1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13.07.2016 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните


Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 67


Днес, 11 октомври 2016 г., се проведе извънредно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13.07.2016 г. – първо гласуване.



На заседанието бяха поканени:
От Министерството на земеделието и храните:

1. Георги Костов – заместник-министър на МЗХ;
2. Тотка Трифонова-Митова – председател на ССА;
3. Невена Ненова – началник отдел в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, МЗХ;
4. Ивелина Колева – началник отдел в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, МЗХ;
5. Десислава Стоянова – директор дирекция „Финансово управление“.
Присъстват още:
6. проф. Младен Младенов;
7. проф. Въто Христов;
8. проф. Методи Теохаров;
9. проф. Наньо Нанев;
10. проф. Николай Тодоров.
КНСБ:
- Светла Василева - председател на независимите синдикати в земеделието;
- Валентина Васильонова – заместник-председател на независимите синдикати в земеделието.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Петнадесет души присъстват на заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Точка единствена – Обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13.07.2016 г. – първо гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепи така предложения дневния ред, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Давам думата на вносителите, предвид на това че е Министерския съвет вероятно доц. Костов ще каже няколко думи, мотивите и внасянето на законопроекта, който впрочем беше точка първа в миналото заседание, но по предложение на проф. Бъчварова беше отложен за днес във връзка с Финансовата обосновка, която трябваше да обсъдим допълнително и ни беше раздадена коректно от страна на Министерството на земеделието и храните.
Доцент Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тук има мотиви, те са известни, публични са. Ще кажа няколко неща.
Селскостопанска академия е структура, която е много важна за икономиката на държавата и по-специално за аграрната част от нея. Всички стратегии за развитието на отделните отрасли в Европа се основават на научно обоснована политика и решения. Това неминуемо подсказва, че Селскостопанска академия е призвана по закон, по създаване и по начин и история да подпомага аграрния сектор като цяло и да взаимодейства с бизнеса да бъде достатъчно модерна, гъвкава, да обслужва и да води иновациите в аграрния сектор.
Селскостопанска академия освен това е един политически инструмент, който подпомага Министерството на земеделието и храните респективно съответното правителство със своите анализи и действия, да взема правилни решения или да предлага варианти на решения, от които съответните управленски органи да избират най-правилното според тях политическо решение.
За съжаление в последните години в Селскостопанска академия има траен недостиг на финансови средства, тъй като тя е второстепенен бюджетен разпоредител с бюджетни кредити, а част от държавните предприятия, които са част от Селскостопанска академия са във фактическо положение на фалит.
Има и други неблагоприятни фактори. През последната година и половина беше извършена огромна аналитична дейност. Тя засегна десетки показатели както по институции, така и по направления. Бяха анализирани и промени настъпили в подобни структури в други бивши източноевропейски държави, които са имали подобни структури.
Всички тези резултати от анализите концептуално бяха излагани на различни форуми както вътрешно за Селскостопанска академия, така и публични.
Основните промени, които предлагаме сега.
На първо място, начина на финансиране на Селскостопанска академия. Фактически тя преминава на самостоятелен бюджет към Министерството на земеделието и храните. Тази принципна автономност ще позволи на Селскостопанска академия всички приходи, които тя реализира от своята дейност да остават за нея и това ще има мотивиращ ефект спрямо всички работещи там, тъй като те ще знаят, че работят освен за изпълнение на поставените задачи и за себе си.
Втори много важен елемент е връзката с бизнеса. Разписан е ред, по който наистина науката да бъде в тясна координация с бизнеса, имам предвид в аграрния сектор. Една от слабостите, които много пъти сме коментирали, е именно тази откъснатост на научните изследвания от реалната практика.
На трето място трябва да посоча, че въпреки разписания ред имаме пълна защита на държавната собственост, тоест не се предвижда никакво отнемане на имущество, никаква възможност да бъде скрито, приватизирано имущество на Селскостопанска академия, тъй като разпоредбите с предоставените имоти на Селскостопанска академия са в правомощията на министъра. Тази разпоредба не се променя.
Трябва да кажем и няколко неща свързани с научните изследвания, но ми се струва че по-правилно тук е да помоля проф. Трифонова, която е научен експерт в тази област, да каже за научните координационни съвети и центровете, които се създават. Благодаря.
ТОТКА ТРИФОНОВА: Добър ден! Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Като председател на Селскостопанска академия да кажа няколко неща в допълнение и в разяснение на изготвяне на концепцията за развитие на Селскостопанска академия.
Концепцията беше изградена, която стана и основа за законодателните промени, на базата на три основни стълба.
Първият, това което каза заместник-министъра, е анализа на Селскостопанска академия като система. Тоест пълна, честна и обективна оценка на Селскостопанска академия, за да могат да се разкрият слабите места на Селскостопанска академия и причините, които водят до това – кои са организационни, кои са законодателни, и в същото време да се даде възможност на Селскостопанска академия да се развива и да се засили нейната силна страна.
Кои са основните слабости, които са констатираха при анализа? Основното е тази фрагментираност на научната среда. В момента ние имаме 25 научни института и още 19 държавни предприятия, които също извършват експериментална база или общо 44. Невъзможност за координация, целенасоченост на институтите, които работят в определени направления да работят заедно, да използват научната апаратура, да изграждат интегрирани и големи научни колективи. Затворена система на възлагане на научната задача, тоест тези институти, които са юридически лица, сами, чрез научните съвети изграждат научната програма, приемат научните проекти, сами ги изпълняват и отчитат. Тоест тази система, всички виждате, не може така да продължи. Бизнесът се нуждае от големи научни проекти – от идеята до научното внедряване.
Намаляващ академичен състав по различни причини и затова този научен капацитет трябва да се консолидира да работи в определените приоритети, които демотивира и създаването на тези центрове за научни изследвания, иновации на функционален принцип, които да обединят институтите, които работят в определените научни приоритети.
Този разлом, който съществува между бизнеса и науката, поради отсъствието на бизнеса както в управляващите органи на Селскостопанска академия - Управителния съвет и другите звена, така и на по-ниско ниво, където се формулира годишната научна държавна задача.
Има, разбира се, и други слабости, но те са описани в мотивите.
Да не пропусна да кажа, че беше направен и пълен анализ на държавните предприятия. Какво установи той? Държавните предприятия, когато са създавани, не на всички от тях е оценено дали активите, които те притежават, са достатъчни те да се развиват като такива. Освен това в какви програми би могло те да участват, за да се развиват. И най-важното не изпълняват закона, за който те са създадени – да извършват експериментално производствена дейност, поради което през годините в държавните предприятия намалява както персонала, той е намалял за 7-8 години два пъти, от 560 на 350 човека, а учените също два пъти. Откъснати от научните институти те нямат капацитет. Шест държавни предприятия нямат научни работници, пет държавни предприятия имат един. Никой от нас не приема сериозно, че тези държавни предприятия могат да извършват каквато и да била обслужваща дейност. От там идва идеята те да изпълняват ролята, за която са създадени, да се развиват като едни демонстрационни полета заедно с научния капацитет на института, към който те принадлежат.
Тук да кажем няколко неща за научния съвет на тези центрове за изследвания и иновации. Научния съвет е този орган, който запазва академичното начало в центровете за изследвания и иновации и за пръв път в този научен съвет ние предлагаме да участват и младите учени с определена квота, тъй като когато се формулира бъдещето и научните задачи би трябвало младите учени да бъдат активни.
Координационните съвети от своя страна трябва да обсъждат общи проблеми на центровете за изследвания и иновации както производствени, така и обслужващи, така и научни. Да изграждат една стратегия, една политика. По право ще влизат директорите на институтите.
Това са основните промени, които предлагаме в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, имате думата.
Госпожа Караянчева – заместник-председател на Комисията по земеделието и храните.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо директор на Селскостопанска академия, колеги и гости! Всички сме наясно, че реформа в Селскостопанска академия трябва да има и от това, което госпожа Тотева изнесе сме още по-убедени.
От така внесения законопроект за изменение аз разбирам три основни неща – няма да има закриване на институти, няма да има съкращаване на учени, няма да се допуска продажба на земя и активи. Нещо изключително важно. Всъщност в този законопроект ще се случи така, че науката и бизнеса да вървят в една посока, да има координация между отделните звена и на практика науката да бъде водеща, но под препоръките на бизнеса в земеделието.
Важно от законопроекта, което става ясно е, че той решава няколко задачи.
Първата задача е това Селскостопанска академия да стане достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие.
Втората задача е да се привлекат и млади учени, а тези, които работят там да се мотивират да останат.
Третата задача е да се формира устойчива политика в сферата на агросектора.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия предлага тези насоки, които госпожа Трифонова каза за самостоятелния бюджет. Аз мисля, че това е нещо много полезно, защото в крайна сметка това ще бъде и стимул. Преминаване на самостоятелен бюджет – това ще доведе до увеличаване на инициативността на института, защото както и доц. Костов каза приходите ще остават изцяло за Селскостопанска академия и те могат да се разходват на практика за много и различни дейности съобразени с изискванията на бизнеса и на съвременните условия, в които живеем.
Промяната в управлението на Селскостопанска академия ще даде възможност и за по-голяма гъвкавост, защото там вече заседанията на Управителния съвет ще бъдат публични. В зависимост от дневния ред ще участват и браншовите организации и се дава възможност на бизнеса да участва пряко при дефиниране на научните задачи в сектора.
Друго нещо, което ми направи впечатление, е въвеждането на икономически директор, който на практика ще движи финансите и това ще бъде едно улеснение за академичния състав, защото все пак човек, който се занимава само с финанси, ще може да управлява по-добре финансите.
Радвам се, че това, което е направено като законодателни предложения, е на базата на един много системен анализ и това, което чухме преди малко за тези 25 научни института – 19 предприятия работят в друга посока, няма координация. Важно е да има наистина реално изразходване на средствата, но и да се получават реални резултати.
Другото нещо, което ми направи впечатление и напълно подкрепям, е възможността да се работи с бизнеса в публично-частното партньорство и този законопроект на практика е ориентиран точно в тази посока.
И нещо, което ще доведе до намаляване на административната тежест – промяната предвижда обособяването на опитни станции и експериментални бази, които са търговски в държавни предприятия, вече да бъдат като структури към научните институти. Това също ще освободи административен капацитет, но на практика ще даде възможност да се стимулират учените и да се работи в полза на науката.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим това изменение в Закона за Селскостопанска академия, защото виждаме изключително добра посока и съвместната работа между бизнеса и науката, защото все пак трябва да направим така, че да не отиват средства някъде, незнайно къде, да има координация между отделните предприятия и научно-изследователски среди заедно с подадената ръка от бизнеса. Мисля, че браншовите организации изключително добре приеха тези промени, когато бяхме на обсъждането през месец декември в „Шератон“.
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-председател.
Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаема проф. Трифонова, уважаеми колеги и гости! Аз ще подкрепя този законопроект. Надявам се, че и Парламентарната група на АБВ ще го подкрепи и ще кажа защо. Очакванията бяха доста по-големи. Аз ще си кажа и бележките след това. Както винаги в науката правим, отчитаме положителното, приносите, какво ще допринесе този закон.
Аз смятам, че на първо място това, което се каза и искам дебело да се подчертае, е финансовата самостоятелност на институтите. Аз бях два мандата член на Управителния съвет. Няколко председатели се смениха - проф. Бъчварова, доц. Бозуков, доц. Костов и проф. Трифонова. Винаги ние сме говорили по средата на годината колко пари няма да достигнат. Ненормално е това – всички средства, които се получат в институтите, да отидат да се централизира, след това да се преразпределят. Аз смятам, че това, което се прави е нещо много положително.
Искам да Ви кажа, че аз през онова време бях директор и на учебно опитно стопанство, когато висшите институти бяха към Селскостопанска академия. Главен директор беше бащата на проф. Бъчварова. Тогава средствата бяха при нас и производството подпомагаше науката винаги и после производствената част това е базата, където да се провеждат експериментите, внедряването. Аз смятам, че това е второто положително, че някой бази както беше Троян, Шумен и други се предоставят точно като производствени бази. Това също е много положително и трябва да се има предвид, не може да не се отчете като нещо положително.
За мен изключително важно е създаването на научните центрове, защото аз съм бил рецензент на толкова много представители на Селскостопанска академия и трябва да Ви кажа, че това е едно затворено, малко съобщество. Отиваме там, по роднински, по приятелски, а и ние самите правим всичко възможно – дайте да го хабилитираме. Така наука не се прави. Когато вече се съберат, когато дойдат капацитетите, когато влизат и по-младите, когато вече се подложат на една сериозна дискусия, на един сериозен анализ, всички научни постижения, хабилитации и други, аз смятам че ефекта ще бъде много по-голям, така че виждам ползата от тези научни центрове и приветствам това.
Другото положително, според мен, това е промяната на състава на Управителния съвет. В него ще влязат представители на Министерството на земеделието и храните освен председателя, заместниците, тримата научни секретари, ще влязат представители на Министерството на земеделието и храните, на бизнеса и на университетите. Аз смятам, че по този начин Управителния съвет ще работи по-добре.
Аз имам и някои сериозни критични бележки. Очакванията ни бяха да има някаква промяна. Председателят на Селскостопанска академия да не се назначава, а да се избира. Ние сме парламентарна република, всичко тръгва от Народното събрание – висшия ръководен орган. В БАН е така, в университетите е така, навсякъде председателя се избира с тайно гласуване, с представяне на програми, а тук нещата не стоят така. Председателят се назначава и може би той ще бъде политическо лице, а със смяната на властта ще се сменя и председателя, което не го намирам за положително. Това е извън обхвата на закона, но може би по-нататък трябва да търсим решение да бъде както при всички останали.
Другото, което е – разделянето на научната и финансовата част. Може би малко повече трябва да се поясни тази част, защото знаете, че такива предложения имаше и за университетите – да има президент и ректор. Тогава ние достигнахме до извода, че ще има много сериозни противоречия. Ако икономическия директор реши да прави икономика основно, да набляга на производството, а не на научния продукт, могат да се получат някои сериозни противоречия, така че тук нещата трябва да са изчистени – колко ще бъдат координационните съвети, това също не го разбрахме – дали ще бъдат във всеки един център, или ще бъде само към шапката към центъра, това също трябва да бъде ясно.
Мисля че доста тромава става структурата. Според мен управителен съвет, изпълнително бюро, научни центрове, координационни съвети, научни институти, експериментални бази. Това малко ме смущава мен. Ако Вие имате убеденост, че то ще бъде работещо, ще го приемем.
Другото – аз не съм съгласен, че само Селскостопанска академия е единствената специализирана структура за изследователска, консултантска дейност. Университетите също правят това и аз смятам, че не го правят по-лошо от институтите на Селскостопанската академия.
Аз смятам, че в законопроекта много ясно и точно трябваше да бъде посочено колко ще бъдат центровете, защото те не са записани. В мотивите е казано, че ще има трима научни секретари, което предполага три центъра, но никъде не е записано къде ще бъдат седалищата – това също е важно, защото някои колеги изразиха тревога. Примерно животновъдството ще бъде в Троян. Дали там му е мястото, дали това е най-правилното? Защото в Стара Загора има ветеринарен факултет, има аграрен факултет, има земеделски институт. На територията на тази област има други институти. Смятам, че и това трябваше да бъде посочено.
Въпреки бележките имам още някои, които ще направя по-нататък с оглед този закон наистина да бъде работещ, да има ефект от цялата тази дейност.
На първо четене ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Други становища на колеги?
Господин Петър Петров – народен представител от Патриотичен фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моето мнение касае участието на бизнеса в тези съвети, които трябва да определят насоките на работа, които трябва да променят досегашното развиване на научна дейност заради самата нея, тя да бъде обърната към бизнеса.
В тази връзка искам да поставя този въпрос пред членовете на комисията – да бъдем малко по-активни в това отношение. Представям си след два месеца, когато започнат заседания на ръководното тяло и трябва да се вземат двама представители от браншовата организация на растениевъдите, аз не знам как ще стане това. Животновъдите, браншовите организации – 66, как ще изберат двама души?!
В тази връзка смятам, че в дълъг период от време, ако ние като народни представители и като Комисия по земеделието и храните не вземем мерки, ще продължава една такава дейност, която ще е откъсната от бизнеса.
Господин председател, в тази връзка предлагам ние да стартираме това, което сме разговаряли и с Вас, Закона за браншовите организации. Това ще е един процес, който сигурно ще отнеме половин година още, за да можем да имаме браншови организации, които да започнат да си вършат работата и съответно да представят приоритетите в даден бранш в научните съвети.
Аз ще подкрепя тази закон, защото той се разглежда от много дълго време. Запознат съм с основните му положения. Единственото, което ме смущава, е многостепенната структура, която се образува от върха до подинститутите, това са тези опитни центрове. Едно решение преминава, гласува се на съвет, няма ги всичките – не се гласува, не може да отиде по-нагоре. Смятам, че трябва да се опрости структурата.
Имахме уверението на госпожа Трифонова, че това, което имахме като информация, е увеличаване на персонала на Селскостопанска академия се дължи на вливането в Селскостопанска академия на държавни структури.
Аз много държа на това – да не ставаме роби, че виждате ли научните работници дремят по цял ден и съответно доцентките плетат в чекмеджетата си. Не бива да се гледа така на тези хора. Те се занимават сериозно с научна дейност, но трябва да е ясно и прозрачно за цялото общество с какво се занимават и какво правят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Други народни представители?
Професор Бъчварова – третия заместник-председател. Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми гости, колеги! Вярно е, че Закона за Селскостопанска академия се обсъжда дълго. Вярно е също така, че това е може би една от структурите на Министерството на земеделието и храните, на която винаги се прави един много дълъг анализ и в който излизат едни и същи причини и те най-често са свързани с недофинансиране на системата, защото бюджета на Селскостопанска академия непонятно как всяка година намалява, при условие че ангажиментите и работата, която се възлага ненамаляват като научни продукти, като сортове растения, като поддръжка на генофонд и всичко това, с което е ангажирана Селскостопанска академия освен чисто научната дейност.
Затова добре, че е направен анализ, но не чухме колко е средната работна заплата в Селскостопанска академия и точно как ще привличаме млади хора с такова равнище на заплащане, защото Селскостопанска академия, ако не се обновява с млади хора, които да започнат своята кариера и да инвестираме в тях за по-нататъшно развитие на научния потенциал ми се струва, че така, както е възрастовия състав в момента трудно бихме могли да кажем в бъдеще, че тази Селскостопанска академия ще работи в полза именно на аграрната сфера.
Положително за нас е положението свързано с автономността на бюджета. Това е една битка, която може би от поне 7-8 години се води със съпротива от страна на другите министерства и най-често в закона е записано Министерството на финансите е съгласувало, автономията на бюджета е нещо много важно, но това, което прави впечатление, финансовата обосновка, заради която миналия път не разглеждахме законопроекта, са изключително лошите параметри, които са предвидени в тригодишната прогноза за Селскостопанска академия.
Уважаеми колеги, сега Селскостопанска академия получава 13 милиона субсидия. Предвижда се тя да не се увеличава въобще, при условие че числеността на персонала от 1900 човека след прибавянето на държавните предприятия, които стават експериментални бази, числеността става 2200. За сметка на това собствените приходи от 8 милиона трябва да станат 15 милиона. Трябва да Ви кажа, че при така зададените параметри, без оценка на задълженията, които има системата и към настоящия момент, а преминаването и преструктурирането вероятно ще изисква тези задължения да се поемат, този бюджет, който е записан, не знам – Деси Стоянова знае за колко време ще й стигне, 5 или 6 месеца, но от него мърдане няма за разлика от състоянието, което е в момента Селскостопанска академия като второстепенен разпоредител да генерира допълнителни средства чрез предоставяне на субсидия от Министерството на земеделието и храните.
И госпожа Караянчева говори за нещата, които се случват, но когато се гласува Закона за бюджета моя апел е наистина обективно да се оцени необходимостта какъв бюджет, каква субсидия е необходима, за да може да работи нормално Селскостопанска академия без да има проблем, включително и със заплащането. Фонд „Работна заплата“ е 21 милиона. Ако не си изпълнят собствените приходи по някаква причина, знаете земеделието е рисково, не се продадат толкова семена, не се направи еди-какво си, какво се случва? Тези хора остават без заплащане.
В другите направления, в които се предлагат промени, трябва да се познава добре историята на Селскостопанска академия. Предлагат се държавните предприятия, което беше една идея, която ние реализирахме, сега имате друга идея – приемам я, но отиват към институтите. Такава система на управление на Селскостопанска академия функционираше две години – 1998 до 2001 г., когато бяха към институтите, но показаха такива противоречия между институт и експериментална база, без финансови механизми и те в закона сега не са записани, по които да се управлява това, което базата носи и съответно трябва да й се връща, че се наложи в 2001 г. с промяна на закона – аз не съм била тогава, за да кажа, този закон е променян няколко пъти в тази посока – те да отидат към централно управление. В централно управление пак имаше по-голям ред, защото всяка експериментална база си знаеше съответно какъв бюджет ресурс разполага, какви са задачите, които се поставят от експертните съвети и съответно можеше да управлява и от свое име приходите и разходите за това, което му се възлага, включително и за научни проекти.
Сега това е връщане назад и трябва да Ви кажа, че ще създаде изключително много проблеми освен това, че има много непонятни колаборации. „Пушкаров“ откъде накъде ще вземе Пазарджик?! Пазарджик никога не е работил с „Пушкаров“, Пазарджик работи с Кнежа, с Чирпан, с Марица по отношение на научни проекти. Аз виждам, че има някаква избирателност. Който е бил по-силен си е взел хубавите станции. Троян си взема Смолян. Те не можеха да се понасят във времето, в което работеха заедно! Средствата от Смолян отиваха в Троян и не се връщаха.
Затова между първо и второ четене ние ще направим предложения наистина през 2001 г., което беше като положение поне да бъде на централно управление. Тези експериментални бази да бъдат и координацията не е никакъв проблем да бъде осъществявана. Освен това същото впечатление прави, че част от институтите само част са в закона, другите липсват. Или всички институти трябва да са в закона разписани, защото да оставите в закона едни като непоклатими, а други да стоят в устройствения правилник мисля, че не е редно. Или всички трябва да са в правилника, като се запише че държавните предприятия отиват еди-къде си, или всички трябва да са в закона. Съществува определен риск наистина да останат точно тези институти, които в момента са разписани в закона.
Аз приемам, че имате нужда от реформа, но все пак наистина трябва да се оцени досега каквото е правено и това, което е показало негативи в дейността на Селскостопанска академия. Госпожа Митова знае, тя поне е свидетел и на едното, и на другото. Мисля че много трудно може да каже обратното, когато са били към институтите, че са били по-добре тези решения, които са вземани.
За публично-частното партньорство – прочетох го няколко пъти внимателно, не мога да разбера начина на взаимодействие между Селскостопанска академия. Веднъж пише, че обектите отиват. Виждам тук, че искате оценка и актуализация на активите до декември. Искате актове за собственост, които трябва да се направят за два месеца – това са изключително много финансови средства. Това е писмо, което сте подписали на 6-и за преоценка на всички активи, което означава, че някак си ще се преоценят активи и ще се дават във вид на договори.
Доцент Костов, с Вас разговаряхме и казахте: „като ловните стопанства“, но те малко трудно могат да бъдат сравнявани с аграрна наука и дейности по експериментална дейност. Защо в закона е разписана доста подробно процедурата, а в устройствения правилник въобще не се предвижда как ще бъде самия механизъм, който едва ли е само това, което единствено има в закона?
На мен ми се струва, че някак си се разчита, ако бюджета остане така, чрез публично-частното партньорство да се намали финансовия натиск върху Селскостопанска академия. Така ми се струва! Защото с тези 13 милиона просто няма как да се случи системата да бъде стабилна и да изпълнява своите задължения, тоест има по-скоро някаква идея, че една голяма част ще отидат като обособени части или като предприятия – това са неща, които сигурно сте ги мислили как ще станат, но в крайна сметка са структури, които имат определени ангажименти към научната дейност. Те не са сами за себе си извън тази научна дейност.
Между първо и второ четене ще направим предложения. Сега ще се въздържим по този закон така, както е представен. Надявам се тогава да имаме време за обсъждане на предложенията, които се правят. В интерес на истината на нас също ни се иска Селскостопанска академия да бъде в по-добро състояние, винаги сме го искали, но за съжаление понякога недооценката на труда особено на заетите в научната сфера, води до това, че се неглижира тяхната работа и стоят на опашката в приоритетите, включително и на изпълнителната власт. Надявам се закона да се подобри между първо и второ четене, за което пак казвам това, което считаме, че ще е най-добро ще го предложим и оттук нататък комисията ще решава. Ще се въздържим от подкрепата на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Други колеги народни представители?
Народният представител Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз в присъствието на толкова доценти, професори, бивши, настоящи и бъдещи вероятно председатели на Селскостопанска академия може би не трябваше да вземам думата, но като слушам внимателно дебата, то и дебат няма, оставам с впечатлението, че говорят само онези, които познават Селскостопанска академия отвътре и има една естествена склонност за запазване на това, което е в момента Селскостопанска академия, а това ще е най-лошото за нея. Ако някой е можел да я промени през тези години, е щял да го направи. Всички тези реформи, от които има нужда Селскостопанска академия, са били в ръцете на много от преждеговорившите.
Според мен ние трябва да се съсредоточим върху това, което законопроекта предлага, които са на пръв поглед някои смели стъпки – бюджетна самостоятелност. Да, когато имаш бюджетна самостоятелност, трябва и да събираш освен да получаваш, трябва да мислиш стопански, трябва да балансираш, както се казва.
Освен това участието на бизнеса, интеграцията на бизнеса в науката, екзестенциален проблем на Селскостопанска академия, тя или ще прави наука, която да може да бъде потребявана от бизнеса или трудно ще може да утвърди своето съществуване занапред.
С няколко смели промени се създават възможности за Селскостопанска академия да се развие и оцелее в бъдеще.
Съгласен съм, проф. Бъчварова, че е смело да се разсъждава какви ще бъдат приходите на Селскостопанска академия, при положение че нито една година тя не е съществувала по този начин. Дайте да видим дали може наистина да генерира тези приходи. Ако не ги генерира, естествено е, че пак сме ние тези, които ще седнат тук и ще умуват или да преразглеждаме бюджет, или да търсим друга формула на нейното съществуване, но нека да не гледаме от пиедестала на вътрешни хора, които искат да запазят това, което имаме в момента като Селскостопанска академия, защото то очевидно не е ефективно и не дава необходимия резултат. Иначе моята задача е лесна – само аз съм член на КЗХ, така че мога да Ви заявя моята подкрепа за законопроекта. Мисля че спокойно мога да го заявя от името на Парламентарната група на БДЦ-Народен съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йончев.
Други народни представители?
Ще си позволя аз да кажа няколко думи в заключение на дискусията и после ще дам думата на доц. Костов и на проф. Трифонова за отговор на въпросите.
Моите очаквания за реформа не се оправдаха. Предлагат се промени. Не случайно навсякъде и всички говорим за промени. Аз смятах, че трябва да бъдем по-смели – Министерския съвет, Министерството на земеделието и храните, Комисията по земеделието и храните, но така или иначе в момента имаме това, което разглеждаме и което ще обсъждаме в пленарната зала.
Няколко от нещата, които искам да коментирам на базата на дискусията, която се проведе и ще взема повод от казаното от проф. Трифонова – фрагментацията и младите учени, тях ще засегна. Именно поради тази фрагментация на селскостопанската наука ние водихме дълги дискусии относно възможността за интеграция на научни институти, заедно с университетските центрове. Такава е практиката по света. Водещи са университетите и към тях често пъти, ако не и доминиращо, са придадени институтите. Говорихме за такава възможност – около Пловдивския аграрен университет да бъдат интегрирани няколко от институтите, които са в непосредствена близост, дори имаше желание на Аграрния университет да интегрира към себе си Генерал Тошево – нещо, с което аз категорично не бях съгласен, защото това е един от водещите институти, много далече от гледна точка на логистика и така нататък. Подобно предложение имаше за Тракийския университет и институтите около него, за Лесотехническия университет, за Институт „Образцов чифлик“ и Русенския университет.
От сега Ви казвам, че между първо и второ гласуване аз ще внеса предложение за изваждане от състава на Селскостопанска академия на Института „Образцов чифлик“ и Русенския университет. Нека да направим един пилотен проект, да видим той как ще работи, дали това е възможно за България, дали е сполучливо, или не. Това предложение, което готвя в момента, предполагам че ще бъде подписано от всички депутати от региона. Защо точно там? Не, защото съм избран от този регион, а защото института иска да отиде към университета и той иска да вземе института, тоест тук нямаме колизия на интереси, така че в тази посока ще направя предложение.
Има положителни неща – финансовата самостоятелност, дано тя да сработи, но пред мен е справката за работещите в Селскостопанска академия. Аз след 4-5 години ще стигна пенсионна възраст, но смятам че това, което казаха проф. Бъчварова и проф. Трифонова – трябва да мислим за младите хора и за обновяването на кадрите в Селскостопанска академия. Имаме 26 човека над 65 г., но 12 души, които са хабилитирани лица. Какво представлява това нещо? Ние имаме един фиксиран бюджет, който е заделен за Фонд „Работна заплата“ и когато имаме един старши научен сътрудник първа степен или един професор, той взема висока заплата, взема докторски, взема клас прослужено време и изяжда, най-общо казано, голяма част от бюджета. За младите хора остават 400-500-600 лева. За такива пари качествени учени няма да дойдат. Бъдете по-смела! Нямам нищо против тези наши колеги, които са трупали през годините опит, но те биха могли да помагат с граждански договор или някаква друга форма, но стоейки там те лишават младите хора от една малко по-висока заплата.
Ще си позволя в заключение, ни ще подкрепим законопроекта, независимо че не става дума за реформи, а за промени, но има положителни неща. Реформаторският блок ще подкрепи законопроекта на първо четене и после ще обсъдим всички предложения, които бяха заявени от останалите парламентарни групи между първо и второ четене.
Професор Трифонова, ще си позволя да направя една критика спрямо Вас и Селскостопанска академия. Комисията по земеделието и храните има 65 заседания досега. Разгледали сме 59 законопроекта и 9 други акта. Имаме 45 изслушвания. Срещали сме се със синдикати, с работодатели, с браншови организации, с представители на БАН, институти, кой ли не. Министър Танева е присъствала 15 или 16 пъти. Заместник-министрите винаги присъстват на това заседание. Как един път някой от Селскостопанска академия не прояви интерес към някой от законопроектите, които обсъждаме?! Нали политиката я правим заедно с Вас, нали я правим в полза на българското земеделие и земеделските производители? Как един път не проявихте интерес да дойдете? Заседанията са открити, кой ли не идва тук. Винаги даваме думата на всеки, който я поиска. От Селскостопанска академия никога не е идвал представител на заседания на комисията. Смятам, че е това е редно, защото Вие имате Вашия научен потенциал, имате Вашите научни достижения и това би било само от полза на народните представители, когато имаме спорни теми, които обсъждаме.
Предстоят отново законопроекти, за които имаме различни виждания. Имате специалисти в областта на животновъдството и растениевъдството, в областта на икономиката. Нека да бъдат по-активни Вашите хора, да заповядат на комисията, ще бъде само от полза на Селскостопанска академия и на Комисията по земеделието и храните. Благодаря за вниманието.
Заповядайте, проф. Христов.
ВЪТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми народни представители, вносители и участници в тази среща! Аз ще изложа мнението и предложението на Клуба на аграрниците в София по обсъждания Проект в Закона за Селскостопанската академия.
Ще прочета какво сме написали за по-кратко и ясно.
Още в началото изразяваме нашето удовлетворение, че със Закона се запазва целостта на Селскостопанската академия и самостоятелността на националната организация за аграрни науки. Известни са горещите дискусии и пререкания, състояли се в края на миналата и началото на тази година по първоначалните проекти, които по същество предвиждаха закриване, прехвърляне на нейни институти към ВУЗ-ове. Настоящият проект не предвижда това, заслуга за което имат много хора, но основната е на министъра на земеделието и храните Десислава Танева, че тя устоя на обещанието, което даде пред Клуба на аграрниците на 4.05.2015 г., в една среща аграрници, на които живота е минал в системата на Селскостопанската академия.
Обсъжданият проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия се надяваме, че ще допринесе за подобряване организацията на аграрната наука и за повишаване на нейната ефективност.
Добре са формулирани мотивите към Проекта за изменение и допълнение на съществуващия Закон за Селскостопанска академия, макар че винаги може да се каже още нещо, но считаме че и тези са достатъчни, за да се разбере състоянието.
По проекта обаче имаме няколко предложения за допълнения към закона.
Смятаме за целесъобразно вместо „Селскостопанска академия“ да се възприеме наименованието „Академия на аграрните науки“. Новото наименование ще е и в съответствие и с названията на тези науки в много други страни. Аграрното производство не е само в селата. Наименованието „Академия на аграрните науки“ да се впише навсякъде, където е упоменато „Селскостопанска академия“. Освен това сегашнато име е наследство и от едно друго време, когато и министерството се казваше на селското стопанство. Считаме, че промяната на името ще бъде подходящо, освен това няма утре да се прави нов закон за Селскостопанска академия.
Да се засили академичността на Академията и нейният държавно-обществен характер целесъобразно е висш управителен орган да бъде Общото събрание на Академията, каквото тук не съществува. Тук е акцентирано на председателя и малко на Управителния съвет. Всички научни организации, обществени организации, ако се отворят техните устави, ще се види, че структурата на управление е Общо събрание, Управителен съвет, Бюро, председател на Академията.
В този смисъл може да се говори много, но мисля че вносителите трябва да преосмислят или при второ четене да се използва случая, това няма да навреди, а обратното. Тук излиза, че 15 души управляват, не участва другия състав от институтите.
Ако се приеме това нещо, Общото събрание да изпълнява следните функции:
- приема насоки за научноизследователската и внедрителската /иновационната/ дейност и отчет за тяхното изпълнение;
- избира председател на Общото събрание;
- избира академичен съвет;
- избира председател на Академията;
- провежда политика за развитие /израстване/ на научните кадри;
- присъжда научното звание „доктор хонорис кауза“ на заслужили наши и чуждестранни деятели на аграрната наука и практика.
Общото събрание провежда най-малко едно заседание в годината. Неговият мандат е 4 години. Тези предложения да се включат в специален член /или членове/,
Вместо „Управителен съвет“ да се допълни точката, където от Министерството на земеделието и храните участват трима души в Управителния съвет, да се запише „един от тримата да бъде от Българска агенция по безопасност на храните“, ветеринарен лекар. Подчертавам този момент. Вярно е, че тук ще ми се отговори по друг начин, но това е абсолютно необходимо. Няма да изброявам защо е необходим такъв човек за връзка.
Академията трябва да се ръководи от „Академичен съвет“. Управителните съвети са подходящи органи за стопанските организации, но не за Академията. Да се посочи на колко време ще се събира, според нас, поне веднъж на 3 месеца.
Изпълнителното бюро се състои от председател, заместник-председател, тримата научни секретари, икономически директор и представители на синдикатите. Изпълнителното бюро заседава един път седмично.
Където се третиран проблемите за имуществото и земята, считаме че навсякъде да се замени думата „частна“ да бъде публична държавна собственост. Това се налага, за да се избегнат всякакви спекулации и използването и търговията на държавна земеделска земя. И сега се носят слухове, така че да се знае кой отговаря за тази земя.
В проекта за закона няма ясно формулиран механизъм за внедряване на научните постижения в аграрното производство и финансиране на този процес.
Аз в тази система съм влязъл 1954 г. и съм минал много инстанции в нейната йерархия от най-долу до доста високо място нагоре и знам много добре, че ние никога не сме имали добър механизъм за внедряване на научно-техническите постижения в нашето земеделие.
От друга страна тук има две неща: Националният съвет по земеделие е откъснат от аграрните научни организации. Според нас за тази дейност със закона в Академията за аграрни науки трябва да се изгради специална структура за внедряване на научно-техническите постижения или иновациите. Затова според нас е необходимо към Академията да премине този Съвет по земеделие, който съществува.
Вижте, пари никога няма да достигнат не само за науката, но и за много други неща, но нашия земеделски сектор не участва във финансирането за собственото си развитие. Много пъти съм казвал – във Франция от 1966 г. съществува така наречената „Организация за развитие на земеделието – АНДА“. Тази организация разполага със специален фонд, който основно се набира от производителите – 80% и от държавата, местните власти, ЕС и други източници – 20% и тя се грижи точно за тази връзка наука-производство. Към нея има изключително богат фонд, който финансира и 30% от научните изследвания, а останалите за пилотни проекти, за обучение. Мисля, че може да се използва случая и не е трудно да се запише един член, че се създава към Академията и да се разработи правилник, да се види опита на Франция.
Законът като го чете човек от 9 реални страници, те са 12 страници, почти 5 страници са за земята и за имуществото, а за науката, за духа и за академичността, за което говорим, го няма. Нека да помислят вносителите, че не е трудно да се промени това нещо.
Надяваме се, че много от нашите предложения ще бъдат взети под внимание и включени в последната редакция на закона и ако се счете, че има нужда от наши съвети Клуба е готов да помогне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Професор Теохаров, заповядайте.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, дами и господа! Аз ще бъда кратък. Радвам се, че закона е в моите ръце. Ние дълго време го очаквахме. Искам да поставя няколко въпроса.
Първо, кои са параграфите, точките и алинеите, които показват неговия демократичен характери, които показват академичния състав на научните институти, че реално участва в устройството, организацията и управлението на Селскостопанската академия. Кои са точно параграфите, алинеите и точките?
Второ, кое налага и какво се има предвид, когато думата „субсидии“ се заменя с „трансфери“ или има нещо общо, защото ние знаем, че двете думи са различни по значение?
Трето, по мотивите аз имам забележки, но няма да ги отразявам. Считате ли, че действащите колективни координиращи органи в Селскостопанска академия са достатъчно колективни и демократични да насочат и консолидират усилията на академичния състав за именно това управление, за което ние мечтаем?
И още един въпрос: как се отрази многократното отлагане и протакане на Закона за Селскостопанска академия върху селскостопанската наука, нейното функциониране и, разбира се, върху нашето земеделие?
Аз напълно подкрепям изказването на проф. Въто Христов за този демократичен характер, който липсва в закона. Не може всички академии в България да имат академично ръководство, академичен съвет, общо събрание и те да се избират от това общо събрание, а единствена академията да се подценява – тази, която дава хляба на всеки от нас. Това е отново подценяване и аз считам, че този закон е половинчата стъпка. Направена е първата стъпка. Подкрепям всички изказвания, които бяха направени тук. Къде е втората стъпка? Няма я. Научните работници на Селскостопанска академия няма да бъдат доволни от този закон.
Вие много добре знаете – общото събрание, колективен орган за управление. Той е колективен орган за прогнозирането на процесите в тази наука. Колективен орган за тези научни програми, които се разработват и те трябва да имат генетическата закономерна връзка с оперативните програми. Това няма да се получи сега, защото тези програми се дефинират и определят от това общо събрание и академичен съвет. Това е публичен орган.
Аз мисля, че тези структури, които се създават сега, са административни структури. От 1975 г. аз съм свидетел на тези административни промени и решения. Те закопаха Селскостопанска академия и продължават. Нима директорите на институти, нима тримата секретари, председателя, икономическия директор, управителния съвет са колективен орган? Не са, в никакъв случай. Не мога да ги приема лично аз. Няма да ги приемат и колегите, макар че те ще трябва да управляват. Въпросът е ние да привлечем научния, академичния състав и аз Ви поздравявам, когато тук цитирате академичния състав в мотивите. Няма го!
Господа народни представители, Вие се дистанцирате от този академичен състав, Вие се дистанцирате от научните институти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, проф. Теохаров, ще Ви прекъсна. Законопроектът е на Министерския съвет, а не на народните представители.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Да, Вие го подкрепяте, Вие ще го приемете и аз се обръщам към Вас. Вие сте именно органа и аз Ви уважавам.
В тази връзка искам да кажа, че трябва да обърнете сериозно внимание на този момент – дали тези точки, които бяха предложени тук, тези демократични правила и принципи, трябва да бъдат вкарани в закона. Иначе ще се почувства тази голяма отдалеченост на научните институти. Къде е академичния състав на тези институти в управлението? Те не могат да участват. Те могат да участват само, когато има пленарни заседания на това събрание. Сега тези няколко човека, ще участват в управлението. Въпросът е академичния състав, както Вие посочвате в мотивите да участват – това е силния колективен орган. Аз ще Ви поздравя накрая, ако така разработите закона. Ако прибързате, ще сгрешите, уважаеми народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Теохаров.
Госпожо Василева, заповядайте.
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаема проф. Митова! Всичко, което чух, горе-долу се припокрива с това, което ние подкрепяме. Аз още веднъж ще го повторя – подкрепяме промяната на финансирането на Селскостопанска академия, подкрепяме това, че няма да имат фиксиран разходен таван, а най-вече подкрепяме това, че държавните предприятия ще станат структурни звена на научните институти, защото това решение, което имаше преди няколко години да станат по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон за мен беше доста неуместно и аз го казах още тогава при самото обсъждане на законопроект за изменение и допълнение.
Вече и проф. Митова подчерта от каква численост какво е останало от тези държавни предприятия. Те не могат да се самоиздържат. Всяка година с някакъв милостив акт им се разплаща по някой и друг лев, колкото да покрият заплатите си. Сега в тези държавни предприятия работните заплати се получават със закъснение от три-четири месеца. Понеже попитахте и за средната работна заплата, аз предполагам, че Вие я знаете, защото всяка година тук като се приема бюджета, който е политически акт, аз няколко пъти подчертавам 582 лв. е средната работна заплата в Селскостопанска академия. Трябва да кажа благодаря, че последни като второстепенен разпоредител получиха от 5% работещите в тази академия и то на хората, на които са изравнени работните заплати, всъщност нищо не получават с минимална работна заплата, нискоквалифицирания работник и един специалист са на 420 лв., мисля че повече няма какво да коментирам. Ние непрекъснато бягаме да достигнем минималната работна заплата. Например един земеделски техник, който е винаги на полето, навън, но такъв е бюджета.
Разбира се, подкрепяме най-вече и това, че трудовите правоотношения на работещите се уреждат по условията и реда на чл. 123, а то няма как и да бъде, те си бяха в тази структура.
Аз имам няколко въпроса и държа да получа отговори на тях. В доклада на министър Танева е записано, че това преструктуриране няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Да, вярно е, няма да окаже въздействие, но то ще окаже въздействие върху бюджета на Селскостопанска академия. Колко са задълженията на тези държавни предприятия – три от тях се ликвидират, но и останалите не са в цветущо положение? Предполагам, че са доста. Кой ще ги покрие тези задължения, защото те и сега са в недостиг, специално за работната заплата и благодарение на Министерството на земеделието и храните се изплащат регулярно работните заплати. Мисля, че недостигът вече е 3 милиона. Това вече го казаха всички – субсидията е недостатъчна години наред и накрая Министерството на земеделието и храните пак покрива тези задължения.
Сега, ако ние имаме пак същата субсидия, както е досега с 13 милиона и както числеността се увеличава на Селскостопанска академия, колкото и да се съкратят, те пак няма да бъдат по-малко от 2 хиляди човека. Аз не зная дали ще успее да оцелее Селскостопанска академия.
Моята молба е: ще присъстваме на Вашето заседание, когато се приема бюджета на Министерството на земеделието и храните. Ние сме готови с нашите искания, ще Ви ги предоставим, но имам гореща молба към всички Вас – много Ви моля увеличете субсидията на Селскостопанска академия, защото така ще бъдат унизени тези хора и веднага ще се отрази на работните заплати. Кой млад човек ще дойде? Вие говорите тук да обновим, да обновим. Добре и аз съм съгласна, но с 450 лв. са асистентите. Кой ще работи по този начин? Ако ние не заложим сега средства да увеличим работните заплати на тези хора.
Аз и на предното заседание казах, да, думите на премиера много ми харесаха. Той каза: „Създаваме закони, но те не винаги са финансово обезпечени“.
Казахте, господин Христов, не е реформа, но дори и това преструктуриране се нуждае от пари. Моля Ви да увеличим субсидията с 13 милиона. Такова преструктуриране не зная как ще се случи. Ние ще наблюдаваме как отпадат звено по звено както се случи с държавните предприятия.
Имам един друг въпрос: след приемането на закона, съгласно чл. 11а ще се ревизира ли земеделската земя, която се стопанисва от всеки институт, от държавния поземлен фонд или ще се запази в този вид? Това не беше отговорено, затова искам да чуя отговора. Радвам се, че всички приемате и дано в залата тези предложения, които ще бъдат много ефективни и се запази целостта на Селскостопанска академия, защото инициативата на Министерството на земеделието и храните „Подкрепяме българското“ е много добра, но аз мисля, че това, което имаме като българско в тази аграрна наука трябва да го подкрепим, защото историята пази дати, периодика и велики личности, но ние поколенията трябва да съхраняваме това, което е създадено от тези личности. Една съседска нам държава се гордее, че от 10 години създала генбанк, а ние от колко години имаме и сега след 25 години постепенно започваме да търсим това, което заровихме като българско. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Доцент Костов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз си водих записки по важните предложения, предполагам проф. Трифонова също. Искам да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение и особено съм благодарен за критичните бележки, защото те са важни.
Надявам се, че между първо и второ четене ще постъпят и резонни предложения, които да анализираме и да приемем.
Иска ми се да кажа нещо и за бюджета, защото се въртим около него и всичко е много важно и по отношение на собствеността. Имам тази справка от 1999 г. до 2016 г. за приходите, разходите и така наречения „трансфер“ или субсидия – разликата.
През 1999 г. Селскостопанска академия, без много да се е променяла има 38,5 милиона приходи. Разходите са били 48 милиона, но 38,5 милиона приходи без да намаляваме собствеността показва някакъв потенциал. Постепенно през годините тези приходи постоянно намаляват, но нямаше СЕП. 16 милиона на година е СЕП. (Реплики.)
Аз го казвам докато стигна до 7 милиона. Разходите са варирали. В общи линии са намалявали. Има едно малко увеличение през 2008-2009 г., след което отново намаляват рязко. (Реплики.) Има потенциал Селскостопанска академия и ние трябва да разчитаме на хората, на които сме предоставили това имущество.
Второто, което искам да кажа за публично-частното партньорство, но това е жаргонно наименование. Ние говорим за съвместна дейност, тъй като в закона публично-частно партньорство знаете, че не съществува, това е съвместна дейност и затова така детайлно е записано в закона, така че да бъде защитен интереса на Селскостопанска академия и на институтите, с какво участват, какво ще получи държавата. Това мисля, че е отговорно отношение към опазването на държавното и интелектуално имущество.
Накрая да кажа за академичния дух – това е промяна на закона и не може да изпише всички институции и академичен дух, но има и правилник. Той е много важен и ще се приеме от Министерския съвет. Там ще се разпишат много функции. Правилникът трябва да бъде сравнително гъвкав затова е на това ниво.
Убеден съм, че ако положителен вот, а доколкото разбирам се оформя такъв, това ще е огромен знак към учените в Селскостопанска академия, към всички работещи в нея и предизвикателство от Ваша страна, така и от страна на Министерството на земеделието и храните, на Селскостопанска академия към другите академии в България.
Аграрните центрове, господин председател, са възможни да се формират със съвместната дейност и това ще е въпрос на следващи стъпки. Надявам се, че това ще стане. Този закон го позволява със съвместна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13.07.2016 г. да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 3, с което законопроекта е приет на първо гласуване в Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, проф. Трифонова.
ТОТКА ТРИФОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря за подкрепата на проекта, който изготвихме заедно с Министерството на земеделието и храните. Надявам се, че Вие чрез обсъждане ще намерите най-верния път, но нека дадем шанс на Селскостопанска академия да се развива като модерна, добре структурирана научна инфраструктура.
Да използвам случая да Ви поканя на 25 октомври 2016, ще получите, разбира се, и покана, но ще се радваме да бъдете гости в централно управление. Чрез решение на Министерския съвет деня преди Димитровден е одобрен за Ден на аграрната наука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, проф. Трифонова. Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/

СТЕНОГРАФ:
/Мария Янева/