Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.

---

Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2016 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.
На заседанието присъства г-н Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Той посочи, че докладът е изготвен на основание разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие с точка 157 от Стратегията за националната сигурност. В него са представени дейностите на институциите в защита на националната сигурност и реализиране на националните интереси. Докладът съдържа оценки за рисковете и заплахите за националната сигурност и планираните политики и действия за избягването им.
Годишният доклад очертава картината на сигурността в икономиката, вътрешния ред, енергийната и социалната сигурност, отбраната и външната политика и прави анализ на рисковете от противоречивите процеси вътре в страната и извън нея и отражението им върху различните сфери на обществения и икономическия живот в България.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност.
В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България” се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност, сред които са негативните демографски процеси, ниската образованост сред висок процент от населението, натискът на икономическата криза и отражението й върху положението на маргинализираните общности, миграционната криза, нарастващият брой социално изключени лица, увеличаване на хората със затруднена реализация на пазара на труда.
Докладът подчертава, че демографската криза води до съществени регионални икономически дисбаланси. Като резултат териториалното разпределение на населението е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху икономическото развитие на страната. Увеличава се мобилността на населението, което води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др.
Застаряването на населението се отразява върху годишния коефициент на възрастовата зависимост, който показва колко човека в активна възраст се падат на едно лице от зависимите възрасти (под 15 и над 65 години). Очертава се тревожна тенденция на устойчиво повишаване на годишния коефициент на възрастова зависимост (2005 г. е бил 44,5 на сто, през 2014 г. е нараснал до 51,2 на сто).
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години), показва още една тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. През 2001 г. всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 влизащи в трудоспособна възраст, докато през 2014 г. влизащите в трудоспособна възраст са 64 на всеки 100 излизащи.
Докладът цитира прогнозите на Световната банка, Европейската комисия, Евростат и Националния статистически институт, които сочат устойчиви тревожни тенденции за населението на страната. Според Доклад на Световната банка до 2050 година се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да бъде в трудоспособна възраст, което е свиване на работната сила с близо 40 на сто. Това ще доведе до нарастване на публичните разходи като дял от Брутния вътрешен продукт, породено от увеличени разходи за здравеопазване, дългосрочни грижи и трансфери към пенсионната система. Очаква се до 2050 година съотношението дълг към Брутен вътрешен продукт да нарасне от 18 до 51 %.
Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност” се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2015 г.
Активната политиката на пазара на труда през отчетната година е насочена към подкрепа за постигане на устойчив икономически разтеж и разкриване на нови работни места. Тя е реализирана чрез изпълнението на Националния план за насърчаване на заетостта, финансиран от държавния бюджет със 73 млн. лева и средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Активната политиката на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на безработни младежи на възраст до 29 години, безработни на възраст над 50 години, продължително безработни, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности, с акцент лица от ромски произход, хора с увреждания, обезкуражени лица. В резултат 200 117 безработни лица са устроени на работа на първичния пазар на труда, което е увеличение от 6,2 % спрямо предходната година. По Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са обхванати в различни мерки за подкрепа 39 212 безработни.
Приети са промени в Закона за насърчаване на заетостта за усъвършенстване на нормативната уредба в областта на политиката по заетостта в три основни направления: повишаване ефективността в работата с безработните лица; повишаване на бюджета за активните политики и по-ефективно насочване на средствата към групите в неравностойно положение; реформиране на обществените служби по заетостта с цел подобряване на предоставяните услуги.
В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие” в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките в следните направления за следващия период: повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата и включване в заетост на представители от неравнопоставените групи на пазара на труда; развитие на социалния диалог; продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и осигуряване на финансовата й устойчивост; повишаване качеството и ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство; ускоряване процеса на деинституализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания; подобряване положението на ромите.
Особено внимание е отделено на необходимостта от прилагане на интегриран подход и междусекторно сътрудничество за постигане на целите на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.
В последвалата дискусия народният представител Мариана Тодорова от ПГ „АБВ” изрази становище, че докладът е цялостен и всеобхватен, но в него липсва оценка и анализ на бедността и неравенството като ключови проблеми за националната сигурност. Г-жа Тодорова счита, че докладът трябва да съдържа анализ на тенденциите за евентуална радикализация на малцинствата в резултат от бедността и неравенството и че за преодоляването й следва да се търси корелация не само със социалната политика.
Народният представител от ПГ «Движение за права и свободи» д-р Хасан Адемов отбеляза като положителен факт сериозния анализ на демографските предизвикателства за националната сигурност, които са много важен елемент от дейността на всички правителства поради спецификата на демографската политика. Демографската политика е хоризонтална политика, изискваща комплексни действия за решаване на всеобхватните предизвикателства, породени от застаряването и намаляване на броя на населението. Според народния представител с решаването на предизвикателствата в социалната сфера би се гарантирал по-висок Брутен вътрешен продукт, стабилност, по-високи нива на заетост, по-добри доходи и евентуално намаляване на миграционните процеси, което е предпоставка за стабилност на осигурителните системи и по-високи нива на социална защита.
Народният представител от ПГ „Патриотичен фронт” Димитър Байрактаров счита, че в доклада липсва информация за процеса на ромската интеграция, която е важен елемент от националната сигурност. Според г-н Байрактаров административните мониторингови доклади за ромите за 2014 и 2015 г. сочат тревожна тенденция за обезпокояващо ниво на безработица сред етноса вследствие на ниска квалификация и все по-засилващата се тенденция на неграмотност, за решаването на които трябва да се действа бързо и ефективно.
В отговор г-н Георги Кръстев поясни, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е обобщаващ и в него се съдържат препратки към другите доклади по отделни политики.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 15 гласа, „Въздържал се” и „Против” – няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27.05.2016 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Д-Р ХАСАН АДЕМОВ