1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
2. Среща-разговор с производители на плодове от област Кюстендил.
3. Обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагане разпоредбите на чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 58


Днес, 8 юни 2016 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния



ДНЕВЕН РЕД:


1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
2. Среща-разговор с производители на плодове от област Кюстендил.
3. Обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагане разпоредбите на чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.


На заседанието бяха поканени:

От Министерството на земеделието и храните:

По т. 1:

- Десислава Танева – министър на земеделието и храните;
- доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните;
- д-р Дамян Илиев – изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните;
- Елина Христова – младши специалист в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, МЗХ

По т. 2:
- Слави Кралев – директор дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, МЗХ;
- Дора Ненова – директор дирекция „Държавни помощи и регулации“, МЗХ;
- Румен Яначков – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации“, МЗХ;
- Мария Стефанова – началник отдел в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“, МЗХ;
- Кристина Йорданова – държавен експерт в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“, МЗХ;
- Емил Миланов – началник отдел в дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“, МЗХ.

По т. 2:
1. Любомир Димитров – управител на Сдружение „Булгар плод“;
2. Ивайло Борисов - управител на Сдружение „Булгар плод“;
3. Петър Паунов - кмет на Кюстендил;
4. Николай Божков;
5. проф. Димитър Домозетов.

По т. 3:
- Стилиян Митев – директор дирекция „Поземлени отношения и комасация“, МЗХ

- Ролф Йохан Кленке – прокурист на „БИОНАТС“ ООД.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум. Предлагам да започнем по дневния ред. Много настоявахте за среща с министър Танева и за блиц контрола. Сега виждам, че половината комисия я няма, нищо че имаме кворум, но се надявам, че колегите ще дойдат впоследствие.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Блиц контрол с министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
2. Среща-разговор с производители на плодове от област Кюстендил.
3. Обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагане разпоредбите на чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Имате ли други предложения към дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.

Точка 1 – Блиц контрол с министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 1 – Блиц контрол с министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Най-голямата парламентарна група – политическа партия ГЕРБ, имате ли въпроси към министър Танева?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нямаме въпроси. Даваме възможност на другите, на опозиционните сили да зададат въпроси, ако имат. (Реплики.) Доколкото знам и другите нямат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Не виждам.
Господин Данев от БСП – лява България, заповядайте господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожо министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към министъра е да получим малко по-реална информация относно стартирането на Мярка 4.1 по Програмата за развитие на селските райони, тъй като много от земеделските производители очакват да кандидатстват с проекти за тази мярка. Знае се, че всички искахме мярката да бъде отворена по-рано. Говори се сега, че от 1 октомври ще стартира, ако можем да чуем малко повече информация, за да запознаем земеделските производители, независимо че вие също провеждате такива кампании и те са наясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, на всички от мен.
Уважаеми господин Данев, със сигурност какъвто и срок в момента конкретен и дата да се обяви, това никой не би могъл да го каже със сигурност. Каква е ситуацията? Мярка 4.1 беше отворена миналата година. До края на този месец ще приключи сключването на договорите с одобрените бенефициенти, които бяха до 39 точки включително. Те на практика имат заповед за одобрение и чисто технически ще приключат до края на месец юни.
След като разглеждахме проектите по Мярка 4.1 още след средата на миналата година през есента, със земеделската общност разговорите тогава, които сме водили, което беше изрично тяхно желание, втория прием по Мярка 4.1 да бъде отворен, когато може да бъде отворен за целия обхват от инвестиции, които са допустими по програмата и съответно по наредбата. Първият прием беше отворен без възможността те да кандидатстват за подкрепа на инвестиции в хидромелиорации.
И ние планирахме в средата на тази година да сме готови с одобрението на нотификацията на Програмата за развитие на селските райони, която нотификация беше обусловена от приключването на консултантския договор със Световната банка за изготвяне на стратегия за хидромелиорации. Това е изпълнено. След това изпълнение следва да се изпълнят още няколко предварителни условия, за да бъде одобрена от комисията нотификацията, която позволява подкрепа на инвестиции в хидромелиорации. Едно от тези условия е и измененията в Закона за сдруженията за напояване, което в момента е в процедура. Това също е условие тази нотификацията да бъде одобрена.
За съжаление към момента нямаме постигнато съгласие или единомислие относно темата за приемане плановете за управление на приемането на речните басейни и статуса на водните тела. Тези планове се приемат от Министерство на околната среда и водите. Ние се опитваме както този понеделник, така и другия понеделник ще имаме нова комуникация с комисията да я убедим, че, първо, има действащи стари, и второ, ако те не се одобряват от комисията, докато изтекат всички процедури ще бъдат одобрени и ние ще спестим този срок, но всичко в крайна сметка е решение на комисията.
Вторият прием с целия остатъчен бюджет така, както сме го анонсирали, а и на практика беше прието от земеделската общност да се направи по този начин, е след одобрението на тази нотификация от комисията, като е много интензивна комуникацията относно допустимостта за подкрепа на инвестиции в хидромелиорациите. И тук говорим само за частните бенефициенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, доволен ли сте от отговора?
ДОБРИН ДАНЕВ: Аз съм доволен от отговора. Общо взето очаквах този отговор да получа, тъй като е ясно, че промяната на Закона за сдруженията за напояване е съществено условие, за да може да бъде одобрено от Европейската комисия и да стартира 4.1. Да се надяваме, че това ще се получи и в началото на есента да стартира Мярката с приемане на нови проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Между другото само да кажа, колегите са запознати, госпожо министър. В съвсем оперативен порядък ние направихме промените между първо и второ гласуване.
Благодаря на всички колеги, включително на опозицията, за оперативната работа и очакваме, ако всичко е наред, другата седмица да гледаме на второ гласуване Закона за водните сдружения, да изпълним и второто условие.
По отношение на това, което чакаме за четирите басейнови дирекции от страна на Министерството на екологията, да търсите някакъв диалог с Брюксел. Аз приветствам подхода да изчакаме възможността Мярката да бъде отворена в пълен формат, интересът към хидромелиоративните инвестиции е много голям, така че за мен това е добър вариант. Предполагам, че колегите ще се солидаризират с това.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин председател и за вашия коментар.
Уважаеми господин Данев, да както каза и господин Христов има и друг подход, но на практика подходът, който би удовлетворил в по-голяма степен земеделските стопани, който е и много по-логичен, е този прием да бъде отворен за всички възможности за подкрепа на инвестициите. Интересът е огромен, проектната готовност също и мисля, че по-добрият подход е наистина да изчакаме да приключи тази комуникация.
Аз, разбира се, се надявам това да стане до края на лятото, но пак казвам, това са процедури, които все пак не зависят изцяло от волята на Министерство на земеделието и храните. Аз с голяма подробност изложих и как върви в момента комуникацията и кои са темите, по които няма постигнат консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Мустафа, заповядайте – Движение за права и свободи.
ДУРХАН МУСТАФА: Благодаря, господин председател.
Моят въпрос пак е свързан със същата подмярка.
Уважаема госпожо министър, преди седмица може би излезе доклад на Института по икономически изследвания при БАН. В този доклад са посочени няколко притеснителни факта, един от които е, че в българските магазини, в България се внасят много селскостопански стоки. През изминалата година там като пример е посочен, че едва 7% от ябълките в магазините са български, което означава, че останалото е внос.
В тази връзка моят въпрос към вас е по Мярка 4.1.: Министерството на земеделието предвижда ли приоритетни сектори, които би искало да подпомага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
Искам първо да започна с това – този доклад бе представен медийно в понеделник. На това представяне Министерството на земеделието и храните изпрати експерти, които изразиха и представиха и нашите данни, които не съвпадат с така изнесените. Нашите данни са официални от Отдел „Агростатистика“, от Националния статистически институт и от САПИ. Казвам го по принцип. Истината обаче е, че тези цифри във фактология дори да не са точно така, примерът който цитирахте е за 7%, по наши данни този процент, е значително по-висок, но за съжаление по-малък от половината. Като извод може да се направи в същата посока.
Това, което направихме в началото на мандата, когато заварихме върнатата програма, е да приоритизираме програмата като предимство в ранкинга освен селските райони особено Северозападна България, която има допълнителни предимства, са и приоритетните сектори – трайни насаждения, зеленчуци, етерично маслени и животновъдство.
Искам да кажа, че анализът на приема, на първия прием по 4.1 показва, че 48% от одобрените проекти са трайни насаждения. Обратно над 50% трайни насаждения и 40 и няколко процента животновъдство, плодове и зеленчуци, трайни насаждения и зеленчуци. На практика в друг сектор нямаше одобрени проекти. Включително от ваши колеги съм имала много въпроси, защо други сектори не са представени като приоритетни и съм отговаряла на парламентарни питания в залата.
ДУРХАН МУСТАФА: Госпожо министър, ако това наистина ще бъде приоритет, това което изтече от Комитета по наблюдение като ранкинг, не знам дали е така – това, което прочетох по медиите. Ранкингът, който е заложен в момента според мен, е доста притеснителен за инвеститори в трайни насаждения. Затова аз бих искал понеже тези неща са доста конкретни и детайлни, може би ще бъде най-добре да ги обсъдим, ще поискаме една среща с вас, с експерти с които да бъдат обсъдени, най-малкото да обсъдим тези неща, защото според нас в следващия етап ще бъде много трудно на инвеститори, които желаят да инвестират в зеленчукопроизводство и другите сектори ще им бъде много трудно да спечелят.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се, ние сме отворени винаги за среща, но искам да кажа, че не само, че няма такъв риск, но точките за тези сектори бяха увеличени. Просто следва да имаме предвид, че при една 33% удовлетвореност от всички кандидатстващи по първи прием, независимо че повече от половината са плодове и зеленчуци, те пак няма как да бъдат 100% от всички кандидатстващи. Интересът е в пъти по-голям от възможностите на бюджета на програмата, който няма как да бъде променян, и в този смисъл винаги ще има една неудовлетвореност.
Разбира се, когато е възможно, ако имате и организация, която е поискала да си изложи мотивите, ние сме готови на такава среща.
ДУРХАН МУСТАФА: Благодаря, в най-скоро време ще се обърна към вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Благодаря, господин Мустафа.
Реформаторски блок – Никола Хаджийски.
Заповядайте, господин Хаджийски.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, аз съм народен представител от 17-и район, област Пловдив и в последните два дни към мен се обърнаха множество граждани с един и същи въпрос, а така също и колеги от Политическа партия ГЕРБ от същия район ми зададоха същите въпроси. Запознати сме с случая относно назначението на директора на „Напоителни системи”, тъй като до тях е стигнала информация, че предложението е от Реформаторския блок, което аз категорично отрекох и за да бъда коректен към всички ще прочета въпроса така, както сме го съчинили заедно.
Госпожо министър, как ще обясните внезапното назначение на новия директор на „Напоителни системи” клон Пловдив, който е човек без нито един ден трудов стаж в системата на предприятието? Единственото достойнство в кавички, което може би е наклонило везните в негова полза е че той е бил кандидат за общински съветник в листата на настоящия областен управител на област Пловдив през последните местни избори. С назначаването на човек външен на системата и без необходимото образование и експертиза, вие поставяте под въпрос финансовите резултатите на най-печелившото предприятие „Напоителни системи“ точно преди активния напоителен сезон. Става дума за Петко Димов.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса.
Искам да кажа, че въпрос на управленско и мениджърско решение на Съвета на директорите на „Напоителни системи” АД е това решение.
Аз не мога да дам становищата и тъй като няма как да познавам съответната автобиография или лицето на този клон.
Към настоящия момент доколкото ми е известно предвид на това, че предишния управител напусна беше командирован служител от София, който да поеме временно функциите до избор на нов управител. Възможно е към момента да е станала смяната. И пак казвам – съответният управителен съвет е взел това решение.
Господин Костов ми каза, че още няма вписване на нов управител.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Въпросът е свързан с това, че имало предложение на компетентни хора от системата и то, че неговият заместник бил най-компетентен, така казват. (Реплики.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, аз ви разбирам. Пак казвам този избор се прави от Управителния съвет на „Напоителни системи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Само искам да кажа, че клон Пловдив е наистина един голям клон, много сложен клон и с много обвързаности и аргумента на Управителния съвет, доколкото ми е представен е да има човек, който не е отвътре, от системата, мениджър, експертите са вътре, те си ръководят, но това да не е свързан с някой от досегашните местни обвързаности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Патриотичен фронт – господин Петър Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Костов! Първо, искам да ви помоля да останете за втора точка от дневния ред, когато изслушваме производителите на плодове от Кюстендилска област.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според времето, в когато ще свършим блиц контрола.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Добре, значи оставате.
Въпросът ми е свързан с това, тъй като в качеството си на член на Комисията по земеделие и храни обикалям различни региони на страната и успешно мога да кажа, че агитирам земеделските производители да правят организация на производителите и групи на производители. Въпросът ми е в тази връзка, тъй като вие знаете, че в миналия програмен период имаше за цяла България само две организации на производителите създадени, а сега има една по-завишена бройка, да не казвам тук да не плаша хората, но ще бъде ли подпомагано и то с предимство кандидатстването по Мярка 4.1 и 4.2 на организации на производителите с оглед на това да отиваме към едно обединение наистина на нашите земеделски производители, защото без него няма да тръгне нашето земеделие? Дали това ограничение, което имаме заложено в Програмата за развитие на селските райони като десет организации на производителите там са заложени, ако те са повече някой от тях няма да останат без проекти, а това вече е опасно, тъй като една организация, която има шест или могат да бъдат повече, разбира се, земеделски производители, вкупом отпадат с проекта си? В тази връзка ми е въпросът, не знам дали е ясен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В обхвата на Мярка 4.1 с предимство ще се ползват тези, които са регистрирани организации на производители. Има общо – виждам тук господин Слави Кралев, 25 такива организации в различни сфери регистрирани, в различни сектори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: БДЦ – Народен съюз, господин Румен Йончев.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря господин председател.
Уважаема госпожо министър, вече протече една дискусия в рамките на Комисията по земеделие и храни за промяната в Кодекса на труда в частта на така наречените „еднодневни договори“. Напоследък следя пресата и видях, че вие сте имали посещение в розовата долина с премиера доколкото разбрах и отново и отново са ви задавали същия въпрос – кога и как ще бъдат урегулирани тези отношения, защото назрява едно напрежение в производителите, които в момента са в активна работа на полето? Сезонната работа е в пълен ход.
Има внесен такъв законопроект, по който аз съм съвносител, и се интересувам в крайна сметка Министерството на земеделието и храните подкрепя ли този законопроект, тази промяна? Има ли такава дискусия в Министерски съвет, ще бъде ли подкрепен проекта от вас като министерство, така че да бъде придвижен максимално бързо, защото половината сезон мина, поне част от тези дейности вече са факт, но съвсем не са приключили, продължават и има заплахи вече за протести от страна на земеделските производители и мисля, че проблемът само назрява? С една дума поет ли е ангажимент от ваша страна и от страна на министър-председателя за бързи действия в тази посока и подкрепяте ли вие такава промяна?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Йончев.
Първо, да кажа, разбира се, че подкрепям тази промяна, не само това, назад във времето мога да кажа, че съм била и една от тези, които е инициирала срещи с Министерство на труда и социалната политика и вицепремиера Калфин тогава изобщо за въвеждането на еднодневните договори.
Да, бях в долината на розите, да, имах среща с розопроизводители. Сами хората дойдоха, нито е била планирала и на тях им обясних на какъв етап сме и какво могат да очакват от мен изразяваща волята на Министерство на земеделието и храните. Ние подкрепяме предложената промяна за облекчаване режима на прилагане на еднодневните договори като миналата седмица мисля, че беше с председателя на комисията заедно направихме среща при новия министър на труда и социалната политика госпожа Зорница Русинова. Присъстваше и директорката на Инспекцията по труда и още един експерт. Дебатирахме начина, по който да постигнем консенсус за облекчаване на режима и мисля, че сме стигнали донякъде и се надявам, че Социалната комисия ще приеме тези предложения.
По отношение на облекчаване на процеса на закупуването на правата включително и възможности он лайн, а след това в 14-дневен срок регистрирането на самите лица, отделно е и изготвянето на електронната база за облекчаване на този процес. Моето лично мнение, аз това изразих и пред самите розопроизводители, когато се срещнахме, е, че не следва да смятаме, че електронизацията на процеса би го облекчила, така че това е една стъпка която сама по себе си е добре да се направи, но в самото прилагане като режим е добре да бъдат направени облекченията за които говорихме, и аз смятам че следва да бъдат приети от Социалната комисия. Ние специално ги подкрепяме дори в хода на дебата да сме стигнали до допълнителни предложения.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Една реплика, господин председател, ако разрешите.
Молбата ми към вас, госпожо министър, е в рамките на съгласувателните процедури между министерствата да стимулирате бързото решаване на този проблем от страна на Министерството на труда и социалната политика, защото доколкото разбираме, оттам са основните притеснения и спънки поради неяснотата на процедурата, поради опасенията че могат да се появят дупки в системата, които да компрометират целия замисъл на закона.
Ние от наша страна, разбира се, ще направим необходимото в Народното събрание, но очакваме подкрепа и от страна на институциите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Йончев, първо, тъй като този законопроект е внесен от народни представители, административната процедура, която е при нас, е единствено становище, което Министерството на земеделието и храните е получило положително, което изразих тук. В този смисъл оттук насетне процедурата и нейното скоростно протичане е единствено в ръцете на народното представителство. За съжаление не сме водеща комисия. Бих посъветвала да има активна комуникация с народните представители от Социалната комисия, в които на практика е топката законопроекта да влезе в зала, а ние по отношение на съгласуването сме го извършили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Само няколко думи по отношение на дебатираната тема, зад която цялата комисия застана единодушно. В петък имаше тристранен съвет, на който беше обсъдено това предложение внесено от група народни представители. Аз изложих идеите за промените, които предлагаме в Кодекса на труда, но за съжаление не можах да участвам в последващия дебат предвид ангажиментите, които имахме в Народното събрание.
Между впрочем днес с колегата Йончев разговаряхме с председателя на Комисията по труда и социална политика с молба, ако може още тази седмица да бъде разгледан законопроектът, тъй като големия проблем – ние нямаме съмнение, че в крайна сметка ще намерим някакво решение, е, че сезонът започна, даже закъсняхме, и то много. В крайна сметка пак не по вина на Комисията по земеделието и храните, не искам да упреквам колегите, но поне получихме обещание, че най-вероятно другата седмица Комисията по труда и социалната политика ще разгледа въпроса, тя е водеща комисия, независимо че ние сме вносителите – основно депутатите от Комисията по земеделие и храни.
Господин Йончев е напълно прав, напрежението е голямо, обаждат се всеки ден земеделските производители и час по-скоро трябва да го решим въпроса, пак казвам, тя кампанията започна да преваля, както се казва.
АБВ – проф. Станков, заповядайте за въпрос.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Аз използвам присъствието на д-р Дамян Илиев и, разбира се, ще поставя въпрос, който е най-вече от моята компетенция, свързан с проблемите на животновъдството. Смятахме да направим нарочна среща в един по-широк кръг, за да обсъдим и епидемиологичната обстановка в страната. Тревогата е много голяма за състоянието в момента на говедовъдството, с все по-широкото разпространение на болестта нодуларен дерматит и моят въпрос е към вас, госпожо министър, най-вече към д-р Илиев: какво е състоянието до този момент, какви мерки се вземат, разширява ли се, ограничава ли се и какви са ви вижданията за по-нататък, защото наистина тревогата е много голяма? Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, проф. Станков.
Тъй като очаквах този въпрос, затова д-р Дамян Илиев е тук, за да ви запознае детайлно с обстановката в България, като искам да кажа, че ние имаме приет план за действие за цялата страна и д-р Дамян Илиев ще ви запознае.
Предлагам, господин председател, да е извън регламентираното време от 3 минути или колко имаме на разположение, тъй като ще ви бъде предоставена пълна информация и за обхвата на заболяването, огнищата, ваксинацията, хода на ваксинацията, пръскането и плана за ваксинацията. Всичко, което следваше да се направи, за да се овладее заболяването в България, е прието и всичко е уговорено за цялата страна. Доктор Илиев ще е подробен.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Аз се извинявам, че това е на английски, вчера съм го представил пред шефовете на ветеринарните служби и на дунавските страни. Така е представено, както ви го показвам. Моето е по-красиво, защото е цветно и по личи. Отделно нося една флашка, на която е презентацията. На нея нещата може да изглеждат и по-ясно, защото тук има една карта, в която показваме как се движи заболяването. Там го показваме в движение.
Каква е ситуацията в момента. Първо за ваксините. Най-напред започва заболяването – мисля че повечето от вас знаят нещата, но ще почна така, както мисля че е важно. За да се отговаря на някои от въпросите, които очаквам да ми зададете предварително. Ваксината е ефективна, това се доказа с мерките, които взехме около Димитровград. След като евтанизирахме животните от огнищата и се намали възможността нашите хора да се опитват да станат клиницисти и да видят това заболяване как изглежда. Предаването на заболяването намаля и след като ваксинацията, която беше направена приключи в тези първите райони до края на април, вече е минал един достатъчен период, за да сме сигурни, че тя действа. (Реплики.)
Аз ви казах, че се извинявам, че е на английски език презентацията. Просто преди половин час министър Танева ми се обади и затова е така, съжалявам.
Ваксината е ефективна. Да приключим темата дали е ефективна, дали ще свърши работа, имаме достатъчно примери, че тя е ефективна.
След това развитието на заболяването премина в очакваната посока – Сандански и Гоце Делчев, което е ясно защо, защото в съседна Гърция на 4 км имаше огнища в район, който е на границата на обявения, че се ваксинира и неваксинира. Там нещата не са станали както трябва, по балкански, и оттам влезе заболяването. Непрекъснатото коментиране, че само векторите са причина и показването над реката, как там се виждат вектори, просто искам да напомня, те всички знаят пътя – около реката има път. И искам да ви кажа, че предаването на това заболяване е механично, независимо дали го предава механично вектор, насекомо или човек, или животно, предава се механично. По никакъв начин в самите вектори този вирус не се развива. Следващата генерация вектори хвърчащи са 9, не съдържат вирус. За разлика от синия език. Защото имаше коментар и искам да го вметна и това нататък.
Какво става с ваксините? Успяхме най-напред да вземем 150 хиляди ваксини от Европейския съюз. След това някъде докъм 20 май още 175 хиляди, които са поставени. Работихме на принципа – започваме около огнищата и разширяваме зоните. Южна България мисля, че до края на седмицата, да не се изсилвам, че някой може да не работи добре, ще бъде покрита. Направихме един пояс най-напред от 10 км, после 20 км северозападната граница със Сърбия, защото по наша информация има необявени огнища и там, искахме да запазим Северозападна България от евентуално влизане на заболяването, защото и по всичките ни граници, искам да ви кажа, че пасат на територията на България чужди животни. Без всякакво колебание го казвам. (Реплики.) Умъртвяваме ги. Това е положението.
От вчера имаме ново развитие на заболяването. Най-напред в Априлци. Това е една ферма с шест говеда, но собственикът притежава кланица. Моите проучвания доказват, първо, по документи кланицата беше всичко шест. Нищо не мога да кажа. Но имам една информация, че някакъв бик е каран там и връщан обратно. Това е.
Искам да допълня, че спазването на нашето законодателство по отношение на рестрикциите, които наложихме – да не се движат, знаете всички тези работи, не се спазваше и толкова. Не се спазваше. Заболяването нямаше да се разнесе така, ако се спазваше. Това е, което мога да ви кажа за причините за разнасянето.
Най-лошото нещо е, че от вчера след обяд имам болно животно в Хайредин, Врачанско, което е на 30-40 км от румънската граница. Там собственикът на животното, в селото има шест крави, от които едната е с клиника изключително характерна, не може да се коментира дали е така. Засякохме го по информационната система. Този човек е сменял марки, животното в информационната система е черно шарено, сега излиза, че е на 13 години и не е на 13 години, и сега вече е сиво. Същото животно. Такива промени, господин професор, стават в животновъдството.
Другото, за да продължа, за мен, ние отдавна го казахме това, тотална ваксинация за страната е задължителна, независимо от рестрикциите, които после ще коментирам, и това че от вчера имаме заболяването и в Северна България се доказва. Днес вече уговорихме формалностите по изпращането на още 350 хиляди ваксини от Южна Африка. Търсят в момента самолет, с който да ги изпратят. Мисля, че това нещо ще приключи утре, мисля, че няма никакъв проблем. Имах проблем с подписването на договори, електронни подписи, там не могат да ги направят, тук... Измислили сме го как да е, така че ваксината идва и ние почваме цяла Северна България.
В момента се ваксинира около двете нови огнища – около Априлци и около Хайредин. За там имахме един резерв от 2 хиляди ваксини, който вчера съм го разрешил. (Реплики.) Мисля че, ако утре ми изпратят ваксината, другата седмица ние ще ваксинираме. На нас ни трябва един ден да я разпределим и откакто е заболяването ние нямаме нито един празник.
Пръскането и то започна днес усилено. Въпреки че имаме програмата в сайта, програмата е променлива заради времето, знаете, не можем да я следваме непрекъснато. Но днес я има в сайта, прозвънени са всички областни служби, да си прозвънят кметовете и да им кажат за какво става дума, и пчеларите да не се сърдят, че някой път не е пръскано. Защото започнаха да ми се сърдят: „Ти каза, че ще пръскате, а пък не пръскахте“. Няма да хвърляме препарата ей така. Това е сигурно. Ще пръскаме не само в зоните, които са Марица, Места, Струма, по които очакваме движението на векторите и там имало огнища, разбира се, а ще им пръскаме и около Дунав. Опитахме се да влезем в една колаборация с румънците и те да пръскат, за да е по-ефективно, не стана.
Иначе по отношение на другите неща беше проведен един международен курс в Стара Загора с лекари от почти целия свят. Утре провеждаме такъв курс в Гюргево с румънците. Моята позиция е да се настоява от всички съседни страни да им се разреши превантивна ваксинация, която засега законодателството е такова, че трябва да има огнище, за да ваксинират. Моето желание е те да ваксинират. Знаем всички колко си спазваме законите, но от друга страна, от икономическа гледна точка ние ще бъдем страни с еднакъв статус и тогава търговията между нас ще е позволена, като движение даже на животни.
Тук има пълен анализ, който съм представил вчера на шефовете на ветеринарните служби, защото, министър Танева настоява, говорила е с комисаря, ние искаме подкрепа за бързи промени в законодателството, защото там има какво да се направи, за да бъде икономически целесъобразна цялата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, доволен ли сте от отговора?
ИВАН СТАНКОВ: Да, благодаря, господин председател.
Аз съм доволен от отговора. Аз знам, че се предприемат много сериозни мерки. Но както казах, пак ще повторя, че тревогата е много голяма. Имам много забележки. Една от забележките е, че заболяване се явява и при ваксинирани животни и тези животни също се унищожават. Има много голяма реакция за това.
Днес получих на имейла едно предложение да се възстанови така нареченото ДДД, знаете за какво става дума, и въпросът е защо е дадено на хуманната медицина, когато нуждата в ветеринарната медицина е по-голяма. Става дума за дезинфекция, за дезинсекция за дератизация. Нещото, което го имаше и така превантивно много работа вършеше. И други неща, които не искам да изреждам, защото темата е много обстоятелствана.
Аз благодаря за отговорите и вярвам, че с всичко това, което се прави, ние ще ограничим, дай Боже, да спрем това заболяване. Посочват се примери в Израел, в Гърция, където също пламти, има го това заболяване, но казват че там само заболелите животни се унищожават, а всички други се ваксинират. Благодаря.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Веднага ви отговарям. Дали, професоре, е възможно тези хора да са по-информирани от мен? Едва ли. Нали така, да почнем оттам.
Второ, по отношение на това дали унищожаваме ваксинирани животни и кога, имайте предвид че имаме много ясна представа кое животно проявява клиника на болестта и кое животно проявява постваксинален инцидент. Това са съвсем различни работи и поставяне на ваксина по време, в което животните вече са били болни, е проблем много сериозен. Заставането на позицията да поддържаме огнища, защото сме много добри и хуманни, аз съм изключително против. Всичко от тази гледна точка се прави, слухове са че това го правим, министър Танева знае от кога съм разпоредил. Нито един случай постваксинален инцидент или заболяване след ваксинация да не се предприемат никакви мерки без да знам и на базата на анализ на ситуацията, ние предвиждаме мерките, за да опазим околните. Мисълта ни за пострадалите трябва винаги да се пречупва през това какво ще остане накрая. Ние имаме 650 хиляди говеда горе-долу, ами унищожили сме около 2 хиляди, нали. Нека и тези цифри да се чуят. Ние сме изплатили всички животни досега, на които са им готови документите за компенсации – 1 милион и 600 хиляди лева са раздадени. Така че по въпроса с този нещо каза, вече ... (Реплики.)
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да допълня д-р Илиев. Той спомена в началото, но и той на тази среща е инициирал, както и аз на срещата с комисаря по здравеопазване, и сме предложили комисията да излезе със специално решение за заразния нодуларен дерматит, където да бъдат мерките в модифициране по отношение на stamping out, в случая както казвате, плюс да бъдат променени икономическите послерегулации, или по-скоро ограничения при различните търговии с различните видове продукти. И се надяваме, че ще има такова решение и това сме го инициирали ние, включително и част от решенията, ако се приемат, те вече на практика ще ползват други страни, но както д-р Илиев спомена, заболяването е вече на 40 км от Румъния, Македония и Сърбия имат много огнища. Така или иначе това заболяване на практика ще продължи разпространението си. Както той допълни, по отношение на обезщетенията, наистина към момента са 155 огнищата, 101 са евтанизирани, това са 1799 животни, 1 милион и 600 хиляди са одобрени са обезщетения за евтанизираните животни.
Другото, което трябва да допълним, е, че след консултативния съвет на 1 юни, който беше с браншовите организации, ние предложихме минимална помощ де минимис за компенсиране на фермерите, чиито стада бяха унищожени като ставката от 140 лв. на теле под шест месеца, което не е под селекционен контрол и по 900 лв. за крава под селекционен контрол. Като тези сметки бяха направени на база на пропуснати ползи от приходи, които са имали в този ограничителен срок от шест месеца за повторно започване на производството на животновъдството. Така че, за да могат икономическите щети в цялост да бъдат по-малки, ние трябва стриктно да спазваме на практика различните ограничения.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Вчера на тази среща с шефовете на ветеринарните служби, те ни подкрепиха в позицията, която аз допълнително, госпожо министър, имах. Казах, че всички сегашни предложения на DJ SANTE и на комисаря за мен във времето, са бавни. Срещата на министрите и комисаря през септември е как да ви кажа… Възлагането на становище на EFSA по въпроса също е бавен процес.
Второ, всички там както и да ви звучи, бяхме на мнение, че EFSA в момента няма капацитета достатъчния, за да ни отговори. Трябва да менажира отговора. Трябва да намери експертиза и всичко, но голямата експертиза е в пострадалите страни и те са Израел, Гърция, България. За Турци сме въздържани, защото ние следваме един модел, а колкото го спазват, това е друг разговор, но мисля че сме в изключително близка комуникация и знам, че страните-членки са притеснени. Имаме изключителната подкрепа на Австрия, на Румъния, на Чехия, но някои от страните се въздържаха. Казаха: „Не сме се разбрали с нашите министри, за да кажем да, или не“. Толкова.
На 14-и ще представя това нещо на всички шефове на служби, така сме се разбрали и там пред комисията ще се обсъжда всичко пак. Тук имаше представител само на FAO, на департамента, който се занимава с екзотични животни, защото те са по-отдавна в това нещо. Това заболяване го имаше на 3 хиляди километра от България преди 10 години. И законодателството е направено все едно никога няма да го има. Затова претендираме за промяна в нормативната уредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, д-р Илиев.
Благодаря, госпожо министър.
Господин Андонов във връзка с темата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да. Ако ми позволите още няколко въпроса. Тъй като съм народен представител от района, който най-много беше засегнат от това заболяване – коритото на р. Места и долната част на Гоцеделчевския регион. Проблемът е много голям. Поздравления първо за всички усилия, които възлагат цялата служба и ветеринарите на място по отношение и на контрола, и по отношение на всички спазени процедури, свързани със заболяването.
Правили ли сте анализ какъв ще е проблемът оттук-нататък за Сектор „Животновъдство“ по отношение на самото заболяване? Това, което мисля, че ще се окаже много голям проблем ще е върху Сектор „Животновъдство“ и в сферата на месодайното говедовъдство. Защо? Предстои края на летния период. Оттук-нататък месодайното говедовъдство, което е с цел угояване започва да прибира или транспортира животни от един обект в друг обект. Забраната е едно препятствие, което е голямо за този сектор. Правили ли сте анализ има ли вариант да се промени тази забрана по отношение на месодайното говедовъдство?
Другото което е. Мисли ли сте върху момента по отношение на самата евтаназия? Има ли вариант да се даде евтаназията или на тези свободно практикуващи доктори, или на външна фирма, защото ветеринарния доктор, който реално извършва контрола и на частно практикуващите доктори и на самите животновъдни обекти някак си да умъртвява животните на тези фермери – нарушава се доверието между институциите.
Следващото – професорът попита… (Реплики.) Защото темата е чувствителна, защото този фермер е нон стоп в контакт с доктора от ветеринарната служба. В един момент докторът идва умъртвява цялото стадо. След това този доктор след време пак трябва да упражнява контрол. Той трябва да е в комуникация с тези доктори. По отношение на това, аз ги наблюдавам нещата на терена, защото съм непрекъснато във връзка с тези животновъди.
Другото, което е много важно и трябва много ясно да се каже на самите ветеринарни доктори, ваксинирано животно, проявяващо клинични или признаци на заболяване, какъв е периодът, колко време след ваксинацията то е придобило имунитет, колко време се преминава на евтанизация след имунизацията? Много точно трябва да се запише, защото едно е директивата, едно е на място. Знаете как стоят нещата. Това са част от въпросите ми.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Започвам отзад напред. Единствено докторите във вашия район направиха беля, защото така имаше някакво разсъждение. Оттук-нататък сме го спрели разсъждението и искаме ние да вземем решенията. Много е трудно, изисква се голяма експертиза това да стане. Клише в тази работа не искам да допускаме, защото винаги се отива в една или друга посока.
По отношение на движението. Миналата седмица идваха хора при мен оттам. Движението ще стане поетапно, както са ваксинирани. Не може да издам една заповед в Гоце Делчев, отивайте на балкана. Не мога да го направя. Значи фермерът Х вече са минали 28 дни, живи и здрави отивайте. Толкова по този въпрос.
По отношение на евтаназията. Много благодаря, ако можем да не убиваме животни. Екстра! (Реплики.) Въпросът с евтаназията, с всичко това е изключително тежка история. Тези два месеца копаене на трапове, евтанизиране на животни и контакт с фермери – Боже опази, наистина е така.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да отговоря на първата част на въпроса на господин Андонов, ние се повтаряме. По отношение на мерките и на ограниченията, и д-р ДАмян Илиев каза, и аз представих – ние сме предложили комисията да излезе със специално решение, в което, страни, които са с еднакъв статус както са Гърция, да търгуваме включително и живите животни без ограничение, а по отношение на останалите ограничения на практиката то няма забрана дори и в тази ситуация и при изпълнение на сега действащото законодателство. Просто има различни задължения по отношение на контрола върху произхода на съответното месо, а по отношение на продуктите трябва само да са минали термична обработка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за изчерпателните отговори от страна на Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните.
Втори кръг въпроси – ГЕРБ.
Господин Андонов зададе въпроса.
БСП – лява България.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, госпожо министър! Аз искам да продължа разсъжденията върху темата каква е оценката на Министерството на земеделието за първия програмен период на Програмата за развитие на селските райони, която на миналия блиц контрол поставих във връзка с това, че страната ни трябва към 1 август да даде тази оценка в Европейската комисия. Но по-скоро сега въпросът ми е: какво е отношението към доклада на БАН, касаещ сектор „Земеделие”, защото в продължение може би на около две седмици и в медиите излезе и пресконференция имаше в понеделник с много остри крайни изводи за това какво е състоянието на отрасъла и какво е влиянието на общата селскостопанската политика за първия програмен период.
Искам да попитам Министерството на земеделието солидаризира ли се с тези оценки, има ли свои оценки и те ще бъдат ли представени, защото в публичното пространство това, което се опитва да се представи като състояние на отрасъла, ми се струва,че може би трябва да има и дискусия? Това са научни оценки, вярно е, но все пак са доста интересни за хора, които не са в сектора и ми се струва, че все пак трябва да има и реакция на министерството, защото това е независима научна оценка, доколкото аз разбирам. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема професор Бъчварова, аз отговорих в първия кръг на въпроса за това, така че ще се повторя. Колегата от ДПС ми зададе въпроса, така че аз трябва да повторя това, което казах.
На представянето на този доклад имаше експерти от Министерството на земеделието и храните и те представиха съответни официални данни от Отдел „Агростатистика“, от Националния статистически институт и от САПИ, които оборват цифри, които бяха представени в този доклад. Така че там още на място по всяка от позициите са имали цифри и данни.
Друг е въпросът, че по отношение на някои изводи, те могат да бъдат в същата посока, макар и не съвсем по този начин представени. Мога да отговоря много дълго и след това, но ние още на място там си представихме данните, които са официални и всеки може да се ползва от тях.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моят въпрос по-скоро беше да ви провокирам да използвате Института по аграрна икономика, който има своите съответно анализи, все пак там работят 27-28 човека, които са доценти и професори и да се провокира една дискусия, защото иначе остава само едната страна със становище.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не е вярно, този институт беше там и си каза позицията.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Изказване на позиция, когато вие имате официален документ, върху който се работи и се прави като един вид реплика, едва ли е най-доброто, за да може да излезе истината.
Молбата ми е наистина да се обърне внимание върху това, което има като разработки, за да бъдат представени и те публично, за да може да се получи една обективна оценка. Разбирате ли?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всичко разбирам. Всички данни, всяко изречение което вземете от БАН като цифра може да го сферите в сайта на Министерството на земеделието и храните, и вие прекрасно го знаете това. Така че включително и въпросния институт към ССА беше там и представиха данните, с които разполагат.
Ето доцент Костов да каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Тъй като този доклад, който беше качен на сайта на БАН наистина има претенциите за научен такъв, ние предоставихме на този институт всички статистически данни, които имаме в Министерството на земеделието подробно, които са официални данни, които сме ги дали и в Европейската комисия, така също се води и статистика. Предоставихме аграрните доклади на министерството, където също има много голямо количество информация. Разминаванията в числата казани в този доклад на Икономическия институт на БАН и техните източници се оказаха много сериозни. Като например това, че 10 милиона декара е била обработваемата земя преди 10 ноември 1989 г. – това ви го казвам, защото вие разбирате по-добре от мен за какво става дума и за какво неразбиране от експертите на БАН, и в самото представяне директора на института по икономика, който ръководи целия институт, прие тези бележки от наша страна и те ще бъдат отразени по някакъв начин от господин доцент Боюклиев, който, както вие добре знаете, също е бил научен работник в Института по агроикономика и откъдето по ред причини е освободен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Мустафа имате ли въпрос? Не.
Реформаторският блок – нямаме.
Патриотичният фронт – не.
Оставяме време за черешарите от Кюстендил.
Господин Йончев имате ли въпрос? Нямате.
Професор Станков? Нямате.

Точка 2 – Среща-разговор с производители на плодове от област Кюстендил.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Колегите от Кюстендил, заповядайте на микрофоните, искаме да чуем вашата позиция. Вие сте тук по покана на народния представител господин Петър Петров от Патриотичния фронт, член на Комисията по земеделието и храните.
Господин Петров, няколко думи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо министър, че оставате и за втората точка. Благодаря на всички народни представители, затова че ще обърнем внимание на един от центровете на българското Възраждане на производство на плодове и зеленчуци, а именно област Кюстендил.
Там бях повикан по инициатива на собственици на градини. Професор Домозетов беше на срещата. Имаше към 40-50 човека. Много дейно участие взе в срещата и кмета господин Паунов, който присъства също тук и затова искам с по-голяма сериозност да се отнесем към проблемите, тъй като хората видяха новата политика в земеделието със значителното увеличаване на субсидията, която получиха и те решиха да тръгват и да развиват наистина производството на плодове и зеленчуци. Тази година ги сполетя нещо невиждано, проф. Домозетов като изсипа на масата някакво подобие на ябълки, и то някакви черни, кафяви, и аз отидох в градината на един от собствениците, за да видя, че почти тук и там няма никакви череши и в тази връзка бих помолил членовете на комисията и представителите на Министерството на земеделието и храните да обърнат внимание на исканията на тези момчета. Там има много млади момчета, което ме зарадва. Млади момчета и момичета, които са тръгнали и се занимават с производство на плодове. Нека да дадем думата сега, да си зададат въпросите и да ги изслушаме достатъчно внимателно.
ИВАЙЛО БОРИСОВ: Добър ден на всички, добър ден на колегите, които са с мен. Казвам се Ивайло Борисов – земеделски стопанин съм от района на Кюстендил, имам овощна градина от череши 70 декара. Всички знаем, че тази година се случи нещо, което не се е случвало, във времето в което цъфтяха, по-скоро вече бяха завързали, температурата която стигна беше минус 6,5, вследствие на което реколтата беше почти унищожена.
Проблемите на овощарите са много, но днес конкретно сме тук да потърсим някакъв начин, да се помогне на хората в региона, за да могат да добутат до догодина и да поддържаме градините в едно състояние, в което да разчитаме и за в бъдеще на тях. Какви са възможностите, ние все пак сме хора, които работим на полето, не знаем добре нормативните уредби, не познаваме законите, но търсим някакъв зов за помощ.
Тук с мен днес са и кмета на гр. Кюстендил господин Паунов и директора на Овощарския институт проф. Домозетов, който може по-добре да обясни за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професоре, заповядайте.
ДИМИТЪР ДОМОЗЕТОВ: Благодаря.
Събитието се случи на 26 срещу 27 април. Температурата въпреки че излезе от нормативите за страната минус 2,2 отиде далеч напред и пораженията се случиха явно и налице. Пострадаха основно сливите, след това черешите и ябълките. Не на всички места, разбира се, но в повечето на територията на Кюстендил. Ако говорим за черешите само, ние произвеждаме около 5 хил. тона годишно за страната. Давам и Югозападния регион – около 8 хил. тона. По площи горе-долу се нареждаме на една трета от площите на страната, така че проблемът е сериозен от тази страна, че много малко са производителите които имат над 100 декара.
Тревогата е следната. Хората направиха разход от около две трети от мероприятията, които проведоха в рамките на над 100 лв. и 160 лв. нагоре отидоха, а същевременно няма да получат никаква продукция. Това все пак е едната беда.
Другата беда, която ще настъпи през следващата година, за която се обръщаме към вас е следната: някъде към 20 юли започва цветообразуването за следващата година за череша, ябълка, круша, слива и така нататък. Има опасност, специално при черешата, ако сега не се напръска бялата ръжда ще обезлисти дърветата. Кой ще храни тези плодни пъпки? Значи има опасност да обречем на провал и следващата реколта. Тук ни е тревогата. Да се помогне на стопаните да преодолеят този стрес, който им се случи, за да може да запазим производствените мощности за следващите години. Ако това можем да помогнем и го решим, ще бъде много добре. (Реплики.)
Изчисленията, които те са направили, се движат между 150 и 250 лв. на декар са разходите годишни, които ще се направят за насажденията, които няма да се покрият, а същевременно ще се нанесе щета за следващата година. Ето тук комисията би трябвало да предвиди как да помогнем на хората, за да могат да запазят насажденията. Ако има въпроси ще отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Паунов.
ПЕТЪР ПАУНОВ: Добър ден и от мен.
Благодаря за дадената възможност. Тревогите вече ги чухте. По-скоро мога да подчертая от много сериозния мащаб между 5 и 7 милиона е щетата за стопанската година като цяло от тази пострадала продукция за над 70% на места и са необходими компенсаторни механизми. Разбира се, механизми, които са съобразени изцяло с българското законодателство и за хора, които предната година са декларирали продукция, и са участвали активно в кампанията. Ние искаме подкрепа за земеделските производители, които са на светло, а не за тези които по някакъв начин са странели до момента от законните мероприятия. 250 лв. на декар е заявката към момента, а вие ще прецените какви са възможностите.
Мога да кажа, че освен чисто земеделската продукция, пострада пазара на труда при нас. Над 1500 човека през този месец са заети в беритбата, така че изключително сериозни щети в региона и ще бъдем благодарни, ако се отзовете на нашия зов за подкрепа и с вашата загриженост дадете шанс на тези млади хора, защото земеделието и като цяло икономиката се крепи отново на тези хора, които са тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Паунов.
Госпожо министър вие или вашите служители?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз, първо, бих искала да дам думата на госпожа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулация”, която може да осведоми земеделските производители за държавната помощ в такива случаи на пропаднали площи, които предлагаме. Ако имаш данни към настоящата година, колко протоколи са подадени, можеш да ги информираш.
ДОРА НЕНОВА: Добър ден и от мен.
Държавната помощ, която се прилага е от 2007 г. насам, всяка година по един и същи начин се случват нещата. Има насрочени комисии към съответните общински служби по места, които правят огледи в случаи на настъпили неблагоприятни климатични събития. За целта земеделските стопани трябва да подадат такова заявление до тези комисии, извършва се оглед и в срок се издава констативен протокол за настъпили 100% щети вследствие на различни неблагоприятни климатични събития.
Държавната помощ подпомага стопаните със 100% унищожени площи като до 80% са разходите, които ние можем да подкрепим. Така е по регламента и от 2007 г. насам така процедираме. Обезщетяването става в следващата година. Тази година само за справка мога да кажа около 6 милиона лв. сме разплатили за пропаднали площи през 2015 г. като висок процент на подпомагане за производителите на плодове и зеленчуци и тях ги обезщетяваме в максимална степен. И общо взето като сметка каквото остане подкрепяме вече производителите на зърнени и фуражни култури.
Имаме справка за област Кюстендил какво се случва в момента. Колегите ни от областната дирекция ни подадоха информация. До момента има подадени 30 заявления и са направени огледи на тези стопани, съответно имат и издадени констативни протоколи за напълно пропаднали площи. Става въпрос за 23 хектара. Това са различни култури. За останалите просто няма сведение какво се е случило, няма нито констативни, нито обикновени протоколи. Това са възможностите на едната държавна помощ.
Другата касае подпомагането на 65% от застрахователните премии. Това става пак чрез кандидатстване пред Държавен фонд „Земеделие”. В момента е увеличен ресурсът на 2,5 милиона лв. за подкрепа сключването на застраховки, като помощта е насочена към производителите на плодове и зеленчуци, също така етерично-маслени култури и тютюн.
Третата подкрепа – 2,5 милиона лв. са разплатени за така наречените „пролетни пръскания“ при овощните култури. Знаете в началото на годината беше отворен прием. Имаше възможност да се кандидатства. Заявките бяха в пъти повече от това, което можеше да се разплати. Взе се решение от управителния съвет и бяха платени на 100% всички заявени разходи от страна на земеделските производители.
ИВАЙЛО БОРИСОВ: Аз искам само да добавя, че това което говорихме за тези протоколи, които са за 100% пропаднали площи, фактите сочат че за миналата година при такива 100% пропаднали площи се получават едни суми от порядъка на 20-25 лв. на декар, което е крайно недостатъчно и това е причината много от стопаните да се въздържат да го правят, тъй като те не знаят кое ще бъде по-добре за тях.
Тази година е първата и единствената година, в която ние получихме някакви нормални пари по схемата за обвързвано плащане за плодовете, за което благодарим, и тъй като най-вероятно те в момента се чудят дали да пускат някакви документи, с които да участват в тази схема, което миналата година бяха кантарни бележки, фактури и така нататък, всякакви документи се приемаха, защото се получават съвсем други пари, които действително стигат да се гледат градините, тези 20-25 лв. не стигат на никой за нищо. Това е истината.
Затова са толкова малко протоколите и подадените молби в областната дирекция. Ние бяхме там няколко пъти и разговаряхме, обърна ни се достатъчно внимание, но това са възможностите по закон. Така работещите закони към момента не са в полза на производителите и затова сме тук – дали има някакъв начин да се направи нещо друго за в бъдеще евентуални законодателни промени. Сега ще кажете, разбира се, застраховките, застраховките при малките стопани абсолютно не важат, защото имаме колеги с по 10 хиляди лв. премии, които получават след шест месеца по 1500 лв. Това е истината. Застрахователите, колкото и грубо да звучи, не бръснат малките стопани. Благодаря ви.
ДОРА НЕНОВА: Само ако ми позволите – как се правят изчисленията тук, на база разходи. И до момента на пропадане на площите се изчислява какви са разходите, които е направил земеделският стопанин. Съответно това се случва по технологични карти, които са утвърдени в министерството. Можеше да приемем друг подход при нотифициране на схемата и той беше такъв да бъде обвързан с доказване за три години назад доходите от земеделска дейност, което преценихме че в нашите условия това не би могло да бъде доказано и затова беше приет този подход, чрез доказване на разходите до момента на пропадането.
ИВАЙЛО БОРИСОВ: Аз само искам да кажа, че идеята по принцип е всички да сме на светло. Ние тази година създадохме едно сдружение, което в смисъл създаде го нуждата, последните три години са все по-проблемни коя след коя. Първо бяха наводнения, след това беше ембаргото на Европейския съюз наложено от Русия миналата година, макар че миналата година беше една страхотна година за овощарите в България. Тази година природното бедствие. Винаги има някакви проблеми за решаване, но когато хората са подали данъчни декларации, мисля че това е документ, с който се показва какви са доходите, в смисъл от земеделие и може би трябва да не се приемат всички тези от рода на кантарни бележки, протоколи, просто има фактури, което е документ, за да могат да останат само тези, които работят, плащат си данъците и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Домозетов, виждам че искате думата. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОМОЗЕТОВ: То думата за много неща може да се вземе, но за конкретния случай тази програма не работи за 100% унищожаване на продукцията за овощните насаждения в страната. Това е и за интензивните култури и за останалите. Защо? Ще подпомогнеш както каза производителя с 25 лв. На 100 декара това е 2500. Какво ще направи с тия 2500? Ако е 1000 декара, както е при житните е друг въпрос, ама при трайните насаждения подходът не е правилен. И може би трябва да се помисли какво да се направи.
Второ. Казва – 100% унищожена продукция. Има две череши в насаждението и не може да получи. Как става?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми земеделски производители! Аз общо взето вземам думата само, за да поясня това, което каза Дора Ненова и да уточня, че държавната помощ за пропаднали площи е държавна помощ за предоставяне на минимални обезщетения при такива щети. Това не е вид застраховка и ние няма как да очакваме, че таза и държавна помощ може да покрие направените разходи. Колежката обясни как се изчисляват те. Ресурсът, който годишно се разпределя, е 6 милиона лв. Той обхваща всички култури, за които има 100% пропадане на съответната площ, които по съответния ред са подадени като заявления в нашите служби. Има направени протоколи от огледи, първи и втори и така.
Тук въпросът, който следва да поставим и да отговоря на земеделския производител, тъй като схемите са различни и изискванията по тях са различни. Това за пропаднали площи, което обясни Дора Ненова, за него фактури и кантарни не изискваме. Фактури, кантарни и друг вид документи изисквахме за обвързаната подкрепа. Това беше част от мерките за изсветляване на този сектор и тези документи ги въведохме в Наредбата за прилагане на мярката за обвързана подкрепа по искане на вас, земеделските производители на една среща, която направихме в Министерството на земеделието и храните с представени всички асоциации и те ги поискаха. Това междувременно за фонд „Земеделие” създаде много допълнителна работа, тъй като от големи производители на плодове и зеленчуци ние получихме кашони касови кантарни бележки, които трябваше да се обработват. В този смисъл специално за тази обвързана подкрепа ние ще инициираме дебат през лятото, след като приключи тази кампания, да ревизираме документите, въз основа на които ще плащаме обвързаната подкрепа. Като мотива на всички следва е те да са такива, които мотивират изсветляването на бизнеса, защото на практика бизнесът, който е в сивия сектор променя еднаквата среда и влияе на конкурентоспособността.
По отношение на застраховането мога да кажа, че независимо от мнението което изразихте, тази година на практика с 1 милион лв. повече ще бъде усвоена държавна помощ, което означава, че независимо от недоверието, което вие изразихте към мнението на застрахователния пазар, земеделският производител започва да се научава да застрахова. На практика спрямо последните три години сумата, която ще бъде усвоена по този инструмент за държавна подкрепа, ще е близо два пъти повече, което означава, че земеделски производители са застраховали близо два пъти повече от бедни земеделски площи, които обработват за последните три години. Това е някаква тенденция със сигурност, която кореспондира и с измененията на климата, на които всички сме свидетели и пораженията, които в момента се правят.
Тази година е рекордна по отношение на щети, на поразени площи, разбира се, конкретни и последни данни ще можем да кажем, когато приключи този процес и при всички случаи при условие, че земеделските производители са инициирали съответните уведомления, протоколи, огледи, за да се установи щетата. А за площи, за които процесът е минал и е имало природно явление, което е поразило площи, ние няма как и на какво основание и по какъв инструмент да предоставим помощ. Аз смятам, че дори това, което представихме като концепция за противоградова защита в България на практика с участието на самата земеделска общност, пак стигаме дотам, че застрахователите са част от този модел. Защото в крайна сметка това е най-сигурният инструмент, по който някаква компенсация за претърпени щети от природни явления би се получила. Всичко останало са само държавна помощ, което не означава, че вие може да сте удовлетворени за пълно компенсиране на разходи, които сте претърпели.
Това са инструментите и това може да направим и правим към момента, тъй като мерките на практика са усвоени. А по отношение на видовете документи, пак казах, аз приемам вашите бележки по отношение на видове финансови документи, въз основа на които се плащаше обвързаната подкрепа, да ги ревизираме и актуализираме лятото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Ние също имахме среща с представителите на общността от Кюстендил. Вземам повод от това, което каза госпожа Ненова. Вие възстановявате разхода към момента на щетата, но извинявайте една овощна градина не е зеленчукова градина. Това е инвестиция, която е направена в началото и тя се изплаща в рамките на 10 години. Поне това е по Програмата за развитие на селските райони, което означава, че в разхода на вас ви влиза една десета част или една дванайсета част от инвестицията. Това ви е разход. Вие създавате еднократно и сега това, че имате 25 или 30 лв. на декар до месец април-май, не означава, че не трябва да влиза разхода на инвестицията. Според мен с този проблем може да се справите и да намерите едно по-нормално компенсиране по тази държавна помощ.
Другото нещо. Това е форсмажор. Такава ситуация, доколкото разбрах не от вас, а от вашите колеги, които бяха с нас, 50 години не се е случвала от гледна точка на тия температурни амплитуди и може да бъде сравнена ситуацията в животновъдството. Все пак сигурно ограниченият бюджет на министерството на фонд „Земеделие” за де минимис е изразходван, но в края на краищата, това означава, че цяла година няма да има абсолютно никакъв доход от земеделието, тези които са претърпели тази рискова ситуация.
Молбата ми е просто да се опитате да мислите и в подобна посока, защото наистина това са малки стопанства, които няма откъде да имат други доходи. Това е единственото, на което разчитат в този регион. На първия въпрос – молбата ми е, ако е възможно в такава посока да се разсъждава за компенсацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема професор Бъчварова, вие на практика правите в момента предложение да променим нотификацията за държавна помощ, като в компенсирането при 100% пропаднали площи да се включи и стойността на амортизацията на съответното насаждение, което е дълготрайно. Това със сигурност няма да удовлетвори производителите. Аз ще дам думата на Дора Ненова тя да каже каква компенсация са получавали при други такива случаи производители на трайни насаждения. Тя е съвсем различна от сумата, която казаха и да обясни механизма. Дора Ненова със сигурност може да се справи и може да се поиска тази промяна, със сигурност това в никакъв случай няма да означава значително увеличение на тази компенсация, но вероятно това може да се направи.
По отношение на втората тема, която казахте за де минимис.
Първо, да, годината в климатичен план и аз казах, е най-тежката в последните 10 години. Вероятно статистиката, ако се върне по-назад също няма да намери, но тук трябва да поставим в аспекта, в който говорим за помощ, че поразени са не само черешите. В райони, в които особено няма противоградова защита, градини в Карнобатско в размери от 2 хиляди декара не остана никакъв плод. В смисъл ние не можем да говорим само за един вид производители на един плод, при условие че говорим за форсмажорно климатично събитие. Ние трябва да говорим принципно за всеки земеделски производител претърпял щета, където прилагаме държавната помощ за пропаднали площи. Допълнителна някаква помощ, която не подлежи на нотификация, допълнителна е само за де минимис, който е крайно ограничен. Сумата от 250 лв. на декар, при условие че обвързаната подкрепа беше малко над 200 лв. на декар е най-малкото невъзможна. Направих си труда само да направя сметка само за трайните насаждения. Това са 63 милиона лв., няма как да се получи. Климатични събития, които поразиха реколтата имаше навсякъде и за съжаление все още има. Прогнозите за времето са още 5-6 дни с такива събития като дъждове и градушки някъде. Надявам се да е приключило най-тежкото и оттук насетне да е нормално. Така че трябва да говорим възможното, ако щете и това което наистина има икономическа логика и отговаря на принципите на функциониране и на земеделието в България. И това е инструментът за държавната помощ. Давам думата на Дора Ненова, за да обясни механизма за изчисления на компенсацията при прилагането на пропаднали площи и да даде конкретен пример за ставка на декар за череши, която сме изплатили за миналата година при пропаднали площи.
ДОРА НЕНОВА: Принципът както споменах е на база разходи до пропадането на площта. Обезщетяваме реколта. И за справка 149 лв. са платени на декар за череши пропаднали през миналата година за 80% от разходите. Това сме покрили в максимална степен. Не знам 25 лв. откъде дойде тази справка.
По принцип това, което предприемаме като стъпка винаги плодове и зеленчуци обезщетяваме в максимален процент, както преди малко казах. Така че сме направили възможното. Оттук насетне правим по същия начин.
ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ: Тук 149 мисля, че не е правилната сума, защото това е 80% от 149 и при направена застраховка пада 50%, нали така.
ДОРА НЕНОВА: Пада на 50% при липса на застраховка, но това са условия по схемата, които от 2007 г. насам действат. Няма нищо ново.
ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ: Аз прочетох схемата – 149 това е сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Всички аргументи, цифри, които бяха казани сигурно имат някакво основание. Според мен е много важно експертно да се прецени какви средства са минимално необходими, за да се запази производствения потенциал на тези насаждения. Това не се свързва нито със загубите, нито... Това е една инвестиция за много дълъг период и ако те не могат и нямат пари да извършат тия дейности, за които господин професора говори, тези загуби ще се мултиплицират в годините.
Затова аз предлагам, понеже вие сте може би най-компетентния човек, на основа на тази обективна оценка какви площи се нуждаят от тази една или две процедури, колко е разходът за единица и да кажете – трябват толкова пари, за да спасим тази емблема на българското производство и да разсъждаваме около тази цифра, защото всичко друго е прекалено общо.
Господин председател, ако сте съгласни да го възложите на компетентните органи.
Господин професор, вие нали сте държавен институт. Ще приемете тази задача и ще кажете толкова пари трябват за да запазим производствения потенциал на това национално богатство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин Божинов. Аз предлагам да се ориентираме към приключване, защото има още една точка, но искам да кажа още няколко думи по отношение на дебата, който проведохме. Знаем какво се случи тази година от климатична гледна точка. Проблемът не е само в Кюстендил, проблемът е в цялата страна, касае не само плодовете, касае и зеленчуци, касае и култури, които са пролетни, или есенници и така нататък. Проблемът е, че вие като земеделски производители не сте си осигурили протоколите за 100% унищожаване на културата и сега дори и да искат Министерство на земеделието нямат правното основание да изплатят такава помощ, първо.
Второ, госпожа министърът сметна, че 60 и няколко милиона са необходими при поисканата цена от 250 лв. за компенсиране на всички овощни насаждения, а държавната помощ записана в бюджета е 6 милиона. Това е, с което в момента разполагаме. Аз и друг път съм казвал в Комисията по земеделие, ние искаме да помогнем на земеделските производители, но аз не виждам как бихме направили актуализация на бюджета с цел да увеличим компенсацията на хората, които понасят щети при нодуралния дерматит или при производство на черешови насаждения, или при загубите, които търпят зеленчукопроизводители от градушки.
Това, което поискахте по отношение на годишните амортизационните отчисления, помислете дали това е добър вариант за вас. Иначе министър Танева откликна на това ваше искане, ще поискаме нотификация, дали това е добрият вариант за вас, първо.
Второ, след като миналата година сме стъпили на база 149 лв., защо хората тази година, които имат 100% унищожение не са си извадили, така да се каже, тези протоколи, с които да могат да претендират за обезщетение. Защото сега какво могат да направят служителите на Министерството на земеделието при положение, че нямат тези констативни протоколи.
Други колеги, искат ли да кажат нещо? Иначе добрата воля в Министерството на земеделието я виждаме. Въпросът е ограничения ресурс.
Професор Домозетов, разменете си контакти с госпожа Дора Ненова.
ДИМИТЪР ДОМОЗЕТОВ: Контакти ще разменим, но и работа трябва да свършим. Госпожа Ненова да ме извини, но някак си тенденциозно постави въпроса. С цялото си уважение към нея. За 25 хектара – това трябва да се отговори и да се замислят хората, че това нещо не работи. Аз го казах вече, че не работи. Повтаряме, че работи. Аз ще помогна на хората с цел да подобрим работата и това е желанието ми, но така както казвате не е точно така.
Ние сега имаме конкретен въпрос – какво можем да направим? Те си казват болката, ние ги подкрепяме, какво можем да направим конкретно за тях, за да може да запазим тази производствена мощност. Можем да намерим. Народната поговорка е, ако искаме да свършим работа, ние търсим пътища, в противен случай търсим причина. Тук се казаха причини, не пътища. Дайте да намерим пътя и да помогнем на хората. Това ще е от полза за цялото овощарство в страната.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Със сигурност, професоре, ако имахме бюджет по 250 лв. на всеки да дадем щеше да е голяма помощ.
ДОБРИН ДАНЕВ: Аз искам малко миролюбиво да приключим, в смисъл такъв, ако реално смятаме тия 200 лв., които се полагат от обвързаната подкрепа то има начин, по който те да си ги вземат.
На срещата, която правихме аз лично не знам каква е и те я знаят, не искат по този начин да си получат тези средства, които са напълно достатъчни и точно за това те искаха да се търси някакъв друг начин, който наистина да бъде законен. Аз разбирам, че няма възможност. Това, което казвате.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ти за какво говориш сега? За обвързаната подкрепа ли?
ДОБРИН ДАНЕВ: Говоря за това, че даже и да няма помощ, която да им помогне, ако те имат възможност да си получат обвързаната подкрепа...
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То има в наредбата описани условията на форсмажорните и пак трябва да има документи, с които да го докажат. Без документи нищо не става. Не можем да вземем решение за каквото и да е, защото някой е излязъл по телевизията, по радиото и с кметове се обединил и сърцераздирателно е казал колко е зле. За всичко има регламенти, наредби, и ние сме длъжни да ги спазваме. Защото за всичко останало излизат доклади от службите за проверки и сме в нарушение. Не знам как да си го обясним – трети път Дора Ненова трябва да го обяснява.
Аз казах, господин Данев, за наредбата, за обвързаната подкрепа след края на тази кампания, лятото сядаме на дебат пак с бранша, защото бранша поиска тези документи миналата година, които ние се видяхме в чудо и един месец по-късно от индикативния график им платихме, защото един производител би рекорда със 17 големи кашона вътре с касови бележки. Човекът си имаше собствен магазинна мрежа и ние не можехме да му откажем. И служителките описваха касовите бележки. 17 кашона! Това е пример.
По отношение на възможността и правото те да си получат обвързаната подкрепа има условие форсмажор. Тя е описана и в регламента и в наредбата и това може да стане за тази година.
ДОБРИН ДАНЕВ: Аз съм наясно, че не може да стане извън условията на наредбата, те го разбират също и ние го искаме да стане, защото то след това ще има вече последици и последствия. Това го разбирам. Въпросът е да търсим някакъв начин. Хората са дошли тук от нужда и не искаме да правим политика или да играем на опозиция и на управляващи, искаме по някакъв начин да им помогнем на хората. И въпроса е ясен: като няма пари, тогава какво правим?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, парите са толкова, колкото са. Но и и тези които като бюджет се разпределят на сектора в момента са пъти повече отколкото само преди година. И в обхвата на тези средства положението е в ситуация, в което не е неспасяемо.
Извън това, всеки от производителите, който си е взел бизнес решението и за застраховка, е компенсиран. В определена степен никой никога няма да бъде удовлетворен от степента на тази компенсация. Аз съм убедена в това. Знам за отношението към застрахователите.
Второ, всеки който си е направил процедурата и има съответно оформени протоколи по отношение на щети, той ще си защити и правото на форсмажор за получаване на обвързаната подкрепа.
Трето, този който си е подал съответните документи и има оценка, има протокол, за щета, която е под 80% при всички случаи ще влезе в статистика, която сега събираме и ако остане бюджет за де минимис, той може да бъде предоставен на ощетените, но пак е за производителя, който по съответния начин си го е документирал.
Пак казвам, на фона на всички проверки и доклади да говорим за раздаване на пари на база на телевизионни предавания и излъчвани мнения е безкрайно несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, в общи линии мисля, че изчерпихме темата. Опитваме се да помогнем, не можем да намерим решение в случая. Аз моля обаче представителите на бранша, когато започнем коментарите наесен за следващата година да си направите точно и ясно сметка кой вариант е добрият за вас. Господин Паунов предложи преди малко да стъпим на базата на миналогодишните добиви или доходи, които са получени, но това по средата на годината не ни дава възможност да променим програмата, която е нотифицирана. Няма как да стане това нещо.

Точка 3 – Обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагане на разпоредбите на чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Точка 3. Обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагане на разпоредбите на чл. 37б и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Моля ви да се представите и да изложите проблема, който искате да обсъдим.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Благодаря.
Аз се казвам Ролф Кленке и съм прокурист на фирма „Бионат”. Това е една дъщерна фирма на германската „Проиндекс Капитал“ АД. Това е една немска инвестиционна къща. „Бионат” има 1400 дка в с. Вълчо поле, община Любимец. Създаваме градини за орехи, лешници и така нататък.
Проблемът излиза от странното ползване, по наше мнение, на чл. 37б и следващи от Закона за собственост и ползване на земеделските земи. Според нас този закон, който се предлага в момента, е в сериозно противоречие на Българската конституция – чл. 17 и 19, който гарантира защита на собственост, на инвестиции и чл. 17, който казва че собствеността е неприкосновена.
Фирма „Бионат” не е подал необходимите декларации за това ползване на земите. Досега „Бионат” е създал общи масиви в село Вълчо поле. Имаме общи хубави, големи масиви, на които може да се работи. Ние не подадохме декларации, а сега част от нашите земи са дадени като така наречени „бели петна”, както се разбира в духа на закона – „създаване на по-големи масиви“. Пи нас са взети части от нашата земя, от средата на масива. Това е вторият проблем, който не мога да разбера. Смисълът на закона е създаване на големи масиви. Защо така е дадено?
Проблемът, който имаме оттук-нататък – ние не можем да развиваме нашия бизнес. Планирахме да засеем някъде около 12 нови фиданки, но тази година това ще отпадне по простата причина, че част от нашите земи са дадени на чужди лица за стопанисване. От това губим поне 1 година реколта. Ако смятаме 50 кг един орех по 12 хиляди, лесно се смята за какви количества говорим. Фирмата не може да кандидатства за пълен размер на субсидии, защото земите са дадени на чужди стопани.
Другото е, че при нас са взети части от ниви в средата на масива. Аз нямам представа кои части са взети. Аз кандидатствам със субсидии и на собствените ни земи ще имаме застъпване – сто на сто.
Следващото – там тези ниви са дадени като пасища. Всички са декларирани като ниви. Това е малко съмнително. Там са сети орехи. Как се дават моите орехови градини на някой да пасе овце, кози или крави?
Сега получавам отговор от началника на общинска служба земеделие в Любимец: „Не се притеснявай, тук и без това никой не идва“. И сега се чудя малко за какво говори. Тук имаме един сериозен инвеститор, който създава работни места, който обработва земите, които са изоставени от години, който създава нещо в тази република и по същия начин, по някакви странни причини тези възможности са ограничени.
„Бионат” произвежда продукция на базата на биологичното земеделие. Част от тези земи, които са взети като бели петна са биосертифицирани земи и сега „Бионат” ще загуби биосертификата за тези земи, по простата причина че аз нямам владение върху тези земи. Сигурно имате представа какво значи биоземеделие, каква документация се изисква, какъв труд е това и колко пари са това. Ние губим част от биологични земи и това не може да е смисълът на закона.
„Бионат” е дъщерна фирма на германска инвестиционна къща. Тези земи са ипотекирани не пред банката, а като договорена ипотека пред инвеститори. Това е гаранция за инвеститори, че няма да се губят пари. Сега какво става? Една година няма да има гаранция. Това е просто абсурдно и не може да продължава така. Ако някой в Германия разбере, че човек е загубил гаранцията за инвестицията си, забравете някой да дойде един ден да инвестира тука. Аз досега използвам този път, защото смятам, че нито България има интерес, нито ние имаме интерес да се шуми много на далече. Това е просто е нарушение на Българската конституция. Това беше с три думи, за което става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев, заповядайте – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация” в Министерство на земеделието и храните.
Казусът ви стана ясен.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип темата за белите петна е доста широка отворена тема, но тенденцията в българското земеползване спрямо българското законодателство е както каза господина, уедряване на масивите за ползване. Тук ще ви кажа една статистика във връзка със споразуменията, но специално до въвеждане на правното основание като възможност за заявление за подпомагане, в смисъл споразуменията бяха развити само в надбалканската линия, говоря за Сливен, Силистра, Добрич, подбалканската по-малко. След въвеждане на правното основание като изискване дори имаше законодателни изменения, удължихме срока за споразуменията, пак казвам, законодателно изменение с което да можем да довършим започнатите процедури за създаване масиви за ползване за стопанската година. Съответно в цифри мога да кажа че в 2013-2014 г. броят доброволни споразумения са 1484 и 202 служебни. В 2014-2015 г. имаме 2758 доброволни споразумения и 313 служебни. Съответно за 2015-2016 г. имаме 2968 доброволни и 229 служебни разпределения за масиви за ползване. С тези цифри искам да кажа, че има един положителен тренд на увеличаване на споразуменията и прилагане в пълната си хипотеза на закона, както е възприет от законодателя.
Тук искам да кажа също, че всеки един ползвател независимо дали е собственик, или наемател, тук имаме един доброволен характер, той може да подаде декларация в съответен период на годината, преди началото на стопанската година, как ще обработва имотите си, наети или собствени, през настъпващата стопанска година. Подаването на декларациите е пет месеца по-назад от началото на стопанската година, за да може в тия пет месеца прозорец да се направи цялата процедура по създаване на масивите и на финала, на стартирането на стопанската година на 1 октомври, вече да имаме един стабилен административен акт, с който директора на съответната областна дирекция да разпореди в негова заповед кой какви масиви ще работи през стопанската година. Тук се получава и обстоятелството, че когато собствениците или ползвателите не подадат съответните декларации и заявления, имотите дори и частни биват разпределени като бели петна. Съответно тук имаме за 2015-2016 г., която върви и в момента, споразумение за територия 25,651 млн. декара на територията на страната и съответно бели петна разпределени 1 млн. 658 хил. декара, от които, забележете, имаме плащане на тия бели петна на 98,5%, тоест едно абсолютно препокриване на ползване и плащане на правно основание. Общо взето това е в общи линии.
Пак казвам, проблемът е в пожелателен характер на подаването на заявленията и декларациите. Тенденцията е, както го четох тренда в самото начало, тези споразумения доброволни или служебни независимо, трендът нараства.
И тази година след броени дни стартираме процедурата 2016-2017 г. очакването според нас след анализи в Министерството на земеделието, след изготвяне на годишни баланси тия цифри, последните които ги четох, общо над 3200 заявления, да нарасне още повече. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Колеги, имате ли коментари?
Мария Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Ще си позволя да взема думата, защото сега разбирам, че това е случай, за който са ме занимавали в приемния ми ден. Аз съм народен представител от Сливен, но въпреки това заинтересована страна, предполагам ваш служител, ме е занимавал с този казус и лично съм занимавала господин Стилиян Митев – това е Любимец, областна дирекция Хасково.
Това, което успях да установя за конкретния казус, е, че земеделският производител не е подал декларациите по чл. 69-70 в срок след което има издадена заповед за служебно разпределение на белите петна. Тази заповед не е обжалвана от нито едно заинтересовано лице и тя е влязла в сила. Разговарях и с директора на областна дирекция „Земеделие” за възможност, в която инвеститорът да влезе във владение на имотите, но всички знаем, че при положение че има влязла в сила заповед, която не е обжалвана, няма как който и да е директор на областната дирекция „Земеделие” или министерството да отмени заповедта, която сам е издал без да има обжалване или някоя заинтересована страна да предяви претенции.
С господин Митев разглеждахме много хипотези, за да помогнем за разрешаването на този казус, но фактически ние и министерството са в пълна невъзможност да променят тази ситуация. Същият проблем идва и с очертаването. Те няма как да очертаят тези имоти, защото самата система не ги допуска да чертаят, защото те са разпределени по правно основание.
Вярвайте ми, господине, вас не ви познавам, но това ми отне наистина много срещи не само с господин Митев, а и с много експерти в Министерството на земеделието. Няма законова форма, с която да променим празнотите и това бездействие, което ваш представител или не знам кой е бил ангажиран е допуснал, защото изтървавайки срока за декларациите, окей. Понякога се допускат такива грешки, но самият факт, че тази заповед не е обжалвана, не знам вие към кой момент при положение, че сте позиционирани от доста години в този район, не знам в кой момент установявате тази грешка, но няма законова форма, по която ние искайки да ви помогнем, да може да се отстрани тази празнота.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Просто по начина, по който възлага този закон е против закона. Този закон, който е предлаган сега, е противоконституционен. Частна собственост е неприкосновена. Тук някой докосва частна собственост и то сериозно. Идеята, духа на закона не е да вземам някъде от средата някой масив малки парчета, едно парче е 130 кв. метра, като пасища. Идеята на закона е създаване на по-големи масиви за обработване на земите. До ден-днешен никой, който е взел тези пасища като бели петна от нас, се е появявал там нито с една коза, нито с една овца. Тук започваме да говорим за измама със субсидии. Тук работата е много сериозна. Това нарушение на Конституцията на Република България е най-сериозното, което може да се случва в една държава.
Имам думите на господин Пилчев – директор на общинска служба „Земеделие”, лично той – моя грешка е, че нямам свидетели, той ми каза: „Ти нямаш нужда да правиш декларация. Ти си единственият инвеститор тук, създал масиви“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Кленке, нека да дадем думата и на господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тази площ с каква е, с какви насъждения, каква е структурата на ползване на земята?
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Земята компактна ли е?
Госпожо Белова, нека да чуем господин Кленке и после.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Това общо взето са три компактни масиви и по възможност създаваме орехи, лешници и зеленчуци. Малко са проблематични, защото самата почва е…
МАРИЯ БЕЛОВА: Как е станала пасище?
РОЛФ КЛЕНКЕ: И аз се чудя. Те всички в Любимец са регистрирани като нива и в един момент се проявяват като пасища. Може би тази такса, която се плаща за пасища помага, не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА: От проверката, която аз направих, имайки номерата на имотите, за трайно ползване нива, обработваема земя и затова са включени в заповедта за служебно разпределение. Пасищата, мерите и ливадите, господин Митев, ако не се бъркам, се изключват от разпределението... (Реплики.) Физически не знам, по начина е нива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Митев.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Само да обясня нещо, че орехите като трайни насаждения не се включват в споразуменията за ниви.
Ако се върнем на Конституцията. Ние не нарушаваме собствеността, законът урежда ползването през текущата стопанска година, защото идеята е нивите, тоест земите, да не пустеят. Аз ви говоря за 1 600 000 дка, които са дадени за обработка по този ред, иначе в една голяма хипотеза тези ниви могат да пустеят.
Третото нещо, което мога да кажа, ако ми позволите, както казах процедурата по споразуменията е долу-горе пет месеца. Тук имаме минимум три срока за подаване на възражения. Говоря при обявяването на предварителните регистри, при обявяването на окончателните регистри за разпределение на масивите и на самата заповед на директора.
Аз ви изредих три хипотези, които всеки един заинтересован, който е участник в процедурата или пък е заинтересовано лице в кръга заинтересовани лица по смисъла, той може да подаде възражения и то да бъде прието от комисията, която е назначена от директора на ОДЗ, съответно да се нанесат възраженията, тоест имотите му да бъдат разпределени като бели петна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам следното нещо. Да си размените контактите господин Кленке и господин Митев, да направите една среща в Министерството на земеделието и храните, заедно с ваши експерти и да потърсим начин да помогнем на инвеститор, който се занимава с не-толкова престижното земеделие, не само в България, а и в цял свят, защото това е един тежък труд, и не всеки посяга към производство било то на лешници, било то на орехи или на друга земеделска дейност.
Иначе можем да продължим да дискутираме, но няма да стигнем до някакъв извод тук.
Господин Кленке, мисля че няма умисъл от страна на държавните чиновници, просто недоглеждане от двете страни, може би.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Нямам предвид такова нещо. Нищо лошо не искам да кажа като лош умисъл за служителите. Ние от години работим заедно. Далеч съм от това да казвам нещо лошо за един служител. Аз стрелям на сляпо. И собствените ми земи са в нарушение.
МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, господин председател.
Съжалявам Хасково не ми е район. Бъдете сигурни, че положих всякакви юридически схеми, за да излезем от тази ситуация. Вие към момента няма форма, по която да се промени това. Това е моето мнение, господин Митев. Но аз ви моля да измислите вариант, защото очертаването е най-малкият проблем. Няма да се получат субсидиите там – доста декара са, но да кажем, че ще преглътне…
РОЛФ КЛЕНКЕ: 280 дка са.
МАРИЯ БЕЛОВА: Това е по-малкият проблем. По-големият проблем е това, което на мен ми представиха като документи е, че вие сте биопроизводство.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Това е основния проблем.
МАРИЯ БЕЛОВА: Ако можем да спасим, защото неползвайки тази земя, те ще имат проблем да защитят сертификата си, а вие сте в преход, до колкото си спомням. Едната част е в преход. Това веднага автоматично при една проверка на тях ще им създаде проблем, трябва да се измисли някакъв форсмажор поне да не им се прекъсва сертификата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Другите могат да поемат ангажимент да спазят тези условия до уреждане на случая.
РОЛФ КЛЕНКЕ: Това е невъзможно.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако това са наистина трайни насаждения, системата ви не работи.
МАРИЯ БЕЛОВА: Имота по картите е начин на трайно ползване – ниви. Инвеститорът, според мен, аз така си го обяснявам, е предприел процедура по изграждане на овощна градина, без да промени начина на трайно ползване като овощна градина към момента. По последните ортокарти снимки това е нива и затова е включено – не е нито пасище, нито мера, нито ливада, защото ако беше пасище, мера, ливада или орехи, то ще бъде изключено от заповедта. Така ли е господин Митев? Така е.
Това е биопроизводство в преход и това, което можем да се борим и да търсим вариант, господин Митев, вярвайте ми на вас разчитаме, да измислим вариант, така че да ги защитим да си запазят сертификата за био. Защото загубата, която те ще понесат от загубата на сертификата е много по-голяма, отколкото 9 хил. лв. или 19 хил. Така ли е, господине? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Моля ви да си размените координатите.
Господин Митев, моля на тази среща, на която ще се видите с господин Кленке, да поканите и представител от ресора на господин Грудев, за да видите другия казус. Някой колега от дирекция или отдел. (Реплики.) Поне да спасим сертификата. Мисля, че нямате проблем с комуникацията.
Благодаря. Това можахме да направим. Вдигаме въпроса на ниво министерство, разменете контакти с директора на дирекцията, който отговаря, искаме да помогнем, дано да успеем.
Закривам заседанието.


(Закрито в 17,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/