Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
11/03/2015
П Р О Т ОК О Л
№ 11
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
11 март 2015 година
На 11 март 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заседанието на комисията беше открито и ръководено от
Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика. Дневният ред за днешното заседание е: точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване; точка втора: Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
“За“ направеното предложение гласуват всички присъстващи членове на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Приема се дневният ред.
* * *
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По точка първа виждам тук господин Иванов. Вие ли ще представите проекта? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Вие всички сте се запознали до голяма степен с мотивите. Става въпрос за Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и предложението и за изменение и допълнение, касаещо Преходни и заключителни разпоредби, предвид определени пропуски в този закон от гледна точка на хора, които не са обхванати поради липсата на преходна такава разпоредба.
Конкретно, на базата на заявления от хора, че те не могат да получат пенсия от датата на подаване на своето заявление, защото съобразно чл. 94, ал. 1, пенсии се отпускат от датата на придобиване на правото, когато лицето е подало заявлението си за отпускане на пенсия в шестмесечен срок от тази дата и от датата на заявление за отпускане на пенсия, когато заявлението е депозирано извън шестмесечния срок от придобиване на правото на пенсията. Посоченото правило се прилага и по отношение на лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31 декември 2014 г., осигуряването им е прекратено преди 1 януари 2015 г. и са подали заявления за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31 декември 2014 г.
Този ред, пораждащ съществен проблем за някои от лицата, придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2014 г., който може да се изрази със следния пример. Ако едно лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през април 2014 г., прекратило е своето осигуряване през месец ноември 2014 г. и съответно е подало заявление за отпускане на пенсия след 1 януари 2015 г., пенсията за осигурителен стаж и възраст няма да се отпусне със задна дата, тъй като лицето не е подало заявление в шестмесечния срок от датата за придобиване на правото, защото този срок е пропуснат. Всъщност това е казусът, описан по този начин, който води до това, че лица, които попадат в съответния казус, имат съответно пропуснати месеци, от които съответно да получат пенсия. Има такива лица, които са подали подобни жалби в Националния осигурителен институт, съответно до нас като народни представители също са писали и с това предложение и тази промяна смятаме, че в някаква степен тази несправедливост и усещане за пропуск ще бъде коригирана.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Имаме получени становища по този законопроект от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт. Практиката в тази комисия е първо да представим становища, които са получени в комисията. Народните представители разполагат с тях. Ще Ви моля накратко да представите вашите становища. Госпожа Петя Малакова е от Министерството на труда и социалната политика. От Министерството на финансите има ли представител? Не виждам. Има становище.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика е подкрепило по принцип предложения законопроект, тъй като считам, че изложените в мотивите съображения са безспорни. Обърнали сме единствено внимание на това, че е добре да се прецизира кръгът на лицата, за които се отнася, тъй като разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от 1 януари 2015 г. отпадна само за лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или работещи по допълнителен или втори трудов договор, както и морските лица.
Освен това сме обърнали внимание и на обстоятелството, че не във всички случаи прилагането на предложената преходна разпоредба е по-благоприятна за лицата. Примерът, който е даден в мотивите, е абсолютно точен, но считаме, че би било добре да се помисли и по другия вариант, защото немалко лица попадат в шестмесечния срок и като дата на придобиване на правото, и като дата на прекратяване на осигуряването. Така че ако е необходимо да посочим конкретен пример, ако лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през месец септември 2014 г., но е прекратено осигуряването му през месец декември 2014 г. и в случай, че то подаде заявление за отпускане на пенсия през месец януари 2015 г. след като е отпаднала разпоредбата на чл. 94, ал. 2 в този случай ако се приложи разпоредбата на чл. 22с, императивно пенсията на лицето, тъй като датата на прекратяване на осигуряването е в шестмесечен срок, тогава пенсията на лицето би следвало да се отпусне от месец декември 2014 г. по този начин това лице не би получило пенсии за месец септември, октомври и ноември, независимо от това, че то попада в действащата разпоредба на чл. 94, ал. 1, съгласно която заявлението е подадено в шестмесечен срок от датата на придобиване на правото на пенсия. Така че само по този въпрос сме обърнали внимание, че може би е добре да се помисли.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Малакова. Понеже не виждам представител на Министерството на финансите, в тяхното становище най-накратко казано, те подкрепят предложения проект. Имат бележки само по това, че няма финансови разчети и няма приблизителната бройка на хората, които биха били засегнати от тази разпоредба.
Представителите на Националния осигурителен институт – господин Петков Вие ли ще представите становището? Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Националния осигурителен институт е представил писмено становище по предлагания законопроект. Нашето становище до голяма степен съвпада с вече представеното становище на Министерството на труда и социалната политика. наистина със Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. в неговите Преходни и заключителни разпоредби, с които бяха направени изменения в Кодекса за социално осигуряване, отпадна разпоредбата на чл. 94, ал. 2, тоест отпадна прекратяването на осигуряване като условие за упражняване на правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това всъщност беше втората стъпка, защото от 2012 г. това условие отпадна за един кръг лица, които всъщност работеха по договори за управление, сега отпада за останалите, които всъщност са по трудови и по служебни правоотношения.
Като подкрепяме принципно предложения законопроект, защото той наистина ще предложи решения на тези лица, които се чувстват засегнати от тази разпоредба и от липсата на преходна разпоредба, тоест принципно Националния осигурителен институт подкрепя законопроекта, но споделяме и някои бележки и предложения. Първата съвпада с това, което госпожа Малакова вече каза, че с оглед на прецизност би трябвало да се ограничи прилагането на разпоредбата само до този кръг лица, за които отпада чл. 94, ал. 2 от 1 януари 2015 г., тоест най-общо казано, лицата, работещи по трудови и по служебни правоотношения, тоест, да се посочат изрично алинеите от чл. 4, за които става дума.
Второто ни съображение, което е застъпено в представеното становище е, че според нас е по-добре всъщност вместо служебно преизчисляване на вече отпуснати пенсии на лица след 1 януари 2015 г., с оглед на това, че невинаги може да се прецени кое е по-благоприятно за лицето, да се даде право на лицата те да направят такъв избор в някакъв срок след влизане в сила на тази разпоредба. Имам предвид, че когато говорим за по-благоприятно за лицето, всъщност има два аспекта: по-благоприятно като начална дата и по-благоприятно като размер, тъй като наистина лицата, които са придобила право на пенсия за ОСВ, тоест навършили са възрастта и стажа, но са продължили да работят и съответно не са упражнили правото си в шестмесечен срок от придобиването му или от датата на прекратяване, при тях по-благоприятно ще бъде да получат пенсията си от по-ранната възможна дата, тоест от датата на прекратяване, а не от датата на заявлението, което е след 1 януари 2015 г. В общия случай може да става дума за до шест пенсии повече.
Но по отношение на размера на пенсията всички знаем, че размерът на отпусканите пенсии при равни други условия расте вследствие на два фактора: първият – отложеното пенсиониране, което се бенефицира с 4 % за всяка година осигурителен стаж и влияе значително в посока увеличаване на размера на пенсията; вторият фактор – увеличението на средномесечния осигурителен доход за предходните 12 месеца, подложката на пенсията, което също нараства. Така че вероятно лицата, които съответно са продължили да работят и сега са пожелали да упражнят правото си /всъщност ние сме разиграли различни примери/ ще им бъде отпусната пенсия в по-голям размер от този, ако всъщност тя бъде отпусната към датата на прекратяване на осигуряването.
Оттук вече – въпросът колко дълго ще се получава тази пенсия. Никой не може да каже. Но с тези съображения ние мотивираме предложението да не бъде служебно, както е всъщност идеята на вносителите, а да се даде право на лицата в рамките на някакъв срок – шест месеца и т.н. - до края на първото полугодие тези случаи би трябвало да се изчистят – да направят своя избор кое е по-благоприятно за тях, защото това е всъщност изходната позиция на вносителите. Така че, това са всъщност нашите съображения по законопроекта.
По отношение на оценката на финансовото въздействие, ние направихме един преглед на данните в нашата информационна база. Всъщност към момента са отпуснати 19 пенсии – 15 вътрешни, както ги наричам, и 4 – по европейски регламенти, – при които всъщност лицата са подали заявление след 1 януари, но извън шестмесечния срок на придобиване на правото, тоест това е към момента броят на лицата, отново казвам, ориентировъчно, които към момента биха били засегнати от тази разпоредба. Разбира се, този брой ще се увеличава, защото пенсионното производство трае до четири месеца и по подадени заявления след 1 януари пенсии ще се отпускат до края на месец април, така че всъщност зависи от лицата. Някои от тях са побързали да упражнят правото си, други вероятно предстои да го направят, тоест да подадат заявление. Случаите са индивидуални и затова нашето предложение е всеки да решава за себе си, а законодателя - да му дадем тази възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков. Господин Иванов, ако желаете да вземете отношение по становищата и след това ще дам възможност на членовете на комисията да се изкажат по предложения проект.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Като цяло подкрепям коментарите и предложенията. Мисля, че възможността за избор и правото на избор е изключително важно, още повече че тук става въпрос за хора, които са с пропуснати ползи. От тая гледна точка е и бюджетът и финансовият аспект на закона. той е важен, но тук става въпрос за възстановяване на пропуснати ползи в някаква степен. Така че, като цяло приемам коментарите и смятам, че е най-вероятно между първо и второ четене могат да бъдат предложени промени в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Иванов. Колеги, имате думата. Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председателят. Ще бъда кратък. Проблем има. Колегите правилно са го фиксирали. Аз бих го нарекъл проблемът 31 декември, защото всъщност поправките, които бяха направени в закона с бюджета на държавата, направиха един праг, който е 31 декември, който поставя една определена група хора в ситуация, в която в общи линии са потърпевши, да не използвам тази дума „пропуснати ползи“, защото някак си не ми харесва. Мисля, че колегите от НОИ според мен са направили най-балансираните предложения в тази ситуация. Ние от „патриоти4чния фронт“ ще подкрепим вашите предложения, но пак казвам: аз лично мисля, че това, което предлагат експертите от НОИ е най-правилното и според мен най-доброто. Така че, между първо и второ четене мисля, че е най-добре да приложим предложенията на колегите от НОИ. Просто те са най-добрите. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Понеже НОИ предлага закона, те най-добре могат да преценят.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, в приемите, които правя в Стара Загора и в района, към мен се обърнаха много хора – осигурени лица със засегнати пенсионни права от промените в Кодекса за социално осигуряване, които ние направихме с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2015 година. Така също и колеги от парламентарната група от техните приеми се обърнаха със същия въпрос и хора даже включително са писали и до НОИ по този проблем, така че ние сме запознати с проблема. Приветстваме, че колегите, вносителите бързо са реагирали на въпроса и принципно ще подкрепим с три гласа предложението на колегите, законодателната им инициатива и между първо и второ четене ако те не го направят като предложение, ще го направим ние. Всички препоръки, които отправят в становището си колегите от НОИ, ние ще ги предложим, ако те вече не са го направили.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков. Реплики? Не виждам. Други мнения, колеги? Да кажа аз няколко думи по този проект.
Сигурно ви прави впечатление този шестмесечен срок. Знаете ли защо е този срок? Така наречения преклузивен срок, в който ако не подадеш заявление до регионалните поделения на Националния осигурителен институт, ако подадеш заявление след този срок, получаваш от датата на подаване за заявление пенсия. То е, защото в Кодекса на труда има текстове, които казват, че за тези шест месеца получаваш т.нар. заплати при пенсиониране – дали са шест или п о-малко, в зависимост от условията, които са казани, тоест там има покритие докато продължава пенсионното производство – средно около 4 месеца ли казахте, господин Петков? Понякога може и за по-кратко.
Още един въпрос. Европейската комисия в препоръките към България към Националната програма за реформи препоръчва във всички свои предложения и препоръки българските граждани да остават по-дълго време на пазара на труда. С други думи казано, ако си по-дълго време на пазара на труда, ще излезеш извън тези хипотези, за които говорите в проекта. Още повече, ще се възползваш от бонификацията, която е дадена в действащите текстове на Кодекса за социално осигуряване, тъй като ако след навършване на възрастта за пенсиониране, след придобиване на право на пенсия за стаж и възраст работиш, да кажем, една година, тогава коефициентът ще бъде различен, така, както е записано. За една година няма да получиш единица, а ще получиш 4. Много е деликатна темата дали има ощетени или не. Ако продължиш да работиш една година и ако направиш равносметка, това, което каза и господин Байрактаров – термина пропуснати ползи изведнъж ще се превърне в нещо друго. Така че, от тази гледна точка трябва много внимателно да видим по какъв начин да решим този въпрос, защо очевидно е, че има проблем за едни хора, които са се пенсионирали.
Пропуснах и нещо друго, което е точно обратното на това, което казах досега като предложение. Знаете, че в Кодекса на труда има предложение в този чл. 328, ал. 1, т. 10, там, където се дава възможност на работодатели, когато става въпрос за трудови правоотношения, да може да освободи работника или служителя, когато навърши възраст и стаж за пенсиониране. Виждате как стават нещата съвсем объркани. Не искам да давам други примери, защото ще се окаже, че това, което ще подкрепим всички сега, в един момент за една много малка група ще бъде от полза, а за други ще се окаже, че не е от полза. Казвам всичко това не за да укорявам вносителите, а за да внеса малко повече яснота около целия казус, защото този проблем не е еднопластов. Има много въпроси, свързани с това.
Историята на този чл. 94 е много стара и много сложна. Тук има колеги, които знаят за какво става въпрос. Това е делото на Сомова срещу България, което е спечелено в Страсбург, но там ставаше въпрос за самоосигуряващите се лица, защото за Европа беше непонятно как така едно самоосигуряващо се лице – тя се осигурява в Европа – трябва да прекрати осигуряването, за да бъде самоназначена на следващия ден и да продължи да работи. И тя спечели делото. Миналата година приключи делото. Неслучайно законодателят преди една-две години, мисля, че беше 2013 г., премахнахме ал. 2, която се отнасяше за самоосигуряващите се лица. Можем да говорим дълго време на тази тема.
Нашата парламентарна група също ще подкрепим този проект с две уговорки. Едната уговорка е тази, за която говориха колегите преди мене и втората уговорка и по-скоро молбата ми е тези промени да бъдат внесени заедно с пакета от мерки за промени в пенсионната система, защото вижте страница 1 на Кодекса за социално осигуряване колко промени има. Влизаме непрекъснато в юридическия справочник, който издаде Даниел Вълчев, непрекъснато цитират, че Кодексът за социално осигуряване ще се променя. Така че, мисля, че с една промяна няма да ощетим хората, още повече че след тази дискусия стана ясно, че не е еднозначен въпросът. Молбата ми е заедно с всички промени да бъдат внесени и тези.
Благодаря. Други мнения имате ли? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз само исках да Ви допълня, защото тези неща, които казахте, са абсолютно точни, но има и още един проблем, който не трябва да го изкарваме от полезрение, защото, колеги, създава се един проблем, че работещите пенсионери вече създават нелоялна конкуренция на пазара на труда. Ние се борим за повишаване на доходи, на високи заплати, само че работещия пенсионер, получавайки пенсия, не му е никакъв проблем да понижава цената на труда. Аз затова казах, че може би най-балансираните предложения са на колегите от НОИ в тази посока. Иначе господин Адемов е абсолютно прав за всичко, което каза.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Други мнения? Господин министър, от името на министерството госпожа Малакова представи становището на министерството по този въпрос. Ако искате нещо да допълните? Други мнения, колеги? Ако няма, прекратявам дискусията и подлагам на гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За – 16 гласа; Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Проектът е приет.
ПО ТОЧКА ВТОРА - Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По реда на парламентарните групи, първи са колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Член 27 от нашия правилник казва, че въпросът може да бъде развит в рамките на две минути, а отговорът на министъра е три минути, репликата е две минути. Ще ви моля да се съобразим. Заповядайте. Парламентарната група на „Лява България“, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин председателю, колеги и гости, уважаеми господин министър, правителството прие Националния план за действие по заетостта за 2015 г., ако не се лъжа, на 14 януари 2015 година. Неговото изпълнение ще се финансира с предвидените от Закона за държавния бюджет средства в размер на 73 милиона плюс средства по структурни фондове на Европейския съюз.
Основните приоритети на Националната политика по заетостта 2015 година са уредени от този Национален план за действие. Аз няма да ги коментирам и няма да ги изброявам, но към момента вече два месеца по-късно, не са видни каквито и да било действия от страна на структурите на министерството по изпълнение на този Национален план за действие по заетостта за 2015 година, а от бизнеса питат кога ще бъде факт това действие, някакви конкретни действия. Безработните лица също питат, защото знаете, че има безработни лица, на които единственият им шанс да влязат в заетост са тези програми, насочени към хората от уязвимите групи на пазара на труда и възниква въпросът разпределението на средствата и натурите по активната политика по заетостта, тоест разработването на плановете за действие за 2015 г. на регионалните служби по заетостта и разпределението по бюра по труда са с акцент на специфичните цели и задачи на съответния регион на какъв етап и кога хората, институциите и бизнесът могат да очакват старта на реални действия, тоест заетост и обучение по финансиране чрез национални или европейски средства за 2015 година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Гьоков, източниците за финансиране на мерките по заетостта са два – единият е Националният план за заетостта. Там има 73 милиона, както Вие подчертахте. Това е сумата, която я е имало и миналата година. Другият източник са европейските фондове. По-точно, това са фондовете, свързани с новия програмен период. Знаете, че новата програма беше одобрена ноември месец миналата година, така че от тази година вече започва да работи.
Мерките по Националния план за заетостта вече са започнати по няколко от перата. Трудно мога да проверя и да ви изпратя информация по всички програми как текат процесите, но примерно „Красива България“, която е там, си обяви резултатите от конкурса, започна назначаването, ако не се лъжа, в 35 общини са назначени трудови медиатори, които са част от активните мерки за заетост. Има и доста други мерки, които започнаха вече. Това са мерки, които се изпълняват от Националния план за заетостта.
По отношение на европейските средства, там първото действие, което се предвижда, е наемането на 8 000 младежи на стажове и чиракуване. Те са подбрани миналата година. Това, което направихме тази година, това е първата мярка, която започна да работи - бюрата по труда препотвърдиха готовността на фирмите да наемат тези стажанти. Това се наложи, тъй като питанията и информацията беше от преди няколко месеца събрана от миналата година и вече би трябвало в момента да тече процедура за сключване на договори за наемане на тези стажанти. Това е първата мярка и засега по европейските средства единствената свързана с пазара на труда.
Това, което предвиждаме и по което работим доста бързо, са още няколко мерки. За да започнат да работят те и конкретните програми, трябва да минат през Комитета за наблюдение, който утвърждава всички програми на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, така че допълнително следващите, надявам се, ще бъдат отворени и в рамките на следващите два-три месеца. Някъде до май месец би трябвало да бъдат отворени следващите мерки от европейската програма, така че - по един източник, по другия в момента се работи, има известно забавяне, тъй като преосмисляме всички програми, които се правеха досега. Вие сте видели в Националния план за заетост се намаляват примерно тези мерки, които бяха по програмата „От социални помощи към заетост“ за временната заетост с общините. Опитваме се да го компенсираме с други програми, които са насочени към извършването на реална трудова дейност в общините, така че - кратки отговори и по двете програми - вече има мерки, вече се назначават и хора. Подробна информация докъде сме стигнали с Националния план по заетостта мога да ви предоставя допълнително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Имате право на дуплика в рамките на две минути, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз приемам отговора Ви, наясно съм, само че последното изречение, което казахте в края на отговора си, че има известно забавяне, напълно го приемам, защото той е наистина така. От години наред реалните действия, назначаването на хората, обученията с националните средства от националния план за действие по заетостта стартира края на януари – средата на февруари. Сега сме вече март и няма такива действия. Не знам откъде Ви е информацията, че има назначени хора, но това е продължаваща заетост. Да, има назначени асистенти на хора с увреждания около 2700 човека. Те са от предходната година. Това е продължаващата заетост. Новата заетост не е дошла, а има фирми, знам, че действията в Националния план за действие по заетостта не са насочени в подкрепа на фирмите на бизнеса. Те са насочени в подкрепа основно на хората, които са в неравностойно положение на пазара на труда, но бизнесът ги чака тези програми с нетърпение и това забавяне ги изнервя някак си и негативните последиците ги носят колегите от Агенцията по заетостта, защото към тях са насочени упреците. Аз съм сигурен и знам, че те и при най-малък сигнал за действие те са готови с реални действия да отговорят на исканията на работодателите и на безработните.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, по-скоро ако има някакви конкретни неща, които господин Гьоков, който познава добре тази сфера, има, съм готов да ги видя, но по Националния план за заетостта ако има някакво забавяне, то е основно по европейските средства, с изключение на тази първа програма, която е за 8 000 стажанти, които са точно насочени към бизнеса.
По Националния план за заетостта се преформулираха някои от мерките. Аз споменах, че се сменят приоритетите, в смисъл, така, че да се насочат към по-активни мерки. Една от критиките на Европейската комисия към България досега беше, че нашите мерки са много пасивни. Ние трябва да стигнем до тези, които са демотивирани, в отдалечени райони и т.н. и това обяснява защо преосмисляме и има известно забавяне. Аз ще погледна специално докъде са стигнали. Зная, че, общо взето, по цялата програма са осигурени парите, утвърдени са отделните програми, няма нито една причина да се забавя конкретното изпълнение. Още един път ще погледна и ще имам грижата да ви информирам за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Следващата парламентарна група сме ние и аз ще се опитам да формулирам един въпрос. Господин Гьоков говори за новата оперативна програма, но старата 2007-2014 все още не е финализирана и аз искам да задам един въпрос, който е свързан с последната година – 2015 г., в рамките на която предстои едно сериозно финансово усилие в размер на 473, 5 милиона лева, за да не загубим нито един лев по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ от програмния период 2007-2014 г.
Към 31 декември 2014 г. размерът на договорените средства е близо 2,5 милиарда – говорим за договорени средства, което е 104% от цялата оперативна програма. Разплатените средства са 2,018 милиарда, което представлява 85% от общия бюджет, разплатени с изпълнителите. Верифицираните разходи възлизат на 1,860 милиарда, което е 78% от бюджета на програмата. Това са параметри, които отличават оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ от останалите по темпове на изпълнение, но прави впечатление, че през последните години на предишния програмен период са усилията, които са положени от екипите на Министерството на труда и социалната политика за постигане на тези финансови цели. за да не стигаме до това, тези 473,5 милиона лева, които са останали, което е финансовото усилие за 2015 г., трябва по някакъв начин дъ бъде постигната тази финансова цел, за да може да бъдат постигнати целите на отделните приоритетни оси. Затова моят въпрос е свързан с това, какво прави Министерството на труда и социалната политика, за да не загубим тези средства, защото правилото n+2, знаете, е в сила и ако не ги усвоим тези средства, те остават загубени завинаги.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви за въпроса, господин председателю. Вие знаете добре и за усилията, които се полагат за изпълнение на програмата. Към края на миналата година България е над средното европейско равнище по усвояване. Това е най-добре работещата оперативна програма в България. С Германия сме горе-долу на едно равнище и то е над средното европейско равнище, в смисъл, поне по този показател може да сме спокойни, че вървим добре. Въпреки това, както отбелязахте, последната година е необходимо да се направи едно доста голямо усилие за приключването на всички програми.
Аз на всеки две седмици правя при себе си оперативка, за да ги гледаме програма по програма. Има възможност и обмисляме варианти, някъде има един-два проекта, които сме установили като рискови, където има готовност да се пренасочат средствата към друга програма. Вие споменахте, че са наддоговорени средствата.
Знаете, че в периода досега съвместно тази програма се управляваше и в Министерството на образованието и науката, където, надявам се, всичко да върви добре. Те вече си имат собствена оперативна програма за новия период, но по тази там има някои въпроси, които засега поне вървят добре, но там също се създават рискове, които не са за подценяване. Така че, организацията която съм създал, е първо да имаме редовна информация по всички проекти, които вървят и второ, да имаме готовност където видим, че няма да могат да се изпълнят определени средства, да ги пренасочим към друг проект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Това, което искам да кажа като продължение на този процедура по въпрос - отговор е, че ако смятате, че е необходима финансова релокация, тоест, пренасочване на средствата от приоритетни оси, които не довят до добро финансово изпълнение на програмата, към други, към които има интерес, а няма финансов ресурс, това, по моему, трябва да бъде направено най-късно до месец май и Комитетът за наблюдение трябва да се произнесе по тези въпроси – знаете много добре процедурата, за да може до отпускарския месец /знаете, че месец август Европейската комисия не работи, защото ако Комитетът за наблюдение вземе решение, това решение трябва да бъде потвърдено и от Европейската комисия, за да може до края на годината да се решат всички тези въпроси за усвояването на този ресурс, а не само с усвояването, а, естествено, с постигането на целите, които са поставени.
Но друго искам да кажа във връзка с този въпрос. В България все още никой не говори за финансово затваряне на оперативните програми. Аз си спомням комисаря по труда и социалната политика, най-общо казано, за да не казвам точния и коректния термин, беше заявил, че понякога затварянето, финансовото приключване на оперативните програми продължава с години. Има някои страни като Италия, Испания и Гърция например, които имат проблеми с оперативни програми от два програмни периода преди последния. Така че от този финансов ресурс трябва да бъдат заделени средства и за тази цел. Всичко това, разбира се, управляващият орган и ръководството на министерството са запознати с този въпрос. Казвам това, за да припомня, че оперативната програма „Човешки ресурси“ трябва да бъде една от водещите и в този аспект неслучайно тази програма и новата Програма за европейско подпомагане на най-нуждаещите се граждани са първите, които са одобрени от Европейската комисия. Вие знаете, че оперативната програма „Човешки ресурси“ /за колегите, които не знаят/, е първата и единствена засега програма, която е одитирана от Европейската сметна палата два пъти и седем пъти – от управляващия орган, от одитните подразделения на управляващия орган. Така че, всичко тук трябва да бъде по правилата, защото става въпрос за изключително чувствителна сфера.
Благодаря, господин министър. Сега имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз Ви благодаря, господин председател. Давате ми една идея. Ако искате, да предложа комисията около май месец, може би преди Комитета за наблюдение да вземе решение, да включите една точка специална по това, какво е състоянието, докъде са стигнали програмите, какви рискове има, ако прецените – във Вашата комисия или съвместно заседание с Комисията по европейските фондове – мисля, че би било народните представители да имат пълна информация за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ако колегите са съгласни. Аз имам сериозни пристрастия към тази оперативна програма по известни причини. Положихме страшно много усилия, защото в рамките на една година трябваше да усвоим 680 милиона. Това беше годината 2013. В тази връзка – малко извън процедурата, но това, което искам да кажа и това, с което започна господин Гьоков е: за да не се налага такъв тип екстремни усилия в края на бюджетния цикъл, е много важно още в началото програмите да стартират с едни сериозни темпове, това е много трудно и от гледна точка на европейските практики и техните стандарти, но така или иначе, с общи усилия можем да постигнем един добър темп и равномерно разпределение на усвояването на средствата, за да може в края на програмния период да лавираме с финансовите релокации, финансовото преразпределение на средствата от програмите, които, образно казано, не вървят, към тези, които са с по-добър резултат.
Колеги, Патриотичният фронт.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Господин министър, аз няма да Ви задавам въпроси. Просто искам да Ви благодаря, че по поставените от мене теми Вие като министър и Вашите експерти работите и се надявам в скоро време да има и решение. Моето време приемете, че ще го преотстъпя на редовните гости, за да не бавим във времето.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, виждам само представители на „АБВ“. Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Аз ще задам моя въпрос за промените, които се предвиждат в Закона за семейните помощи за децата, тъй като той стана доста дискусионен, каква е степента на готовността на промените, господин вицепремиер, които ще предложите скоро в Народното събрание, тъй като, както вече казах, те са доста дискусионни и спорни и кои от обсъжданите мерки окончателно ще останат, кои ще отпаднат и каква е изобщо картината около промените и закона?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаема госпожо Тодорова, законът мина процедурата за обществено обсъждане. Беше сложена и на страницата на Министерски съвет, на Министерството на труда и социалната политика. имаше доста реакции по него. Имаше специална среща, даже мисля, че повече от една, с неправителствени организации, които проявяват интерес към тази дейност. В момента уточняваме последния вариант на текстовете и предстои буквално до края на седмицата да започне процедура по съгласуване с Министерството на финансите. Знаете, че всеки подобен закон се прави с финансова обосновка. Мисля, че там няма да има проблем, като знам текстовете на закона, така че може би до две седмици ще влезе в Министерски съвет и след Министерски съвет веднага ще влезе в Народното събрание за обсъждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Госпожо Тодорова.
Вторият кръг въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател. Всъщност сме подготвили друг въпрос, но той е по-детайлен и ще го зададем на парламентарен контрол, защото той е свързан с деинституционализацията, с повече цифри и няма да Ви ангажирам сега. Така че, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, аз искам да задам един такъв въпрос, който отново беше актуализиран във връзка с дискусиите около промените в пенсионната система. Това е въпросът, който го задават служителите от сектор „Сигурност“. Аз или всички, които са били в министерството, сме имали многократни срещи – господин Петков, госпожа Караиванова, госпожа Малакова знаят за тези срещи. Там се поставя един въпрос, който е свързан с хората от сектор „Сигурност“, които имат осигурителен принос в универсалните пенсионни фондове. За какво става въпрос? Те твърдят, че въпреки че е увеличен размерът на осигурителната вноска през 2013 г. над 20,5, размерът на пенсиите при еднакви условия, които получават придобилите право на пенсия за стаж и възраст по чл. 69 – става въпрос за военнослужещи и всички от сектор „Сигурност“, които са подробно посочени в закона – имат по-малък размер на пенсията, отколкото тез,и които са родени преди 31 декември 1959 година. Въпросът, който задават те и решили да сезират Върховния административен съд, аз разбрах за този проблем на последната среща при господин Николов. Искали да сезират Комисията за защита от дискриминация. Това е тяхно право, но искам да чуя Вашето мнение по този въпрос, защото това е един сериозен въпрос, който ще продължи да циркулира, докато текат тези разговори около финализирането на промените в пенсионната система.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател. Очевидно, че набира скорост този въпрос, защото мен също ме занимаваха потърпевши от това и сега виждам, че и представители на медиите се занимават с него. Хубаво е, че тук е господин Петков, който също може да каже мнение, но според мен сегашното състояние не е справедливо. Става въпрос, че тези, които се пенсионират от сектор „Сигурност“ по-рано, нямат достъп до средствата си в универсалните пенсионни фондове, докато не навършат условията за трета категория.
Защо казвам, че е несправедливо? Защото те вече са излезли в пенсия. Не е задължително да работят. Тази сметка, която имат те в универсалния пенсионен фонд, надали се попълва допълнително. Така че те по партидата си вече имат набрана някаква сума. Получават по-ниска пенсия, защото по общия принцип НОИ плаща по-ниска пенсия, където трябва да се включи универсалният пенсионен фонд, но той в случая не може да се включи. Тук, според мен, трябва да потърсим решение, като това решение ще отвори други въпроси. Пенсионирайки се по-рано, натрупаните суми са суми, трупани максимум 15 години, откакто работят универсалните пенсионни фондове.
Натрупаните суми в универсалния пенсионен фонд са толкова, колкото са, те са крайна сума, така че дали от по-рано ще започнат да ги получават при някаква стъпка с по-малко изразходване, по-дълъг период или започвайки по-рано, те ще започнат с по-висока сума от там, но в един момент ще свършат парите натрупани по тази сметка. Този въпрос ще стои, така или иначе. Но при всички случаи трябва да намерим решение, защото в момента те не са виновни, а би трябвало да има достъп до тяхната сметка, натрупана в универсалния пенс4ионен фонд, ако те искат да започнат да я ползват. Това ми е личното мнение. Рискувам да го кажа, без да сме се консултирали експертно, но мисля, че трябва да се потърси вариант. Не еднозначен въпросът, в смисъл, има различни аспекти, но при всички случаи няма как да се увеличат средствата, освен ако няма допълнителни вноски в универсалния пенсионен фонд и това трябва да се отчете, когато се изчисляват и пенсиите им.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Това е едната страна на въпроса и звучи правдоподобно, ако не вземем предвид няколко други аспекта на този проблем. Първо, че те плащат 5% по-малко в Държавното обществено осигуряване от неговия, да го наречем основно, събрат, роден преди 31 декември. Това – първо.
Второ, философията на универсалните пенсионни фондове е свързана с плащането на така наречените пожизнени пенсии, съгласно биометричните таблици. Там има проблеми сега във фазата на изплащане, но това е друга тема, знаете много добре.
За да се плащат пожизнени пенсии при положение, че няма възраст за пенсиониране, самият Вие казахте, че те ще получават някаква минимална сума, ако се изчисли по биометрични таблици точно за техните кохорти, да го нарека. Те бъркат, според мен, с професионалните пенсионни фондове, където се получава срочна пенсия за ранно пенсиониране, тоест, до придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1. Затова нещата изглеждат малко като че ли са ощетени. Ако трябва да плаща някой обаче, защо трябва да плаща държавата примерно, тъй като частните пенсионни фондове категорично отказват да плащат, тъй като те казват: такъв е законът, така е разписан, такава е философията и ние можем да плащаме само като навършат възрастта пожизнени пенсии. Ако плащаме преди да навършат възрастта, това означава, че изменяме философията на универсалните пенсионни фондове. Не плащаме пожизнени, а плащаме някакви други пенсии. Аз мисля, че това е аргумент за определяне на възраст за пенсиониране, защото ако те работят повече и по-дълго време от тези 27 години, това означава, че ще се доближат до възрастта за пенсиониране и този проблем при тях няма да е толкова значим, защото ако приемем, че след пенсионирането те започнат да получават пари от своите индивидуални практики, от универсалните пенсионни фондове към парите, които са от Държавното обществено осигуряване, сборът от тази сума /сумарна пенсия наречена, да не ги наричам „две пенсии, защото не ми харесва този термин „две пенсии“/, тази сумарна пенсия би трябвало да бъде по-голяма от тази, която получават техните, условно казано, събратя, защото ще по-дълго време ще останат тези пари и ще бъдат инвестирани и ще има по-голяма доходност. Това е логиката.
Много е сложен проблемът. На пръв поглед изглежда, че те са ощетени, но има и други такива разсъждения, които хвърлят някаква сянка, защото тези хора се осигуряват само с 27 години стаж без възраст. Това е един от големите проблеми. Преди 2013 г., когато още водехме дискусия с тях, те бяха стигнали до извода с много сериозни актюерски разчети от Националния осигурителен институт, пенсионни фондове бяха стигнали до извода, че трябва да има възраст за пенсиониране. примерно, тези 52 години за които сега се говори. Но колегите от БСП винаги са били против това и моят колега тогава Ангел Найденов също беше против, защото всеки иска „да се докара“ на съсловието, а понякога такова „докарване“ не върши работа, както е в случая, по моему.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Вие сте прав, господин председателю. Тази тема действително трябва да я включим и да я разгледаме подробно. Това все пак ще бъде някакъв временен проблем, защото тези хора са се осигурявали максимум 15 години, а някои от тях много по-малко в универсален пенсионен фонд. Ако заработи цялата система и предполагам, че някой се е осигурявал 27 години оттам, той там би натрупал доста по-солидна сума, която може след това да разпределя. Освен това, осигуровките на този вид служители са доста по-високи, които влизат в НОИ. Така че тук трябва по-скоро според мен, да се намери за този преходен период, може би след десетина-петнадесет години тези, които сега започват или имат десетина години стаж в службите, ще се нормализира проблемът. Но при всички случаи това, което се случва сега, не е справедливо. Те нямат достъп до собствените си сметки и взимат по-ниски пенсии от тези, които са родени малко преди тях, което от никоя гледна точка няма обяснение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако философията на пенсионното осигуряване е такава, каквато е заложена в Кодекса за социално осигуряване, тя е колкото по-голям принос имаш, толкова по-голям размер имаш, тези хора нямат същия принос, какъвто имат хората, които са родени преди 31 декември. Нямат същия принос, защото през последните 13 години от 2000 до 2013 г. те са внасяли с 5% по-малко от всички останали, които са родени след 31 декември. Така че техният принос не е същият, не са поставени при едни и същи условия и оттам не може да се говори за дискриминация. Пак повтарям, много е сложна дискусията, има аргументи в полза на едната теза и на другата теза. Може би трябва да се намери пресечната точка на интереса на Държавното обществено осигуряване и на осигурените лица, а това предложение да се създаде отделен техен фонд, то си е старо предложение, но това е съвсем друга дискусия.
ИВАЙЛО КАЛФИН: То има отношение по-скоро към по-ранното им пенсиониране, както учителският фонд, но той не решава този проблем, който стои тук, той решава друг проблем. Идеята не е лоша, според мене, но не решава точно този проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Учителският пенсионен фонд няма индивидуални партиди, както някой грешно казва, че е така, докато в сектор „Сигурност“ в универсалните пенсионни фондове всеки си има индивидуална партида. Нещата са различни.
Има ли други въпроси, колеги? Ако няма, понеже е в интерес на дискусията, да включим господин Петков и госпожа Караиванова, ако желаят.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, моля Ви за извинение, но по изключение, понеже днес се обърка цялата програма с с дългото заседание, в което трябваше да сме в парламента и след това беше Министерски съвет, в 16 часа трябва да вода Съвет по деинституционализация. Господин Гьоков ще ме пита по тези въпроси, както разбирам, скоро, където участват няколко колеги; ако се съгласите да ме освободите да тръгна аз сега, за да мога да стигна сравнително навреме?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Тогава ще продължим по-нататък, в други заседания. Ако искате, господин Петков, можете да кажете няколко думи. Колеги, ако желаят? Благодаря, господин министър и мислете за точка „Разни“, където имахме един ангажимент.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако ви е интересна тази тема, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател. Аз се присъединявам към аргументите, които изложихте Вие и министър Калфин, че наистина това е доста сложен комплексен въпрос. Тук искам само да обърна внимание, че има наистина няколко хиляди лица, пенсионирали се по реда на чл. 69, родени след 31 декември 1059 г., чиито пенсии са намалени по общия ред, като тук искам да отбележа, че тези лица са вкарани в допълнителното задължително пенсионно осигуряване от 2004 г. Знаете, че имаше един период след старта на УПФ, които бяха вън, но от началото на 2004 г. се осигуряват, като отново тук припомням, че има и някои служби в сектор „Сигурност“, които не се осигуряват в УПФ поради съображения за защита на личните данни. Но казвайки това, искам да кажа, че този проблем е по-голям от гледна точка на брой лица, които получават инвалидни пенсии. Тук наистина нямам справката, но е от порядъка на 65 000 лица, всъщност получили инвалидни пенсии, които са родени след 31 декември 1959 г., на които също са им намалени пенсиите поради това, че те се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Вероятно служителите в сектор „Сигурност“ по-мощно защитават правата си. Това е общото правило и всъщност законов текст, който НОИ прилага. Същевременно, както Вие споменахте, преходна разпоредба законодателят всъщност изрично е постановил, че правото на пенсия на лицата по чл. 69 за получаване допълнителна пенсия от УПФ, се придобива не при придобиване на право по част първа, а изрично при съответно навършване на възрастта по чл. 68. Така че наистина те получават и ще получават в един период, в който вероятно ще бъде от порядъка на 15 години, за щото около 50 години е средната възраст, при която се пенсионират и ако вървим към 65 обща възраст, това е периодът, който ще получават намалена пенсия от ДОО, без да получават компенсираща пенсия от универсален пенсионен фонд. Да, вярно е, че повечето от тях работят, получават заплата, но това не може да бъде аргумент, разбира се. Каква е била волята на законодателя? Вероятно за да се позволи натрупване на по-големи средства, които след това да формират един по-значителен размер на пенсията, която се изплаща един нормален период от време, защото вноската на тези лица в УПФ е същата, както за всички други.
Да, данните, които имаме в НОИ, показват, че наистина има намаление – говоря за средни размери – всеки случай е индивидуален. Справката, която имаме, е, че средният размер на пенсията на лицата по чл. 69, които са родени след 31 декември 1959 г., е с около 20 лева по-нисък от средния размер на пенсията на лицата, пенсионирали се по чл. 69, родени преди 31 декември 1959 г. при закономерно увеличаване на новите пенсии при равни други условия предвид фактори, които са добре известни. Вероятно тази разлика ще се променя, защото редуциращият коефициент нараства с продължителността на времето, което са се осигурявали в универсален пенсионен фонд. Този въпрос ще се изостри и ще 8става все по-важен и в контекста на правото на избор, който чл. 4б дава на лицата. Така че стои на дневен ред неговото решаване. Аз съответно се солидаризирам с казаното от вас от министър Калфин. Това е, което мога да кажа по темата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков. Дискусията е отворена, тя продължава. Вие имате въпроси към министъра, но той си тръгна.
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Ние сме заинтересованите, защото нашите деца внасят 5-те процента, но ние не ги получаваме в пенсия, които сме пенсионерите, ако получаваме останалите проценти. По какъв начин ако внасяме всичките 17,8, както е стандартната вноска, нашите пенсии нямаше да тежат на държавния бюджет, част от тях и този анахронизъм, който ние още 2000 година, когато се започна държавното осигуряване, направихме възражения, че това е анахронизъм от основната вноска за държавно задължително осигуряване да отделяш 5% и да ги даваш на някой друг. Извинявайте, семейството получава две заплати, но жената решава, че 5% ще прати там някъде и т.н. Това лично нас ни засяга, защото ни поставя в неравностойно положение. Ние сме изразили нашето становище. Трябва стандартната вноска след 28 да си влиза в държавния осигурителен институция. Той си е сигурен, че доживотно ще получава пенсия, а който иска да се осигурява на риск и т.н., да се осигурява. Ние също правим анализ и ви казвам, че не само военните, а и другите ще получават по-ниски пенсии от тези 5% и няма да има равнопоставеност, няма да има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, не трябва да има втори стълб…
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Вторият стълб трябва да бъде само по професионалния фонд, в който да се внасят парите, които са извънстандартната – 7,12%.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е извън модела на социално осигуряване, този разговор, който го водим.
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Ако преди 14-15 години универсалният фонд стартира 2002 г. Беше 2%. Пенсионноосигурителната вноска беше 29%, 2% отиваха в универсалния фонд, тоест, една петнадесета. Сега отива една четвърт! Ядат се от нашите пенсии и става така, че ние не сме ги заслужили просто защото се вземат за някъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те се добавят и от държавния бюджет. Благодаря, колеги, закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 16.10 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ТРУДА, СОЦИАЛНАТА
И ДЕМОГРАФСКАТА
ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
№ 11
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
11 март 2015 година
На 11 март 2015 г. от 15.00 часа в зала № 1 - Източно крило в сградата на пл. „Княз Александър“ № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Към протокола се прилагат списъци на присъстващите народните представители и гости на комисията.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заседанието на комисията беше открито и ръководено от
Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографска политика. Дневният ред за днешното заседание е: точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване; точка втора: Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
“За“ направеното предложение гласуват всички присъстващи членове на комисията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Приема се дневният ред.
* * *
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-40, внесен от Радан Миленов Кънев, Иван Кирилов Иванов, Вили Младенов Лилков, Димитър Андреев Делчев, Валентин Любенов Павлов, Светлана Ангелова Найденова и Галя Енева Захариева на 26.02.2015 г. – обсъждане за първо гласуване
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По точка първа виждам тук господин Иванов. Вие ли ще представите проекта? Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Вие всички сте се запознали до голяма степен с мотивите. Става въпрос за Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и предложението и за изменение и допълнение, касаещо Преходни и заключителни разпоредби, предвид определени пропуски в този закон от гледна точка на хора, които не са обхванати поради липсата на преходна такава разпоредба.
Конкретно, на базата на заявления от хора, че те не могат да получат пенсия от датата на подаване на своето заявление, защото съобразно чл. 94, ал. 1, пенсии се отпускат от датата на придобиване на правото, когато лицето е подало заявлението си за отпускане на пенсия в шестмесечен срок от тази дата и от датата на заявление за отпускане на пенсия, когато заявлението е депозирано извън шестмесечния срок от придобиване на правото на пенсията. Посоченото правило се прилага и по отношение на лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31 декември 2014 г., осигуряването им е прекратено преди 1 януари 2015 г. и са подали заявления за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31 декември 2014 г.
Този ред, пораждащ съществен проблем за някои от лицата, придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2014 г., който може да се изрази със следния пример. Ако едно лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през април 2014 г., прекратило е своето осигуряване през месец ноември 2014 г. и съответно е подало заявление за отпускане на пенсия след 1 януари 2015 г., пенсията за осигурителен стаж и възраст няма да се отпусне със задна дата, тъй като лицето не е подало заявление в шестмесечния срок от датата за придобиване на правото, защото този срок е пропуснат. Всъщност това е казусът, описан по този начин, който води до това, че лица, които попадат в съответния казус, имат съответно пропуснати месеци, от които съответно да получат пенсия. Има такива лица, които са подали подобни жалби в Националния осигурителен институт, съответно до нас като народни представители също са писали и с това предложение и тази промяна смятаме, че в някаква степен тази несправедливост и усещане за пропуск ще бъде коригирана.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Имаме получени становища по този законопроект от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт. Практиката в тази комисия е първо да представим становища, които са получени в комисията. Народните представители разполагат с тях. Ще Ви моля накратко да представите вашите становища. Госпожа Петя Малакова е от Министерството на труда и социалната политика. От Министерството на финансите има ли представител? Не виждам. Има становище.
ПЕТЯ МАЛАКОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерството на труда и социалната политика е подкрепило по принцип предложения законопроект, тъй като считам, че изложените в мотивите съображения са безспорни. Обърнали сме единствено внимание на това, че е добре да се прецизира кръгът на лицата, за които се отнася, тъй като разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от 1 януари 2015 г. отпадна само за лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или работещи по допълнителен или втори трудов договор, както и морските лица.
Освен това сме обърнали внимание и на обстоятелството, че не във всички случаи прилагането на предложената преходна разпоредба е по-благоприятна за лицата. Примерът, който е даден в мотивите, е абсолютно точен, но считаме, че би било добре да се помисли и по другия вариант, защото немалко лица попадат в шестмесечния срок и като дата на придобиване на правото, и като дата на прекратяване на осигуряването. Така че ако е необходимо да посочим конкретен пример, ако лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през месец септември 2014 г., но е прекратено осигуряването му през месец декември 2014 г. и в случай, че то подаде заявление за отпускане на пенсия през месец януари 2015 г. след като е отпаднала разпоредбата на чл. 94, ал. 2 в този случай ако се приложи разпоредбата на чл. 22с, императивно пенсията на лицето, тъй като датата на прекратяване на осигуряването е в шестмесечен срок, тогава пенсията на лицето би следвало да се отпусне от месец декември 2014 г. по този начин това лице не би получило пенсии за месец септември, октомври и ноември, независимо от това, че то попада в действащата разпоредба на чл. 94, ал. 1, съгласно която заявлението е подадено в шестмесечен срок от датата на придобиване на правото на пенсия. Така че само по този въпрос сме обърнали внимание, че може би е добре да се помисли.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Малакова. Понеже не виждам представител на Министерството на финансите, в тяхното становище най-накратко казано, те подкрепят предложения проект. Имат бележки само по това, че няма финансови разчети и няма приблизителната бройка на хората, които биха били засегнати от тази разпоредба.
Представителите на Националния осигурителен институт – господин Петков Вие ли ще представите становището? Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, Националния осигурителен институт е представил писмено становище по предлагания законопроект. Нашето становище до голяма степен съвпада с вече представеното становище на Министерството на труда и социалната политика. наистина със Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. в неговите Преходни и заключителни разпоредби, с които бяха направени изменения в Кодекса за социално осигуряване, отпадна разпоредбата на чл. 94, ал. 2, тоест отпадна прекратяването на осигуряване като условие за упражняване на правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това всъщност беше втората стъпка, защото от 2012 г. това условие отпадна за един кръг лица, които всъщност работеха по договори за управление, сега отпада за останалите, които всъщност са по трудови и по служебни правоотношения.
Като подкрепяме принципно предложения законопроект, защото той наистина ще предложи решения на тези лица, които се чувстват засегнати от тази разпоредба и от липсата на преходна разпоредба, тоест принципно Националния осигурителен институт подкрепя законопроекта, но споделяме и някои бележки и предложения. Първата съвпада с това, което госпожа Малакова вече каза, че с оглед на прецизност би трябвало да се ограничи прилагането на разпоредбата само до този кръг лица, за които отпада чл. 94, ал. 2 от 1 януари 2015 г., тоест най-общо казано, лицата, работещи по трудови и по служебни правоотношения, тоест, да се посочат изрично алинеите от чл. 4, за които става дума.
Второто ни съображение, което е застъпено в представеното становище е, че според нас е по-добре всъщност вместо служебно преизчисляване на вече отпуснати пенсии на лица след 1 януари 2015 г., с оглед на това, че невинаги може да се прецени кое е по-благоприятно за лицето, да се даде право на лицата те да направят такъв избор в някакъв срок след влизане в сила на тази разпоредба. Имам предвид, че когато говорим за по-благоприятно за лицето, всъщност има два аспекта: по-благоприятно като начална дата и по-благоприятно като размер, тъй като наистина лицата, които са придобила право на пенсия за ОСВ, тоест навършили са възрастта и стажа, но са продължили да работят и съответно не са упражнили правото си в шестмесечен срок от придобиването му или от датата на прекратяване, при тях по-благоприятно ще бъде да получат пенсията си от по-ранната възможна дата, тоест от датата на прекратяване, а не от датата на заявлението, което е след 1 януари 2015 г. В общия случай може да става дума за до шест пенсии повече.
Но по отношение на размера на пенсията всички знаем, че размерът на отпусканите пенсии при равни други условия расте вследствие на два фактора: първият – отложеното пенсиониране, което се бенефицира с 4 % за всяка година осигурителен стаж и влияе значително в посока увеличаване на размера на пенсията; вторият фактор – увеличението на средномесечния осигурителен доход за предходните 12 месеца, подложката на пенсията, което също нараства. Така че вероятно лицата, които съответно са продължили да работят и сега са пожелали да упражнят правото си /всъщност ние сме разиграли различни примери/ ще им бъде отпусната пенсия в по-голям размер от този, ако всъщност тя бъде отпусната към датата на прекратяване на осигуряването.
Оттук вече – въпросът колко дълго ще се получава тази пенсия. Никой не може да каже. Но с тези съображения ние мотивираме предложението да не бъде служебно, както е всъщност идеята на вносителите, а да се даде право на лицата в рамките на някакъв срок – шест месеца и т.н. - до края на първото полугодие тези случаи би трябвало да се изчистят – да направят своя избор кое е по-благоприятно за тях, защото това е всъщност изходната позиция на вносителите. Така че, това са всъщност нашите съображения по законопроекта.
По отношение на оценката на финансовото въздействие, ние направихме един преглед на данните в нашата информационна база. Всъщност към момента са отпуснати 19 пенсии – 15 вътрешни, както ги наричам, и 4 – по европейски регламенти, – при които всъщност лицата са подали заявление след 1 януари, но извън шестмесечния срок на придобиване на правото, тоест това е към момента броят на лицата, отново казвам, ориентировъчно, които към момента биха били засегнати от тази разпоредба. Разбира се, този брой ще се увеличава, защото пенсионното производство трае до четири месеца и по подадени заявления след 1 януари пенсии ще се отпускат до края на месец април, така че всъщност зависи от лицата. Някои от тях са побързали да упражнят правото си, други вероятно предстои да го направят, тоест да подадат заявление. Случаите са индивидуални и затова нашето предложение е всеки да решава за себе си, а законодателя - да му дадем тази възможност.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков. Господин Иванов, ако желаете да вземете отношение по становищата и след това ще дам възможност на членовете на комисията да се изкажат по предложения проект.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Като цяло подкрепям коментарите и предложенията. Мисля, че възможността за избор и правото на избор е изключително важно, още повече че тук става въпрос за хора, които са с пропуснати ползи. От тая гледна точка е и бюджетът и финансовият аспект на закона. той е важен, но тук става въпрос за възстановяване на пропуснати ползи в някаква степен. Така че, като цяло приемам коментарите и смятам, че е най-вероятно между първо и второ четене могат да бъдат предложени промени в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Иванов. Колеги, имате думата. Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председателят. Ще бъда кратък. Проблем има. Колегите правилно са го фиксирали. Аз бих го нарекъл проблемът 31 декември, защото всъщност поправките, които бяха направени в закона с бюджета на държавата, направиха един праг, който е 31 декември, който поставя една определена група хора в ситуация, в която в общи линии са потърпевши, да не използвам тази дума „пропуснати ползи“, защото някак си не ми харесва. Мисля, че колегите от НОИ според мен са направили най-балансираните предложения в тази ситуация. Ние от „патриоти4чния фронт“ ще подкрепим вашите предложения, но пак казвам: аз лично мисля, че това, което предлагат експертите от НОИ е най-правилното и според мен най-доброто. Така че, между първо и второ четене мисля, че е най-добре да приложим предложенията на колегите от НОИ. Просто те са най-добрите. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Понеже НОИ предлага закона, те най-добре могат да преценят.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, в приемите, които правя в Стара Загора и в района, към мен се обърнаха много хора – осигурени лица със засегнати пенсионни права от промените в Кодекса за социално осигуряване, които ние направихме с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО за 2015 година. Така също и колеги от парламентарната група от техните приеми се обърнаха със същия въпрос и хора даже включително са писали и до НОИ по този проблем, така че ние сме запознати с проблема. Приветстваме, че колегите, вносителите бързо са реагирали на въпроса и принципно ще подкрепим с три гласа предложението на колегите, законодателната им инициатива и между първо и второ четене ако те не го направят като предложение, ще го направим ние. Всички препоръки, които отправят в становището си колегите от НОИ, ние ще ги предложим, ако те вече не са го направили.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков. Реплики? Не виждам. Други мнения, колеги? Да кажа аз няколко думи по този проект.
Сигурно ви прави впечатление този шестмесечен срок. Знаете ли защо е този срок? Така наречения преклузивен срок, в който ако не подадеш заявление до регионалните поделения на Националния осигурителен институт, ако подадеш заявление след този срок, получаваш от датата на подаване за заявление пенсия. То е, защото в Кодекса на труда има текстове, които казват, че за тези шест месеца получаваш т.нар. заплати при пенсиониране – дали са шест или п о-малко, в зависимост от условията, които са казани, тоест там има покритие докато продължава пенсионното производство – средно около 4 месеца ли казахте, господин Петков? Понякога може и за по-кратко.
Още един въпрос. Европейската комисия в препоръките към България към Националната програма за реформи препоръчва във всички свои предложения и препоръки българските граждани да остават по-дълго време на пазара на труда. С други думи казано, ако си по-дълго време на пазара на труда, ще излезеш извън тези хипотези, за които говорите в проекта. Още повече, ще се възползваш от бонификацията, която е дадена в действащите текстове на Кодекса за социално осигуряване, тъй като ако след навършване на възрастта за пенсиониране, след придобиване на право на пенсия за стаж и възраст работиш, да кажем, една година, тогава коефициентът ще бъде различен, така, както е записано. За една година няма да получиш единица, а ще получиш 4. Много е деликатна темата дали има ощетени или не. Ако продължиш да работиш една година и ако направиш равносметка, това, което каза и господин Байрактаров – термина пропуснати ползи изведнъж ще се превърне в нещо друго. Така че, от тази гледна точка трябва много внимателно да видим по какъв начин да решим този въпрос, защо очевидно е, че има проблем за едни хора, които са се пенсионирали.
Пропуснах и нещо друго, което е точно обратното на това, което казах досега като предложение. Знаете, че в Кодекса на труда има предложение в този чл. 328, ал. 1, т. 10, там, където се дава възможност на работодатели, когато става въпрос за трудови правоотношения, да може да освободи работника или служителя, когато навърши възраст и стаж за пенсиониране. Виждате как стават нещата съвсем объркани. Не искам да давам други примери, защото ще се окаже, че това, което ще подкрепим всички сега, в един момент за една много малка група ще бъде от полза, а за други ще се окаже, че не е от полза. Казвам всичко това не за да укорявам вносителите, а за да внеса малко повече яснота около целия казус, защото този проблем не е еднопластов. Има много въпроси, свързани с това.
Историята на този чл. 94 е много стара и много сложна. Тук има колеги, които знаят за какво става въпрос. Това е делото на Сомова срещу България, което е спечелено в Страсбург, но там ставаше въпрос за самоосигуряващите се лица, защото за Европа беше непонятно как така едно самоосигуряващо се лице – тя се осигурява в Европа – трябва да прекрати осигуряването, за да бъде самоназначена на следващия ден и да продължи да работи. И тя спечели делото. Миналата година приключи делото. Неслучайно законодателят преди една-две години, мисля, че беше 2013 г., премахнахме ал. 2, която се отнасяше за самоосигуряващите се лица. Можем да говорим дълго време на тази тема.
Нашата парламентарна група също ще подкрепим този проект с две уговорки. Едната уговорка е тази, за която говориха колегите преди мене и втората уговорка и по-скоро молбата ми е тези промени да бъдат внесени заедно с пакета от мерки за промени в пенсионната система, защото вижте страница 1 на Кодекса за социално осигуряване колко промени има. Влизаме непрекъснато в юридическия справочник, който издаде Даниел Вълчев, непрекъснато цитират, че Кодексът за социално осигуряване ще се променя. Така че, мисля, че с една промяна няма да ощетим хората, още повече че след тази дискусия стана ясно, че не е еднозначен въпросът. Молбата ми е заедно с всички промени да бъдат внесени и тези.
Благодаря. Други мнения имате ли? Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз само исках да Ви допълня, защото тези неща, които казахте, са абсолютно точни, но има и още един проблем, който не трябва да го изкарваме от полезрение, защото, колеги, създава се един проблем, че работещите пенсионери вече създават нелоялна конкуренция на пазара на труда. Ние се борим за повишаване на доходи, на високи заплати, само че работещия пенсионер, получавайки пенсия, не му е никакъв проблем да понижава цената на труда. Аз затова казах, че може би най-балансираните предложения са на колегите от НОИ в тази посока. Иначе господин Адемов е абсолютно прав за всичко, което каза.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров. Други мнения? Господин министър, от името на министерството госпожа Малакова представи становището на министерството по този въпрос. Ако искате нещо да допълните? Други мнения, колеги? Ако няма, прекратявам дискусията и подлагам на гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Радан Кънев, Иван Иванов и група народни представители.
Който е съгласен този проект да бъде подкрепен на първо четене, моля да гласува.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: За – 16 гласа; Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Проектът е приет.
ПО ТОЧКА ВТОРА - Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По реда на парламентарните групи, първи са колегите от парламентарната група на ГЕРБ. Член 27 от нашия правилник казва, че въпросът може да бъде развит в рамките на две минути, а отговорът на министъра е три минути, репликата е две минути. Ще ви моля да се съобразим. Заповядайте. Парламентарната група на „Лява България“, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин председателю, колеги и гости, уважаеми господин министър, правителството прие Националния план за действие по заетостта за 2015 г., ако не се лъжа, на 14 януари 2015 година. Неговото изпълнение ще се финансира с предвидените от Закона за държавния бюджет средства в размер на 73 милиона плюс средства по структурни фондове на Европейския съюз.
Основните приоритети на Националната политика по заетостта 2015 година са уредени от този Национален план за действие. Аз няма да ги коментирам и няма да ги изброявам, но към момента вече два месеца по-късно, не са видни каквито и да било действия от страна на структурите на министерството по изпълнение на този Национален план за действие по заетостта за 2015 година, а от бизнеса питат кога ще бъде факт това действие, някакви конкретни действия. Безработните лица също питат, защото знаете, че има безработни лица, на които единственият им шанс да влязат в заетост са тези програми, насочени към хората от уязвимите групи на пазара на труда и възниква въпросът разпределението на средствата и натурите по активната политика по заетостта, тоест разработването на плановете за действие за 2015 г. на регионалните служби по заетостта и разпределението по бюра по труда са с акцент на специфичните цели и задачи на съответния регион на какъв етап и кога хората, институциите и бизнесът могат да очакват старта на реални действия, тоест заетост и обучение по финансиране чрез национални или европейски средства за 2015 година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря. Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Гьоков, източниците за финансиране на мерките по заетостта са два – единият е Националният план за заетостта. Там има 73 милиона, както Вие подчертахте. Това е сумата, която я е имало и миналата година. Другият източник са европейските фондове. По-точно, това са фондовете, свързани с новия програмен период. Знаете, че новата програма беше одобрена ноември месец миналата година, така че от тази година вече започва да работи.
Мерките по Националния план за заетостта вече са започнати по няколко от перата. Трудно мога да проверя и да ви изпратя информация по всички програми как текат процесите, но примерно „Красива България“, която е там, си обяви резултатите от конкурса, започна назначаването, ако не се лъжа, в 35 общини са назначени трудови медиатори, които са част от активните мерки за заетост. Има и доста други мерки, които започнаха вече. Това са мерки, които се изпълняват от Националния план за заетостта.
По отношение на европейските средства, там първото действие, което се предвижда, е наемането на 8 000 младежи на стажове и чиракуване. Те са подбрани миналата година. Това, което направихме тази година, това е първата мярка, която започна да работи - бюрата по труда препотвърдиха готовността на фирмите да наемат тези стажанти. Това се наложи, тъй като питанията и информацията беше от преди няколко месеца събрана от миналата година и вече би трябвало в момента да тече процедура за сключване на договори за наемане на тези стажанти. Това е първата мярка и засега по европейските средства единствената свързана с пазара на труда.
Това, което предвиждаме и по което работим доста бързо, са още няколко мерки. За да започнат да работят те и конкретните програми, трябва да минат през Комитета за наблюдение, който утвърждава всички програми на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, така че допълнително следващите, надявам се, ще бъдат отворени и в рамките на следващите два-три месеца. Някъде до май месец би трябвало да бъдат отворени следващите мерки от европейската програма, така че - по един източник, по другия в момента се работи, има известно забавяне, тъй като преосмисляме всички програми, които се правеха досега. Вие сте видели в Националния план за заетост се намаляват примерно тези мерки, които бяха по програмата „От социални помощи към заетост“ за временната заетост с общините. Опитваме се да го компенсираме с други програми, които са насочени към извършването на реална трудова дейност в общините, така че - кратки отговори и по двете програми - вече има мерки, вече се назначават и хора. Подробна информация докъде сме стигнали с Националния план по заетостта мога да ви предоставя допълнително.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Имате право на дуплика в рамките на две минути, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз приемам отговора Ви, наясно съм, само че последното изречение, което казахте в края на отговора си, че има известно забавяне, напълно го приемам, защото той е наистина така. От години наред реалните действия, назначаването на хората, обученията с националните средства от националния план за действие по заетостта стартира края на януари – средата на февруари. Сега сме вече март и няма такива действия. Не знам откъде Ви е информацията, че има назначени хора, но това е продължаваща заетост. Да, има назначени асистенти на хора с увреждания около 2700 човека. Те са от предходната година. Това е продължаващата заетост. Новата заетост не е дошла, а има фирми, знам, че действията в Националния план за действие по заетостта не са насочени в подкрепа на фирмите на бизнеса. Те са насочени в подкрепа основно на хората, които са в неравностойно положение на пазара на труда, но бизнесът ги чака тези програми с нетърпение и това забавяне ги изнервя някак си и негативните последиците ги носят колегите от Агенцията по заетостта, защото към тях са насочени упреците. Аз съм сигурен и знам, че те и при най-малък сигнал за действие те са готови с реални действия да отговорят на исканията на работодателите и на безработните.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, по-скоро ако има някакви конкретни неща, които господин Гьоков, който познава добре тази сфера, има, съм готов да ги видя, но по Националния план за заетостта ако има някакво забавяне, то е основно по европейските средства, с изключение на тази първа програма, която е за 8 000 стажанти, които са точно насочени към бизнеса.
По Националния план за заетостта се преформулираха някои от мерките. Аз споменах, че се сменят приоритетите, в смисъл, така, че да се насочат към по-активни мерки. Една от критиките на Европейската комисия към България досега беше, че нашите мерки са много пасивни. Ние трябва да стигнем до тези, които са демотивирани, в отдалечени райони и т.н. и това обяснява защо преосмисляме и има известно забавяне. Аз ще погледна специално докъде са стигнали. Зная, че, общо взето, по цялата програма са осигурени парите, утвърдени са отделните програми, няма нито една причина да се забавя конкретното изпълнение. Още един път ще погледна и ще имам грижата да ви информирам за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Следващата парламентарна група сме ние и аз ще се опитам да формулирам един въпрос. Господин Гьоков говори за новата оперативна програма, но старата 2007-2014 все още не е финализирана и аз искам да задам един въпрос, който е свързан с последната година – 2015 г., в рамките на която предстои едно сериозно финансово усилие в размер на 473, 5 милиона лева, за да не загубим нито един лев по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ от програмния период 2007-2014 г.
Към 31 декември 2014 г. размерът на договорените средства е близо 2,5 милиарда – говорим за договорени средства, което е 104% от цялата оперативна програма. Разплатените средства са 2,018 милиарда, което представлява 85% от общия бюджет, разплатени с изпълнителите. Верифицираните разходи възлизат на 1,860 милиарда, което е 78% от бюджета на програмата. Това са параметри, които отличават оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ от останалите по темпове на изпълнение, но прави впечатление, че през последните години на предишния програмен период са усилията, които са положени от екипите на Министерството на труда и социалната политика за постигане на тези финансови цели. за да не стигаме до това, тези 473,5 милиона лева, които са останали, което е финансовото усилие за 2015 г., трябва по някакъв начин дъ бъде постигната тази финансова цел, за да може да бъдат постигнати целите на отделните приоритетни оси. Затова моят въпрос е свързан с това, какво прави Министерството на труда и социалната политика, за да не загубим тези средства, защото правилото n+2, знаете, е в сила и ако не ги усвоим тези средства, те остават загубени завинаги.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви за въпроса, господин председателю. Вие знаете добре и за усилията, които се полагат за изпълнение на програмата. Към края на миналата година България е над средното европейско равнище по усвояване. Това е най-добре работещата оперативна програма в България. С Германия сме горе-долу на едно равнище и то е над средното европейско равнище, в смисъл, поне по този показател може да сме спокойни, че вървим добре. Въпреки това, както отбелязахте, последната година е необходимо да се направи едно доста голямо усилие за приключването на всички програми.
Аз на всеки две седмици правя при себе си оперативка, за да ги гледаме програма по програма. Има възможност и обмисляме варианти, някъде има един-два проекта, които сме установили като рискови, където има готовност да се пренасочат средствата към друга програма. Вие споменахте, че са наддоговорени средствата.
Знаете, че в периода досега съвместно тази програма се управляваше и в Министерството на образованието и науката, където, надявам се, всичко да върви добре. Те вече си имат собствена оперативна програма за новия период, но по тази там има някои въпроси, които засега поне вървят добре, но там също се създават рискове, които не са за подценяване. Така че, организацията която съм създал, е първо да имаме редовна информация по всички проекти, които вървят и второ, да имаме готовност където видим, че няма да могат да се изпълнят определени средства, да ги пренасочим към друг проект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Това, което искам да кажа като продължение на този процедура по въпрос - отговор е, че ако смятате, че е необходима финансова релокация, тоест, пренасочване на средствата от приоритетни оси, които не довят до добро финансово изпълнение на програмата, към други, към които има интерес, а няма финансов ресурс, това, по моему, трябва да бъде направено най-късно до месец май и Комитетът за наблюдение трябва да се произнесе по тези въпроси – знаете много добре процедурата, за да може до отпускарския месец /знаете, че месец август Европейската комисия не работи, защото ако Комитетът за наблюдение вземе решение, това решение трябва да бъде потвърдено и от Европейската комисия, за да може до края на годината да се решат всички тези въпроси за усвояването на този ресурс, а не само с усвояването, а, естествено, с постигането на целите, които са поставени.
Но друго искам да кажа във връзка с този въпрос. В България все още никой не говори за финансово затваряне на оперативните програми. Аз си спомням комисаря по труда и социалната политика, най-общо казано, за да не казвам точния и коректния термин, беше заявил, че понякога затварянето, финансовото приключване на оперативните програми продължава с години. Има някои страни като Италия, Испания и Гърция например, които имат проблеми с оперативни програми от два програмни периода преди последния. Така че от този финансов ресурс трябва да бъдат заделени средства и за тази цел. Всичко това, разбира се, управляващият орган и ръководството на министерството са запознати с този въпрос. Казвам това, за да припомня, че оперативната програма „Човешки ресурси“ трябва да бъде една от водещите и в този аспект неслучайно тази програма и новата Програма за европейско подпомагане на най-нуждаещите се граждани са първите, които са одобрени от Европейската комисия. Вие знаете, че оперативната програма „Човешки ресурси“ /за колегите, които не знаят/, е първата и единствена засега програма, която е одитирана от Европейската сметна палата два пъти и седем пъти – от управляващия орган, от одитните подразделения на управляващия орган. Така че, всичко тук трябва да бъде по правилата, защото става въпрос за изключително чувствителна сфера.
Благодаря, господин министър. Сега имате право на дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз Ви благодаря, господин председател. Давате ми една идея. Ако искате, да предложа комисията около май месец, може би преди Комитета за наблюдение да вземе решение, да включите една точка специална по това, какво е състоянието, докъде са стигнали програмите, какви рискове има, ако прецените – във Вашата комисия или съвместно заседание с Комисията по европейските фондове – мисля, че би било народните представители да имат пълна информация за това.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Ако колегите са съгласни. Аз имам сериозни пристрастия към тази оперативна програма по известни причини. Положихме страшно много усилия, защото в рамките на една година трябваше да усвоим 680 милиона. Това беше годината 2013. В тази връзка – малко извън процедурата, но това, което искам да кажа и това, с което започна господин Гьоков е: за да не се налага такъв тип екстремни усилия в края на бюджетния цикъл, е много важно още в началото програмите да стартират с едни сериозни темпове, това е много трудно и от гледна точка на европейските практики и техните стандарти, но така или иначе, с общи усилия можем да постигнем един добър темп и равномерно разпределение на усвояването на средствата, за да може в края на програмния период да лавираме с финансовите релокации, финансовото преразпределение на средствата от програмите, които, образно казано, не вървят, към тези, които са с по-добър резултат.
Колеги, Патриотичният фронт.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Господин министър, аз няма да Ви задавам въпроси. Просто искам да Ви благодаря, че по поставените от мене теми Вие като министър и Вашите експерти работите и се надявам в скоро време да има и решение. Моето време приемете, че ще го преотстъпя на редовните гости, за да не бавим във времето.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, виждам само представители на „АБВ“. Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Аз ще задам моя въпрос за промените, които се предвиждат в Закона за семейните помощи за децата, тъй като той стана доста дискусионен, каква е степента на готовността на промените, господин вицепремиер, които ще предложите скоро в Народното събрание, тъй като, както вече казах, те са доста дискусионни и спорни и кои от обсъжданите мерки окончателно ще останат, кои ще отпаднат и каква е изобщо картината около промените и закона?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Господин министър, имате думата за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаема госпожо Тодорова, законът мина процедурата за обществено обсъждане. Беше сложена и на страницата на Министерски съвет, на Министерството на труда и социалната политика. имаше доста реакции по него. Имаше специална среща, даже мисля, че повече от една, с неправителствени организации, които проявяват интерес към тази дейност. В момента уточняваме последния вариант на текстовете и предстои буквално до края на седмицата да започне процедура по съгласуване с Министерството на финансите. Знаете, че всеки подобен закон се прави с финансова обосновка. Мисля, че там няма да има проблем, като знам текстовете на закона, така че може би до две седмици ще влезе в Министерски съвет и след Министерски съвет веднага ще влезе в Народното събрание за обсъждане.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър. Госпожо Тодорова.
Вторият кръг въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин председател. Всъщност сме подготвили друг въпрос, но той е по-детайлен и ще го зададем на парламентарен контрол, защото той е свързан с деинституционализацията, с повече цифри и няма да Ви ангажирам сега. Така че, благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, аз искам да задам един такъв въпрос, който отново беше актуализиран във връзка с дискусиите около промените в пенсионната система. Това е въпросът, който го задават служителите от сектор „Сигурност“. Аз или всички, които са били в министерството, сме имали многократни срещи – господин Петков, госпожа Караиванова, госпожа Малакова знаят за тези срещи. Там се поставя един въпрос, който е свързан с хората от сектор „Сигурност“, които имат осигурителен принос в универсалните пенсионни фондове. За какво става въпрос? Те твърдят, че въпреки че е увеличен размерът на осигурителната вноска през 2013 г. над 20,5, размерът на пенсиите при еднакви условия, които получават придобилите право на пенсия за стаж и възраст по чл. 69 – става въпрос за военнослужещи и всички от сектор „Сигурност“, които са подробно посочени в закона – имат по-малък размер на пенсията, отколкото тез,и които са родени преди 31 декември 1959 година. Въпросът, който задават те и решили да сезират Върховния административен съд, аз разбрах за този проблем на последната среща при господин Николов. Искали да сезират Комисията за защита от дискриминация. Това е тяхно право, но искам да чуя Вашето мнение по този въпрос, защото това е един сериозен въпрос, който ще продължи да циркулира, докато текат тези разговори около финализирането на промените в пенсионната система.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател. Очевидно, че набира скорост този въпрос, защото мен също ме занимаваха потърпевши от това и сега виждам, че и представители на медиите се занимават с него. Хубаво е, че тук е господин Петков, който също може да каже мнение, но според мен сегашното състояние не е справедливо. Става въпрос, че тези, които се пенсионират от сектор „Сигурност“ по-рано, нямат достъп до средствата си в универсалните пенсионни фондове, докато не навършат условията за трета категория.
Защо казвам, че е несправедливо? Защото те вече са излезли в пенсия. Не е задължително да работят. Тази сметка, която имат те в универсалния пенсионен фонд, надали се попълва допълнително. Така че те по партидата си вече имат набрана някаква сума. Получават по-ниска пенсия, защото по общия принцип НОИ плаща по-ниска пенсия, където трябва да се включи универсалният пенсионен фонд, но той в случая не може да се включи. Тук, според мен, трябва да потърсим решение, като това решение ще отвори други въпроси. Пенсионирайки се по-рано, натрупаните суми са суми, трупани максимум 15 години, откакто работят универсалните пенсионни фондове.
Натрупаните суми в универсалния пенсионен фонд са толкова, колкото са, те са крайна сума, така че дали от по-рано ще започнат да ги получават при някаква стъпка с по-малко изразходване, по-дълъг период или започвайки по-рано, те ще започнат с по-висока сума от там, но в един момент ще свършат парите натрупани по тази сметка. Този въпрос ще стои, така или иначе. Но при всички случаи трябва да намерим решение, защото в момента те не са виновни, а би трябвало да има достъп до тяхната сметка, натрупана в универсалния пенс4ионен фонд, ако те искат да започнат да я ползват. Това ми е личното мнение. Рискувам да го кажа, без да сме се консултирали експертно, но мисля, че трябва да се потърси вариант. Не еднозначен въпросът, в смисъл, има различни аспекти, но при всички случаи няма как да се увеличат средствата, освен ако няма допълнителни вноски в универсалния пенсионен фонд и това трябва да се отчете, когато се изчисляват и пенсиите им.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Това е едната страна на въпроса и звучи правдоподобно, ако не вземем предвид няколко други аспекта на този проблем. Първо, че те плащат 5% по-малко в Държавното обществено осигуряване от неговия, да го наречем основно, събрат, роден преди 31 декември. Това – първо.
Второ, философията на универсалните пенсионни фондове е свързана с плащането на така наречените пожизнени пенсии, съгласно биометричните таблици. Там има проблеми сега във фазата на изплащане, но това е друга тема, знаете много добре.
За да се плащат пожизнени пенсии при положение, че няма възраст за пенсиониране, самият Вие казахте, че те ще получават някаква минимална сума, ако се изчисли по биометрични таблици точно за техните кохорти, да го нарека. Те бъркат, според мен, с професионалните пенсионни фондове, където се получава срочна пенсия за ранно пенсиониране, тоест, до придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1. Затова нещата изглеждат малко като че ли са ощетени. Ако трябва да плаща някой обаче, защо трябва да плаща държавата примерно, тъй като частните пенсионни фондове категорично отказват да плащат, тъй като те казват: такъв е законът, така е разписан, такава е философията и ние можем да плащаме само като навършат възрастта пожизнени пенсии. Ако плащаме преди да навършат възрастта, това означава, че изменяме философията на универсалните пенсионни фондове. Не плащаме пожизнени, а плащаме някакви други пенсии. Аз мисля, че това е аргумент за определяне на възраст за пенсиониране, защото ако те работят повече и по-дълго време от тези 27 години, това означава, че ще се доближат до възрастта за пенсиониране и този проблем при тях няма да е толкова значим, защото ако приемем, че след пенсионирането те започнат да получават пари от своите индивидуални практики, от универсалните пенсионни фондове към парите, които са от Държавното обществено осигуряване, сборът от тази сума /сумарна пенсия наречена, да не ги наричам „две пенсии, защото не ми харесва този термин „две пенсии“/, тази сумарна пенсия би трябвало да бъде по-голяма от тази, която получават техните, условно казано, събратя, защото ще по-дълго време ще останат тези пари и ще бъдат инвестирани и ще има по-голяма доходност. Това е логиката.
Много е сложен проблемът. На пръв поглед изглежда, че те са ощетени, но има и други такива разсъждения, които хвърлят някаква сянка, защото тези хора се осигуряват само с 27 години стаж без възраст. Това е един от големите проблеми. Преди 2013 г., когато още водехме дискусия с тях, те бяха стигнали до извода с много сериозни актюерски разчети от Националния осигурителен институт, пенсионни фондове бяха стигнали до извода, че трябва да има възраст за пенсиониране. примерно, тези 52 години за които сега се говори. Но колегите от БСП винаги са били против това и моят колега тогава Ангел Найденов също беше против, защото всеки иска „да се докара“ на съсловието, а понякога такова „докарване“ не върши работа, както е в случая, по моему.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Вие сте прав, господин председателю. Тази тема действително трябва да я включим и да я разгледаме подробно. Това все пак ще бъде някакъв временен проблем, защото тези хора са се осигурявали максимум 15 години, а някои от тях много по-малко в универсален пенсионен фонд. Ако заработи цялата система и предполагам, че някой се е осигурявал 27 години оттам, той там би натрупал доста по-солидна сума, която може след това да разпределя. Освен това, осигуровките на този вид служители са доста по-високи, които влизат в НОИ. Така че тук трябва по-скоро според мен, да се намери за този преходен период, може би след десетина-петнадесет години тези, които сега започват или имат десетина години стаж в службите, ще се нормализира проблемът. Но при всички случаи това, което се случва сега, не е справедливо. Те нямат достъп до собствените си сметки и взимат по-ниски пенсии от тези, които са родени малко преди тях, което от никоя гледна точка няма обяснение.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако философията на пенсионното осигуряване е такава, каквато е заложена в Кодекса за социално осигуряване, тя е колкото по-голям принос имаш, толкова по-голям размер имаш, тези хора нямат същия принос, какъвто имат хората, които са родени преди 31 декември. Нямат същия принос, защото през последните 13 години от 2000 до 2013 г. те са внасяли с 5% по-малко от всички останали, които са родени след 31 декември. Така че техният принос не е същият, не са поставени при едни и същи условия и оттам не може да се говори за дискриминация. Пак повтарям, много е сложна дискусията, има аргументи в полза на едната теза и на другата теза. Може би трябва да се намери пресечната точка на интереса на Държавното обществено осигуряване и на осигурените лица, а това предложение да се създаде отделен техен фонд, то си е старо предложение, но това е съвсем друга дискусия.
ИВАЙЛО КАЛФИН: То има отношение по-скоро към по-ранното им пенсиониране, както учителският фонд, но той не решава този проблем, който стои тук, той решава друг проблем. Идеята не е лоша, според мене, но не решава точно този проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Учителският пенсионен фонд няма индивидуални партиди, както някой грешно казва, че е така, докато в сектор „Сигурност“ в универсалните пенсионни фондове всеки си има индивидуална партида. Нещата са различни.
Има ли други въпроси, колеги? Ако няма, понеже е в интерес на дискусията, да включим господин Петков и госпожа Караиванова, ако желаят.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин председател, моля Ви за извинение, но по изключение, понеже днес се обърка цялата програма с с дългото заседание, в което трябваше да сме в парламента и след това беше Министерски съвет, в 16 часа трябва да вода Съвет по деинституционализация. Господин Гьоков ще ме пита по тези въпроси, както разбирам, скоро, където участват няколко колеги; ако се съгласите да ме освободите да тръгна аз сега, за да мога да стигна сравнително навреме?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добре. Тогава ще продължим по-нататък, в други заседания. Ако искате, господин Петков, можете да кажете няколко думи. Колеги, ако желаят? Благодаря, господин министър и мислете за точка „Разни“, където имахме един ангажимент.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, ако ви е интересна тази тема, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, господин председател. Аз се присъединявам към аргументите, които изложихте Вие и министър Калфин, че наистина това е доста сложен комплексен въпрос. Тук искам само да обърна внимание, че има наистина няколко хиляди лица, пенсионирали се по реда на чл. 69, родени след 31 декември 1059 г., чиито пенсии са намалени по общия ред, като тук искам да отбележа, че тези лица са вкарани в допълнителното задължително пенсионно осигуряване от 2004 г. Знаете, че имаше един период след старта на УПФ, които бяха вън, но от началото на 2004 г. се осигуряват, като отново тук припомням, че има и някои служби в сектор „Сигурност“, които не се осигуряват в УПФ поради съображения за защита на личните данни. Но казвайки това, искам да кажа, че този проблем е по-голям от гледна точка на брой лица, които получават инвалидни пенсии. Тук наистина нямам справката, но е от порядъка на 65 000 лица, всъщност получили инвалидни пенсии, които са родени след 31 декември 1959 г., на които също са им намалени пенсиите поради това, че те се осигуряват в универсален пенсионен фонд. Вероятно служителите в сектор „Сигурност“ по-мощно защитават правата си. Това е общото правило и всъщност законов текст, който НОИ прилага. Същевременно, както Вие споменахте, преходна разпоредба законодателят всъщност изрично е постановил, че правото на пенсия на лицата по чл. 69 за получаване допълнителна пенсия от УПФ, се придобива не при придобиване на право по част първа, а изрично при съответно навършване на възрастта по чл. 68. Така че наистина те получават и ще получават в един период, в който вероятно ще бъде от порядъка на 15 години, за щото около 50 години е средната възраст, при която се пенсионират и ако вървим към 65 обща възраст, това е периодът, който ще получават намалена пенсия от ДОО, без да получават компенсираща пенсия от универсален пенсионен фонд. Да, вярно е, че повечето от тях работят, получават заплата, но това не може да бъде аргумент, разбира се. Каква е била волята на законодателя? Вероятно за да се позволи натрупване на по-големи средства, които след това да формират един по-значителен размер на пенсията, която се изплаща един нормален период от време, защото вноската на тези лица в УПФ е същата, както за всички други.
Да, данните, които имаме в НОИ, показват, че наистина има намаление – говоря за средни размери – всеки случай е индивидуален. Справката, която имаме, е, че средният размер на пенсията на лицата по чл. 69, които са родени след 31 декември 1959 г., е с около 20 лева по-нисък от средния размер на пенсията на лицата, пенсионирали се по чл. 69, родени преди 31 декември 1959 г. при закономерно увеличаване на новите пенсии при равни други условия предвид фактори, които са добре известни. Вероятно тази разлика ще се променя, защото редуциращият коефициент нараства с продължителността на времето, което са се осигурявали в универсален пенсионен фонд. Този въпрос ще се изостри и ще 8става все по-важен и в контекста на правото на избор, който чл. 4б дава на лицата. Така че стои на дневен ред неговото решаване. Аз съответно се солидаризирам с казаното от вас от министър Калфин. Това е, което мога да кажа по темата.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Петков. Дискусията е отворена, тя продължава. Вие имате въпроси към министъра, но той си тръгна.
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Ние сме заинтересованите, защото нашите деца внасят 5-те процента, но ние не ги получаваме в пенсия, които сме пенсионерите, ако получаваме останалите проценти. По какъв начин ако внасяме всичките 17,8, както е стандартната вноска, нашите пенсии нямаше да тежат на държавния бюджет, част от тях и този анахронизъм, който ние още 2000 година, когато се започна държавното осигуряване, направихме възражения, че това е анахронизъм от основната вноска за държавно задължително осигуряване да отделяш 5% и да ги даваш на някой друг. Извинявайте, семейството получава две заплати, но жената решава, че 5% ще прати там някъде и т.н. Това лично нас ни засяга, защото ни поставя в неравностойно положение. Ние сме изразили нашето становище. Трябва стандартната вноска след 28 да си влиза в държавния осигурителен институция. Той си е сигурен, че доживотно ще получава пенсия, а който иска да се осигурява на риск и т.н., да се осигурява. Ние също правим анализ и ви казвам, че не само военните, а и другите ще получават по-ниски пенсии от тези 5% и няма да има равнопоставеност, няма да има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Тоест, не трябва да има втори стълб…
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Вторият стълб трябва да бъде само по професионалния фонд, в който да се внасят парите, които са извънстандартната – 7,12%.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Това е извън модела на социално осигуряване, този разговор, който го водим.
ГЕОРГИ РУСАНОВ /НКВХ/: Ако преди 14-15 години универсалният фонд стартира 2002 г. Беше 2%. Пенсионноосигурителната вноска беше 29%, 2% отиваха в универсалния фонд, тоест, една петнадесета. Сега отива една четвърт! Ядат се от нашите пенсии и става така, че ние не сме ги заслужили просто защото се вземат за някъде.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те се добавят и от държавния бюджет. Благодаря, колеги, закривам заседанието.
/Заседанието беше закрито в 16.10 ч./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ТРУДА, СОЦИАЛНАТА
И ДЕМОГРАФСКАТА
ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
