Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
28/01/2015
ПРОТОКОЛ
№ 6
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
28 януари 2015 година
На 28 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1, източно крило в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната политика и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
„Против“ и „Въздържали се“ няма.
Приема се дневният ред.
Да ви представя списъка на гостите на днешното заседание:
Господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Инна Ведър – началник от отдел „Социално подпомагане“ в АСП
Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.
Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Агенцията по горите.
Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно-правно обслужване“.
Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите .
Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителна агенция по горите.
инж. Иван Пенков – председател на Асоциацията на горските фирми в България.
Димитър Джоков – Асоциация на горските фирми в България
Пламен Зарков – Движение за защита за гражданите и държавата“
Проф. Ивайло Кусев – Движение за защита на гражданите и държавата
Атанас Иванов – Съюз на офицерите и сержантите от запаса
Георги Русанов, Найден Москов, Костадин Недев, Васил Владимиров, представители на организация на пенсионерите.
Колеги, по точка 1.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
Давам думата на господин Георги Гьоков, който е един от вносителите на предложения законопроект.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз само искам първо да попитам и колегите, няма да представям мотиви за целия законопроект, само за това, което касае Социалната комисия, или както кажете.
Общо взето предложените изменения и допълнения в Закона за горите целят да създадат предпоставки за оптимизиране на управлението на горите и да отстранят редица недостатъци, появили се в хода на прилагането му. Много са целите на закона и касаят комисията. Аз ще кажа само, че това, което касае Социалната комисия е предложението в § 4 – промяна за изменение на чл. 111, ал. 5, където се цели да се преодолеят личните отношения на кметовете към хората, които имат право на дърва и да се предоставят тези права на Дирекция „Социално подпомагане“ по места. До момента тази функция я извършват кметовете, те определят кои са хората, които могат да получават тази помощ. След изменението, ако бъде прието то, разбира се, се дават списъци от Дирекция „Социално подпомагане“, които имат ресурсите да преценят кои са социално слабите, кои имат право на тези помощи от дърва и кметовете да изпълняват това нещо по списъците. До сега беше функция на кметовете.
Това са мотивите за тази промяна в чл. 111, ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Предлагам да чуем първо становището на Министерството на земеделието и храните.
Заповядайте, колеги, да представите вашето становище.
Накратко по останалата част от проекта и малко по-детайлно за частта, която касае предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социална и демографска политика. Тоест, този § 4, за който преди малко и господин Гьоков каза.
ТОНИ КРЪСТЕВ: По отношение становището на министерството по отношение на целия проект е на този етап да не го подкрепи. Конкретно по направеното предложение също не подкрепяме направеното предложение по следните причини. Сегашният текст дава възможност по този начин да се добият дърва за огрев от много по-широк кръг хора. Тоест, от всички, които са с постоянен адрес на територията на общината. Освен това искам да отбележа, че този ред, по който е изписан в момента закона, повече от 30 години съществуват и изключенията, където са допуснати от общото право, че в цялата страна това нещо работи. Искам да отбележа, че за 2013 година, за която е и моя отчет, предвиденото количество от държавни гори не е пожелано от гражданите, тоест – те не са усвоили това количество.
Извън написаното становище искам да подчертая, че това не са социални дърва, а цените на тези дърва са пазарни. Те се образуват от цената на пазара с намаляване на разхода за добива. Голяма част от хората, които получават право да добият дърва по този начин нямат документ за правоспособност за работа с моторни триони. Всички те отиват на пазара и търсят фирма, която да извърши добива на дърва. На практика тази традиция е създадена основно по следните причини. Хората, които живеят в гората да не отиват в града, където са складовете, да не купуват дърва и да си ги връщат в гората. Този ред е направен за хората, които живеят в горски райони да може да се снабдят с дърва без да отиват до складовете, но не е социална цената, а е пазарна цената. Така че смятаме, че нямаме преференциални цени, нямаме социални цени. Това са пазарни цени. В полза на това население, което живее постоянно в горските райони е, че голяма част от тях са ангажирани през лятото със земеделска работа и есента могат да извършват тази дейност, имат съответни техники, имат животни, с които могат да извозват дървесината.
Ние считаме, че досегашният ред би трябвало да остане по тези причини, при което не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Не можах да разбера какво имате предвид под социална цена на дървата? Ако имате предвид системата на енергийното подпомагане?
ТОНИ КРЪСТЕВ: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но не знам дали там е социална, но това е друга тема.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Използвам разговорната форма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах Ви.
Господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, Министерство на труда и социалната политика има становище само по § 4, ние не можем да се изкажем по отношение на останалите параграфи в законопроекта. Параграф 4 от предвидения законопроект не се подкрепя от Министерство на труда и социалната политика с най-малко две съображения.
Първото съображение е, че с така предвидените текстове всъщност не се реализират основно целите на законопроекта, които са изразени в мотивите по отношение на т.нар. социално нуждаещи се. Всъщност липсва в законопроекта какъвто и да е обективен критерий, който да каже за коя част от лицата, които ползват различни видове помощи се отнася това. И в подкрепа на това, за да внесем по-голяма яснота в становището, което сме изпратили до членовете на комисията сме описали, че целевото подпомагане за отопление през зимните месеци е една от най-големите социални и обхватни програми на Министерство на труда и социалната политика. Двеста петдесет и пет хиляди са правоимащите лица за ползване на така известните целеви помощи за отопление. От тях малко над 211 хиляди души се отопляват с твърдо гориво и възможността на тази програма е освен с твърдо гориво, с природен газ, с топлоенергия и електроенергия. Предоставят се определени суми на правоимащите лица в рамките на петмесечен период, така че те да покрият тези потребности.
Може би в контекста на темата, която обсъждаме е необходимо да допълня, че целевата помощ при отопление с твърдо гориво може да се предостави от една страна, както споменах, в парични средства на правоимащото лице, а също така би могло да се предостави на търговеца на твърдо гориво, който е осъществил доставката, ако това изрично е посочено от лицето, което има право да ползва тази помощ.
С други думи кръгът от лицата, които имат право на целево енергийно подпомагане са определени, регламентирани законово и в изпълнение на тези регламенти ние ги подкрепяме. Ако се възприеме предложението на вносителя това ще създаде допълнително социално напрежение в съответните населени места, защото още веднъж същите тези лица ще имат право на допълнителна възможност да закупят стояща дървесина на корен, но ние не сме компетентни да се изкажем по тази тема. Но ние твърдим, че нашата програма в Министерство на труда и социалната политика, реализирана от Агенцията за социално подпомагане обхваща правоимащите лица.
Второто съображение, поради което не бихме подкрепили това предложение е свързано с предвиждането на допълнителни неспецифични функции на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, които освен от чисто професионален аспект ще доведат до необходимост от повече средства за изпълнение на тези задължения. Затова Министерство на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта в частта му по отношение на § 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Господин председател, колеги, гости, мисля, че направените предложения ще обхванат горските райони, градовете, които се намират покрай горите и това няма да е добре, защото тази дървесина на корен се добива в тези райони от всички граждани, не е социална дейност. Не може примерно в София да се използва като социална дейност. Цената на дървесината е същата, само че е изкарана цената за добив, а повечето социално слаби са болни и възрастни, стари хора, самотни родители, които няма да могат да осъществят тази дейност – добива на дървесината и няма да се случи. Това също ще натовари дирекциите „Социално подпомагане“, което предлагате, защото ще трябва да има допълнително хора, които да работят да се занимават с това.
Мисля, че е добре фиксирано в сега действащото социално подпомагане – хората подават молби за подпомагане за гориво твърдо или газ и подобни и е регламентирано. Мисля, че добивът на дървесина на корен не е социална дейност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други мнения?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, снощи доста подробно четох законопроекта ви, между другото силно се съмнявам, че въобще разбирате какво правите с този законопроект. За да ме разберете и за да не си мислите, че правя някакво заяждане ще се опитам да ви обясня по-подробно, като ще се надявам колегите от Министерството на земеделието и храните да уточняват, ако някъде имам някакви забележки, които не са точни.
Нека да започнем първо от отмяната на т. 5 в ал. 5 на чл. 88 и т. 9 в чл. 105. За да стане ясно на останалите колеги за какво става въпрос, тъй като двете точки са със сходен текст ще прочета т.5 на ал. 5 от чл. 88: „В площите в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и кръстова растителност“. Всъщност, колеги, ако не знаете, аз ще ви обясня. Покрай тези съоръжения преди повече от 50 години някогашните земеделски стопани са засаждали дървесния вид топола, известна в някои райони, като кавак. Този дървесен вид обаче има определен живот, който е между 35 и 50 години. След тази възраст тези дървета стават на първо място опасни, на второ място стават непригодни, тъй като вътре сърцевината изгнива и се превръща в една пихтиеста бяла маса. Обаче тези дървета в момента създават един огромен бизнес в един сектор, който касае целия Европейски съюз, тъй като от тази дървесина се произвеждат на първо място т.нар. европалета, във Велинградския регион масово се произвеждат, Ракитово е пълен с цехове, които произвеждат и това е основният поминък. Иначе казано – отмяната на нещо полезно, което ще свърши бизнесът вие всъщност ги ограничавате, създавате една предпоставка за едни дървета да изгният от само себе си вместо да бъдат използвани от бизнеса да създават работни места. Следващият вариант е, че те произвеждат и щайгите за плодовете и зеленчуците, тъй като в много от страните се изисква задължително да бъдат дървени тези касетки.
Иначе казано отменяйки тези две точки вие удряте бизнеса, създавате невъзможност на бизнеса да се снабдява с този вид дървесина, тъй като тя в общи линии най-вече е в такива количества в тези райони около хидромелиоративните съоръжения, които между другото отдавна не съществуват, те бяха просто съсипани.
Да попитам колегите от Министерството на земеделието и храните прав ли съм в това, което казвам.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Да, по принцип ние също не приемаме отпадането на двете точки. В общи линии бележката ние е точно същата, че по принцип в тези площи сервитутите не могат да се провеждат класически лесовъдски мероприятия. Растителността там е създадена не с цел правенето на гора и горска екосистема, а са създадени с техническа цел и именно поради тази причина в тези гори не би трябвало да се водят и да се прилагат изискванията за класическото лесовъдство. Именно поради тази причина в чл. 88 съществува т. 5, като изключение, че те не се стопанисват като гора, тук не се поставят такива цели и там сечта се провежда при техническа нужда, несъобразена и не се спазват някакви екологични норми. Те са вързани двете точки, така че нашето становище е също да останат в закона.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще поясня, за да е ясно на колегите, тъй като е по-сложна материята.
Сега искам да се прехвърля, колеги на чл. 111, в който вие искате да направите промени, може би водени наистина от добри мисли, но аз мисля, че вие също там не сте вникнали в същността на въпроса. Какво касае този член? Този член касае най-вече марки общини, населени места, които са в близост до горски масиви. Ще ви дам пример с град Велинград. Принципът там е следният. Хората, домакинствата подават заявка, от която получават т.нар. разрешение от горското стопанство за добив със собствени средства на дърва за огрев. По този начин хората получават възможността не само да прочистят гората и да извършат санитарна сеч, която за съжаление е напълно изоставена, да ви го кажа, нещо повече – имат възможност да добият дървата на една много по-ниска цена, тъй като влагат собствен труд. Вие всъщност лишавате хората от тази възможност, тъй като това не се регулира от кметовете. Кметовете отдавна са спрели да се занимават с тази дейност поради една проста причина, че цялата сеч, която се разрешава да се сече за добив на дърва е свързана с плановете на самите горски стопанства.
Тук обаче искам да отворя една скоба и въпросът ми е към колегите от Министерството на земеделието и храните как контролирате обаче вие този момент, който касае едни промишлени количества дърва за огрев да се получават по тази линия? Там вече кметовете имат заслугата и се добиват чрез тях дървените въглища. Защото там аз наблюдавам липсата на всякакъв контрол, а кметовете се заиграват в едни корпоративни интереси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Доколкото знам в закона има ограничение до 10 кубически метра. Това, което казвате Вие е, че става въпрос за държавните горски стопанства. Когато става въпрос за общинска собственост редът е по-различен.
Заповядайте, колеги.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Мога да кажа, че количеството, което се дава от държавните гори за 2013-2014 година е било 6 пространствени кубически метра на домакинство. Въпросът е имаме ли констатирани такива случаи? Да, за съжаление имаме констатирани такива случаи, те са единични, в които лицето, на чието е издадено разрешителното не знае, че е добило дървата. Имаме такива случаи, тези случаи съответно са дадени на прокуратурата. Мога да кажа, че са единични случаи, не е обща практика за страната. Списъците, които правят кметовете на общини е потвърждение за това, че лицето е с постоянен адрес в населеното място, тъй като нашите колеги – директорите на горски стопанства нямат информация за лицата, които постоянно живеят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Вносителите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не приемам това, че не сме започнати, не сме в духа, ние имаме наши мотиви, наши идеи за нашите предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров не оспорва правото ви да внасяте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Казвам, защото оставаме с впечатление за некомпетентност, а пък хората, които са правили предложението за изменението в законопроекта са професори, така че не може да се обвинят в некомпетентност. Светла Бъчварова имам предвид, като казвам професор.
За чл. 111 ние с мотивите, които предлагаме е да елиминираме точно това – политическото влияние на кметовете на малките населени места върху хората по този начин. Това е било един механизъм, било за влияние особено преди изборите на кого да дадем дърва и на кого да не дадем. Ако е от нашата политическа сила – даваме, ако не – не ги даваме.
Така че това е била идеята на чл. 111 и нищо друго. Пределно наясно сме, че те нямат нищо общо с енергийните помощи. Пределно наясно сме, че те са на пазарни цени, включително и хората, които получават енергийни помощи купуват енергийните ресурси на пазарни цени. Така че това са ни били мотивите и да – може би ще се изкарат много мотиви „против“, аз казвам нашите какви са, за да бъде предложена промяната с § 4 в този законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Гората, като територия на политическо противопоставяне, горе-долу така се оформи дискусията. Нещо, което по правилата на политиката трябва да го изключим по моему.
Що се отнася до действията на общинските кметове малко резерва имам към това, което казвате, защото кандидат кметът или самият кмет, който е кмет е заинтересован от това всички жители на общината да бъдат равнопоставени пред правото на ползването на тази дървесина. И ако той си позволи нарушение на тези правила ми се струва, че ще бъде санкциониран по най-естествения начин – по време на избори за местна власт.
БЮНЯМИН ХАСАН: Мотивът, че кметовете ще злоупотребят може веднага да срещне насрещния мотиви, че пък социално подпомагане е и хората, които работят там, като експерти могат да направят същото, което също съм го чувал много през годините. Мога да ви кажа, че конкретно в малките общини, където тези проблеми понякога възникват по-скоро това, което аз казвам по преценка за необходимостите, се случва в службите по социално подпомагане и упрекът на хората е точно и оплакванията са точно от това, а не от кметовете. Мога да ви го потвърдя съвсем сигурно. Така че това е единият мотив.
Другото е, че съобразно разпоредбите на новия Закон за горите общините вече имат и задължения и опит в тази дейност и аз мисля, че прехвърлянето на тази дейност към „Социално подпомагане“ не е добър ход и добро решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. С уговорката, че поне докато аз съм бил в Министерство на труда и социалната политика не съм допускал противопоставяне на такъв признак и мисля, че не е допустимо, за който и да е министър и която и да е структура.
Други мнения, колеги? Имате думата за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Гьоков, не искам по никакъв начин да Ви засегна, че сте некомпетентни, незнаещи или не можещи, далеч съм от тази мисъл. Това е като реплика, която Ви правя.
Все пак искам да ви обърна внимание, че има общини, каквато е например Община Малко Търново, на която по някакви странни й беше отнета общинската гора, а тя практически съществува благодарение на общинската гора. И това, което правите в момента е точно един път, който да доведе до отнемане и на други общински гори именно на малки общини. Така че тук няма никаква социална функция, по никакъв начин Министерство на труда и социалната политика няма как да се набърка в тази цялата история, която я предлагате. Нещо повече – както ви казах, все пак аз имам 15-годишен практически опит в дърводобива и дървопреработването, включително и съм осигурявал доста работни места именно от тази дейност и ви го казвам от чисто практически опит какво ще се случи от тези неща, които предлагате.
Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, ще отговорите ли?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Изпаднахме в един спор по текстовете тук, който въобще не касае нашата комисия и можем да си говорим с господин Байрактаров относно това кое, какво засяга в целия закон, но аз мисля, че е предмета на разговор в тази комисия и единствено §, който касае като предложение Социалната комисия.
Иначе имам какво да кажа и на колегите от министерството и на другите колеги, но мисля, че не е дебатът в тази комисия за Закона за горите. И ако го нямаше този § 4 от предложението този закон въобще нямаше да попадне в Комисията по труда, социалната и демографска политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И това е така.
Колеги, други мнения, изказвания? Не виждам.
Вносителите? Нямат.
Колегите от двете министерства нямат.
Желания за изказване? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 11.
Законопроектът не се приема.
Благодаря ви, колеги, от двете министерства.
2. Точка „Разни“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Тодорова има предложение.
Заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Не е предложение, една покана за едно събитие, което касае по-скоро моята научна дейност, но има отношение към комисията, затова реших да се обърна към вас.
На 10 февруари по моя покана в България пристига Джеръми Глен, който е един от създателите на Проекта на хилядолетието към ООН, цели на хилядолетието. Това беше дирекция в ООН, по-късно стана неправителствена организация, тъй като за съжаление целите на хилядолетието не се реализираха. Сега „Милениум проджект“ работи като неправителствена организация, тя е непартийна, неправителствена. Той ще представи своята книга „Човешкото бъдеще – хоризонти на развитие“. В нея се говори за тероризма, човешки права и демокрация, бъдещето на храните, климатичните промени. По моя молба ще изнесе една лекция „Технологичната промяна и бъдещето на професиите“. Знам, че в нашия контекст това звучи доста абстрактно, тъй като ние се занимаваме с доста по-тежки проблеми, които имаме в България, но така или иначе това са глобални трендове, които няма как да ни заобиколят и мисля, че ще бъде интересно.
Първоначалната ми идея и той искаше да говори за неравенство в доходите, което за четвърта година поред в Америка се представя като най-сериозния проблем, но след това реши да коригира събитието.
На 10 февруари от 18.00 часа в Камерна зала „България“. Аз допълнително ще изпратя покана към всички, просто исках лично да се обърна.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.30 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
№ 6
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
28 януари 2015 година
На 28 януари 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1, източно крило в сградата на пл. „Княз Александър 1” се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
(Заседанието на комисията започна в 15.00 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната политика и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен да бъде подкрепен така предложения дневен ред, моля да гласува.
„Против“ и „Въздържали се“ няма.
Приема се дневният ред.
Да ви представя списъка на гостите на днешното заседание:
Господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Инна Ведър – началник от отдел „Социално подпомагане“ в АСП
Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.
Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Агенцията по горите.
Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно-правно обслужване“.
Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите .
Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителна агенция по горите.
инж. Иван Пенков – председател на Асоциацията на горските фирми в България.
Димитър Джоков – Асоциация на горските фирми в България
Пламен Зарков – Движение за защита за гражданите и държавата“
Проф. Ивайло Кусев – Движение за защита на гражданите и държавата
Атанас Иванов – Съюз на офицерите и сержантите от запаса
Георги Русанов, Найден Москов, Костадин Недев, Васил Владимиров, представители на организация на пенсионерите.
Колеги, по точка 1.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 г. – обсъждане за първо гласуване.
Давам думата на господин Георги Гьоков, който е един от вносителите на предложения законопроект.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Аз само искам първо да попитам и колегите, няма да представям мотиви за целия законопроект, само за това, което касае Социалната комисия, или както кажете.
Общо взето предложените изменения и допълнения в Закона за горите целят да създадат предпоставки за оптимизиране на управлението на горите и да отстранят редица недостатъци, появили се в хода на прилагането му. Много са целите на закона и касаят комисията. Аз ще кажа само, че това, което касае Социалната комисия е предложението в § 4 – промяна за изменение на чл. 111, ал. 5, където се цели да се преодолеят личните отношения на кметовете към хората, които имат право на дърва и да се предоставят тези права на Дирекция „Социално подпомагане“ по места. До момента тази функция я извършват кметовете, те определят кои са хората, които могат да получават тази помощ. След изменението, ако бъде прието то, разбира се, се дават списъци от Дирекция „Социално подпомагане“, които имат ресурсите да преценят кои са социално слабите, кои имат право на тези помощи от дърва и кметовете да изпълняват това нещо по списъците. До сега беше функция на кметовете.
Това са мотивите за тази промяна в чл. 111, ал. 5.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Предлагам да чуем първо становището на Министерството на земеделието и храните.
Заповядайте, колеги, да представите вашето становище.
Накратко по останалата част от проекта и малко по-детайлно за частта, която касае предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социална и демографска политика. Тоест, този § 4, за който преди малко и господин Гьоков каза.
ТОНИ КРЪСТЕВ: По отношение становището на министерството по отношение на целия проект е на този етап да не го подкрепи. Конкретно по направеното предложение също не подкрепяме направеното предложение по следните причини. Сегашният текст дава възможност по този начин да се добият дърва за огрев от много по-широк кръг хора. Тоест, от всички, които са с постоянен адрес на територията на общината. Освен това искам да отбележа, че този ред, по който е изписан в момента закона, повече от 30 години съществуват и изключенията, където са допуснати от общото право, че в цялата страна това нещо работи. Искам да отбележа, че за 2013 година, за която е и моя отчет, предвиденото количество от държавни гори не е пожелано от гражданите, тоест – те не са усвоили това количество.
Извън написаното становище искам да подчертая, че това не са социални дърва, а цените на тези дърва са пазарни. Те се образуват от цената на пазара с намаляване на разхода за добива. Голяма част от хората, които получават право да добият дърва по този начин нямат документ за правоспособност за работа с моторни триони. Всички те отиват на пазара и търсят фирма, която да извърши добива на дърва. На практика тази традиция е създадена основно по следните причини. Хората, които живеят в гората да не отиват в града, където са складовете, да не купуват дърва и да си ги връщат в гората. Този ред е направен за хората, които живеят в горски райони да може да се снабдят с дърва без да отиват до складовете, но не е социална цената, а е пазарна цената. Така че смятаме, че нямаме преференциални цени, нямаме социални цени. Това са пазарни цени. В полза на това население, което живее постоянно в горските райони е, че голяма част от тях са ангажирани през лятото със земеделска работа и есента могат да извършват тази дейност, имат съответни техники, имат животни, с които могат да извозват дървесината.
Ние считаме, че досегашният ред би трябвало да остане по тези причини, при което не подкрепяме предложението.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Не можах да разбера какво имате предвид под социална цена на дървата? Ако имате предвид системата на енергийното подпомагане?
ТОНИ КРЪСТЕВ: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Но не знам дали там е социална, но това е друга тема.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Използвам разговорната форма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Разбрах Ви.
Господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги, Министерство на труда и социалната политика има становище само по § 4, ние не можем да се изкажем по отношение на останалите параграфи в законопроекта. Параграф 4 от предвидения законопроект не се подкрепя от Министерство на труда и социалната политика с най-малко две съображения.
Първото съображение е, че с така предвидените текстове всъщност не се реализират основно целите на законопроекта, които са изразени в мотивите по отношение на т.нар. социално нуждаещи се. Всъщност липсва в законопроекта какъвто и да е обективен критерий, който да каже за коя част от лицата, които ползват различни видове помощи се отнася това. И в подкрепа на това, за да внесем по-голяма яснота в становището, което сме изпратили до членовете на комисията сме описали, че целевото подпомагане за отопление през зимните месеци е една от най-големите социални и обхватни програми на Министерство на труда и социалната политика. Двеста петдесет и пет хиляди са правоимащите лица за ползване на така известните целеви помощи за отопление. От тях малко над 211 хиляди души се отопляват с твърдо гориво и възможността на тази програма е освен с твърдо гориво, с природен газ, с топлоенергия и електроенергия. Предоставят се определени суми на правоимащите лица в рамките на петмесечен период, така че те да покрият тези потребности.
Може би в контекста на темата, която обсъждаме е необходимо да допълня, че целевата помощ при отопление с твърдо гориво може да се предостави от една страна, както споменах, в парични средства на правоимащото лице, а също така би могло да се предостави на търговеца на твърдо гориво, който е осъществил доставката, ако това изрично е посочено от лицето, което има право да ползва тази помощ.
С други думи кръгът от лицата, които имат право на целево енергийно подпомагане са определени, регламентирани законово и в изпълнение на тези регламенти ние ги подкрепяме. Ако се възприеме предложението на вносителя това ще създаде допълнително социално напрежение в съответните населени места, защото още веднъж същите тези лица ще имат право на допълнителна възможност да закупят стояща дървесина на корен, но ние не сме компетентни да се изкажем по тази тема. Но ние твърдим, че нашата програма в Министерство на труда и социалната политика, реализирана от Агенцията за социално подпомагане обхваща правоимащите лица.
Второто съображение, поради което не бихме подкрепили това предложение е свързано с предвиждането на допълнителни неспецифични функции на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане, които освен от чисто професионален аспект ще доведат до необходимост от повече средства за изпълнение на тези задължения. Затова Министерство на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта в частта му по отношение на § 4.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Господин председател, колеги, гости, мисля, че направените предложения ще обхванат горските райони, градовете, които се намират покрай горите и това няма да е добре, защото тази дървесина на корен се добива в тези райони от всички граждани, не е социална дейност. Не може примерно в София да се използва като социална дейност. Цената на дървесината е същата, само че е изкарана цената за добив, а повечето социално слаби са болни и възрастни, стари хора, самотни родители, които няма да могат да осъществят тази дейност – добива на дървесината и няма да се случи. Това също ще натовари дирекциите „Социално подпомагане“, което предлагате, защото ще трябва да има допълнително хора, които да работят да се занимават с това.
Мисля, че е добре фиксирано в сега действащото социално подпомагане – хората подават молби за подпомагане за гориво твърдо или газ и подобни и е регламентирано. Мисля, че добивът на дървесина на корен не е социална дейност.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други мнения?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, снощи доста подробно четох законопроекта ви, между другото силно се съмнявам, че въобще разбирате какво правите с този законопроект. За да ме разберете и за да не си мислите, че правя някакво заяждане ще се опитам да ви обясня по-подробно, като ще се надявам колегите от Министерството на земеделието и храните да уточняват, ако някъде имам някакви забележки, които не са точни.
Нека да започнем първо от отмяната на т. 5 в ал. 5 на чл. 88 и т. 9 в чл. 105. За да стане ясно на останалите колеги за какво става въпрос, тъй като двете точки са със сходен текст ще прочета т.5 на ал. 5 от чл. 88: „В площите в границите на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесна и кръстова растителност“. Всъщност, колеги, ако не знаете, аз ще ви обясня. Покрай тези съоръжения преди повече от 50 години някогашните земеделски стопани са засаждали дървесния вид топола, известна в някои райони, като кавак. Този дървесен вид обаче има определен живот, който е между 35 и 50 години. След тази възраст тези дървета стават на първо място опасни, на второ място стават непригодни, тъй като вътре сърцевината изгнива и се превръща в една пихтиеста бяла маса. Обаче тези дървета в момента създават един огромен бизнес в един сектор, който касае целия Европейски съюз, тъй като от тази дървесина се произвеждат на първо място т.нар. европалета, във Велинградския регион масово се произвеждат, Ракитово е пълен с цехове, които произвеждат и това е основният поминък. Иначе казано – отмяната на нещо полезно, което ще свърши бизнесът вие всъщност ги ограничавате, създавате една предпоставка за едни дървета да изгният от само себе си вместо да бъдат използвани от бизнеса да създават работни места. Следващият вариант е, че те произвеждат и щайгите за плодовете и зеленчуците, тъй като в много от страните се изисква задължително да бъдат дървени тези касетки.
Иначе казано отменяйки тези две точки вие удряте бизнеса, създавате невъзможност на бизнеса да се снабдява с този вид дървесина, тъй като тя в общи линии най-вече е в такива количества в тези райони около хидромелиоративните съоръжения, които между другото отдавна не съществуват, те бяха просто съсипани.
Да попитам колегите от Министерството на земеделието и храните прав ли съм в това, което казвам.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Да, по принцип ние също не приемаме отпадането на двете точки. В общи линии бележката ние е точно същата, че по принцип в тези площи сервитутите не могат да се провеждат класически лесовъдски мероприятия. Растителността там е създадена не с цел правенето на гора и горска екосистема, а са създадени с техническа цел и именно поради тази причина в тези гори не би трябвало да се водят и да се прилагат изискванията за класическото лесовъдство. Именно поради тази причина в чл. 88 съществува т. 5, като изключение, че те не се стопанисват като гора, тук не се поставят такива цели и там сечта се провежда при техническа нужда, несъобразена и не се спазват някакви екологични норми. Те са вързани двете точки, така че нашето становище е също да останат в закона.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ще поясня, за да е ясно на колегите, тъй като е по-сложна материята.
Сега искам да се прехвърля, колеги на чл. 111, в който вие искате да направите промени, може би водени наистина от добри мисли, но аз мисля, че вие също там не сте вникнали в същността на въпроса. Какво касае този член? Този член касае най-вече марки общини, населени места, които са в близост до горски масиви. Ще ви дам пример с град Велинград. Принципът там е следният. Хората, домакинствата подават заявка, от която получават т.нар. разрешение от горското стопанство за добив със собствени средства на дърва за огрев. По този начин хората получават възможността не само да прочистят гората и да извършат санитарна сеч, която за съжаление е напълно изоставена, да ви го кажа, нещо повече – имат възможност да добият дървата на една много по-ниска цена, тъй като влагат собствен труд. Вие всъщност лишавате хората от тази възможност, тъй като това не се регулира от кметовете. Кметовете отдавна са спрели да се занимават с тази дейност поради една проста причина, че цялата сеч, която се разрешава да се сече за добив на дърва е свързана с плановете на самите горски стопанства.
Тук обаче искам да отворя една скоба и въпросът ми е към колегите от Министерството на земеделието и храните как контролирате обаче вие този момент, който касае едни промишлени количества дърва за огрев да се получават по тази линия? Там вече кметовете имат заслугата и се добиват чрез тях дървените въглища. Защото там аз наблюдавам липсата на всякакъв контрол, а кметовете се заиграват в едни корпоративни интереси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Доколкото знам в закона има ограничение до 10 кубически метра. Това, което казвате Вие е, че става въпрос за държавните горски стопанства. Когато става въпрос за общинска собственост редът е по-различен.
Заповядайте, колеги.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Мога да кажа, че количеството, което се дава от държавните гори за 2013-2014 година е било 6 пространствени кубически метра на домакинство. Въпросът е имаме ли констатирани такива случаи? Да, за съжаление имаме констатирани такива случаи, те са единични, в които лицето, на чието е издадено разрешителното не знае, че е добило дървата. Имаме такива случаи, тези случаи съответно са дадени на прокуратурата. Мога да кажа, че са единични случаи, не е обща практика за страната. Списъците, които правят кметовете на общини е потвърждение за това, че лицето е с постоянен адрес в населеното място, тъй като нашите колеги – директорите на горски стопанства нямат информация за лицата, които постоянно живеят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Вносителите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не приемам това, че не сме започнати, не сме в духа, ние имаме наши мотиви, наши идеи за нашите предложения.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров не оспорва правото ви да внасяте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Казвам, защото оставаме с впечатление за некомпетентност, а пък хората, които са правили предложението за изменението в законопроекта са професори, така че не може да се обвинят в некомпетентност. Светла Бъчварова имам предвид, като казвам професор.
За чл. 111 ние с мотивите, които предлагаме е да елиминираме точно това – политическото влияние на кметовете на малките населени места върху хората по този начин. Това е било един механизъм, било за влияние особено преди изборите на кого да дадем дърва и на кого да не дадем. Ако е от нашата политическа сила – даваме, ако не – не ги даваме.
Така че това е била идеята на чл. 111 и нищо друго. Пределно наясно сме, че те нямат нищо общо с енергийните помощи. Пределно наясно сме, че те са на пазарни цени, включително и хората, които получават енергийни помощи купуват енергийните ресурси на пазарни цени. Така че това са ни били мотивите и да – може би ще се изкарат много мотиви „против“, аз казвам нашите какви са, за да бъде предложена промяната с § 4 в този законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Гората, като територия на политическо противопоставяне, горе-долу така се оформи дискусията. Нещо, което по правилата на политиката трябва да го изключим по моему.
Що се отнася до действията на общинските кметове малко резерва имам към това, което казвате, защото кандидат кметът или самият кмет, който е кмет е заинтересован от това всички жители на общината да бъдат равнопоставени пред правото на ползването на тази дървесина. И ако той си позволи нарушение на тези правила ми се струва, че ще бъде санкциониран по най-естествения начин – по време на избори за местна власт.
БЮНЯМИН ХАСАН: Мотивът, че кметовете ще злоупотребят може веднага да срещне насрещния мотиви, че пък социално подпомагане е и хората, които работят там, като експерти могат да направят същото, което също съм го чувал много през годините. Мога да ви кажа, че конкретно в малките общини, където тези проблеми понякога възникват по-скоро това, което аз казвам по преценка за необходимостите, се случва в службите по социално подпомагане и упрекът на хората е точно и оплакванията са точно от това, а не от кметовете. Мога да ви го потвърдя съвсем сигурно. Така че това е единият мотив.
Другото е, че съобразно разпоредбите на новия Закон за горите общините вече имат и задължения и опит в тази дейност и аз мисля, че прехвърлянето на тази дейност към „Социално подпомагане“ не е добър ход и добро решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. С уговорката, че поне докато аз съм бил в Министерство на труда и социалната политика не съм допускал противопоставяне на такъв признак и мисля, че не е допустимо, за който и да е министър и която и да е структура.
Други мнения, колеги? Имате думата за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин Гьоков, не искам по никакъв начин да Ви засегна, че сте некомпетентни, незнаещи или не можещи, далеч съм от тази мисъл. Това е като реплика, която Ви правя.
Все пак искам да ви обърна внимание, че има общини, каквато е например Община Малко Търново, на която по някакви странни й беше отнета общинската гора, а тя практически съществува благодарение на общинската гора. И това, което правите в момента е точно един път, който да доведе до отнемане и на други общински гори именно на малки общини. Така че тук няма никаква социална функция, по никакъв начин Министерство на труда и социалната политика няма как да се набърка в тази цялата история, която я предлагате. Нещо повече – както ви казах, все пак аз имам 15-годишен практически опит в дърводобива и дървопреработването, включително и съм осигурявал доста работни места именно от тази дейност и ви го казвам от чисто практически опит какво ще се случи от тези неща, които предлагате.
Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, ще отговорите ли?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Изпаднахме в един спор по текстовете тук, който въобще не касае нашата комисия и можем да си говорим с господин Байрактаров относно това кое, какво засяга в целия закон, но аз мисля, че е предмета на разговор в тази комисия и единствено §, който касае като предложение Социалната комисия.
Иначе имам какво да кажа и на колегите от министерството и на другите колеги, но мисля, че не е дебатът в тази комисия за Закона за горите. И ако го нямаше този § 4 от предложението този закон въобще нямаше да попадне в Комисията по труда, социалната и демографска политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И това е така.
Колеги, други мнения, изказвания? Не виждам.
Вносителите? Нямат.
Колегите от двете министерства нямат.
Желания за изказване? Няма.
Обявявам дискусията за приключила.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Който е съгласен този законопроект да бъде подкрепен на първо гласуване, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 3; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – 11.
Законопроектът не се приема.
Благодаря ви, колеги, от двете министерства.
2. Точка „Разни“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожа Тодорова има предложение.
Заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Не е предложение, една покана за едно събитие, което касае по-скоро моята научна дейност, но има отношение към комисията, затова реших да се обърна към вас.
На 10 февруари по моя покана в България пристига Джеръми Глен, който е един от създателите на Проекта на хилядолетието към ООН, цели на хилядолетието. Това беше дирекция в ООН, по-късно стана неправителствена организация, тъй като за съжаление целите на хилядолетието не се реализираха. Сега „Милениум проджект“ работи като неправителствена организация, тя е непартийна, неправителствена. Той ще представи своята книга „Човешкото бъдеще – хоризонти на развитие“. В нея се говори за тероризма, човешки права и демокрация, бъдещето на храните, климатичните промени. По моя молба ще изнесе една лекция „Технологичната промяна и бъдещето на професиите“. Знам, че в нашия контекст това звучи доста абстрактно, тъй като ние се занимаваме с доста по-тежки проблеми, които имаме в България, но така или иначе това са глобални трендове, които няма как да ни заобиколят и мисля, че ще бъде интересно.
Първоначалната ми идея и той искаше да говори за неравенство в доходите, което за четвърта година поред в Америка се представя като най-сериозния проблем, но след това реши да коригира събитието.
На 10 февруари от 18.00 часа в Камерна зала „България“. Аз допълнително ще изпратя покана към всички, просто исках лично да се обърна.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.30 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
