хранителната верига, тоест още 10 до 20%, не повече, тоест числеността отива към 40 човека. Правейки вече и съответния научен съвет и някои длъжности около него, биха се повишили до към не повече от 45 човека, общия потенциал на това звено.
По отношение на директора аз не съм най-компетентния човек, но включително днес, разисквайки закона с експертите, колегите които също присъстват в залата, аз зададох същия въпрос и те ми отговориха следното, че самата безопасност на храните по агрохранителната верига, всички свързани с това действия, професии и контролни органи са описани в съответния регламент. Може би е добре това нещо да бъде или в Преходни и заключителни разпоредби, ако действително не е ясно записано, но по принцип самия термин „агрохранителна верига” включва и хуманни лекари, и ветеринарни лекари, и всички, които са работили в тази система, включително ставаше въпрос за един от юристите, писал закона, който е тук в залата – да, той е работил човека 5 години, въпреки че е юрист, по тези проблеми, вътре в тази система. Затова става въпрос, но ако прецените биха могли нещата да бъдат доуточнени допълнително.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Димитров.
Професор Бъчварова, аз по-скоро съм склонен да подкрепя Вашето предложение за научен съвет, отколкото целия орган да го трансформираме в научно звено, защото както каза преди малко заместник-министър Димитров, примерно юрист, който е работил 5-6-10 години е специалист, но не е едно хабилитирано лице. Ако е научно звено, той по принцип няма да може да работи там. По-скоро научен съвет, но не статут на научно звено на цялата структура. За мен това е по-добрия вариант. Ще го уточним между първо и второ гласуване.
Професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ: Аз мисля, че научен съвет се създава към научно звено. Както ние – Аграрния факултет си има Факултетен съвет, който изпълнява ролята и на научен. Всеки институт или група институти имат своя научен съвет. Аз смятам, че само като научен съвет едва ли ще си изпълни функцията и ролята.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе въпрос на дебат е. В ЕФСА доколкото видях има експертни група, които съответно имат определена система, по която се подбират специалисти и когато е необходимо решаване на един или друг въпрос те се включват, минават една процедура на оценка – да нямат конфликт на интереси свързани с конкретната си работа, защото това трябва да бъде независимо оценяващ орган. Досега е имало консултативен съвет, който е изпълнявал. Не държа точно научен съвет. Може би затова, че наистина съществува в университети и институти под друга форма се вижда, но става въпрос научната дейност да бъде възложена на хора, които са специалисти в определеното направление, да бъдат подбрани и да помагат на Центъра за решаване на конкретни въпроси. Идеята е, че ще се занимават с наука.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Народният представител Султанка Петрова – Патриотичен фронт.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря, господин председател.
Господин заместник-министър, колеги! Парламентарната група на Патриотичен фронт ще подкрепи този законопроект. Аз от 2011 година чакам да станат тези промени. Ние много сме разговаряли със заместник-министъра по този проблем, защото наистина тук съществуваше един конфликт между Българската агенция по безопасност на храните и този Център.
Имаме няколко забележки, които ще ги направим, няма да губя повече времето на колегите само ще кажа, че това е една изключително добра стъпка към следващите законодателни промени, които ще бъдат направени във връзка с безопасността и качеството на българските храни. Надявам се да вървим все в тази посока, защото България имаше нужда точно от такава промяна. Мерси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Други народни представители?
Народният представител Румен Желев – ГЕРБ.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз в никакъв случай не съм стреснат, но за сметка на това съм трогнат и очарован от консенсуса, който се оформи около този законопроект. Това не се е случвало скоро, макар че това е поредния консенсус след няколко подобни закона и намирам тази проява на колективен дух за много добра. (Реплики.)
Оказа се, че идеята е добра. В един момент ми се стори, че малко навлязохме в детайли. Всички знаем, че дявола е в детайлите, но в момента ние трябва да одобрим концепцията, а тя е правилна или както обичаме да казваме на първо четене – философията на закона.
Аз съм доволен от това, което чух. Впечатлен съм, вече повторих че съм трогнат и очарован. Сега – дали ще го подкрепим, аз лично не бих могъл да кажа, защото оставям това право на госпожа Караянчева, да каже от името на нашата група.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин председател, господин заместник-министър, колеги! Ние от парламентарната група ще подкрепим законопроекта. Благодаря, господин Желев.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: След това консенсусно изказване на колегата Желев да подложа на гласуване на първо четене Законопроекта за оценка на риска по хранителната верига, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет на 1.02.2016 г. – първо гласуване.
Който е съгласен да го подкрепи, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.


Точка 2 – Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз,№ 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12.08.2015 година – второ гласуване.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка втора, колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., приет на първо гласуване на 9 октомври 2015 г.
Който е съгласен с така прочетеното заглавие на законопроекта, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Ние го гласувахме вече.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „прилагането му“ се заменят с „прилагането им“.
2. В ал. 4 думата „земеделие“ се заменя с „производство“.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 6 се изменя така:
„6. издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, отнемане и ограничаване на обхвата на разрешение, прехвърляне на разрешение и издаване на временно разрешение, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица;“
б) създава се нова т. 7:
„7. изпълнението на задълженията по чл. 23, ал. 1 на контролиращите лица, осъществяващи контрол за спазване на правилата на биологичното производство;“
в) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и чл. 25в” и накрая се добавя „и при внос“.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. издаване на разрешение за контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната, издаване на временно разрешение, както и за надзор върху контролиращите лица;“.“
Няма предложения от народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
Имате ли изказвания или бележки? Нямате.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите „ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65“ се заменят с „ЕN ISO/IEC 17065:2012“.
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
„1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;“
б) точка 2 се изменя така:
„2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;“
в) в т. 4 след думата „оборудване“ се добавя „необходимо за изпълнение на контролните дейности“;
г) в т. 5 след думите „лице и“ се добавя „доказателства“.“
Няма предложения на народни представители.
Имате ли да добавите нещо или да гласуваме § 4, който става § 3?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 5 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
Който е съгласен, моля да гласува, ако няма предложения.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата „страна“ се заменя с „ трета държава“.
2. В ал. 3:
а) в т. 1 думата „страна“ се заменя с „ трета държава“;
б) в т. 3 думите „ЕN 45 011, съответно ISO/IEC Guide 65“ се заменят с „ЕN ISO/IEC 17065:2012“ и думата „страна“ се заменя с „държава“.
3. В ал. 4:
а) точка 1 се изменя така:
„1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;“
б) точка 2 се изменя така:
„2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;“
в) в т. 4 след думата „оборудване“ се добавя „необходимо за изпълнение на контролните дейности“;
г) в т. 5 след думите „лице и“ се добавя „доказателства за“.“
Няма предложения на народни представители.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по точка 2 оттегляме предложението, но по точка 1 го поддържаме по простата причина, че тук става въпрос за проверки. Има изисквания какви документи се представят, кой ги преглежда и в някакъв момент ние казваме, че удължаваме този срок за проверка, защото ако длъжностните лица в някакъв момент решат да поискат допълнителна информация от другите ведомства, трябва да го разпишем тук. Кои са тези ведомства? Пишете ги от кои ведомства искате, ако трябва да бъдем точни.
Затова предлагаме изречение второ, ако се нуждаят от допълнителна информация да си направят необходимото, така или иначе Министерски съвет е един и от всяко ведомство може да си вземат решение под някаква форма или да търсят информация, но в закона ми се струва, че е излишно да бъде отразявано като елемент от по-дълга процедура най-малкото.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Цветан Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Мисля, че това е основателна забележка и ние ще я приемем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Оттегляте точка 2.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Точка 1 я поддържам.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 1 я поддържате. Заместник-министърът каза, че също я поддържат.
Подлагам на гласуване предложението по точка 1, направено от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова, който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложението на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова е прието по точка 1. Точка 2 беше оттеглена.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато при проверката се установят непълноти и/или несъответствия, длъжностните лица по ал. 1 в 14-дневен срок от констатирането им уведомяват писмено заявителя и му дават 10-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или несъответствията. Ако на длъжностните лица е необходима допълнителна информация за произнасяне по заявлението, могат да изискват становища от други институции.“
2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Разрешението за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство може да се прехвърля на трето лице, отговарящо на условията по чл. 19 и 20, с разрешение на министъра на земеделието и храните.“
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20. Новото разрешение се издава по реда на чл. 21 с номера на разрешението, чийто срок е изтекъл.
(2) След подаване на заявление по ал. 1, министърът на земеделието и храните издава временно разрешение на контролиращи лица, които са в процедура по преакредитация, което се удостоверява с документ, издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, съответно от органа за акредитация на държавата - членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или органа за акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум. Временно разрешение не се издава на контролиращи лица, които не са изпълнили задължение по чл. 23.
(3) Временното разрешение се издава за срок от изтичането на действащото разрешение до приключване на процедурата по преакредитация, но не по-дълъг от 6 месеца, и има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл.
(4) В 10-дневен срок от издаването на сертификата за преакредитация, но не по-късно от срока по ал. 3, контролиращото лице представя в Министерството на земеделието и храните нотариално заверено копие от него за издаване на ново разрешение.
(5) В тридневен срок от получаването на отказ за предоставяне на преакредитация контролиращото лице уведомява писмено министъра на земеделието и храните, който издава заповед за прекратяване на временното разрешение.“
Текстът инкорпорира няколко текста, които коментирахме преди малко. Няма предложения на народни представители.
Ако нямате забележки, предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 7:
§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 след думите „разрешението“ се добавя „или ограничава неговия обхват“;
б) в т. 5 накрая се добавя „ал. 1, т. 1“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) При изтичане на срока, отнемане, ограничаване обхвата или прекратяване на разрешението контролиращите лица, за които се установи, че не са спазили изискването на ал. 1 и/или се установи обстоятелство по ал. 3, нямат право да подават заявление за издаване на разрешение за извършване на контрол на дейности за спазване на правилата на биологичното производство, съответно за дейността, за която е ограничен обхвата, в срок три години от влизането в сила на заповедта по ал. 5.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „за предсрочно прекратяване или за отнемане на разрешението“ се заменят с „по ал. 2 и 3”.“
Няма предложения на народни представители.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 8:
„§ 8. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в т. 2 накрая се добавя „в определените от него срокове“;
б) в т. 7 думите „всеки сключен и за всеки прекратен договор“ се заменят със „сключването, измененията и прекратяването на всеки договор“;
в) точка 9 се изменя така:
„9. подават заявление за ново разрешение не по-късно от два месеца преди изтичането на действащото разрешение;“
г) създават се т. 10 и 11:
„10. извършват незабавно проверки, предприемат необходимите действия и предоставят информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове за нарушения от оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация;
11. уведомяват писмено операторите, с които имат сключен договор за контрол и сертификация, за изтичане на срока на разрешението по чл. 18, ал. 1 в срок до 30 дни преди датата на неговото изтичане; копия на уведомителните писма се изпращат и в Министерството на земеделието и храните.“
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Когато в Министерството на земеделието и храните не бъдат получени копия от уведомителните писма по ал. 1, т. 11, компетентните служители предприемат необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация, за изтичането на срока на действащото разрешение в срок, не по-кратък от 15 дни преди датата на неговото изтичане.
(3) При отнемане, ограничаване или прекратяване на разрешението по чл. 18, ал. 1 или прекратяване на временното разрешение по чл. 21а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните предприема незабавно необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация.“
Няма предложения на народни представители.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
„§ 9. В глава четвърта, раздел ІІ се създава чл. 25в:
„Чл. 25в. Официалният контрол при внос на биологично произведени земеделски продукти и храни по Регламент (EО) № 834/2007 се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. В случаите на внос на биологично вино контролът се осъществява въз основа на становище от Изпълнителната агенция по лозата и виното.“
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Теодора Георгиева.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат нови § 10, 11 и 12:
„§ 10. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „Министерският съвет“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. одобряване на прилагаща организация на обикновени промоционални програми;“ .
3. В т. 3 думата „промоционалните“ се заменя с „обикновени промоционални“.
4. В т. 4 след думата „одобрените“ се добавя „обикновени“.
§ 11. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните на Европейския съюз“.
2. В ал. 2 думите „избор на“ се заменят с „обикновени“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Министърът на земеделието и храните одобрява прилагащата организация на обикновени промоционални програми.“
§ 12. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „комисия“ се добавя „обикновени“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на обикновените промоционални програми и изплаща финансовата помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317/56 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1831 на Комисията от 7 октомври 2015 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/14 от 13 октомври 2015 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/3 от 13 октомври 2015 г.).“
3. В ал. 3 думите „чл. 13 от Регламент (ЕО) № 3/2008“ се заменят с „чл. 10, 15 и 19 от Регламент (ЕС) № 1144/2014“.“
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с предложението на работната група за създаване на нови параграфи 10, 11 и 12, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага§ 12 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 13.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В глава пета раздел II с чл. 48 – 55 се отменя.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 13.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, като в ал. 1 преди думите „глава ІІІ“ се добавя „дял II“.
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Работната група не подкрепя предложението.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това, което предлагаме в § 16, в ал. 2, тъй като има едно изключение, в което се казва, че изискванията за суровото мляко и сключване на договори, изключение има за стопанства, в които отглеждат до 4 кози-майки и 9 овце-майки.
Ние сме предложили да добавим „и които притежават до 2 млечни крави” по простата причина, че по този начин ние и с 1 крава, ако искаме договор, създаваме предпоставки тези стопанства въобще да изчезнат. Направих си труда да погледна, че някъде около 36 000 стопанства има, които имат до 2 крави. Ако ги задължим да имат договори, те могат и да изчезнат. Погледнах и европейския регламент. Той казва, че държавата решава.
Защо ние трябва такива малки стопанства да ги задължим да сключват договори, при условие че те могат да си бъдат регистрирани като доставка на мляко за директни продажби, в същото време могат да ползват и за себе си тази продукция, тоест да задоволяват нуждите си? За мен предложението, което правим, общо взето отговаря на структурата на животновъдните стопанства в България за малките.
Другото предложение, което правим, е в ал. 3. Приемаме, че по европейски регламент договорите имат определени изисквания, на които трябва да отговарят. Откъде накъде сега ще очакваме, че недействителните допълнителни споразумения не могат да отменят задължителните клаузи? Това е регламент, няма как с допълнителни клаузи да отмените задължителни елементи на договор. Просто изречението по наше мнение е излишно, защото то не би могло да се впише въобще в системата на договорни отношения. Прецизиране. Не мога да си представя анекс за сключен, при условие че имаме задължителни изисквания какво да съдържа договора и те са вписани в този договор.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Имаше дискусия преди да започнем заседанието по това Ваше предложение.
Господин Слави Кралев – директор на дирекция.
Заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Като че ли предложението на проф. Бъчварова изглежда на пръв поглед логично, защото се казва „системата не се прилага по отношение на 4 кози и 9 овце майки”, само че регламента въвежда различен режим по отношение на кравето мляко и на другите млека.
По отношение на кравето мляко договорите, за съжаление, са абсолютно задължителни. Говоря за писмените договори. Ако страната реши, че ги въвежда, тя трябва да ги въведе изцяло за кравето мляко. За овчето и козето има свобода да решава.
От друга гледна точка държавата трябва да докладва на Европейската комисия цялото произведено количество краве мляко, включително това краве мляко, което се произвежда в много малки стопанства. Да, те са малки. Някой ще каже: „Какво толкова, колко мляко ще дадат две крави?”. Представете си колко стопанства има с по две крави и доколко информацията, която ще дадем на Европейската комисия, ще бъде точна от там и изводите, които тя ще си направи за пазара на мляко, евентуално и извънредните мерки, които ще приложи по отношение на този пазар на мляко.
Другото съображение, което колегите тук са посочили, аз не съм, разбира се, тесен специалист, ние изпълняваме план за действие по отношение на контрола на хигиенните изисквания, който, колегите пишат, се прилага и за най-малките производители, които гледат и по две крави.
За втората бележка – защо е написано това изречение „недействителни са допълнителните споразумения, с които се отменят задължителни клаузи”. То идва от вече натрупаната договорна практика. Какво правят някои изкупвачи? Представят перфектни договори за изкупуване на млякото, с всички клаузи в тях, тези клаузи са разписани така, както изисква регламента. След това обаче те сключват един допълнителен анекс с производителя, разбира се, в негова вреда, с което отменят някои от клаузите. Именно това са имали предвид колегите, които са предложили този текст, да обявим за недействителни такива анекси към договорите, с които на практика се заобикаля и регламента, и закона. Това е смисъла на това изречение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кралев.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Докато второто обяснение има някакъв смисъл и вероятно това е в практиката и затова точка 2 ние я оттегляме, в първото не бяхте достатъчно убедителен, защото аз си направих труда да извадя регламента. Член 148 Ви казва, че когато дадена държава членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия трябва да е с договори и така нататък. Значи държавата решава. Вие предлагате, че до 4 кози-майки и 9 овце-майки няма да искаме договори. Защо при кравите, при условие че аз след това в регламента не видях кравето мляко като изключение? Просто това е общия текст на чл. 148 от регламента. Всяка държава решава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Това, че договорите в сектора на суровото краве мляко са задължителни България го реши, ако не ме лъже паметта, 2013 година излезе регламента, може би на следващата взе това решение. Излезе и Наредба № 1, по памет цитирам, така че това решение е взето за България. (Реплики.) Да, и в последствие страната е издала съответния законодателен акт. Може би това, което е по-важно и господин Слави Кралев спомена, че ние изпълняваме един план по хигиенния пакет, който е от 2007 година, единствено последните месеци го предоговаряме, където имаме задължението абсолютно всяко количество краве мляко да бъде декларирано, изследвано, проследявано и така нататък. И това е допълнително утежняващо обстоятелство във връзка с дерогацията.
Извинявайте, госпожо Бъчварова, но това също е решение на Европейската комисия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим за различни неща. Вие тук казвате, че трябва да има задължително договор. Аз оспорвам това, че Вие можете да произвеждате мляко. Ако искате му искайте информация, но да няма задължителен договор, защото може сам да си го продава, може и сам да си го консумира с една крава. Тук текста е за задължителния договор, който се въвежда и да има една крава. Ами, аз може да не искам да го продавам това мляко!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кралев, заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря.
Може би трябва да поясним – решението в България да бъдат въведени задължителни писмени договори за кравето мляко е взето и е закрепено в същия този закон в брой 57 от 2015 година. Тоест това решение е вече уредено законодателно, имаме и подзаконов нормативен акт. Споменах вече имаме и практика по прилагането. Той е официално нотифицирано пред Европейската комисия, тоест ние сме заявили, че България заедно с още 12 или 13 държави прилагаме система на задължителни писмени договори, така че това не е нещо ново. Въпросът е след като сме възприели тази система, обявили сме, че я приемаме можем ли да направим изключение? Ето това нещо липсва в регламента. Не, че нещо имаме против двете крави, затова не сме съгласни с това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кралев.
Дебатът продължава ли? (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.) Оттегляте. И двете предложения?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, само едното.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Вие оттеглихте точка 3.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители в ал. 1, където започва с „2. Създаването на нова ал. 2”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 13.
Съжалявам, проф. Бъчварова.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15:
„§ 15. В чл. 55б се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Суровото мляко от производител се доставя и изкупува на територията на страната въз основа на сключен договор за доставка с първи изкупвач. Договорът за доставка се сключва в писмена форма.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат по отношение на разрешени директни продажби и за производители, в чиито стопанства се отглеждат до 4 кози майки и до 9 овце майки за производство на мляко.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Договорите по ал. 1 се сключват по реда на и съдържат клаузите по чл. 148, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Недействителни са споразуменията, с които се отменят някои от задължителните клаузи.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „производител и“ се добавя „първи“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1-4“ се заменят с „ал. 1-5“.“
Който е съгласен § 16, който става § 15, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16.
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Работната група не подкрепя предложението.
Уважаеми вносители, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Възраженията, които се правят, може би трябва да ни обяснят представителите на Министерството на земеделието и храните, в ал. 3 защо заявленията трябва да се подават в 30-дневен срок. Това по какви закони произтича, че 30 дни сме го заковали? Едното от нещата, по които съответно възразяваме.
Тук отново се появява наредба. Трябва да Ви кажа, уважаеми колеги, че този не голям закон има над 20 наредби. Всичко се прехвърля в наредби. Нещо, което е абсурдно – 22 наредби прочетох, може да са и малко повече. За всяко нещо наредба имаме. И тук пак така имаме наредба.
Нашето предложение – „месечната информация, която се изисква от Министерството на земеделието и храните освен за количеството мляко, което е необходимо на министерството да взема решения – изкупено, но освен това да има дали са платени количествата мляко”, защото какво се получава? Нашето предложение е да има и плащанията, които са извършени и забавени. Отчита се, че Вие сте купили 1000 литра мляко, но дали са платени никой не знае. Затова Министерството на земеделието и храните, ако иска наистина да контролира целия процес на търговията, меко казано, на сурово краве мляко, добре е в тази декларация да има информация за това дали са платени количествата. Много земеделски стопани възразяват срещу начина, по който се осъществяват съответно плащанията. Те се забавят с 3,4, а сега с тия ниски цени, които се появиха с проблемите в млечния сектор, по 6 месеца не се изплаща млякото, но декларациите си вървят. Затова предложението ни е да има и плащанията в този параграф. Това са ни възраженията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кралев.
СЛАВИ КРАЛЕВ: По отношение на наредбите – специално тази наредба е действаща. Няма да се издава нова наредба. Колкото до 20-е наредби, да, но това е закон, който урежда какво ли не. Това е може би цялата обща организация на пазара на Европейския съюз. Да, много са наредбите, но материята е много аморфна. Тук се занимаваме с какво ли не с този закон.
Сега вече стигаме по същество може би до най-важното предложение на проф. Бъчварова. Става дума за това: трябва ли да се установява административен контрол, а малко по-нататък е предвидена и административна санкция глоба, ако се установи от документите, че изкупвача е получил доставката, но не си е платил? Аз мисля, че всички, които сме тук, ни се иска някак си да защитим доставчиците на мляко. Това е нормално и естествено, но въпроса е това ли е средството, това ли е инструментът? Трябва ли да заменяме възможността на доставчика да заведе дело пред съда с административната санкция глоба? Тук веднага се появяват няколко аспекта.
Първо, самия договор е под контрола на Държавен фонд „Земеделие”, който много внимателно проверява дали в него има клауза за начин и срок на плащане, тоест ние сме осигурили в договора да има начин и срок на плащане. Оттам нататък обаче става дума за това трябва ли да контролираме самото изпълнение на договора като администрация и по-точно трябва ли да налагаме санкция затова, че не е платено? Ние не знаем техните вътрешни отношения. Това е граждански договор между два равнопоставени субекта. Ние не знаем какво е доставил доставчика, колко, какво качество, в какви срокове и така нататък. Ние не знаем защо изкупвача не е платил или може би е забавил плащането си. В крайна сметка ние не сме съд. Има идея да се налагат глоби от администрацията. Сама по себе си глобата няма да реши проблема на производителя, глобата отива в полза на държавния бюджет. Така или иначе производителят, ако иска да си получи цената, той пак трябва да се обърне към съда или ние натоварваме изкупвача, освен това че съда ще го осъди да си плати цената и една глоба да плати, тоест да стане още по-неплатежоспособен отколкото е бил досега. Той не може да си плати цената, ние го глобяваме допълнително. Идеята е чудесна, целта е хубава, но имаме възражения по отношение на механизма на средството, което се предлага.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Идеята е чудесна, но въобще не е пазарна, първо.
Второ, знаете каква ситуацията на пазара на мляко в България – изкупвачите до голяма степен са преработвателни предприятия, които също имат затруднения при реализацията на тяхната продукция и де факто ние обричаме и едната страна и другата страна, всъщност те се опитват да бъдат добри платци, но знаете и заради ембаргото, и заради невъзможността да реализираме част от продукцията си най-вероятно има забавяне на плащанията. Същевременно доколкото знам, господин заместник-министър, всяка година количеството мляко, което произвеждаме, се увеличава, а пазарите ни продължават да са същите. Според мен не е пазарно, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Според мен някак си се отклони отговора не в това, което се предлага. Всеки месец Вие предлагате да се дава декларация за изкупеното мляко. Ние предлагаме освен изкупеното мляко в декларацията да има и колко са платили. Ние не искаме да контролираме нищо, нито да санкционираме, но ако са изкупили 1000 литра мляко да си запишат в декларацията, че са платили 1000 или нищо не са платили, но да го отбележат в самата декларация, повече нищо.
Министерството на земеделието и храните, когато му дойдат под вратата животновъдите и кажат, че съответно са в много тежко положение, ще си извади справките и ще каже: „Произвели сте 100 хиляди литра мляко, платени са Ви 20 хиляди литра мляко, от общите”. Говорим за информация. Вземат се необходимите мерки. (Реплики.) Извинявайте, но не може да се изкупува мляко, без да се плаща шест месеца. (Реплики.) А защо внасяте тогава сухо мляко? Можете да видите колко сухо мляко е внесено. (Реплики от народния представител Живко Мартинов.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Живко Мартинов.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Предлагането и търсенето са различни неща. Предлагането го има, но търсенето, крайното потребление – затова ти казвам, че не можеш да го контролираш. Говориш като преподавател, не като търговец, това казвам.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съм производител.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз предлагам да подкрепим това предложение. Ние преди малко задължихме и хората с две крави, за които това е средство да се издържат и да живеят, да сключат тези договори. Тук Министерството на земеделието и храните има пълната картина и затова какво е изкупено, и затова какво е платено, и затова какви са проблемите на първия изкупвач, когато знаеш колко е получил, колко е платил и може да се информираш и какви са му причините да не плати. Тук не става дума за санкции, не става дума за съд, става дума за една пълна информация в компетентния орган – Министерството на земеделието и храните, какво е получено, какво е платено и какви са затрудненията. Ако става дума за санкции, може да водим този дебат, който тук се води, но тук е информация и аз предлагам да го подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме към сделка – махаме „санкциите” и записваме „информацията”. Става ли?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това искаме – да има информация. За санкциите ще говорим по-късно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така може ли да го пишем? Имаме ли сделка, проф. Бъчварова?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има сделка.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Само да стигнем до този текст и да го коригираме, за да могат нашите референти…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да остане „до плащания”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо подлагам на гласуване това предложение, по което постигнахме консенсус, после ще предложа на гласуване по останалите предложения.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Другите ги оттеглям.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Другите се оттеглят от проф. Бъчварова. Благодарим.
Който е съгласен предложението на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители т. 3, а именно: „3. да предоставят месечно информация за изпълнението на задълженията им по договорите за доставка – плащания”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Поздравления, проф. Бъчварова.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17:
„§ 17. В глава пета се създава раздел IIв с чл. 55д и чл. 55е:
„Раздел IIв - Първи изкупвачи на мляко
Чл. 55д. (1) Суровото краве, овче, козе и биволско мляко се изкупува от първи изкупвачи - физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Суровото мляко по ал. 1 може да се изкупува и от първи изкупвачи, регистрирани в други държави - членки на Европейския съюз, когато се доставя на тяхна територия.
(3) Лицата по ал. 1 подават в Министерството на земеделието и храните заявление за регистрация по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията на лицето по чл. 12 от Закона за храните или от регистрацията на транспортните средства по чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(4) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на първите изкупвачи на сурово мляко по ал. 1, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.
(5) Министърът на земеделието и храните определя реда за регистрация и водене на регистъра на първите изкупвачи на сурово мляко и за подаване на месечните декларации от първите изкупвачи за общото количество изкупено сурово краве мляко с наредбата по чл. 55в.
Чл. 55е. Първите изкупвачи по чл. 55д, ал. 1 са длъжни да:
1. сключват договори за доставка на сурово мляко с производителите, включително от други държави - членки на Европейския съюз, при условията и по реда на чл. 55б;
2. издават документ за всяка доставка на всеки производител;
3. подават месечни декларации в Министерството на земеделието и храните за общото количество краве мляко, изкупено въз основа на договори, регистрирани съгласно наредбата по чл. 55в;
4. съдействат на Държавен фонд „Земеделие” при извършването на проверки на сключените договори за изкупуване на сурово мляко от производителите.“
Няма предложения на народни представители.
Имаме ли нещо да коментираме след като гласувахме предложението на проф. Бъчварова? Не.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18:
„§ 18. В чл. 58а, ал. 5 думата „регистър“ се заменя с „база данни“, думата „който“ се заменя с „която“, а съюзът „за“ се заменя с „през“.“
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20.
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува параграфи 20 и 21, които стават съответно 19 и 20, ан блок.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Работната група не подкрепя предложението.
Професор Бъчварова оттегли предложението си за § 22.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21:
„§ 21. В чл. 63, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „или не подаде декларация по чл. 55е, т. 3“.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 64 ал. 3 се изменя така:
„(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 21а, ал. 5 или по чл. 23, т. 2-11, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“
Имате ли коментар? Нямаме.
Който е съгласен за създаването на нов § 22, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Дора Янкова.
Работната група не подкрепя предложението.
Вносителите, имате думата.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Вижте, колеги, в § 24, ал. 2 се казва: „Не се наказва производител на сурово мляко, който е подал сигнал до компетентния орган за доставка на мляко на изкупвач без сключен договор.” Какво правим ние? Може ли да ми кажете затова, че аз някой ще натопя и няма да има за мен санкция? Предишния текст, който е по-добрия, е, че преди извършването съответно на деянието, а сега – изкупуват ми млякото, нямам договор и изведнъж натопявам изкупвача и за мен няма санкция. Предишният текст е по-издържан, ако трябва въобще да остане. За мен този текст е изключително неадекватен, затова че правите донос срещу някого. То така излиза! Разбирате ли – в текста на вносителя? Затова предлагаме да отпадне, но ако все пак решите, че е много важно поне преди извършването, преди да продаде млякото си. Ако не му е предложен договор, тогава съответно да информира компетентните органи, че на него не му е предложен договор за изкупуване, както беше досега действащия член.
Тук има една санкция, че който забавя плащанията, но това можем да го оттеглим предвид факта, че Министерството на земеделието и храните ще разполага с инструменти да се справя само, а не да се отнема правото да бъде изкупвач, така че алинея 2 я оттегляме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Кое предлагате да остане?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Алинея 2 я оттегляме. В точка 3 предлагаме да отпадне изречение второ – „не се наказва”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Алинея 2 става алинея 3, като от съдържанието отпада изречение второ.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само това поддържаме, другите ги оттегляме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме това предложение на колегата – проф. Бъчварова, алинея 2 става алинея 3, като от съдържанието отпада изречение второ.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Останалите предложения проф. Бъчварова беше любезна да ги оттегли.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. Член 72а се изменя така:
„Чл. 72а. (1) На лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач и/или без договор, регистриран по реда на чл. 55б, ал. 5, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(2) На производител на сурово мляко, който доставя мляко без договор с регистриран първи изкупвач, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
(3) Не се наказва производител на сурово мляко, който е подал сигнал до Държавен фонд „Земеделие” за извършена доставка на мляко на първи изкупвач без сключен договор или за доставено мляко след изтичане на срока на сключения с първия изкупвач договор.“
Подлагам на гласуване алинея 1 и 2 на член 24 по редакцията на работната група, без алинея 3, която отпадна.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„5. „Доставка” е всяка продажба на сурово мляко, произведено в стопанството на производителя, на първи изкупвач.”
2. Точки 8, 9, 12, 13 и 22 се отменят.
3. Създават се т. 32 и 33:
„32. "Коза-майка" е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.
33. "Овца-майка" е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.“
За тези два параграфа няма предложения от народни представители. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма, за § 25 и § 26.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Има ли предложения за наименованието? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. Одобрените изкупвачи до влизането в сила на този закон се вписват служебно в регистъра по чл. 55д, ал. 4.“
Няма предложения на народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Теодора Георгиева.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. Законът влиза в сила от 1 април 2016 г.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги.

Колеги, искам да обсъдим един друг въпрос, свързан с извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните следващия вторник от 14,00 или от 15,00 часа. Става дума за повторното гледане на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Ние щяхме да го гледаме днес и затова започнахме от 15,00 часа, тъй като законът е дълъг, но искаме да поработят още малко референтите, да обработят предложенията, които са направени от народни представители и най-важното да съгласуваме за тези няколко дни последните текстове с браншовите организации.
Искам предварително да постигнем един консенсус, че в хода на самата работа на комисията няма да има предложения по член 80, защото ако имаме такива предложения няма да можем да представим доклада до 18 часа и няма да може да бъде включен в работната програма на Народно събрание за следващата седмица.
Министерството на земеделието и храните включително и колегите от Движението за права и свободи понеже имат пряко отношение към тютюнопроизводителите бързат с този закон, за да можем да стартираме новата кампания, новата година с промени в закона и затова Ви моля, кажете кой е удобен час – 14,00 или от 15,00 часа, и ако имате нещо като предложение давайте го по-рано, защото в хода на заседанието трудно ще можем после да обработим доклада.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Всички имаме отношение към тези хора затова приемаме в 15,00 часа да направим това заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Нека да гласуваме извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните във вторник от 15,00 часа.
Който е съгласен, моля да гласува.
Благодаря Ви. Вторник, 15,00 часа.
Дневният ред е натоварен. В сряда не знам дали ще имаме комисия, защото имаме много законопроекти, но във вторник ще имаме извънредно заседание.
Моля Ви, обаче да видим дали ще имаме кворум, защото разбирам, че колеги са ангажирани във вторник да не стане така, че да ни липсва кворума.
Представителите на БСП ще можете ли да дойдете? Идвате.
Представителите на Патриотичния фронт? Вие ще дойдете, госпожо Петрова.
Ако зала „Запад” е свободна, ще бъдем там. Господин Желев каза 14,30 часа.
В 14,30 часа, в зала „Запад”, основна сграда на Народното събрание при пленарната зала. Моля Ви, бъдете сериозни, защото трябва да имаме кворум.


Точка 3 – Среща с гъбопроизводителите.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 3 – Среща с гъбопроизводителите.
За срещата с гъбопроизводителите от Министерството на земеделието и храните очакваме заместник-министър Васил Грудев, заместник-министър Цветан Димитров е тук, Добринка Павлова – директор на дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, Министерство на земеделието и храните; Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, Министерство на земеделието и храните; Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации”, Министерство на земеделието и храните.
От представителите на Съюза на гъбопроизводителите при нас са:
1. Иван Колев Иванов – представител, град Кърджали;
2. Вилиян Николов Трендафилов – представител, град Монтана;
3. Благовест Ангелов Митков – представител, град Пазарджик;
4. Заприн Ангелов Митков – представител, с. Варвара;
5. Иван Георгиев Костов – представител, град Берковица;
6. Десимира Борисова Костова – представител, град Берковица;
7. Йозал Исмаил Селим – представител, с. Нова Махала;
8. Илхан Исмаил Селим – представител, с. Нова Махала;
9. Исмайл Енвер Салим – представител, с. Нова Махала;
10. Ангел Асенов Шопов – представител, град Стамболийски;
11. Борис Николов Петков – представител, с. Ново село;
12. Анатоли Димитров Георгиев – представител, град София;
13. Атанас Енев Димитров – представител, град София;
14. Димитър Димитров Керелов – град София.
Моля Ви колегите гъбопроизводителите, които сте между нас, ще започнем дебата сега.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Добър ден.
Първо искам да благодаря за срещата, която беше организирана и за времето, което ни отделяте в момента.
Ще бъда максимално експедитивен и кратък. Ние сме една организация на гъбопроизводители, която се събрахме, проведохме нашите срещи и събрания, продиктувани от това, че нашия бранш е поставен в може би последното си изпитание. Според нашите изчисления остават може би три-четири години до окончателно приключване на гъбопроизводството в България. Изключително агресивен внос от Полша, свободен пазар. Нашите ферми, нашите производители са поставени в неравностойно положение. Произвеждаме по начин, по който са произвеждали дедите ни. Себестойността на продукцията ни е изключително скъпа поради причината, че ние в момента се конкурираме с един огромен производствен сектор на Полша. Там са вкарани изключително много европейски средства, оранжериите, фермите им са между 700-800 хиляди, някои стигат до около 50 милиона. Много агресивен внос! Ние произвеждаме много неритмично и основния ни проблем е липсата на средства, много бедни, откъснати ферми.
Най-страшното, което се случва в момента, е, че след пет години на този внос ние ще закрием нашите предприятия и ще изгубим не само работните места и потомствения си поминък, но и знанието за производство на този продукт.
Защо сме тук? Лишени сме от възможността да кандидатстваме по европрограми. Тази невъзможност идва от факта, че нашия сектор – гъбопроизводството, гъбата се третира, ако мога да се изразя, тя е по биологически признак нито рак, нито риба, тя е нещо средно между растение и животно и по този начин не попада в приоритетните оси за финансиране по европейските програми. Това е една от причините, поради които ние технологично не може да обновим производството си и същевременно нашата стойност излиза прекалено скъпа. Полската гъба пътува оттук до Полша и обратно е около 3000 км и пристига на нашия пазар на цена, която е под цената на нашата производствена себестойност.
Мога да продължа да Ви цитирам цифри, мога да Ви кажа колко полска гъба влиза от Полша към България и какъв национален ресурс излиза оттам.
Нашето желание е да запазим нашите синове и дъщери да работят в нашето селско стопанство, да не ходят по полските ферми, по немските ферми, по белгийските, по английските ферми, а да стоят тук и да се развиваме тук.
Искам също така да се обърна към Вас – да обсъдим, да ни предложите и да ни кажете има ли някаква възможност гъбата да бъде третирана наравно със зеленчуците? Европейската практика е тя да не бъде характеризирана по биологичен признак по време на кандидатстване по програма, а да бъде характеризирана по мястото, което заема на нашата трапеза в хранително-вкусовата индустрия. Както домата е плод, но ние го класифицираме като зеленчук искаме и гъбата като сапрофид, проформа по биологически признаци, но тя де факто да бъде характеризирана и класифицирана в приоритетните оси за финансиране като зеленчук. Тогава ние ще придобием правото да кандидатстваме.
Разбира се, ако протегнете ръка, преди три години е имало и помощи за гъбопроизводителите, но от три години няма нито стотинка, но нашето главно искане е да ни дадете възможност да бъдем равноправни членове при кандидатстване с европейските компании и да обновим нашето производство, да се запазим и да съществуваме в нашата страна. Бих искал да ни се отговори от Министерството на земеделието и храните дали е възможно това да стане.
Също така нашия поминък е свързан и с това, че ние като една колективна организация искаме да ни се даде възможност за колективно финансиране, тоест колективно да кандидатстваме, тъй като имаме нужда – преди 1990 година е имало фирми, фабрики за производство на основния субстракт, сега вече ги няма. Те са изключително скъпи и ние само като колективно сдружаване може да направим стъпки това нещо да бъде реализирано. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви за изложението.
Казахте, че можете да посочите цифри по отношение на вноса, нашето производство и така нататък. Заместник-министър Грудев, който ресорно отговаря за европейските програми до десет минути ще бъде тук, просто днес свършихме по-рано и разчетите ни се разминаха. Затова през това време Вие да кажете малко цифри, останалите колеги, ако искат, да кажат нещо, а основните въпроси, които зададохте – е ли гъбата зеленчук и може ли да стане зеленчук и можете ли да кандидатствате като сдружение, ще ги зададем на заместник-министър Грудев, който до десетина минути ще бъде между нас. Дайте сега цифрите, които казахте, че можете да цитирате.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Ние като организация отправихме запитвания за статистическа информация към Националния статистически институт. Отправихме запитване и към Министерството на финансите и към Главна агенция „Митници”, за да разберем как се е движило производството в България в годините. Трябва да Ви кажа, че до 1990 година сме имали едно стабилно производство. След това то почва драстично да спада. Общото потребление на култивирана гъба печурка на пазара в Република България варира в различните години между 13 хил. 500 и 15 хиляди тона годишно. В последните години производството в България е някъде е около 7 хил. 500 тона, наполовина спада. Вноса от Полша е 65% от цялата гъба, която се търгува в пазарите, тоест в големите хипермаркети, по тържищата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, останалите 35% поне наши ли са или има и други вносители?
АТАНАС ДИМИТРОВ: Другите вносители са изключително малки. Има някакви опити за внасяне от Белгия, други от Холандия, разстоянието е огромно. Цената на работната ръка там е голяма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да предположим, че тези 30%, които консумира българския народ се произвежда от Вас.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Изключително от нас. Вижте основния проблем при вноса е следния – в България ние технологично не може да произвеждаме целогодишно този продукт, защото нямаме средства да построим такъв тип оранжерии, в които той да вегетира. Големите хипермаркети и пазара не търпят дупки. Те искат целогодишно. Примерно Билла казва: „Днес ми трябват 1000 кг прясна, култивирана печурка”, но те не искат днес, те искат 365 дни в годината. Ние като производители можем да направим една малка фермичка, в която да произведем днес 100 кг и след две седмици да имаме още 100 кг. Колегата е в същото положение. Другите колеги са в същото положение. Нямаме това постоянство. За да имаме постоянство, производството минималното количество брой оранжерии трябва да бъдат шест на брой и те по определен начин да се култивират на определени вълни, така че да се берат непрекъснато и 30 дни в месеца ние да имаме гъба. Получават се дупки. Сериозните контрагенти не искат да работят по този начин, по който работим ние – днес има, утре няма. Това става като битак. Някакви игри. Те се обръщат към сериозни партньори.
Между нас тук присъства един наш радетел за българското производство. Това е Анатоли Георгиев, който е основния доставчик на полска гъба в България. Забележете, най-големия. Важно е да се чуе какво е неговото мнение. Той не желае да пазарува полска гъба. Той не желае да отива на 3000 км и да храни поляците. Той иска тези хора, които са събрани - между другото това са половината ни членове, хората са бедни, живеят далече, не можем да разкарваме хора от различни територии, тук са главните гъбопроизводители в България – Пазарджишко, Берковица, Хасковско. На другите хора просто им идва далече. Разбра се, че ще говорят един-двама човека, няма да могат да кажат всичките си болки. Отидохме в Пазарджишко – трагедия, тези ферми, които са съществували са разрушени. Единици оцеляват и то на инат. И този човек ще даде целия пазар, който има, при положение че има наистина българи, които да го захранват. Парадоксално е, че няма. За пореден път сме изправени пред това да направим подарък – да подарим нашия, родния консуматор, нашето производство на хора, които живеят на 3000 км оттук, заради една законова запетайка.
Ако ние стигнем до един консенсус, тези хора ще съумеят да си организират проекти. Имаме два-три проекта върнати, сериозни проекти, които са върнати на 35-36 точки, не им достигат 15 точки. Защо? Защото им ги отнемат. Защо им ги отнемат? Защото не са приоритетните отрасли в приоритетните оси. Това е просто въпрос на запетайка, на една воля от законодателя и от Министерството на земеделието и храните, от чиновниците. Ние искаме това да престане, искаме нашия труд – повярвайте ми. Аз имам три дъщери, всички тук, Селим има двама сина – ето ги момчетата, прекрасни момчета, ако отидете да видите в Нова махала какви ферми с две ръце, с дървени трупи са направили, имаме ги и на снимки, но тази ферма не може да отговаря на европейските изисквания, тя е горе в планината, тя технологично не е изолирана, не е с термопанели. Те си правят свободни съчинения, кандидатствали са момчетата, не са могли дори да си входират проектите, защото са им казали, че няма смисъл да ги входират, тъй като има върнати проекти. И ние ги обричаме. На този човек синовете му ще отидат утре в Англия и в Белгия. Защо трябва нанякъде да поемат? Аз имам три дъщери с по три езика ги уча в момента и не искам да отиват извън България. Болката ми е тук. Искам да останат тук, но трябва да вземем някакви мерки. Въпрос е наистина на едно редче, на една запетайка.
Искам да Ви кажа, че средствата, които ще бъдат отклонени от зеленчукопроизводителите не са фрапантни, става въпрос за 15-20 милиона, които ще се отклонят към тези хора в цялата страна и те ще съумеят да стъпят на крака и да почнат да произвеждат продукт и ще започнат да плащат данъци тук, на нашата майка България.
Аз искрено пледирам наистина да им окажем помощ. С Анатоли, с неговата помощ, той финансира донякъде нашите пътувания, за да можем да видим какво става навън. Имаме снимки на чужди ферми, имаме сайтове на чужди ферми. Срещнахме се с германци, поляци, датчани. Хората са открити да ни покажат знания. Срещнахме се с големи компании, които произвеждат технологично оборудване. Ще ни дадат знанието, ще ни научат. Хората там произвеждат трета, четвърта фаза компост. Тук ние работим на втора фаза. Знаете ли каква е разликата? Това е основния субстракт – за тези които не знаят, от които се произвежда гъбата. Той минава през определени цикли, залага се в оранжерията, нещо като пръст, която е засята с мицел по определен начин. Ние работим втора фаза, което дава между 15 и 18% на тон. Тези приятели от Полша и тези хора от Холандия и Унгария работят с трета и четвърта фаза, където добива на тон компост стига между 30 и 40%. Е, как ние ще ги стигнем тези хора с 20% на тон?! Цената на тон компост е една и съща, само че те са се сдружили, обединили, държавата ги е финансирала, дала им е възможност да кандидатстват по европроекти, съответно банковата система.
И нещо друго искам да отбележа, хората са поставени пред друга опасност, те правят един проект за 100-200-300 хиляди евро, банката им иска гаранция. Те имат едни скъсани гащи, с извинение на високопоставената аудитория тук. Значи трябва по някакъв начин да се измисли някакъв гаранционен фонд, той да започне да работи, да застане зад гърба на тези производители. Те не искат да си купуват мерцедеси, не искат да си купуват машини, с които да обикалят България и да ходят по екскурзии, те искат да произвеждат. Най-простото нещо искат да правят – да им се осигури правото на труд в държавата и да бъдат равнопоставени европейски граждани.
Искрено се моля наистина да им бъде обърнато подобаващо внимание. Има хора отвън, които ще дойдат да направят консултации, при положение че те могат да кандидатстват, че могат да спечелят проект. Ще дойдат холандци, поляци, ще покажат как точно се случва всичко и ще вдигнем, мога да кажа смело, индустрия на крака.
Петнадесет хиляди тона годишно, можете да сметнете, от тях 60% какво излиза на годишна база като пари навън. Те ще останат тук в държавата! Веригите продават немска малко и полска гъба. Идва в Кауфланд продава полския продукт на нашия гражданин и отново парите отиват навън. Пак идва гъба, пак нашия гражданин изкарва по 5 лева на килограм или по 3, пак обратно в Полша. Защо?! Защо да е при Ханс, а да не е при Селим?! Или защо да е при Джон, а да не е при Анатоли?
Може някой път да съм многословен, но просто разпалвам се, защото го изживявам и от гледна точка на патриотизма, на гражданина на нашата държава. Ние имаме представители на мюсюлмани, на християни, на различни смело да кажа етнически групи. Ние сме заедно тук. Искаме заедно да живеем и заедно да се препитаваме, а не да си търсим препитанието навън.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Докато изчакваме господин Грудев и преди да дадем думата на Анатоли да каже и той неговото виждане, приемаме, че ще постигнем да речем договорка по отношение на подкрепата, която Вие очаквате от държавата, тоест имате право да кандидатствате. Ще преодолеем ли с тези инвестиции, които бихте направили Вие, тази сезонност от гледна точка на това, че зимно време е студено и не можете да отглеждате постоянно, няма цикъл? Примерно при една инвестиция 1 милион, 1 милион и половина сериозна инвестиция, направена от някой от Вас, означава ли ритмично подаване на пазара, ежедневно на гъби? Това можете ли да го преодолеете?
АТАНАС ДИМИТРОВ: Аз ще Ви отговоря. Ние разполагаме с една дебела папка с машини, съоръжения и начини на обработване. Това е един наистина уникален продукт, защото когато го направим в шест оранжерии ритмично, по определен технологичен начин се подава вътре продукцията, компоста. Една гъба се бере девет пъти в годината, тоест те я берат 9, а ние я берем 4 пъти. Това е единствения продукт – няма череша, ябълка, жито, който да береш 9 пъти в годината. Този продукт култивира, плодоотдава девет пъти, ако се отглежда по подходящия начин.
Аз одеве Ви казах каква е разликата в тон компост, нали? Има и нещо друго. Тези хора по технологичен път стигат до 9 пъти плододаване, ние стигаме до 4 пъти плододаване. Това са сериозни пропуски. Сериозни пропуски и в политиката имаме в това отношение. Ние загърбваме нещо, което може да култивираме в България. Може дори да се обърнем и да видим какво е положението в Турция, в Гърция, ако трябва. Защо трябва да изнасят поляците, а не ние?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Султанка Петрова от Патриотичния фронт. Заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин председател, колеги и гости! Доколкото съм запозната и имам информация по тези проблеми, те са натрупвани в годините доста отдавна и тъй като съм работила в тази сфера долу-горе съм запозната с Вашите проблеми.
Първо, да Ви приветствам, че сте се организирали по този начин да дойдете и да изразите Вашето становище, защото нали знаете, че докато бебето не започне да плаче не му даваме да яде, но наистина може би трябва да вървите към създаване на кооперативи за Ваше обединение, което трябва да направи така, че да се явявате по-задружно и по-организирано на българския пазар. Доколкото имам информация всеки работи на някакви малки работилници, малки производства, което е наистина недостатъчно и когато сам всеки един се опитва нещо да направи, то няма да се случи затова, ако наистина ние се ангажираме с нещо да помогнем – надявам се че това ще стане, единственото, което Вие трябва да направите обаче, е да се държите за ръце и да направите някаква по-голяма организация, която да може да координира предлагането, защото тук не става въпрос само за самото производство, тук става въпрос и за предлагане на българския пазар и тази стока да достигне в най-добро качество, безопасна и хората да бъдат спокойни, че наистина се консумира нещо, което е българско. Вие знаете, че всеки един български гражданин търси това – българска стока.
Приветствам това, което Вие тук ни представихте и се надявам наистина да имаме възможности по-нататък да бъдем полезни към Вашия бизнес. Мерси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Анатоли иска ли думата?
АНАТОЛИ ГЕОРГИЕВ: Аз почти няма какво да кажа. Мисля, че колегата беше достатъчно изчерпателен. Единствено желая моите оборотни средства, които са ежеседмични в размер на 150-160 хиляди лева, да остават на територията на България. Не мисля, че това е трудно да го направим заедно и да се обединим.
Обиколил съм, както каза и колегата, цяла Европа, знам правилния начин, по който трябва да се направят въпросните предприятия, така че само желание и помощ – държавата трябва да може да ни подпомогне да прескочим тази на момента катастрофална ситуация, която претърпява българското гъбопроизводство.
Най-лесно ми е на мен да си заричам три тира седмично – ангажиментите са ми никакви, три транспорта, едни 150-160 хиляди лева отиват в посока 1700 км северозапад и всичко приключва. С петима работници аз си решавам проблема, но това нещо може да се случи на територията на България, да ангажираме няколко стотин човека минимум за производството на този продукт и тези оборотни средства да остават на територията на България.
Аз няма какво да кажа повече, ако Вие нещо ме питате, технически може би съм един от малкото хора, знаещи правилно, колкото и не скромно да звучи. Питайте, всичко мога да обясня. Въпроси от Ваша страна, ако има – насреща съм.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да попитам каква е разликата в цените? Разбирам, че проблема е високата себестойност – Вие сезонно предлагате в период, да, ритмичност, тъй като Вие предлагате сезонно продукта. И каква е разликата, когато Вие произвеждате спрямо зимния сезон, в цените, в това, за което се борим, все пак цената е водеща?
АНАТОЛИ ГЕОРГИЕВ: Между България и Полша ли?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, на пазара. Примерно Вие от Полша доставяте нещо, което ние не предлагаме, а през пролетта, лятото и есента Вие предлагате продукция, която е с по-ниски цени.
АНАТОЛИ ГЕОРГИЕВ: Няма логика да е с по-ниски цени.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Сезонност има в цените.
АНАТОЛИ ГЕОРГИЕВ: Българския е хаотичен пазар. Има гъба от 1 лев с много влошено качество до гъба, когато се получи дупка или криза, до 5 лева стига, спекулативна цена, което не е определяне на цената. Аз ще Ви дам европейската годишна цена – в Полша гъбата на годишна база, не надхвърля 1 евро, 1 евро и 2 цента, тоест между 0,90 евро цента до 1 евро, 1 евро и 2 цента на целогодишна база, тъй като гъбопроизводствените халета са целогодишни. При нас излиза така, че есента, когато имаме най-малки енергийни разходи, тогава може би себестойността на българската гъба е най-ниска и тогава, за съжаление, всички български гъбопроизводители се хвърлят, произвежда се едно огромно количество, то обаче като качество не отговаря на полската гъба. За съжаление не може да се продаде в рамките на три-четири денонощия, гъбата е продукт с много малък срок на годност – говорим за фрешмаркета, и отива в едни бланшорни цехове. Там схемата е обречена, за съжаление. Много некоректно отношение, ще го потвърдя, от страна на бланшорите, извиват максимално ръцете на гъбопроизводителите, взимат и под един лев – говорим тук вече за над 1 лев загуба на кг. Логично е да се сетите какъв е икономическия резултат на въпросните български гъбопроизводители.
Ние искаме да направим така, че целогодишно да имаме цена от 1 евро, за да сме конкурентноспособни, да можем да обучим правилно нашия персонал да работи така, както се работи в Холандия и в Полша и да може да спрем този внос в размер на 450 тона месечно. Мисля, че с едно такова родно производство в обозримите 3-5 години ние може да отреагираме да го спрем. Ние не искаме нищо повече! Просто искаме един продукт от 1700 км да спре. Съседни нам държави – една Сърбия, въпреки че не е членка на Европейския съюз, произвежда 10 хиляди тона годишно, давам Ви за пример, нула килограма внос. О, кей там има защитни места вероятно и така нататък, но ние това искаме да постигнем – 12-13 хиляди тона на годишна база, нищо повече. Да покрием потреблението на територията на България.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Желев. Заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да започна с един кратък въпрос, защото не сме специалисти големи – за култивирана печурка ли говорим основно?
РЕПЛИКА: Точно така.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Защото гъба, гъба, но те са много сортове. Какво разбрах от Вашето изказване? Аз искам една лека поправка да внеса, изобщо не е тук въпроса да се редактираме – през цялото време говорите за внос, но той не е внос, а вътрешнообщностна доставка щом е в рамките на Европейския съюз. Няма как да спрем вноса, защото внос няма и защото нашето законодателство е подчинено на европейското.
Идеята обаче е следната – ние се налага да доставяме гъби от Полша поради това, че вътрешният пазар не произвежда достатъчно и не може да задоволи търсенето. Разбрахме, че само 35% задоволява, а това се случва и не е целогодишно, ритъма, 4 реколти за разлика от 9-те, тъй като там да кажем технологията е напреднала много повече и така нататък. Това не е само в гъбопроизводството, а в много други сектори на нашето селско стопанство за съжаление сме така – след като влязохме в Европейския съюз производителите на какво ли не в България срещат силни затруднения поради факта, че в Полша, Германия, Франция и къде ли още не се произвеждат нещата в по-големи количества и с добро качество.
Аз определено обаче мисля, че на Вас трябва да Ви се помогне, защото наистина имате нужда от помощ. Как точно това ще стане на този етап не мога да отговоря, но можем да декларираме – гледам, че такова е мнението на всички народни представители, добро желание, защото Вие със собствени сили няма как да преодолеете тази диспропорция, тази разлика в производството между нашето и надали е Ваша вината затова, че сте изостанали и нашето производство е станало екстензивно на база на интензивното в Полша.
Вече пристигна и заместник-министър Грудев, който е по-наясно от мен с тези неща. Дали ще става по някакъв начин със законови поправки, дали ще става с европрограми, дали ще става с национални доплащания, както е при тютюнопроизводителите, които не получават пари от Европа, но националния бюджет ги субсидира, защото не можем с лека ръка да зарязваме този и онзи бранш и да хвърляме хората на произвола.
На този етап имате от мен и от колегите ми абсолютното разбиране, че Вие имате нужда от помощ, а как заедно да го постигнем искаме и Вие да ни помагате, защото заедно по-лесно ще намерим правия път, а и общата молитва по-лесно стига до Господа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Добре дошъл на заместник-министър Васил Грудев.
Господин Грудев, обобщавам въпросите: може ли гъбата да стане зеленчук? Ако стане зеленчук, ще получи 15% и ще може да се класира в Програмата за развитие на селските райони.
Втория въпрос беше: дали могат да се обединяват и да кандидатстват колективно? Това бяха най-болезнените въпроси.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гъбопроизводители! Наистина е редно да разделим дискусията на две. Аз знам, че в момента по-модерното и по-щехотливото е да броим точки, и да водим дискусията за включването на определени производства в рамките на приоритетните сектори по Програмата за развитие на селските райони, за да си говорим за увеличаване на шанс за този тип проекти да бъдат преференциално класирани, разгледани по смисъла на инвестиционните мерки, най-вече си говорим за отглеждането по 4.1., а защо не и за преработката по 4.2.
Следва да имаме предвид, че Програмата за развитие на селските райони беше ясно фокусирана в най-чувствителните сектори, тези които имат голямо социално значение и тези, които загубиха възможностите си като конкурентоспособност през последните двайсетина години.
На база на сухата статистика от числа от НСИ такива сектори с най-голяма загуба и със съответната чувствителност като социална значимост са секторите „Зеленчуци”, „Животновъдство”, „Плодове”. Това бяха и приоритетните сектори заложени в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. За добро или за лошо големия и свръх интензитета, който се генерира по програмата, на практика през изминалата година доведе до възможността за финансиране само на проекти, които са части от тези чувствителни сектори. Аз напълно разбирам Вашата тревога.
Същата дискусия я водихме и с винопроизводителите и със зърнопроизводителите, но приоритетните сектори са ясно дефинирани. Аз с лека ръка не ми се иска да поемаме ангажименти, които няма да бъдат спазени. Затова Ви казвам, че приоритизирането и включването на гъбите като чувствителен сектор в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е едно доста трудно начинание за изпълнение. Знам, че няма да Ви хареса това като отговор, но това е искрен и откровен отговор, който аз съм длъжен да Ви дам, поемайки тежестта и навличайки си Вашето недоволство.
Дайте обаче да видим наистина какво можем да направим заедно с народните представители, за да не се чувствате Вие изоставени и да не оставате настрани от целия процес. Вариантите за допълнително подпомагане не са един и два. Имаме възможност да помислим, на първо място, върху организацията и групирането на производството. Тук с най-голяма радост мога да Ви съобщя, предполагам че и Вие го знаете, че последната одобрена група на производителите е на гъбопроизводителите. Тоест вече имаме една регистрирана официална група, призната организация на гъбопроизводителите. На тази база, имайки такава група Вие ще можете да се възползвате, разбира се, като казвам Вие имам предвид членовете на одобрената група. Не знам дали те са тук, предполагам че сте Вие.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ: Вие ще можете да се възползвате като получите допълнителни точки по същите мерки, които ще дадем за организациите и групи на производителите, тоест да се върнем на 4.1. – няма да вземете точки за приоритетен сектор, които са 15, но ще вземете точки за група производители, тоест оттам ще бъде скъсена съответната дистанция, а и групата производители ще Ви даде, на първо място, тази възможност по 4.1., на второ място, и това не го забравяйте групата или организацията на производителите може да кандидатства и да бъде бенефициент по другата мярка на програмата, това е мярка 9, където ние ще се радваме да Ви помогнем за цялостното изграждане, за административния капацитет, за поемането на най-различни административни разходи и дори да си говорим за потенциал за инвестиции чрез групата на производителите. Това е втория елемент.
Третия елемент, който исках да Ви кажа е, че анализирайки специфичната ситуация можем за следващата година да си говорим за възможност за разглеждане на необходимостта за допълнително подпомагане по схемата де минимис например за гъбопроизводителите.
Това са трите елемента, които исках да Ви кажа, съзнавайки с цялата си тежест на думите, че те няма да Ви харесат, специално за включването в чувствителни сектори, в приоритетни сектори в Програмата за развитие на селските райони, но съгласете се, че когато този дебат го водим с всеки един подотрасъл в сектор „Земеделие“, в момента в който ние решим да приоритизираме всичко, ние няма да приоритизираме нищо. Това се случи в миналата Програма за развитие на селските райони – липса на фокус и на приоритет.
В момента всичко, което сме заложили като цели за изпълнение на програмата е свързана с развитието на тези чувствителни сектори, в които ние трябва да постигнем и да изравним възможностите за подпомагане спрямо например едно зърнопроизводство. Това обаче съвсем не означава, че Вие трябва да се чувствате изоставени, а в лицето на Министерството на земеделието и храните Вие ще намерите партньор, с който да обсъдим възможностите за развитие на групата, за инвестициите в тази група на производителите и евентуално следващата година да си говорим за възможност за финансиране по Схемата де минимис.
Това държах да споделя с Вас, за да имаме ясен, откровен и честен диалог. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Искате ли да вземете отношение? Заповядайте.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Разделяме тук нещата на две части обаче – колективната инвестиция, ние сме тази призната организация, ще даде възможност да кандидатстваме такъв, какъвто и наши план за изграждане примерно на едно общо предприятие, което да произвежда така необходимия ни компост, но ще бъдем изправени пред една дилема. Дилемата е следната – произвеждаме компост, но тъй като сме лишени от правото си да кандидатстваме по мярка 4.1… (Реплики.)
Вижте, нека да не се заблуждаваме сега. Говорим си честно в очите. Това, че Вие ми давате право да си купя мерцедес, не значи че аз мога да го направя, защото нямам пари. Мисля, че на тази маса трябва да си казваме нещата „Право куме, в очите“.
Вие ни давате възможността да произведем субстракта, който ни е така необходим, но по модерен начин, с максимално ниво на възвращаемост и добив, защото ще направим компост, който примерно ще плододава до 30%, само че да ми отговорите на въпроса – точно къде ще го сложим? След като не можем да добием тези 15 точки и тези хора по единично да кандидатстват по мярка и да си направят модерни гъбопроизводствени халета, където по модерен начин да зареждат, автоматично, със съвременни вентилационни съоръжения, защото този продукт е много чувствителен, той трябва да се вентилира, да му се вкарва определено количество кислород, да се изкарва отработеното и така нататък и става хипотетично – имаме нещо, обаче нямаме нищо, за пореден път.
Нашата молба беше следната – Вие не бяхте на разговора, който започнахме преди малко, европейската практика при категоризирането на гъбата не е по биологически признаци, тя е сапрофит, което значи нито риба, нито рак. Аз повтарям, тя не е нито растение, нито животно, тя е смесен вид и затова не попада и при зеленчуците, но поляците и европейската практика е, когато се кандидатства те да го слагат по форма и съдържание, където се потребява, тоест в хранително-вкусовата индустрия, при зеленчуците. В интерес на истината и домата одеве казах, не е зеленчук. Сега повдигаме един дебат – Вие го финансирате като зеленчук, но той всъщност е плод. Каква му е работата тогава при зеленчуците?
Ние искаме тук една поправчица, съвсем лека и елегантна. За разлика от винопроизводителите и от този сектор, свързан с гроздето нашите инвестиции няма да надхвърлят 15-20 милиона за целия сектор. (Реплики.) Разделете ги на няколко стотин ферми и вижте колко са, може би 700-800 ферми. По 100-200-300 хиляди евро ще дойде на ферма, обаче ще имаме продукт и ние не говорим за един продукт, който ще е в интерес на тези отрудените хора тук, а ще е в интерес на държавата в крайна сметка. Знам, че всички Ви заблуждават с това, наистина крайното желание за всеки един от нас е пари-стока-пари прим, но тези пари прим ние искаме да останат в България, не да отидат в Полша.
Може би не използваме правилните думи и епитети какво значи вътрешнообщностна доставка, да, не е внос в истинския смисъл на думата, но тази вътрешнообщностна доставка вкара един продукт и облагодетелства не нас, а поляка или германеца. (Реплики.)
Молбата ми е да разгледаме възможността. Ясно е, че ние ще се възползваме от тази мярка за колективни инвестиции. Все пак аз искам един конкретен отговор да получим от Вас, всичките тези хора, даже те са по-малко от половината, кога? Защото чуваме, че ще има възможност за колективни инвестиции, но никога не чуваме кога – догодина, тази година?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ГРУДЕВ:Благодаря Ви.
Колективните инвестиции като част от инвестициите по мярка 4.1. ще бъдат допустими тази година и те са в индикативния график. Затова аз много се радвам, че Вие получихте одобрението на Вашата група, защото ще може да се възползвате от това нещо.
На второ място, индивидуалната инвестиция във Вашите индивидуални стопанства може да бъде финансирана и по мярката за групата производители, стига тази индивидуална инвестиция да е за общото благо на цялата група, така че това е допустим разход, това може да се случи, но да си говорим кое е плод, кое е зеленчук това едва ли е най-важното в момента, защото ако искам да съм натоварен негативно с това какво се случи в миналата програма специално свързано с инвестициите в гъбопроизводството, нали знаете, че беше много модерно всички млади фермери да са гъбопроизводители и да зареждаме едни пънчета, които бяха пет и понеже бяха най-лесния начин за достигане на минималния размер на стопанския производствен обем, всичко се беше втурнало да прави пънчета за гъби и калифорнийски червеи. Това беше хита на миналата програма. Дайте да си говорим истината.
Аз виждам, че Вие тук сте сигурно истинските производители – тези, които се занимават само с това, но имаше една доста сериозна група от хора, които покрай Вашето производство се възползваха от това нещо и се изроди подпомагането на гъбопроизводството. Нали в момента, ако го направим същото нещо, абсолютно същата схема ще се повтори на степен n-та. Всичко ще стане гъбопроизводство в страната, но говоря за спекулативно гъбопроизводство.
Затова дайте да развием групата Ви. Аз много се радвам, че Вие сте осъзнали необходимостта от създаване на такава група на производителите. Да видим какво може да помогнем вътре в нея, по какъв начин да се структурират инвестициите, дори на ниво индивидуално стопанство, за да можем да развием отрасъла на истински работещите в него, а не да си позволяваме спекулации с едни пънчета, които се разхождат оттук натам.
Затова наистина молбата ми е да се върнем на това, което наистина реално може да бъде направено. На всички ни се иска да имаше пет пъти повече пари в програмата, за да можем да задоволим желанията за инвестиции чрез нея, защото наистина в момента се превърнахме в това да калкулираме едни точки и да видим кой сектор къде е невъзможно да кандидатства на база на приоритетните и чувствителни отрасли. Приоритетните и чувствителни отрасли между другото бяха обект на една доста широка дискусия предхождаща програмата и имаше и национален консенсус върху секторите, които трябва да бъдат заложени като такива. Нека да не отваряме отново тази тема, а да видим какво може реално да Ви подпомогнем, заедно с народните представители, за да задвижим тази част от гъбопроизводството, което е истинско, защото тук са наистина отрудените хора. С цялото му уважение искам да Ви казвам нещата такива, каквито са, а не да си говорим хубави, красиви приказки, за да излезем от тази зала и после да го забравим.
Дайте да видим как ще развием тази организация, тази група, какви инвестиции е необходимо да направим вътре, да бъдат заложени те на ниво, индивидуални стопанства дори, ако искате, но да не позволяваме спекулативно използване на темата.
Що се касае до това да водим един спор гъбата плод ли е, зеленчук ли е или е нещо отделно той не е толкова важен, по-важно е какво искаме да постигнем в подпомагането и как да го направим ефективно. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Ние, когато направихме тази група имаше инспекция от Министерството на земеделието и храните. Не е лошо да говорите със служителите, които дойдоха да инспектират, за фермите, които видяха – реално съществуващи. Ние посетихме фермите на нашите гъбопроизводители, за да видим какви са фермите и какви са условията, при които те гледат, но пътьом посетихме и видяхме няколко десетки, може би стотина ферми, от които стояха само скелети. Затова е целия този разговор, наистина да положим усилия да стъпим на крака.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кралев, заповядайте.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Служителите, които са Ви проверили, са от моята дирекция – седалище село Черньово, Ихтиманско. Нали така?
АТАНАС ДИМИТРОВ: Обикаляхме, не само там – Пазарджишко, Варварско.
СЛАВИ КРАЛЕВ: Да, наистина разбрахме, че сте сериозни гъбопроизводители. Аз ще си позволя да Ви дам един съвет. От гледна точка на организацията на пазара бих Ви посъветвал в един момент да трансформираме групата в организация на производители, ако е нужно ще приемете още членове, защото по така наречените „пазарни мерки“ има една възможност за Ваше подпомагане – организациите на производители на плодове, зеленчуци и гъби могат да правят така наречените „оперативни програми“. Това са едни инвестиционни петгодишни програми, в които Вие можете да включите комплекс от най-различни инвестиции.
Защо не са популярни до тук тези програми? Защото европейското финансиране беше много малко и продължава да е много малко – 4,6% от годишния Ви оборот, тоест за да направите такава програма Вие трябва да имате поне 3-4 милиона годишен оборот.
От миналата година обаче променихме наредбата и даваме възможност за допълнително национално финансиране, тоест 80% от Вашето участие по оперативната програма може да бъде допълнено с национално подпомагане, това не е държавна помощ, национално съфинансиране като има два тавана – единия е не повече от милион и половина евро на година, а другия таван е не повече от 25% от оборота Ви. Пак обръщам внимание оборота Ви трябва да е на светло и да е ясен, да се вижда.
Обърнете внимание на тези оперативни програми, елате пак при същите служители, при които сте идвали, ще Ви посрещнем, ще Ви консултираме, ще Ви помогнем. Оперативната програма е също една възможност, но пак Ви повтарям нека да прераснете от група в организация на производители.
Не подценявайте и мярка 9, която спомена господин Грудев. Да, на пръв поглед не са кой знае колко парите, но 200 хиляди на година все пак за нашите условия са пари, с които можете да направите много, много хубави неща. Мога да Ви призова към повече гъвкавост.
Да, това, което разбрах от моите служители, е, че наистина сте сериозни производители. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кралев.
Колеги народни представители, искате ли да кажете нещо или да се ориентираме към приключване? Да се ориентираме към приключване.
Аз искам да благодаря за тази среща и най-вече на представителите на Министерството на земеделието и храните, които дадоха алтернативни възможности за подпомагане на Вашия сектор, който е в тежко положение. Съвета е да се възползвате от предложенията и най-вече от консултациите, които любезно предлагат Министерството на земеделието и храните, за да видите тези две възможности как да бъдат ползвани от Вас.
Догодина, както каза и заместник-министър Грудев, може да се мисли и за някакво национално доплащане, но очевидно, че тази година с приетия вече бюджет няма как да коментираме.
Благодаря за участието на всички, колеги. До вторник, 14,30 часа, зала „Запад“ на Народното събрание.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.


(Закрито в 17.10 часа)









ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/