1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 – второ четене, прегласуване на отделни текстове.
3. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от Иван Станков на 6 април 2016 г.
4. Среща с новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
5. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните


Стенографски запис!


П Р О Т О К О Л
№ 52


Днес, 13 април 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 16,00 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 – второ четене, прегласуване на отделни текстове.
3. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от Иван Станков на 6 април 2016 г.
4. Среща с новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
5. Разни.

На заседанието бяха поканени:

1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25.03.2016 г.:

- Даниела Ангелова – директор дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси”, ИАГ;
- Валентин Чамбов – директор дирекция „Промени в горските територии”, ИАГ;
- Стилиян Митев – директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”, МЗХ;
- Антоанета Делева – държавен експерт в дирекция „Поземлени отношения и комасация”, МЗХ.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
- Лазаринка Стоичкова – съветник към политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От Агенция по геодезия, картография и кадастър:
- Светослав Наков – изпълнителен директор;
- Надежда Таранджийска – главен експерт „Нормативна уредба“, отдел „Правен и нормативна уредба“, дирекция АПФО;
- Галина Куцарова – главен експерт „Нормативна уредба“, отдел „Правен и нормативна уредба“, дирекция АПФО;
- Емилия Ангелова – правен консултант на АГКК.

Съюза на геодезистите и земеустроителите в България:
- д-р инж. Иван Калчев, председател.

2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 09.07.2015 г.:
- д-р Дамян Илиев – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните;
- Тодор Тодоров – началник отдел в дирекция „Европейска координация и международни отношения”, МЗХ;
- Миглена Хаджийска – юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, МЗХ;
- Людмила Кенова – старши експерт в БАБХ.

Фондация „Четири лапи“ за България:
- д-р Марина Иванова – директор.

3. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от проф. Иван Станков на 6.04.2016 г.:

- Тодор Тодоров – началник отдел в дирекция „европейска координация и международни отношения”, МЗХ;
- Лора Джупарова – директор дирекция „политики в агрохранителната верига”, МЗХ;
- Емил Кръстев – началник отдел в дирекция „Правна”, БАБХ;
- Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, МЗХ;
- Елина Христова – младши експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.

Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК):
- Николина Узунова – изпълнителен директор на БНАЕМПК;
- Пламен Станковски – член на БНАЕМПК, розопроизводител и розопреработвател;
- Веселин Ганчев – член на БНАЕМПК, розопроизводител и розопреработвател.

Българска асоциация биопродукти:
- Албена Симеонова – председател на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Милен Стоянов – член на Управителния съвет на Българска асоциация биопродукти;
- Ели Илиева – управител на фирма „Био ЕМЕ“ ООД.

Национална асоциация на зърнопроизводителите:
- Светослав Русалов – председател на УС;
- Мариела Йорданова – заместник-председател на УС;
- Димитър Мачуганов – заместник-председател на УС;
- Наталия Тодорова – изпълнителен директор;
- Ася Гочева – организационен секретар.

Движение „Защита на гражданите и държавата“:
- Петьо Анастасов Хаджиев.

Сдружение „Аграрен съюз“:
- Тодор Стоянов – член.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам на първо място да одобрим дневния ред от днешното редовно заседание на Комисията по земеделието и храните:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 – второ четене, като говорим за прегласуване на отделни текстове, а не на целия законопроект.
3. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от Иван Станков на 6 април 2016 г.
4. Среща с новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
5. Разни.

Има ли предложения към т. Разни?
Народният представител Живко Мартинов.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Имам едно предложение – да допуснем в зала оранжерийните зеленчукопроизводители по определен казус.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест, предлагате в т. Разни до т. 5 – Изслушване на оранжерийните зеленчукопроизводители. Добре.
Първо гласуваме дневния ред, който е пред вас, или направо да включим предложението на господин Мартинов. Всичките предложения за точки 1, 2, 3, 4 и 5 в т. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Точка 1 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 1 от днешното заседание – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
Извинявам се предварително, няма да чета гостите, 4 страници са, ще ги предам на протокола, моля тези, които са наши гости, специалисти, когато вземате думата да се представяте за протокола. Благодаря ви, че сте между нас. Докладчиците са тук.
Всички разполагате с материала. Комисията по земеделието и храните е водеща комисия, затова ще дам възможност на колегите от министерството да предложат мотивите за този законопроект.
Заповядайте.
ЛАЗАРИНКА СТОИЧКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Казвам се Лазарина Стоичкова – съветник към политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Заедно с експертния екип на Агенция по геодезия, картография и кадастър, съвместно с колегите от Министерство на земеделието и храните, с които година и половина съвместно работихме, за да предложим на вашето внимание този закон, бихме искали да представим мотивите, с които представяме закона. Те са предоставени детайлно на вашето внимание. Ако ми позволите ще се фокусирам само върху основните моменти и след това детайлно сме в готовност на експертно ниво да отговорим на вашите въпроси.
С предложения законопроект основните моменти, които сме разработвали и които считаме, че ще подобрят както обслужването на гражданите, което е основно и наша основна цел, така ще облекчим административната тежест и, разбира се, всичко това ще бъде съпроводено с по-облекчен режим по отношение на финансиране от страна на държавата. Какво имам предвид. Основната промяна в закона се състои в това, картата на възстановената собственост, която е създадена по време на реституционните закони по служебен ред да се трансформира и преобразува в кадастрална карта. Какви са ползите от това действие, а именно карта, която вече веднъж е минала на преки геодезически измервания на административен и съдебен контрол по време на реституционния процес, да може чрез службите по геодезия, картография и кадастър, по служебен ред с тяхната експертиза да се трансформира в цифрова кадастрална карта. По този начин цялата карта ще може да се събере в една администрация, да може да бъде обект на обслужване от една точка и наистина да се облекчи и обслужването към гражданите.
Към настоящия момент три отделни администрации обслужват, общо казано, с кадастрална информация както гражданите, така и бизнеса. Това е Министерство на земеделието и храните за неурбанизираната територия, общинските администрации, техническите служби за урбанизираната територия и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, там, където има влязла в сила кадастрална карта. Петнадесетгодишна е програмата, която правителството стартира през 2000-та година и до момента затова цялата информация да се събере в една точка за обслужване, а именно Агенцията по геодезия, картография и кадастър и през 2015 г. изтече този петнадесетгодишен период, вместо да имаме 100 % покритие с кадастрална карта, ние имаме 21 % покритие. Именно поради тази причина съвместно с Министерството на земеделието и храните, съвместно с Министерството на правосъдието стартирахме довършването на тази реформа, като наистина считаме, че това ще подобри както обслужването, така и събирането на цялата информация в един административен орган.
Втората основна промяна на този закон е предоставянето на скици по електронен път от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Към настоящия момент се позволява подаването на заявление по електронен път, но все още няма възможността – законовата, техническата е налице, но няма законовото основание, нормативното основание, това да се счита като скица, която да има същата правна стойност, каквато има тази на хартиен носител, така че вторият момент в законопроекта е именно обезпечаването на правната стойност на скицата, издадена по електронен път с електронен подпис.
Третият основен момент в законопроекта е подобряването на комплексното административно обслужване. В какво се състои това, а именно когато администрация, например общинска администрация за своите цели и нужди има необходимостта от скица, например издаването на виза за инвестиционен проект, то тя да не изисква от гражданина да носи тази скица, а да има възможност да получава същата по служебен път. Именно това е залегнало и в така нареченото „комплексно административно обслужване“, когато документ създаден от администрацията се намира в някоя администрация, то тя да бъде ползвана по служебен ред, без това да води до утежняване на гражданина да ходи от гише на гише, да се реди на опашки, да има възможността самата администрация по служебен, вътрешен ред да получи тази скица.
Друг основен момент е създаването на електронни партиди. Именно поради тази причина споменах, че сме работи съвместно и с представители на Министерство на правосъдието, тъй като създаването на кадастрална карта в същността си създава и така нареченото ЕГН на имота. Когато имотите от картата на възстановената собственост преминат и станат цифрови кадастрални карти, те в същия момент ще създадат и кадастрални идентификатори или ЕГН-то на имота. Този идентификатор на имота е основа за създаването на имотни партиди. Имаме много разнопосочни ефекти, промените на които сме предоставили на вашето внимание, и считаме като екип от двете министерства, че наистина те ще доведат до един наистина много по-облекчен и много по-сигурен режим, както за прозрачност на работата на администрацията, така и до по-доброто обслужване на гражданите и бизнеса. Благодаря за вашето внимание. Разчитам да разгледаме закона и сме готови да отговорим експертно на вашите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви.
Други становища от вносителите имаме ли, иначе давам думата на народните представители?
Заповядайте.
ИВАН КАЛЧЕВ: Аз съм д-р инж. Иван Калчев от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България. Представител съм в момента на три от неправителствените организации в Сектора „Геодезия, картография и кадастър“. Бих искал да запозная народните представители и Комисията по земеделието и храните със становище, което изразява обобщено мнение на членовете на три от професионалните геодезически организации. Това са Асоциация на геодезическите фирми, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – секция „Геодезия” и нашия Съюз на геодезистите и земеустроителите в България. Искам да кажа, че становището е внесено официално в деловодството на Народното събрание, заедно с по-обстойни мотиви към него.
За да привлека вниманието на народните представители към акцентите, които стоят в нашето общо становище, може би е добре да започна със заключенията. Като отговорни професионални организации една от основните цели и задачи от дейността ни е да се издига общественото значение и престижа както на Агенцията по геодезия, картография и кадастър като единствен административен орган на държавата в областта на геодезията, картографията и кадастъра, така и на цялата ни геодезическа общност в услуга на обществения интерес. За съжаление това не се постига с предложените текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър. Както беше подчертано, основната цел на законопроекта е преминаването, трансформирането на карта за възстановена собственост в кадастрална карта. Трябва ясно да се подчертае, че механичното преминаване на данните от така нареченото КВС от едно в друго държавно ведомство и служебното им преобразуване в кадастрална карта, чрез предлаганите текстове в § 31 до 34 на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър не подобрява качеството на данните. Преследвана е единствено целта в кратки срокове и с минимален финансов ресурс да се постигне голям процент територия на страната с кадастрални карти и кадастрални регистри, без оглед на качеството на получения продукт и осигуряване на безпроблемно обслужване на заинтересованите лица с кадастрална информация, би довело до сриване на общественото доверие в кадастъра като държавно мероприятие, за гарантиране...
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мога ли да ви помоля по-концентрирано, без да ни го четете цялото становище, защото вероятно голяма част от колегите са го прочели.
ИВАН КАЛЧЕВ: Ще се спра на конкретни бележки и мнения по законопроекта.
Според нас законопроектът съдържа противоречиви постановки по отношение на производството на кадастрални карти и кадастрални регистри на неурбанизираните територии, които водят до незаконосъобразност на така наречената „облекчена процедура за създаване на кадастрална карта“. Законопроектът предлага също противоречива процедура по отстраняване на несъответствия в границите на поземлени имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, която ще доведе до голям брой съдебни спорове за имотни граници и неосигурява защита на обществените интереси на собствениците на земя и недвижими имоти, на бизнеса, инвеститорите и земеползвателите.
Не се постига съсредоточаване на обслужването на гражданите с кадастрална информация в един административен орган, както беше споменато в мотивите, след като в законопроекта се предвижда да се дават правомощия отново на общинските служби по земеделие и на общинската администрация да извършва от името на Агенцията част от дейностите по административното обслужване с кадастрална информация.
Унифицирането в предоставянето на услуги с кадастрална информация и заплащането им както е записано в мотивите към законопроекта, всъщност ще доведе до повишаване на цената за крайния потребител на кадастрална информация за неурбанизираните зони. Очакването за намаляването на финансовия ресурс, необходим за изработването на кадастрална карта е меко казано необосновано.
Твърдението, че съсредоточаването на кадастралната информация в един административен орган ще даде възможност за по-бързо и облекчено развитие на големи инвестиционни проекти, не отговаря на истината.
Твърдението, че със законопроекта се отстраняват някои терминологични несъответствия както и непълноти в съответствие с нормативната уредба също не отговаря на действителните предложения в текста на законопроекта.
Твърдението от мотивите, че въвеждането на системата на имотна регистрация в Република България е устойчива политика и институционален ангажимент на българското правителство не отговаря на действителното състояние на дейностите по създаване на имотния регистър като се отчита, че за 15 години от съществуването на законопроекта, ако имаме 21 % покритие с кадастрална карта на територията на страната, имотния регистър е 0%.
Имаме конкретни предложения, може би когато се пристъпи към детайлното разглеждане на текстовете, бих могъл също да взема думата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други становища?
Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, господин председател! Позволете ми да взема и аз отношение по законопроекта. Аз мисля, че това е един законопроект, който в тази си част е закъснял много отдавна и е една добра практика, по отношение на това да има едно звено, да има една агенция, която да поддържа целия имотен регистър по отношение на нейната картография.
Това което наистина ме притеснява е дали агенцията ще има капацитета и възможността да отговори на предизвикателството, което предстои, защото става въпрос за увеличаване на близо 6 млн. хектара на земята, която тя трябва да обслужва. При урбанизирана територия, собственикът на земята или на имота много по-рядко прибягва към това да има каквито и да е отношения правни, с какъвто и да е субект по отношение на проблемите на собствеността. Докато в земеделската част, там, където са сегашните КВС, карти, собствениците на земи ежегодно, по някой път на сезона по два-три пъти сключват договори за ползване с други арендатори. Това значи, че те трябва да изкарат актуални скици, отделно самата карта КВС в голямата си част не е актуална по отношение на реалните граници на ползване. Досега този процес се управляваше от фирми, които поддържаха тази система към министерството на базата на процедури, които се изготвиха по Закона за обществените поръчки, но това, което искам да кажа е, че отдаването на поддържане на КВС на външни фирми с определени ангажименти в голямата си част не се изпълняваха по отношение на договорните отношения с Министерството на земеделието като собственик на тази информация, на тази база данни и фирмите, които бяха наемани. Голяма част от фирмите заемаха много региони за поддържане, не си изпълняваха ангажиментите по договори, министерството не упражняваше контрол, защото наистина много малки са възможностите за провеждане на такъв контрол.
Това, което аз искам да попитам е, първо, ще се прибегне ли към тази практика пак да бъдат взимани външни фирми, да поддържат тази база данни, която ще мине към агенцията? Ако се стигне до този етап, аз съм сигурен, че ще се стигне, въпреки че знам че отговорът е, че няма да стигне. Нямате този капацитет поне на този етап агенцията да поддържа цялата тази база данни, ако не премине към външни фирми. Въпросът ми – ако се прибегне към тази си част, да се даде възможност не една фирма да оперира в един регион, а по-голям брой фирми, които се конкурират между тях. Да може да се постигне по-добра услуга за самия собственик, за самия ползвател на земеделска земя. Ще си запазя правото в процес на дебата да взема отново отношение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други народни представители?
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ни се предлага като законопроект има своята логика и предложенията вероятно ще доведат до това да имаме по-добро покритие и кадастрална карта на страната като цяло, доколкото разбрах 20 %, казахте засега е включена. Това означава, че земеделските земи, които са възстановени и съществуват като карта на възстановена собственост, на практика не са реализирани като краен продукт, тоест кадастрална карта. Вие това предлагате, но има много въпроси, на които следва да се отговори защото, както беше казано, механичното пренасяне на картата за възстановена собственост върху кадастрална карта, грешката може да стане още по-голяма.
Колегата вече постави въпроса, че има поддържащи фирми, тоест поддържащите фирми предоставят информация на Министерство на земеделието. Вие вземате от Министерство на земеделието и грешката може да бъде мултиплицирана от гледна точка на поземления имот и собственика. И говорим за реална информация, защото карта за възстановена собственост не е с реална информация на собственост и парцели. Имате наследници, които не са приключили съответно своите дела и изведнъж ви излиза там нещо, ползвателят не съществува въобще в правния мир вече или въобще не съществува, но той има еди-каква си собственост. И тази кадастрална карта няма да бъде актуална, няма да бъде вярна и няма да може да се ползва за каквото и да е било. От тази гледна точка въпросът е как ще имаме адекватна точна информация за състоянието на собствеността и поземлените имоти.
Иначе технически сигурно няма да има някакъв проблем това да се случи, но когато на входа сложите невярна информация, съответно тя става след това неизползваема. През 2008 г., Салиха Емин може да ме поправи, мисля че 2007 или 2008, цялата карта за възстановена собственост беше прехвърлена в Агенцията с идеята, че тя трябва да се обработи. Имаше един сравнително голям финансов ресурс, който Агенцията трябваше да ползва, за да може да се направи актуалния кадастър. Говоря за 2007 или 2008. Бяха прехвърлени базата данни от Министерство на земеделието. Абсолютно сигурна съм в това свое твърдение, защото по това време бях заместник-министър на земеделието и знам че се прехвърлиха по партиди. Оттук нататък не се направиха никакви стъпки двете ведомства да работят в някакъв режим, не се направиха и необходимите стъпки да се осигури финансиране.
Уважаеми колеги, без адекватно финансиране България няма да има актуален кадастър. Това е ангажимент на държавата и затова много ми е интересно тук в мотивите казвате: „Необходими са средства, но ще са малко“. Според мен те са много и вие в някакъв порядък за 5-10 години трябва да знаете с какъв финансов ресурс разполагате и какви стъпки правите, за да могат наистина въпросите да се решават, ако нямаме кадастър ние не можем да решаваме нито един въпрос на свързаното оттук нататък със собствеността и земеползването, което е проблем на всички земеделски производители в някакъв момент.
Иначе като идея и като стъпка ние го приемаме и считаме, че трябва да се върви в тази посока, но дължите отговор в посока на това, което говорихме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Други народни представители?
Аз ще кажа няколко думи. То е свързано с едно предложение на Асоциацията на зърнопроизводителите, което току-що приехме и чета само първата точка, която предлагате – таксите и сроковете по издаване на скици, удостоверения от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, свързани със земеделските имоти да се уеднаквят с настоящи тарифи и срокове на същите услуги, които МЗХ издава.
Давам пример със себе си – имот, който ползвам по една или друга причина населеното място беше прехвърлено към Единния кадастър в град Русе, господин Данев знае, аз преди това отивах в Общинска поземлена комисия и си получавах за половин час удостоверението. Сега ходя до град Русе или моят служител ходи до гр. Русе, подава молба, чакаме една седмица и така нататък. Понеже тези удостоверения, тези скици от земеделските производители, както каза народният представител Георги Андонов се налага да се вадят много често, моля ви да имате предвид, че срочността за земеделските производители, които кандидатстват по програми, залагат земя и собственост пред банките и така нататък, е много важно нещо.
Иначе наистина стъпка в правилна посока, така се случи, че в началото на промените 1991-1994 г. като заместник-министър съм участвал пряко във връщането на земеделските земи. Оттогава чакаме Единния кадастър – от 1993-1994 г. и се не се случва. Дано този път да се случи. Не искам да казвам каква сума се плати тогава за този процес, но тя трябваше така или иначе да бъде платена. Дано това което сте го заложили, защото пък разбирам от Министерство на земеделието, че сте работили и всичко е изчистено като преплитане на интереси между двете институции. Дано този закон да се случи като предложенията, които бяха предоставени в момента като предложения, най-вероятно трябва да намерят народен представител който между първо и второ гласуване да ги внесе и вашата комисия и Комисията по регионално развитие като водеща, да прецени и пленарна зала дали ще бъдат подкрепени.
Други становища колеги?
Заповядайте.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Няма да отнемаме много време. Ще дадем конкретни предложения, които произтичат от опита ни с работата и на КДС и кадастър, изравняването на двете услуги.
Първото, господин Христов, го казахте, но аз искам да дам конкретни числа. Таксите и сроковете по издаването на скици и удостоверения от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, свързани със земеделските имоти да се уеднаквят с настояща тарифа, а именно: скица издадена от кадастъра е 10 лв., а обикновена процедура за половин час в структурата на Министерството на земеделието и храните е 4 лв., отделно удостоверенията също имат такива стойности. Бързата скица в кадастъра е 30 лв., в МЗХ е 6 лв., така че огромни са разликите.
Промените в обстоятелства като делби и смяна на собственост, ограничения, тежести да могат да се администрират от изнесени бюра на службата по кадастъра на територията на всяка община, разбираме че това е говорено вече, защото не е възможно да взимаме скица от делегирани права в комисиите по земеделие, а да променяме обстоятелства в областните градове. Това е изключително утежняващо финансово и административно.
Много важно нещо е да се предвиди гратисен период, в който да могат да се изправят грешки и неточности в кадастралната карта безвъзмездно. В картата за възстановената собственост има много грешки. Те служебно, автоматично ще се пренесат в кадастъра. Трябва да има срок, в който да се проверят тези обстоятелства и данните да могат да се отстраняват безвъзмездно.
В „Заключителните разпоредби” пише, че шестмесечен срок към Министерство на правосъдието и Министерство на регионалното развитие ще разпишат наредбите, които да уредят промяната в този закон. Добре е да бъде по-кратък срокът, защото в този шестмесечен срок ние продължаваме да потребяваме тези услуги.
Добре е данните, които ще предостави по картата на възстановената собственост Министерството на земеделието, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, да бъдат обединени информационно като се впишат в кадастъра всички обстоятелства и те да бъдат прехвърлени автоматично в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
След влизане в сила на кадастъра след всичките процедури, заповеди и обжалвания да не се изискват скици, при сключване на договор за наем и аренда, тъй като вече стана ясно, че ще бъдат достъпни онлайн, а всички нотариуси, които изповядват сделки, имат връзка и имат онлайн информация. Това е допълнително утежняващо административно.
Липсва нещо много важно в кадастралните карти и ние настояваме да бъде вписано. В кадастралните карти на поземлените имоти липсва категория на имота, ограниченията, сервитутите и тежестите. Добре е в кадастралните карти това да бъде вписано. В картите по КБС това фигурира.
След преминаване на КБС към кадастъра, ние бихме предложили и искаме да се правят справки с електронен подпис. Не винаги на нас ни трябва графичното изображение на картата на хартия. Понякога ни върши работа и с електронен подпис.
И нещо, което може да се случи, стига да има воля за това, браншовите организации правят връзка с обявеното утре обществено обсъждане на Закона с браншовите организации, след като те станат представителни и влезе в сила закона, дай Боже да е съвсем скоро, браншовите организации да могат да сключват договор със службата по геодезия и кадастър за обслужване на преференциални цени. Все пак ние сме най-големите потребители. Това е по много пъти в годината, по много пъти за една и съща карта. Цените да се определят по скала, в зависимост от обема на възложените услуги и преференциалните цени по договора със съответната браншова организация да важат след удостоверяване на членство.
Като текст в чл. 2, ал. 4 може да се добави второ изречение, би решило много проблеми: „Кадастралната карта на възстановената собственост за земеделските земи е по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи“, да се запише, че е „специализирана карта“. Това ще даде възможност законово да се нанесат много обстоятелства, които сега липсват. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Аз казах, че получих официално тези предложения. Има и предложения на колегите геодезисти. Най-общо казано практиката е между първо и второ гласуване тези предложения да намерят народни представители, които да ги внесат и да намерят своето място в законопроекта. Други изказвания предполагам, че няма.
Преминаваме към гласуване на обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 602-01-12, внесен от Министерския съвет на 25 март 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли все пак да питам нещо? Ние все пак зададохме въпроси и може би трябваше донякъде да ни отговорят на някои от тях.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Заповядайте.
ЛАЗАРИНКА СТОИЧКОВА: Благодаря за единодушното гласуване.
Въпреки всичко ще успокоим народните представители с това, че наистина сме мислили в посоките, в които повдигнахте като въпроси и сега. Съвсем накратко ще мина. Опитах се да запиша активно.
Първоначално към обединението на асоциациите на геодезистите. Искам да кажа, че този законопроект беше подложен на изключително широко обществено обсъждане с всички представителни организации на бранша. Имаше много обсъждания и категорично не можем да се съгласим, че законопроектът накърнява обществения интерес, а точно обратното. Конкретните предложения, че има противоречиви постановки, че предложенията са незаконосъобразни, че има противоречия в процедурата, не са обосновани, не са със съответните конкретни предложения как това да се случи от отсрещната страна.
Бих искала само да кажа и към настоящия момент как се изготвя кадастралната карта. Взима се съответната територия от картата на възстановената собственост, която отново казвам, вече е минала на административен съдебен контрол. Тя се обединява съвместно с преки геодезически измервания на урбанизираните територии и по този начин се създава крайният продукт. Тоест, частта на урбанизирани територии се взима такава, каквато е и се слага към настоящия момент като се обединява с оставащата територия. Това ще продължим да правим и към момента с предстоящите промени, но за почти цялата територия на страната. Тъй като към момента, ако направим законопроекта факт, ние ще имаме след 20 до 24 месеца краен срок, започвайки процеса, 74% покритие от страната с кадастрална карта, което означава, освен това, че това не е изцяло механично. Това не е просто механичен процес. Трансформацията успоредно с това ще изкара и грешките, които вече бяха анализирани, тоест, ние в един период от време преди да направим предложенията, ние анализирахме качеството на карта на възстановената собственост. Оттам излязоха почти 10% от цялата карта като грешна. Успоредно с това, в момента, в който излязоха тези данни след анализа, по Оперативна програма „Добро управление”, защото тук подкрепям професора, че са нужни средства за изчистването и това да бъде както казаха и от Асоциацията на зърнопроизводителите, това да бъде безвъзмездно, направили сме постъпки в тази насока с европейски фондове по Оперативна програма „Добро управление” са обезпечени средства именно за изчистване на тези грешки, които са идентифицирани при този анализ на качеството на кадастралната карта на възстановената собственост. Тоест, мислим мащабно, а не на парче. Взимайки картата, което пак казвам, не е механично, то ще се трансформира със специалисти, но тези специалисти просто няма да са външни фирми, а те ще са служители на Агенцията, като съответно преминават определен брой бройки от Министерство на земеделието, които да подпомагат този процес към Агенцията по кадастъра. Успоредно с това се започва процес по изчистване на грешки, за които финансирането вече е обезпечено по Оперативна програма „Добро управление” изцяло безвъзмездно, осигурено категорично. Така че имаме наистина един мултиефект, като се стараем да няма това механично пренасяне и да чистим и грешките.
Това, което споменахте за предизвикателството, именно поради тази причина, а както и от Асоциацията на зърнопроизводителите споменаха, се обръщаме и работим съвместно с Министерство на земеделието и храните и съвместно с общинските администрации. Включително и в закона едно от предложенията, които виждате, отделно затова имаме споразумения за изнесени работни места на общинските администрации, които ще подпомагат самото обслужване, така че да не трябва да ходите до Русе лично, а да можете наистина в съответната община да подадете и да не се разкарвате. Именно това е сътрудничеството и партньорството, за което споменахте, което не се случи 2007, 2008 и 2009 г., а сега вече е налице.
Отделно от това по отношение на поддържащите фирми. Всички знаем, че това малко или много беше една странна практика, за да не използвам по-различна дума, какво ще се случи в момента. За да не сринем наистина Агенцията по геодезия, картография и кадастър по отношение на обслужването, именно поради тази причина ние въвеждаме комплексното административно обслужване. Тоест, ако ведомство има необходимост от скица то няма да кара гражданинът да ходи да се реди на опашка. Ние даваме достъп на нотариусите, даваме достъп на Министерството на земеделието и храните, даваме достъп на общинските служби. Тоест, на всички заинтересовани ведомства, които имат необходимостта от тази скица, какъвто е принципът на комплексното административно обслужване те да имат достъп до информационната система на кадастъра, която е национална, унифицирана, тя е внедрена в цялата страна, работи 24 часа, 7 дни в денонощието, 365 дни в годината. Там са всичките структурирани бази на кадастралната карта, включително в момента направихме техническо изменение на системата, като допълваме и данните, които са специализирани данни за земеделските производители, специализирани данни на Министерство на земеделието и храните те да не се губят, както се случваше досега. Тези данни като специализиран слой те ще стоят в системата, Министерството на земеделието ще има директен достъп до системата за собствените си нужди, за нуждите на земеделските производители те да имат достъп до системата в онлайн режим в реално време.
Всичко това, както и електронните скици да може с електронен подпис, както пожелахте, именно това и електронната скица също е заложена в законопроекта. Всички тези облекчения реално няма да утежнят и няма да изискват допълнителен капацитет, който да утежнява, защото ние облекчаваме административния процес, ние не го утежняваме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, доволна ли сте от отговорите? Благодаря ви. И на нея й благодаря, че е доволна от отговорите.

Точка 2 - Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 – второ четене, прегласуване на отделни текстове.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преминаваме към точка 2 – дълъг ни е дневният ред, ако обичате да бъдем по-експедитивни.
Точка 2 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 – второ четене, прегласуване на отделни текстове.
Имате раздаден законопроект.
Отиваме на § 1 на чл. 40.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 40 се изменя така:
„Чл. 40 (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България.
(2) Министърът на земеделието и храните издава наредба за разработване на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
(3) Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2.
(4) Кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
(5) Министърът на земеделието и храните ежегодно до 30 април внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националната програма.
(6) Националното сдружение на общините в Република България, Българският ветеринарен съюз и организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните, участват при изготвянето на националната програма и на наредбата по ал. 2.
(7) Органите на изпълнителната власт и организациите по ал. 6 съдействат на органите на местното самоуправление при изпълнението на националната програма.”
Измененията, които ще ви прочета са в ал. 3 и частично в ал. 4, доколкото виждам тук.
Чета ви ал. 3, която е променена – „Общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2“.
И тук пренареждането в § 4 – „Изпълнението на програмата и плана по ал. 3“ и имаше още едно изречение – „изпълнението на програмата“. Това са промените, които правим в целия § 1 на чл. 40, който е със седем алинеи.
Изказване – народния представител Салиха Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Тук вменяваме доста функции и ангажименти на местната власт. Изпълнението на тази национална програма за чия сметка е? Това съгласувано ли е с Националното сдружение на общините? Имаме ли тяхно становище?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Националната програма се приема и тя се разпределя за изпълнение в общините. За да има изпълнение в общините трябва да има по някакъв начин обвързване, или за да не остане висяща и в безтегловност, трябва по някакъв начин общините също да бъдат ангажирани след като ще дават отчет във времето – след една година те ще правят отчет, но все пак трябва да има направена и програма, която да е проекция на националната програма, но тя трябва да бъде в тези програми, които са към общините и също трябва да залегнат такива чисто специфични неща, които се включват в определена община. Така че, за да може да има реално изпълнение на тази национална програма, тя трябва по някакъв начин да се сведе на общинско ниво и точно това е идеята. Общините също имат програми, но все пак тази национална трябва да бъде проетирана в тяхната. Това е идеята и замисълът, който сме вложили в това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви, госпожо Караянчева.
Професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като разглеждаме чл. 40 и § 1 все пак много ми се иска отново да подложим на гласуване текста на вносителя, защото ми се струва, че текстът на вносителя по закона, изискванията за програмата звучат много по-точно, отколкото след това добавените предложения като национална програма за овладяване на безстопанствени кучета и така нататък.
Предлагам да гласуваме текста на вносителя отделно, а не това, което се дава като редакция. Ако прочетете текста на вносителя доста добре са отразени абсолютно всички неща, които са в редакцията, но с някои нюанси, които утежняват значително изискванията, които трябва да бъдат включени в националната програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние коментираме предложенията, които бяха приети предишния път, направени от госпожа Караянчева за член 80. Ще имаме коментар по отношение на § 2 във връзка с предложението на вносителя, където и вие имате там предложения.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да вметна в отговор на госпожа Емин. Финансирането на дейностите, заложени в националната програма, независимо от източника, следва да се осъществяват след положително решение на съответния общински съвет. Създаването на отделни общински програми за изпълнение на националната програма ще позволи коректно разпределение и икономическо изразходване на средства.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Бях член на работната група, която изготви проекта, внесен от Министерския съвет в Министерството на земеделието и храните. Предполагам знаете вече за получените декларации. В момента ви нося все още получаващите се декларации от страната.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Получихме ги, копи-пейст са, около 200 на брой.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Не сме ги броили.
Става въпрос за следното, че силно е обезпокоено природозащитното общество, което е запознато в детайли със Закона за защита на животните, с проекта, внесен от Министерски съвет, с всичките дискусии по време на работната група в Министерство на земеделието и са изключително изненадани, както и ние, разбира се, че малко или много се променят принципите на гласувания от вас на първо четене законопроект, и сега ще спомена кое ни притеснява. Даже ще ви цитирам от протокол на тази работна група в Министерство на земеделието, авторът на този законопроект, който вие сте гласували на първо четене, смисъла на приемането на националната програма е именно анализът, който е направен в резултат на който става ясно, че общинските програми, които се правят не всички прилагат еднакъв подход, не всички тълкуват закона както подобава и затова се налага единна национална програма, предполага се, че в Министерство на земеделието и храните са експертите. Те изготвят тази национална програма, след което изготвят в помощ на общините как да се прилагат тези регламенти в националната програма, като изготвят наредба за прилагането. В случая се получава някакъв парадокс според мен. Министерство на земеделието трябва да изработи наредба как те самите да изготвят национална програма, което е неразбираемо. Това е промяната, която вие гласувахте на предишното заседание, на което и ние присъствахме, тоест, че министърът вместо да изготви наредба за прилагане на националната програма, той изготвя наредба за разработване на националната програма. Тоест, наредбата трябва да предхожда националната програма и пак повтарям, експертите са в Министерството на земеделието. Те изготвят националната програма и тази програма как да се прилага вече от общините, без да се правят някакви своеволни тълкувания се изготвя наредба.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мога ли да ви прочета текста, който коментираме в момента: „Министърът на земеделието и храните издава наредба за разработване на национална програма и за процедурите по нейното изпълнение – на програмата, за която вие говорите – механизма за финансиране и отчетност“. Какъв е проблемът тук?
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Финалът на алинеята е чудесен. Но това разработване е погрешно. Прилагане така, както е внесен законопроектът от Министерски съвет. Прилагане на националната програма. Тази наредба дава механизма и процедурите за прилагане на тази програма, а не как да я разработваме. Тя вече е разработена. Тя е изготвена програмата, и ако сега дадем, натоварим общинските съвети отново да изготвят общински програми, допустимо е те да излязат извън рамките на това, тълкувайки отново както закона тълкуваха – свидетели сме осем години, тълкуват различни членове на закона по различен начин, а идеята е да имаме ефективен резултат. Ще го имаме, ако тази национална програма се прилага абсолютно еднакво от всички общини. И не виждаме смисъл да товарим.
Ако толкова искате общинските съвети все пак да вземат участие, нека приемат наредби. Нека приемат наредби за прилагане на националната програма, съгласно тази наредба на Министерство на земеделието. Още повече, че когато 13 са „за” на работната група при гласуването на този текст, който вие сте гласували на първо четене, и 1 – единствено „против”. А какъв е аргументът след като е прието да се изготви наредба за прилагане на програмата, автоматично отпада ал. 5, която в момента в действащия закон, казва, че общинските съвети са длъжни да изготвят наредба за прилагане на общинските програми по член еди-кой си. Тази алинея отпада автоматично в проектозакона, защото по-горе имаме наредба, издадена от Министерство на земеделието и няма смисъл общинските съвети да издават.
Веднага в тази връзка ще ви спомена, че миналата седмица правихме проверка в Столичен приют за безстопанствени кучета и за пореден път се констатира, че Столична община няма изготвена наредба по тази ал. 5, въпреки че това е прието 2011 г. Значи пет години Столична община нарушава Закона за защита на животните и Министерство на земеделието няма куража да санкционира това нарушение и това нарушение да бъде отстранено. По същия начин ще се прилагат тези регламенти, които в момента вие префасонирате. Значи, за да сме го предложили така, за да е прието това на работна група, да го одобри Министерски съвет не е случайно, то изхожда от практиката. Всички искаме да имаме програма, която да работи безотказно и да има резултати на всички нива – малки, по-големи общини, най-големи общини. Това е разковничето. Това е записано. В момента се отварят някакви вратички, вие не си давате сметка, защото не сте в практиката. Разбирам ви. Наша грешка е, че трябваше предварително с вас да ги коментираме тези неща, да ви покажем тези документи, защото сега е губене на време.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение – „Министърът на земеделието и храните издава Наредба за разработване и прилагане“. Така става ли? Разработване и прилагане.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Разработването, разбирате ли, че вие искате от Министерството…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Значи не разбирам, защо една дума – какъв е проблемът да се разработи и приложи. Не разбирам наистина.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Защото първото, като излезе законът, дай Боже, колкото може по-бързо тези промени да ги приемете, Министерството на земеделието се хващат за ръцете и правят национална програма. Веднага правят наредба за прилагане на тази програма, за да улеснят общините.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Имам предвид, че министерството трябва да разработи наредбата преди националната програма и там в тази наредба ще има част, която ще регламентира начина на разработване на националната програма и нейното прилагане впоследствие. Ще бъде разработена националната програма, ще бъде предложена на Министерски съвет за приемане, след приемането от Министерски съвет съответно общините ще вземат и ще прилагат техните си програми.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Разбирате ли парадокса, извинявайте? (Реплики.) Това лесно може да се оправи – дали ще се разменят алинеите. В момента парадокса е следният: вие ми възлагате на мен аз да изготвя национална програма, обаче първо искате от мен аз да изготвя наредба как да изработя националната програма. Излишно губене на време и не виждам смисъл за това. Наредбата е програмата, както сме написали, как ще се прилага от общините. Да им помогнем точно как да се разработи и да се прилага тази програма. Разбирате ли ме?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Но то го има в ал. 6, в която се казва, че Националното сдружение на общините в Република България, Българският ветеринарен съюз и организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните, участват при изготвянето и в националната програма и в наредбата по ал. 2.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Аз ви дадох пример със себе си. Не става въпрос, че аз ще изготвям. Казвам Министерство на земеделието изготвя националната програма, но преди да я изготви, трябва да изготви наредба как да разработи тази национална програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вижте сега, то е толкова ясно и логично. Алинея 1 на чл. 40 казва, че Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните приема националната програма. Точка. По-нататък, каква ще бъде методологията, това вече си е организационно техническа работа на министерството. Алинея 2 вече възлага на министъра, след като Министерският съвет е приел програмата, да направи наредба за прилагането. И затова само сменяме думата „разработване” с „прилагане” и спорът става излишен. Алинея 1 е регламентирала. Алинея 2 продължава по-нататък,че как ще се прилага, зависи от това какво ще й предложи министърът. Сменяме думата „разработва” с „прилага” и край. (Реплики.) Министърът си свършва работата. Министерският съвет си свършва работата. Приема национална програма. След това министърът конкретизира надолу как да се прилага.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът е да има ли първоначално наредба, в която да се регламентират условията и начина на изготвяне на програмата. Дали наредбата трябва да предшества националната програма, или обратното?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как на Министерския съвет вие ще му кажете да се съобразява с наредбата на министъра? Министерският съвет приема програмата на министъра, министърът отговаря, Министерският съвет приема и министърът вече казва надолу как да се прилага. Толкова е просто и логично.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По предложение на министъра на земеделието.
Връщаме се на ал. 2 на § 1 на чл. 40: „Министърът на земеделието и храните издава Наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма за финансиране и отчетност“. Нататък нямате никакви коментари.
Господин Георги Божинов предлага думата „разработване” да се замени с „прилагане”.
Който е съгласен с предложението на господин Божинов думата „разработване” да се замени с „прилагане”, моля да гласува. После ще гласуваме целия текст.
За – 16, въздържал се – 1, против – няма.
Гласуваме целия текст, който е пред вас с промените в ал. 3, с направената току-що промяна в ал. 2 и частични промени в ал. 4.
Който е съгласен с тези предложения на § 1, чл. 40, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Отиваме на § 2, където народният представител Румен Желев иска да направи следното предложение.
„Член 40а, ал. 1:
1. Постигане на здравословна среда за гражданите на Република България.
2. Подобряване на хуманното отношение към животните;
3. Управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация.“
Значи запазваме т. 3, която беше отпаднала по вносител и същевременно тази точка остава и като мерките, тоест остава единия път в принципите и единия път в мерките.
Имаме ли други предложения?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлага нещо, но да вземе да продължи изречението, което миналия път много дискутирахме – „връщане от местата, откъдето са взети“.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Прегласуваме отделни текстове. Текстът, който е пристигнал от вносителя няма връщане – кастрирай и върни, няма тук такъв текст.
Професор Бъчварова, щом не харесвате предложението на Желев, тогава остава т. 1 и т. 2, като т. 1 е „Постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните“ и т. 2 си остава каквато е и край. Текстът е същият, какъвто е на Министерски съвет, не правим преномерация. Предложението е на Румен Христов. Съгласни ли сте така?
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Просто едно редакционно предложение. Това подобряване на хуманното отношение всъщност е по-ясно казано, равенство сложете срещу подобряване. Защото какво значи подобряване на хуманното отношение? Това значи опазване здравето на животните и цитирам мотивите към проектозакона на Министерския съвет – „и спазване на принципите на хуманно отношение към тях“. Това е хуманното отношение, защото подобряване – какво значи подобряване? Искаме нови членове да прибавим към Закона за защита на животните за още едно стъпало на хуманно отношение. Тогава конкретно да ги кажем. По-ясно е, разбирате ли, така някак си се размива това подобряване, пожелателно. Докато тук е конкретно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля ви, прегласуваме само няколко текста, които по редакционни причини ги внасяме отново. На предишното заседание на Комисията по земеделието и храните ви обясних, че след като бъде публикуван законът ще имаме нови предложения, свързани с текстове, които бяха отхвърлени мои и на господин Кънев и на други колеги, предвид на това че не кореспондират с текстовете, които обсъждаме в момента. Ако това не ви хареса при следващата промяна в законопроекта, която ще бъде много скоро, тогава да сменим. Сега да не го пипаме текста, да го оставим такъв и да мислим за бъдеще.
Предложението за запазване на текста на вносителя, който направих преди малко по отношение на чл. 40а, ал. 1, т. 1 и 2.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 13, въздържали се – 3, против – няма.
Точка 3 няма, точка 2 си остана.
Параграф 3.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На мен не ми стана ясно като го гласувахте така спонтанно, вие казвате, че управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Кой е тоя ефективен начин? Кастрират го. И къде отива след това? Защото ако го върнете там, откъдето сте го взели, то си пази периметъра и там не нахлуват нови, които пак трябва да ги кастрирате и перпетуум мобиле продължава с последните думи. И за всичко това се изразходват държавни бюджети, общински бюджети и много пари. Така че думата „ефективно” е много важно как го разбирате. И понеже вие го гласувахте аз се въздържах, оставам скептик, а вие сте убедени в нещо, в което не знам дали знаете добре.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: И аз сега ще подходя формално към случая. Работната група не го е предложила текстът. Министерският съвет който е съгласувал текста с всички министерства и заинтересовани институции не го е предложил. На първо гласуване не сме го предложили тоя текст, на второ гласуване, когато променяме само няколко текста, го предлагаме като ново предложение, значи след като не е минало през работна група, Министерския съвет, Министерство на земеделието и храните и така нататък, смятам че не може да го предлагаме, сиреч ако го предложим, предлагам да го гласуваме дали ще го подкрепим, или не. Ние го отхвърлихме всъщност предния път.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Виждам, че нашето предложение, което сме направили е прието т. 4 – „Мерките за подпомагане и изграждане регионални приюти“, но погледнато в националната програма, където вие имате дейности, които трябва да бъдат изпълнявани, редно е да бъдат изброени по начина, по който са, изведнъж това – „Мерките за изграждане на приюти“, остава някак си извън обхвата на тази национална програма. Искам да си оттегля това предложение, да го оттеглим с колегите. Оттегляме т. 4 от предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваното предложение не можем да го оттеглим. Ще го подложа на гласуване. Правите ново предложение, така ли? Правите предложение за оттегляне на предложението и ще го подложа на гласуване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е т. 4.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: „Мерки за подпомагане изграждането на регионални приюти за безстопанствени животни“. Добре. Тоест, ние ликвидираме приютите – всички приюти. Регионалните, а общинските?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Общинските са по закон, регионалните отпадат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз съм склонен да заменим регионални с общински. Е, как не. Добре, вие с този текст ликвидираме приютите,така да се каже.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Правим ги 200 и кусур, вместо 30 примерно. Това беше идеята.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Има място в програмата първо, и освен това общинските приюти съществуват.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Дебатът за това къде трябва да бъдат приютите – при природозащитните или при общините, в момента няма да го водим.
Марта Георгиева – общински съветник.
МАРТА ГЕОРГИЕВА: Много благодаря за вниманието.
Въпросът тук е, че националната програма е за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и всъщност приютите не са такава мярка, която спомага за овладяването на популацията на безстопанствените кучета. Те си остават по закон там чл. 41, чл. 47. Никой не ги пипа. Въпросът е, че при овладяването на популацията нямаш работа да даваш пари, да се създават регионални приюти като част от мерките за овладяване. Това е следващ етап. И даже аз тук съм си принтирала на БАБХ едни отчети по изпълнението на предишните програми, където примерно те много ясно казват какви са сега проблемите, ето примерно – „Тъй като масово в страната уличната популация не е намалена достатъчно, за да позволи прибирането им в приюти, нито има достатъчно в приютите места, включително за момента, тук това налага удължаване на този срок от § 5“. Става въпрос, че констатацията е, че, първо, трябва да се намали достатъчно популацията и после да се настанява и тогава да се подпомага изграждането на тези регионални приюти. Не е мярка за намаляване, самият приют не намалява. Защото ако не си спрял притока, ти тук ги прибираш, то пак се пълни. И така вече и държавните пари…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Напълно съм съгласен, че това не е мярка за намаляване на популацията. Какво ви преча приютите при положение, че има национална програма за намаляване на популацията? Какво ви пречат приютите? Какъв е проблемът с приютите?
МАРТА ГЕОРГИЕВА: Не е мярка за намаляване на кучетата, и това е често срещана грешка на общините. Те почват да ги прибират в приюти без да са спрели притока, то пак се пълни и изведнъж имат много обществени средства за издръжка на приютите и същата популация навън. И това е наливане от пусто в празно. Целта на тази национална програма е да спре точно това, да каже какви конкретни мерки се взимат за овладяването на популацията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Когато кучетата отидат в приюта не се ли кастрират задължително?
Заповядайте.
ЛОРИТА РАДЕВА: Наличието на приюти на територията дали ще бъде на една община, или като регионални приюти за няколко общини, тогава когато както проф. Бъчварова при предишното ви обсъждане постави въпроса какво правим с онези общини, които нямат достатъчно средства в общинските си бюджети, за да извършат тази мярка да осигурят място, където да бъдат настанени кучета, които не могат да бъдат върнати по места, по силата на чл. 47 и чл. 48 на Закона, който си остава да действа, независимо че вие въвеждате изменение в част от неговите текстове. Дали отделната община, дали група общини чрез регионален приют – това вече е въпрос на тълкуване, в зависимост от финансовите възможности на общините, но място където да бъдат настанени кучета, за които не могат да бъдат върнати по места е задължение и общината трябва да го направи, това е нейно задължение по чл. 41. Това не отменя принципа „кастрирай и върни“. Задължението, за да се опазят местата, така както подчерта господин Божинов, от нахлуване на нови кучета, които не са кастрирани, които са привнесени към дадената територия, си остава през принципа „кастрирай и върни“. Нито една от общините, ако си е позволила да не прилага този принцип, не е изпълнила законодателството такова, каквото е прието на национално ниво. Ваше мнение – на законодателя, е дали да остане т. 4, аз нямам право да се намесвам в тази материя, но фактът че съществуват приюти не променя съществуването на програмата и на принципа „кастрирай и върни“.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Както правилно отбеляза госпожа Радева, тя цитира чл. 41, където става въпрос за приюти, никой не изхвърля изграждането на приюти в закона. Има го в чл. 41, както тя цитира. Така че не е необходимо да го залагаме и в чл. 40, който касае националната програма.
Друго нещо. Нека забравим това определение „регионални приюти“. Казахме го миналия път, повтаряме го и сега. Това означава, че слагаме кръст на осиновяването на кучетата. Какво искаме да направим? Да затрупаме общините с кучета, които общината трябва да издържа с нашите пари на данъкоплатците. Слагаме кръст на осиновяването. Кой нормален човек ще отиде на 50 км да осиновява куче от кучкарника? Няма да стане. Ще си купи там някакво куче за 20 лв. и няма да отиде да осинови.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, община която има малък бюджет и няма възможност да поддържа приют, какво прави? Какво прави, когато общината няма средства, да си изгради самостоятелен приют?
Предложението на проф. Бъчварова беше много логично. Там където общините нямат финансова възможност и там където в тези общини има малко на брой кучета и не си струва да имаш отделен приют, правиш регионален приют за домашни любимци.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Малките общини нямат смисъл някъде да настаняват щом са малко кучетата. Намират им осиновители и готово. Сега ще ви кажа как става. През 2004 г. когато правихме проект в община Елин Пелин и кастрирахме и домашни женски кучета, защото бездомните не идват от луната, те идват от безотговорното отношение към домашните. Тогава идваха собственици да ни молят откъде да си вземат кучета. Това ще се получи и с малката община.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Община Сливо поле е много малка, тя е в Русенска област и има около 30 кучета, предлагам ви да им намерите осиновители. Аз ще ги докарам от гр. Русе до тук. Ще ги докарам лично аз.
АКСИНИЯ БОСНЕВА: Веднага, ако кметът е изпълнил закона и са регистрирани всичките домашни кучета, той контролира популацията и там няма изхвърляне на малки кученца. Веднага ви поемам 30-те кучета. Даже ще си ги настаня на собствени разноски.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прекратяване на дебата.
Господин председател, предлагам да прекратим дебата. Работим редакционно, има тук-там неща, които трябва да поправим. Мисля, че трябва да приключим този дебат и да вървим по същество.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Процедурно предложение на народния представител Цвета Караянчева, който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гласуваме цялостния текст на § 2 с направените преди малко предложения по отношение на ал. 1, а именно връщаме текста по вносител. С това предложение за цялостния текст на § 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 3.
Промяната е само във връзка с редакция.
Който е съгласен с редакционната поправка в § 3, който става § 4 и текста, който е пред вас, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 4.
Редакцията е във връзка с предложението на проф. Бъчварова. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция. Става дума за чл. 69. След думите: „Кмет на община, който не организира изпълнението и това, което е коригирано на програмата и плана по чл. 40, ал. 3 се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата е в троен размер”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Нов параграф 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 6. Работната група подкрепя текста на вносителя отразен на систематичното му място в новия § 8, който преди малко гласувахме.
Който е съгласен с този текст да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 7. Редакционната промяна се налага поради промяна в § 1. Предложение нямате.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 8.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Тук обаче пак във връзка с това, което направихте и гласувахте за чл. 40, ал. 2 за наредбата на министъра, тя вече няма да влезе шест месеца преди националната програма, трябва да влезе най-малко заедно с нея. Трябва да направим редакция, че трябва поне да бъде в срока на приемане на националната програма. Нали искахте наредбата да се приема преди националната програма? В случая трябва да стане:
„В шестмесечен срок от влизането в сила на закона:
а) Министерският съвет приема националната програма;
б) министърът на земеделието приема наредбата по чл. 40, и ал. 3 става пак ал. 2.“
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Напълно съм съгласен. Може ли да няма шестмесечен срок, изобщо да няма срок? Шестмесечен срок от влизането в сила на закона. Министерският съвет приема националната програма.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: „а) Министерският съвет приема националната програма; б) министърът на земеделието и храните издава наредбата“... Ал. 1 само ще се редактира, ал. 3 става ал. 2 с този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, разбрахте смисъла на промените, предвид на това, че трябва да имаме интеграция на ал. 1 и ал. 2, аз предлагам да гласуваме текста, който коментирахме в момента и да упълномощим нашите референти да направят компилацията между ал. 1 и ал. 2. Бързат ли?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Само ако министерството реши да приеме наредбата. Да има някакво време за наредбата след приемането на националната, да остане. Шестмесечен да бъде националната, а до края на годината наредбата. Ако искате просто да разменим ал. 1 с ал. 2. Добре, ще обърнем просто ал. 1 с текста на ал. 2, ал. 2 с текста на ал. 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо е програмата, след това ще приемаме. Последното предложение е да обърнем нещата и да сложим първо повече време за програмата, но даваме право на референтите да ги оформят нещата заедно с министерството. Текстът само ще бъде разменен.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: На вас ви остават два месеца да направите наредбата, а на тях им остават четири месеца да приемат програмата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, природозащитници, така става ли? Добре.
Който е съгласен с това предложение, с пълномощията да бъде оформено от референтите, заедно с Министерство на земеделието, като смисълът не трябва да се променя, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Точка 3 – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от проф. Иван Станков на 6.04.2016 г.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващата точка от дневния ред – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от проф. Иван Станков на 6.04.2016 г.
Заповядайте, проф. Станков. (Реплики.)
Колегите са запознати с внесеното предложение от проф. Станков, не искат да има дебат. Предлагат да подложа на гласуване предложението на уважаемия професор.
Който е съгласен с предложението за промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 654-01-48, внесен от проф. Иван Станков на 6.04.2016 г., моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Точка 4 – Среща с новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Среща с новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Уважаеми колеги, заповядайте на микрофоните.
Господин Русалов, заповядайте. Моля да представите новото ръководство.
СВЕТОСЛАВ РУСАЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук сме днес, за да представим новото ръководство на Националната асоциация на зърнопроизводителите, както и нашите цели, които сме си поставили да преследваме.
За вече почти десетгодишната си история Националната асоциация на зърнопроизводителите извървя дълъг път на развитие, реформиране и прогрес и днес можем да кажем, че тя е една изключително демократична и прозрачна браншова организация, извоювала с принципност и последователност на своите действия, своя заслужен авторитет.
На 10 март, тази година в Стара Загора беше проведено редовно Общо отчетно-изборно събрание, на което беше избран нов председател Светослав Русалов, в мое лице, и заместник-председатели госпожа Мариела Йорданова, господин Димитър Мачуганов, господин Георги Милев и господин Костадин Костадинов. Изпълнителният директор остава госпожа Наталия Тодорова. Дейността на председателя и заместник-председателите се подпомага от Управителния съвет на организацията. В този Управителен съвет влизат председателите на регионалните структури на Националната асоциация, членове на Националната асоциация. Те заедно с нашите председатели формират специализирани комисии, които подпомагат дейността на Управителния съвет. Специализираните комисии са Комисия по законодателство и инициативи, Комисия по поземлените отношения, Комисия по европейски и национални инвестиционни програми и Оперативна комисия по земеделски въпроси. Нашите председатели са председатели на тези комисии. В дейността на комисиите ще привлечем и нови експерти, които да подобрят експертността на нашите предложения и становища, които предлагаме към законодателните инициативи и по този начин искаме да подобрим и диалога, който извършваме с изпълнителната и законодателната власт.
Относно нашите цели, които сме си поставили, ще ви запознае госпожа Мариела Йорданова.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Господин председател, господа народни представители! Целите, които сме си поставили, са във връзка и със досегашната ни работа – да утвърдим мястото на зърнопоизводството да защитим нашия бизнес, да постигнем целите, които са следните: да заемем достойното си място и да му извоюваме достойно финансиране, защото за съжаление през последните няколко години и то по-специално в новия програмен период на Обща селскостопанска политика 2014-2020 г. зърнопроизводството не е приоритет. То се нуждае от инвестиции, то се нуждае от развитие, разбира се, това е и наша заслуга зърнопроизводството да е добре структуриран, печеливш и работещ бизнес.
При разпределението на новата общо селскостопанска политика по Първи и Втори стълб ние ще работим за навременното изплащане на средствата по директните плащания, зелените плащания, всички схеми по Първи стълб. Поставили сме си амбициозната цел средствата, разпределяни по Втори стълб на Общата селскостопанска политика да бъдат справедливи, да бъдат прозрачни. Ние ще вложим много усилия, вече го правим за контрол на изразходването на тези средства. Не харесваме правенето на проекти, финансирането на проекти заради самите проекти. Има много грешки в структурирането на Обща селскостопанска политика по Втори стълб и към момента усвояването на средства при отворените приеми не сме убедени, че ще бъдат достатъчно работещи като устойчив бизнес, устойчиви проекти, които да останат във времето.
Ние работим в конструктивен диалог със структурите на Министерството на земеделието и храните. Надяваме се и с Комисията по земеделие и храните, за да се промени тенденцията и разпределението на средствата да бъде направено по този начин, че да остане след инвестицията устойчив, работещ бизнес и да има работни места.
Ако Законът за браншовите организации, връщам се на нашата болка, беше приет много преди приемането на правилата за Общата селскостопанска политика, щеше да има един много добър анализ с идентифициране на проблемите, с отчитане на грешки в предишен период, и ако бизнесът беше участвал, браншовите организации бяха участвали с добра представителност, с легитимност, голяма част от проблемите, които констатираме сега нямаше да ги има.
Вече казахме, че сме много демократично организирана структура и вземаме трудно решенията си, но пък устояваме с всички сили и средства – виждали сте ни и по площадите, интересите си, но сме готови и вече претендираме до доста опитност и в конструктивни диалози и предложения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще ви дам думата, само една реплика към госпожа Йорданова. Желанието ви беше свързано доколкото знам във връзка с това, че проекти, които се случиха при вас и благодарение, на които вие сте една от най-добрите организации не само в България, но и в Европейския съюз е, че бяха много отдавна и техниката остарява вече. Вие затова искате да бъдете включени в новия програмен период, така ли?
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: Наредбите, които са разписани по 4.1 и 4.2 и ранкинга, ние всъщност нямаме достъп, защото не отговаряме на условията за тези средства. Желанието ни беше да има в тази Обща селскостопанска политика в мярка 4.1 един гарантиран прием, с гарантиран бюджет, който да бъде за земеделска техника.
Ние инвестирахме през периода 2007-2013 г. и преди това по САПАРД. Нормалната амортизация на една селскостопанска машина е 5 години. Те вече се амортизираха и проблемът е, че ние не сме конкурентноспособни на европейските земеделци, защото наситеността на селскостопански машини в Европа е далеч по-високо, отколкото е в България. (Реплики.) Ние на общо основание се конкурираме, а не се класираме. Заради ранкинга.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, първо, поздравление, затова че сте получили доверие, за да ръководите тази организация.
Второ – респект от вашата самоорганизация, експертност и умения да дефинирате и преследвате своите интереси. Това е всичко достойно за уважение.
Този въпрос, който ще ви поставя, не съм го измислил аз, а много добронамерени хора в територията на страната като се срещат с народните представители изказват следната мисъл: селата и обезлюдените райони няма да се възродят, тенденцията на обезлюдяване няма да се пречупи и принаден продукт добър за страната от общото земеделие няма да се получи, ако тези хора, тоест вие, не се самоорганизирате и кооперирате, за да затворите веригата от зърнопроизводство, животновъдство, преработка и тук да остане в България този принаден продукт, който излиза. Ето затова искам да ви попитам: мислите ли върху тази работа? И тогава и програмата ще настроим и ресурс към вас ще насочим, но България се нуждае от вас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, първо, да честитя избора на новото ръководство на Асоциацията на зърнопроизводителите, да пожелая успех и да изкажа моето мнение по отношение на това, което казахте за несъгласието за начина на определяне на критериите и ранкинга на основните програми по Втория стълб – Програмата за развитие на селските райони с Мярка 4.1 и 4.2. Искам да ви кажа, че аз съм категорично и съвършено несъгласен с това, което вие изказахте като позиция и докато съм народен представител ще подкрепям позицията на Министерството на земеделието и храните и политиката, която провежда във втората програма за развитие на селските райони и по отношение на ранкинга за двете основни Мярки 4.1 и 4.2., където има най-много концентриран ресурс, а именно да се даде приоритет на четирите вазивни сектора, за сметка на зърнопроизводството.
Това, което мога да ви кажа, не знам вие като асоциация дали сте се запознали с доклада на Европейската комисия по отношение на първия програмен период, а и първата програма, категорично там имаме най-голям стълб на инвестиции в земеделска техника – 89% ръст на инвестициите в земеделска техника от началото на 2006 г., когато започва, говоря за брутен вътрешен продукт за сектор „Земеделие”. В процентно отношение в брутен вътрешен продукт. Това, което е интересно е, че всичките инвестиции, които са направени в тази приоритетна сфера зърнопроизводство в първия програмен период, не са довели нищо в общия обем на брутния вътрешен продукт в сектор „Земеделие” с изключение на субсидиите, които сме взели по Ос 1, а именно преките субсидии. Това е маржът, който се е вдигнал от цялата тази инвестиция, която е направена от програмата „Развитие на селските райони”. Това е с точни данни, това е официален документ от доклада на Комисията.
Същевременно там виждаме много ясно и точно, което се наблюдава, спад с 59% на общата популация на животни в България от началото на 2006 г. за сметка на края на първата програма 2013 г., сиреч, оттук нататък ние трябва да направим всичко възможно, за да се даде възможност именно на тези уязвими сектори, които са претърпели или са били необлагодетелствани от първата програма, за да дадем възможност да наваксат и именно те да дадат възможност да се вдигне общата ставка или общия обем на брутния вътрешен продукт в сектор „Земеделие”, защото те ще създадат продукт, който вече е готов за пазара, а не да произвежда суровина.
Другото, което искам да кажа в подкрепа на това, което каза колегата Божинов. Приоритетите на тази Програма за развитие на селските райони дава възможност вие да дадете и увеличите вашата земеделска дейност като инвестирате в приоритетните сектори. По този начин тогава вие ще можете да намерите пазар на своята суровина като я преработите вече в краен продукт и да намерите възможност да реализирате тази суровина. Защото в момента ние изнасяме зърно, изнасяме суровина за големите пазари. Добавената стойност на базата на брутния вътрешен продукт на базата на населението е нулева. Какво печелим? Падна хляба, цената на хляба паднала ли е, за това че инвестираме толкова в сектор „Зърнопроизводство”? Не! Какво печелим? Направихме едни големи арендатори с по 600-700 декара и това е. Какво направихме? Нищо. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, благодаря.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
МАРИЕЛА ЙОРДАНОВА: По отношение на преструктурирането, както вие казахте, затваряне на цикъла. Точно и във връзка с вашата констатация, господин Андонов, да, трябва да има приоритетни области. Тези четири сектора наистина са много уязвими и наистина имат нужда от подкрепа и приоритети. Ние не сме срещу това те да имат приоритети. Трябва да имат, но не за сметка на зърнопроизводството. Няма нужда да затриваме един отрасъл, за да развиваме друг.
Чудесно е да се преструктурираме и да затваряме цикъла, но ние правим опити в тази посока. Нещата тръгват и спират до пазара. Тук, на масата които сме, има и много други колеги, се занимаваме и с друг вид бизнес в растениевъдството. Ние имаме и животни. Имаме овощни градини. Занимаваме се и с много други неща в селското стопанство, включително и услуги, свързани с растениевъдството. Но да ви кажем ли че дотук тези дейности са губещи. И знаете ли кой ни е най-големият проблем? Ще ви изненадаме – липсата на квалифицирана работна ръка. И тук става въпрос не за възможности, а за заплащане, да инвестираме – инвестираме, не става с пари, няма ги хората. Интересно е да се живее в София, да се излиза в чужбина, не да се работи на село. Това ни е изключително голям проблем. Единствената сигурна работна ръка при големите зърнопроизводители, както казвате, вече и при малките са нашите деца и семейства. Те са ни сигурната работна ръка. Така че ние сме единствения бранш, който не генерира високо квалифицирана безработица. Нашите села са обезлюдени, да, но нашите деца са при нас. Така че ние сме заложили всичко и сме длъжни да успеем.
По отношение на брутния вътрешен продукт, че не се е увеличил, можем да направим сравнение с цените през последните години, дори тази година към момента нашите приходи през 2015 г. са с 25% по-ниски в сравнение с 2014 г. Това е общата конюнктура и поради общата конюнктура ние сме длъжни да запазим и да разработим и развием инвестициите си, така че това са нашите цели, а държавната политика е друго нещо и ние в партньорство ще я коригираме.
ДИМИТЪР МАЧУГАНОВ: Ще си позволя да добавя. Господин Андонов, леко ме засегнахте като казахте зърнопроизводството е единственото, което носи свежи истински пари. Имаме положително търговско салдо. Помислете малко колко са – колегите от туризма и ние зърнопроизводството. Помислете колко средства се наляха от чувствителни сектори и какъв е ефектът, колко национален бюджет се наля. (Реплики.) Кога ли? По времето на господин Найденов още. Първите наливания на средства. Така че недейте с лека ръка да казвате.
Най-важното, ние апелираме към вас и ви подсказваме, че има голям проблем с програмата и тъй наречените чувствителни сектори. Жълти кивита, ние сме раят на биологичните култури, на орехите, на аспержите, на брюкселско зеле. Погледнете за какво става въпрос, кажете това ли ще донесе свежи пари в държавата, ще направи добавена стойност?
Да не забравяме още нещо. Най-големите играчи и най-големите икономики в света търгуват със зърна. Ние търгуваме със зърно. Тук припознавам начина на говорене на господин Дянков, че сме бананова република. Ние търгуваме със суровина, която е определяща структура на световната. Така че недейте с лека ръка – няма как да направим брашно и да го продадем в Китай или в Северна Африка или да го продадем в Испания.
Нека да бъдем откровени. Въпреки всичко ние се справяме повече отлично, при положение, че нямаме инфраструктура. Така че проблемите са много и е хубаво да направим един дебат с вас и да обясним докъде стигат нашите възможност.
Аз самият имам животновъдство – господин Станков е до вас. Защо не разширяваме животновъдството? Аз не мога да намеря кой да гледа животните. И да ви кажа ли – вземат почти вашата заплата в провинцията. Така че заповядайте, за да видите как се справяме ние. И ние сме хората с потенциала, които можем да усвояваме европейските средства и да разширяваме стопанствата си. Но няма да се получи, по простата причина, че аз не мога да се конкурирам с колегата от Анталия, като на минус 26 градуса в Централна и Северна България паля и горя най-скъпата газ в Европа и се мъча да произвеждам краставици. Затова си закрих оранжериите – казвам го в прав текст. Има неща, които са ни дадени и не можем да ги имаме. Помислете, ако трябва ние за втори път имаме спор с вас, покрай нивомерите беше първия път, но е хубаво да поговорим и да изчистим нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, искате ли думата?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз не мисля че сме загърбили сектор „Зърнопроизводство”. Единственият проблем е в Мярката 4.1 и 4.2. и ранкинга. Вие получавате абсолютно същата подкрепа, която получавате по първи програмен период, даже повече. Националната подкрепа си е абсолютно същата. Но за сметка на това, субсидията, която получавате от Европа е по-голяма от това, което е преди.
Направихме всичко възможно в парламента, наистина взима реални бенефициенти на европейски средства по Ос 1, които имат правни основания. Има преразпределение, сега ще го вземете вие. Единственият проблем е Мярка 4.1 и 4.2. В предния програмен период наистина се наляха, ако мога така да кажа грубо доста пари, затова че се обнови автопаркът на земеделците, най-вече на зърнопроизводителите. Сега наистина трябва да се даде възможност тези две мярки 4.1 и 4.2. за тези уязвими сектори, за които говорите вие.
Вие говорите за зеленчукопроизводство и за оранжерии, но това не мога да го кажа за Петрич. В Петрич има перфектни дадености, Южна България има перфектни дадености. За животновъдството имаме перфектни данни, знаете го много добре. Затова трябва време и аз мисля, че програмата на правителството и приоритетите, които са заложени по отношение на Програмата за развитие на селските райони, са правени и ще ги подкрепяме винаги. Знаете много добре, това, което се направи в ранкинга, сега пак е във ваша полза в 4.1 проекторанкинга или това което се дебатира. Не намалиха инвестициите от 500 хил. за зърнарите, за техниката, обаче намалиха от милион и половина на другите четири сектора. Знаете го много добре. Всичко възможно се прави.
Аз ще го поставя на тема в комисията, така зададена програмата има възможност в този прием да се изразходват целия бюджет на 4.1. (Реплики.) Защо, да? Защо, при положение че имаме четири развити сектора ние трябва да направим всичко възможно в един прием да се изразходва целия проект? (Реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Изиграхте ролята на Спешна помощ, между другото, за което ви благодарим.
Господин Андонов иска да каже, че ние нямаме нищо против сектор „Зърнопроизводство”, но смята, че приоритетите, които са дадени са правилни от гледна точка на това, че бяха загърбени тези подсектори. Идеята е по какъв начин да получат и зърнопроизводителите нещо от новия програмен период. Това е дебатът.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ РУСАЛОВ: Много е важно, освен това че желаете тези приоритети да се подпомагат и както господин Андонов каза, че това е политиката. Трябва да се правят периодични анализи. Анализът показва, дали това е политиката, или не е това и дали работи. В списъка с приоритетните култури са аспержи, брюкселско зеле, савойско зеле, жълто киви. (Реплики.)
Хайде, да работим с цифри. Националният статистически институт изкара цифри преди 20 дни. Между 2014 и 2015 г. са внесени 232,5 милиона тона пресни зеленчуци повече от 2014 г. Ние сме нетни потребители, не сме износители на пресни зеленчуци, така че наливат се пари още от времето на министър Найденов и резултатът е нулев. Отрицателен е резултатът. И вместо да продължават да се наливат пари в сектори, които няма да доведат до положителен ефект, то не трябва да съсипваме нещо съградено.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: 89% инвестиции в автопарка, навсякъде има отрицателно салдо в другите сектори и сектор „Земеделие” и увеличението на брутния вътрешен продукт в сектор „Земеделие” е равностоен на преките инвестиции по Ос 1 – това е. Ако вие ми кажете, че с тези инвестиции ще допринесете за увеличаване на брутния вътрешен продукт, окей – няма проблеми. Това са цифри. Програмата 2007-2013. Анализ поръчан от Европейската комисия, независим одитор. Ето има, ако искате мога да ви я дам, да се запознаете и вие. Този анализ показва, че ние сме нетни производители на суровина, а не сме производители на продукт. И затова тези четири сектора, които са уязвими и са поставени от първата програма, сега ще получа подкрепата на тази програма. Това е политиката на министерството и аз я подкрепям, за да може, това, което имаме от вас като вече създадена база, на инвестиция, да получи възможност за реализация и преработка в краен продукт. Това е целта. И не си мислете, че само аспержите и други са...
Подкрепям ви напълно за това, че трябва в тази програма да се контролират пряко реалните инвестиции по тези приоритетни сектори. Това е важно и ви подкрепям напълно на 100%, за да може кухите, неефективни инвестиции по тези четири приоритетни оси да не се реализират и да не получат подкрепата и на европейците и на българите.
СВЕТОСЛАВ РУСАЛОВ: Само да уточним, че по Мярка 4.2 нямаме възможност за преработване на зърно. Няма тази възможност. Не можем да го направим. Суровина можем да изнасяме. Така е написано програмата. (Реплики.)
Кога ще направите следващия анализ относно приоритетните сектори зеленчукопроизводство, овощарство, за да може да се види ефектът от наливането на парите?
Благодаря ви много затова, че имахме възможността да се представим и ще бъдем доволни, ако можем да организираме един наистина широк дебат и да поставим нашите цели и проблеми.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз благодаря също за възможността да се запознаем с новото ръководство на най-авторитетната и най-старата асоциация. Много ви моля утре на дебата, който предстои, да получим една подкрепа на този законопроект, така че това е трети опит в трето Народно събрание да прием Закон за браншови организации. Няма да ни е никак лесно, утре около 100 души са заявили участие в този дебат, но така като хора, които имате отличния опит да убедим останалите колеги, че това, което се прави е стъпка в правилна посока.
СВЕТОСЛАВ РУСАЛОВ: Благодарим и ние за вашата подкрепа, ще получите и вие нашата.

Точка 5 – Изслушване на представителите на производството на зеленчуци в оранжерийни условия.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следваща точка – Изслушване на представителите на производството на зеленчуци в оранжерийни условия.
АТАНАСКА БЯЛКОВА: Атанаска Бялкова – в ръководството на оранжерийни производители съм.
Виждам, че сте много изморени, аз се изморих само да ви слушам, но вие как издържате не знам. Аз ще ви говоря само за един проблем. Няма да ви занимавам с нашите проблеми, вие ги знаете. Става въпрос за споразумението преди две години. Знаете го проблема от вашите колеги. Трябваше да вземем 7 милиона 907 евро, а ни дадоха 2 милиона и половина.
Направо ви казвам, поставихте ни на колене, не знам кой го измисли това, как стана. За първи път се срещам с хора като вас, малко съм притеснена. Просто ви казвам плаче ми се – извинявам се, че съм в този вид, от оранжерията идвам тук. Много ви моля, вижте това споразумение. Ужасно е. Разбирате ли?
Всъщност нашите пари отидоха или в зеленчукопроизводството или в овощарството. В момента се притесних и не си спомням точно къде отидоха. Вдигнаха с 10 лв. тези декари, а нас ни отразяха пет пъти. Разберете ако по пет пъти на вас някой ви вземе от заплатата, как аз да вдигна на работника заплатата, как да си платя горивото. Просто е ужасно.
Мисля, че има някакво лично отношение на министърката и на заместник-министъра Грудев. Има един наш колега, който знам, че много се репчи, но нали не може заради един човек да имат лично отношение към нас. Той като е изнервен и избухва, не е лош човек, но много ви моля, вижте го това споразумение. Имаме намерение да пишем в Брюксел, сериозно ви говоря, отчаяни сме, на колене сме. Виждате че секторът загива, вижте си статистиките.
Една проста статистика. Влезте в един супермаркет, нямам нищо против никой сектор, според мен страшно много пари се наливат в животновъдството, нямам против тях, вижте колко българско сирене има, колко българско мляко и вижте колко български зеленчук има целогодишно. Това са простички неща. Това исках да ви кажа. Ние сме производство, където поддържаме над 15 хиляди човека целогодишно. Ние плащаме заплати, плащаме осигуровки, ако трябва вижте и със Социалното министерство да ни отпуснат някакви работници в земеделието. Не само да ги пускат по кметствата, и да се моткат с някакви метлички там. Има проблем с работната ръка, но не съм дошла да ви пълня главата. Това се знае. Всички хора ви го казват. Въпросът е да ни върнете тези 5 милиона. Казвам ви – отвратително е.
Кажете аз как да съм конкурентноспособна с животновъда? Той на 100 крави има двама човека. Аз на 10 декара имам 15 човека целогодишно. И като ми отрежат и тези пари, аз съм вдигнала заплатите, кажете ми аз как да ги вдигна тези заплати на тия хора, като ми режат парите пет пъти. Нали министър Грудев каза пет пъти ги е вдигнал, пет пъти ги е вдигнал от Стълб 1. Но всъщност ние имахме от национални доплащания три години и изведнъж махат националните доплащания и ние увисваме.
Значи чета статия, Цветан Димитров казва: „Ние подпомагаме животновъдите между 30 и 50% от разходите. Зеленчукопроизводството – 20%“, а ние 2-3%. Пълен смях. Болно ми е, направо ми се плаче. (Реплики.) За мен това е лично отношение на министърката и на Грудев. Няма да ви занимавам, знаете ги всички проблеми. Колегите също казаха за работната ръка.
Искам да влезете в търговския регистър, за да видите ние какви пари плащаме. Влезте в един оранжериен производител в търговския регистър. Какви данъци плащаме. Аз имам разход на 1 декар 17 хил. лева, а взех 1000 лв. Само една проста статистика. Друго няма какво да ви кажа. Много ви моля. Това са 5 милиона, не са 50. На тютюнджиите дадоха. 5 млн. 200 евро. Разбирате ли? Затова съм дошла. Другите проблеми можем пак да направим дебат. Не искам да ви бавя, виждам, че сте изморени, много ви моля.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да се опитам да отговоря. Аз правих среща с новото ръководство на вашата асоциация. Разговарях с господин Грудев и госпожа Танева. Там разбирането е по-друго, при вас проблемът действително е много осезаем, защото ако говорим за намаляване, примерно ако 5 милиона ги разхвърлим на колегите, които се занимават със зърнопроизводство, на декар ако падне 5 лв. не се усеща, а при вас от 5 хиляди станаха 1000 действително, но пък имаме едни забележки от страна на Брюксел, които третират оранжерийното производство като промишлено производство и само България, Румъния и още една-две държави сме постигнали някакъв консенсус и съгласие за подпомагане на този отрасъл.
Препоръчвам ви, говорил съм пак ви казвам с министър Танева и с господин Грудев, новото ви ръководство да направите среща с тях, да поговорите още един път. Знам за това браншово споразумение. Чел съм го, то е написано на ръка, но няма никакво значение, вие имате постигната договореност помежду си. Диалогът не го прекъсвайте, няма някакво лично отношение, просто така се е получило, а не защото някой някого мрази. Няма такова нещо. Поискайте среща, новото ръководство.
АТАНАСКА БЯЛКОВА: Ние сме правили хиляди пъти. Станете ни посредник. Уговорете срещата, ние ще отидем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Тази среща е част от посредничеството ни, така че няма никакъв проблем да разговаряме. Министър Танева беше тук. Ако бяхте дошли по-рано. Няма значение. Така стоят нещата. Потърсете среща, ако не можете да си уредите среща, аз ще се опитам да съдействам за такава.
АТАНАСКА БЯЛКОВА: Благодаря за тази среща. Аз дойдох, благодаря, че ме изслушахте. Приятна вечер ви желая.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, имаше въпрос.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не, нямам въпроси, единствено само мога да им кажа, че така разединени както са сега само в района на Югозападна България има 15 асоциации. Нищо няма да постигнат. Само един не може да бъдете силни. Казвам ви, че това наистина е много важно, което вие не може да постигнете на територията на цяла България.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 17.50 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/