П Р О Т ОК О Л
№ 4

(стенографски)

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

14 януари 2015 година

---

На 14 януари 2015 година от 15.10 часа в зала № 1, Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, при следния

Дневен ред:

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

3.Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020, № 402-03-1, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г.

4.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

5.Представяне екипа на Министерството на труда и социалната политика и отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика, в съответствие с чл. 27 от ПОДНС


(Заседанието на комисията започна в 15.10 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)


ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден на всички!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната политика и демографската политика.
Първо ми позволете да ви приветствам с Новата година. Да пожелая на вас и вашите семейства, на вашите и на нашите избиратели здраве, успех през настоящата 2015 година!
Предизвикателствата в социалната сфера са изключително сериозни и затова нашата Комисия по труда, социалната и демографската политика е в правото си да заседава и да реши всички наболели проблеми в тази сфера.
Дневният ред за днешното заседание е както следва:

1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

3.Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020, № 402-03-1, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г.

4.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

5.Представяне екипа на Министерството на труда и социалната политика и отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика, в съответствие с чл. 27 от ПОДНС.

Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Който е съгласен да бъде подкрепен във вида, в който го прочетох преди малко, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.


Точка 1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

Давам думата на господин Чуков. Заповядайте да представите вашия проект.

ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям на вниманието ви този наш Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Основно в този закон основно и единствено ние променяме чл. 3. Той се изменя по следния начин: „Чл. 3. (1) Право на семейни помощи за деца имат: навършилите 18 години бременни жени български граждани. (2) Семействата на български граждани, в които и двамата родители са навършили 18 години за децата, които отглеждат в страната. (3) Семействата, в които единият от родителите е навършил 18 години български граждани за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната ни. (4) Семейства на роднини, близки или приемни семейства за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. (5) Навършилите 18 години бременни жени чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна.“
Както сами разбирате това, което всъщност предлагаме, което искаме да се случи с този законопроект е да се направи така, че деца, които са родени от родители, които са под 18-годишна възраст да не получават помощи от държавата. Всички знаете, че за съжаление е така, в последните години това се превърна буквално в бизнес – деца да раждат деца. И по този начин да източват социалната система на България. Няма друга професия, няма друго занимание, няма друга цел в живота, а по този начин, пак казвам, да се източва социалната система. Точно това искаме да променим с този закон.
За съжаление това се наблюдава в последните години във възходяща тенденция – все повече и повече деца, които отпадат и от училище, които по една или друга причина не продължават образованието си раждат в прекалена ранна възраст и сегашната постановка на закона окуражава това нещо да се случва.
Получих и становище, което е изработено от Временната правна комисия, което е от Държавната агенция за закрила на детето, което е подписано от Ева Жечева – нейния председател. Тук госпожа Жечева ни информира, че държавата има своите ангажименти. Разбира се, че е така – държавата трябва да подпомага по всякакъв начин българските родители. По този начин естествено те ще се чувстват и социално много по-сигурни и ще се възпроизвеждат, репродуцират. По този начин ще преодолеем и демографския проблем, който е надвиснал над България. Но тук госпожата в това свое изложение казва как България е задължена да прави това по редица конвенции към ООН, ангажименти, които сме поели, самата същност на социалната дейност е такава това да се прави. Единственият проблем, който тя посочва е, че ако се приеме този наш закон ще се въведе някакъв тип дискриминация на родители, които са навършили 18-годишна възраст и на тези които не са навършили такава възраст.
Житейски знаете, че се случва, има такива чисто житейски ситуации, да – случва се родители, така се получава, че раждат на по-млади години имат деца. Но, много ви моля да отделяме това от практиката, която има, а именно това да се превръща в бизнес. Сами прекрасно знаете, има много репортажи, по вестници, по телевизии може да се види, в какви условия живеят точно тези деца, на които родителите им реално вземат тези помощи. Така че това не е нещо, което работи. Самото становище от Агенция за закрила на детето, самата госпожа накрая, може би и опровергавайки се казва, че да, има много неща за промяна в този закон, но разбираме, че в един момент може би звучи стряскащо как така ще направим, ще сложим такова ограничение под 18, над 18 години. И в други закони има такива ограничения. Сега например някой ще каже защо вземаме книжка на 18, а не на 17 години, има ги тези ограничения. Когато е писан Закона за движение по пътищата тогава са сметнали хората, че един шофьор, за да бъде пълноценен шофьор, за да се вписва в общата ситуация трябва да е над 18 години.
С това наше предложение за промяна на закона, което сега ви представям отправяме като текст това наше виждане, че един пълноценен родител в нашата родина трябва да бъде над 18 години, за да може пък той да се ползва от благата на тази родина.
Това е нашето предложение. Надявам се да го подкрепите. Ако се приеме наистина ще се сложи край на този бизнес. Доста средства биха останали в социалната система, които могат да се разходват по други права. Така че да се надявам да разбирате нашето твърдение на „Атака“, че това е един законопроект, който трябва да бъде приет.
Благодаря ви за вниманието!

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Колеги, по този законопроект имаме становище от Министерство на труда и социалната политика. Това становище от Агенцията за закрила на детето е към временната комисия, защото този проект беше внесен в началото на мандата и затова използваме това становище. Поканили сме и експерти от Министерство на финансите, които не виждам все още.
Тук са и представители на Министерство на труда и социалната политика – господин Лазар Лазаров – заместник-министър; господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане; госпожа Елена Кременлиева –директор на дирекция „Социално включване“ в Министерство на труда и социалната политика.
Предлагам да дадем думата на тях да представят тяхното становище, след това да открием дискусията по този проект.
Господин Лазаров, заповядайте.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, независимо, че е предвидено представянето като по-късна точка аз само ще допълня д-р Адемов – аз съм заместник-министър на труда и социалната политика и отговарям за ресор „Социално включване, социална закрила, интеграция на хора с увреждания и равни възможности“. Разбира се в рамките на този ресор попадат и въпросите, които са свързани с политиките по отношение на децата.
Вие сте запознати предварително с нашето становище, но аз само ще отбележа, че ние изцяло се солидаризираме с мнението, което беше изказано и представено от господин Чуколов и разбира се с всички народни представители, които са внесли този законопроект, че процесът или явлението деца раждат деца следва да намери своето адекватно място и отражение в държавната политика. Във връзка с това ние категорично считаме, че този проект по начина, по който е представен той не решава въпросите, които бяха поставени сега. Той не решава, не предотвратява проблемите за раждане на деца от момичета под 16, над 16 и до 18-годишна възраст, той не решава проблемите така, както беше представено, като бизнес с раждането на деца и разбира се аналогията, която беше дадена по отношение на Закона за движението по пътищата всъщност говорим за друг съвършено различен правен институт – това са два института, свързани с правоспособност и дееспособност по отношение на Закона за движението по пътищата. Колкото до този ние считаме, че въвеждането на допълнителни изисквания, които са свързани с възраст е по същество пряка дискриминация, въведена в закон по отношение на ползването на семейни помощи за деца. Може би не е излишно да уточним, че жената майка е под специална закрила на нашето законодателство е прокламирано още в основополагащия закон на Република България – именно в Конституцията има специален състав, който урежда този въпрос и с оглед на това всъщност ако приемем законопроекта ние няма да накажем майката, ние реално ще накажем детето. Струва ми се, че е по-логично да потърсим варианти и решения извън семейните помощи за деца. Семейните помощи за деца не са единствения инструмент, който е насочен към тази група. Въвеждането на допълнителни ограничения отново ще доведе до невъзможност да гарантираме правата на децата.
Във връзка с това и с оглед на евентуалните възможности за пряка и непряка дискриминация Министерство на труда и социалната политика не подкрепя ЗИД на Закона за семейни помощи за деца № 451-01-11, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 година.
Бих споделил, че ние имаме поредица от мерки, които са свързани с отговорното родителство и считаме, че ранната интервенция и работата в областта на ранното детско развитие и семейното консултиране и планиране в системата на социалните услуги, както и по линия на други проекти имат един по-устойчив характер по отношение на проблема, за който се търси решение.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Лазаров.
Имате ли информация за това колко са майките, които получават по чл. 3 тази добавка, за която говорим, за да можем да имаме яснота? Имаме ли такава информация за колко родилки непълнолетни става въпрос.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми д-р Адемов, всъщност предложението касае не само чл. 7, той всъщност касае абсолютно всички помощи. Така че, ако се въведе това ограничение тогава няма да имат право на нито една подкрепа по реда на закона – нито еднократни помощи при бременност, при раждане, а също така и помощи за отглеждане на дете.
В момента, държа да отбележа, че цифрата на жените, които получават такъв тип помощи, които са на посочените възрастови интервали в законопроекта са около 4 769 майки. Това са тези, които получават тези помощи за цяла година. Държа да отбележа обаче, че с оглед на това през годините знаете, че има обвързване на получаването на тези помощи с елементи на отговорно родителство и във връзка с това децата следва да посещават училище, предучилищни форми на занимание и в хипотезата, при която майката, която е в този възрастов интервал, ако тя не посещава редовно тези учебни занятия, тя не получава тези помощи. Така че пак казвам, за нас е водещ интересът на детето, а всички останали мерки, които ние ще дебатираме по отношение на отговорното родителство ще развием впоследствие и аз съм окуражен от това, че ще срещнем подкрепа в тази посока

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, искам да припомня, че Законът за семейни помощи за деца е изцяло финансиран от държавния бюджет, тук не става въпрос за осигурителни плащания и за политики, които са свързани с осигуряването. От тези 9 вида подкрепи, които са застъпени в Закона за семейни помощи за деца 4 от мерките са свързани с подоходни критерии, но това е от другата точка от дневния ред. Казвам това, защото трябва да е ясно, че когато става въпрос за елементи на подпомагане, а всъщност Законът за семейни помощи за деца е част от системата на социалното подпомагане, винаги говорим за подоходен критерий, сега в случая говорим по тази точка за възраст, но трябва да е ясно, че майката, която е дъщеря всъщност на тази, която трябва да получава месечни семейни помощи за деца няма как да ги получава, защото непълнолетната родилка няма как да посещава училище. Освен посещение на училище и на формите на предучилищно образование има и допълнително изискване за редовно имунизиране на децата – имунизационния календар. Така че всички тези съображения трябва да ги имаме предвид, когато дискутираме тази тема.
Заповядайте, колеги за мнения, изказвания.
Господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, групата на Патриотичния фронт ще подкрепи този законопроект, внесен от Партия „Атака“ и аз ще се опитам да доразвия това, което колегата Чуколов при представянето на законопроекта.
Всъщност и Министерство на труда, социалната и демографска политика и Агенцията за закрила на детето са дали едни становища, които са в стил общи приказки и в стил дайте да бъдем добри. Така представен законопроектът няма дискриминационна мярка и тя е ясна и видна в самото българско законодателство. Аз ще бъда по-конкретен, че всъщност става въпрос за деца, тъй като и Европейската конвенция за закрила на децата на ООН регламентира възрастовата граница за дете, а тя е до 18-годишна възраст и българският закон е в същата тази възрастова граница. Освен всичко Кодексът за лицата и семействата много точно и ясно казва, че тези деца са недееспособни и за да могат те да сключат брак те трябва да получат разрешение от съответния районен съдия. Иначе казано – ние стимулираме деца да раждат деца. Освен всичко стимулираме с този подход и с този недействащ и неработещ закон неграмотността, тъй като самата комисия (ще цитирам дословно Агенция за закрила на детето), че ранното отпадане от образователната система, ниската здравна култура, разрушените семейни връзки и жизнената роля на семейството при възпитанието и формират личностните качества на подрастващите. Иначе казано в самото становище агенцията потвърждава, че до момента този закон не работи, той ощетява и дискриминира тези съвестни родители, които на първо място сключват брак и отглеждат децата си в семейна среда. Иначе казано, тъй като българското законодателство е предвидило една сериозна рестриктивна мярка за деца, които могат да сключат брак, а именно чрез разрешение на съда тези лица обикновено се превръщат в самотни непълнолетни майки, а оттам нататък самото законодателство е така построено, че именно самотните непълнолетни майки да получават една поредица от такива помощи, които в крайна сметка с натрупване отиват около 1000 – 1 200 лева. И ето го тук дискриминационният момент. Една майка, независимо от какъв етнос е, която се е образовала, която е сключила брак и отглежда децата си в семейна среда всъщност тя дори осигурена получава много по-ниско обезщетение за отглеждане на дете, което в общи линии е в рамките на 90% от нейното трудово възнаграждение, което тя е получавал. Втората година то вече е равно на минималната работна заплата. И тази самотна непълнолетна майка получава в пъти по-високи помощи. Пак повтарям - става въпрос за недееспособни лица.
Ние ще предложим едно допълнение между първо и второ четене на този закон, което да вмени отговорност на родителите, които всъщност са отговорни това дете да не става родител, когато е дете. Вижте парадокса – дете ражда дете, а неговите родители в голямата си част са все още деца. Вие не ни представихте статистика, която да представлява сравнителен анализ как се развива този процес, колко е бил броят. Между другото аз силно се съмнявам, че тази цифра, която ни посочихте е коректна, защото аз имам изследвания по този въпрос и мога да ви кажа, че цифрата е много, много по-висока и за огромно съжаление нараства. Да, ние вече сме в световните медии, като държава, която за огромно съжаление ражда деца от деца и наистина търгува с тези деца. Едва ли за някой е тайна, че ние непрекъснато сме в световните медии за продажба на такива деца. Мога да ви дам и най-странният и най-тъжният пример, че в началото на тази година майка роди детето си и го изостави в Бургас. Но тук ще се позова пак на юридическата страна на закона. Същият този български закон казва, защото конвенцията ни препраща към българското законодателство, че децата не могат да раждат деца поради простата причина, че те са умствено и физически недостатъчно развитие. И аз ви питам – вие с този закон, който действа в момента това ли стимулираме и това ли подкрепяте, като министерство и като Агенция за закрила на детето? Аз това не го приемам и съм убеден, че никой от българското общество няма да го приеме. Точно обратното – тази рестриктивна мярка, тя не е дискриминационна, ще даде шанс най-после тези деца да спазват Българската конституция, която казва, че образованието до 16-годишна възраст е безплатно и се осигурява от държавата да могат да си завършат средно образование, да бъдат пълноценни граждани, а след това и едни по-добри родители. И освен всичко тези родители да могат да спазват всички морални ценности на семейството, а именно да отглеждат децата в семейна среда – нещо, което в момента не се случва. Публична тайна е, че България се е превърнала, в много голяма част в населените места, в едно огромно гето. И аз ви питам – някой от вас направил ли си е труда да отиде, да разгледа какво се случва в тези гета, как живеят тези деца, които уж толкова много мислим?
Колеги, призовавам ви да подкрепим тази промяна на законопроект, защото всичко останало иначе е едно лицемерие, с което ощетяваме именно съвестните родители.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Байрактаров.
Колеги, други мнения?
Преди това искам да кажа няколко думи по този въпрос.
Колеги, едва ли някой от комисията, а и по-голяма част от българските граждани подкрепят това деца да раждат деца. Поведението на майката – дете на практика е укоримо поведение, защото това което каза и господин Байрактаров в по-голямата си част е вярно. Но тук става въпрос за интереса на детето, водещ е интересът на детето. По този начин лишаваме детето от подкрепа на държавата. За това, че майката е виновна, какво е виновно детето?!
На следващо място. Разбира се, че въпросът е много важен, но той, поне по моему трябва да се разглежда в малко по-различен аспект. А именно – политиките, които са свързани с превенция на ранното раждане, политиките, които са свързани със семейното планиране, възпитанието на децата в училищна възраст, по всички тези въпроси, които са свързани с бременността и раждането, за да може на практика да превантираме такъв тип раждане на деца. Аз пак повтарям – никой от нас не приема това поведение деца да раждат деца. Този закон има една задача – да подкрепи интереса на детето и нищо друго. Не да обвиняваме колегите, които са вносители съвършено коректно на този законопроект, действително проблем има, не можем да се скрием от проблема, но решението му, според мен, трябва да потърсим в други посоки, а не чрез Закона за семейни помощи за деца.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, не случайно посочих примера с т.нар. гета, които се роят почти ежедневно. Именно поради тази причина ви дадох този пример и крайно време е да сложим точка със спекулациите, че ние помагаме на деца. Не, не помагаме на деца. Ние помагаме и стимулираме с този действащ в момента закон и тази нормативна база на деца да раждат деца и за огромно съжаление, ще се съглася с колегата Чуколов – да се извършва бизнес с тези деца. Но по никакъв начин ние не помагаме на тези деца, нито им се подобрява средата, нито тези деца ходят на училище, нито са както трябва добре облечени, абсолютно няма никакъв помен от помощ на тези деца. Чисто и просто раждането се превръща във форма на издръжка на едни други групировки, така ще го кажа, да не кажа по-тежка дума. Но не е това начинът. И аз считам, че не е редно да се спекулира с темата, защото през последните десет години тази тема, ще ви извадя документ по документ, абсолютно по идентичен начин са били мотивите да не се предприемат никакви радикални мерки в тази посока. Дошло е време наистина да се постъпи така, както трябва да се постъпи и да се търси решение. В момента това е правилно решение и аз пак призовавам колегите да го подкрепят, защото иначе всичко останало е едно лицемерие. Ние не помагаме на деца по този начин и няма тук дискриминационна мярка.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Това, което мога да Ви кажа, като отговор на Вашата реплика е, че не съм убеден, че ако премахнем тази помощ тези 4 хиляди майки ще бъдат следващата година по-малко или ще бъдат нула. Ако съм убеден, че това ще е така – веднага бих гласувал една такава мярка. Но пак повтарям – изобщо не съм убеден, че само с тази мярка можем да решим този въпрос.
Други мнения, колеги.

ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Знаете, че всяка система, за да работи са нужни някакви средства. Всеки би казал – дайте пари, ще направим магистрали и т.н. С това всъщност предлагане от тази порочна практика, която има в България да направим така, че да няма пари в целия този механизъм. С тази наша поправка ще направим така, че да няма да има печалба в крайна сметка. Наистина, случват се такива неща, раждат се деца от деца. Какво се прави от съответните служби, каква превенция има? Години наред говорим с едни добри намерения как да се премине към по-добро, информационна кампания да направим, нещо друго да направим. Това становище от Агенция за закрила на детето, информационни канали, които да изградим към подрастващите. Знаете, че това са едни пожелателни неща, които нищо няма да променят.
Имаме ситуацията, в която тук си говорим – с добри намерения, имаме реалната ситуация, която е в България. Както каза и господин Байрактаров – в гета, в махали, това е реалната ситуация. Ние трябва да направим така, че реално да променим тази ситуация. Иначе тук за добри намерения много ще ги измислим. Но главният мотив, за да предложим това на вниманието на комисията на Народното събрание е, че просто да извадим парите от тази система и по този начин се надяваме, че тази практика ще спре.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Реплики към изказването на господин Чуколов?
Други мнения, колеги?

МАРИАНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, д-р Адемов, аз се солидаризирам с мнението, което Вие изказахте. Първо, едва ли ние ще накажем родителите на самите деца, защото наистина помощите са за тях. Второ, едва ли ако се отнемат тези пари този процес ще спре, защото част от причините за този феномен деца да раждат деца е заради липсата на образователна култура, сексуална култура и определени традиции при определени малцинства. Това може да се преодолее наистина с определени образователни програми и работа с такива семейства. Да, бавен процес е, не е ефективен, но всички ние тук сме против това деца да раждат деца, но мерките, които трябва да се вземат са различни. Би могло да се помисли за законодателна промяна. На първо място наистина в Закона за лицата и семейството има такъв аспект, който позволява 16-годишни да сключват брак. Голяма част от децата, които се раждат са извън брак, но в крайна сметка това е вратичка, която е отворена и формално разрешава това. Но това е най-малкият проблем.
По-същественият проблем е, че в момента тече девета година от програмата за ромско включване. Ние нямаме анализ, който да е изготвен какви са били целите, каква е била пътната карта, какви са успехите на тази програма, какво е постигнато. Казвам това, защото част от проблема визира именно тези малцинства.
На второ място са образователни и социални програми, които могат да способстват това да се работи с тези рискови групи и те да бъдат образовани.
На трето място може да има административни наказания за родителите на тези деца, които раждат деца.
На четвърто място може да се помисли дори за криминални наказания за бащата, ако става въпрос за дете под 14 години. Това са едни стъпки, които могат да бъдат извървяни преди да има такава санкция за социално подпомагане.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
Реплика към нейното изказване.
Господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам да ви информирам, че в момента 400 хиляди деца не получават такива помощи. Това означава ли, че те живеят по-зле, че те не са развити? Просто ви давам един пример. Така че несъстоятелно е да се говори, че се ощетява детето с тези помощи.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Хипотезата, че този закон се случи и се отнемат тези пари, как ще живее това дете? Това пак е проблем на държавата. Но това е друг дебат, едва ли ще го разрешим тук.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Искам само да направя едно уточнение за колегите и за гостите, защото явно тук изказващите не четат законопроекти.
Законопроектът, внесен от колегите от „Атака“ касае само чл. 3, тук става въпрос за помощи за бременност, раждане и отглеждане на дете. Не става въпрос за месечните помощи за деца. Тези майки, които получават тази помощ по чл. 3 от Закона за семейните помощи за деца е в размер на 100-110 лева. Не става въпрос тук за 1 000 лева, за които говорите и т.н. Така че преди да вземете думат, колеги, четете внимателно тези законопроекти. Не става въпрос за семейните помощи за деца, които се получават всеки месец, а това е месечната помощ за бременност, раждане, отглеждане на детето до 1 година. Така че бъркате понятията и в момента се размиват нещата. Нека да бъдем по-конкретни, да не заблуждаваме аудиторията.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики?

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не бъркаме понятията, госпожо Ангелова. Точно това ви казвам отпреди малко, че самият акт на раждане на една непълнолетна самотна майка й дава право оттам нататък да получава още редица помощи именно на базата на този чл. 3. Има две наредби и не са само тези 100 лева, за които Вие говорите и това изобщо не е вярно. Промяната на този член и недаването на възможност на лица, които не са навършили 18 години да получават такива помощи вече води до своя положителен ефект.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Нека да не обиждаме самотните майки, защото самотни майки има и много български жени. Голяма част от българските семейства, в които се създават и се раждат и създават деца не сключват брак. Така че нека да не смесваме понятията, да не обиждаме голяма част от българските семейства, които през последните няколко години са предпочели да не сключват граждански брак, да създават деца и да живеят на семейни начала.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, става въпрос за Закон за семейни помощи за деца. Този чл. 3, за който говорим обхваща хипотезите на бременност, раждане, отглеждане на дете до една година. За тези бременни помощта е еднократна –45 дни преди раждане – 150 лева, за самия акт на раждането еднократна подкрепа за първо дете е 250 лева, а в рамките на една календарна година всеки месец тази майка получава по 100 лева на месец. Това е обхвата на този член за който говорим – чл. 3.
Заповядайте, други мнения.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги, гости, този дебат го водихме и предната година в предходното Народно събрание, присъствала съм на този дебат и там също всички колеги, които бяхме тогава членове на тази комисия коментирахме, че няма как нормално и трезво мислещ човек да не е против явлението деца раждат деца, както и да не го признаваме, че то е факт. Но и тогава мисля, че се обединихме всички около една позиция и мисля, че тя ще бъде и днес такава, поне категорично моята лична позиция и на моите колеги е тази, че няма как да накажем едно дете, защото първо – детето не може да избере в какво семейство да се роди. Детето не може да избере какви да са родителите му, колко да са големи и как те да се отнасят към неговата поява на този свят и към грижите за неговото развитие.
Аз също ще се съглася с тези мнения, които бяха изказани тук от различни колеги на масата в посока на това, че нашата роля, като законодатели и на изпълнителната власт е в посока да работим повече, по-активно за различни форми и мерки на превенция и това не е работа само на социалното министерство или само на комисията, това е работа на изключително много институции и ако намерим формите и начините да ги направим мисля, че ефектът ще бъде по-голям отколкото да лишим наистина тези деца от тази сума, която получават, защото ако трябва да бъдем отговорни към всяко едно дете средата определя детето какво ще бъде, ако ние лишим това дете дори от тези минимални средства, които получава семейството в резултат на неговата поява, на какво обричаме това дете. Дали то ще бъде поредното дете, което трябва да влезе в институция и после да се чудим как да търсим форми и методи да го изведем пък от тази институция. Дали ще му дадем шанс, като родителите са без всякакви средства и стават поредните нарушители на други закони и търсят начин да отгледат и поне минимални някакви условия да осигурят на децата си.
Аз също смятам, че по тази тема не трябва с голяма категоричност да се произнасяме и да бъдем толкова рестриктивни и това за мен е много крайна мярка. Водена от тази мисъл, че едно дете не е виновно, защото то не може да избере и не бива на наказваме детето и да го оставяме да живее по този начин и да не му даваме никакъв шанс да има макар и минимални средства за неговото отглеждане и възпитаване. А по отношение на това, че има наистина много мерки и че понякога те не действат и в образованието смятам, че една добра мярка беше тази с обвързването на получаването, въпреки че то се касае за другите помощи за имунизационния календар за посещение в училище и т.н. Тогава ще ги коментираме, като коментираме чл. 7. Но в крайна това, че там има пропуски за това пак не са виновни децата, за това са виновни различните институции, които позволяват тези пропуски, съответно контролните органи, които допускат да има такива нарушения. Тоест, ние наистина трябва да работим повече и всички от които зависи в посока превенция и в посока от друга страна спазване на тези условия, които ни позволява настоящото законодателство. И ако в тези мерки, които имаме вече като факт не се позволяват компромиси аз мисля, че ще има резултат и много по-качествен от това, което наблюдаваме през последните години.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Захариева.
Реплики към нейното изказване? Не виждам.
Господин Гьоков.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също няма да повтарям каквото казаха всички колеги тук. Напълно съм съгласен с д-р Адемов с тезата, която разви и заместник-министър Лазаров. Само искам да кажа, че колегите от „Атака“ много умело напипват проблемите в обществото и това е много хубаво. Аз и по време на предизборната кампания, защото аз и по време на предизборната кампания и сега хората, които идват в приeмните и тогава сме се срещали с тях първият проблем може би е работа, доходи, ниски доходи от трудови възнаграждения и пенсии. На второ място е този проблем. Този проблем с детските, които получават определена група хора и както се изразихте – го превръщат в професия вече дразнят другите, защото то се съчетава с неплащане на сметки за вода, за ток и т.н. и дразнят хората.
Колеги, господин Чуколов, съвсем добронамерено казвам, че не предлагате решение на проблема. С това ние няма да решим проблема. Ако има някакъв ефект от това, което предлагате, то може би ще се появи след пет-шест години, когато тези хора усетят, че това кранче е завъртяно и няма как да го превръщат в бизнес. Но какво ще правим през тези пет години, как тези деца, които се раждат ще ги оставим на пътя ли, на улицата ли, или социалните домове ще ги гледат? На мен това не ми е ясно и затова, като предложение, като апел към всички и към Министерството на труда и социалната политика – да направим една цялостна визия по този проблем в България, защото кажете ми – върши ли си работа съдът, защото тези непълнолетни деца, които раждат деца кой ги прави тези деца, извинявайте? Нали той попада под ударите на закона. Дайте да започнем от Наказателния кодекс, от прилагането му, от редица други мерки, които могат да се предложат в тази посока и да решаваме проблема.
Не съм съгласен с господин Байрактаров, че това не е дискриминация. Дискриминация е, господин Байрактаров. Както и да го въртим и да сучем, дискриминация е. Дискриминация е и това, което казвате Вие за тези 400 хиляди деца, че не получават детски, но там поне има доходен критерий, който ги лишава от това получаване, но тук в случая става въпрос за средства, които осигуряват живот.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики?

ДЕСИСЛАВ ЧУКУЛОВ: Стана въпрос за възрастовата граница. В съответните закони има и възраст за пенсиониране, плюс – минус една година определени хора мога да кажа, че дискриминираме по този начин също. Това, което казахте, по този начин наказваме определени деца, не наказваме ли по този начин децата, чийто родители съвестно са се оженили, плащат си, над 18 години са, но те получават пак малко средства и идват и го казват в приемната. По този начин наказваме и тези деца, защото те не получават достатъчно, защото ние прекалено ларж казваме, че ще плащаме. Осъзнавам, че проблемът е изключително сериозен, този проблем трябва да се разреши и ще ползвам формата на реплика съвсем бързо да кажа на колежката. Вие казахте, че преди година пак обсъждахме това, следващата година също пак ще го обсъждаме, по-следващата пак ще го обсъждаме и тази практика ще си продължава. Такава е ситуацията в България, не сме за съжаление такава богата страна, трябва някакви рестрикции да се наложат и трябва да се почне отнякъде. И за нас от „Атака“ от тук трябва да се почне.
Проблемите, които изброихте са редица. През годините, когато сме ги поставяли, получавали сме и название расисти и какви ли не, но това са проблеми, които трябва да се разрешат и така само с добри намерения това няма да стане с поредната стратегия, ромско включване, което изтича сега и е ясен резултатът какъв е – нулев. Нямаме вече време за добри намерения, трябват реални действия и този закон е точно за това.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Втора реплика. Господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Гьоков, в никакъв случай аз не твърдя, а съм сигурен, че и колегата Чуколов не твърди, че това е най-доброто възможно решение. Но все пак отнякъде трябва да се почне и некоректно, пак казвам, да се говори за дискриминация, още повече е некоректно да се казва, че именно децата получават тези помощи и те са лишени. Ще помоля колежките тук от ляво на мен, особено госпожа Ангелова да прочете внимателно чл. 2 от закона, да си изясни кое е семейни помощи, а чл. 3 регламентира кой има право да ги получава. Именно тук ние се опитваме да наложим начало на решаване на този проблем и наистина е добре и аз съм съгласен с Вас, че трябва да има сериозен дебат, но не просто дебат, а без прилагане на мерки за решение. Десет години, ако ние имахме сравнителна извадка по години аз ви казвам, че бройката е много по-голяма. Освен всичко ние казваме, че от днес нататък. Нито господин Чуколов е някакъв звяр, нито аз съм звяр, аз съм баща на три деца и вярвайте ми не съм получил една стотинка помощ от тази държава за моите три деца, даже не съм ходил и да се редя на опашки да попълвам декларации и т.н. Но мисълта тук е съвсем друга – да започне да се решава проблема. И това е началото. Иначе, пак ви казвам – ще говорим, ще се опитваме да се правим на хубави и полезни, а всъщност правим нещо по-лошо – ние задълбочаваме, уголемяваме гета, създаваме една неграмотност, която тежи вече на цялото общество и ще дойде един момент, когато обществото вече няма да е в състояние да се справя с тази тежест, повярвайте ми.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Господин Гьоков за дуплика.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми д-р Адемов, колеги, съгласявам се изцяло с това, което каза и господин Чуколов и господин Байрактаров, само че аз не виждам решение на проблема. Ето сега казваме, че всяка година го разглеждаме, но предложението е едно и също, няма нищо ново в него, все е в тази посока. Дайте да предизвикаме една обществена дискусия, въпреки че там ще се разразят много низки страсти в тази дискусия, защото хората когато не живеят добре и когато виждат как някаква несправедливост, се отнасят и към обществените дискусии по-особено. Да направим една сериозна дискусия къде трябва да ударим, за да решим проблема, защото аз не виждам решението на проблема в това, което предлагате, господин Чуколов. Сигурен съм, че това по никой начин няма да намали или пък ще го намали в незначителна степен. Иначе съм съгласен с всичко, което казва всеки на тази маса по въпроса и може би оттам трябва да тръгнем да видим в цялост проблема и да предложим някакви решени, но не спираме на тези и проблемът се решава. Не, няма да го решим проблема. Ще го решим, като затегнем прилагането на закона, като въведем такива мерки, като примерно социалните помощи да не се дават изцяло в парични средства, а по друг начин, каквото е следващото предложение. Но трябва да бъде комплекс от мерки. Всяка мярка, която прилагаме комплексно, ако я вземем сама по себе си няма да ни решава проблема. И сега вкарваме го това, отхвърляме го и забравяме проблема и догодина пак го вкарваме и то е пак същото и пак говорим. Затова дайте да предизвикаме една такава дискусия, от комисията ли да го направим, от министерството ли, ваша инициатива ли да бъде, но да го направим комплексно и да го решим проблема.

СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги, според мен при всички положения в така направения текст има налице дискриминация с оглед на възрастта. В крайна сметка в България се раждат прекалено малко деца, няма как да ограничаваме възможността дори на тези нищожни според моите разбирания плащания, защото извинявайте, но със 100 лева на месец една майка няма какво да направи за детето си чак толкова много. Да, трагичен е фактът, че българката не ражда или не ражда толкова, колкото раждат жените от другите етноси, но може би там трябва да се работи.
По отношение на това, което се каза до сега наистина съм готов да се съглася, че нито едно дете не може да избере родителите си, нито средата и няма как да се отнасяме по различен начин с едно дете родено в България, независимо в какво семейство е родено то с оглед на етническата принадлежност на детето или с оглед на възрастта на неговите родите. Така че аз ще гласувам „Против“ това предложение.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплики към изказването? Не виждам. Други мнения?

КОСТАДИН НЕДЕВ /Българска асоциация на пенсионерите „Обединени“ /: Безспорно това е една добра идея и тя следва да бъде доразвита и усъвършенствана. Тук чух обаче две определения – отговорно родителство и съвестни родители. Бихте ли, господин Лазаров, разяснили понятия? Доколкото разбирам отговорните родители, които пращат децата си на училище ще получат някаква премия за родители, а ние пенсионерите, които сме си отгледали децата, направили сме ги доктори, инженери, учители и т.н. не следва ли ние да получим такава премия? Къде е нашата премия? Че ние до сега сме създали бъдещата интелигенция, а и настояща интелигенция на България. Надявам се това да не са низки страсти, както каза един Ваш колега.
Моля, господин Адемов, при разработване на Закона за пенсиите, който сега до края на март вие трябва да представите да поставите задача на вашите специалисти да вкарат и това нещо. В Европейския съюз това е вкарано в Норвегия. В Норвегия всеки пенсионер, който е отгледал инженер, доктор и т.н., а не хулиган получава премия към своята пенсия.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Недев.
Колеги, други мнения?
Господин Лазаров, за обобщение.
Господин Чуколов, искате ли думата? Имате думата.

ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Ще се възползвам от думите, които чух от господин Гьоков. Този фразеологизъм – като врътнеш кранчето на парите този процес спира.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: В отговор на въпросите, които бяха поставени по време на дискусията при вземането на съответното решение от членовете на комисията следва да имате предвид, че в българското законодателство не съществува минимална възраст за раждане на дете. И сериозният проблем, който ние виждаме и това е категорична дискриминация е, че търсим решението на многоаспектен проблем в линия само на една единствена малка част от подкрепата, която е оказва по отношение на тези семейства, а именно семейните помощи за деца.
Категорично твърдя, че Законът за семейни помощи за деца е един работещ закон. По него най-много се е произнасял Конституционният съд през времето в течени на годините и до момента няма нито един текст, в който Конституционният съд да се е произнесъл с противоконституционност на текстовете му. По този закон повече от 900 хиляди деца ползват различни видове плащания. Искам да развенчая един мит, но той може би ще бъде тема на специален разговор. Няма ситуация, при която майка да получава 1000 или 1 200 лева от системата на социалното подпомагане. Един такъв елемент, месечно, д-р Адемов, защото това, което се твърди е за месечно получаване. Месечни такива елементи няма, дори и да се съберат и натрупат поредица от основания, няма такава сума. Така че има голямо объркване между осигуряване и межди социалното подпомагане и в частност семейното подпомагане. Това са различни дялове. Числото, което ви съобщих 4 769 е за реално изплатени на майките средства. Всякакви други изследвания не са релевантни към този закон. Те може да са релевантни в други аспекти. Хиляда триста и седем са тези майки, които са ненавършили 16-годишна възраст. Това е конкретната сума, за които е изплатена някакъв вид помощ. Пак казвам – това е елемент на отчетна информация, с която работим, а не са експертни оценки, не са анализи, не са проучвания. Убеден съм, че процесът по въвеждането на елементи на отговорно родителство е продължителен, но ние един от първите законопроекти и тема, по която ще ви помолим за вашата подкрепа е именно в тази област. Аз се радвам, че все пак дискусията в рамките на това Народно събрание и в рамките на тази комисия е стартирала по този законопроект.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
В допълнение, понеже казахте, че няма минимална възраст за раждане, мога и да ви кажа и българският пример от Русе – няма и максимална възраст за раждане, така че нека да не се ограничаваме – детето е живо и здраво.
Ако няма други мнения, обявявам дискусията за прекратена.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца с вносител Волен Сидеров и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде приет, моля да гласува!

Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 5; „Въздържали се“ – 10.
Не се приема предложението.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-49, внесен от Стефан Кенов и група народни представители на 20.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Кенов, да представите вашия законопроект.

СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, със ЗИД на Закона за семейните помощи за деца, който реално е само от три параграфа ние искаме основно отпадане на подоходния тест. В момента семейните помощи за деца по чл. 7, които са месечните плащания, изразяващи се по 35 лева за всяко дете, като всяко второ дете получава по 50 лева се получават близо от между 800-900 хиляди деца или родителите на тези деца. Бройката на децата, които не получават, поне по това, което съобщи днес вицепремиерът по труда, социалната и демографска политика са близо 300 до 400 хиляди деца. Фактът, че тези средства идват от държавния бюджет, който се пълни от данъци показва истинската несправедливост на този процес. Реално децата на родителите, които внасят данъци получават възнаграждения, плащат редовно своите данъци не получават месечни детски добавки, а родителите, които не внасят данъци или внасят много по-малки суми получават тази мярка.
Нашето предложение е детската добавка да бъде превърната от социално плащане или социална помощ, какъвто характер има днес тя в насърчителна мярка за повишаване на раждаемостта в страната. Считам, че не е необходимо да обяснявам какви са проблемите на демографската ситуация в страната, на прекомерно ниската раждаемост, на все по-намаляващия брой на родени деца, особено в някои области в страната и за мен това е един от малкото механизми, с които държавата подпомага младите семейства.
Днес вицепремиерът изрази за пореден път позицията, че има и други мерки, че има и други стимули за раждаемост, че повишаването на качеството на живот и стандарта на живот също води до повишаване на раждаемостта, но това е една от преките мерки, които засягат всяко българско семейство. Далеч съм от мисълта, че много от родителите, които получават високи възнаграждения ще се наредят на опашки да подават декларации тяхното дете да получава по 35 лева. Но не това е проблема, проблемът е в несправедливостта по отношение на разделение на българските деца. Дали подоходния тест извинява дискриминацията не знам, господин Гьоков, но това си е един вид дискриминация. Не са ни толкова много децата, както виждате всяка година намаляват. Когато започнах да събирам за първи път подписка по този проблем преди три-четири години в съвсем друго качество тогава децата бяха 1 200 000, сега са 1 100 000. За три-четири години децата са намалели със 100 хиляди и това нещо най-вероятно ще продължава.
Няма оглед дали ще бъдат образовани или необразовани родителите, от кой етнос са, с каква професия, но нека хората, които допринасят с набирането на средства в държавния бюджет и поне през времето, когато отглеждат децата си в България, защото те не са много, да получават същите стимули, каквито и другите хора получават.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Колеги от Министерство на труда и социалната политика, имате думата за вашето становище по внесения законопроект.

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кенов, колеги, аз искам да кажа, че тази дискусия, ако предишната дискусия по законопроекта е за втори път, защото такива законопроекти е имало два път, тази дискусия се подновява периодично през годините. От 2002 година ние сме в друга хипотеза. С отмяната на указа за насърчаване на раждаемостта тези добавки, за които говорим произволно в общественото пространство вече не съществуват и в момента това, за което става дума е месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на 20-годишна възраст или до завършване на средното образование. Така че в тази хипотеза, за която ние говорим не са относими част от мотивите към съответните предложения и съответния законов регламент. Независимо от това обаче ние от Министерство на труда и социалната политика считаме и категорично твърдим, че финансовата подкрепа по отношение на семействата за отглеждане и възпитаване на деца не може по реда на Закона за семейни помощи за деца да бъде и не е единственият механизъм за насърчаване на раждаемостта. Това е елемент, който има малък принос в общите мерки, за които и Вие сам споделихте, а именно те са свързани с качество и стандарт на живот. Това са макроикономическа стабилност, икономическо развитие, друг начин на разпределение на социалните трансфери. Така че това е елемент от доста по-висока дискусия.
Категорично твърдим, че не е налице неравнопоставеност по отношение на децата в България, защото говорим за подкрепа, която е по линия на доходен критерий. И забележете – този доходен критерий е значително по-висок от общия критерий в системата на социалното подпомагане. Така че с различни видове мерки и подкрепа се оказва подкрепа в семействата за около малко над 800 хиляди деца. Това само по себе си и целия Закон за семейни помощи за деца представлява 59 на сто от целия бюджет на Министерство на труда и социалната политика за 2015 година. Бих споделил с вас, че от десетте мерки и десетте видове подкрепа, които има в този закон останалите три за тях предвиждате запазване на доходния критерий и това създава още по-голям проблем вместо да реши съответния проблем. Аз мисля, че комбинацията между различни данъчни стимули и ползваната подкрепа по отношение на този тип семейна подкрепа е по-значимо отколкото насочването и фокусирането само в една мярка.
Разбира се ние, като правителство имаме своите отговорности и аз пак споделих с вас, че единият от първите законопроекти, по който ще водим структурирана дискусия е именно ЗИД на Закона за семейните помощи за деца ние ще предложим също мерки за подкрепа на раждането на трето дете, но в начина, по който вие предлагате това да се случи и влизането в сила на законопроекта от 1 януари 2015 година не дава възможност да се изпълни този законопроект. Но разбира се аз пак виждам позитивизма и във вашето предложение, при дискусиите по законопроекта аз съм убеден, че вие ще го подкрепите. Ние обаче не подкрепяме този законопроект по изказаните вече съображения.
Искаме увеличено плащане не само за второто дете, както е сега, а и за третото. Смятам, че това също е разумно, това беше и програмата на управляващата партия, най-голямата партия, мисля, че колегите от ГЕРБ го предлагаха – налагането на тридетния модел и би било разумно след второто дете, което насърчаваме към момента с малко по-голямо плащане да бъде и по отношение на третото.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Кенов.
Колеги, въпросът, който поставя колегата Кенов и вносителите с този законопроект е вечната борба в социалното подпомагане между универсалния и диференцирания подход. Тази борба не е от днес, не е от вчера, но философията на подпомагането в България е да се подпомагат тези, които не могат да се справят сами и с помощта на своите близки. Логиката на този вид семейни помощи за деца е тази. Неслучайно казвам това, защото на пръв поглед изглежда много примамлива идеята всички деца, особено децата на хората с по-високи доходи да получават такъв вид подкрепа. Но така или иначе, ако сме по-богата държава може би и това да се случи.
Ще дам думата и на колегите от Агенцията за социално подпомагане и от Дирекция „Социално включване“ да кажат колко все пак струва това, финансовите параметри, дали сегашният бюджет може да си позволи това, независимо от това дали искаме или не.
Може би е добре сега да ги кажете числата, за да може да се ориентират народните представители при своите позиции.
Заповядайте, госпожо Кременлиева.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА: Благодаря.
Аз ще кажа само данните, тъй като господин Лазаров вече представи позицията на Министерство на труда и социалната политика.
Нееднократно в Министерство на труда и социалната политика през годините, не е сега по този повод са правени разчети по отношение на това колко ще струва, ако всички деца получават месечна помощ по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца. Понастоящем размерът на помощите, тъй като знаете, че те са различни за първо, трето, второ дете, деца с увреждания, деца близнаци и деца в приемна грижа и в семейства на роднини и близки само за чл. 7 от Закона ще са необходими 652 милиона и 700 хиляди лева, което означава, че при бюджет на министерството около 568 милиона и нещо за тази година по целия закон само за този вид помощ средствата са повече отколкото за всички, като група категории и помощи. Тоест, по чл. 7 са 400 милиона лева за тази година. Тоест, на нас ни липсват 252 милиона лева. Но извън говореното само за цифри, числа и колко ще струва нещо такъв дебат трябва наистина да слезе и на ниво какви нужди се задоволяват в зависимост от различните категории целеви групи по закона.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, понеже говорим за този Закон за семейни помощи за деца, ако ми позволите само в рамките на една минута да ви прочета всички видове семейни помощи за деца, които се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година с изключение на размера на целевата помощ за ученици, която се определя с акт на Министерски съвет. „Еднократна помощ при бременност –150 лева, 45 дни преди раждане. Еднократна помощ за раждане за първо дете – 250 лева, за второ дете – 600 лева, за трето и всяко следващо дете – 200 лева. Еднократна помощ за близнаци – по 1 200 лева за всяко дете. Еднократна помощ за студентки майки – 2880 лева.“ Обърнете внимание на тази помощ – тя съдържа в себе си много голямо напрежение. „Месечни помощи за деца: по 35 лева за първо дете, 50 лева за второ дете, 35 лева за трето и всяко следващо дете. За всяко дете близнак – 75 лева. Месечни помощи за дете до една година – по 100 лева. Целева помощ за първокласници – 250 лева. Целева помощ за малолетните майки за безплатно пътуване веднъж в годината отиване и връщане с железопътния и автобусен транспорт в страната, който се изплаща със стойността на билета. За деца с трайни увреждания помощите тук са без подобни критерии. Допълнителна еднократна помощ при раждане на дете. До двегодишна възраст на детето – 100 лева. Месечна помощ за дете до навършване на 20-годишна възраст – 100 лева. Месечна помощ за дете близнак с увреждане – 100 лева. Месечна помощ за отглеждане на дете с увреждане до 2-годишна възраст 100 лева. Месечна добавка на дете с трайни увреждани – 240 лева“.
Казах ги тези неща, за да има яснота за това какво плаща този Закон за семейни помощи за деца.
Имате думата, колеги.

РАДАН КЪНЕВ: Колеги, аз ще подкрепя в този вид законопроекта с огромната уговорка, че финансово бюджетът няма възможност да започне плащания през 2015 година и това е просто невъзможно да мине през пленарна зала, след като бюджетът е гласуван. Не гласувах случайно или попогрешка „за“ и по предишния законопроект. Опитваме си да си изясним логиката, защото оттук нататък ще имаме множество подобни гласувания и повечето ще бъдат под знака на популизма, както и предишното, както и сегашното предложение. Но за да не го допускаме ние пък трябва да престанем веднъж и завинаги просто да поддържаме по инерция една отдавна заложена система без ясни социални цели, каквато е тази. Никой не може да даде еднозначен отговор семейните помощи за деца елемент от социалното подпомагане ли са или от демографската политика. Ако са от социалното подпомагане е напълно логично да гласуваме „против“ предишния законопроект и „против“ сегашния. Ако са демографска политика би трябвало да гласуваме „за“ предишния и „за“ сегашния и аз с гласуването си давам единствено този знак, че бих искал да разглеждам помощите за деца или плащанията, защото в случая вече думата помощи става по-спорна, плащанията за деца, като елемент от демографската политика. Ако е елемент от социалната, то нека да се подчинява на общи правила, нека да е в социалното подпомагане, няма никаква причина да имаме отделен закон. Ако е демографска тези ограничения в случая са напълно неоправдани и трябва да се следва съвсем различна логика. Ние просто си имаме един закон за социалните помощи за деца, той се гласува ежегодно, има някакви промени козметични в определени размери, едни политически партии правят предложения за промяна от популистки съображения, а който е на мнозинство го оставя в сила от популистки страх какво би последвало, ако тръгне да прави някакви резонни промени. Мисля, че ме разбирате.
Има един следващ въпрос, който трябва да обсъдим, който е още по-важен и той е, че реалната демографска политика на България, защото не можем да кажем, че я няма всъщност се прилага чрез осигурителни плащания, което пък е тотално изкривяване, защото всички знаем, че обемите на майчинство, които изплаща НОИ изобщо не са подкрепени от обемите на осигурителни вноски, които влизат по тези рискове в НОИ. Тоест, пенсионните ни вноски всъщност са тези, които осъществяват това, което донякъде имаме като национална демографска политика. Особено с промяната на наименованието на комисията мисля, че трябва да отговаряме на значително по-високи стандарти и да седнем да видим всъщност кои плащания имах характер на демографска политика и да ги обединим в една обща стратегия, а тя да си получи съответното общо законодателно решение, а социалното подпомагане да бъде оставено настрана там, където има нужда от социално подпомагане и със съответните източници на плащанията.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Кънев и по-точно на неговия поглед върху управлението на социалното подпомагане и на демографската политика. Има някои неща, с които съм съгласен и с други, с които не съм убеден, че са точно такива по моите разбирания, защото демографската политика не може да бъде решена само с един вид политика и аз винаги съм бил против това демографската политика да бъде обвързвана към което и да е министерство, защото е хоризонтална политика. Няма политика в България, която да няма връзка с демографията. И затова дори в Министерски съвет преди година бях предложил при предлагането на всеки един законопроект освен оценка на въздействието да има и оценка върху демографската проблематика, което е много важно, за да може да се предвидят в съответните проекти всички мерки, които имат отражение към демографската картина.
Що се отнася до системата на социалното подпомагане там проблемите са крещящи и не са от тази година, не са от сега, а са от много години. Там има нужда от реформиране в смисъл не на подпомагане с парични финансови средства, а с предоставяне предимно на социални услуги. Ако тръгнем по този повод, не че отричам напълно паричното подпомагане, то има своето място, но ако то бъде комбинирано по един адекватен начин с предоставянето на услуги в зависимост от потребностите на отделните категории тогава нещата изглеждат по по-различен начин. Това ми е ремарка към това, което казахте. Мисля, че това е много важна дискусия и тя трябва да върви.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, аз съм абсолютно съгласен с Вас, че демографския срив, който наблюдаваме през последните години е комплекс от причини. Всъщност, ако трябва да му дам една малка справка на господин Кенов основната причина за демографския срив конкретно за България това е проблемът наречен несправедливост. Именно този проблем прогони огромна част от българското население, което е способно да създава деца. Огромен проблем е, че огромна част от тези деца, които се създават от български граждани те вече не са български граждани, те са италиански граждани, испански, германски и т.н., но не и български. И това е точно поради тази несправедливост.
Аз смея да отбележа, че заместник-министърът подходи леко некоректно, тъй като когато цитира начисляване на резултатите би следвало освен натуралните резултати да дадете и стойностния резултат. Ако Вие бяхте обяснили на колегите, и тук ще се съглася с господин Кънев, какъв е стойностният резултат на тези 4 700, може би колегите щяха да погледнат по друг начин, защото ние подкрепихме това предложение на „Атака“ именно, за да се даде старт най-после на решаването на този проблем. В противен случай години наред се въртим в един омагьосан кръг без да се търси решение със сладките и красивите приказки видите ли някой да не го дискриминираме, някой да не го ощетим, а проблемът става все по-голям и по-голям. И пак казвам – именно тази несправедливост, която заем все по-големи процеси тя прогонва цвета на нацията. И тук вече най-после да започне да се търси решение. Дори това не толкоз добро предложение щеше да даде повод най-после да се търси решение. Между другото, в кой случай вие заставате на позиция защита на детето, защото давате пример, че единият път ощетяваме видите ли детето, а вторият път детето не е ощетено, защото неговите родители получават еди какъв си доход, но детето не го получава, а съгласно Конституцията всички граждани се раждат равни. И както едното дете не си е избрало заможните и образовани родители, така и другото не си е избрало неграмотните и необразовани родители. И ние тук не ги делим майките и родители по някакъв етнически принцип, нито веднъж не съм използвал тази дума, даже думата малцинство не съм използвал, без значение какво е гетото, дали е от арменци, от българи – там става въпрос за едни лоши условия. С това законодателство ние ги стимулираме тези условия, защото, повярвайте ми, даже ще подкрепя и възрастния човек пенсионер, има влязло в сила решение за дискриминация и господин Адемов знае – на § 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Как пък така никой не го вижда и са ощетени пенсионерите? Как никой не го вижда това, влязло в сила решение за дискриминация, а тук развиваме хипотези кое било и кое не било. Само компетентният орган може да каже кое е дискриминация и кое не е. Ние сме тук, за да работим в полза на нашите граждани, да връщаме младите хора в България, а по този начин ние няма да ги върнем, ние ще прогонваме още повече, защото те ще се чувстват в една среда на несправедливост. Повярвайте ми – това е реалната ситуация.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господи Байрактаров.
Реплики? Не виждам. Други мнения, колеги?

ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Единственото, към което ще се ориентирам е да споделя, че семейното подпомагане по реда на Закона за семейните помощи за деца е насочено към подкрепа на семействата да отглеждат своите деца и родените деца да бъдат отглеждани в семейство. Това е философията на този закон. Трудно може да се направи категорична граница между чиста политика, която има отношение към демографските тенденции и семейните помощи за деца по реда на този закон. Така че основната философия на закона е подкрепа на семействата да отглеждат своите деца и именно заради това са въведени съответните критерии.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване ЗИД на Закона за семейните помощи за деца с вносител господин Кенов и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен, моля да гласува.

Гласували: „За“ – 5; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 11.
Не се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

3. Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020, № 402-03-1, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колегите от Министерство на образованието и науката са тук - проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката и госпожа Мария Фъртунова – директор на Дирекция „Висше образование“ в Министерство на образованието и науката, като и госпожа Ралица Кирилова – парламентарен секретар на министерството.
Заповядайте, господин професор по основните неща от стратегията и това, което касае дейността на комисията.

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря.
Господин председател, госпожи и господа депутати, както вече беше споменато с решение на Министерски съвет от месец ноември 2014 година. През месец декември тази стратегия беше приета от Комисията по образование и наука в Народното събрание на 4 декември 2014 година. Искам да отбележа, че беше приета единодушно, тъй като участващите и депутати и останалите представители бяха напълно убедени, че от една страна проблемите са изключително тежки, трябва да се решават и от друга страна, че тези проблеми са адекватно адресирани в стратегията, която предлагаме на вашето внимание.
Стратегията има три аспекта, в които се разглежда проблема. От една страна висшето образование е средство и среда за развитие на гражданско общество и на личността. От втора страна това е подготовката на висококвалифицирани специалисти. От трета страна тя е място за развитие на ново знание, нови технологии, което също има отношение към развитието на конкурентоспособна икономика.
Стратегията е съобразена в с всички национални европейски документи, които в момента са важни. Най-актуални от тази гледна точка са Споразумението за партньорство и оперативните програми и също така Иновационната стратегия за интелигентна специализация, която адресира тези проблеми. От тази гледна точка аз съм имал възможността и в лично качество и с колеги да обсъждаме с европейските партньори какви са основните елементи в стратегията и тя винаги е била посрещана изключително положително, като насочена в подходяща посока.
Стратегията има конкретни цели, аз няма да ги изреждам всичките, ще обърна внимание само на основна цел 3 – изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. Специфична цел 8 – разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот, широко приложение на различни форми на обучение – и двете имат отношение, особено специфична цел 3.
Ще си позволя също да обърна внимание, че стратегията е придружена и с конкретен план за действие, в който са сложени срокове, индикатори, отговорни институции. Връщайки се обратно към специфична цел 3 ще кажа няколко от основните дейности, които са предвидени, за да получите представа на какво ниво на конкретика е развита стратегията. Конкретните групи дейности и мерки в тази специфична цел, свързана с пазара на труда са, първо – използване на прогнозите за търсенето и предлагането на работната сила в България, разработвани от Министерство на труда и социалната политика при определяне на потребностите от специалисти с висше образование и планирането на приема във висшите училища. Второ – създаване на профил на компетентностите за всяка специалност, разбира се в партньорство с бизнеса. Трето – поощряване на диалога на висшите училища с бизнеса и т.н. Това е нивото на конкретиката. В плана за действие те са свързани с източници на финансиране, срокове и т.н.
Последното, което искам да кажа, тъй като е изключително важно от гледна точка на общата философия на стратегията, тя не е фокусирана върху нарастване на общото финансиране на висшето образование, въпреки че това е важен елемент, който трябва да обсъждаме. Тя много повече е насочена към повишаване на ефективността на средствата, които се вкарват като инвестиции в тази система и оттам са заложени много мерки, свързани с правилното планиране на тези инвестиции, контрола върху резултата от прилагането им и други мерки, свързани с ефективността на инвестициите.
Това е моето въведение, като разбира се съм готов да отговарят на всякакви въпроси.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, обсъждания.
Миналата година имах възможност да разбера, че България има повече от 80 национални стратегии. Тоест, вашата е една от тях и при всички национални стратегии има един проблем, който е общ и това е дали мерките в плана за действие са обвързани с финансиране и това е единият от въпросите. Вторият ми въпрос е тази стратегия консултирана ли е с националните представители на работодателските организации, защото вие казахте в тази точка 3 от целите, които си поставя стратегията за прословутата връзка между системата на образованието и пазара на труда. Това е един проблем, който го говорим през годините, но така или иначе решение в едната и в другата посока трудно намираме.
Последният въпрос, който си позволявам да формулирам, за да се получи някакъв тип разговор и дискусия, вие сте дали броя на университетите във висшите учебни заведения в европейските страни, това ли е адекватният брой на висшите учебни заведения в България? Не смятате ли, че 54 за България са много или ако кажете, че са малко, кажете на други места ще се открива ли висше учебно заведение, каквито желания между впрочем има много, нали знаете.

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря за въпросите.
Стратегията и плана към нея са развити изключително детайлно, включително и от гледна точка на финансирането. Те са съгласувани много внимателно с източниците, които в момента можем да вкараме в тези системи. Аз отговарям освен за висшето образование и за Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и там има два типа финансиране – едните са по Приоритетна ос 1 „Наука“, в която голяма част от инвестициите, тя е за 560 милиона лева, ще бъдат вкарани в системата на висшето образование от гледна точка на научни изследвания, технологично развитие, връзка с бизнеса, от гледна точка на технологии, иновации и т.н. Освен това в Приоритетна ос 2 „Финансиране за висшето образование“, което е насочено изключително към подобряване на акредитацията, управлението на висшите училища, мобилността на преподавателите, така че да получат квалификация навън, от гледна точка на финансирането има достатъчно средства. По-големите ни притеснения и тук разчитаме и Народното събрание за съдействие в това отношение, че стратегията освен финансиране има нужда и от съответна законодателна база, по която ние ще работим. В това отношение предстои обсъждане на много важни закони, като Закон за развитие на академичния състав, Закона за висше образование, Закона за развитие на научните изследвания и ние разчитаме на активно съдействие от Народното събрание, за да може стратегията и плана да се превърнат в действаща система. Първата стъпка е адекватна нормативна база. Финансирането е осигурено, други са ни проблемите, за които разчитаме на съдействие.
По отношение на работодателските организации имаше техни представители на обсъждането в Комисията по образование и наука. Както казах – всички изказвания бяха много положителни, включително от работодателските организации. Освен това в хода на подготовката на Оперативна програма „Наука и образование“ ние имаме непрекъснат контакт с всички представители на национално представените работодателски организации, тъй като те участват в Комитета за наблюдение и в тематичната работна група, те са напълно в течение на това, което подготвяме, тъй като тази стратегия е предварително условие, за да се отвори Оперативна програма „Наука и образование“ и в хода на тези обсъждания всички са имали много положително отношение. Мисля че има много голям консенсус по отношение на стратегията.
По отношение на броя висши училища много е важен въпросът. Когато аз влязох в тази тематика преди две-три години преобладаващата идея беше, че трябва да се потърси закриване на висши училища с административен акт и обсъждайки различните варианти беше ясно, че това е много труден акт, може би необходим, но в хода на обсъждането на Стратегията за висше образование се оказа, че има друг подход, който и колегите и аз лично намираме за много по-ефективен и това е подхода, в който ние не пристъпваме към административни актове, а вместо това променим стимулите за откриване, съществуване и осъществяване на обучения и това е заложено в стратегията, говоря за финансовите стимули. Рейтинговата система е едно от средствата, които можем да използваме, но за пълна промяна на стимулите за осъществяване на тази дейност с идеята, че ако тази стратегия се реализира, ако погледнете плана за действие сроковете са много стегнати, до 2018 година е планирано 60% от субсидията, която се отпуска да отива за качество на базата на индикатори, включени в рейтинговата система. Ако това нещо се промени, както е замислено, аз гарантирам, че системата ще бъде променена изключително радикално в същината си и няма да има нужда от административни актове, тъй като всички участници в тази система ще имат съвсем различни стимули за съществуване.
Още един коментар, той е важен от гледна точка на труда и социалната политика. Ние смятаме, че тъй като голяма част от тези индикатори са насочени към реализацията на студентите в бизнеса, в администрацията и отчитаме регионалните аспекти всъщност ние не трябва да търсим административни актове, а напротив – трябва да види къде има нужда от висше образование за регионалния бизнес и на тази база да се търси решение. Мога да дам и примери за такива проблеми. Смятаме, че с подхода, който е заложен тук с промяна на финансовите стимули и мониторинга на цялото развитие на системата ние ще постигнем тези цели без да трябва да вземаме административни актове от този тип.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Съгласявам се с Вас по отношение на инструментите за финансиране, тъй като Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ е един вид продължение на междинното звено в Министерство на образованието и науката от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и оттам познавам дейността в предишния бюджетен цикъл и затова нямам никакво съмнение, че този инструмент е един от важните инструменти, като допълващ инструмент, защото националното финансиране е основно, а оперативните програми се явяват като допълващ и много важен инструмент, който се надявам, че на базата на тази стратегия ще бъде използван съвсем адекватно.
Други мнения, колеги?

МАРИАНА ТОДОРОВА: Считам, че трябва да подкрепим стратегията, тъй като тя беше разгледана по-обстойно в Комисията по образование и наука и там пролича наистина политически консенсус, тъй като тя е гледана при три правителства. Започнала е в края на правителството „Орешарски“, служебното и сегашното и нейният вариант е подобрен многократно и беше посочена, като образец за политически консенсус.
По-важното е обаче, че Съветът на ректорите я подкрепи, а в крайна сметка те са адресатите на тази стратегия. Синдикатите, което не е маловажно също я подкрепиха, както и работодателите.
Все пак аз имам две кратки забележки. Вие казвате, че финансирането е подсигурено, но все пак аз съм скептична, тъй като има много целеви пера, по които трябва да има финансиране и е заложено до 2020 година 1,5% от бюджета да бъде отделен за висше образование. Аз съм виждала такива намерения за 2000 година и честно казано съм скептична, че до 2020 година това ще стане възможно. Така че всъщност едната ми забележка е, че наистина от финансовия разчет зависи нейното изпълнение и това е най-важното.
Втората ми забележка е относно това да има нов класификатор за специалностите и той да бъде обвързан с пазара на труда. Да, това е необходимо, защото наистина има морално остарели и вече непрестижни специалности, които не отговарят на пазара на труда. Но от друга страна е известно, че в България предимно доминират малките и средни предприятия. Имаше едно изследване, че само 18% от българския бизнес ползва научни изследвания и иновация. Ако пренесем този принцип за необходимостта от висококвалифицирани кадри и специалисти значи, че всъщност българският бизнес, неговата необходимост и това, което ще зададе като потребност за нови специалности всъщност ще бъде в много ограничени параметри. И всъщност ние тук трябва да си отговорим на въпроса само на бизнеса ли искаме като потребност да отговаряме или целево ще стимулираме определени специалности, които могат да предизвикат идването и появата на нови инвестиции, на формиране на клъстерни общности и т.н. И моля това да се има предвид. Считам, че трябва да се подкрепи стратегията, най-вече и заради това, че тя е необходимият елемент да стартира оперативната програма.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Тодорова.
Господин заместник-министър, много е важна връзката между висшето образование и бизнеса, но от друга страна е много важно какво поднася системата на средното образование, на професионалното образование и обучение, като вход към системата на висшето образование, защото ако тази връзка по някакъв начин бъде дискредитирана очевидно е, че висшето образование няма да може да даде практически умения, навици, нещо, което иска бизнеса, защото този, който излиза от скамейката на висшето образование на този етап едва ли имаме основание да казваме, че той е готов направо на следващия ден да върши дейности, от които има нужда нашия бизнес. Така че ако можем всички тези детайли да ги извадим по начин, по който нещата да бъдат адекватни от гледна точка на потребности на бизнеса ще смятаме, че тази стратегия и заработила.
По отношение на това дали има гаранции за финансиране на такава стратегия очевидно е, че на този етап можем да говорим коректно от гледна точка на 3-годишната бюджетна прогноза. Там са отделните пера, отделните параметри и от гледна точка на финансирането по линия на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Всичко останало е предмет на следващи бюджети. Така че от сега можем да ги заложим, а дали ще бъдат изпълнени това вече е друга тема.
Мисля, че е коректен коментара.
Заповядайте, господин заместник-министър.

НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря за коментарите, защото позволяват да маркирам един проблем, който не е директно свързан със Стратегията за висше образование, това е финансирането на науката, защото 1,5%, за които стана дума това са средства за наука. Ще поставя проблема в цялата му тежина. България с бюджета за 2015 година всъщност се отклони от ангажименти, които е поела към Европейската комисия и аз затова алармирам, че за следващата година ние трябва да подходим към бюджета по малко по-различен начин, защото тези отклонения са вече от международни документи и там имаме сериозен дефицит въпреки Оперативна програма „Наука и образование“. България има ангажименти, които трябва да опитва да защити в това отношение. Директно финансиране на висшето образование не е обект, като такова на това споразумение.
За класификатора няма да се отделям. Разбира се ние очакваме партньорство с бизнеса от тази гледна точка, но стратегията и екипа в Министерство на образованието и науката има много ясното създание, че ролята на висшето образование не е да подготви тясно специализирани кадри, които директно да отидат в едно предприятие и да почнат веднага да работят. Това искане го има, но то е илюзорно и ние не планираме това нещо, но в съвременното висше образование се търси комбинация от два типа мнение. Едните са широка специализация в дадена област и в същото време това, което е дефицитно в нашето висше образование са хоризонталните умения, които са необходими, за да може човек да бъде адаптиран, попадайки в различни среди. Така че аз се надявам в следващия период в контактите и с бизнеса всеки да си нагласи очакванията и възможностите. От тази гледна точка стратегия според мен е добре балансирана.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Други мнения?

СТЕФАН КЕНОВ: По отношение на Стратегията за висше образование между разглеждането й в Комисията по наука и образование проведох една среща с председателя на Асоциацията на частните висши учебни заведения. Те изразиха опасение, че по време на писане на тази стратегия, която казвате, че има приемственост, са отпаднали много от нещата, които касаят частните висши учебни заведения. Не знам дали това е така, защото не съм следил процеса. Но в крайна сметка моята позиция, пък и позицията на групата е, че образованието в крайна сметка е едно лично, от една страна и от друга страна обществено благо. В момента частните учебни заведения работят в една доста монополна и неконкурентоспособна среда. Господин Адемов цитира колко са помощите за майките студентки и знаем, че вече е почти практика да се запишеш в едно висше учебно заведение, да изкараш един семестър само и само да вземеш тези 3 хиляди лева. Да не говорим, че ползваш редица други социални придобивки и бих искал да ми отговорите на този въпрос – частните висши учебни заведения предмет ли са на тази стратегия? Наистина ли са отпадали текстове от предложенията на частните университети и дали това не е стратегия само за държавните висши учебни завадения или е за всички такива.

НАЙДЕН МОСКОВ /Българска асоциация на пенсионерите/: Имам някои забележки към тази стратегия. Аз съм бивш преподавател в Техническия университет – 36 години стаж имам там. Запознат съм с тези неща, които би трябвало да се изискат. Първо, имам следната забележка, че липсва в стратегията една връзка между техническите и хуманитарните дисциплини. Би трябвало да се получи една дивергенция между двете, за да може технически образованите наши инженери примерно или химици и т.н. да разполагат и с хуманитарно образование, тоест – поне в правото. Така че едно такова съчетание аз не забелязах. Както и в медицината се говори за специалности обаче интердисциплинарен поглед няма, а това е много важно.
Второто нещо – финансирането. Трябва да обърна внимание, че в Техническия университет съществува т.нар. собствено финансиране, т.нар. научно-изследователски сектор, в който се разработват идеите на преподаватели във вид на дипломна работа и стажът също е съобразен с това. По този начин се реализира връзката между потребителите на тези инженери и обучението им. Те намират много бързо прием и се адаптират много по-бързо в условията на производството.
По отношение на броя на университетите аз бих искал да се даде точна дефиниция що е университет, защото има много висши училища, които не са университети. Те бяха институти и се прекръстиха на университети, те не са университети.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Има определение на университет.

НАЙДЕН МОСКОВ: По отношение на броя на университети е важно и разпределението в страната. В така наречената северозападнала България би трябвало да има университет и там.
Накрая. Мотивацията на обучаваните да могат да остават в България, а не да бягат навън.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Москов.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване Стратегията за развитие на висше образование в Република България за периода 2014-2020 година, № 402-03-1, внесена от Министерски съвет.
Който е съгласен тази стратегия да бъде подкрепена, моля да гласува.

Гласували: „За“ – 18; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 1.
Приема се стратегията.
Желая успех на стратегията и на вас, авторите на стратегията!
Преминаваме към следващата точка.

4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще помоля представителя на Министерство на правосъдието да представи законопроекта в частта, която касае нашата комисия.

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
С мен са и колегите от Министерство на правосъдието – Златозар Златев – длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията.
Накратко ще направя експозе на представения от нас материал. Ще имаме възможност, ако има въпроси, да отговорим на всички въпроси, които ни бъдат зададени.
Предложеният законопроект транспонира транспонира в българското законодателство изискванията на Директива 2012 на Европейския парламент във връзка с изменение на директиви 89/2005 и 2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Директива 2012 предвижда взаимно свързване на търговските регистри чрез създаване на Европейска централна платформа, чрез която да се предава информация от един от регистрите на държава членка до компетентните регистри на други държави членки. Трябва да обърна внимание, че срокът за транспониране в националното законодателство на директивата беше 07.07.2014 година. Министерство на правосъдието предприе необходимите действия, извърши съгласувателна процедура по текстовете за транспониране, беше приет материала от Министерски съвет и той беше вкаран в 42-ото Народно събрание. За съжаление поради липса на достатъчно време той не беше разгледан и в момента същият този материал без промени отново мина на съгласувателна процедура, прие се от Министерски съвет и отново е в Народното събрание.
Следва да обърна внимание, че изпуснатият срок за приемане на нормите, които се транспонират води до запитване от страна на Европейската комисия защо не е извършено приемането и материализирането на директивата в националното законодателство и в това отношение България се намира пред процедура за възбуждане на наказателна процедура, което е нежелателно да се случва.
Ще обърна внимание на един от законите, които се предлага за изменение и допълнение – това е Законът за българското гражданство. Длъжен съм да информирам членовете на комисията, че няма нови предложения направени в Закона за българското гражданство, а има нова структура на предложен текст, който сега е действащ. Това се налага поради факта, че Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието при работа с този текст за натурализиране установява, че той често се обърква от лицата, които го ползват. Затова предлага по друг начин структуриране на тази правна норма. Нововъведения в нея няма.
Един от основните въпроси за транспониране на директивата, който бих желал накратко да спомена това е въпросът с финансовата страна – бюджетирането на дейността. Съгласно текстовете на директивата създаването и бъдещото развитие на платформата и мярката за адаптиране на портала се финансират от общия бюджет на Съюза. Разходите за адаптирането на националните регистри, както и разходите за тяхното поддържане и работа се поемат от всяка държава членка. В това отношение Министерство на финансите е отделило и определило бюджет.
В това предложение, ако има конкретни въпроси, на които да отговорим, с удоволствие ще бъдем на разположение на комисията.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари, мнения, изказвания по предложения законопроект.

КИРЧО КАРАЬОЗОВ: Един въпрос към вносителя.
В § 6 на стр. 2, ал. 2 техническа грешка ли е изписването на начина за формиране на ЕИК, защото говорим за идентификационен код, а тук говорим за ЕИК?

ЗЛАТОЗАР ЗЛАТЕВ: Бих искал да кажа само, че законопроектът съдържа и втора част, която е свързана със създаване на ново понятие „Персонален идентификационен код“, който Вие сте видели. Общото понятие, което Агенцията по вписванията предлага да бъде създадено също е идентификационен код. Единният идентификационен код ще се определя за всички търговци на територията на Република България, които са местни лица. Тоест, всички български търговци. Персоналният идентификационен код ще се определя за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциално данъчно облагане – т.нар. офшорни дружества и той ще е валиден само за тях. Тези дружества не са национални български субекти, те са регистрирани в чуждестранни територии и се подчиняват на юрисдикцията на тези територии. В България те се вписват без да се ползват от действието на вписването съобразно Закона за търговския регистър само и единствено поради изискванията на Закона за отношенията с дружествата, регистрирани в територии с преференциално данъчно облагане. Затова са и другите предложения в закона.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Карагьозов, удовлетворява ли ви отговора?

КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Да.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други мнения, колеги, въпроси?
Обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Търговския регистър, № 402-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.12.2014 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува!

Гласували: „За“ – 16; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се законопроектът.
Благодаря, колеги.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.

6.Представяне екипа на Министерството на труда и социалната политика и отговори на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по труда и социалната политика към министъра на труда и социалната политика, в съответствие с чл. 27 от ПОДНС

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Най-после имаме възможност, господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика да Ви дадем възможност да представите екипа на Министерство на труда и социалната политика и да отговорите на актуални въпрос, отправени от членове на комисията към министъра на труда и социалната политика в съответствие с чл. 27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание или т.нар. ad hoc или блиц контрол. Ако ми позволите няколко думи за информация от нашия правилник. Времето за изложение на въпроси е до 2 минути, отговорът на министъра – до 3 минути. Народният представител, задал въпроса има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика също до 2 минути.
Всяка една от парламентарно-представените партии по реда на големината на парламентарните групи има право да зададе по два въпроса.
Заповядайте, господин Калфин, да представите Вашия екип със съответните ресори и след това да преминем към процедурата. Имате думата.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вие сте ни работодатели, така че се отнасяме с уважение към вас - към парламента и към институцията. Искам в началото още да декларирам, че и аз и колегите ми в ръководството в министерството и целия екип в него, който работи е изцяло на ваше разположение за всякаква информация, становища – това, което прецените, че е полезно, да бъдем полезни за работата на комисията.
Ще представя колегите, които едва ли ще бъдат изненада за вас. Има познати лица в Министерство на труда и социалната политика. Госпожа Зорница Русинова е заместник-министър, който се занимава с европейските програми, европейските фондове, има доста дълъг стаж в министерството и в администрацията, една година е била заместник-министър. Човек, който познава добре всичко свързано с Оперативна програма „Човешки ресурси“, която впрочем утре лансираме като първа за България от новия период в Пловдив.
Господин Гълъб Донев също е дългогодишен служител в Министерство на труда и социалната политика, беше директор на дирекция, заместник-министър, който се занимава с труда, трудовите отношения, пазара на труда и всичко свързано със заетостта и тази част от политиките.
Господин Лазар Лазаров също познат в различни формати. Също има опит като заместник-министър в министерството. Той ръководи целия сектор, свързан със социалното включване, социалната политика и теми, свързани с децата, деинституционализацията и т.н.
Господин Николай Николов – също човек, който е познат предполагам на всички вас и всички, които се интересуват и занимават с тези въпроси, в момента е съветник до промяна на правилника в министерството, ще бъде заместник-министър, който ще се занимава с една от приоритетните ни амбициозни задачи, това е пенсионната система и намирането на дълготрайни и дългосрочни решения с различните параметри на пенсионната система. Съзнателно изпускам думичката реформа, защото много станаха реформите.
Госпожа Жасмина Мирчева е началник на кабинета ми. Госпожа Кремена Георгиева се занимава с връзки с обществеността. В понеделник предстои да се появи парламентарен секретар към министерството.
Това е екипът на министерството. Изцяло на ваше разположение сме.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря много, господин Калфин. Очакваме парламентарния секретар, защото той е естествената и най-пряката връзка между Комисията по труда, социалната и демографската политика, Народното събрани и Министерство на труда и социалната политика.
Преминаваме към процедурата по чл. 27 от Правилника на Народното събрание.
Първи имат възможност да зададат своите въпроси колегите от ГЕРБ.
Заповядайте, в рамките на две минути.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри, гости, колеги, въпросът, който искам да задам смятам, че е доста актуален в момента и разбира се ще вместя във времето съвсем колегиално и коректно и съм убедена, че ще получим информация, която е важна за всички общини. Става въпрос за продължението на „Подкрепа за достоен живот“ и какво се случва с личните асистенти, които в края на годината освободихме, приключиха по общини? Разбрах, че вчера са поискани данни в общините, подготвени са явно и вероятно новите споразумения за продължаване. Просто малко повече информация за таи тема, много важна е за хората.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин вицепремиер, имате думата в рамките на три минути и да кажете за Постановлението на Министерски съвет от днес, може би.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Няма да пропусна да се похваля с него, господин председател.
До сега имаше два източника на финансиране за тези програми. Едното бяха европейските програми, другото – Националният фонд за заетостта, Националната програма за заетост и държавния бюджет. Понеже сме в период, в който се прехвърляме от края на предишния програмен период към новия на европейската програма и това създаде един вакуум от около три месеца, до края на годината бяха договорите за асистенти, става въпрос за 13 700 души, които получават тази помощ, а за асистентите са 12 500, за да покрием този вакуум от три месеца и да не останат хората без асистенти подготвихме постановление, предвидихме в бюджета за тази година 13 милиона, така че с национално финансиране днес беше прието Постановлението на Министерски съвет. Веднага сме уведомили общините, че могат да подновят сключването на договорите и се надявам в най-скоро време, което значи в следващите дни, по принцип няма вече никаква пречка да се сключат новите договори. От април месец ще започнем отново финансирането с европейски средства. Опитваме се така да направим системата, че да бъдат абсолютно проходими двете посоки, в смисъл европейските и националните средства изискванията да бъдат същите, за да можем точно това, което правим сега да компенсираме с национални средства европейските програми. Така че трябва да ги има.
Има известна промяна в критериите за асистенти. Това, което се иска вече е да имат доход под минималния, под границата на бедност- тези, които са асистенти, които ще бъдат наети.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Калфин.
Госпожо Захариева, имате думата за реплика.

ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Няма да репликирам. Благодаря.
Искам да благодаря за отговора и надявам се наистина да се намери начин да се подпомогнат максимално повече хора.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Калфин, малко извън процедурата, за да има по-голяма яснота. Искам да попитам кое налага въвеждането на подобни критерии в размер на линията на бедност за бенефициента на тази програма? Защото това, което прочетох буквално днес е това, което казвам.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще поясня, колегите ще ми помогнат.
С тази програма се опитваме с един куршум два заека, да помогнем на хората, които имат нужда и да осигурим работни места. Така че бенефициентите можем да ги търсим и в двете посоки. Няма ограничение по тази програма, която ще продължи с европейски средства за хората с увреждания, които получават тази помощ. Ограничението е за асистентите, които се наемат, които трябва да имат доход под 286 лева. Тези, които се финансират по националната програма – това, което днес беше гласувано на Министерски съвет – Националният план за заетост, тези, които се финансират по националната програма хората с увреждания трябва да имат пет пъти гарантирания минимален доход, за да получат тези средства. Там ограничението е очевидно.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към парламентарната група на „БСП лява България“.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин вицепремиер, на целия Ви екип успех желая в работата ви и в съвместната ни работа с комисията.
Моят въпрос касае една тема, която оставихме недовършена в края на миналата година и започнахме дори днес в зала новата година с нея. Става въпрос за промените в законите, които касаят условията и начина за пенсиониране, размер на пенсии и т.н., да не казвам пенсионна реформа, както вече на всички ни е омръзнала тази дума. Ние дори днес внесохме предложение по ал. 8 за промени в Кодекса за социално осигуряване, които касаят замразяване на стаж и възраст и ранното пенсиониране.
Въпросите ми конкретно са: има ли вече при вас сформирани екипи, които да изготвят предложения за цялостните промени в законите по пенсионните въпроси, както управляващите се ангажирахте до края на март да има такава концепция? Работите ли в екипи със синдикати и работодатели? Ангажиран ли е Тристранният съвет със становища по вашите мнения за тези законопроекти? Отправили ли сте покани към парламентарните групи за срещи, дискусии и дебат по тази тема? Какво очаквате да направим на тази среща? Вие ли ще ни представите продукта на правителството за обсъждане или очаквате и ние да представим наша позиция и да търсим консенсус по онези въпроси, по които поне до сега сме се очертали, като стоящи на различни мнения?
Това са ми въпросите.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Калфин, имате думата за отговор в рамките на три минути. Може би в контекста на срещата, която ще бъде в петък в зала „Запад“.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Точно така. Благодаря ви. Очаквам представители на всички парламентарни групи. В петък в 09.30 часа ще обсъдим тези теми. Ние през месец декември, даже от средата на ноември започнахме много интензивни разговори със социалните партньори – работодателите и синдикатите по целия или почти целия спектър теми, свързани с параметрите на пенсионната система, като започнете от възраст, категории работници, стаж, осигурителни вноски, максимални осигурителни прагове и т.н. Темата с фондовете се появи по-късно.
Тези разговори, които имахме – това беше една работна група, която направи няколко заседания с участието на всички социални партньори доведоха най-малко до систематизиране на въпросите и идеята ми в петък е да ви представим точно това – примерна таблица, която започва се тези въпроси, по които трябва да намерим съгласие, следват различните мнения на различните социални партньори и следва една празна колонка, в която трябва да търсим съгласие. Така че идеята ми е в петък да ви запозная, защото смятам, че оттук нататък и представителите на всички парламентарни групи трябва да се включат в този процес, да им представим до къде сме стигнали и какво сме правили през месец декември. Там се включва всички тези въпроси, които смятаме, че трябва да се променят. Едно нещо не се включва, но по него работим доста активно, то е свързано с цялата система на ТЕЛК-овете и на даване на удостоверения за нетрудоспособност. Също един голям, важен, болен проблем. Аз отговарях и в парламента на такива въпроси, очевидно, че системата трябва най-малкото да се огледа и да видим дали не може да се оптимизира, така че да се насочат средствата към хората, които имат най-много нужда. По тази тема бих казал, че сме още на експертно равнище между Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, търсим решения, включително гледаме и опита от други страни.
Това, което смятаме е да представим систематизирана информацията, която имаме до тук и преговорите, които до този момент сме водили. По всеки един от тези въпроси има различия. Няма нито един въпрос, почти може би, с малки изключения, по които всички социални партньори са щастливи и искат да ги направят. На мен ми е ясно, че пенсионна реформа и консенсус е много трудно упражнение, но в крайна сметка се опитваме да го направим максимално прозрачно и амбицията ми е да представим пред обществото цялата информация. Всъщност, колкото повече задържаме сегашната система, толкова повече ние я лишаваме от собствен живот, тя е изцяло зависима от бюджета и от всичките му ограничения, които има. Така че идеята е да се постави цел на тази пенсионна реформа. За мен най-разумната цел би трябвало да бъде т.нар. коефициент на заместване – човек да знае, като излезе в пенсия какъв процент от доход си ще получи след това. Да се разположи във времето, тук става въпрос за мерки, които сигурно някои над 30 години ще отнемат, от тези, за които говорим, но да има някакво съгласие, което да гарантира на хората, че няма всяко следващо управление да го преразглежда. Това ми е амбициозната цел. Дали ще успеем и до къде ще успеем да я постигнем – зависи от желанието на всеки действително, да намерим съгласие по тема, която е важна за всички и е дългосрочна, тя не е нещо, което трябва да се реши сега.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате думата за реплика.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По-скоро под формата на реплика една информация към господин министъра и екипа му. Макар и късно влязъл въпроса за частните фондове той ще бъде част от общата дискусия, няма как, още повече че нещо половинчато беше решено в Закона за бюджета, трябва да продължим. Информирам ви, че от „БСП лява България“ се обявихме и събрахме подписи за създаване на комисия в парламента, която да изясни състоянието на частните пенсионни фондове, защото съм сигурна, че не всички от вас, вероятно и от пълната информация, какво се случва там, като финансово, икономическо състояние, възможности и т.н., така че ще ви моля, когато и тази комисия при нас свърши работата да ви дадем продукта и да се съобразят решенията ни с пълната информация за състоянието на фондовете, защото трябва да вземем информирано решение. Сега действаме малко на сляпо.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преди да ви дам думата за дуплика, господин министър, искам да дам една предварителна информация. Естественото място на тези дискусии е Комисията по труда, социалната и демографската политика и аз с ваше позволение следващата седмица ще организираме в рамките на заседанието на комисията изслушване на асоциациите на частните пенсионни дружества, защото те някак си останаха извън дискусията. Нека да ги чуем и тях, да чуем и Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика и Комисията за финансов надзор, за да може в рамките на тази комисия да чуем мнението и на асоциациите, защото те в ролята на обидени някак си останаха извън дискусията. Затова мисля, че ще бъде полезна една такава среща тук на територията на комисията, защото това е законодателният орган, това е естественото място според мен, където трябва да се дискутират тези въпроси. А иначе отделно парламентарната комисия си е друга инициатива. Но мисля, че това, което казвам е в контекста на тази дискусия.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, Вие ще решите в парламента къде ще разположите тези дебати, те са важни.
Това, което на мен ми се иска е да не плашим хората само с пенсионната система. Един от големите проблеми, затова е важна и някаква дългосрочност да има в нея, хората да имат доверие в тази система, че като си плащат парите, след 30-40 години, когато ще излязат в пенсия тази система ще е достатъчно стабилна. Така че разбира се ще присъстваме, ще участваме. Моята цел е действително да търсим мерки, които да повишават доверието, включително и в капиталовите сметки.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, от Движението за права и свободи.
Госпожа Невин Хасан.

НЕВИН ХАСАН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, 2011-2012 година бях пряк наблюдател на осъществяване на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, където резултатите бяха доста положителни. Моят въпрос към Вас е следния. Как ще бъдат използвани средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за насърчаване на младежката заетост?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Госпожо Хасан, тя продължава може би да е най-успешната програма в държавата. Тя е одобрена и изпълнението на старата върви с добри темпове, надявам се да можем да се похвалим с добри резултати, като приключи вече окончателно нейното изпълнение.
Специално с младежката заетост и първата мярка, която тази програма има от тази година това са 8 хиляди души до 29 години, които от януари месец вече започват работа, като стажанти чираци във фирми. Интересът към тази процедура е започнала може би при вас, това, което аз намерих – вече подборът е бил направен. Това, което ми прави добро впечатление е, че интересът от фирмите е бил доста висок. Имало е 13 хиляди заявки, одобрени са 8 хиляди. И ако действително се окаже положителна тази програма мисля, че можем да я разширим специално с такава мярка. Разбира се имаме и други мерки. Преди да дойдем тук имахме среща с екип на Европейската комисия, които пишат тези доклади по годишните по оценка на държавите. Най-трудното е в тези региони, в които хората се демотивират – млади хора, които не виждат перспектива да се обучават, да работят, голяма част от тях имат проблем с образованието си. Всъщност за мен това е важното. За добри идеи и предложения сме отворени още сега докато разработваме различните инструменти, ако имате. Не само да гледаме статистиката, а да стигнем точно до тези хора, които най-трудно можем да ги извадим от една недобра среда.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако ми позволите аз да се възползвам от правото на реплика.
Господин министър, разбира се, че това е много важно, но най-трудният въпрос е как като достигнем до финансирането по линия на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ с национални средства да финансираме първите договори, които ще бъдат сключвани сега? Има ли постановление на Министерски съвет, има ли финансиране от Министерство на финансите осигурено с Постановление на Министерски съвет, което да гарантира изпълнението на първите договори, които ще бъдат сключени.

ИВАЙЛО КАЛФИН: В момента, в който беше одобрена европейската програма автоматично ни преведоха за съжаление само 1% - първоначално плащане. Така че те за това бяха забавени, господин председател, до 1 януари, докато можем да влезем в европейските средства. Тя изцяло започва с европейски средства, те са на разположение вече. Мина през Комитет за наблюдение в средата на декември, така че сега започваме с този аванс, който беше отпуснат след одобрението на програмата.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: В случая авансът е 1%, а не 9%, както предишния програмен период, затова се създаде известен проблем.
Колегите от Реформаторския блок не ги виждам.
От Патриотичния фронт, заповядайте, господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо, честита Нова година на господин министъра, на Вас и на Вашия екип! Желая ви здраве и дано Вашият екип да бъде по-ползотворен за хората!
Въпросът, който искам да Ви поставя днес е свързан с една огромна несправедливост, която касае по мое мнение няколко стотин хиляди български граждани. На 27 февруари 2009 година Република България подписва с Руската федерация договор за социална справедливост. На базата на този договор една огромна група български граждани, работили в бившите републики на бившия Съветски съюз и най-вече в Коми – автономна съветска социалистическа република би следвало да получат т.нар. руски пенсии. И към днешна дата вече 2015 година нито един от българските граждани, работили при едни изключително тежки условия, в условията на първа категория труд не е получил такава пенсия. Нещо повече – от пенсионната осигурителна система на Одорски район се получават писма, с които се известяват българските граждани, че предприятията – това са българо-съветските съвместни предприятия ДСО „Дърводобив и строителство“ и т.н. просто не съществуват. Иначе казано тези предприятия се оказа, че 40 години са били предприятия фантом, тях ги е нямало. Странно там са изникнали 4 български селища, наречени пасьолаци, които са изградени именно от тези български работници. Справедливостта обаче не спира до тук. Всичките тези български граждани, които са придобили правото да се пенсионират при условията на първа категория труд, когато трябва да бъдат пенсионирани по Наредбата за пенсиониране техните доходи се изчисляват странно по какви критерии върху задгранична заплата, която в този им период е била в рамките между 60 и ако не ме лъже паметта ми – 1992 година – 130 лева. В същото време всички тези хора са работили по трудови договори, техните трудови възнаграждения са превеждани по банков път в бившата Българска външнотърговска банка с правоприемник „УниКредит булбанк“ и освен всичко ведомостите за техните трудови възнаграждения, изплащани в рубли, които бяха конвертируема валута към този период някак си странно никой не ги търси. Или имаме две форми на справедливост. Първо, нашите съграждани на базата на подписване на този договор не са получили нищо и той е договор на книга, орган по този договор е министърът на труда и социалната политика, един такъв от ляво, който нищо не направи, той всъщност нямаше време, ако трябва да бъда откровен, но и предходният преди него също нищо не направи, защото този въпрос също беше поставен и аз се надявам пък Вие, като човек, който е работил да се подпише този договор, най-после нещо да се случи. Ако не може да се случи по този договор нещо би следвало тези български граждани да получат правото изработените възнаграждения по трудови договори, съгласно българското законодателство да бъдат включени като база за изчисляване на техните пенсии. В противен случай се оказва, че хора, работили при условията на първа категория 10-15 и нагоре години се пенсионират с мизерни пенсии, тъй като тяхната база за изчисляване на пенсията става изключително ниска. И аз искам да Ви попитам конкретно, какво ще предприеме Вашият екип за решаване на този въпрос и в какви срокове евентуално в две посоки?
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Калфин, имате думата за отговор на този въпрос.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че проблемът има две страни, не е само българската страна и не е само министърът на труда и социалната политика, а има и ответна страна. Господин Байрактаров знае за какво става въпрос.
Заповядайте, господин Калфин.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имах възможност, господин Байрактарова, да се занимая с този въпрос. Действително между правителствата беше подписан такъв договор доста отдавна, даже аз се изненадах, че не е доведен до края този процес. Факт е, че в момента НОИ не би могъл да изплаща по-високи пенсии, защото тези наши сънародници са били осигурявани върху тази заплата, която са получавали, която Вие споменахте – минималната заплата, която е в България. В осигурителната система в България не са влизали допълнителни вноски. Така че за да се осигурят те би трябвало да се доведе докрай споразумението с Руския и оттам да бъдат компенсирани, дали чрез НОИ – най-добрият вариант, за да може НОИ след това да увеличи съответните пенсии.
Доколкото разбрах е имало различни разговори до скоро, включително онзи ден говорих с посланика ни в Москва и ще се направи всичко възможно максимално бързо да организирам посещение и да започна оттам докъдето са доведени в момента нещата и да го поставим като приоритетен въпрос. Надявам се, понеже това е тема, която не е най-любима за повечето страни, да не е единствената тема, която обсъждаме с Русия, защото тогава ще са ни малко аргументите, но смятам да се заема спешно с този въпрос.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Калфин.
Имате думат за реплика, господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, аз ще Ви благодаря, ако наистина започнете такива разговори с Руската федерация. Що се касае до първата Ви част на отговора не я приемам за актуална, тъй като съгласно действащото българско законодателство и Кодекса на труда към този период всеки български гражданин, подписвайки трудов договор е бил единствено и само в трудово-правни отношения, тъй като не е имало осигурителни отношения към този момент. Така че, ако Вие предприемете тази позиция това означава, че държавата се е явила в позицията на лице, което е измамило собствените си граждани. Това е отговора ми и той е юридически издържан. Така че, много Ви моля не приемайте тази позиция, защото тя е неактуална. Задължение да осигуряват е имала държавата, тъй като това са били държавни предприятия и тези хора са работили в държавни предприятия, а задграничната заплата не е заплата по трудов договор, тя е заплата по задължение на държавата по съвсем друго постановление. Не искам сега да влизам в подробности.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Калфин, имате възможност за дуплика.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Принципът е такъв, господин Байрактарова, надявам се, че ще се съгласите. Там, където са внасяни вноски от осигурителната система има основания да се търси след това пенсионно възнаграждение срещу нея. Внасяни са вноски върху тези заплати, които са били тук. Аз зная, че хората не са виновни за това нещо, те са сключвали трудови договори. Но в същото време осигуровките, които са влизали в националната бюджетна система, в тази обществена система за пенсионно осигуряване в българската система са влизали само върху тези заплати, на които те са били тук. Върху другите допълнителни средства, които са получавали просто не са били осигурявани тук в България и това е смисълът. Ако не беше така – нямаше да има смисъл да търсим споразумение с Русия. Точно за това търсим споразумение с Русия, за да бъдат компенсирани нашите граждани, защото най-вероятно тогава в руските съответни пенсионни системи са отивали отчисленията от техните доходи и нормалното е там, където са отивали те след това да си изпълнят ангажимента така, както България прави по отношение на тези, които са се осигурявали тук.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващи въпроси.
От Български демократичен център, имате ли въпроси?
Господин Кенов.

СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин председател.
С риск да отегча общо взето и министъра и колегите днес Ви зададох едни блиц въпрос, Вие ми отговорихте, но идеята ми беше да си говорим малко за политиките, които Вие смятате да осъществите, като вицепремиер по демографската политика. Имате ли виждане за съставяне на стратегия, някакъв политически документ? Има ли екип от хора, които мислят по този въпрос? Защото наистина за мен демографския срив е проблем на проблемите. За мен това е едно съчетаване от всички грешни политики през последните години. Не искам да обиждам никой, но в крайна сметка това е резултата. Дали защото няма сигурност едно младо българско семейство, дали защото няма доходи, дали защото няма някакво финансово подпомагане, въпреки че аз споделям Вашето мнение, че едни 35 лева няма да облекчат по никакъв начин. Тук по-скоро ставаше въпрос за някаква справедливост. Има ли някакъв екип от хора около Вас, които наистина мислят в тази проблематика, защото много ми се иска наименованието на вашето министерство и на вицепремиерския пост да не остане само до там – да сте вицепремиер по демографската политика, а реално нищо да не се случва в този сектор. Чисто, ако щете дори приятелски разговор, нещо, което смятате да направите в този аспект.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз Ви благодаря за въпроса, господин Кенов и пак си подновявам предложението да организираме, може би когато го предвидите в комисията, една специална дискусия по демографските въпроси. Има национална стратегия, има един национален съвет към Министерски съвет, който предстои да се събере, има годишни планове, има отчети на тези годишни планове. Въобще всички хартии, които можете да си представите са измислени в държавата и те периодично се произвеждат. Един от проблемите е свързан с това, че единственото звено в изпълнителната власт, което се занимава с демография е в Министерство на труда и социалната политика. То няма инструментите и капацитета да повлияе върху цялостната политика, защото там ще се съгласите, че демографията е въпрос в крайна сметка на жизнено равнище. Там влизат и образование, здравеопазване, различни фактори, свързани с качеството на живот, екология и т.н. Така че въпросът не е за подценяване и аз не бих казал, че можем да направим нещо, което с една магическа пръчка да пипнем и демографските въпроси вече да тръгнат в правилната посока. Но колкото повече се говори за тази тема толкова по-добре. И затова амбицията ми е действително от тези редовни документи, които се създават да се опитаме да намерим все пак нещо, което да е полезно и което да ангажира с по-цялостна политика държавата и парламентът тук много работа може да свърши, защото може да изиска от изпълнителната власт действително една хоризонтална политика да бъде прилагана по друг начин.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Кенов, реплика.

СТЕФАН КЕНОВ: Нямам.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Преминаваме към следващата парламентарна група. Не виждам колегите от „Атака“, от „АБВ“ – няма.
Следващият кръг от въпроси.
Колеги от ГЕРБ? Нямате.
„БСП лява България“ – няма.
От ДПС, заповядайте господин Бюнямин Хасан.

БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, дами и господа заместник-министри, през периода януари – септември на 2014 година ситуацията на пазара на труда в България се подобрява по данни на наблюдението на работната сила, провеждана от Националния статистически институт. За този период на 2014 година заетостта нараства, а безработицата намалява спрямо същия период на миналата година. Продължително безработните лица, които са регистрирани в бюрата по труда са средно 136 506, с повече от 13 141 спрямо 9-месечието на 2013 година. Относителният им дял спрямо всички безработни в страната е 36,8%. Тези продължаващи негативни промени при тази група от безработни лица, която се наблюдава през последните години изисква и по-целенасочено действие, според нас. Какво Вие предприемате и планирате през 2015 година спрямо тези лица –трайно безработните?

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате думата, господин министър, за отговор в рамките на три минути.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Освен да помоля господин Донев и госпожа Русинова да помогнат. Преди малко точно тези въпроси обсъждахме с представителите на Европейската комисия. Действително проблема не е в статистиката. Намаляват безработните, увеличава се заетостта, само че проблемите на тези, които са без работа стават все по-остри и мен ме е страх, че ние си обръщаме страната, обаче не се е случвало в такива, Световната банка им казва джобове на бедност – региони, в които не се произвежда нищо положително, там не отиват работодатели, обучението е лошо, не са мотивирани хората. Точно там е най-трудното и това е извън статистиката действително. Имаме някои програми по европейската и по българската програма, с които работим. Ще помоля господин Донев и госпожа Русинова действително да ви кажат по няколко думи повече за тези програми. Но ако имате идеи как бихме могли да си подобрим работата, като държава там, сме абсолютно отворени. Ресурс има, сега се определя как да отива този ресурс, давайте предложения и идеи.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, думата я давам аз, нека да не нарушаваме процедурата, извинявайте, защото ако тръгнем в тази дискусия тя е много продължителна и не знам дали вече в 18.00 часа – 3 часа заседава комисията не знам дали е точно подходящо времето. Иначе темата е много важна, естествено. Като реплика аз искам да кажа, че са ясни прицелните групи. Рисковите групи на пазара на труда отдавна са ясни. Тези неактивните, за които говорим – за младежите и за тези в предпенсионна възраст, особено за хората в предпенсионна възраст трябва да бъдат разработени програми, които да бъдат достатъчно атрактивни, защото досегашните, които сме имали през годините не са атрактивни по много причини, които са ясни. Въпросът е да направим нещо за тези групи, да активизираме т.нар. по отношение на младежката заетост младежки координационни и информационни центрове, да ги идентифицираме тези хора, да ги видим кои са и в рамките на тези прословути четири месеца да им предложим заетост, обучение, квалификация – нещата, които са ясни. Мисля че това е общата конструкция на решаването на проблема. Друго едва ли бихме могли да измислим, ако измислим – още по-добре.
Това е моята реплика.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Едно допълнение, господин председател.
Това е така и го правим, но нещата на място на терен някой път изглеждат по-различно. Има общини, казаха ми примерно в Шуменско – с 80% безработица. Колкото и да ги идентифицираме тези хора те са ясни. Въпросът е каква му е перспективата, след като е минал някакво обучение, къде ще отиде. Това е начин вече да се търсят допълнителни програми, които да се свържат и тези хора да се доведат до работодателя, ако работодателят не стигне до тях, което очевидно, че е по-трудно.
Мислим с колежката от Министерството на земеделието и храните за една схема, свързана с почасовото заплащане за наемане на работа в селското стопанство, което също би подпомогнало и работодателите и хората, които се наемат на работа, но има общини с действително тревожни резултати.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Понеже споменахте за земеделие нека да кажем едно изречение. Там проблемът е демаркационната линия между Оперативна програма за развитие на селските региони и нашата оперативна програма. Ако можем тази граница да я обозначим коректно и да разделим двата вида финансиране нещата се получават. Защото ние сме опитвали по Националната програма за залесяване и т.н., но там срещнахме проблеми. Не искам да навлизам в тази тема.
Колеги, от Реформаторския блок ги няма.
От Патриотичния фронт имате ли други въпроси? Заповядайте, господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин министър, тъй като днес започна една дискусия, но аз нямах възможност да задам въпрос на Вашия заместник, сега искам да чуя Вашият отговор, ако е възможно, естествено, каква стратегия ще разработи вашето министерство за преодоляване на т.нар. проблем деца раждат деца? Освен всичко, тъй като всички признаха, че това е сериозен проблем, по който се оказа, че никой не работи, нещо повече – самите наредби, които изготвя вашето министерство са така съставени, че те просто да стимулират неграмотност, да стимулират задължително една майка, за да получи (не акцентирам върху етническа принадлежност и т.н., без значение) съответна помощ тя трябва да бъде задължително самотна, тя трябва да бъде задължително неосигурена, тя трябва да бъде задължително незавършила образование. Иначе казано – вашето министерство през годините, не казвам Вие лично, е сътворило едни поднормативни документи, с които да се стимулира именно този процес деца раждат деца. Но аз искам да чуя Вие какво ще предприемете, в какви срокове, ако въобще смятате да предприемете такава мярка за решаване на този сериозен проблем, който между другото води до ескалация на напрежение именно спрямо тези семейства, които са отговорни, ескалация на несправедливост спрямо младите хора и това е една от причините те да напускат България, тъй като виждат, че тук има една несправедлива политика, водена от страна на държавата.
Благодаря ви. Само една забележка, господин председател. Напомням Ви, че тук сте пръв между равни и не е редно да водите диалог през всички останали колеги.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Ще се възползвам от Вашата бележка, господин Байрактаров.
Имате думата за отговор в рамките на три минути.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Байрактаров, Вие сте прав, че тази система има много проблеми. Не бих казал, че тя е направена така, че да стимулира ранното родителство и безотговорното родителство. Има неща, които би трябвало да се поправят. Нормално е когато става въпрос за социални помощи тези хора, които попадат в тях са действително самотни родители, хора без доходи и т.н., като ги комбинирате и ще кажете, че те са направени, за да получават по-високи доходи от трудовите.
Това, за което мислим е ставало дума вече е да се опитаме да направим така, че да насърчаваме т.нар. отговорно родителство, не просто да се дават детски – 9 вида са добавките, които се дават за деца, а да се подпомага действително отговорно гледане на деца. Има различни програми, включително медиатори, които ходят из квартали. Министерство на здравеопазването трябва също да се намеси в някои елементи. Мислим за подобряване на тази система. Разбира се добре дошли са и от ваша страна предложения за нея. Знаете, че има и система, ако не ходят децата да се отнемат помощите. Преди няколко дни излезе, че се отнемат помощите и при сключване на бракове, където се женеха едни получатели на социални помощи за един вид чужденци и т.н. Виждаме, че им бяха спрени социалните помощи. Има система, която работи, тя съвсем не е направена, за да стимулира безотговорно родителство.
Мерките, които могат да се вземат и да се прокарат стават със закон, защото всички тези мерки ги има в законите за бюджета. Така, че те могат да станат факт от бюджета за следващата година, обаче аз ви каня и заедно да обсъдим всички добри идеи, които има, ща ги разгледаме с голямо удоволствие. Идеята не е да се стимулират хора, които да разчитат само на социалните помощи. Социалната помощ е за този, който няма възможност временно или ако е човек с трайни увреждания да излезе на пазара на труда, да е отговорен родител. Така че предложенията са добре дошли.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Байрактаров, имате думата за реплика в рамките на две минути.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря за това, защото виждам, че наистина познавате темата и ние наистина ще Ви укажем помощ, даваме си сметка, че не може да стане това толкова бързо, но все пак трябва да се започне най-после отнякъде. Искам да Ви помоля в тази тема да се включи Министерство на образованието и науката, тъй като знаете, че системата на делегираните бюджети и така създадена, че да не може да се отчитат отсъствията на тези деца от училище, иначе учителите губят възнагражденията. Но ние наистина сме отворени и ще Ви укажем помощ все пак да започнем най-после отнякъде.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги от Български демократичен център за втората група въпроси.
Господин Кенов.

СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, във връзка с приетата възможност за свободен избор да предпочетем тези, които са родени след 1959 година, преминаването от универсален пенсионен фонд в НОИ, днес доколкото разбрах още не е готова подзаконодателната уредба, документи, образци и т.н., все още има възможност за някакви промени и затова бих искал днес да поставя въпроса, да не чакат до петък. Мислите ли, че е възможно да се направят индивидуални партиди в НОИ и именно тези лични вноски, които сега се внасяха в универсалните пенсионни фондове да си вървят по лични вноски, едната част да си отива в солидарната система и смятате ли че е възможно, дори технически има ли смисъл според Вас, хората този втори стълб да ги внасят в НОИ и наистина да разчитат на тези лични средства без той да влиза в общия кюп, т.нар. солидарна система?

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Господин министър, имате възможност за отговор в рамките на три минути.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Кенов, това са част от темите, които се надявам да обсъдим заедно, може би темата с фондовете ще е приоритетна в рамките на разговорите по пенсионната система. Ще Ви кажа личното си мнение.
Технически може да се направи всичко, само че НОИ е абсолютно различна солидарна система от капиталовите схеми, които са с управление на фондовете. Тогава, когато се прави преход между различни системи това няма как да бъде нормален, пак казвам – технически може да се направи, всичко може да се измисли. Но логиката на НОИ е съвсем друга. Логиката на НОИ е да бъде една солидарна система.
Това, което може и това са въпроси, които тепърва ще се обсъдят. Примерно, ако някой реши да си премести сметката от капиталовата сметка в НОИ то се знае колко е внесъл в НОИ. Така че ако се направи тази система, за която аз също имам някои резерви, но след това да може да се излезе обратно от НОИ и да си отидете в този фонд ще се знае с колко пари сте влезли. От НОИ обаче не може да се очаква да управлява парите, те не управляват пари. НОИ няма пари. В НОИ каквото се събере този месец се харчи другия месец и не може, с изключение на учителския фонд да очакваме от НОИ да управлява партиди, да носи доходност и да прави такива неща, той е просто нещо съвсем различно. Чета в медиите, че от Реформаторския блок имат някаква държавна пенсионна компания, която инвестира, нека да видим какви са им идеите, но НОИ просто е съвсем различен тип институция. Там може да се знае кой с колко пари е влязъл в нея, но тези пари не могат да се управляват, тях ги няма. Те следващия месец са похарчени, това е в системата. Ако искате да правите капиталова система трябва нещо по-различно.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря
Господин Кенов, имате възможност за реплика.

СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, нямам.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Не виждам други представители на парламентарни групи.
Господин министър, тук има представители на пенсионерски организации, които имат вероятно въпроси към Вас, но това няма как да бъде в рамките на тази процедура. Има обществени съвети, тук има процедура, има точка от дневния ред. Има обществени съвети към министерството, където може да задават всички въпроси. Преди малко господин Байрактаров ме призова да спазвам правилника и за се придържам към него.
Благодаря ви за участието. Благодаря и на колегите от комисията, които участваха активно в заседанието.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър председател, от името на колегите също.


(Заседанието завърши в 18.00 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов