Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по труда, социалната и демографската политика
01/04/2015
П Р О Т ОК О Л
№ 14
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
1 април 2015 година
Дневен ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Добър ден, господин министър!
Имаме необходимия кворум.
Дневният ред за днешното заседание е отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневният ред.
Преминаваме към точката от дневния ред.
Политическа партия „ГЕРБ“.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, моят въпрос е следният.
В изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ в момента тече процес на закриване, знаем всички, на специализираните институции за деца. В тази връзка бихте ли казали, каква е Вашата визия и каква е визията на Министерство на труда и социалната политика по отношение на дейността на дневните центрове за деца с увреждания и по-конкретно за седмичната грижа, която се предлага и има ли възможност за увеличаване на капацитета на центровете, които предлагат такава услуга?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Тодорова, визията е на държавата и ние политиката няма да променяме, тя е дългосрочна за деинституционализация. Имаше един план за действие за 2014-2015 година, сега започваме да работим по плана за действие за следващите две години. Тя напредва, до края на тази година няма да има домове от предишния тип за деца с увреждания.
Следващата група, с която сме започнали да работим вече, там има някои особености, са домовете за деца, лишени от родителски грижи, които също да минат в центрове от семеен тип. Къде отиват тези деца? В центрове за настаняване от семеен тип и в приемни семейства. При всички случаи тогава, когато се създава възможността за приемни семейства би трябвало да се увеличат и социалните услуги, които се предоставят, така че самият процес, строго погледнато на деинституционализация, който е свързан с преместването на децата в по-близка до семейната среда и подобряване на услугите, включително комбиниране на медицински със социални услуги би трябвало да се допълни, особено тези, които отиват в приемни семейства да могат да ползват тези услуги в подобни дневни центрове.
Разбира се деинституционализацията не изчерпва децата, които имат нужда от подобна грижа. Така че идеята да се увеличат услугите в тези центрове я има, търсене има също за тях. Въпросът е свързан с финансирането и той е и отвъд процеса на деинституционализация, доколкото могат да се увеличат услугите за тези деца.
По принцип имаме възможности, включително с новата европейска програма. Въпросът е, че търсим мерки, които ще бъдат устойчиви след това, защото след две години това трябва да мине, като държавно-делегирана дейност от държавния бюджет през общините. Затова доста внимателно използваме и европейските фондове, така че да не създадем някои услуги, които да трябва след това да ги връщаме назад в семействата.
Така че краткият отговор е – да, има търсене. Специално за този тип ще търсим по-добра грижа, включително в дневни центрове. Това ще бъде не само за децата, а и за възрастните хора, защото и там има подобен процес. Ограниченията са свързани с финансовия ресурс.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Госпожо Тодорова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Вие бяхте прав, наистина има търсене за този вид услуги, говоря конкретно за центровете за деца с увреждания. В тази връзка може би наистина трябва да се търси начина за финансиране и за увеличаване на капацитета на такива центрове, тъй като тук говорим не само за адекватна услуга към самите деца, но все пак мислим и по посока грижа за родителите и тяхната реализация на трудовия пазар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Само мога изцяло да се съглася с госпожа Тодорова.
Това, което по принцип, ако можем да погледнем някаква по-близка до идеалната схема и нещо, което при всички случаи едва ли ще се случи веднага, но трябва да целим е създаване точно на центрове за дневна грижа, така че да могат хората, не само деца и възрастни хора, които имат нужда да живеят в семействата си, но през деня да получават медицинска, социална, образователна, където има нужда грижа в подобен вид центрове. Така че това е абсолютно посоката, съгласен съм с вас, към която трябва да вървим, за да могат да остават в семействата си тези деца, да не отидат по домове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
„БСП лява България“
Заповядайте, господин Гьоков, в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, в рамките на 2 минути бързо ще се опитам да представя въпроса.
Демографският срив е проблем в Европа, но там населението застарява без на намалява, а у нас са налице и двете тенденции – тоест, ражданията в последните 23 години у нас не компенсират смъртността. Населението в България трайно намалява, негативните демографски тенденции са трудно обратими. Броят на починалите е по-голям от броя на родените с около 40 хиляди. Ако това може да ви стресне и за да стане това ще направя едно образно представяне. Това означава, че един средно голям, ако щете и областен град се заличава от територията на България само по индикаторите раждаемост и смърт.
Няма да развивам повече въпроса в тази посока, но ще отбележа, че като прибавим емиграцията, което не е тайна, че също е висока и фактът, че около половината от заминаващите да работят и живеят в чужбина жени са на възраст от 20 до 39 години и че жените, които емигрират са с 10% повече от мъжете, проблемът остава още по-сериозен. Трайна е тенденцията за застаряване на населението, на намаляване на работната сила, на обезлюдяване на населените места, дори на цели региони. Това са факти, които са трайно тревожни. Това би трябвало да е повод за изключително сериозна обществена дискусия, на база на която да се предприемат мерки. Важно е и заради това, че намаляването на населението в трудоспособна възраст и застаряването оказват натиск върху публичните финанси и ще бъде изключително сериозен този проблем в следващите години.
През февруари 2014 година тогавашният министър на труда и социалната политика д-р Адемов в кабинета на критикуваното от вас правителство на Орешарски предложи създаване на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет на ниво заместник-министри с цел подобряване на координацията между министерствата по демографската политика. По редица причини това не се случи, но е ясно, че негативните тенденции ще създават проблеми на вашето и на всяко следващо правителство с все по-голяма сила.
В тази връзка, какви са Вашите виждания по този изключително сериозен проблем? Ще продължите ли политиката на предното правителство, ще създадете ли Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет? Смятате ли да разработите методика, която да оцени въздействието на нормативните актове на Министерския съвет, а защо не и на Народното събрание върху елементите на демографската политика, като раждаемост, смъртност, миграция и т.н., което между другото е също идея на предходното правителство, на предходния министър?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин министър, отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гьоков, специално в сферата на социалната политика едва ли сте чули от мен много критики, даже обратното – мисля, че има доста приемственост в това, което е правило предишното правителство и което правим в момента и мисля, че така е и редно – и не само предишното, и по-предишното, въобще това са теми, които са важни за страната ни.
Действително идеята на д-р Адемов за създаване на Съвет по демографска политика се е реализирала в рамките на министерството. Сега го направихме в Министерския съвет. Такъв съвет има, той проведе едно заседание. Отчете се работата по демографската политика през миналата година и сега Министерство на труда и социалната политика е в процедура на възлагане на Българската академия на науките /БАН/ на един преглед по критериите за изпълнение до сега на демографската ни стратегия и за предложения за нейното допълване.
Уверенията на БАН, аз имах среща с председателя на БАН, там има един екип, който работи по тези въпроси, са че до есента ние ще имаме тяхното мнение. Моята амбиция е до края на годината тази национална стратегия да я предложа на разглеждане в парламента и тя да стане парламентарен документ.
Тогава, когато говорим за демография не можем да се ограничим само с раждаемост, смъртност, миграция и въобще механичното движение на населението, а по-скоро важни са мотивите и движещите сили, които стоят зад тези процеси. Затова тук трябва да следим и въпроси, свързани с жизнения стандарт, образование и качество на образованието, качество на здравеопазването и т.н. Въобще всички тези фактори, перспектива кариерна. Това са фактори, които стимулират съответно по-добрата демографска политика и затова си мисля, че е важно парламентът да има отношение по тези въпроси. И по приемане на една такава стратегия - и по изслушване на министър-председателя или на отделен министър по тази тема периодично. Така че това е една от основните мерки, които в момента се движи и които ще предложа в парламента.
Успоредно с това гледаме и опита на други страни. Има един много интересен опит в Германия, в който се прави т.нар. демографски чек. Всеки един законопроект, който минава, и това също бих могъл да го предложа на комисията в парламента, минава през една таблица за оценка как точно се отразява или ще се отрази на демографските райони.
РЕПЛИКИ: Има го и у нас.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Очевидно, че не съм дозапознат с това, което го има, но ми се струва, че е хубаво. Не съм го видял на практика да работи това нещо. Хубаво е да вземем действително добрият опит и цялото законодателство, което се прави да се отчита по какъв начин влияе на демографията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, удовлетворен съм от отговора, че се работи в тази посока. Съжалявам, че нямам информация за този съвет и то никъде в интернет няма информация, че е създаден, а пък не бива да е тайна, не бива да работи в неизвестност, защото сигурно покрай публичността на този съвет ще има много идеи, които да влизат в него и да се развиват там и да допринасят за решаването на този проблем.
Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Гьоков.
Господин министър, дуплика, ако желаете в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Тя е по-скоро към Вас, господин председател.
Аз съм готов заедно да видим какво можем да направим, не само по тази стратегия, за която идеята е да влезе в парламента, но и допълнително при законодателната работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такава процедура, просто за допълнителни пояснения.
Ние предложихме в тази стратегия всеки един законопроект, както има потребност от финансови оценки, както има потребност от оценка на въздействието да има и към всеки един законопроект, било то предложен от народен представител или от Министерския съвет, да има и оценка на въздействието върху демографската политика, тъй като правилно беше казано тази сутрин, че това е хоризонтална политика. Не може нито един съвет, нито едно министерство, нито БАН, нито който и да е да се справи с този проблем, ако няма комплексни мерки и точно затова, за да има комплексни мерки решихме да вдигнем високо нивото, защото първоначалното предложение беше едно от министерствата, традиционно Министерство на труда и социалната политика или Министерство на здравеопазването се ангажира с този проблем. Затова решихме вицепремиер, който да може да ангажира достатъчно на брой ведомства, за да се изготвят тези комплексни политики и предложения, за да вървят нещата поне малко напред в сравнение с това, което сме заварили.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Включително и в промените, които не бяха толкова значими, сляхме няколко дирекции, но извадихме Дирекция „Демографска политика“ с хората, които вие познавате и сте работили, като го сложихме и в заглавието и като по-важна дирекция. До сега беше в отдел.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Това е едно решение в полза на демографската политика. Всъщност там са хората, двама човека всъщност, които дълги години се занимават с тази материя и имат огромен обем информация, могат да бъдат само в полза.
„ДПС“
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с реализацията на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ е предвиден инвестиционен приоритет, социална, икономическа интеграция на маргинализираните общности, като ромите. Тук са включени и емигрантите и други групи граждани.
Понеже операцията не е почнала още и предстои реализацията на проектите по тази приоритетна ос, моят въпрос към вас е кога ще започне реализацията на дейностите по този приоритет? Направленията, в които ще се приемат проектите са подобряване на достъпа до заетост на тези маргинализирани общности и достъпа до образование, до здравни и социални услуги, както и развитие на общността.
Понеже целта в крайна сметка е да се интегрират трайно тези общности, като е посочено, че за това ще се използват и комплексни методи, интегриран подход.
В тази връзка и допълнение към този въпрос. Първо, когато ще започне реализацията и какви са очакванията на Министерство на труда и социалната политика за резултатите от реализацията на този приоритет?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
Господин министър, имате думата за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Хасан, миналата седмица в комисията представихме, оставихме и материал за всички програми, които включително предстоят до средата на година да започнат, там не са всички, които се включват в маргинализираните общности. За мен най-важното е свързано с първия приоритет, който споменахте – стимулирането и мотивирането им да се включат, на пазара на труда – малко по-нататък, но поне в бюрото по труда, за да могат в Агенцията по заетостта да се индикира, да запишат, да получат съответни съвети, обучение и т.н., което би трябвало да получат. Това се финансира не само по европейската програма, но и по Националния план за заетост. Ние назначаваме, чрез общините, не знам до къде е стигнал процесът, сто на този етап трудови медиатора, които би трябвало да са хора от общността, които именно да информират, мотивират и насочват хората към бюрата по заетостта и ще увеличим и бройката, и усилията в тази посока.
Що се отнася до програмите, свързани с борбата с бедността, предоставена на здравни и социални услуги там също предвиждаме различни, не само по оперативната програма, но и различни организационни мерки, свързани с подвижни бюра, мобилни бюра, в които ще има представители на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, свързани с допълнителни мерки за дообразоване и квалификация на тези хора. Първите мерки ще тръгнат до средата на годината. Така че от тогава започваме.
За мен е много важно, че започва един процес по предишната програма, свързан с оценка и то се прави в Съвета за интеграция към Министерския съвет за оценка на ефективността на сегашните програми. За мен това също е важна тема. Има една европейска агенция за основните права, с която също работим заедно, тя е част от европейските агенции от Европейския съюз. Така че освен с новите мерки се надявам да видим и до сега тези, които са правени, всъщност как да измерваме резултатите им. Това ще ни помогне и в бъдеще.
За конкретните мерки, ако искате и допълнителна информация, господин Хасан, мога да Ви предоставя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря за отговора. Като допълнение, и в Приоритетна ос „Трансгранично сътрудничество“ този проблем също е засегнат и Вие даже загатнахте за това. Може би като допълнение само да ни информирате и за това, не толкова конкретно, но в работата и с европейски институции и с други страни, понеже това е предвидено, да се споделя и опита на други страни и да се сътрудничи по решаването на тези проблеми на маргинализираните общности. Като допълнение това ми е въпросът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, 2 минути за дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Хасан, ние действително участваме, от началото на годината имаше две големи събития европейски, свързани основно с включването на ромите. Общо взето страните членки си правят равносметка на Десетилетието на ромското включване, което има доста противоречиви резултати, не само у нас, но и в другите страни. Това, което мога да ви кажа е, че за последните години, това е оценка и на Европейската комисия, ефективността на мерките за борба с бедността не е най-висока или поне не е достатъчно висока, колкото в други страни. Така че сега в новия период трябва да търсим и действително тези мерки, които не временно, а реално ще помогнат на тези хора да излязат от групата на бедност. До сега надали има някакви много блестящи европейски примери в това отношение. Но мисля, че няма смисъл само да чакаме отвън.
Програмите за трансгранично сътрудничество са отворени. Всички проекти, които са свързани и с подобен вид теми са абсолютно избираеми и биха могли да се финансират.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
„Реформаторски блок“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с полагането на нощен труд. Става въпрос за чл. 140, ал. 2, съгласно който нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа сутринта, за непълнолетни работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа.
Въпросът ми е свързан с полагането на труд на непълнолетни граждани за възраст от 16 до 18 години, тъй като съгласно Директивата № 9433 от 22 юни 1994 година за закрила на младите хора на работно място, съгласно която този текст е транспониран в закона е казано, че забранен е нощният труд на децата, които са до 15 години и забраната е от 20.00 до 06.00 часа. Държавите членки взимат необходимите мерки за забрана на труда на подрастващите, има се предвид тези от 16 до 18 години между 22.00 и 06.00 часа. Тоест, съгласно директивата е възможно полагането на този труд от подрастващите на възраст от 16 до 18 години за периода от 20.00 до 22.00 часа.
Въпросът ми е поставян многократно основно от малкия и средния бизнес, свързан с ресторантьорство и хотелиерство, където дори самите подрастващи са деца на своите родители и полагат труд в малкото ресторантче или в кафенето и те питат защо, когато те едновременно ги обучават и имат възможност да се участ в реални условия на труд, получават тази забрана, която е свързана за времето от 20.00 до 22.00 часа вечерта. Моят въпрос е имате ли нагласа да се преразгледа този текст и да предложим тези изменения?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Танев, и аз имах доста разговори, особено с представители на туристическия бизнес за възможностите за непълнолетни да работят при тях. Впечатлението, с което оставаме е, че не само работното време, а цялата регулация в момента, в който някой трябва да подготви документите да вземе непълнолетен служител и след това да представи всички документи на Главна инспекция по труда, която го контролира, поне такива са оплакванията, че това на практика отказва голяма част от фирмите да наемат млади хора.
Това, което аз им обещах, особено в туристическия бранш е да ускорим максимално работата на Главна инспекция по труда, което не значи обаче да се намаляват критериите. Вие поставяте въпроса да могат да работят от 20.00 до 22.00 часа, аз, особено над 16 години съм привърженик и на дуалното обучение и на възможността въобще да работят над 16 години, придобивайки специалност. Тук обаче трябва да бъде ясно, че ако се позволи работа до 22.00 часа това няма как да бъде за сметка на удължено работно време или нещо подобно. В смисъл часовете, в които тези деца работят все пак трябва да бъдат съобразени с това, че са непълнолетни.
Така че увеличаването на възможността с два часа бих я подкрепил. Да, само че това не би намалило контрола от страна на Инспекцията по труда по това да не се работят извънредни часове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Танев, имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз Ви благодаря, господин министър.
Много се радвам, че и Вие споделяте тази идея. Аз абсолютно съм съгласен, че всички мерки, механизми за контрол трябва да останат. Разбира се това са все пак деца, независимо, че са в юношеска възраст.
Бих Ви предложил, тъй като вероятно ще приемем законодателна инициатива в тази област да Ви изпратим съответно предложение, за да получим и конкретно становище от министерството. Това ще ни улесни и ще облекчи работата и на мен, и на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Чудесно, с удоволствие, както и до сега сме помагали. Има едни промени в Кодекса на труда, господин Петър Кънев ги внесе, също работихме заедно и с министерството. Ние също подготвяме, свързани с възможността, особено сезонните работници за по-гъвкаво наемане. Така че, така или иначе в най-скоро време ще внесем предложения за промени в Кодекса на труда.
„Патриотичен фронт“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър.
Аз имам един конкретен въпрос към Вас. Както знаете, с чл. 22в от Закона за облагане доходите на физическите лица бяха приети данъчни облекчения за деца. Моят въпрос към Вас е, има ли Министерство на труда и социалната политика ясна и точна информация как се отразяват тези облекчения върху тези семейства? Давам си ясна сметка, че може би няма да разполагате с такава информация, но все пак, като политика на министерството за облекчение какви са изводите, които би си направило министерството? Бих Ви помолил, ако нямате точна представа, в писмен вид, ако Вие е възможно да ми отговорите, колко са точно семействата, които са се възползвали от тези данъчни облекчения по чл. 22в и каква е сумата, която е изразходвана?
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Искам да припомня, колеги, че на това заседание по чл. 27 става въпрос за актуални устни въпроси, а когато има нужда от писмени въпроси – по другият ред в правилника. Но това не изключва възможността за такъв отговор. Но трябва да спазваме така или иначе правилника.
Господин министър, имате възможност в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз, разбира се, не мога да ви кажа числа, не го знам, а и не съм сигурен дали първите три месеца, които вече минаха вчера от годината дават достатъчно информация.
Въпросът е интересен и може би е добре да се обсъди и в бъдеще и тук в комисията, господин председател, защото с това решение първо се насърчават работещи родители и според мен това е положително и политиката на Министерство на труда и социалната политика би била насочена към това. Тази седмица имах и среща с неправителствени организации, които имат доста предложения в тази посока. Помагането на работещите родители би трябвало да бъде действително приоритет, което не означава, че хората, които нямат възможност ще бъдат ощетени.
Така, че като посока, аз бих го подкрепил. Нещо повече – бих предложил да се разшири, защото е символично това намаление на данъците в момента. Да се разшири изцяло, да замени за семействата, които ги получават т.нар. детски.
Тук обаче стои един друг въпрос. До към момента детските добавки се дават при доходен критерий. Отстъпката от данъците няма доходен критерий. Това означава, че ако се приеме тази практика или трябва да отпадне за всички доходния критерий, което означава едно усилие бюджетно немалко или отстъпката от данъците трябва да запази, не както е сега в момента доходният критерий и не на всеки да се допуска такава отстъпка от данъците. Това е един въпрос, който сигурно си заслужава да се обсъди не сега, но тогава, когато се обсъждат годишните и за следващата година бюджети, тогава се определят и тези добавки, но на този въпрос трябва да си дадем отговор. За мен, като знам ресурсът, с който разполагаме, към момента едва ли можем да осигурим адекватна, даже в същия размер детска добавка, която бюджетно няма значение дали е отстъпка от данъците или е допълнителна добавка – за всички деца. Числата са около 850 хиляди деца получават такива добавки от около 1 200 000 лева, значи някъде за около 400 хиляди деца и една от трета от децата не получават заради критерият 350 лева доход на член от семейството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър за отговора.
Господин Байрактаров, имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Приемам Вашата забележка, тя е основателна, наистина.
Господин министър, аз се радвам, че по този въпрос така като че ли мислим по един и същи начин. Аз наистина ще Ви отправя моят въпрос в писмен вид и ще искам писмен отговор по него. Само да Ви кажа предварително, че са заложени или поне така е съобщено, че това ще коства на бюджета 21 700 000 лева. Аз ще Ви кажа, че това няма да коства нито една стотинка на бюджета за 2015 година, тъй като поправката е от 1 януари 2015 година. Иначе казано – никой няма как да се възползва, тъй като бюджетът, като отчет е от 1 януари до 31 декември. Иначе казано, някой тук нещичко не е постъпил много коректно, да не казвам по-тежка дума. Но аз затова ще Ви задам въпроса писмено и ще искам точно по критерий да получа писмен отговор, за да мога след това да попитам кой е подвел и Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, дуплика в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Това е норма, която действа с данъчните закони за 2015 година, така че и сега е възможно намаляването на данъците. Въпросът е, (опитвам се да се сетя) че в края на годината се изравнява доходът или всеки месец може да се направи, защото мисля, че е на годишна база. Но при всички случаи това е една много малка сума, символична от данъците за работещи родители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Само една информация извън правилата.
Миналата година, 2013 или 2014 година, решихме на всички деца без подоходен критерий по 50 лева, което означава над 900 милиона лева на годишна база, а целият бюджет на Министерството на труда и социалната политика е малко над 1 милиард. Аз знам, че фискалните параметри не са най-важното нещо, но така или иначе трябва да се съобразяваме. Но тук е въпрос на политика, прав е господин Байрактаров.
Благодаря.
Не виждам представители на другите парламентарни групи – „Български демократичен център“, „АБВ“, „Атака“.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
„ГЕРБ“
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Нямам въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И ние от ДПС нямаме въпроси.
„Реформаторски блок“? „Патриотичен фронт“?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, тъй като предстои внасянето на законодателството, което касае пенсионната реформа във вашите виждания или във вашия законопроект или пакет законопроекти е заложено, че осигурителният стаж на хората, които трябва да се пенсионират е 40 години за мъжете. До момента обаче аз никъде не срещнах подробен анализ от каквато и да е институция колко са хората, които практически, и аз съм го коментирал това коректно с вас, няма да могат да натрупат този осигурителен стаж по чисто обективни причини. Първата причина е, че след 1989 година не фигурираше Кодекс за социално осигуряване. Редно е да припомня, че съгласно Кодекса за труда от 1986 година всички хора, които бяха сключили трудов договор практически се намираха и в осигурителни отношения. Това регламентираше Кодекса на труда от 1986 година.
Данни обаче тези хора за внасяне на осигуровки и т.н., честно да ви призная няма как да намерят. Освен това Вие имате едно много добро предложение – да влезе едно електронно отчитане на осигурителния стаж, аз бих Ви препоръчал да върнете малко по-назад времето от 1997 година. Тази възможност е дадена със Закона за счетоводството, тъй като ведомостите за заплати се пазят 50 години, за да може да има една точна информация и на хората да им бъде спестено това мотаене, шляене и да чудят откъде да се вадят образец № 2, № 3 и т.н., за да могат да се пенсионират и да докажат трудовия си и осигурителния си стаж.
Конкретният въпрос в случая е, колко са хората, има ли направени анализи и евентуално тези хора, тъй като те нямат никаква вина поради създалите се политически и икономически обстоятелства ще бъдат засегнати и няма да могат да получат пенсия, като тук ще ви моля да избегнем възможностите, че хората могат да закупуват трудов стаж и т.н. Ще ви кажа, че огромна част от тези хора в никакъв случай няма да могат да изкарат пари и да си купят 5 години трудов стаж.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Байрактаров, Вие добре знаете, че 40 години за мъжете и 37 за жените са целеви стойности и предложението ми е също да се достигат плавно. В момента са 2 години по-малко – 38 и 35 години е това, което в момента има в законодателството. Тези числа се появяват от 2000 година, когато е създаден през 1999 година този пенсионен модел, в който има определени параметри. За съжаление през последните 15 години тези параметри не са били спазвани, нито за увеличаване възрастта на първа и втора категория, нито за работата на допълнителните фондове, затова се отварят сега редица въпроси, свързани с тях. Там са включени и включително възрастта за пенсиониране първа и втора категория – 3 и 8 години по-рано, там са включени и тези изисквания за трудов стажа, като освен гъвкавостта, възможността за купуване, признаване на образование, на майчинство и т.н. в изискванията за стаж вие знаете, че при различни категории се увеличава стажът – признава се една година стаж за повече. Преди това, също знаете, работеше т.нар. точкова система, в която се сумираха стажа и възрастта и даваха определен брой точки за първа и втора категория, но за трета категория се смени моделът. Така че 40 и 37 идват от тогава, като показатели.
Вярно е, че е трудно и аз съзнавам, че е трудно за доста хора да докажат толкова дълъг стаж, особено с всички турболенции на трудовия пазар от 1990 година насам, но в крайна сметка тази система осигурителна затваря осигурително и Вие сте прав, че преди да се появи тя пенсиите се плащаха от бюджета с месечните вноски, нямаше отделен фонд и бюджетът изплащаше и пенсиите. Сега, доколкото имаме осигурителна система, която се основава на трудов стаж, на възраст, няма как тези основни параметри да бъдат подценявани и затова по-скоро си мисля, че трябва да мислим в посока да се облекчава за хората тази възможност и да се показва, защото много хора сега започват, хубаво е, че повдигаме пенсионната тема, да си мислят колко стаж им се губи – нещо, които човек се сеща преди да се пенсионира, като е по-млад по-леко гледа на това дали го осигуряват, какъв доход има, на какви трудови условия работи и т.н., а това трябва да бъде грижа от самото начало на трудовия стаж. Така че за хората, които са в началото на трудовия си стаж трябва да знаят, че това е изискване, за да получат след това адекватна пенсия и то не е чак толкова далеко.
Що се отнася до електронната система на НОИ, тя е от 1 януари 1997 година и оттогава се знае всеки каква индивидуална вноска му е била внасяна всеки месец. Вие сте прав, че сигурно се съхраняват счетоводните документи на доста фирми преди това, но преводите от предприятията към НОИ са били правени неиндивидуално, а общо. Фонд „Работна заплата“, плащате заплатите, плащате процент от осигуровките в НОИ и те не са индивидуализирани, които означава, че теоретично някой ако започне да изследва из документите може да извади, това всеки го прави и си вади тези формуляри, които са му необходими за пенсия, но да върнем назад информационната система на НОИ ми се струва една непосилна задача, ако се опитаме да я направим. Затова са и тези възможности сега и за трите най-добри години, които хората сами трябва да си търсят, доказването на стажа с трудови книжки и всякакви други.
Като мине повече време и всъщност след 1997 година са всички, които са започнали работа и се пенсионират тогава ще се изчисти този въпрос. Но връщането назад, понеже знам, че на много хора им е трудно да си извадят документ, защото фирмите, в които са работили просто ги няма и няма откъде да си намерят документацията. Не мисля, че е възможна мисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате възможност, господин Байрактаров, за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, в голямата си част наистина имате основание в това, което казвате. Аз само ще направя две бележки.
Точковата система, знаете, че беше остро критикувана. Освен всичко тя касаеше една категория хора, които бяха работили в едно друго време. Между другото точно тук е моят въпрос, че тук не става въпрос за фирми. Голяма част от тези хора, които след това не могат да докажат своя стаж са работили в държавни предприятия и това не е никакъв проблем за НОИ да възстанови, да попълни данните на тези хора от държавните предприятия. Държава – държава. Тук на това искам да обърнете внимание. Ние с Вас сме връстници и знаем, че ние сме първите хора, които трябва да се пенсионираме по предлаганите от Вас условия. Ще Ви дам пример с мен. Моят трудов стаж е започнал от 17-годиншта ми възраст. Бях работно момче, спортист и това е доказано с трудовата ми книжка. Но оттам нататък има едни държавни предприятия, които аз, ако ще да се убия, няма как да ги открия дори в рамките ми като разследващ журналист. А представете си един човек, който вече е достигнал пенсионна възраст той как ще обикаля?!
Ще ви дам примери пак с хората, които са работили в бившите съветски републики. Там става някакъв ужас, тези хора ги прехвърлят от един държавен архиви, пък той се съхранявал в Белово, пък Кюстендил, пък не знам си какво, хората се шашнаха. Не стига, че не могат да си получат пенсиите, не стига, че са осигурявани върху някакви смешни суми, а накрая трябва да правят и разходи и вие го разбирате това нещо. Ето това имам предвид и ние трябва да помислим по този въпрос. Затова Ви поставям тези въпроси, за да може предварително да ги изговорим, вместо да влизаме в някакъв политически дебат в пленарна зала. Мисля, че е по-добре тук да ги изговорим и да имаме време да се обмислят, а не в последния момент да влизаме в политически дебат, което мисля, че не е полезно, когато се касае за толкова важна сфера, каквато е пенсионната система.
Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Съвсем разбираемо е това, което казвате, господин Байрактаров, защото то е от гледна точка на хората, които ходят и си събират документите за пенсия. Ако накараме НОИ могат да видят от кое предприятие каква сума са получавали. Но пак ви казвам, те няма как да знаят за кого, каква е вноската и да я индивидуализират тази вноска. Те трябва да отворят документите с работни заплати, ведомости и т.н. Трудовият стаж вероятно може, само че когато се превеждат в НОИ тези суми те се превеждат като осигуровки от работодателите, там не се пише на колко, даже имената на хората не се пишат, няма откъде да го взема това нещо. Има едно платежно със сума, ФРЗ изплатено – толкова, осигуровки – толкова и сумата отива в НОИ. Няма проблем, ако има някакъв начин да потърсим, да помогнем.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е точно така, по ведомости всичко е описано.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ведомостите са в предприятията обаче, не са в НОИ.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ведомостите са в Държавния архив, пазят се 50 години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър за отговора.
Ако извън процедурата мога да бъда полезен за нещо в тази връзка, защото знам какво правеше НОИ през последните 18-19 година.
Това, което казвате е вярно за държавните предприятия, които съществуват и към днешна дата. Големият проблем е с тези, които не съществуват и които са ликвидирани. Там пак по Закона за счетоводството в началото тези предприятия, които са ликвидирани бяха задължени да предадат цялата информация, включително и тези ведомости, в общините. Общините ги съхраняваха в едни стаи, в едни чували, виждал съм го, но някои са загубени, някои ги няма. Дори знам един много драстичен случай. Тук, ако има колеги журналисти нека това да не го отразяват, защото не знаели, че това са такива счетоводни документи и ги ползваха за палене на печки.
Оттам нататък обаче какво направиха от НОИ, разбира се и от Министерство на труда и социалната политика? Направихме т. нар. архивни стопанства – 8 или 9 на брой в цяла България. Всички общини бяха задължени тези материали, с които разполагат да ги преведат в тези архивни стопанства, за да може хората да бъдат улеснение да ги търсят поне от едно място.
На следващо място. Фирмите, които преди да обявят фалити или ликвидация по Търговския закон в съда не ги ликвидират фирмите преди да представят такъв документ, че са представили тези ведомости в архивните стопанства. Но иначе за държавните предприятия това е казус. И сега съществува проблем, когато отидеш и ти кажат, че няма такива документи.
Същото се отнася и за архивните стопанства. Те могат да предоставят документи само, които им са предадени, други няма как. И затова има една процедура, която сме заложили в Кодекса на труда, имаше тестове, с които се доказва трудовия осигурителен стаж. Това беше все във връзка с въпроса, който задавате през годините и се опитваме да улесним хората. Не казвам, че сме ги улеснили, но има крачки в тази посока и се надяваме и за в бъдеще да продължи, защото с такъв тип въпроси министерството, НОИ, комисията са затрупани, които дават възможност да се предприемат съответни управленски решения, законодателни промени.
Съжалявам, ако съм нарушил процедурата, но така стоят нещата.
Благодаря ви, колеги!
Благодаря и на Вас, господин министър! Днес за Вас беше тежък ден, но такива са правилата, те бяха предложени от Мая Манолова, между другото.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.55 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
№ 14
от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика
1 април 2015 година
Дневен ред:
Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от д-р Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги! Добър ден, господин министър!
Имаме необходимия кворум.
Дневният ред за днешното заседание е отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика към заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се дневният ред.
Преминаваме към точката от дневния ред.
Политическа партия „ГЕРБ“.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, моят въпрос е следният.
В изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ в момента тече процес на закриване, знаем всички, на специализираните институции за деца. В тази връзка бихте ли казали, каква е Вашата визия и каква е визията на Министерство на труда и социалната политика по отношение на дейността на дневните центрове за деца с увреждания и по-конкретно за седмичната грижа, която се предлага и има ли възможност за увеличаване на капацитета на центровете, които предлагат такава услуга?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на отговор в рамките на 3 минути.
Заповядайте.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Тодорова, визията е на държавата и ние политиката няма да променяме, тя е дългосрочна за деинституционализация. Имаше един план за действие за 2014-2015 година, сега започваме да работим по плана за действие за следващите две години. Тя напредва, до края на тази година няма да има домове от предишния тип за деца с увреждания.
Следващата група, с която сме започнали да работим вече, там има някои особености, са домовете за деца, лишени от родителски грижи, които също да минат в центрове от семеен тип. Къде отиват тези деца? В центрове за настаняване от семеен тип и в приемни семейства. При всички случаи тогава, когато се създава възможността за приемни семейства би трябвало да се увеличат и социалните услуги, които се предоставят, така че самият процес, строго погледнато на деинституционализация, който е свързан с преместването на децата в по-близка до семейната среда и подобряване на услугите, включително комбиниране на медицински със социални услуги би трябвало да се допълни, особено тези, които отиват в приемни семейства да могат да ползват тези услуги в подобни дневни центрове.
Разбира се деинституционализацията не изчерпва децата, които имат нужда от подобна грижа. Така че идеята да се увеличат услугите в тези центрове я има, търсене има също за тях. Въпросът е свързан с финансирането и той е и отвъд процеса на деинституционализация, доколкото могат да се увеличат услугите за тези деца.
По принцип имаме възможности, включително с новата европейска програма. Въпросът е, че търсим мерки, които ще бъдат устойчиви след това, защото след две години това трябва да мине, като държавно-делегирана дейност от държавния бюджет през общините. Затова доста внимателно използваме и европейските фондове, така че да не създадем някои услуги, които да трябва след това да ги връщаме назад в семействата.
Така че краткият отговор е – да, има търсене. Специално за този тип ще търсим по-добра грижа, включително в дневни центрове. Това ще бъде не само за децата, а и за възрастните хора, защото и там има подобен процес. Ограниченията са свързани с финансовия ресурс.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Госпожо Тодорова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Вие бяхте прав, наистина има търсене за този вид услуги, говоря конкретно за центровете за деца с увреждания. В тази връзка може би наистина трябва да се търси начина за финансиране и за увеличаване на капацитета на такива центрове, тъй като тук говорим не само за адекватна услуга към самите деца, но все пак мислим и по посока грижа за родителите и тяхната реализация на трудовия пазар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Само мога изцяло да се съглася с госпожа Тодорова.
Това, което по принцип, ако можем да погледнем някаква по-близка до идеалната схема и нещо, което при всички случаи едва ли ще се случи веднага, но трябва да целим е създаване точно на центрове за дневна грижа, така че да могат хората, не само деца и възрастни хора, които имат нужда да живеят в семействата си, но през деня да получават медицинска, социална, образователна, където има нужда грижа в подобен вид центрове. Така че това е абсолютно посоката, съгласен съм с вас, към която трябва да вървим, за да могат да остават в семействата си тези деца, да не отидат по домове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
„БСП лява България“
Заповядайте, господин Гьоков, в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, в рамките на 2 минути бързо ще се опитам да представя въпроса.
Демографският срив е проблем в Европа, но там населението застарява без на намалява, а у нас са налице и двете тенденции – тоест, ражданията в последните 23 години у нас не компенсират смъртността. Населението в България трайно намалява, негативните демографски тенденции са трудно обратими. Броят на починалите е по-голям от броя на родените с около 40 хиляди. Ако това може да ви стресне и за да стане това ще направя едно образно представяне. Това означава, че един средно голям, ако щете и областен град се заличава от територията на България само по индикаторите раждаемост и смърт.
Няма да развивам повече въпроса в тази посока, но ще отбележа, че като прибавим емиграцията, което не е тайна, че също е висока и фактът, че около половината от заминаващите да работят и живеят в чужбина жени са на възраст от 20 до 39 години и че жените, които емигрират са с 10% повече от мъжете, проблемът остава още по-сериозен. Трайна е тенденцията за застаряване на населението, на намаляване на работната сила, на обезлюдяване на населените места, дори на цели региони. Това са факти, които са трайно тревожни. Това би трябвало да е повод за изключително сериозна обществена дискусия, на база на която да се предприемат мерки. Важно е и заради това, че намаляването на населението в трудоспособна възраст и застаряването оказват натиск върху публичните финанси и ще бъде изключително сериозен този проблем в следващите години.
През февруари 2014 година тогавашният министър на труда и социалната политика д-р Адемов в кабинета на критикуваното от вас правителство на Орешарски предложи създаване на Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет на ниво заместник-министри с цел подобряване на координацията между министерствата по демографската политика. По редица причини това не се случи, но е ясно, че негативните тенденции ще създават проблеми на вашето и на всяко следващо правителство с все по-голяма сила.
В тази връзка, какви са Вашите виждания по този изключително сериозен проблем? Ще продължите ли политиката на предното правителство, ще създадете ли Национален съвет по демографска политика към Министерския съвет? Смятате ли да разработите методика, която да оцени въздействието на нормативните актове на Министерския съвет, а защо не и на Народното събрание върху елементите на демографската политика, като раждаемост, смъртност, миграция и т.н., което между другото е също идея на предходното правителство, на предходния министър?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин министър, отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Гьоков, специално в сферата на социалната политика едва ли сте чули от мен много критики, даже обратното – мисля, че има доста приемственост в това, което е правило предишното правителство и което правим в момента и мисля, че така е и редно – и не само предишното, и по-предишното, въобще това са теми, които са важни за страната ни.
Действително идеята на д-р Адемов за създаване на Съвет по демографска политика се е реализирала в рамките на министерството. Сега го направихме в Министерския съвет. Такъв съвет има, той проведе едно заседание. Отчете се работата по демографската политика през миналата година и сега Министерство на труда и социалната политика е в процедура на възлагане на Българската академия на науките /БАН/ на един преглед по критериите за изпълнение до сега на демографската ни стратегия и за предложения за нейното допълване.
Уверенията на БАН, аз имах среща с председателя на БАН, там има един екип, който работи по тези въпроси, са че до есента ние ще имаме тяхното мнение. Моята амбиция е до края на годината тази национална стратегия да я предложа на разглеждане в парламента и тя да стане парламентарен документ.
Тогава, когато говорим за демография не можем да се ограничим само с раждаемост, смъртност, миграция и въобще механичното движение на населението, а по-скоро важни са мотивите и движещите сили, които стоят зад тези процеси. Затова тук трябва да следим и въпроси, свързани с жизнения стандарт, образование и качество на образованието, качество на здравеопазването и т.н. Въобще всички тези фактори, перспектива кариерна. Това са фактори, които стимулират съответно по-добрата демографска политика и затова си мисля, че е важно парламентът да има отношение по тези въпроси. И по приемане на една такава стратегия - и по изслушване на министър-председателя или на отделен министър по тази тема периодично. Така че това е една от основните мерки, които в момента се движи и които ще предложа в парламента.
Успоредно с това гледаме и опита на други страни. Има един много интересен опит в Германия, в който се прави т.нар. демографски чек. Всеки един законопроект, който минава, и това също бих могъл да го предложа на комисията в парламента, минава през една таблица за оценка как точно се отразява или ще се отрази на демографските райони.
РЕПЛИКИ: Има го и у нас.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Очевидно, че не съм дозапознат с това, което го има, но ми се струва, че е хубаво. Не съм го видял на практика да работи това нещо. Хубаво е да вземем действително добрият опит и цялото законодателство, което се прави да се отчита по какъв начин влияе на демографията.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър, за отговора.
Господин Гьоков, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, удовлетворен съм от отговора, че се работи в тази посока. Съжалявам, че нямам информация за този съвет и то никъде в интернет няма информация, че е създаден, а пък не бива да е тайна, не бива да работи в неизвестност, защото сигурно покрай публичността на този съвет ще има много идеи, които да влизат в него и да се развиват там и да допринасят за решаването на този проблем.
Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря, господин Гьоков.
Господин министър, дуплика, ако желаете в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Тя е по-скоро към Вас, господин председател.
Аз съм готов заедно да видим какво можем да направим, не само по тази стратегия, за която идеята е да влезе в парламента, но и допълнително при законодателната работа.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Няма такава процедура, просто за допълнителни пояснения.
Ние предложихме в тази стратегия всеки един законопроект, както има потребност от финансови оценки, както има потребност от оценка на въздействието да има и към всеки един законопроект, било то предложен от народен представител или от Министерския съвет, да има и оценка на въздействието върху демографската политика, тъй като правилно беше казано тази сутрин, че това е хоризонтална политика. Не може нито един съвет, нито едно министерство, нито БАН, нито който и да е да се справи с този проблем, ако няма комплексни мерки и точно затова, за да има комплексни мерки решихме да вдигнем високо нивото, защото първоначалното предложение беше едно от министерствата, традиционно Министерство на труда и социалната политика или Министерство на здравеопазването се ангажира с този проблем. Затова решихме вицепремиер, който да може да ангажира достатъчно на брой ведомства, за да се изготвят тези комплексни политики и предложения, за да вървят нещата поне малко напред в сравнение с това, което сме заварили.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Включително и в промените, които не бяха толкова значими, сляхме няколко дирекции, но извадихме Дирекция „Демографска политика“ с хората, които вие познавате и сте работили, като го сложихме и в заглавието и като по-важна дирекция. До сега беше в отдел.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Това е едно решение в полза на демографската политика. Всъщност там са хората, двама човека всъщност, които дълги години се занимават с тази материя и имат огромен обем информация, могат да бъдат само в полза.
„ДПС“
Заповядайте, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с реализацията на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ е предвиден инвестиционен приоритет, социална, икономическа интеграция на маргинализираните общности, като ромите. Тук са включени и емигрантите и други групи граждани.
Понеже операцията не е почнала още и предстои реализацията на проектите по тази приоритетна ос, моят въпрос към вас е кога ще започне реализацията на дейностите по този приоритет? Направленията, в които ще се приемат проектите са подобряване на достъпа до заетост на тези маргинализирани общности и достъпа до образование, до здравни и социални услуги, както и развитие на общността.
Понеже целта в крайна сметка е да се интегрират трайно тези общности, като е посочено, че за това ще се използват и комплексни методи, интегриран подход.
В тази връзка и допълнение към този въпрос. Първо, когато ще започне реализацията и какви са очакванията на Министерство на труда и социалната политика за резултатите от реализацията на този приоритет?
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
Господин министър, имате думата за отговор.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Хасан, миналата седмица в комисията представихме, оставихме и материал за всички програми, които включително предстоят до средата на година да започнат, там не са всички, които се включват в маргинализираните общности. За мен най-важното е свързано с първия приоритет, който споменахте – стимулирането и мотивирането им да се включат, на пазара на труда – малко по-нататък, но поне в бюрото по труда, за да могат в Агенцията по заетостта да се индикира, да запишат, да получат съответни съвети, обучение и т.н., което би трябвало да получат. Това се финансира не само по европейската програма, но и по Националния план за заетост. Ние назначаваме, чрез общините, не знам до къде е стигнал процесът, сто на този етап трудови медиатора, които би трябвало да са хора от общността, които именно да информират, мотивират и насочват хората към бюрата по заетостта и ще увеличим и бройката, и усилията в тази посока.
Що се отнася до програмите, свързани с борбата с бедността, предоставена на здравни и социални услуги там също предвиждаме различни, не само по оперативната програма, но и различни организационни мерки, свързани с подвижни бюра, мобилни бюра, в които ще има представители на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, свързани с допълнителни мерки за дообразоване и квалификация на тези хора. Първите мерки ще тръгнат до средата на годината. Така че от тогава започваме.
За мен е много важно, че започва един процес по предишната програма, свързан с оценка и то се прави в Съвета за интеграция към Министерския съвет за оценка на ефективността на сегашните програми. За мен това също е важна тема. Има една европейска агенция за основните права, с която също работим заедно, тя е част от европейските агенции от Европейския съюз. Така че освен с новите мерки се надявам да видим и до сега тези, които са правени, всъщност как да измерваме резултатите им. Това ще ни помогне и в бъдеще.
За конкретните мерки, ако искате и допълнителна информация, господин Хасан, мога да Ви предоставя.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика, господин Хасан.
БЮНЯМИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Господин министър, благодаря за отговора. Като допълнение, и в Приоритетна ос „Трансгранично сътрудничество“ този проблем също е засегнат и Вие даже загатнахте за това. Може би като допълнение само да ни информирате и за това, не толкова конкретно, но в работата и с европейски институции и с други страни, понеже това е предвидено, да се споделя и опита на други страни и да се сътрудничи по решаването на тези проблеми на маргинализираните общности. Като допълнение това ми е въпросът.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, 2 минути за дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Хасан, ние действително участваме, от началото на годината имаше две големи събития европейски, свързани основно с включването на ромите. Общо взето страните членки си правят равносметка на Десетилетието на ромското включване, което има доста противоречиви резултати, не само у нас, но и в другите страни. Това, което мога да ви кажа е, че за последните години, това е оценка и на Европейската комисия, ефективността на мерките за борба с бедността не е най-висока или поне не е достатъчно висока, колкото в други страни. Така че сега в новия период трябва да търсим и действително тези мерки, които не временно, а реално ще помогнат на тези хора да излязат от групата на бедност. До сега надали има някакви много блестящи европейски примери в това отношение. Но мисля, че няма смисъл само да чакаме отвън.
Програмите за трансгранично сътрудничество са отворени. Всички проекти, които са свързани и с подобен вид теми са абсолютно избираеми и биха могли да се финансират.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
„Реформаторски блок“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател, уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с полагането на нощен труд. Става въпрос за чл. 140, ал. 2, съгласно който нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа сутринта, за непълнолетни работници и служители – от 20.00 до 06.00 часа.
Въпросът ми е свързан с полагането на труд на непълнолетни граждани за възраст от 16 до 18 години, тъй като съгласно Директивата № 9433 от 22 юни 1994 година за закрила на младите хора на работно място, съгласно която този текст е транспониран в закона е казано, че забранен е нощният труд на децата, които са до 15 години и забраната е от 20.00 до 06.00 часа. Държавите членки взимат необходимите мерки за забрана на труда на подрастващите, има се предвид тези от 16 до 18 години между 22.00 и 06.00 часа. Тоест, съгласно директивата е възможно полагането на този труд от подрастващите на възраст от 16 до 18 години за периода от 20.00 до 22.00 часа.
Въпросът ми е поставян многократно основно от малкия и средния бизнес, свързан с ресторантьорство и хотелиерство, където дори самите подрастващи са деца на своите родители и полагат труд в малкото ресторантче или в кафенето и те питат защо, когато те едновременно ги обучават и имат възможност да се участ в реални условия на труд, получават тази забрана, която е свързана за времето от 20.00 до 22.00 часа вечерта. Моят въпрос е имате ли нагласа да се преразгледа този текст и да предложим тези изменения?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Танев, и аз имах доста разговори, особено с представители на туристическия бизнес за възможностите за непълнолетни да работят при тях. Впечатлението, с което оставаме е, че не само работното време, а цялата регулация в момента, в който някой трябва да подготви документите да вземе непълнолетен служител и след това да представи всички документи на Главна инспекция по труда, която го контролира, поне такива са оплакванията, че това на практика отказва голяма част от фирмите да наемат млади хора.
Това, което аз им обещах, особено в туристическия бранш е да ускорим максимално работата на Главна инспекция по труда, което не значи обаче да се намаляват критериите. Вие поставяте въпроса да могат да работят от 20.00 до 22.00 часа, аз, особено над 16 години съм привърженик и на дуалното обучение и на възможността въобще да работят над 16 години, придобивайки специалност. Тук обаче трябва да бъде ясно, че ако се позволи работа до 22.00 часа това няма как да бъде за сметка на удължено работно време или нещо подобно. В смисъл часовете, в които тези деца работят все пак трябва да бъдат съобразени с това, че са непълнолетни.
Така че увеличаването на възможността с два часа бих я подкрепил. Да, само че това не би намалило контрола от страна на Инспекцията по труда по това да не се работят извънредни часове.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Танев, имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз Ви благодаря, господин министър.
Много се радвам, че и Вие споделяте тази идея. Аз абсолютно съм съгласен, че всички мерки, механизми за контрол трябва да останат. Разбира се това са все пак деца, независимо, че са в юношеска възраст.
Бих Ви предложил, тъй като вероятно ще приемем законодателна инициатива в тази област да Ви изпратим съответно предложение, за да получим и конкретно становище от министерството. Това ще ни улесни и ще облекчи работата и на мен, и на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Господин министър, дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Чудесно, с удоволствие, както и до сега сме помагали. Има едни промени в Кодекса на труда, господин Петър Кънев ги внесе, също работихме заедно и с министерството. Ние също подготвяме, свързани с възможността, особено сезонните работници за по-гъвкаво наемане. Така че, така или иначе в най-скоро време ще внесем предложения за промени в Кодекса на труда.
„Патриотичен фронт“
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър.
Аз имам един конкретен въпрос към Вас. Както знаете, с чл. 22в от Закона за облагане доходите на физическите лица бяха приети данъчни облекчения за деца. Моят въпрос към Вас е, има ли Министерство на труда и социалната политика ясна и точна информация как се отразяват тези облекчения върху тези семейства? Давам си ясна сметка, че може би няма да разполагате с такава информация, но все пак, като политика на министерството за облекчение какви са изводите, които би си направило министерството? Бих Ви помолил, ако нямате точна представа, в писмен вид, ако Вие е възможно да ми отговорите, колко са точно семействата, които са се възползвали от тези данъчни облекчения по чл. 22в и каква е сумата, която е изразходвана?
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Искам да припомня, колеги, че на това заседание по чл. 27 става въпрос за актуални устни въпроси, а когато има нужда от писмени въпроси – по другият ред в правилника. Но това не изключва възможността за такъв отговор. Но трябва да спазваме така или иначе правилника.
Господин министър, имате възможност в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз, разбира се, не мога да ви кажа числа, не го знам, а и не съм сигурен дали първите три месеца, които вече минаха вчера от годината дават достатъчно информация.
Въпросът е интересен и може би е добре да се обсъди и в бъдеще и тук в комисията, господин председател, защото с това решение първо се насърчават работещи родители и според мен това е положително и политиката на Министерство на труда и социалната политика би била насочена към това. Тази седмица имах и среща с неправителствени организации, които имат доста предложения в тази посока. Помагането на работещите родители би трябвало да бъде действително приоритет, което не означава, че хората, които нямат възможност ще бъдат ощетени.
Така, че като посока, аз бих го подкрепил. Нещо повече – бих предложил да се разшири, защото е символично това намаление на данъците в момента. Да се разшири изцяло, да замени за семействата, които ги получават т.нар. детски.
Тук обаче стои един друг въпрос. До към момента детските добавки се дават при доходен критерий. Отстъпката от данъците няма доходен критерий. Това означава, че ако се приеме тази практика или трябва да отпадне за всички доходния критерий, което означава едно усилие бюджетно немалко или отстъпката от данъците трябва да запази, не както е сега в момента доходният критерий и не на всеки да се допуска такава отстъпка от данъците. Това е един въпрос, който сигурно си заслужава да се обсъди не сега, но тогава, когато се обсъждат годишните и за следващата година бюджети, тогава се определят и тези добавки, но на този въпрос трябва да си дадем отговор. За мен, като знам ресурсът, с който разполагаме, към момента едва ли можем да осигурим адекватна, даже в същия размер детска добавка, която бюджетно няма значение дали е отстъпка от данъците или е допълнителна добавка – за всички деца. Числата са около 850 хиляди деца получават такива добавки от около 1 200 000 лева, значи някъде за около 400 хиляди деца и една от трета от децата не получават заради критерият 350 лева доход на член от семейството.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър за отговора.
Господин Байрактаров, имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Приемам Вашата забележка, тя е основателна, наистина.
Господин министър, аз се радвам, че по този въпрос така като че ли мислим по един и същи начин. Аз наистина ще Ви отправя моят въпрос в писмен вид и ще искам писмен отговор по него. Само да Ви кажа предварително, че са заложени или поне така е съобщено, че това ще коства на бюджета 21 700 000 лева. Аз ще Ви кажа, че това няма да коства нито една стотинка на бюджета за 2015 година, тъй като поправката е от 1 януари 2015 година. Иначе казано – никой няма как да се възползва, тъй като бюджетът, като отчет е от 1 януари до 31 декември. Иначе казано, някой тук нещичко не е постъпил много коректно, да не казвам по-тежка дума. Но аз затова ще Ви задам въпроса писмено и ще искам точно по критерий да получа писмен отговор, за да мога след това да попитам кой е подвел и Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, дуплика в рамките на 2 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Това е норма, която действа с данъчните закони за 2015 година, така че и сега е възможно намаляването на данъците. Въпросът е, (опитвам се да се сетя) че в края на годината се изравнява доходът или всеки месец може да се направи, защото мисля, че е на годишна база. Но при всички случаи това е една много малка сума, символична от данъците за работещи родители.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Само една информация извън правилата.
Миналата година, 2013 или 2014 година, решихме на всички деца без подоходен критерий по 50 лева, което означава над 900 милиона лева на годишна база, а целият бюджет на Министерството на труда и социалната политика е малко над 1 милиард. Аз знам, че фискалните параметри не са най-важното нещо, но така или иначе трябва да се съобразяваме. Но тук е въпрос на политика, прав е господин Байрактаров.
Благодаря.
Не виждам представители на другите парламентарни групи – „Български демократичен център“, „АБВ“, „Атака“.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
„ГЕРБ“
РАЛИЦА ТОДОРОВА: Нямам въпроси.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И ние от ДПС нямаме въпроси.
„Реформаторски блок“? „Патриотичен фронт“?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, тъй като предстои внасянето на законодателството, което касае пенсионната реформа във вашите виждания или във вашия законопроект или пакет законопроекти е заложено, че осигурителният стаж на хората, които трябва да се пенсионират е 40 години за мъжете. До момента обаче аз никъде не срещнах подробен анализ от каквато и да е институция колко са хората, които практически, и аз съм го коментирал това коректно с вас, няма да могат да натрупат този осигурителен стаж по чисто обективни причини. Първата причина е, че след 1989 година не фигурираше Кодекс за социално осигуряване. Редно е да припомня, че съгласно Кодекса за труда от 1986 година всички хора, които бяха сключили трудов договор практически се намираха и в осигурителни отношения. Това регламентираше Кодекса на труда от 1986 година.
Данни обаче тези хора за внасяне на осигуровки и т.н., честно да ви призная няма как да намерят. Освен това Вие имате едно много добро предложение – да влезе едно електронно отчитане на осигурителния стаж, аз бих Ви препоръчал да върнете малко по-назад времето от 1997 година. Тази възможност е дадена със Закона за счетоводството, тъй като ведомостите за заплати се пазят 50 години, за да може да има една точна информация и на хората да им бъде спестено това мотаене, шляене и да чудят откъде да се вадят образец № 2, № 3 и т.н., за да могат да се пенсионират и да докажат трудовия си и осигурителния си стаж.
Конкретният въпрос в случая е, колко са хората, има ли направени анализи и евентуално тези хора, тъй като те нямат никаква вина поради създалите се политически и икономически обстоятелства ще бъдат засегнати и няма да могат да получат пенсия, като тук ще ви моля да избегнем възможностите, че хората могат да закупуват трудов стаж и т.н. Ще ви кажа, че огромна част от тези хора в никакъв случай няма да могат да изкарат пари и да си купят 5 години трудов стаж.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, отговор в рамките на 3 минути.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Байрактаров, Вие добре знаете, че 40 години за мъжете и 37 за жените са целеви стойности и предложението ми е също да се достигат плавно. В момента са 2 години по-малко – 38 и 35 години е това, което в момента има в законодателството. Тези числа се появяват от 2000 година, когато е създаден през 1999 година този пенсионен модел, в който има определени параметри. За съжаление през последните 15 години тези параметри не са били спазвани, нито за увеличаване възрастта на първа и втора категория, нито за работата на допълнителните фондове, затова се отварят сега редица въпроси, свързани с тях. Там са включени и включително възрастта за пенсиониране първа и втора категория – 3 и 8 години по-рано, там са включени и тези изисквания за трудов стажа, като освен гъвкавостта, възможността за купуване, признаване на образование, на майчинство и т.н. в изискванията за стаж вие знаете, че при различни категории се увеличава стажът – признава се една година стаж за повече. Преди това, също знаете, работеше т.нар. точкова система, в която се сумираха стажа и възрастта и даваха определен брой точки за първа и втора категория, но за трета категория се смени моделът. Така че 40 и 37 идват от тогава, като показатели.
Вярно е, че е трудно и аз съзнавам, че е трудно за доста хора да докажат толкова дълъг стаж, особено с всички турболенции на трудовия пазар от 1990 година насам, но в крайна сметка тази система осигурителна затваря осигурително и Вие сте прав, че преди да се появи тя пенсиите се плащаха от бюджета с месечните вноски, нямаше отделен фонд и бюджетът изплащаше и пенсиите. Сега, доколкото имаме осигурителна система, която се основава на трудов стаж, на възраст, няма как тези основни параметри да бъдат подценявани и затова по-скоро си мисля, че трябва да мислим в посока да се облекчава за хората тази възможност и да се показва, защото много хора сега започват, хубаво е, че повдигаме пенсионната тема, да си мислят колко стаж им се губи – нещо, които човек се сеща преди да се пенсионира, като е по-млад по-леко гледа на това дали го осигуряват, какъв доход има, на какви трудови условия работи и т.н., а това трябва да бъде грижа от самото начало на трудовия стаж. Така че за хората, които са в началото на трудовия си стаж трябва да знаят, че това е изискване, за да получат след това адекватна пенсия и то не е чак толкова далеко.
Що се отнася до електронната система на НОИ, тя е от 1 януари 1997 година и оттогава се знае всеки каква индивидуална вноска му е била внасяна всеки месец. Вие сте прав, че сигурно се съхраняват счетоводните документи на доста фирми преди това, но преводите от предприятията към НОИ са били правени неиндивидуално, а общо. Фонд „Работна заплата“, плащате заплатите, плащате процент от осигуровките в НОИ и те не са индивидуализирани, които означава, че теоретично някой ако започне да изследва из документите може да извади, това всеки го прави и си вади тези формуляри, които са му необходими за пенсия, но да върнем назад информационната система на НОИ ми се струва една непосилна задача, ако се опитаме да я направим. Затова са и тези възможности сега и за трите най-добри години, които хората сами трябва да си търсят, доказването на стажа с трудови книжки и всякакви други.
Като мине повече време и всъщност след 1997 година са всички, които са започнали работа и се пенсионират тогава ще се изчисти този въпрос. Но връщането назад, понеже знам, че на много хора им е трудно да си извадят документ, защото фирмите, в които са работили просто ги няма и няма откъде да си намерят документацията. Не мисля, че е възможна мисия.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър.
Имате възможност, господин Байрактаров, за реплика в рамките на 2 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, в голямата си част наистина имате основание в това, което казвате. Аз само ще направя две бележки.
Точковата система, знаете, че беше остро критикувана. Освен всичко тя касаеше една категория хора, които бяха работили в едно друго време. Между другото точно тук е моят въпрос, че тук не става въпрос за фирми. Голяма част от тези хора, които след това не могат да докажат своя стаж са работили в държавни предприятия и това не е никакъв проблем за НОИ да възстанови, да попълни данните на тези хора от държавните предприятия. Държава – държава. Тук на това искам да обърнете внимание. Ние с Вас сме връстници и знаем, че ние сме първите хора, които трябва да се пенсионираме по предлаганите от Вас условия. Ще Ви дам пример с мен. Моят трудов стаж е започнал от 17-годиншта ми възраст. Бях работно момче, спортист и това е доказано с трудовата ми книжка. Но оттам нататък има едни държавни предприятия, които аз, ако ще да се убия, няма как да ги открия дори в рамките ми като разследващ журналист. А представете си един човек, който вече е достигнал пенсионна възраст той как ще обикаля?!
Ще ви дам примери пак с хората, които са работили в бившите съветски републики. Там става някакъв ужас, тези хора ги прехвърлят от един държавен архиви, пък той се съхранявал в Белово, пък Кюстендил, пък не знам си какво, хората се шашнаха. Не стига, че не могат да си получат пенсиите, не стига, че са осигурявани върху някакви смешни суми, а накрая трябва да правят и разходи и вие го разбирате това нещо. Ето това имам предвид и ние трябва да помислим по този въпрос. Затова Ви поставям тези въпроси, за да може предварително да ги изговорим, вместо да влизаме в някакъв политически дебат в пленарна зала. Мисля, че е по-добре тук да ги изговорим и да имаме време да се обмислят, а не в последния момент да влизаме в политически дебат, което мисля, че не е полезно, когато се касае за толкова важна сфера, каквато е пенсионната система.
Надявам се да ме разбирате.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин министър, дуплика.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.
Съвсем разбираемо е това, което казвате, господин Байрактаров, защото то е от гледна точка на хората, които ходят и си събират документите за пенсия. Ако накараме НОИ могат да видят от кое предприятие каква сума са получавали. Но пак ви казвам, те няма как да знаят за кого, каква е вноската и да я индивидуализират тази вноска. Те трябва да отворят документите с работни заплати, ведомости и т.н. Трудовият стаж вероятно може, само че когато се превеждат в НОИ тези суми те се превеждат като осигуровки от работодателите, там не се пише на колко, даже имената на хората не се пишат, няма откъде да го взема това нещо. Има едно платежно със сума, ФРЗ изплатено – толкова, осигуровки – толкова и сумата отива в НОИ. Няма проблем, ако има някакъв начин да потърсим, да помогнем.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е точно така, по ведомости всичко е описано.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Ведомостите са в предприятията обаче, не са в НОИ.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ведомостите са в Държавния архив, пазят се 50 години.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин министър за отговора.
Ако извън процедурата мога да бъда полезен за нещо в тази връзка, защото знам какво правеше НОИ през последните 18-19 година.
Това, което казвате е вярно за държавните предприятия, които съществуват и към днешна дата. Големият проблем е с тези, които не съществуват и които са ликвидирани. Там пак по Закона за счетоводството в началото тези предприятия, които са ликвидирани бяха задължени да предадат цялата информация, включително и тези ведомости, в общините. Общините ги съхраняваха в едни стаи, в едни чували, виждал съм го, но някои са загубени, някои ги няма. Дори знам един много драстичен случай. Тук, ако има колеги журналисти нека това да не го отразяват, защото не знаели, че това са такива счетоводни документи и ги ползваха за палене на печки.
Оттам нататък обаче какво направиха от НОИ, разбира се и от Министерство на труда и социалната политика? Направихме т. нар. архивни стопанства – 8 или 9 на брой в цяла България. Всички общини бяха задължени тези материали, с които разполагат да ги преведат в тези архивни стопанства, за да може хората да бъдат улеснение да ги търсят поне от едно място.
На следващо място. Фирмите, които преди да обявят фалити или ликвидация по Търговския закон в съда не ги ликвидират фирмите преди да представят такъв документ, че са представили тези ведомости в архивните стопанства. Но иначе за държавните предприятия това е казус. И сега съществува проблем, когато отидеш и ти кажат, че няма такива документи.
Същото се отнася и за архивните стопанства. Те могат да предоставят документи само, които им са предадени, други няма как. И затова има една процедура, която сме заложили в Кодекса на труда, имаше тестове, с които се доказва трудовия осигурителен стаж. Това беше все във връзка с въпроса, който задавате през годините и се опитваме да улесним хората. Не казвам, че сме ги улеснили, но има крачки в тази посока и се надяваме и за в бъдеще да продължи, защото с такъв тип въпроси министерството, НОИ, комисията са затрупани, които дават възможност да се предприемат съответни управленски решения, законодателни промени.
Съжалявам, ако съм нарушил процедурата, но така стоят нещата.
Благодаря ви, колеги!
Благодаря и на Вас, господин министър! Днес за Вас беше тежък ден, но такива са правилата, те бяха предложени от Мая Манолова, между другото.
Закривам заседанието.
(Заседанието завърши в 15.55 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА: Д-р Хасан Адемов
