1. Обществено обсъждане на Законопроект за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция, № 654-01-43, внесен от Румен Христов и група народни представители на 25.03.2016 година.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 53


Днес, 14 април 2016 г., се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 14,15 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Обществено обсъждане на Законопроект за браншовите организации на земеделски производители и преработватели на земеделска продукция, № 654-01-43, внесен от Румен Христов и група народни представители на 25.03.2016 година.



На заседанието бяха поканени:

Министерство на земеделието и храните:
- Десислава Танева – министър на земеделието и храните;
- Слави Кралев – директор дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”;
- Георги Ралчев – началник отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”;
- Силвия Василева – началник отдел в дирекция „Животновъдство”;
- Елина Христова – младши експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол”.

Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК):
- Николина Узунова – изпълнителен директор на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика;
- Пламен Станковски – член на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, розопроизводител и розопреработвател;
- Веселин Ганчев – член на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, розопроизводител и розопреработвател.

Българска асоциация биопродукти:
- Албена Симеонова – председател на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Милен Стоянов – член на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Свилен Батанов.

Българска асоциация на малинопроизводителите:
- Божидар Петков – председател;
- Найден Петров – член на Управителния съвет.

Националното обединение на младите фермери в България:
- Венцислав Петков.

Асоциация на свиневъдите в България:
- Антон Игнатов – председател на Управителния съвет.

Асоциация на овощарите в България:
- Минчо Маринов Гроздев – председател.

Национален съюз на градинарите в България:
- Мариана Милтенова;
- Слави Трифонов;
- Валери Велев.

Присъстват още:

1. Добри Митрев – директор „Браншови организации“, Българска стопанска камара;
2. Марияна Чолакова – изпълнителен директор на Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България;
3. Савина Влахова – председател на УС на Съюз на българските мелничари;
4. Мариана Кукушева – председател на УС на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите;
5. Светла Чамова – изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Представители от сектор „Животновъдство“:
- Танчо Колев – председател на Националното браншово сдружение на месо и млекопроизводителите;
- Христо Даков – секретар на Националното браншово сдружение на месо и млекопроизводителите;
- Мария Степанчева – секретар на Асоциацията на българските биволовъди.

НАТ 2010 /Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010/:
1. Вилдан Шабанова – заместник-председател НАТ 2010;
2. Фикрет Бекир – заместник-председател НАТ 2010;
3. Анна Мирчева – офис организатор.

Съюз на Дунавските овощари:

- Мирослав Черников Маринов – член на УС на Съюз на Дунавските овощари;
- Димитър Николов Рачев – член на УС на Съюз на Дунавските овощари;
- Павел Янков Спасов – член на УС на Съюз на Дунавските овощари;
- Димитричка Симеонова Търпанова – председател на Добруджански овощарски съюз.

Националната асоциация на зърнопроизводителите:
- Светослав Русалов – председател на УС;
- Мариела Йорданова – заместник-председател на УС;
- Димитър Мачуганов – заместник-председател на УС;
- Георги Милев – заместник-председател на УС;
- Наталия Тодорова – изпълнителен директор;
- Ася Гочева – организационен секретар.

Сдружение „Обединен български пчеларски съюз“:
- инж. Михаил Михайлов - председател на УС;
- Камен Каменов – юрист на сдружението.

„Асоциация пасищно животновъдство“:
- Николай Атанасов Василев;
- Анатоли Христов Грънчаров.

КНСБ:
- Светла Василева;
- Валентина Васильонова;
- Славчо Петров.

Българска асоциация биопродукти:
- Албена Симеонова;
- Милен Стоянов.

КРИБ:
- Петър Николов – председател БАРЗ;
- Венцислав Върбанов – председател АЗПБ.

Конфедерацията на българските пчелари (КБП):
- инж. Илия Петров Цонев – заместник-председател на УС.

Областен съвет по животновъдство – Сливен, председател на Регионална животновъдна асоциация – Сливен, член на Националният консултативен съвет по животновъдство към МЗХ:
- Янка Попова – заместник-председател.

Асоциация на индустриалния капитал в България:
- Петър Николов Петров – член на Националния съвет на АИКБ;
- Злати Атанасов Златев – експерт в АИКБ;
- Теодор Данаилов Дечев – директор „Индустриални политики“ в АИКБ.
Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция:
- Йордан Кръстанов – председател на Управителния съвет на БАПОП /Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция/
- Пламен Димитров – изпълнителен директор на БАПОП.

Асоциация на агроекологичните земеделски производители – ААЕЗП:
- Александър Атанасов – председател.

Национална овцевъдна асоциация – НОА:
- Бисер Асенов Чилингиров – председател.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа представители на браншови организации, уважаеми народни представители от Комисията по земеделието и храните! Добре дошли на тази среща. Тя е извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните, заедно с вас, на която ще проведем обществено обсъждане на Законопроекта на браншовите организации на земеделските производители и преработватели на земеделска продукция, № 654-01-43, внесен от Румен Христов и група народни представители на 25.03.2016 г.
Представители на Министерството на земеделието и храните са достатъчно тук, към които също може да задавате въпроси, но целта на срещата е да чуем вашето мнение, вашите становища, вашите позиции, за да можем да се ориентираме за това до каква степен сме успели да налучкаме проблемите, които касаят тази сфера.
Гостите са много. Ще ме извините, няма да чета всички имена, защото ще ми отнеме доста време.
От Министерство на земеделието и храните:
- Десислава Танева – министър на земеделието и храните;
- Слави Кралев – директор дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”;
- Георги Ралчев – началник отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”;
- Силвия Василева – началник отдел в дирекция „Животновъдство”;
- Елина Христова – младши експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол”.
Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.
Българска асоциация биопродукти.
Българска асоциация на малинопроизводителите.
Националното обединение на младите фермери в България.
Асоциация на свиневъдите в България.
Асоциация на овощарите в Българи.
Национален съюз на градинарите в България.
Представители от сектор „Животновъдство“.
НАТ 2010 /Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010/.
Съюз на Дунавските овощари.
Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Сдружение "Обединен български пчеларски съюз".
„Асоциация на пасищно животновъдство“.
КНСБ, КРИБ, Българска асоциация биопродукти, Асоциация на индустриалния капитал в България, Областен съвет по животновъдство – Сливен, Конфедерацията на българските пчелари (КБП), Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Национална овцевъдна асоциация.
Благодаря ви още веднъж за срещата.
Смисълът на законопроекта, който внесохме, е да се опитаме да урегулираме взаимоотношенията между браншовите организации в отрасъл „Производство на земеделска продукция и преработка“ и най-вече да облекчим работата ви с изпълнителната власт, Комисията по земеделието и храните и народните представители, но така или иначе вашите проблеми основно допират до представителите на изпълнителната власт, респективно Министерството на земеделието и храните и агенциите към него.
Много се надявам да постигнем консенсус и при третия опит за разглеждане и приемане на този законопроект да успеем да го приемем. Трето Народно събрание, трети опит за приемане на Законопроекта за браншовите организации. Дано този път да е успешен, но това до голяма степен зависи и от вашите предложения, защото между първо и второ гласуване предложенията, които народните представители и Министерството на земеделието и храните счетем, че са разумни и логични категорично ще бъдат подкрепени, нямайте съмнение в това отношение.
Аз ще моля за конкретни предложения след дискусията, която ще проведем, в писмен вид. Вие можете да ги пратите на страниците на Комисията по земеделието и храните и на Министерството на земеделието и храните, а и директно в Комисията по земеделието и храните по пощата, но добрия вариант е освен дискусията, която ще проведем тук и протокола, който ще ползваме при по-нататъшната работа при законопроекта да имаме и вашите писмени предложения. Това са в общи линии няколкото думи, които искам да кажа в самото начало.
Министър Танева, заповядайте.
След това изцяло микрофоните са ваши.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички присъстващи в залата.
Аз искам, първо, да изразя съгласие, удовлетворение, приветствие към Комисията по земеделието и храните, както искате го разбирайте, затова че отново започва темата по Закон за браншовите организации. Моля в хода на този дебат да изхождаме от следните позиции, които вие всички като браншови организации многократно сте поставяли искане към изпълнителна и законодателна власт да има Закон за браншовите организации. Както каза председателя на комисията, да, някои от хипотезите така, както са уредени тук може да има несъгласие и точно затова той провежда това обществено обсъждане, за да се постигне такова съгласие. Тъй като в комуникацията между изпълнителна, законодателна власт и неправителствен сектор винаги отново въпрос поставян от вас е относно легитимността на изразяваните становища и мнения и вие сте в пълното си право затова.
От името на изпълнителната власт мога да гарантирам желанието за активен диалог и ние винаги сме провеждали такъв при вземане на решения за каквото и да било, законодателната също, и считам, че един такъв закон най-малкото би бил, първо, в полза на неправителствения сектор.
Второ, искам да кажа, че независимо от ефекта от прилагането на законопроекта относно определянето на националната представителност на която и да е браншова организация считам, че Министерството на земеделието и храните и екипите по съответните ресори винаги са били на разположение не само на браншови организации, но и на производители, които са ни търсили.
Трето, искам преди да стане дебат да поясня някои позиции на Министерството на земеделието и храните – тук са колегите, тук е д-р Илиян Костов, който приключи работната група, над една година, по Закона за храните и ние ще го представим. Виждам, че и браншът е тук. Използвам случая да похваля по моите представи представителите на хранително-вкусовата промишленост – над една година работни групи по два пъти седмично, просто един добър работен експертен диалог, което с някои браншове, както добре знаете, е трудност или не винаги се постига.
Искам да кажа, че това, което ще бъде представено, е подготвено и направено по европейски модел, с пълното съдействие на хранителната индустрия и наистина с активна работа. Много цивилизована, експертна, делова и диалогична. Аз даже в оперативната дейност изобщо не съм се и намесвала.
За да не стане дебат, тъй като както каза и председателят на Комисията по земеделието и храните, не съм ги броила, това е трети опит за приемане на Закон за браншовите организации. Междувременно определени сектори бяха регулирани с ново законодателство. По този повод изразявам позиция, раздела или главата, който е в представения законопроект относно хранителната индустрия, да бъде отменен в Закона за браншовите организации, тъй като след над една година работа по новия Закон за храните разпоредбите за регулиране и определяне на националната представителност и диалог в хранителната индустрия е решен в Закона за храните и смятам, че браншът ще постави същото искане. Казвам го предварително като позиция на Министерството на земеделието и храните. В крайна сметка една година хранителната индустрия работи с Министерството на земеделието и храните относно новото законодателство.
Тук виждам и тютюнопроизводителите. Същата позиция изразявам и за техния сектор. Законът за тютюна и тютюневите изделия бе гласуван – тук се обръщам към госпожа Ахмедова, тъй като тя беше един от основните автори на законопроекта. Приключихме темата. Вашият сектор, браншовите му организации, националната представителност също е уредена в специализирания закон, тоест изразявам позиция, че така представения Закон за браншовите организации следва да уреди правилата, да определи представителността на браншови организации в Сектор „Растениевъдство и животновъдство“.
Аз отново искам да призова за един разгорещен дебат, какъвто ни предстои, винаги да имате в предвид, че този законопроект по никакъв начин няма да ограничи диалога с изпълнителната власт, но неговата цел е да даде легитимност на представителната власт, на диалога между изпълнителната власт, законодателна власт и неправителствен сектор и тази легитимация е била винаги искана именно от вас.
Аз считам, че всеки ще излезе от тесните рамки на организацията, която представлява, за да се убеди в добрия и полезен ефект от създаването на едни такива правила, отколкото да търсим на моята организация, която е от 20 човека от община Х, национална представителност. Да, ние се опитваме да комуникираме с всеки, ясно съзнавайки че в голямата си част понякога неправителствения сектор на практика няма представителност за сектора, но такива са ни били винаги принципите на общуване. Един такъв закон и такива правила съм убедена, че ще стимулират обединенията между многото организации в различни сектори, които се създадоха. Това и самите вас ще направи по-силни, регионално представени, като истинска организация, а и в крайна сметка земеделието като такова е и национално представено на националните нива за комуникация по отношение на различни теми и в дългосрочен план, ако се погледне, трябва да го гледате от тази страна. Различните асоциации имат различна експертиза. Наистина това зависи от хората, които ги създават, но има сектори, които се нуждаят от такова обединение – това преди всичко е и във ваша полза, по повод на възможността да ползвате много по-широк, по-голям експертен и административен капацитет за защита на интересите и търсене на формите, по които могат да бъдат защитени в обхвата на европейско и национално законодателство.
Веднага давам пример, тъй като тук виждам част от тези колеги, за овощарството. Ние комуникираме с около 4 овощарски браншови организации. Те са създадени в различни региони на страната и мога да кажа, че всеки от тях има добра експертиза и едно обединение между самите тях мисля, че би било просто в полза и на самите тях, че наистина ще водят истинска национална организация, а да не влизаме в теми как да си направим критериите в закона така, че всеки от нас да се класира като национално представителен. Всички знаете, че на никой достъпа до комуникацията, до диалога в Министерството на земеделието и храните не е бил ограничаван, но все пак, за да има смисъл такъв диалог без легитимация на представителната власт на неправителствения сектор у всеки един от вас това съмнение остава, защо на този позиция, а не моята? Това на самите вас – обединени, ще даде възможността във вътрешен диалог и комуникация за секторите да изведете приоритетите, които считате, че ще доведете до дългосрочните цели, които имате. Това е от мен.
Повтарям думите на господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, на когото благодаря, че отново започва този диалог, че няма нито нещо решено, това е проект, по който ще се води дебат с презумпцията да се стигне до консенсус за приемането му, всеки от вас осъзнал неговата необходимост и полезността от приемането и прилагането му.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Преди да започнем диалога и аз ще кажа две думи по отношение на специалните закони, които уреждат създаването на браншови организации в отделните сектори. Няма никакъв проблем между първо и второ гласуване да запишем, че специалните закони, които уреждат тези въпроси, са с приоритет и че примерно пчеларство, както споменахме преди малко, тютюнопроизводители, храните ще се възползват от тях.
Идеята на вносителите беше, че обединявайки в общия законопроект всички възможни, според нас, разбира се, те могат да бъдат допълнени браншови организации, сектори, асоциации даваме възможност за създаване на Камара за земеделските производители и Камара на преработвателите, която регламентирано със закона, дава според нас по-голяма легитимност, по-голяма сила пред институциите, тоест искахме по някакъв начин да надградим тези съюзи, да ви предложим възможност за обединяване и да ви дадем възможност да излезете на едно по-високо ниво, разбирайки се преди това в двете отделни камари, които са най-важни и ще предоставяте на управлението в България.
Думата имате вие.
Заповядайте.
ИЛИЯ ЦОНЕВ: Илия Цонев – Конфедерация на българските пчелари. Частните въпроси няма да ги поставям към пчеларството, ще се спра само на някои принципни моменти, един от които е нашето предложение право на членове да не бъдат само регистрираните земеделски производители, защото огромната част – 2/3, остават извън възможността да бъдат членове на браншова организация, поне както е записан текста. Старите проекти на закони страдат от същия дефект. Например в пчеларството от около 20 000 пчелари, само 5000 са регистрирани земеделски производители. При това условие само тези хора ще бъдат представени в браншова организация. Това се отнася като принципен въпрос да имат право, който е на светло, регистрирал си е дейността, без да е регистриран като земеделски производител, да си членува. Това е нормално, той е в бранша. Защото регистрацията означава допълнителни разходи, а дребните производители нямат тази възможност – да покриват разходите за плащане на социални осигуровки.
Друг принципен въпрос е, че като че ли в голяма степен закона се прави в удобство на администрацията, а трябва да бъде ориентиран предимно към браншовете, за които става въпрос, защото ето в закона е казано: „само един представител да контактува с министерството, само един експерт, ако има, той да си каже какво мисли и да го представя легитимния представител“. Това е удобно за администрацията, но не е удобно за браншовете.
Също така е нужно да се поставят и задължения на Министерството на земеделието и храните, на изпълнителната власт и на местното самоуправление. Тук се касае за нашите задължения, трябва да има и техни функции.
Отделно предлагаме също да се водят протоколи при срещите със Министерството на земеделието и храните особено, защото каквото се е казало там след това не стига до редовите членове. Нормално е да се виждат становищата както на представителите на браншовете, така и на земеделието, когато се протоколират и те да стават достъпни, да може да се знае как върви диалога, да не остава затворен само в кабинета.
Да се предвидят също текстове, когато една организация не отговаря на изискванията, ще има един преходен период, в който няма да се покрият критериите как ще се контактува с тези организации.
Бихме предложили да не е само една представителната организация от даден бранш, защото си знаем какъв ни е хала – трудно се обединяваме и представител само на някакъв 30% не е достатъчен, ако две организации обединят достатъчно членове то ще има една по-голяма представителност на бранша и така ще се избегнат недоразумения и непълноти във взаимоотношенията с ръководството.
Последното е – има терминологично несъответствие между земеделски стопанин и земеделски производител, като че ли са объркани и в Закона за подпомагане на производителите и тук не са добре дефинирани и не се разграничават правилно, просто ще моля да се внесе една яснота какво е земеделски производител, какво е земеделски стопанин. Текстовете са буквално идентични и за двата вида производители. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви и аз.
Разумни предложения. Надявам се да ги получим и в писмен вид. Няма да водим диалог от страна на комисията, само на въпроси, които считаме, че непременно трябва да получат отговор днес, защото иначе влизайки във форма на диалог няма да успеем да чуем всички колеги от другите браншове.
Заповядайте.
АНТОН ИГНАТОВ: Благодаря. Антон Игнатов – Асоциация на индустриалното свиневъдство в България. От единия полюс на изказване ще отидем на другия полюс – от пчеларите до промишлените свиневъдни ферми. Очертава се определено различие.
Това, което нас ни притеснява – ние сме две големи свиневъдни организации в бранша и обединяваме някъде около ¾ от свиневъдите, но говоря свиневъдите, регистрираните животновъдни обекти по Закона за ветеринарномедицинската дейност, а не регистрираните земеделски стопани. Защото регистрираните земеделски стопани са 520 в свиневъдството, а тези, които реално работят в свинеферми, които отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, са малко повече от 100. Това е видимо и от регистрациите по отношение на държавната помощ за хуманно отношение. По този начин идваме на основния проблем, който ние мислим, че имаме – ние не можем да регистрираме 30% членска маса от земеделските производители, просто защото останалите ¾ от свиневъдите са в задния двор. Те нямат нито желание, нито възможност да членуват в организациите. Индустриалното свиневъдство произвежда половината от свинете за клане в България, притежава 40% от майките в 9 ферми. Вторият проблем е, че ние не можем по никакъв начин да го покрием.
След това – нашите ферми се намират в шест области. По изискванията за представителност трябва да имаме 15 офиса. Не е разумно, не ни трябват. Разбирате ли? Така както не беше предвидено за преработвателите. По-добре е това изискване да го няма и за производителите.
Трябва да се уточни по някакъв начин, специално за животновъдството действително регистриран животновъден обект това е място, където се отглеждат животни, а регистриран земеделски производител е този, който има две прасета или две майки и просто се е регистрирал, взел си е зеленото картонче и толкова – участва в регистъра.
Това са основните неща, които ни притесняват по отношение на представителността. Дори да се обединим двете организации, което не е никакъв проблем, защото ние работим заедно и аз сега представлявам целия бранш, ние отново не можем да покрием тези изисквания. Моля да ги обсъдим и да намерим такова решение, че наистина да може бранша да се легитимира. Това е основното, което трябва да направим и затова се спирам само на това, за да не отнемам прекалено много време, за да могат и колегите да кажат своето становище. Ще дадем и писмено, и се надявам на диалог, за да решим този проблем. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви за предложенията. Вече ги обсъждахме в Комисията по земеделието и храните. Ние затова правим това обсъждане, за да видим кои от нещата, които сме внесли, са неприемливи за вас и кои може да променим. Идеята е да напишем, да формулираме по-скоро повече на брой критерии и примерно, ако критериите са шест, поне по покрити три от тях да ви дават възможност да формирате национално представителна организация като това, което казахте преди малко, което е написано в закона от вносителите по отношение на представителността в областите важи – аз говорих с представителите на оранжерийната асоциация също важи, така че сте прави. Ако това за земеделските производители е едно мерило за поне половината области в страната, за вас не важи, така че ще разработим допълнителни критерии и вече ще вземем решение заедно с вас, покривайки каква част от тях ще имате възможност да отговаряте на изискванията за национална представителна организация.
Заповядайте.
МАРИЯ СТЕПАНЧЕВА: Благодаря.
Мария Степанчева – Асоциация на българските биволовъди. Уважаеми господин председател, уважаеми министър на земеделието, уважаеми членове на Комисията по земеделието и храните! Аз разгледах много добре това, което е предвидено. Имам следните предложения.
Първо, не зная по какви причини е изпуснат бранш биволовъдство. Биволите са животни, които са съвсем различни от говедата и не могат да бъдат в един бранш с говедовъдството. Трябва да бъдат отделно. Погледнете и картините, които са в парламента отвън, там са биволите. Това са животните, които са създали земеделието най-напред в България, така че предлагам да бъде добавено, може да е на последно, но не и на последно място биволовъдството.
Другия въпрос, който искам да споделя, това е за бранша говедовъдство. Аз имам няколко опасения, които ще споделя, но все пак вие ще решите как ще стане. Там има много асоциации. Те са създадени на различен принцип, на дребни, на средни, на едри и така нататък. Борбата между тези асоциации е много голяма. Виждат се трудностите, особено в консултативния съвет. И тук борбата ще бъде изключително голяма. Предвидено е в проектозакона тези, които имат най-голяма представителност, да представляват този бранш. Тъй като това ще бъде много трудно, не зная дали се отъждествява с камарата, но моето предложение е тези организации да направят една федерация, ако може да бъде и по направление млечно-месодайно и с отделните породи и те да си изберат едно ръководство в тази федерация и това ръководство да представлява. Така мисля, че ще бъде по-добре, иначе ми се струва, че там пак няма да се получи, а там действително е болното място.
Това са ми предложенията. Мисля че може да се помисли върху това, защото нищо няма да се получи. Това, което говоря, мога да потвърдя на срещата, която миналата седмица направихме в БАБХ. Ние видяхме представителите на асоциациите, които обединяват големите земеделски производители с големите ферми, водят една политика и борба да унищожат средния и малкия фермер. Това ще се получи, ако по този начин се приеме. Мисля че може да се помисли. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Моля след изказването да кажете мнението си по принцип – приемлив ли е закона, приемате ли приемането на такъв закон?
От изказванията досега разбирам, че има забележки, които, разбира се, ние ще се постараем да отразим, но по принцип се подкрепя. Поне така разбирам от досега изказалите се.
МАРИЯ СТЕПАНЧЕВА: Да, наистина това, което е направено, е добре. Харесва ми това, че трябва минимум 30%. Още повече, че има една отчетност – на определен период трябва да се отчитат тези организации, а не да бъдат създадени и след това да няма някакъв контрол. Това е много добре. Тези, които не са активни, наистина не работят няма смисъл да стоят там. Това е също добре. Като цяло законът е добре. Колкото се може по-бързо да се приеме, но да се изчистят някои от тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Петър Николов – председател на Българската асоциация за растителна защита. Доцент съм, преподавам в Лесотехническия университет, „Европейско, национално законодателство и организация“.
Ще започна с думите на министър Танева. Тя каза, че иска да ни обедини. Това е много хубаво, но когато се обединиш ти първо правиш основата. Какво искаме ние? Ние искаме да имаме Българска земеделска камара, която да ни обедини всички.
Първо, трябва да започнем с този въпрос. Министерството на земеделието и храните да благослови и подпомогне в частта финансиране, предоставяне на сгради, лаборатории за развитието на Българската земеделска камара.
Втората част – преработвателите, разбира се, те са отделни и трябва да бъдат в такава камара, която е за тях.
Искам да ви дам един пример, защото съм имал възможност да ме обучават във Франция и в Америка на такива граждански структури, защото това е основата на едно демократично управление – силата на гражданските структури. Те трябва да бъдат обединени. Не всеки от вас да дава неговите проблеми. Разбирате ли? Тези проблеми трябва всички ние да ги решаваме в Българската земеделска камара.
Ще ви дам един пример – такава камара е направена във Франция, казва се АКТА. На АКТА министерството на земеделието предоставя всяка година по 250 милиона евро, финансира. Тя обединява всички научни институти, земеделски организации, които подпомагат дейността на министерството на земеделието.
След това, когато направим Земеделска камара, ние между нас си трябва да определим реда вътре – кои ще приемаме, кои няма да приемаме. Този закон е направен от държавни служители. Те имат друго мислене, те не мислят като нас и това е нормално. Създават някаква структура, която да ръководят. Не, просто ние ще бъдем партньори. Това е основната тема, която трябва да коментираме тук.
В този си вид мисля, че законът не е подходящ. Може би трябва да претърпи определени промени в този аспект, който ви казах – какви функции ще изпълнява тази Българска земеделска камара, какви ще бъдат пълномощията спрямо Министерството на земеделието и храните, спрямо Народното събрание, къде ще участват? Всички вие тук говорите и министър Танева може би няма да запомни половината от това, което ние сме казали, обаче ако ние имаме един представител, който представлява нашите интереси пред Министерството на земеделието и храните, много по-лесно ще се работи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Михаил Михайлов – председател на Обединен български пчеларски съюз. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Позволете ми да се спра съвсем накратко на становището на Обединен български пчеларски съюз, което е внесено в Комисията по земеделието и храните. Ще се спра само на няколко от пунктовете.
Най-напред в чл. 12, ал. 1 под номер 10 е записано „мед и пчелни продукти“, което влиза в противоречие със Закона за пчеларството, където е дефинирано понятието „пчеларство“. В този смисъл ние предлагаме в Закона за браншовите организации под номер 10 да бъде записан текста „пчеларство“, тъй като „мед и пчелни продукти“, първо, неправилно е записано мед, трябва да бъде пчелен мед, в противен случай мед може да се прави от хората, както и като метал. Затова трябва освен продуктите от дейността пчеларство да се запише самата дейност, тоест нефигурира самата дейност като „-въдство“ и затова предлагаме то да бъде пчеларство.
Вторият момент, на който искам да се спра, е неяснотата относно земеделските производители. Навсякъде в проекта се акцентира за земеделски производители, но не става ясно дали са регистрираните по Наредба № 10 от 2015 г. или по Наредба № 3 като земеделски производители или земеделски стопани. Това трябва да се изясни.
Още един момент – по отношение на представителната браншова пчеларска организация. Може би най-важния момент, заради който този закон се създава, за да може браншовите организации да имат една организация, която да комуникира с държавата, в случая Министерството на земеделието и храните. В пчеларството, поради спецификата на тази дейност има една неяснота, в смисъл че една година, когато е медоносна, ние можем да покрием критериите за 30%, но следващата година да паднем под тези критерии. Значи ли това, че трябва да се смени самата браншова организация? Този пункт трябва да бъде изяснен, защото ние нямаме регламентирани добиви ежегодно. Това трябва да се промени.
От друга страна – идентификацията на организациите. Нима в Закона за юридически лица с нестопанска цел няма достатъчно яснота и представителност на регистрираните по този закон. Те са идентифицирани. С какво този Закон за браншовите организации ще промени тази идентификация? Как държавата ще признае особено тогава, когато имаме две организации, които са с равностойни показатели, заложено е, че държавата е тази, която определя, в случая Министерството на земеделието и храните, което определя коя да бъде национално представителната организация, това води до субективност и не е точен критерии.
Като цяло за мен този проектозакон е много по-лек, по-необременен от предишните два проектозакона, така че го подкрепяме с отстраняване на тези пропуски. Нека да се изясни дали ще даде по-големи предимства за хората, които ще членуват в тази представителна организация, или сегашния закон е напълно достатъчен за тази цел. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Директно съм записал „пчеларство“. По отношение на критериите казах, че телеграфно ще отговарям. Идеята е да ги увеличим и да дадем възможност, покривайки поне три от тях по избор във връзка с това, което казахте във връзка с добива, за да можете да покриете критериите и следващата година.
Иначе законопроектът написан по този начин, дава възможност хипотетично, реално и практически да има три национално представителни организации поне в началото, тоест след като покриете изискванията и имате над 30% по отношение на записаните критерии, другата организация и тя ги покрива на министър Танева ще й се наложи да разговаря с две или три национално представителни организации. Това беше дадено като възможност, защото аз съм убеден, че след няколко години или повече ще се стигне до още едно обединение, но на този етап, за да няма голяма колизия и дрязги при непостигане на договореност за една организация да има поне две или три национално представителни, които да контактуват с министър Танева.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Извинете, обяснете по какъв начин ще се удостоверяват тези 30% – дали статистически, или по друг начин?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние сме ги записали като критерии. Казваме, че ще увеличим тези критерии. Нека да не влизаме в технологични подробности в момента. Така ще бъдат направени, че да бъдат покрити от вас и да можете да имате национално представителни организации.
Министър Танева, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Михайлов, аз искам само да направя една реплика към вас – министърът на земеделието и храните, който и да е той, няма да определя коя организация е национално представителна или с кой да си говори. Напротив, аз в личен план полагам всички физически усилия като време, за да си говоря, с който е заявил желание за това. Провеждаме консултативни съвети по 9 часа в рамките на работния ден, но аз съм и много упреквана от присъстващи на тези консултативни съвети – лицето Х кой представлява, че присъства, взема думата и се удължава това неимоверно часове.
Министърът на земеделието не иска този закон, той преди всичко е в полза на неправителствения сектор. Първо, за да ви мотивира да се обедините. Второ, самите вие, представлявайки сектори да имате и достатъчния обем като информация, административен и експертен потенциал за стратегии и цели, които гоните и вашите представители да настояват за това пред изпълнителната и законодателна власт.
Аз най-отговорно мога да заявя, смятам че не съм мързелив човек, мога по абсолютно същия ред както и досега да си свиквам консултативни съвети, тъй като диалог трябва да има това е убеждението ми, говоря по 10 часа, обикалям страната – нови 10 часа, с всеки, който поиска, и е производител. Това не е ефективно за самия бранш по простата причина, че голямата организация, структурирана, национално представителна като обем производство, който има държавата, тя все пак има по-добрия експертен потенциал да даде и предложи по-добрите решения.
Веднага казвам и за пчеларството – броих ви, 28 организации. Законът за юридическите лица с нестопанска цел няма защо да го коментираме. Това е закон, съгласно който може да се учреди каквото и да е лице с нестопанска цел и ние не искаме, не трябва и не може по какъвто и да е начин да слагаме някакви регулации за това.
Ние предлагаме, за да помогнем на неправителствения сектор да структурираме правилата, да институционализираме диалога между изпълнителна и законодателна власт, за да е по-ефективен той за бранша и за производството като резултати, които постига този диалог.
Аз съм убедена, че ако 28 организации при вас се обединят, вие ще станете най-малко с повече капацитет като хора, винаги ще има по-образовани, по-млади, по-иновативни хора, които ще подскажат и ще искат от администрацията по-иновативни решения. Това е по-доброто за вас, това вие сте ми искали откакто аз съм в мандат, след безкрайните комуникации. Аз си избирам този начин. Аз като министър мога да присъствам и половин час, да ви поздравя. Аз съм решила, за да вниква в дълбочина на вашите проблеми да провеждам всичко това. Категорично – министърът го иска, не, в никакъв случай, напротив, това е във ваша подкрепа, това е искано от вас, а аз като министър съм търпяла критики защо правя консултативни съвети по 9 часа и как може да съм поканила 70 души като някои представляват само родата си. Мога и конкретни примери да дам, но аз не искам никой да обиждам. В крайна сметка има и голямо желание за микрофон, за камера, нормално е, всеки има някакви амбиции, най-различни в хода на тези дебати. Това искам да се разбере. Министърът няма да определя нито една организация дали е национално представителна. Мисля, че са заложени 30% от производството да представлявате, ако вие ги имате, сте национално представителен без значение дали министъра ви харесва, или не. Той няма да определи. Ако са две тези организации, и двете ще са поканени.
Освен това другата критика, която търпим – в Комитета по наблюдение за Програмата за развитие на селските райони, че там участват повече консултантски организации само, защото в предмета им на дейност пише нещо си, а самия бранш не е поканен. Ние отново сме в открит диалог, каним цели бранш, със съвещателен глас, но имаме уверението от ресорния вицепремиер Томислав Дончев да поискаме промяна в това. Нали разбирате, че никой няма как да допусне само от един сектор – примерно при вас, 28 организации.
Мисля, че е време да си дадем ясна сметка затова да излезем от личния си интерес в хода на лицето, учредено по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и да проумеем, че обединен земеделския сектор би бил по-силен в много теми, в които в момента не можем да постигнем съгласие, включително и ние само като министерство, данъчен режим и ред други неща можем да кажем, но в момента, събирайки се, правейки консултативни съвети, дори в самия сектор има много разнопосочни искания.
Убедена съм и пожелавам вие самите, осъзнато да се постигне консенсус за това, защото това в дългосрочна перспектива ще помогне преди всичко на вас като сектор. Земеделието е стратегически отрасъл и представяте ли си колко национални нива има на съвети, в който на практика то не е представено. Ако вие осъзнаете силата си за това, мисля че в много по-голяма степен могат да бъдат защитени вашите интереси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
ДОБРИ МИТРЕВ: Добри Митрев – Българска стопанска камара. Ще започна първо с думите, които каза госпожа министъра по отношение на това с колко хора контактуват. В Българската стопанска камара членуват над 140 браншови организации и смея да твърдя, че съумяваме ежедневно да консултираме нашите позиции по всички въпроси, които касаят Българска стопанска камара и законите, които в тази сграда гласувате.
По отношение на законопроекта ние сме представили писмено становище. Ще направя само няколко принципни бележки по него.
На първо място, считаме за неправилно регулациите на отделните селскостопански субекти и сдруженията им да бъдат регулирани в различни закони.
Първо, това създава несигурна правна среда за различните стопански субекти.
Второ, създава различни задължения за различните правни субекти.
На трето място, не сподобава за това да имаме една добра нормативна среда за взаимодействието и дейността на тези организации.
Деветдесет и девет са кодовете на икономическите дейности в класификатора. За всеки от тях ли ще правим отделен законопроект?
Ние сме съгласни и ще подкрепим инициативата да има един Закон за браншовите организации, но те да касаят всички сектори на икономиката, при равни правила и условия за всички организации и сдружения на стопанските субекти. Тогава тези организации ще бъдат надежден и сигурен партньор на българската държава и на нейните институции.
На следващо място, принципните ни бележки са по така разписаните текстове. Много от тях противоречат на българското, на международното, на европейското право. Конвенция 87 на Международната организация на труда още през 1948 година, когато България я е ратифицирала и е част от българското право, категорично заявява на всички правни субекти, че контрол върху правото на сдружаване, върху целите и средствата, с които лицата желаят да се сдружават, може да осъществяват единствено сдружителите и единствено съда, който е отговорен за тяхната регистрация и вписване.
Този законопроект, според нас, във вида, в който е пред нас, не създава условия браншовите организации да имат по-добър диалог с държавата и с местните органи на властта. В чл. 46 има само две алинеи, които са посветени на този диалог. За какви права говорим тогава ние за браншовите организации? Няма го тяхното участие във формирането на политиките на българската държава, и не говоря само за сектора на земеделието, а въобще.
Смятаме, че в този вид законопроекта не може да реши никакви обществени отношения. Надявам се вие като народни представители да чуете всички в тази зала и да си дадете ясна сметка, че България има действаща конституция, има европейска директива за защита правата на човека, в която също правото на сдружаване, е записано като неотменимо право.
С начина, по който са разписани текстовете, вие определяте целите и средствата на едно юридическо лице с нестопанска цел. Нещо повече, когато сте разписвали текстовете за националните камари, вие сте записали, че те задължително трябва да бъдат в обществена полза. Разберете, единствено сдружителите имат право да определят своите цели и средства в уставите, стига то да не е в противоречие на българските закони. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Аз мисля, че след няколко години ще видим дали това, което сме си поставили като цел, е изпълнено или не. Ние с този законопроект не ограничаваме правото на сдружаване по никакъв начин. Вие знаете, че национално представените организации на работодателите в България са няколко на брой, знаете че всички юридически и физически лица имат право да избират свободно членството си, но те упълномощават само една от тези организации да ги представлява. Горе-долу по същия начин се опитваме да организираме нещата в отрасъл „Земеделие“.
Що се отнася до общ Закон за браншовите организации няма никакъв проблем да бъде иницииран от вас, от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, от Българско-търговска промишлена палата и така нататък. Той да бъде внесен и коментиран.
Що се отнася до регулацията искам да ви напомня, че скоро мина дебата в пленарната зала за национално представените организации. При вас също има регулации в Кодекса на труда. Аз също членувам в Българско-търговска промишлена палата, тъй като сферата на дейност на едно мое малко предприятие не е свързано със земеделието. Вие знаете, че има изисквания и критерии за национална представителна организация, тоест и при вас има някаква регулация, така че ние се опитваме в отрасъл „Земеделие“ да сложим малко ред в къщичката и да помогнем на нашите земеделски производители, които нямат традициите и опита на индустриалците и индустриалния капитал в България.
Пак казвам, че изводи за това дали сме направили нещо успешно, или не ще покаже живота най-вероятно след няколко години.
Заповядайте.
САВИНА ВЛАХОВА: Савина Влахова – председател на Съюза на оризопроизводителите в България. Оризопроизводители в смисъл производители на непреработената суровина.
Подкрепяме създаването на Закон за браншовите организации доколкото той ще касае с уточнението, което направи госпожа министърката, само земеделските производители. Това като първо уточнение.
Второ, настояваме да бъде добавен бранш „Оризопроизводство“, тъй като той е един специфичен сектор, който е различен от останалото зърнопроизводство и в другите оризопроизводителни страни от Европейския съюз този сектор е признат за чувствителен сектор, освен че е специфичен.
Смятаме, че законът трябва да претърпи някои редакционни корекции, за което ние ще представим писмено становище и не смятам в момента да влизам в детайлни. Ще се спра само на по-съществените според нас проблеми.
Считаме, че регистрациите както е написано трябва да бъдат по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Много важно е в случая да се отбележи, че на първо четене, доколкото на мен ми е известно, са приети поправки и допълнения към този закон, така че асоциациите, сдруженията, браншовите организации ще бъдат вече в режим Агенция по вписванията, където ще публикуват годишни финансови отчети и отчети за дейността си. В този смисъл смятаме, че в текста на специалния закон трябва да бъдат модифицирани изискванията за представяне на отчети за дейността към Министерството на земеделието и храните, тъй като по начина, по който в момента е разписано в проекта на закона, има един административен характер, а все пак браншовите организации не са административно подчинени на Министерството на земеделието и храните. Това, което казваме, че отчетност за дейността на организациите трябва да има, но нейната публичност трябва да се осигури чрез вписванията в публикуване на отчетите в Агенцията по вписванията и защо не и на интернет страниците на самите браншови организации, така че всъщност тази информация ще бъде достъпна без да се счита, че тя е административно изисквана.
Друг важен момент, на който искам да се спра, специално за оризопроизводството, ние сме против или поне за нас не е приложимо регионалното представителство, тъй като този сектор е само разположен в регион Пловдив, Пазарджик и Стара Загора и не може да бъде по никакъв начин в цялата страна, да има регионални структури.
Подкрепяме създаването на земеделска камара с наименованието изрично Българска земеделска камара. Действително тя би имала функции. Друг е въпроса, че вероятно трябва да се допълнят и осмислят.
Както казах вече, първоначалния проект има нужда от доста редакция.
Друго, на което искам да се спра, е относно доказването на представителност – процентите дали са 30, или са по-малко, това няма никакво значение. Важното е начина на набиране на информация, тоест това всъщност важи и за другите сектори – имаме ли на този етап, задавам само въпрос, без да очаквам отговор, считам, че на този етап отговора трябва да бъде намерен по административен ред, създадена, достатъчно надеждна информационна база за това кой какво произвежда? Тук по-нататък в преработвателния сектор ще отидем до това каква продукция се преработва, но това е вече в сектора преработка, когато застанем да доказваме представителност и проценти на преработена или добита продукция, дали тази информация е достатъчно надеждна.
На последно място, ще се спра на точките. Накрая на проекта има член, който предвижда евентуални вменявания на административен контрол с отделен закон. Абсолютно и категорично сме против вменяването на административен контрол на браншови организации. Това е недопустимо! Редно е да имаме предвид, че в браншовите организации се сдружават конкуренти, които се сдружават за постигането на общи цели за сектора, за общи политики, но в никакъв случай няма как да се получи един председател на браншова организация да изпълнява административен контрол или управителен съвет да упражнява административен контрол към свой член. Още повече, че по самия закон административния контрол не може да бъде функция на браншови организации.
Ние ще представим писмено становище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Господин председател, уважаеми господа депутати, госпожо министър! Национална асоциация на зърнопроизводителите – Мариела Йорданова съм.
Ние категорично подкрепяме Закона за браншовите организации като Национална асоциация на зърнопроизводителите счита, че той е твърде закъснял. Единствения начин, по който да се получи точен, пълен разрез на проблемите на отделните браншове по региони и в страната като цяло, това е работата на представителните браншови организации. От там ще дойдат и експертните предложения за решаване на проблемите.
Добре е в закона да се промени понятието земеделски производител навсякъде със земеделски стопанин.
Имаме конкретно предложение по отношение на разписаните браншове. Бранш „Зърнопроизводство“ да се обедини с бранш „Технически култури“, защото така или иначе добрите земеделски практики налагат сеитбооборот, а техническите култури се редуват със зърнените.
В Бранш „Семена и производство на посадъчен материал“ добре е да се включи селекция и сортоподдържане. Мисля, че там е мястото.
За пчеларството вече се каза.
По отношение на критериите е добре да бъдат повече и те да бъдат така разписани, че да бъдат проверяеми и измерими. Мислим, че добра основа за критериите са вече създадените регистри. Една безспорна и проверяема система е ИСАК, регистрите на Българска агенция за безопасност на храните и регистрите за подпомагане на Държавен фонд „Земеделие“. Ние работим по предложения за още критерии.
За да имат стимул земеделските стопани да се сдружават, би следвало да им се разпишат и повече права. Те да бъдат в духа на това, че да имат нормативни уредени права, право на глас при създаване на подзаконова нормативна уредба при създаване и прекратяване на регулаторни и разрешителни режими.
Ние сме разработили становище по конкретни редакции на текстове, касаещи сроковете – регистрацията да бъде на годишна база, също и разни административни срокове, които няма да ви цитирам в подробности.
Подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, Слави Трифонов.
СЛАВИ ТРИФОНОВ: Уважаема госпожо Танева, уважаеми господин Христов, уважаеми членове на Комисията по земеделието и храните, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Слави Трифонов – председател на Националния съюз на градинарите в България. Упълномощен съм и от името на Асоциация „Български пипер“.
Ние подкрепяме Законопроект за браншовите организации в земеделието и считаме, че от години има много голяма потребност за такъв закон. Дано третия път да мине, въпреки че е много подобен на последния, който беше внесен и имаме известни опасения, че колегите от Българска търговско-промишлена палата, Стопанската камара няма да го допуснат, тъй като формално се счита, че настъпваме в техни територии, но земеделието не е промишленост. Това е една грешка, която се нарече от хранително-вкусовата промишленост, но да преработваш земеделска продукция не е промишленост. От тук идва и специфичния характер на земеделието, поради което считаме, че трябва да има специфичен Закон за браншовите организации.
За да не отнемам много време, искам да ви кажа само важните моменти както другите колеги, които ние предлагаме. Именно поради това съображение за промишлеността ми се струва, че трябва да има някаква друга форма за преработвателите. Ако те са близко до земеделските производители мисля, че трябва да останат в групата на земеделските производители пак поради тази причина, че стъпват донякъде в областта на промишлеността.
Другия момент, който тук е най-силно дискутиран, това е представителността. Тук се придържам към думите на госпожата от зърнопроизводителите, че тяхната измеряемост е много трудна, според нас даже не е възможно в този му вид, поради което искам да се присъединя към изказването на доцент Николов – така, както е в Европейския съюз, доколкото познавам регулациите в други държави, поне твърдя, че Германия я познавам, закона да предопредели кой да представлява браншовете. Най-подходящото е да бъде тази камара.
Друг е въпросът, че браншовите организации трябва да се съберем и да направим правилника за тази камара, но така става много ясно и много опростено кой ще представлява бранша.
Другото, което има много голямо предимство на този вариант – на камарата да й вменим представителност, е, че със сегашния вариант трябва да настъпи много голямо преструктуриране на вече направеното. Има някои съюзи като нашия, които са на 15 години и сега трябва да се преструктурираме по това, което ни каже закона. Това ще отнеме много време, докато ако се съберем браншовите организации и направим правилника на Земеделската камара ми изглежда много по-лесно, поне на мен. А камарата, когато отива на преговори при министъра, който и да е той, ще вземе със себе си този, който представлява интересите му. Това е много елементарно.
Аз искам да направя едно по-силно сравнение, но искам предварително да кажа да бъда правилно разбран, а не политически – намираме се някъде преди 110 години, когато 70 или не знам колко съсловни земеделски организации, се събират в Плевен и правят Български земеделски народен съюз, но ви казвам съюз, не партия. Ние в момента имаме нужда от това. Кой ще работи за земеделския бранш и кой ще партнира на земеделския бранш?
Другото, което искаме да кажем като принцип е, че нашия бранш „Плодове и зеленчуци“ е разделен на 7 бранша. Това според нас не е правилно, тъй като като отидем при госпожа Танева ние пледираме за един европейски бранш „Плодове и зеленчуци“, а сега овощари и ягодоплодните с черупкови. В която и катедра да отидеш овощарството е с черупкови, те също са овощарство. Това са основните моменти.
Ние също ще направим писмени предложения, тъй като освен, че виждаме голяма потребност от този закон мисля, че колкото по-рано влезе в сила е толкова по-добре за земеделските производители в България и не на последно място – концепцията на закона нека да я направим така, че да е много по-силно обединяваща, отколкото да е разделяща. Да вземем този надпис над Народното събрание и да се стремим към него, тогава ще бъдем силни. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Трифонов.
Заповядайте.
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Албена Симеонова – Българска асоциация биопродукти. Уважаеми съмишленици, ние имаме някои забележки към закона и разговаряхме с наши колеги, които се занимават с преработване – тази част, която касае браш „Преработване на биологични продукти“ смятаме, че дори не е необходимо да има такъв бранш, тъй като европейското законодателство позволява биологичните продукти да се преработват в конвенционални предприятия. Когато говорим за представителност при преработвателите много е лесно от 10 преработватели 30% са трима, които ще бъдат представителни на един Комитет по наблюдение, далече тяхната бройка ще надминава бройката на земеделските производители.
Трябва много сериозно да се прецизира въпроса с камарата, защото в момента единствената задължителна браншова организация в България е лозаро-винарската камара. Те ме задължават да платя 50 стотинки на декар, за да мога да отида и да се регистрирам в Агенцията по лозата и виното. Трябва много сериозно да се внимава с тези камари и как точно евентуално поднормативните документи ще урегулират тяхното присъствие.
Когато говоря от името на биопроизводителите бих искала специално да благодаря и на Комисията по земеделието и храните и на Министерството на земеделието и храните, които включиха бранша „Биологично производство“ в проектозакона. Благодаря от името на колегите, които сме 420 души, наши членове, но биопроизводителите са 4000. От тези 4000, 3000 стопанисват пасища и ливади. Те няма смисъл да членуват в Българска асоциация биопродукти. От тези 1000 производители, 500 са биологични пчелари, останалите 500 са биологични животновъди и растениевъди.
Вярно е, няма да можем скоро да достигнем 30% от 4000, защото на книга сме толкова, но когато става въпрос за представителност като обем на производство там вече е нашата сила и вероятно ще успеем да се представим. Това също много сериозно трябва да се прецизира, защото на мен ми е лесно да говоря, ние сме монопол, при нас сме обединени и Асоциацията на биопчеларите, които подкрепят предложението на Обединения български пчеларски съюз, наистина бранша да се нарича „Пчеларство“, а не „мед и пчелни продукти“, но все пак, когато става дума за представителност, трябва много сериозно да се прецизира и да се внимава. На нас ни се иска, когато отидем на Комитет по наблюдение или на една работна група, вместо да слушаме мнението на 15 асоциации от един бранш или 20 асоциации от друг бранш, просто да слушаме мнението на един представител, който да обединява мненията на останалите, както е при нас.
Подкрепяме закона и ще направим всичко възможно да се прецизира и да помогнем да се изгладят различията между отделните браншове, администрации и Комисията по земеделието и храните. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
БОЖИДАР ПЕТКОВ: Божидар Петков – Българска асоциация на малинопроизводителите. Аз искам да добавя това, което засегна Слави Трифонов, че наистина е хубаво да се обединяват браншовете, но както е разписано и в проектозакона тези браншове наистина да работят в името на сдружаване, на търсене на общи пазари и интереси.
Искам да кажа само за нашия случай, може би е някакво недоразумение или са събрани така от статистическите данни, за черупкови и ягодоплодни, защото и без това този бранш досега беше в едно разкрачено положение – ягодите бяха в зеленчуците, малините ги нямаше в овощите. ОК, ако това е така. Смятаме, че формулировката що е член на дадена браншова организация ще помогне да се изчистят по-нататъшните стъпки, които трябва да извървим за нашата пререгистрация. Това смятам, че е важен елемент – градивната единица.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Кукушева.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо Танева, господин председател, уважаеми народни представители и най-вече вносители на законопроекта! Още веднъж бих помолила да изясним преработвателната промишленост категорично ли излиза извън траекторията на Закона за браншовите организации, защото целия наш едногодишен труд беше концентриран в работната група, където постигнахме съгласие да бъде създаден Консултативен съвет за храните, който освен, че има определената роля и се очаква от него да извършва определените действия в същия раздел обяснихме и какви са критериите за браншовите организации? Тук е мястото да признаем пред браншовите организации от земеделието, колеги, че критериите, които ние заложихме, са много по-тежки, защото имаме дългогодишна история и сме разбрали, че там, където съществуват повече от една организация, логичния завършек за развитие на организацията за показване на експертиза за верен и сигурен диалог със законотворци и изпълнителната власт всъщност е обединяването на организациите. Такъв пример представлява Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, които обединява от микро до средни предприятия в бранша. Имаме си устав, който определя как и какво е представителството.
Задавам този въпрос излишно понеже чувам двама колеги, с цялото ми уважение към тях, особено към господин Слави Трифонов, кой не го познава, активен браншовик бих казала, през последните 10 години аз наблюдавам и искрено съм съпричастна към неговата дейност, дайте да се разберем – преработката е друга опера. Да не бъркаме и да не връзваме каруцата пред коня! Вие по-добре от мен като земеделски производители или стопани, каквито претенции има, разбирате за какво говоря в момента.
Освен това имаме още няколко акцента, защото преработвателите не можем да бъдем отделени от предишния цикъл, от сдружаване и развитие на земеделските организации. Самите наши членове в голямата си част са също земеделски производители и е важно как ще се структурира закона, който касае браншовите организации в земеделието. С оглед на това, считаме че такива критерии като 30% присъствие на пазара може би наистина ще дадат възможност някъде група от 5 земеделски производителя да осигурят отговор на тези критерии.
Съвета ни е – ние сме предложили нашето становище и вие го имате в писмен вид, разгледайте внимателно критериите, но не отделно законотворци и не отделно браншови организации. Съберете се, а ние с нашата експертиза с удоволствие бихме помогнали на колегите да се създадат критерии, на които хем да има отговор и организацията да бъде действително развиваща се, функционираща, защото, колеги, трябва да си кажем истината – организациите се развиват благодарение на волята, желанието и плащането на членски внос на членовете. Разбира се, че той може да бъде диференциран и не еднакъв, но ако няма средства вие не можете да имате административна експертиза, не можете да имате административен персонал, няма кой да покрива всички работни групи, няма кой да плати експертния труд съответно на специалистите по определени въпроси и се получава едно размиване, за което искрено разбирам и съчувствам на министър Танева. Тя като министър е длъжна да се срещне с всички, обаче като чуе пет различни мнения сигурно е трудно.
Има още нещо, в тази му форма заложено съществуването на различни малки организациики, които да се борят затова да бъдат национално представителни – и какво от това – създава според мен една нагласа на въвеждане категорично през закона на принципа „разделяй и владей“. С нищо няма да се подреди ситуацията на българското селско стопанство. Всички сдружили се земеделски производители ще имат претенциите, че представляват част от бранша. Просто помислете за критериите.
Една конкретна препоръка – ние сме заложили членство в европейска организация, защото, колеги, извинете, но как ще прилагаме Програма за развитие на селските райони и всички останали програми за подпомагане на сектора, ако ние нямаме комуникация с европейска организация и не знаем как са се случили съответните мерки в другите държави и преди, и сега, а защо не и в бъдещ период? Не бива да подценяваме факта, че живеем в друго време, в което непознаването на нещата не те оневинява, а и никой не те чака на опашката да се подредиш, да се научиш и да дойдеш след малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Кукушева.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Госпожо министър, трайно ли оставаме в Закона за храните?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Категорично.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще уважим желанието ви за неучастие в този законопроект.
МАРИАНА КУКУШЕВА: Не, това не е желание, това е положен труд в рамките на една година. (Реплики.) Просто, за да могат и колегите-земеделци да не ни бъркат там, където не ни е мястото.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, няма да ви бъркат, няма да ви е тук мястото.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Бяхме водени от най-добри чувства към преработвателите. Не можем да гадаем какво е написано в другия законопроект, който не е депозиран още в Комисията по земеделието и храните. Разбираме, че скоро ще стане и уважаваме правото на тези, които искат да бъдат уредени взаимоотношенията им по специален закон – както казахме преди малко касае и други сектори, но доколкото разбирам от представителите на браншова организация „Пчеларство“ те нямат нищо против да фигурират и в този, и в общия закон, нищо че се уреждат взаимоотношенията и в специалния.
Заповядайте.
НИКОЛИНА УЗУНОВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Казвам се Николина Узунова и съм представител на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Нашата асоциация е част от вече представеното становище по повод законопроекта, за който днес сме се събрали.
Бих искала да направя няколко акцента вече от позицията на спецификата на нашата асоциация. Съжалявам, отново някакви специфики ще дам като пример. За мен това, което най-много ни притеснява в този проект във вида му, в който той е в момента, е, че той от една страна дублира материя, която вече е регламентирана в други закони – колегите вече споменаха Закона за храните и продължителната работа, при която вече са формирани едни критерии за представителност, а същевременно в този му вид остават браншови организации, които не биват регламентирани, а с които вие смятам, че ще имате диалог и чиято експертиза ще бъде полезна в работата на Министерството на земеделието и храните. В този смисъл аз считам, че по-удачно е да се говори за Закон за браншовите организации като цяло, без да се търси сегментирано регулиране само на браншовите организации в сектор „Растениевъдство“, тъй като проблема, който вие поставихте, а именно – множеството браншовите организации, което и за самите браншови организации е проблем и за държавната администрация, това безспорно е факт. Аз съм напълно убедена, че далеч ще бъде по-добре, когато браншовите организации, може би стимулирани и чрез Закона за браншовите организации, се обединят. Обединят експертизата си, обединят позицията си и диалога с Министерството на земеделието и храните бъде по-конструктивен, но ми се струва, че в контекста на един Закон за браншовите организации, регламентиращ единствено тези опериращи в сектор „Растениевъдство“ се решава частично един проблем и от друга страна се създават условия за подводни камъни. Ако в последствие говорим за Закон за браншовите организации в индустрията да речем, то тогава отново ще говорим за други критерии за представителност, може би други функции, друг диалог, други правомощия, които ще бъдат делегирани на представителните браншови организации, а ми се струва, че в тази връзка би следвало да има синхрон.
Всички браншови организации изначално сме създадени, за да обединяваме бизнеса, да го представляваме и да решаваме неговите проблеми и да водим диалога от името на бизнеса със съответното министерство.
Защо казах, че ние сме специфични? Ако говорим за регламентация на представителността по отношение на преработвателите на земеделска продукция, бих искала да обърна внимание например, че производителите на конвенционални етерични масла не се регистрират по Закона за храните, тъй като те не се регистрират към БАБХ. Какво става с тях? Ние не сме част от регламентацията в член 12 от Закона за храните, същевременно излизаме извън обсега на този закон, защото виждам едно обединение да регламентира само браншовите организации на земеделските производители – има много резон в тази връзка, и какво става с тези, които нито са регистрирани по Закона за храните, не съм сигурна дали ние сме уникални в този случай, никакъв не ми се иска, но ние реално изпадаме извън обсега. Слава Богу, само една браншова организация сме. Радваме се 17 години да бъдем една в областта на преработването на етерични масла, но мисля че тази теза е в подкрепа на предложението ми да се мисли за Закон за браншовите организации като цяло, а не по сектори. Мисля, че това ще бъде полезно за всички ни.
По отношение на конкретния закон само два коментара. Мисля, че много се каза по въпроса. Когато говорим за ограничаване правото на сдружаване, по-скоро то трябва да се разгледа в контекста на чл. 12, в който се регламентиран браншовете, по които може да прави обединяване. Вече се дадоха някои примери, че са изпуснати браншове, като оризопроизводството и биволарството или други са обединени по друг начин. В тази връзка много моля, ако закона остане в този му вид, регламентиращ браншовите организации на земеделски производители, етерично-маслените култури да бъдат изведени като отделен бранш, тъй като ние с лечебните култури сме различни и имаме различни проблеми. Честно казано ние дори нямаме контакт с производителите на лечебни култури. Много повече си говорим с колегите от други сектори, например растителните масла, консерви и зеленчуци – преработка, но аз дори не знам кои са лечебните култури.
По отношение на браншовете изредени в чл. 18 производството на етерични масла просто не фигурира.
В този ред на мисли ми се струва, че изреждането на браншове по-скоро създава проблеми, отколкото да решава такива. Така или иначе е предвидено обединението на земеделските производители да бъда на база браншове, съгласно производствени принципи и мисля, че текста в този му вид, без изреждането е достатъчен.
По отношение на представителността подкрепям критериите за представителност да бъдат повече. Лично нашето мнение е, че критериите заложени в проекта на Закона за храните е много добър. Съгласна съм. Членство например в международна браншова организация е предпоставка да си вършиш работата. Тук не говорим изобщо за друг мотив. Няма как да прилагаме европейски норми, без да сме част от тяхното създаване и прилагане. Действително пазарът не чака.
По отношение на функциите на камарите на представителните организации мисля, че трябва да има прецизирани и разграничаване на техните функции, защото ми се струва, че доста се припокриват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Ще вземем предвид направените предложения.
Господин Кръстанов, заповядайте.
ЙОРДАН КРЪСТАНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Йордан Кръстанов – Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Ние категорично подкрепяме усилията на екипа за проекта на Закон за браншовите организации и се надяваме този път той да бъде успешен. Надяваме се той да уреди и да спомогне за диалога между браншовите организации и държавните и общински органи.
Ние ще ви предоставим писмено нашето становище по законопроекта, но най-важните неща, които сме отбелязали като пропуски, ще ги споделим с вас.
Първо, прави ни впечатление, че правомощията на двете земеделски камари са ограничени единствено до Министерството на земеделието и храните. Нашето предложение е да се работи в посока земеделските камари, тъй като те ще представляват браншови организации, които са работодателски организации, да бъдат представени в Тристранния съвет.
Второто нещо, което ни прави впечатление, е законопроекта изрично да даде и изработи правен механизъм за придобиване на определени правомощия от браншовите организации. Компетенциите на браншовите организации могат да бъдат окончателно и ясно фиксирани или да се придобият допълнително по правилото на предоставената компетентност. Това ще даде възможност браншовите организации да станат атрактивни за самите членове и производители.
Следващото предложение е: заложените в чл. 14 изисквания за вписване в регистър на браншовите организации за нас не са достатъчни за отсяване на така наречените „кухи организации“ затова предлагаме да се добави т. 6 към чл. 14, а именно „предоставяне на годишен финансов отчет за изминалата година на съответната браншова организация“. Оттам ще е ясно колко членове си плащат членски внос и каква дейност извършва браншовата организация.
Последното предложение, което имаме, е заложените в чл. 24, ал. 1 изисквания за представителност на браншовите организации според нас ще оставят много от браншовете без представители в земеделската камара. Затова ние предлагаме в чл. 24, ал. 1 да се запишат следните критерии.
Първо, най-голям обем приходи от продажба на непреработена земеделска продукция или храни от своите членове.
Вторият критерий да бъде коя организация има най-голям брой членове в състава си.
Третият критерий да бъде най-голям брой представителност в регионите от страната, а не някакъв минимален брой региони, тъй като дейността на съответната браншова организация може да не покрива цялата страна. Благодаря ви. Надяваме се на успешен закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Госпожо министър, господа депутати, колеги! Казвам се Георги Николов. Няма да се представям като член на някаква организация, защото съм писан в четири национални асоциации. С госпожа министърката мисля, че вече най-много съм й натрапвал създаване на Закона за браншовите организации. Поне 10 пъти съм й казвал и съм я критикувал да имаме браншова организация. Не може Иванчо и Стоянчо Национална асоциация на животновъдите, Стоянчо и Драганчо национална асоциация, сто ли сме, не знам колко сме вече. Мен, без да ме питат, са ме написали член на управителен съвет, да не споменавам името на една секретарка, председател на асоциация.
Това е най-тежкия сектор, господа депутати, загиващия сектор при нас, защото не знам дали знаете какво се случва с животновъдите. Нас мандрите ни унищожават. Цената на млякото е най-ниска.
Аз искам да се върна за браншовата организация. Моля госпожа министърката да осигури, както беше едно време, залата в Министерството на земеделието и храните, да покани всички животновъди, защото ви казах, че ние сме най-много, всеки се пише национална асоциация, и да си изберем вожда. Да кажем: „Ето, това е вожда на българските фермери“.
Аз съм бил на консултативни съвети. Всеки си поставя въпросите лично – дали за пасища, дали за субсидии. Така не може да продължава. Искам, когато отидем, национална асоциация, с управителен съвет, госпожо министър, както бяхме 13 човека от 28 окръга, председател на управителния съвет и всеки един регион – Плевен, Ловеч, излиза и казва: „Ние имаме тези въпроси. Това ни е тежкото положение. Вие го поставете на госпожа министърката“. Ние като отидем, събираме се 100 човека, говорим си празни приказки, стоим до вечерта и никакъв проблем не е решен.
Аз се радвам, че най-сетне дали лош, дали добър ще го има Закона за браншовите организации. Радвам се, че най-сетне някой се осмели да го вкара. Колко години минаха, госпожо министър, когато бяхме в Сливен, първата среща, ако си спомняте и никой не смее да го вкара? Принципа „разделяй и владей“. Искаме да бъдем обединени, защото нашия сектор е най-тежък, но да знаем кой е войводата. Ние сега сме 100 организации и всеки се представя за национална асоциация. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, колега.
ВЕНЦИСЛАВ ПЕТКОВ: Уважаема министър Танева, уважаеми господин Христов, уважаеми господа народни представители, уважаеми членове на Комисията по земеделието и храните! Казвам се Венцислав Петков и съм председател на Национално обединение на младите фермери в България. Имаме огромното желание ние също да участваме в този проектозакон за браншовите организации. Нашата организация е създадена от две години. Както сме представяли България на европейско ниво през септември 2015 година, така ще я представяме и за в бъдеще. Нашият принос също ще бъде от полза за сектор „Земеделие“.
Само за тези две години откакто сме се създали, сме обединили не малка част от младите фермери около нас, над 170 човека имаме реални млади фермери, които са работоспособни, с плодове, зеленчуци, животновъди и така нататък. В момента тече процедура по одобряване в Министерството на земеделието и храните и това е наша стратегия, с която искаме да продължим да обединяваме такива млади хора покрай нас, да създадем една силна млада фермерска организация.
Това е молба от цялото ръководство на Националното обединение на младите фермери в България да бъдем също включени в този проектозакон за браншовите организации. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Аз получих вашето писмено становище. Ще обсъдим възможността, но е малко е комплицирано, защото се опитваме да обединим по браншове. Ще коментираме предложението ви с колегите от Министерството на земеделието и храните и Комисията по земеделието и храните.
Господин Петков, искахте втори път думата.
БОЖИДАР ПЕТКОВ: Имам едно предложение от Българска асоциация на малинопроизводителите, заедно с другите браншове. Във времето установихме, че за да постигнем целта да се съюзим всички и да има едни силни организации трябва да има материален интерес към нашите членове. Ако наистина министър Танева иска да направи една действаща система, нашето предложение е поне една от програмите за финансиране в селското стопанство, ако минава през браншовите организации, тогава ще имаме 99,9 членове, ще имаме стройна организация.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петков, извинявай, че те прекъсвам, нека не създаваме грешни очаквания и грешна посока.
Уважаеми колеги, тук говорим за обединение на браншовите организации, за да постигнат браншовете, от които сте, обединени дългосрочни цели, които да търсите в комуникацията с властта в България.
БОЖИДАР ПЕТКОВ: Именно.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съвсем друг елемент са програмите за подкрепа, които дават предимство на организации на производители, съвсем различно, със съвсем друга цел от това.
Дебатът тук е за съвсем друго. Не можем по никакъв начин да говорим в посока, която господин Петков каза, затова извинявай, че те прекъснах, ти може да си продължиш словото, но то на практика е нонсенс по отношение на поставеното искане. Нека всеки ясно да ги разграничава.
Напротив, национални обединени браншови организации вие трябва с експертния потенциал, който ще формирате, да обучавате как да създават вашите членове организации на производители и как да стигат директно до пазара. Това са две плоскости, да не ги бъркаме.
БОЖИДАР ПЕТКОВ: Само едно изречение – все още се чува да казват: „Ние защо да сме членове на асоциацията, каквото получават членовете на асоциацията, такова получават и не членовете. Ние нямаме основание да си плащаме членски внос“.
САВИНА ВЛАХОВА: Ами, членовете извоюват правата и на не членовете, за голямо съжаление. Както уточних преди малко браншовите организации представляват сдружения на конкуренти и те не са нито за общи пазари, което уточни госпожа Танева току-що, а воюват за общи политики в интерес на бранша и тези, които не членуват само се възползват, това е факт.
Ние тук няма да повишим общата култура на производителите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ДИМИТРИЧКА ТЪРПАНОВА: Госпожо министър, господа народни представители, колеги! Димитричка Търпанова съм – Добруджански овощарски съюз. За разлика от колегите животновъди ние сме може би най-младите структури в сектор „Земеделие“. Слава Богу, работим общо взето добре, около 4 организации представляваме бранша.
Подкрепяме закона изцяло. Няма да коментираме критериите, ще ги подадем писмено. Искам само да се съглася с колегата Петков, че ягодоплодни и черупкови би следвало да са овощарство и да са при нас. Когато разделяме обвързаната подкрепа, те са при нас, а изведнъж са отделени в отделен бранш. Смятаме, че закъснява приемането на закона, досега трябваше да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Петров.
СЛАВЧО ПЕТРОВ: Да, благодаря.
Уважаема госпожо Танева, уважаеми господин Христов, уважаеми господа депутати – вносители на този законопроект! Казвам се Славчо Петров – председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост, тоест надбраншово гледам на този закон.
Аз ще започна отзад напред от частното. Разбираемо е желанието на Министерството на земеделието и храните да въведе някакъв ред във взаимоотношенията с браншовите организации. По този начин мисля, че национални и европейски политики ще бъдат провеждани много по-добре и по-лесно.
Така, както е разписан закона с всички посочени в чл. 12 и се оказва, че допълнително има желание за увеличаване на списъка на тези браншове, законът няма да постигне своята цел според мен. Да приемем хипотетично така, както е заложено, че е възможно три браншови организации в един сектор – тук са двадесет и колко, като ги ударим по три, 60-70 такива браншови организации е възможно да съществуват в правния мир съгласно този законопроект, което никак няма да облекчи госпожа Танева в комуникациите й с тези браншови структури.
По-скоро аз мисля, че усилията трябва да се насочат към един закон за българска земеделска камара, в която да членуват абсолютно всички браншови организации от съответните -въдства и производства. Мисля, че там е разковничето.
Слава Богу, че отпада преработвателния сектор, защото аз ще повторя някои от нещата, които господин Митев каза – ние сме предоставили на вашето внимание нашето становище. В този законопроект има редица противоречия с международни и вътрешно нормативни актове.
Госпожа Танева спомена, че има желание да се институционализира диалога. Самият диалог е институционализиран с разпоредбите на Кодекса на труда, а той е по-висш закон от всички тези останали, които са секторни закони. Там е казано кои са участниците в социалния диалог. Всичко друго, което се прави под формата на консултативни съвети, придобива една гражданственост, която не отговаря на закона.
Приключвам с това – наистина има нужда от ред при браншовизацията, има нужда от параметриране на нещата, но мисля, че това трябва да стане, както каза и господин Митев, с един общ закон, който да определя критериите, показателите и възможностите за браншовизация на всеки един продукт, защото като гледам тук са продуктово насочени браншовете. Мисля, че земеделската камара ще свърши най-добра работа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви, господин Петров.
Ние нямаме нищо против, ако браншовите организации са съгласни на по-високи изисквания по отношение на представителността, да заложим на първия етап да има само две организации, но предвид големия брой, които в момента съществуват, ние си дадохме ясна представа, че няма да има разбирателство в самото начало и затова допускаме тези с повече от 30% по различните критерии да участват. Иначе ако браншовете кажете, че това е много няма никакъв проблем между първо и второ гласуване да коригираме и да допуснем само един или максимум два, както кажете. Това е ваша воля, но предвид на това, че сте много на брой и ще има най-вероятно в началото, поне в отделни сектори неразбирателство затова допуснахме възможността за няколко организации, де факто три.
Предложенията, които КНСБ дава, са много подробни. С някои от тях съм съгласен, с някои от тях може би не. За първа точка ви казвам, че сме съгласни – с начина на определяне на тези, които могат да членуват, категорично съм съгласен, разбира се.
За Кодекса на труда съм съгласен и за предложението ви за общ Закон за браншовите организации, господин Петров. Нека да се появи такъв закон и хората, които се занимаваме със земеделие и земеделска дейност и най-вече хората от бранша, защото в крайна сметка това касае тях, ще се съобразим с него, но няма такава инициатива и аз мисля, че това, че сме предприели стъпки в тази посока може би ще подтикне към приемането на такъв общ Закон за браншовите организации в България. Благодаря ви.
Заповядайте.
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Танева, уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Тук съм в качеството си на член на Националния съвет на асоциацията на индустриалния капитал и председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България.
Смятам, че наистина една земеделска камара по-добре може да реши въпроса, но понеже сме вече напред с този закон мисля, че трябва да го приемем и животът ще покаже дали той ще проработи, или няма да проработи.
Затова ще засегна само два въпроса. Първият въпрос е свързан с това, че този законопроект, който се внася страда от сериозни недостатъци. Още чл. 1 и първите редове на мотивите на вносителите говорят, че браншовите организации са независими структури, подчертавам независими.
Много от разпоредбите на проектозакона влизат в остро противоречие и с чл. 1 от самия закон и с мотивите на вносителите.
Няма да изреждам всички членове, които са административни разпоредби. Някои граничи с това, може би несъзнателно, но да поставят браншови организации в подчинено положение. Какво значи това? Аз ще взема само чл. 22 и 16 на три места, че браншовите организации до 30 юни всяка година трябва да дават информация и да се отчитат пред Министерството на земеделието и храните. Може би несъзнателно, може би недоглеждане, но това е стремеж към това да се превърнат неправителствените организации, браншовите организации в придатък на Министерството на земеделието и храните. Законът трябва да урежда равнопоставеност в диалога и взаимно уважение. Как ще се отчитат? Всяка браншова организация, включително и нашата или съюз имат върховен орган и той е общото събрание, конгрес на този съюз или асоциация.
Силата на браншовите организации, господа, е в тяхната икономическа самостоятелност и политическа независимост и това трябва строго да се съблюдава, и законът трябва да се съобрази абсолютно с това.
На всички земеделски производители проблемите са икономически. Те могат да се решават само с икономически средства и не по друг начин.
Затова законът трябва да бъде изпъстрен с разпоредби на партньорство на равноправна основа и да се изчистят всички тези административни разпореждания и други, които утежняват. Това са производители, те се занимават с производство, а не с писане на информация и даване на сведения.
Втория въпрос се отнася до някои многоотраслови стопански икономически структури, съюзи или асоциации. Още в закона, че той не се отнася до регистрирането по специалните закони. По кой закон Националния съюз на земеделските кооперации да се регистрира, когато всичките му структури са по този закон?
Нямам нищо против, аз много уважавам биопроизводството и правилно да са включени, макар че производители има във всеки бранш, но защо да няма още една браншова организация – кооперативно земеделие? Ние имаме 940 земеделски кооперации в страната със 7 милиона декара обработваема площ, че някои от тях имат от 150 до 300 крави и толкова приплоди, овцеферми. Овощарство развито в Силистра, Пловдив, Кюстендилския район. Ние изпадаме, не се отнася законът за нас.
Аз не зная какво трябва да се направи, но не може да се елиминират от трите най-големи съюза и асоциации, двата да се елиминират в този закон – Асоциацията на земеделските производители. Тук е и Венци Върбанов. Те имат и преработватели там, зеленчукопроизводители, овощари, животновъди и всякакви. И какво? Няма да бъдем национално представени с тази организация.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля ли да помоля да бъдете по-концентриран, защото има още няколко изказвания, времето напредна?
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Да. Завършвам. Да са национално представени със заповед на министъра тези две организации. Това предлагаме, ако се приеме.
Трябва в закона да се утвърждават браншовите организации като равноправен партньор на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, а не съподчинени на Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Дайте вашите писмени бележки, но не сме имали въобще идея да преподчиняваме браншовите организации на Министерството на земеделието и храните. Ще коригираме текста, който искате.
Господин Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък.
Първо, понеже нашата асоциация е член на КРИБ искам да кажа категоричното становище на КРИБ против закона. Няма да влизам в подробности, сигурно и писмено ще го получите. Те са общ Закон за браншовите организации.
Нашата позиция е да има ред във взаимоотношенията със сектора, с неправителствените организации в сектора. Смятаме, че така както е съставен закона не би свършил работа. Виждам, че имате желание, обаче нещо да се промени между първо и второ четене. Ние също ще дадем предложение.
Въобще не искам да си мисля, че това е съвсем дискриминационно срещу нас, срещу Съюза на кооперациите, срещу младите фермери е направен закона така и затова не влизам в подробности, не искам да ви критикувам в тази посока.
Трети опит да се приеме такъв закон. В предните два опита бях от другата страна, не го приех. Сега вие сигурно сте настроени, че законът ще бъде приет. Ние също нямаме нищо против да бъде приет един закон, който да работи и да не ощетява никой.
Смятаме да дадем писмени предложения между първо и второ четене, дано те намерят своето отражение. Имаме много забележки, ако вляза в детайли – относно представителността така разписано, 30% ще станат национално представители, а останалите 70 няма никой да ги представлява. Какво ще се случи с тях? Много примери могат да се дадат.
Смятаме, че може да се даде възможност в този закон да има представителство и на такива хоризонтални организации каквито бяха посочени – трите. Аз съм сигурен, че има и други.
Какво имам предвид като казвам, че може да се намери място в този закон? Ние така или иначе тези хора ги водим повече от 10 години, вие ги водите по-дълго време в Съюза на кооперациите. На тези хора ние не можем да им кажем: „От утре нас ни няма в закона, който гледа зърно да отиде при зърнопроизводителите, който има овошки, да види в коя асоциация, които имат крави, да идат при говедовъдните, а другите да отидат при свиневъдите“. Защото при нас един свиневъден съюз членува като съюз при нас, защото нашия устав така е отворен, че могат да членуват цели организации.
Ако има разбиране от страна на Комисията по земеделието и храните и ако смятат, че може да се даде такава възможност, за да участваме и ние в закона в самата структура да се включим, след това и в камарата. В противен случай ние ще останем да си членуваме по другия закон, ще си бъдем организация по другия закон, защото никой не може да ни разпусне, само че няма да си намерим мястото тук. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Върбанов.
Господин Трифонов, съвсем кратко.
СЛАВИ ТРИФОНОВ: Уважаеми господин Христов, извинявам се, че втори път вземам думата, но искам само да изясним едно различие в дискусията. Съгласно чл. 24, ал. 2 според нас много точно и правилно е казано, че за представителна се избира само една организация и така трябва да бъде. Този законопроект казва, че не могат да бъдат 2 и 3. Само това исках да изчистя, че законопроекта казва, че трябва да бъде една, но именно, защото най-правилното е да бъде една и че всички критерии за измерване тук не са разписани добре – на представителността, отново искаме да ви кажем, че закона е добре да предопредели или коя да бъде тя, или да каже каква да бъде тя и ние да я създадем. Защото едно преструктуриране, за което каза господин Върбанов, на сега съществуващите браншови организации ще създаде такова празно пространство за много време. По-добре е това, което сме направили, да го надградим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АНАТОЛИ ГРЪНЧАРОВ: Анатоли Грънчаров – Асоциация на пасищното животновъдство. Уважаеми дами и господа, ние също считаме за доста несполучливо това изискване за предоставяне на информация до 30 юни на всяка една година. Министерството на земеделието и храните се превръща в поредната институция, на която ние трябва да се отчитаме и безплатно да даваме статистически данни, които да обработват. Има прекалено много администрация вкарана в този закон. Прекалено удобно е направен за държавата. Мисля, че трябва да се работи в тази насока.
Ние ще дадем допълнително нашето становище.
Имаме проблеми и с императивното изброяване на отделните браншове, тъй като при нас обединението се основава на технологичен принцип – нашите членове си гледат животните на паша. Имаме хора, които гледат говеда, овце и кози. Така, както е разписано, ще ги накараме да членуват в две сдружения. Едните в бранш „Говедовъдство“, другите в „Овцевъдство и козевъдство“. Мисля, че трябва да се работи и в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания или да приключваме? Няма.
Аз ви моля в писмен вид да ни предоставите вашите предложения. Ние няма да бързаме с влизането на законопроекта в пленарната зала. Ще обработим предложенията ви още преди да влезе в пленарната зала, после между първо и второ четене ще се опитаме да направим корекции в посоките, които вие ще ни предоставите в писмен вид. Благодаря ви още веднъж и успех.

(Закрито в 16.20 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/