Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
04/03/2015
П Р О Т ОК О Л
№ 10
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
4 март 2015 година
На 4 март 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
2. Разни
(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
***
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневния ред.
От вносителите кой ще представи проекта?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите да внеса този законопроект са че предлаганите мерки в него са насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия, дейности и задължения, което ние смятаме, че ще облекчи условията за стопанска дейност главно на микропредприятията и на малките фирми. В същото време очакваме, че това ще намали и корупционния натиск върху бизнеса.
Мога да кажа също, че това е част от нашата инициатива за намаляване на административната тежест от законодателството за бизнеса и за гражданите в България. През предходния мандат правителството на Пламен Орешарски тръгна напред с редица законодателни инициативи, които свалиха до ноември 2013 година около 112 такива режима, които облекчават бизнеса.
Общо взето нашите усилия са насочени в тази посока. Конкретно какво предлагаме ние с този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Без да цитирам кой член е, само ще казвам какви са последствията от промените. Първо, увеличава се от три на седем дни срокът за изплащане на уведомления към Националната агенция за приходите за всеки сключен договор. Отпада задължението за съставяне на графици за ползване на отпуските, като неработещ текст. Следващо, отпада изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия за труд. Възстановяваме правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин се постига равнопоставеност на работещи по трудово и служебно правоотношение. Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони.
Още малко по тази инициатива за възстановяване на чл. 328, ал. 1, т. 10. Всички приемни, които правим аз и колегите в страната от всеки десет човека девет поне повдигат въпроса за безработицата. От тези девет повдигат въпроса за работещите пенсионери, които смятат, че по този начин се заемат места за млади хора, които тепърва ще започват кариера. Още много мотиви могат да се кажат в тази посока.
Следващото, което се предлага е да отпадне изискването за съгласие на Главна инспекция по труда при дисциплинарно уволнение на трудоустроени, служители в отпуск, синдикалисти, майки с деца до три години, да отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удължено работно време, за предварително съгласуване със синдикатите и временно установяване на непълно работно време за период до три месеца, за създаване на правилник на вътрешния ред. Като че ли с това се изчерпват предложенията в предлагания от нас законопроект.
В мотивите сме записали, че законопроектът няма да има отрицателни финансови последици върху фиска. Очаква се повишаване на ефективността на бизнеса предвид облекчаване на регулациите. Наясно сме също, че може би това не са най-съвършените текстове, които предлагаме като промени и ние сме забелязали, че на някои места трябват някои допълнения между първо и второ четене. Отворени сме към дискусия, от дискусията се намира най-доброто решение, но в момента предлаганите от нас промени за различните смятаме, че ще доведат до по-добро състояние отколкото е в момента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, имаме достатъчно като брой и като съдържание становища по предложения законопроект. Имаме становище и от работните групи на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вероятно сте се запознали с всички становища. Тук виждам представители на Министерство на труда и социалната политика – господин Гълъб Донев, госпожа Калина Петкова, Смела Нинева, виждам представители на работодателите – Румяна Георгиева – представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и господин Ивелин Желязков – представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Господин Олег Чулев е тук. Не виждам представители на КНСБ. Те имат становище, което е представено.
Заповядайте, господин Байрактаров за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, тъй като след малко трябва да вляза в друга комисия, моля моят глас да бъде зачетен като глас в подкрепа на законопроекта на колегите от БСП. Иначе казано – гласувам „За“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз трябва да съм в другата комисия, но това е положението.
Господин Донев, Вие ли ще представите становището на Министерство на труда и социалната политика.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, със законопроекта се предлагат мерки, насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия и задължения, което ще облекчи условията на стопанска дейност главно на микро- и малките предприятия. В тази връзка са направени конкретни предложения за отпадане на задължения за микро- и малки предприятия за предварително писмено уведомяваме на Инспекцията по труда за удължаване на работното време – чл. 136а за предварително съгласуване с представители на синдикалните организации на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда при установяване на период до 3 месеца в една календарна година за непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време – чл. 138а за издаване на правилник за вътрешния трудов ред – чл. 181. Законопроектът също така предвижда да отпадне изискването работодателят да разработи и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено вече със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Предлага се също така да отпадне задължението за съставяне на график за ползване на отпуските, като неработещ текст. В тази връзка се предлага и отмяната на § 3 от Преходните разпоредби на Кодекса на труда. Освен това законопроектът предвижда и отпадане на закрилата при уволнение за случаите на дисциплинарно уволнение.
Със законопроекта са направени предложения за изменения и допълнения на увеличаване на от 3 на 7 дни срокът за изпращане на уведомлението до Националната агенция за приходите за сключване и изменение на трудовия договор, възстановяване правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с цел равнопоставеност на работещите по трудово и служебно правоотношение.
Министерство на труда и социалната политика подкрепя направените предложения за увеличаване от 3 на 7 дни срока за изпращане на уведомление до Националната агенция за приходите за сключване и изменение на трудовия договор, отмяна на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, възстановяване на правото (става въпрос само като член от Кодекса на труда – 277), възстановяване на правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпадане на закрилата при уволнение в случаите на дисциплинарно уволнение.
Подкрепяме също така направеното предложение за отпадане на задължението за съставяне на графици за ползване на платен годишен отпуск със следните бележки.
С направеното предложение за отмяна на т. 3 от ал. 7 на чл. 173 от Кодекса на труда остава неуреден въпросът какво става със случаите, когато работникът или служителят не е поискал ползването на платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Също така трябва да бъдат уредени случаите, когато не е ползвал платения си годишен отпуск и задълженията на работодателя за гарантиране на ползването му през следващата календарна година, освен в случаите, когато ползването му е отложено по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. Разпоредбите на чл. 136а и на чл. 138а от Кодекса на труда са разпоредби, създаващи законови задължения, които гарантират правата на работниците и служителите и техни синдикални организации и представители. Предложението така, както е направено на практика означава, че някои трудови права не са относими за работещите в микро- и малките предприятия, а само за тези големите предприятия. Липсват и предложения от страна на вносителите за текстове, които евентуално биха предвидили допълнителна гаранция за правата и законните интереси на работниците в тези предприятия. Необходимо е да се гарантира, че няма да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с работещите в големите предприятия. Поради тези причини не подкрепяме тези предложения.
Относно правилника за вътрешния трудов ред по принцип подкрепяме предложението, като предлагаме то да се отнася до всички предприятия, а не само по отношение на микро- и малките предприятия.
Не подкрепяме и предложението за отмяна на § 3з от Преходните разпоредби, тъй като считаме, че след като срокът на действието му е изтекъл – 31 март 2011 година той е неприложим след тази дата, поради което не е необходима и отмяната му.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Донев.
Колеги от работодателските организации.
Господин Олег Чулев, заповядайте да представите вашето становище.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна с това, че КТ „Подкрепа“ категорично възразява срещу предложените законодателни промени. Анализът на всяко от предложенията, което е направено в този проектозакон ни кара да мислим, че тези текстове обслужват интереси, а удовлетворяването на тези интереси ще засегне основни права на работниците и служителите. Ако си направим труда да направим дори най-елементарна оценка за въздействието на предложените промени ще изведем като непосредствен резултат ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права, като можем да предвидим като очаквано въздействие една закономерна реакция от тяхната страна, както и съответната синдикална реакция, което смятаме, че би застрашило социалния мир в страната и ако това е една от целите на предложените промени в Кодекса на труда тя ще бъде постигната.
Да тръгнем текст по текст. В чл. 62 думата „тридневен“ се заменя със „седемдневен“, накратко ще кажа, че за периода, през който се прилагаше тази разпоредба и до сега тя доказа своята ефективност. Резултатът е драстичното намаляване на констатациите за работещи без трудов договор лица. Това е потвърдено от проверките на Инспекцията по труда. Няма индикации, че замяната на тридневния със седемдневен срок ще облекчи съществено дейността на бизнеса, защото с въвеждането на електронните услуги, включително изпращане на уведомлението по електронен път чрез интернет, което е възможно и сега усилията и средствата за изпълнение на тридневната процедура са сведени до минимум.
Относно чл. 173 – премахване на изискването за съставяне на график за отпуските смятаме, че ние сме против тези изменения, защото отпадането на изискването за планиране на отпуските е свързано с правото на работника на платен годишен отпуск, което се погасява след изтичане на три години от края на годината. Сегашният график и съставянето на график внася яснота и предвидимост в упражняването на това право. От друга страна създава законови гаранции за реално упражняване правото на отпуск и недопускане на възможности за нерегламентирано и неправомерно отнемане на възможностите за неговото ползване в рамките на установения давностен срок.
Член 277 се предлага да бъде отменен. Тоест, да се отмени задължението на работодател да разработи и утвърди правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието и да ги обяви по подходящ начин на работните места. Ние не виждаме нито един адекватен аргумент за премахване на това задължение. Вносителите се опират на това, че задължението било уредено в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/, който не съдържа идентично задължение за работодателя, поради което считаме аргументацията за неоснователна. Внесеното предложение е опит за отстъпване от всякаква социална отговорност и неглежиране на утвърдените трудови стандарти. Безспорно за нас е задължението на работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, а първата стъпка, необходима към изпълнението на това задължение е разработване и утвърждаване на правилата по чл. 277 и довеждането им до знанието на работниците и служителите. В контекста на европейските ни, поети от нас задължения социално-отговорната икономика е въздигната във фундамент за обществено развитие поради което ние не приемаме премахването на това задължение.
Член 328 за придобиване на правото на пенсия. Предлага се възстановяване на отпадналата през 2012 година възможност работодателят да прекратява едностранно с предизвестие трудовото правоотношение на основание единствено придобитото право на пенсия. Вносителите се мотивират с желанието си да равнопоставят работещи по трудово и служебно правоотношение, като посочват, че Законът за Министерството на вътрешните работи и Закона за въоръжените сили също предвиждат пределна възраст. Тези два закона се явяват специални закони спрямо Кодекса на труда и Закона за държавния служител, те уреждат други обществени отношения и както и сега се дава възможност по искане на служителя такова освобождаване може да стане. Опираме се при нашите възражения на задълбочаващата се демографска криза при отчитане на проблемите на осигурителната система на страната. Ние смятаме, че приемането на това предложение може да има сериозни отрицателни последици за фиска, въпреки че в мотивите е казано, че няма да има никакви, анализ не е направен в частност относително към системите на здравно и обществено осигуряване. Освен това предложението влиза в конфликт с приетата и утвърдена национална стратегия, която предвижда активен трудов живот и активно стареене на възрастните хора.
Член 333. Предлага се да отпаднат едни думи. Това е предлагане на отпадане на предварителната закрила в случаите на дисциплинарно уволнение на работника и служителя. Тази закрила е въведена и има приложение спрямо най-уязвимите групи работници и служители, майки на деца до 3-годишна възраст, трудоустроени работници и служители, лица, страдащи от определено заболяване и т. н. Тя има не само социална, тя има и морално значение. Прекратяването на трудовите правоотношения с представители на тези уязвими групи и сега не е невъзможно и не е забранено, то е предпоставено единствено от предварителното разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Смятаме, че законодателят напълно оправдано е предвидил гаранция срещу опитите за злоупотреба с работодателската власт спрямо тези уязвими социално застрашени групи.
За Допълнителните разпоредби – в § 6 се предлага приложимост към трудовите отношение в микропредприятията. Работникът и служителят от една страна и работодателят от друга страна са страни по трудово правоотношение, чийто обем не може да се поставя в зависимост от размерите на предприятието. Те са универсални тези трудови отношения. Понятията микропредприятие или малко предприятие, ако ги разгледаме, по данни от статистиката, включително от организации на самите микро- и малки предприятия над 90 % от търговско-правните субекти в България попадат в тази категория, а заетите в тях работници и служители далеч превишават 50 % от всички нейни работници. Всяко изключване на тези субекти от приложното поле на Кодекса на труда е от огромна обществена значимост и с много сериозни като обхват последици. Конкретно предложените текстове касаят фундаменталното право на работниците и служителите, именно правото на регламентирано работно време. На практика се предлага дерогиране на установените правила за регламентиране на пределите и разпределението на работното време, което като резултат би дало безконтролно, безпределно незачитане на основни принципи на трудовото право. Това би означавало и нарушение на утвърдени европейски и световни трудови стандарти. В тази сфера можем да цитираме Международното организация на труда.
По отношение на Правилника за вътрешния трудов ред той датира в българския правен мир от 1936 година. В тази далечна година в Закона за трудовия договор наредбата се регламентира като акт на работодателя, с който се създава специален трудов ред. Трябва да погледнем така, че той има особено място при регламентирането и изпълнението на конкретни права и задължения по трудовото правоотношение и оттам произтичат правни последици за работника. Например, при изпълнение на работа, за която са се уговорили работниците и служителите са длъжни да спазват вътрешните правила, приети в предприятието и да не пречат на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения и т.н. можем да цитираме. Това е задължение на работодателя и ние настояваме то да остане.
За § 7, с който се отменя на § 3з, тук сме на същото мнение, както и Министерство на труда и социалната политика.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Чулев.
Румяна Георгиева – КРИБ.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя като цяло внесения законопроект. Имаме надлежно представено становище по всеки един от параграфите, затова няма да влизам в дълбочина във всяка една от позицията ни.
Нашето виждане за увеличаване срока за подаване на уведомлението за сключването на трудов договор от 3 на 7 дни е приемливо. Подкрепяме това предложение, тъй като по този начин ще се унифицират и сроковете и не мислим, че срокът ще създаде нестабилност в трудовото правоотношение ако се премине от 3 на 7 дни.
Относно § 2 или отмяната на графика за отпуски считаме, че правно е необоснована е разпоредбата за графика да има императивен характер и съответно неспазването й да води до санкции или административна тежест за работодателя. Считаме, че графикът трябва да бъде право на работодателя, а не задължение и би могло да се обмисли детайлизирането на тази правна възможност, включително гъвкавост при промяна на графика.
По отношение на § 3 или отмяна на чл. 277 от Кодекса на труда считаме, че Кодексът на труда съдържа общата уредба на трудовите отношения, а Законът за безопасни условия на труд /ЗБУТ/ е специалният закон. Не можем да приемем мотивите за отмяна на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/. Този закон въвежда общи принципи за превенция на професионалните рискове и защита на безопасността на здравето, отстраняване на рискове и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост, информиране, консултиране, обучение на персонала и пр. От тази гледна точка тогава можем да помислим и за цяло отпадане на цяла глава 13 от Кодекса на труда, където са регламентирани ЗБУТ. Затова считам, че за нас не е толкова приемливо.
Относно чл. 328, ал. 1, т. 10 ние настояваме правото за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст да се възстанови. Тоест, напълно подкрепяме така предложеното от народните представители възстановяване на тази точка 10. Подобна възможност съществува в други законодателства, така че не виждам основания да отпадне. Направили сме редакционна бележка, която е част от нашето предложение, тоест – да е „при придобито“, а не „при придобиване“, имайки предвид момента.
Относно отмяната на § 3 - уволнението на някои категории лица това за нас е безспорно облекчение на работодателите, но според нас задължително трябва да се съобразят някои обстоятелства, тъй като в демократичните правни системи отнемането наведнъж дадени права се определя като недемократично. Предложеният текст според нас е дискриминационен и отмяната на закрилата в случаите на дисциплинарно уволнение, особено за майки с деца до 3-годишна възраст смятаме, че ще наруши поети от държавата международни правни актове, като например Конвенция № 183 на Международната организация на труда. Считаме, че би могло да се предвиди задължение за органите да Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да мотивират отказите си и те да подлежат на съдебен контрол или пък срокът да бъде достатъчно кратък, така че да може да се облекчи.
Относно § 6 – удължаването на работното време, въвеждането на непълно работно време и Правилника за вътрешния трудов ред ние сме изразили нашето виждане и смятаме, че начина, по който е направено предложението създава само привидно облекчение за микро- и макропредприятията. Отпадането на текста всъщност лишава тези предприятия от възможността за удължаването на работното време и въвеждане на непълно работно време. Тези предложения вместо да облекчат въвеждането на непълно или удължено време в микро- и макропредприятията могат да доведат до обратен ефект по линията на тяхното нееднозначно тълкуване. Затова считаме, че трябва да се предвиди и една норма, която да даде възможност и да не ограничава правата на работниците.
Наред с това, извън предложения текст считаме, че трябва да се помисли и за една промяна в чл. 22, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с това, че вече за да се пенсионира лицето не трябва да бъде освобождавано. Смятаме, че този срок, който го има при 10 години трудов стаж при работодателя и съответно обезщетението от 2-месечна или 6-месечна работната заплата считаме, че трябва да се помисли в посока, че когато лицето придобие право на пенсия от този момент нататък това да е момента, в който да се зачита какъв е стажа, който е натрупал и който дава основание за тези права, тъй като може да се получи 8 години и 5 месеца и да остане и всъщност допълнително да бъде. Считаме, че такава трябва да бъде една логика и една промяна в тази посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Господин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин председател.
Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично подкрепя предложения проект, като цялост, още повече, че някои от нормите и ние сме ги предлагали във времето. Това, което искам да кажа по-конкретно и единствено, е нормата на § 6. Там трябва да се подходи малко по-прецизно по наше виждане, тъй като във вида, в който се предлага е възможно тълкуване, че видите ли малките и микро предприятията въобще не могат да се ползват от възможността да прилагат удължено работно време или непълно работно време. По тази причина това предложение според нас би трябвало да се прецизира по отношение на чл. 136а и чл. 138а в частта им относно предварителното уведомяване и относно консултациите по тези два текста, че само относно тези норми не се прилага, а в другите се прилага по общия ред. Те дори са и неприложими във вида, в който са сега. При 348 хиляди малки и микро предприятия с под двама заети средно, извинявайте, с кой точно ще се прави консултация?! Това е норма, която и в момента не може да работи.
Не така стои въпроса по отношение на чл. 181, там трябва да си се запази във вида, в който е предложено.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Желязков.
Не виждам други представители на партньорски организации, които да представят техни становища.
Преминаваме към мненията и становищата на народните представители.
Колеги, имате думата.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, социални партньори, колеги, гости, с някои от предложенията ние от парламентарната група сме съгласни, с други не сме, затова за всяко едно предложение ще кажа какво е нашето мнение и становище.
По отношение на увеличаване на срока от 3 на 7 дни за уведомяване на Националната агенция за приходите за сключени трудови договори смятам, че мотивите, които са изложили вносителите за облекчаване условията за стопанска дейност на малките предприятия са неоснователни. Увеличаването на един такъв срок от 3 до 7 дни ще създаде правна несигурност в работника и ще намали гаранцията, че този работник през тези дни ще постъпи на работа. Тук от синдикатите изтъкнаха становище, че именно налагането на тази практика за тези 3 дни за уведомяване на Националната агенция по приходите за сключен трудов договор драстично е намалила случаите на работа без трудов договор. Защо трябва да отменяме и да променяме нещо, което е работещо и върши работа?
По отношение на второто предложение за отмяна на ал. 1 и ал. 3 в чл. 173 ние сме категорично против. Става въпрос за премахване на графика. Знаете колко горещи дебати имаше преди 3 години, когато този текст се въведе. За тези 3 години се създаде практика и във всички предприятия, във всички администрации този график гарантира правото на отпуск на работниците и служителите. Също така по този начин съставянето на един график предварително внася яснота и предвидимост, както за работодателя, така и за работника. Така че не считаме, че това ще доведе до някакви ползи. Напротив – ако се премахнат графиците ние няма да гарантираме в пълен обем правото на отпуск на работника и служителя и голяма част от работодателите могат да злоупотребят с това право. Именно затова преди 3 години ние въведохме тази норма в Кодекса на труда.
По отношение отмяната на чл. 277 в Кодекса на труда никъде в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/ не е разгледан този въпрос за задължението на работодателя да разработва, утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Член 277 от Кодекса на труда не намира аналог в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/.
По отношение предложението по § 4 ние сме съгласни с това предложение. С тази промяна ще се внесе равнопоставеност между служителите по трудово и служебно правоотношение поради факта, че към момента държавните служители нямат този вид защита.
По отношение на промените на отмяна на разпоредбите на чл. 136а и чл. 138 от Кодекса на труда за микро и за малките предприятия, тоест – правилата, които са въведени в Кодекса на труда с тези членове са по отношение на нормите за удължаване на работно време и на непълно работно време да не важат за работа в микро и малки предприятия, а само за тези в големите предприятия ние категорично сме против. Това автоматично означава, че тези работници и служители, които работят в малките предприятия няма да имат нужната правна защита и ще бъдат поставени в едни по-неблагоприятни условия в сравнение с тези, които работят в големите предприятия и премахването на тези текстове ще предизвика и също така дискриминационен елемент за тези, които работят в малки и средни предприятия. Практиката показва, че от нормите на чл. 138 и 136а не се възползват само работници и служители, които работят в големи предприятия, те се ползват и от работодателите, които имат малки фирми.
Последно. По отношение на предложението за отпадане на чл. 181 от Кодекса на труда именно премахването на правилата за вътрешния ред ние сме категорично против, защото с този правилник за вътрешния ред се уреждат редица права, на които имат право и се гарантират на работниците и служителите, свързани с храненето, с работното време, с облеклото. Така че смятам, че премахването на тази разпоредба ще бъде в ущърб на работника и служителя, все пак ние отнемаме неговата защита.
Като цяло, ние от парламентарната група, тъй някои от предложенията ще ги подкрепим, други няма, ние ще подкрепим законопроекта, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
Реплики? Не виждам. Други мнения, колеги.
Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, „Реформаторският блок“ ще подкрепи предложения законопроект, дори сме приятно изненадани, че той идва по-скоро от ляво, а мерките, които са предложение са присъщи по-скоро за една по-дясна политика. Така че приятно съм изненадан. Разбира се ние ще имаме бележки между първо и второ четене. Колегите и от Министерство на труда и социалната политика споменаха за някои неуредени въпроси. Съгласни сме с това, което казаха колегите от ГЕРБ, че има някои текстове, които трябва да се прецизират. Ние ще предложим такива промени, но ще подкрепим законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики към изказването на господин Танев? Не виждам.
Други мнения, колеги.
Госпожа Нинова
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин председател.
Господин заместник-министър, колеги и партньори, вземам повод от изказването на колегата да кажа, че ние знаем, че социална и лява политика не може да се прави без да има развита икономика. Затова и предлагаме тези промени в подкрепа на микро и малките предприятия, за да гарантираме една по-спокойна бизнес среда и по-добра. Вярваме, че това е стимул за развитие на бизнеса, оттам разбира се и последствията за социална и лява политика.
Благодаря ви за подкрепата, тези, които я изразихте. Ние сме водеща комисия, но бих искала да ви информирам, че в Икономическа комисия имаме пълно единодушие на всички политически партии при гласуването с уговорка, че вие ще внесете ваши предложения, които да усъвършенстват текстовете, а ние някои от текстовете евентуално да поправим или да оттеглим, така че да се получи един разумен общ законопроект, който да бъде в две посоки – първо, облекчаване на бизнес средата, второ – това в никакъв случай да не става за сметка отнемане на права на трудещи се хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Нинова.
Реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По-скоро не е реплика, а едно предложение, след като гласуваме законопроекта, ако можем да се обединим около него да удължим срока между първо и второ четене, за да можем да направим едни действително консенсусни и смислени предложения, които да бъдат в подкрепа не само на работодателите, но и на работниците и служителите да защитим правата им.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Мисля, че това предложение е разумно, аз ще го допълня, ако няма други изказвания с още нещо.
Колеги, понеже искам да повторя това, с което започнах – това е една от вечните теми, всички тези въпроси са част от вечните теми на трудовото законодателство, много пъти са поставяни тези въпроси, но никога не се е стигало до някакво решение, тъй като позициите на работодателите и на синдикалните организации са коренно противоположни по тези въпроси. Затова част от моето предложение е свързано точно с решаването на този въпрос. Нека по този проект да се произнесе и голямото Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Тоест, колегите – вносители да не бързат да го внасят, защото нищо бързо не виждам след като толкова години не са решавани тези въпроси. Да може в рамките на един задълбочен диалог в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тук в комисията, в пленарна зала да стигнем до някакво решение, защото сега ако тръгна по всички точки мога да ви кажа аргументи „за“ и аргументи „против“. Ето например по отношение на тези прословути 7 дни. За какво са тези 7 дни, за да има симетрия между дните, в които работодателят подава уведомление до Националната агенция за приходите при прекратяване на трудовото правоотношение, за това ли? Всички експерт-счетоводители към фирмите, дори към малките фирми имат електронни подписи и може за нула време да се справят с този въпрос без всякакви проблеми.
Освен това, колеги, когато предлагаме да се удължи този срок какво печели работодателят, какво губи работникът? Работникът губи, тъй като има две условия, за да може да стартира неговия трудов и осигурителен стаж. Едното условие е да има сключен трудов договор, а второ условие е да има писмено уведомление от Националната агенция за приходите, чак тогава стартира неговия трудов стаж, ако това се случи на шестия ден – това, което каза и госпожа Ангелова. Ето я неформалната икономика. Вярно е, че той няма право да започне работа без да ги има тези два документа.
По отношение за графика за отпуските, там има също два много сериозни въпроса. Единият въпрос е, който каза и господин Чулев – да се гарантира конституционното право на българските граждани, на българските работници и служители да ползват този отпуск, който е предвиден в съответния закон, има го и в становището на КНСБ. За да се случи това трябва да има някаква предвидимост.
Друго. Ако обаче не разгледаме в нейната цялост тази история с графика за отпуските рискуваме да стигнем до онази ситуация пред 2012 година с натрупването на неползвания платен годишен отпуск. Тоест, тази дискусия има и една и друга страна. Тоест, трябва отново да се види дали трябва да се премахне изобщо с всичките условности от една страна на гарантиране на правото на отпуска и от друга страна на невъзможността да се трупат отпуски.
По отношение на малките и микро предприятия, колеги, трябва да внимаваме много. Аз не смятам, че тук има дискриминация, но трудовото законодателство е трудово законодателство и нищо друго. То не може да бъде различно за малко, голямо предприятие. Откъде накъде този, който работи в малко предприятие ще има различни права от този, който работи в голямо. Много са въпросите, казвам го. Ние също ще гласуваме, не защото всички гласуват „за“, а за да се стигне до дискусия по тези въпроси. Защото загърбваме ги и всяко правителство, включително и наше, тъй като има полярни отношения и разбиране по тези въпроси между работодатели и синдикати и в един момент Народното събрание трябва да се превърне в арбитър. Не, колеги, вие ще го решите в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ние ще потвърдим това, което е разумно и за работодателите и за работниците и служителите. Другото е повтаряне на досегашни грешки.
Благодаря за търпението, с което ме изслушахте.
Други мнения? Не виждам.
Прекратявам дискусията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието с всички уговорки, около които се обединяват членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Благодаря ви, колеги.
Благодаря и за участието на нашите гости.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.50 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
№ 10
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
4 март 2015 година
На 4 март 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
2. Разни
(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
***
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред за днешното заседание е както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневния ред.
От вносителите кой ще представи проекта?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите да внеса този законопроект са че предлаганите мерки в него са насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия, дейности и задължения, което ние смятаме, че ще облекчи условията за стопанска дейност главно на микропредприятията и на малките фирми. В същото време очакваме, че това ще намали и корупционния натиск върху бизнеса.
Мога да кажа също, че това е част от нашата инициатива за намаляване на административната тежест от законодателството за бизнеса и за гражданите в България. През предходния мандат правителството на Пламен Орешарски тръгна напред с редица законодателни инициативи, които свалиха до ноември 2013 година около 112 такива режима, които облекчават бизнеса.
Общо взето нашите усилия са насочени в тази посока. Конкретно какво предлагаме ние с този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Без да цитирам кой член е, само ще казвам какви са последствията от промените. Първо, увеличава се от три на седем дни срокът за изплащане на уведомления към Националната агенция за приходите за всеки сключен договор. Отпада задължението за съставяне на графици за ползване на отпуските, като неработещ текст. Следващо, отпада изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия за труд. Възстановяваме правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По този начин се постига равнопоставеност на работещи по трудово и служебно правоотношение. Законът за Министерството на вътрешните работи и Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България също предвиждат пределна възраст за служещите по тези закони.
Още малко по тази инициатива за възстановяване на чл. 328, ал. 1, т. 10. Всички приемни, които правим аз и колегите в страната от всеки десет човека девет поне повдигат въпроса за безработицата. От тези девет повдигат въпроса за работещите пенсионери, които смятат, че по този начин се заемат места за млади хора, които тепърва ще започват кариера. Още много мотиви могат да се кажат в тази посока.
Следващото, което се предлага е да отпадне изискването за съгласие на Главна инспекция по труда при дисциплинарно уволнение на трудоустроени, служители в отпуск, синдикалисти, майки с деца до три години, да отпадне задължението на микропредприятията и малките фирми за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удължено работно време, за предварително съгласуване със синдикатите и временно установяване на непълно работно време за период до три месеца, за създаване на правилник на вътрешния ред. Като че ли с това се изчерпват предложенията в предлагания от нас законопроект.
В мотивите сме записали, че законопроектът няма да има отрицателни финансови последици върху фиска. Очаква се повишаване на ефективността на бизнеса предвид облекчаване на регулациите. Наясно сме също, че може би това не са най-съвършените текстове, които предлагаме като промени и ние сме забелязали, че на някои места трябват някои допълнения между първо и второ четене. Отворени сме към дискусия, от дискусията се намира най-доброто решение, но в момента предлаганите от нас промени за различните смятаме, че ще доведат до по-добро състояние отколкото е в момента.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Колеги, имаме достатъчно като брой и като съдържание становища по предложения законопроект. Имаме становище и от работните групи на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вероятно сте се запознали с всички становища. Тук виждам представители на Министерство на труда и социалната политика – господин Гълъб Донев, госпожа Калина Петкова, Смела Нинева, виждам представители на работодателите – Румяна Георгиева – представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и господин Ивелин Желязков – представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Господин Олег Чулев е тук. Не виждам представители на КНСБ. Те имат становище, което е представено.
Заповядайте, господин Байрактаров за процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Господин председател, тъй като след малко трябва да вляза в друга комисия, моля моят глас да бъде зачетен като глас в подкрепа на законопроекта на колегите от БСП. Иначе казано – гласувам „За“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз трябва да съм в другата комисия, но това е положението.
Господин Донев, Вие ли ще представите становището на Министерство на труда и социалната политика.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, със законопроекта се предлагат мерки, насочени срещу задължителното изпълнение на определени действия и задължения, което ще облекчи условията на стопанска дейност главно на микро- и малките предприятия. В тази връзка са направени конкретни предложения за отпадане на задължения за микро- и малки предприятия за предварително писмено уведомяваме на Инспекцията по труда за удължаване на работното време – чл. 136а за предварително съгласуване с представители на синдикалните организации на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда при установяване на период до 3 месеца в една календарна година за непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време – чл. 138а за издаване на правилник за вътрешния трудов ред – чл. 181. Законопроектът също така предвижда да отпадне изискването работодателят да разработи и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено вече със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Предлага се също така да отпадне задължението за съставяне на график за ползване на отпуските, като неработещ текст. В тази връзка се предлага и отмяната на § 3 от Преходните разпоредби на Кодекса на труда. Освен това законопроектът предвижда и отпадане на закрилата при уволнение за случаите на дисциплинарно уволнение.
Със законопроекта са направени предложения за изменения и допълнения на увеличаване на от 3 на 7 дни срокът за изпращане на уведомлението до Националната агенция за приходите за сключване и изменение на трудовия договор, възстановяване правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с цел равнопоставеност на работещите по трудово и служебно правоотношение.
Министерство на труда и социалната политика подкрепя направените предложения за увеличаване от 3 на 7 дни срока за изпращане на уведомление до Националната агенция за приходите за сключване и изменение на трудовия договор, отмяна на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, възстановяване на правото (става въпрос само като член от Кодекса на труда – 277), възстановяване на правото на работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпадане на закрилата при уволнение в случаите на дисциплинарно уволнение.
Подкрепяме също така направеното предложение за отпадане на задължението за съставяне на графици за ползване на платен годишен отпуск със следните бележки.
С направеното предложение за отмяна на т. 3 от ал. 7 на чл. 173 от Кодекса на труда остава неуреден въпросът какво става със случаите, когато работникът или служителят не е поискал ползването на платения годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Също така трябва да бъдат уредени случаите, когато не е ползвал платения си годишен отпуск и задълженията на работодателя за гарантиране на ползването му през следващата календарна година, освен в случаите, когато ползването му е отложено по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. Разпоредбите на чл. 136а и на чл. 138а от Кодекса на труда са разпоредби, създаващи законови задължения, които гарантират правата на работниците и служителите и техни синдикални организации и представители. Предложението така, както е направено на практика означава, че някои трудови права не са относими за работещите в микро- и малките предприятия, а само за тези големите предприятия. Липсват и предложения от страна на вносителите за текстове, които евентуално биха предвидили допълнителна гаранция за правата и законните интереси на работниците в тези предприятия. Необходимо е да се гарантира, че няма да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с работещите в големите предприятия. Поради тези причини не подкрепяме тези предложения.
Относно правилника за вътрешния трудов ред по принцип подкрепяме предложението, като предлагаме то да се отнася до всички предприятия, а не само по отношение на микро- и малките предприятия.
Не подкрепяме и предложението за отмяна на § 3з от Преходните разпоредби, тъй като считаме, че след като срокът на действието му е изтекъл – 31 март 2011 година той е неприложим след тази дата, поради което не е необходима и отмяната му.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Донев.
Колеги от работодателските организации.
Господин Олег Чулев, заповядайте да представите вашето становище.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще започна с това, че КТ „Подкрепа“ категорично възразява срещу предложените законодателни промени. Анализът на всяко от предложенията, което е направено в този проектозакон ни кара да мислим, че тези текстове обслужват интереси, а удовлетворяването на тези интереси ще засегне основни права на работниците и служителите. Ако си направим труда да направим дори най-елементарна оценка за въздействието на предложените промени ще изведем като непосредствен резултат ощетяване на хората на наемния труд чрез отнемане на техни права, като можем да предвидим като очаквано въздействие една закономерна реакция от тяхната страна, както и съответната синдикална реакция, което смятаме, че би застрашило социалния мир в страната и ако това е една от целите на предложените промени в Кодекса на труда тя ще бъде постигната.
Да тръгнем текст по текст. В чл. 62 думата „тридневен“ се заменя със „седемдневен“, накратко ще кажа, че за периода, през който се прилагаше тази разпоредба и до сега тя доказа своята ефективност. Резултатът е драстичното намаляване на констатациите за работещи без трудов договор лица. Това е потвърдено от проверките на Инспекцията по труда. Няма индикации, че замяната на тридневния със седемдневен срок ще облекчи съществено дейността на бизнеса, защото с въвеждането на електронните услуги, включително изпращане на уведомлението по електронен път чрез интернет, което е възможно и сега усилията и средствата за изпълнение на тридневната процедура са сведени до минимум.
Относно чл. 173 – премахване на изискването за съставяне на график за отпуските смятаме, че ние сме против тези изменения, защото отпадането на изискването за планиране на отпуските е свързано с правото на работника на платен годишен отпуск, което се погасява след изтичане на три години от края на годината. Сегашният график и съставянето на график внася яснота и предвидимост в упражняването на това право. От друга страна създава законови гаранции за реално упражняване правото на отпуск и недопускане на възможности за нерегламентирано и неправомерно отнемане на възможностите за неговото ползване в рамките на установения давностен срок.
Член 277 се предлага да бъде отменен. Тоест, да се отмени задължението на работодател да разработи и утвърди правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието и да ги обяви по подходящ начин на работните места. Ние не виждаме нито един адекватен аргумент за премахване на това задължение. Вносителите се опират на това, че задължението било уредено в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/, който не съдържа идентично задължение за работодателя, поради което считаме аргументацията за неоснователна. Внесеното предложение е опит за отстъпване от всякаква социална отговорност и неглежиране на утвърдените трудови стандарти. Безспорно за нас е задължението на работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, а първата стъпка, необходима към изпълнението на това задължение е разработване и утвърждаване на правилата по чл. 277 и довеждането им до знанието на работниците и служителите. В контекста на европейските ни, поети от нас задължения социално-отговорната икономика е въздигната във фундамент за обществено развитие поради което ние не приемаме премахването на това задължение.
Член 328 за придобиване на правото на пенсия. Предлага се възстановяване на отпадналата през 2012 година възможност работодателят да прекратява едностранно с предизвестие трудовото правоотношение на основание единствено придобитото право на пенсия. Вносителите се мотивират с желанието си да равнопоставят работещи по трудово и служебно правоотношение, като посочват, че Законът за Министерството на вътрешните работи и Закона за въоръжените сили също предвиждат пределна възраст. Тези два закона се явяват специални закони спрямо Кодекса на труда и Закона за държавния служител, те уреждат други обществени отношения и както и сега се дава възможност по искане на служителя такова освобождаване може да стане. Опираме се при нашите възражения на задълбочаващата се демографска криза при отчитане на проблемите на осигурителната система на страната. Ние смятаме, че приемането на това предложение може да има сериозни отрицателни последици за фиска, въпреки че в мотивите е казано, че няма да има никакви, анализ не е направен в частност относително към системите на здравно и обществено осигуряване. Освен това предложението влиза в конфликт с приетата и утвърдена национална стратегия, която предвижда активен трудов живот и активно стареене на възрастните хора.
Член 333. Предлага се да отпаднат едни думи. Това е предлагане на отпадане на предварителната закрила в случаите на дисциплинарно уволнение на работника и служителя. Тази закрила е въведена и има приложение спрямо най-уязвимите групи работници и служители, майки на деца до 3-годишна възраст, трудоустроени работници и служители, лица, страдащи от определено заболяване и т. н. Тя има не само социална, тя има и морално значение. Прекратяването на трудовите правоотношения с представители на тези уязвими групи и сега не е невъзможно и не е забранено, то е предпоставено единствено от предварителното разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Смятаме, че законодателят напълно оправдано е предвидил гаранция срещу опитите за злоупотреба с работодателската власт спрямо тези уязвими социално застрашени групи.
За Допълнителните разпоредби – в § 6 се предлага приложимост към трудовите отношение в микропредприятията. Работникът и служителят от една страна и работодателят от друга страна са страни по трудово правоотношение, чийто обем не може да се поставя в зависимост от размерите на предприятието. Те са универсални тези трудови отношения. Понятията микропредприятие или малко предприятие, ако ги разгледаме, по данни от статистиката, включително от организации на самите микро- и малки предприятия над 90 % от търговско-правните субекти в България попадат в тази категория, а заетите в тях работници и служители далеч превишават 50 % от всички нейни работници. Всяко изключване на тези субекти от приложното поле на Кодекса на труда е от огромна обществена значимост и с много сериозни като обхват последици. Конкретно предложените текстове касаят фундаменталното право на работниците и служителите, именно правото на регламентирано работно време. На практика се предлага дерогиране на установените правила за регламентиране на пределите и разпределението на работното време, което като резултат би дало безконтролно, безпределно незачитане на основни принципи на трудовото право. Това би означавало и нарушение на утвърдени европейски и световни трудови стандарти. В тази сфера можем да цитираме Международното организация на труда.
По отношение на Правилника за вътрешния трудов ред той датира в българския правен мир от 1936 година. В тази далечна година в Закона за трудовия договор наредбата се регламентира като акт на работодателя, с който се създава специален трудов ред. Трябва да погледнем така, че той има особено място при регламентирането и изпълнението на конкретни права и задължения по трудовото правоотношение и оттам произтичат правни последици за работника. Например, при изпълнение на работа, за която са се уговорили работниците и служителите са длъжни да спазват вътрешните правила, приети в предприятието и да не пречат на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения и т.н. можем да цитираме. Това е задължение на работодателя и ние настояваме то да остане.
За § 7, с който се отменя на § 3з, тук сме на същото мнение, както и Министерство на труда и социалната политика.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Чулев.
Румяна Георгиева – КРИБ.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепя като цяло внесения законопроект. Имаме надлежно представено становище по всеки един от параграфите, затова няма да влизам в дълбочина във всяка една от позицията ни.
Нашето виждане за увеличаване срока за подаване на уведомлението за сключването на трудов договор от 3 на 7 дни е приемливо. Подкрепяме това предложение, тъй като по този начин ще се унифицират и сроковете и не мислим, че срокът ще създаде нестабилност в трудовото правоотношение ако се премине от 3 на 7 дни.
Относно § 2 или отмяната на графика за отпуски считаме, че правно е необоснована е разпоредбата за графика да има императивен характер и съответно неспазването й да води до санкции или административна тежест за работодателя. Считаме, че графикът трябва да бъде право на работодателя, а не задължение и би могло да се обмисли детайлизирането на тази правна възможност, включително гъвкавост при промяна на графика.
По отношение на § 3 или отмяна на чл. 277 от Кодекса на труда считаме, че Кодексът на труда съдържа общата уредба на трудовите отношения, а Законът за безопасни условия на труд /ЗБУТ/ е специалният закон. Не можем да приемем мотивите за отмяна на изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, тъй като това е уредено в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/. Този закон въвежда общи принципи за превенция на професионалните рискове и защита на безопасността на здравето, отстраняване на рискове и причините за трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост, информиране, консултиране, обучение на персонала и пр. От тази гледна точка тогава можем да помислим и за цяло отпадане на цяла глава 13 от Кодекса на труда, където са регламентирани ЗБУТ. Затова считам, че за нас не е толкова приемливо.
Относно чл. 328, ал. 1, т. 10 ние настояваме правото за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст да се възстанови. Тоест, напълно подкрепяме така предложеното от народните представители възстановяване на тази точка 10. Подобна възможност съществува в други законодателства, така че не виждам основания да отпадне. Направили сме редакционна бележка, която е част от нашето предложение, тоест – да е „при придобито“, а не „при придобиване“, имайки предвид момента.
Относно отмяната на § 3 - уволнението на някои категории лица това за нас е безспорно облекчение на работодателите, но според нас задължително трябва да се съобразят някои обстоятелства, тъй като в демократичните правни системи отнемането наведнъж дадени права се определя като недемократично. Предложеният текст според нас е дискриминационен и отмяната на закрилата в случаите на дисциплинарно уволнение, особено за майки с деца до 3-годишна възраст смятаме, че ще наруши поети от държавата международни правни актове, като например Конвенция № 183 на Международната организация на труда. Считаме, че би могло да се предвиди задължение за органите да Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да мотивират отказите си и те да подлежат на съдебен контрол или пък срокът да бъде достатъчно кратък, така че да може да се облекчи.
Относно § 6 – удължаването на работното време, въвеждането на непълно работно време и Правилника за вътрешния трудов ред ние сме изразили нашето виждане и смятаме, че начина, по който е направено предложението създава само привидно облекчение за микро- и макропредприятията. Отпадането на текста всъщност лишава тези предприятия от възможността за удължаването на работното време и въвеждане на непълно работно време. Тези предложения вместо да облекчат въвеждането на непълно или удължено време в микро- и макропредприятията могат да доведат до обратен ефект по линията на тяхното нееднозначно тълкуване. Затова считаме, че трябва да се предвиди и една норма, която да даде възможност и да не ограничава правата на работниците.
Наред с това, извън предложения текст считаме, че трябва да се помисли и за една промяна в чл. 22, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с това, че вече за да се пенсионира лицето не трябва да бъде освобождавано. Смятаме, че този срок, който го има при 10 години трудов стаж при работодателя и съответно обезщетението от 2-месечна или 6-месечна работната заплата считаме, че трябва да се помисли в посока, че когато лицето придобие право на пенсия от този момент нататък това да е момента, в който да се зачита какъв е стажа, който е натрупал и който дава основание за тези права, тъй като може да се получи 8 години и 5 месеца и да остане и всъщност допълнително да бъде. Считаме, че такава трябва да бъде една логика и една промяна в тази посока.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Господин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин председател.
Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично подкрепя предложения проект, като цялост, още повече, че някои от нормите и ние сме ги предлагали във времето. Това, което искам да кажа по-конкретно и единствено, е нормата на § 6. Там трябва да се подходи малко по-прецизно по наше виждане, тъй като във вида, в който се предлага е възможно тълкуване, че видите ли малките и микро предприятията въобще не могат да се ползват от възможността да прилагат удължено работно време или непълно работно време. По тази причина това предложение според нас би трябвало да се прецизира по отношение на чл. 136а и чл. 138а в частта им относно предварителното уведомяване и относно консултациите по тези два текста, че само относно тези норми не се прилага, а в другите се прилага по общия ред. Те дори са и неприложими във вида, в който са сега. При 348 хиляди малки и микро предприятия с под двама заети средно, извинявайте, с кой точно ще се прави консултация?! Това е норма, която и в момента не може да работи.
Не така стои въпроса по отношение на чл. 181, там трябва да си се запази във вида, в който е предложено.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Желязков.
Не виждам други представители на партньорски организации, които да представят техни становища.
Преминаваме към мненията и становищата на народните представители.
Колеги, имате думата.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, социални партньори, колеги, гости, с някои от предложенията ние от парламентарната група сме съгласни, с други не сме, затова за всяко едно предложение ще кажа какво е нашето мнение и становище.
По отношение на увеличаване на срока от 3 на 7 дни за уведомяване на Националната агенция за приходите за сключени трудови договори смятам, че мотивите, които са изложили вносителите за облекчаване условията за стопанска дейност на малките предприятия са неоснователни. Увеличаването на един такъв срок от 3 до 7 дни ще създаде правна несигурност в работника и ще намали гаранцията, че този работник през тези дни ще постъпи на работа. Тук от синдикатите изтъкнаха становище, че именно налагането на тази практика за тези 3 дни за уведомяване на Националната агенция по приходите за сключен трудов договор драстично е намалила случаите на работа без трудов договор. Защо трябва да отменяме и да променяме нещо, което е работещо и върши работа?
По отношение на второто предложение за отмяна на ал. 1 и ал. 3 в чл. 173 ние сме категорично против. Става въпрос за премахване на графика. Знаете колко горещи дебати имаше преди 3 години, когато този текст се въведе. За тези 3 години се създаде практика и във всички предприятия, във всички администрации този график гарантира правото на отпуск на работниците и служителите. Също така по този начин съставянето на един график предварително внася яснота и предвидимост, както за работодателя, така и за работника. Така че не считаме, че това ще доведе до някакви ползи. Напротив – ако се премахнат графиците ние няма да гарантираме в пълен обем правото на отпуск на работника и служителя и голяма част от работодателите могат да злоупотребят с това право. Именно затова преди 3 години ние въведохме тази норма в Кодекса на труда.
По отношение отмяната на чл. 277 в Кодекса на труда никъде в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/ не е разгледан този въпрос за задължението на работодателя да разработва, утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Член 277 от Кодекса на труда не намира аналог в Закона за безопасни условия на труд /ЗБУТ/.
По отношение предложението по § 4 ние сме съгласни с това предложение. С тази промяна ще се внесе равнопоставеност между служителите по трудово и служебно правоотношение поради факта, че към момента държавните служители нямат този вид защита.
По отношение на промените на отмяна на разпоредбите на чл. 136а и чл. 138 от Кодекса на труда за микро и за малките предприятия, тоест – правилата, които са въведени в Кодекса на труда с тези членове са по отношение на нормите за удължаване на работно време и на непълно работно време да не важат за работа в микро и малки предприятия, а само за тези в големите предприятия ние категорично сме против. Това автоматично означава, че тези работници и служители, които работят в малките предприятия няма да имат нужната правна защита и ще бъдат поставени в едни по-неблагоприятни условия в сравнение с тези, които работят в големите предприятия и премахването на тези текстове ще предизвика и също така дискриминационен елемент за тези, които работят в малки и средни предприятия. Практиката показва, че от нормите на чл. 138 и 136а не се възползват само работници и служители, които работят в големи предприятия, те се ползват и от работодателите, които имат малки фирми.
Последно. По отношение на предложението за отпадане на чл. 181 от Кодекса на труда именно премахването на правилата за вътрешния ред ние сме категорично против, защото с този правилник за вътрешния ред се уреждат редица права, на които имат право и се гарантират на работниците и служителите, свързани с храненето, с работното време, с облеклото. Така че смятам, че премахването на тази разпоредба ще бъде в ущърб на работника и служителя, все пак ние отнемаме неговата защита.
Като цяло, ние от парламентарната група, тъй някои от предложенията ще ги подкрепим, други няма, ние ще подкрепим законопроекта, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова.
Реплики? Не виждам. Други мнения, колеги.
Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, „Реформаторският блок“ ще подкрепи предложения законопроект, дори сме приятно изненадани, че той идва по-скоро от ляво, а мерките, които са предложение са присъщи по-скоро за една по-дясна политика. Така че приятно съм изненадан. Разбира се ние ще имаме бележки между първо и второ четене. Колегите и от Министерство на труда и социалната политика споменаха за някои неуредени въпроси. Съгласни сме с това, което казаха колегите от ГЕРБ, че има някои текстове, които трябва да се прецизират. Ние ще предложим такива промени, но ще подкрепим законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Реплики към изказването на господин Танев? Не виждам.
Други мнения, колеги.
Госпожа Нинова
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря, господин председател.
Господин заместник-министър, колеги и партньори, вземам повод от изказването на колегата да кажа, че ние знаем, че социална и лява политика не може да се прави без да има развита икономика. Затова и предлагаме тези промени в подкрепа на микро и малките предприятия, за да гарантираме една по-спокойна бизнес среда и по-добра. Вярваме, че това е стимул за развитие на бизнеса, оттам разбира се и последствията за социална и лява политика.
Благодаря ви за подкрепата, тези, които я изразихте. Ние сме водеща комисия, но бих искала да ви информирам, че в Икономическа комисия имаме пълно единодушие на всички политически партии при гласуването с уговорка, че вие ще внесете ваши предложения, които да усъвършенстват текстовете, а ние някои от текстовете евентуално да поправим или да оттеглим, така че да се получи един разумен общ законопроект, който да бъде в две посоки – първо, облекчаване на бизнес средата, второ – това в никакъв случай да не става за сметка отнемане на права на трудещи се хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Нинова.
Реплики?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По-скоро не е реплика, а едно предложение, след като гласуваме законопроекта, ако можем да се обединим около него да удължим срока между първо и второ четене, за да можем да направим едни действително консенсусни и смислени предложения, които да бъдат в подкрепа не само на работодателите, но и на работниците и служителите да защитим правата им.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Мисля, че това предложение е разумно, аз ще го допълня, ако няма други изказвания с още нещо.
Колеги, понеже искам да повторя това, с което започнах – това е една от вечните теми, всички тези въпроси са част от вечните теми на трудовото законодателство, много пъти са поставяни тези въпроси, но никога не се е стигало до някакво решение, тъй като позициите на работодателите и на синдикалните организации са коренно противоположни по тези въпроси. Затова част от моето предложение е свързано точно с решаването на този въпрос. Нека по този проект да се произнесе и голямото Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Тоест, колегите – вносители да не бързат да го внасят, защото нищо бързо не виждам след като толкова години не са решавани тези въпроси. Да може в рамките на един задълбочен диалог в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, тук в комисията, в пленарна зала да стигнем до някакво решение, защото сега ако тръгна по всички точки мога да ви кажа аргументи „за“ и аргументи „против“. Ето например по отношение на тези прословути 7 дни. За какво са тези 7 дни, за да има симетрия между дните, в които работодателят подава уведомление до Националната агенция за приходите при прекратяване на трудовото правоотношение, за това ли? Всички експерт-счетоводители към фирмите, дори към малките фирми имат електронни подписи и може за нула време да се справят с този въпрос без всякакви проблеми.
Освен това, колеги, когато предлагаме да се удължи този срок какво печели работодателят, какво губи работникът? Работникът губи, тъй като има две условия, за да може да стартира неговия трудов и осигурителен стаж. Едното условие е да има сключен трудов договор, а второ условие е да има писмено уведомление от Националната агенция за приходите, чак тогава стартира неговия трудов стаж, ако това се случи на шестия ден – това, което каза и госпожа Ангелова. Ето я неформалната икономика. Вярно е, че той няма право да започне работа без да ги има тези два документа.
По отношение за графика за отпуските, там има също два много сериозни въпроса. Единият въпрос е, който каза и господин Чулев – да се гарантира конституционното право на българските граждани, на българските работници и служители да ползват този отпуск, който е предвиден в съответния закон, има го и в становището на КНСБ. За да се случи това трябва да има някаква предвидимост.
Друго. Ако обаче не разгледаме в нейната цялост тази история с графика за отпуските рискуваме да стигнем до онази ситуация пред 2012 година с натрупването на неползвания платен годишен отпуск. Тоест, тази дискусия има и една и друга страна. Тоест, трябва отново да се види дали трябва да се премахне изобщо с всичките условности от една страна на гарантиране на правото на отпуска и от друга страна на невъзможността да се трупат отпуски.
По отношение на малките и микро предприятия, колеги, трябва да внимаваме много. Аз не смятам, че тук има дискриминация, но трудовото законодателство е трудово законодателство и нищо друго. То не може да бъде различно за малко, голямо предприятие. Откъде накъде този, който работи в малко предприятие ще има различни права от този, който работи в голямо. Много са въпросите, казвам го. Ние също ще гласуваме, не защото всички гласуват „за“, а за да се стигне до дискусия по тези въпроси. Защото загърбваме ги и всяко правителство, включително и наше, тъй като има полярни отношения и разбиране по тези въпроси между работодатели и синдикати и в един момент Народното събрание трябва да се превърне в арбитър. Не, колеги, вие ще го решите в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ние ще потвърдим това, което е разумно и за работодателите и за работниците и служителите. Другото е повтаряне на досегашни грешки.
Благодаря за търпението, с което ме изслушахте.
Други мнения? Не виждам.
Прекратявам дискусията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Георгиев Кънев и група народни представители на 6.02.2015 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За“ – 16; „Против“ – 1; „Въздържали се“ – няма.
Предложението е прието с всички уговорки, около които се обединяват членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Благодаря ви, колеги.
Благодаря и за участието на нашите гости.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.50 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
