П Р О Т ОК О Л

№ 20

от заседание на
Комисията по труда, социалната и демографската политика

10 юни 2015 година

---

Дневен ред:

1. Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Разглеждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2014 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2014 г., и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2014 г., № 520-00-26, внесен от на Комисията за финансов надзор на 29.05.2015 г.

(Заседанието на комисията започна в 15.05 часа и се ръководи от Хасан Адемов – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
***

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Добър ден, колеги!
Откривам редовното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Предлагам на вашето внимание дневния ред за днешното заседание.
1. Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Разглеждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2014 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2014 г., и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2014 г., № 520-00-26, внесен от на Комисията за финансов надзор на 29.05.2015 г.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
„Против“ и „Въздържали се“ няма. Дневният ред е приет.
По точка първа:

1. Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Гьоков, заповядайте да представите проекта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости на заседанието.
Ще представя на вниманието ви Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Михаил Миков и група народни представители. С този законопроект ние въвеждаме данъчно облекчение за доходите в размер на минималната работна заплата. Мотивите ни за това са, че България е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз. Смятам, че няма друго мнение по въпроса.
Ръстът на работните заплати изостава сериозно от производителността на труда. Друг аргумент е, че в България хората, които поучават заплата не могат в по-голямата си част да плащат настоящите си нужди и може би точно за България е въведен този термин „работещи бедни“ или пък ако не е въведен заради България той най-много приляга на българските работещи.
В момента се декларира, че приходите в бюджета се преизпълняват и се отчита нарастване на излишъка, а с предлагания от нас закон се цели да се усъвършенства данъчното законодателство в посока въвеждане на елементи на социална справедливост и диференциране на данъчната тежест. Законопроектът ще засегне около 300 хиляди работещи бедни, защото на минимална работна заплата не можем да ги наричаме нищо друго, освен работещи бедни. Според Конституцията на Република България данъците се определят според доходите и имуществото. Ето защо конституционни издържано и социално справедливо е въвеждането на данъчно облекчение за лицата с най-ниски трудови доходи.
Предложението ни е за възстановяване на платения данък върху доходите от минимална работна заплата. Постъпването и възстановяването на платения данък през годината ще осигури на лицата допълнителен разполагаем доход в размер на 444 лева за 2015 година, което е осигуряване на допълнителен доход за един хляб на ден на тези хора.
Сметките са направени преди 19 май, когато по искане на работодателски организации беше отменено увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2015 година. Лицата от нискодоходните групи ще използват тези средства за потребление в търговския оборот, за най-масово употребяваните стоки ще влязат допълнително около 120 милиона лева, което ще има своя положителен ефект за увеличаване на приходите в бюджета от косвени данъци.
Горепосоченото аргументира, както конституционно съобразността от една страна, така и от друга страна целесъобразността и справедливостта на предлаганите от нас законодателни промени. Ние сме последователни. Този закон беше действащ миналата година и поради редица административни хватки хората не можаха да се възползват от неговото прилагане. Нашето предложение в момента е прецизирано и има пълна яснота за това как да се прилага законът. Затова ви моля да го подкрепите!
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Преди да пристъпим към обсъждане на предложения законопроект, да ви представя гостите на днешното заседание:
Господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерство на труда и социалната политика; госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ и директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите; Ива Крумова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието; Юлиана Чолпанова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието; Ангел Джалъзов – заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“; Ирена Рачева, Валентина Манчева, Мария Христова, Цветелина Стоянова от Комисията по финансов надзор; Валентине Стефанова – н-к отдел в Комисията за финансов надзор, Калина Хаджинеделчева – главен експерт в дирекция в Комисията за финансов надзор, Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“ в АИКБ и Величка Микова – КНСБ.
По предложения законопроект на ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физическите лица имаме получени две становища от Министерство на труда и социалната политика и от Министерство на финансите. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси. Ако имате желание, господин Донев и представител на Министерство на финансите да представите вашите становища.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители.
Без да навлизам в подробности на мотивите и какво се предлага със законопроекта Министерство на труда и социалната политика споделя по принцип идеята и изразява подкрепата си за предприемане на мерки, включително законодателни за повишаване на доходите на най-ниско платените лица работници по трудови правоотношения. Независимо от това Министерство на труда и социалната политика не би могло да подкрепи законопроекта, тъй като счита, че текст на § 1 така, както е предложен е неприемлив. Аргументът ни за това е, че се създава предпоставка за неравнопоставеност между лицата, тъй като едно лице може да получава основно трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за работа при пълна законоустановена продължителност на работното време, а друго трудово възнаграждение в същия размер за работа при непълно работно време.
Неприемливо е предложението при определяне на облагаеми доход на лицето за целите на ползване на данъчни облекчения да не се включва допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит поради нарушаване на основните принципи на заплащането и облагането на доходите. Възприемането на това предложение ще доведе до неравнопоставеност между лицата, работещи по трудови правоотношения, тъй като, както тези, които не получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж, професионален опит, така и тези, които го получават ще ползват едно и също данъчно облекчение.
Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е един от видовете допълнителни трудови възнаграждения, има постоянен характер и влияе върху месечния доход на работника или служителя. То се заплаща в процент върху основното месечно възнаграждение на работника или служителя, определен с индивидуалния трудов договор и размерът му зависи от продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж и професионален опит. Основната работна заплата и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и другите възнаграждения, произтичащи от трудовото правоотношение формират общият месечен доход на работника или служителя.
Ако бъде прието направеното предложение ще се създадат условия работници и служители с различен по размер общ месечен доход от трудово правоотношение да ползват данъчно облекчение, предназначено за лица с най-ниски доходи от труд. Ако целите на законопроекта за ползване на данъчно облекчение и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит бъде включено при определяне на облагаемия доход, не може да се направи реална преценка за лицата, които имат действителен месечен доход в размер до минималната работна заплата. Поради това не е и изключено лицата, които не получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит да се окажат в по-неблагоприятно положение.
Предвид горното съображение Министерство на труда и социалната политика не подкрепя внесения ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физически лица № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21.05.2015 г., във вида, както е предложен.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Колеги, откривам дискусията.
Има становище на Министерство на финансите, но не виждам техен представител, което основно казва, че не подкрепя предложението за допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица.
Имате думата, колеги.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги, допълвам господин Гьоков, като казвам, че по предварителни изчисления на база 300-320 хиляди души към момента, към който сме внесли законопроекта разходът за това данъчно облекчение ще бъде около 130 милиона. Казва го като част от една финансова обосновка, която винаги би трябвало да има към един законопроект и разбира се това е предвидено, като част от разходите в бюджета за 2016 година. Тоест, не проявяваме популизъм и неразумно отношение да предлагаме корекции в бюджет 2015 г.
Бих искала да оспоря един от аргументите на господин Донев. Казвате, че ако към облагаемата основа се добави стажа за прослужено време би изглеждало по друг начин нашето предложение. Само че, ако го добавим, нито един човек няма да може да се възползва от това облекчение и то се обезсмисля, освен този, който има половин работен ден, няма и един трудов ден трудов стаж и започва на минимална заплата. Този, който има и един ден стаж и му се начислява тази добавка вече не може да ползва токова облекчение, така че би било безсмислено, ако включим такова предложение. В първоначалния вариант на този закон миналата година така беше направено и тогава срещнахме отпор точно с обратния аргумент, че трябвало да отпадне стажът за прослуженото време и да се предложи, като чиста сума. Така че този аргумент не приемаме за съществен, би обезсмислил целия законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики към изказването на госпожа Нинова. Не виждам.
Господин Байрактаров, заповядайте, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще подкрепя внесения законопроект. Ще го подкрепя въпреки слабостите, които наистина има в него и въпреки мотивите, които ще се стоварят върху него, че се дава възможност по този начин да се стимулира сивата икономика, укриване на доходи и т.н. За мен това са несъстоятелни доводи, защото след като имаше воля да бъде криминализирано невнасянето на вноски, какъв и проблема да бъде криминализирано и неизплащане на трудово възнаграждение в пълен размер. Така че в тази посока това са несъстоятелни доводи.
Защо обаче ще подкрепя този законопроект? Защото ние от „Патриотичния фронт“ сме внасяли два такива законопроекта с подобни промени, които касаеха наистина една доста по-малка част от коректни данъкоплатци на българската държава да ползват данъчни облекчения. Тук въпросът обаче е социален, имайки предвид, че тези данъчни облекчения и този елемент на прогресивно данъчно облагане, който всъщност се въвежда диференцирано е важен за хората, които живеят в малките населени места. И за тези хора, където в общи линии възнаграждението е гравитиращо около минималната работна заплата 30-40 лева не са малко пари, повярвайте ми, колеги, и с тези пари тези хора си плащат сметки за ток, за вода и наистина ще им бъдат в огромна помощ.
Така че аз ще подкрепя този законопроект, това са моите мотиви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, ние няма да подкрепим предложения законопроект. Смятаме, че данъчните закони, времето и мястото да се гледат преди бюджетна процедура предложението на правителството, когато гледахме бюджета за 2015 година и предшестващите го данъчни закони въведоха редица облекчения и смятам, че мястото и времето е там да се гледат. Имаме нагласата и намерението да се разширяват по възможност на бюджета този кръг на данъчните облекчения и съм убедена, че ще ни бъдат предложени добри варианти. Така че на този етап ние няма да подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Имате ли реплики, колеги?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и гости.
Бих приел аргументите на госпожа Захариева, само че Корнелия Нинова ви каза, че не касае сегашния бюджет. Тази промяна, която правим в данъчните закони ще се отнася за следващия бюджет. Така че той спокойно може да бъде разчетен с тази данъчна промяна. Не виждам това да е силен аргумент за неподкрепяне на съображението, особено ако го противопоставим на другия аргумент, че това са работещи бедни и по този начин им осигуряваме по някакъв начин поне по един хляб на ден.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Втора реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще репликирам госпожа Захариева по две направления.
Първо, законопроектът по никакъв начин не нарушава Закона за публични финанси, тъй като той не изисква актуализация на бюджета. Това е първата част от репликата.
Втората част от репликата е, да, госпожо Захариева, вие въведохте данъчни облекчения чрез Закона за облагане на доходите на физически лица в размер на 2 лева, които също започват да се ползват от 2016 година, така че е несъстоятелно, че вие сте дали данъчни облекчения, защото за да се ползват тези данъчни облекчения лицата трябва през 2016 година да декларират доходите и чак тогава в данъчните декларации да отбележат тези облекчения. Сиреч, ще бъде засегнат отново бюджет 2016 година. Така че никакви облекчения не сте дали за 2015 година.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Трета реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, по-скоро ще злоупотребя с процедурата, че е реплика, защото нямам право на второ изказване, за да кажа, че при предишното действие на този закон през 2014 година от него са се възползвали по официална информация на НАП една трета от имащите право да получат обратно този доход и по този начин в населението са останали около 20 милиона лева. Това е ефект от действието на закона през 2014 година. Той беше отменен през 2015 година за тези колеги, които не знаят.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Захариева, имате възможност за дуплика.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря на колегите за изказаните аргументи.
Не коментирам деянието върху 2015 година. Наясно съм, че това, което искат да се случи и което чрез законопроекта ще има ефект и финансовото му отражение ще бъде през 2016 година, но все пак продължаваме да смятаме, че не можем да изкоментираме това без да сме наясно с параметрите на бюджет 2016 година.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 554-01-96, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 21.05.2015 г., моля да гласува.
Гласували: „За“ – 8; „Против“ – 3; „Въздържали се“ – 4.
Приема се предложеният законопроект.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 26.05.2015 г. – обсъждане за първо гласуване.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, господин Байрактаров, да представите внесения от Вас проект.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господни председател.
Господин председател, позволете ми преди да представя законопроекта да благодаря на политическите сили, които подкрепиха внасянето на този законопроект. Това са колегите от „Реформаторския блок“, колегите от „БСП лява България“, както и колегите от „Български демократичен център“. Под законопроекта стоят подписите почти на 40 народни представителя, а можеха да бъдат и много повече, така че аз благодаря на тези колеги народни представители, тъй като проблемът, който засяга този законопроект е изключително сериозен и е крайно време наистина да се направи промяна на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите.
Искам да благодаря и на всички институции, които се постараха да напишат становища по този законопроект, да благодаря и за това, че от 11 становища 9 са копи пейс, а само 2 – на Министерство на правосъдието и на колегите от КНСБ са подходили изключително сериозно и мотивирано.
Проблемът, който се разглежда с този законопроект на първо място касае една жестока несправедливост спрямо българските работници и служители, която се акумулира вече в продължение на няколко години и доведе до едно сериозно социално напрежение, а при много работници и до трагедия поради простата причина, че те работят, но не могат да получат своите трудови възнаграждения – право, което им е гарантирано и от Конституцията и от всички документи на Международната организация на труда, както и на българския Кодекс на труда. Нещо повече – дори преминали през съдебна процедура, която би следвало по чл. 242 от ГПК да им гарантира обезпечения на вземанията за такъв род възнаграждения те отново не могат да получат своите възнаграждения. Сиреч, хиляди български работници се оказва, че работят в 21 век ангария без пари, но българската държава и българското Народно събрание някак си са останали безучастни към този сериозен проблем.
От изслушванията, които направихме на 20 май в тази зала, благодаря още веднъж на госпожа Караиванова за коректната информация, но тя потвърди всичко това, което казах и всичко това, което мотивира внасянето на този законопроект. А то е, че Законът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите практически не работи, той е неприложим към този момент в този си вид и от него са изплатени такива обезщетения точно на 485 български работника и служители за 10 години. Това е резултатът от този неработещ закон.
За да обърна внимание обаче сега за становищата на съответните институции, тъй като казахме, че те са копи пейс тези становища, забележете, ако сте ги чели, колеги, всички тези становища се позовават на две директиви – Директива 80/987, която е кодифицирана и вече действа като директива 2008/94 на ЕО. Само че, не знам защо съответните институции са пропуснали да отбележат чл. 9 на старата директива и чл. 11 на сега действащата директива. Какво гласят? Аз ще прочета чл. 11, защото той е идентичен, за да стане ясно на колегите, които не са чели тази директива. Член 11: „Настоящата директива не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците и служителите“. С въвеждания елемент, който въвежда и една немалка доза справедливост и възможност на работниците и служителите в края на краищата да получат своите възнаграждения от създадения точно с тази цел Фонд за гарантиране, той отговаря точно на чл. 11 – да създаде една по-благоприятна възможност и по-голяма справедливост за работниците.
Естествено всеки, който е чел този закон много точно и ясно трябва да разграничи в чл. 3 кои са тези гарантирани вземания на работниците. Би следвало да му е ясно как функционира фондът и че са несъстоятелни твърденията, че фондът, видите ли, можело било да фалира. Как ще стане това, уважаеми колеги, при положение, че първо, Надзорният съвет на фонда определя бюджета. Този бюджет става неразделна част от бюджета на НОИ, а бюджетът на НОИ се гласува именно от нас, народните представители в края на годината. Именно поради тази причина, спазвайки законодателството и най-вече Законът за публичните финанси, ние сме предвидили този закон да влезе в сила от 1 януари 2016 година, съобразявайки се коректно с предвидените възможности за приемане на бюджета на фонда, респективно и на ДОО. Сиреч, няма никаква възможност фондът да бъде фалиран. Това е една некоректно написана фраза в становищата на 9 от институциите, които са написали тези становища.
Нещо повече. Аз ще бъда по-внимателен и по-коректен, защото работодателските организации много щедро са дали своите становища „Против“, но същите работодателски организации, направих си труда да извадя стенограми от работни групи в Министерския съвет, когато твърдяха точно обратното, когато трябваше да бъдат засегнати техните интереси. Точно обратно твърдяха работодателите, когато ни убеждаваха, че всичките работодатели са супер коректни, супер справедливи, само че сега в един момент всичките работодатели сякаш си затварят очите пред техни колеги работодатели некоректни, които не плащат заплати. Него повече, използват всички механизми, с които да хитруват да не могат дори да влязат и да бъдат обявени в неплатежоспособност и в несъстоятелност. И както твърди госпожа Караиванова в стенограмата, ние, НОИ, фондът и всички държавни институции не можем нищо да направим по повод дадения пример с предприятието „Ремотекс“ и решението на Старозагорския съд. Това са, цитирам дословно думи. Това е истината и аз затова благодарих за Вашата коректност. Но ето това показва, че законът е неработещ, недействащ.
Естествено ние сме говорили с колегите от реформаторския блок, затова го вкарахме законът по този начин, за да можем да дадем възможност на всички парламентарни групи, ние не търсим политически ефект и някаква политическа реализация пред хората, търсим възможност за решаване на този сериозен проблем и затова сме го внесли по този начин, за да могат всички групи да поработят сериозно и между първо и второ четене да го усъвършенстваме максимално. Имаме много идеи, много още виждания и смея да твърдя, че ще вземем много сериозно предвид направените предложения в становището на колегите от Конфедерацията на независимите синдикати, тъй като те заслужават наистина внимание.
Но за да не отегчавам аудиторията аз ще се обърна към всички народни представители да приемем този законопроект и с дружни усилия, без значение кой какви политически убеждения има, да приемем един закон на първо гласуване и да можем заедно да решим най-после проблемите на хиляди български работници и служители и евентуално на второ гласуване да го направим още по-съвършен и най-важното работещ този закон.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Колеги, по този законопроект има становища на Министерство на труда и социалната политика, на Министерство на правосъдието. Искали сме становища от Министерство на икономиката, но не сме получили становище, от Министерство на финансите, от НОИ, от четирите работодателски организации, от БТПП, от БСК, от КРИБ, от АИКБ, от КНСБ. Поискали сме становище и от Националния съвет за тристранно сътрудничество, все още не разполагаме с такова.
Всички, които желаят от тези, които са представили становища може накратко да ги представят и да се опитат да оборят аргументите на господин Байрактаров.
Заповядайте, колеги.
Министерство на труда и социалната политика, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, няма да навлизам в подробности за това, че със законопроекта се предлага разширяване на предметния обхват на закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. В отговор на това, което господин Байрактарова каза за чл. 9 и чл. 11 от двете директиви тези по-добри условия, които съответно и двете директиви казват, че не трябва да се съобразяват и не се прилагат разпоредбите, те при всички положения касаят несъстоятелността и неплатежоспособността на работодателя. Тоест, в духа на преамбюла и на двете директиви. С това предложение излизаме от предметният обхват на двете директиви, съответно и от предметният обхват на закона. Без да споменавам, че с този закон са въведени и двете директиви, Конвенция № 173 на МОТ международните и европейски норми изискват във вътрешното законодателство да се въведат разпоредбите за закрила на работниците и служителите в случай на несъстоятелност на работодателя с цел да им се осигури минимално ниво на защита и в частност да се гарантира изплащането на дължимите им трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Философията на закона е да гарантира вземанията на работниците и служителите единствено в случаите, когато по отношение на работодателя е открито производство по несъстоятелност. Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е създаден, като специализиран фонд, в който работодателите задължително правят месечни вноски за своя сметка и от който се изплащат гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Предложението да се разшири предметният обхват на закона, като към правоимащите лица се включат работниците и служителите, в полза на които е влязло в сила съдебно решение са присъдени суми, произтичащи от трудови правоотношения, без да се прилага изискването да е открито производство по несъстоятелност спрямо работодателя не е в съответствие с целите и принципите на закона и според нас разширяването на приложното поле на закона би могло да доведе до злоупотреба от страна на некоректни работодатели.
Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите функционира на принципа на солидарност и ако се допусне от него да се изплащат суми, независимо от причината, поради която работодателите не са изплащали трудови възнаграждения и/или обезщетения, това ще е за сметка на работодателите, които спазват законодателството.
Включването на нова категория работници и служители в обхвата на закона, като правна последица ще доведе до увеличаване на разходите на фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите. Във връзка с това, като недостатък на представения законопроект може да се посочи и липсата на оценка за финансовите средства, необходими за прилагането му, което е задължително изискване, според разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 3 от Закона за нормативните актове.
По същество законопроектът предвижда гарантирани да бъдат вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са присъдени на работниците и служителите с влязло в сила съдебно решение. Предлага се правото на гарантирани вземания да възникват от датата на издаване на изпълнителния лист. Не става ясно кога са прекратени трудовите правоотношения на тези работници и служители, за какъв период се отнасят присъдените вземания, предприемани ли са действия за тяхното удовлетворяване и има ли данни за пълното им или частично погасяване. Възникването на гарантираното вземане от датата на издаване на изпълнителния лист е предпоставка, която може да доведе до липсата на заинтересованост у работниците и служителите да търсят удовлетворение за вземанията си, като взискатели в изпълнително производство, образувано по реда на ГПК.
В законопроекта е предвидено, че гарантиран е размерът на вземанията на работниците и служителите, посочени в изпълнителния лист и същевременно с това, че гарантираните вземания на тези работници и служители се определят ежегодно със Закона на бюджета на Държавното обществено осигуряване - § 8 от законопроекта.
Предвид тези съображения Министерството на труда и социалната политика не подкрепя така предложения законопроект.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Донев.
Господин Байрактаров, като вносител ще Ви дам думата накрая да вземете отношение по всички становища.
Госпожо Караиванова, като управител на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, заповядайте, както и като подуправител на Националния осигурителен институт.
Моля, накратко за комисията да кажете, как действа фондът, какво трябва да направи работникът и служителят, какви права има, на какви условия трябва да отговаря, за да можете да преминете към Вашето становище.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители.
В качеството си на подуправител на Националния осигурителен институт и на изпълняващ длъжността Директор на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ от 2010 година бих искала съвсем накратко да се спра на функциите и действията на фонда. Няма да повтарям нормативните актове, международни и вътрешно законодателство, по силата, на което ние сме длъжни да създадем орган, който да гарантира правата на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Такъв орган в качеството на Фонда „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“ е създаден през 2005 година. Органите на управление на фонда са надзорен съвет, който е на принципа на трипартитното управление така, както се управлява и бюджетът на Държавното обществено осигуряване и надзорният съвет в качеството на върховен орган на Националния осигурителен институт.
Вноската от страна на работодателите във Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ е изцяло за сметка на работодателя и само за тези работодатели, за които е възможна хипотеза на производство по несъстоятелност или свръхзадлъжнялост по реда на Търговския закон. Да, този фонд е солидарен, в него се внасят вноски от всички, които имат задължение и се гарантират правата на работниците и служителите и вземанията им за работни заплати, независимо дали работодателят е внесъл вноски във Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ или не.
Когато стартираше фондът вноската беше 1,5 за сметка на работодателя. Тъй като в периодите на стабилно финансово и икономическо състояние на дружествата, за които се следваше вноска във Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ се натрупаха солидни суми и несъстоятелностите, чрез които трябваше да гарантираме вземанията на работници и служители бяха по-малко. Разходите, които е направил фондът по години се вижда, че наистина са малко. Но тук искам да кажа, че целта на фонда е не да се създаде, за да може поради влошено икономическо и финансово състояние и лошо управление работодателите да попадат в хипотезата на несъстоятелност, а само да се гарантират.
В периода след 2010 година вноска във Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ не се следва, но Народното събрание, Вие, д-р Адемов знаете, като министър на труда и социалната политика и като председател на комисията, че ние сме гарантирали и сме разширили правата на работниците и служителите по членовете от директивата, за която съвсем точно цитира господин Байрактаров и разширението на тези права на работниците и служителите се изрази в увеличаване на периода за получаване на неплатените работни заплати и увеличаване на техния размер. И сега в момента със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване максималният размер е 1 200 лева, който може да се гарантира и работните заплати са 6 начислени, но неизплатени работни заплати.
Аз искам да чуя и работодателските организации и тяхното становище, след това, ако позволите, по-конкретно ще се спра на характера и защо аз лично, като експерт приветствам идеята да се гарантират правата на работниците и служителите не само от „Ремотекс“ и на тези, за които има присъдени дела и те са в състояние, в което чрез масата на несъстоятелността да не могат да се удовлетворят, защото са на едно от последните места. Говорихме с господин Байрактаров, че е хубаво работникът и служителят да излезе на по-предно място, за да може да се гарантира това вземане. Но това в този законопроект не се случва.
Искам да кажа и защо, дори да се приеме законопроектът на господин Байрактаров, той няма да реши проблемите на работниците и служителите от „Ремотекс“. Но за това в детайли, ако позволите и ако ситуацията на обсъждане на първо четене позволява, ще навляза и в тези детайли.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Колеги, други становища?
Господин Желязков, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости.
Този път не се предполага да се говори кратко, тъй като проблемът е много сериозен. Проблемът, който ще се получи, ако такъв проект бъде приет е още по-сериозен, отколкото може да си го представи всеки един, който не се е занимавал с въпроса.
Бързам да уточня, че говоря като представител на Асоциация на индустриалния капитал в България и към днешна дата като председател на Надзорния съвет на Фонда.
Има две групи основания този проект да не се приеме. Едните са правни, другите са фактически.
Първо, това, което вносителят господин Байрактаров спомена за разширяването по отношение на правоимащите лица много отдавна е факт и е факт в пъти. То се свежда до нещо съвсем различно от това, което този законопроект ще постигне. Какво е то? Разширяване на времевия обхват, за който правоимащите лица могат да получат суми и разширяване на обема на тези суми. Първият стартира за 3-месечен период, в момента е 6 месеца. Вторият стартира на 660 лева на 1 месец, в момента е 1 200 лева. Разбирате, че говорим за разлики в пъти. Тоест, цитираният от господин Байрактаров текст е изпълнен в пъти. Какво ще направим обаче, ако такъв проект бъде приет? Ще нарушим двете директиви. Вие цитирахте, аз също ще цитирам.
По Директива № 87 държавите членки могат по изключение да изключат от приложното поле на директивата вземанията на някои категории работници и служители. Тоест, имаме ограничение.
По Директива 2007/4 ЕО преамбюлът, ал. 8 – държавите членки могат да поставят граници по отношение на отговорността. Тоест, и в двете директиви ние имаме дадена възможност на държавите да ограничат, но нямаме дадена възможност на държавите да разширят. Приемане на обратното означава основание за процедура срещу България. Това е едната страна на последиците.
Оставям настрана формално правните основания да не бъде обсъждан този проект, тъй като той не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 3, 4 и 5. Те само, че не са спазени, но се нарушават с въпросния проект, което е основание по ал. 3 проектът да не се обсъжда.
Да продължим нататък. Представете си, че проектът е приет. Къде е пречката един недобросъвестен човек да регистрира ЕООД с 5 лева капитал, да назначи когото прецени с огромна заплата, да не му плаща в продължение на месеци и след това да бъде осъден, той няма да се съпротивлява много на това. Фондът, като един надежден към днешна дата платец ще плати всичко и пози начин държавата ще стимулира едни некоректни хора. Това ли е целта на един закон? Това ще е начин за злоупотреби.
Ограниченията, за които споменах в сега действащата редакция на закона не се предвиждат в законопроекта. С други думи, имате някакво трудово правоотношение. Работникът осъжда работодателя без значение какво е основанието, сумата, която му е присъдена фондът да я плати, каквато и да е, без ограничение, без никакъв проблем. Не може да бъде това. Ако към днешна дата влезлите в сила съдебни решения по трудово-правни дела ги сумирате като пари и приемете този законопроект, в рамките на няколко месеца такъв фонд няма да има. Това е резултатът. Вижте сумите, които са към момента по приключилите дела, сравнете ги с набраните средства във фонда и ще видите за какво става дума.
Има още един проблем, който следва от този. Ако фондът бъде изхарчен не за това, за което е събран, утре когато той трябва да изпълнява функциите, за които е създаден, той с какво ще плаща? Сиреч, събирани са средства за едно, изхарчени са за други и за това, за което са събрани – вече ги няма. Това ще е резултата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Колеги, други мнения? Няма.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Първо искам да кажа, че това, което каза господин Желязков е абсолютно невярно, неточно, неистина.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Моля без квалификации.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това не са квалификации. Казвам, че това е невярно и е неистина.
Нещо повече. Господин Желязков, като член на Надзорния съвет трябва добре да познава как функционира фондът и би следвало добре да знае. Той потвърди, че всъщност тези, които трябва да плащат за некоректността на работодатели са всъщност българските работници и служители. Това, което аз казах той го потвърди, тъй като според неговите думи размерът на задълженията е толкова голям, че ако се изплащали от фонда щял да фалира фондът.
Ще обясня две неща, които бяха неточни. Първо, не случайно казах, че законът влиза в действие от 1 януари 2016 година, защото трябва да се спази законът за публичните финанси, както и Законът за държавния бюджет и Закона за бюджета на ДОО. Второ, забележете, колеги, че средствата на фонда се управляват съгласно чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. Сиреч, тези средства стоят на депозит или участват на първичния пазар, финансирайки държавата чрез облигации и държавни ценни книжа. Това веднага вкарва в конфликт работодателите, защото много от тях са заинтересовани това нещо да се случва. Не искам да влизам в подробности, но ако се наложи ще го направя. Но депозитите обикновено са едноседмични, както е със Сребърния фонд, те не носят никаква доходност.
Но, по-важното е друго, че господин Желязков, както и господин Донев не ви казаха някои неща и аз сега ще си послужа със заема от 16 милиарда лева. Защо ще си послужа? Защото българската държава гарантира 3,600 милиарда лева пари, които бяха на вложителите в „КТБ“ и българската държава даде заем срещу 5% на този фонд – възможност, която е предвидена. Но на Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ законът е дал възможност държавата да му дава безлихвен заем в такива случаи, за да покаже, че има държава, която да защити интереса на работниците и на българските граждани. И този безлихвен заем естествено, както сега ще го платят банките на Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“, защото те са тези, които плащат такса с отчисления, ще го платят некоректните работодатели. А вие, като една такава организация, е добре да се стегнете и да изхвърлите такива некоректни работодатели от пазара на труда.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров, ще Ви помоля за по-коректен тон от този, който го използвахте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имам право на процедура по начина на водене.
Уважаеми господин председател, взимам процедура по начина на водене, защото умишлено вменявате некоректен тон. По същият начин го направи господин Гьоков, днес се наложи да му покажа стенограмата и той естествено да се извини, защото ми вмени думи, които аз не съм казал. Много ви моля, наистина вземете, ако трябва се консултирайте и веднъж завинаги си обяснете кое е обидна реплика, кое е квалификация, за да можете да работите нормално. Много добре знам, като журналист, какви думи използвам.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Оттук нататък започвам да спазвам стриктно правилника и ако го спазвах не трябваше да Ви дам думата.
Заповядайте, колеги, други мнения.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, д-р Адемов.
Исках, за да не създаваме впечатление, че наистина по някакъв начин с отхвърлянето на законопроекта нарушаваме права на работници и служители, да акцентирам върху няколко основни момента, които според мен са изключително важни.
Първият момент е, че работникът и служителят не внася вноски във Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“. Вноските се внасят единствено и само от работодателя и те са за негова сметка. Така, че ако работодателят е недобросъвестен, всички останали добросъвестни работодатели гарантират правата на работниците и служителите, които са попаднали в ситуация да ги управлява работодател в несъстоятелност, но техните права ще бъдат гарантирани.
Искам да поясня, че към настоящия момент дължимите работни заплати към работници и служители са в размер на 150 милиона лева, приключени дела, процедури, публични изпълнители и маса на несъстоятелност от страна на работодателя, която не може да удовлетвори работника и служителя, защото той е на четвърто място. Активите на фонда са 250 милиона лева и то благодарение на това, че управлението на тези пари, което ми е възложено, заедно с помощта на надзорния съвет е изключително ефективно. Аз ви казах и на миналото заседание – 4,80% доходност изцяло при ниско рискови инструменти, държавни ценни книжа. Благодарение на това са активите на този фонд. Да, трябва да защитим правата на работниците и служители, които са пострадали от недобросъвестни работодатели, но защо трябва да бъде по този ред? Можем да разширим времето, можем отново да увеличим размерът така, както го направихте с госпожа Нинова и вие, като ръководехте комисиите.
Не на последно място, но на изключително важно, какво означава несъстоятелност? Аз не съм юрист, в тази комисия има юристи. Практиката ми на служител в данъчната администрация от 1991 година на високи позиции показват, че несъстоятелността е лошо управление. Това ли ще стимулираме ние. За членовете на съвета на директорите и управителните органи има наказателна отговорност за този, който допусне несъстоятелност. Не мисля, че фондът е създаден много и много несъстоятелности. Те се случват в определени периоди.
Но искам да обърна внимание на нещо много интересно. Колко средства е реимбурсирал фондът на работниците и служителите при несъстоятелност? Знаете ли колко са – 166 хиляди лева. Това е страшно ниска сума, защото преди да приключи в съда процедурата по несъстоятелност дружествата вече са изпразнени от страна на активи, грозна дума, но е факт. Не случайно аз обръщам внимание много често на членовете на надзорния съвет, че това са контролирани несъстоятелности. Може да е силно, но за мен е така. Как да гарантираме? Да изразходваме и средствата, които в тази трудна икономическа ситуация редовните работодатели внасят и после да ги натоварим с нова осигурителна тежест. Дори и да има вноска, трудно ще се съберат тези средства, трудно ще се натрупа този капитал, трудно ще се постигне тази доходност. Ситуацията е изключително тежка.
Още нещо, господин Байрактаров. Аз изключително много уважавам вашето качество да четете, да се интересувате, вие сте изключително конструктивен по отделни законопроекти.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Караиванова, говорете по законопроекта, не се обръщайте конкретно към народни представители.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Искам да уточня и нещо, което също е от голямо значение. Бюджетът на Държавното обществено осигуряване чрез трансфери и субсидии се гарантира с недостига. Но бюджетът на Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ е самостоятелен. Там, ако има дефицит той се покрива с допълнителна вноска от работодатели. Този дефицит няма как и не се покрива от републикански бюджет. Това също е изключително важно. Може да се направи много, за да се гарантират правата, но не и по този начин и аз ви подкрепям.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Караиванова.
Други мнения, други изказвания?
Аз искам да попитам всички, които участват в тази дискусия, в правния мин в България има едно негласно противоречие между две правни фигури. Едната правна фигура е по реда на чл. 242 от ГПК. По този процесуален ред се достигна до изпълнителен лист. Другата правна фигура е правната фигура на свръхзадлъжнялост и несъстоятелност, каквото е изискването по Закона за гарантиране на вземанията. Не смятате ли, че има противоречие? Има или няма?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Има.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Гражданско-процесуалният кодекс дава възможност, когато на втора инстанция сте спечелили определен вид гражданско дело да се снабдите с изпълнителен лист. Именно поради тази причина, за да се избегне тази възможност по чл. 242, ал. 2 ние сме предвидили в законопроекта влязло в сила решение, влязъл в сила съдебен акт, който вече не може да бъде оспорван. Ето затова тази хипотеза сме я избегнал, за да не може да се случи. Ние достатъчно добре работим с доста експерти юристи.
Второто, нещо, за което не е права госпожа Караиванова. Тя току-що потвърди също, че видите ли работниците трябва да понасят тежест от 130 милиона, която им дължат работодателите. Всъщност, тази практика на непочтеност вече съществува и ескалира. Това, че работникът, законодателят е натоварил работодателят да внася тези вноски не означава, че работникът трябва да се чувства виновен. Работодателят внася и много други вноски, ако трябва да ви подчертая, но това законодателят го е задължил, както и работникът внася много други вноски, като например Фонд „ПКБ“.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Репликата е към мен, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз Ви отговорих на въпроса, но тъй като вие давате възможност само на работодатели институции да говорят, а останалите народни представители, като законодатели се оказва, че едва ли не аз само мога да представя законопроекта. Аз, освен, че имам право да представя законопроекта, имам право и на изказване, да ви припомня правилника.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз Ви благодаря.
Това, което искам да Ви отговоря е, че отговорихте на моя въпрос.
Фактът, че внасяте такъв законопроект означава, че има негласно противоречие между двата подхода. Един път ГПК с чл. 242 дава право да се достигне до изпълнителен лист и оттам нищо не следва, защото има друг закон, който казва съвсем друго нещо – гарантиране вземания на работници и служители.
Други изказвания, колеги.
Заповядайте господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Често казано не разбирам защо точно този законопроект предизвика емоционален градус сред нас, не виждам причина.
Подкрепям го, вносител съм и ще го подкрепя на първо четене, както и на първо четене в зала, ако стигне до там. Съзнавам ясно, че няма качествата да бъде приет в този вид на второ четене и са необходими много сериозни корекции, но ще кажа защо го подкрепям.
На първо място в името, може би на ограничаване на осигурителната тежест през последните няколко години за компенсиране на други дефицити, на други увеличения се води от приблизително 2010 година насам съзнателна политика за потискане на Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ в този случай. Това не е тайна, това сме си го казвали съвсем открито многократно. Това на фона на изключително тежките проблеми на производствата по несъстоятелност в България, които имат множество други отражения върху икономическата действителност прави към настоящият момент целият механизъм на фонда доста неефективен.
Няколко думи по отношение на ограниченията на директивата. Съжалявам, колега, но така изразено и в становището и днес пред комисия, това е юридическа манипулация. Никаква европейска директива не ограничава българската държава да разширява обхвата на каквато и да била защита на работниците и служителите. А директивата ни задължава да въведем този вид защита, допуска, както цитирахте, определени ограничения. Оттам нататък българската държава, както немалко европейски държави може да разшири обхвата на закрила в много голяма степен. Тоест, колкото може да си позволи бюджета й общо взето. За съжаление нашият може да си позволи много малко.
Проблемът с неизплатените трудови възнаграждения в България е уникален за Европейския съюз, уникален за цивилизования икономически развит свят и хроничен вече за изключително дълъг период от време. Той е съчетан с една особеност на българското законодателство, а именно, че то не допуска работник или служител да иска несъстоятелност за неизплатени възнаграждения, а работниците не са активно легитимирани да искат несъстоятелност. Доколкото гаранцията се появява единствено в случай на несъстоятелност всъщност работникът не може да търси тази гаранция, защото той не може да търси несъстоятелност.
Нещо повече, гаранцията покрива правата на работника единствено, ако е бил на работа в момента на откриване на производство по несъстоятелност. Тоест, той трябва да виси безкрайно дълго, без да получава трудово възнаграждение и с непрекъснато трупащи се неизплатени заплати в очакване на тези заветни 6 месеца по 1 200 лева максимум. И това ни дава отговори на въпроса защо българските работници не напускат предприятия, които не им плащат заплати и по този начин освен всичко друго се блокира и пазара на труда. Те не го правят, защото, ако напуснат – нормалната реакция на един човек, на който не му се плаща заплатата, те ще загубят тези 6 месеца примерно по средно 1 000 лева, една сума от 6 000 лева, която въобще не е за пренебрегване за средния български добре платен работник.
В момента имаме законодателна рамка изключително несправедлива към работниците, която има за последици един много тежък хроничен обществен проблем. Смятам, че с всичките си несъвършенства предложенията на колегата Байрактаров е много добра отправна точка за решаване на този проблем и показване на воля за решаване.
Това, което аз говорих с него, като условия да бъда вносител е неговото съгласие и на част от колегите също съ-вносители – между първо и второ четене да въведем и промени в Търговския закон, които да дадат право на фонда след изплащане по тези изпълнителни листове да бъде активна страна в производство по несъстоятелност, така че към предприемачите, които превръщат своите служители в последна инстанция кредитори, спасителна инстанция кредитори, да имат вяра от страна на една публична институция в лицето на фонда, която би била от гледна точка на правен капацитет доста по-авторитетна, отколкото отделните работници и служители, които най-вероятно биха били подложени на сериозен натиск в много случаи, ако поискат да бъдат активна страна в производство на несъстоятелност. Тоест, аз съм твърдо „За“ да им дадем това право, но да си даваме ясна сметка хора, които могат да им наредят как да гласуват на избори, дали ще посмеят да отидат да поискат фалит на работодателя си. Трябва да бъдем реалисти.
В един такъв комплекс аз смятам, че това е добро начало, ще го подкрепя. Включително доста активно публично ще се изявявам, ако го отхвърлим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Кънев.
Реплики към неговото изказване. Не виждам.
Колеги, аз искам да кажа няколко думи по отношение на това какво представлява Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност, каква е неговата позиция в консолидираната фискална програма. Като част от управляващото мнозинство, господин Кънев, трябва да знаете, че този Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност е част от фискалния резерв. Като част от такъв, заедно със Сребърния фонд и заедно с т. нар. Фонд „Козлодуй“ той дава възможност за постигане на това, което е казано в Закон за държавния бюджет всяка година, че в края на годината този фискален резерв трябва да бъде 4,5 милиарда. От тази гледна точка този фонд дава възможност за средствата, които са натрупани в него над тази сума да бъдат изразходвани за покриване на текущите дефицити, включително и дефицити в Закона за държавния бюджет. Така че трябва и от тази гледна точка, не казвам, че другата гледна точка не трябва да бъде коментирана, но и тази гледна точка трябва да имат предвид народните представители, когато коментират тази тема, защото при нулева ставка не се очертава, защото в 3-годишнта бюджетна прогноза на правителството няма идея за вдигане на вноските. При нулева ставка на Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност ще се окаже, че няма вноски в този фонд, а ще има единствено и само плащане. Не казвам, че съм против плащането, казвам каква е ситуацията към днешна дата и към това, което би могло да се случи през следващата година. Така че, ако приемането на тези текстове не е съпроводено с поне 1% вноска от следващата година, това означава, че този фонд ще върви към дефицитни параметри. Това означава, че фискалният резерв и консолидираната фискална програма по някакъв начин ще страда, меко казано.
Това е не като аргументи против, а като допълнителна информация, която трябва да е ясна, когато се гласува за този законопроект.
Заповядайте, колеги.
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-министър, госпожо подуправител на НОИ, гости, колеги.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект. Не можем да подкрепим законопроект и текстове, които се внасят в Народното събрание, които се нуждаят от сериозни корекции, които изцяло трябва да се преработват между първо и второ четене. Няколко пъти тук се казва от вносителите – да, ние ще подкрепим този законопроект на първо четене, но той се нуждае от сериозна преработка между първо и второ четене. Защо тогава се бърза да се внесат тези текстове, защо?
Не можем да подкрепим един рисков законопроект, защото тук се казва от всички, че се разширява обхвата на лицата, които ще се възползват от тези средства във фонда. Този фонд ще отиде на дефицит, от къде ще се покрият тези средства, след като той е самостоятелен и не се допълва този дефицит от държавния бюджет?
Променя се изцяло философията на закона, с която да се гарантира възможността работниците и служителите да получават средства от този фонд само в случаите при несъстоятелност на работодателя. Вие разширявате този кръг и разширявайки този кръг има предпоставки от злоупотреби. Това е много важно. Вие отваряте широко вратата и с тези средства от фонда да се изплащат всякакви други средства. По този начин ще се източи този фонд умишлено от работодатели, които няма да плащат умишлено пари, заплати на работниците и служителите. Няма как да подкрепим такъв законопроект.
Разгледах много внимателно 9-те становища от различни институции. Нито една институция, от която е отправено това становище не подкрепя този законопроект. Даже не подкрепя и на първо четене с някакви корекции. Така че нямаме основание да го подкрепим този законопроект по нито един от мотивите, който изложихте.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, имате думат за реплики.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, аз ще си позволя да кажа, че Вие имахте становища много преди да внесем законопроекта за отхвърляне на този законопроект, което е странно, в интерес на истината.
Но, всеки законопроект, затова законодателят е предвидил да има две гласувания, за да могат да бъдат изчистени несъвършенствата. Нещо повече, изключително коректно колегата Радан Кънев каза, че ние сме говорили. И ако ви направи впечатление, ние сме говорили да бъдат въведени допълнения, които касаят друг закон, в случая Търговския закон. В тази посока е и едно от становищата на КНСБ и ние абсолютно ще се съобразим, защото това е правилният път. Много е лесно да се каже – видите ли вие давате предпоставка да бъде източен фондът. Само че в момента този фонд практически не функционира, затова е спряна и вноската към него, защото той не функционира, той не изплаща нищо. Коректно го каза госпожа Караиванова – 485 души са имали възможността да се допрат до този фонд.
За да завърша с моята реплика. Вие подкрепяте ли в момента некоректни работодатели, използвайки всякакъв вид хватки и механизми да натоварят и са натоварили вече работниците със 130 милиона задължения към тях, които няма никакъв начин работниците да ги получат? И това са пари, изработени с честен труд от тези хора. Това ли е справедливостта, за която трябва ние да се борим?
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин Кънев, имате думата за реплика.
РАДАН КЪНЕВ: Мисля, че във Вашето много коректно обяснение в голяма степен се съдържа и реалния спорен въпрос. Въпросът е каква е в настоящия момент функцията на този фонд и функцията е точно тази, която Вие казахте – той е елемент от стъкмистиката, която от началото на кризата насам творим около държавния си бюджет. Функцията му съответно не е тази, която е записана в името на закона. Това е причината да нямаме и вноска и донякъде щастливо стечение на обстоятелствата за фискалните баланси на България е това, че много трудно се стига до несъстоятелност на дружества, в които реално да има нещо. Много малко са хипотезите на изплащане на средства от фонда.
Казано с други думи това означава, че България към настоящият момент няма политика за защита на работниците, които не получават заплатите си. Това е тъжната истина и не смятам, казвам го като представител на обвиняваната за най-дясна неолиберална формация в настоящия парламент, аз не смятам, че имаме моралното право да констатираме този факт и да го оставим по този начин.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте, госпожо Ангелова, за дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ще започна отзад напред към въпроса на господин Кънев. Аз съм съгласна, че в България има проблеми, има пропуски в законодателството по отношение защита на работниците, които не получават заплати, но не е начина по този начин с тези промени да се оправи този проблем. Това, което искаше да направи господин Байрактаров със законопроект за промени в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателите именно в резултат на тази дискусия, която се проведе тук преди две седмици с представители на работници от „Ремотекс“ да можем да им помогнем по някакъв начин. Такава дискусия водихме и преди две години. Но не е това начинът, като се посяга основно на философията и се зачерква философията на този закон, който беше създаден през 2004 година.
По отношение на това, защо от парламентарната група от ГЕРБ не сме подкрепили този закон и защо сме имали предварително становище. Да, ние изискахме предварително становище от Министерство на труда и социалната политика и от самия Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“, защото за нас това е изключително важно. Ние не можем да се подпишем върху един законопроект, който няма никакъв смисъл и по никакъв начин няма да изпълни своята цел. Заради това и не сме се подписали под този законопроект, господин Байрактаров.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на госпожа Ангелова за дупликата.
Колеги, други изказвания, други мнения?
Заповядайте, господин Байрактаров, за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: От всички изказвания е ясно, че има един сериозен проблем. Ясно е, че този проблем години наред не е решаван. Ясно е, че единствените средства, събрани да гарантират справедливост, тук искам да подчертая – на изработени и неполучени трудови възнаграждения, защото едно е да кажеш, че работниците не получават трудови възнаграждения, друго е, когато те са изработени и години наред не се получават. Тук вече има сериозен системен проблем.
Няма пак да се спирам да обяснявам, че директивата е създадена и ако в Европа знаеха какво се случва в България, че има работодатели, които са натоварили работниците си със 130 милиона, съм сигурен, че отдавна щеше да има много сериозна наказателна процедура за нарушаване правата. И за членовете на комисията, които само преди две заседания подкрепихме за експлоатацията на труда, защото това вече става експлоатация. Когато ти виждаш, че работниците работят и не получават своите възнаграждения и си затваряш очите.
Нещо повече. Да, господин председател, този фонд е част от фискалния резерв, но това не означава, че той е неприкосновен. Искам да го уточним, за да не се внушава това нещо, защото част от фискалния резерв е и Сребърният фонд, но той е създаден, за да подпомага пенсионната система. Това не означава, че ако тя има утре нужда за подпомагане Сребърният фонд няма да влезе в действие. Просто давам примери, за да не се заблуждават хората, че като се ползват 100 милиона и тези 100 милиона ще се ползват след като народните представители разумно решат всяка година какъв бюджет да се отделя от фонда за заплащане. Но истината е проста и ясна – имаме закон, който не действа. Има обаче една друга истина, която никой не казва тук, която колегата Радан Кънев, като юрист, загатна само и тя е, че ако работникът в тригодишен срок не заведе съдебно дело за своите вземания, той просто ги губи завинаги поради изтичане на давностният срок. Нещо повече, като счетоводител, веднъж ви го казах, че ако едни вземания счетоводно бъдат записани, като депонирани вземания те се губят след една година. Но и това никой не го казва, но госпожа Караиванова, съм сигурен, че го знае, като данъчен служител. Така ли е? Така е.
Работниците са поставени в условия, в които, първо – не могат да поискат несъстоятелност. Ако са напуснали предприятието, защото ако не го напуснат те трябва да умрат от глад и да стоят там и да не получават заплати, пак не могат да получат своите вземания. Третият вариант е, ако те не заведат съдебно дело, ще загубят парите си завинаги, защото ще изтече давностният срок. Сиреч, работниците са участници в един закон, който практически по никакъв начин не им дава и не им гарантира вземанията, а законът се казва Закон за гарантирани вземания. В чл. 3 много точно и ясно е описано кои са тези гарантирани вземания. И ние днес трябва да положим усилия и то надпартийни усилия, защото ние не сме търсили, колегата Радан Кънев ще ви каже, че ние много добре знаем какво още трябва да се вложи в този законопроект. Мога да покажа, че имаме голямата част, но ще коментираме с колегите юристи от другите групи, за да можем наистина да направим нещо най-после работещо. Защото десет години този закон не работи. И, господин Желязков, в един неработещ закон, и Вие го знаете, аз съм сигурен, каквото и да вкарваш, каквото и да правиш по този начин, той винаги ще си остава неработещ. Може би имате основание, за да се притеснявате, че има вероятност некоректни работодатели да се опитат да ощетяват фонда. Не, няма да го направят, защото ще я спрем тази възможност. Но, ние не можем да си затваряме очите към некоректни работодатели, които вече са ощетили със 130 милиона работници и служители. Именно за това, това, което каза колегата Радан Кънев, ние ще дадем възможност на държавата в крайна сметка чрез фонда да може да осъществява този контрол.
Нещо повече. Аз имам предвидени и други допълнителни законодателни инициативи, които пък в крайна сметка ще дадат възможност такива некоректни работодатели да не могат да бъдат, образно казано, играчи на пазара на труда, защото ние нямаме полза от тях и те са вредни.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Реплики, колеги?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Байрактаров, още един път искам да кажа, че ние от парламентарната група на ГЕРБ подкрепяме всякаква законодателна инициатива, която е в подкрепа на тези работници и служители, които не си получават заплатите дълго време. Но Вие смесвате нещата. В момента променяте философията на този закон, променяте философията на самия фонд. Така че това са две абсолютно различни неща. В този фонд са събрани пари за вноска на работодателя и той е създаден години наред, от 2004 година насам, само за изплащане на тези възнаграждения, когато работодателят е бил в несъстоятелност, само това. А Вие искате по принцип. Няма как да ги смесвате тези неща. Вие говорите за две абсолютно различни хипотези. Да, ние сме съгласни, че трябва да има законодателни инициативи в защита на тези работници и служители, които не са получавали заплати, „благодарение“ на недобросъвестни работодатели, но не с парите от този фонд, не с тези законови промени, като Вие изцяло зачерквате още в чл. 1 думите „при несъстоятелност на работодателя“. Няма как – това са две абсолютно различни философии.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Реплика.
Господин Байрактаров, знаете, че в българската действителност за съжаление има едно явление, наречено междуфирмена задлъжнялост. Ако не бъркам числото, господин Желязков може да ме поправи, Българска стопанска камара излязоха наскоро с един анализ, че става въпрос за над 160 милиарда лева междуфирмена задлъжнялост, което е едно изключително сериозно предизвикателство. В един голям процент, не мога да кажа колко е към днешна дата, но една част от фирмите изпадат в свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност за това, че и държавата е некоректен платец в една голяма част от случаите. Да не говорим за оперативните програми и т.н. – тези проблеми, които са ясни. Така че не може само с този закон да решим проблема с вземанията, които са съвършено основателни. Ясно е, че след като си си изработил съответната заплата трябва да получиш тези възнаграждения. Но трябва да имаме предвид и обстоятелството, наречено междуфирмена задлъжнялост и това е моята реплика.
Заповядайте за дуплика в рамките на 3 минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря.
Съгласен съм с Вас за междуфирмената задлъжнялост. Все пак, като икономист, мога да ви обясня, че 100-те милиарда или 200-те милиарда или 500-те милиарда могат да са равнозначни на 100 лева, да ви обясня и това. Ефектът се нарича мултипликация в икономиката, но това е друга тема, няма да влизам в икономическите сфери.
Но сте прав, че човек трябва да се съобразява и с това. Само че тук говорим за гарантирани вземания на работници и служители. А работникът и служителят не е длъжен да мисли за междуфирмената задлъжнялост. Това не му влиза в задълженията.
Аз само ще прочета на госпожа Ангелова, за да отговоря на нейната реплика, що е това чудо гарантирани вземания на работниците. Член 3 от същият закон: „Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени: първо – трудови възнаграждения, дължими по индивидуални, колективни трудови договори; второ – парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.“ Да видяхте някъде случай на неплатежоспособност или в случай на ликвидация и т.н., несъстоятелност, понятия? Не. Именно за това директивата и чл. 11 е дал възможност да бъде разширен инструментариума, защото този закон просто не функционира, той не работи. И това, което ние гарантираме с допълнителния инструмент, който прибавяме, е точно да гарантираме трудовите възнаграждения на работниците и служителите. И ние трябва да го направим. В момента държавата не разполага с друг финансов ресурс, който да е събран точно за тази цел. Единствено в този фонд е събран този финансов ресурс да гарантиран вземания. Няма нищо страшно да бъде разширен инструментариумът. И аз бих ви призовал да погледнете малко по-мащабно, по-широко, да надскочите вижданията си, да подкрепите законопроекта и след това с дружни усилия да го направим още по-съвършен. В крайна сметка това е наше задължение.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Заповядайте.
Господин Танев има думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз исках да взема отношение по изказването на госпожа Ангелова.
Тук въпросът беше повдигнат дали предложените промени отговарят на философията на закона, според мен каква е философията на закона? Философията на закона е, когато имаме неизплатени задължения не по вина на работниците и служителите да има своеобразната гаранция, която да подпомогне тяхното изплащане. Философията на закона не е ние по един или друг начин да гарантираме фискалния резерв или пък да гарантираме, че Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“ ще бъде управляван добре и т.н. Иначе законът щеше да се казва Закон за Фонд „Гарантиране на вземания на работниците и служителите“. Така че според мен философията на закона е именно това – да гарантира правата на работниците и служителите.
Що се касае до това, което и вие споменахте, че има, бих казал, две правни техники от едната страна, когато предприятието е изпаднало в несъстоятелност, то тогава да се обърне към фонда и втората, когато към вземанията на работници и служители чрез изпълнителни дела бъдат предявени съответните искове. Нека да кажем, че за да се получи изпълнителен лист, за да влезе в сила това решение трябва да мине триинстанционното производство. Тоест, ние какво казваме на един работник, който три пъти се е явявал в съда и е спечелил делото взима изпълнителния лист и не може да си вземе парите. Разбирате ли, все едно няма държава. А в същото време този фонд там стои и на практика не работи.
Със сигурност ние трябва да направим много реална преценка колко пари ще са необходими, ако действително този механизъм тръгне. Чухме сума около 150 милиона, която евентуално би се изплатила веднага, но предвид на това, че имаме ограничения, както по отношение на години, така и по отношение на самия размер. Аз съм убеден, че тази сума далеч няма да бъде такава. Но съм абсолютно съгласен, че е добре, независимо от това какво решение вземем, ние да направим една финансова обосновка за това какво наистина би се случило в рамките на следващата година, някаква прогноза.
Що се касае за това, ако се окаже, че този фонд много бързо би се изчерпал, наше задължение е да помислим как ние да го напълним. Но съгласете се, че на този етап ние нямаме работещ механизъм. И ако трябва ние да се грижим за фонда, предполагам, че и госпожа Караиванова ще каже колко добре се управлява – 4,8% и т.н., аз съм съгласен, но някак си не е това целта. Целта е ние да гарантираме на хората да си получат заплатите, когато са си ги изработили.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: И аз благодаря.
Гарантиране обаче при условия, които са казани в закона, господин Танев, не изобщо да гарантираме.
Заповядайте, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, ще бъда много кратка, неангажираща с мнението си никого.
Идваща от реалния сектор, съгласна съм с господин Байрактаров за загрижеността за работниците и служителите, но съм съгласна и с колегите си от лявата страна.
Проблемът тук, това, което обсъждаме, с този проектозакон ние няма да разрешим проблема на работниците и служителите, които имат да получават заплати. Единственият проблем са некоректните работодатели и трябва се помисли в тази насока какво може да се направи и как да се постъпи с тези работодатели. Не може едни работодатели в рамките на 10, 9, 5 години да плащат, а други да регистрират фирми, несъстоятелност, после други фирми и така да източват и държавата и да ощетяват своите работници.
Това е лично мое мнение и се позовавам на това. Когато едно домакинство не си плати ел. енергията знаете какво следва – прекъсване на подаването на ел. енергия. Когато се си платим телефоните – прекъсване. Нека да намерим, и аз бих подкрепила всяка една идея от всяка една парламентарна група какво можем да направим с такива работодатели. Веднъж завинаги да отпаднат, да не са работодатели. Щом те не могат да си плащат заплатите на своите работници и служители, това за мен не са работодатели, това са едни некоректни играчи на пазара на труда.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо Хасан, господин Байрактаров е давал хляб на 4 хиляди работника и служителя. Господин Байрактаров и неговото семейство са си лягали гладни, за да бъдат коректни към своите работници и служители. Господин Байрактаров не дължи една стотинка в своята 50-годишна житейска сага на работник и служител. Абсолютно Ви приветствам, че подкрепяте това, което казах аз за некоректните работодатели, но днес ние имаме задачата да решим проблема на коректните работници, защото същите тези коректни работници, аз ще ви дам пример, Вашият пример ще го продължа, са длъжници към банки, а банките не ги питат защо не им плаща работодателят. Те отиват, описват имущество, снабдяват се със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.2 и пристъпват към изземването на имуществото на тези работници.
Много от тези хора, защото тук не става въпрос за „Ремотекс“, той беше повода да се запознаят колегите. Тези 130 милиона, за които говорите, са хиляди български работници и една огромна част от тези хора, техните семейства вече са в състояние на трагедия. И ние трябва в експресен вариант да решим проблемите на тези хора, защото функцията на фонда е да гарантира техните вземания, а аз ви обясних какви са техните вземания съгласно този закон. И ние трябва да ги гарантираме. Държавата трябва да покаже, че я има, прав е господин Танев. Държавата трябва да покаже, че я има 10 години. Държавата всъщност се е снишила и сякаш я няма, а това вече води до едно недоверие към съдебна система и към какво ли не, защото хората държат изпълнителни листове, преминали през три инстанции, по безспорен факт доказали вземанията.
Така че това е истината и ние трябва да решим този проблем.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Втора реплика, госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Моят въпрос е следният.
Ясно е, че има един фонд, където има 250 милиона лева и вие предлагате не експертно, защото тук не става въпрос за експертно становище за мотивите към Вашия законопроект, а за чисто популистко и дайте да решим проблема на работниците и на служителите. След като давате този вариант моят въпрос е, Вие предвиждате ли възстановяване на вноска от страна на работодателя или увеличаване на вноската, която трябва да плащат работодателите?
Въпросът ми е към господин Байрактаров.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Той правеше реплика.
НЕВИН ХАСАН: Господин Байрактаров, съгласна съм, но трябва да се направи така, че да се спре тази масова практика още на момента. Една фирма може да се следи от държавата по всяко време. За неплатени осигуровки – знаем си срока, за неплатено ДДС. Ние изчакваме да минат шест месеца, една година и след това вече да търсим вземанията на работниците и служителите. Не съм съгласна.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, колеги.
Други мнения?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Ако бъде приет, хипотетично, този законопроект на първо четене, дали между първо и второ четене в преходните и заключителни разпоредби ще направите предложения за възстановяване на вноската от страна на работодателя, която три години е замразена или за увеличаване на тази вноска?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Имайки предвид, че Министерството на труда и социалната политика и Министерският съвет освободиха от 2017 година работодателите с 2% от предвидените вноски към частните пенсионни фондове, ако се наложи и при направени разчети няма никакъв проблем тази вноска да бъде размразена.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Госпожа Караиванова.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря, д-р Адемов.
Уважаеми дами и господа, народни представители, тъй като законопроектът предстои да влезе и в пленарна зала, много ви моля, тук се чуха думи, че фондът не работи, не се управлява добре. Аз управлявам фонда от 2010 година абсолютно безвъзмездно със заплатата си и с отговорностите си, като подуправител на Националния осигурителен институт. Целта е да гарантирам доходност на средствата от работодателите, за да могат да се гарантират повече и по-високи, като размер права на работниците и служителите. Това го правя с основното си възнаграждение от 2 300 лева, като подуправител. По никакъв начин не искам, много ви моля, да се твърди, че фондът не работи. Фондът работи така, както е упоменато в законодателството и аз по никакъв начин, въпреки, че го управлявам безвъзмездно не съм си позволила да не бъда в полза на обществеността, да не бъда в полза на Народното събрание и на хората, чрез които се гарантират правата от този фонд.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля да ми дадете думата по процедура.
Предлагам да се прекратят разискванията и да пристъпим към гласуване.
Чуха се всички страни, гласуването ще реши съдбата на законопроекта.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Колеги, обявявам дискусията за приключила и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 554-01-101, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 26.05.2015 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен този законопроект, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 6; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – 8.
Не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин председател, съжалявам, че ще се наложи да направя тази процедура към Вас, но мисля, че някои колеги, като не разбират компромисите, които им правите, като нарушаваме правилника и изтърпяваме цялото говорене без да се спазват правилата, които сме решили, нямат основание, след като им е приключила точката да коментират и да правят подобни внушения в комисия.
Настоявам да се уважаваме взаимно, да не се прекъсваме.
Настоявам оттук нататък да спазваме абсолютно стриктно правилата като време, за което имаме право да говорим.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо Захариева.


***
Колеги, виждам, че емоционалният градус е достатъчно висок и ще си позволя едно отклонение, което е свързано с рождения ден на госпожа Ангелова, който беше вчера.
Ще си позволя от името на комисията - искам да пожелая на госпожа Ангелова да бъде - първо здрава, второ – все така трудолюбива и последователна, на трето място – да продължи да отстоява позициите в Комисията по труда, социалната и демографска политика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря!
***

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.

3. Разглеждане на Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2014 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2014 г., и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2014 г., № 520-00-26, внесен от на Комисията за финансов надзор на 29.05.2015 г.

ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Джалъзов, заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко, в рамките на няколко минути, ако ми позволите, ще ви направя преглед на небанковия финансов сектор и с това ще приключа. Няма да се разпростирам в детайли и статистика.
През 2014 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 12,1%. В края на годината достигат 19,2 милиарда лева, което като дял от активите на целия финансов сектор от нас представлява 18,4%. Най-голям принос за ръста на активите на небанковия финансов сектор има нарастването на активите на пенсионните фондове – 8%, следван от ръста на активите на небанковите инвестиционни посредници – 2,5%. Дълбочината на финансовото посредничество на небанковия и финансов сектор нараства от 25% през 2013 година на 26,1% в края на 2014 година. Тоест, изводът, който може да бъде направен вследствие на ситуацията на небанковия финансов сектор е, че по-голяма част от сегментите на този пазар продължават да се характеризират със силна или умерена конкурентна среда.
През годината концентрация сред небанковите инвестиционни посредници нараства значително, при което този сегмент вече се характеризира, като силно концентриран.
Освен пазарът на финансови услуги, предлагани от небанковите инвестиционни посредници, нарастване на пазарната концентрация през годината отчитат и пазара на финансови услуги, предлагани от дружествата за специална емисиционна цел, както и общо и животозастрахователният сегмент. Ясно изразено засилване на пазарната конкуренция се наблюдава след колективните емисиционни схеми и управляващите дружества. Въпреки очертаната тенденция на плавно намаляване на пазарна концентрация дейността на пенсионно-осигурителните дружества все още се характеризира с висока степен на пазарна концентрация.
Накратко как стои ситуацията на българския капиталов пазар.
Пазарната капитализация на Българската фондова борса възлиза на 9,7 милиарда лева към края на 2014 година, като активите на небанковите инвестиционни посредници регистрират нарастване от 9%. Или на практика това, което може да се направи като извод е, че имаме известен ръст на активите. За съжаление обаче продължава низходящата тенденция при активите на дружествата със специална инвестиционна цел, като тя намалява с 3,7%.
В края на 2014 година брутният приход, тук вече визираме и застрахователният сектор, възлиза на 1,4 милиарда лева, което е ръст от 0,8 на годишна база, като при пенсионните фондове тенденцията за нарастване е трайна и през 2014 към края на годината достигат 8,2 милиарда лева, която възходяща динамика в голяма степен се дължи, както на размера на постъпленията, така и на положителния резултат от инвестиране на средствата по индивидуалните партиди. Или накратко – това е ситуацията на небанковия финансов сектор. Има известен ръст, някой сектор има известен спад, но като цяло може да се направи оптимистична прогноза.
С това приключвам по отношение ситуацията на небанковия финансов сектор. Цялата статистика я има в доклада, както по отношение на ситуацията на пазара, активите на поднадзорните лица, така и по отношение на регулаторната дейност на комисията, брой проверки, издадени административни актове, наказателни постановления и т.н. Тоест, цялата тази статистика е в доклада, няма да се разпростирам.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря на господин Джалъзов.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, мнения по произнесеното от господи Джалъзов?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Джалъзов, нещо ново има ли от периода, в който приключи работата на временната комисия по фондове до сега, предвид и периода, който се отчита – миналата година?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Това, което последно уточнявахме с асоциацията беше във връзка с препоръката от страна на временната комисия в рамките на два месеца да се опитаме да унифицираме методологията. Провели сме няколко срещи. В момента се на ниво обмяна на информация и на преговори. Търсим сближаване на ситуацията и някаква форма на компромис. Надявам се в рамките на определения срок да успеем да го постигнем така, както го коментирахме.
По отношение на ситуацията на капиталовите пазари има известно затишие. От една страна ситуацията с Гърция влияе до някаква степен, от друга страна, ако говорим за външните капиталови пазари на някои от тях има определен ръст. Така че ситуацията може да се характеризира с известна флуктуация. Но като цяло трендовете за сега по-скоро са положителни, отколкото отрицателни при все че ежедневната флуктуация е част от капиталовия пазар.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът ми е свързан с промяната на таксите. Тоест, предвиденото намаление на таксите за управление на пенсионните фондове, бяхте споменали, че има предложение за 40% намаляване, но тогава беше обвързано донякъде и с предстоящото увеличаване на вноските от 5% на 7%. Предвид това, че предложената от правителството пенсионна реформа не предвижда увеличаване на таксите към пенсионните фондове, остава ли предложението за намаляване на тези такси с 40%?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: В последния вариант на ЗИД, който гледахме, на практика 40% редукция остава и тя е съответно по 10% на година, тоест – равномерна редукция. Не сме гледали нов разчет предвид, че вноската няма да бъде увеличавана.
Като цяло съвсем първоначалният вариант, който беше преди 4 години, беше тази редукция да бъде осъществена в рамките на 7 последователни години. Така че ще потърсим тук някакъв компромисен вариант вече на базата на другите актюерски разчети и ще видим как изглеждат нещата по отношение на стабилността на сектора като цяло, тъй като идеята все пак не е да стигнем до един вид консолидация на сектора вследствие на това, че по-малките дружества няма да могат да покриват дейността си. Тоест, ще се опитаме максимално балансирано и рационално да подходим към тази редукция.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви за това намерение.
Бих помолил наистина Вие да разработите този сценарий, тези актюерски разчети, за да можем и ние да отговорим на исканията и на обещанията, които дадохме за намаляването на тези вноски, именно съобразено с предложенията на правителството за неувеличаване на вноската към частните пенсионни фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Танев.
Аз винаги съм казвал, че такса, вноска, са предмет на актюерски разчети. Това са величини, които покриват определени разходи и задължително трябва актюерите да се произнесат по тези въпроси, те са компетентните хора.
Следващият въпрос е, какво се случва с идеята за промени в Кодекса за социално осигуряване, тези прословути 71 страници, за които говори министър Калфин, готови ли са, не са ли, ще претърпят ли корекции, ще влизат ли в Министерския съвет? Доколкото знам, вие, заедно с Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване работите по тези въпроси. До къде стигнахте?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Преди около месец изпратихме последният вариант на ЗИД на КСО на вниманието на Министерство на труда и социалната политика, на Министерство на финансите, на Комисията по бюджет и финанси, в това число и на госпожа Нинова, в качеството й на председател на временната анкетна комисия. Така че всичките участници в този процес, в това число и на Асоциацията на пенсионните дружества са запознати в детайли с варианта, който сме го коментирали многократно.
Естествено, че сега тепърва предстои в рамките на общественото обсъждане да се коментират нещата в още по-големи детайли, така че в това отношение лично аз бих искал да бъда оптимист, че все пак ЗИД на КСО ще успеем да го финализираме в съответния, колкото се може по-кратък срок с ясното съзнание, че все пак говорим за неща, по които постигането на консенсус там, където е възможно между нас и асоциацията ще отнеме малко повече време. Някои от тези неща ние ги коментираме през последните 4 години. Помнят, уважаемите депутати от временната анкетна комисия, че надълго и нашироко коментирахме начина на структуриране на гаранционния фонд при вноските за гаранционния фонд.
Опитваме се да стигнем до някакъв консенсус, но има неща, по които можем, но има и такива, по които малко ни е трудно да си сближим позицията. Така че в това отношение ще разчитаме и на другите институции, тоест – един вид донякъде да са медиатори в ролята на диалога между двете страни там, където очевидно не можем да постигнем консенсус при все, че има такова желание.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Един уточняващ въпрос.
Добре е, че сте изпратили тези проекти на Министерство на труда и социалната политика, на Комисията по бюджет и финанси. Не е добре това, че не сте го изпратили на нашата комисия.
Този закон, като започнете от предшествениците на Кодекса за социално осигуряване, тази комисия е работила и работи по този законопроект. Бюджетната комисия само го критикува, ако мога така да кажа. Ние трябва да получим проект на този вариант.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин председател, господин Джалъзов, колеги, за информация – до дни ще са факт законопроектите, по които имаше съгласие във временната комисия. Казвам до дни, защото съм ги раздала на колегите – членове на комисията за подписи и на всички парламентарни групи за подписи, за да ги внесем вече формално. Става дума за три въпроса, които ние във временната комисия сме изчистили. Всички страни са дали позиции, те са ясни.
Това е въпросът за разширяване на понятието за свързани лица. Говоря само да фондовете, не за всички промени в КСО. Съобразяване с европейската рамка на свързани лица. Намаляване на таксите в 3-годишен период постепенно – така, както имаше съгласие между фондовете и политическите партии и КФН и промяната в чл. 114 от Закона за предлагане на ценни книжа, който касае един частен случай, изнесен пред комисията във връзка с Фонд „Доверие“.
Трите неща, по които там се сме се споразумели ги има в доклада на временната комисия са вече изготвен законопроект. Събираме подписи, до петък и вероятно ще бъдат факт в деловодството на парламента.
ПРЕДС. ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Ако няма други въпроси, колеги, да преминем към гласуване.

Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2014 г.

Който е съгласен да бъде подкрепен Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2014 г., моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

Подлагам на гласуване Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2014 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.

Подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2014 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува!
Гласували: „За“ – 10; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря ви!
Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 17.05 часа.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:

Д-р Хасан Адемов