ДОКЛАД

Относно приемане проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 04.04.2016г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 април 2016 г., разгледа и обсъди проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева.

Проектът за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на МОТ бе представен от г-н Гълъб Донев, заместник-министър на труда и социалната политика.

Той подчерта, че Препоръка № 204 на МОТ относно прехода от неформална към формална икономика е приета на 104-ата сесия на МОТ в Женева през юни 2015 г. Всички участници в заседанието на Международната конференция на труда са взели под внимание, че неформалната икономика във всички нейни аспекти е основно предизвикателство за правата на работниците, включително фундаменталните принципи и права на работа, както и за осигуряването на социална защита, добри условия на работа, приобщаващо развитие и върховенство на закона. Неформалната икономика оказва негативно въздействие върху развитието на устойчивите предприятия, публичните приходи и обхвата на работа на правителствата, особено във връзка с икономическите, социални и екологични политики, стабилността на институциите и лоялната конкуренция на вътрешните и международните пазари.

С разпоредбите на Препоръка № 204 се създават легални определения на понятията "неформална икономика" и "икономически обекти". Препоръка № 204 ще бъде приложима за всички работници и икономически обекти, включително предприятия, предприемачи и домакинства – в неформалната икономика.

За постигне на целта за създаване на качествени работни места във формалната икономика държавите членки следва да формулират и да реализират национална политика по заетостта в съответствие с Конвенция № 122 на МОТ за политиката по заетостта от 1964 г. Като основни приоритети в националните стратегии и планове за развитие на страните-членки на МОТ, следва да се приемат пълната, достойната, ефективната и свободно избрана заетост. Държавите членки следва да предприемат мерки за осигуряване на достоен труд, както и за зачитане, популяризиране и реализиране на основните принципи и права на работното място за лицата, заети в неформалната икономика.

Държавите-членки следва да предприемат мерки за осигуряване на достоен труд, както и за зачитане, популяризиране и реализиране на основните принципи и права на работното място за лицата, заети в неформалната икономика, по-конкретно:
- свобода на сдружаване и ефективно признаване на правото на колективно договаряне; премахване на всички форми на принудителен или задължителен труд; ефективно премахване на детски труд; и премахване на дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.

Държавите-членки трябва да предприемат незабавни мерки за справяне с нездравословни и небезопасни работни условия, които често характеризират работата в неформалната икономика и да насърчават и подобряват трудовата безопасност и опазване на здравето на служителите и работниците, заети в неформалната икономика.

По отношение на прехода към формална икономика на микро- и малки икономически обекти препоръката към държавите членки:
- да предприемат реформи за започване на бизнес, като намалят разходите за регистрация и продължителността на процедурата чрез подобряване на достъпа до услуги, например чрез информационни и комуникационни технологии;
- да намалят разходите за привеждане в съответствие чрез въвеждане на опростена данъчна оценка, осигурителни вноски и разплащателни схеми;
- да насърчават достъпа до обществени поръчки съгласно националното законодателство, включително трудовото законодателство, чрез мерки, като адаптиране на процедурите и обемите за доставка, осигуряване на обучение и консултации за участващите в публичните търгове, както и за определяне на квоти за тези икономически обекти;
- да подобрят достъпа до включващи финансови услуги, като кредитиране и капиталово финансиране, разплащателни и застрахователни услуги, спестявания, гаранционни схеми, специално разработени, за да отговорят на размера и потребностите на икономическите обекти;
- да подобрят достъпа до обучение за предприемачи, до развиване на умения и до специално приспособени услуги за бизнес развитие, и
- да подобрят достъпа до социално осигуряване.

В комисията беше получено становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България. В него се посочва, че КНСБ отдава особено внимание на насоките, мерките и инструментите, представени в Препоръка № 204 на МОТ от юли 2015 г., целящи прехода на неформалната към формалната икономика. Според КНСБ България е на едно от челните места в Европейския Съюз по дял на сивата икономика. В своя доклад относно изпълнението на Конвергентната програма и Националната програма за реформи, Европейската комисия предупреждава, че България губи около 25 милиарда лева в резултат на компании, опериращи в недекларирана икономика и отправи препоръка за намаляване на дела ѝ. Неформалната икономика деформира пазарните отношения и омаловажава развитието на човешкия капитал, води до социален дъмпинг, нелоялна конкуренция, неспазване на основни трудови и социални права и бизнес стандарти и нанася сериозни загуби на публичните финанси. Тя ерозира демокрацията и правовия ред и има негативно влияние върху формалната икономика. Затова на преден план излиза необходимостта от преход към формална икономика, за да не се потиска потенциала, иновацията и предприемаческата инициатива на тези, които са във формалния сектор, а от друга, страна, за да не се загубят работните места, които вече са създадени. В тази връзка Конфедерацията е представила своите искания до правителството, съдържащи се в позицията им до вицепремиера г-н Ивайло Калфин.

Народните представители бяха запознати и със становището на Българската търговско-промишлена палата. В него работодателската организация изразява подкрепата си за Препоръка № 204 на МОТ и предлага в решението на Народното събрание да се запишат конкретните ведомства, които ще информират обществеността в България за предприетите мерки при изпълнението на Препоръката.

В дискусията, която проведоха народните представители, народният представител Димитър Байрактаров заяви, че битката със сивата икономика трябва да започне от онези некоректни работодатели, които дължат около 200 милиона лв. на повече от 100 000 български работници. Той намира за редно тази порочна практика да бъде променена със законодателни инициативи. Д-р Хасан Адемов също изрази становище, че има няколко закона, вкл. и Кодекса на труда, които би трябвало да се коригират с цел ограничаване на неформалната икономика в България.

Народните представители се обединиха около тезата, че вземането на акт е процедура, чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид нормативните актове на МОТ при бъдеща работа. Вземането на акт, което Парламентът е правил неведнъж, не поражда юридически задължения за националните органи, свързани с прилагането на разглежданите документи. Препоръката няма правно обвързваща сила и не е предмет на ратификация от държавите-членки. Текстовете ѝ съдържат насоки за националните политики, законодателството и практиката и имат препоръчителен характер. Препоръката може да допълва конвенция (или Протокол) или може да бъде приета като самостоятелен акт.

Безспорен е обаче фактът, че съгласно разпоредбите на Препоръка № 204 на МОТ държавните членки, каквато е и Република България, са длъжни да прилагат разработените от МОТ международни трудови стандарти. По преценка на националните Парламенти и Правителства и представителните синдикални и работодателски организации, в качеството си на социални партньори, трябва да се разработят национални политики, планове и мерки за актуализиране на действащото и създаване на ново модерно национално законодателство във всяка област от социалната, трудовата и индустриалната сфера.

В подкрепа на вземането на акт от Препоръка № 204 бяха и аргументите, свързани с разбирането, че неформалната икономика е глобално предизвикателство със сериозни последствия за икономиките на страните, обществото и участниците в нея.

В българското законодателство най-често понятието за недеклариран труд се свързва със случаите на работа без трудов договор, работа на непълнолетни лица без разрешение, дейност на предприятия, осигуряващи временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта, извършване на посредническа дейност от лица без регистрация в Агенцията по заетостта или работа на чужденци без да е спазен разрешителният режим за работа.

Основните мерки за възпиране на недекларирания труд са: задължителна регистрация на трудовите договори, издаване на разрешение за работа на непълнолетни лица от Изпълнителна агенция „Главна инспекциа по труда“, въведен е разрешителен или регистрационен режим за работа на чужденци, както осъществяване на посредническа дейност и дейност от предприятия осигуряващи временна работа, увеличен е размера на санкциите за работа без уредени трудови правоотношения и т.н.

След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа "за", без гласове "против" и "въздържал се", Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-ата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерски съвет на 04.04.2016 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ