Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
14/01/2015 първо гласуване
ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2015г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
На заседанието присъстваха: г-н Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, г-жа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от народния представител Десислав Чуколов от ПГ на партия Атака. Вносителите предлагат в чл. 3 от ЗСПД, който определя лицата и семействата, които имат право на семейни помощи за деца, да се въведе възрастов праг от 18 години за получаването на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на дете.
Вносителите подчертават, че с въвеждането на изискването семейните помощи да се отпускат само на навършилите пълнолетие лица, законопроектът цели да ограничи явлението „деца раждат деца”, както и да се препятства достъпа на определени групи от обществото до семейни помощи с цел финансово и икономическо облагодетелстване от системата за социално подпомагане. Чрез намаляването на броя на непълнолетните родители ще се подпомогне интеграцията на маринализираните общности, ще се намали броя на ражданията в многочленни семейства без образование и доходи, които не могат да осигурят потребностите на своите деца и ще се подобри качеството на живот на тези семейства. Ще се подобри и демографската картина в страната.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта и счита, че той е в разрез с принципите, заложени в чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Р България, съгласно които семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. Законопроектът е в противоречие и с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, съгласно която всички граждани са равни пред закона и не се допускат ограничения на техните права. Подчертава се, че основна цел на семейните помощи за деца е подкрепа за отглеждането на деца в семейна среда, насочена към задоволяване на базисните потребности на самите деца. Въвеждането на възрастов критерий по отношение на родителите е дискриминационен елемент, както по отношение на родителите, така и по отношение на правата на децата.
В своето становище, Държавната агенция за закрила на детето също не подкрепя законопроекта като подчертава ангажиментите, произтичащи от чл. 27, т.3 на Конвенцията на ООН за правата на детето по отношение на подкрепящата роля на държавата за подпомагането на родителите и другите лица, отговорни за отглеждането на детето. Обръща се внимание на водещия принцип за спазване на най-добрия интерес на детето, както и на факта, че отнемането на правото на семейни помощи на непълнолетните родители, би довело до още по-голяма социална изолация и би поставило в риск живота и здравето на техните деца.
В последвалата дискусия бе подчертано, че Законът за семейните помощи за деца е нормативен акт, който урежда материята, свързана с подпомагането на семействата, отглеждащи деца, а не обществените отношения, свързани със здравните, правните или етични аспекти на раждането, включително и възрастовите граници за раждане на дете.
Участниците се обединиха в разбирането си, че раждането на деца от непълнолетни е сериозен и задълбочаващ се проблем в българското общество, който се основава не толкова на целенасочена злоупотреба със социалните фондове на държавата, колкото в съществуващи етнокултурни разбирания, социално изключване, ранно отпадане от образователната система, ниска здравна култура, разрушени семейни връзки и др.
За ограничаването на това явление, следва да бъдат приложени интегрирани многосекторни политики и да бъдат разработвани и прилагани ефективни мерки за превенция и насърчаване на отговорното родителство – развитие на услуги за ранно детско развитие, семейно планиране и консултиране, формиране на родителски умения, здравно образование, обучение, социални услуги, включване в заетост.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 3 гласа, „Против” – 5 гласа и „Въздържал се” – 10 гласа,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2015г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
На заседанието присъстваха: г-н Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Ивайло Иванов, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, г-жа Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от народния представител Десислав Чуколов от ПГ на партия Атака. Вносителите предлагат в чл. 3 от ЗСПД, който определя лицата и семействата, които имат право на семейни помощи за деца, да се въведе възрастов праг от 18 години за получаването на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на дете.
Вносителите подчертават, че с въвеждането на изискването семейните помощи да се отпускат само на навършилите пълнолетие лица, законопроектът цели да ограничи явлението „деца раждат деца”, както и да се препятства достъпа на определени групи от обществото до семейни помощи с цел финансово и икономическо облагодетелстване от системата за социално подпомагане. Чрез намаляването на броя на непълнолетните родители ще се подпомогне интеграцията на маринализираните общности, ще се намали броя на ражданията в многочленни семейства без образование и доходи, които не могат да осигурят потребностите на своите деца и ще се подобри качеството на живот на тези семейства. Ще се подобри и демографската картина в страната.
Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта и счита, че той е в разрез с принципите, заложени в чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Р България, съгласно които семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. Законопроектът е в противоречие и с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, съгласно която всички граждани са равни пред закона и не се допускат ограничения на техните права. Подчертава се, че основна цел на семейните помощи за деца е подкрепа за отглеждането на деца в семейна среда, насочена към задоволяване на базисните потребности на самите деца. Въвеждането на възрастов критерий по отношение на родителите е дискриминационен елемент, както по отношение на родителите, така и по отношение на правата на децата.
В своето становище, Държавната агенция за закрила на детето също не подкрепя законопроекта като подчертава ангажиментите, произтичащи от чл. 27, т.3 на Конвенцията на ООН за правата на детето по отношение на подкрепящата роля на държавата за подпомагането на родителите и другите лица, отговорни за отглеждането на детето. Обръща се внимание на водещия принцип за спазване на най-добрия интерес на детето, както и на факта, че отнемането на правото на семейни помощи на непълнолетните родители, би довело до още по-голяма социална изолация и би поставило в риск живота и здравето на техните деца.
В последвалата дискусия бе подчертано, че Законът за семейните помощи за деца е нормативен акт, който урежда материята, свързана с подпомагането на семействата, отглеждащи деца, а не обществените отношения, свързани със здравните, правните или етични аспекти на раждането, включително и възрастовите граници за раждане на дете.
Участниците се обединиха в разбирането си, че раждането на деца от непълнолетни е сериозен и задълбочаващ се проблем в българското общество, който се основава не толкова на целенасочена злоупотреба със социалните фондове на държавата, колкото в съществуващи етнокултурни разбирания, социално изключване, ранно отпадане от образователната система, ниска здравна култура, разрушени семейни връзки и др.
За ограничаването на това явление, следва да бъдат приложени интегрирани многосекторни политики и да бъдат разработвани и прилагани ефективни мерки за превенция и насърчаване на отговорното родителство – развитие на услуги за ранно детско развитие, семейно планиране и консултиране, формиране на родителски умения, здравно образование, обучение, социални услуги, включване в заетост.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 3 гласа, „Против” – 5 гласа и „Въздържал се” – 10 гласа,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
