ПРОТОКОЛ
№ 5

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

21 януари 2015 година

---

На 21 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала № 3, източно крило в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17, внесен от Министерския съвет на 30.12.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.

2. Изслушване на представителите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Комисията за финансов надзор и на Националния осигурителен институт относно промените в общественото осигуряване.

Заседанието на комисията беше открито и ръководено от
д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
* * *

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! На вашето внимание представям дневния ред за днешното заседание. точка първа – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране, вносител – Министерски съвет; и точка втора – Изслушване на представителите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Комисията за финансов надзор и на Националния осигурителен институт относно промените в общественото осигуряване.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Давам думата на господин Ананиев. Заповядайте да представите проекта на Министерски съвет, който е много кратък.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа гости, на вашето внимание е предоставен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране с входящ номер на Министерския съвет 402-01-07 от 30 декември 2014 година. Веднага искам да кажа, че целта на този закон е да транспонира общностното право във вътрешното наше законодателство и по-точно, ако трябва да кажа, това е Директива № 2013/14 ЕС по отношение на управляващите дружества за дейността на инвестиране на средства на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми, на първо място, на второ място, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни схеми по отношение на инвестирането на средствата по тези схеми, и на трето място, това са пенсионноосигурителните дружества по отношение на инвестирането на средствата на управляваните от тях допълнителни пенсионни фондове.
Целта на директивата е да се преодолее констатираната по време на финансовата криза тенденция финансовите институции да се предоверяват механично на изготвените от рейтинговите организации кредитни рейтинги и да ги използват като единствен критерий при оценка на риска при инвестиране. С директивата се въвеждат допълнителни изисквания за управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни схеми и, разбира се, пенсионно-осигурителните дружества, които трябва да се прилагат в процеса на оценяване на риска, свързан, с инвестициите. Въвеждат се изисквания към процедурите за наблюдение, измерване и управление на риска.
За компетентните органи, които осъществяват надзор върху тези финансови институции, се въвежда задължението да оценяват използването на позования на кредитни рейтинги в инвестиционните им политики. Въз основа на тази оценка компетентните органи ще насърчават, когато е необходимо, намаляване ролята на кредитния рейтинг и повишаване ролята на индивидуалните анализи, оценки, на кредитоспособността на емитентите на дългови инструменти.
Принципът на непредоверяване на кредитните рейтинги ще се прилага от управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни схеми и пенсионноосигурителните дружества, като се отчита, естествено, мащабът и сложността на дейността им, съответно на извършваните от тях инвестиции.
Накрая бих искал да кажа, господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, че съгласно директивата, която посочих по-горе, това транспониране трябваше да стане в срок до 21 декември. За съжаление, малко закъсняваме. Затова с огромна молба предлагам, разбира се, след обсъждане, ако има такова, да приемете предложения законопроект, внесен от правителството.
Благодаря, господин председателят.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев. Колеги, по този законопроект имаме постъпило в комисията становище на Комисията за финансов надзор, което на практика подкрепя предложения законопроект. Имате думата за изказвания, мнения, въпроси към вносителите. В общи линии, с едно изречение казано, този законопроект казва: „Внимавайте и не вярвайте само на кредитни рейтинги“, ако мога така да го кажа. Заповядайте. Всеки може да участва в тази дискусия. Имате ли въпроси? Не виждам. Тогава ми позволете да подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми на други предприятия за колективно инвестиране с вносител Министерски съвет. Който е съгласен да бъде подкрепен този проект, моля да гласува.
„За“ – 16 гласа, „против“ не виждам, „въздържали се“ не виждам.
Приема се предложеният законопроект.
Благодаря Ви.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам да благодаря, господин председател, на всички членове на комисията за разбирането и важността на този законопроект. Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, позволете ми да преминем към

ТОЧКА ВТОРА – Изслушване на представителите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Комисията за финансов надзор и на Националния осигурителен институт относно промените в общественото осигуряване

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ще започна с кратко встъпление към темата, за да дам възможност на институциите да изкажат своите мнения по проблемите и промените в общественото осигуряване. Очакваме представителите на Комисията за финансов надзор – те вече са тук – за да можем да пристъпим към истинската дискусия. Знаете, колеги, че в края на миналата година в Народното събрание се приеха промени в Кодекса за социално осигуряване, които предизвикаха изключително сериозна дискусия. За съжаление, в този формат в рамките на Комисията по труда, социалната и демографска политика не успяхме да проведем необходимата дискусия, защото аз съм убеден, че всички на тая маса знаят и вярват, че такъв тип промени трябва да бъдат приети с достатъчно широка дискусия, с участието на партньорите в социалното осигуряване. Макар и късно - както казват, по-добре късно, отколкото никога, защото дискусията продължава и през следващите три месеца – през следващата седмица при вицепремиера и министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин предстои дискусия относно промените в пенсионното осигуряване, които касаят фондовете за допълнителни пенсионно осигуряване, така че в рамките на тези три месеца ще имаме възможност отново да разгледаме, по моему, целия дял Втори от Кодекса за социално осигуряване, за да се види къде са пропуските, ако има такива, за да може да се направят предложения, и то с участието на всички, които по един или друг начин имат отношение за предложените промени.
Аз се надявам, че както винаги, нашите партньори от асоциацията, от Комисията за финансов надзор, от Националния осигурителен институт са достатъчно отговорни и ще представят пред членовете на комисията сегашната ситуация, какви са промените и проблемите, които възникват с приложението на приетите текстове, има ли потребност от дискусия във фазата на набиране на средства в частните пенсионни дружества, във фазата на плащане, има ли проблеми по отношение на регулаторните механизми, има ли нужда от по-голяма прозрачност и яснота по отношение на контролните функции на Комисията за финансов надзор. Идеята е всички тези въпроси да бъдат обсъдени, да бъдат поставени и да се търсят възможните решения в по-широк формат. За съжаление, не успяхме да координираме, вероятно по моя вина, аз приемам вината за това, заедно с Комисията по бюджет и финанси да се състои тази дискусия, но аз не смятам, че има излишни дискусии. Когато става въпрос за интереса на осигурените лица, винаги е добре да се чуят повече мнения. Затова организирахме тази дискусия, това изслушване. Тук присъстват колеги от бюджетната комисия и те могат да участват в дискусията.
Сега ми позволете да пристъпим към истинската дискусия. Най-напред искам да дам думата на представителите на Комисията за финансов надзор, държавния регулаторен орган, за да стане ясно какви проверки са извършени, какви нарушения, ако има такива, са установени, какви препоръки са дадени към частните пенсионни фондове. Идеята е да има по-голяма прозрачност и за контролните функции, защото някак си вашата дейност остава на по-заден план. Мисля, че е необходимо да има по-голяма яснота около контролните, законовите функции, защото не всички и особено осигурените са информирани за това, по какъв начин държавата контролира дейността на частните пенсионни фондове. Естествено, след това ще дам думата и на Националния осигурителен институт, и на асоциацията и по-нататък като процедура, колегите от Комисията по труда, социалната и демографска политика и всички могат да вземат участие да зададат въпроси, да изкажат мнение, разбира се, в рамките на пет минути за всяко едно от изказванията. Заповядайте, господин Джалъзов, имате думата.

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, господин Адемов. Тъй като не сме получили предварителни въпроси, ние все пак сме се подготвили с малко статистика, надявам се да не ви обременя, от една страна. От друга страна, ще се опитам малко по-разширително да ви дам повече обща информация за дейността на регулатора, както Вие казахте, за да е максимално ясно в какво се изразява неговата контролна и превенционна дейност.
Съвсем накратко какво представлява надзорът върху пенсионните дружество, съответно върху пенсионните фондове. Можем да говорим за двете форми на надзор. От една страна, имаме постоянен и дистанционен надзор, като той бива ежедневен, тоест, всичките данни, които касаят начина на управление на активите, в това число съответно транзакциите, инвестициите и т.н., на ежедневна база се подават от банката-попечител в комисията. Експертите на комисията ги проверяват и съответно констатират дали е спазен законът или се касае за някакво закононарушение, в която връзка се издава съответният административен акт, съответно наказателното постановление. Така че, от една страна, надзорът е ежедневен.
От друга страна, говорим за проверки на място, които биват два вида: планови и извънпланови проверки. Обикновено комисията се опитва в рамките на една година всичките девет пенсионни дружества да бъдат проверени, независимо дали е планова проверка или тематична проверка и в тази връзка мисля, че няма да бъде пресилено да ви кажа, че от 2003 г., откогато съществува комисията, до към днешна дата почти няма изключения в рамките на една календарна година да не са били проверени деветте пенсионни дружества към този период, което, от една страна, може да се каже, че ни дава доста добра представа за проблемите в сектора като цяло. От друга, опитваме се на базата на ежедневния надзор тогава, когато са налице констатациите, и те са системни констатации за някакви проблеми, да се опитаме чрез съответните дискусии да инициираме промяна на законодателството. Не е някаква тайна, че през последните три години комисията е подготвила доста детайлно изменение в Кодекса за социално осигуряване. С Ваше разрешение, ако ми разрешите, искам да скицирам основните промени, които сме подготвили, тъй като те бяха предмет на доста широка дискусия, от една страна, между комисията, между самите асоциации на капиталовия пазар, в това число асоциацията на управляващите дружества, на емисионните посредници, на пенсионните дружества. Тоест, имаше една доста широка и детайлна дискусия. Не казвам, че сме стигнали до консенсус по всички въпроси, но мисля, че в цялост успяхме донякъде да стигнем до консенсус. Сега ще ви маркирам няколко от основните точки, които, така да се каже, регулаторът предложи, за да бъде усъвършенствана системата, така да се каже, поне дотолкова, доколкото отразяваше нашата гледна точка през последните три години.
Започвам от един от най-чувствителните проблеми, тъй като той пряко рефлектира и върху доходоносността на универсалните и професионалните пенсионно фондове и в частност – размера на таксите. Тоест, с този законопроект колегите са запознати, ние сме го коментирали много пъти, преди три години комисията предложи 40% редукция на таксите. Визирам двете такси: 5% от всяка една встъпителна вноска и 1% от всяка една инвестиционна такса. Така че на практика какви са ни основно мотивите за подобен тип промяна?
От една страна, нашите актюери бяха изчислили, че за период от 40 години, общо взето, сегашните такси намаляват натрупванията по индивидуалните партиди с около 20%. Тоест считаме, че този въпрос е сериозен и би следвало да бъде разрешен в интерес на осигурените лица.
От друга страна, бяхме констатирали, че е необходимо на пазара да има продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск от типа на консервативните мултифондове, тъй като към днешна дата - хората от сектора са запознати, може би обществеността не чак в такава степен, че говорим само за един вид инвестиционно портфолио, тоест, инвестиционното портфолио в рамките на съществуващите инвестиционни лимити и ограничения по отношение на универсалните и професионалните пенсионни фондове, така че и в този аспект се опитахме предлагайки да се въведе един по-консервативен продукт, да дадем право на избор на лицата, които не са си избрали съответното пенсионно дружество, където да трансферират своите вноски в съответния пенсионен фонд, така че в това отношение мисля, че също констатирахме една такава необходимост от промяна в системата.
От трета страна, във връзка със засилените регулации, особено след финансовата криза по отношение на финансовите регулатори в Европейския съюз и извън Европейския съюз предложихме една засилена, така да се каже, надзорна рамка както по отношение на въвеждане на допълнителни изисквания във връзка с инвестициите, фигурата на вътрешния одит, вътрешния контрол и т.н., няма да ви обременявам в детайли, и от друга страна поискахме разширяване на дефиницията за свързани лица. Тоест, съвсем накратко, проблемите бяха констатирани преди няколко години. Опитахме се на базата на една по-широка дискусия да стигнем до едно консенсусно решение, пак казвам, мисля, че в основни точки някъде успяхме да постигнем консенсус. По някои от въпросите, естествено, не успяхме да постигнем консенсус. Така че, в това отношение нашата позиция не е променена, тя остава същата – че е необходимо да бъдат направени съответните законодателни промени на базата на законопроекта, който регулаторът разработи, естествено, заедно с експертите от другите институции, тъй като първоначалният вариант беше създаване на работна група между нас и колегите от Националния осигурителен институт. Така че в това отношение това, което бих могъл да кажа е, че считам наистина, че тези промени са належащи и би следвало да бъдат направени.
По отношение на въпроса, който ми поставихте относно надзорната политика на регулатора, аз бих искал да ви дам малко статистика. Съжалявам, ако ще ви обременя, но мисля, че е необходима. Статистиката е на базата на издадените наказателни постановления, за да добиете и вие впечатление относно проблемите на сектора в цялост. За последните четири години, тоест, визирайки 2011 – 2014 г., общо регулаторът е издал 302 наказателни постановления. Аз няма да коментирам това дали е много или е малко като бройка; само ще ви спомена, че за периода от 2003-2010 г. общо издадените наказателни постановления са 356. Да, има ръст, безспорно. Забелязали сме тази тенденция. Именно в такъв аспект бяхме предложили и съответните законодателни промени.
По отношение на принудителните административни мерки също има ръст. От 2003 до 2010 г. са 17 на брой, а от 2011 до 2014 са 44 на брой. Така че, в това отношение, пак казвам, нашата позиция не е променена. Считаме, че има нужда от съответните законодателни помени. Понеже информацията е много, изключително детайлна, аз ще се радвам да отговоря на съответните въпроси на уважаемите дами и господа народни представители, за да може все пак да коментираме тези теми, тъй като, пак казвам, считаме, че наистина има проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Пак на базата на опита ни от дискусията от предишните ни години във връзка с подготвения от нас законопроект за изменение на КСО.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Джалъзов. Очевидно е, че дискусията по отношение на една моя любима тема, мултифондовете, е много важна в контекста на сакралната дума при приемането на последните промени в КСО, суверенното право на избор. За да имаш истинско право на избор, трябва в тази дискусия да включим и идеята за мултифондовете. Вие знаете, че един проект на Комисията за финансов надзор, който беше подготвен заедно с колегите от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Националния осигурителен институт, беше приет на първо четене в Комисията по труда в 41-ото или 42-ото народно събрание. Така че мисля, че сега е моментът да говорим на тази тема, да включим и тази дискусия в разговорите около проблемите, които разглеждаме в момента, тъй като в рамките на единния инвестиционен портфейл, в рамките на едно пенсионно осигурително дружество, на един фонд изборът е за различните поколения, за хората с различен осигурителен хоризонт е различен и при всички положения трябва да има възможност за истински избор, за който говорим. Така че за мене е изключително важно какво е мнението и на асоциацията, и на Националния осигурителен институт по отношение на това, което се нарича мултифондове. Вече доста европейски държави са включили в своето законодателство т.нар. мултифондове. Мисля, че това е една добра идея, която ще даде възможност за истински избор на осигурените лица.
Позволете да дам думата на господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт накратко да каже неговите впечатления от приетите промени, възможности за усъвършенстване на законодателството.

БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, аз мисля, че господин Джалъзов представи намеренията на Комисията за законодателни промени, които, както Вие споменахте, не са всъщност принципно нови, до колкото тези въпроси са коментирани, включително и в Народното събрание по повод на един законопроект, внесен през 2008 година.
Разбира се, че аз ще се огранича в моето изказване само до отношението и участието на институцията, която в момента представлявам в този процес. Доколкото Националният осигурителен институт, както е известно на всички, управлява разходопокривната система, т.нар. първи стълб от многостълбовата българска пенсионна система, отношенията с втория стълб, с регулатора, с пенсионноосигурителните дружество всъщност са отношения на сътрудничество. На практика законовите промени, извършени през 2010 г., влезли в сила през 2011 г., последните законови промени всъщност внесоха и друг и елементи в тези взаимоотношения. Конкретно влезлите в сила от началото на тази година в някаква степен представят осигуряването във фонд „Пенсии“, управляван от Националния осигурителен институт, като своеобразна алтернатива на лицата, които съответно са задължени да извършват допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Разбира се, че аз не мога да си позволя да коментирам законови текстове, приети от Народното събрание. Единственото, което мога да кажа е, че тези текстове, макар и в сила от началото на тази година, на практика поради липса на предвидената подзаконова уредба - акт на Министерския съвет, на практика не се прилагат. Тоест, лицата, които така или иначе им е предоставено право на избор, когато за тях възникне задължение за осигуряване след 1 януари, в едногодишен срок ако не направят избор, съответно вноските им за фонд „Пенсии“ да останат във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, а дотогава всъщност да постъпват във фонд „Пенсии“, към момента няма как да се прилагат, доколкото, знаете, съответно декларирането и внасянето на осигурителни вноски е задължение на осигурителите до 25-ото число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Така че до 25 февруари реално за лицата, които са започнали сега осигуряването през месец януари след влизането в сила на новите текстове, на практика нямаме никакъв казус, доколкото срокът за деклариране, съответно внасяне на тези осигурителни вноски, както казах, е 25-о число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът.
По отношение на дадената възможност от законодателя лицата, които се осигуряват вече в УПФ, да направят избор със средствата си да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, също тази норма не се прилага, доколкото редът и начинът за този избор и съответно начинът на прехвърляне на средствата също се регламентира с акт на Министерския съвет, който не е приет. Така че това е, което мога да кажа по отношение на текстовете и нещо, което мисля, че всички около тази маса знаят, че и вчера на работната група при вицепремиера и министър Калфин беше декларирано, че ще бъдат предложени изменения в тези текстове и те ще бъдат обсъждани на следващото заседание на работната група. Готов съм да отговоря на въпроси, които евентуално има.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преди да дам думата на господин Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата с допълнително пенсионно осигуряване, първо искам да благодаря за предоставения материал. Надявам се, че колегите от комисията, а и всички, които се интересуват, ще разгледат подробно този материал. Той вероятно дава отговори на почти всички въпроси, които витаят в публичното пространство, но за част от колегите, които не познават гостите на днешното заседание, понеже са много, поне да ви представя колегите, които са от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Казах, че господин Никола Абаджиев е председател на асоциацията, госпожа Даниела Петкова – председател на управителния съвет на Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД, господин Милен Марков – главен изпълнителен директор на Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД, Николай Марев – главен изпълнителен директор на Пенсионноосигурителна компания ДСК „Родина“ АД, госпожа София Христова – изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България“ АД, Анастас Петров – изпълнителен директор на Ай Ен Джи ПОД, Георги Тодоров – изпълнителен директор на пенсионно осигурително акционерно дружество „ЦКБ-Сила“, Андрей Шотов, изпълнителен директор на пенсионно-осигурително дружество „Бъдеще“ АД, Калин Костов – изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Бъдеще“ АД, Силвия Габровска – изпълнителен директор на пенсионно-осигурително дружество „Топлина“ АД и госпожа Людмила Векова – изпълнителен директор на Пенсионноосигурителен институт“ АД. Сега имате думата, господин Абаджиев.

НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Уважаеми колеги и гости, преди всичко искам да благодаря от името на управителния съвет на асоциацията за инициативата на Комисията по труда, социалната и демографската политика за провеждането на днешното изслушване. Ние оценяваме това положително, защото това е една възможност не само за представяне на нашата дейност, а и за провеждане на конструктивна дискусия с народното представителство относно извършените напоследък промени в Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка искам да съобщя, че тук, както вече беше казано, присъстват всички изпълнителни директори на пенсионноосигурителните дружества, които ще участват и са готови в тази дискусия и да отговорят на евентуалните ваши въпроси.
Преди да направя съвсем кратко изложение, искам да отбележа един факт. Подобно изслушване, господин Адемов, тази комисия е провела през 2008 година, преди около 7 години. Това е второто такова изслушване. Това е един добър факт, който обаче има две страни. Едната страна е, че – ето, колко години са минали, и такова нещо не е провеждано с последващите комисии по труда и социалната политика. Не сме обсъждали въпросите на нашата дейност, не сме обсъждали въпроси, които касаят развитието на тази дейност.
Припомняме, че тогава, през 2008 г. на това изслушване ние докладвахме, че активите на пенсионните фондове възлизаха на 2,4 милиарда лева. Както знаете, сега активите на пенсионните фондове – тази информация се съдържа вече в този материал - вече надхвърлят и са около 8 милиарда лева, от които около 1,3 милиарда са от доходност от инвестициите на пенсионните фондове.
Лошото е, че през тези години ние не намерихме време и ние и народното представителство не сме провеждали такива подобни дискусии. За да бъде плодотворна тази дискусия, ние предоставихме на членовете на комисията един набор от материали, отразяващи дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, както и действията и отношението на членовете на асоциацията към извършените промени и тяхното виждане за развитие и усъвършенстване на пенсионната система на основата на утвърдения с политически консенсус тристълбов пенсионен модел на страната, който функционира в пълнота от 2000 година.
Нямам намерение да правя подробно излагане на материала, който ви е предоставен. Аз и моите колеги сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
В изпълнение на това само ще отбележа и ще обърна внимание на някои основни моменти от информацията, която е пред вас, защото в нея се съдържат някои от отговорите, както отбеляза господин Адемов, на немалкото неистини и дори нелепици, които в течение на повече от месец се разпространяват в общественото пространство. Съдържанието на тази информация: ще се отговаря на някои от немалкото неистини, които напоследък се разпространяват.
На първо място ще отбележа данните и няма да ги коментирам за състоянието, за резултатите на пенсионните фондове. Тук в общата информация вие ще видите, че пенсионните фондове не са само касички за набиране на средства, както някои си мислят. И сега пенсионните фондове изплащат средства на своите осигурени лица. Такива средства за периода след 2002 г. досега са изплатени над 800 милиона лева. От справките ще видите в какво се състоят. Тук въпросът се касае за наследствеността.
Вторият основен въпрос, който се съдържа в тази информация, е доходността на пенсионните фондове - също въпрос много коментиран, много различни тълкувания, разчети, че няма доходност, че пенсионните фондове работят на загуба и т.н., надявам се, че ще се запознаете подробно с тези разчети, които ви са предоставени и от тях ще разберете каква е истината. Тези разчети съдържат и така коментирания въпрос за реалната доходност. Тези разчети са направени от професионални организации, които се заеха с този въпрос, да направят свои независими разчети.
Другият въпрос, който много се коментира, е за инвестициите. Тук имаше много крайности. Някои заявяваха, че не се знае къде се инвестират средствата на пенсионните фондове, дори казваха, че те отиват в канала. Предоставили сме ви дори изпреварваща информация за състоянието на инвестиционните портфейли на пенсионноосигурителните дружества и тази информация говори за това, че няма скрито-покрито в инвестиционната дейност на пенсионноосигурителните дружества. Както се отбеляза, дори се публикува от Комисията за финансов надзор, тя упражнява ежедневен контрол върху всяка инвестиция на пенсионните фондове. Няма да се спирам върху подробности; колегите ще я допълнят или ще отговорят на вашите въпроси.
Следващите въпроси – в тези материали сме поставили някои документи, свързани с нашата позиция и действията на асоциацията и нейните членове по отношение на направените промени. Заедно с това счетохме за нужно и предоставяме на вашето внимание нашите отговори, нашата позиция по отношение на тези неистини, някои от които аз отбелязах, които и сега се коментират. Дори и вчера имаше такива коментари, които, грубо казано, заблуждават някои хора.
Бих отбелязал специално накрая, че сме предоставили и Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който стои на масата за обсъждане от две години. Господин Джалъзов отбеляза накратко. Това е проект, който е готов от 2013 година. Между другото, той обединява два предходни законопроекта. Този законопроект, както и вие ще забележите, ако се запознаете, съдържа решения, които, разбира се, трябва да бъдат обсъждани за такива иновации в нашата дейност, които касаят именно развитието на пенсионните фондове, подобряването на тяхната инвестиционна дейност, подобряването на контрола, въпроса за таксите. В този законопроект се съдържат въпросите за въвеждането на нови гаранционни механизми за средствата на осигурените лица.
Има разработен проблема за мултифондовете, за които господин Адемов каза. Тук в допълнение на неговото изложение искам да посоча – някои сигурно си спомнят, че преди години дойдоха нашите колеги от целия свят тук, в България, в 2009 г., обсъждахме на специална конференция подготвения Закон за мултифондовете, но така или иначе, не се стигна до неговото обсъждане, така че тук има голяма готовност за това.
Накрая, ние считаме, че така предлаганите промени именно в този проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване трябва да бъдат част от широк политически и обществен дебат за състоянието на пенсионната система, за нейното развитие, какъвто сега е планиран. Така че именно на фона на тези решения трябва да се реши въпросът и да се преразгледат въпросите, свързани с така коментираните и сигурно и днес ще бъдат коментирани, промени в Кодекса за социално осигуряване по отношение на универсалните пенсионни фондове. Така че ние очакваме вашите въпроси, вашите мнения.
Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев. Колеги, понеже списъкът на гостите е доста дълъг, няма как да не спомена, че на тази дискусия присъстват представители на работодателски организации, на синдикални организации, наши традиционни партньори, нека другите да не се обиждат, че няма как да ги представя. Колеги от Комисията по труда, социалната и демографската политика имате думата за въпроси и коментари. Заповядайте, господин Байрактаров. След това господин Минков.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз искам да отправя днес питане, което е плод на стотиците писма, които съм получил през последните няколко седмици. Моето питане е едновременно към представителите на Комисията за финансов надзор, към представителите на НОИ, както и към представителите на частните пенсионни фондове. За какво става въпрос в това питане? През последните няколко години се извършват няколко промени, като едно от това променяне е плод на отмяна на алинея в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване от Конституционния съд. Иначе казано, до 2006 г. хората, които са се осигурявали, имам предвид хората, които са родени преди 31 декември 1059 г., са били, така да се каже, по силата на този § 4, ал. 3, да се отказват, така да се каже, от собствените си средства, натрупани в частните пенсионни фондове. Дори казвам и професионални, и допълнително осигуряване, защото законът не е правил разлика. Няма значение в какъв фонд са били осигурявани хората, дали при условията на първа и втора категория труд, или при условията на трета категория труд. Те са били принуждавани със заявлението за пенсиониране да подписват заявление, че се отказват от парите си и тези пари е трябвало да бъдат преведени във фонд „Пенсии“. По-късно обаче Конституционният съд отменя цялата тази процедура като противоконституционна, разпорежда парите от фонд „Пенсии“ да бъдат възстановени по индивидуалните партиди на всичките тези български граждани, а те освен всичко, са получили правото в шестмесечен срок да си ги изтеглят еднократно, в смисъл, цялата сума. Така е записано в Кодекса за социално осигуряване.
Моят въпрос е първо към господин Петков от НОИ: Каква е сумата, която е трансферирана като обща сума във фонд „Пенсии“ от частните пенсионни фондове, като обща сума Вие трябва да я знаете. Каква доходност са загубили тези хора през годините, през които тези пари са били във фонд „Пенсии“ на НОИ?
Тук питам вече Комисията за финансов надзор: Проследихте ли вие плащането на парите на тези хора и колко от наследниците са получили парите на своите родители, ако те вече са починали? Ако това не е направено, аз смея да твърдя, че имаме налице действие кражба на частна собственост и държа да получа точен и ясен отговор.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Понеже въпросите бяха към НОИ и към Комисията за финансов надзор и към частните дружества – господин Петков, Вие ли искате първо думата?

БИСЕР ПЕТКОВ: Ако ми я давате, благодаря, господин Адемов. Аз, разбира се, ще отговоря на въпроса, който задава господин Байрактаров. Сумата на преведените средства в началото на 2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, съответно от управляваните от тях професионални пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, е от порядъка на 106 милиона. Тук не изпадаме, разбира се, в такава степен на точност в няколко десетки хиляди, но това е сумата, за определени възрастови кохорти лица, осигурявани в професионалните пенсионни фондове, за които законодателят с нормата на § 4а на Преходните и заключителни разпоредби на кодекса всъщност реши, че техните средства ще бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване. Както и Вие посочихте, тази норма по-късно беше обявена за противоконституционна и беше възстановено членството на тези лица в професионалните пенсионни фондове. Беше възстановено членството, тоест от този момент съответно постъпленията, ако те продължават да осъществяват категориен труд, постъпват отново по индивидуалните им партиди. Но средствата, прехвърлени, останаха в НОИ, за краткост, тоест, във фонд „Пенсии“.
Тези лица, както всички лица, които упражняват права по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби, това е преходният режим за пенсиониране на категорийните работници, който действа от 2001 година и ще продължава да действа и тази година, защото беше удължен срокът до края на 2015 година. Всъщност когато тези лица покрият условията на § 4, свързан с възраст, стаж, точки, сбор от двете – съответно и желаят да упражнят правото си на пенсия по § 4, това е пенсия от Държавното обществено осигуряване, пожизнена пенсия, съответно те изразяват своето съгласие средствата им от партидата в професионалния пенсионен фонд да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, откъдето те да получават пожизнено съответно своята пенсия.
За лицата, които са от тези кохорти, за които § 4а постанови прехвърляне на всички натрупани средства, когато те упражнят правото си по § 4 за пенсиониране, съответно сумата, която е в тези 106 милиона съответно се осчетоводява, прехвърля във фонд „Пенсии“, защото оттук нататък те ще получават.
За сумите, за които така или иначе лицата не са упражнили правото си, § 4б постановява, че в един период, който беше 1 юли и продължава да е – 1 юли 2016 година вече – тези суми подлежат на връщане в съответните професионални пенсионни фондове. Приблизително сумата, която е останала неусвоена от тези 106 или 110 милиона, е около 60 милиона. Тя, разбира се, непрекъснато намалява, защото все повече от тези лица упражняват правото си на пенсия по § 4.
Надявам се да съм отговорил на Вашия въпрос.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Петкова.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка със зададения въпрос, не знам дали е прието съгласно правилата, по които се работи в Комисията по труда, социалната и демографската политика, не съм много наясно, но ние бихме били благодарни на господин Бисер Петков, ако съобщи колко е изцяло преведената сума от професионалните пенсионни фондове в НОИ извън решението на Конституционния съд.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо Петкова, ясно е, че това може да стане и след заседанието, защото в момента едва ли разполага с тая информация, ако става въпрос за коректна, точна информация.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Добре. В такъв случай, 106 милиона лева са само парите, преведени от професионалните фондове в Националния осигурителен институт еднократно, които нямат нищо общо с парите, които превеждаме всеки месец в Националния осигурителен институт по § 4. Те са още много стотин милиона лева.
По повод на конкретно зададения въпрос, към края на миналата година или малко по-рано, юли месец, както каза господин Петков, изтече срокът, който Конституционният съд беше дал за неусвоените пари от тези еднократно преведени 106 млн. лв. да се върнат по сметките на хората в професионалните фондове. По наша информация това са около 50 млн. лв. Беше извършена законодателна промяна, с която този срок беше удължен до 2016 г., така че хората няма да ги получат.
Относно изразяването на съгласие, което се съдържаше във въпроса, да, за да бъдат прехвърлени парите на тези хора, на които са тези 106 милиона, трябва да изразяват съгласие, отново по решение на Конституционния съд. И ние имаме множество сигнали, че всъщност документите им се дават в съответните поделения на Националния осигурителен институт. Някои ги подписват без да разбират, а имаме сигнал и за фалшифициране на такива.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожа Петкова. Колегите от Комисията за финансов надзор?

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Трудно можем да вземем отношение по повод на тази дискусия.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Джелезов.
Господин Байрактаров, имате думата за кратко отношение по чутото.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Аз мисля, че медиите, на основание на чл. 208 могат да сезират Прокуратурата, тъй като публично стана пред вас. Госпожо Петкова, аз благодаря за Вашата точна информация. Ще държа и ще Ви моля да я получа в писмен вид, ако не Ви съставлява трудност, за да можем и ние да сезираме Прокуратурата.
Господин Петков, настоявам в качеството ми на народен представител да получа в писмен вид точна, ясна информация за средствата, трансферите по дати, по партиди, на основание чл. 137 от Правилника за организация дейността на Народното събрание, което ми дава това конституционно право.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Байрактаров. Има думата госпожа Светлана Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, медии, аз имам два въпроса.
Първият въпрос е към представителите на пенсионните осигурителни дружества. При положение, че в Кодекса за социално осигуряване е разписано, че дружествата събират до 5% такса от осигурителната вноска и до 1% инвестиционна такса, е видно, че всички дружества, с изключение на едно, са определили и са приели максималния размер на таксите, които са предвидени в Кодекса за социално осигуряване. Как ще обясните и аргументирате тази политика между управляваните от вас дружества, която с основание може да се приеме за споразумение, защото по този начин вие се лишавате от конкуренция помежду си. Това е първият въпрос към вас.
Вторият въпрос е и към вас, и към представителя на КФН господин Джалъзов. По закон пенсионните осигурителни дружества могат да инвестират до 20% в свързани фирми, свързани лица. Гарантирате ли, че спазвате тези изисквания на закона? Този въпрос е към господин Джалъзов? Дали се спазва този закон, защото има съмнение в обществото, че тези 20% се надвишават. Има и наказателни постановления за това.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Госпожа Петкова ли ще отговори? След това господин Джалъзов.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Току що си разпределихме отговорите, докато слушаме въпроса, тъй като го очаквахме. На мен като изключение с таксите ми се полага да отговоря защо таксите са такива. Отговорът на този въпрос се съдържа в проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, за който господин Джалъзов спомена. Той е внесен в Народното събрание от 2011 година. В комплексните изменения на този закон е предвидено да бъдат намалени таксите. Простичката позиция на пенсионните фондове е, че, доколкото дейността като всяка друга, е комплекс от взаимосвързани фактори, които й влияят и таксите са само един от тези фактори, то не е възможно да се разглежда само този въпрос отделно от другите. Какво имам предвид точно?
В този закон, за който спомена господин Джалъзов, е предвидено да се уреди и част от дейността ни, която е много съществена и която до този момент не е уреждана в Кодекса за социално осигуряване. Тази част от дейността ни е фазата за изплащане на пенсиите. Многократно сме задавали този въпрос. Господин Адемов е бил свидетел през всичките тези години, че е крайно време да се уреди тази фаза, защото моментът наближава и не може да има пълна непрогнозируемост в бизнес плановете на дружествата поради това, че няма регламент в закона. Тъй като ние сме наясно, че регламентът на фазата на изплащането на пенсии ще бъде задължително свързан с повишени изисквания към пенсионно-осигурителните дружества, със създаване на нови гаранционни фондове, които или ще гарантират размера на пожизнената пенсия, или ще гарантират размера на вноската и т.н., това ще бъде свързано с отделянето на много средства, и то собствени, на дружествата. Ние даже предполагаме, че ще се достигне до това, да се повишат изискванията за капиталова адекватност. Дружествата в момента са с изисквания по закон за минимум 5 милиона лева уставен капитал. Повечето дружества вече сме с над 5 милиона, но в зависимост от това как ще се регламентира тази фаза, те могат да бъдат 5, 10, 15, 20. Горко на акционерите, защото те ще трябва да внесат тези пари. Или – който е съхранил от дружествата от досегашната си дейност част от тези високи такси, ще трябва да ги задели в този гаранционен фонд, за да се осигури сигурност на интересите на осигурените лица. В този смисъл ние просто казваме комплексно да се промени закона и не бива да се пипа която и да е отделна негова част, без да се погледне в неговата комплексност. Това беше и причината да реагираме на бързо приетия закон преди Коледа, защото той излиза изцяло извън контекста на всичко, което е записано до момента като регламент на дейността и оттук нататък, доколкото той разваля фундамента на целия модел, трудно могат да се направят каквито и да са изменения, които да надграждат системата, тъй като основата е разрушена.
Толкова за таксите. Дружествата отделно имат готовност да намалят таксите, но нямат право да направят това, защото другата им отговорност е да не ги фалираме тези дружества, поради което изчакваме търпеливо четвърта година да се приеме едно такова комплексно решение, за да можем да направим разчетите и да си намалим таксите.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожа Петкова. Въпросът беше и за свързаните лица. Но преди това аз искам да кажа, понеже господин Джалъзов спомена в началото, че в предложения проект се предвижда редукция на таксата 40%, как се стигна до този извод, на базата на актюерски разчети, или по някакъв друг механизъм?

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, господин председател. Да тръгна от втория въпрос и да вървя към първия. По отношение на 40% такса, да, имаме детайлни актюерски разчети, поне комисията, много пъти сме ги коментирали. Сега не бих казал, че имаме пълен консенсус като цяло, но може би ще се повторя: логиката тук е много проста. За период от 40 години, ако се запази сегашния размер на таксите, това ще струва 20% от партидата на всяко едно осигурено лице, от една страна.
От друга страна, защо считаме, че сегашният момент е подходящ за редукция на таксите? Много просто, поради факта, че активите на втория стълб растат. Правили сме прогнози. Имаме актюерски разчети, че и до 2024 г. активите на втория стълб ще надвишат може би 25 милиарда. Така че не считаме, че към днешна дата би било неоправдано да се пристъпи към подобен тип редукция. Естествено, взели сме предвид и ситуацията на по-малките дружества, които имат по-малки приходи, така че да не бъдат поставени в една трудна ситуация на оцеляване. Така че в това отношение мисля, че сме се опитали да балансираме, още повече че сме предвидили постепенна редукция на таксите, тоест не наведнъж, а за преходен период от 4-5 години както по отношение на 5-те процента, които се събират от всяка една вноска, така и по отношение на 1% инвестиционна такса, която е на база на годишния размер на активите. Така че в това отношение мисля, че сме били балансирани като подход.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По отношение на този въпрос искам да уточня нещо, което е записано в Кодекса за социално осигуряване. От 2017 г. вноската в универсалните пенсионни фондове става 7%. Размерът на таксата съобразен ли е с този процент, или не?

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Точно това сме имали предвид, като сме предложили редукцията. Тоест, именно поради факта на увеличаване на вноската не само че номиналният размер на приходите от такси няма да се намали, а и ще се увеличи поради простата причина, че активите растат, съответно тежестта на инвестиционната такса ще расте през годините. Към днешна дата, тя е около 50% на приходите, които се формират към пенсионните дружества, така че в това отношение мисля, че сме били достатъчно балансирани като подход.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: На въпроса за свързаните лица?

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Относно въпроса за свързаните лица, още преди три години сме констатирали, че сегашната дефиниция трябва да се промени, тоест да се промени в посока, разбирайте: разширяване на хипотезите на свързани лица. Това, което тогава сме го предложили и което също е коментирано, съвсем накратко ще се спра. Искаме множество, така да се каже, допълнителни дефиниции, които с оглед на българския капиталов пазар тогава, когато е приеман кодекса, сами разбирате, че не е имало как да се предвидят всички възможни хипотези. Така че ние искаме тук да се въведе изключителна дефиниция за група, предприятие майка, дъщерно дружество, юридическо лице и т.н., тоест няма да бъде обременяващ. Искаме детайлизиране именно с оглед на това регулаторът във всеки един момент да бъде максимално ефикасен тогава, когато се разследва дали дадена сделка е със свързано лице или с контролирано лице. Тоест, разширяваме обхвата на дефинициите, от една страна, от друга страна, наясно сме с обществената значимост на този проблем. Самите факти точно това показват от дейността на комисията през последните три години, тоест ако за целия период на комисията има издадени наказателни постановления за сделки със свързани лица и те са 61, само за последните три години – от 2011 до 2014 г. – имаме издадени 44 наказателни постановления, тоест това, което още преди три години, така да се каже, ние го видяхме като тенденция и поискахме да бъде променено, мисля, че нашите практически действия точно това доказват към днешна дата: неизбежна е подобна промяна. Нещо повече, тук визирам не само сделките със свързани лица; визирам и разширяване на контролните функции на регулатора както по отношение и на инвестиционния режим, и на вътрешните правила за работа и организация на пенсионните дружества. Имаме много детайлна обосновка. Това нещо е коментирано не само между нас и Асоциацията на пенсионните дружества; както вече споменах, коментирано е между нас и другите асоциации на капиталовите дружества. Така че в това отношение не мисля, че ние създаваме прецедент; в никакъв случай. Позицията ни не е променяна през последните три години. Продължаваме да настояваме на тези промени така, както сме ги предложили, пак казвам, преди три години.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Ангелова, преди да Ви дам думата за отношение, колегите от асоциацията искат думата.

АНАСТАС ПЕТРОВ: Член съм на Управителния съвет на асоциацията, изпълнителен директор на „Ен Джи Пенсионноосигурително дружество“. Бих искал да взема отношение по въпроса, свързан с инвестициите. Госпожо Ангелова, ако разбрах правилно, Вие казахте, че по закон е разрешено до 20% инвестиции в свързани лица, ако съм разбрал правилно. Бих искал да направя уточнението, че законът абсолютно забранява инвестиции в свързани лица, не само инвестиции в лица, свързани с пенсионноосигурителното дружество, а лица, свързани с банката-попечител и с инвестиционния посредник. Налице е абсолютна забрана за инвестиции и свързаността на лицата е допълнително определена с текстове в Кодекса за социално осигуряване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате думата за отношение, госпожо Ангелова. Господин Минков, първо се изказват народните представители и след това. Има си обществени съвети, където може да се участва по този начин. Тук е Комисия по труда, социалната и демографската политика. Ще Ви дам думата. Извинявайте госпожо Ангелова, имате думата.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател. След като са налице тези нарушения, защо се позволява вече толкова години наред да се нарушава този закон и да бъдат санкционирани съответните пенсионноосигурителни дружества, които злоупотребяват с този член от закона, който им забранява. Това ми е въпросът към господин Джалъзов.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е законодателна промяна.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Вие казахте, че трябва законодателна промяна. Защо досега тази законодателна промяна не е факт, след като има такива нарушения? Това е абсолютно сериозно нарушение и аз смятам, че вие е трябвало да инициирате тази законодателна промяна.

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Ние сме я инициирали, тоест, бъдете сигурни, че ако комисията имаше законодателна инициатива, това вече щеше да е факт. Мога да ви прочета цялата предистория на нашия законопроект. От една страна, както вече спомена и господин Абаджиев, имаше два първоначални варианта. Те бяха слети в един вариант. В Съвета по финансова стабилност, където, както знаете, участват гуверньорът, министърът на финансите, имаше две презентации. На практика цялата тази дейност, която се извърши през последните три години, ако не ме лъже паметта – поне така се надявам във финален вариант, тоест от наша страна ние освен някакви технически корекции, повече не виждаме какво можем да коригираме. Понеже ме питате какво сме правили – това сме правили. Мога да ви дам детайлна справка как се е развивала дискусията през всичките тези години, тоест ако зависеше от нас, бъдете сигурни, че щеше да бъде внесен в парламента, но, за съжаление, нямаме законодателна инициатива.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Джалъзов. Господин Николов има думата.

Н.П. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председател, аз имам един въпрос, свързан с колежката преди малко, която отговори във връзка с таксите. Ако правилно съм Ви разбрал, таксата е до 5%. Може да е моя грешката. Щом е „до 5%“, тя може да е 1, 2, 3, 4, 5. Не е нужен никакъв законопроект, за да бъде таксата 1%. Ако не съм Ви разбрал, се извинявам. Така че не виждам никакъв проблем таксите да бъдат 1 или 2 или 3% в зависимост от Вашата обосновка.
Във връзка с тези такси и формираните приходи, бихте ли ми дали, че ми е интересно да разбера, каква сума се формира от тези такси в годишен аспект на всички дружества, да кажем, и как преценявате, да кажем, управителните съвети или тези суми, които остават, за какво да се похарчат? Ако не може да отговорите на момента, знам, че в Комисията по бюджет и финанси другата седмица ще инициираме една среща с вас, да направите една подробна справка или не толкова подробна, но е хубаво да е по подробна – какви заплати взимате в тези управителни съвети? Каква е средната работна заплата в тези фондове, защото доста слухове, доста спекулации се носят и все пак ще е интересно на хората, както нашите заплати, заплатите на народните представители са известни на обществото, да видим за какво става въпрос в тези фондове. Ако съм разбрал правилно за тази такса, вие сте твърдо направили 5%, с изключение на едно дружество и не ви трябва никаква законодателна мярка, за да бъде по-различна.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Николов. Госпожа София Христова или госпожа Петкова?

СОФИЯ ХРИСТОВА: За да мина директно на Вашия въпрос, разбира се, че ние ще подготвим подробна справка за заседанието на Комисията по бюджет и финанси, но тук бих искала да подчертая, че наистина употребихте един много правилен израз за спекулации за възнаграждения, работни заплати и т.н., нищо по-различно няма да видите в тази справки от това, каквито са средните заплати във финансовия сектор в нашата държава. Така че, с огромно удоволствие ще предоставим детайлна справка за тези показатели.
Що се касае до таксата от 5%, която взимаме, това е еднократна такса от всяка вноска, а инвестиционната такса от 1% е върху нарастване на активите. Ако се направи простичка сметка, ще се види, че на практика таксите представляват 1,4% от пенсионния фонд. Едно уточнение: пенсионно осигурителните дружества са тези търговски компании, които получават тези такси и пенсионните фондове не извършват никакви административни разходи, издържайки дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Тези разходи се поемат от пенсионноосигурителното дружество, което може единствено и само да формира своите приходи от тези такси. Така че справката, която ще предоставим в Комисията по бюджет и финанси, на практика ще даде картина от това, какви такси се събират, какви са разходите на пенсионноосигурителните дружества, защото неслучайно подчертах, че пенсионните фондове не извършват никакви разходи, освен тези такси. Всички разходи се поемат от пенсионноосигурителните дружества – по инвестиране, по управление на транзакции и т.н., банковите такси, които плащаме на банките попечители и прочее за дейността на пенсионните фондове.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова. Колеги? Господин Николов, искате да добавите нещо, отношение към отговора, или да дадем допълнителна възможност на госпожа Петкова?

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Аз няма да повтарям това, което съвсем добре отговори госпожа Христова. Ще продължа оттам, където тя завърши. Ще се надявам веднаж за винаги говоренето за разходи на пенсионните фондове да се преустанови. Те са отделни юридически лица. Там разходи нямаме, там няма заплати, там няма нищо, освен пари на осигурените лица, освен индивидуалните им сметки. Пенсионноосигурителните дружества, където са заплатите и всичките разходи, където постъпват таксите като приходи, са най-обикновени търговски дружества, акционерни, публикуваме си балансите като всички останали търговски дружества в Търговския регистър, КФН и т.н. Обобщена цифра на целия пазар не сме правили, но ние не бяхме правили обобщена цифра за реалната доходност. След като чухме спекулациите по този въпрос, се постарахме за два-три дена да съберем всички дружества и да изчислим реалната доходност. Надявам се да спрат спекулациите, че реалната доходност е отрицателна. Тя е положителна. И като че ли няма нито един друг субект, който да управлява така пари в България.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: госпожо Петкова, питат за реалната доходност – за кой период обаче? Тук колегите задават въпроси.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Понеже много ни заболя от всичко, което чухме по медиите, се надявам да ни дадете възможност да кажем по този въпрос категоричното си становище, което е доказано и за което сме представили документи.
Реалната доходност на всички пенсионноосигурителни дружества, на всички управлявани фондове от 2002 г., когато са първите вноски до края на 2014 г., е положителна, което означава, че тя е над размера на инфлацията и ако някой след като много пъти се твърдеше по медиите, сега изведнъж не просто се извини, че е казвал, че е отрицателна, защото тя е положителна, а каже „тя е само 0,5%“, да има предвид, че е 0,5% на година за целия този период от време, а не изобщо за целия период. На годишна база е.
Не само че доходността не е отрицателна, не само че реалната доходност е положителна; ние се постарахме да видим навсякъде в държавата, където се управляват пари, дали пък там реалната доходност е положителна. Засега не откриваме такива инвеститори, които да се похвалят с положителна реална доходност. В този смисъл много молим да си дадете сметка, че може би това ще се окажат най-добре управляваните пари в държавата.
Ние въобще не поставяме даже въпроса, че над 60% от инвестициите се инвестират на територията на Европейския съюз, а премерваме парите за този дълъг период от време с инфлацията в България. над 80% са инвестирани в еврови инструменти. Даже всички знаят вероятно, че ако дори си направим депозит в банката в евро, деноминирано, лихвата е по-ниска. Ние сме подготвили нашите портфейли, уважаеми дами и господа народни представители, направо за еврозоната. Но – толкова с реалната доходност. Аз се надявам веднъж завинаги този въпрос да спре, но сме огорчени и не крием това.
Относно конкретния Ви въпрос за таксите. Да, те са до 5%. Имаме задължителни разходи, които правим и може би представителите на Комисията за финансов надзор най-добре ще ви отговорят какви са те. Това, което следва да имате предвид е, че от всяко новоосигурено лице така, с тази много висока 5-процентна такса около 1, 2 до 3 години в зависимост от заплатата на лицето ние сме на загуба, защото първоначалните разходи, които трябва да направим, са повече, отколкото са тези 5%, защото те са еднократни на всяка вноска.
Добре отбелязахте, че има само един фонд, който прави изключение. Да, така е, защото той е най-големият и може да си го позволи. Имаме дружества, които са нови на пазара и са все още на загуба с тези високи такси и това е просто защото такава е логиката на дейността, така е направена. Печалбите идват с времето.
Ние с удоволствие ще обобщим информацията относно заплатите. Понеже се шокирахме също от това, което прочетохме в медиите, колко били ужасно високи тези заплати, тръгнахме да гледаме какви са заплатите, средните заплати по публичните данни - ние няма какво друго да погледнем, какви са средните работни заплати в другите участници на финансовите и капиталовите пазари. Съвършено не сме на първо място по средни заплати и не искам да цитирам кои са пред нас, че някои са и държавни институции, а не частни, каквито сме ние.
Нямаме заплати по 200 000 на месец, моля! Няма такова нещо. Много бихме искали да имаме, но… уви – акционерите не са ни дали такива заплати, но ще се борим да ги получим… Така че с удоволствие ще ви дадем всички цифри. Не знам дали има по-прозрачни институции от пенсионните фондове.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Господин Марев, преди да Ви дам думата, за да завършим с темата такси, удръжки, инвестиционни такси, искам да дам думата на господин Байрактаров да допълни част от въпросите.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз само искам да върна разговора там, където приключи разговорът с колежката Светлана Ангелова. Въпросът ми е пак към Комисията за финансов надзор. След като Вие сте установили нарушение на закона, аз Ви питам защо Вие не сте сезирали прокуратурата, което е Ваше задължение? Не може да си измивате ръцете с мотива, че Вие нямате законодателна инициатива, наблюдавали сте някак си така, безпристрастно нарушения, и в същото време не сте реагирали. Ще продължа въпроса, защото в закона пише, че пенсионните дружества могат да влагат на депозит средства в банки, които са с над 50% държавно участие. Само че като си напъна мисълта, една-единствена банка има с 50% и повече държавно участие. Питам ви: Има ли загубени средства на пенсионните фондове, които са били вложени в Корпоративна търговска банка?
Между другото, Вие не ми отговорихте на първия въпрос за трансферите, защото е Ваше задължение да следите ежедневно всички трансфери по банков път. Аз не получих от Вас отговор, което ме навява на мисълта, че тази комисия е някакъв регистратор, но не изпълнява своите функции на надзор. Така че бъдете така добър да отговорите. Хората имат право да получат точни и ясни отговори. Вие не ми дадохте отговор как сте регулирали неполучените от служителите средства, които законът им е дал право да си ги получат еднократно. Това е Ваше задължение като регулатор.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Всеки има право на въпроси, всеки има право на всякакви въпроси. Но не на квалификации, господин Байрактаров. Ще Ви моля само да се придържаме към бон тона, който е характерен за тази комисия. Господин Джалъзов, имате нужда от консултация допълнително, или някой друг да участва в дискусията? Заповядайте. Накратко, конкретно на въпросите на господин Байрактаров.

МАРИЯ ХРИСТОВА: Началник-отдел съм в Комисията за финансов надзор. По отношение на трансфера, за който питате, за тези 107 милиона лева искам да кажа, че тогава, когато беше извършен този трансфер, имаше разписана специална процедура, по която той се извърши. Тогава съвместно с пенсионноосигурителните дружества, НОИ и Комисията за финансов надзор бяха проверени сумите, които трябва да бъдат прехвърлени на лицата, които бяха определени в закона, тези възрастови кохорти, за които господин Петков обясни. Така че тогава беше извършена една съвместна проверка от Комисията за финансов надзор, НОИ и дружествата и тези средства – 106 милиона и не си спомням точно колко хиляди (между 106 и 107 милиона) бяха проверени тристранно и прехвърлени към Националния осигурителен институт за този трансфер.
Оттам нататък, както Ви обясни господин Петков, неизразходваните средства, неусвоените от тези 106 милиона, в законовия срок ще бъдат възстановени по партидите на лицата така, както повелява законът. Надяваме се, че законът ще бъде изпълнен. За друго не коментираме.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин Марев пожела да участва.

МАРИЯ ХРИСТОВА: Аз мога да дам малко пояснение и по други въпроси, които бяха поставени, ако считате за необходимо. Например аз мога да кажа и мисля, че с това господата народни представители и гостите са добре запознати, защото много се коментираше в пространството – Комисията за финансов надзор публикува регулярна статистика, която е общо за сектора и е по дружества, така че голяма част от тази информация, за която питате, може да се види. Така например, последните данни, с които разполагам, са към деветмесечието. Тъй като вчера получихме от дружествата последните отчети към 31 декември, така че ще ни е необходимо за последното тримесечие малко време да ги обработим, но това, което мога да кажа към 30 септември е, че общите приходи на дружествата са 111 милиона за сектора. Общите приходи от такси и удръжки са 92 милиона. Общите разходи на дружествата са 67 милиона. Това е дадено по дружества, даден е финансовият резултат на дружествата, така че всичко това за разходите и приходите може да се види.
Също може да се види за събраните такси, които също са дадени диференцирано по видове фондове универсални, професионални, доброволни, по дружества, по видове такси от осигурителната вноска, от инвестиционната такса. Така че аз мога да ви цитирам и данни, ако са ви интересни, към деветмесечието.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, понеже имаше въпрос от колегите за какъв период става въпрос, доколкото разбрах, за деветмесечието на миналата година.

МАРИЯ ХРИСТОВА: Да, тези данни, които ви цитирам, са за периода към деветмесечието, тъй като вчера се получиха отчетите за декември.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрахме. Господин Джелъзов.

АНГЕЛ ДЖЕЛЪЗОВ: По отношение на депозитите в банки с държавно участие, мисля, че има известно объркване. Пенсионните дружества могат да правят депозити в банки с инвестиционен кредитен рейтинг. По отношение на банки с преобладаващо държавно участие, те могат да инвестират до 10% от активите си в т.нар. инфраструктурни облигации. Тоест, не бива да се смесват двете понятия.
По отношение на това, какво е правила комисията, след като е издала съответното наказателно постановление, мога да ви уверя, че 100% от тези наказателни постановления се обжалват и отиват в съда, а в Административния съд, както знаете, повечето производства са с участието на административен прокурор. В това отношение също така комисията е изпратила множество сигнали и към Прокуратурата.
По отношение на жалби на самите осигурени лица най-често те са във връзка с това, че има проблеми по отношение на тяхното прехвърляне, тоест, някои от лицата твърдят, примерно, подписите – знаете, че се изисква нотариална форма за прехвърляне – не са положени от тях. Така че, в това отношение мисля, че имаме доста добра практика и, естествено, ще продължим да я следваме и за в бъдеще.
По отношение на въпроса Ви за инвестиции в Корпоративна банка или бих го разширил – финансови инструменти, свързани с Корпоративна банка, да, има някои инвестиции, ако не ме лъже паметта, на едно дружество, но те са под 1 промил като цяло за сектора, даже много под 1 промил, така че, конкретни данни в момента не мога да ви дам, но ще ви го изпратя като справка.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Джалъзов. Господин Марев. След това – господин Петров.

НИКОЛАЙ МАРЕВ: Главен изпълнителен директор съм на Пенсионноосигурителна компания „ДСК Родина“. Благодаря Ви, господин председателю. Аз искам да спомена три неща.
Първото е във връзка с таксите и приходите. Това, което не беше споменато, но е много важно е, че пенсионноосигурителните дружества формират резерви за минимална доходност на своите баланси в пенсионноосигурителното дружество, това фактически се формира за сметка на печалбата на акционер в дружествата, в размер на 1% на управляваните активи, тоест ако в момента се управляват 8 милиарда лева на балансите на всички пенсионноосигурителни дружества, има 80 милиона лева. Това е първото, което исках да кажа.
Второ, по отношение на доходността, понеже там видях голяма изненада от 0,46 дали е много или малко? Това е реална доходност, реална доходност след инфлация и след всички такси – такса управление, инвестиционна такса. Това е много важно. За този период натрупаната инфлация от 2002 до септември 2014 година е 66%. Надявам се, че оттук нататък спекулациите и по отношение на реална доходност, малко – много, да приключат.
Трето, по отношение на прозрачността, ние изпреварихме Комисията за финансов надзор. Вчера изпратихме всички справки, както е по закон, но за да сме максимално прозрачни, в материалите, които ви дадохме, имате всички инвестиции позиция по позиция към 31 декември 2014 г. Може да ги прегледате. Отговорът на това къде са парите е там.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Марев.
Господин Петров има думата.

АТАНАС ПЕТРОВ: Аз искам с едно изречение да допълня въпроса за КТБ. Господин Джалъзов отбеляза, че има изисквания към кредитното качество на банките, в които можем да учредяваме депозити. Той е уреден в Наредба 29 на Комисията за финансов надзор. КТБ не отговаряше на тези изисквания; съответно никой пенсионен фонд не е имал право да учреди депозит в КТБ. Пари на пенсионните фондове от депозити в КТБ не са загубени.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Това е важно уточнение. Други въпроси, колеги? Заповядайте. Господин Велев.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ (БТПП): Два кратки въпроса, ако позволите, свързани с таксите, доходността и движението на средствата. Както е известно, работодателите внасят осигуровките по сметки на Националната агенция по приходите, която ги разпределя по сметки на пенсионните фондове в 30-дневен срок. Редица сигнали от наши работници получаваме системно, че техни осигурителни вноски не ги намират в отчетите, които пенсионните фондове им представят. Опитахме се да тръгнем по пътя на парите, защото ние сме ги внесли в НАП, а те не са постъпили в пенсионните дружества. Оказа се, че ако това бяха единични случаи, стотици хиляди и даже милиони или даже десетки милиони, нямаше да го поставям този въпрос тук на вниманието на уважаемата комисия, но става дума за огромни суми от порядъка на стотици милиони, които са внесени, но не са постъпили при пенсионните фондове. Върху тях не тече доходност. Въпросът е към Комисията за финансов надзор. Дали комисията има данни в момента какъв е приблизително размерът на тези средства, които очевидно стоят в БНБ по сметка, която, естествено, не се олихвява? Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е пак към господин Джалъзов, за да се изясни и да няма недоразумение: когато се говори за актюерски разчети за 40 години 20 %, от какво се намалява партидата на осигурените лица? Двадесет процента към номинала на внесените, или 20% към наличните в края на 40-тата година, защото това е много важно. Става въпрос – от номинала на внесените, като към този номинал трябва да прибавим пет и половина процента средна доходност годишно. Тоест, ако таксата за управление е 1%, а доходността е 5,5%, значи всяка година остава поне 4,5% отгоре над внесеното. Това трябва да се артикулира, защото по същия начин можем да умножим 5,5 по 40 или по 20 и ще получим 100% удвояване на внесеното. Тоест, от това удвоено внесено се вадят тези 20. Тоест, 180% в края на този период биха имали гражданите, а не 80. Това трябва да се казва.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Велев. Първият Ви въпрос ни накара с колегите на следващото заседание на Комисията по бюджет и финанси да поканим и представители на Националната агенция за приходите.
Н.П. ДИАНА ЙОРДАНОВА (КБФ): Това ще го реши Комисията по бюджет и финанси, господин Адемов.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожа Йорданова. Разбира се, че това ще го реши Комисията по бюджет и финанси, а не Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Кой ще отговори на въпросите на господин Велев? Или коментар по това, което беше казано? Заповядайте – Комисията за финансов надзор.
М
АРИЯ ХРИСТОВА (КФН): Аз ще отговоря по въпроса за партидата, който беше поставен. Това е един пример, който е направен като разчет върху партидата на едно осигурено лице в универсален фонд при определени параметри за период на осигуряване от 40 години. Сравнението е изчислението при сегашния размер на таксите в сравнение с това, какво би било натрупването, ако не се удържат такси. Сегашният размер на таксите води до намаление от 20 на сто по партидата. Разчетът е направен при следните изчисления. Сега ще ви ги кажа. Аз мисля, че този пример ние сме го давали и друг път, коментирали сме го заедно с дружествата. Примерът е следният: ако началната месечна работна заплата на едно лице я приемем за единица и приемем, разбира се, че ръст на работната заплата има ежегодно, този ръст го приемаме за 6%, осигурителната вноска е 5% от работната заплата, от 2017 г. – 7%, доходността от управление на средствата по партидата сме я приели за 6% и при удържаните такси, които са съгласно максималните размери в Кодекса за социално осигуряване 5% от вноската и 1% инвестиционна такса, биха се натрупали 255 единици, 255.90 или 256 можем да приемем.

СОФИЯ ХРИСТОВА: Моля, кажете колко вноски и колко доходи?

МАРИЯ ХРИСТОВА (КФН): Това е при пълен период на осигуряване от 40 години при 12 вноски всяка година. Ако не се удържат такси, при същите хипотези, натрупаната сума би била 321 единици. Така че сравнението е това, което е направено. Разбира се, както беше подчертано, пенсионноосигурителните дружества – Комисията за финансов надзор има това разбиране - че е известно, че те извършват само такава дейност, пенсионно осигуряване и приходите от такси са основни техни приходи, както казахме, от 111 милиона за деветмесечието 92 милиона са от приходи от такси. Но, разбира се, трябва да се търси един баланс. Естествено, не може без такси за допълнително пенсионно осигуряване, но Комисията за финансов надзор наистина счита, че има резерв по отношение на размерите на таксите и те трябва да бъдат редуцирани. Това е, което мога да кажа.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Госпожа Петкова или госпожа Христова.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Нашата молба е когато боравим с примери, нека те да бъдат коректни и да отразяват наистина реално състояние. На всички им е ясно, че няма дейност, която да няма цена. В такъв случай Комисията по финансов надзор не би трябвало да събира такси за своята дейност. Така че е некоректно да се правят подобни примери, госпожо Христова. Аз неслучайно зададох въпроса: нека да сравним, и тук благодаря на господин Велев, 20% от натрупаната сума. Нека не боравим с единици, защото ние сме разглеждали подобни примери с реални партиди и аз ще ви кажа, че ако коректно искаме да съобщим данните, то би следвало да кажем: Натрупана сума от вноски Х, натрупана сума от доход У и еди колко си процента намаление на цялата натрупана сума от партидата, от което ще стане ясно, че, първо, доходът се разпределя върху нетната вноска, тоест, върху вноската минус таксата, така че намалението на практика не се явява изяждане на парите, внесени реално като осигурителни вноски. Това е. Ние, повтаряйки един пример, че 40 години, видите ли, намаляват парите с 20%, за мен е некоректно.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Христова. Искам да съобщя, че на днешното заседание присъства и съветникът на господин премиера господин Тотю Младенов. Тук е и господин Николай Николов, съветник на министъра на труда и социалната политика. Така че, и те могат да участват в дискусията. Имате думата.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Не знам дали ви направи впечатление колко са приходите, които съобщиха от Комисията по финансов надзор за целия пазар за деветмесечието, дали сте гледали балансите на банките и дали ви прави впечатление, че всичките приходи, а не печалбата, са по-малко от печалбата на една единствена банка в България.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Много ми се ще да не свързваме банковия сектор с небанковия.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Мога да ви дам пример с друга бизнес организация, която не е банка. Това са просто отчети.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Марков искаше думата.

МИЛЕН МАРКОВ: От Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ съм. Извънредно съм благодарен за възможността да се чуят пенсионноосигурителните дружества. За съжаление, това нещо се случва след като вече имаме гласуван Закон за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Винаги досега логиката е била първо да се проведат дебатите и след това да се направят промени в закона. За съжаление, ние изпадаме в момента да оправдаваме дейността на пенсионноосигурителните дружества, след като публично бяхме нападнати в редица лоши неща, които вършим ежедневно. Добре е, че цялата дейност, която ние извършваме, е много прозрачна, много регулирана, ежедневно наблюдавана. Учудвам се, че всички закони, които ние изпълняваме, не се познават дори в състава на комисия. Ние даваме отчети.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля да бъдете коректен, защото има хора, които не само познават законодателството, но са и част от това законодателство и са писали текстове, които вие четете в момента, ако трябва да бъда достатъчно коректен, поне колкото сте Вие.

МИЛЕН МАРКОВ: Разбира се, но получаваме много въпроси, отговорите на които би следвало да са очевидни.
Искам да добавя кратък отговор по отношение на инвестиции в свързани лица. Има три вида свързани лица и се правят много често грешки. Ясно е, че материята е сложна, но първо говорим за свързани лица с акционери, втори път – свързани лица с банка-попечител, с инвестиционни посредници и лица, които помежду си могат да бъдат свързани. Това са лица, които са емитенти на ценни книжа, които се търгуват на българска фондова борса или на международен регулиран пазар, при които много често могат да настъпят промени в акционерните им структури. Това е динамичен процес, в който нерядко пенсионните дружества могат да бъдат санкционирани за много малки нарушения. Големият брой нарушения, които са санкционирани от Комисията за финансов надзор, е естествен процес от нарастването на управляваните активи и все по-сложната задача, която е предоставена на пенсионните дружества.
Ние започнахме през 2002 г. с по-малко от 150 – 200 милиона активи. В момента, само 12 години след въвеждането на универсалния пенсионен фонд, сме достигнали близо 8 милиарда в трите вида пенсионни фондове, които управляваме. Така че е нормално нарушенията, които се допускат, също да се вземе предвид, че те са и функция от обема на управляваните активи.
Също така по отношение на нарушенията дори ако направим аналогията със Закона за движение по пътищата, знаете, че ограничение с 60 километра се санкционира. Нашата дейност се измерва много точно на принципа на минимални нарушения – те се санкционират. Мисля, че и Комисията за финансов надзор, и всички колеги, на които ежедневно текат контроли, могат да го потвърдят. Основната разлика: по медиите много често се споменаваше едва ли не, че има фондове, които са второ КТБ – не пропускайте факта, че освен Комисия за финансов надзор в процеса на отчитането на нашата дейност участват банки-попечители. Няма как да се случи вариантът – имаме и трети независим участник в процеса. Комисията за финансов надзор проверява нашите отчети и отчетите на банката-попечител до пети знак след десетична запетая. Това нещо се случва ежедневно. Тоест, ние не можем да си позволим ни най-малко да направим разминаване в нашите отчети. Имайте го предвид.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Марков. Колеги народни представители, имате думата.
Ако няма други въпроси, господин Минков – за Вашите въпроси много накратко.

ЦВЕТАН МИНКОВ: Доколкото разбрах, става въпрос за допълнително задължително осигуряване. То включва в самото начало две различни направления. Едното, което е от 2006 г., трябваше да поеме нещо, на практика се оказа, че не можеше да поеме 15 години за първа категория и до 8 години за втора категория. Удължи се до 2010 г., но се взеха 100 милиона от господата. Тогава бяха 6, по-късно станаха 10. Очаквах комисията да даде отчет кога станаха от 6 - 9 и кога фактически тук се говори за неща, просто без да вникнем, че става въпрос за две различни неща. Едното е по отношение на първа и втора категория, което е удължено от 2010 за 2028 г., но не се капитализира, понеже това беше задачата и аз не разбирам за какви вноски и какви проценти става въпрос.
Моите въпроси са: може ли да ни се даде точна картина от 6 пирамидки, станали 10, останали 9 каква е …

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля без квалификации, уважаеми господин Минков.

ЦВЕТАН МИНКОВ: Това са частни фирми, които някои обявиха, че някой национализира лични фондове – тези 100 милиона, които взехте навремето, за да покриете разликата от 2000 г. до 2006 г. за да продължим до 2010 г., а сега – до 2028 година.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ще Ви моля за конкретния въпрос. Или това беше само коментар.

ЦВЕТАН МИНКОВ: Мога ли да получа отговор, тъй като някъде в Европа вече закриха втори стълб.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Минков.
Господин Абаджиев.

НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Кратък отговор на господин Минков. Не знам с каква статистика и с какви данни борави. Аз поне не си спомням кога дружествата са били шест. Сега те са девет, действащи на пазара. Има едно лицензирано пенсионноосигурително дружество, което е получило лиценз, но все още няма реална дейност, така че се очаква да станат 10. Това е ситуацията на пенсионния пазар. Но не си спомням да са били някога шест.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Петкова.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Без значение дали са 6, 9, 10 или 15, в отговор на въпроса: тези хора, които се визират във въпроса, хората първа и втора категория труд, които са малко над 100 000 човека, имат собствени пари от тези „пирамидки“ около 800 милиона лева. Те са техни собствени и не знам дали е съвпадение, но точно когато официално предложихме от Асоциацията на пенсионните фондове да стартираме плащане от професионалните пенсионни фондове по формула, която беше препоръчана от Международния валутен фонд, а именно, и оттам да стартираме плащането на втора пенсия, започнаха да ни се случват някакви беди. Така че нека да сложим и това като въпрос. Асоциацията на пенсионните фондове почти цяла година в резултат на извършен анализ предлага да стартира плащанията на пенсии на хората, работещи в първа и втора категория труд.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Петкова. Колеги, други въпроси, включително и от гостите? Заповядайте – и накратко, конкретни въпроси с молба да няма коментарна рубрика.

ВАСИЛ ВЛАДИМИРОВ: Имам три конкретни въпроса.
Първият въпрос е свързан с инвестиционната такса. Както е известно, тя се базира на стойността на активите. Не е ли по-добре тя да се базира на доходността? Какво имам предвид? При определяне на стойността на активите не всичко зависи от пенсионно-осигурителните дружества. Струва ми се, че по-голямо внимание пенсионноосигурителните дружества могат да оказват върху размера на доходността и тази инвестиционна такса да се изчислява на база на доходността, както, между впрочем, при доброволните фондове.
Втори въпрос – по отношение на гарантираната минимална доходност. Парадоксално е, че това понятие на пръв поглед звучи много красиво – минимална доходност, гарантирана. Така, както е записано в кодекса, тази минимална доходност, когато стойността на активите спада, тя е отрицателна и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор по силата на своите задължения утвърждава една минимална и отрицателна доходност. Според мен, този оксиморон просто трябва да бъде коригиран. Все пак пенсионноосигурителните дружества дори по задължение, записано в кодекса, би следвало да осигуряват една минимална положителна доходност за съответния период. Това е вторият ми въпрос.
Третият ми въпрос е: никъде в Кодекса за социално осигуряване няма дефиниция на понятието адекватност на пенсията. Непрекъснато в публичното пространство, и не само там, се говори за адекватни пенсии. Все пак мисля, че е крайно време това понятие да бъде дефинирано по някакъв начин в Кодекса за социално осигуряване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за въпросите. Иска ли някой да отговори?

ГЕОРГИ ТОДОРОВ (Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ – Сила“): Очевидно на първия въпрос – то е част и от законодателството – доколкото го разбрах: защо инвестиционната такса е 1% от активите, а не определен процент от доходността.
Има такива случаи и в нашето законодателство. Не мога да вляза в ролята на законодател, но една такава норма, според мен, би поощрила пенсионноосигурителните дружества да управляват твърде по-агресивно, тоест да предприемат риск. Според мен, законодателите на времето са преценили, че не бива в задължителните фондове да дават такива поощрения на управляващите дружества.
По отношение на минималната доходност господин Владимиров употреби едно разтегливо понятие „съответния период“. Много е важно да се уточни за какъв период става въпрос за определяне на тази минимална доходност. Досега цялата дискусия беше насочена към доходност. Никой обаче не спомена, че за да се постига тая доходност, пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондовете, предприемат някакъв риск. Доколкото говорим за задължителни фондове, ще си позволя от името на всички участници да кажа, колегите се стремим да предприемаме минимален риск за постигане на тези 6% средногодишно.
От тая гледна точка – да, могат да се търсят очевидно механизми, както беше споменато в отговор и на предишни въпроси – гаранционни механизми за гарантиране на доходност, на вноски, номинален размер на вноските и т.н., но очевидно трябва да се вземе предвид дългосрочността на осигуряването, която не е две години, какъвто е действащият регламент към момента.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Колеги, философията на осигуряването в частни пенсионни фондове още от стартирането на втория и третия стълб на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване в България винаги е била когато се управляват публични средства и когато има задължителен елемент, преди всичко да доминира сигурността, а когато говорим за сигурност, много трудно можем да говорим за по-висока доходност. Ако инвестираме в рискови инструменти, тогава бихме могли да търсим по-висока доходност. Но това са базови понятия и базова философия, която важи за управление на публичен ресурс. Неслучайно още в началото на дискусията аз говорих за мултифондовете, тъй като ако имаш голям осигурителен хоризонт пред себе си, възможността да избереш модерен инструмент, какъвто е примерно агресивният мултифонд, вероятността е по-голяма и тогава очакванията за по-голяма доходност са налице. Ако пък имаш по-малък осигурителен хоризонт, тогава ще инвестираш или в балансирани, или в консервативни схеми. Това е логиката, която трябва да е ясна и трябва да бъде уредена така, както е в някои от европейските държави.
Особено обвързани с жизнения цикъл. С жизнения цикъл и биометричните таблици, разбира се. Едно изречение, госпожа Петкова, господин Джалъзов и се ориентираме към приключване на дискусията, за да имаме възможност и в Комисията по бюджет и финанси да се зададат още въпроси.

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Съвсем конкретен коментар относно механизма на гарантираната минимална доходност, тъй като считам, че е важен. В законопроекта от 2012 г. бяхме предложили този механизъм да се замени с въвеждана на гаранционен фонд, който да гарантира номиналния размер на вноските във фазата на изпащане, тоест, в процеса на акумулация.
Какво е практическото приложение на това наше предложение? Много просто: всички си спомняте кризата през 2008 г., когато не само пенсионните дружества, а всичките участници на капиталовия пазар регистрираха загуби от 30% нагоре. Това беше не само у нас, по цял свят. Ще се върна на доходността на пенсионните дружества. Казах, не визирам само пенсионните дружества.
Какъв беше първоначалният замисъл? Ако след 10, 15 или 20 години, не дай Боже, отново влезем в такъв режим на сериозна финансова криза, тоест ако номиналният размер на вноските е по-малък от това, което трябва да се изплати в момента на пенсиониране, именно тази разлика да се доплати от гаранционния фонд и по този начин щяхме да имаме един защитен механизъм за в бъдеще. Така че, в това отношение мисля, че това беше доста сериозно дискутирано между нас и пенсионната асоциация и другите останали асоциации от капиталовия пазар. Съгласен съм, че не бяхте съгласни, тук не стигнахме до консенсус. Понеже стана въпрос за гарантираната минимална доходност, по какъв начина да се гарантира тя винаги да е номинална и положителна, мисля, че беше добро предложение от наша страна. Да, наясно съм, че имаме разлики в механизма, но това тепърва може би ще се дискутира.
Благодаря.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Госпожа Петкова и да се ориентираме към приключване на дискусията.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Може би ориентирайки се към приключване на дискусията, да ви върна и в нейното начало с приетата поправка в Закона за колективните инвестиционни схеми, което има общо със сега дискутирания въпрос. Изискванията на европейската директива, в резултат на което бяха направени тези изменения, когато се говори за доходност на когото и да било, включително пенсионните фондове, да има измерители на риска. Мисля, че е дошло време изпълнявайки ако не нашите собствени закони, то европейските директиви, всеки, който споменава доходност в тази държава, да споменава и ниво на риска. Изискванията към контрола на пенсионноосигурителните дружества, които Комисията по финансов надзор ще трябва да въведе в дейността си, е да въведе не само измерители за минимална доходност, но измерители за риск и винаги те да вървят ръка за ръка.
В този смисъл, минималната доходност, така или иначе, ще бъде променена ако не по силата на изменения, които ние сме направили, то по силата на изискванията на европейските директиви.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Периодът, от който се изчислява минималната доходност, задължително не трябва да дава възможност за манипулиране, което е казано и в директивите. Ако се намали този период, то тогава част от фондовете стават по-атрактивни и така се създава една нелоялна конкуренция между фондовете.
Само една реплика, госпожа Христова.

СОФИЯ ХРИСТОВА: По повод на това, което каза госпожа Петкова искам да обърна внимание, че Комисията за финансов надзор освен показателите си за доходността, е въвела и други показатели и такива се изчисляват за пенсионните фондове, както госпожа Петкова добре знае, още от 2005 г. насам. Това е показателят стандартно отклонение за риска. Също и коефициента на Шарп. Така че има въведени показатели за риска и те са действащи и се изчисляват.

ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Но няма изисквания за минималните им равнища.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Христова, благодаря. Колеги, приключваме тази дискусия, за да я продължим в други формати. Сега искам да дам думата на господин Москов за кратки въпроси. Няма друга комисия, която да дава възможност на пенсионните дружества да участват в заседанията на комисията равноправно с народните представители, при цялото ми уважени към вас.

НАЙДЕН МОСКОВ: Поласкан съм от това и даже малко учуден. Първо, искам да задам въпроса към финансовия контрол. Той постоянен ли е, или действа само като нещо като временен контрол от време на време. Доколкото аз съм специалист по автоматично регулиране, то финансовият контрол трябва да бъде постоянен, да обявява резултатите и да взима мерки, когато има отклонения от параметрите, които трябва да бъдат на изхода на системата на всяко дружество.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Някой иска ли да отговори? Господин Джалъзов.

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Аз мисля, че вече споменах, че контролът е ежедневен. Имаме звено за дистанционен надзор, което непрекъснато следи транзакциите, съответно активите, пасивите, нетната стойност на активите на пенсионните фондове и реагира незабавно, ако има превишение – било на инвестиционните лимити, било някаква друго нарушение на сега действащото законодателство.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Джалъзов. Благодаря на колегите от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на колегите от Комисията за финансов надзор, на колегите от Националния осигурителен институт и на всички останали, на депутатите, разбира се. Надявам се тази дискусия да продължи, защото всички сме партньори в социалното осигуряване и трябва да се чуят мненията на всички, които участват в този процес. Благодаря Ви. Благодаря и на медиите за интереса към днешното изслушване.
Закривам заседанието.

/Закрито – в 17.00 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА
ПОЛИТИКА:

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ