П Р О Т ОК О Л

№ 13

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

25 март 2015 година

---

Дневен ред:


1. Изслушване на заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за приключилия период 2007-2013 г. и представяне на новата Оперативна програма 2014-2020 г.



(Заседанието на комисията започна в 15.10 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)

***

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Дневният ред на днешното заседание е изслушване на заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин относно изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за приключилия период 2007-2013 г. и представяне на новата Оперативна програма 2014-2020 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневният ред.
Господин министър, господин вицепремиер, първо искам да благодаря от името на цялата комисия за това, че в трудните времена на липса на време намерихте начин да се явите в Комисията по труда, социалната и демографската политика и да представите това, което е свършено през всички тези години по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2007-2013 година и разбира се новата оперативна програма 2014-2020 година.
Благодаря на заместник-министър Зорница Русинова, чийто ресор е оперативната програма.
Давам ви думата, господин министър, да представите Вашата презентация по отношение на текущото състояние, напредъка при реализацията на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013 година.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Благодаря и за интереса на миналото заседание за хода на програмата. Ние имаме готовност, разбира се, да представим до къде сме стигнали до този момент. Но както стана дума миналия път най-вероятно към май месец е периода, в който ще видим окончателно дали има някъде средства, които ще се прехвърлят от едно към друго перо, за да можем, както ни е целта и както сме поели ангажимент да търсим сто процента усвояемост на тази програма до края на 2015 година.
Ще ви предложа с ваше позволени, зная, че това е известно свободно тълкуване на нормите в комисията, но все пак да включим тези две млади момичета, които са тук. Те ще помогнат, заедно с госпожа Русинова, с която ще говорим по тези неща. Те също ще ни помогнат по презентацията. Целта на тази презентация е да обясним до сега какво има свършено, какво е договорено, разплатено, верифицирано – нещо, което според мен е важно какъв е ефекта от тези средства за последните няколко години. Няколко правителства, няколко състава на парламента са работили по тези теми и мисля, че е хубаво и трябва да се ориентираме вече към обобщаване не само колко средства са похарчени и какво се е случило срещу тях и какво сме получили. И разбира се след това ще минем на представянето на оперативната програма 2014-2020 година. Една от основните разлики между двете оперативните е, че в сегашната текущата оперативна програма ние имаме съвместни няколко междинни звена, едното от тях е Министерство на образованието и науката. В новия период Министерство на образованието и науката си има собствена оперативна програма, която се занимава с нея, така че с междинното звено ние сега довършваме тази, която е по стария период, след което Министерство на образованието и науката минава самостоятелно. Разбира се има доста мерки, които ние ще договаряме заедно, така или иначе се преплитат образованието и социалната политика, но те ще се имат отделен управителен орган.
Още една промяна има тази година. Не сме направили тази презентация, защото ми се струва, че днес едва ли ще остане време, можем подробно да говорим за нея – за нова оперативна програма, която е за помощ за най-бедните, евентуално при следващо заседание, когато кажете, на изнесено заседание. Струва ми се, че доста теми се събраха за изнесено заседание. Аз ще ви поканя, защото и пенсиите са там и водеща комисия ще е социалната и т.н., но ще има възможност да представим допълнително и новата оперативна програма – до къде сме стигнали, какво мислим и как ще я направим по-нататък. Така че започваме със сегашната оперативна програма.
АНДРЕАНА КОЛЕВА: Договорените средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са 2 460 милиона лева или това е 103,6%. Разплатените средства са 2 064 милиона лева, това са 87%. Верифицираните разходи са 1 923 милиона лева – 81%. Сертифицираните разходи са 1 901 милион лева или това са 80,1%
ИВАЙЛО КАЛФИН: Тук няколко пояснения към тези числа. Програмата е наддоговорена и това е умишлено направено, за може тогава, когато някои от мерките не се изпълнят достатъчно да има резерв и евентуално той да се покрие. Тя е наддоговорена, но по-малко, отколкото е предвидено – до 10% наддоговаряне се полага по нашите регулации. Както виждате със 103,6% - 2 милиарда 460 милиона са договорените вече средства. Разплатени са 87% или към 28 февруари – 2 милиарда 64 милиона до този момент. Това число е над средното европейско равнище за разплащане по Европейския социален фонд – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е част от Европейския социален фонд. Тук сме горе-долу на равнището на Германия и тук можем да кажем действително, че се мерим с най-добрите в Европейския съюз да гледаме на колко места отзад напред вървим. До този момент верифицираните и сертифицирани разходи вървят добре. Като погледнем числата, доволни сме разбира се от резултата, който имаме към момента, но все пак имаме една нелека работа – до края на годината трябва да се приключи всичко на сто процента. Това е доста голям ресурс също, който би трябвало да се довърши, това са вече сключени договори, да се довършат договорите, да се отчетат, да се верифицират, да се изплатят средствата, да се дадат и в Европейската комисия за сертификация, така че работата ни по-нататък ще бъде доста напрегната по завършване на този период.
Средствата, които към този момент, това което стана въпрос и на миналото заседание, са разместени от една в друга програма, са основно средства от Приоритетна с 1 – насърчаване на икономическата активност и развитие на пазара на труда – една от най-добре работещите програми за подпомагане на безработните лица, които получават посреднически услуги. Осем са общо приоритетните оси. Приоритетна ос 2 е обучение на работещи допълнително. Приоритетна ос 3 е подобряване на качеството на образованието и обучението. Приоритетна ос 4 е вече за социалната сфера и интегриране на лица със социални потребности. По приоритетна ос 5 също са социални теми и услуги в общността. Приоритетна ос 6 – оценки за изпълнение, информационни технологии. Приоритетна ос 7 е международно сътрудничество и трансграничните проекти. Приоритетна ос 8 – техническа помощ. Това са осемте приоритета в тази програма.
Към момента има по-високо търсене и възможност за преразпределение на средства към Приоритетна ос 1 – подпомагане на заетостта и на безработните и към Приоритетна ос 3, която е свързана с качеството на образованието и потребностите на пазара. Освободеният финансов ресурс към момента е 38 милиона лева, който е пренасочен към други програми. До май месец продължаваме да следим къде има риск за евентуално недоусвояване на средства. Има такива програми, към които веднага могат да се насочат средствата и да бъдат изразходвани до края на годината. Така че от 2 милиарда и 60 милиона всъщност малка част от средствата – 38 милиона са пренасочени към други програми, което означава, че в основни линии програмата върви добре.
Това са резултатите от досегашната програма, които мисля, че са важни действително да ги знаем.
АНДРЕАНА КОЛЕВА: Над 43 хиляди безработни лица са започнали работа. Над 70 хиляди безработни – включени в обучения за придобиване и повишаване на професионалната квалификация, от които 64 947 включени в заетост след обучение. Лицата, започнали работа в сферата на социалната икономика са 7 788, а 1 757 души са започнали работа след осигуряване на грижа в семейна среда за техните деца и близки. Над 315 хиляди заети лица, включени в обучение. Над 113 хиляди ученици и студенти – взели участие в практики в реална работна среда. Близо 7 хиляди деца са интегрирани в СОП образование.
ИВАЙЛО КАЛФИН: СОП образование означава социално образователни потребности, за колегите, които не го знаят. Това са вече социалните програми, които подпомагат социалното включване.
АНДРЕАНА КОЛЕВА: Близо 154 хиляди лица в мерки, насочени към превенция на ранното отпадане от училище. Близо 31 хиляди ученици, отпаднали от училище отново интегрирани в образователната система. Над 10 хиляди лица, завършили програми за ограмотяване на възрастни. От специализирани институции – 1 221 лица са реинтегрирани в общността. Обслужвани в семейна лица - 57 545 лица. Ползващи социални услуги в общността - 13 274 лица.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това са резултатите от програмата до сега. Тук имате числата, които споменах преди малко – освободен и пренасочен финансов ресурс към други програми. Вярно, че е дълъг периода 7 години, но има доста добра база да гледаме вече ефективност – колко хора са започнали работа, колко деца са се върнали в училище, на колко души е оказано допълнително социално подпомагане в домовете и т.н. В бъдеще мисля, че трябва да сравняваме може би като имаме една база действително по обективни критерии какво е получило обществото от работата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и затова споменавам числата. Тази презентация можем да я изпратим в комисията да я раздадете на колегите, сигурно ще е полезна. Ще я качим и на страницата на министерството, защото вървим вече към обобщение на първия период, да видим какво се е случило с него.
Това са общо взето към момента резултатите от първия период. Програмата върви много добре, наддоговорена е и имаме възможност до май месец да преценим дали има програми, които са в риск и ще пренасочим средствата към други програми, които могат да се усвоят. Целта ни е сто процента усвояемост на средствата. Започваме да работим с конкретните числа, свързани с ефективност на тази програма – до колко хора е стигнала и какво те са получили от нея.
Това е за програмата до този момент. Ако има въпроси – може и сега да се зададат, може и след презентацията и на следващата оперативна програма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, как предпочитате? По-добре да зададем въпросите сега и да приключим с тази програма, за да можем да тръгнем към следващата.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Да допълня, господин председател, ако ми разрешите. Два одита последователни имаме от Европейската сметна палата. И в двата одита няма нито една забележка към тази програма и начина, по който работи. Сега взеха няколко от вътрешните одитори на министерството да работят в Министерство на финансите с едно писмо, което много ме зарадва. Казаха, че звеното за вътрешен одит, което и Вие познавате в Министерство на труда и социалната политика е най-доброто в страната. Така че тези специалисти ще ги използват и за други програми.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин министър, всички добри неща трябва да ги кажем, но трябва да кажем и проблемите, които са извън Министерство на труда и социалната политика, но са така или иначе в рамките на оперативната програма. Междинното звено образование и това, което се чу като реакции в медиите за тези негативни явления по отношение на усвояване на средствата точно по нашата оперативна програма, трябва да кажем и тези неща. Може би активността на одитиращия орган към управляващия орган трябва да бъде в тази посока и ако имате някакви резултати от проверките, защото такъв един проблем, макар и частичен, макар и в едно от междинните звена на оперативната програма може да създаде проблеми за цялата оперативна програма и за да не се случва това ние трябва да сме наясно с мерките, които са предприети. Ако госпожа Русинова може да ни каже нещо повече по този въпрос, добре е колегите да знаят, защото така или иначе, както се казва „лъжица катран в кацата мед“ при всички положения е негативно явление и ние трябва да сме наясно какви са мерките, които са предприети, за да можем да отговаряме на евентуални въпроси. Членовете на комисията трябва да са наясно за какво става въпрос. Още повече, че Европейската сметна палата взима, примерно осем проекта от оперативната програма и ги проверява от начало до край. Проверяват се и примерно и трудови договори в НАП върху какви доходи са внесени осигурителните вноски, абсолютно детайлизирани одита. Европейската сметна палата знае какво правим, но взема на случаен принцип осем договора, примерно, проверява ги и накрая излиза с резултати и с препоръки.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ако позволите, госпожа Русинова може би по-добре може да обясни.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин председател, господин министър.
Предполагам, че въпросът е свързан с публикациите и медийното отразяване на един случай в Провадия и случая във Варна по отношение на ученическите и студентските практики. В двата случая, имахме и сходни пет такива случаи на нашата програма, във всички такива случаи управляващият орган се е самосезирал от такива публикации и се прави много детайлна проверка дали има състоятелност на тези сигнали или няма. В голяма част от случаите, разбира се има състоятелност на тези сигнали и съответно се правят проверки.
По отношение на ученическите и студентски практики казусът във Варна с ученическите практики, става въпрос за опит за измама на обща стойност около 15 хиляди лева, реалната щета на програмата е около 4 хиляди лева, тоест – това, като щета го тълкуваме, това е опит за измама, който е хванат, благодарение на работата на колегите в междинното звено в Министерство на образованието и науката. Общата стойност на проекта е 90 милиона лева и обхваща около 50 хиляди студенти, които са минали през ученически и студентски практики. Мисля, че никой от нас няма съмнение, че когато се борави с финансов ресурс, независимо дали е бюджетен или европейски, винаги има опити за злоупотреби и измами, въпросът е да докажем, че нашите контролни механизми работят. Въпреки, че става въпрос наистина за малък и изолиран случай, за да сме уверени, че това е малък и изолиран случай е възложена проверка на междинното звено, заедно с управляващия орган, заедно със сертифициращия орган на националния фонд на изцяло извадков принцип, проверки на университети, случаен принцип на фирми, които са участвали като приемащи стажанти, плюс студенти, за да сме наистина сигурни и уверени, че наистина това е изолиран случай, а не е нещо, което е някаква практика от страна на междинното звено. Това е един изключително успешен проект не само за оперативната програма, въобще за политиката в сферата на пазара на труда за нашето министерство, защото благодарение на тези практики голяма част от младите хора придобиват първоначален реален опит в реална среда. Доколкото поддържаме връзка с колегите от Министерство на образованието и науката тези инициативи ще бъдат финансирани през периода 2014-2020 година, като нашата идея е всички завършващи студенти, които са минавали през тези практики много бързо ние да можем да ги насочваме през нашите схеми за стажуване вече за завършили своето висше образование студенти.
В другия случай в Провадия, където става въпрос за ученическите практики, там се касае по-скоро за социалните стипендиите, които се раздават с бюджетни средства, а не финансиране по оперативната програма. Там също има извадкови проверки, които са направени, така че можем в писмена информация да ви дадем резултати от проверките или съответно при следващо изслушване да ви дадем допълнителна информация.
Бих казала, че екипът в Министерство на образованието и науката последните години има доста добра устойчивост, няма голямо текучество там. Имаше години, в които имаше доста голямо забавяне. За сега няма съществено забавяне в хода на изпълнение на оперативната програма и по линия на достъпа и качеството на образование.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Русинова.
Най-важният въпрос е дали системите за управление и контрол са надеждни и можем ли да убедим Европейската комисия, че нашите вътрешни системи преди да се намесят те са надеждни – това, което казахте и в тази посока.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз имам няколко уточняващи въпроса. Може би да не съм достатъчно запознат, но все пак мисля, че е добре малко светлина да хвърлим по тези въпроси.
Разплатени средства – 2 милиарда 64 милиона. Верифицирани от тях – 1 милиард 923 милиона, иначе казано – одобрени, минали през одит и т.н. Какъв е резултатът, който се вижда вследствие на тези изразходвани 2 милиарда лева. Четиридесет и три хиляди безработни са започнали работа. Тук обаче следват няколко, за мен лично уточняващи въпроса – 43 хиляди започнали работа от днес до утре или трайно вече, тъй като това не беше уточнено в презентацията. След това, в кои сфери на икономиката тези хора са започнали работа. Възрастова характеристика на тези хора, няма да отиваме сега до етническа принадлежност, България е еднонационална държава, така че мисля, че не е нужно да делим хората, но за мен това са важни показатели от гледна точка на това всъщност къде са били насочени тези средства. Имаме и още 7 800 приблизително, започнали работа в „социална икономика“, обаче това са 50 хиляди души заети. Чисто прагматично, елементарна математическа сметка показва, че тези 50 хиляди души струват 3 300 души на месец, всеки един от тях. Нали разбирате каква сериозна сума е изразходвана, за да бъде заето едно лице, след това никъде няма информация самото обучение, повишаване на квалификация за какъв период е било провеждано в рамките на месец-два-три, в повечето случаи говорим за обучения, които са в рамките на по 15-20 дни. Иначе казано ние харчим един ресурс, защото аз не приемам, че това са парите на някои, това са нашите пари. И ако ние харчим по 3 хиляди лева, за да осигурим едно работно място на месец вярвайте в един бъдещ период ще имаме един много сериозен обратен ефект. Така че аз ви моля, ако можете да дадете малко повече светлина по тези въпроси, защото така хвърлени цифри в пространството поне на мен не ми дават необходимата информация. Аз разбирам, че Вие сте отскоро министър и в по-голямата част са работили други ваши предшественици, но и господин Адемов е работил и това са моите въпроси.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, млади госпожици – млади министри, заместник-министър, колеги и гости, моят въпрос е пак в същата посока. Аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Байрактаров. Когато става дума за усвояемост съм сигурен, че Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е рекордьор в тази посока. Малко други програми могат да стигнат до усвояемостта.
Съгласен съм с това, което казахте колко хора са запознали работа, минали през обучение и т.н. Съгласен съм с господин Байрактаров с това, което каза, но когато ние си обещахме тук да си говорим за ефекта от програмите, част от ефекта на тази програма или на схемите по тази програма е в устойчивостта на работните места, които се запазват, след като са започнали по програмите. Ще ми позволите да ви прочета от една медия една интерпретация на ефекта от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Там задават въпроса какво се случва с европроектите, когато парите свършват. Остава ли нещо трайно след тях или просто едни са усвоили едни средства, отчели са ги и после всичко продължава постарому? Е, нещо остава, разбира се, хиляди дипляни, флаери, плакати, химикали, запалки, чадърчета и т.н. В цената на постигнатото се включва и националното съфинансиране по проектите. Един от големите проблеми, ненамиращи устойчиво решение у нас е високата и трайна безработица, социалното изключване и бедността на хората с ниско образование без професия, основно към хората, към които са насочени тези програми и схеми по оперативната програма. На мен не ми се ще да цитирам конкретни цифри, но по „развитие на предриемачеството“, където са финансирани 1 136 проекта, договорени средства – 37-38 милиона близо, платени 23-24 милиона, резултатът от усилията и похарчените до момента средства се вижда в една таблица от годишния отчет за 2013 година за изпълнение на оперативната програма. Според тях обучение са завършили 15 644 безработни, но създадените предприятия са 528. Година след приключване на финансирането броят на лицата, започнали работните си места в създадените компании по тази схема е 18. С други думи срещу изхарчени 24 милиона имаме 18 устойчиви работни места.
Бих искал да поговорим за тази страна на програмата и как тук 2014-2020 година да получим по-голяма устойчивост на тези работни места. Въпросът не го задавам по повод на това – вие сте в края на изпълнението на програмата и ще е трудно да отговаряте за предни периоди защо не са устойчиви тези места, но да ги анализираме, да не представяме в розова светлина ефекта от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а да анализираме защо не се получава това, което искаме – крайният резултат, както е кръстена и първата приоритетна ос. За този период 2014-2020 година да направим така, че да имаме устойчиви места след програмите.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Едно допълнение пропуснах, тъй като в презентацията за мен лично би било добре да има информация тези заети лица в какви региони са били заети, защото и към момента е изключително тревожна ситуацията в малките общини, дори по памет мога да ви дам няколко примера в Област Стара Загора, например Община Николаево се характеризира с изключително висока безработица – над 56%. Не по-различно е положението в Община Мъглиж, в Община Чирпан, в Братя Даскалови. Така че аз мисля и тук чисто добронамерено ги водим тези разговори, защото, както казва колегата Гьоков ефективността от вложените средства не води до този желан резултат, ние трябва да си направим изводите за бъдещи периоди тези грешки, ако мога така да ги нарека, или непостигнат желан резултат да бъдат отчетени и да бъдат минимизирани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Преди да дам думата на господин министъра или на госпожа Русинова, ако не ме лъже паметта Агенцията по заетостта има един специално изготвен доклад, има един специален анализ, можем да го поискаме и да го представим пред комисията, за ефективността от всички мерки, които са предприети в рамките на предишния програмен период. Там има конкретни резултати, точно колко са заетите, колко са устойчивите работни места, когато говорим за работни места. И понеже рубриката е „заетост“, не че подценяваме останалите, може би е необходимо да направим и една такава среща с ваше разрешени, господин министър, Агенцията по заетостта да може да ни представи техните приоритети, това, което са свършили, това, което отчитат, като резултати, за да можем да имаме представа в пълнота за това, какво се е случвало с надеждата да предприемем мерките, които да бъдат заложени в следващата оперативна програма.
Заповядайте, господин министър.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се от агенцията са на разположение, когато пожелаете да дойдат, но по принцип тази информация е работа на министерството, когато се правят политики. Изпълнението на програмите е в агенцията, така че анализите и числата са на наше разположение.
Господин Байрактаров и господин Гьоков поставиха важни въпроси, само че за да ги дефинираме добре трябва да можем да дефинираме и каква е целта, в смисъл – какво значи ефективност. До сега, не само по тази, а и по доста, да не кажа по всички европейски програми до голяма степен се търси усвояемост на средствата с всичките му елементи, плащания, договорености и т.н. Все повече, и аз мисля, че за следващия период е много важна ефективността. Разбира се тук хубаво е също да говорим подробно по тези неща, но отговорите не са еднозначни. Какво значи ефективност? Ако кажем колко средства са отишли, за да започне един безработен работа, то тогава най-лесно ще бъде за най-висока ефективност да работим в центъра на големите градове, защото там най-лесно се намира работа и има най-подготвени хора.
Следващият програмен период ние търсим точно обратното – търсим тези активни мерки, които ще изкарат демотивираните – тези, които живеят, примерно в Николаево или в други области, където няма работодател в общината, общности, при младежите е много голям проблема с мотивацията, не само с намирането на работа. В някои социални и етнически групи също има проблем с много високата безработица.
Следващият период ние ще се опитаме тези хора да ги вкараме в бюрата по труда. Това обаче веднага намалява този показател за ефективност, ако така го смятате. В смисъл – тези хора са по-трудно мотивируеми, по-скъпо е ти да го убедиш да отиде в бюрото по труда, по трудно е да го накараш да се обучи и да се образова, да придобие професия и т.н., но обществото има нужда от това нещо. Така че когато си определяме целите кое е ефективно и кое не е ефективно от сега ви казвам, че целта на министерството, както я виждам и в следващия период е да запише повече хора в бюрата по труда, което означава, че ще се увеличи безработицата при равни други условия, ако не се активизира много и бизнеса, за да наема работни места и търсенето на тези хора, активните мерки ще се са по-скъпи, защото най-икономично би било бюрата по труда да правят това, което правят и някои други фирми – да седят, да чакат работодателите да създадат работни места, да ги свързват с потенциални безработни, това е евтино, ефективно, но не ни решава обществените въпроси. Така че аз съм съгласен и за мен е много важен въпроса с ефективността. Може би е хубаво да помислим за общи критерии, някакви, които са важни за всички нас и които ще ги следим и със следващата програма, но те няма как да бъдат средства, изразходвани за едно лице.
По първата ос, първият приоритет на програмата, която е специално за насърчаване на икономическата активност и пазара на труда за нея са договорени 627 милиона. Тя е най-голямата, но част от общите 2 милиарда. Сто тридесет и пет хиляди безработни са получили посреднически услуги, 43 хиляди са започнали работа, обучение са 70 хиляди лица, от които 66 102 са приключили обучението. Има и 4 хиляди, които са започнали обучение, но така и не са го довършили и са излезли от него. Има създадени 1 092 нови предприятия.
Господин Гьоков, Вие цитирате една публикация, която я познавам и даже помолих за специална проверка по нея в министерството, защото действително там има едни много средства за малко работни места, които са създадени, дадени са примери със селски дискотеки и т.н. Въпросът е, че тогава, когато се опитваме да създадем работни места и да има предприемачество в места, в които няма работодател е трудно, сигурно на някой ще му се помогне, както са и случаите, за да направи селски магазин, друг да направи някакви услуги, които не са много големи в общността. Ако има голям интерес, подготовка и печалба няма нужда от програми, те общо взето ще си ги наемат хората веднага, така че това са действително малки проекти, които дали ги правите с помощта на европейските средства или по някакъв друг начин по принцип икономическият им ефект е под въпрос, но 1 100 са тези нови предприятия малки, които са създадени по тази програма. Включените в заетост след обучение за целия период са близо 65 хиляди лица. Така че тези 627 милиона договорени, от които има и да се изпълняват още до края на годината са за обучение, за подпомагане на предприемачество, за подпомагане на работодатели, които наемат лица, за подпомагане на включително и общински структури, за допълнителна мотивация и вкарване в системата на бюрата по труда и т.н. Така че е трудно да се раздели цялата сума на броя заети. Това е възможен подход, но едва ли ще е най-точният, като се има предвид, че тук търсим различен подход. Така че как да бъде по-ефективна програмата, аз съм съгласен.
Още един въпрос беше поставен, свързан с трайността на тези програми. Особено в социалната сфера и сега ще видим следващият програмен период, голямата част минават през общините. В някои от тях има интерес от неправителствени организации също да управляват подобни проекти. Проблемът е, аз много обичам третият сектор – гражданското общество, въпросът е, че неправителствената организация трудно може да гарантира продължителност на тези мерки. Затова общината, все пак като институция е по-добре през нея да минат социалните мерки или голямата част от тях. Принципът е, че две години се финансира от европейските програми, след това тази мярка трябва да влезе в националния бюджет. Затова и се въздържаме да правим някакви много прекрасни неща, които ще се появят един път, ще излязат за две години и след това тези хора, които получават социалните услуги ще трябва да им ги отнемеш обратно. Това не е само сега, това е било и при Вас, когато сте били министър и преди това. Мисля, че това е разумният подход.
Правят се услуги, така че след това да могат да се поемат от бюджета. Примерно сега ще видим една от новите услуги – да се интегрира социалния патронаж с медицински преглед, социални услуги и т.н., които човек заедно да ги получи вкъщи.
Друга тема, която е важна е свързана, пак ще дам пример от тази програма, с деинституционализацията и домовете за деца, там също доста медиен интерес има към тях, не само за деца, онзи ден гледах също за Провадия, за дом за стари хора, които живеят на автогарата и то от години там. Преди време са изгорели сградите, починали са доста хора, кметът временно ги е прехвърлил в автогарата и това е 17 години вече.
Не могат всички въпроси да решат европейските средства, но се опитваме поне част, примерно децата с увреждания, които са в големи домове да влязат в малки от семеен тип. Това се прави с европейските средства и след това минава на финансиране на общините, като делегирана дейност чрез държавния бюджет през общинските бюджети. Така че за всички тези програми сигурно можем да сме доста по иновативни, особено за социалните, обаче ако търсим продължителност трябва да внимаваме, че като свършат европейските пари после някой трябва да го поеме това нещо, а не на хората да им се каже, че са свършили парите, услугите и няма как да работят повече. Така че там също темета, свързана с продължителност на проектите е важна.
Не знам дали отговорих по отношение на ефективността, аз съм също готов, между другото споменах деинституционализацията и това е тема, която е хубаво комисията да разгледа, защото предизвиква доста обществен интерес и ние също ще направим преглед. Но можем да поговорим и то не технически, а действително разговор за политика, за помислим за конкретни критерии, които използваме за ефективност. Това, което ще търсим следващия период е скъпата и трудна дейност, мотивиране на демотивираните, създаване на места в етнически, регионални групи, където има висока безработица, обучение на хора, които не се включват самостоятелно в обучени и т.н. Това е по-скъпо обучение, добре че европейският, националният бюджет също има програма за заетост, но тя е в по-малък размер от тези средства. Но поне един път да ги изкараме на пазара, за да може тези хора след това да се завъртят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси?
По принцип не трябва да забравяме в никакъв случай, сега ме подсетихте, като казахте за национален бюджет, че философията на европейското подпомагане на оперативните програми е да надграждат националните усилия, националния финансов ресурс, а не да заместват, както често става в България. Няма как оперативната програма да замести усилията на държавата. Политиките, които се реализират чрез държавния бюджет са основните, а тези са надграждащи, защото ето сега обучение в ключови компетенции, квалификация, мотивация и т.н. няма как само с усилията на оперативната програма, какъвто и да е ресурса да образоваме, да квалифицираме. Тук става въпрос за овладяване на определени умения, за овладяване на ключови компетенции, да ги мотивираме – това, което казахте, господин министър. Всичко останало е работа на останалите политики, които са част от обществения живот и част от националното финансиране. Оперативната програма трябва да осигури необходимото балансиране, необходимата гъвкавост, за да може националните политики да бъдат надградени с европейско финансиране и то да бъде в помощ на националните усилия.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, аз съм съгласен с почти всичко, което казахте. Статията не е злонамерена, тя отразява горчивия привкус в усещането на обществото, че се харчат едни пари безрезултатно и статията е най-малко насочена към Вас, защото не става за период, в който Вие сте били министър, а за по-назад. Съгласен съм, че трябва да има такива проекти и то за малките райони. Аз затова и не ги коментирах изброените там проекти, които целят по някакъв начин да насочат обществото, че едва ли не това не са проекти , които трябва да се финансират. Аз смятам, че точно това са проекти, които трябва да се финансират. Другото, което казахте – насърчаване на предприемчивите българи – това беше първата програма, за която се заговори още 2007 година, като влязохме в Европейския съюз и тръгна последна схема по оперативната програма и там резултатите са трагични, а българинът има интерес към тази програма. Аз ви цитирах за устойчивостта, че само 18 работни места, запазени във времето и това ще бъде една интересна схема и за бъдещите схеми по оперативните програми. Да помислим да направим така, че този интерес на българина да има някакъв ефект от него, не да се отразява в 18 работни места.
Благодаря.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Специално по предприемачеството госпожа Русинова ще каже няколко думи.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин министър.
По отношение на предприемачеството това е анализът, който ние сме направили, може би това е една от схемите, която претърпя най-голям неуспех по отношение на изпълнение на оперативната програма и считаме, че до голяма степен сме си научили урока и по съвсем различен начин тя ще върви в следващия програмен период. Едно важно уточнение искам да направя. Предприемачеството, което Европейският социален фонд може да финансира е форма на заетост. Целта на тази схема не е създаване на нови работни места, не е създаване на малки предприятия. Целта на тази схема е да се създават умения в хората, безработните, те да могат в своята инициативност за предприемачество след това с подпомагане с микрокредитиране или микро финансиране да развият като предприятия.
Конкретният годишен доклад отразява част от изпълнението на тази схема към края на 2014 година. Осемдесет процента от проектите приключват през тази година. Има над 1 300 договора, над 1 000 предприятия и всяко едно предприятие за нас е създадено работно място, защото то е от самонаето лице. Тоест, наистина до голяма степен има примери, в които сме дали възможност на едно лице да създаде малък собствен бизнес. Много е шарена картинката, има включително и много малки занимални, организирани, които подпомагат децата от квартала за подпомагане на родителите и примерно една такава занималня във Варна се развива вече като детски център и надгражда и създава нови работни места.
Анализът, който сме направили е, че такъв тип схеми не е толкова важно да бъдат директно финансирани, като микро грант от оперативната програма, а да бъде обвързано създаването на умения със след това възможности за микро финансиране и микро кредитиране и с разработване на финансовите инструменти. Наистина в следващия програмен период това е една от темите, която е заложена като новост, различна от предишната програма.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Колеги, в обществото има, това, което каза и господин Гьоков, едно очакване едва ли те тази оперативна програма да разкрие и устойчивите работни места и да се справи с безработицата, като цяло. Всички ние трябва да сме наясно, че целта на тази оперативна програма е да създава умения, навици, компетенции, за да може тези хора с наученото по тази оперативна програма да се реализират на първичния пазар на труда. Иначе, ако очакваме тази програма да създаде някакви работни места. При всички положения те няма да бъдат толкова устойчиви, колкото ни се иска на всички нас. Но това е нещо, което трябва да го обясняваме всички в публичните си изяви, за да не създадем усещането, че тази оперативна програма и Министерство на труда и социалната политика трябва да създават работни месата.
Министерство на труда и социалната политика е подпомагащо министерство. Може да подпомогне и всички останали усилия, но не да замести това, което трябва да прави бизнесът и икономиката, защото те са основният субект, затова трябва всички да сме наясно и в тази комисия ние не трябва да имаме някакви илюзии, че тази оперативна програма може да реши всички проблеми на пазара на труда. Може да ги подпомогне с умения, с квалификации. Ето например ваучерните програми, езиковото обучение и т.н., може да направи по-конкурентоспособни, да подпомогнем бизнеса, а другото е да разкрива работни места, при това трайни. Може с някои от мерките, но не да замести бизнеса в тази му функция.
За да финализираме предния програмен период 2007-2013 година, колеги, тази оперативна програма, за разлика примерно от Оперативна програма „Транспорт“ борави с много договори – над 3 500, докато примерно в Оперативна програма „Транспорт“ има един, два или три договора, които създават достатъчно проблеми, но нашите договори са страшно много и това е една от трудностите. Но така или иначе всички трябва да работим за постигане на целите на тази програма.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Преминаваме към следващата оперативна програма 2013-2020 година.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще помоля Екатерина-Виктория да помогне.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Докато върви тази техническа процедура, понеже са тук колегите министри за един ден, тази инициатива всяка година върви междувпрочем, искам да съобщя на членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика и на Вас, господин министър, че към Народното събрание има една стажантска програма и там участват много активно студенти, на които ние възложихме, сега го казвам, като новост, защото не знаех какъв продукт ще се получи, сега го разглеждам продукта, защото е огромен, става въпрос за сравнителна характеристика в страните членки на Европейския съюз по проблема ранно пенсиониране. Те са готови с доклада – един огромен материал, само че в този вид няма как да го размножим – над 800 страници. В електронен вид ще се опитаме да го раздадем, да го размножим и да го препратим по имейлите, за да може, който има интерес към тази изключително важна тема и актуална при това, ще бъде гореща следващите месеци, тук със специално писмо ще благодарим на председателя на парламента и на тази стажантска група, които са положили огромни усилия в рамките на не повече от 20 дни, справяйки се с тази задача. Тоест, ако някой от комисията, дори и вие от министерството имате някакви интереси в областта на социалната политика очевидно можем да я възложим чрез комисията такива задачи, с които те са се представили блестящо. Успях да разгледам половината от материала, но това е един огромен труд. Това го казвам между другото, защото се сетих покрай тяхното присъствие.
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Благодаря.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в програмен период 2014-2020 година. Разпределение на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за 2014-2020 година, европейско и национално съфинансиране. Общата стойност по проекта е 2 милиарда 136 милиона лева, като европейско съфинансиране ще бъде 1 милиард 266 милиона лева, разпределени в пет направления: социално включване в размер на 658 милиона лева, заетост – в размер на 86 милиона лева.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Един милиард 268 милиона лева. Това е най-голямата програма.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Моя грешка, извинявайте.
Институционален капацитет – 39 милиона лева. Транснационално сътрудничество и техническа помощ – 87 милиона лева.
Сключените договори.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще припомня хронологията. Програмата беше одобрена ноември месец. Ние започнахме да подготвяме новите програми по нея. Това, което сега ще представим са кои мерки работят вече по нея и кои са в процес на подготовка и би трябвало да бъдат потвърдени от Комитет за наблюдение, даже използваме една ускорена процедура, която да даде възможност по-бързо да проработят мерките.
Сега ще покажем кои програми вече работят. Тези програми вече работят и са на терен.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Сключени договори. Процедура „Младежка заетост“ – в размер на 35 милиона лева. Процедура „Нови алтернативи“ – 65 милиона лева. Предстои сключване за процедура разработване и внедряване на система за мониторинг, оценка и контрол за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 година в размер на 2 милиона лева.
ИВАЙЛО КАЛФИН: „Младежка заетост“ – това е програмата за младежка гаранция и за младежка безработица. Първата мярка, която в момента работи е наемане на 8 хиляди души на стаж и на чиракуване в предприятията до 29 години, както сме сложили лимита на тази програма. „Нови алтернативи“ е програмата, която я познавате, като лични асистенти, предишният път беше „Алтернативи“, сега стана „Нови алтернативи“. Програмата „Лични асистенти“ – това е подпомагане на хора с увреждания в домовете. Предишната свърши в края на 2014 година. С национални средства се финансират до края на март, тези три месеца, ние сме говорили в комисията – с 13 милиона лева. Всъщност „Нови алтернативи“ в момента текат процедурите, от 1 април ще започнат наново личните асистенти, като тук идеята е да се обогатят малко услугите, да не е само домашна подкрепа, а и там, където има възможност, някакво медицинско подпомагане и т.н. Програмата е одобрена. Тези първи две програми вече са с подписани договори и те са най-успешни.
Третата е една програма, която идва и от европейската политика, свързана с ромите. Да направим една методология, ето добър пример как точно и колко е ефективна точно работата с тях. Това отново основно ще се извърши от Секретариата на Националния съвет по етнически въпроси към Министерския съвет, заедно с Европейската агенция за права и свободи. Такъв проект се прави и в други страни. Така че съвместно с тях да оценим доколко политиката към ромите и тяхното включване е ефективна. Там има един куп чувствителни въпроси по-нататък, но сигурно като почнат да го оценяват ще говорим. Това са трите договора, които вече са подписани и работят.
Следващите са тези, които подготвяме.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Предстоящи операции в областта на пазара на труда. „Активни“ – в размер на 26 милиона лева. „Обучение и заетост за младите хора“ – в размер на 115 милиона лева. „Обучение и заетост“ – 50 милиона лева. „Ново работно място“ – в размер на 40 милиона лева.
„На път“ – стойност 40 милиона лева.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Няколко допълнения.
Първите две операции са изцяло в изпълнение на „Младежка гаранция“. Първата – „Активни“, това е грантова схема на обща стойност 26 милиона лева, която е насочена към неправителствени организации, работодатели, общини, посреднически услуги, професионални центрове за квалификация. Основната цел е активизация на неактивните, тоест – лицата между 15 и 29 години, които са нито в образование, нито в заетост. Даваме възможност освен чисто иновативният подход, който най-вероятно неправителственият сектор ще има по активиране да има възможност за професионална квалификация, обучение, ключова компетентност и кратък период на субсидирана заетост, за да има ефект. „Обучение и заетост на младите хора“ – това е вече по-хоризонтална операция, която ще бъде изпълнявана от Агенция по заетостта и идва вследствие на активиращите мерки. „Професионална квалификация, обучение на работното място и период на субсидирана заетост“ – отново ще бъде отворена към работодатели през заявяване на работни места през бюрата по труда. Безработни младежи до 29 години да бъдат обучавани и да минават преквалификация и съответно период на субсидирана заетост. „Обучение и заетост“ е огледалната схема на горната за лицата над 29 години с приоритет на хората над 54-годишна възраст. Там сме пуснали не случайно по-дълъг период на субсидирана заетост до 12 месеца, за да има възможност да подпомогнем особено хората, които са в предпенсионна възраст и наистина са застрашени от съкращения, защото знаете, че това са хората, които първи изпадат от пазара на труда – да бъдат подпомогнати и да запазят работното си място.
Последната схема – „Ново работно място“ е доста сходна са програма от предишния програмен период. Тя е насочена за работодатели от реалния сектор. Възможности за създаване на работно място, възможности за оборудване на това работно място, квалификация, преквалификация на безработни младежи, плюс субсидиране. Тук новостта е, че даваме възможност и приоритетност на наемане на хора с увреждания. Тоест, даваме възможност за адаптиране на работно място плюс ремонтни дейности, ако е необходимо, за достъпна среда на хора с увреждания и съответно по-голяма приоритетност на тези проекти, които ще включат наемане на хора с увреждания.
И четирите процедури са съгласувани вътрешно. Вчера минаха през Национален съвет за насърчаване на заетостта и в понеделник ще стартираме по реда на писмена процедура тяхното одобрение от Комитет за наблюдение и планираме откриването им за кандидатстване в периода април-май месец.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Малко повече яснота по проблема обучение и заетост. Обучение в условия на заетост или обучения с последваща заетост?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: И двете.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е точно за хората, които са над 29 и по-скоро над 54 години. Обучението на работно място, ако има някаква заплаха за преструктуриране, уволнение и т.н. Другото е субсидирана заетост – там, където има възможност да се помогне на работодател, за да се наемат хора в предпенсионна възраст.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Както и ако има насочено лице, което има необходимата квалификация за самото работно място, обучение на работното място с наставници. Много сходно на предишните схеми, които сме изпълнявали за развитие и подкрепа за заетост, само че това е комбинация между двете.
Важното за този програмен период, което е различно от предишния е, че не са отделни мерките за безработни и за заети лица. Сега са в една ос и те могат да бъдат комбинирани дори в рамките на един проект.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Следваща програма е „На път“ в размер на 40 милиона лева. „Добри и безопасни условия на труд“ - също в размер на 40 милиона лева. „Квалификационни услуги и обучение за заети лица 2015 година“ – в размер на 50 милиона лева. „Центрове за заетост и социално подпомагане“ – 15 милиона лева. „Подобряване ефективността на Агенция по заетостта“ – в размер на 28 милиона лева.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Това са горе-долу познати мерки. Тази „На път“ се търси доста от бизнеса. Тя подпомага превоза на работници – субсидиран превоз от други общини. Особено в региона между Пловдив и Пазарджик има търсене от доста общини околни и общо взето тази програма върши доста работа.
„Безопасни условия на труд“, познавате тази програма. „Квалификационни услуги и обучение за заети лица 2015 година“ са прословутите ваучери за обучение на работещи. Ще потърсим варианти тази година и следващия период да бъдем малко по-строги по отношение на ефективност кой обучава и какъв е резултата от обучението накрая, защото там лесно се харчат парите, но не знаем какъв е резултата от тях.
„Центрове за заетост“ и „Подобряване на ефективността на Агенцията по заетостта“ – с допълнително оборудване , процеси и т.н.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Имате предвид модернизиране на предлагането на услугите „заетост“ и „социално подпомагане“, каквито са препоръките на Европейската комисия?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Това е една инициатива, тъй като считаме, че до голяма степен подобряване на услугите, които второстепенните разпоредители предоставят на хората, които са в неравностойно положение може да бъде чрез интегриране на част от услугите, които Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане предоставят. Идеята ни е в няколко населени места да тестваме модел за интегрирано предоставяне на услугите на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане там, където те боравят с една и съща целева група. Тоест, едно лице, което е обект на социално подпомагане и същевременно е част от лицата, регистрирани в бюрата по труда и активно търсещо работа да не обикаля, единствено в Стара Загора имаме една сграда и там може да се разхожда между етажите, на другите места това са центрове, които са в различни части на града. Идеята е, влизайки в едно място, на едно гише в структура на министерството то да получи единно обслужване. Имаме амбиция в рамките на две години да тестваме няколко населени места дали това ще сработи като модел, единствено и само за тази част от целевите групи, които са общи за двете агенции.
Второто е подобряване на ефективността на Агенция по заетостта. Знаете, че това беше единственото условия за получаване на финансиране от Европейския социален фонд по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Тук целта е да се модернизират услугите и да се подобри цялостната реорганизация на предоставяне на услуги от агенцията, за да се стигне наистина до най-ниско квалифицираните и най-отдалечените места и наистина да има строго адаптирани мерки според спецификата на хората, които се нуждаят, а не така, както до момента са предоставени общодостъпни мерки, без да се отчита спецификата на хората. Тук едното от нещата, които са заложени е освен активно включване на трудови медиатори и това, което беше тествано през последните две години с допълнителни психолози в бюрата по труда тази практика за бъде разширена и наистина да има и допълнително психологическо подпомагане на хората, които имат нужда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Ако може да коментираме сега, защото тези операции са изключително важни. Тази „На път“ е мярка, която е прилагана през годините и е много важна. Ще ви дам пример, освен този, който казахте, господин министър. Например в Окръжна болница „Света Анна“ – университетската болница работят 50 човека от Ихтиман, които пътуват всеки ден и се възползват от тази програма. Но имат един проблем и той е, че Агенцията по заетостта признава само билети, а има превозни средства, които не издават такива билети и оттам се създава някакъв проблем, аз съм се спречквал през годините и не помня точно как бяхме го решили. В тази връзка имате ли някаква идея да включите и други инструменти, като карти и т.н.? Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията мисля че има една наредба за това. Имате ли някаква идея в тази посока?
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Първите три мерки в момента ги залагаме през септември-октомври, в края на годината да ги отворим. Те ще бъдат предложени на Комитета за наблюдение през юни месец да се гласуват.
По отношение и на квалификационните услуги в този регламент имаме много повече опции за т.нар. опростени разходи. Тоест, когато бенефициентите се отчитат на база на определен резултат и свършена дейност, а не толкова и само с разходо-оправдателни документи. За тези две схеми в момента работим активно, консултираме с Европейската комисия наистина дали е възможно да намерим такъв начин на отчитане без да се налага да се броят толкова много билетчета, защото при самото броене на билетчета стават наистина доста грешки, сблъскваме се с проблеми, които касаят не само нашата система, а системата на транспорта, кой има право, какви билетчета да издава и пр. Ще се опитаме максимално много да ги облекчим за работодателите тези три схеми.
Важно е да кажем, че абсолютно всички схеми, които през тази година стартираме, особено тези, които касаят широко отваряне и конкурентни процедури ще бъдат през електронно кандидатстване с доста облекчаване и на документите, които се изискват през информационната система. За съжаление ние ще бъдем първата програма, която ще тества изцяло и само електронното кандидатстване и доста активно работим с колегите, за да няма някакви бъгове в системата. Това е все пак първи опит и се надяваме да облекчим достъпа до финансиране на наистина много широк кръг бенефициенти. Останалите два центъра за заетост и подобряване на ефективността. Те също ще бъдат в пакета на писмена процедура през другата седмица, които ще пуснем, за да могат реално договорите да бъдат сключени през април месец.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Русинова.
Понеже тези предстоящи операции предизвикват интереса на членовете на комисията, нека да не коментираме, ако нямате нищо против, колеги, за да можем да преминем по-нататък към другите мерки.
Това в общи линии, когато говорим за „На път“ не е работата да отиде при безработния, а човекът да отиде при работата. Това е целта на тази програма.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер и министър на труда и социалната политика, колеги, за мен представлява интерес тази операция „Центрове за заетост и социално подпомагане“ – това е нещо ново. Разбирам, че това е пилотно тестване на идеята да се обединят Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, което напълно подкрепям.
Моят въпрос е има ли по-голяма информация за тези центрове. Искам да кажа една препоръка – тези центрове трябва да бъдат в малките населени места, защото там е най-голям проблема. В селата, в малките общини безработните лица нямат никаква информация, нито за възможностите за предоставяне на работа, нито това, което предоставя Агенцията за социално подпомагане. Знаете, че социален работник и представител от Агенцията по заетостта от бюрото по труда в едно малко населено място пристига само, ако кметът осигури транспорт. Няма такава практика във всички малки населени места да ходи представител от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията по заетостта. Така че моята препоръка е пилотно, приоритетно да бъдат включени от малките населени места, за да има по-голяма ефективност. Иначе подкрепям стартирането на тази операция и дано да има успех.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря на госпожа Ангелова.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз доколкото разбрах програмата „На път“ ще стартира есента. Никакъв шанс ли няма тази програма да стартира по-рано? Тази програма много масово се използва по Черноморието в сферата на туризма и знаете, че туризма тази година, поради проблемите с Русия и с Украйна, ще имаме един сериозен спад, а пък основната работна сила се извозва от Община Руен и от Община Айтос, например в Слънчев бряг и би било добре, ако има някакъв начин да се стартира по-рано, поне по този начин да се окаже помощ в сферата на туризма. Не знам дали е възможно, естествено.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Предишната не е свършила още.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Значи се застъпват – добре.
Другото нещо, което като продължение на колежката Ангелова, центрове за заетост не може ли да се помисли да има един вид мобилни такива центрове, които да имат по-голяма гъвкавост и когато говорим за насърчаване българинът има една психология просто да бъде проявено внимание към съответния човек. Това има чисто психологически изключителен ефект и аз понеже съм се занимавал в сферата на пазара на труда, това ми е втората специалност, споделям, че ефектът ще е доста добър. От друга страна няма да има хабене на такъв ресурс, какъвто се влага примерно за изграждане на център и т.н.
В допълнение мисля, че е добре в тази сфера да бъдат привлечени и кметовете на малките населени места и кметските наместници, защото те някак си стоят игнорирани, а пък е добре да бъдат вкарани в тази работа, като помощ на министерството.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Байрактаров.
Идеята за предоставяне на интегрирани услуги в сферата на социалната политика не е нова идея. Междувпрочем аз за първи път видях такъв модел в Австралия. Там има посттерминали, влизаш във входа, едно огромно фоайе, това беше преди 15 години може би, но още тогава хората, които бяхме там си говорехме, че може да дойде един ден в България и аз се радвам, че сега има такава възможност. Изпаднал си в риск от безработица, освободил те е работодателя, имаш едно удостоверени, с което отиваше и натискаш терминала и ти казват какви права имаш на пазара на труда. Другият терминал е какви права имаш в другата сфера – социалното подпомагане. Третият терминал, тук вече навлизам в други територии, но какви права имаш на обезщетение, тоест – НОИ какви услуги предлага. Тоест, човекът, изпаднал в тежка ситуация, безработен, има възможност да бъде обслужен – това, което каза и господин Байрактаров, да му бъде обърнато внимание и ако това е идеята аз я приветствам. Мисля, че има хляб в тази идея, за да може да бъдат улеснени гражданите, които са изпаднали в съответната потребност. Това е по моему изключително важно нещо и приветствам такава една идея. Може би комисията е мястото, защото вероятно ще се наложат някои промени в Закона за насърчаване на заетостта и в другите закони. В Стара Загора съм виждал терминалите, само че с един найлон отгоре.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, господин министър, заместник-министър, искам да ви кажа, че в Агенцията по заетостта от две години върви тази процедура и скоро ще махат найлоните, защото ще се финализира процеса.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Въпросът е да се предложи интегриран модел на услуги. Това влиза в рубриката „подобряване на публичните услуги“ към „Социално подпомагане“. Европейската комисия ни отправя препоръки в тази посока. Всеки път във всички национални програми за реформи, във всички документи, във всички съвети на министрите, не само към България, но това е част от идеята да вървим към този подход.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Презентацията е добра. Всичко старо, което върви добре и работи добре е запазено. Виждам и нови неща, които са добре. Само че виждам, че от миналия програмен период и от този програмен период липсват схеми за обучение и заетост, пряко насочени към хората над 55 години. Както пишем „обучение и заетост на младите хора“, да напишем „обучение и заетост за хора над 55-55 години“. Не са ви насочени конкретно схемите към тези хора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, написано е „предстоящи операции“. Това са към отделните приоритетни оси. Освен това има и цели, има и мерки, детайлизира се там. Вашето предложение е и тук да напишем.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да.
Също ми липсват схемите за обучение и заетост, пряко насочени към хората с увреждания. Никъде ги няма хората с увреждания, може би ще ни ги покажете другаде, но там няма да са заетост, те ще са за някакви социални услуги към тях.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Към „ново работно място“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Дано да е така.
Последното, което искам да кажа е, че тези 50 милиона за квалификационни услуги и обучение на заети лица ми се виждат малко. Въпросът е там да избегнем слабости и да вложим повече пари, защото българската работна ръка, която е заета се нуждае сериозно от подобряване на квалификацията на заетите. Така че си мисля, че там са малко парите, не знам от къде ще ги вземете да ги сложите там. До тук само говорим за пазара на труда, по-нататък….?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: По-нататък са другите мерки.
Госпожа Невин Хасан.
Господин министър, да чуете конкретните бележки за стажантската програма на един истински работодател, който сега ще ви ги представи.
НЕВИН ХАСАН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, както каза и господин председателя, идвайки от реалния сектор ще Ви задам реален въпрос.
Става въпрос за Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и по-конкретно „Нова възможност за младежка заетост“. Одобрените фирми на първия етап в община Дулово са 19, с 45 работни места, но след като се запознават с условията и набора на документите за допустимост част от работодателите вече се отказаха, не писмено, но имат такава готовност и ще ви кажа защо.
Всички тези документи, които трябва да наберат тези работодатели и да представят, съгласна съм, когато става въпрос за изрядност на фирмата, като декларация за липса на обстоятелства, декларация за минимални държавни помощи, удостоверение за код на икономическата дейност, съдебно решение, удостоверение за актуално състояние, удостоверение за съответната община за наличието и липсата на просрочени задължения, удостоверение, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност или в ликвидация и други. Но какво значи този работодател да представи книга за акционерите, актуална справка за разпределението на капитала на дружеството, книга за акционерите и устав, устав, приложим за кооперациите и други? По такъв начин знаете ли какво се получава, ако един работодател наеме на работа двама работници или двама служители трябва да наеме още един работник или служител, който да се занимава с документацията, защото не свършва само с кандидатстването, отчетността след това шест месеца или една година, всеки един месец към бюрото по труда.
Това ми е конкретния въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Хасан.
Колеги, това в общи линии е рубриката „улесняване на процедурите“, която пак е препоръка на Европейската комисия, улесняване и опростяване на процедурите по кандидатстване, по изпълнение и отчитане на проектите.
Заповядайте да се опитате да направите коментар на въпросите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна най-напред от тези центрове за заетост и социално подпомагане. Знам, госпожо Ангелова, за идеята за сливане на двете агенции. Въпросът е, че ние правим един т.нар. фронт офис, но след това дейността е абсолютно различна. Ние и да ги слеем не можем отделните процедури, които вървят по линия на заетостта и по линия на социалното подпомагане да ги слеем. Смисълът е един и същи, примерно социален работник да върши допълнително и това, което прави колегата му от Службата по заетостта. Така че по-скоро с този проект ние улесняваме хората, които отиват на едно място, но след това съответните процеси вървят по две отделни линии. Ние мислихме и по този вариант, ако ги слеем, то значи механично да ги слеем, в смисъл, тук няма икономия, нито на персонал, защото те са абсолютно различни процеси. Вие познавате и системата.
Това, което ще направим сега няма амбицията за сливане, има амбицията да видим, ако има една точка, на която да отива човека след това те си вървят по различните процедури, а ако има добър успех – тогава можем да мислим и да съчетаване. Но понеже и във връзка с тези съкращения, които министърът на финансите настоява обсъждахме какви ли не варианти, стигнахме до извода, че ако слеем двете агенции това не води задължително до съкращаване в същия смисъл, един социален работник трябва да извършва и работата на експерта от бюрото по труда. Затова улесняваме хората, това е целта на тези центрове. И в момента има практика на изнесени работни места – там, където има по-често по-малки общини, квартали и т.н.
На мен ми се иска и тук ще пробваме също да развием това нещо, в смисъл да направим едни мобилни офиси, които да се знае горе-долу кога са. В един такъв офис да има представител, който може да поеме и на Агенцията по заетостта и на Социално подпомагане и да се знае, че той отива в определения ден при хората. Става въпрос за кметовете, тук ще разчитаме изцяло на тях. Това ни спестява на нас помещения, разходи и т.н. Кметът, ако трябва и кабинетът ще си даде или в читалището, или където има възможност, да осигури в това населено място къде да застане този един или двама души и половината ден да приемат там гражданите. Така че това при всички случаи ще го направим заедно с кметовете. Тези терминали, известни под името киоски в Министерство на труда и социалната политика е една технология отпреди време. Аз си представям от вкъщи от компютъра да си го направи, не че всеки има възможност и компютър в къщи, безработен и социално слаб, но сега приключваме най-после тази сага. Последно се монтира някакъв софтуер по тези терминали и при тях, като отиде човек в бюрото по труда примерно ще може по терминала да вижда всякакви неща, които се появяват. Аз лично си мисля, че той като отиде в бюрото по труда ще отиде на гишето да пита, вместо да натиска по екрана. Но така или иначе ще ги пуснем в действие.
Въпросът е след това ние да интегрираме информацията, защото това е проблем. Различните агенции събират за един и същи човек на различни места информацията, включително тези терминали. Те всяка вечер изтеглят информация, която би могла да се ползва през деня и вечерта пак я връщат обратно в базата данни, което за мен е едно технически безумно решение. И непрекъснато прехвърлят една и съща информация.
Това, което трябва да направим и ще го ускорим в министерството, да видим колко бързо ще го направим, да не поемаме ангажименти за срокове е да можем да сглобим информационната система на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Агенцията за хората с увреждания, така че да може да се ползва общо база данни и да не ги държим на много места. Това ще облекчи и услугите, които получават хората след това.
Господин Гьоков, това не са средствата, които ще са до 2020 година, ние пускаме някои програми с разчет до края на 2016 година, след което ще има допълнителни средства по тях. Така че се надявам и при добре подбрани програми, точно така ги действаме, след това да можем да ги разширим. „Ново работно място“ е точно подпомагане на работното място и „Субсидирана заетост за хора с увреждания“. Между другото, имало е различни такива програми в минали години, не са особено успешни.
Аз съм амбициран да се опитаме да създадем повече натиск върху работодателите да наемат хора с увреждания, още повече, че една от идеите в пенсионната система е да се разгледа цялата система. По принцип цялата идея е на хората с увреждания, не както сега да им се даде някакъв процент и да получават мизерна пенсия, а да се насочат към пазара на труда, което значи да се мотивират и работодателите да ги взимат на работа. И тук действително 40 милиона нищо не са, доста повече средства ще трябват. Но нека да тръгне програмата и да видим как ще работи в бъдеще. Същото се отнася и за хората в предпенсионна възраст. Всичко е свързано с дискусията по пенсионната реформа. Освен ранното пенсиониране е важно да потърсим възможности не за социално подпомагане преди пенсия, но за активизиране на пазара на труда точно в годините преди пенсия, защото това след младите хора е най-рисковата група.
Това, което казвате, госпожо Хасан, освен да си го запиша и веднага да се опитаме да ги променим тези неща, друго не виждам. Ще поискам още утре един списък с документите. Програмата започна в началото на тази година фирмите отново се питат дали си запазват интереса към наемане на хора. Аз лично ще прегледам какво искат и за какво искат, книгата на акционерите точно. Така че благодаря Ви за това нещо.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Понеже това са най-интересните неща, които са актуални, останалите чести от програмата може в по-оперативен порядък да ги разгледаме.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Когато казах, че ми липсват тези мерки имах предвид надграждане на Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, която е една идеална програма, много се търси от работодателите, атрактивна е сред тях, атрактивна е и за хората с увреждания. Националната програма „Помощ при пенсиониране“, която беше много атрактивна и се търсеше да я направихме с европейски средства, да надградим тези програми. Иначе сигурно се мисли в тази посока за хората с увреждания и за хората над 50 години.
ИВАЙЛО КАЛФИН: „Помощ за пенсиониране“ е почти неработеща програма. Във Варненска област има двама души, които са в нея. Миналата седмица бях в Силистренска област, има един човек, който участва в тази програма. На практика не работи тази програма. Критериите така са направени, че там комбинацията от стаж и възраст, които не му стигат на човек са такива, че просто изключват всички. Там ще сменим цялата програма и националната и разбира се могат да се ползват и европейски средства.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Обезщетенията, когато се навърши възрастта за пенсиониране също притесняват. Тези заплати, които трябва да се платят общините ги нямат в бюджетите си, когато те са работодатели, а и самите работодатели също. Това е една от причините да не работи тази програма. Аз съм имал срещи, разговори, най-често общините са били работодатели по тази програма и точно заради това, защото ги нямат тези пари.
Заповядайте, господин министър, да представите останалите части от програмата.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: „Предстоящи операции в областта на социалното включване“, „Независим живот“, одобрен от членовете на Комитета за наблюдение – 150 милиона лева. „Интеграция“ – 100 милиона лева. „Активно включване“ – 15 милиона лева. „Социално предприемачество“ 2015 г. – 15 милиона лева. „Приеми ме“ 2015 г. – 20 милиона лева. „Нови стандарти за социални услуги“ – 2 милиона лева.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Голяма част са познати от тези програми. Ако има нужда по-подробно да кажем коя, каква е.
ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Накратко. Новата операция „Независим живот“ е от одобрена от Комитета за наблюдение, април месец ще пуснем покани. Това е комбинация между „Личен асистент“, „Домашен асистент“, „Социален асистент“, „Здравен асистент“, „Подпомагане на патронажите“ – нещо, което до момента не сме правили. Идеята е плавно, след приключване на „Алтернативи“ от началото на следващата година „Лични асистенти“ да бъдат поети изцяло децентрализирано през общините. Тази мярка ще бъде насочена към всяка една община, като конкретен бенефициент. Те няма да се състезават една с друга, като сме дали възможност за максимален размер на проектите – 500 хиляди лева, до края на 2017 година да бъдат изпълнявани всички тези дейности там, където е възможно през патронажите.
„Интеграция“ – 100 милиона, това е интегрираният приоритет в програмата, където можем да финансираме общини в различни комбинации на партньорства за предоставяне по едно и също време на социални услуги, достъп до здравеопазване, достъп до заетост и интегриране с мерките на образованието. „Активното включване“ е нещо ново, което до сега не сме финансирали. Тя ще бъде насочена само към неправителствения сектор за създаване на иновативни социални услуги да провокираме иновативното мислене на неправителствения сектор. И тук също има силен акцент възможността за „Подкрепена заетост“, но вече през призмата на „Социалното включване“, тоест – повече работата и активизиране на хората с увреждания, за да започнат те да си търсят активно работа. Докато предишната схема беше да активираме работодателите да ги търсят. „Социалното предприемачество“ – също към края на тази година ще отворим за неправителствен сектор и общини.
Продължаваме с един от големите успехи на програмата – нещо, което до сега въобще не съществуваше, като услуга, която се предоставяше на децата, които са в риск и това е услуга, която служи наистина за превенция на настаняване на децата в институции. Тя ще продължи до края на 2017 година и през новия програмен период, като тук идеята ни е не само създаването на услугата, но и създаване на капацитета на общините сами впоследствие да предоставят тази услуга. „Нови стандарти за социални услуги“ включва ангажиментите ни, свързани със стартиране на следващите етапи от деинституционализацията на децата и стартиране на планиране на деинституционализацията на възрастните.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Следващите мерки.
ЕКАТЕРИНА-ВИКТОРИЯ МИРОНОВА: Предстоящи операции в подкрепа на политиките на Министерство на труда и социалната политика. Партньорства с национално-представителните….
ИВАЙЛО КАЛФИН: Тук, Катя, аз ще ти помогна малко, защото те са малко по-специфични.
Това са мерките, които се работят със социалните партньори. По тях има също промени в новия програмен период. Те ще бъдат много по-насочени към конкретните индикативни цели какво искаме да постигнем с програмата. Ще се опитаме да ги ангажираме максимално браншово, териториално, така че да могат да си представят капацитета. Ще ги направим на по-кратки периоди. Ще има две или три подновявания на проектите в рамките на периода, не както до сега наведнъж за седемте години. Общо взето ще се опитаме да вземем всичко, което може, като съдействие от социалните партньори, да се постигнат целите, които си поставяме. За част от тях сигурно няма голям интерес, но мисля, че започнахме един добър диалог, мотивиране на демотивираните, на всеки му се иска с мотивирани лица да работи. Мерки, свързани с оценка на компетентностите и повишаване на квалификацията. Признаване на различни видове обучения и т.н. Така че в тази посока ще работим. В момента водим разговори със социалните партньори.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Те са много активни и няма да имате проблем с тях.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Те са много активни, но понеже има промени в този период и се опитваме да си изясним точно какво искаме и кой, от кого, какво очаква. Мисля, че те могат да бъдат много полезни в това, което правим. Но това ще иска известна промяна в начина, по който участват в тези програми.
Благодаря. Благодаря и на Андреана и на Екатерина-Виктория за съдействието също.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз, от името на комисията им благодаря. Надявам се, че са придобили някакъв опит, някакви компетенции в работата на Комисията по труда, социалната и демографска политика в случая и естествено през целия ден в Министерство на труда и социалната политика.
Господин министър, госпожо заместник-министър, позволете ми да ви благодарим от името на членовете на комисията, от името на нашите гости за това, че представихте двете програми. Знам, че не е лесно, знам, че сте много ангажирани, но така или иначе колегите, надявам се, получиха информация. Оттук нататък ще следим как се изпълняват тези програми, това е работа на законодателната власт.
Благодаря ви още веднъж! До нови срещи!
Закривам заседанието.



(Заседанието завърши в 16.50 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов