Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
04/03/2015
ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 06.02.2015г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 04.03.2015г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители.
В заседанието участваха г-н Гълъб Донев – Заместник министър на труда и социалната политика, г-жа Калина Петкова – и.д. Директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП, г-жа Смела Нинева – началник отдел в същата дирекция, г-н Ивелин Желязков – Директор „Тристранно сътрудничество“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ), г-жа Румяна Георгиева – парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), г-н Олег Чулев – парламентарен секретар на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Варшава Максимова – парламентарен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. Според мотивите на законопроекта, предлаганите мерки са насочени към облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и по-точно на малките и микро- такива. Вносителите очакват също, че с тези мерки ще се намали и корупционния натиск върху бизнеса. Този законопроект е продължение на инициативата на народните представители чрез законодателство да се намалява административната тежест върху бизнеса и гражданите в България. В тази връзка г-н Гьоков припомни, че през мандата на предходното Правителство са реализирани редица законодателни инициативи, с които са отпаднали за година 112 такива режима, с които бизнеса е бил облекчен в своята дейност.
Според вносителите облекчаването на дейността на микропредприятията и малките фирми ще се постигне с отпадане на три задължения: за предварително писмено уведомяване на поделенията на Главната инспекция по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикалните организации временното установяване на непълното работно време за период до три месеца; за издаване на правилник за вътрешния трудов ред.
Законопроектът предвижда още да се върне правото на работодателя да прекратява трудовия договор с работника или служителя при придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин, според вносителите се постига равнопоставеност на работещи по трудово и служебно правоотношение. Господин Гьоков припомни, че Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони. Според него, с възстановяването на чл. 328, ал. 1, т. 10 ще се намали младежката безработица и ще се намали броя на работещите пенсионери, които заемат местата на млади хора, които тепърва започват своята професионална кариера.
Със законопроекта се предлага и отпадане на задължението на работодателя да изготвя график на отпуските; да се увеличи срока за подаване на уведомлението за сключен трудов договор от 3 на 7 дни; да отпадне от Кодекса на труда задължението на работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието; да отпадне закрилата за работника в случаите на дисциплинарно уволнение.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на законопроекта и членовете на Комисията десет становища.
В становището на Министерството на труда и социалната политика повечето от предложенията са подкрепени. Зам.министър Донев коментира, че с направеното предложение за отмяна на т. 3 от ал. 7 на чл. 173 от Кодекса на труда остава неуредени случаите, когато работникът или служителят не е поискал ползването на платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Също така, според него, трябва да бъдат уредени и случаите, когато работникът или служителят не е ползвал платения си годишен отпуск и задълженията на работодателя за гарантиране на ползването му през следващата календарна година остават, освен тогава, когато ползването му е отложено по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. По отношение на предложението на народните представители за неприлагане на разпоредбите на чл.136а и чл.138а за микропредприята и малките предприятия, от МТСП изразяват опасението, че така, както е направено предложението означава, че някои трудови права не са относими за работещите в микро- и малките предприятия, а само за тези в големите предприятия. Липсват гаранции, че работниците и служителите в малките и микропредприятията няма да бъдат поставени в по-неблагоприятни условия от тези в големите предприятия. Това е причина съответното изменение на КТ да не се подкрепя. В становището си МТСП не подкрепя и предложението за отмяна на § 3з от Преходните разпоредби, тъй като считат, че след като срокът на действието му е изтекъл – 31 март 2011г., той е неприложим след тази дата, поради което не е необходима отмяната му.
По отношение на измененията относно правилника за вътрешния трудов ред МТСП по принцип подкрепя предложението, като предлага то да се отнася до всички предприятия, а не само към микро- и малките предприятия.
Парламентарният секретар на КТ „Подкрепа“ г-н Олег Чулев лично представи становището на организацията си. КТ „Подкрепа“ категорично възразява срещу предложените законодателни промени. От организацията са направили анализ на всяко от предложенията и са на мнение, че тези текстове обслужват интереси, а удовлетворяването на тези интереси ще засегне основни права на работниците и служителите. Изведена е оценка за въздействието на предложените промени, от която следва, че непосредствен резултат от прилагането на тези бъдещи промени е ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права. От КТ „Подкрепа“ предвиждат закономерна реакция от страна на работниците, както и съответна синдикална реакция.
От становището на КНСБ става ясно, че предложените изменения не следва да бъдат приети. Експертите на синдиката намират, че предложенията са неприемливи, някои от тях поставят под съмнение конституционни и международни права на работниците и служителите, други от предложенията противоречат на Директива 2000/78/ЕО, а трети биха нарушили изисквания на Закона за нормативните актове.
От становището на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, което беше представено от г-жа Румяна Георгиева може да се направи извода, че организацията подкрепя като цяло внесения законопроект. Но има и текстове, които не би трябвало да се възприемат от народните представители, тъй като става дума за отнемане на вече придобити социални права.
Г-н Ивелин Желязков представи становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че неговата организация категорично подкрепя предложения проект, още повече, че някои от нормите в него многократно са били предлагани във времето назад, но не са намирали законов израз. По конкретните предложения, беше акцентирано върху нормата на § 6. Според АИКБ там трябва да се подходи малко по-прецизно, тъй като във вида, в който се предлага нормата е възможно тълкуване, че малките и микро- предприятията въобще не могат да се ползват от възможността да прилагат удължено работно време или непълно работно време. По тази причина трябва да се прецизира и предложението относно чл. 136а и чл. 138а в частта им относно предварителното уведомяване и консултациите.
От становищата на другите две работодателски организации, БТПП и БСК, е видно, че се подкрепят мотивите на вносителите за необходимостта от законодателни промени, насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия и задължения и облекчаване на условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми. Трябва да се отбележи, че има мнения от експерти на БТПП, които намират част от предложените текстове за недобре обмислени и други, които непременно трябва да бъдат коригирани, понеже с тях пряко се нарушават две конвенции на МОТ, що се отнася до закрилата при уволнение на някои категории лица.
В проведената дискусия взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. С изказванията си те подкрепиха законодателната инициатива на колегите си вносители на законопроекта. В същото време бяха изразени опасения, че някои от предложените норми са спорни и че би трябвало да се коригират в посока търсене на баланс между правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателите. Бяха направени предложения да се консултира законопроекта и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди пристъпването към второто му гласуване, както и да се удължи срока за правене на предложения между двете гласувания с цел подобряване съдържанието на направените предложения.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ ,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 06.02.2015година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 06.02.2015г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 04.03.2015г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители.
В заседанието участваха г-н Гълъб Донев – Заместник министър на труда и социалната политика, г-жа Калина Петкова – и.д. Директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП, г-жа Смела Нинева – началник отдел в същата дирекция, г-н Ивелин Желязков – Директор „Тристранно сътрудничество“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България ( АИКБ), г-жа Румяна Георгиева – парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), г-н Олег Чулев – парламентарен секретар на Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Варшава Максимова – парламентарен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. Според мотивите на законопроекта, предлаганите мерки са насочени към облекчаване условията за стопанска дейност на предприятията и по-точно на малките и микро- такива. Вносителите очакват също, че с тези мерки ще се намали и корупционния натиск върху бизнеса. Този законопроект е продължение на инициативата на народните представители чрез законодателство да се намалява административната тежест върху бизнеса и гражданите в България. В тази връзка г-н Гьоков припомни, че през мандата на предходното Правителство са реализирани редица законодателни инициативи, с които са отпаднали за година 112 такива режима, с които бизнеса е бил облекчен в своята дейност.
Според вносителите облекчаването на дейността на микропредприятията и малките фирми ще се постигне с отпадане на три задължения: за предварително писмено уведомяване на поделенията на Главната инспекция по труда за удълженото работно време; за предварително съгласуване със синдикалните организации временното установяване на непълното работно време за период до три месеца; за издаване на правилник за вътрешния трудов ред.
Законопроектът предвижда още да се върне правото на работодателя да прекратява трудовия договор с работника или служителя при придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин, според вносителите се постига равнопоставеност на работещи по трудово и служебно правоотношение. Господин Гьоков припомни, че Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони. Според него, с възстановяването на чл. 328, ал. 1, т. 10 ще се намали младежката безработица и ще се намали броя на работещите пенсионери, които заемат местата на млади хора, които тепърва започват своята професионална кариера.
Със законопроекта се предлага и отпадане на задължението на работодателя да изготвя график на отпуските; да се увеличи срока за подаване на уведомлението за сключен трудов договор от 3 на 7 дни; да отпадне от Кодекса на труда задължението на работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието; да отпадне закрилата за работника в случаите на дисциплинарно уволнение.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на законопроекта и членовете на Комисията десет становища.
В становището на Министерството на труда и социалната политика повечето от предложенията са подкрепени. Зам.министър Донев коментира, че с направеното предложение за отмяна на т. 3 от ал. 7 на чл. 173 от Кодекса на труда остава неуредени случаите, когато работникът или служителят не е поискал ползването на платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Също така, според него, трябва да бъдат уредени и случаите, когато работникът или служителят не е ползвал платения си годишен отпуск и задълженията на работодателя за гарантиране на ползването му през следващата календарна година остават, освен тогава, когато ползването му е отложено по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. По отношение на предложението на народните представители за неприлагане на разпоредбите на чл.136а и чл.138а за микропредприята и малките предприятия, от МТСП изразяват опасението, че така, както е направено предложението означава, че някои трудови права не са относими за работещите в микро- и малките предприятия, а само за тези в големите предприятия. Липсват гаранции, че работниците и служителите в малките и микропредприятията няма да бъдат поставени в по-неблагоприятни условия от тези в големите предприятия. Това е причина съответното изменение на КТ да не се подкрепя. В становището си МТСП не подкрепя и предложението за отмяна на § 3з от Преходните разпоредби, тъй като считат, че след като срокът на действието му е изтекъл – 31 март 2011г., той е неприложим след тази дата, поради което не е необходима отмяната му.
По отношение на измененията относно правилника за вътрешния трудов ред МТСП по принцип подкрепя предложението, като предлага то да се отнася до всички предприятия, а не само към микро- и малките предприятия.
Парламентарният секретар на КТ „Подкрепа“ г-н Олег Чулев лично представи становището на организацията си. КТ „Подкрепа“ категорично възразява срещу предложените законодателни промени. От организацията са направили анализ на всяко от предложенията и са на мнение, че тези текстове обслужват интереси, а удовлетворяването на тези интереси ще засегне основни права на работниците и служителите. Изведена е оценка за въздействието на предложените промени, от която следва, че непосредствен резултат от прилагането на тези бъдещи промени е ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права. От КТ „Подкрепа“ предвиждат закономерна реакция от страна на работниците, както и съответна синдикална реакция.
От становището на КНСБ става ясно, че предложените изменения не следва да бъдат приети. Експертите на синдиката намират, че предложенията са неприемливи, някои от тях поставят под съмнение конституционни и международни права на работниците и служителите, други от предложенията противоречат на Директива 2000/78/ЕО, а трети биха нарушили изисквания на Закона за нормативните актове.
От становището на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, което беше представено от г-жа Румяна Георгиева може да се направи извода, че организацията подкрепя като цяло внесения законопроект. Но има и текстове, които не би трябвало да се възприемат от народните представители, тъй като става дума за отнемане на вече придобити социални права.
Г-н Ивелин Желязков представи становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той заяви, че неговата организация категорично подкрепя предложения проект, още повече, че някои от нормите в него многократно са били предлагани във времето назад, но не са намирали законов израз. По конкретните предложения, беше акцентирано върху нормата на § 6. Според АИКБ там трябва да се подходи малко по-прецизно, тъй като във вида, в който се предлага нормата е възможно тълкуване, че малките и микро- предприятията въобще не могат да се ползват от възможността да прилагат удължено работно време или непълно работно време. По тази причина трябва да се прецизира и предложението относно чл. 136а и чл. 138а в частта им относно предварителното уведомяване и консултациите.
От становищата на другите две работодателски организации, БТПП и БСК, е видно, че се подкрепят мотивите на вносителите за необходимостта от законодателни промени, насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия и задължения и облекчаване на условията за стопанска дейност на микропредприятията и малките фирми. Трябва да се отбележи, че има мнения от експерти на БТПП, които намират част от предложените текстове за недобре обмислени и други, които непременно трябва да бъдат коригирани, понеже с тях пряко се нарушават две конвенции на МОТ, що се отнася до закрилата при уволнение на някои категории лица.
В проведената дискусия взеха участие народни представители от всички парламентарни групи. С изказванията си те подкрепиха законодателната инициатива на колегите си вносители на законопроекта. В същото време бяха изразени опасения, че някои от предложените норми са спорни и че би трябвало да се коригират в посока търсене на баланс между правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателите. Бяха направени предложения да се консултира законопроекта и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди пристъпването към второто му гласуване, както и да се удължи срока за правене на предложения между двете гласувания с цел подобряване съдържанието на направените предложения.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ ,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 06.02.2015година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
