Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
25/05/2016 първо гласуване
ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 25.05.2016г., разгледа и обсъди на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
В заседанието взе участие заместник-министърът на финансите
г-н Кирил Ананиев.
Законопроектът беше представен от народният представител Георги Гьоков.
Вносителите на законопроекта припомниха, че облагането на доходите на физически лица с 10%-ния данък, влезе в сила от 1 януари 2008 година и замени действащия до края на 2007 година прогресивен данък, както и семейното подоходно облагане. Това беше сериозна реформа в българското данъчно законодателство, която и до сега не се приема еднозначно, както от политици и икономисти, така и от обществото. Според вносителите на законопроекта плоският данък премахна или силно намали данъчните облекчения и преференции.
С предлагания законопроект се цели да се премине към прогресивно подоходно облагане на доходите на физическите лица. Ще се установи диференцирана данъчна тежест за различните групи данъкоплатци с различни по размер доходи. Прогресивният данък ще се удържа по скала, като данъкът ще нараства умерено с повишаване на доходите на плащащите данъка. Сега прилаганият плосък данък е фактор за задълбочаване на социално-икономическото неравенство и не способства за постигане на обществен интегритет и устойчиво развитие в обществото. Социално справедливо е лицата, получаващи по-високи доходи да поемат и носят по-висока социална и фискална отговорност. Същевременно за лицата с определен най-нисък доход в граници, близки до линията на бедност, предлаганият законопроект въвежда необлагаем минимум, с което им се осигурява по-висок разполагаем доход и възможност за по-добра социално приспособяване. Това се отнася до лицата с размер на работната заплата близък до минималната работна заплата за страната.
Повишаването на данъчната тежест засяга преди всичко лицата с високи доходи за стандартите и практиките в българките условия. По предлаганата скала завишение на данъчната тежест ще има само за лицата, които са с доходи, превишаващи два пъти средната работна заплата за страната. Това ще се отрази на хората с доходи над 1 840 лв. на месец. Завишението на данъците на тази група лица няма да се отрази на социалния им статус, защото и сега те живеят при доста по-голям стандарт в сравнение със социалните групи, които са с нисък доход.
Очакваният ефект от въвеждането на тази данъчна реформа е тя да се превърне в стимулиращ фактор за потреблението на стоки и услуги, преди всичко от първа необходимост. Като цяло вносителите очакват реформата да има положителен макро икономически ефект. Не се очаква намаление на бюджетните приходи от данъци върху доходите на физическите лица. Освободените от данъчна тежест доходи ще повишат покупателната способност на потребителите, ще допринесат до повишаване на стандарта на живота. Увеличеният оборот в резултат на нарастване на потреблението ще има пряк и положителен фискален ефект. Може да се очаква нарастване на приходите от данъка върху добавената стойност и от корпоративния данък. Очакваният ефект е също нетното данъчно облагане за социалните групи с ниски доходи да бъде преразпределено обратно в държавния бюджет през данъка върху добавената стойност и през корпоративния данък и частично през пенсионната и здравноосигурителната системи. В тези системи също трябва да се очакват допълнителни приходи.
Чрез предлаганата данъчна реформа се цели и да се въведе елемент на семейно подоходно облагане. Това може да стане като необлагаемият минимум се завишава с определен процент за първо, второ и трето дете, което е допълнителен данъчен стимул и за повишаване на раждаемостта. По този начин ще се създадат условия за пълноценно отглеждане на децата, което е важна мярка в условията на задълбочаващата се демографска криза.
Предлаганото законодателно изменение напълно съответства на обществените потребности и на Националната програма за развитие „България 2020“. То ще допринесе за постигането на устойчиво социално-икономическо развитие.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на Финансите, БСК, АИКБ, БТПП, КРИБ и КТ „Подкрепа“. Всички работодателски организации остро отхвърлят законопроекта. Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Корнелия Нинова, проф. Румен Гечев, Руслан Тошев, Димитър Танев, Радан Кънев и д-р Хасан Адемов. В допълнение към представянето на законопроекта бе отбелязано, че предложението е закона да влезе в сила от 1 януари 2017 г. В подкрепа на законодателната инициатива бяха съобщени данни, според които от около 190 членки на Организацията на обединените нации над 165 имат прогресивно данъчно облагане, в това число са и водещи по своята пазарна икономика и висока степен на конкурентоспособност държави като САЩ, Великобритания и Япония. Изключение правят няколко страни от Средна Азия и от бившата Източна Европа. Различието с тях е в това, че България има рекордно нисък плосък данък от 10%, докато в другите страни от Централна Европа този данък е два пъти и половина по-висок. Друг аргумент в полза на законопроекта е възможността, чрез прогресивния данък да се спре растежа на държавния дълг и да започне увеличение на приходите в държавния бюджет, както и да се спре задълбочаващата се социалната поляризация.
В противовес на тези аргументи бяха заявени отрицателни позиции, свързани с това, че е много спорно дали бюджетните приходи биха се увеличили и беше припомнен фактът, че още в годината на въвеждането му има 10% ръст на приходите. Освен това данъкът с настоящия му размер е едно конкурентно предимство на България, даващо възможност и на високообразованите хора, и на предприемчивите хора да получават по-високи доходи. Друга слабост на законопроекта е, че той се предлага без финансови разчети, както и това, че се предлага различна таблица за месечно и годишно възнаграждение. Освен това този нов вид облагане на доходите би попречил и на бъдещите инвеститори от България и извън нея за изпълнението на бизнес проектите им.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 3 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ ,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 25.05.2016г., разгледа и обсъди на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
В заседанието взе участие заместник-министърът на финансите
г-н Кирил Ананиев.
Законопроектът беше представен от народният представител Георги Гьоков.
Вносителите на законопроекта припомниха, че облагането на доходите на физически лица с 10%-ния данък, влезе в сила от 1 януари 2008 година и замени действащия до края на 2007 година прогресивен данък, както и семейното подоходно облагане. Това беше сериозна реформа в българското данъчно законодателство, която и до сега не се приема еднозначно, както от политици и икономисти, така и от обществото. Според вносителите на законопроекта плоският данък премахна или силно намали данъчните облекчения и преференции.
С предлагания законопроект се цели да се премине към прогресивно подоходно облагане на доходите на физическите лица. Ще се установи диференцирана данъчна тежест за различните групи данъкоплатци с различни по размер доходи. Прогресивният данък ще се удържа по скала, като данъкът ще нараства умерено с повишаване на доходите на плащащите данъка. Сега прилаганият плосък данък е фактор за задълбочаване на социално-икономическото неравенство и не способства за постигане на обществен интегритет и устойчиво развитие в обществото. Социално справедливо е лицата, получаващи по-високи доходи да поемат и носят по-висока социална и фискална отговорност. Същевременно за лицата с определен най-нисък доход в граници, близки до линията на бедност, предлаганият законопроект въвежда необлагаем минимум, с което им се осигурява по-висок разполагаем доход и възможност за по-добра социално приспособяване. Това се отнася до лицата с размер на работната заплата близък до минималната работна заплата за страната.
Повишаването на данъчната тежест засяга преди всичко лицата с високи доходи за стандартите и практиките в българките условия. По предлаганата скала завишение на данъчната тежест ще има само за лицата, които са с доходи, превишаващи два пъти средната работна заплата за страната. Това ще се отрази на хората с доходи над 1 840 лв. на месец. Завишението на данъците на тази група лица няма да се отрази на социалния им статус, защото и сега те живеят при доста по-голям стандарт в сравнение със социалните групи, които са с нисък доход.
Очакваният ефект от въвеждането на тази данъчна реформа е тя да се превърне в стимулиращ фактор за потреблението на стоки и услуги, преди всичко от първа необходимост. Като цяло вносителите очакват реформата да има положителен макро икономически ефект. Не се очаква намаление на бюджетните приходи от данъци върху доходите на физическите лица. Освободените от данъчна тежест доходи ще повишат покупателната способност на потребителите, ще допринесат до повишаване на стандарта на живота. Увеличеният оборот в резултат на нарастване на потреблението ще има пряк и положителен фискален ефект. Може да се очаква нарастване на приходите от данъка върху добавената стойност и от корпоративния данък. Очакваният ефект е също нетното данъчно облагане за социалните групи с ниски доходи да бъде преразпределено обратно в държавния бюджет през данъка върху добавената стойност и през корпоративния данък и частично през пенсионната и здравноосигурителната системи. В тези системи също трябва да се очакват допълнителни приходи.
Чрез предлаганата данъчна реформа се цели и да се въведе елемент на семейно подоходно облагане. Това може да стане като необлагаемият минимум се завишава с определен процент за първо, второ и трето дете, което е допълнителен данъчен стимул и за повишаване на раждаемостта. По този начин ще се създадат условия за пълноценно отглеждане на децата, което е важна мярка в условията на задълбочаващата се демографска криза.
Предлаганото законодателно изменение напълно съответства на обществените потребности и на Националната програма за развитие „България 2020“. То ще допринесе за постигането на устойчиво социално-икономическо развитие.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на Финансите, БСК, АИКБ, БТПП, КРИБ и КТ „Подкрепа“. Всички работодателски организации остро отхвърлят законопроекта. Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Корнелия Нинова, проф. Румен Гечев, Руслан Тошев, Димитър Танев, Радан Кънев и д-р Хасан Адемов. В допълнение към представянето на законопроекта бе отбелязано, че предложението е закона да влезе в сила от 1 януари 2017 г. В подкрепа на законодателната инициатива бяха съобщени данни, според които от около 190 членки на Организацията на обединените нации над 165 имат прогресивно данъчно облагане, в това число са и водещи по своята пазарна икономика и висока степен на конкурентоспособност държави като САЩ, Великобритания и Япония. Изключение правят няколко страни от Средна Азия и от бившата Източна Европа. Различието с тях е в това, че България има рекордно нисък плосък данък от 10%, докато в другите страни от Централна Европа този данък е два пъти и половина по-висок. Друг аргумент в полза на законопроекта е възможността, чрез прогресивния данък да се спре растежа на държавния дълг и да започне увеличение на приходите в държавния бюджет, както и да се спре задълбочаващата се социалната поляризация.
В противовес на тези аргументи бяха заявени отрицателни позиции, свързани с това, че е много спорно дали бюджетните приходи биха се увеличили и беше припомнен фактът, че още в годината на въвеждането му има 10% ръст на приходите. Освен това данъкът с настоящия му размер е едно конкурентно предимство на България, даващо възможност и на високообразованите хора, и на предприемчивите хора да получават по-високи доходи. Друга слабост на законопроекта е, че той се предлага без финансови разчети, както и това, че се предлага различна таблица за месечно и годишно възнаграждение. Освен това този нов вид облагане на доходите би попречил и на бъдещите инвеститори от България и извън нея за изпълнението на бизнес проектите им.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 3 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ ,
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 17.03.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ на КТСДП:
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
